Language of document : ECLI:EU:C:2017:654

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. WATHELET

представено на 7 септември 2017 година(1)

Съединени дела C66/16 P—C69/16 P и дела C70/16 P и C81/16 P

Comunidad Autónoma del País Vasco

Itelazpi SA (C‑66/16 P)

Comunidad Autónoma de Cataluña

Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació de la Generalitat de Catalunya (CTTI) (C‑67/16 P)

Navarra de Servicios y Tecnologías SA (C‑68/16 P)

Cellnex Telecom SA, по-рано Abertis Telecom SA

Retevisión I SA (C‑69/16 P)

срещу

Европейска комисия

и

Communidad Autónoma de Galicia

Redes de Telecomunicación Galegas Retegal SA (C‑70/16 P)

срещу

Европейска комисия

и

Кралство Испания (C‑81/16 P)

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Цифрова телевизия — Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони — Субсидия в полза на операторите на платформи за цифрова наземна телевизия — Решение, с което мерките за помощи се обявяват отчасти за несъвместими с вътрешния пазар — Понятие „държавна помощ“ — Предимство — Услуга от общ икономически интерес — Определяне — Свобода на преценка на държавите членки“






 Въведение

1.        С жалбите си Comunidad Autónoma del País Vasco (Баска автономна област, Испания) и Itelazpi SA (C‑66/16 P), Comunidad Autónoma de Cataluña (Автономна област Каталония, Испания) и Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació de la Generalitat de Catalunya (CTTI) (C‑67/16 P), Navarra de Servicios y Tecnologías SA (C‑68/16 P), Cellnex Telecom SA и Retevisión I SA (C‑69/16 P), Comunidad Autónoma de Galicia (Автономна област Галисия, Испания) и Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, SA (Retegal) (С‑70/16 Р), както и Кралство Испания (C‑81/16 P), искат отмяна на решения на Общия съд на Европейския съюз от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891) (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“), с които Общият съд е отхвърлил жалбите им за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 година относно държавна помощ SA.28599 (С 23/10 (ех NN 36/10, ех СР 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия-Ла Манча) (ОВ L 217, 2014 г., стр. 52, наричано по-нататък „спорното решение“).

2.        В съответствие с молбата на Съда настоящото заключение ще бъде фокусирано върху едно общо основание, което е в центъра на шестте жалби и което изисква тълкуване на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) (наричано по-нататък „решение Altmark“) и на член 106, параграф 2 ДФЕС.

3.        Всъщност в съображения 119—126 и 172(2) от спорното решение Европейската комисия приема, че макар да е трябвало националните или регионалните органи да определят точно обществена услуга или услуга от общ икономически интерес (УОИИ) и да я възложат на конкретно предприятие в съответствие както с решение Altmark, така и с член 106, параграф 2 ДФЕС, съответните испански органи не са определили точно експлоатацията на наземна платформа за телевизионно разпространение като обществена услуга или УОИИ.

4.        В периода 30 август 2013 г.—9 октомври 2013 г. жалбоподателите по обжалваните съдебни решения подават жалби до Общия съд, с които искат отмяна на спорното решение. Сред подигнатите в подкрепа на жалбите им основания за обжалване жалбоподателите оспорват анализа на Комисията, изложен в съображения 119—126 и 172(3) от решението ѝ. Общият съд отхвърля тези жалби.

5.        С общото за шестте жалби основание се цели, от една страна, уточняване на очертанията на първото условие от решение Altmark(4) и на едно от условията, наложени от член 106, параграф 2 ДФЕС, а именно, обхвата на изискването за „ясно“ определяне на задълженията за обществена услуга или за УОИИ, и от друга страна, на въпроса за рамките на съдебния контрол, който следва да се извърши в това отношение.

 Правна уредба

6.        Член 14 ДФЕС гласи:

„Без да се засяга член 4 от Договора за Европейския съюз и членове 93, 106 и 107 от настоящия договор и като се има предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното сближаване на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи. […]“.

7.        В член 106, параграф 2 ДФЕС е предвидено следното:

„Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза“.

8.        Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложение към Договора за ЕС в редакцията му след влизането в сила на Договора от Лисабон и към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протокол № 26“), предвижда следното:

„[…]

Член 1

Споделените ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 14 [ДФЕС] включват по-конкретно:

–        основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите;

[…]

Член 2

Разпоредбите на Договорите по никакъв начин не засягат компетентността на държавите членки да предоставят, възлагат и организират нестопански услуги от общ интерес“.

9.        В Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложение към Договора за ЕС в редакцията му след влизането в сила на Договора от Лисабон и към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протокол № 29“, е предвидено следното:

„[…]

Разпоредбите на Договорите, не накърняват компетентността на държавите членки да финансират публичното радиоразпръскване, доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за радиоразпръскване за изпълнение на мисията за обществена услуга така, както им е възложена, определена и организирана от всяка държава членка и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в Съюза до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява възложената мисия за тази обществена услуга“.

 Спорното решение

10.      Жалбите, предмет на настоящото дело, се отнасят до предприетите от испанските органи мерки в рамките на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в Испания, за цялата територия на Испания с изключение на Comunidad Autónoma de Castilla-La-Mancha (автономна област Кастилия Ла Манча, Испания). Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър.

11.      Кралство Испания приема правната уредба, необходима за насърчаване на процеса на преход от аналогово към цифрово телевизионно разпространение по-конкретно като обнародва Ley 10/2005 de Medidas Urgentes para el Impulso de la Televisión Digital Terrestre, de Liberalización de la Televisión por Cable y de Fomento del Pluralismo (Закон 10/2005 за приемане на спешни мерки за развитието на наземната цифрова телевизия, за либерализирането на кабелната телевизия и за нъсърчаване на плурализма) от 14 юни 2005 г. (BOE № 142 от 15 юни 2005 г., стр. 20562, наричан по-нататък „Закон 10/2005“) и Real Decreto 944/2005 por el que se aprueba el Plan técnico nacional de la televisión digital terrestre (Кралски указ 944/2005 за одобряване на националния технически план в полза на цифровата наземна телевизия) от 29 юли 2005 г. (BOE № 181 от 30 юли 2005 г., стр. 27006, наричан по-нататък „Кралски декрет 944/2005“). Този кралски декрет предвижда задължение за частните и обществените телевизионни оператори да гарантират, че съответно 96 % и 98 % от населението ще получава цифрова наземна телевизия (ЦНТ).

12.      За да позволят прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение, испанските власти разделят испанската територия на три отделни зони:

–        Зона I, която обхваща 96 % от испанското население и в която, тъй като е считана за търговски рентабилна, разходите за прехода към цифровото разпространение се понасят от публичните и частните телевизионни оператори;

–        Зона II, която включва слабо урбанизирани и отдалечени райони, обхващащи 2,5 % от испанското население, в която телевизионните оператори не са инвестирали в цифровизацията поради липсата на интерес, вследствие на което испанските органи са предвидили публично финансиране;

–        зона III, обхващаща 1,5 % от испанското население, в която топографията изключва възможността за наземно цифрово предаване и испанските органи са предпочели използването на сателитна платформа.

13.      През септември 2007 г. Consejo de Ministros (Министерски съвет, Испания) приема национален план за преход към ЦНТ за прилагане на националния технически план, уреден с Кралски декрет № 944/2005. С този план испанската територия се разделя на 90 технически проекта за преход към цифрова телевизия и за всеки от тези проекти се определя краен срок за преустановяване на аналоговото телевизионно разпространение. Набелязаната с този план цел е посредством услугата за ЦНТ да се постигне покритие спрямо испанското население, сходно на покритието чрез аналоговата телевизия през 2007 г., а именно повече от 98 % от това население и цялото или почти цялото население в Баската автономна област и автономните области Каталония и Навара.

14.      За постигане на определените за ЦНТ цели за покритие испанските органи предвиждат да се отпусне публично финансиране, по-конкретно с оглед на подкрепата на процеса на наземна цифровизация в зона II и по-специално във вътрешността на автономните области, разположени в тази зона(5).

15.      На 18 май 2009 г. в Комисията е подадена жалба от SES Astra SA, встъпила в производството пред първата инстанция страна, отнасяща се до предполагаема схема за помощи от испанските органи в полза на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в зона II. Според тази страна схемата представлява помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

16.      С писмо от 29 септември 2010 г. Комисията уведомява Кралство Испания за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, за въпросната схема за помощи за цялата територия на Испания с изключение на автономната област Кастилия Ла-Манча, за която е открита отделна процедура (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“). С публикуването на решението за откриване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ С 337, 2010 г., стр. 17) на 14 декември 2010 г., Комисията приканва заинтересованите страни да представят становищата си.

17.      След като получава становищата на испанските органи и на другите заинтересовани страни, Комисията приема спорното решение, в разпоредителната част на което е предвидено следното:

Член 1

Държавната помощ, предоставена на операторите на наземната телевизионна платформа за разгръщане, поддръжка и експлоатация на мрежата за цифрова наземна телевизия в зона II, неправомерно приложена от [Кралство] Испания в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност.

Член 2

Предоставената индивидуална помощ по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на нейното предоставяне отговаря на условията, определени в правилата, приети в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета [от 7 май 1998 година по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ, ОВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31], които са приложим към момента на предоставянето на помощта.

Член 3

[Кралство] Испания възстановява от операторите на цифрова наземна телевизия несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, независимо дали те са получили помощта пряко или по косвен път.

[…]

Член 4

Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, трябва да бъде незабавно и ефективно.

[…]

Член 5

Адресат на настоящото решение е Кралство Испания“.

18.      В мотивите на спорното решение(6), Комисията приема, че разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС(7). Тя счита, че операторите на платформата за ЦНТ са преките получатели на помощта(8), докато операторите на мрежи, които са участвали в процедурите за възлагане на обществени поръчки за разширяване на покритието на ЦНТ, са косвени получатели на помощта(9). Комисията счита по-специално, че предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като е приложимо само за сектора на телевизионното разпространение, а в този сектор същата мярка се отнася само до предприятията, осъществяващи дейност на пазара на наземни платформи(10).

19.      Според спорното решение испанските органи представят като най-добър и единствен пример положението в Баската автономна област, където цифровизацията е извършена от публичното предприятие Itelazpi, за да се позоват на липсата на държавна помощ съгласно критериите, изведени от Съда в решение Altmark(11). Комисията обаче счита, че не е изпълнен първият критерий от това решение, съгласно който предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени(12). Тя приема също така, че не може да се направи позоваване на изключението по член 106, параграф 2 ДФЕС(13).

20.      В това отношение съображения 119—126 от спорното решение, озаглавени „Първо условие по делото Altmark: Ясно определение и възлагане на задължения за обществени услуги“, гласят:

„(119) В испанското право няма постановка, че експлоатацията на наземна мрежа е обществена услуга. В закона за далекосъобщенията [Ley General de Telecomunicaciones (Общ закон за далекосъобщенията)] от 1998 г.(14) се посочва, че далекосъобщителните услуги, включително експлоатацията на мрежи за поддържане на радио и телевизия, са услуги от общ икономически интерес, но нямат статут на обществена услуга, който е запазен за ограничен брой далекосъобщителни услуги(15). Сега действащият [общ] закон за далекосъобщенията(16) запазва същата категоризация. Услугите за предаване за телевизионното разпространение, т.е. пренос на сигнали през далекосъобщителната мрежа, се считат за далекосъобщителни услуги и като такива са услуги от общ интерес, но не и обществена услуга(17).

(120) Във всеки случай разпоредбите на Закона за далекосъобщенията са неутрални по отношение на технологията. Член 1 от Закона определя далекосъобщенията като експлоатация на мрежи и предоставяне на услуги за електронни комуникации и прилежащи съоръжения. Далекосъобщенията представляват пренос на сигнали през всяка телекомуникационна мрежа, а не специално през наземна мрежа(18). Освен това член 3 от Закона посочва като една от неговите цели насърчаване, във възможната степен, на технологичната неутралност в правната уредба.

(121) Въпреки че действащото законодателство, приложимо към момента на прехвърляне на средства на Itelazpi, определя публичното радио- и телевизионно разпространение като обществена услуга, според Комисията не е възможно това определение да се разшири, за да включи експлоатацията на конкретна поддържаща платформа. Нещо повече, когато съществуват няколко платформи за предаване, една определена платформа не може да се счита за „основна“ за излъчването на сигнали. Следователно, ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка.

(122) Поради това се заключава, че според испанското законодателство експлоатацията на наземни мрежи не е със статут на обществена услуга.

(123) Баските органи твърдят, че възлагането на предоставянето на тази услуга от общ икономически интерес на Itelazpi изрично се съдържа в споразуменията, сключени между баското правителство, [Euskadiko Udalen Elkartea, Asociación de Municipios Vascos] EUDEL (Асоциацията на баските градски съвети EUDEL) и трите баски регионални[…] съвета.

(124) В споразуменията баската администрация признава, че ценности като всеобщ достъп до информация и плурализъм на информацията изискват универсализация на свободно приеманата телевизия, и се ангажира да защитава тези ценности, като разшири покритието на държавните мултиплекси(19). Въпреки това никоя от разпоредбите на споразуменията действително не показва, че експлоатацията на наземна мрежа се счита за обществена услуга. Следователно Комисията е на мнение, че формулировката на споразуменията не е достатъчна ясно да се очертае обхватът на мисията на обществената услуга и не може да се твърди на това основание, че предаването чрез наземна мрежа е обществена услуга.

(125) В резултат на това не е установено, че първото условие по делото Altmark е изпълнено.

(126) Критериите, определени в решението по делото Altmark, са кумулативни, т.е. всички те трябва да бъдат изпълнени, за да може мярката да не се счита за държавна помощ. Следователно, ако не е изпълнен първият критерий, финансирането, отпуснато на Itelazpi от баските органи, няма да отговаря на критериите за компенсация за предоставянето на услуги от общ икономически интерес“.

21.      Съображение 172 от спорното решение, озаглавено „Член 106, параграф 2 от ДФЕС“, гласи следното:

„Изключението съгласно член 106, параграф 2, което може да се приложи по отношение на държавните компенсации за разходите за предоставяне на обществена услуга, не може да бъде ползвано нито в настоящия случай като цяло, нито в случая на Страната на баските в частност. Комисията счита, че националните (или регионалните) органи трябва ясно да определят УОИИ и да ги възложат на конкретно предприятие. Според направената оценка в параграфи 119—122 се счита, че испанските и баските органи не определят ясно експлоатацията на наземната платформа като обществена услуга“.

 Обжалваните съдебни решения

22.      По делата, по които са постановени решения на Общия съд от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898), жалбоподателите излагат основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията неправилно е установила наличието на държавна помощ.

23.      Това основание е отхвърлено от Общия съд като неоснователно.

24.      Общият съд отхвърля по-специално доводите на жалбоподателите, според които спорната мярка не може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС поради липсата на икономическо предимство за получателите, доколкото са били изпълнени критериите от решение Altmark.

25.      По делото, по което е постановено решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899), жалбоподателят излага основание, изведено при условията на евентуалност от нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС и на Протокол № 29.

26.      Това основание е отхвърлено от Общия съд като неоснователно.

27.      По тези четири дела Общият съд приема по-специално, че Комисията не допуска грешка, като приема, че при липсата на ясно и точно определяне на разглежданата услуга като обществена услуга не е изпълнен първият критерий от решение Altmark(20).

28.      Освен това по делото, по което е постановено решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901), Общият съд отхвърля повдигнато при условията на евентуалност основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС. Той приема по-специално за недоказано от страна на жалбоподателите, че Комисията неправилно е преценила, че при липса на ясно определяне на услугата за експлоатация на наземна мрежа като обществена услуга не е изпълнен първият критерий от решение Altmark(21).

29.      Накрая, по делото, по което е постановено решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891), Общият съд отхвърля основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това основание Кралство Испания по-специално твърди, че разглежданата мярка представлява УОИИ и че първото предвидено в решение Altmark условие е изпълнено. В точка 75 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891) Общият съд приема, че Комисията не допуска грешка, като приема, че при липсата на ясно определяне на услугата за експлоатация на наземна мрежа като обществена услуга не е изпълнен първият критерий от решение Altmark.

 Производство пред Съда

30.      С решение на Съда от 28 март 2017 г. дела Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (C‑66/16 P), Comunidad Autónoma de Cataluña CTTI/Комисия (C‑67/16 P), Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (C‑68/16 P) и Cellnex Telecom и Retevisión I/Комисия (дело C‑69/16 P) са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

31.      По тези дела писмени становища са представени от Баска автономна област и Itelazpi, Автономна област Каталония и CTTI, Navarra de Servicios y Tecnologías, Cellnex Telecom и Retevisión I, SES Astra и Комисията.

32.      Освен това по дело С‑70/16 Р писмени становища са представили Автономна област Галисия и Retegal, SES Astra и Комисията. Накрая, по дело С‑81/16 Р писмени становища са представили Кралство Испания и Комисията.

33.      След края на писмената фаза на производството Съдът счита, че разполага с достатъчно данни в шестте производства по жалба, за да се произнесе, в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на ЕС, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

 Доводи на страните

 По съединени дела С66/16 Р—С69/16 Р(22)

34.      Разглежданите жалби имат едно-единствено основание, разделено на шест части. Както беше посочено в точка 2 от настоящото заключение, ще съсредоточа заключението си върху първата и втората част от единственото основание.

35.      С първата част от единственото основание жалбоподателите упрекват Общия съд за това, че е приложил неправилно съдебната практика на Съда и на Общия съд, според която определянето на УОИИ от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка(23).

36.      Жалбоподателите изтъкват, че Общият съд потвърждава преценката на Комисията, като се обосновава единствено с мотива, че определянето на разглежданата УОИИ от испанските власти не е достатъчно „ясно и точно“, без обаче да приеме това определяне за „явно погрешно“. Обратно, Общият съд не оспорва, че е налице пазарна неефективност, нито че разглежданата услуга е дейност, която може да се квалифицира като УОИИ.

37.      По този начин Общият съд явно излиза извън рамките на контрола за наличие на явна грешка, определени в член 14 ДФЕС, член 106, параграф 2 ДФЕС, член 107, параграф 1 ДФЕС и Протокол № 26.

38.      Комисията счита, че първата част от единственото основание е несъстоятелна или във всеки случай неоснователна.

39.      Тя припомня, че решение Altmark изисква публичните органи да възложат на съответния оператор задача за УОИИ с акт на публична власт, в който ясно се определят съответните задължения(24). В случая въз основа на представените пред него актове Общият съд прави извода, че нито един от тях не определя експлоатацията на мрежа за ЦНТ в зона II като УОИИ на национално или на регионално равнище.

40.      Така Комисията твърди, че преди да бъде разгледан въпросът за наличието или липсата на явна грешка при определянето и възлагането на УОИИ, Общият съд следвало да установи дали съществува един (или няколко) акт(а) на публична власт, по силата на който (или които) на оператора е възложена задача за УОИИ, което в случая не е така. При това положение не може Общият съд да бъде упрекван за това, че е приложил неправилно критерия за явна грешка, тъй като Общият съд единствено проверил дали са изпълнени минималните условия, установени за тази цел в съдебната практика.

41.      SES Astra счита, че първата част от основанието е недопустима и във всеки случай неоснователна.

42.      Всъщност с тази първа част жалбоподателите в действителност оспорват само извършена от Общия съд фактическа преценка, която не подлежи на обжалване. Според SES Astra въпросът дали е изпълнено първото условие, установено в решение Altmark, е въпрос от фактическо естество, който следва да бъде решен от Общия съд, а в такъв случай Съдът е компетентен единствено да установи дали Общият съд не е изопачил текста на съответните национални разпоредби, дали не е направил констатации, които явно противоречат на тяхното съдържание, и дали — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — не е придал на съвкупността от доказателства значение, което тя няма предвид останалите доказателства(25).

43.      Във втората част от единственото основание жалбоподателите изтъкват, че въпросните съдебни решения са непоследователни, доколкото в тях Общият съд приема, че за да попадне изборът на определена технология в обхвата на широкото право на преценка на държавите членки, той следва да бъде включен в самото определение на УОИИ(26), а от друга страна приема, че като са определили услугата за експлоатация на ЦНТ като УОИИ, испанските органи не е следвало да дискриминират останалите платформи(27).

44.      Във всеки случай жалбоподателите считат, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че определянето на разглежданата УОИИ не е достатъчно ясно и точно, доколкото не посочва конкретна технология. Всъщност широкото право на преценка, което Договорът предоставя на държавите членки, им позволява не само „определянето“ на УОИИ, но и нейното „предоставяне, възлагане и организиране“, както впрочем Общият съд изрично посочва във въпросните съдебни решения(28). Това правомощие произтича от Протокол № 26 и Протокол № 29, както и от съдебната практика на Съда и на Общия съд(29).

45.      Според жалбоподателите държавите членки имат не само право на избор дали да включат в определението за УОИИ условията за предоставяне на тази услуга, но и да я предоставят или организират в съответствие с условията, които тези държави членки намерят за подходящи, без Комисията да може да оспорва този избор. Поради това, като ограничава правото на преценка на посочените държави членки само до определянето на УОИИ, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото. В това отношение впрочем самият Общ съд приема, че спорното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото в него се приема, че включването на наземната технология в определението за УОИИ при всяко положение представлява явна грешка в преценката на органите на съответната държава членка.

46.      Ето защо жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е следвало да поиска от Комисията да прецени, първо, дали държавата членка е допуснала явна грешка при определянето на съответната УОИИ, независимо от това дали конкретните условия за предоставяне на тази услуга са изрично посочени в него. Второ, преценката е следвало да обхване и въпроса дали тази държава членка е допуснала явна грешка при избора на конкретна форма за предоставяне на посочената услуга, в случая наземната технология.

47.      Комисията счита, че доводът, на който се основава тази втора част, е несъстоятелен, тъй като противоречи на констатацията на Общия съд, че испанските органи не са можели да се позовават на наличието на УОИИ, при положение че липсва акт за възлагане в съответствие с правото на Съюза, с който на определени предприятия се възлага задачата да предоставят услугата за експлоатация на мрежата за ЦНТ в зона II(30).

48.      Освен това според Комисията широкото право на преценка на държавите членки при определяне на това, което те считат за УОИИ, е ограничено от задължението за спазване на основните принципи на правото на Съюза(31), както и на критерия за пропорционалност(32). Следователно, както основателно приема Общият съд(33), това право не е неограничено и не може да се упражнява произволно само за да се избегне прилагането на правилата за конкуренция в конкретен сектор(34).

49.      SES Astra също счита, че втората част е несъстоятелна, тъй като националното законодателство не определя ясно разпространението чрез наземна платформа в зона II като УОИИ. Освен това, доколкото с тази част се оспорвали фактическите констатации на Общия съд, тя била и недопустима.

50.      При условията на евентуалност SES Astra посочва, че жалбоподателите правят неправилен прочит на разглежданите решения(35), като твърдят, че Общият съд се е ограничил до това да признае свобода на преценка на държавите членки само при определянето на УОИИ, но не и при нейното предоставяне, възлагане и организиране. Освен това съдебната практика, която жалбоподателите цитират, за да обосноват свободата на преценка на държавите членки при организиране на УОИИ(36), не била относима към случая. Накрая SES Astra посочва, че съгласно постоянната практика на Съда широката свобода на преценка на държавите членки е ограничена от спазването на основните принципи на правото на Съюза(37). Така, когато вземат решение да включат конкретна технология в определението за УОИИ, органите на държавите членки би трябвало да се придържат към спазването на тези принципи, и по-специално, както постановява Общият съд(38), на принципа на технологична неутралност.

 По дело С70/16 Р, Communidad Autónoma de Galicia, Redes de Telecomunicación Galegas Retegal SA срещу Европейска комисия

51.      В тази жалба са изложени четири основания. Както е посочено в точка 2 от настоящото заключение, ще фокусирам заключението си върху първата и втората част от четвъртото основание за обжалване.

52.      Първата част на четвъртото основание е изведена от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в незачитане на правото на преценка на държавите членки при определяне на УОИИ.

53.      В това отношение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд се ограничава до това да изключи по принцип факта, че експлоатацията на наземна мрежа за цифрова телевизия е определена като обществена услуга. Те считат, че когато определя дали са изпълнени всички условия от решение Altmark за определяне на поддържащата услуга в зона II като обществена услуга, Общият съд е пропуснал да анализира дванадесетата допълнителна разпоредба от Кралски декрет 944/2005. Според жалбоподателите Кралски декрет 944/2005 дава правомощия на териториалните администрации да упражняват посочената дейност, което в противен случай би им било забранено. Тази национална разпоредба в крайна сметка предполагала възлагането на същинска публична власт с оглед извършването на обществена услуга. Те изтъкват, че задачата за обществена услуга е конкретизирана по-късно в последващи актове „посредством: i) рамковото споразумение за сътрудничество и последващото допълнение към него, сключено между централната държавна администрация и Автономна област Галисия в рамките на процеса на цифровизация, а след това, посредством ii) споразуменията за сътрудничество, подписани между Автономна област Галисия и отделните общини от зона II […]“.

54.      Жалбоподателите изтъкват, че услугата, така както е замислена и както се предоставя при условията, определени в дванадесетата допълнителна разпоредба от Кралски декрет 944/2005 и в споразуменията за сътрудничество между администрациите, е обществена услуга, която се извършва единствено от местните публични администрации в зона II и следователно представлява УОИИ на равнището на Съюза. Те изтъкват, че официалните актове възлагат задачата за обществената услуга на общините в сътрудничество с автономната област. Те твърдят, че намесата на публичните органи на Галисия не се състои в създаване на годна за търговска експлоатация мрежа или в експлоатиране на така създадената мрежа, а в приспособяване на мрежата от съществуващи аналогови центрове, собственост на общините, за да могат те по този начин да продължат да предоставят на техните жители поддържащата услуга за телевизионно разпространение при условията, определени в дванадесетата допълнителна разпоредба от Кралски декрет 944/2005.

55.      Що се отнася до въпроса дали задълженията за обществена услуга наистина са определени в официалните актове, жалбоподателите твърдят, че дванадесетата допълнителна разпоредба от Кралски декрет 944/2005 уточнява, че услугата, чието предоставяне е възложено на териториалните администрации, е „разпространяване на услугата за цифрова наземна телевизия до техните жители“. Те добавят, че с оглед на официалните актове, с които им е възложена въпросната задача няма никакво съмнение относно задължителния и универсален характер на задачата за обществена услуга.

56.      Те изтъкват, че съгласно постоянната съдебна практика държавите членки имат широко право на преценка при определяне на това, което считат за УОИИ, като посоченото определение може да се постави под въпрос от Комисията единствено в случай на „явна грешка“(39). Според жалбоподателите обхватът на осъществявания от Общия съд контрол на оценките на Комисията непременно трябва да отчита това ограничение. Този контрол все пак трябва да осигурява зачитането на някои минимални критерии, свързани по-специално с наличието на акт на публичната власт, който възлага на съответните оператори задача за УОИИ(40), както и с универсалния и задължителен характер на тази задача(41).

57.      Жалбоподателите считат, че Общия съд излиза извън пределите на този контрол и допуска очевидни грешки, заради които достига до извод за липса на акт на публична власт, който да възлага задача за обществена услуга. Така Общият съд не зачита и нарушава дискреционната власт и свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при определяне на УОИИ.

58.      Жалбоподателите изтъкват още, че възприетата в Протокол № 26 формулировка, която Общият съд на свой ред възпроизвежда в точка 95 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901), е „голяма[…] дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране“ на тези услуги.

59.      Според жалбоподателите признатото от Договора право на преценка на държавите членки включва както правото за „определяне“, така и правото за „предоставяне, възлагане и организиране“ на посочените услуги, което оправомощава националните органи също така да изберат начина за извършване на услугата, по-специално като предпочетат конкретна поддържаща платформа и съответно надлежно да изберат начина на публична намеса на регионалните и местните органи на Галисия. В това отношение те считат, че признаването на правото на преценка в точка 95 от разглежданото съдебно решение е чисто формално, тъй като това право не е отразено с придадения му от Договора обхват при конкретното му прилагане в дадения случай от Общия съд, който го изопачава, изпразва го от съдържание и го отминава с мълчание.

60.      Относно първата част от четвъртото основание Комисията изтъква по-специално, че жалбоподателите не оспорват направената от Общия съд в точка 110 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901) констатация, че те „не са били в състояние да определят кои задължения за обществена услуга са предвидени в тежест на операторите на мрежи на ЦНТ в испанския закон или в споразуменията за експлоатация, нито са представили доказателства в това отношение“. Според Комисията тази констатация (която не се оспорва в жалбата и която съдържа оценка на стойността на доказателствата) сама по себе си е достатъчна, за да се изключи изпълнението на първото условие от решение Altmark, което е необходима предпоставка за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС.

61.      SES Astra твърди, че първата част на четвъртото основание е несъстоятелна, защото след като националното законодателство не определя ясно разглежданата услуга като УОИИ, въпросът за обхвата на дискреционната власт на държавите членки е неотносим. Освен това доводите на жалбоподателите всъщност били насочени към оспорване на фактическите преценки на Общия съд относно първото условие от решение Altmark и следователно били недопустими на етапа на обжалването.

62.      При условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че първата част е допустима, quod non, SES Astra е на мнение, че тя е неоснователна, тъй като Общият съд признава на държавите членки свобода на преценка не само при определяне на УОИИ, но и при предоставяне, възлагане и организиране на последните(42). Така освен определянето на УОИИ от съответната държава членка първото условие от решение Altmark(43) изисквало още предприятието получател да бъде натоварено със задължения за обществена услуга, което не било така в дадения случай. SES Astra подчертава, че във всеки случай съответната държава членка не може да упражнява свободата си на преценка при определяне на УОИИ по начин, който противоречи на общите принципи на правото на Съюза(44), и в частност на принципа на технологичната неутралност.

63.      Втората част от четвъртото основание е изведена от твърдения за нарушение от страна на Общия съд на пределите на явната грешка при анализа на националното право, което определя въпросната УОИИ.

64.      Жалбоподателите упрекват Общия съд за това, че е ограничил преценката си до обстоятелството, че липсва ясно и точно определение на разглежданата УОИИ, без обаче в точка 112 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901)(45) да посочва дали даденото от страна на испанските органи определение на тази услуга е явно погрешно. Според тях Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е съобразил, че правото на преценка на държавите членки им позволява да изберат конкретен начин за предоставяне на УОИИ, какъвто в случая е предоставянето чрез наземна платформа. В това отношение жалбоподателите сочат противоречие с точка 78 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902), в което Общият съд постановява, че в точка 121 от спорното решение Комисията греши, като установява наличие на допусната от испанските органи явна грешка при определяне на въпросната УОИИ. По този начин жалбоподателите изтъкват, че при наличие на неефективност на пазара в съответната зона и на предвидена в приложимото национално право цел за универсалност определението на тази услуга съдържа съществените елементи за определянето ѝ като УОИИ.

65.      Комисията счита, че втората част от четвъртото основание е недопустима на етапа на обжалването. Всъщност тя изтъква, първо, че съображение 121 от спорното решение(46) изобщо не е оспорено от жалбоподателите пред първата инстанция и че Общият съд не е длъжен да контролира служебно този аспект на спорното решение. Второ, тази институция изтъква, че страната не може да изменя предмета на спора, като повдига за първи път пред Съда основание, което е могла да повдигне пред Общия съд, тъй като това би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. Във всеки случай Комисията подчертава, че по същество втората част от основанието на жалбоподателите „е недопустима“, тъй като от практиката на Съда и на Общия съд се установява по-специално, че свободата на преценка на държавите членки при организиране на УОИИ не може да се упражнява по начин, който противоречи на принципа на технологичната неутралност(47).

66.      По същите причини като изложените от Комисията SES Astra счита по същество, че тази част от четвъртото основание е явно недопустима. Освен това, в случай че Съдът приеме, че разглежданата УОИИ е ясно определена, това дружество счита, че по този начин испанските органи при всяко едно положение са допуснали явна грешка в преценката от гледна точка на принципа на технологична неутралност. В това отношение Комисията надлежно обосновала извода относно съвместимостта на помощта, изложен в съображения 121 и 152—167 от спорното решение.

67.      В писмената си реплика жалбоподателите твърдят, че доводите на Комисията и на SES Astra относно твърдяната недопустимост на настоящата част са неоснователни. Те считат, че не може да бъдат упрекнати за това, че не са оспорили пред първата инстанция доводите в съображение 121 от спорното решение, доколкото тези доводи не се отнасят до Галисия, а до Страната на баските.

 По дело С81/16 Р, Кралство Испания срещу Европейска комисия

68.      Жалбата по това дело има две основания. Както посочих в точка 2 от настоящото заключение, ще фокусирам заключението си върху първата част от първото основание.

69.      Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото във връзка с контрола на държавите членки при определяне и прилагане на УОИИ.

70.      С първата част от първото основание Кралство Испания оспорва точки 53—78 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891), в които са изложени съображенията на Общия съд относно първото условие от решение Altmark.

71.      Кралство Испания изтъква, че тези съображения се основават на три погрешни предпоставки. Първо, Общият съд приема, че не следва да се взема предвид съвкупността от актове на испанските органи, с които съответните оператори са натоварени с изпълнението на задължения за обществена услуга, а само правната уредба. Второ, Общият съд приема, че Кралство Испания не му е представило нито един договор за възлагане на задължения за обществена услуга. Трето, според Общия съд нито една друга автономна област, освен Страната на баските, не е изложила аргументи, които могат да докажат, че експлоатацията на наземната мрежа е обществена услуга.

72.      Първо, направеният от Общия съд анализ на правната уредба бил явно погрешен. Всъщност Общият закон 32/2003 за далекосъобщенията от 3 ноември 2003 г. изрично квалифицирал експлоатацията на радио- и телевизионни мрежи като УОИИ и предвид съдебната практика не било възможно този закон да се счита за неотносим с мотива, че той се прилагал към всички, а не само към някои от операторите в сектора(48).

73.      Второ, актовете от националното право и сключените от испанските органи договори не само определяли и възлагали извършването на УОИИ на определени оператори, но и изрично посочвали наземната технология. Тези актове били взети предвид от Комисията(49) и от Общия съд, за да бъде направен извод за наличие на държавна помощ.

74.      В това отношение Кралство Испания изтъква, че доказателствата, които може да бъдат представени в рамките на съдебната процедура, в случая договорите за възлагане на задължения за обществена услуга, са неотносими при контрола за законосъобразност на решение на Комисията(50). Освен това сред процесуалните задължения, които трябва да се спазват, попада задължението за Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно всички значими елементи и да мотивира решението си(51). В случая според тази държава членка Комисията е следвало да вземе предвид процедурите за възлагане на обществени поръчки, които, както се установява впрочем от направеното в спорното решение описание на мярката(52), са неразделна част от тези мерки.

75.      Трето, Кралство Испания счита, че Общият съд не можел да твърди, че нито една друга автономна област, освен Страната на баските, не е доказала, че експлоатацията на наземната мрежа има качеството на УОИИ, доколкото от спорното решение се установява, че за да прецени съвместимостта на помощта, Комисията е разгледала представителна извадка от 82 процедури за възлагане на обществени поръчки(53).

76.      Според Кралство Испания Общият съд „е отказал да провери дали Комисията надлежно е разгледала всички елементи от значение за преценката относно определянето на обществената услуга. Както е посочено в жалбата [до Общия съд], при проучването на преписката по случая Комисията не е извършила обстоен анализ, в резултат на който да направи извод дали на предприятието е била или не е била възложена задача от общ интерес. Следователно тя не е проверила дали държавата членка е допуснала явна грешка при упражняване на правото си на преценка при възлагане на съответната задача“.

77.      В репликата си Кралство Испания отбелязва, че първата част от първото основание на жалбата се отнася до отказа на Общия съд да провери дали Комисията наистина е изследвала всички относими елементи при преценката относно определянето на обществената услуга. Според тази държава членка при проучването на преписката по случая Комисията не е извършила обстоен анализ, който би ѝ позволил да определи дали на предприятието е била или не е била възложена задача от общ интерес. Кралство Испания счита, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като не е проверил дали Комисията е извършила такъв анализ.

78.      Според Комисията първата част от първото основание е несъстоятелна и при всички случаи недопустима и неоснователна.

79.      Първо, Комисията счита, че Кралство Испания оспорва част от мотивите на решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891), изложена от съображения за изчерпателност, така че посочената част от основанието била несъстоятелна. В това отношение в точка 74 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891)(54), което не е обжалвано, Общият съд надлежно обосновава неизпълнението на първото условие от решение Altmark.

80.      Второ, разглежданата част била и недопустима, доколкото тази държава членка оспорва направената от Общия съд преценка на договорите и на националното право, която не подлежи на контрол от страна на Съда. В това отношение Кралство Испания не се позовавало на изопачаване на националното право и дори ако следвало доводите му да се възприемат именно в този смисъл, тази държава членка се ограничавала само до обикновени твърдения.

81.      Трето, тази част била и неоснователна, доколкото Кралство Испания не е представило пред Общия съд никакви доказателства, от които да се направи извод, че услугата за телевизионно разпространение посредством конкретна платформа може да се определи като УОИИ.

82.      В това отношение Комисията изтъква, че нито националният закон, нито другата правна уредба или практиката на испанския върховен съд позволяват да се направи такъв извод. Напротив, националният закон признава качеството „обществена услуга“ само на ограничен брой услуги като далекосъобщенията за целите на националната отбрана и на гражданската защита или универсалната телефонна услуга. Според Комисията с термина „услуга от общ интерес“ в Общия закон 32/2003 за далекосъобщенията от 3 ноември 2003 г. е обозначена икономическа дейност, която е от интерес за общността, без непременно да е свързана със задача за обществена услуга по смисъла на испанското право или да се касае непременно за УОИИ по смисъла на първото условие от решение Altmark или на член 106, параграф 2 ДФЕС.

83.      Освен това доводите на тази държава членка във връзка със задълженията за покритие на телевизионните оператори в зона II не позволявали да се поставят под съмнение точки 67 и 68 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891).

84.      Освен това доводите на Кралство Испания относно твърдяното незачитане на административните договори били несъстоятелни, тъй като били относно точка 71 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891), която съдържа част от мотивите, изложена от съображения за изчерпателност. Освен това според Комисията тази държава членка смесва осъществявания от Общия съд в производство по жалба за отмяна контрол за законосъобразност със служебния контрол, какъвто той не може да извършва(55). Така в жалбата си Кралство Испания в обобщение упреква Общия съд за това, че не е разгледал служебно основания или доказателства, които самата държава членка не е повдигнала пред Общия съд. Ето защо изводът на Общия съд не бил опорочен от грешка в правото.

 Анализ

 За връзката между член 107, параграф 1 ДФЕС, решение Altmark и член 106, параграф 2 ДФЕС

85.      Компенсациите, изплащани от държавите членки за предоставянето на обществена услуга(56) или УОИИ(57), са обвързани със спазването на правилата, определени от законодателя на Съюза в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС(58).

86.      В съответствие с установената съдебна практика, за да бъде квалифицирана дадена мярка като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба. Така, за да може национална мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ, първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя предимство на получателя и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията(59).

87.      Тъй като тези условия са кумулативни, държавна мярка не може да бъде квалифицирана като държавна помощ, ако едно от тях не е налице(60).

88.      Що се отнася до третото предвидено в член 107, параграф 1 ДФЕС условие, а именно наличието на предимство, предоставено на предприятие получател, за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да е форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия(61).

89.      В точка 87 от решение Altmark Съдът постановява, че „доколкото дадена държавна намеса трябва да се счита за компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената намеса не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, тази намеса не попада в приложното поле на член [107, параграф 1 ДФЕС]“.

90.      Според Съда такава компенсация може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, ако четирите условия, посочени в точки 89—93 от решение Altmark(62), са изпълнени(63).

91.      Следва да се отбележи, че дори да не са изпълнени и четирите условия от решение Altmark и държавната мярка да представлява държавна помощ(64), тя все пак може да бъде обоснована по-специално с дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС(65).

92.      Всъщност член 106, параграф 2 ДФЕС във връзка с параграф 1 от същия член позволява да се обоснове възможността държава членка да предостави особени или изключителни права, противоречащи на разпоредбите от Договора, на предприятие, което е натоварено с управлението на УОИИ, доколкото изпълнението на специфичната задача, която му е възложена, може да бъде осигурено само чрез предоставянето на такива права и доколкото развитието на търговията не се засяга в степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза(66).

93.      Що се отнася до връзката между член 107, параграф 1 ДФЕС, условията, поставени в решение Altmark, и член 106, параграф 2 ДФЕС, Съдът приема, че „проверката дали са спазени установените [с решение Altmark] условия се извършва на предходен етап, с други думи, когато се разглежда въпросът дали съответните мерки трябва да бъдат квалифицирани като държавни помощи [в съответствие с член 107, параграф 1 ДФЕС]. Наистина на този въпрос следва да се отговори, преди евентуално да се провери дали дадена несъвместима помощ е все пак необходима за изпълнението на задачата, възложена на получателя на съответната мярка, предвид член 106, параграф 2 ДФЕС“(67).

94.      Според Съда условията, установени с решение Altmark, обаче не следва да се прилагат по-нататък, когато, след като е констатирала, че дадена мярка трябва да бъде квалифицирана като помощ, Комисията определя дали тази помощ може да бъде обоснована предвид член 106, параграф 2 ДФЕС(68). В това отношение в точка 38 от решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (C‑660/15 P, EU:C:2017:178) Съдът постановява, че член 106, параграф 2 ДФЕС не изисква от Комисията да вземе предвид второто и четвъртото от условията от решение Altmark, за да реши дали дадена държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно тази разпоредба.

95.      Всъщност, що се отнася до прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, в точка 61 от решение от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑125/12, EU:T:2015:687) Общият съд приема (според мен основателно), че трябва да са изпълнени три условия, за да може държавна помощ, предоставена като компенсация за изпълнението на задължения за обществена услуга, да се счита за съвместима с общия пазар в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС. Според Общия съд „[п]ървото условие, свързано с определянето на обществената услуга, изисква въпросната услуга действително да е услуга от общ икономически интерес и да е ясно определена като такава от държавата членка. Второто условие, свързано с възлагането на обществената услуга, изисква предприятието бенефициер да е изрично натоварено от държавата членка да предоставя въпросната обществена услуга. Накрая, третото условие се основава на понятието за пропорционалност. Според това условие финансирането на предприятие, натоварено със задължения за обществена услуга, трябва да се счете за съвместимо с вътрешния пазар, доколкото прилагането на правилата на ДФЕС относно конкуренцията — в случая забраната на държавни помощи — препятства изпълнението на специфичната задача, която е възложена на това предприятие, като дерогацията от правилата на конкуренцията не трябва да засяга развитието на търговията до степен, която е в противоречие с интересите на Съюза“(69).

96.      Според мен първите две посочени по-горе условия отговарят на първото условие от решение Altmark.

97.      Макар Съдът да приема, че второто и четвъртото условие от решение Altmark са неотносими при проверката дали предвидената в член 106, параграф 2 ДФЕС дерогация се прилага към дадена държавна помощ, аз обаче считам, че за да се прилага дерогацията, предвидена в тази разпоредба, трябва да бъде изпълнено едно условие, еквивалентно на първото условие от решение Altmark, а именно на едно(70) предприятие действително да е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга/УОИИ и тези задължения да са ясно определени.

98.      Всъщност в решение от 21 март 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs (127/73, EU:C:1974:25, т. 22) Съдът приема, че предприятие, което се позовава на разпоредбите на член 106, параграф 2 ДФЕС, за да се ползва от дерогация от правилата на Договора, трябва реално да е натоварено от държавата членка с управление на УОИИ(71). Освен това в решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, т. 56) Съдът подчертава необходимостта от ясно определяне на задачата за УОИИ, с която предприятието е натоварено на основание член 106, параграф 2 ДФЕС(72).

 По първото условие, предвидено в решение Altmark(73)

 Прерогативът на държавите членки да определят някои услуги като УОИИ

99.      Според постоянната съдебна практика член 106, параграф 2 ДФЕС има за цел да съвмести интереса на държавите членки от използването на някои предприятия като инструмент за икономическа или социална политика с интереса на Съюза от спазване на правилата за конкуренция и от запазване на единството на общия пазар. В този контекст държавите членки имат право при спазване на правото на Съюза да определят обхвата и организацията на своите УОИИ. Те могат по-специално да вземат предвид присъщи за националната им политика цели(74).

100. В този контекст считам, че това признато на държавите членки право да „определят“ УОИИ предполага правото да обявят дадени услуги за УОИИ, както и да „определят“ обхвата и организацията на тези УОИИ. Обявяването на УОИИ и определянето на техния обхват и тяхната организация от страна на държавите членки са въпроси на политически избор, който се характеризира с „широко право на преценка“.

101. Всъщност, макар Протокол № 26 да не предвижда изрично, че държавите членки разполагат с широко право на преценка при определяне на техните УОИИ, член 1, първо тире от него подчертава основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на УОИИ, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите. Според мен възможността за предоставяне, възлагане и организиране на УОИИ е тясно свързана и не може да бъде отделена от правото да бъдат определени тези услуги.

102. В съответствие с разглежданите решения(75) считам, че при липса на хармонизирана правна уредба на Съюза в тази област(76) държавите членки разполагат с широко право на преценка при определяне на услугите, които считат за УОИИ(77), както и на техния обхват и организация.

103. С оглед на това широко право на преценка на държавите членки Общият съд основателно приема, че по принцип „Комисията не е оправомощена да се произнася относно обхвата на задачите на обществената услуга, които общественият оператор е натоварен да изпълни […], нито относно това доколко е подходящ направеният в това отношение от националните органи политически избор, нито относно икономическата ефективност на обществения оператор“(78).

104. Следователно в съответствие с разглежданите решения(79) обявяването от държава членка на услугите за УОИИ може да бъде оспорено от Комисията само в случай на явна грешка(80). Следователно Комисията упражнява ограничен контрол върху определянето на услугите като УОИИ.

105. По същите съображения в случай на жалба за отмяна срещу решение на Комисията, отнасящо се до обявяване на услуги за УОИИ и определяне на обхвата и организацията на тези УОИИ от държавите членки, Общият съд трябва да вземе предвид широкото право на преценка на държавите членки и ограничения контрол на Комисията в това отношение.

106. Уместно е все пак да се подчертае, че независимо от широкото право на преценка на държавите членки при „обявяване“ на техните УОИИ този прерогатив не е неограничен.

107. В решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (C‑660/15 P, EU:C:2017:178, т. 29) Съдът постановява, че „самият текст на член 106, параграф 2 ДФЕС показва, че дерогациите от разпоредбите на Договора са допустими само ако са необходими за изпълнението на специфичната задача, която е възложена на предприятие, натоварено с управлението на [УОИИ]“(81).

108. Освен това в точка 26 от решение от 10 декември 1991 г., Merci convenzionali porto di Genova (C‑179/90, EU:C:1991:464, т. 26 и 27) Съдът постановява, че „[за да] се прилага дерогацията от правилата от Договора, предвидена в [член 106, параграф 2 ДФЕС], не е достатъчно само на съответното предприятие да бъде възложено от публичните органи управлението на икономическа услуга от общ интерес, […] трябва прилагането на правилата на Договора също така да е пречка пред осъществяването на особената задача, възложена на предприятието и да не се засяга интересът на [Съюза]“. В точка 27 от това решение Съдът приема, че разглежданите пристанищни услуги не са услуги от общ икономически интерес със специфични характеристики, отличаващи ги от други дейности, и че дори да беше така, прилагането на правилата на Договора не би могло да препятства изпълнението на тази задача.

109. Нещо повече, следва да се отбележи, че този прерогатив на държавите членки се упражнява под контрола на Комисията. Всъщност в решение от 14 юли 1971 г., Muller и Hein (10/71, EU:C:1971:85, т. 14 и 15) Съдът приема, че прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС „съдържа оценка на изискванията, които са присъщи, от една страна, на изпълнението на особените задачи, възложени на предприятията, за които става въпрос, и от друга страна, на опазването на интереса на [Съюза]“, и че „тази оценка попада сред целите на общата икономическа политика, които държавите преследват под надзора на Комисията“(82).

 Задължението на държавата членка да възложи с акт на публична власт изпълнението на задължения за обществена услуга на предприятието, получател на публични субсидии, и да определи ясно неговите задължения

110. Макар държавите членки да разполагат с широко право на преценка да „обявят“ някои услуги за УОИИ, както и да определят техния обхват и организация, първото условие от решение Altmark и текстът на член 106, параграф 2 ДФЕС безспорно изискват едно(83) предприятие да бъде реално натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга(84) и тези задължения да бъдат ясно определени(85).

111. Тези две изисквания, които според мен Общият съд правилно квалифицира като „минимални критерии“(86), ясно се различават от прерогатива от политическо естество, с който държавите членки разполагат при обявяване на дадени услуги за УОИИ.

112. В това отношение постоянната съдебна практика сочи, че за да се счита, че на предприятието е възложено управлението на обществена услуга/УОИИ, това трябва да е направено по силата на акт на публична власт(87). Това изискване се прилага стриктно и съответната държава членка следва да докаже, че то е изпълнено, за да може да се възползва от прилагането на решение Altmark или от изключението, предвидено в член 106, параграф 2 ДФЕС. Обхватът на съдебния контрол, осъществяван от Общия съд в това отношение, е контрол за законосъобразност.

113. Въпреки това обаче не се изисква този акт на публична власт да бъде законов или подзаконов(88). Всъщност Съдът вече е постановявал, че предприятие може да бъде натоварено с управлението на УОИИ по силата на публичноправна концесия(89).

114. Освен това, що се отнася до ясното определяне на задълженията на предприятието, натоварено с УОИИ, считам, че макар изброяването и описанието на тези задължения да са различни във всеки отделен случай според съответните специфични услуги и конкретните обстоятелства в различните държави членки, те трябва да включват най-малко естеството, продължителността и обхвата на наложените задължения(90). Това изискване също се прилага стриктно.

115. Тези минимални критерии не могат да бъдат чисто формални задължения. Те имат за цел да гарантират по-специално прозрачността(91) при обявяване на УОИИ и определяне на техния обхват и на тяхната организация от страна на държавите членки. Освен това тази цел за прозрачност на свой ред е насочена към повишаване на правната сигурност по-специално за държавите членки, за предприятията, натоварени с изпълнението на задължения за обществени услуги, за техните евентуални конкуренти, както и за потребителите(92).

116. Всъщност Съдът приема, че за да може задълженията, наложени на предприятие, натоварено с управлението на УОИИ, да се считат за част от поверената му особена задача, е необходимо те да са свързани с предмета на разглежданата УОИИ и да имат за цел пряко да допринесат за задоволяването на този интерес. Тези задължения или ограничения могат да бъдат взети предвид при преценката до каква степен дерогациите от правилата на Договора, които се цели да бъдат обосновани, са необходими, за да позволят на съответното предприятие да изпълни възложената му задача от общ интерес(93).

117. Не би било възможно да се провери дали дадена държава членка се е придържала към границите на своето широко право на преценка при определяне на УОИИ, ако не е известно със сигурност на кого е възложено изпълнението на задълженията за обществена услуга и какви са естеството, продължителността и обхватът на задълженията, с които е натоварен(94).

118. Нещо повече, считам, че това изискване за прозрачност по отношение на възложената задача е императивно, за да се провери дали са изпълнени останалите условия от решение Altmark и по член 106, параграф 2 ДФЕС. Например би било невъзможно да се провери дали е изпълнено третото условие от решение Altmark, а именно „компенсацията да не надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга […]“, ако естеството и обхватът на тези задължения не са ясно определени. Що се отнася до прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, би било невъзможно да се провери дали прилагането на правилата на Договорите е пречка за извършването на УОИИ, ако естеството и обхватът на тези услуги, с чието управление предприятията са натоварени, не са ясно определени(95).

 Прилагане към разглежданите жалби

 По съединени дела С66/16 Р—С69/16 Р

119. Най-напред считам, че за разлика от изложеното от SES Astra първата част от единственото основание не е недопустима(96).

120. Всъщност с първата част от единственото основание жалбоподателите упрекват Общия съд за грешно прилагане на практиката на Съда и на Общия съд, според която определянето на УОИИ от държава членка може да бъде оспорено от Комисията само в случай на явна грешка. Според мен по този начин, обратно на твърденията на SES Astra(97), жалбоподателите не оспорват извършената от Общия съд фактическа преценка, а искат от Съда да провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото(98) при уточняване на задълженията, произтичащи от първото условие от решение Altmark(99). Това е правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване.

121. По същество считам, че обратно на това, което твърдят жалбоподателите(100), Общият съд не е преминал границата на явната грешка при разглеждането на различните актове за определяне и за възлагане на задачата за УОИИ. Всъщност в съответствие с точки 113—115 от настоящото заключение задължението за реално натоварване на предприятието получател на публични субсидии с изпълнението на задължения за обществена услуга посредством акт на публична власт и за ясно определяне на тези задължения се прилага стриктно. Изпълнението на тези минимални задължения не попада в широкото право на преценка на държавите членки при обявяване на дадени услуги за УОИИ. Само това право на преценка при обявяването може да бъде оспорено от Комисията единствено в случай на явна грешка(101).

122. Обстоятелството, че наличието на пазарна неефективност е безспорно и въпросната услуга наистина е дейност, която може да бъде квалифицирана като УОИИ, е неотносимо. Тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при анализа дали една услуга може да бъде обявена за УОИИ, което попада в обхвата на широкото право на преценка на държавите членки и този анализ може да бъде оспорен само в случай на явна грешка. Тези обстоятелства обаче са неотносими при определяне дали предприятието получател на публични субсидии реално е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга с публичен акт и дали тези задължения са били ясно определени.

123. Поради това считам, че първата част от единственото основание по дела С‑66/16 Р—С‑69/16 Р би трябвало да се отхвърли като неоснователна.

124. Във втората част от единственото основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е ограничил широкото право на преценка на държавите членки само до определянето на УОИИ, макар те да разполагат с широко право на преценка и при „предоставяне, възлагане и организиране“ на тези услуги. Те считат, че правото на преценка по необходимост включва избор на конкретна технология, която, за разлика от приетото във въпросните решения(102), е само начин за извършване на услугата.

125. Както SES Astra, така и аз считам, че настоящата част от основанието разкрива погрешен прочит на въпросните решения(103).

