Жалба, подадена на 3 март 2022 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 21 декември 2021 г. по дело T-795/19, HB/Европейска комисия

(Дело C-160/22 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz, J. Estrada de Solà и B. Araujo Arce)

Друга страна в производството: НВ

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението, постановено от Общия съд на 21 декември 2021 г. (T-795/19) в частта му, в която се отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на Решение C(2019)7319 окончателен на Комисията от 15 октомври 2019 г. (точка 1 от диспозитива) и в частта му, в която Комисията се осъжда да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство (точка 3 от диспозитива),

да се върне делото на Общия съд за произнасяне по същество,

да се осъди HB да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква три основания.

Първото основание е грешка в правната квалификация: Общият съд не се съобразява с и лишава от полезно действие разпоредбите на решението, прието от Комисията при упражняване на властническите ѝ публичноправни правомощия в рамките на договорни отношения, като е квалифицирал съответните мерки като договорни и е приел, че разглеждането им е от компетентността на съда, който се произнася по договора. Тази неправилна правна квалификация опорочава точки 67—90 от обжалваното съдебно решение.

Второто основание е неправилна правна квалификация с оглед на член 1 от Решението (точки 67—78 от съдебното решение) и изопачаване на фактите. Като дал правна квалификация на член 1 от Решението, в който се установява отговорността на HB за допускането на нередовност в процедурата на възлагане на обществената поръчка, Общият съд изопачил фактите и квалифицирал неправилно член 1 като разпоредба с договорно естество.

Третото основание е неправилна правна квалификация с оглед на членове 2 и 3 от Решението (точки 79—86 от съдебното решение). Като квалифицирала намаляването на цената по обществената поръчка на нула евро и като си възстановила вече платените суми, Комисията не действала в сферата на договорното право, а упражнила своите властнически публичноправни правомощия. Общият съд допуска грешка, като приравнява разпоредбите на тези членове на последиците от недействителност на договор поради измама или опорочаване на съгласието.

____________