РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

29 юни 2012 година(*)

„Конкуренция — Картели — Германски и френски пазар на природен газ — Решение, с което се констатира нарушение на член 81 ЕО — Разпределяне на пазара — Продължителност на нарушението — Глоби“

По дело T‑370/09

GDF Suez SA, установено в Париж (Франция), за което се явяват адв. J.‑P. Gunther и адв. C. Breuvart,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н V. Di Bucci, г‑н A. Bouquet и г‑н R. Sauer, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (Дело COMP/39.401 — E.ON/GDF), а при условията на евентуалност — искане за отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: г‑н S. Papasavvas (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н K. O’Higgins, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 септември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1.     Право на Европейския съюз

1        Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (ОВ L 204, стр. 1, наричана „първата газова директива“) установява общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ. Тя определя правилата за организацията и функционирането на сектора на природния газ, включително на втечнения природен газ (ВПГ), за достъпа до пазара и експлоатацията на мрежите, както и критериите и процедурите, приложими към даването на разрешения за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ.

2        Първата газова директива задължава държавите членки постепенно да отворят за конкуренция пазара на снабдяване с природен газ на големите потребители и да предоставят достъп на трети лица до съществуващата преносна мрежа.

3        Съгласно член 29, параграф 1 и член 30 от първата газова директива държавите членки трябва да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с директивата, не по-късно от 10 август 2000 г.

4        Първата газова директива е отменена и заменена, считано от 1 юли 2004 г., с Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30 (ОВ L 176, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80).

2.     Национално право

 Френско право

5        Преди да бъде отменен с Указ 2011‑504 от 9 май 2011 г. за кодифициране на законодателната част на кодекса за енергетиката (JORF от 10 май 2011 г., стр. 7954), член 1 от Закон № 46‑628 от 8 април 1946 г. за национализацията на електроенергията и на газа (JORF от 9 април 1946 г., стр. 2651, наричан по-нататък „Законът от 1946 г.“) гласи:

„От момента на обнародване на настоящия закон се национализира:

[…]

2°      производството, преносът, разпределението, вносът и износът на горивен газ.

[…]“.

6        Преди да бъде изменен със Закон 2004‑803 от 9 август 2004 г. за обществената услуга за електро- и газоразпределение и предприятията за електроенергия и газ (JORF от 11 август 2004 г., стр. 14256), член 3, първа алинея от Закона от 1946 г. гласи:

„Управлението на национализираните газови предприятия е поверено на публично предприятие с промишлен и търговски характер, наречено Gaz de France (GDF), Service National“.

7        До влизането в сила на Закон 2003‑8 от 3 януари 2003 г. за пазара на газа и на електроенергията и за обществената услуга за енергоразпределение (JORF от 4 януари 2003 г., стр. 265, наричан по-нататък „Законът от 2003 г.“), Законът от 1946 г. предоставя на Gaz de France монопол върху вноса и износа на газ.

8        Със Закона от 2003 г., който транспонира първата газова директива, се осъществява отварянето на френския пазар на газ за конкуренция. Този закон предоставя по-специално достъп до мрежите и доставката на природен газ на привилегировани клиенти и премахва монопола върху вноса и износа на газ.

9        Със Закон 2004‑803 Gaz de France е преобразувано в акционерно дружество.

 Германско право

10      Energiewirtschaftsgesetz (Закон за сигурността на енергийните доставки, наричан по-нататък „EnWG от 1935 г.“) от 13 декември 1935 г. (RGBl. I, стр. 1451) предвижда система за разрешение и надзор на дейността на германските газови дружества от страна на публичните органи.

11      Съгласно член 103 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закона срещу ограниченията на конкуренцията, наричан по-нататък „GWB“) от 27 юли 1957 г. (BGBl. I, стр. 1081) някои споразумения, сключени между енергоразпределителни дружества, както и между тези дружества и местните органи, са освободени от забраната за сключване на споразумения, които нарушават конкуренцията. От това освобождаване се ползват по-специално така наречените демаркационни споразумения, с които предприятията се споразумяват едното да не доставя електроенергия или газ на територията на другото, както и споразуменията за изключителна концесия, с които местните органи предоставят изключителна концесия на дадено дружество, която му позволява да използва публични парцели за изграждането и експлоатацията на електро- и газоразпределителни мрежи. За да се приведат в действие, за тези споразумения трябва да се подаде уведомление до компетентния орган по конкуренция, който има право да ги забрани, ако прецени, че представляват злоупотреба с предвиденото в закона освобождаване.

12      Gesetz zur Neuregelung des Energiewirtschaftsrecht (Закон за новите правила в областта на енергетиката) от 24 април 1998 г. (BGBl. 1998 I, стр. 730) отменя, с незабавно действие, предвиденото в член 103 от GWB освобождаване, приложимо към демаркационните споразумения и споразуменията за изключителна концесия. Освен това този закон заменя EnWG от 1935 г. с Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung — Energiewirtschaftsgesetz (Закона за енергетиката, наричан по-нататък „EnWG от 1998 г.“).

13      Erstes Gesetz zur Änderung des Gesetzes zur Neuregelung des Energiewirtschaftsrechts (Законът за изменение на Закона за новите правила в областта на енергетиката) от 20 май 2003 г. (BGBl. 2003 I, стр. 685) изменя EnWG от 1998 г. за целите на транспонирането на първата газова директива.

 Обстоятелства, предхождащи спора

1.     Разглежданите предприятия

14      Жалбоподателят GDF Suez SA, който възниква в резултат на сливането на Gaz de France и Suez SA на 22 юли 2008 г., е френско предприятие, което участва на всички етапи от цикъла на производство и доставка на електроенергия и енергия от природен газ. То е традиционен оператор и водещият доставчик на природен газ във Франция. Освен това то е и един от водещите доставчици на природен газ в Европа.

15      E.ON е германско предприятие, което произвежда, пренася, разпределя и доставя енергия, предимно природен газ и електричество.

16      E.ON Ruhrgas AG, което възниква в резултат на сливането на E.ON и на Ruhrgas AG и което от 31 януари 2003 г. се притежава изцяло от E.ON, е най-големият доставчик на природен газ в Германия и един от основните оператори на европейския пазар. С решение от 18 септември 2002 г., с което се разрешава сливането, германските власти задължават E.ON Ruhrgas да приложи програма за пускане на газ (наричана по-нататък „ППГ“) за общо количество от 200 TWh. Това количество трябва да се прехвърли на шест годишни публични търга, всеки един за количество от 33,33 TWh, като първите доставки започват на 1 октомври 2003 г.

2.     Споразумението MEGAL

17      Със споразумение от 18 юли 1975 г. (наричано по-нататък „споразумението MEGAL“) Gaz de France и Ruhrgas решават да изградят и експлоатират съвместно газопровода MEGAL. Последният, който е напълно действащ от 1 януари 1980 г., е един от основните газопроводи за внос на газ в Германия и Франция. С дължина 461 км, той пресича южната част на Германия и свързва германско-чешката с френско-германската граница между Вайдхаус (Германия) и Меделсхайм (Германия).

18      В приложение 2 към споразумението MEGAL са определени входните и изходните точки за газа, който се закупува съответно от Gaz de France и от Ruhrgas. За Ruhrgas са определени няколко изходни точки от газопровода MEGAL, като е предвидено, че при необходимост могат да се добавят допълнителни изходни точки. По отношение на Gaz de France се предвижда, че изходната точка от газопровода за цялото количество газ, което се пренася чрез него за това дружество, ще бъде точка, разположена на границата между Германия и Франция, близо до Хабкирхен (Германия), освен ако страните по споразумението MEGAL не уговорят друго.

19      Съгласно споразумението MEGAL Gaz de France и Ruhrgas създават общо предприятие — MEGAL GmbH Mittel-Europäische Gasleitungsgesellschaft, впоследствие MEGAL Mittel-Europäische Gasleitungsgesellschaft mbH & Co. KG (наричано по-нататък „MEGAL“), на което са поверени изграждането и експлоатацията на газопровода MEGAL, както и преносът на газ чрез последния. Собствеността на посочения газопровод също е поверена на MEGAL.

20      В приложение на споразумението MEGAL Gaz de France и Ruhrgas създават и общото предприятие MEGAL Finance Co. Ltd (наричано по-нататък „MEGAL Finco“), което е натоварено с набирането и управлението на необходимия за изграждането на газопровода MEGAL капитал.

21      Освен това на 18 юли 1975 г. Ruhrgas и Gaz de France подписват тринадесет писма (наричани по-нататък „придружителните писма“), чрез които уточняват някои технически, финансови и оперативни аспекти на управлението на газопровода MEGAL. Сред тези писма фигурират т.нар. писма „Direktion I“ и „Direktion G“.

22      Писмо Direktion G гласи следното:

„[…]

Газопреносният капацитет, който е определен или ще бъде определен за Gaz de France с договор за пренос на газ, се отнася до газа, който е бил закупен или ще бъде закупен от Gaz de France и който ще бъде доставен на [MEGAL] и/или на [MEGAL Finco] за целите на транзита за сметка на Gaz de France към Франция, и който е предназначен за потреблението във Франция.

Газопреносният капацитет, който е определен или ще бъде определен за Ruhrgas с договор за пренос на газ, се отнася до преноса с всякакви други транзитни цели, както и до преноса на газ чрез газопровода и на газ, черпен от газопровода във Федерална република Германия и предназначен за потреблението във Федерална република Германия или закупен от Ruhrgas за целите на транзита през Федерална република Германия.

[…]“.

23      Съгласно писмо Direktion I:

„[…]

Gaz de France се ангажира да не осигурява или доставя газ, било пряко или непряко, в рамките на споразумението [MEGAL], на клиенти във Федерална република Германия.

[…]“.

24      На 22 юни 1976 г. Ruhrgas и Gaz de France уведомяват Bundeskartellamt (германска федерална служба за защита на конкуренцията) за създаването на MEGAL и на MEGAL Finco.

25      Със споразумение от 13 август 2004 г. (наричано по-нататък „споразумението от 2004 г.“) Gaz de France и E.ON Ruhrgas потвърждават, че отдавна считат писмата Direktion G и Direktion I за „нищожни“ и че това споразумение отменя с обратно действие посочените писма.

26      На 5 септември 2005 г. Gaz de France и E.ON Ruhrgas подписват споразумение за консорциум (наричано по-нататък „споразумението от 2005 г.“), влязло в сила на 13 октомври 2005 г., с което те предоговарят отношенията си във връзка с MEGAL. Споразумението за консорциум предвижда, че всеки от партньорите в MEGAL притежава „право на привилегировано използване“ по отношение на своята част от капацитета на газопровода MEGAL. Това споразумение е допълнено с междинно споразумение от 9 септември 2005 г. (наричано по-нататък „междинното споразумение“).

27      На 23 март 2006 г. Gaz de France и E.ON сключват споразумение за прекратяване на всички останали споразумения относно MEGAL, сключени между тях преди споразумението от 2005 г.

3.     Административно производство

28      На 5 май 2006 г. Комисията приема решения, с които разпорежда на Gaz de France и на E.ON, както и на всички техни дъщерни дружества да допуснат проверка в приложение на член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Проверките са извършени на 16 и 17 май 2006 г.

29      В приложение на член 18 от Регламент № 1/2003 Комисията изпраща няколко искания за предоставяне на информация до Gaz de France, E.ON и E.ON Ruhrgas (наричани по-нататък общо „разглежданите предприятия“).

30      На 18 юли 2007 г. Комисията започва производство по член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003.

31      На 9 юни 2008 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до разглежданите предприятия. В отговор последните представят писмени становища и излагат позицията си по време на изслушване, проведено на 14 октомври 2008 г.

32      На 27 март 2009 г. Комисията информира разглежданите предприятия за допълнителни фактически обстоятелства, взети предвид след изложението на възраженията, и ги приканва да отговорят писмено. Освен това Комисията им предоставя достъп до неповерителните варианти на респективните им отговори на изложението на възраженията, както и до документите, събрани след приемането на последното. Разглежданите предприятия изпращат становищата си на 4 май 2009 г. (що се отнася до жалбоподателя) и на 6 май 2009 г. (що се отнася до E.ON и до E.ON Ruhrgas).

 Обжалваното решение

33      На 8 юли 2009 г. Комисията приема Решение C (2009) 5355 окончателен относно производство по член 81 [ЕО] (Дело COMP/39.401 — E.ON/GDF) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме от което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 16 октомври 2009 г. (OВ C 248, стр. 5).

34      В обжалваното решение Комисията посочва, че съответното поведение представлява споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО между разглежданите предприятия, които се договарят едното да не навлиза, или да навлезе само в ограничена степен, на националния пазар на другото, и по този начин защитават националните си пазари, като се въздържат да продават на националния пазар на другата страна газа, пренасян чрез газопровода MEGAL.

35      Комисията констатира по-специално, че споразумението MEGAL, приложение 2 към него, както и писмата Direktion G и Direktion I са споразумения по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, тъй като разглежданите предприятия са изразили общата си воля да възприемат определено пазарно поведение. Според Комисията тези споразумения ограничават търговското поведение на посочените предприятия, като налагат ограничения върху използването от тяхна страна на газа, пренасян с газопровода MEGAL.

36      Комисията посочва също, че разглежданите предприятия са провели множество срещи, за да обсъдят своите реципрочни стратегии за продажба в Германия и във Франция на газа, пренасян с газопровода MEGAL, и да се информират взаимно за стратегиите си. Според нея целта на тези контакти и на обмена на чувствителна търговска информация е била да се окаже влияние върху търговското поведение на посочените предприятия, да се приложат писмата Direktion G и Direktion I и да се адаптира съдържанието им към новите пазарни условия, резултат от либерализацията на европейските пазари на газ (наричана по-нататък „либерализацията“), без обаче да се премахнат съдържащите се в тези писма ограничения.

37      Комисията следователно приема, че поведението на разглежданите предприятия, изразяващо се в постигането на първоначално споразумение за разпределяне на пазарите и в съгласувани практики под формата на периодични срещи, насочени към постигането на съгласие и към прилагането на това първоначално споразумение в продължение на повече от 25 години, представлява едно-единствено продължавано нарушение и „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“.

38      Що се отнася до началния момент на нарушението, Комисията счита, че в Германия то е започнало в момента, в който е започнал да функционира газопроводът MEGAL, а именно 1 януари 1980 г. По отношение на Франция тя приема, че нарушението е започнало в момента, в който е трябвало да бъде транспонирана първата газова директива, а именно 10 август 2000 г. Поради наличието на законов монопол върху вноса и доставката на газ, резултат от Закона от 1946 г., Комисията всъщност приема, че разглежданото поведение не е могло да ограничи конкуренцията преди либерализацията на газовия пазар. В това отношение Комисията поддържа, че макар първата газова директива да е била транспонирана във Франция през 2003 г., конкуренцията е могла да бъде ограничена още от 10 август 2000 г., тъй като именно от тази дата конкурентите на жалбоподателя са могли да снабдяват привилегировани клиенти във Франция.

39      Що се отнася до крайния момент на нарушението, Комисията посочва, че макар на 13 август 2004 г. да са отменили официално писмата Direktion G и Direktion I, разглежданите предприятия са престанали да прилагат ограниченията, препятстващи жалбоподателя да използва изходните точки на газопровода MEGAL в Германия, освен по отношение на закупените в рамките на ППГ количества, едва в края на септември 2005 г. Освен това според Комисията фактът, че от 2004 г. жалбоподателят е закупувал от E.ON Ruhrgas количества газ, пренасяни чрез газопровода MEGAL за доставките в Германия, не слага край на нарушението предвид обстоятелството, че до октомври 2005 г. продажбите на газ от газопровода MEGAL, които жалбоподателят осъществява в Германия, съответстват на количествата, закупени от него в рамките на ППГ.

40      При тези условия Комисията счита, че нарушението, за което носят отговорност жалбоподателят и E.ON Ruhrgas, е продължило поне от 1 януари 1980 г. до 30 септември 2005 г., що се отнася до нарушението в Германия, и поне от 10 август 2000 г. до 30 септември 2005 г., що се отнася до нарушението във Франция. Според Комисията, след като на 31 януари 2003 г. E.ON поема контрола върху E.ON Ruhrgas, то „носи солидарна отговорност“ с E.ON Ruhrgas за нарушение, което е продължило от 31 януари 2003 г. до 30 септември 2005 г.

41      На основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията налага глоби на разглежданите предприятия. За тази цел тя прилага методологията, посочена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък „Насоките от 2006 г.“).

42      Така Комисията приема, че продажбите, до които се отнася нарушението, са продажбите на газ, пренасян от разглежданите предприятия чрез газопровода MEGAL, на клиенти в Германия и на привилегировани клиенти във Франция, с изключение на осъществените в рамките на ППГ продажби.

43      Като взема предвид тежестта на нарушението, Комисията прилага начален процент от 15 % от стойността на продажбите, до които са отнася нарушението.

44      Що се отнася до продължителността на нарушението за целите на определяне на глобата, Комисията приема, че по отношение на Франция периодът на нарушението е от 10 август 2000 г. до 30 септември 2005 г., тоест 5 години, 1 месец и 20 дни. По отношение на Германия Комисията приема, че периодът, за който трябва да се наложи глобата, е периодът от 24 април 1998 г. — датата, на която германският законодател отменя фактическия монопол, който съществува в тази страна в резултат на предвиденото за демаркационните споразумения освобождаване — до 30 септември 2005 г., тоест период от 7 години и 5 месеца.

45      Освен това с оглед естеството на разглежданото нарушение Комисията задължава картела да заплати допълнителна сума в размер на 15 % от стойността на продажбите, до които се отнася нарушението.

46      Комисията счита, че предвид особените обстоятелства по конкретния случай по изключение следва да се определи еднакъв основен размер за двете разглеждани предприятия. За да не увреди някое от тях, Комисията приема за основен размер на глобата сума, която съответства на най-ниската стойност на продажбите. Така тя определя еднакъв основен размер на глобата за всички разглеждани предприятия, а именно 553 милиона евро.

47      Тъй като не констатира наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, Комисията не променя този основен размер.

48      По този начин Комисията налага глоба в размер на 553 милиона евро на E.ON и на E.ON Ruhrgas („при условията на солидарна отговорност“) и глоба в същия размер на жалбоподателя.

49      Членове 1 и 2 от разпоредителната част на обжалваното решение гласят следното:

„Член 1

[Разглежданите предприятия] нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 [ЕО] с участието си в споразумение и съгласувани практики в сектора на природен газ.

Продължителността на нарушението за [жалбоподателя] и за E.ON Ruhrgas […] е била поне от 1 януари 1980 г. до 30 септември 2005 г., що се отнася до нарушението в Германия, и поне от 10 август 2000 г. до 30 септември 2005 г., що се отнася до нарушението във Франция. Продължителността на нарушението за E.ON […] е била от 31 януари 2003 г. до 30 септември 2005 г.

Член 2

За посочените в член 1 нарушения се налагат следните глоби:

а)      на E.ON Ruhrgas […] и E.ON […], при условията на солидарна отговорност: 553 000 000 EUR

б)      на [жалбоподателя]: 553 000 000 EUR

[…]“. [неофициален превод]

 Производство и искания на страните

50      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 18 септември 2009 г.

51      С молба, подадена на 25 септември 2009 г., жалбоподателят иска определени пасажи от жалбата да се третират като поверителни по отношение на трети лица.

52      С молба, подадена на 8 юли 2010 г., жалбоподателят иска определени пасажи от приложенията към жалбата, от защитата и от писмената реплика да се третират като поверителни по отношение на трети лица.

53      С молба, подадена на 2 септември 2010 г., жалбоподателят иска определени пасажи от писмената дуплика да се третират като поверителни по отношение на трети лица.

54      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва страните да отговорят на един въпрос и да представят определени документи. Страните изпълняват това искане в определения срок.

55      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 21 септември 2011 г. По искане на Общия съд жалбоподателят освен това представя документ по време на съдебното заседание.

56      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени изцяло или отчасти член 1 от обжалваното решение, доколкото с него му е вменена отговорност за нарушение на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО поради участие в споразумение и в съгласувани практики в сектора на природния газ поне от 1 януари 1980 г. до 30 септември 2005 г. — що се отнася до нарушението, извършено в Германия, и най-малко от 10 август 2000 г. до 30 септември 2005 г. — що се отнася до нарушението, извършено във Франция, и съответно да отмени и член 3 от обжалваното решение, доколкото го задължава да прекрати нарушенията, които са посочени в член 1 или имат идентична или подобна цел или последици,

–        при условията на евентуалност да отмени или съществено да намали размера на глобата, която му е наложена с член 2 от обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

57      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

58      Главното искане на жалбоподателя е частично да се отмени обжалваното решение, а при условията на евентуалност — да се отмени или намали наложената му с посоченото решение глоба.

 А – По искането за частична отмяна на обжалваното решение

59      В подкрепа на искането си за частична отмяна на обжалваното решение жалбоподателят излага четири правни основания, изведени, първото, от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика преди август 2000 г., второто, от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2000 г., третото, от явна липса на доказателства, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика с цел ограничаване на използването във Франция от E.ON и E.ON Ruhrgas (наричани по-нататък общо, включително когато става въпрос за Ruhrgas, „E.ON“) на газа, пренасян чрез газопровода MEGAL, и четвъртото, от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика между разглежданите предприятия след август 2004 г.

1.     По първото правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика преди август 2000 г.

60      Това правно основание, с което жалбоподателят изтъква, че Комисията е приложила неправилно член 81 ЕО, като е приела, че придружителните писма противоречат на този член преди август 2000 г., се състои от три части, изведени, първата, от нарушението на член 81 ЕО поради това, че преди август 2000 г. посочените писма нямат антиконкурентна цел и резултат (дори възможен), втората, от нарушението на член 81 ЕО поради липсата на засягане на търговията в Общността преди август 2000 г. и третата, от нарушение на член 81 ЕО, на правилата относно събирането на доказателства и на задължението за мотивиране поради липсата на доказателство за наличието на твърдяното нарушение в периода между януари 1980 г. и февруари 1999 г.

 а) По първата част

61      В рамките на тази част жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, доколкото придружителните писма нямат за цел, нито за резултат (дори възможен) ограничаването на конкуренцията на германския и френския пазар на газ преди август 2000 г.

62      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 81, параграф 1 ЕО са забранени като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

63      Антиконкурентната цел и резултат на дадено споразумение не са кумулативни, а алтернативни условия за преценка дали такова споразумение попада в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана. Според постоянната съдебна практика обаче алтернативният характер на това условие, посочен със съюза „или“, води до необходимостта на първо място да се разгледа самата цел на споразумението, като се има предвид икономическият контекст, в който то трябва да се прилага. В случай обаче че анализът на съдържанието на споразумението не разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, тогава следва да се разгледа резултатът от него, а за да бъде забранено — да се изисква едновременно да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена. От съдебната практика следва и че не е необходимо да се разглеждат резултатите от дадено споразумение, след като е установена неговата антиконкурентна цел (вж. Решение на Съда от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, Сборник, стр. I‑9291, точка 55 и цитираната съдебна практика).

64      За да се прецени антиконкурентният характер на дадено споразумение, следва да се разгледат по-конкретно съдържанието на разпоредбите му, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. Освен това, макар намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на дадено споразумение, нищо не забранява на Комисията или на юрисдикциите на Европейския съюз да го вземат предвид (вж. Решение по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., точка 63 по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика.

65      Освен това дадено споразумение има ограничителна цел дори ако няма за единствена цел ограничаване на конкуренцията, а преследва и други, легитимни цели (вж. Решение на Съда от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия, C‑551/03 P, Recueil, стр. I‑3173, точка 64 и цитираната съдебна практика).

66      Накрая, трябва се посочи, че Съдът многократно е квалифицирал споразуменията, които целят да разделят националните пазари по националните граници или правят по-трудно взаимното им проникване, и по-специално споразуменията, които целят да забранят или да ограничат паралелния износ, като споразумения, целящи да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., точка 63 по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

67      В светлината на тези съображения следва да се разгледат двете оплаквания в подкрепа на настоящата част, изведени, от една страна, от фактическа грешка и грешка при прилагане на правото и от друга страна, от явна грешка в преценката.

68      На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като приема, че придружителните писма имат антиконкурентна цел в периода януари 1980 г.?август 2000 г. В това отношение тя излага две групи доводи, първата, във връзка с факта, че не е взет предвид съществуващият към момента на подписването на придружителните писма правен и икономически контекст (вж. точки 76?111 по-долу), и втората, във връзка с факта, че не е взета предвид целта на газопровода MEGAL и на посочените писма (вж. точки 73?75 по-долу).

69      На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията допуска явна грешка в преценката, като приема, че липсата на продажби от негова страна в Германия между 1980 г. и 2000 г. се дължи на споразумението, произтичащо от придружителните писма. В това отношение той посочва по същество три групи доводи, отнасящи се: първата, до противоречивите становища на Комисията (вж. точка 71 по-долу), втората, до неотносимостта на примерите Wingas и Mobil (вж. точки 102 и 103 по-долу) и третата, до това, че като обръща внимание само на германския пазар и при липсата на доказателства дори за възможна конкуренция на френския пазар през 1975 г., дори преди 2000 г. Комисията не доказва, че самата цел на придружителните писма, за която се твърди, че е да предпази вътрешния пазар на всяко от разглежданите предприятия, представлява антиконкурентно споразумение за разпределяне на пазари (вж. точка 70 по-долу).

70      В самото начало следва да се отхвърлят като необосновани доводите от третата група, изложени в подкрепа на второто оплакване и представени за първи път с писмената реплика, без дори да е необходимо Общият съд да се произнася по тяхната допустимост. Всъщност обстоятелството, че поради съществуващия на френския пазар монопол произтичащото от придружителните писма споразумение се отнася до 10 август 2000 г. само до германския пазар на газ и следователно до тази дата не е реципрочно, не е пречка да се приеме, че разглежданите предприятия са сключили споразумение, чиято цел е разпределяне на пазари. Така, дори монополизиран, френският пазар на газ все пак съществува, тъй като липсата на конкуренция на този пазар поради наличието на монопол не означава липса на пазар. Ето защо разглежданото споразумение е могло да има за цел, както посочва Комисията в съображение 244 от обжалваното решение, да засили тези монополи преди либерализацията и да забави последиците от нея. При тези условия Комисията правилно приема, че придружителните писма представляват споразумение за разпределяне на пазари. От друга страна, що се отнася до наличието на нарушението, няма значение дали съдържащото се в придружителните писма споразумение е сключено или не с оглед на търговските интереси на разглежданите предприятия, ако въз основа на доказателствата по преписката на Комисията се установява, че тези предприятия действително са сключили посоченото споразумение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 185), както е в конкретния случай. Освен това фактът, че поради съществуващия на френския пазар на газ монопол E.ON първоначално не е могло да извлече полза от това споразумение или не е имало интерес да го сключва, не се отразява на антиконкурентната цел на разглежданото споразумение.

71      Следва да се отхвърлят и доводите, изложени в рамките на първата група доводи в подкрепа на второто оплакване, с които жалбоподателят посочва, че тезата на Комисията, че между 1980 г. и 2000 г. германският пазар на газ е отворен за конкуренция, противоречи на признатото от нея обстоятелство, че преди либерализацията са съществували множество пречки за навлизане на посочения пазар, и на извода, че придружителните писма нямат никакви значителни последици за конкуренцията преди 1998—2000 г. Всъщност даден пазар може да бъде отворен за конкуренция и същевременно да са налице входни бариери, а фактът, че дадено споразумение поражда значителни последици едва от определена дата, не означава, че преди нея то не е пораждало никакви последици.

72      По-нататък следва да се разгледат доводите, изложени в рамките на първото оплакване с цел да се докаже, че Комисията допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като приема, че в периода януари 1980 г.?август 2000 г. придружителните писма имат антиконкурентна цел.

73      Що се отнася, на първо място, до целта на газопровода MEGAL и на придружителните писма, доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

74      Всъщност, що се отнася, от една страна, до целта на газопровода MEGAL, трябва да се напомни, че както се установява от припомнената в точка 65 по-горе съдебна практика, дадено споразумение има ограничителна цел дори ако единствената му цел не е ограничаване на конкуренцията, а преследва и други, легитимни цели. Освен това, дори да се предположи, че изграждането на газопровода MEGAL може да е имало за цел да обезпечи и да диверсифицира доставките на газ за Франция, това не изключва възможността свързаното с него споразумение все пак да има антиконкурентна цел или резултат и следователно не е достатъчно, за да бъде това споразумение законосъобразно от гледна точка на член 81 ЕО. Поради същата причина следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя относно сключеното на 20 юли 1981 г. между него и MEGAL Finco споразумение, с правно естество, което според него, в съответствие с целта за обезпечаване и диверсифициране на доставките, било сходно на споразумение за транзит и поради това законосъобразно. Освен това въпросното споразумение не е предмет на обжалваното решение и Комисията не счита, че то представлява картел или е част от установения в конкретния случай.

75      От друга страна, що се отнася до целта на придружителните писма, достатъчно е да се отбележи, че дори да се предположи, както твърди жалбоподателят, че те са насочени към [поверително](1), това обстоятелство не изключва възможността тези писма да са имали и антиконкурентна цел или резултат. Във всеки случай жалбоподателят не представя никакво пряко доказателство от момента на тяхното подписване, въз основа на което да се приеме, че придружителните писма имат за цел [поверително]. Документите, посочени във връзка с това от жалбоподателя, в отговора му на изложението на възраженията и в писмените му изявления пред Общия съд, всъщност са от 2004 г. и от 2006 г., като последният от тях се отнася до [поверително]. Освен това нищо в текста на писмата Direktion G или Direktion I не дава основание да се приеме, че те отговарят на [поверително].

76      На второ място, що се отнася до съществуващия към момента на подписването на придружителните писма правен и икономически контекст, жалбоподателят се основава на липсата на перспектива за либерализация и на обстоятелството, че разглежданите предприятия не са могли да бъдат конкуренти на германския и френския пазар на газ преди 2000 г.

77      Що се отнася, от една страна, до перспективите за либерализация към момента на подписването на придружителните писма, доводите на жалбоподателя относно липсата на такива перспективи трябва да се отхвърлят.

78      Наистина няма никакво основание да се счита, че към тази дата либерализацията е била мислима в краткосрочен или средносрочен план. По-специално данните, на които Комисията се позовава в писмените си изявления, не сочат, че това е било така. Всъщност Комисията признава, че първите стъпки, довели до либерализацията, са направени през 80-те години и посочва във връзка с това различни текстове, най-старият от които е Бялата книга за изграждането на вътрешния пазар от 14 юни 1985 г. Последната обаче не само е публикувана десет години след подписването на придружителните писма, но и не се отнася до енергийния сектор. В това отношение доводът на Комисията, че тази Бяла книга е дала основания още в самото начало на проекта за изграждане на газопровода MEGAL да се смята, че може да се очаква либерализация в нови области, не е относим в краткосрочна или средносрочна перспектива. Що се отнася до другите текстове, на които се позовава Комисията, те са още по-скорошни от въпросната Бяла книга и датират съответно от 1990 г., що се отнася до Директива 90/377/ЕИО на Съвета от 29 юни 1990 година относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газта и електричеството за промишлени крайни потребители (ОВ L 185, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 1, стр. 74), от 1991 г., що се отнася до Директива 91/296/ЕИО на Съвета от 31 май 1991 година относно транзита на природен газ през мрежи (ОВ L 147, стр. 37), и от 1994 г., що се отнася до Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (ОВ L 164, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 173). Що се отнася до предложението, в резултат на което се стига до първата газова директива, то е от 1992 г.

79      Все пак следва да се отбележи, както прави Комисията, че изграждането на газопровод като газопровода MEGAL представлява дългосрочна инвестиция. Така Комисията твърди, без това да се оспорва от жалбоподателя, че експлоатационният срок на един газопровод по принцип е 45—65 години. Освен това трябва да се констатира, предвид член 2 ЕО и член 3 ЕО в редакцията им към момента на подписване на придружителните писма, че към този момент Съюзът вече е имал за цел създаването на общ пазар, като последният е изисквал по-конкретно премахването между държавите членки на количествените ограничения върху вноса и износа на стоки, както и на всички мерки с равностоен ефект. Освен това пак към тази дата Съдът вече е имал повод да постанови, че изолирането на националните пазари противоречи на една от основните цели на Договора, а именно сливането на националните пазари в един-единствен пазар (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 юли 1974 г. по дело Van Zuylen, 192/73, Recueil, стр. 731, точка 13).

80      При тези обстоятелства следва да се приеме, че към момента на подписване на придружителните писма либерализацията не е могла да бъде изключвана в дългосрочен план още дълго време и е била една разумно предвидима перспектива. По същество този извод се потвърждава от E.ON, което, както следва от съображение 245 от обжалваното решение, посочва в отговора си на изложението на възраженията, че писмото Direktion I е било съставено „като предпазна мярка […], за да се избегне възможността проектът да бъде компрометиран от свързани с изменения на правните и икономически условия рискове, които, дори и да са чисто теоретични, все пак не могат да се изключат напълно“. Въпреки че по време на съдебното заседание жалбоподателят не се присъединява към това изявление, то поне доказва, че за едно от разглежданите предприятия не са напълно изключени правни и икономически промени и че писмото Direktion I е било изготвено именно с оглед на такива случаи.

81      От друга страна, що се отнася до твърдяната липса на конкуренция на германския и френския пазар на газ преди 2000 г., следва да се отбележи, че член 81, параграф 1 ЕО е приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията (вж. по аналогия, що се отнася до сходните условия на член 87, параграф 1 ЕО, Решение на Общия съд от 15 юни 2000 г. по дело Alzetta и др./Комисия, T‑298/97, T‑312/97, T‑313/97, T‑315/97, T‑600/97—T‑607/97, T‑1/98, T‑3/98—T‑6/98 и T‑23/98, Recueil, стр. II‑2319, точка 143).

82      В това отношение следва да се подчертае, че преценката на условията за конкуренция се основава не само на съществуващата конкуренция между предприятията, които вече присъстват на съответния пазар, но и на потенциалната конкуренция, за да се установи дали предвид структурата на пазара и икономическия и правния контекст, при които той функционира, има реални и конкретни възможности съответните предприятия да се конкурират помежду си, или нов конкурент да навлезе на съответния пазар и да се конкурира с установените там предприятия (Решение на Съда от 28 февруари 1991 г. по дело Delimitis, C‑234/89, Recueil, стр. I‑935, точка 21, Решение на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело European Night Services и др./Комисия, T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, Recueil, стр. II‑3141, точка 137 и Решение на Общия съд от 14 април 2011 г. по дело Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, Сборник, стр. II‑1729, точка 68).

83      За да провери дали дадено предприятие представлява потенциален конкурент на пазара, Комисията непременно трябва да провери дали, ако разглежданото споразумение не е било приложено, са щели да съществуват реални и конкретни възможности това предприятие да навлезе на посочения пазар и да конкурира установените там предприятия. Това доказване не трябва да се основава на обикновено предположение, а трябва да бъде потвърдено от фактически обстоятелства или от анализ на съответния пазар. В този смисъл дадено предприятие не може да се квалифицира като потенциален конкурент, ако неговото навлизане на пазара не отразява устойчива икономическа стратегия (вж. в този смисъл Решение по дело Visa Europe и Visa International Service/Комисия, точка 82 по-горе, точки 166 и 167).

84      От това непременно следва, че ако намерението на дадено предприятие да навлезе на пазара евентуално е релевантно за проверката дали то може да бъде разглеждано като потенциален конкурент на посочения пазар, основният фактор, на който трябва да се основе тази квалификация, все пак е неговата способност да навлезе на посочения пазар (Решение по дело Visa Europe и Visa International Service/Комисия, точка 82 по-горе, точка 168).

85      В настоящия случай следва да се направи разграничение между положението на френския и на германския пазар на газ.

86      Що се отнася до френския пазар, безспорно е, че монополът в областта на вноса и на доставката на газ, от който се ползва жалбоподателят от 1946 г., е бил отменен едва на 1 януари 2003 г., въпреки че срокът за транспониране на първата газова директива в националното законодателство е изтекъл на 10 август 2000 г. Поради това поне до тази дата на френския пазар на газ не е съществувала никаква, дори и потенциална конкуренция, така че що се отнася до този пазар, разглежданото поведение не попада в обхвата на член 81 ЕО. Колкото до положението, което е налице след посочената дата, то ще бъде разгледано в рамките на третото правно основание.

87      Що се отнася до германския пазар, в точка 30 от обжалваното решение Комисията отхвърля твърдението, че жалбоподателят никога не е бил потенциален конкурент на E.ON преди либерализацията. В това отношение тя подчертава, че германските закони никога не са забранявали навлизането на нови доставчици на пазара, а само са позволявали на традиционните доставчици да поставят значителни пречки за навлизането на пазара, сключвайки освободени от прилагането на законодателството относно конкуренцията споразумения. Освен това Комисията посочва, че освобождаването, предвидено за тези споразумения, не е било абсолютно, а е било подчинено на определени условия. Споразуменията, за които е допустимо освобождаване, е трябвало да бъдат съобщени на компетентния орган по конкуренцията, който е можел да забрани дадено споразумение, ако счете, че то представлява злоупотреба с предвиденото в закона освобождаване. Накрая, като се позовава на случаите на Wingas и на Mobil, Комисията посочва, че възможността за конкуренция въпреки значителните пречки при влизане, не е била само теоретична. От това тя достига до извода, че е било възможно жалбоподателят да продава газ на територия, която по традиция се снабдява от E.ON, въпреки значителните входни бариери, така че той е могъл да се счита за потенциален конкурент на E.ON през целия разглеждан период. В съображение 240 от обжалваното решение Комисията посочва също, че не оспорва нито наличието на входни бариери, нито факта, че презграничната конкуренция между традиционни оператори е била съвсем незначителна. Освен това в съображение 294 от посоченото решение Комисията подчертава, че нито EnWG от 1935 г., нито член 103 от GWB са предвиждали законен монопол за E.ON или за друг традиционен оператор на германска територия.

88      Жалбоподателят оспорва тези изводи, като твърди, че германският пазар на газ е бил изцяло затворен за конкуренция поради структурата си, законови и подзаконови пречки и липсата на достъп на третите лица до мрежата (по-нататък „ДТЛМ“), така че той не е бил конкурент на E.ON на посочения пазар.

89      В това отношение следва да се направи разграничение между периода от 1980 г. до 1998 г., от една страна, и този от 1998 г. до 2000 г., от друга.

90      Що се отнася, на първо място, до периода от 1980 г. до 1998 г., следва да се посочи, първо, че до 1 януари 1990 г. член 103, параграф 5 от GWB предвижда, че по принцип отказът за достъп до мрежата не е несправедлив, ако искането за достъп има за цел доставката на газ за клиент, който се намира в географската зона, обслужвана от дистрибутора, до който е отправено това искане. Разбира се, както отбелязва Комисията, тази форма на презумпция за законосъобразност на отказа за достъп до мрежата се прилага само като общо правило и при определени условия. Все пак, както посочва жалбоподателят, без това да се оспорва от Комисията, в Решение от 15 ноември 1994 г. (NJW 1995, стр. 2718) Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) приема, че въз основа на член 103 от GWB, в редакцията му преди 1990 г., упражняването на контрол за злоупотреба с господстващо положение при свързването с преносната мрежа на практика е изключено.

91      Второ, следва да се констатира, че е безспорно, че до 24 април 1998 г. разпоредбите на GWB, който забранява антиконкурентните споразумения, не се прилагат съгласно член 103, параграф 1 от него спрямо, от една страна, демаркационните споразумения, а именно тези, с които дружествата, оператори на обществени услуги, се споразумяват да не доставят газ на определена територия, и от друга страна, спрямо споразуменията за изключителни концесии, а именно тези, с които местните власти предоставят изключителна концесия на дадено дружество, оператор на обществени услуги, която му позволява да използва публични терени за изграждането и експлоатацията на газоразпределителни мрежи.

92      От съображение 23 от обжалваното решение действително следва, че за да могат да се приложат, тези споразумения е трябвало да бъдат съобщени на Bundeskartellamt, която е имала право да ги забрани, ако прецени, че съответното споразумение представлява злоупотреба с право. Освен това, както посочва Комисията, нито едно предприятие не е било задължено да участва в демаркационните споразумения и те са обвързвали само договарящите страни, така че не са могли да забранят на трето лице като жалбоподателя да продава газ.

93      От съображение 24 от обжалваното решение обаче следва, че едновременното използване на демаркационните споразумения и на споразуменията за изключителна концесия са довели до фактическото установяване на система от изключителни зони за снабдяване, в рамките на които само едно-единствено газово предприятие е могло да снабдява клиентите с газ, без обаче да е имало законова забрана други дружества да доставят газ.

94      Освен това в съображение 371 от обжалваното решение Комисията признава, че традиционните германски доставчици са разполагали с фактически монопол в съответните им снабдителни зони. Тя потвърждава това и в писмените си изявления, където признава съществуването на „фактически териториални монополи“ или на „чисто фактически монополи“ между 1980 г. и 1998 г.

95      При тези условия следва да се приеме, че поне до 24 април 1998 г. германският пазар на газ се е характеризирал с наличието на фактически териториални монополи. Впрочем за това разделяне на германския пазар на газ през този период сочат и посочените от жалбоподателя обстоятелства, а именно че от една страна, въпросният пазар е структуриран на три нива, образуващи няколко отделни пазари, което налага сключването на множество договори за пренос, преди да се достигне до крайния клиент, и от друга страна, че не съществува никаква разпоредба в областта на ДТЛМ.

96      Трябва да се констатира, че съществуващото на германския пазар на газ до 24 април 1998 г. положение е могло да доведе до липсата на всякаква конкуренция, не само реална, но и потенциална, на този пазар. В това отношение следва да се подчертае, че вече е било постановявано, че географският монопол, който имат местни газоразпределителни предприятия, изключва всякаква действителна конкуренция между тях (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 21 септември 2005 г. по дело EDP/Комисия, T‑87/05, Recueil, стр. II‑3745, точка 117).

97      Нито обжалваното решение, нито преписката обаче съдържат данни, които позволяват да се докаже надлежно, че при липсата на приложение на разглежданото споразумение и въпреки характеристиките на германския пазар на газ, описани в точки 90—95 по-горе, до 24 април 1998 г. е съществувала реална и конкретна възможност за жалбоподателя да навлезе на германския пазар на газ и да се конкурира с установените там предприятия, както се изисква от цитираната в точки 82 и 83 по-горе съдебна практика.

98      Ето защо посоченото в съображение 294 от обжалваното решение обстоятелство, че в Германия не е съществувал законен монопол, е ирелевантно. Всъщност, за да определи дали съществува потенциална конкуренция на даден пазар, Комисията трябва да прецени реалните и конкретни възможности съответните предприятия да се конкурират помежду си или нов конкурент да навлезе на този пазар и да се конкурира с установените там предприятия. Комисията трябва да извърши обективна преценка на тези възможности, така че обстоятелството, че те са изключени поради монопол, който произтича пряко от националното законодателство или непряко от фактическото положение, породено от прилагането на това законодателство, е без значение.

99      Освен това съдържащото се в съображение 30 от обжалваното решение твърдение, че жалбоподателят не само е имал право от юридическа гледна точка да продава газ на територия, която по традиция се снабдява от E.ON, но и че това е било възможно на практика (въпреки съществените входни бариери), не може да представлява само по себе си надлежно доказателство за наличието на потенциална конкуренция. Всъщност чисто теоретичната възможност жалбоподателят да навлезе на пазара, не е достатъчна, за да се докаже наличието на такава конкуренция. Освен това подобно твърдение се основава на обикновено предположение и не е подкрепено от фактически обстоятелства или от анализ на структурата на съответния пазар в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 83 по-горе, а примерите, посочени в подкрепа на това твърдение, са ирелевантни, както следва от точки 102 и 103 по-долу.

100    Същото се отнася и до обстоятелствата, посочени в съображение 240 от обжалваното решение, а именно че разглежданите предприятия са големи оператори в газовия сектор в Европа и всяко от тях трябва да се счита за нов естествен конкурент на пазара на другото предприятие или че те са конкуренти с добри позиции, които по принцип имат всички шансове да успеят да навлязат на съседния пазар, или, накрая, че Германия и Франция са съседни и тясно свързани пазари, което увеличава шансовете за успех. Всъщност тази обща и абстрактна информация не позволява да се докаже, че въпреки съществуващата конкурентна ситуация на германския пазар на газ, жалбоподателят е щял да може да навлезе на този пазар, ако не се прилагаше разглежданото споразумение.

101    По същите причини това важи и по отношение на информацията, посочена в съображение 240 от обжалваното решение, а именно че разглежданите предприятия притежават необходимата сила, ресурси и инфраструктура, за да навлязат на пазара, и че дъщерните дружества на жалбоподателя EEG и PEG, както и миноритарното му участие в GASAG и VNG, са солидни средства за засилване на позицията му на този пазар.

102    Що се отнася до примерите с Wingas и Mobil, дадени в съображения 30 и 243 от обжалваното решение, за да се докаже, че е било възможно навлизане на германския пазар на газ, те не изглеждат релевантни, за да подкрепят съображенията на Комисията, както по същество твърди жалбоподателят в рамките на втората група доводи, изложени в подкрепа на второто оплакване от настоящата част. Всъщност, от една страна, от съображение 30 от посоченото решение се установява, че Wingas е съвместно предприятие на BASF и Газпром, което успява да навлезе на германския пазар на газ през деветдесетте години благодарение на доставките на газ от Газпром и на изграждането на обширна мрежа от нови газопроводи, които съществуват успоредно с газопроводите на Е.ON и на други традиционни доставчици. Както обаче отбелязва жалбоподателят, Комисията приема в Решение от 29 септември 1999 г. по дело № IV/M.1383 — Exxon/Mobil (наричано по-нататък „решението Exxon/Mobil“), че е малко вероятно да се повтори случаят с Wingas, тъй като това предприятие е било сполучливо сдружение между много голям (дори най-големия) индустриален потребител на газ в Германия и много голям руски производител (вж. съображение 100 от решението Exxon/Mobil). Освен това от доклада от разследването на Комисията в енергийния сектор (SEC/2006/1724), на който се позовава жалбоподателят, се установява, че в рамките на посочения доклад Wingas се разглежда като „титуляр“, а не като „нов оператор“ поради уникалното му положение на германския пазар. От друга страна, Mobil също навлиза на германския пазар на газ през деветдесетте години, като договаря достъп до мрежите на традиционните оператори на преносни мрежи. Следва да се констатира обаче, че самата Комисия посочва, че положението на Mobil в Германия в известна степен е било нетипично (вж. съображение 251 от решението Exxon/Mobil). Тя подчертава по-специално, че това предприятие произвежда значителна част от германския газ и е едно от утвърдените на германския пазар на газ предприятия, което според Комисията несъмнено е било причината, поради която то е могло да внася газ в Германия, без да разполага със собствена мрежа от газопроводи с високо налягане, и то благодарение на ДТЛМ. Комисията добавя също, че положението на Mobil е било уникално (вж. съображение 219 от решението Exxon/Mobil).

103    Наистина, както изтъква Комисията, жалбоподателят освен това е имал преимущества и положението му не е било типично. Все пак, предвид признатия от самата Комисия уникален и специфичен характер на положението на Wingas и на Mobil, сами по себе си те не могат да докажат наличието на реална и конкретна възможност за един нов оператор да навлезе на германския пазар на газ и да конкурира установените предприятия. В този контекст трябва да се отбележи, както изтъква жалбоподателят, че оператори, в случая [поверително], които са били в същото положение като него, а именно оператори с господстващо положение в съседна страна, разполагащи с газопровод на територията на Германия, не са могли да навлязат на германския газов пазар, което впрочем признава и Комисията, като същевременно обаче напомня, че Mobil и Wingas са навлезли на посочения пазар.

104    Във всички случаи обжалваното решение не съдържа никакви данни, включително общи, въз основа на които да се установи, че в периода от 1 януари 1980 г. до 24 април 1998 г., въпреки обстоятелствата, които показват наличието на регионални монополи на германския пазар на газ, изграждането на транзитни газопроводи или сключването на споразумения за достъп до мрежата с традиционен по линията на газопровода MEGAL оператор не отразява икономически жизнена стратегия по смисъла на цитираната в точка 83 по-горе съдебна практика и представлява реална и конкретна възможност за оператор като жалбоподателя, който е съсобственик на газопровода MEGAL, да навлезе на този пазар и да се конкурира с установените на него предприятия. По-специално нищо не дава основание да се смята, че навлизането на жалбоподателя на пазара по този начин е могло да се осъществи достатъчно бързо, за да може заплахата от едно потенциално навлизане да окаже влияние върху поведението на участниците на пазара, или че свързаните с него разноски биха били икономически поносими. Следва да се констатира, че по нищо в обжалваното решение не личи, че Комисията е изследвала наличието на потенциална конкуренция в съответствие с изискванията на посочената в точка 83 по-горе съдебна практика.

105    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Комисията не е доказала наличието на потенциална конкуренция на германския пазар на газ за периода от 1 януари 1980 г. до 24 април 1998 г.

106    Освен това, като подчертава в съображение 372 от обжалваното решение, че отменяйки на 24 април 1998 г. предвиденото за демаркационните споразумения освобождаване, германският законодател ясно е установил, че газовият сектор трябва да бъде отворен за конкуренция след тази дата, Комисията признава, най-малкото имплицитно, че преди тази дата самият германски законодател е считал, че газовият сектор не е бил отворен за конкуренция и че следователно не е съществувала никаква потенциална конкуренция.

107    Що се отнася, на второ място, до периода от 24 април 1998 г. до 10 август 2000 г., следва да се припомни, че ограниченията, произтичащи от презумпцията за законосъобразност на отказа за достъп до мрежата и от освобождаването на демаркационните споразумения и на споразуменията за изключителна концесия, са престанали да се прилагат през този период в резултат на по-рано извършените изменения на законодателството.

108    Жалбоподателят обаче посочва, че до 2000 г. в Германия е липсвала разпоредба относно ДТЛМ, тъй като първите споразумения, предвиждащи ДТЛМ, са били подписани едва през посочената година.

109    В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че обстоятелството, че липсва норма, уреждаща ДТЛМ, що се отнася до преноса и разпределението на газ, действително представлява входна бариера за германския пазар на газ, но не води до пълна невъзможност за достъп, още повече че видно от точка 90 по-горе, от 1 януари 1990 г. презумпцията за законосъобразност на отказа за достъп до мрежата е премахната. В този смисъл обстоятелството, че при липсата на норми, уреждащи ДТЛМ в Германия през разглеждания период, експлоатиращият мрежа собственик няма никакво задължение да предостави достъп на някой от конкурентите си, не изключва възможността за договаряне на такъв достъп. Във всеки случай от обжалваното решение се вижда, че що се отнася до достъпа до основна инфраструктура, член 19, параграф 4, точка 4 от GWB предвижда от 1 януари 1999 г. право на ДТЛМ, което не се оспорва от жалбоподателя.

110    Що се отнася до структурата на германския пазар, макар в периода от 24 април 1998 г. до 10 август 2000 г. тя също да може да представлява входна бариера за този пазар, остава в сила фактът, че няма данни, които да сочат, че през посочения период, следващ настъпилите през 1998 г. законодателни промени, тази структура може сама по себе си или заедно с липсата на норма, уреждаща ДТЛМ, да изключи напълно наличието на потенциална конкуренция на германския пазар. Впрочем жалбоподателят само посочва, че тази структура представлява висока входна бариера, подсилена от вертикалната интеграция на междурегионалните търговци на едро. Той обаче не твърди, че тя е попречила на всякакво навлизане на пазара.

111    При тези обстоятелства следва да се констатира, че няма никакви данни, от които да е видно, че Комисията неправилно е приела, че в периода от 24 април 1998 г. до 10 август 2000 г. е съществувала потенциална конкуренция на германския пазар на газ.

112    Предвид всичко изложено по-горе първата част трябва се уважи, доколкото се отнася до периода между 1 януари 1980 г. и 24 април 1998 г., и да се отхвърли, доколкото се отнася до периода между 24 април 1998 г. и 10 август 2000 г.

113    Тъй като първата част е уважена само частично, следва да се разгледат и другите части на настоящото правно основание, доколкото те се отнасят до периода между 24 април 1998 г. и 10 август 2000 г.

 б) По втората част

114    В рамките на настоящата част жалбоподателят оспорва анализа на Комисията, според който картелът е можел да има значително действително или потенциално въздействие върху търговията с газ между Франция и Германия преди август 2000 г.

115    В това отношение жалбоподателят излага по същество две оплаквания, изведени, първото, от липсата на мотиви, а второто, от фактическа грешка и грешка при прилагане на правото.

–       По първото оплакване

116    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви, доколкото не доказва нито в каква степен картелът е могъл да засегне търговията с газ между Франция и Германия след 1 януари 1980 г., нито че към тази дата условията за прилагане на член 81 ЕО са били налице.

117    В това отношение следва да се напомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 67 и Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 54). Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на увреждащ акт трябва да позволят ефективното упражняване на контрол върху законосъобразността на този акт и да предоставят на заинтересованото лице необходимите данни, за да установи дали решението е обосновано или не. Въпросът дали мотивите са достатъчни, трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по случая, и по-специално съдържанието на разглеждания акт, естеството на изложените мотиви и интереса, който адресатите могат да имат от получаване на обяснения (Решение на Общия съд от 28 април 1994 г. по дело AWS Benelux/Комисия, T‑38/92, Recueil, стр. II‑211, точка 26 и Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Gruber + Weber/Комисия, T‑310/94, Recueil, стр. II‑1043, точка 209).

118    В случая Комисията припомня в съображение 261 от обжалваното решение, че съгласно съдебната практика, за да може да засегне търговията между държавите членки, съответното споразумение трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че може да упражни влияние, пряко или непряко, действително или потенциално, върху търговските потоци между държавите членки. В съображение 262 от посоченото решение тя добавя, че съгласно Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149), споразуменията за разпределяне на пазари, засягащи няколко държави членки, поради самото си естество могат да хармонизират условията на конкуренция, да засегнат взаимното проникване на търговията, като отклоняват традиционните търговски потоци от обичайната им посока, и поради това да засегнат търговията между държавите членки. По-нататък, в съображение 263 от това решение тя посочва, че прилагането на член 81, параграф 1 ЕО по отношение на споразумение за разпределяне на пазари и на съгласувана практика не се ограничава до частта от продажбите на участниците, които действително са свързани с прехвърляне на стоки от една държава членка към друга, и че фактът, че презграничният обмен на продуктите е лесен поради самото им естество, е надежден показател за това дали търговията между държавите членки може да бъде засегната. В същото съображение тя приема, че в случая, доколкото целят да замразят конкурентната ситуация преди либерализацията, ограничавайки доставките на газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, който представлява основното средство за внос на природен газ в Германия и Франция, и следователно възпрепятствайки презграничната конкуренция на германския и френския пазар на газ, споразумението и антиконкурентното поведение на разглежданите предприятия са били пречка за всяко от тях да се опита да извърши сделки на националния пазар на другото и поради това имат или поне са могли да имат значително въздействие върху търговията между държавите членки.

119    При тези условия следва да се приеме, че Комисията надлежно е изложила съображенията, поради които счита, че от 1 януари 1980 г. картелът е могъл да засегне търговията между Франция и Германия и че условията за прилагане на член 81 ЕО са били изпълнени. В това отношение трябва да се посочи, че обжалваното решение също се позовава изрично на положението „преди либерализацията“, а именно преди 10 август 2000 г., така че жалбоподателят неправилно твърди, че доказателствата на Комисията се ограничават до периода след тази дата.

120    Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване

121    Жалбоподателят твърди, че решението е опорочено от фактическа грешка и от грешка при прилагане на правото. Според него придружителните писма не са могли да окажат значително действително или потенциално въздействие върху търговията между Германия и Франция преди август 2000 г., доколкото преди тази дата германският и френският пазар фактически и юридически са били затворени за конкуренция, поради което търговията с природен газ между тези страни не би била различна при липса на разглежданите практики.

122    В това отношение трябва да се припомни, че член 81, параграф 1 ЕО се прилага само към споразумения, които могат да засегнат търговията между държавите членки. Съгласно установената съдебна практика, за да може да засегне търговията между държавите членки, съответното решение, споразумение или практика трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че може да упражни пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че може да възпрепятства осъществяването на единния пазар между държавите членки (вж. Решение на Съда от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, Recueil, стр. I‑11125, точка 34 и цитираната съдебна практика).

123    Така, дадено въздействие върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които, взети поотделно, може и да не са определящи. При проверката дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки, той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст (вж. Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, точка 122 по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика). В това отношение няма голямо значение дали влиянието на картел върху търговията е неблагоприятно, неутрално или благоприятно. Всъщност ограничаването на конкуренцията е в състояние да засегне търговията между държавите членки, когато може да отклони търговските потоци в посока, различна от тази, която те иначе биха следвали (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 172).

124    Освен това възможността даден картел да засегне търговията между държавите членки, т.е. неговите възможни последици, е достатъчна, за да се приложи член 81 ЕО, и не е необходимо да се доказва действително нарушение на търговията (Решение на Съда от 21 януари 1999 г. по дело Bagnasco и др., C‑215/96 и C‑216/96, Recueil, стр. I‑135, точка 48 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 166). Все пак е необходимо възможните последици на картела за междудържавната търговия да са съществени, или, с други думи, да не са незначителни (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 април 1998 г. по дело Javico, C‑306/96, Recueil, стр. I‑1983, точки 12 и 17).

125    Освен това картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради самото си естество води до засилване на националното разделяне на пазарите, като така възпрепятства търсеното с Договора за ЕО взаимно икономическо обвързване (Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, точка 122 по-горе, точка 37).

126    В настоящия случай следва да се констатира, че след като не е доказала наличието на потенциална конкуренция на германския пазар на газ за периода от 1 януари 1980 г. до 24 април 1998 г. (вж. точка 104 по-горе) и след като е безспорно, че френският пазар е бил затворен за конкуренция поне до август 2000 г., Комисията неправилно е приела, че споразумението и разглежданите практики са могли да засегнат чувствително търговията между държавите членки преди 24 април 1998 г.

127    Това е така, още повече че както следва от съображение 263 от обжалваното решение, Комисията по-конкретно е основала извода си относно този въпрос на факта, че това споразумение и тези съгласувани практики възпрепятстват презграничната конкуренция на германския и френския пазар на газ. При положение обаче, че на тези два пазари не съществува конкуренция, липсва и конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, и следователно не може да се засегне търговията между държавите членки.

128    По отношение на периода от 24 април 1998 г. до 10 август 2000 г. обаче настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено, тъй като наличието на потенциална конкуренция на германския пазар на газ не е било надлежно оспорено (вж. точка 111 по-горе) и следователно ограничаването ѝ е могло да засегне значително търговията между държавите членки.

129    Тези съображения не се обезсилват от доводите на жалбоподателя, основани на Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 ЕО и 82 ЕО. Всъщност жалбоподателят оспорва съдържащите се в съображение 262 от обжалваното решение (вж. точка 118 по-горе) твърдения, като изтъква, че липсата на перспектива за либерализация и за изграждане на вътрешния пазар на газ (поне) преди август 2000 г. е обективно обстоятелство по смисъла на съдебната практика, което позволява да се изключи с достатъчна степен на вероятност, че разглежданото споразумение за разпределяне на пазари е могло да окаже значително влияние върху търговията между държавите членки. Както обаче бе посочено при прегледа на първата част, към момента на подписване на придружителните писма перспективата за либерализация не е можела да бъде изключена в дългосрочен план (вж. точка 80 по-горе). Освен това липсата на изграден вътрешен пазар на газ сама по себе си не изключва наличието на търговски обмен на газ в Общността, който може да бъде засегнат, тъй като такъв обмен всъщност може да съществува, въпреки че вътрешният пазар още не е изграден. Поради това възражението на жалбоподателя трябва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и доводът, изведен от това, че съгласно тези насоки, „ако съществуват абсолютни бариери за презграничната търговия между държави членки, които са външни за споразумението или практиката, търговията може да бъде засегната само ако има вероятност тези бариери да изчезнат в недалечно бъдеще“, тъй като изчезването на тези бариери не е било изключено в дългосрочен план.

130    От всичко изложено по-горе следва, че второто оплакване, направено в рамките на втората част, следва да бъде частично уважено, а оттам и втората част, доколкото тя се отнася до периода между 1 януари 1980 г. и 24 април 1998 г. За сметка на това тази част трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до периода между 24 април 1998 г. и 10 август 2000 г.

 в) По третата част

131    В рамките на настоящата част жалбоподателят посочва, че обжалваното решение нарушава член 81 ЕО, правилата за събиране на доказателства и задължението за мотивиране поради липсата на доказателство относно наличието на твърдяното нарушение в периода между януари 1980 г. и февруари 1999 г.

132    В това отношение като начало следва да се отбележи, че тъй като Комисията приема, че преди 10 август 2000 г. във Франция не е налице нарушение, и при прегледа на първата част се установява, че тя неправилно приема, че в Германия е налице нарушение в периода между 1 януари 1980 г. и 24 април 1998 г., разглеждането на настоящата част трябва да се ограничи до периода между тази последна дата и февруари 1999 г.

133    По-нататък трябва да се отбележи, че в рамките на сложно нарушение, в което няколко производители са участвали в продължение на няколко години с цел общо регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението за всяко предприятие в даден момент като споразумение или съгласувана практика, след като при всяко положение и двете форми на нарушение са посочени в член 81 ЕО (Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94‑T‑307/94, T‑313/94‑T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 696).

134    Така Комисията има право да квалифицира такова сложно нарушение като споразумение „и/или“ съгласувана практика, доколкото това нарушение включва прояви, които трябва да се квалифицират като „споразумение“, и прояви, които трябва да се квалифицират като „съгласувана практика“ (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 133 по-горе, точка 697).

135    В такава ситуация двойната квалификация трябва да се разглежда не като квалификация, която изисква едновременно и кумулативно доказване, че всяка от тези прояви осъществява признаците на споразумение или на съгласувана практика, а като квалификация, която обозначава едно сложно цяло, включващо прояви, някои от които са окачествени като споразумения, а други — като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид сложно нарушение (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 133 по-горе, точка 698).

136    От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата за конкуренция (вж. Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точки 94 и 135 и цитираната съдебна практика).

137    Такива улики и съвпадения позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на нормите на конкурентното право (Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, точка 136 по-горе, точка 95).

138    Накрая следва да се припомни, че когато е налице спор относно наличието на нарушение на правилата за конкуренция, изискването за правна сигурност в полза на икономическите оператори задължава Комисията, върху която пада тежестта да докаже констатираните от нея нарушения, да представи доказателства, с които надлежно да се установи съставомерността на нарушението. Що се отнася по-конкретно до твърдяната продължителност на дадено нарушение, същият принцип на правна сигурност налага, когато липсват преки доказателства за продължителността на това нарушение, Комисията да представи поне доказателства, които се отнасят до достатъчно близки по време факти, така че да може основателно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79).

139    В случая, както личи от съображение 211 от обжалваното решение, Комисията приема, че поведението на разглежданите предприятия, изразяващо се в постигането на първоначално споразумение за разпределяне на пазарите и в съгласувани практики под формата на периодични срещи, насочени към постигането на съгласие и към прилагането на това споразумение в продължение на повече от 25 години, представлява едно-единствено продължавано нарушение и „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“. Тя подчертава, че би било неестествено това продължаващо поведение, характеризиращо се с една-единствена цел, да се подразделя на няколко отделни нарушения, след като — напротив — става дума за едно-единствено нарушение, което постепенно се е конкретизирало както в споразумения, така и в съгласувани практики.

140    Както изтъква жалбоподателят, обаче Комисията не представя никакви доказателства във връзка с разглежданото нарушение, що се отнася до периода между януари 1980 г. и 4 февруари 1999 г. Това не се оспорва от Комисията, която признава в писмената си защита, че като се изключат придружителните писма, не е представила конкретни доказателства отпреди 1999 г. В това отношение в самото начало следва да се отхвърли даденото от Комисията обяснение, че след като при извършените от нея проверки е иззела документи, издадени след 1999 г., тя не е счела за необходимо да поиска от разглежданите предприятия документи, издадени преди тази дата. Всъщност недопустимо е Комисията да оправдава неизпълнението на задълженията си във връзка със събирането на доказателства със собствените си пропуски в това отношение.

141    Все пак фактът, че наличието на продължавано нарушение не е доказано за определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е налице в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики (вж. в този смисъл Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, точка 136 по-горе, точка 98).

142    Трябва обаче да се припомни, че както се установява от обжалваното решение, през 1975 г. разглежданите предприятия са сключили писмено споразумение за разпределяне на пазари, което включва споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма и се изразява във взаимно задължение на всяка от страните да не навлиза или да навлиза само ограничено на националния пазар на другата страна и така да защитава националния си пазар, като се въздържа да продава пренасян чрез газопровода MEGAL газ на националния пазар на другата страна. Както се установява от настоящото решение в неговата цялост, нито един от изложените от жалбоподателя доводи не поставя под въпрос тази констатация. Това споразумение не е сключено за определен срок, тъй като нито една от клаузите му не указва датата, на която изтича неговият срок на действие.

143    Няма никакви данни, че споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма са били отменени преди 1999 г. Впрочем в това отношение жалбоподателят не представя никакви доказателства, предхождащи този момент. В този контекст трябва да се уточни, че фактът, че след като разглежда първата част от настоящото правно основание, Общият съд отменя член 1 от обжалваното решение, доколкото с него се установява наличието на нарушение, извършено в Германия преди 1998 г., сам по себе си поставя под въпрос не съществуването на споразумението за разпределяне на пазари, а датата, от която то се превръща в нарушение. Що се отнася до съдържащото се в споразумението от 2004 г. уточнение, че разглежданите предприятия „отдавна“ считат придружителните писма от 1975 г. за „нищожни“, то не може да се приеме за сигурен показател, че разглежданото в случая споразумение е прекратено преди 1999 г. Напротив, от документи, съставени след този момент, и по-специално от електронните писма на правния отдел на жалбоподателя от 9 и 17 февруари 2000 г., които изрично препращат към писмата Direktion G и Direktion I, чиято доказателствена стойност е анализирана в точка 163 по-долу, е видно, че жалбоподателят продължава да се позовава на посоченото споразумение, което указва, че през 2000 г. то не е прекратено.

