РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)
12 октомври 2022 година(*)
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Оздравяване и преструктуриране на кредитни институции — Мерки за ранна намеса — Решение на ЕЦБ за поставяне на Banca Carige под временно управление — Жалба за отмяна — Жалба, подадена от акционер — Процесуална легитимация — Интерес, различен от този на банката — Допустимост — Правна грешка при определянето на правното основание — Съответстващо тълкуване на националното право от съда на Съюза — Предел — Забрана да се тълкува националното право contra legem“
По дело T‑502/19
Francesca Corneli, с местожителство във Велетри (Италия), представлявана от M. Condinanzi, L. Boggio и F. Ferraro, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, A. Pizzolla и G. Marafioti, в качеството на представители,
ответник,
подкрепена от
Европейска комисия, представлявана от V. Di Bucci, D. Triantafyllou и A. Nijenhuis, в качеството на представители,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),
състоящ се, при разискванията, от: S. Papasavvas, председател, S. Gervasoni, L. Madise, P. Nihoul (докладчик) и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,
секретар: P. Nuñez Ruiz, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, и по-специално:
– възражението за недопустимост, повдигнато от ЕЦБ с отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2019 г.,
– определението от 29 април 2020 г. за съединяване на възражението с разглеждането по същество на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд,
– решението от 24 юни 2020 г., с което се допуска встъпването на Комисията в подкрепа на исканията на ЕЦБ,
– решението на Общия съд на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав,
– действието по събиране на доказателства от 17 ноември 2021 г., с което Общият съд разпорежда на ЕЦБ на основание член 91, буква б) и член 92, параграф 3 от Процедурния правилник да представи пълния текст на своето решение ECB-SSM-2019-ITCAR-11 от 1 януари 2019 г. за поставяне на Banca Carige SpA под временно управление, и трите решения за удължаване на срока на действие на тази мярка,
– решението на Общия съд от 15 декември 2021 г. на основание член 103, параграф 3 от Процедурния правилник, с което на жалбоподателката и на Комисията се предоставя достъп до представените от ЕЦБ документи с оглед на ефективната съдебна защита,
предвид изложеното в съдебното заседание на 19 януари 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателката, г‑жа Francesca Corneli, иска отмяната на решение ECB-SSM-2019-ITCAR-11 на ЕЦБ от 1 януари 2019 г. за поставяне на Banca Carige SpA (наричана по-нататък „банката“) под временно управление, както и на всеки произтичащ от него или последващ акт, включително, по-конкретно, Решение ECB-SSM-2019-ITCAR-13 на ЕЦБ от 29 март 2019 г. за удължаване на срока на поставянето под временно управление до 30 септември 2019 г.
Обстоятелства, предхождащи спора и настъпили след подаването на жалбата
2 Банката е установена в Италия кредитна институция, която се котира на борсата и подлежи на пряк пруденциален надзор от Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2014 г. Между декември 2014 г. и 1 януари 2019 г. тя натрупва загуби в размер на над 1,6 милиарда евро. Жалбоподателката е миноритарен акционер в банката. Към момента на подаване на жалбата тя притежава 200 000 обикновени акции, съответстващи на 0,000361 % от дружествения капитал на банката.
3 През 2016 г. ЕