ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 23 май 2019 година(1)
Дело C‑280/18
Alain Flausch и др.
срещу
Ypourgos Perivallontos kai Energeias и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Участие на обществеността в процеса на вземането на решения — Оповестяване в интернет — Достъп до правосъдие — Начало на срокове“
I. Въведение
1. Как се информира обществеността, че в контекста на оценката на въздействието върху околната среда трябва да участва в процедурите за издаване на разрешение за осъществяване на даден проект? И как след това се оповестява разрешението за осъществяване на проекта? Това са въпросите по настоящото дело.
2. Макар на пръв поглед тези въпроси да изглеждат по-скоро от техническо-формално естество, те имат решаващо значение — подобно на връчването по граждански производства(2) — за ефективността на участието на обществеността и за реализирането на съдебна защита. Ако не бъде уведомена своевременно, заинтересованата общественост нито участва в процедурата за даване на разрешение за осъществяване, нито реализира в срок съдебна защита. С оглед на това, че подробностите по тези въпроси се уреждат от държавите членки, т.е. прилага се тяхната процесуална автономия, правната рамка на Съюза в това отношение се определя от принципите на равностойност и ефективност.
II. Правна уредба
1. Орхуската конвенция
3. Съгласно член 2 („Определения“), точки 4 и 5 от Орхуската конвенция(3):
„4. „Общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи.
5. „Засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес“.
4. Член 6 от Орхуската конвенция съдържа правила относно участието на обществеността:
„1. Всяка страна:
a) прилага разпоредбите на този член по отношение на решенията за разрешаване на предлаганите дейности, изброени в Анекс I;
b) в съответствие с националното си законодателство прилага разпоредбите на този член и по отношение на решенията по предлагани дейности, които не са включени в Анекс I, но могат да имат значителен ефект върху околната среда; за тази цел страните определят дали предлаганата дейност е предмет на тези разпоредби; и
c) […]
2. Заинтересованата общественост се информира чрез публична обява или индивидуално, на ранен етап от процедурата по вземане на решения за околната среда, по подходящ, своевременен и ефективен начин и относно:
a) предлаганата дейност и заявлението, по което ще се взема решение;
b) характера на възможните решения или проекторешението;
c) държавния орган, отговорен за вземане на решението;
d) предвижданата процедура, включително как и кога може да се предостави информация за:
i) началото на процедурата;
ii) възможностите за участие на обществеността;
iii) времето и мястото на предвиденото обществено обсъждане;
iv) държавния орган, от който може да се получи съответната информация, и мястото, където съответната информация е депозирана за разглеждане от обществеността;
v) съответния държавен орган или друг официален орган, на който могат да се подават коментари или въпроси, и графика за подаване на коментари или въпроси; и
vi) каква е наличната информация за околната среда във връзка с предлаганата; и
e) това дали предлаганата дейност подлежи на процедура за оценка на въздействието върху околната среда на национално или трансгранично ниво.
3. Процедурите за обществено участие предвиждат разумни срокове за различните етапи, давайки достатъчно време за информиране на обществеността в съответствие с параграф 2 и за подготовка и ефективно участие на обществеността във вземането на решения за околната среда.
4. Всяка страна осигурява участието на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане.
[…]
7. Процедурите за участие на обществеността ѝ позволяват по време на общественото обсъждане или допитване до заявителя да представя в писмена форма или по друг подходящ начин всякакви коментари, информация, анализи и становища, които счита за уместни, спрямо предлаганата дейност.
8. […]
9. Всяка страна осигурява, след като решението бъде взето от държавния орган, своевременното информиране на обществеността за това решение в съответствие с предвидените процедури. […]“.
5. Член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция урежда достъпа до правосъдие в контекста на участието на обществеността:
„В рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост,
a) които имат достатъчен интерес, или
b) чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да се засяга прилагането на разпоредбите на параграф 3 по-долу, други разпоредби на тази конвенция.
Какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право се определя в съответствие с изискванията на националното право, и съобразно целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие в рамките на тази конвенция […]“.
2. Директивата за ОВОС
6. Съображение 7 от Директивата за ОВОС(4) обяснява връзката между оценката на въздействието върху околната среда и участието на обществеността:
„Разрешението за осъществяване на публични или частни проекти, за които има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда, следва да се дава само след извършване на оценяване на вероятното въздействие върху околната среда на тези проекти. Това оценяване следва да се извърши на основата на подходяща информация, предоставена от възложителя, която може да се допълва от органите и обществеността, които може да бъдат засегнати от въпросния проект“.
7. В съображение 16 от Директивата за ОВОС са залегнали допълнителни обяснения на участието на обществеността:
„Ефективното участие на обществеността във вземането на решения дава възможност на обществеността да изрази, а на вземащият решенията да вземе предвид мненията и проблемите, които могат да бъдат свързани с тези решения, като по такъв начин се увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземането на решения и се допринася за общественото разбиране на въпросите, свързани с околната среда и за подкрепа относно взетите решения“.
8. Член 1, параграф 2 от Директивата ОВОС определя обществеността и заинтересованата общественост по следния начин:
„г) „общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;
д) „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. За целите на това определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се счита, че имат интерес“.
9. Член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС определя процедурите по вземане на решения, които са предмет на изискванията на Директивата:
„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4“.
10. Оценката на въздействието върху околната среда е описана подробно в член 3 от Директивата за ОВОС:
„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, с оглед всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—12, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:
а) хората, флората и фауната;
б) почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта;
в) материалните придобивки и културното наследство;
г) взаимодействието между факторите, посочени в букви а), б) и в)“.
