Жалба, подадена на 23 август 2011 г. - Ellinika Nafpigeia и Hoern Beteilingungs Gesellschaft mit beschränkter Haftung/Комисия

(Дело T-466/11)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: 1) Ellinika Nafpigeia SA (Hellenic Shipyards, Skaramanka, Гърция), и Hoern Beteilingungs GmbH (Kiel, Германия) (представители: адв. K. Chrysogonos и A. Mitsis)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение C (2010) 8274 окончателен на Комисията от 1 декември 2010 г. относно държавни помощи № CR 16/2004 (предишни NN 29/2004, CP 71/2002 и CP 133/2005), което съставлява мярка по прилагането на Решение от 2 юли 2008 г., нотифицирано под номер C (2008) 3118 (ОВ L 225, 27 август 2009 г., стр. 104) за възстановяване на държавни помощи (решението за възстановяване), така както то е допълнено, представено обстойно и прецизирано с документите и други доказателства по преписката;

да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски;

при условията на евентуалност, да даде задължително тълкуване за всички, и по-конкретно за Комисията, на Решение C (2010)8274 окончателен на Комисията от 1 декември 2010 г., така както то е допълнено с документи и с други доказателства по преписката, по-конкретно в смисъла, уточнен в жалбата, за неговата съвместимост с: член 17 от решението за възстановяване, на което се основава обжалваното решение; с член 346 ДФЕС, на основание на който е прието последното; с принципа на правна сигурност и със свободата на установяване, със свободното предоставяне на услуги, със свободната стопанска инициатива и с правото на собственост, които са нарушени в тълкуването и прилагането, дадено им от Комисията и от гръцките власти в обжалваното решение на Комисията.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят излага четири правни основания.

С първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 17 от решението за възстановяване с това, че обжалваното решение взема пред вид военните дейности на акционерното дружество Ellinika Nafpigeia (наричано по-нататък "ENAE" ), като изисква от ENAE да се освободи от своето имущество, което не е абсолютно необходимо в момента, но което е изцяло или частично относително необходимо или пък което може да стане абсолютно необходимо или би се изисквало в бъдеще за военните дейности на ENAE.

Във второто правно основание жалбоподателите твърдят, че оспорваното решение се тълкува в неправилен прочит на член 356 ДФЕС в смисъл, че военните дейности на ENAE се свеждат до текущи поръчки за гръцкия военноморски флот и не се обхваща цялата нетърговска дейност на ENAE като например последващите поръчки за военноморските сили или за други гръцки или чужди въоръжени сили или всяка друга дейност по производството, доставката или ремонта на материали за отбраната.

В третото правно основание жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение, в нарушение на принципа на правната определеност и сигурност, остават съществени неясноти по отношение на неговото приложно поле във връзка с лицата, във времето и по същество, като то предоставя същевременно широки правомощия за преценка на органите по неговото изпълнение, в тълкуване, съгласно което се налагат задължения и забрани, които не са предвидени или са неприложими или пък излизат извън рамките на разумното, очертани от защитата на основните прави и свободи. И накрая, според жалбоподателите обжалваното решение, прието в нарушение на принципите на правната определеност и сигурност, е частично неприложимо, доколкото то налага мерки, които частично или напълно се изправят пред правна и/или практическа невъзможност да бъдат приложени, след като е било известно, че наложеният за неговото прилагане срок още от самото начало е бил неосъществим и нереалистичен.

С четвъртото правно основание жалбоподателите твърдят, че оспорваното решение налага задължения и забрани на ENAE и на неговите акционери по начин, който засяга техните основни свободи на установяване, на стопанска инициатива и правото на собственост, отчасти, без наличието на правно основание, и във всички случаи, като се излиза извън необходимото за целите на възстановяването на помощта.

____________