144    При тези условия трябва да се приеме, че споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма са били в сила между 1975 г. и 1999 г. и следователно в периода от значение за целите на разглеждането на настоящата част, така както той е определен в точка 132 по-горе, а именно между 1998 г. и 1999 г., така че не е било необходимо Комисията да представя допълнително доказателство относно прилагането им в посочения период. В това отношение трябва да се отбележи, че разглежданата в настоящия случай ситуация се различава от тази в случая по дело Dunlop Slazenger/Комисия, точка 138 по-горе, на което се позовава жалбоподателят. Всъщност по това дело Комисията по-конкретно установява наличието на две писма, съответно от 1977 г. и от 1985 г., с които разглежданото предприятие се задължава да не извършва износ. Общият съд приема, че тъй като Комисията не може да посочи доказателства в подкрепа на твърдението, че нарушението, за което е упреквано въпросното предприятие, е продължило от 1977 г. до 1985 г., тя не е доказала надлежно, че за начален момент на това нарушение трябва да се приеме 1977 г. За разлика от настоящия случай обаче, писмото от 1977 г., както е видно от точка 45 от посоченото решение, се отнася до точна оферта и не представлява мярка с неопределен срок на действие, какъвто е случаят със споразумението MEGAL и с придружителните писма.

145    Ето защо третата част трябва да се отхвърли.

146    От всичко изложено по-горе следва, че първата и втората част от настоящото правно основание трябва да бъдат уважени частично, а третата част — да бъде отхвърлена.

147    Следователно член 1 от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която се констатира наличието на нарушение в Германия между 1 януари 1980 г. и 24 април 1998 г.

2.     По второто правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2000 г.

148    Това правно основание, с което жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2000 г., се състои от четири части, изведени, първата, от нарушаването на член 81 ЕО поради липсата на едно-единствено продължавано нарушение между 1 януари 1980 г. и 30 септември 2005 г. и в резултат на това погасяването по давност на придружителните писма, втората, от нарушаването на член 81 ЕО и на правилата за събиране на доказателства поради липсата на съгласуване на волята на разглежданите предприятия за прилагане на придружителните писма след август 2000 г., третата, от нарушаването на член 81 ЕО поради явно неправилна преценка на срещите и обмена между разглежданите предприятия в периода 1999—2005 г. и четвъртата, от нарушаването на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране поради неправилна преценка на самостоятелното поведение на жалбоподателя в Германия и на E.ON във Франция.

149    Първата част следва да бъде разгледана последна.

 а) По втората част

150    В рамките на настоящата част жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала надлежно, че разглежданите предприятия са съгласували волята си да прилагат придружителните писма след август 2000 г.

151    В това отношение следва да се припомни, че Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да представи доказателствата, годни да установят надлежно признаците от състава на нарушението (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 173 и цитираната съдебна практика).

152    Освен това в производството по жалба за отмяна, подадена на основание член 230 ЕО, съдът следва единствено да осъществява контрол за законосъобразност на обжалвания акт (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 174).

153    Така ролята на съда, сезиран с жалба за отмяна срещу решение на Комисията, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право и на адресатите се налагат глоби, се състои в това да преценява дали изтъкнатите от Комисията в нейното решение доказателства и други обстоятелства са достатъчни за установяване на наличието на твърдяното нарушение (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 175 и цитираната съдебна практика).

154    Освен това трябва да се припомни, че ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 177 и цитираната съдебна практика).

155    При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 179 и цитираната съдебна практика).

156    Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 180 и цитираната съдебна практика).

157    В случая от съображение 163 от обжалваното решение се установява, че Комисията приема, че през 1975 г. разглежданите предприятия са сключили споразумение, съгласно което жалбоподателят няма да продава газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, на клиенти в Германия, а E.ON няма да продава газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, във Франция. Тя приема, че когато европейските пазари на газ са били отворени и следователно когато споразумението за разпределяне на пазари е „можело да има значително отражение върху пазара през 1998/2000 г.“, тези предприятия не са прекратили официално това споразумение и не са го обявили изрично за остаряло. В това отношение тя отбелязва по-специално, че както вътрешните документи на разглежданите предприятия, така и разменените между тях показват, че тези предприятия са смятали за обвързващи забраната за жалбоподателя да използва изходни точки на газопровода MEGAL в Германия и забраната за E.ON да пренася газ чрез този газопровод във Франция.

158    С оглед на тези обстоятелства следва да се разгледат трите оплаквания, изложени от жалбоподателя в подкрепа на настоящата част и изведени, първото, от нарушаването на презумпцията за невиновност и от липсата на доказателствена стойност на придружителните писма след август 2000 г., второто, от липсата на доказателствена стойност на доказателствата, които Комисията привежда, за да установи, че разглежданите предприятия са се договорили да считат посочените писма за обвързващи и след тази дата, и третото, от това, че той е представил доказателства, от които се установява „отказът“ от придружителните писма след либерализацията.

159    С оглед на това е уместно първо да се разглежда второто, след това третото и накрая първото оплакване.

–       По второто оплакване

160    Жалбоподателят твърди по същество, че доказателствата, на които се основава Комисията, са неточни и двусмислени и не са достатъчни, за да се приеме, че има съгласуване на воли, а оттам и че е налице разглежданото споразумение, в конкретния случай за прилагането на придружителните писма след либерализацията.

161    В това отношение трябва да се припомни, че за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери истинността на информацията, която се съдържа в него, да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали с оглед на съдържанието си документът изглежда логичен и достоверен (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP и T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 121 и цитираната съдебна практика).

162    В случая обаче няма нищо, което да поставя под въпрос доказателствената стойност на документите, на които се основава Комисията, за да приеме, че придружителните писма са обвързващи след август 2000 г.

163    На първо място, що се отнася до издадените от правния отдел на жалбоподателя документи, трябва да се отбележи, че в съображения 64 и 65 от обжалваното решение Комисията припомня съдържанието на докладна записка от 3 декември 1999 г. и на електронни писма от 9 и 17 февруари 2000 г. Що се отнася, от една страна, до докладната записка от 3 декември 1999 г., от нея по същество се установява, че според посочения правен отдел жалбоподателят не е можел да се позовава на свързаната с либерализацията нова правна среда, за да снабдява клиенти в Германия с транзитно пренасян чрез газопровода MEGAL газ. Според тази докладна записка, ако жалбоподателят е можел да отклони транзитния газ, за да снабдява такива клиенти, това би обезсмислило отнасящите се до този газопровод споразумения. Що се отнася, от друга страна, до електронните писма от 9 и 17 февруари 2000 г., както отбелязва Комисията, в тях изрично се споменават писмата Direktion G и Direktion I. Всъщност в тях се посочва, че първото от тези писма прилича на „мащабна подялба на пазара“ между разглежданите предприятия, „което поставя въпроса за правната стойност на такъв документ (никаква!)“, и че с второто от тези писма, определено като „изключително“, посочените предприятия се договарят жалбоподателят да не доставя газ (пряко или непряко) на клиенти в Германия. Във връзка с това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че посочените електронни писма потвърждават трудностите при тълкуването на придружителните писма. Наистина, от тези електронни писма се вижда, че правният отдел на жалбоподателя си поставя въпроса дали E.ON може да пренася газ за трети лица чрез газопровода MEGAL, и посочва, че в миналото е тълкувал разглежданите писма по благоприятен за E.ON начин, като е считал, че то е могло да задължи трето лице, желаещо да пренася газ чрез този газопровод, да се договаря с него. Това обаче не променя факта, че осъщественият от правния отдел на жалбоподателя анализ на придружителните писма, що се отнася до ограниченията, които се извеждат от тях, е ясен и недвусмислен, както личи от текста на тези документи. При тези условия Комисията не е допуснала грешка, като се е основала на тези три документа, за да приеме по същество въз основа на тях, че жалбоподателят е знаел, че споразумението е незаконосъобразно, но е продължавал да го спазва, както се посочва в точка 4.2.2.2 от обжалваното решение.

164    На второ място, що се отнася до отчетите на E.ON за срещите, проведени на 4 февруари и 24 юни 1999 г., от отчета за първата от тези срещи се вижда, че E.ON е отбелязал с безпокойство някои забележки, отправени по време на предходни срещи, а именно че определени лица от дружеството жалбоподател са предвиждали поне отделна продажба на газ в Германия чрез газопровода MEGAL. Според този документ жалбоподателят е посочил в отговор, че целта му е да оптимизира позицията си на преносно предприятие и акционер и че при влизането в сила на нови правила за ДТЛМ ще трябва да защити интересите си, като все пак продължи да се съобразява с тясната историческа връзка с E.ON. Той е обещал също така своевременно да осведомява E.ON за намеренията си. Видно от отчета за втората среща, жалбоподателят е посочил, че обмисля възможността да се възползва от търговските възможности в Германия, без това да е насочено срещу E.ON. Според този отчет той е споменал също, че при действащия към момента договорен режим относно газопровода MEGAL може да използва последния само като транзитно трасе и няма право да черпи газ в Германия, като по този въпрос E.ON е възразил, че възможността жалбоподателят да черпи газ от газопровода MEGAL, би означавала основно изменение на договорната рамка на MEGAL. Това не само потвърждава, че жалбоподателят се е опитал да успокои E.ON относно намеренията си в Германия, но и че разглежданите предприятия са се считали за обвързани от разпоредбите на въпросното споразумение.

165    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като в съображение 70 от обжалваното решение е приела, че макар тези документи да позволяват да се докаже, че според E.ON определени лица в дружеството жалбоподател са възнамерявали да навлязат на пазара в южната част на Германия, те удостоверяват също, че E.ON се е опитало да убеди жалбоподателя да се откаже от тези си намерения и че последният е обещал да се съобрази с тясната историческа връзка с E.ON и своевременно да го осведомява за намеренията си. Предвид текста на тези документи Комисията също така основателно приема, че разглежданите предприятия са се договорили евентуалното навлизане на жалбоподателя на пазара в зоната на газопровода MEGAL да бъде предмет на съвместна позиция.

166    Наистина, както отбелязва жалбоподателят, в нито един от двата документа не се посочва изрично, че придружителните писма запазват действието си. От тези документи обаче, и по-специално от този, отнасящ се до срещата от 24 юни 1999 г., ясно личи, че разглежданите предприятия все още се считат за обвързани от договорната рамка на газопровода MEGAL, неразделна част от която са придружителните писма, и от ограниченията, които се извеждат от тези писма, що се отнася до възможността за жалбоподателя да черпи газ в Германия от този газопровод. Във всеки случай, противно на това, което иска да внуши жалбоподателят, от съображения 67?70 от обжалваното решение не се установява Комисията да е използвала тези документи, за да покаже, че предприятията са смятали тези писма за обвързващи, тъй като съдържащите се в съображение 70 изводи не засягат въпроса дали те са остарели или пък все още обвързващи. Накрая, що се отнася до точка 4.2.2.4 от обжалваното решение, в която е развито съображението, че „[жалбоподателят] обещава да не се противопоставя на [E.ON] в Германия“, трябва да се посочи, че макар такова съображение да изглежда опростено, то по същество не е неправилно, тъй като разглежданите документи доказват, че жалбоподателят е възнамерявал да вземе предвид отношенията си с E.ON и да го осведомява своевременно и точно за намеренията си във връзка с евентуални продажби в Германия и че не е възнамерявал да се възползва от търговските възможности в ущърб на E.ON.

167    На трето място, що се отнася до вътрешната докладна записка на E.ON от 8 юни 2001 г., съставена с оглед на среща с жалбоподателя, проведена на 12 юни 2001 г., видно от съображение 77 от обжалваното решение, Комисията заключава въз основа на тази записка, че в E.ON са съзнавали, че наложената на жалбоподателя забрана да черпи газ от газопровода MEGAL, нарушава конкурентното право. В това отношение следва да се констатира, че тази докладна записка е свързана с разискванията във връзка с преструктурирането на договорната рамка на газопровода MEGAL. От нея се установява, че в контекста на посочения нов модел се е предвиждало жалбоподателят да използва входни и изходни точки по линията на целия газопровод MEGAL, което във всеки случай на практика не е можело да му бъде отказано от правна гледна точка съгласно GWB или EnWG. Следователно в E.ON са съзнавали, че германското законодателство не дава основание на жалбоподателя да бъде отказано правото да черпи газ от газопровода MEGAL. Предоставянето на такова право на жалбоподателя обаче е било предвидено едва във връзка с бъдещото предоговаряне на споразумението MEGAL и въвеждането на понятието привилегировано използване. Във всеки случай от посочената докладна записка се установява също, че жалбоподателят е настоявал да му бъде дадена възможност да използва изходни точки от газопровода MEGAL в Германия, което следователно означава, че той не се е ползвал от такива съгласно съществуващата договорна рамка. Ето защо жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията е трябвало да приеме, че съгласно тази докладна записка придружителните писма вече не са били в сила.

168    На четвърто място, що се отнася до разменените между разглежданите предприятия писма от 13 и 21 май 2002 г., в съображение 81 от обжалваното решение Комисията приема, че същите потвърждават, че според E.ON писмото Direktion G е било обвързващо и че нито едно от разглежданите предприятия не е дало да се разбере, че това писмо и писмото Direktion I са остарели. В това отношение се налага изводът, че в писмото на E.ON до жалбоподателя от 21 май 2002 г., изпратено в отговор на писмото на последния от 13 май 2002 г., се съдържа изрично позоваване на писмото Direktion G, като се посочва, че преносът, извършен за друго предприятие чрез газопровода MEGAL, е напълно съвместим с това писмо. Ако обаче това писмо е било считано за остаряло и за необвързващо разглежданите предприятия, E.ON не би изтъкнало, че въпросният пренос е съвместим с него. Посоченият от жалбоподателя факт, че в писмото си от 13 май 2002 г. той не се е позовал на писмото Direktion G или Direktion I, не е определящ, за да се докаже, че тези разпоредби са остарели или че липсва съгласуване на волята. Всъщност, дори жалбоподателят действително да не се е позовал на тях в посоченото писмо, това не променя факта, както отбелязва Комисията в съображение 83 от обжалваното решение, че E.ON нямаше да се основе на писмото Direktion G, за да твърди, че е имало право да извърши преноса за сметка на един от своите клиенти, ако това писмо не беше преди това споменато като забраняващо този вид пренос. Във всеки случай, дори да се предположи, че E.ON едностранно се е позовало на това писмо, от една страна, това не би се отразило на извода, че въпросното писмо изглежда обвързващо поне за това предприятие, и от друга страна, това не би позволило да се приеме, че придружителните писма вече не са били обвързващи за жалбоподателя. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че E.ON се е позовало на писмото Direktion G, за да затвърди позициите си в преговорите с него относно правото му на пренос за трети лица, то в никакъв случай не може да обори изводите, до които стига Комисията. Накрая, доводът на жалбоподателя, че разменените писма се отнасят до условията за пренос за трети лица, а не до подялба на пазари, не поставя под въпрос факта, че тези писма също разкриват обвързващия характер, поне за E.ON, на писмото Direktion G, нито е основание да се приеме, че жалбоподателят счита придружителните писма за остарели. Освен това, както отбелязва Комисията в съображение 83 от обжалваното решение, предвид съдържанието на разменените писма въз основа на тях може да се направи изводът, че според жалбоподателя споразумението MEGAL, в редакцията му към онзи момент, забранява на E.ON да доставя газ във Франция чрез газопровода MEGAL дори за сметка на трети лица. Тази позиция впрочем съответства на тълкуването на писмото Direktion G, което е направено за жалбоподателя от неговия правен отдел и е изложено в електронните писма от 9 и 17 февруари 2000 г.

169    На пето място, що се отнася до отчета на E.ON относно среща, проведена на 23 май 2002 г., до електронното писмо на E.ON от 27 февруари 2003 г. и до отчета на E.ON относно среща от 19 февруари 2004 г., в самото начало следва да се посочи, че както отбелязва жалбоподателят, в нито един от тези документи не се споменават конкретно придружителните писма. Комисията обаче не твърди обратното в обжалваното решение.

170    По-нататък трябва да се посочи, че от отчета на E.ON относно среща, проведена на 23 май 2002 г. между ръководители на жалбоподателя и на E.ON, ясно се вижда, че на тази среща жалбоподателят е дал уверение, че към този момент не възнамерява да продава газ, черпен от газопровода MEGAL, в южната част на Германия. Освен това в електронното писмо от 27 февруари 2003 г., изпратено от един от ръководителите на E.ON във Франция до директор на E.ON в Германия, се съобщава за частна среща на въпросния ръководител с ръководител на дружеството жалбоподател. От това писмо се установява, че по време на тази среща последният е посочил по-специално, че жалбоподателят изглежда убеден, че следва внимателно да подхожда към германския пазар. От него следва също, че дори жалбоподателят да се опита да продава газ в зоната на E.ON, това щяло да бъде по-скоро за да проучи пазара, отколкото с цел пряко фронтално настъпление. Накрая, от отчета на E.ON относно среща, проведена на 19 февруари 2004 г. между представители на жалбоподателя и на E.ON, е видно, че по време на тази среща жалбоподателят уведомява E.ON, че разбира, че последното е и иска да остане основният доставчик за [поверително], и че възнамерява да зачита действащите договори за доставка на E.ON.

171    При тези условия следва да се констатира, че от въпросните три документа, взети заедно, ясно личи, че разглежданите предприятия са обменили информация относно стратегиите си за развитие, и по-специално че жалбоподателят е съобщил за намерението си да не влиза в пряк сблъсък с E.ON на германския пазар и да не продава газ в южната част на Германия. Така, въпреки че не се позовават пряко на придружителните писма, тези документи удостоверяват, че разглежданите предприятия са спазвали произтичащата от споразумението MEGAL и от посочените писма подялба на пазари. Поради това следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че съдържащите се в тези документи изявления изобщо не са свързани с твърдяното нарушение.

172    Колкото до доказателствената стойност на тези документи, трябва да се подчертае, че в точки 224—226 по-долу ще бъде прието за неотносимо посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че става въпрос за вътрешни документи на E.ON, които не са потвърдени от кореспонденция между разглежданите предприятия. Следва да се отбележи също, че тези документи са били съставени от службите на E.ON в резултат на срещи или разговори, проведени между представители на разглежданите предприятия. Освен това техни адресати са ръководители на E.ON. От друга страна, съдържащите се в тях сведения, които са точни, а не неясни, както твърди жалбоподателят, се потвърждават помежду си и сочат, че е налице подялба на пазари. При тези условия въпросните документи трябва да се считат за логични и достоверни, а не както твърди жалбоподателят, за документи без или с ниска доказателствена стойност. Колкото до обстоятелството, че един от тези документи, а именно електронното писмо от 27 февруари 2003 г., предава направените в частен разговор изказвания, няма никакви основания те да се смятат за неверни, като в действителност прецизната формулировка е показател за тяхната достоверност. Накрая, няма никакви данни, че авторите на тези документи, и по-конкретно на електронното писмо от 27 февруари 2003 г., са тълкували по свой си начин фактите или са имали личен интерес да ги разкрасят, за да представят на висшестоящите си резултат, съответстващ на техните очаквания, какъвто е случаят по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 161 по-горе (точка 132), на което се позовава жалбоподателят.

173    На шесто място, що се отнася до електронното писмо от 16 март 2004 г., следва да се припомни, че чрез него лицето, което отговаря за продажбите на E.ON във Франция, информира двама служители на E.ON в Германия за срещата си със служител на жалбоподателя (бивш негов съученик) относно предоставянето на газ във Франция и евентуалния интерес на E.ON и на жалбоподателя от намирането на разрешение, което да позволи „разумна конкуренция“. От това електронно писмо следва, че макар жалбоподателят да не е искал да създава впечатление, че се опасява от натиска на националния орган за енергийно регулиране, той не е пренебрегвал този натиск и не е искал да бъде критикуван прекалено открито, поради което, ако е можело да се направи нещо, за да се покаже, че е възможно навлизането на нови оператори в южната част на Франция, той би посрещнал благосклонно тази възможност. От електронното писмо следва също, че тъй като жалбоподателят е искал да удовлетвори този орган, неговият служител е предложил обмен, при който жалбоподателят ще снабдява E.ON с газ в южната част на Франция срещу поемането на насрещен ангажимент. В това отношение, според електронното писмо, този служител е имал предвид преди всичко въпросите относно MEGAL. От електронното писмо следва също, че служителят на жалбоподателя посочва, че доколкото е запознат със споразумението MEGAL, целият капацитет на газопровода MEGAL в Меделсхайм е бил предназначен за жалбоподателя, така че всъщност дори внасяните към този момент от E.ON количества са били незаконни.

174    Първо, в конкретния случай, противно на онова, което твърди жалбоподателят, няма данни, които да сочат, че това електронно писмо отразява само личните чувства на автора си. Всъщност от текста на този документ ясно личи, че въпросният автор, отговарящ за продажбите на E.ON във Франция, възнамерява да предаде на германските ръководители на E.ON информацията, която е получил по време на частна среща със служител на жалбоподателя, а не собственото си тълкуване на разменените изявления. Всъщност изглежда, че тези изявления отразяват позицията на жалбоподателя, а не тази на неговия служител, присъстващ на въпросната среща. Впрочем същата се състои по молба на служителя на жалбоподателя, който е искал да обсъди някои въпроси преди предстоящата между разглежданите предприятия среща на високо равнище, и касае проблеми, пряко свързани с жалбоподателя, а именно доставките на газ във Франция и евентуалният интерес на разглежданите предприятия от намирането на разрешение, което да позволи „разумна конкуренция“. Освен това предадените изявления са достатъчно ясни и подробни, така че няма никакво съмнение как трябва да бъдат тълкувани. Ето защо, за да бъде взет предвид този документ, не е било необходимо той да бъде предоставен на жалбоподателя, за да може последният да се разграничи от него, хипотеза, която се разглежда в Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 161 по-горе, на което се позовава жалбоподателят. Освен това, както ще бъде отбелязано в точка 225 по-долу, жалбоподателят неправилно твърди, че от това последно съдебно решение се установява, че отчет за среща, представляващ документ само за вътрешно ползване, който не му е предоставен до образуването на административното производство, има изключително ниска доказателствена стойност.

175    Второ, жалбоподателят твърди, че правдоподобността на предадените изявления е съмнителна. В жалбата си обаче той не излага никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, а само препраща към отговора си на изложението на възраженията. Въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в жалбата (Решение на Съда от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Дания, C‑52/90, Recueil, стр. I‑2187, точка 17 и Определение на Общия съд от 21 май 1999 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49). Ето защо, тъй като не се подкрепя от никакво доказателство в жалбата, твърдението на жалбоподателя трябва да се отхвърли. Освен това предвид качеството на техния автор и на лицето, което ги предава, както и тяхното съдържание, и по-специално тяхната прецизност, тези изявления изглеждат действителни, логични и достоверни.

176    Трето, във всеки случай този документ, който впрочем изрично препраща към „споразуменията MEGAL“, потвърждава изводите, които могат да се направят от други документи, въз основа на които Комисията заключава, че е налице споразумение за разпределяне на германския и френския пазар на газ. Така, противно на онова, което твърди жалбоподателят, на този документ може да се направи позоваване, за да се докаже разглежданото нарушение. Ето защо отнасящите се до въпросния документ доводи на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени.

177    На седмо място, що се отнася до допълнителните документи, взети предвид след изложението на възраженията, жалбоподателят само изтъква, че е доказал тяхната неточност и двусмисленост, без обаче да указва в каква степен Комисията е допуснала грешка при тяхното тълкуване. Във всеки случай следва да се констатира, че Комисията само посочва тези документи в бележка под линия 98 от обжалваното решение като примери, които потвърждават, също като споменатото в съображение 102 от обжалваното решение електронно писмо от 21 юли 2004 г., нейното твърдение, че вътрешни документи на жалбоподателя показват убеждението му, че той не може да черпи газ от газопровода MEGAL поради договорните си отношения с E.ON, макар да е обмислял това. Ето защо доводите на жалбоподателя относно тези допълнителни документи трябва също да се отхвърлят.

178    На осмо място, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че той е дал друго разумно обяснение на приетите от Комисията обстоятелства или че щом като дадено доказателство е неясно и трябва да се тълкува, страните са свободни да дадат възможно обяснение на фактите, различно от това, което възприема Комисията. Всъщност такива доводи се основават на съдебната практика във връзка с хипотезата, при която Комисията обосновава извода си за съществуването на нарушение единствено с пазарното поведение на съответните предприятия. В случая обаче Комисията се позовава на множество писмени доказателства в подкрепа на констатацията си, че е налице антиконкурентно споразумение. Освен това тези доказателства не са неясни и са достатъчно недвусмислени. Оттук следва, че съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, може да бъде относима в конкретния случай само ако Комисията не е успяла да установи наличието на нарушение въз основа на приведените от нея писмени доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точки 186 и 187 и посочената съдебна практика). Предвид изложеното по-горе обаче в случая това не е така, тъй като представените от Комисията доказателства, разглеждани във връзка със споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма, са достатъчни, за да обосноват нейната преценка.

179    Следователно нито един от доводите на жалбоподателя не поставя под въпрос извода на Комисията, че както вътрешните документи на разглежданите предприятия, така и кореспонденцията между тях показват, че за тях забраната за жалбоподателя да използва изходни точки на газопровода MEGAL в Германия и забраната за E.ON да пренася газ чрез посочения газопровод във Франция, са обвързващи. Впрочем изложените в това отношение от Комисията косвени доказателства, разгледани в тяхната цялост, са достатъчни, за да обосноват нейната преценка.

180    Поради това второто оплакване трябва да се отхвърли.

–       По третото оплакване

181    Жалбоподателят подчертава, че е доказал, от една страна, че разглежданите предприятия официално и изрично са обявили, че считат придружителните писма за остарели от момента на либерализацията и многократно са потвърждавали тази позиция, и от друга страна, че от този момент въпросните предприятия вече не са се смятали за обвързани от тези писма. Според него Комисията не е взела предвид тези обстоятелства или ги и преценила по явно неправилен начин.

182    На първо място, що се отнася до твърдяното изявление, че придружителните писма са остарели, следва да се припомни съображение 163 от обжалваното решение, в което Комисията приема, че при отварянето за конкуренция на европейските пазари на газ разглежданите предприятия не са прекратили въпросното споразумение и не са обявили изрично посочените писма за остарели.

183    Първо, жалбоподателят изтъква, че на 7 януари 2002 г. E.ON му е изпратило факс, в който се изброяват споразуменията MEGAL и се уточнява по какъв начин следва те да се третират. В него по-специално се указвало, че писмата Direktion G и Direktion I трябва да се считат за „остарели“, което свидетелствало за това, че в контекста на новата правна уредба разглежданите предприятия официално са считали придружителните писма за необвързващи.

184    В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че факсът, изпратен от E.ON до жалбоподателя на 7 януари 2002 г., е резултат от среща между разглежданите предприятия, проведена на 14 декември 2001 г., чиято цел според жалбоподателя е била да постави споразумението MEGAL в контекста на новата правна уредба. Освен това на заглавната страница на този факс се посочва, че към него е приложен проектосписък на споразуменията, които съществуват между разглежданите предприятия, и начинът, по който трябва да се третират респективните им разпоредби в рамките на понятието за „привилегировано използване“. Към съответния факс е приложен списък на разпоредбите на споразумението MEGAL, на неговите приложения и на придружителните писма, сред които писмата Direktion G и Direktion I. Антетката на всяка страница от това приложение гласи: „Нова структура MEGAL — преобразуване на основното споразумение и на свързаните с него договори в ново споразумение за консорциум“. Писмото Direktion G е описано в приложението като имащо за предмет „ангажиментите на разглежданите предприятия относно капацитета“ и въпроса дали могат да съществуват или не преносни споразумения чрез MEGAL с трети лица. Писмото Direktion I е описано като имащо за предмет факта, че „[жалбоподателят] няма да извършва доставки или снабдяване в Германия“. Що се отнася до начина, по който трябва да се третират тези писма, във факса срещу всяко от тях е отбелязано „остаряло“.

185    Взет в неговата цялост и предвид контекста му, следва да се приеме, че далеч от това да указва, че разглежданите предприятия вече са считали писмата Direktion G и Direktion I за остарели, факсът, който E.ON изпраща до жалбоподателя на 7 януари 2002 г., показва единствено че въпросните предприятия са считали тези писма за „остарели“ в контекста на новото договаряно споразумение. Всъщност отбелязването „остаряло“ показва, че предприятията не са считали за нужно да включват тези клаузи в новото споразумение. Това се потвърждава от обстоятелството, че по отношение на разпоредбите, срещу които липсва отбелязването „остарели“, изрично е указано, че те трябва да бъдат включени в новото споразумение или в приложенията към него, а при необходимост да бъдат изменени. Наред с това на заглавната страница на посочения факс е отбелязано, че той се отнася до „съществуващи споразумения“. Следователно в съображение 80 от обжалваното решение Комисията правилно е приела, че факсът се отнася до бъдещата роля на придружителните писма в рамките на новото споразумение MEGAL и на понятието „привилегировано използване“. Изтъкваното от жалбоподателя обстоятелство, че в приложения към въпросния факс списък се споменават други придружителни писма, които според него са остарели към датата на факса, е без значение в това отношение. Ето защо, както приема Комисията в съображение 80 от обжалваното решение, от въпросния факс не може да се достигне до извода, че към момента на изпращането му разглежданите предприятия са считали писмата Direktion G и Direktion I за остарели.

186    По-нататък следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че доказателствата, които са по-късни по време от факса, изпратен от E.ON до жалбоподателя на 7 януари 2002 г., и се отнасят до прилагането на придружителните писма, нямат достатъчна доказателствена стойност. Всъщност в жалбата жалбоподателят се позовава изрично в подкрепа на посочения довод само на писмото на E.ON от 21 май 2002 г. Твърденията във връзка с това писмо обаче вече бяха отхвърлени, видно от точка 168 по-горе. Освен това, дори да се предположи, че в подкрепа на посочения довод жалбоподателят възнамерява да се позове и на посочените в точки 168?178 по-горе документи, достатъчно е да се отбележи, че отнасящите се до тях твърдения вече бяха отхвърлени в тези точки.

187    Накрая, противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не си противоречи, като посочва, че не е напълно ясно как следва да се тълкува изпратеният от E.ON до жалбоподателя на 7 януари 2002 г. факс, и същевременно го тълкува в ущърб на жалбоподателя. Всъщност, макар действително да признава, че не е напълно ясно как следва да бъде тълкуван този факс, Комисията все пак приема с оглед на неговото съдържание, че въпросният факс не дава основание да се смята, че към този момент разглежданите предприятия са считали придружителните писма за остарели. Впрочем не може да се приеме, че като не възприема начина, по който жалбоподателят тълкува този документ, и като счита, че той не доказва ясно, че разглежданите предприятия са смятали придружителните писма за остарели, Комисията тълкува този факт в ущърб на жалбоподателя. По този начин тя всъщност просто отхвърля становището на жалбоподателя, който се позовава на този документ като оневиняващо доказателство.

188    Второ, жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на редица факти, потвърждаващи неговото тълкуване на факса от 7 януари 2002 г. В това отношение той се позовава в жалбата на вътрешен документ от 19 декември 2002 г., в който се поставя въпросът дали той не разполага автоматично с правото да черпи газ от газопровода MEGAL дори без промяна в структурата, като същевременно се отбелязва, че E.ON продължава да твърди, че титулярът по договор за транзит може да използва своя газ навсякъде по цялата линия на този транзит, и на отчет за среща, проведена на 23 юни 2004 г., в който по-специално се отбелязва, че E.ON отново потвърждава, че жалбоподателят вече разполага с право на достъп до всяка една изходна точка от газопровода MEGAL, стига да е налице капацитет.

189    Следва да се констатира обаче, че тези документи не могат да подкрепят доводите на жалбоподателя. Всъщност, макар от тях действително да може да се направи извод, че според E.ON при определени условия по същество е било възможно да се използват изходните точки на газопровода MEGAL, това не променя обстоятелството, че видно от определени документи (по-късни по време от въпросните), и по-специално от електронно писмо от 21 юли 2004 г., жалбоподателят счита, че към тази дата възможностите му за черпене на газ от посочения газопровод са били ограничени до закупените в рамките на ППГ количества и че извън тези количества той не разполага с изходни точки на този газопровод. Всъщност от посоченото електронно писмо се установява, че според жалбоподателя продажбите са били възможни от която и да е изходна точка на този газопровод в границите на количествата газ, получени в рамките на ППГ. Извън тези граници той счита, че допълнителните продажби вече не са свързани с получените в рамките на ППГ количества газ и че единствените входни точки, които биха могли да се използват за тях, са тези на [поверително]. Посочва се, че другите изходни точки са били изключени в очакване на общо споразумение. Впрочем това електронно писмо потвърждава позицията, изразена в редица документи от първата половина на 2004 г. (и следователно по-късни по време от документа от 19 декември 2002 г.) Така от ръкописни записки, водени по време на среща от 28 януари 2004 г., се установява, че изходните точки на газопровода MEGAL са били определени единствено за E.ON, тъй като жалбоподателят е извършвал само транзит и щяло да е необходимо да прави инвестиции, за да може да черпи газ. От докладна записка на жалбоподателя от 10 май 2004 г. е видно също, че що се отнася до входните и изходните точки на газопровода MEGAL, към тази дата той е имал само правото да черпи „газ, придобит чрез публичен търг“, а именно закупен в рамките на ППГ газ, от която и да е входна или изходна точка на посочения газопровод. В тази докладна записка също се посочва изрично, че преносът на газ [поверително] до крайните клиенти в Германия чрез изходна точка на газопровода MEGAL не е било осъществимо към тази дата, тъй като жалбоподателят не е разполагал с такива изходни точки на този газопровод на запад. Освен това в отчет за обзорна среща от 27 май 2004 г. се отбелязва, че представителят на жалбоподателя е посочил, че не е запознат с преписката, но е чул, че жалбоподателят е искал да доставя газ в южната част на Германия чрез газопровода MEGAL, което не би било така, ако той вече имаше право да използва изходни точки. Накрая, що се отнася по-конкретно до документа от 19 декември 2002 г., от цялостния прочит на този документ се установява, че в него се посочват възможните промени във връзка с правата на жалбоподателя в рамките на бъдещата договорна рамка относно газопровода MEGAL. За сметка на това от него не може да се направи извод, че жалбоподателят е смятал със сигурност, че има право да използва изходни точки на този газопровод, нито a fortiori, че е считал придружителните писма за остарели.