11. Член 6, параграфи 2—5 от Директивата за ОВОС съдържа материалноправните разпоредби относно участието на обществеността:
„2. Обществеността се информира, чрез публично оповестяване или други подходящи средства като електронните медии, където има такива, на ранен етап от процедурите по вземане на решения относно околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и най-късно веднага след като информацията може разумно да се предостави, по следните въпроси:
а) искането на разрешение за осъществяване;
б) обстоятелството, че проектът подлежи на процедура за оценка на въздействието върху околната среда и, когато е целесъобразно, обстоятелството, че се прилага член 7;
в) подробности за компетентните органи, отговорни за вземането на решението; тези, от които може да бъде получена съответната информация; тези, на които могат да бъдат предоставяни коментари и въпроси, и подробности за времевия график за предаване на коментари или въпроси;
г) същността на възможни решения или в случаите, когато има такова, проекта на решение;
д) указване на наличността на информацията, събрана съгласно член 5;
е) указване на времето и местата, където ще бъде предоставена съответната информация на обществеността, както и средствата, чрез които това ще бъде направено;
ж) подробните условия за участие на обществеността съгласно параграф 5 от настоящия член.
3. Държавите членки гарантират, че в разумни срокове следното се предоставя на разположение на заинтересованата общественост:
а) всяка информация, събрана съгласно член 5;
б) в съответствие с националното законодателство, основните доклади и становища, издадени от компетентния орган или компетентните органи в момента, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член;
в) в съответствие с разпоредбите на [Директивата за информацията за околната среда](5) информация, различна от тази, посочена в параграф 2 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 8 от настоящата Директива, и която става достъпна след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
4. На заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в [процеса на] вземане на решения [в областта на] околната среда, посочен[…] в член 2, параграф 2, като за тази цел има право да изразява мнения и коментари, когато всички възможности са допустими, пред компетентния орган или органи преди да бъде взето решението по искането за разрешение за осъществяване.
5. Подробните условия за информирането на обществеността (например чрез [поставяне на обявления в определен район] или публикуване в местни вестници) и за консултиране [със] заинтересованата общественост (например писмено или чрез обществено допитване) се определят от държавите членки“.
12. Член 9, параграф 1 от Директивата за ОВОС урежда оповестяването на решението за даден проект:
„Когато е взето решение, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване, компетентният орган или органи следва да информират обществеността за това в съответствие със съответните процедури […]“.
13. Член 11 от Директивата за ОВОС съдържа разпоредби относно обжалването на решения, които подлежат на участие на обществеността съгласно Директивата за ОВОС:
„1. Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост:
а) които имат достатъчно интерес, или по друг начин;
б) които твърдят, че е нарушено право, когато административно-процесуалното право на държавата членка изисква това като предварително условие,
имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността.
2. Държавите членки определят на какъв етап могат да се оспорват решения, действия или бездействия.
3. Какво представлява достатъчен интерес и нарушаване на право се определя от държавите членки в съответствие с целта да се даде широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост. […]“.
3. Гръцкото право
14. Член 46 от Президентски указ 18/1989 (FEK Αʹ 8) съдържа срока за обжалване:
„Жалбата за отмяна следва да бъде подадена в срок от шестдесет дни, считано от деня, следващ датата, на която обжалваният акт е бил съобщен или публикуван, ако това е предвидено със закон, или, в противен случай, от момента, в който жалбоподателят се е запознал напълно с акта“.
15. В точка 8 от акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция разглежда приложимите разпоредби в Закон № 4014/2011 „Екологично разрешение за строежи и дейности, узаконяване на незаконни обекти в зависимост от изготвянето на екологична равносметка и други разпоредби от компетентността на Министерството на околната среда, енергетиката и изменението на климата“ (FEK Αʹ 209), както и различни правила за прилагане.
16. С член 1, параграф 1 от Закон 4014/2011 строителните обекти от публичния и частния сектор са групирани в две категории (А и Б) в зависимост от тяхното въздействие върху околната среда. Първата категория (Α) включва строежите и дейностите, които вероятно ще имат значително въздействие върху околната среда и за които се изисква изготвянето на Оценка на въздействието върху околната среда (наричана по-нататък „ОВОС“) с цел приемане на специални разпоредби и ограничения за опазване на околната среда. Втората категория (Б) включва проекти, които оказват по-малко въздействие върху околната среда.
17. Членове 3, 4 и 19 от Закон 4014/2011 уреждат участието на обществеността. Съгласно член 12 от Закон 4014/2011 в решението за одобряване на екологичните изисквания (наричано по-нататък „РОЕИ“) са обединени различни разрешителни.
18. Член 30, параграф 9 от Закон 4014/2011 съдържа преходна разпоредба, съгласно която до въвеждането на електронен регистър за околната среда остават в сила съществуващите разпоредби за становищата на организациите и за процедурата за обществено допитване относно екологичното разрешение. Съгласно тези разпоредби процедурата започва чрез оповестяване на таблото за съобщения в седалището на съответния регион и публикуване в местната преса на характеристиките на строителния обект, както и на поканата към всички заинтересовани лица да се запознаят с тях и да изразят своето мнение относно оценката на въздействието върху околната среда на строежа.
19. Съгласно член 19а от Закон 4014/2011 РОЕИ трябва да бъде публикувано в интернет в рамките на един месец. Ако този срок не бъде спазен, разрешението за осъществяване е нищожно. Съгласно член 19а, параграф 1, второ изречение публикуването на този специален уебсайт е в съответствие с предвиденото от закона оповестяване и обосновава предположението, че всяко заинтересовано лице е запознато с него, така че да може да подаде жалба за отмяна или друга жалба. Междуведомствено министерско решение 21938/2012 на министъра на административната реформа и на електронното управление и на министъра на околната среда, енергетиката и изменението на климата „Създаване и внедряване на специален уебсайт за публикуване на решенията за одобряване на екологичните изисквания (РОЕИ) и решенията за актуализиране или изменение на РОЕИ в съответствие с член 19а от Закон 4014/2011“ (FEK Βʹ 1470) урежда привеждането в изпълнение на тази разпоредба.
III. Фактите и преюдициалното запитване
20. С първото решение, обжалвано в националното производство, са одобрени създаването на комплексен обект за туристическо настаняване на остров Иос (Гърция) и екологичните изисквания по отношение на него. Той се състои от хотел с 249 легла, обзаведени туристически жилища, спа и уелнес център и съпътстващи обекти. Целият строеж е разгърнат на голяма площ и включва заемането на бреговата линия, плажа и морската зона, които представляват общи блага.