126. Всъщност Общият съд не поставя под съмнение широкото право на преценка, с което държавите членки(104) разполагат при „предоставяне, възлагане и организиране“ на УОИИ, като избират конкретна технология; той само констатира, че жалбоподателите не са изпълнили първото условие от решение Altmark, като след оценка на испанската национална и регионална правна уредба приема, че Кралство Испания не е определило ясно и точно услугата за експлоатация на наземна мрежа като обществена услуга в съответствие с първото условие от решение Altmark. Отбелязвам, че Общият съд приема(105), че „в нито един момент жалбоподателят не е бил в състояние да определи кои задължения за обществена услуга са предвидени в тежест на операторите на мрежи на ЦНТ в испанския закон или в споразуменията за експлоатация, нито е представил доказателства в това отношение“(106).

127. От съображения за изчерпателност отбелязвам, че що се отнася до решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898), макар Общият съд да приема, че при определяне на услугата за експлоатация на мрежа за ЦНТ като УОИИ испанските органи е трябвало да спазват принципа на равно третиране(107) и следователно не е трябвало да дискриминират другите платформи в полза на наземната, от тези решения ясно се установява, че според Общия съд „[с]пазването на принципа на технологична неутралност не означава, че във всички случаи определянето на конкретна платформа за експлоатацията на мрежи за телевизионно разпространение представлява явна грешка“(108). Така Общият съд упреква Комисията, че не е разгледала въпроса дали изборът на конкретна платформа е бил обективно обоснован в дадения случай при отчитане на широкото право на преценка на испанските органи да определят услугите, които те считат за УОИИ. От това следва, че Общият съд признава, че държавите членки действително разполагат с широко право на преценка при „предоставяне, възлагане и организиране“ на УОИИ.

128. Поради това втората част на единственото основание по дела С‑66/16 Р—С‑69/16 Р би следвало да се отхвърли като неоснователна.

 По дело C70/16 Р

129. Що се отнася до първата част от четвъртото основание, жалбоподателите считат, че Общият съд е пренебрегнал правото на преценка, с което държавите членки разполагат при определяне на УОИИ(109).

130. Отбелязвам, че макар жалбоподателите да не оспорват пряко констатацията на Общия съд в точка 110 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901), те изтъкват, че в дванадесетата допълнителна разпоредба от Кралски декрет 944/2005 и в споразуменията за сътрудничество между администрациите има ясно определение на въпросната публична услуга, а именно разпространение на спорната услуга за цифрова наземна телевизия, и че тези официални актове поверяват тази услуга на общините в сътрудничество с автономната област(110).

131. Според мен тези доводи, които се отнасят до извършената от Общия съд преценка на приложимото национално право, следва да бъдат отхвърлени като недопустими предвид липсата на твърдения за изопачаване на това право(111).

132. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен единствено да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства обаче преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда. Следователно, що се отнася до проверката в производство по жалба на изводите на Общия съд относно на националното право, Съдът е компетентен единствено да провери дали това право е било изопачено(112).

133. Поради това считам, че първата част от четвъртото основание по дело С‑70/16 Р би трябвало да се отхвърли като частично недопустима.

134. Освен това от точка 95 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901) ясно се установява, че според Общия съд „държавите членки имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за УОИИ, и следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка“.

135. Общият съд обаче приема, че не са били изпълнени „някои минимални критерии, свързани по-специално с наличието на акт на публичната власт, който възлага на въпросните оператори задача за УОИИ“(113).

136. Всъщност в точка 110 от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901) Общият съд приема, че „в нито един момент жалбоподателите не [са били] в състояние да определят кои задължения за обществена услуга са предвидени в тежест на операторите на мрежи на ЦНТ в испанския закон или в споразуменията за експлоатация, нито са представили доказателства в това отношение“.

137. Ето защо Общият съд приема, че жалбоподателите не са могли да докажат, че Комисията погрешно е приела, че поради липсата на ясно определяне на услугата за експлоатация на наземна мрежа като обществена услуга не е изпълнен първият критерий от решение Altmark(114).

138. От това следва, че противно на доводите на жалбоподателите, Общият съд не е изключил „по принцип възможността експлоатацията на наземна мрежа да бъде определена като обществена услуга“(115).

139. Ето защо считам, че първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли и като неоснователна. Що се отнася до втората част от четвъртото основание, жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 112 от решение от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901), която се изразява в несъобразяване с обстоятелството, че правото на преценка на държавите членки обхваща не само създаването, но и предоставянето и организирането на УОИИ. Според жалбоподателите предоставянето на услугата за поддръжка на ЦНТ посредством наземна платформа е просто начин за организиране на предоставянето на услугата, което е от компетентността на държавата членка(116).

140. От разпоредбата на член 127, параграф 1 във връзка с член 190, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда следва, че въвеждането на нови основания на етапа на обжалването е недопустимо. Всъщност тези разпоредби имат за цел да предотвратят — в съответствие с предвиденото в член 170, параграф 1 от посочения процедурен правилник —с жалбата да бъде изменен предметът на спора пред Общия съд(117).

141. Според мен втората част от четвъртото основание в настоящата жалба води до сезиране на Съда с по-широк спор в сравнение с разгледания от Общия съд.

142. Наистина в точка 112 от решение от решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901) Общият съд констатира, че жалбоподателите не са оспорили преценката на Комисията в съображение 121 от спорното решение, според която обявяването на използването на определена платформа, в случая наземната, за обществена услуга, би представлявало явна грешка на испанските органи, тъй като, когато съществуват няколко платформи за предаване, една определена платформа не може да се счита за „основна“ за излъчването на сигнали.

143. Ето защо аз считам, че втората част от четвъртото основание би трябвало да се отхвърли като недопустима.

 По дело C81/16 Р

144. Що се отнася до първата част от първото основание на Кралство Испания и в частност до доводите на Кралство Испания, съгласно които извършеният от Общия съд анализ на правната уредба е явно погрешен(118), а актовете от националното право и сключените от испанските органи споразумения не само определят и възлагат изпълнението на УОИИ на съответните оператори, но и изрично посочват наземната технология(119), считам, че тези доводи, които поставят под съмнение направената от Общия съд преценка на приложимото национално право и на сключените от испанските органи споразумения, която е фактическа преценка, следва да бъдат отхвърлени като недопустими поради липсата на твърдение за изопачаване на това право(120).

145. Ето защо считам, че първата част от първото основание на Кралство Испания трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

146. По същество считам, че първата част от първото основание на Кралство Испания разкрива погрешен прочит на решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891).

147. Обратно на твърденията на Кралство Испания(121), Общият съд не е приел, че трябва да бъде разглеждана само правната уредба, но не и съвкупността от всички актове на испанските органи, чрез които съответните оператори са били натоварени с изпълнението на задължения за обществена услуга.

148. От точка 69 и сл. от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891) ясно се установява, че Общият съд е разгледал актовете на испанските органи, с които според Кралство Испания съответните оператори са били натоварени с изпълнението на задължения за обществена услуга.

149. Всъщност в точка 70 от въпросното решение Общият съд разглежда националния план в полза на преминаването към ЦНТ, приет от испанския Министерски съвет на 7 септември 2007 г., и приема, че с този план никой оператор не е натоварен с изпълнението на задължения за обществена услуга.

150. В точка 71 от това решение Общият съд потвърждава, че съгласно съдебната практика актът за възлагане на обществена услуга може да представлява и договор, стига страна по него да е публичен орган на власт и той да има задължителна сила, на по-силно основание, когато с тези актове се конкретизират наложени по закон задължения. Според Общия съд Кралство Испания обаче не е представило никакъв договор в подкрепа на твърдението си, че съответните оператори са били натоварени с изпълнението на задължения за обществена услуга. Освен това според Общия съд само поради факта, че дадена услуга е предмет на административен договор, тази услуга не придобива автоматично, при липсата на уточнение от страна на съответните органи, качеството на УОИИ по смисъла на решение Altmark.

151. Нещо повече, в точка 72 от въпросното решение Общият съд разглежда междуведомствените споразумения, сключени между баското правителство, EUDEL и трите регионални баски правителства. Той приема, че тези споразумения не определят експлоатацията на наземна мрежа като обществена услуга.

152. Освен това в точка 73 от въпросното решение Общият съд констатира, че в нито един момент испанските органи не са били в състояние да определят кои задължения за обществена услуга са възложени в тежест на операторите на мрежи на ЦНТ по силата на испанския закон или на договорите за експлоатация, нито пък са представили доказателства в това отношение.

153. Както Комисията, така и аз считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че Кралство Испания не е доказало, че в съображения 119—122 и 172 от спорното решение Комисията неправилно е приела, че разгръщането, поддръжката и експлоатацията на мрежата за ЦНТ в зона II не са били определени ясно като обществена услуга по смисъла на първото условие от решение Altmark.

154. В това отношение предмет на спора не е широкото право на преценка, с което държавите членки разполагат при определяне на техните УОИИ при липсата на хармонизирана правна уредба на Съюза в тази област, а задължението съгласно първото условие от решение Altmark и текста на член 106, параграф 2 ДФЕС предприятието получател на публични субсидии реално да е било натоварено с изпълнението на задължения за предоставяне на обществена услуга и тези задължения да са били ясно определени.

155. Отбелязвам, че в точка 67 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891) Общият съд приема, че макар всички далекосъобщителни услуги, включително мрежите за радио- и телевизионно разпространение, да са били квалифицирани от испанската държава като услуга от общ интерес, от въпросните закони не следва извод, че всички далекосъобщителни услуги в Испания имат характер на УОИИ. В това отношение Общият съд изтъква, че член 2, параграф 1 от Общия закон 32/2003 за далекосъобщенията от 3 ноември 2003 г. изрично предвижда, че услугите от общ интерес по смисъла на този закон трябва да бъдат предоставяни при условията на свободна конкуренция, докато квалифицирането на услуга като УОИИ по смисъла на първото условие от решение Altmark изисква отговорността за управлението ѝ да е възложена на определени предприятия. Освен това в точка 68 от въпросното решение Общият съд приема, че доколкото националните разпоредби са неутрални по отношение на технологията и далекосъобщенията представляват пренос на сигнали през всяка телекомуникационна мрежа, а не специално през наземна мрежа, което не е оспорено от Кралство Испания, не може да се направи извод, че Комисията неправилно е счела, че експлоатацията на наземна мрежа не е определена като обществена услуга по смисъла на решение Altmark.

156. Предвид двусмислените и противоречиви елементи в разглежданите национални разпоредби, чиято същност не е оспорена от Кралство Испания, като приема, че не е погрешна преценката на Комисията, че тези национални разпоредби не съдържат ясно определяне на услугата за експлоатация на наземна мрежа като обществена услуга, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото.

157. Накрая, не споделям доводите на Кралство Испания, според които Общият съд не можел да твърди, че никоя автономна област освен Страната на баските не е доказала, че експлоатацията на наземна мрежа има качеството на УОИИ, доколкото при преценката за съвместимост на помощта Комисията е разгледала извадка от 82 процедури за възлагане на обществена поръчка(122).

158. От точка 77 от решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (Т‑461/13, EU:T:2015:891) се установява, че Общият съд приема, че автономните области е следвало да се позоват на липса на държавна помощ в съответствие с решение Altmark и че като най-добър и единствен пример тези органи са привели случая на автономната област на Страната на баските.