190    Освен това доказателствата, на които се позовава жалбоподателят, са в противоречие с договорните разпоредби на приложение 2 към споразумението MEGAL, което не му предоставя право да използва изходни точки по линията на газопровода MEGAL в Германия, освен ако разглежданите предприятия не уговорят друго; липсват каквито и да било данни, че към тази дата въпросните разпоредби са били отменени или че посочените предприятия официално са се споразумели да ги изменят.

191    При тези условия доводите на жалбоподателя относно явна грешка в преценката на редица факти, потвърждаващи неговото тълкуване на факса от 7 януари 2002 г., следва да се отхвърлят.

192    На второ място, що се отнася до поведението на жалбоподателя, което показвало, че той не се счита за обвързан от придружителните писма, трябва да се подчертае, че в съображение 163 от обжалваното решение Комисията посочва, че нито стратегиите за вътрешни продажби на всяко от двете предприятия на националния пазар на другото, нито действителните продажби на газ на тези пазари са доказателства, които изключват извода, че тези предприятия са продължили да прилагат споразумението си за разпределяне на пазари.

193    В това отношение жалбоподателят възразява, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, както и задължението си за мотивиране, като не е взела предвид доказателствата относно оферти на клиенти в южната част на Германия за доставки на газ чрез газопровода MEGAL. Според него тези оферти показват липсата на съгласуване на волята след либерализацията.

194    Това възражение обаче следва да се отхвърли.

195    Всъщност, що се отнася най-напред до мотивите, трябва да се посочи, че за да стигне до съдържащото се в съображение 163 от обжалваното решение твърдение, Комисията отбелязва в съображение 73 от посоченото решение, че жалбоподателят е продавал газ в Германия едва от 2001 г., и то в твърде ограничен мащаб. Всъщност, видно от съдържащата се в посоченото съображение таблица, пазарните дялове на жалбоподателя в Германия са били [поверително]. Според същата таблица той е продавал газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, едва от 2004 г., за да снабдява [поверително]. Освен това в съображение 101 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че доставките на газ от посочения газопровод са сравнително незначителна част от общите продажби на жалбоподателя в Германия и че продадените чрез този газопровод количества газ в Германия между 2004 г. и септември 2005 г. са почти само количества газ, които жалбоподателят е закупил от E.ON в рамките на ППГ. При тези условия трябва да се приеме, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано. Все пак следва да се отбележи, че в обжалваното решение не се споменават изрично в това отношение отправените от жалбоподателя оферти до клиенти в южната част на Германия за доставки чрез газопровода MEGAL. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, въпреки че съгласно член 296 ДФЕС Комисията е длъжна да мотивира своите решения, като посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, въз основа на които е взела своето решение, от нея не се изисква да обсъжда всички правни и фактически въпроси, които са повдигнати от заинтересованите лица в хода на административното производство (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело DSM/Комисия, T‑8/89, Recueil, стр. II‑1833, точка 257 и Решение на Общия съд от 19 май 1994 г. по дело Air France/Комисия, T‑2/93, Recueil, стр. II‑323, точка 92).

196    По-нататък, що се отнася до обосноваността на твърдението, съдържащо се в съображение 163 от обжалваното решение, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че като не е взела предвид неговите оферти, Комисията е нарушила член 81 ЕО. Всъщност [поверително]. Освен това предвид посочените в точка 197 по-долу данни, от които се установява, че най-малкото до втората половина на 2003 г. жалбоподателят сам се въздържа да извършва продажби чрез газопровода MEGAL в южната част на Германия, не трябва да се отдава голямо значение на споменатите от жалбоподателя оферти, доколкото те се отнасят до този период. Накрая, тъй като касаят само Германия, тези оферти не са в състояние да опровергаят твърдението на Комисията, що се отнася до френския пазар. При тези условия наличието на отправени от жалбоподателя оферти само по себе си не може да докаже нито неточността на твърдението на Комисията, нито липсата на споразумение или съгласуване на волята на разглежданите предприятия.

197    На трето място, що се отнася до трудностите, които е срещнал жалбоподателят при черпенето на газ от газопровода MEGAL, в самото начало следва да се посочи, че обратно на онова, което той твърди, Комисията не счита [поверително]. Всъщност това твърдение, изложено в съображение 144 от обжалваното решение, не се съдържа в констатациите на Комисията, а в обобщението на доводите на разглежданите предприятия. По-нататък трябва да се подчертае, че пречките за жалбоподателя да развива дейността си в южната част на Германия, не са свързани само с ДТЛМ [поверително], а се дължат и на съзнателно поведение от негова страна. Всъщност следва да се припомни, че в отчета за проведената на 23 май 2002 г. среща се отбелязва, че жалбоподателят не е възнамерявал да продава газ от газопровода MEGAL в южната част на Германия. Освен това от информационна бележка на жалбоподателя от 29 август 2003 г. е видно, че от 2001 г. нататък той не е планирал да черпи газ от газопровода MEGAL с цел продажбата му в южната част на Германия — най-развития пазар на E.ON. Трябва също да се напомни, че от електронно писмо от 27 февруари 2003 г. се установява, че жалбоподателят изглежда убеден, че следва внимателно да подхожда към германския пазар и че дори да се опита да продава газ в зоната на E.ON, това щяло да бъде по-скоро, за да проучи пазара, отколкото с цел пряко фронтално настъпление. Накрая, във всички случаи фактът [поверително] не може да постави под въпрос наличието на разглежданото нарушение, доколкото то се основава на споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма. Ето защо доводът, основан на производството по дело COMP/39.317 — E.ON Gas относно поведението на E.ON, е неотносим. [поверително].

198    На четвърто място, що се отнася до развитието на продажбите на E.ON във Франция, от съображение 73 от обжалваното решение се установява, че E.ON е започнало да продава газ във Франция едва през 2003 г. и то в твърде ограничен мащаб. Всъщност видно от съдържащата се в посоченото съображение таблица, дяловете на E.ON от пазара във Франция са били 0,05 % през 2003 г., 0,21 % през 2004 г. и 0,5 % през 2005 г., а броят на клиентите през тези години е съответно 3, 4 и 8. Освен това, макар от 2003 г. насетне продажбите на E.ON да се нараствали равномерно, това не променя обстоятелството, че те се запазват на изключително ниско ниво и се отнасят до много ограничен брой клиенти. От посочената в съображение 116 от обжалваното решение вътрешна информационна бележка на E.ON с оглед на обзорната среща от 20 декември 2001 г. се установява също, че по време на тази среща E.ON е искало да уведоми жалбоподателя, че в Париж (Франция) е бил открит офис за продажби, чиято цел е била да покаже присъствието на E.ON във Франция, а не да навлезе агресивно на френския пазар. От друга страна, от информационна бележка на E.ON с оглед на обзорната среща от 2 юли 2004 г. следва, че до лятото на 2003 г. E.ON съзнателно се е въздържало от дейност на френския пазар. От отчета на жалбоподателя за обзорната среща от 27 май 2004 г. се установява също, че западната граница за дейността на E.ON в континентална Европа е западната граница на Германия и че E.ON няма особен интерес по-конкретно към Франция. При тези условия следва да се приеме, че продажбите на E.ON във Франция не могат да докажат, че то не се е считало за обвързано от придружителните писма. Твърдените причини за слабото развитие на E.ON, свързани с промишлеността, твърдяната агресивна търговска политика във Франция и получените резултати или обстоятелството, че от 2005 г. насетне тези продажби непрекъснато са нараствали, не могат да поставят под въпрос писмените доказателства, удостоверяващи изрично желанието на E.ON да ограничи навлизането си на френския пазар на газ.

199    Все пак е важно да се обърне внимание, че що се отнася до френския пазар, този извод важи само за споразумението от 2004 г., с което разглежданите предприятия са заявили, че придружителните писма са „нищожни“. Положението в периода след този момент ще бъде разгледано в рамките на третата част от четвъртото правно основание (вж. точки 367?378 по-долу).

200    От всичко изложено по-горе следва, че при това условие третото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По първото оплакване

201    Жалбоподателят посочва, че като се има предвид, че придружителните писма продължават да се прилагат след либерализацията, Комисията е нарушила презумпцията за невиновност. Според него Комисията, напротив, би трябвало да презумира „отказа“ от тези писма, считано от август 2000 г., без дори да изисква доказателство, че от тази дата действието им е официално прекратено.

202    В това отношение трябва да се припомни, че презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), е част от основните права, които съгласно практиката на Съда са защитени в правния ред на Съюза. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в производствата относно нарушения на приложимите към предприятията правила за конкуренция, които могат да приключат с налагането на глоби или периодични имуществени санкции (вж. Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 178 и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 115 и цитираната съдебна практика.).

203    Презумпцията за невиновност предполага, че всяко обвинено лице се счита за невиновно, докато вината му не се докаже по законен начин (Решение на Общия съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точка 106).

204    В случая най-напред следва да се припомни, че както по-специално бе отбелязано в точка 142 по-горе, от обжалваното решение се установява, че през 1975 г. разглежданите предприятия са сключили писмено споразумение за разпределяне на пазари, което включва споразумението MEGAL, приложенията към него и придружителните писма и се изразява във взаимно задължение на всяка от страните да не навлиза или да навлиза само ограничено на националния пазар на другата страна и така да защитава националния си пазар, като се въздържа да продава пренасян чрез газопровода MEGAL газ на националния пазар на другата страна. Както се установява от настоящото решение в неговата цялост, нито един от изложените от жалбоподателя доводи не поставя под въпрос тази констатация. Наред с това трябва да се напомни, че както произтича от точка 143 по-горе, няма основание да се приеме, че това споразумение е прекратено преди 1999 г. и дори преди 2000 г., и фактът, че след като разглежда първата част от първото правно основание, Общият съд отменя член 1 от обжалваното решение, доколкото в него се установява наличието на нарушение, извършено в Германия преди 1998 г., поставя под въпрос не съществуването на самото споразумение за разпределяне на пазари, а датата, от която то се превръща в нарушение.

205    Освен това от прегледа на изложените в подкрепа на настоящата част второ и трето оплакване се установява, че няма данни, които да поставят под въпрос съдържащите се в съображение 163 от обжалваното решение констатации, съгласно които, от една страна, в резултат на либерализацията разглежданите предприятия не са прекратили официално споразумението си и не са го обявили изрично за остаряло и от друга страна, нито стратегиите за вътрешни продажби на всяко от двете предприятия на националния пазар на другото, нито продажбите им на газ на тези пазари са доказателства, които изключват извода, че тези предприятия са продължили да прилагат споразумението си за разпределяне на пазари.

206    При тези условия следва да се приеме, че противно на онова, което твърди жалбоподателят, Комисията не е допуснала грешка, като не е презумирала „отказа“ от придружителните писма, считано от август 2000 г.

207    Що се отнася до съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят във връзка с настоящото оплакване, тя не е относима. Всъщност, за разлика от обстоятелствата, довели до Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия (T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775), в конкретния случай Комисията е разполагала с преки доказателства за наличието на твърдяното споразумение и/или съгласувана практика след август 2000 г., от които е видно, че разглежданите предприятия все още са се считали за обвързани от сключеното през 1975 г. споразумение за разпределяне на пазари. Въпросните доказателства бяха разгледани в съображения 61?136 от обжалваното решение. Тези доказателства, някои от които споменават придружителните писма, по-конкретно се основават на кореспонденция или на отчети за срещи между разглежданите предприятия, както и на техни вътрешни документи, някои от които препращат към срещи между въпросните предприятия. Както обаче се установява от прегледа на второто и третото оплакване от настоящата част, жалбоподателят не доказва нито липсата на доказателствена стойност на тези доказателства, нито че Комисията неправилно е приела, че разглежданите предприятия не са се „отказали“ от придружителните писма след 2000 г. Колкото до липсата на доказателство за наличието на незаконна практика между 1980 г. и 1999 г., относимостта на това обстоятелство беше отхвърлена при прегледа на третата част от първото правно основание. Следователно Комисията е доказала в достатъчна степен, че първоначалното споразумение съществува и е продължило да действа, и не е изтъкнала, така както е направила по дело Solvay/Комисия, посочено по-горе, използването на по-ранните споразумения като доказателство за наличието на последващо нарушение.

208    От всичко изложено по-горе следва, че първото оплакване също трябва да се отхвърли.

209    Тъй като нито едно от оплакванията, направени в подкрепа на втората част, не е основателно, последната следва да се отхвърли изцяло.

 б) По третата част

210    В рамките на настоящата част жалбоподателят твърди, че Комисията е тълкувала неправилно срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. и поради това обжалваното решение е опорочено поради явна грешка в преценката.

211    В това отношение трябва да се припомни, че съгласуваната практика е форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тези предприятия. Критериите за координация и сътрудничество, съставляващи съгласувана практика, трябва да се разбират в светлината на концепцията, присъща на уреждащите конкуренцията разпоредби на Договора, според която всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на общия пазар (вж. Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73?48/73, 50/73, 54/73?56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 26, Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85?C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307, точка 63 и Решение на Съда от 28 май 1998 г. по дело Deere/Комисия, C‑7/95 P, Recueil, стр. I‑3111, точка 86).

212    Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то все пак категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което е решено или планирано да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар, като се има предвид естеството на доставяните стоки или услуги, значението и броят на предприятията, както и обемът на посочения пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 211 по-горе, точка 174 и Решение по дело Deere/Комисия, точка 211 по-горе, точка 87).

213    От съдебната практика се установява, че на силно концентриран олигополистичен пазар обменът на сведения е от естество да позволи на предприятията да се запознаят с пазарните позиции и с търговската стратегия на своите конкуренти и по този начин да навреди чувствително на съществуващата между икономическите оператори конкуренция (Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точка 34).

214    Ето защо обменът на сведения между конкуренти може да е в противоречие с правилата за конкуренция, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на разглеждания пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията (вж. Решение на Съда по дело Deere/Комисия, точка 211 по-горе, точка 90 и Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, Recueil, стр. I‑10821, точка 81).

215    Накрая трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, за да се докаже в достатъчна степен участието на едно предприятие в даден картел, достатъчно е да се докаже, че това предприятие е участвало в срещите, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е било установено, в тежест на това предприятие е да посочи данни, въз основа на които може да се приеме, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (вж. Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 81).

216    С оглед на тези съображения следва да се разгледат двете оплаквания, направени от жалбоподателя в подкрепа на настоящата част, с които по същество се оспорва изводът на Комисията относно наличието на съгласувана практика, от една страна, за разпределяне на германския и френския пазар на газ във връзка с придружителните писма и от друга страна, за обмена на чувствителна информация между конкурентите.

–       По първото оплакване

217    Жалбоподателят твърди, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. не доказват наличието на съгласувана практика за разпределяне на германския и френския пазар на газ във връзка със придружителните писма.

218    В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 163 от обжалваното решение Комисията приема, че срещите между разглежданите предприятия са преследвали същата цел като придружителните писма, а именно разпределяне на пазарите и взаимно ограничаване на достъпа до тях до строго необходимото според тези предприятия.

219    Жалбоподателят оспорва това твърдение, като отбелязва, че Комисията не го е доказала надлежно. В това отношение той излага по същество четири довода.

220    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че документите, които Комисията посочва в подкрепа на твърденията си, имат изключително малка доказателствена стойност, като начало следва да се припомни, че дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като отчети за среща, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата за конкуренция (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 215 по-горе, точка 57). Трябва да се напомни също, че както се установява от посочената в точка 161 по-горе съдебна практика, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери истинността на информацията, която се съдържа в него, да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали с оглед на съдържанието си документът изглежда логичен и достоверен.

221    В случая, на първо място, твърдението на жалбоподателя, че не е представено никакво „пряко доказателство“ за разглежданата съгласувана практика, следва да се отхвърли като неотносимо. Всъщност, като се има предвид, че дейностите, в които се състоят антиконкурентните практики и споразумения, се осъществяват нелегално, срещите се провеждат тайно, а свързаната с тях документация е сведена до минимум (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 215 по-горе, точка 55), от Комисията не може да се изисква да се основава задължително на преки доказателства за тези практики и споразумения. Впрочем от посочената в точка 220 по-горе съдебна практика се установява, че в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата за конкуренция. Във всички случаи разглежданото твърдение трябва да се отхвърли като необосновано. Всъщност, видно от обжалваното решение, Комисията се основава на множество вътрешни докладни записки или отчети за срещи между разглежданите предприятия, сред които обзорните срещи, организирани няколко пъти годишно между ръководители на посочените предприятия, които трябва да се разглеждат като преки доказателства за съответните практики. Всъщност от тези документи, и по-специално от посочените в съображение 180 от обжалваното решение, следва, че на различни срещи разглежданите предприятия са съгласували действията си с цел разпределяне на германския и френския пазар на газ.

222    На второ място, доводите на жалбоподателя, касаещи документите, от които личи, както се твърди, самостоятелността на стратегиите на разглежданите предприятия, ще бъдат отхвърлени в точки 259?269 по-долу.

223    Трето, твърдението на жалбоподателя, че „по-голямата част“ от изложените от Комисията доказателства, които често са общи, не се отнасят до разглежданото нарушение, трябва да се отхвърли. Всъщност то е неотносимо, тъй като жалбоподателят не твърди, че нито един от документите, на които се позовава Комисията, не е свързан с разглежданото нарушение, и в това отношение посочва само „по-голямата част“ от приведените от Комисията доказателства. Във всеки случай такова твърдение не е обосновано. Всъщност следва да се припомни, че обстоятелството, че даден документ се отнася само до някои от споменатите в други доказателства факти, не е достатъчно основание Комисията да изключи този документ от съвкупността от улики (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 238). Освен това, дори определени документи да не се отнасят пряко до извършената от разглежданите предприятия подялба на пазари, те все пак могат да потвърдят наличието на тази подялба и да онагледят поддържаните между тези предприятия тайни отношения. Във всеки случай някои от посочените от Комисията документи са свързани пряко с разглежданото нарушение. Такъв е именно случаят с изготвения от E.ON отчет относно среща от 23 май 2002 г., от който, както беше посочено в точка 197 по-горе, се установява, че жалбоподателят е уведомил E.ON, че към този момент няма намерение да продава газ чрез газопровода MEGAL в южната част на Германия. Това се отнася и до посочения от жалбоподателя вътрешен отчет на E.ON относно обзорната среща от 29 март 2004 г., от който следва, че той е възнамерявал да участва в ППГ поради опасение руският газ да не попадне „в лоши ръце“ и това да не създаде допълнителна конкуренция по линията на газопровода MEGAL. Колкото до общия характер на въпросните сведения, трябва да се подчертае, че би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с функционирането на едно незаконно споразумение, са твърде общи, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел все пак са надлежно доказани (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 203), както е в настоящия случай.

224    Четвърто, фактът, че другите доказателства, освен придружителните писма, на които се основава обжалваното решение, не са общи документи или документи, разменени между разглежданите предприятия, а са вътрешни за тях документи, не е относим. Всъщност най-напред трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията изтъква, че разполага и с „външни“ доказателства, които са посочени в бележка под линия 199 и чиято относимост не е оспорена надлежно от жалбоподателя. Във всеки случай нито една разпоредба и нито един основен принцип на общностното право не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на други обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на членове 81 ЕО и 82 ЕО поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договора за ЕО да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (вж. Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 192 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 57 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася и до вътрешните документи на друго обвинено предприятие. Всъщност вътрешните отчети, намерени при проверка в помещенията на едно обвинено предприятие, могат да се използват като доказателство срещу друго обвинено предприятие (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Atochem/Комисия, T‑3/89, Recueil, стр. II‑1177, точки 31—38 и Решение на Общия съд от 11 декември 2003 г. по дело Ventouris/Комисия, T‑59/99, Recueil, стр. II‑5257, точка 91). Освен това предвид самото естество на съответните практики и на произтичащите от това трудности, свързани със събирането на доказателства, като припомнените в точка 221 по-горе, Комисията не е длъжна да се основе непременно на документи, които са разменени между разглежданите предприятия или са общи за тях. Следователно тя може да се основе на вътрешни за тези предприятия документи, ако те позволяват да се докаже наличието на нарушение.

225    Що се отнася до Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 161 по-горе, на което жалбоподателят основава доводите си, от него не може да се стигне до извода, че поначало вътрешен за дадено предприятие документ, който изобщо не е известен на друго предприятие, би имал поради тази причина ниска доказателствена стойност. Това не произтича изрично от посоченото съдебно решение и във всеки случай противоречи на Решение по дело Atochem/Комисия и Решение по дело Ventouris/Комисия, точка 224 по-горе. Така в Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 161 по-горе, само се констатира, че разглежданият в това дело отчет е бил документ само за вътрешно ползване, който изобщо не е бил известен на жалбоподателите по това дело до откриването на административното производство, така че те не са имали възможност да се разграничат от съдържанието на този отчет. Това обаче е само едно от обстоятелствата, взети предвид в това съдебно решение, за да се приеме, че въпросният отчет е само улика за евентуалното наличие на съгласуване на волята. За разлика от делото, по което е постановено това решение, в конкретния случай Комисията е представила множество документи, изхождащи както от жалбоподателя, така и от E.ON, които недвусмислено подкрепят наличието на съответните практики.

226    Накрая, що се отнася до обстоятелството, че Комисията се основава на вътрешни документи, като информационни бележки, имащи подготвителен характер, за които няма никакви данни съдържанието им е да е било оповестено по време на срещите, за които се отнасят, трябва да се отбележи, че макар това обстоятелство да намалява доказателствената стойност на тези документи, то не е пречка Комисията да се позове на тях като на уличаващи доказателства, за да подкрепи изводите си, основани на други документи. Всъщност фактът, че разглежданите предприятия са възнамерявали да обсъдят някои въпроси, свързани с подялбата на пазарите между тях, сам по себе си представлява улика за действителното съществуване на тази подялба (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 231). Поради това тези документи не са лишени от доказателствена стойност и противно на онова, което твърди жалбоподателят, са относими.

227    Пето, следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че по-голямата част от документите, на които се основава обжалваното решение, съдържат само лични и субективни анализи и преценки на служители, заемащи по-висока или по-ниска позиция, които не винаги са оправомощени да представляват или да задължават предприятието. Всъщност Комисията не се е основала само на такива документи, но и на отчети от обзорните срещи, на които се събират ръководителите на разглежданите предприятия. Впрочем жалбоподателят не успява да докаже, че Комисията се е основала само на такива документи, като посочва само „по-голямата част“ от тях, без да цитира точно тези, които има предвид. От друга страна, дори да се предположи, че твърдението на жалбоподателя се отнася до електронното писмо от 16 март 2004 г., трябва да се припомни, че неговата доказателствена стойност вече бе потвърдена в точка 174 по-горе. Освен това, дори да се предположи, че той се позовава на електронното писмо от 27 февруари 2003 г., отнасящо се до частна среща между един от неговите служители и служител на E.ON, от това писмо ясно личи, че по време на тази среща служителят на жалбоподателя е възнамерявал да предаде на служителя на E.ON определени сведения, които могат да представляват интерес както за жалбоподателя, така и за E.ON и касаят амбициите на жалбоподателя в Германия. Освен това предвид подробния характер, съдържанието и качеството на автора на изявленията, възпроизведени в това електронно писмо, те изглеждат напълно достоверни и отразяващи обективно съдържанието на разменената информация. Накрая, този документ ясно подкрепя извода, че е налице подялба на пазарите, доколкото от него по-специално личи, че жалбоподателят е убеден, че следва внимателно да подхожда към германския пазар и че дори да се опита да продава газ в зоната на E.ON, това по-скоро щяло да бъде, за да проучи пазара, отколкото с цел пряко фронтално настъпление.

228    Шесто, твърдението на жалбоподателя, че доказателствата, на които се основава Комисията, не са свързани помежду си, също трябва да се отхвърли. Всъщност жалбоподателят само посочва, че разглежданите в отделните документи теми се различават, без да представя доказателства, които да сочат, че извършеният от Комисията цялостен анализ е явно неправилен. Освен това, както се установява от посочената в точка 220 по-горе съдебна практика, Комисията често трябва да се позовава на известен брой съвпадения и улики. Същевременно не може да се изисква между документите, на които тя се основава в това отношение, винаги да съществува тематична връзка. В този смисъл важното е приетите от Комисията доказателства да бъдат достатъчно точни и непротиворечиви, за да се обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е налице. Всъщност достатъчно е съвпаденията и уликите, на които се основава институцията, разглеждани в тяхната цялост, да доказват нарушението на правилата за конкуренция. Както вече беше посочено, в конкретния случай Комисията разполага при всички положения не само с улики и доказателства за съответните практики, но и с писменото споразумение, представляващо тяхна основа, за което жалбоподателят не доказва, че е било прекратено.

229    При тези условия доводът на жалбоподателя относно ниската доказателствена стойност на документите, на които се основава обжалваното решение, трябва да се отхвърли.

230    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия от 1999 до 2005 г. не свидетелстват за съгласуване помежду им с цел разпределяне на германския и френския пазар на газ в духа на придружителните писма, следва да се припомни, че доводите на жалбоподателя във връзка с документите относно срещите и писмата от 4 февруари 1999 г., 24 юни 1999 г., 23 май 2002 г., 27 февруари 2003 г., 19 февруари 2004 г. и 16 март 2004 г. бяха отхвърлени при разглеждането на настоящото правно основание. Предвид тяхното съдържание обаче тези материали са достатъчни доказателства за това, че посочените предприятия са съгласували волята си в контекста на разглежданото нарушение. Оттук следва, че посочените доводи могат да бъдат отхвърлени само на тази основа.

231    С цел изчерпателност следва да се констатира, че както се установява от точки 232?238 по-долу, доводите, с които жалбоподателят оспорва съдържащите се в съображения 114?122 от обжалваното решение констатации на Комисията, че разглежданите предприятия са се ангажирали да не възприемат агресивно поведение и понякога взаимно са критикували продажбите или цените си, във всички случаи са не обосновани.

232    Всъщност противно на онова, което изтъква жалбоподателят, Комисията не е тълкувала неправилно документите, на които се основава, а именно информационна бележка на E.ON във връзка с обзорната среща от 20 декември 2001 г., вътрешната информационна бележка на жалбоподателя от 29 август 2003 г. във връзка със срещата от 2 септември 2003 г., отчета на E.ON относно обзорната среща от 29 март 2004 г., отчета на E.ON относно обзорната среща от 27 май 2004 г. и информационна бележка на E.ON относно срещата от 2 юли 2004 г. Всъщност нито едно от приведените от жалбоподателя доказателства не поставя под въпрос твърденията на Комисията, основани на тези документи.

233    Най-напред, що се отнася до съдържащото се в съображение 115 от обжалваното решение твърдение на Комисията, че споразумението за разпределяне на пазари е запазено, доколкото се е смятало, че в сравнение с конкуренцията от страна на нови участници на пазара ограниченото и контролирано навлизане на всяко едно от разглежданите предприятия на националния пазар на другото е за предпочитане и е начин да се покаже на властите, че на пазара се развива някаква конкуренция, жалбоподателят не може да обори това твърдение чрез критика на отчета относно обзорната среща от 29 март 2004 г. Всъщност Комисията не обосновава това твърдение с въпросния отчет, а с вътрешна докладна записка на жалбоподателя от 24 септември 2002 г., в която, както се установява от посоченото съображение, по-специално се посочва, че големите германски оператори имат нужда от алиби в Германия, за да покажат, че пазарът е отворен и че разглежданите предприятия са можели да имат общ интерес от сключването на „сделка“ със силно стратегическо значение, която да им позволи да обменят позиции в Европа. Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не смята, че желанието му да се развива в Германия предимно чрез външен растеж, за което свидетелства въпросният отчет, е свързано с наличието на картел с E.ON. Ето защо доводите на жалбоподателя в това отношение са неотносими.

234    Във всеки случай тези доводи не са обосновани. Всъщност от отчета относно обзорната среща от 29 март 2004 г. се установява, че жалбоподателят е възнамерявал да участва в ППГ по-специално поради опасение да не се развие допълнителна конкуренция по линия на газопровода MEGAL, което противно на поддържаното от жалбоподателя, е свързано с разглежданото нарушение. Колкото до твърдението на жалбоподателя, че от посочения отчет се разкривало желанието му да развива дейност в Германия, без да се съобразява с интересите на E.ON, трябва да се отбележи, че дори да се предположи, че това е така, този отчет все пак свидетелства и за желанието му да контролира нивото на конкуренция. Обстоятелството, че жалбоподателят споделя недоволството си с E.ON след неуспешния си опит да изкупи участието на E.ON в [поверително] и намерението си да развива дейност в Германия чрез участие в чуждестранни дружества, не поставя под въпрос тази констатация. Ето защо Комисията не е допуснала грешка, като от този отчет е направила извод в съображение 98 от обжалваното решение, че жалбоподателят е опитал да постигне съгласие с E.ON във връзка с общата цел, а именно да се избегне газът [поверително], продаден в рамките на ППГ, да бъде закупен от трети лица, конкуренти на разглежданите предприятия по линията на газопровода MEGAL.

235    По-нататък, що се отнася до твърдението на Комисията, съдържащо се в съображение 116 от обжалваното решение, че E.ON непрекъснато е уверявало жалбоподателя, че няма намерение да следва поведение на агресивна конкуренция на френския пазар, трябва да се отбележи, че от гледна точка на информационната бележка на E.ON относно обзорната среща, проведена на 20 декември 2001 г., и на отчета на E.ON относно обзорната среща, проведена на 27 май 2004 г., на които се основава Комисията, посоченото твърдение не е неправилно. Всъщност, що се отнася до информационната бележка, фактът, че този документ не е потвърден с кореспонденция между разглежданите предприятия или с вътрешен за жалбоподателя документ, е без значение в конкретния случай, видно от посочената в точка 224 по-горе съдебна практика. Освен това, макар да няма никакво основание да се приеме, че E.ON действително е уведомило жалбоподателя, че целта на открития от него в Париж офис за продажби е била да покаже неговото присъствие, а не да навлезе агресивно на пазара, това не променя факта, че тази подготвителна записка ясно показва, че E.ON е имало намерение да успокои жалбоподателя за търговската си стратегия във Франция. Следователно тази записка представлява релевантна улика за наличието на тайно споразумение между разглежданите предприятия. Що се отнася до отчета на E.ON относно срещата от 27 май 2004 г., жалбоподателят признава, че информацията, че E.ON го е уведомило, че западната граница за дейността на E.ON в континентална Европа е западната граница на Германия и че E.ON няма особен интерес към Франция, отразява търговската стратегия на E.ON в Европа. Същевременно той оспорва факта, че това решение е било предварително съгласувано с него. Комисията обаче не твърди, че това е било така. Тя отбелязва само, че E.ON непрекъснато е уверявало жалбоподателя, че няма намерение да следва поведение на агресивна конкуренция на френския пазар. Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че E.ON е оповестило такава информация, дори да се приеме за доказано, не може да постави под въпрос тази преценка. Поради това доводите на жалбоподателя относно тези документи трябва да се отхвърлят.

236    Накрая, що се отнася до съдържащото се в съображение 117 от обжалваното решение твърдение на Комисията, че разглежданите предприятия взаимно са критикували продажбите, реализирани на националния пазар на другата страна, то не е неправилно предвид вътрешната информационна бележка на жалбоподателя от 29 август 2003 г. относно срещата на 2 септември 2003 г., отчета за срещата от 27 май 2004 г. и информационната бележка на E.ON относно срещата на 2 юли 2004 г., на които се основава.

237    Всъщност, що се отнася, от една страна, до информационната бележка от 29 август 2003 г., доводът на жалбоподателя, че този документ съдържа преценки, отразяващи единствено личното и субективно мнение на своите автори, трябва да се отхвърли, тъй като от него личи, че е извършен обективен сравнителен анализ на дейностите на разглежданите предприятия. Колкото до довода на жалбоподателя, че нищо не удостоверявало, че посочените в тази информационна бележка въпроси действително са били разисквани или изложени, трябва да се отбележи, че във всеки случай в тази информационна бележка са указани проблемите, които жалбоподателят възнамерява да постави за разглеждане по време на тази среща. По-нататък, противно на онова, което твърди жалбоподателят, тази докладна записка представлява улика за наличието на картела, тъй като от нея е видно, че търговската дейност на жалбоподателя в Германия се вписва в строго контролирана и разумна рамка за компенсиране на загубените във Франция пазарни дялове в други европейски страни. Освен това от нея се установява, че на пръв поглед E.ON е възприело подход на пряка конкуренция на френския пазар, докато жалбоподателят обратно — подход на сътрудничество с перспективата за разумна конкуренция на двата пазара. В това отношение се уточнява, че от основно значение е обсъжданията с E.ON да бъдат водени на плоскостта на пазарните цени. Така съответната информационна бележка позволява да се приеме, че жалбоподателят е съжалявал, че офертите на E.ON във Франция имат конкурентен характер и е възнамерявал да възприеме поведение на разумна конкуренция и да се споразумее с това предприятие относно пазарните цени, което не представлява конкурентно поведение въпреки офертите, които жалбоподателят е направил в Германия, и трудностите, които е срещнал там. Накрая, като се основава на разглежданата информационна бележка, Комисията правилно е приела, че жалбоподателят се е противопоставил на офертата на E.ON относно доставката за клиент, без да използва всички свои възможности за действие. Всъщност от този документ следва, че що се отнася до тази оферта, жалбоподателят не е изчерпал възможностите за действие, които му дава неговата търговска позиция, като е използвал тези възможности в по-голяма степен, когато е трябвало да се справи с конкуренцията на [поверително] например. Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че поради собствена стратегия [поверително] не може да обясни възприемането на различно поведение според конкурента насреща.

238    Що се отнася, от друга страна, до отчета за срещата на 27 май 2004 г. и до докладната записка относно срещата на 2 юли 2004 г., няма основание да се смята, че възприетото от Комисията тълкуване е неправилно. Всъщност от посочения отчет се установява, че жалбоподателят продължава да е възприеман като търговец с агресивно и опасно поведение на германския пазар. От посочената докладна записка е видно също, че по време на обсъжданията между E.ON и жалбоподателя позицията на E.ON е била, че поради прекалено агресивните оферти стойността на газа на германския пазар се е сринала, докато тази на жалбоподателя — че той е трябвало да отстъпи на натиска на Комисията, която призовавала за презгранична конкуренция, и че за него поради размера и географското му положение германският пазар е от голямо значение. Следователно Комисията е можела да приеме въз основа на тези документи, че разглежданите предприятия са критикували реализираните от всяко от тях продажби на националния пазар на другото. Впрочем, дори да показват наличието на някаква форма на конкуренция, въпросните документи открояват и факта, че тези предприятия са обменяли информация във връзка със съответната им търговска стратегия. Те представляват и улика за съществуването на споразумение за подялба (или за съгласувано навлизане) на националните пазари, тъй като от тях се установява, че поради дейностите на жалбоподателя в Германия продажбите на E.ON във Франция са се увеличили, а такова симетрично навлизане би било възможно само при наличието на такова споразумение. Също така предвид текста на тези документи Комисията не е допуснала грешка, като ги е използвала, за да установи разглежданото нарушение.

239    На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че документи по преписката, които не са разгледани или са тълкувани неправилно, показват липсата на съгласувана практика, той твърди, че тези документи свидетелстват за самостоятелността на стратегията на разглежданите предприятия във Франция и Германия, наличието на пряка конкуренция между тях на съответните им вътрешни пазари и желанието на жалбоподателя да приключи най-бързо преструктурирането на споразумението MEGAL, за да стане пълноправен преносвач в Германия. Тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност наличието на съгласувана практика за разпределяне на пазари, произтичаща от срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г., при зачитане на съображенията, касаещи френския пазар в периода след август 2004 г., които ще бъдат разгледани в рамките на четвъртото правно основание, е надлежно доказано от Комисията, по-специално чрез документите относно срещите и писмата от 4 февруари 1999 г., 24 юни 1999 г., 23 май 2002 г., 27 февруари 2003 г., 19 февруари 2004 г. и 16 март 2004 г. По-нататък, с изключение на вътрешния отчет на жалбоподателя от 19 януари 2004 г. и на търговския план Германия на GDF Deutschland от 30 април 2004 г., за да подкрепи довода си, жалбоподателят само препраща към доказателствата, представени в отговора на изложението на възраженията, и в жалбата си не излага никакви доводи, отнасящи се конкретно до тези документи. Освен за последните два документа такова препращане към приложени към жалбата документи е недопустимо поради причините, изложени в точка 175 по-горе. Освен това по отношение на вътрешния отчет на жалбоподателя от 19 януари 2004 г. е достатъчно да се отбележи, че той се отнася само до десет договора за доставка, които на всичко отгоре са с клиенти само от северозападната част на Германия (и следователно са извън зоната за снабдяване от газопровода MEGAL), и в него се посочва, че навлизането на други участници на тази територия е затруднено поради високите разходи за ДТЛМ или поради съществуващата невъзможност за захранване от газопровода MEGAL. Този документ не само че не доказва наличието на пряка конкуренция между разглежданите предприятия, както твърди жалбоподателят, а напротив, потвърждава отсъствието на конкуренция между тях в зоната на снабдяване от газопровода MEGAL, както и невъзможността за снабдяване на жалбоподателя от него. Причината за тази невъзможност не е посочена, но от разглеждания отчет може да се заключи, че тя няма общо с вече споменатите затруднения във връзка с ДТЛМ. Накрая, що се отнася до търговския план за Германия на GDF Deutschland от 30 април 2004 г., в него се отбелязва, че сключването на нови договори видимо нараства от втората половина на 2003 г. и това е резултатът от над двегодишното присъствие на място [поверително]. От този план се установява също, че всякакво присъствие на жалбоподателя на германския пазар го поставя в положение на конфронтация с големите оператори. В този документ обаче не се посочва дали съответните договори се отнасят до зоната за снабдяване от газопровода MEGAL. В него за сметка на това се потвърждава, че жалбоподателят е съсредоточил офертите си в северозападната част на Германия [поверително]. Ето защо тези документи не опровергават доводите на Комисията.

240    На четвърто място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че съответните срещи са били оправдани поради структурните и търговските връзки между разглежданите предприятия, следва да се посочи, че макар законосъобразността на тези връзки да не се оспорва от Комисията, това не променя обстоятелството, че те не могат да оправдаят срещи, водещи и до забранена от член 81, параграф 1 ЕО съгласувана практика. В случая обаче, както по-специално се установява от съображения 50, 63 и 158 от обжалваното решение, Комисията счита, че макар голям брой от тези срещи да са имали за цел обсъждането на законосъобразни теми, въпросните предприятия често са използвали тези контакти, за да разискват прилагането на споразумението за разпределяне на пазари. Тъй като нито един от документите от преписката не поставя под въпрос това съображение, доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

241    От изложеното по-горе следва, че жалбоподателят неправилно твърди, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. не сочат, че между тези предприятия съществува практика за обмен на чувствителна информация във връзка с придружителните писма.

242    Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване

243    Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като е приела, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. сочат, че между тези предприятия съществува практика за обмен на чувствителна информация, без значение дали във връзка със придружителните писма, или независимо от тях.

244    Доколкото това оплакване на жалбоподателя се отнася до съгласувана практика, която съществува независимо от придружителните писма, в самото начало следва да се отбележи, че неговите доводи са неотносими. Всъщност в обжалваното решение Комисията не е приела изрично, че контактите в периода 1999?2005 г. представляват нарушения, които нямат общо с посочените писма. Напротив, според обжалваното решение, разглеждано в неговата цялост, въпросните съгласувани практики са свързани с прилагането на споразумението за разпределяне на пазари, произтичащо от споразумението MEGAL и от придружителните писма.

245    По-нататък трябва да се посочи, че изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на настоящото оплакване не са обосновани, без значение дали се отнасят до съгласувана практика, свързана със придружителните писма, или такава, която съществува независимо от тях.

246    На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя за противоречие в обжалваното решение, следва да се посочи, че в съображение 161 от това решение Комисията твърди, че разглежданите предприятия не са обменяли подробни търговски данни за продажбите, цените, разходите, маржовете или клиентите и че в конкретния случай такова споделяне на информация не е било необходимо, за да се постигне обща позиция, а именно газът, пренасян чрез газопровода MEGAL, да не се използва, за да се осъществява конкуренция на националния пазар на другата страна, и по-общо, за да има „по-разумна“ конкуренция. В съображение 186 от същото решение Комисията отбелязва, че разглежданите предприятия са обменяли чувствителна търговска информация, тоест информация, отнасяща се до цените и стратегиите, редовно са разглеждали и съгласували предварително позициите си във връзка с бъдещите си взаимни стратегии и са действали съобразно очакванията на другата страна. Противно на онова, което твърди жалбоподателят, тези две твърдения не са противоречиви. Всъщност фактът, че разглежданите предприятия не са обменяли „подробни търговски данни“, не е пречка те да са обменяли „чувствителна търговска информация“. Всъщност разглежданите предприятия са можели да обменят данни, които, без да са подробни, са можели да бъдат общи и все пак важни за определянето на техните търговски стратегии.

247    На второ място следва да се отхвърли доводът, с който жалбоподателят оспорва съдържащия се в съображение 161 от обжалваното решение анализ на Комисията, според който не е било необходимо споделяне на подробна информация, тъй като всеки традиционен доставчик е имал почти монополно положение на своя традиционен национален пазар и е било достатъчно да уведоми другата страна, че не се предвижда никакво (активно) навлизане на нейния национален пазар. Всъщност, както се установява от посочената в точка 213 по-горе съдебна практика, на силно концентриран олигополистичен пазар обменът на сведения може да позволи на предприятията да се запознаят с пазарните позиции и с търговската стратегия на своите конкуренти и по този начин да навреди чувствително на съществуващата между икономическите оператори конкуренция. Тази съдебна практика не изисква съответните сведения да са подробни. Така в контекста на олигополистичен пазар, като разглеждания в конкретния случай, дори обменът на общи сведения, които са свързани по-специално с търговската стратегия на дадено предприятие, може да засегне конкуренцията. Впрочем, въпреки че жалбоподателят твърди, че на практика такова развитие е изключително рядко, в писмената си реплика той признава, че по принцип съдебната практика не изключва възможността за санкциониране на обмена на „общи“ сведения, когато с него се цели намаляване на степента на несигурност относно функционирането на съответния пазар и оттам — ограничаване на конкуренцията между предприятията. Следва също да се добави, че в съдебната практика се признава, че доколкото участващото в съгласуването предприятие продължава да развива дейност на разглеждания пазар, презумпцията за причинно-следствена връзка между съгласуването и поведението на посоченото предприятие на този пазар е приложима дори ако съгласуването се основава на една-единствена среща на съответните предприятия (Решение по дело T‑Mobile Netherlands и др., точка 213 по-горе, точка 62). В случая обаче съгласуването се основава на множество срещи.

248    Изтъкваното от жалбоподателя обстоятелство, че всяко от разглежданите предприятия е проникнало в ограничена степен на пазара на другото, не поставя под въпрос факта, че не е бил необходим обмен на подробни данни, доколкото конкуренцията във всички случаи е можела да бъде засегната чрез обмена на информация, тъй като съгласуването е премахнало несигурността, която трябва да съществува между конкурентни предприятия. При тези условия жалбоподателят неправилно твърди, че с анализа си Комисията е занижила критериите за доказаност на нарушението.

249    На трето място, доводът на жалбоподателя, че разглежданите предприятия не са обменили никаква поверителна и стратегическа информация по смисъла на съдебната практика, не може да бъде приет. Всъщност соченото от жалбоподателя обстоятелство, че разглежданите предприятия не са обменили сведения за разходите, цените, маржовете, обема на продажбите или клиентите, не е относимо, тъй като в контекста на силно концентриран олигополистичен пазар, като пазара на газ, е достатъчно да е имало обмен на сведения по смисъла на посочената в точка 213 по-горе съдебна практика. Както обаче е видно по-специално от документите, посочени в съображения 84, 87, 120, 121 или 180 от обжалваното решение, осъществени са множество контакти, по време на които са обменени сведения относно съответната стратегия на всяко от разглежданите предприятия на националния пазар на другото предприятие.

250    Противно на онова, което твърди жалбоподателят, трябва да се констатира, че проведените между разглежданите предприятия обсъждания не представляват „неясни изявления за намерения“. Така например от изготвения на 27 май 2002 г. отчет относно среща, проведена на 23 май 2002 г., се установява, че по време на среща с E.ON жалбоподателят е дал уверения, че не планира продажба на газ в Германия. Освен това от отчета за срещата, проведена на 27 май 2004 г., е видно, че западната граница за дейността на E.ON в западна Европа е била западната граница на Германия и че E.ON не е имало особен интерес към Франция. Впрочем жалбоподателят не указва в жалбата на кое точно обсъждане се позовава, а само препраща към своя отговор на изложението на възраженията.

251    На четвърто място, следва да се отхвърли доводът, с който жалбоподателят оспорва относимостта на документите, на които се основава Комисията.

252    От една страна, що се отнася до електронното писмо от 27 февруари 2003 г., следва да се припомни, че в този документ се посочва, че дори жалбоподателят да се опита да продава газ в зоната на E.ON, това би било по-скоро за да проучи пазара, отколкото с цел пряко фронтално настъпление. От друга страна, възражението на жалбоподателя, че този документ съдържа лични и субективни схващания, беше отхвърлено в точка 227 по-горе. Доводът на жалбоподателя, че не е знаел за тази частна среща, трябва да се отхвърли, тъй като от посоченото електронно писмо се установява, че представителят на жалбоподателя е поискал да се срещне с представителя на E.ON във връзка с подготовката на следваща среща между разглежданите предприятия и да предаде определени сведения, които могат да представляват интерес както за жалбоподателя, така и за E.ON. Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателя, данните от преписката не свидетелстват за предприето от него пряко фронтално настъпление на германския пазар, предвид обстоятелството, че в действителност през спорния период той се е задоволил да продава количествата газ, придобити в рамките на ППГ.

253    От друга страна, що се отнася до електронното писмо от 16 март 2004 г., от него се установява, че на среща между служител на E.ON и служител на жалбоподателя първият е уведомил втория, че според жалбоподателя цените на E.ON за определени клиенти са прекалено ниски. От това писмо е видно също, че служителите на разглежданите предприятия са обменяли информация за възприетите по отношение на определени клиенти цени. Освен това от него е видно, че представителят на жалбоподателя е уведомил представителя на E.ON, че в източната област на Франция жалбоподателят не желае да променя нивото на цените си за „малките/средните“ клиенти, докато за по-големите клиенти е възможно намаляване. Противно на онова, което твърди жалбоподателят, тези сведения биха могли да представляват интерес за E.ON, което през 2003 г., както се установява от обжалваното решение, е започнало да продава газ във Франция. Освен това, въпреки че не са много подробни, тези сведения позволяват на E.ON да се запознае с общата ценова стратегия, която жалбоподателят възнамерява при появата на конкуренти на неговата територия да приложи спрямо различните видове клиенти. Що се отнася до обстоятелството, че [поверително], то не може да оправдае обмена на сведения, споменат в електронното писмо от 16 март 2004 г., който във всички случаи е намалил степента на несигурност, която обикновено трябва да съществува между конкурентите. Освен това, що се отнася до твърдяната субективност на съдържанието на това писмо, изложените в това отношение доводи бяха отхвърлени в точки 174 и 227 по-горе.

254    Ето защо електронните писма от 27 февруари 2003 г. и от 16 март 2004 г. представляват доказателства за извършен обмен на стратегически сведения.

255    Накрая, противно на онова, за което намеква жалбоподателят в писмената си реплика, Комисията не е била длъжна да „изброи“ обменените общи стратегически сведения, щом като от обжалваното решение се установява, че такива сведения действително са били обменени. Що се отнася до обстоятелството, че кореспонденцията между разглежданите предприятия е била осъществена с оглед на договарянето на новото споразумение MEGAL, то не може да оправдае обмен на сведения, който е в състояние да засегне конкуренцията. Във всички случаи въпросните сведения, и по-специално тези, за които става въпрос в отчета от 27 май 2002 г. и в електронното писмо от 27 февруари 2003 г., представляват нещо повече от сведения, свързани с предоговарянето на споразумението MEGAL.

256    Оттук следва, че противно на онова, което твърди жалбоподателят, обменът на сведения, на който се позовава Комисията в обжалваното решение, е можел да намали несигурността на разглежданите предприятия относно функционирането на германския и френския пазар на газ и тяхното съответно бъдещо поведение на тези пазари и следователно да навреди чувствително на съществуващата между тях конкуренция.

257    С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. не сочат, че между тези предприятия е налице практика за обмен на чувствителна информация, без значение дали във връзка с придружителните писма, или независимо от тях.

258    Следователно второто оплакване също трябва да се отхвърли, а в резултат на това и цялата трета част.

 в) По четвъртата част

259    В рамките на настоящата част жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви и нарушение на член 81 ЕО, доколкото в него съответните практики са квалифицирани като споразумение и/или съгласувана практика, без да са разгледани изложените в административното производство доказателства, с които се цели да се установи самостоятелното поведение на жалбоподателя в Германия и на E.ON във Франция. По-специално според него Комисията не разглежда доводите от икономическо естество, които поставят под съмнение самото съществуване на разглежданото нарушение.

260    Следва да се констатира, че по същество жалбоподателят излага две групи доводи, които се отнасят, първата, до това, че не са взети предвид доказателства, установяващи самостоятелното поведение на всяко от двете разглеждани предприятия на пазара на другото, и втората, до това, че не са взети предвид доказателства от икономическо естество.

261    На първо място, що се отнася до доказателствата, установяващи самостоятелното поведение на разглежданите предприятия, които не били разгледани от Комисията, следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя не са обосновани.

262    Първо, що се отнася до доводите на жалбоподателя, свързани със самостоятелността на неговото поведение, най-напред трябва да се отбележи, че приведените от него доказателства са общи и не позволяват да се докаже самостоятелно поведение, отнасящо се по-специално до доставката на газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, а както е видно от съображение 199 от обжалваното решение, установеното в случая нарушение се ограничава до този сектор.

263    По-нататък, що се отнася до твърдението, че [поверително], жалбоподателят неправилно поддържа, че е водил [поверително], тъй като документи като електронното писмо от 27 февруари 2003 г. доказват, че той не е имал намерение да направи това. Освен това наличието на [поверително] е опровергано от вътрешната докладна записка на жалбоподателя от април 2005 г., изготвена след оплаквания на E.ON [поверително]. Във всеки случай, дори да се предположи, че той е водил [поверително], това не променя обстоятелството, че видно от изложените от Комисията доказателства, тя е предмет на множество разменени с E.ON писма, тъй като всяко от разглежданите предприятия взаимно са критикували [поверително] по време на техните различни срещи и са се опитали взаимно да разсеят опасенията си в това отношение, както вече беше констатирано (вж. точка 164 по-горе). От друга страна, що се отнася до твърдените [поверително] получени от жалбоподателя, достатъчно е да се припомни, че от съображение 101 от обжалваното решение се установява, че продажбите на жалбоподателя чрез газопровода MEGAL са започнали едва през октомври 2004 г. и че поне до октомври 2005 г. техният обем по същество е бил сходен с придобитите в рамките на ППГ количества.

264    Накрая, що се отнася до [поверително], доводите на жалбоподателя, че [поверително], не са в състояние да докажат самостоятелното му поведение и да поставят под въпрос констатациите на Комисията за наличие на разглежданото нарушение. Всъщност от съдебната практика произтича, че доказването на наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което Комисията възприема, за да заключи, че е налице нарушение на общностните правила на конкуренция, е релевантно само когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да стигне до извода за съществуването на нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 186 и цитираната съдебна практика). Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като Комисията се основава на множество писмени доказателства, за които, както е видно от гореизложеното, жалбоподателят не успява да докаже, че са лишени от доказателствена стойност. Във всеки случай, що се отнася по-конкретно до входните бариери [поверително], сами по себе си тези обстоятелства не могат да изключат съществуването на разглежданото нарушение.

265    Второ, що се отнася до доводите на жалбоподателя, свързани със самостоятелното поведение на E.ON във Франция, трябва да се отбележи, от една страна, че както се установява от посочената в предходната точка съдебна практика, доводите, изведени от това, че E.ON избира да защитава своя национален пазар и да се развива само ограничено в други европейски страни, и от това, че E.ON изобщо не счита френския пазар за приоритетен пазар, не са в състояние да поставят под въпрос констатациите на Комисията за наличие на нарушението. От друга страна, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че въпреки слабия си интерес към френския пазар, E.ON е имало агресивно поведение във Франция, както се установява от точка 198 по-горе, продажбите на E.ON във Франция не сочат, че то не се е считало за обвързано от придружителните писма.

266    На второ място, що се отнася до доводите от икономическо естество, които не били разгледани от Комисията, следва да се посочи, че в случая тя се основава главно на това, че споразумението и съгласуваните практики, за които е наложена санкция в член 1 от обжалваното решение, имат за цел ограничаване на конкуренцията. От друга страна, тя посочва множество писмени доказателства, от които според нея се установява както наличието на това споразумение и на тези съгласувани практики, така и на тяхната ограничителна цел. Що се отнася обаче конкретно до споразуменията, които, както в разглеждания случай, имат за цел зачитането на вътрешните пазари, от съдебната практика следва, от една страна, че сами по себе си те имат за цел ограничаване на конкуренцията и спадат към категория споразумения, които са изрично забранени от член 81, параграф 1 ЕО, и от друга страна, че тази цел, чието действително съществуване е установено безспорно с писмени доказателства, не може да се обоснове чрез анализ на икономическия контекст, в който се вписва съответното антиконкурентно поведение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 184 и цитираната съдебна практика).

267    В случая обаче, както се установява при прегледа на първото правно основание и на втората и третата част от настоящото правно основание, жалбоподателят не успява да постави под съмнение писмените доказателства, въз основа на които Комисията е констатирала наличието на споразумението и на разглежданите съгласувани практики, както и тяхната антиконкурентна цел за целия период, до който се отнася настоящото правно основание. При тези условия Комисията не може да бъде упрекната, че не е извършила цялостна и задълбочена икономическа преценка на сектора и на поведението на разглежданите предприятия. Колкото до позоваването на Решение по дело Solvay/Комисия, точка 207 по-горе, то не е относимо в разглеждания случай, тъй като за разлика от обстоятелствата, довели до постановяването на това решение, в настоящия случай Комисията се е основала на множество писмени доказателства за периода, до който се отнася настоящото правно основание, доколкото не следва друго от съображенията, представени в последната част от четвъртото правно основание.

268    Накрая, доколкото жалбоподателят упреква Комисията и за това, че не е разгледала доказателствата, чрез които се установява самостоятелното му поведение в Германия и това на E.ON във Франция, достатъчно е да се препрати към предходните съображения, и в частност към съдържащите се в точки 259?267 по-горе, с които се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно самостоятелността на разглежданите предприятия.

269    От всичко изложено по-горе следва, че третата част на това правно основание трябва да се отхвърли.

 г) По първата част

270    Жалбоподателят подчертава, че при липсата на едно-единствено продължавано нарушение в рамките на целия период от 1980 г. до 2005 г. придружителните писма във всички случаи са погасени по давност в съответствие с член 25 от Регламент № 1/2003.

271    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 25, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 за правомощията на Комисията да налага глоби за нарушения на разпоредбите на конкурентното право, се прилага по принцип петгодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който е извършено нарушението, или от деня, в който нарушението е спряло, за продължени или повторни нарушения. Съгласно параграфи 3 и 4 на същата разпоредба давността се прекъсва с всяко действие, предприето от Комисията с цел разследване или преследване на нарушение, като прекъсването на давността настъпва на датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията, които са участвали в нарушението, и важи за всички предприятия, които са участвали в нарушението. Накрая, параграф 5 на същия член предвижда, че с всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок, който изтича най-късно в деня, в който изтича период, равен на два пъти давностния срок, без Комисията да е наложила глоба или периодично санкционно плащане, като този период се удължава с времето, през което давността е спряна.

272    От друга страна, налага се изводът, че решението, с което се установява нарушение, не представлява санкция по смисъла на член 25 от Регламент № 1/2003 и поради това предвидената в тази разпоредба погасителна давност не важи за него (вж. по аналогия Решение по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, точка 203 по-горе, точка 61). Всъщност глава VI от Регламент № 1/2003, която се отнася до санкциите, обхваща само глобите и периодичните санкционни плащания и нито една разпоредба от този регламент не дава основание да се приеме, че посочените в член 7 от него решения на Комисията, с които тя установява, че е налице нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО или член 82 ЕО, представляват санкциите по смисъла на тази глава. Поради това погасяването на правомощието за налагане на глоби и периодични санкционни плащания не означава погасяване на имплицитното правомощие за установяване на нарушението (вж. по аналогия решение по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, точка 203 по-горе, точки 62 и 63).

273    Следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че за да установи наличието на погасено по давност нарушение, състоящо се от придружителните писма, Комисията трябва да докаже законен интерес. Всъщност, видно от изложеното по-горе, погасяването на възможността за налагане на санкции не означава погасяване на възможността за установяване на нарушение. Във всеки случай съгласно съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, само когато възнамерява да вземе решение, установяващо нарушение, което съответното предприятие вече е преустановило, Комисията трябва да докаже законен интерес да направи това (вж. в този смисъл Решение по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, точка 203 по-горе, точка 37). В рамките на настоящата част обаче доводите на жалбоподателя се основават на твърдението, че нарушението е погасено по давност — или дори, както той твърди в писмената си реплика, само на началната дата на нарушението, — а не на това, че нарушението е извършено в миналото.

274    При тези условия, доколкото се отнасят до погасяването по давност на придружителните писма или на нарушението, доводите на жалбоподателя са неотносими.

275    Доколкото доводите на жалбоподателя се отнасят до липсата на едно-единствено продължавано нарушение, следва да се констатира, че те трябва да се отхвърлят като необосновани. В това отношение следва да се припомни, че нарушението на член 81 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица действия или пък от продължавано поведение (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 81). В случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължавано нарушение (Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, точка 136 по-горе, точка 98).

276    В случая в съображение 203 от обжалваното решение Комисията приема, че споразуменията и съгласуваните практики се вписват в рамките на общ проект, който определя насоките за действие на разглежданите предприятия на пазара и ограничава съответното им търговско поведение с оглед постигането на идентична антиконкурентна цел и една-единствена икономическа цел, а именно да се ограничи всякаква конкуренция между тях що се отнася до газа, пренасян чрез газопровода MEGAL. В съображение 211 от същото решение тя по същество стига до извода, че поведението на разглежданите предприятия представлява едно-единствено продължавано нарушение и „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“.

277    Както обаче се установява по-специално при прегледа на първото правно основание (вж. точки 142 и 143 по-горе), жалбоподателят не успява нито да постави под въпрос наличието в конкретния случай на разглежданото споразумение за разпределяне на пазари преди 2000 г., нито да докаже прекратяването на това споразумение, макар да бе установено, че що се отнася до Германия, Комисията неправилно е определила датата, на която същото се е превърнало в нарушение.

278    От друга страна, както се установява по-специално при прегледа на втората част от настоящото правно основание, жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията не е доказала, че разглежданите предприятия са съгласували волята си за прилагането на придружителните писма след 2000 г. Освен това не бе уважен нито един от доводите на жалбоподателя, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. не сочат наличието на съгласувана практика за разпределяне на пазари във връзка със придружителните писма и на обмен на чувствителна информация между конкурентите.

279    При тези условия Комисията правилно е счела, че разглежданото поведение представлява едно-единствено продължавано нарушение и „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“, въпреки че що се отнася до германския пазар, продължителността на посоченото нарушение е неправилно определена.

280    Колкото до довода на жалбоподателя, че либерализацията е довела до „значително прекъсване“, което поставя под въпрос преследваната още от 1975 г. обща цел, трябва да се посочи, че той не доказва, че не всички действия на разглежданите предприятия са преследвали една и съща цел, а именно да се възпрепятства — или да се ограничи максимално — всякаква конкуренция по отношение на техните клиенти, всяко от тях приемайки да не навлиза на традиционния национален пазар на другото за доставка на газ чрез газопровода MEGAL, както посочва Комисията в съображение 205 от обжалваното решение. Впрочем, видно от изложеното по-горе, представените от Комисията доказателства показват, че дори след датата, която първата газова директива определя за транспонирането си, тези предприятия са се позовавали на придружителните писма и са ги считали за обвързващи.

281    От всичко изложено по-горе следва, че третата част трябва да се отхвърли, без да е необходимо Общият съд да се произнася по допустимостта, доколкото жалбоподателят препраща към приложенията към жалбата.

282    Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

3.     По третото правно основание, изведено от явна липса на доказателства, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика, целящи да се ограничи възможността на E.ON да използва във Франция газа, пренасян чрез газопровода MEGAL

283    Това правно основание, изложено при условията на евентуалност, с което жалбоподателят изтъква, че що се отнася до френския пазар, не може да се установи никакво нарушение на член 81 ЕО, се състои от три части, изведени, първата, от нарушение на член 81 ЕО поради липсата на нарушение на френския пазар, произтичащо от писмото Direktion G, втората, от нарушение на член 81 ЕО поради явна грешка при тълкуване на срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия, що се отнася до Франция, и третата, при условията на евентуалност, от нарушение на член 81 ЕО поради изключението, свързано с предприетите от Франция преди януари 2003 г. действия.

 а) По първата част

284    В рамките на настоящата част жалбоподателят твърди, че що се отнася до френския пазар, въз основа на писмото Direktion G не може да се установи никакво нарушение на член 81 ЕО. В това отношение той излага по същество три оплаквания, които се отнасят, първото, до неяснотата на това писмо и нарушението на презумпцията за невиновност, второто, до явна грешка при тълкуването на посоченото писмо и третото, до липсата на доказателства, представени от Комисията в подкрепа на нейното тълкуване на това писмо.

285    На първо място, във връзка с оплакването си, че писмото Direktion G е неясно и че е нарушена презумпцията за невиновност, жалбоподателят се позовава на противоречие между изложението на възраженията и обжалваното решение, що се отнася до наложените с това писмо ограничения.

286    В това отношение следва да се отбележи, че в точка 50 от изложението на възраженията Комисията посочва, че „до влизането в сила на първата газова директива през 2000 г. [придружителни[те] писма не са налагали никакво изрично ограничение на [E.ON], доколкото [жалбоподателят] е имал монопол върху вноса на газ във Франция“. Колкото до обжалваното решение, от него се установява, че според Комисията писмото Direktion G съдържа ограничения за E.ON. Така в съображение 222 Комисията приема, че това писмо „има за цел да попречи на E.ON […] да снабдява френските клиенти с газ, пренасян чрез [газопровода] MEGAL, който представлявал за [E.ON] основното трасе, по което да внася газ на френския пазар през Германия“.

287    В случая, без да е необходимо Общият съд да се произнася относно наличието на разминаване между изложението на възраженията и обжалваното решение, нито да разглежда изложените от Комисията в това отношение обяснения, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя по този въпрос във всички случаи са неотносими. От тях самите в частност не може да се заключи, че писмото Direktion G е двусмислено и че не може да съдържа споразумение за разпределяне на пазари, без да се наруши презумпцията за невиновност.

288    Всъщност изложението на възраженията представлява подготвителен документ, съдържащ само временни фактически и правни изводи. Последващото решение не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като Комисията трябва да отчита произтичащите от административното производство доказателства било за да се откаже от неоснователните твърдения за нарушения, било за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна доводите си в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80?103/80, Recueil, стр. 1825, точка 14, Решение на Съда от 17 ноември 1987 г. по дело BAT и Reynolds/Комисия, 142/84 и 156/84, Recueil, стр. 4487, точка 70, Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 215 по-горе, точка 67).

289    На второ място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че е налице явна грешка при тълкуването на писмото Direktion G, първо, що се отнася до липсата на симетрия в текста на придружителните писма, следва да се отбележи, че Комисията не смята, че посочените писма са формулирани по симетричен начин. Освен това обстоятелството, че писмото Direktion G не е съставено по идентичен или симетричен начин с писмото Direktion I, само по себе си не оказва влияние върху възможността Комисията да приеме, че тези писма имат сходна цел, а именно разпределянето на националните пазари на газ и ограничаването на достъпа до респективните национални пазари на разглежданите предприятия.

290    Следователно трябва да се провери на второ място дали предвид съдържанието на писмото Direktion G Комисията е могла да счете основателно, че посоченото писмо има за цел да забрани на E.ON да продава във Франция газ, пренасян чрез газопровода MEGAL.

291    В това отношение трябва да се припомни, че писмото Direktion G гласи следното:

„[…]

Газопреносният капацитет, който е определен или ще бъде определен за [GDF] с договор за пренос на газ, се отнася до газа, който е бил закупен или ще бъде закупен от [GDF] и който ще бъде доставен на [MEGAL] и/или на [MEGAL Finco] за целите на транзита за сметка на [GDF] към Франция, и който е предназначен за потреблението във Франция.

Газопреносният капацитет, който е определен или ще бъде определен за [E.ON] с договор за пренос на газ, се отнася до преноса с всякакви други транзитни цели, както и до преноса на газ чрез газопровода и на газ, черпен от газопровода във Федерална република Германия и предназначен за потреблението във Федерална република Германия или закупен от [E.ON] за целите на транзита през Федерална република Германия.

[…]“.

292    Разбира се, следва да се констатира, че предвид начина, по който е формулирано, писмото Direktion G не забранява изрично на E.ON да осигурява или доставя във Франция газ, който минава транзитно през газопровода MEGAL.

293    Както обаче посочва Комисията в съображение 198 от обжалваното решение, от писмото Direktion G следва, че ако газът, който се пренася от жалбоподателя чрез газопровода MEGAL, трябва да се насочи към Франция, газът, който се пренася от E.ON чрез този газопровод, трябва или да бъде изтеглен в Германия, или да бъде пренесен с всякакви други транзитни цели, което означава, че E.ON няма право да насочва газа, пренасян чрез този газопровод, към Франция. Всъщност изразът „пренос с всякакви други транзитни цели“ трябва да се разглежда в светлината на предходния параграф, който предоставя на жалбоподателя преносен капацитет за газа, доставян „за целите на транзита за [негова] сметка […] към Франция“. Следователно този израз означава, че E.ON се ползва от преносен капацитет за доставката на транзитен газ, насочен към страни, различни от Франция. Така, според посоченото писмо, газът, който може да пренася E.ON чрез газопровода MEGAL, трябва да бъде предназначен или за потреблението в Германия, или за транзит към страни, различни от Франция.

294    Поради това, макар писмото Direktion G да не забранява изрично на E.ON да продава газ във Франция, то все пак ограничава възможността за пренос на газ към тази държава чрез газопровода MEGAL и следователно за продажба на газ от този газопровод в посочената държава. Ето защо не може да се приеме, както твърди жалбоподателят, че посоченото писмо има за цел само да уточни условията за пренос от страна на трети лица чрез газопровода MEGAL.

295    Това тълкуване се потвърждава от прочита на писмото Direktion G във връзка с приложение 2 към споразумението MEGAL. [поверително] Следователно за газа, пренасян за E.ON, няма изходна точка във Франция и поради това той не може да бъде продаван в тази държава. [поверително].

296    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като в съображение 222 от обжалваното решение е приела, че целта на писмо Direktion G е била да попречи на E.ON да снабдява френските клиенти с газ, пренасян чрез газопровода MEGAL. Колкото до довода на жалбоподателя, изложен в писмената рeплика, че е било възможно да се даде друго смислено обяснение на фактите, различно от това, което Комисията възприема, следва отново да се припомни, че съдебната практика, върху която почива този довод, се отнася до ситуация, в която Комисията се основава единствено на поведението на разглежданите предприятия на пазара, за да стигне до извода за съществуването на нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 186), и в която Комисията не разполага с писмени доказателства. В настоящия случай обаче това не е така. Всъщност предвид неговата форма и съдържание писмото Direktion G трябва да се разглежда като писмено доказателство, така че посочената съдебна практика не е приложима. Това се отнася и за доказателствата, които потвърждават неговото съдържание, а именно споразумението MEGAL и приложение 2 към него.

297    На последно място, трябва да се отхвърли оплакването на жалбоподателя, че Комисията не е представила доказателства, от които да е видно, че писмото Direktion G е имало за цел и/или резултат да ограничи развитието на E.ON във Франция. Всъщност, видно от изложеното по-горе, Комисията не е тълкувала това писмо погрешно. Освен това, дори да се предположи, че посочените от Комисията в обжалваното решение доказателства не подкрепят нейното тълкуване, това е без значение, тъй като посоченото тълкуване впрочем се потвърждава от прочита на споразумението MEGAL във връзка с приложение 2 към него.

298    Във всеки случай за изчерпателност следва да се констатира, че видно от точки 299?303 по-долу, доводите на жалбоподателя не поставят под съмнение доказателствата, които Комисията е изложила в обжалваното решение в подкрепа на своето тълкуване.

299    Първо, доводът на жалбоподателя, според който, като е признала в съображение 198 от обжалваното решение, че към момента на подписване на придружителните писма евентуална конкуренция от страна на E.ON е изключена от правна гледна точка поради монопола на жалбоподателя, Комисията е потвърдила, че писмото Direktion G по принцип не може да има за цел и/или резултат ограничаването на продажбите на E.ON във Франция, трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точка 70 по-горе.

300    Второ, доводите на жалбоподателя, чиято цел е да се опровергае относимостта на препращането към приложение 2 към споразумението MEGAL, трябва да се отхвърлят по съображенията, изложени в съображение 295 по-горе.

301    Трето, що се отнася до съдържащото се в съображение 198 от обжалваното решение твърдение на Комисията, че поддържаните от 1999 г. между разглежданите предприятия контакти показват, че между поведението на E.ON на френския пазар и това на жалбоподателя на германския пазар съществува връзка, най-напред трябва да се отбележи, че Комисията не се основава конкретно на тази констатация, за да потвърди своето тълкуване на писмото Direktion G. Всъщност, видно от посоченото съображение, става въпрос за един от факторите, взети предвид, за да се обоснове изобщо, че споразумението и/или съгласуваната практика са се отнасяли и за продажбите на E.ON във Франция на газ от газопровода MEGAL. Ето защо доводите на жалбоподателя относно това твърдение са неотносими в рамките на настоящата част. По-нататък следва да се констатира, че няма никакво основание да се приеме, че твърдението на Комисията е било „опорочено“, както твърди жалбоподателят. Впрочем последният не излага никакви доказателства в жалбата. Напротив, твърдението на Комисията се потвърждава по-специално от информационна бележка с оглед на обзорната среща от 2 юли 2004 г., в която се указва, че до лятото на 2003 г. E.ON съзнателно се е въздържало да действа на френския пазар и че поради дейността на жалбоподателя в Германия продажбите му във Франция са се увеличили, което показва съществуването на връзка между продажбите на всяко от предприятията на пазара на другото. Това важи и за информационна бележка на E.ON от 5 октомври 2005 г. относно среща на 11 октомври 2005 г., от която се вижда, че в отговор на дейността на жалбоподателя в Германия, в края на 2003 г. E.ON е започнало да продава газ във Франция.

302    Четвърто, противно на онова, което твърди жалбоподателят, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че нейното тълкуване на писмото Direktion G съвпада с това на правния отдел на жалбоподателя. Наистина, от електронните писма от 9 и 17 февруари 2000 г. се установява, че въпросният правен отдел си поставя въпроса дали E.ON може да извършва пренос на газ за трети лица чрез газопровода MEGAL, и отбелязва, че в миналото е тълкувал разглежданите писма по благоприятен за E.ON начин, като е смятал, че то е могло да задължи трето лице, желаещо да пренася газ чрез този газопровод, да договаря с него, а не с MEGAL Finco. Извън този въпрос обаче същият отдел изрично потвърждава, че съдържанието на посоченото писмо сочи за мащабна „подялба на пазара“ между разглежданите предприятия. Ето защо това означава, че според правния отдел на жалбоподателя въпросното писмо е ограничавало възможността на E.ON да продава във Франция газ от газопровода MEGAL. Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че тези електронни писма подкрепят неговото тълкуване.

303    Пето, следва да се отхвърлят доводите, с които жалбоподателят цели да опровергае представените от Комисията в подкрепа на нейните твърдения писмени доказателства, а именно разменените писма от 13 и 21 май 2002 г. и електронното писмо от 16 март 2004 г. В самото начало следва да се отбележи, че както се установява от точки 81 и 96 от обжалваното решение, Комисията не е използвала тези документи, за да потвърди тълкуването си на писмото Direktion G, а по същество за да приеме, че разглежданото споразумение все още е в сила. По-нататък, що се отнася до доводите относно разменените писма от 13 и 21 май 2002 г., те трябва да се отхвърлят поради съдържащите се в точка 168 по-горе съображения. Накрая, доводите относно електронното писмо от 16 март 2004 г., от една страна, трябва да се отхвърлят, доколкото са свързани с доказателствената стойност на това писмо, поради изложените в точка 174 по-горе съображения. От друга страна, те трябва да се отхвърлят, доколкото целта им е да се оспори значението на обстоятелството, че съществува неизползван капацитет. Всъщност, като се позовава изрично на споразуменията MEGAL и предвид констатацията, че целият капацитет е запазен за жалбоподателя, писмото от 16 март 2004 г. квалифицира вноса на E.ON във Франция като „незаконен“. Колкото до [поверително], Комисията не се основава на такова доказателство, за да подкрепи доводите си, така че изложението на жалбоподателя в това отношение е неотносимо.

304    От всичко изложено по-горе следва, че първата част трябва да се отхвърли.

 б) По втората част

305    В рамките на настоящата част жалбоподателят изтъква, че що се отнася до френския пазар, въз основа на срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия не може да се установи никакво нарушение на член 81 ЕО. В това отношение той оспорва относимостта на пет срещи, на които Комисията се основава, за да установи наличието на съгласувана практика.

306    Тъй като доводите на жалбоподателя, касаещи документите относно тези пет срещи, проведени съответно на 27 февруари 2003 г., 2 септември 2003 г., 16 март 2004 г., 27 май 2004 г. и 2 юли 2004 г., не бяха приети (вж. по-специално точки 237, 238, 252 и 253 по-горе), настоящата част следва да се отхвърли.

 в) По третата част

307    Жалбоподателят счита, че в съответствие с принципа за изключване на прилагането на член 81 ЕО поради предприети от държавата действия, Комисията не е можела да определи за начална дата на нарушението на френския пазар дата преди януари 2003 г., когато първата газова директива е транспонирана във френското право и е приет Законът от 2003 г., с който официално се прекратява законният монопол на жалбоподателя върху вноса и износа на газ и френският пазар се отваря за конкуренция за привилегированите клиенти.

308    В това отношение като начало трябва да се припомни, че видно от член 1 от обжалваното решение, Комисията счита, че нарушението във Франция е продължило поне от 10 август 2000 г. до 30 септември 2005 г. Оттук следва, че настоящата част трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до периода преди 10 август 2000 г., тъй като за този период Комисията не е приела, че е налице нарушение във Франция. По-конкретно доводът на жалбоподателя, че Комисията не е извела последиците от своята констатация, която е изложена в производството по предявения от нея иск за установяване на неизпълнение на задължения, приключило с Решение на Съда от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑159/94, Recueil, стр. I‑5815), и според която законният монопол на жалбоподателя върху вноса е изключвал всякаква конкуренция от страна на чуждестранни оператори във Франция, трябва да се отхвърли, тъй като посочената констатация предхожда релевантния в случая период.

309    Поради това следва да се провери дали за периода между 10 август 2000 г. и януари 2003 г., що се отнася до Франция, може да се изключи наличието на нарушение на член 81 ЕО, извършено от разглежданите предприятия.

310    В това отношение трябва да се припомни, че в съображение 289 от обжалваното решение Комисията посочва, че законният монопол на жалбоподателя върху вноса е официално премахнат във френското право едва с влизането в сила на Закона от 2003 г. Тя обаче обръща внимание, че съгласно правото на Съюза френските власти са били длъжни да премахнат този монопол след изтичането на срока, определен за въвеждането на първата газова директива, тоест до 10 август 2000 г. Тя добавя, че като публично предприятие жалбоподателят не може да се позове на факта, че френските власти не са транспонирали своевременно първата газова директива в националното право. Поради това в съображение 291 тя счита, че що се отнася до доставката на газ във Франция, разследваното поведение представлява нарушение на член 81 от Договора за ЕО поне от 10 август 2000 г.

311    Тази преценка трябва да се възприеме.

312    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика членове 81 ЕО и 82 ЕО се отнасят само до антиконкурентното поведение на предприятия, което те са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, членове 81 ЕО и 82 ЕО не се прилагат. При това положение всъщност ограничението на конкуренцията не се дължи на самостоятелно поведение на предприятията, както изискват тези разпоредби. За сметка на това членове 81 ЕО и 82 ЕО могат да се приложат, ако се окаже, че националното законодателство оставя възможност за конкуренция, която може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена от самостоятелното поведение на предприятията (Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело Комисия и Франция/Ladbroke Racing, C‑359/95 P и C‑379/95 P, Recueil, стр. I‑6265, точки 33 и 34 и Решение на Съда от 11 септември 2003 г. по дело Altair Chimica, C‑207/01, Recueil, стр. I‑8875, точки 30 и 31).

313    В случая най-напред следва да се припомни, че след изтичане на срока за транспониране на първата газова директива, чиято цел е създаването на конкурентен газов пазар, френските власти е трябвало да оставят без приложение всяка разпоредба, която ѝ противоречи. По-специално те не са можели да противопоставят такива разпоредби на конкуренти на жалбоподателя, желаещи да навлязат на френския пазар на газ. Всъщност предимството на правото на Съюза изисква всяка разпоредба от национален закон, която противоречи на норма на Съюза, независимо дали е приета преди или след последната, да бъде оставена без приложение (Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело CIF, C‑198/01, Recueil, стр. I‑8055, точка 48).

314    Освен това следва да се подчертае, че организация, на която, независимо от правната форма, е възложено предоставянето на услуги в обществен интерес по силата на акт на публичен орган и под неговия надзор и която поради тази причина разполага с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от правните норми, приложими към отношенията между частни лица, спада към правните субекти, на които могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение на Съда от 12 юли 1990 г. по дело Foster и др., C‑188/89, Recueil, стр. I‑3313, точка 18), какъвто е случаят на жалбоподателя.

315    По-нататък, трябва да се констатира, че от август 2000 г. насетне, както основателно приема Комисията в съображение 290 от обжалваното решение, доставчици на газ са проникнали на френския пазар и някои клиенти са били обявени за привилегировани. Впрочем жалбоподателят признава, че считано от август 2000 г., е поел инициатива за приемане на преходен механизъм за достъп на трети лица до мрежата с оглед на постепенното отваряне на френския пазар за конкуренция. В рамките на производството, по което е постановено Решение на Съда от 28 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑259/01, Recueil, стр. I‑11093, точки 12 и 13), френските власти също обявяват, че преходният режим за достъп до газопреносната и газоразпределителната мрежа, който е в сила от 10 август 2000 г., позволява на привилегированите клиенти по смисъла на член 18 от първата газова директива да получат достъп до газопреносната мрежа чрез договори за пренос с минимален срок от една година. Прилагането на този режим дало възможност на някои привилегировани клиенти да предоговорят сключените от тях договори за доставка на газ и дори да сменят доставчика. Една година след въвеждането на посочения режим 14 % от привилегированите клиенти на френския пазар били сменили доставчика си и на този пазар се били появили 4 нови икономически оператори.

316    Накрая, както се установява от посочената в съображение 116 от обжалваното решение подготвителна записка относно обзорната среща на 20 декември 2001 г., E.ON е открило офис за продажби във Франция. Това нямаше да е възможно, ако към тази дата френският пазар беше изцяло затворен за конкуренция. Освен това от информационна бележка с оглед на обзорната среща на 2 юли 2004 г. е видно, че до лятото на 2003 г. E.ON съзнателно се е въздържало да извършва дейност на френския пазар. Следователно поне до тази дата неговото бездействие на френския пазар не се е дължало на законодателна пречка.

317    При тези условия следва да се констатира, че макар Законът от 1946 г. все още формално да е бил в сила, от 10 август 2000 г. на практика не може да се счита, че той е налагал въпросното антиконкурентно поведение или е създавал правна рамка, която сама по себе си премахва всякаква възможност на разглежданите предприятия за конкурентно поведение по смисъла на посочената в точка 312 по-горе съдебна практика. Ето защо жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията не е могла да приеме, от една страна, че твърдяното нарушение е започнало на 10 август 2000 г. и от друга страна, че съгласно Закона от 1946 г. жалбоподателят е имал законен монопол в областта на вноса и доставката на газ, тъй като това положение е останало непроменено. Впрочем, противно на поддържаното от жалбоподателя, това положение на законен монопол не е останало непроменено до приемането на Закона от 2003 г., доколкото от 10 август 2000 г. френските власти е трябвало да са транспонирали първата газова директива и самият жалбоподател признава, че считано от август 2000 г., е поел инициативата за приемането на преходен механизъм за достъп на трети лица до мрежата с оглед на постепенното отваряне на френския пазар за конкуренция.

318    Предходните изводи не се опровергават от факта, че от Решение от 28 ноември 2002 г. по дело Комисия/Франция, точка 315 по-горе (точка 21), следва, че практиките, възприети от икономическите оператори, в конкретния случай от жалбоподателя, след 10 август 2000 г., не могат да се разглеждат като надлежно изпълнение на задълженията по Договора. Всъщност единственият въпрос, който е от значение в случая, е дали от тази дата Законът от 1946 г. е налагал разглежданото антиконкурентно поведение, или е създавал правна рамка, която сама по себе си премахва всякаква възможност за конкурентно поведение, за да се провери дали член 81 ЕО намира приложение. Видно обаче от изложеното по-горе, конкретният случай не е такъв. При всички положения субект като жалбоподателя, който подлежи на контрол от страна на държавата, не може да се позове на неспазването от нейна страна на задълженията ѝ, произтичащи от ДФЕС, за да оправдае забранено от посочения договор антиконкурентно поведение.

319    Следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че „отварянето“, което той демонстрира, считано от август 2000 г., не може да се приравни на края на законния монопол или на монопола, изведен от това, че въведените преходни правила за ДТЛМ не са одобрени от законодателя. Всъщност Комисията е трябвало да проучи положението на френския пазар на газ обективно, а не само теоретично, за да провери дали независимо от формалното запазване на предвидения със Закона от 1946 г. законен монопол върху вноса, този закон е бил в състояние да изключи всякаква конкуренция на пазара. Произходът и естеството на мерките, позволили това отваряне, не могат да повлияят върху съдържащата се в съображение 290 от обжалваното решение констатация, че на френския пазар действително е била възможна конкуренция.

320    Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателя, няма нищо „парадоксално“ в това, че Комисията се основава на факта, че считано от 10 август 2000 г., неговите конкуренти са можели да снабдяват привилегировани клиенти във Франция, при положение че тази ситуация се дължи единствено на неговото поведение. Също така жалбоподателят неправилно смята, че това означава да бъде наказан за участието си в либерализацията и противоречи на целите на Съюза и на политиката на конкуренция. Впрочем в конкретния случай Комисията санкционира споразумението и разглежданите съгласувани практики, а не това, че от 10 август 2000 г. жалбоподателят е предприел действия за частичното и ограничено прилагане на първата газова директива. Във всеки случай съгласно посочената в точка 313 по-горе съдебна практика жалбоподателят е трябвало да допринесе за прилагането на първата газова директива, което той, макар и не по най-правилния начин, е направил с действията си след 10 август 2000 г.

321    Освен това, както изтъква жалбоподателят, от съдебната практика се установява, че в съответствие с принципа на правната сигурност на дадено предприятие не може да се налагат санкции, независимо дали административни или наказателни, за минало поведение, щом като това поведение е наложено с национален закон, изключващ възможността за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от самостоятелни действия на предприятията (вж. в този смисъл Решение по дело CIF, точка 313 по-горе, точка 53). Тази съдебна практика обаче не намира приложение в конкретния случай, тъй като, както вече бе посочено, независимо от формалното запазване на Закона от 1946 г., фактически е съществувала възможност за конкуренция, която да бъде възпрепятствана. Освен това този закон не е налагал разглежданото в случая поведение.

322    Доводът на жалбоподателя, че преди въвеждането на първата газова директива законовата и подзаконовата рамка не е предоставяла достатъчна правна сигурност на новите конкуренти, също трябва да се отхвърли, тъй като, както бе установено, въпреки запазването на Закона от 1946 г., не е била изключена всякаква възможност за конкурентно поведение от тяхна страна и до лятото на 2003 г. E.ON съзнателно се е въздържало да извършва дейност на френския пазар. Освен това от посочената в точка 313 по-горе съдебна практика ясно личи, че считано от 10 август 2000 г., разпоредбите на Закона от 1946 г. вече не са били противопоставими на чуждестранните оператори, желаещи да доставят газ във Франция в приложение на безусловните и точни разпоредби на първата газова директива. При тези условия поведението на разглежданите предприятия не може да бъде оправдано с правната несигурност, за която се твърди, че е съществувала преди действителното транспониране на първата газова директива. В това отношение трябва също да се отбележи, че оператор от величината на E.ON е разполагал с необходимите средства, за да се възползва след 10 август 2000 г. от либерализацията, като се позове на разпоредбите с непосредствено действие на директивата, дори и при липсата на транспониране във френското право. Впрочем, както се установява от съображение 290 от обжалваното решение, след изтичането на срока за транспониране на първата газова директива и преди приемането на мерки за нейното транспониране E.ON доставя газ в Белгия. В допълнение, противно на това, за което намеква с доводите си жалбоподателят, Комисията не упреква E.ON, че е развило дейността си на френския пазар едва след януари 2003 г., а само критикува разглежданите предприятия, затова че са сключили споразумение за разпределяне на пазари, което противоречи на член 81 ЕО.

323    От изложеното по-горе следва, че Комисията правилно е установила, че що се отнася до Франция, в периода между 10 август 2000 г. и януари 2003 г. разглежданите предприятия са нарушили член 81 ЕО. Ето защо в случая Комисията не е нарушила тази разпоредба, като е определила за начална дата на нарушението на френския пазар 10 август 2000 г.

324    Поради това третата част трябва да се отхвърли, а в резултат на това и третото правно основание като цяло.

4.     По четвъртото правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2004 г.

325    Това правно основание, изложено при условията на евентуалност спрямо предходните, с което жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала надлежно наличието след 13 август 2004 г. на споразумение и/или съгласувана практика между разглежданите предприятия, се състои от три части, изведени, първата, от нарушението на член 81 ЕО поради липсата на съгласуване на волята на разглежданите предприятия за прилагане на придружителните писма след август 2004 г., втората, от нарушаване на член 81 ЕО поради явно неправилна преценка на срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия след август 2004 г. и третата, при условията на евентуалност, от нарушение на член 81 ЕО, на правилата за събиране на доказателства и на задължението за мотивиране поради липсата на доказателства за наличието на нарушение на френския пазар след август 2004 г.

326    Преди да бъдат разгледани тези части от правното основание, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика за установения с членове 81 ЕО и 82 ЕО режим на конкуренция са от значение икономическите резултати от споразуменията или от всяка друга форма на съгласуване или на координиране, а не тяхната правна форма. Вследствие на това в случаите на престанали да бъдат в сила съглашения, за прилагането на член 81 ЕО е достатъчно те да произвеждат своите правни последици и след формалното им прекратяване. От това следва, че продължителността на дадено нарушение не трябва да се преценява в зависимост от периода, по време на който споразумението е в сила, а в зависимост от периода, по време на който разглежданите предприятия са имали забранено от член 81 ЕО поведение (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 187 и цитираната съдебна практика).

327    В конкретния случай в съображение 299 от обжалваното решение Комисията приема, че нарушението е прекратено, когато разглежданите предприятия действително са престанали да прилагат писмата Direktion I и Direktion G, както и договорното ограничение, възпрепятстващо жалбоподателя да използва изходните точки на газопровода MEGAL в Германия, за да снабдява клиенти с газ. Въпреки че тези писма са отменени официално със споразумението от 2004 г., в съображение 300 от обжалваното решение Комисията приема, че разглежданото договорно ограничение е било преустановено най-рано в края на септември 2005 г. Тя взима предвид факта, че междинното споразумение от 9 септември 2005 г. е позволило на жалбоподателя да продава на пазара газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, от 1 октомври 2005 г. и че споразумението от 2005 г. е влязло в сила на 13 октомври 2005 г. В това съображение тя посочва също, че по това време продажбите на жалбоподателя на газ от този газопровод на клиенти в Германия надвишават чувствително количествата, които той закупува в рамките на ППГ, едва от октомври 2005 г. Следователно Комисията счита, че член 81 ЕО е приложим, като се има предвид, че съгласуването продължава и след прекратяването на споразумението MEGAL и продължава да произвежда своите правни последици до замяната на последното.

328    Следователно, като се основава не само на доказателствата, от които се установява, че въпреки формалната отмяна на придружителните писма разглежданите предприятия са продължили да ги прилагат, но и на факта, че съдържащите се в приложение 2 към споразумението MEGAL договорни ограничения, които възпрепятстват жалбоподателя да използва изходните точки от газопровода MEGAL в Германия, все още са били в сила след споразумението от 2004 г., Комисията приема, че нарушението е продължило и след споразумението от 2004 г.

329    С оглед на тези съображения следва да се разгледат отделните части от настоящото правно основание.

 а) По първата част

330    В рамките на тази част жалбоподателят отбелязва, че обжалваното решение нарушава член 81 ЕО поради липсата на съгласуване на волята на разглежданите предприятия за прилагането на придружителните писма след август 2004 г.

331    В това отношение жалбоподателят повдига по същество две оплаквания, изведени, от една страна, от явна грешка в преценката и от друга страна, от липсата на доказателствена стойност на доказателствата, на които се позовава Комисията.

–       По първото оплакване

332    Жалбоподателят подчертава, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно участието му в ППГ, и по-специално като е приела, че фактът, че той е продавал газ в южната част на Германия през 2004 г., не е достатъчен, за да се докаже липсата на подялба на пазари.

333    В това отношение първо следва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, наличието на продажби на газ в Германия чрез газопровода MEGAL от октомври 2004 г. нататък само по себе си не доказва, че придружителните писма вече не са считани за обвързващи. Всъщност трябва да се припомни, че видно от съображение 73 от обжалваното решение, [поверително]. Следователно, както посочва Комисията, от 2003 г. нататък жалбоподателят извършва продажби на газ в Германия само в ограничен мащаб. Освен това продажбите на газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, които започват едва през 2004 г., представляват относително малка част (или, както отбелязва Комисията в съображение 101 от обжалваното решение, „относително незначителна“ част) от общия брой на продажбите на жалбоподателя в Германия и не могат да се разглеждат, както твърди той, като значителни. Всъщност през 2004 г. и 2005 г. [поверително]. Накрая, от съображение 101 от обжалваното решение се установява, че продадените от жалбоподателя в Германия между 2004 г. и септември 2005 г. количества газ от газопровода MEGAL почти изключително са били закупени от него от E.ON в рамките на ППГ и е трябвало задължително да бъдат прехвърлени в съответствие с решението на германските власти, с което се разрешава сливането между E.ON и Ruhrgas.

334    Предвид всички тези характеристики продажбите на газ от газопровода MEGAL наистина позволяват да се докаже наличието на търговски контакти с потенциални клиенти, както твърди жалбоподателят. Сами по себе си обаче те не установяват липсата на обвързваща сила на придружителните писма. Освен това, както отбелязва Комисията в съображение 102 от обжалваното решение, писмените доказателства сочат по същество, че жалбоподателят е смятал, че не може да извършва продажби в количества, надхвърлящи придобитите в рамките на ППГ, поради договорките с E.ON (вж. по-специално точки 337?339 по-долу). Колкото до довода, че Комисията е трябвало да вземе предвид направените от жалбоподателя оферти, достатъчно е да се припомни, че сами по себе си те във всички случаи не биха могли да докажат наличието на конкуренция (вж. точка 196 по-горе), още повече че в отговора си на изложението на възраженията самият жалбоподател признава, че нито една от посочените от него оферти не е довела до някакъв резултат. Що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията не е взела предвид обстоятелството, че някои от извършените от септември 2005 г. доставки на газ са свързани с договори, сключени още през 2004 г., следва да се препрати към съображенията, съдържащи се в точка 350 по-долу.

335    Второ, доводът, основан на това, че Комисията не е обяснила защо активното участие в ППГ и използването на закупените по този начин количества газ за препродажбата в Германия не представляват доказателство за липсата на картел, е неотносим, тъй като Комисията е трябвало да докаже наличието на нарушение, а не неговата липса. Във всеки случай участието в ППГ не доказва липсата на споразумение за разпределяне на пазари, като обстоятелството, че жалбоподателят свободно е избрал да участва в ППГ и да използва закупените в рамките на това участие количества газ, за да се развива в южната част на Германия, е без значение в това отношение. Всъщност в самото начало следва да се припомни, че както се установява от точка 346 от обжалваното решение, продаденият от жалбоподателя в Германия в рамките на ППГ газ не е предмет на разглежданото нарушение. По-нататък, както от анализа на продажбите на жалбоподателя, така и от писмените доказателства, се установява, че фактически той ограничава дейността си до придобитите в рамките на ППГ количества. В този смисъл той не извършва продажби, надхвърлящи значително тези количества. Следователно това показва, че независимо от участието си в ППГ, той е продължавал да спазва произтичащите от споразумението MEGAL договорни ограничения. Освен това от вътрешния отчет на E.ON за проведената на 29 март 2004 г. обзорна среща се вижда, че жалбоподателят е възнамерявал да участва в ППГ поради опасение руският газ да не попадне в лоши ръце и това да увеличи конкуренцията.

336    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че продажбите му чрез газопровода MEGAL надхвърлят придобитите в рамките на ППГ количества, той трябва да се отхвърли, тъй като, макар Комисията да не е оспорила този факт, както признава жалбоподателят, тя все пак е отбелязала в съображение 113 от обжалваното решение, че посочените продажби не са надхвърлили значително тези количества. Във всеки случай, дори обемът на продажбите на жалбоподателя да е бил малко по-голям от придобитите в рамките на ППГ количества, както се установява от съдържащата се в съображение 101 от обжалваното решение таблица, предвид незначителната разлика в това отношение не може да се приеме, че жалбоподателят не се е считал за обвързан от придружителните писма.

337    Трето, няма никакво основание да се счита, че в съображение 102 от обжалваното решение Комисията неправилно е посочила, като се е основала на електронното писмо от жалбоподателя от 21 юли 2004 г., чието съдържание бе припомнено в точка 189 по-горе, че последният е считал, че не може да черпи газ от газопровода MEGAL поради договорките с E.ON. Така няма основание да се приеме, както смята жалбоподателят, че невъзможността за черпене на газ от посочения газопровод, с изключение на придобитите в рамките на ППГ количества, се обяснява [поверително]. По-конкретно, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от това, че развитието му в южната част на Германия е било забавено поради технически причини [поверително], при положение че в рамките на ППГ това не е било така, трябва да се отбележи, че в разглежданото електронно писмо не са изтъкнати такива съображения в подкрепа на изложената от жалбоподателя позиция.

338    В този контекст трябва да се подчертае, че фактът, че това електронно писмо не препраща към придружителните писма, не е решаващ, като впрочем Комисията не твърди, че това е така. За сметка на това обстоятелството, че според въпросното електронно писмо, в очакване на общо споразумение относно газопровода MEGAL, е изключено да се използват изходни точки от този газопровод, освен изброените в това писмо, и фактът, че същото излага условията за доставка на клиенти в южна Германия чрез посочения газопровод, сочат, че описаната ситуация се дължи на съществуващото споразумение MEGAL [поверително].

339    Накрая, трябва да се отбележи, че посочената в бележка под линия 98 от обжалваното решение докладна записка на жалбоподателя от 10 май 2004 г. потвърждава съдържащото се в съображение 102 твърдение на Комисията. Всъщност от нея се установява, че що се отнася до входните и изходните точки на газопровода MEGAL, жалбоподателят има право да черпи газ, придобит чрез публичен търг (и само такъв газ към тази дата), без значение в коя входна или изходна точка на посочения газопровод. Освен това в тази докладна записка се посочва изрично, че преносът на газ [поверително] до крайните клиенти в Германия чрез изходна точка на газопровода MEGAL не е бил възможен към тази дата, тъй като жалбоподателят не е разполагал с такива изходни точки на запад от този газопровод.

340    Четвърто, следва да се констатира, че страната на произход на газа не е фактор, въз основа на който Комисията установява, че е налице нарушение. Всъщност от съображение 199 от обжалваното решение е видно, че разглежданото нарушение се отнася до доставката на газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, като не се указва нищо относно произхода на газа. Освен това в съображение 349 от обжалваното решение Комисията посочва, че продажбите, предмет на нарушението, са продажбите на газ, пренасян от E.ON и от жалбоподателя чрез газопровода MEGAL и продаван на клиенти в Германия и на привилегировани клиенти във Франция, с изключение на осъществените от E.ON в рамките на ППГ продажби на газ, който да бъде доставен във Вайдхаус, и на продажбите на закупен от жалбоподателя в рамките на посочения ППГ газ, който да бъде доставен във Вайдхаус. [поверително]. При тези условия следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията си противоречи, като установява нарушение [поверително]. Това се отнася и за довода на жалбоподателя, че Комисията не обяснява в каква степен произходът на газа би могъл да е от значение за квалификацията на посоченото нарушение.

341    Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че според Комисията придружителните писма трябва да се разглеждат най-много като клауза за местоназначение [поверително], достатъчно е да се приеме по примера на Комисията, че такава клауза представлява вертикално споразумение, което обикновено се сключва между доставчик и негов клиент в рамките на договор за доставка на газ и чиято цел е да се забрани на клиента да реекспортира закупения от доставчика газ, докато в конкретния случай разглежданото споразумение е хоризонтално споразумение, което е сключено между двама доставчици във връзка с изграждането на инфраструктура за пренос на газ и цели ограничаване на продажбите на газ, пренасян чрез тази инфраструктура на територията на всеки от тях. Поради това въпросното твърдение трябва да се отхвърли.

342    От всичко изложено по-горе следва, че първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване

343    Жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на доказателствата, въз основа на които Комисията е приела, че забраната да се черпи газ от газопровода MEGAL, е действала и след август 2004 г. Според него Комисията не е представила точни и непротиворечиви доказателства в подкрепа на твърдението, че въпреки споразумението от 2004 г. разглежданите предприятия са продължили да прилагат придружителните писма след тази дата.

344    Първо, що се отнася до приложение 2 към споразумението MEGAL, трябва да се припомни, че в това приложение са определени входните и изходните точки на газопровода MEGAL, които могат да използват разглежданите предприятия. Точка 2.1 от това приложение определя за всички пренасяни за жалбоподателя количества газ само една, разположена на френско-германската граница, изходна точка, освен ако разглежданите предприятия не договорят друго. Следователно с това приложение на жалбоподателя не се предоставя изходна точка в Германия и поради това той не може да черпи газ, предназначен за германски клиенти от газопровода MEGAL. Нищо не дава основание обаче да се приеме, че разглежданото приложение е прекратено или е станало безпредметно поради споразумението от 2004 г., или да се установи, че последното представлява договорено от разглежданите предприятия изменение на това приложение. Всъщност, както посочва Комисията в съображение 107 от обжалваното решение, в споразумението от 2004 г. това приложение не се споменава, което жалбоподателят впрочем не оспорва. Всъщност от текста на споразумението от 2004 г. изрично се установява, че то се отнася само до някои придружителни писма, като изобщо не се посочват други разпоредби от споразумението MEGAL или от приложенията към него. Впрочем жалбоподателят не представя никакви доказателства, които да опровергават съдържащото се в посоченото съображение твърдение на Комисията, според което, ако разглежданите предприятия са искали да засегнат в споразумението от 2004 г. въпроса за приложение 2 към споразумението MEGAL, те щяха да го направят изрично. Колкото до твърдението на жалбоподателя, че още през 2001 г., а след това чрез споразумението от 2004 г. разглежданите предприятия са признали, че писмото Direktion I, което според жалбоподателя съдържа разпоредба, подобна на посоченото приложение, е „нищожно“, от това твърдение не може поради липсата на изрично указание в този смисъл относно въпросното приложение (включително във факса от 7 януари 2002 г. или в споразумението от 2004 г.) да се направи извод, че това приложение е остаряло. Поради това доводите на жалбоподателя във връзка с въпросното приложение трябва да се отхвърлят.