21. На 2 август 2013 г. в местната преса на отдалечения на 55 морски мили остров Сирос (Гърция) е публикувана поканата към всички заинтересовани лица да се запознаят и да изразят мнението си относно въпросната ОВОС. Съдът не разполага с информация в каква степен вестникът е разпространен на остров Иос. Тази покана е разпространена същевременно в седалището на региона, което също се намира в Сирос; там се съхранява досието относно ОВОС и се е провело допитването.
22. По неоспорени данни на жалбоподателите в главното производство обикновено от Иос до Сирос може да се стигне за няколко часа с ферибот, който, както изглежда, не пътува ежедневно.
23. Спорното решение е издадено на 8 август 2014 г. На 11 август 2014 г. то е публикувано на уебсайта DIAVGEIA (прозрачност), а на 8 септември 2014 г., на уебсайта на Министерството на околната среда.
24. На последно място, жалбата за отмяна е подадена на 19 февруари 2016 г., т.е. повече от една година и шест месеца след спорното решение.
25. Жалбоподателите, трима собственици на недвижими имоти за ваканционни цели на остров Иос, както и три съюза, твърдят, че са се запознали с обжалваното решение на 22 декември 2015 г., когато са разбрали за изпълнението на строителните работи по свързване на съответните зони на комплексния обект за туристическо настаняване.
26. В производството е встъпило дружеството притежател на концесиите и разрешенията, 105 Anonymi Touristiki kai Techniki Etaireia Ekmetallefsis Akiniton (105 Туризъм и недвижими имоти АД), което твърди, че доколкото е насочена срещу спорното решение, жалбата за отмяна не е подадена в срок, тъй като по-специално е подадена след изтичане на 60 дни от публикуването на решението на уебсайта на Министерството на околната среда.
27. Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) отправя до Съда следните въпроси, произтичащи от това производство:
„1) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС], тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредбите от националното законодателство, както са изложени в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване (вж. т. 14—19 от настоящото заключение), в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и контролират основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
2) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС] във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?“.
28. Писмени становища представят г‑н Flausch, г‑н Bosco, г‑н Albrespy, както и сдруженията Somateio „Syndesmos Iiton“ (сдружение „Съюз на жителите на Иос“), Somateio „Elliniko Diktyo — Filoi tis Fysis“ (сдружение „Гръцка мрежа — приятели на природата“) и Somateio „Syllogos Prostasias kai Perithalpsis Agias Zois - SPPAZ“ (сдружение „Защита и грижа за свещения живот — SPPAZ“) заедно в качеството си на жалбоподатели в главното производство, 105 Anonymi Touristiki kai Techniki Etaireia Ekmetallefsis Akiniton (105 Туризъм и недвижими имоти АД) в качеството на встъпила страна на ответните държавни органи в главното производство, Република Гърция и Европейската комисия. Те взимат участие и в съдебното заседание, проведено на 27 март 2019 г.
IV. Правен анализ
29. С въпросите си Държавният съвет иска да установи дали процедурата за участие на обществеността при издаването на спорното разрешение за осъществяване е съвместима с изискванията на Директивата за ОВОС и дали срокът за обжалване на това разрешение за осъществяване се задейства с публикуването му на уебсайт в интернет.
30. Релевантни в това отношение са по-специално членове 6, 9 и 11 от Директивата за ОВОС. Тези разпоредби трябва да бъдат тълкувани с оглед на Орхуската конвенция(6), за чието прилагане те допринасят(7). Поради това одобрената от страните по договора, включително от Съюза, практика на Комитета за надзор на прилагането на Орхуската конвенция (наричан по-нататък „АССС“ за Aarhus Convention Compliance Committee)(8) и възложените, отчетени(9) и признати(10) от страните по договора Maastricht Recommendations on Promoting Effective Public Participation in Decision-making in Environmental Matters (Препоръки от Маастрихт за начините за насърчаване на ефективното участие на обществеността в процеса на вземане на решения относно околната среда)(11) съдържат полезни насоки за разглеждането на настоящите въпроси.
1. По участието на обществеността
31. Действително първият въпрос принципно се отнася до съвместимостта с членове 6 и 11 от Директивата за ОВОС и с член 47 от Хартата на основните права на общите изменени разпоредби на гръцкото право относно участието на обществеността, т.е. относно публикуването на ОВОС и информирането и допитването до обществеността. По-конкретно обаче въпросът се отнася само до обстоятелството дали е допустимо тези процедурни стъпки да се започват и контролират основно от най-голямата административна единица в региона, а не от съответната община.
32. На този конкретен въпрос Съдът може да даде относително краткия отговор, че Директивата за ОВОС не съдържа разпоредби относно равнището или структурата на националната администрация, които са отговорни за оценката на въздействието върху околната среда.
33. Действително в контекста на стратегическата екологична оценка Съдът е поставил определени изисквания към независимостта на органите, с които трябва да се направи консултация в рамките на стратегическа екологична оценка(12), но настоящият случай не е такъв.
34. Напротив, контекстът на конкретния въпрос е процесът на участието на обществеността в главното производство. Той се характеризира с обстоятелството, че участието на обществеността не е започнало на остров Иос, където се изгражда спорният проект, а в седалището на регионалната администрация на остров Сирос, който е отдалечен от остров Иос на 55 морски мили и до който може да се стигне чрез пътуване през море с продължителност няколко часа, което не се предлага всеки ден. Поканата към гражданите относно възможностите за участие е публикувана една година преди обжалваното разрешение във вестник, който излиза в Сирос, и е разпространена в седалището на региона, намиращо се също в Сирос, където се съхранява досието относно ОВОС и се е провело допитването.
35. Поради това според мен въпросът е дали тези правила за участие на обществеността отговарят на изискванията на Директивата за ОВОС, и по-специално на член 6. В това отношение съгласно преюдициалното запитване се очертават три аспекта от особен интерес, а именно, първо, информирането на обществеността относно проекта и допитването, второ, мястото, на което заинтересованата общественост може да види информацията за проекта, и трето, мястото на допитването.
1. По информирането на обществеността
36. Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС обществеността се информира, чрез публично оповестяване или други подходящи средства като електронните медии, където има такива, в рамките на процедурите по вземане на решения относно околната среда.
1) Кръгът от адресати на информацията
37. Редакцията на член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС, приложима към случая, се отнася по-широко до обществеността като цяло, за разлика от действащата понастоящем редакция, която се отнася до предоставянето на информация на заинтересованата общественост.
38. Поради контекста на разпоредбата и целта на информирането обаче от решаващо значение е заинтересованата общественост да бъде информирана. Това е така, тъй като на тази група са предоставени правата на участие съгласно член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата. Съобразно това член 6, параграф 2 от Орхуската конвенция също изисква информирането единствено на заинтересованата общественост.
39. От друга страна, информирането на кръга от лица извън заинтересованата общественост — на цялата общественост — има само допълваща функция.
40. Тази цел е от решаващо значение. Въпреки че заинтересованата общественост представлява по-малък кръг от лица, именно въз основа на по-силното разграничение е по-ясна целевата група на информирането. Докато при информирането на цялата общественост трудно могат да бъдат разработени критерии, за да се установи дали избраните средства са достатъчни, при информирането на заинтересованата общественост това е много по-лесно.
41. Съгласно член 1, параграф 2, буква д) от Директивата за ОВОС заинтересованата общественост обхваща обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, както и неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право. При това съгласно буква г) обществеността включва едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи.
42. Трябва да е относително лесно да се идентифицират неправителствените организации, които следва да бъдат информирани, тъй като обикновено те са регистрирани пред органите. От друга страна, кръгът на засегнатите или заинтересовани лица зависи от съответния проект(13).
43. Преди всичко засегната или заинтересована в главното производство следва да бъде околността на проекта, т.е. поне някои или може би дори всички жители на остров Иос. Освен това могат да се вземат предвид и лицата, които ще бъдат засегнати от туристическия поток на проекта или от други въздействия, като например от изхвърлянето на отпадъци или водоснабдяването. ОВОС следва да бъде от голяма полза за идентифицирането на тези групи.
2) Процедурата по информиране
44. Когато заинтересованата общественост бъде установена, следващата стъпка е определянето на подходящите информационни средства за нейното информиране.
45. Член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС предвижда информирането чрез публично оповестяване или други подходящи средства като електронните медии, където има такива. Съгласно член 6, параграф 5 държавите членки определят подробните условия за информирането на обществеността (например чрез пускане на бюлетини по пощата в определен радиус или публикуване в местни вестници). Тези разпоредби могат да бъдат тълкувани в смисъл, че законодателят на Съюза по принцип счита публичното оповестяване за достатъчно.
46. Член 6, параграф 2 от Орхуската конвенция обаче предвижда, че заинтересованата общественост се информира чрез публична обява или индивидуално, на ранен етап от процедурата по вземане на решения за околната среда, по подходящ, своевременен и ефективен начин. От това следва да се заключи, че посочените в член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС други подходящи средства включват и индивидуалното информиране(14).
47. Нито правото на Съюза, нито Орхуската конвенция обаче съдържат точни изисквания относно формата на информиране, която следва да бъде избрана. Напротив, член 6, параграф 5 от Директивата за ОВОС възлага на държавите членки да определят подробните условия за информирането на обществеността.
48. Както изтъкват и заинтересованите страни, в това се изразява процесуалната автономия на държавите членки. Съобразно това разпоредбите на държавите членки не могат да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения от вътрешно естество (принцип на равностойност), и да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)(15).
i) Принципът на равностойност
49. Що се отнася до принципа на равностойност, преюдициалното запитване повдига по-специално въпроса дали е законосъобразно разграничението, направено в гръцкото право, между определени по-големи проекти (категория А) и други, обикновено по-малки проекти (категория Б).
50. Съгласно преюдициалното запитване в това отношение изглежда, че участието на обществеността в проекти от категория Б се започва не от регионалните, а от местните органи. Съобразно това информирането на обществеността би се осъществило чрез местна обява на местните органи, т.е. на Иос.
51. Разбираемо е обаче отговорността за по-големите проекти, чието въздействие върху околната среда обикновено не е само на местно равнище, да бъде предоставена на регионалните органи. Следователно не е възможно да се установи нарушение на принципа на равностойност.
ii) Принципът на ефективност
52. Принципът на ефективност представлява по-голям интерес. Всъщност информирането на обществеността е задължително условие за ефективното упражняване на нейното право на участие. Всеки, който не е информиран, няма причина да търси допълнителна информация за проекта, да участва в процеса на вземане на решения или да предяви своевременно съдебна защита(16).
53. Следователно не може да бъде достатъчно да се използва произволна форма на оповестяване, ако не е гарантирано, че заинтересованата общественост действително ще бъде информирана. Напротив, информирането трябва да предостави на заинтересованата общественост подходяща възможност да получи информация относно вземането на решения относно предлаганите дейности и възможностите си за участие(17). Само по този начин може да се осъществи и целта на член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се предоставят ефективни възможности на заинтересованата общественост да участва в процесите по вземане на решения.
54. Доколкото съществуват установени информационни канали, чиято ефективност е гарантирана въз основа на опит от миналото, те следва да бъдат използвани. Ако такива липсват, трябва да се провери чрез кои информационни канали може да се достигне до тези лица. При това се вземат предвид както местните, така и националните вестници, радио и телевизия(18), интернет, обяви(19) и дори индивидуалните съобщения(20).
55. Обстоятелството дали информирането на обществеността в главното производство отговаря на тези изисквания, трябва в крайна сметка да бъде преценено от националния съд.
56. В това отношение обаче следва да се отбележи, че обява в седалището на регионалната администрация на Сирос може да има само ограничен принос за информирането на заинтересованата общественост. Всъщност повечето членове на тази общественост се намират в Иос и изглежда съмнително да получат своевременна възможност да се запознаят с обявата. Упражняването на правото на участие би било прекомерно затруднено, ако бъде публикувана единствено такава обява.
57. Обстоятелството дали публикуването в местен вестник е предоставило достатъчно информация на обществеността, следва да бъде преценено по-специално въз основа на разпространението му на Иос. Ако се окаже, че избраният вестник или дори само въпросното издание не се чете в Иос или се чете в много ограничена степен, ефективното информиране на заинтересованата общественост също би било съмнително.
58. За да се прецени обаче дали конкретни информационни средства задоволяват принципа на ефективност, т.е. дали не ограничават прекомерно упражняването на правото на участие на заинтересованата общественост, не е от значение обстоятелството дали съществуват по-ефективни информационни средства, които е трябвало да могат да бъдат използвани, без да се полагат непропорционални усилия. Ако такива информационни средства липсват или не обещават успех, по-приемливо е да се изберат средства с ограничена ефективност, тъй като Директивата за ОВОС и Орхуската конвенция не изискват нищо невъзможно.
59. В главното производство подобни други информационни средства обаче не следва да се изключват prima facie. До местната общественост е можело да се достигне относително лесно чрез оповестявания в местни административни структури в Иос, на централни площади, например на пристанища или пазари, както и на мястото на проекта.
60. Гръцкото правителство дори предоставя възможност да бъдат използвани такива допълнителни комуникационни канали. Поради това би следвало евентуално да прецени дали по този начин заинтересованата общественост действително е била достатъчно информирана.
61. Обстоятелството, че съгласно предоставената на Съда информация членовете на заинтересованата общественост изглежда не са изразили становища по време на главното производство, буди значителни съмнения дали заинтересованата общественост е била достатъчно информирана(21). Също и в съдебното заседание пред Съда гръцкото правителство не съобщава дали заинтересованата общественост е изразила становище по време на процедурата по издаване на разрешение за осъществяване.
62. В заключение трябва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС информирането трябва да предостави на заинтересованата от въпросния проект общественост подходяща възможност на по-ранен етап и предварително да получи информация относно вземането на решения при предлаганите дейности и възможностите си за участие.
2. По предоставянето на информация
63. Съгласно преюдициалното запитване са установени и други съмнения, че информацията относно проекта е била на разположение не в Иос, а в Сирос.
64. Съобразно член 6, параграф 3 от Директивата за ОВОС държавите членки гарантират, че информацията относно проекта се предоставя на разположение на заинтересованата общественост в разумни срокове.
65. При липсата на по-точни изисквания процесуалната автономия на държавите членки, ограничена от принципите на ефективност и равностойност, се прилага и по отношение на условията за този достъп.
66. Относно принципа на равностойност се посочва, че информацията за по-малките проекти от категория Б е на разположение на място, за разлика от информацията за по-големи проекти от категория А, имащи значителни последици върху околната среда, които са на разположение на по-голямо разстояние — в седалището на регионалната администрация. И в това отношение обаче е логично отговорността за по-големите проекти да се носи от регионалната администрация.
67. Проблемите, свързани с достъпа до информация, по-скоро са въпрос на принципа на ефективност.
68. Безспорно е, че достъпът до информация е от голямо значение за ефективното участие в процеса на вземане на решения. Дори ако заинтересованата общественост е била достатъчно информирана за процедурата, се допуска да се положат известни усилия за получаването на достъп до информация.
69. По отношение на условията за достъп до информация за проекта обаче компетентните органи трябва да постигнат разумно съотношение между интересите на обществеността и усилията, свързани с предоставянето на информация.
70. Обстоятелството дали условията за достъп до информация за проекта в главното производство действително са разумни, отново следва в крайна сметка да се прецени от националния съд.
71. От една страна, от значение в този случай са усилията, които за членовете на заинтересованата общественост са свързани с консултирането относно информацията за проекта, по-специално продължителността на пътуването от Иос до Сирос и обратно, и разходите за него, ако, противно на твърдението на Гърция, информацията в действителност не е била достъпна в Иос.
72. От друга страна, следва да се вземат предвид усилията на органите, които биха възникнали, ако бяха дали възможност на заинтересованата общественост да получи по-малко усложнен достъп до информацията за проекта. В това отношение би могло да се има предвид предоставянето на информация в Иос, където се осъществява проектът и където са установени повечето, дори може би всички членове на заинтересованата общественост, или предоставянето на информация по електронен път в интернет.
73. От обстоятелството, че по данни на Гърция обществеността може да узнае информацията за проекта в общината, в която той се реализира(22), което освен това съответства на препоръките от Маастрихт(23), следва, че по-специално усилията за предоставяне на информация на местно равнище са непропорционални.
74. Ето защо в обобщение следва да се констатира, че при определянето на правилата за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за ОВОС тежестта за членовете на заинтересованата общественост във връзка с упражняването на правото на достъп трябва да е в разумно съотношение спрямо усилията, които възникват за органите.
3. По мястото на допитването
75. Накрая, преюдициалното запитване съдържа съмнения относно провеждането на допитването в Сирос.
76. Отправна точка за преценката е член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС. Според него на заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в процесите по вземане на решения, свързани с околната среда. Съгласно член 6, параграф 5 държавите членки определят подробните условия за консултирането със заинтересованата общественост (например писмено или чрез обществено допитване).
77. Необходимо е да се извърши съпоставяне, подобно на това относно условията за предоставяне на информацията, за да се установи дали правилата за участие на обществеността, които се прилагат по този начин, съответстват на Директивата за ОВОС.
78. Известна насока в това отношение дава решение на Съда, съгласно което събирането на административна такса за участието на обществеността в определени оценки на въздействието върху околната среда само по себе си е съвместимо с целта на Директивата за ОВОС. Съдът обаче подчертава също, че не могат да бъдат определяни толкова високи такси, че Директивата да не може да прояви пълната си ефективност в съответствие с целта, която преследва(24).
79. Поради това от особен интерес за съпоставянето е дали правилата за участие на обществеността засягат пълната ефективност на Директивата за ОВОС.
80. Подобно засягане би могло да се предположи, ако членовете на заинтересованата общественост в действителност са били задължени да отидат в определен ден в Сирос, за да участват в производството. Участието в писмена или електронна форма, което по информация на Гърция фактически е било възможно(25) и е изрично посочено в член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС като възможна форма на участие(26), действително би било свързано със значително по-малко усилия за всички участници.
81. Следователно правилата на консултирането със заинтересованата общественост съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС трябва да постигнат разумно съотношение между тежестта за членовете на заинтересованата общественост във връзка с участието в процедурата и усилията, които възникват за органите.
2. По началото на срока за обжалване
82. Вторият въпрос, поставен от Държавния съвет, е дали, като се вземе предвид отговорът на първия въпрос, разпоредбите, които предвиждат, че от оповестяването на разрешението за осъществяване на проекта на специален уебсайт започва срок от 60 дни за обжалване, са съвместими с членове 6 и 11 от Директивата за ОВОС и с член 47 от Хартата.
1. Допустимост на втория въпрос
83. Най-напред следва да се изясни дали този въпрос изобщо е от значение за решаването на спора, т.е. дали е допустим. Всъщност съгласно преюдициалното запитване в случай на жалби, които, както жалбата в главното производство, са подадени преди 12 април 2017 г., освен предвиденото в закона изтичане на срока, може да се твърди, че жалбоподателят е получил информация за обжалвания акт едва по-късно. Разбирам това твърдение в смисъл, че в тези случаи срокът за обжалване започва с фактическото узнаване.
84. Тъй като жалбоподателите в главното производство логично изтъкват, че узнават за разрешението за осъществяване едва когато започват строителните дейности, и съображенията към отговора на първия въпрос подкрепят това твърдение, би могло да се приеме, че отговорът на втория въпрос не е от значение в националното производство.
85. От друга страна, Държавният съвет заявява също, че моментът на фактическото узнаване не трябва да бъде неразумно далеч от предвидения в закона момент, т.е. от оповестяването в интернет. Следователно не би могло да се изключи, че в главното производство Държавният съвет е склонен да приеме, че не е разумно да не се спази законовият срок с година и половина.
86. Тъй като при колебания може да се предположи, че преюдициалното запитване е от значение за решаването на спора(27), този въпрос следователно е допустим.
2. Отговорът на втория въпрос
87. Директивата за ОВОС не съдържа разпоредба дали срокът за обжалване на разрешението за осъществяване на проекта започва да тече от оповестяването му в интернет.
88. Съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за ОВОС в съответствие със съответните процедури компетентният орган или органи следва да информират обществеността, че е дадено или отказано разрешение за осъществяване. Освен това член 9, параграф 1 действително съдържа още изисквания относно съдържанието на оповестяването, но не и конкретни разпоредби относно процедурата.
89. Възможните основания за обжалване на разрешението за осъществяване на проекта, било то член 11 от Директивата за ОВОС, било то директният ефект на разпоредбите на Директивата(28) или член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата на основните права(29), също не уреждат въпроса дали от оповестяването в интернет може да започне да тече срокът за обжалване.
90. Следователно процесуалната автономия на държавите членки по отношение на двете точки, т.е. срока за обжалване и процедурата по оповестяване, важи в границите на принципите на равностойност и ефективност.
1) Принципът на равностойност
91. И в това отношение отново е засегнато разграничението между по-големи и по-малки проекти. Само при проекти от категория А се предвиждало срокът за обжалване да започва да тече от оповестяването в интернет. За разлика от това при проекти от категория Б срокът за обжалване започвал да тече от фактическото узнаване за разрешението за осъществяване.
92. Но размерът и значението на съответните проекти се изтъкват както в подкрепа, така и против това разграничение. От една страна се поставя въпросът за ограничения достъп до правосъдие при проекти с по-голямо въздействие върху околната среда. От друга страна се подчертават особеното значение и ограниченият брой по-големи проекти, което оправдавало различно третиране.
93. В крайна сметка въвеждането на нов метод за оповестяване и съответно на нови правила относно срока за обжалване е принципно оправдано само по отношение на по-големите проекти. На първо място, ограниченият брой на тези проекти улеснява изпробването на тези методи(30). На второ място, при тези проекти вече има повишен интерес от правна сигурност поради обема на инвестициите в тях. И на трето място, заинтересованата общественост при по-големи проекти естествено обхваща по-голям кръг от лица. Ако срокът за обжалване би започнал да тече от фактическото узнаване, а не от оповестяването, би било много трудно предвидимо кога обжалването вече няма да бъде възможно.
94. Следователно не е налице нарушение на принципа на ефективност.
2) Принципът на ефективност
95. Съгласно принципът на ефективност упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, не трябва да бъде практически невъзможно или прекомерно трудно.
96. В това отношение първо трябва да се разгледа публикуването в интернет и след това срокът за обжалване.
i) По публикуването в интернет
97. Оповестяването в интернет на разрешението за осъществяване като такова е съвместимо с принципа на ефективност.
98. Жалбоподателите в главното производство правилно изтъкват, че още преди десет години Съдът е изразил съмнения дали изключителното използване на интернет е съвместимо с принципа на ефективност(31). Освен това дори и днес все още може да има области, в които интернет все още не е разпространен достатъчно, за да се разчита единствено на него(32).
99. Най-малкото в главното производство обаче не е налице информация, че в сравнение с други форми на оповестяване оповестяването в интернет затруднява прекомерно упражняването на правата. Напротив, Официалният вестник на Европейския съюз също се публикува в електронна форма в интернет; по правило днес единствено тази версия е автентична и има правно действие(33). Освен това в контекста на информирането на обществеността в член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС също се споменават електронните медии като комуникационно средство. Дори само поради тази причина този метод трябва да бъде на разположение на държавите членки.
ii) По срока за обжалване
100. По съображения за правна сигурност е принципно допустимо възможността за обжалване на дадена мярка да е обвързана със спазването на срок(34).
101. Съдът не счита за прекомерно затруднение, ако по-специално срокът за обжалване се обвърже с оповестяването, за което заинтересованото лице е узнало или най-малкото е трябвало да узнае(35). Напротив, би било несъвместимо с принципа на ефективност да бъде противопоставен на дадено лице срок, ако действията на националните органи във връзка с наличието на срок са го лишили изцяло от възможността да предяви своите права пред националните юрисдикции(36), т.е. ако действията на органите са довели до късното подаване на жалбата(37).
102. Следователно Държавният съвет трябва да прецени дали с действията си гръцките органи са лишили жалбоподателите изцяло от възможността да предявят своите права и по-специално дали действията им са довели до късното подаване на жалбата.
103. Според Гърция и 105 Туризъм и недвижими имоти АД всяко лице трябва да бъде запознато с разпоредбите за оповестяването в интернет на разрешения за осъществяване, поради което и жалбоподателите в главното производство е трябвало да се информират за оповестяването на спорното разрешение за осъществяване.
104. При това обаче не е взет предвид в достатъчна степен контекстът на жалба срещу разрешението за осъществяване на проект, който налага оценка на въздействието върху околната среда. На първо място, именно в контекста на участието на обществеността в съответствие с член 6 от Директивата за ОВОС, подобно разрешение за осъществяване изисква допълнително информиране за проекта. И на второ място, в случай на жалба съгласно член 11 от Директивата за ОВОС следва да се предостави широк достъп до правосъдие.
По участието на обществеността
105. Участието на обществеността е релевантно преди всичко поради обстоятелството, че заинтересованата общественост има право да очаква проект, който изисква оценка на въздействието върху околната среда, да бъде разрешен единствено въз основа на участието на обществеността съгласно член 6 от Директивата за ОВОС. Това включва по-специално информирането за процедурата по издаването на разрешението за осъществяване, което трябва да предостави на заинтересованата от въпросния проект общественост подходяща възможност на по-ранен етап и предварително да получи информация относно вземането на решения при предлаганите дейности и възможностите си за участие(38). Ако членовете на заинтересованата общественост не са били информирани за процедурата, те не трябва да очакват, че ще бъде издадено и оповестено разрешение за осъществяване на проект, което ги засяга.
106. В този случай не е ясно дали самият факт, че това решение е на разположение ex post на специален уебсайт, може да бъде достатъчен, за да задоволи задълженията за информиране съгласно член 9 от Директивата за ОВОС(39). Както жалбоподателите по главното производство по убедителен начин твърдят, необходим е повод да се провери дали на даден уебсайт е публикувано решение, което би могло да засяга собственото им положение.
107. Следователно е несъвместимо с членове 9 и 11 от Директивата за ОВОС да се противопостави на членове на заинтересованата общественост, които действително не са информирани за разрешението за осъществяване на проекта, срок за обжалване, който е започнал да тече от оповестяването в интернет на разрешението за осъществяване, ако не им е предоставена подходяща възможност да се информират предварително за процедурата за разрешението за осъществяване в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС.
По широкия достъп до правосъдие
108. Това заключение е в съответствие с целта за широк достъп до правосъдие.
109. В член 11, параграф 3, първо изречение от Директивата за ОВОС и в член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция е определена целта да се даде широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост. Това изречение се отнася до определянето от страна на държавите членки какво представлява достатъчен интерес и нарушаване на право съгласно член 11 от Директивата.
110. Съдът обаче правилно взема предвид тази цел не само по отношение на достатъчния интерес или при нарушаване на право(40), но и във връзка с критериите, въз основа на които трябва да бъдат признати организациите за опазване на околната среда(41), както и по отношение на въпросите дали разходите за съдебни производства са прекомерни(42), в каква степен може да се направи позоваване на процесуално нарушение при провеждането на оценка за въздействието върху околната среда(43) и по-специално по отношение на ефективността на подадената жалба(44).
111. Поради това целта за осигуряване на широк достъп до правосъдие следва да бъде взета предвид при преценката дали срок за обжалване, който започва да тече от оповестяването в интернет на разрешение за осъществяване на проект, затруднява прекомерно упражняването на правата съгласно член 11 от Директивата за ОВОС. Би било несъвместимо с тази цел обаче срокът за обжалване да започва да тече от оповестяване, което заинтересованата общественост не е трябвало да очаква, тъй като не е била достатъчно информирана за процедурата за издаване на разрешение за осъществяване.
По приложимостта на член 11 от Директивата за ОВОС
112. На това заключение не може да бъде противопоставено и решение North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy(45). Вярно е, че в това решение Съдът е постановил, че приложното поле на член 11, параграф 1 от Директивата за ОВОС се ограничава до аспектите на спор, състоящи се в изтъкване на правото на обществеността да участва в процеса по вземане на решения в съответствие с конкретните норми на Директивата в тази област(46). В сравнение с това жалбите, които се основават на която и да е друга норма от тази директива, и на по-голямо основание, тези, които се основават на което и да е друго законодателство на Съюза или на държавите членки, са изключени(47).
113. Тази констатация може да се тълкува в смисъл, че жалба по член 11 от Директивата за ОВОС може да бъде насочена изключително срещу решения във връзка с правилата за участие на обществеността, но не и срещу разрешението за осъществяване на проект като такова. Следователно жалбата срещу разрешението за осъществяване на проект може да се основава единствено на директния ефект от разпоредбите на Директивата за ОВОС(48) или на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата на основните права(49).
114. Подобно тълкуване на тази съдебна практика обаче не е убедително.
115. Ако предвидената в член 11 от Директивата за ОВОС жалба бъде ограничена до въпроси, свързани с участието на обществеността, така че законосъобразността на разрешението за осъществяване да остане незасегната, тя би била лишена действително от смисъл и от всякакво практическо действие. Участието на обществеността не е самоцел и същото важи и по отношение на обжалването. Напротив, заинтересованата общественост е заинтересована от участието, тъй като преди всичко по този начин може да окаже влияние върху разрешението за осъществяване на проекта и неговите последици.
116. Ето защо релевантните разпоредби създават също неделима връзка между жалбата по член 11 от Директивата за ОВОС и разрешението за осъществяване на проекта.
117. Съгласно член 11, параграф 1 определени членове на заинтересованата общественост получават достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на решения, за които се прилагат разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността.
118. Разрешението за осъществяване на проект, който налага оценка на въздействието върху околната среда, представлява решение, за което се прилагат разпоредбите за участие на обществеността.