159. Според мен обстоятелството, че при преценката относно съвместимостта на въпросната помощ Комисията е разгледала извадка от 82 процедури за възлагане на обществена поръчка, не доказва, че някоя друга автономна област, с изключение на Страната на баските, е доказала или поне е твърдяла, че експлоатацията на наземната мрежа има качеството на УОИИ.

160. В това отношение е уместно да се припомни, че в точка 71 от въпросното решение Общият съд потвърждава, че актът за възлагане на обществена услуга може при определени обстоятелства да представлява и договор. Въпреки това Общият съд приема, че Кралство Испания не е доказало, че е възложило задача за предоставяне на обществена услуга чрез договори за възлагане на обществена поръчка, сключени между публичната администрация и съответните оператори. Той основателно добавя че само поради факта, че дадена услуга е предмет на договор за възлагане на обществена поръчка, тази услуга не придобива автоматично и без никакво уточнение от страна на съответните органи качеството на УОИИ по смисъла на решение Altmark.

161. Ето защо считам, че първата част от първото основание на Кралство Испания е неоснователна.

162. Въз основа на гореизложеното първата част от първото основание на Кралство Испания би трябвало да се отхвърли като недопустима и неоснователна.

 Заключение

163. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

–        по съединени дела Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (C‑66/16 P), Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (C‑67/16 P), Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (C‑68/16 P) и Cellnex Telecom и Retevisión I/Комисия, SA (C‑69/16 P) да отхвърли като неоснователни първата и втората част на единственото основание,

–        по дело Comunidad Autónoma de Galicia и Redes de Telecomunicación Galegas/Комисия (C‑70/16 P) да отхвърли като частично недопустима и неоснователна първата част от четвъртото основание и да отхвърли като недопустима втората част от четвъртото основание и

–        по дело Испания/Комисия (С‑81/16 Р) да отхвърли като недопустима и неоснователна първата част от първото основание.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Вж. точки 20 и 21 от настоящото заключение.


3      Вж. точки 20 и 21 от настоящото заключение.


4      Всъщност съгласно точки 89—93 от решение Altmark публичните субсидии не представляват държавна помощ в съответствие с член 107 ДФЕС, ако отговарят на четири кумулативни условия, а именно: първо, предприятието получател трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, равнището на необходимата компенсация трябва да е определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и подходящо оборудван, за да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.


5      През февруари 2008 г. Ministerio de Industria, Turismo y Comercio (испанското Министерство на промишлеността, туризма и търговията (наричано по-нататък „МПТТ“) приема решение, познато като „плана „Avanza“, което има за цел подобряване на далекосъобщителните инфраструктури и определяне на критерии, както и разпределение на финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество. Голяма част от одобрения по силата на това решение бюджет е отреден за цифровизацията на телевизията в зона II. Между юли и ноември 2008 г. тази цифровизация е проведена посредством редица допълнения към действащите рамкови споразумения, подписани между МПТТ и автономните области в рамките на плана „Avanza“. Впоследствие МПТТ превежда средства на автономните области, които се задължават да поемат останалите разходи по операцията със свои собствени бюджетни средства. През октомври 2008 г. испанският Министерски съвет решава да отдели допълнителни средства за разширяване и допълване на покритието на ЦНТ в рамките на проектите за преход към цифрова телевизия, които е трябвало да бъдат приложени през първата половина на 2009 г. Средствата са отпуснати след подписването през декември 2008 г. на нови рамкови споразумения между МПТТ и автономните области относно прилагането на националния план за преход към ЦНТ. Министерският съвет одобрява и критериите за разпределяне на средствата, отпуснати за финансирането на прехода към ЦНТ. Впоследствие автономните области започват процеса на разширяване на ЦНТ. За тази цел те организират процедури за възлагане на обществени поръчки или поверяват разширяването на частни предприятия. В някои случаи автономните области отправят искане до общините да поемат посочената дейност по разширяване. В Испания са проведени два вида процедури за възлагане на обществени поръчки. Първият вид са процедури за възлагане на обществени поръчки за разширяване на покритието на ЦНТ, които предполагат на изпълнителя да се възложи задачата да осигури функционираща мрежа за ЦНТ. За тази цел сред задачите, които трябва да се изпълнят, са изграждането и експлоатацията на мрежата, преносът на сигнала, разгръщането на мрежата и доставката на необходимото оборудване. Вторият вид процедури за възлагане на обществени поръчки се отнася до доставката на далекосъобщително оборудване.


6      Настоящото описание на спорното решение не е изчерпателно. То има за цел единствено да обобщи разделите от спорното решение, които са относими към общото основание, повдигнато в настоящите жалби.


7      Вж. съображение 94 от спорното решение.


8      Вж. съображения 100—108 от спорното решение.


9      Вж. съображения 109—122 от спорното решение.


10      Вж. съображение 113 от спорното решение.


11      Вж. съображение 114 от спорното решение.


12      Вж. съображения 119—126 от спорното решение и точка 20 от настоящото заключение.


13      Вж. съображение 172 от спорното решение и точка 21 от настоящото заключение.


14      Общ закон 11/1998 […] за далекосъобщенията от 24 април 1998 г.


15      Тук са включени услуги, свързани с държавната отбрана и гражданска защита, както и експлоатацията на телефонната мрежа.


16      Общ закон 32/2003 […] за далекосъобщенията от 3 ноември 2003 г.


17      Член 2, параграф 1 от Закона гласи: „Далекосъобщителните услуги са услуги от общ интерес, които се предоставят съгласно правилата на свободната конкуренция“.


18      Приложение II към [Общия закон 32/2003 (…) за далекосъобщенията от 3 ноември 2003 г.] съдържа точни, неутрални по отношение на технологията определения на далекосъобщенията и електронните съобщителни мрежи.


19      Съображения 6 и 7 и член 5 от споразуменията.


20      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 79), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 80), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 119) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 110).


21      Вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


22      Дело С‑66/16 Р, Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi, SA, дело C‑67/16 P, Comunidad Autónoma de Cataluña и Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació de la Generalitat de Catalunya (CTTI), дело C‑68/16 P, Navarra de Servicios y Tecnologías и дело C‑69/16 P, SA Cellnex Telecom, SA и Retevisión I, SA.


23      Вж. по-специално определение от 11 февруари 2015 г., Orange/Комисия (С‑621/13 Р, непубликувано, EU:C:2015:114) и решения от 15 юни 2005 г., Olsen/Комисия (Т‑17/02, EU:T:2005:218, т. 216) и от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 166—169).


24      Решения от 11 юли 2014 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (T‑533/10, EU:T:2014:629, т. 117) и от 16 юли 2014 г., Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия (T‑309/12, непубликувано, EU:T:2014:676, т. 170).


25      Решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП (C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 53).


26      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 54, 55, 58, 62, 75, 77 и 78), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 54, 55, 58, 62, 75, 77 и 78), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 89—119) и от 26 ноември 2015 г.Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 83, 84, 87 и 109).


27      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 77), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 78) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 105).


28      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 97) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 79).


29      Що се отнася до практиката на Съда, жалбоподателите цитират по-специално решения от 23 октомври 1997 г., Комисия/Нидерландия (C‑157/94, EU:C:1997:499, т. 54—65), от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 101—108), от 21 септември 1999 г., Brentjens’ (C‑115/97—C‑117/97, EU:C:1999:434, т. 104) и от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205, т. 29).


30      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 54, 55, 58 и 59), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 54, 55, 58 и 59), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 101, 102 и 105) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 83, 84, 87 и 88).


31      Решение от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205, т. 33).


32      Решение от 21 декември 2011 г., ENEL (C‑242/10, EU:C:2011:861, т. 50 и 55).


33      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 51), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 51), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 98) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 80).


34      Решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 168).


35      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 97) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 79).


36      Решения от 23 октомври 1997 г., Комисия/Нидерландия (C‑157/94, EU:C:1997:499, т. 58 и сл.), от 23 октомври 1997 г., Комисия/Италия (C‑158/94, EU:C:1997:500, т. 54 и сл.) и от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (C‑159/94, EU:C:1997:501, т. 101 и сл.).


37      Решения от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205, т. 29) и от 21 декември 2011 г., ENEL (C‑242/10, EU:C:2011:861, т. 50 и 55).


38      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 77), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 78) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 105).


39      Решение от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (Т‑137/10, EU:T:2012:584).


40      Решения от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (Т‑137/10, EU:T:2012:584, т. 100 и 101) и от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 181 и цитираната съдебна практика).


41      Решения от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (Т‑137/10, EU:T:2012:584, т. 101) и от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 172 и цитираната съдебна практика).


42      Точка 95 от въпросното решение.


43      Вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


44      Решения от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205, т. 29) и от 21 декември 2011 г., ENEL (C‑242/10, EU:C:2011:861, т. 50).


45      Която възпроизвежда съображение 121 от спорното решение и точка 20 от настоящото заключение.


46      Вж. точка 20 от настоящото заключение.


47      Решение от 15 април 2008 г., Nuova Agricast (C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51).


48      Решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 179—183, 188 и 189).


49      Вж. съображения 23—36 от спорното решение.


50      Решение от 15 март 2012 г., Ellinika Nafpigeia/Комисия (T‑391/08, непубликувано, EU:T:2012:126, т. 175).


51      Решение от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing (С‑525/04 Р, EU:C:2007:698, т. 58 и цитираната съдебна практика).


52      Вж. съображения 23—36 от спорното решение.


53      Вж. бележка под линия 29 от спорното решение.


54      Вж. точка 20 от настоящото заключение.


55      Решения от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия (C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 62—66) и от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P, EU:C:2011:816, т. 131—133).


56      Това е терминологията, използвана в решение Altmark.


57      Това е терминологията, използвана в член 106, параграф 2 ДФЕС. Следва да се отбележи, че в член 14 ДФЕС и в член 106, параграф 2 ДФЕС няма определение на понятието УОИИ.


58      Вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., TDC (С‑327/15, EU:C:2016:974, т. 51). Според мен термините „обществена услуга“ и „УОИИ“ са взаимозаменяеми. Всъщност в решение от 21 декември 2016 г., TDC (С‑327/15, EU:C:2016:974, т. 51) Съдът приема, че компенсация за предоставянето на УОИИ може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, ако са изпълнени четирите условия по решение Altmark. В това отношение следва да се отбележи, че във въпросните решения Общият съд посочва, че що се отнася до понятието за обществена услуга по смисъла на решение Altmark, жалбоподателите не оспорват факта, че това понятие съответства на понятието за УОИИ по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС. Вж. решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 49), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 49), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 96), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 78), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 94) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 60).


59      Решение от 18 февруари 2016 г., Германия/Комисия (С‑446/14 Р, непубликувано, EU:C:2016:97, т. 21 и 22).


60      Решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (С‑660/15 Р, EU:C:2017:178, т. 23).


61      Решение от 18 февруари 2016 г., Германия/Комисия (С‑446/14 Р, непубликувано, EU:C:2016:97, т. 23).