345    Второ, що се отнася до статията от 23 август 2004 г., посочена в съображение 108 от обжалваното решение, най-напред следва да се отбележи, че става въпрос само за едно от доказателствата, на които Комисията основава анализа си, според който след споразумението от 2004 г. жалбоподателят е смятал, че не може да черпи газ от газопровода MEGAL поради договорките с E.ON. Всъщност, видно от съображения 111 и 112 от обжалваното решение, тя се позовава освен това на вътрешна докладна записка на жалбоподателя от януари 2005 г. относно плана на жалбоподателя за развитие в Германия, както и на поведението на последния.

346    По-нататък трябва да се констатира, че статията от 23 август 2004 г., публикувана в специализирано списание, предава изявленията на директора по продажбите на жалбоподателя в Германия и съдържа много конкретна информация за ограничените възможности на жалбоподателя да черпи газ от газопровода MEGAL. Така от нея се установява, че към датата на посочената статия жалбоподателят все още не е бил постигнал окончателно споразумение с E.ON относно черпенето на газ от посочения газопровод и че възможностите му да черпи газ от този газопровод са били ограничени. В тази статия се уточнява, че жалбоподателят е можел да черпи газ навсякъде, където това е било възможно въз основа на общо тълкуване на съществуващите норми. При тези условия доказателствената стойност на въпросната статия не може да се счита за ниска или несъществуваща и Комисията основателно се е позовала на този документ, за да подкрепи твърдението си, че видно от някои доказателства, жалбоподателят е смятал, че не е можел да черпи газ от този газопровод поради договорните си отношения с E.ON. Фактът, че въпросната статия е публикувана едва десет дни след сключването на споразумението от 2004 г., не е пряко относим, тъй като лицето, чиито изявления тази статия предава, със сигурност е било конкретно запознато, предвид функциите си, със ситуацията относно газопровода.

347    Накрая, жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията е отказала да вземе предвид писмото от 26 август 2004 г., с което E.ON отговаря на въпросната статия, и припомня, че писмото Direktion I е остаряло. Всъщност в съображение 110 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че това писмо ще бъде разгледано в точка 4.3.1 от посоченото решение, в общия контекст на довода на E.ON, че то е позволявало на жалбоподателя да черпи газ от газопровода MEGAL в Германия. Така в съображение 149 от обжалваното решение, съдържащо се в точка 4.3.1 от него, Комисията отбелязва, че твърдението, че E.ON е признало правото на жалбоподателя да черпи газ от газопровода MEGAL, се опровергава от доказателството, че както във вътрешните си отношения, така и в публичните изявления жалбоподателят е изразявал убеждението си, че няма право да черпи газ от газопровода извън закупените в рамките на ППГ количества. Следва да се приеме, че по този начин Комисията, макар и имплицитно, отговаря на доводите, основани на писмото на E.ON от 26 август 2004 г. Колкото до доводите на жалбоподателя, че писмото от 26 август 2004 г. доказвало липсата на съгласуване на волята на разглежданите предприятия, че „отказът“ от придружителните писма не съвпада по време със сключването на споразумението от 2005 г. и че трудностите на жалбоподателя да продава газ, се дължат на пречки, независещи от неговата воля, достатъчно е да се отбележи, че те се опровергават от други, по-късни по време от посоченото писмо доказателства (вж. по-конкретно документите, посочени в точки 349, 361 и 362 по-долу), както и от поведението на жалбоподателя на пазара (вж. точка 350 по-долу), от които се установява, че разглежданото нарушение продължава и след сключването на споразумението от 2004 г., така че тези доводи трябва да се отхвърлят. Освен това, макар от това писмо да е видно, че E.ON е потвърждавало многократно, че жалбоподателят може да черпи газ от газопровода MEGAL, [поверително], което показва, че на практика по това време възможността на жалбоподателя да черпи газ в Германия, все още е била най-малкото ограничена. Накрая, както посочва Комисията, от този документ ясно личи, че E.ON е обърнало внимание на жалбоподателя върху факта, че не е конструктивно да се правят обществено достояние описанието или обсъжданията на възможностите за черпене на газ от газопровода MEGAL, което показва, че E.ON е имало за цел най-вече да накара жалбоподателя да разбере, че е за предпочитане да не се изказва публично по този въпрос.

348    Следователно доводите на жалбоподателя във връзка с въпросната статия трябва да се отхвърлят.

349    Трето, що се отнася до плана на жалбоподателя за развитие в Германия в редакцията му от 2 септември 2005 г., от него е видно, че поради договорни клаузи жалбоподателят не може да черпи газ от различните изходни точки на газопровода MEGAL, нито да търгува пряко с притежавания от него преносен капацитет. Очакваното сключване на нов договор с E.ON за експлоатацията на газопровода е можело да промени това положение. В това отношение, дори това да се приеме за доказано, фактът, че този план за развитие е бил само на етапа на проект, както твърди жалбоподателят, не може да постави под въпрос точността на неговото съдържание, изготвено от собствените отдели на жалбоподателя, и оттам — неговата доказателствена стойност. Същото важи и за твърдението на жалбоподателя, че от години този план не е бил нито актуализиран, нито проверяван от самото предприятие. Това твърдение обаче сякаш се опровергава от факта, че в този документ изрично се указва, че става въпрос за „редакцията от 2 септември 2005 г.“. Впрочем жалбоподателят не представя окончателен документ с актуализирано и проверено съдържание, различно от това, на което се позовава Комисията.

350    Четвърто, що се отнася до съдържащото се в съображение 300 от обжалваното решение твърдение на Комисията, че количествата газ, пренасян чрез газопровода MEGAL, продадени от жалбоподателя на клиенти в Германия, са надвишили значително закупените от жалбоподателя в рамките на ППГ количества едва от октомври 2005 г., следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е взела предвид това обстоятелство при определянето на датата на преустановяване на нарушението. Всъщност, като се остави настрана фактът, че според него Комисията е изключила без приемлива обосновка алтернативните обяснения, според които продажбите в Германия значително са се увеличили през октомври и започнатите от октомври 2005 г. доставки са били последица от сключени доста преди тази дата договори за доставка, жалбоподателят не излага никакви доводи, за да докаже явна грешка в преценката. За да се направи извод за наличието на такава грешка обаче, жалбоподателят трябва да представи доказателства, от които да е видно, че съображенията на Комисията са неправилни, което в конкретния случай той не е направил. Във всеки случай Комисията е отговорила на изложените от жалбоподателя обяснения. Всъщност в съображение 302 от обжалваното решение Комисията е посочила в отговор на обяснението относно структурата на газовите години, че жалбоподателят е знаел, че всички годишни договори за доставка са влизали в сила през октомври, и че с основание е могъл да очаква ново споразумение с E.ON. Жалбоподателят не излага изрично доводи, които да опровергаят това твърдение. В съображение 113 от обжалваното решение Комисията посочва също, че дори по-рано жалбоподателят да е подписал споразумения за доставка с клиенти, това не променя обстоятелството, че в действителност той не е черпил газ от газопровода преди октомври 2005 г. и поради това е спазвал забраната за черпене на газ от газопровода MEGAL в Германия. Този извод трябва да се приеме, тъй като, както беше посочено, до октомври 2005 г. продадените от жалбоподателя в Германия количества газ от газопровода MEGAL са представлявали нищожно малка част от германското потребление и са надвишавали съвсем слабо придобитите в рамките на ППГ количества газ, които E.ON е било длъжно да прехвърли.

351    Оттук следва, че второто оплакване трябва да се отхвърли, а оттам и първата част.

 б) По втората част

352    В рамките на тази част жалбоподателят поставя под въпрос преценката на Комисията относно срещите и кореспонденцията след споразумението от 2004 г. Според него Комисията тълкува срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия след споразумението от 2004 г. напълно погрешно. В това отношение той излага пет довода.

353    На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че след споразумението от 2004 г. E.ON е продължило да се оплаква от конкуренцията, извършвана от жалбоподателя в Германия, в самото начало трябва да се отбележи, че Комисията не смята, макар в доводите си жалбоподателят да намеква за обратното, че това обстоятелство не позволява да се изключи наличието на споразумение и/или съгласувана практика за продължаване на прилагането на придружителните писма. В съображения 130?136 от обжалваното решение Комисията всъщност просто взема предвид това обстоятелство, наред с други, за да установи по същество наличието на тайно споразумение, и по-специално на кореспонденция между предприятията, която след споразумението от 2004 г. сочи по-скоро за съгласуване, отколкото за конкуренция.

354    По-нататък следва да се констатира, че наличието на такива оплаквания само по себе си не е достатъчно, за да се изключи съществуването на картел. Напротив, както по същество изтъква Комисията, ако преди това между разглежданите предприятия не съществуваше антиконкурентно споразумение за разпределяне на пазари, не би имало основание едното от тези предприятия да се оплаква на редовни срещи от конкуренцията, извършвана от другото на негова територия. Видно от съображение 195 от обжалваното решение, отделните доказателства за несъгласие по въпроси, които не би трябвало да се разглеждат между конкуренти в конкурентна среда, показват, че разглежданите предприятия са действали в рамките на обща позиция дори когато в някои случаи взаимно са се обвинявали в отклонения от тази позиция.

355    Посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че определени доказателства показват наличието на усилена конкуренция, не опровергава изложените по-горе съображения. Всъщност несъобразяването с картелното споразумение изобщо не се отразява на самото му съществуване (вж. Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Сборника, точка 74 и цитираната съдебна практика). Във всеки случай следва да се констатира, че дори да се предположи, че такава конкуренция съществува, това не променя обстоятелството, че разглежданите предприятия взаимно са критикували продажбите или цените си и са реагирали на тези критики, както се установява от съображения 123, 124 и 130?136 от обжалваното решение.

356    Впрочем, въпреки че както се вижда от докладна записка на жалбоподателя от 9 февруари 2005 г., E.ON е обвинило жалбоподателя, че „подбива“ цената на газа в Германия и че се възползва от разликата в цените [поверително], за да печели нови клиенти, което би могло да докаже определено конкурентно поведение от страна на жалбоподателя в Германия, това не променя факта, че позицията на последния е била, че трябва да се „работи по този въпрос“. В условията на нормална конкуренция обаче едно предприятие не „се занимава“ с обвиненията на своя конкурент относно цените си. Следователно това доказва, че жалбоподателят е възнамерявал да отговори на изразената от E.ON загриженост.

357    В това отношение следва да се припомни, че когато един икономически оператор се съобрази с оплакванията на друг икономически оператор, че е изложен на конкуренцията на стоките на първия оператор, поведението на въпросните оператори представлява съгласувана практика (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 211 по-горе, точка 283). В случая обаче следва да се приеме, че като е посочил във връзка с оплакванията на E.ON от цените му в Германия, че ще „работи по този въпрос“, и като е съставил след получените от E.ON оплаквания във връзка с ценовата му позиция относно продажбите към държавни предприятия докладна записка през април 2005 г., жалбоподателят се е съобразил с въпросните оплаквания по смисъла на посочената съдебна практика, въпреки че както по-специално следва от тази докладна записка, той е счел, че не е необходимо да се отдава голямо значение на позицията на E.ON.

358    От друга страна, трябва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва, че фактът, че понякога страните по споразумение за разпределяне на пазари не го спазват или едната страна се оплаква от неспазването му от другата страна, изобщо не показва, че това споразумение не продължава да действа и да се прилага. Той обаче счита, че това е неотносимо в случая, тъй като със споразумението от 2004 г. разглежданите предприятия са повторили, че придружителните писма са „нищожни“ и Комисията не е доказала съгласуване на волята на тези предприятия след август 2004 г.

359    От една страна обаче, доводите, с които жалбоподателят оспорва наличието на съгласуване след тази дата, бяха отхвърлени в рамките на първата част от настоящото правно основание. От друга страна, дори в споразумението от 2004 г. разглежданите предприятия да са заявили, че считат придружителните писма за „нищожни“, това не променя обстоятелството, че те са продължили да спазват произтичащото от тях споразумение за разпределяне на пазари, доколкото E.ON е продължило да се оплаква от действията на жалбоподателя, на което последният се е опитал да не отдава голямо значение, както по-специално показват докладните записки от 9 февруари и от април 2005 г. Освен това, както се установява от съображения 101?103 от обжалваното решение, що се отнася по-конкретно до жалбоподателя, до септември 2005 г. черпеният от него газ от газопровода MEGAL не е надхвърлял значително придобитите в рамките на ППГ количества.

360    На второ място, що се отнася до довода, с който жалбоподателят оспорва обстоятелството, че опасенията на E.ON по отношение на развитието на последния в Германия след август 2004 г. са били само привидни, достатъчно е да се отбележи, че според Комисията тези оплаквания не са били само „привидни“, както твърди жалбоподателят. Във всички случаи такива опасения не могат да докажат липсата на споразумение по същите съображения, по които бяха отхвърлени доводите във връзка с оплакванията на E.ON (вж. точки 353?359 по-горе). В това отношение следва да се посочи, че както беше отбелязано в точка 263 по-горе, докладната записка на жалбоподателя от април 2005 г. не свидетелства за агресивна ценова политика от негова страна в Германия. Впрочем трябва да се припомни, че съгласно посочената в точка 357 по-горе съдебна практика в условията на нормална конкуренция изглежда немислимо дадено предприятие да реагира на критиките на своя конкурент относно ценовата си политика и да се опитва да не отдава голямо значение на разбирането му за агресивно ценово позициониране, както жалбоподателят в посочената докладна записка, която е съставена в резултат на оплакванията на E.ON. Следователно тази докладна записка не е относима, за да се докаже липсата на картел. Всъщност, както изтъква Комисията, при конкретните обстоятелства изразените от E.ON опасения показват, че разглежданите предприятия са следели за спазването на споразумението поради изложените в точка 354 по-горе съображения. Противно на твърдението на жалбоподателя, това не означава разместване на доказателствената тежест, тъй като тази констатация трябва да се разглежда във връзка с другите доказателства, които показват, че след август 2004 г. неправомерното поведение е продължило.

361    На трето място, противно на онова, което твърди жалбоподателят, Комисията основателно е приела в съображение 124 от обжалваното решение, че той е реагирал на оплакванията на E.ON относно ценовата си политика в сегмента на [поверително] в Германия, като се е основала на докладните записки от 9 февруари и април 2005 г. В това отношение е достатъчно да се припомни, че в докладната записка от 9 февруари 2005 г. се указва, че ще трябва да се поработи по въпроса, свързан с обвиненията на E.ON, и че докладната записка от април 2005 г. е съставена в резултат на оплакванията на E.ON относно ценовото позициониране на жалбоподателя във връзка с продажбите на [поверително], което подбивало цената на газа в Германия. Следователно между оплакванията на E.ON относно политиката на жалбоподателя и реакцията на последния съществува връзка. При това положение не може да се твърди, че тълкуването на Комисията е неправилно. В това отношение трябва да се подчертае, че противно на поддържаното от жалбоподателя, в обжалваното решение Комисията не е приела, че в докладната записка от април 2005 г. се препоръчва смекчаване на агресивното поведение на жалбоподателя в Германия. Накрая следва да се уточни, че противно на онова, което твърди жалбоподателят, не може да се приеме, че такава реакция е белег за добро управление. Всъщност от посочената докладна записка ясно личи, че целта е била да не се отдава голямо значение на позицията на E.ON, а не да се запази нивото на рентабилност на жалбоподателя в Германия, както твърди последният.

362    На четвърто място, що се отнася до документите относно срещата от 21 септември 2005 г., а именно информационна бележка от 20 септември 2005 г., съставена с оглед на тази среща, и електронно писмо от 22 септември 2005 г., в което се прави резюме на срещата, които документи са посочени в съображения 132 и 133 от обжалваното решение, в самото начало следва да се констатира, че както в крайна сметка признава в отговор на въпрос на Общия съд по време на съдебното заседание, Комисията се основава на тях, за да приеме, че E.ON е продължило да се оплаква от конкуренцията, извършвана от жалбоподателя в Германия, и че тяхното поведение сочи по-скоро за съгласуване, отколкото за конкуренция. Поради това тези документи са приети за уличаващи, противно на първоначално изтъкваното от Комисията в нейното изложение.

363    По-нататък следва да се констатира, че свързаните с това доводи на жалбоподателя трябва да се отхвърлят. Всъщност, без да е необходимо да се разглежда информационната бележка от 20 септември 2005 г., изготвена с оглед на срещата на следващия ден, достатъчно е да се констатира, че макар далеч да не показва, както твърди жалбоподателят, че [поверително], отчетът за тази среща свидетелства за тайното съглашение между разглежданите предприятия. Всъщност от този отчет е видно, че жалбоподателят е посочил, че за него Германия не е ключов пазар и че наскоро от девет оферти се е стигнало до сключването на договор само с един клиент. Той е отбелязал също, че дори е загубил клиенти. Така, включително няколко дни преди приетата от Комисията дата на преустановяване на нарушението, жалбоподателят е обменил с E.ON сведения относно търговската си политика в Германия. Такива сведения са можели да повлияят на поведението на E.ON на пазара, което е узнало позицията на жалбоподателя по отношение на германските клиенти, и разкривали поведението, което същият е смятал да възприеме на този пазар. Изискването за самостоятелност на политиката на икономическите оператори, което е присъщо на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, обаче не допуска каквото и да било установяване на пряк или непряк контакт между подобни оператори, който може или да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрие на подобен конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил или предвижда да спазва на пазара, когато тези контакти имат за цел или резултат създаването на условия на конкуренция, които не биха съответствали на нормалните условия на съответния пазар. В това отношение следва да се презумира до доказване на противното от заинтересованите икономически оператори, че предприятията, които участват в съгласуването и развиват дейност на пазара, вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения, когато определят поведението си на този пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 275 по-горе, точки 117 и 121). Предвид тази съдебна практика трябва да се признае, че срещата на 21 септември 2005 г. е послужила за рамка на съгласуване, противоречащо на член 81, параграф 1 ЕО, като жалбоподателят дори не се опитва да представи доказателство, че въпросните сведения не са взети предвид.

364    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като се е позовала на документите относно срещата от 21 септември 2005 г., за да приеме, че обменът между разглежданите предприятия сочи по-скоро за съгласуване, отколкото за конкуренция.

365    На последно място, доводите, с които жалбоподателят цели да обори извода за наличието на обмен на сведения, вече бяха отхвърлени при прегледа на второто правно основание, поради което се препраща към него. Следва също да се припомни, че отчетът за срещата на 21 септември 2005 г. сам по себе си доказва, че разглежданите предприятия са обменяли сведения, които могат да повлияят на тяхното поведение на пазара и да го разкрият, а такъв обмен е забранен съгласно член 81 ЕО.

366    От всичко изложено по-горе следва, че втората част трябва да се отхвърли.

 в) По третата част

367    В рамките на тази част жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради нарушение на член 81 ЕО, на правилата за събиране на доказателства и поради липсата на мотиви, доколкото то не съдържа никакво доказателство относно наличието на нарушение на френския пазар след 13 август 2004 г.

368    В това отношение следва да се припомни, че от член 1 от обжалваното решение се установява, че нарушението в Германия е продължило от 1 януари 1980 г. поне до 30 септември 2005 г., а това във Франция — от 10 август 2000 г. поне до 30 септември 2005 г.

369    Най-напред обаче следва да се отбележи, че нито едно писмено доказателство не показва, че разглежданото нарушение е продължило след 13 август 2004 г. било то под формата на споразумение, или на съгласувана практика. Последният документ, който се отнася до френския пазар, е вътрешна информационна бележка на E.ON от 26 юни 2004 г. относно обзорната среща от 2 юли 2004 г., която бележка е съставена преди 13 август 2004 г. — датата на споразумението от 2004 г. Що се отнася по-конкретно до срещите и кореспонденцията, по време на които съгласно съображение 307 от обжалваното решение разглежданите предприятия са обсъждали съответните си стратегии на националните си пазари след август 2004 г., трябва да се отбележи, че в посоченото съображение Комисията не се позовава на нито едно конкретно писмено доказателство относно среща, касаеща френския пазар. Освен това документите относно срещите след 13 август 2004 г., упоменати в съображения 123, 124 и 130—136 от посоченото решение, се отнасят само до германския, но не и до френския пазар на газ.

370    По-нататък Комисията не се позовава на поведението на E.ON на френския пазар, за да докаже, че картелът е продължил да съществува на този пазар. Тя по-специално не посочва продажбите на E.ON във Франция, въпреки че прави това в съображение 300 от обжалваното решение, що се отнася до продажбите на жалбоподателя в Германия.

371    От друга страна, що се отнася до ограниченията относно изходните точки на газопровода MEGAL, които могат да се приложат спрямо E.ON във Франция, и по-специално тези, които произтичат от приложение 2 към споразумението MEGAL, те дори не са посочени от Комисията. Всъщност в съображения 299, 300 и 307 от обжалваното решение Комисията споменава само договорните ограничения, които пречат на жалбоподателя да използва изходните точки на газопровода MEGAL в Германия, за да снабдява клиенти. Във всички случаи, въпреки разпоредбите на приложение 2 към споразумението MEGAL, които се отнасят до E.ON, това предприятие е могло да черпи газ от газопровода MEGAL и да го продава във Франция, макар и както следва от съображения 73 и 101 от обжалваното решение, тези продажби да са представлявали само малка част от пазара и да са засягали малък брой клиенти.

372    Накрая, трябва да се отбележи, че не може да се приеме, че твърдението на Комисията, посочено в съображение 304 от обжалваното решение, според което фактът, че разглежданите предприятия са договорили ново споразумение, показва, че те са продължавали да се чувстват обвързани от съществуващото споразумение, или твърдението на Комисията, че при липсата на ново споразумение, старото споразумение все още е в сила, подкрепя надлежно изводите ѝ относно френския пазар. Тези общи твърдения не могат да се приемат за достатъчно конкретни и съгласувани доказателства за това, че нарушението е продължило във Франция след споразумението от 2004 г.

373    Следователно трябва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не е представила нито едно доказателство, от което да се заключи, че разглежданото нарушение е продължило на френския пазар след споразумението от 2004 г. Впрочем в съдебното заседание Комисията признава, че що се отнася до положението на френския пазар, тя не разполага с доказателства, подобни на тези относно германския пазар.

374    След като обаче в член 1 от обжалваното решение се провежда разграничение между продължителността на нарушението на германския и на френския пазар, Комисията е трябвало да подкрепи и извода си относно френския пазар. С други думи, след като в член 1 от обжалваното решение е възприела различна продължителност на нарушението по отношение на германския и на френския пазар, Комисията е трябвало да представи необходимите доказателства, които да позволят да се установи надлежно наличието на нарушение на тези два пазара и възприетата продължителност по отношение на всеки от тях. Всъщност тежестта на доказване на наличието на нарушението и оттам на неговата продължителност пада върху Комисията (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 341 и цитираната съдебна практика).

375    Тези съображения не се поставят под съмнение от обстоятелството, че нарушението представлява едно-единствено продължавано нарушение. Всъщност естеството на констатираното нарушение не оказва влияние върху факта, че след като в разпоредителната част на обжалваното решение Комисията е определила отделна продължителност на нарушението за френския и за германския пазар, тя е била длъжна да я докаже надлежно и в двата случая.

376    Освен това доводът на Комисията, че нищо не доказва преждевременно преустановяване на разглежданото нарушение само на френския пазар, не може да се приеме, тъй като Комисията не може да изпълни задължението си да докаже фактите, които са в нейна тежест, просто като констатира, че няма данни, че въпреки споразумението от 2004 г. посоченото нарушение не е преустановено.

377    От друга страна, що се отнася до твърдението на Комисията, че преждевременното преустановяване противоречи на споразумението за разпределяне на пазари или не отговаря на никаква логика, достатъчно е да се посочи, че такова твърдение не може да докаже, че разглежданото нарушение е продължило на съответните два пазара. Впрочем, както посочва жалбоподателят, това твърдение противоречи на собствената констатация на Комисията, че разглежданото нарушение не започва по едно и също време. В това отношение не се убедителни доводите на Комисията, че асиметрията относно началната дата на нарушението се обяснява само с обстоятелството, че разглежданото споразумение не е можело да породи действието си на френския пазар, докато той е бил затворен за конкуренция, и че асиметрията относно датата на преустановяване е фактически въпрос. Впрочем твърдението на Комисията, че разглежданите предприятия са продължили да спазват придружителните писма след споразумението от 2004 г. както в Германия, така и във Франция, изобщо не е обосновано, що се отнася до Франция.

378    Следователно Комисията не доказва надлежно, че разглежданото нарушение е продължило във Франция в периода между 13 август 2004 г. и 30 септември 2005 г.

379    Поради това член 1 от обжалваното решение следва да се отмени, доколкото с него се констатира, че нарушението е продължило във Франция през този период.

 Б – По искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер

 1. По искането за отмяна на глобата

380    В подкрепа на искането си за отмяна на глобата жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на забрана на обратното действие.

381    Жалбоподателят изтъква по същество, че като му е наложила глоба, а в сходни предходни случаи не е налагала такава глоба, Комисията е нарушила принципите на равно третиране, на пропорционалност и на забрана на обратното действие.

382    В това отношение следва да се подчертае, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 има за цел да предостави на Комисията право да налага глоби, за да може същата да изпълнява възложените ѝ от правото на Съюза надзорни функции (вж. в този смисъл Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия, точка 288 по-горе, точка 105 и Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 105). Тези функции включват задачата за разследване и санкциониране на отделните нарушения, както и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи и към направляване поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че Комисията трябва да следи за възпиращия характер на глобите (Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сборник, стр. II‑1443, точка 79).

383    В конкретния случай Комисията приема в съображение 320 от обжалваното решение, че налагането на глоби не засяга принципа на равно третиране. Според нея обстоятелствата, поради които се е стигнало до по-ранните решения, посочени от разглежданите предприятия в хода на административното производство, се различават от тези в настоящия случай, така че изобщо не е налице сходно положение, което е различно третирано. В това отношение тя отчита естеството на разглежданото нарушение в съображение 321 от посоченото решение, както и неговия контекст, приложно поле и продължителност в съображение 322 от това решение. Накрая, тя отхвърля доводите, че разглежданите предприятия са имали основание да очакват, че Комисията няма да наложи глоба, тъй като преди решенията по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL не са знаели, че извършват нарушение или тъй като с първото от тези решения не е наложена никаква глоба (вж. съображения 323?325 от обжалваното решение).

384    С оглед на тези обстоятелства следва да се разгледат изложените от жалбоподателя в рамките на настоящото правно основание оплаквания.

385    Що се отнася, на първо място, до оплакването, че е нарушен принципът на равно третиране, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика по-ранната практика на Комисията не служи сама по себе си като правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, като се има предвид, че същата е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 254 и цитираната съдебна практика). Така, решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите за тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 60).

386    Все пак принципът на равно третиране, който не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, е задължителен за Комисията, когато налага глоба на предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция, както и за всяка друга институция във всичките ѝ дейности (вж. Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело JCB Service/Комисия, T‑67/01, Recueil, стр. II‑49, точка 187 и цитираната съдебна практика).

387    Това не променя факта, че по-ранните решения на Комисията в областта на глобите могат да бъдат релевантни от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране само ако се докаже, че фактическите обстоятелствата по делата, по които са постановени тези други решения, каквито са съответните пазари, стоки, страни, предприятия и периоди, са сходни с тези по конкретния случай (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точка 316 и цитираната съдебна практика).

388    В настоящия случай обаче, както се установява от точки 389?396 по-долу, фактическите обстоятелства по делата, по които са постановени по-ранните решения, на които се позовава жалбоподателят, не са сходни с тези в настоящия случай, така че посочените решения не са релевантни от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране в съответствие с цитираната в точка 387 по-горе съдебна практика.

389    Всъщност, първо, по дело Sonatrach, по дело E.ON/Газпром, по дело OMV/Газпром, по дело ENI/Газпром и по дело NLNG не е наложена никаква глоба, поради факта че Комисията прекратява производството по тези преписки, без да приеме официално решение, че е налице нарушение по-специално с оглед поетите от съответните предприятия ангажименти. В конкретния случай обаче положението е различно, тъй като Комисията приключва производството с решение, с което се установява нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО.

390    Второ, противно на онова, което твърди жалбоподателят, положението в настоящото дело е различно от разглежданото по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL.

391    Най-напред, фактът, че разглежданото поведение засяга газовия сектор и съвпада с период на либерализация и следователно с големи промени в сектора, не може сам по себе си да докаже, че обстоятелствата по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL са сходни с тези по настоящия случай.

392    По-нататък, в дело GDF/ENI и в дело GDF/ENEL Комисията отчита обстоятелството, че става дума за първото решение относно териториалните ограничения в газовия сектор. В настоящия случай обаче това вече не е така.

393    Освен това разглежданите ограничения се различават по естеството си. Всъщност ограниченията по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL са от вертикален характер, доколкото произтичат, от една страна, от договор за транзит и от друга, от договор, който може да се разглежда като договор за пренос или като договор за покупко-продажба. Впрочем от анализа, който прави Комисията по тези дела във връзка с приложимостта на член 81, параграф 3 ЕО, следва, че тя самата счита тези ограничения за вертикални. Не такова обаче е положението в настоящия случай, където ограничението има хоризонтален характер, доколкото произтича от споразумение между двама доставчици относно използването на газопровод и е свързано с възможностите за продажба на газ на респективните им пазари. В това отношение фактът, че според Комисията евентуалната правна квалификация на договора, разглеждан по дело GDF/ENEL като договор за услуга/пренос, не е пречка клаузата „за използване на газа в Италия“ да се приеме за клауза, ограничаваща препродажбата, не поставя под въпрос обстоятелството, че естеството на ограниченията е различно. Всъщност тази констатация се отнася до техните последици, а не до тяхното естество. Освен това, както посочва Комисията, дело GDF/ENI и дело GDF/ENEL се различават от настоящия случай, тъй като тези дела се отнасят до договорна клауза, която ограничава едностранно територията, на която ENI и ENEL могат да използват газа, предмет на договора, докато в настоящия случай ограничението се отнася до респективните територии на разглежданите предприятия. В това отношение следва да се уточни, от една страна, че жалбоподателят не посочва в каква степен тази разлика не е относима и от друга, че доводите му относно твърдения асиметричен характер на придружителните писма вече бяха отхвърлени.

394    От друга страна, за разлика от конкретния случай, по дело GDF/ENI и дело GDF/ENEL не е установена никаква съгласувана практика. Относимостта на тази разлика не се поставя под въпрос с изтъкнатия от жалбоподателя факт, че според обжалваното решение понятията за споразумения и съгласувани практики са гъвкави и могат да се припокрият, и следователно между тези две понятия не следва да се прокарва ясно разграничение. Всъщност обстоятелството, че не е необходимо да се прави разлика между тези два вида нарушения, не поставя под въпрос факта, че в конкретния случай са констатирани и двете, докато това не е така по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL. Колкото до довода на жалбоподателя, че срещите и кореспонденцията между разглежданите предприятия в периода 1999?2005 г. не позволяват да се установи наличието на самостоятелно нарушение, състоящо се в обмен на чувствителна информация, независимо от придружителните писма, той вече бе отхвърлен, видно от точки 243?258 по-горе.

395    Накрая, независимо от констатираната грешка относно началната дата на нарушението в Германия и тази относно датата на преустановяване на нарушението във Франция, следва да се отбележи, че нарушението по дело GDF/ENI и по дело GDF/ENEL е извършено в сравнително кратък период, а именно около 2 години, докато това не е така в конкретния случай, при който нарушението продължава поне 7 години в Германия и 4 години във Франция. Поради това доводите на жалбоподателя, чиято цел е да се оспори тази разлика, също трябва да се отхвърлят.

396    С оглед на всичко изложено по-горе оплакването, че е нарушен принципът на равно третиране, трябва да се отхвърли.

397    На второ място, следва да се отхвърли оплакването, че е нарушена забраната за обратно действие на наказателните разпоредби, тъй като жалбоподателят не изтъква в тази връзка никакъв довод, различен от изложените в подкрепа на оплакването, че е нарушен принципът на равно третиране. Във всеки случай това оплакване може само да бъде отхвърлено, тъй като всяко предприятие, по отношение на което е образувано административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, трябва да отчита възможността, че във всеки момент Комисията може да реши да увеличи размера на глобите в сравнение с прилагания в миналото (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P?C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 229) и това, че Комисията може във всеки момент да преразгледа общия размер на глобите във връзка с прилагането на друга политика в областта на конкуренцията, следователно е предвидимо от съответните предприятия. Тази преценка не може да се постави под въпрос от изявлението, цитирано от жалбоподателя и съдържащо се в прессъобщение за решенията по дела GDF/ENI и GDF/ENEL, че Комисията щяла да показва много по-малко снизхождение в случаите, когато след приемането на тези решения установи съществуването на ограничения от същия вид в други договори за газ. Всъщност от това не може да се направи извод, поради липсата на изрично посочване в това отношение както във въпросното прессъобщение, така и в споменатите решения, че Комисията не възнамерява да санкционира нарушения, започнати преди приемането на тези решения. Освен това вече бе отбелязано, че положението по настоящото дело се различава от това по дела GDF/ENI и GDF/ENEL (вж. точки 390?396 по-горе). Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че в съответствие с принципа на равно третиране и на забраната за обратно действие на наказателните разпоредби Комисията е указала, че затягането на нейната санкционна политика във всеки случай важи само за практики, извършвани след посочените решения.