119. Действително съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС държавите членки трябва да обвържат проектите, дефинирани в член 4, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, с изискването за получаване на разрешение за осъществяване и да приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че тези проекти са предмет на оценка относно тяхното въздействие.
120. Съгласно член 3 от Директивата за ОВОС оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, с оглед на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—12, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху определени екологични фактори. Предвиденото в член 6 участие на обществеността е част от тази процедура на определяне, описване и оценка и съгласно член 8 трябва да бъде взето предвид при процедурата за издаване на разрешение за осъществяване.
121. Връзката между обжалването и разрешението за осъществяване следва по още по-недвусмислен начин от член 6 и член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция. Съгласно член 6, параграф 1, букви а) и б) процедурата по участие на обществеността се прилага по отношение на разрешения за осъществяване на дейности съгласно Анекс I и по отношение на решенията за други предлагани дейности, които могат да имат значителен ефект върху околната среда. Член 9, параграф 2 пък предвижда оспорване по същество и от процедурна гледна точка на законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6(50).
122. Съобразно това Съдът е постановил, че правото на обжалване съгласно член 11 от Директивата за ОВОС след неговото първоначално въвеждане се прилага и към административните производства по издаване на разрешения, които са образувани преди съответния срок за транспониране, но разрешенията по тях са издадени след тази дата(51). В този случай моментът на участието на обществеността не е от значение.
123. Освен това поне признатите организации за опазване на околната среда не са ограничени при обжалването да се позовават на нарушение на правилата за участие на обществеността. Напротив, те могат да се позовават на нормите на националното право, които транспонират законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и на нормите на правото на Съюза в областта на околната среда, които имат директен ефект(52).
По възможността за водене на отделни производства по обжалване относно процесуално нарушение
124. Освен това обстоятелството, че съгласно член 11, параграф 2 от Директивата за ОВОС държавите членки определят на какъв етап решения, действия или бездействия могат да се оспорват съгласно член 11, параграф 1, допуска да се вземат предвид пропуските при информирането съгласно член 6, параграф 2 във връзка със срока за обжалване.
125. Вярно е, че в някои държави членки определени процесуални нарушения при извършването на оценка на въздействието върху околната среда не могат да бъдат оспорвани при обжалването на разрешение за осъществяване на проект, а в отделно съдебно производство(53).
126. Въпреки това не се установява Гърция да е предвидила такива отделни производства.
127. Такова отделно обжалване обаче би могло преди всичко само да гарантира ефективни правни средства за защита на процесуалните права, ако то възпрепятства междувременното окончателно и неоспоримо разрешение на проекта(54). Твърдението за нарушение на процесуалните права действително не е самоцел, а трябва да има за цел да донесе реална полза на жалбоподателя. В противен случай не би бил налице достатъчен правен интерес(55). В контекста на оценката на въздействието върху околната среда такава полза предполага, че жалбата може да окаже влияние върху решението за проекта.
128. Поради тази причина в рамките на своята компетентност компетентните национални органи (и съдилища)(56) трябва да предприемат необходимите мерки, за да отстранят липсата на оценка на въздействието върху околната среда, например като отнемат вече предоставено разрешение или спрат неговото действие, за да направят такава оценка(57). При това може да бъде оспорено не само решението да не се извърши оценка на въздействието върху околната среда, но и според случая — извършената оценка, доколкото тя е опорочена от нередности(58).
129. Поради това правомощието, признато съгласно член 11, параграф 2 от Директивата за ОВОС, да се определи етапът, на който биха могли да се оспорват определени решения, не може да доведе до това при преценката на срока за обжалване на разрешението за осъществяване да не бъде отчетено сериозно процесуално нарушение при информирането на заинтересованата общественост съгласно член 6, параграф 2.
Интересите на възложителя на проекта
130. На последно място, законният интерес на възложителя на проекта за правна сигурност също допуска да се вземат предвид пропуските в информирането за срока. Той не остава беззащитен във връзка именно с пропуските в информирането на заинтересованата общественост от страна на органите. Ако възложителят на проекта има съмнения в оповестяването от страна на органите, в допълнение може да предприеме свои собствени подходящи мерки, като например обяви на мястото на проекта и на други подходящи места или публикува уведомления в местната преса. Благодарение на подобни мерки членовете на заинтересованата общественост биха могли действително да се запознаят с разрешението за осъществяване на проекта и да имат подходяща възможност да се информират за процедурата за разрешението за осъществяване.
3) Междинно заключение
131. Ето защо се налага изводът, че е несъвместимо с членове 9 и 11 от Директивата за ОВОС на членове на заинтересованата общественост, които действително не са информирани за разрешението за осъществяване на проекта, да се противопостави срок за обжалване, който е започнал да тече от оповестяването в интернет на разрешението за осъществяване, ако не им е предоставена в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС предварително подходяща възможност да се информират за процедурата за разрешението за осъществяване.
V. Заключение
132. Поради това предлагам на Съда да постанови следното:
„1) Член 6, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда изисква информиране, което да предостави на заинтересованата от въпросния проект общественост подходяща възможност на по-ранен етап и предварително да получи информация относно вземането на решения при предлаганите дейности и възможностите си за участие.
2) При определянето на правилата за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 3 от Директива 2011/92 тежестта за членовете на заинтересованата общественост във връзка с упражняването на правото на достъп трябва да е в разумно съотношение спрямо усилията, които възникват за органите.
3) Правилата за консултирането със заинтересованата общественост съгласно член 6, параграф 4 от Директива 2011/92 трябва да постигнат разумно съотношение между тежестта за членовете на заинтересованата общественост във връзка с участието в процедурата и усилията, които възникват за органите.
4) Несъвместимо с членове 9 и 11 от Директива 2011/92 е на членове на заинтересованата общественост, които действително не са информирани за разрешението за осъществяване на проекта, да се противопостави срок за обжалване, който е започнал да тече от оповестяването в интернет на разрешението за осъществяване, ако в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС не им е предоставена предварително подходяща възможност да се информират за процедурата за разрешението за осъществяване“.