Дело T-50/09
Ifemy’s Holding GmbH
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Dada & Co. kids“ — По-ранна национална словна марка „DADA“ — Относително основание за отказ — Липса на реално използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Срок, определен от Службата — Преклузивен характер
(член 1, правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
2. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Срок, определен от Службата — Момент на предоставяне на доказателството
(член 1, правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
3. Марка на Общността — Процедури пред отделите на Службата — Изпращане на съобщения до Службата — Изпращане по факс — Непълно или нечетливо съобщение
(член 1, правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
1. От самия текст на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността следва, че предвиденият в него срок има преклузивен характер, което изключва възможността Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да взема предвид всички доказателства, представени след изтичане на срока.
Както при сроковете за подаване на оплакване или на жалба, подобен срок е установен в името на обществения ред и не може да бъде оставен на усмотрението на страните и на съда, който е длъжен да провери, дори и служебно, дали той е бил спазен. Този срок отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването.
(вж. точки 63 и 64)
2. Правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доказателството е „предоставено“ не когато е изпратено на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), а когато е получено от същата.
Първо, всъщност това тълкуване се потвърждава в буквалния смисъл на думата от използването на двата глагола „представям“ и „предоставям“, доказателството на Службата в текста на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Всъщност и двата глагола прокарват идеята за преместване или за прехвърляне на доказателството до мястото, където е установена Службата, като по този начин се поставя ударение по-скоро върху резултата от действието, отколкото върху пораждането му.
Второ, макар че нито в Регламент № 40/94 относно марката на Общността, нито в Регламент № 2868/95 се съдържа разпоредба, еквивалентна на член 43, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, според който, с оглед на сроковете в производството, се взема предвид само датата на подаване в секретариата, това тълкуване е съобразено с общия дух на тези два регламента, многобройни разпоредби от които предвиждат, че с оглед на сроковете в производството датата, която трябва да се определи за даден акт, е датата, на която той е получен, а не тази, на която е изпратен. Например същото важи и за правило 70, параграф 2 от Регламент № 2868/95, според което при срок, който започва да тече от момента на нотифицирането на процесуално действие, срокът започва да тече от „получаването“ на нотифицирания документ. Същото важи за правило 72 от Регламент № 2868/95, според което, ако даден срок изтича в ден, в който не могат да се „подават“ документи до Службата, срокът се удължава до първия ден, в който документите могат да бъдат „подадени“, и за правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95, според което, ако се окаже, че тя е неизвестна, за дата на „получаване“ на повторното изпращане или на оригинала на документ се счита датата на „получаване“ на оригинала на съобщението.
Трето, в областта на съдебните спорове относно общностната публична служба от постоянната съдебна практика е изведено аналогично разрешение, според което член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности се тълкува в смисъл, че жалбата е „подадена“ не когато е изпратена на институцията, а когато тя бъде „получена“ от последната.
Четвърто, това тълкуване най-добре може да отговори на изискването за правна сигурност. Всъщност то гарантира ясно определяне и строго спазване на началото и края на срока, посочен в правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
Пето, това тълкуване отговаря и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването, доколкото то позволява еднакви условия за изчисляването на сроковете за всички страни, независимо от тяхното местоживеене и гражданство.
(вж. точки 65—70)
3. Предметът на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността е да предостави на лицата, които изпращат съобщения по факс на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), възможност след изтичане на срока за подаване на възражение да изпратят повторно своите документи или да представят оригиналите на Службата, когато възникне една от ситуациите, посочени в това правило, с цел да могат да поправят произтичащите от тях нередности.
Тази разпоредба следователно обхваща случаите, в които обективен елемент, свързан с особени или необичайни технически обстоятелства, независещи от волята на въпросната страна, пречи на същата да изпрати документите по факс по задоволителен начин.
За сметка на това тя не обхваща случаите, при които непълният или нечетлив характер на съобщението по факс се дължи единствено на волята на изпращача, който избира нарочно да не извърши пълно и четливо предаване на съобщение, въпреки че от техническа гледна точка е в състояние да го направи.
Следователно тази разпоредба предполага, че документите, чието изпращане по факс е било непълно или нечетливо, по принцип са идентични с изпратените впоследствие документи в оригинал или по факс, по покана на Службата и следователно не допуска каквото и да е поправяне, изменение или добавяне на нови елементи по този повод. Всяко друго тълкуване би позволило на страните в производство пред Службата да заобиколят определените им срокове, което явно не е целта, преследвана с посоченото правило.
(вж. точки 43—46)