62      За четирите условия вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


63      Вж. по аналогия. решение от 21 декември 2016 г., TDC (С‑327/15, EU:C:2016:974, т. 52). Отбелязвам, че в точка 25 от решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (С‑660/15 Р, EU:C:2017:178) Съдът постановява, че когато са изпълнени четирите условия, предвидени в решение Altmark, „държавна мярка трябва да се счита за компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената мярка не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положения спрямо конкурентните предприятия, тази мярка не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС“. Освен това в точка 31 от решение от 18 февруари 2016 г., Германия/Комисия (С‑446/14 Р, непубликувано, EU:C:2016:97) Съдът подчертава, че четирите условия, посочени в решение Altmark, са отделни условия, всяко от които преследва собствена цел.


64      А именно ако са изпълнени и четирите условия, предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС.


65      Вж. също член 107, параграф 3 ДФЕС. Комисията следва да бъде информирана за компенсациите за УОИИ, които представляват държавни помощи и които се предоставят на основание член 106, параграф 2 ДФЕС, освен ако не попадат в обхвата на специално освобождаване. Вж. например Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 2012 г., стр. 3).


66      Решения от 10 ноември 2011 г., Комисия/Португалия (C‑212/09, EU:C:2011:717, т. 91) и от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 104—106). Член 106, параграф 2 ДФЕС определя условията, при които спрямо предприятията, натоварени с управление на УОИИ, могат по изключение да не се прилагат правилата на Договора за функционирането на ЕС. Решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 48). Като разпоредба, допускаща дерогация от правилата на Договора за функционирането на ЕС, член 106, параграф 2 ДФЕС следва да се тълкува стриктно. Решения от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 53) и от 23 октомври 1997 г., Комисия/Нидерландия (С‑157/94, EU:C:1997:499, т. 37).


67      Решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (С‑660/15 Р, EU:C:2017:178, т. 34).


68      Решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (С‑660/15 Р, EU:C:2017:178, т. 35).


69      Курсивът е мой.


70      Дори няколко предприятия.


71      Според Съда „това не може да се отнася за предприятие, на което държавата не е възложила никаква задача и което управлява частни интереси“ (решение от 21 март 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs, 127/73, EU:C:1974:25, т. 23).


72      Вж. решение от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (Т‑137/10, EU:T:2012:584, т. 99 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение на Общия съд от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 181 и цитираната съдебна практика). При прочита на съображение 172 от спорното решение, което препраща към съображения 119—122 от същото (вж. т. 20 и 21 от настоящото заключение), се установява, че Комисията счита, че не може да се прави позоваване на изключението по член 106, параграф 2 ДФЕС, ако не е изпълнено първото условие по решение Altmark. От решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 90 и 91) и от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 89 и сл.) се установява още, че Общият съд приема, че първият критерий от решение Altmark е приложим в рамките на член 106, параграф 2 ДФЕС. Тази преценка не се оспорва в настоящите жалби. Всъщност въпросът, който се повдига с всички тези жалби, се отнася до обхвата на първото условие по решение Altmark.


73      Вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


74      Решения от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205, т. 28 и 29), от 7 септември 2016 г., ANODE (C‑121/15, EU:C:2016:637, т. 43 и 44) и от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (C‑660/15 P, EU:C:2017:178, т. 31).


75      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 97), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 79), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 95) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 61).


76      Значението на УОИИ в рамките на Съюза и компетентността на държавите членки при предоставяне, възлагане на изпълнението и финансиране на тези услуги се подчертават в член 14 ДФЕС. Въпреки това от самия текст на член 14 ДФЕС ясно се установява търканията между компетентността на Съюза и компетентността на държавите членки в областта на УОИИ, както и необходимостта да се спазват разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, като същевременно се гарантира предоставянето на тези услуги от държавите членки. В точка 167 от решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29) Общият съд приема, че „правомощие[то] на държавата членка относно определението на УОИИ, се потвърждава от липсата както на специално възложена на Общността компетентност, така и на точно и изчерпателно определение на понятието за УОИИ в […] право[то на Съюза]“.


77      Решение от 8 май 2013 г., Libert и др. (С‑197/11 и С‑203/11, EU:C:2013:288, т. 88).


78      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 97), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 79), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 95) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 61). Във връзка с ограниченията на това широко право на преценка, вж. решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 51), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 51), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 98), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 80), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 96) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 62).


79      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 50), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 97), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 79), от 26 ноември 2015 г.,Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 95) и от 26 ноември 2015 г.,Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 61).


80      Вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Германия/Комисия (С‑446/14 Р, непубликувано, EU:C:2016:97, т. 44). Вж. решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 166 и цитираната съдебна практика).


81      Вж. също решения от 17 юли 1997 г., GT-Link (C‑242/95, EU:C:1997:376, т. 52) и от 21 март 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs (127/73, EU:C:1974:25, т. 22 и 23). В решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29, т. 168) Общият съд приема, че правото на държавата членка да определя УОИИ не може да бъде упражнявано произволно само с цел да се избегне прилагането на правилата за конкуренция в отделен сектор.


82      Курсивът е мой. Вж. също решение от 20 март 1985 г., Италия/Комисия (41/83, EU:C:1985:120, т. 30).


83      Или няколко.


84      В член 106, параграф 2 ДФЕС се говори за предприятията, които са натоварени с функцията да оказват УОИИ.


85      В решение от 22 октомври 2015 г., Изипей и Финанс Инженеринг (C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 47) Съдът постановява, че според първото условие от решение Altmark, „за да не бъде подобна компенсация квалифицирана като държавна помощ, е необходимо получаващото предприятие действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществени услуги и тези задължения да са ясно определени“.


86      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 52), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 52), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 99), от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 81), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 97) и от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия (T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 63).


87      Решения от 21 март 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs (127/73, EU:C:1974:25, т. 20), от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, т. 55) и от 14 юли 1981 г., Züchner (172/80, EU:C:1981:178, т. 7). От точки 30 и 31 от решение от 2 март 1983 г., GVL/Комисия (7/82, EU:C:1983:52) се установява, че управлението на УОИИ трябва да бъде възложено на едно или няколко конкретни предприятия и не е достатъчно актът на публична власт да определя общо правилата, приложими към дейностите на дружествата, които се предвижда да извършват тези услуги. В точка 179 от решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (Т‑289/03, EU:T:2008:29), Общият съд постановява, че „възлагането на задача за УОИИ може да се състои и в задължение, наложено на голям брой, дори на всички оператори, действащи на същия пазар“.


88      Решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 66).


89      Това е така a fortiori когато такива концесии се възлагат, за да се конкретизират задълженията на предприятия, които са натоварени с управлението на УОИИ по силата на закона. Решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 66).


90      В решение от 10 юни 2010 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo (C‑140/09, EU:C:2010:335, т. 41), което се отнася до субсидии, отпуснати по силата на италианското законодателство и предназначени за предоставянето на услуги за превоз от и към големите и малките италиански острови, като е трябвало да се гарантира спазване на изискванията, свързани с икономическото и социалното развитие на съответните области и особено на Mezzogiorno, Съдът постановява, че на предприятията получатели на субсидиите е било възложено изпълнението на задължения за предоставяне на обществени услуги в съответствие с първото условие от решение Altmark, тъй като в споразуменията, подписани с тези предприятия, са били предвидени „задължения за осигуряване на превози по линиите, които трябва да се обслужват, тяхната честота и видовете плавателни съдове, които да обслужват всяка линия“. Курсивът е мой. По аналогия вж. член 4, букви а) и б), озаглавен „Възлагане на задължения“ от Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член [106, параграф 2 ДФЕС] за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, 2005 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186). Вж. също член 4, букви а) и б) от Решение 2012/21 на Комисията.


91      Вж. в този смисъл решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, т. 57).


92      Вж. член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно достъпа до УОИИ.


93      Решение от 23 октомври 1997 г., Комисия/Франция (С‑159/94, EU:C:1997:501, т. 68 и 71).


94      Във връзка с необходимостта от прозрачност относно естеството и обхвата на наложените задължения вж. решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, т. 56 и 57). Уместно е да се отбележи, че второто, третото и четвъртото условие от решение Altmark налагат задължения във връзка със степента и изчисляването на компенсацията. По-специално, второто условие от решение Altmark налага задължение за прозрачно и обективно изчисляване на компенсацията. Макар това условие да не се прилага в рамките на член 106, параграф 2 ДФЕС, тази разпоредба също налага задължения за прозрачност относно степента и изчисляването на компенсацията за УОИИ. Съгласно точка 57 от решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140) „при липсата на реална прозрачност относно структурата на тарифите е трудно и дори невъзможно да се прецени отражението на задачата от общ интерес върху прилагането на правилата на конкуренцията в областта на тарифите“. Вж. по аналогия Решение 2005/842, което предвижда в член 4, буква г) правила за прозрачност по отношение на „параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията“. Вж. също член 4, буква г) от Решение 2012/21.


95      Според мен, макар четирите условия от решение Altmark да са самостоятелни условия, всяко от които преследва своя собствена цел, спазването на първото условие от това решение е предпоставка за спазване на останалите, които се отнасят до компенсацията. Считам, че въпросите относно степента и изчисляването на компенсацията са неразривно свързани с обхвата на задълженията за обществени услуги, възложени на предприятието получател на субсидиите.


96      Вж. точки 41 и 42 от настоящото заключение.


97      Вж. точка 42 от настоящото заключение.


98      В съответствие с член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Вж. определение от 30 януари 2014 г., Industrias Alen/The Clorox Company (C‑422/12 P, EU:C:2014:57, т. 37).


99      Вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


100      Вж. точки 36 и 37 от настоящото заключение.


101      Вж. точки 100—106 от настоящото заключение.


102      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 59), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 59), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 89—119) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 88).


103      Вж. точка 50 от настоящото заключение.


104      В случая Кралство Испания.


105      След като е анализирал приложимото испанско законодателство.


106      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 72), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 73), от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 115) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 103).


107      В частност чрез прилагане на принципа на технологична неутралност към услугата за експлоатация на мрежите.


108      Решения от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 78), от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Cataluña и CTTI/Комисия (T‑465/13, непубликувано, EU:T:2015:900, т. 79) и от 26 ноември 2015 г., Abertis Telecom и Retevisión I/Комисия (T‑541/13, непубликувано, EU:T:2015:898, т. 106).


109      Вж. точки 52—56 от настоящото заключение.


110      Вж. точки 53 и 54 от настоящото заключение.


111      Решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 79 и цитираната съдебна практика).


112      Решение от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).


113      Вж. решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 97).


114      Вж. решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (T‑463/13 и T‑464/13, непубликувано, EU:T:2015:901, т. 99).


115      Вж. точка 53 от настоящото заключение.


116      Вж. точка 64 от настоящото заключение.


117      В този смисъл вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия (С‑583/08 Р, EU:C:2010:287, т. 23 и 24).


118      Вж. точка 72 от настоящото заключение.


119      Вж. точка 73 от настоящото заключение.


120      Решения от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 79 и цитираната съдебна практика) и от 29 ноември 2012 г., Обединено кралство/Комисия (С‑416/11 Р, непубликувано, EU:C:2012:761, т. 38 и цитираната съдебна практика).


121      Вж. точка 71 от настоящото заключение.


122      Вж. точка 75 от настоящото заключение.