398    На последно място, що се отнася до оплакването, че е нарушен принципът на пропорционалност, като неотносими в конкретния случай следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че Комисията не може да наложи глоба за нарушение, чиито характеристики са били основание в по-ранно подобно дело да се приеме, че няма финансова санкция, която може да се определи като пропорционална, без да се наруши принципът на пропорционалност. Всъщност обстоятелството, че Комисията не е наложила глоба на извършителя на нарушение на правилата за конкуренция, само по себе си не може да попречи да се наложи глоба на извършителя на нарушение от същото естество (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. по дело Compagnie générale maritime и др./Комисия, T‑86/95, Recueil, стр. II‑1011, точка 487). Освен това обстоятелствата по делата, по които са постановени другите решения, на които се позовава жалбоподателят, не са сходни с тези в конкретния случай (вж. точки 389?396 по-горе). Следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че Комисията мълчаливо приема, че би било в противоречие с този принцип да се наложат финансови санкции за поведение като разглежданото в случая в момент, когато правото все още не е било изяснено. Всъщност не може да се направи извод за такова становище на Комисията, както изглежда твърди жалбоподателят, поради факта че в свързано с дело GDF/ENEL прессъобщение тя посочва, че би искала да изясни правото, което ще е от полза не само на предприятията по тези дела, но и на всички действащи в сектора предприятия. Всъщност в това прессъобщение Комисията изтъква обстоятелството, че е необходимо изясняване на правото, само за да докаже, че е имала интерес да приеме официално решение относно минало нарушение. Подобно обстоятелство обаче не е относимо при определянето на глобата в конкретния случай. Същото важи и за съдържащата се в Решение GDF/ENI и в Решение GDF/ENEL констатация на Комисията, че у предприятията от сектора не трябва да се създава или поддържа неправилно впечатление, че практики като наблюдаваните в случая са в съответствие с правото на Съюза. Поради това оплакването, че е нарушен принципът на пропорционалност, също трябва да се отхвърли.

399    Накрая, няма никакво друго основание с оглед на принципа на равно третиране, принципа на пропорционалност и забраната за обратно действие Общият съд да измени обжалваното решение, що се отнася до размера на глобата.

400    От всичко изложено по-горе следва, че единственото правно основание, изложено в подкрепа на искането за отмяна на глобата, трябва да се отхвърли.

401    Освен това Общият съд счита, че нито една от абсолютните процесуални пречки, които е длъжен да разгледа служебно (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, Сборник, стр. I‑12789, точка 131), не е налице и съответно той няма основание да упражни правомощието си за изменение на решението, за да отмени глобата.

 2. По искането за намаляване на размера на глобата

402    В подкрепа на искането си за намаляване на размера на глобата жалбоподателят, след като частично оттегля жалбата си с писмената реплика, излага пет правни основания, изведени, първото, от това, че твърдяното нарушение относно френския пазар на газ не е надлежно доказано и че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви в това отношение, второто, от неправилна преценка на продължителността на нарушението, третото, от неправилна преценка на тежестта на нарушението, четвъртото, от неправилна преценка на необходимостта да се изиска заплащането на 15 % допълнителна сума и петото, от неправилна преценка на смекчаващите обстоятелства.

 а) По първото правно основание, изведено от това, че твърдяното нарушение относно френския пазар на газ не е надлежно доказано и че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви в това отношение

403    Жалбоподателят изтъква, че доколкото Комисията не е доказала надлежно наличието на нарушение относно френския пазар на газ и че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви в това отношение, размерът на наложената му глоба трябва да се намали пропорционално на продажбите му във Франция.

404    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че доводите на жалбоподателя относно доказването, че що се отнася до френския пазар на газ, е налице нарушение, и относно съответните мотиви в обжалваното решение бяха отхвърлени при разглеждането на третото правно основание, изложено в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, и че настоящото правно основание няма никакво самостоятелно значение спрямо посочените доводи.

405    От друга страна, Общият съд счита, че няма никакво друго основание за упражняване на правомощието му за изменение на решението, що се отнася до размера на глобата с оглед наличието на нарушение на френския пазар.

406    Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

 б) По второто правно основание, изведено от неправилна преценка на продължителността на нарушението

407    С това правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията е преценила неправилно продължителността на нарушението. Според него не е имало нарушение преди август 2000 г. в Германия и преди януари 2003 г. във Франция. Освен това вече не било налице нарушение след август 2004 г. във Франция и в Германия, а при условията на евентуалност — след август 2004 г. във Франция. Жалбоподателят смята, че поради това продължителността и стойността на продажбите във връзка с твърдяното нарушение трябва да бъдат намалени, а оттам и размерът на глобата.

408    В това отношение най-напред трябва да се припомни, че както се установява при прегледа на третата част от четвъртото правно основание, изложено в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, Комисията не е доказала надлежно, че що се отнася до френския пазар, разглежданото нарушение е продължило след 10 август 2004 г., и то до 30 септември 2005 г. Ето защо изглежда уместно, като упражни правомощието си за изменение на решението, Общият съд да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба, за да вземе предвид продължителността на нарушението на посочения пазар. Конкретните последици от упражняването на това правомощие ще бъдат уточнени в точки 458?466 по-долу.

409    По-нататък, тъй като доводите, с които жалбоподателят цели да докаже, от една страна, че преди август 2000 г. на германския пазар и преди януари 2003 г. на френския пазар не може да се констатира никакво нарушение и от друга страна, че след август 2004 г. на германския пазар не може да се констатира никакво нарушение, вече бяха отхвърлени при разглеждането на правните основания, изложени в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, настоящото правно основание следва да се отхвърли, доколкото се отнася до посочените доводи, като се има предвид, че в тази си част то няма никакво самостоятелно значение спрямо тях.

410    Накрая, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че при упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол Общият съд може да намали размера на наложената му глоба, по съображение че Комисията не е доказала защо основанието да вземе предвид само периода след април 1998 г., за да изчисли размера на глобата във връзка с германския пазар (при положение че нарушението е започнало още на 1 януари 1980 г.), не важи по отношение на периода от края на април 1998 г. до август 2000 г., въпреки липсата на ДТЛМ през този период. Всъщност в съображение 372 от обжалваното решение Комисията посочва, що се отнася до периода между 1998 г. и 2000 г., че отменяйки на 24 април 1998 г. предвиденото за демаркационните споразумения освобождаване, германският законодател е установил, че газовият сектор трябва да бъде отворен за конкуренция след тази дата. Освен това при прегледа на първото правно основание, изложено в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, не се установи основание да се смята, че Комисията неправилно е приела, че след 1998 г. в Германия е съществувала потенциална конкуренция.

411    Накрая Общият съд счита, че няма никакво основание да упражни правомощието си за изменение на решението, както предлага жалбоподателят, що се отнася до размера на глобата с оглед продължителността на нарушението, извън посочените в точка 408 по-горе последици.

412    От изложеното по-горе следва, че освен в частта, която се отнася до края на нарушението на френския пазар, настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 в) По третото правно основание, изведено от неправилна преценка на тежестта на нарушението

413    С това правно основание жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е опорочено от грешка и от нарушение на принципа на пропорционалност, що се отнася до определянето на тежестта на нарушението. Като се позовава на естеството на нарушението и на липсата на прилагане на споразумението и на последици от него, той твърди, че процентът от стойността на продажбите, възприет от Комисията при определянето на основния размер на глобата, в конкретния случай 15 %, е прекомерен и трябва да бъде намален от Общия съд.

414    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика размерът на глобите трябва да бъде определен в зависимост от обстоятелствата и тежестта на нарушението, а преценката на тежестта на нарушението, която е необходима, за да се определи размерът на глобата, трябва да се извърши, като се вземе предвид по-специално естеството на наложените на конкуренцията ограничения (вж. Решение на Общия съд от 23 февруари 1994 г. по дело CB и Europay/Комисия, T‑39/92 и T‑40/92, Recueil, стр. II‑49, точка 143 и цитираната съдебна практика).

415    Така, за да прецени тежестта на нарушенията на правилата за конкуренция, за които носи отговорност дадено предприятие, при определянето на съразмерна за тази тежест глоба Комисията може да вземе предвид особено дългата продължителност на някои нарушения, броя и разнообразието на нарушенията, които засягат всички или почти всички продукти на разглежданото предприятие, а някои от тях и всички държави членки, особената тежест на нарушенията, които са част от целенасочена и съгласувана стратегия, целяща чрез различни практики за отстраняване на конкурентите и чрез политика на обвързване на клиентите да запази изкуствено или да затвърди господстващото положение на предприятието на пазарите, на които конкуренцията вече е ограничена, особено вредните последици от злоупотребата по отношение на конкуренцията и предимството, което предприятието е извлякло от нарушенията си (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 октомври 1994 г. по дело Tetra Pak/Комисия, T‑83/91, Recueil, стр. II‑755, точки 240 и 241).

416    Съгласно параграфи 19 и 21 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата се обвързва с дела на стойността на продажбите, до 30 % в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението. Освен това съгласно параграф 20 от посочените Насоки оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.

417    Видно от съображение 364 от обжалваното решение, за да определи в случая тежестта на нарушението, Комисията взема предвид по-специално обстоятелството, че по самото си естество споразуменията за разпределяне на пазари са едни от най-тежките нарушения на разпоредбите на член 81 ЕО, тъй като на редовни срещи предприятията са постигнали съгласие да разработят таен и институционализиран проект, насочен към ограничаване на конкуренцията в газовия сектор, обстоятелството, че споразумението и съгласуваните практики са замислени, ръководени и насърчавани на най-високо равнище в предприятията и са използвани изцяло в техен интерес и в ущърб на техните клиенти и в крайна сметка на крайните потребители, както и обстоятелството, че нарушението се отнася до газа, пренасян за Франция и Германия чрез газопровода MEGAL, тоест до основна част от общия пазар. В съображение 365 от посоченото решение тя стига до извода, че предвид естеството на нарушението трябва да се приложи ставка в размер на 15 % от съответните продажби.

418    Нито едно от изложените от жалбоподателя обстоятелства не поставя под съмнение този извод.

419    Всъщност при прегледа на правните основания, изложени в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, не се опровергава констатацията в съображение 2 от обжалваното решение, че разглежданите предприятия са участвали в едно-единствено сложно и продължавано нарушение на член 81 ЕО, в резултат на което е била ограничена конкуренцията на съответните им национални пазари, и по-специално се е стигнало до разпределянето на пазари и до обмена на поверителни сведения относно доставката на природен газ, пренасян чрез газопровода MEGAL. В това отношение трябва да се отбележи, че твърденията на жалбоподателя относно естеството на нарушението, а именно че от една страна, придружителните писма не представляват хоризонтално споразумение за разпределяне на пазари, а най-много клауза за местоназначение и от друга страна, дори да бяха анализирани отделно от придружителните писма, срещите и други контакти между разглежданите предприятия нямаше да обосноват извода, че е налице едно от най-тежките ограничения на конкуренцията, вече бяха отхвърлени при разглеждането на правните основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение (вж. по-специално точки 243?258 и 341 по-горе). Впрочем в електронните си писма от 9 и 17 февруари 2000 г. правният отдел на жалбоподателя признава, че писмото Direktion G сочи за мащабна „подялба на пазари“, което показва, че жалбоподателят напълно е разбирал неговия антиконкурентен характер.

420    По своето естество такова явно нарушение на конкурентното право е особено тежко. То застрашава постигането на най-основните цели на Съюза, и по-специално на единен пазар (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 22 април 1993 г. по дело Peugeot/Комисия, T‑9/92, Recueil, стр. II‑493, точка 42). Това се потвърждава от точка 23 от Насоките от 2006 г., в която се уточнява, че хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията.

421    В точка 23 от Насоките от 2006 г. се посочва също, че с оглед на политиката на конкуренция тези споразумения ще бъдат наказвани с най-тежки глоби и поради това делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скалата, която съгласно точка 21 от тези насоки е от 0 % до 30 %.

422    При тези условия Комисията не е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че предвид естеството на нарушението трябва да се приложи ставка в размер на 15 % от съответните продажби.

423    Следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя относно прилагането и последиците от нарушението, доколкото в съответствие с точка 23 от Насоките от 2006 г. Комисията може да определи размера, като има предвид само естеството на нарушението. Във всеки случай, що се отнася, от една страна, до прилагането, от съображение 228 от обжалваното решение е видно, че години наред разглежданите предприятия са прилагали въпросното споразумение, както и съгласувана практика, което не бе поставено под съмнение при прегледа на искането за отмяна на посоченото решение. Що се отнася, от друга страна, до последиците от нарушението върху пазара, в същото съображение Комисията смята, че след като тайните споразумения са били прилагани, може да се презумира, че те по-нататък са породили конкретни антиконкурентни последици за пазара, в смисъл че нарушението е затвърдило съществуващите преди либерализацията монополи и е забавило последиците от нея.

424    Накрая, няма никакво друго основание Общият съд да упражни, с оглед тежестта на нарушението, правомощието си за изменение на решението, що се отнася до размера на глобата.

425    Оттук следва, че третото правно основание трябва да се отхвърли.

 г) По четвъртото правно основание, изведено от неправилна преценка на необходимостта от заплащане на допълнителна сума в размер на 15 %

426    С това правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не може да изисква допълнителна сума в размер на 15 % с довода, че поради естеството на споразуменията за разпределяне на пазари обикновено е оправдано да се заплаща допълнителна сума от поне 15 %.

427    В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до изчисляването на размера на глобите, в точка 25 от Насоките от 2006 г. се предвижда, че независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията включва в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите с цел да възпира предприятията да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, подялба на пазара и ограничаване на продукцията. В случай на други нарушения Комисията може да изиска и допълнителна сума.

428    В посочената точка се уточнява, че за целите на вземане на решение относно дела от стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията отчита редица фактори, и по-специално посочените в точка 22 от Насоките от 2006 г., а именно естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението, както и дали нарушението е било извършено или не.

429    В конкретния случай в съображение 375 от обжалваното решение Комисията посочва, че поради естеството на споразуменията за разпределяне на пазари обикновено е оправдано да се заплати допълнителна сума от поне 15 % и че в случая не е необходимо допълнителната сума да надвишава 15 %. Тази преценка трябва да се възприеме.

430    Всъщност достатъчно е да се припомни, че Комисията основателно счита, че посоченото поведение представлява хоризонтално споразумение за разпределяне на пазари (вж. по-специално точка 419 по-горе), а не, както твърди жалбоподателят, клауза за териториално ограничение, която едва отскоро Комисията счита за наказуема (вж. по-специално точки 341 и 393 по-горе). За този вид нарушение обаче в Насоките от 2006 г. се предвижда към основния размер на глобата да се добави сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите. При това положение Комисията не е допуснала явна грешка, като е определила допълнителна сума от 15 %.

431    Във всеки случай, дори да се предположи, че разглежданото нарушение не е хоризонтално, следва да се констатира, че точка 25 от Насоките от 2006 г. позволява на Комисията да определя допълнителна сума и за друг вид нарушения.

432    Трябва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, че определянето на такава допълнителна сума е в противоречие с принципите на равно третиране и на пропорционалност, след като сходни дела са били прекратени, без да е прието официално решение. Всъщност за разлика от настоящия случай по делата, на които се позовава жалбоподателят, Комисията не констатира наличието на нарушение. Поради това тя не е могла да наложи санкция и да изиска такава допълнителна сума. Освен това, както се отбелязва в точка 389 по-горе, посочените от жалбоподателя дела се отнасят до вертикални ограничения, а не до хоризонтални, както в конкретния случай.

433    Накрая Общият съд приема, че няма никакво друго основание да упражни, с оглед на определената допълнителна сума, правомощието си за изменение на решението, що се отнася до размера на глобата.

434    От изложеното по-горе следва, че четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

 д) По петото правно основание, изведено от неправилна преценка на смекчаващите обстоятелства

435    С това правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като не е приела, че в неговия случай са налице смекчаващи обстоятелства, свързани, от една страна, с ограниченото му участие в разглежданото нарушение и от друга страна, с факта, че поведението му е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството.

436    В това отношение трябва да се отбележи, че от точка 29 от Насоките от 2006 г. се установява, че основният размер на глобата може да бъде намален по-специално когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството или когато предприятието представи доказателства, че участието му в нарушението е крайно ограничено, и по такъв начин докаже, че по времето, когато е било страна по неправомерното споразумение, фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара.

437    На първо място, що се отнася до смекчаващото обстоятелство, свързано с ограниченото участие в разглежданото нарушение, в съображение 383 от обжалваното решение Комисията приема, че тезата на въпросните предприятия, че споразумението за разпределяне на пазари и съгласуваните практики не са прилагани, се опровергава от доказателствата.

438    Жалбоподателят обаче възразява, че Комисията не взема предвид доказателствата, от които се установява, че той е възприел конкурентно поведение.

439    В конкретния случай следва да се посочи, че за да се приеме, че в случая на жалбоподателя е налице смекчаващо обстоятелство, свързано с ограничено участие в разглежданото нарушение, жалбоподателят трябва да докаже, че по времето, когато е бил страна по неправомерните споразумения, той фактически не ги е прилагал, като е възприел конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушил задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 113). С други думи, той трябва да докаже, че не е прилагал спорните споразумения, тъй като в това отношение се е отличавал с поведение на пазара, което би могло да противостои на антиконкурентните последици на установеното нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 629).

440    Трябва обаче да се констатира, че от изложените от жалбоподателя доказателства не се установява такова поведение.

441    Всъщност, първо, трябва да се припомни, че предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си следва политика на пазара, която в известна степен е независима, може просто да опита да използва картела в своя полза (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Cascades/Комисия, T‑308/94, Recueil, стр. II‑925, точка 230). При това положение фактът, че Комисията приема, че жалбоподателят е опитал да заобиколи разглежданото ограничение, не позволява да се докаже поведение на пазара, което би могло да противостои на антиконкурентните последици на установеното нарушение. Поради това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията изпада в противоречие, като приема, че той е опитал да заобиколи разглежданото ограничение.

442    Второ, нито едно от посочените от жалбоподателя доказателства не може да установи крайно ограничено участие в нарушението или поведение на пазара, което би могло да противостои на антиконкурентните последици от това нарушение. Извършените от жалбоподателя продажби на газ от газопровода MEGAL — поради характеристиките си, припомнени в точки 194 и 333 по-горе, и по-конкретно, поради това че са започнали едва през октомври 2004 г., обемът им е бил ограничен и не са били в количества, значително надхвърлящи придобитите в рамките на ППГ — не са доказателства в тази насока. Обстоятелството, че жалбоподателят е участвал свободно в ППГ, не се отразява на тези съображения, както се установява от точка 335 по-горе. Освен това само по себе си наличието на оферти, на търговски контакти с потенциални клиенти или на молби за достъп до мрежата не сочи конкурентно поведение, след като не е довело до значителни продажби на газ от газопровода MEGAL, по-специално надхвърлящи получените в рамките на ППГ количества. От друга страна, [поверително], което се опровергава от вътрешната докладна записка на жалбоподателя от април 2005 г., в която той самият признава, че следва да не се отдава голямо значение на позицията му за [поверително] на германския пазар. Накрая, както вече беше посочено, от съдържащите се в преписката писмени доказателства се установява по-специално, че жалбоподателят е възнамерявал да проучи с E.ON разрешения, позволяващи разумна конкуренция, или че се е опасявал руският газ да не попадне в лоши ръце и това да не създаде допълнителна конкуренция във връзка с газопровода MEGAL, което опровергава твърдението на жалбоподателя, че участието му в картела е ограничено. Освен това нищо не показва, че функционирането на картела е смутено от действията на жалбоподателя.

443    Трето, жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията размества тежестта на доказване. Всъщност, след като Комисията доказва наличието на разглежданото нарушение, съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. жалбоподателят е трябвало да докаже, че участието му в нарушението е било съществено ограничено и оттам, че по времето, когато е бил страна по неправомерните споразумения, фактически не ги е прилагал, като е възприел конкурентно поведение на пазара. Следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от факта, че той трябва да докаже, че поведението му може да неутрализира произтичащите от картела последици за пазара, въпреки че Комисията не доказва наличието на такива. Всъщност, макар че не следва съгласно съдебната практика да доказва последиците от разглежданото нарушение, Комисията все пак изтъква, че след като е доказано, че антиконкурентните споразумения и съгласуваната практика са прилагани години наред, може да се презумира, че тайните договорки са породили конкретни антиконкурентни последици на пазара, а именно че нарушението е затвърдило съществуващите преди либерализацията монополи и е забавило нейното въздействие.

444    На второ място, що се отнася до смекчаващото обстоятелство, свързано с факта, че антиконкурентното поведение е разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството, в съображение 384 от обжалваното решение Комисията приема, че то не може да се приложи по отношение на периода след началото на либерализацията, доколкото, като приемат и въвеждат първата газова директива, органите на Съюза и държавите членки показват намерението си да отворят газовите пазари за конкуренция. Комисията добавя, че макар да не са спазили срока за транспониране на тази директива, френските власти не са попречили след 10 август 2000 г. привилегировани клиенти да бъдат снабдявани с газ от нови конкуренти, така че няма никакво основание това да се разглежда като мярка на френските власти, с която се разрешава или насърчава незаконно споразумение за разпределяне на пазари. В съображение 385 от обжалваното решение Комисията уточнява, че дори да трябва да се приеме за обосновано твърдението, че публичните органи са разрешили или насърчили нарушението за целия период, предхождащ приемането на първата газова директива, това твърдение във всички случаи надлежно е било взето предвид, доколкото релевантният за изчисляването на глобите период на нарушението започва едва през април 1998 г. за Германия и едва на 10 август 2000 г. за Франция.

445    В това отношение жалбоподателят възразява, че Комисията е трябвало да признае, че поведението му е било разрешено или насърчено от публичните органи или законодателството.

446    Що се отнася, на първо място, до твърдението на жалбоподателя, че до действителното транспониране на първата газова директива германското и френското законодателство са разрешавали разделянето на пазарите на газ, трябва да се припомни, що се отнася до Германия, че видно от прегледа на първото правно основание, свързано с искането за отмяна на обжалваното решение, правната уредба не изключва съществуването на потенциална конкуренция след 24 април 1998 г.

447    Що се отнася до Франция, от точки 312?323 по-горе се установява не само че след 10 август 2000 г. френската правна уредба вече не е могла да разрешава или насърчава разделяне на пазара, но и че приетите във Франция мерки са допринесли (наистина в ограничена степен) да се премахне след тази дата разделянето на пазара. В това отношение трябва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, отчитането на обстоятелството, че френските власти не са попречили на снабдяването на клиенти от нови конкуренти, не означава, че в хипотезата, при която антиконкурентното положение е наложено (а не само разрешено) от националната правна уредба, следва да се приеме, че разглежданото смекчаващо обстоятелство е налице. Всъщност това показва, че волята на френските власти вече не е била повече да допускат и следователно да разрешават разделянето на френския пазар.

448    Освен това следва да се отбележи, че във всички случаи след 10 август 2000 г. жалбоподателят в качеството си на публично предприятие не е можел да се позовава на положението във Франция, тъй като той е сред субектите, на които могат да се противопоставят разпоредбите на директива, които могат да имат непосредствено действие, както се установява от посочената в точка 314 по-горе съдебна практика. Противно на онова, което твърди жалбоподателят, тази съдебна практика няма за цел да го лиши в качеството му на публично предприятие от възможността да изтъкне разглежданото смекчаващо обстоятелство, а показва, че в това качество той не е могъл да има поведение, което противоречи на целта на директивата, и че следователно френската правна уредба не е разрешавала, нито е насърчавала разглежданото в случая поведение.

449    Колкото до дела C‑159/94 и C‑259/01, образувани по предявените от Комисията срещу Френската република искове за неизпълнение на задължения, от тях не може да се изведе, че Комисията си противоречи, като отказва да признае, че спрямо жалбоподателя е налице разглежданото в случая смекчаващо обстоятелство. Всъщност от тях не може да се стигне до извода, че френската правна уредба е разрешавала или насърчавала разглежданото споразумение, а най-много че според Комисията френските власти не са изпълнили задълженията си по членове 30, 34 и 37 от Договора за ЕО, като са установили изключителни права на внос и на износ на газ и електроенергия, що се отнася до първото дело, или задълженията си по първата газова директива, доколкото не са я прилагали правилно, що се отнася до второто дело. Впрочем искът по дело C‑159/94 не е уважен. Накрая, от констатацията на Комисията, че германската правна уредба не е позволявала ефективна конкуренция на новонавлизащите чуждестранни участници на пазара, не може да се заключи, че въпросната уредба е разрешавала или насърчавала антиконкурентно поведение.

450    При тези условия следва да се приеме, че разглежданото антиконкурентно поведение не е разрешено или насърчавано от публичните органи или от законодателството.

451    Второ, що се отнася до факта, че в периода на нарушението газовият сектор е в процес на либерализация и че съществува несигурност относно приложимите норми, достатъчно е да се посочи, че това в никакъв случай не е основание да се приеме, че антиконкурентното поведение е разрешено или насърчавано от публичните органи или от законодателството. Дори германските и френските власти да са допуснали не само преди, но и след либерализацията значителна несигурност, що се отнася до законосъобразността на поведението на операторите, това не доказва, че те са разрешили или насърчили разглежданото в случая поведение. Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че такава констатация е основание да се отчете като смекчаващо обстоятелство отражението на правната уредба върху изчисляването на глобата.

452    Освен това, дори да се предположи, че с доводите си жалбоподателят цели да изтъкне, че предвид контекста на либерализация и на произтичащата от нея несигурност е извършил нарушението поради небрежност, достатъчно е да се посочи, че електронните писма на неговия правен отдел от 9 и 17 февруари 2000 г. категорично свидетелстват, че той е бил наясно с неправомерния характер поне на писмото Direktion G.

453    Накрая следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, основан на Решение C (2004) 4030 окончателен от 20 октомври 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] (Дело COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания). Всъщност Комисията не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки (вж. Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 123 и цитираната съдебна практика) и във всички случаи положението на испанските тютюнопроизводители не може да се сравнява с това на предприятия от величината на разглежданите в настоящия случай, които са основни участници на европейския пазар на газ и към момента на настъпване на фактите са се намирали в положение на олигополисти.

454    При това положение няма никакво основание да се приеме, че Комисията е допуснала грешка, като не е приела, че са налице смекчаващи обстоятелства.

455    От друга страна, няма никакво друго основание Общият съд да упражни правомощието си за изменение на решението, що се отнася до размера на глобата, с оглед на смекчаващите обстоятелства.

456    Следователно петото правно основание следва да се отхвърли, а оттам и всички правни основания, изложени в подкрепа на искането за намаляване на глобата, с изключение на второто правно основание, което частично е уважено, което налага Общият съд да упражни правомощието си за изменение на решението (вж. точка 408 по-горе).

457    Освен това Общият съд счита, че нито една от абсолютните процесуални пречки, които е длъжен да разгледа служебно (вж. в този смисъл Решение по дело KME Germany и др./Комисия, точка 401 по-горе, точка 131), не е налице и съответно той няма основание да упражни правомощието си за изменение на решението, за да намали размера на глобата.

 е) По определянето на окончателния размер на глобата, наложена на жалбоподателя

458    Както се установява от точка 378 по-горе, Комисията не е доказала надлежно, че разглежданото нарушение е продължило след 10 август 2004 г., и то до 30 септември 2005 г., що се отнася до френския пазар на газ.

459    Следователно обжалваното решение трябва да се измени, така че при определянето на окончателния размер на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя, да се вземе предвид продължителността на нарушението, извършено на френския пазар, а именно от 10 август 2000 г. (вж. точка 323 по-горе) до 13 август 2004 г. (вж. точка 378 по-горе).

460    В това отношение, ако се приложи използваният от Комисията метод за изчисляване на глобата, както е изложен в съображения 358—391 от обжалваното решение, а именно (първоначален процент, приложен към средната годишна стойност на продажбите във Франция x  продължителността на нарушението във Франция) + (процент от допълнителната сума, приложен към средната годишна стойност на продажбите във Франция) + (първоначален процент, приложен към средната годишна стойност на продажбите в Германия x продължителността на нарушението в Германия) + (процент от допълнителната сума, приложен към средната годишна стойност на продажбите в Германия), като се използват коригираните данни относно продължителността на нарушението във Франция (4 вместо 5,5 години) и средната стойност на свързаните с нарушението продажби на френския пазар [поверително], размерът на глобата на жалбоподателя би трябвало да е 267 милиона евро [поверително].

461    Все пак трябва да се припомни, че предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му в приложение на член 229 ЕО с член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд е овластен, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на глобата, когато въпросът за размера ѝ е отнесен до него (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 61 и 62 и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 86 и цитираната съдебна практика).

462    В това отношение следва да се посочи, че когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от Насоките ѝ (вж. в този смисъл Решение по дело BASF и UCB/Комисия, точка 326 по-горе, точка 213 и цитираната съдебна практика), а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай.

463    В настоящия случай обаче при прилагането на възприетия от Комисията метод за изчисляване на размера на глобата, така както бе описан в точка 460 по-горе, не са отчетени всички релевантни обстоятелства.

464    Всъщност прилагането на този метод към коригираните данни за продължителността на нарушението във Франция и средната стойност на продажбите във Франция във връзка с нарушението на френския пазар през този период предполага намаляване на наложената на жалбоподателя глоба, което е в много голяма степен непропорционално с оглед на относителната значимост на констатираната грешка. Всъщност, въпреки че грешката на Комисията се отнася само до френския пазар и до дванадесет месеца и половина от първоначално установената от Комисията продължителност на нарушението на този пазар от пет години и един месец и половина, прилагането на метода на Комисията би довело до намаляване на размера на глобата с повече от 50 %.

465    Освен това прилагането на метода на Комисията при определянето на глобата би довело до подценяване на относителната тежест на нарушението, извършено на немския пазар, спрямо нарушението, извършено на френския пазар.

466    Поради това след изслушването на страните по време на съдебното заседание по въпроса за евентуалното отражение на частичната отмяна на обжалваното решение в частта, в която се определя размерът на глобата с оглед продължителността на нарушението на френския пазар, и като се имат предвид гореизложените съображения, и по-специално точки 464 и 465 по-горе, окончателният размер на глобата на жалбоподателя следва да се определи предвид всички обстоятелства по случая, и по-конкретно продължителността и тежестта на разглежданото нарушение, на 320 милиона евро.

 По съдебните разноски

467    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 3, първа алинея от посочения правилник обаче Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.

468    Предвид факта, че исканията на всяка от страните са отхвърлени частично, всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Решение C (2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF), от една страна, в частта, в която е констатирано, че нарушението е продължило от 1 януари 1980 г. поне до 24 април 1998 г., що се отнася до извършеното в Германия нарушение, и от друга страна, в частта, в която е констатирано наличието на нарушение, извършено във Франция в периода от 13 август 2004 г. до 30 септември 2005 г.

2)      Определя размера на глобата, наложена на GDF Suez SA с член 2, буква б) от Решение C (2009) 5355 окончателен, на 320 милиона евро.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Papasavvas Vadapalas O’Higgins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 юни 2012 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

1.  Право на Европейския съюз

2.  Национално право

Френско право

Германско право

Обстоятелства, предхождащи спора

1.  Разглежданите предприятия

2.  Споразумението MEGAL

3.  Административно производство

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По искането за частична отмяна на обжалваното решение

1.  По първото правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика преди август 2000 г.

а) По първата част

б) По втората част

–  По първото оплакване

–  По второто оплакване

в) По третата част

2.  По второто правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2000 г.

а) По втората част

–  По второто оплакване

–  По третото оплакване

–  По първото оплакване

б) По третата част

–  По първото оплакване

–  По второто оплакване

в) По четвъртата част

г) По първата част

3.  По третото правно основание, изведено от явна липса на доказателства, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика, целящи да се ограничи възможността на E.ON да използва във Франция газа, пренасян чрез газопровода MEGAL

а) По първата част

б) По втората част

в) По третата част

4.  По четвъртото правно основание, изведено от фактически грешки и грешки при прилагане на правото, а именно на член 81 ЕО, що се отнася до наличието на споразумение и/или съгласувана практика след август 2004 г.

а) По първата част

–  По първото оплакване

–  По второто оплакване

б) По втората част

в) По третата част

Б – По искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер

1. По искането за отмяна на глобата

2. По искането за намаляване на размера на глобата

а) По първото правно основание, изведено от това, че твърдяното нарушение относно френския пазар на газ не е надлежно доказано и че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви в това отношение

б) По второто правно основание, изведено от неправилна преценка на продължителността на нарушението

в) По третото правно основание, изведено от неправилна преценка на тежестта на нарушението

г) По четвъртото правно основание, изведено от неправилна преценка на необходимостта от заплащане на допълнителна сума в размер на 15 %

д) По петото правно основание, изведено от неправилна преценка на смекчаващите обстоятелства

е) По определянето на окончателния размер на глобата, наложена на жалбоподателя

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.

1 –      Заличени поверителни данни.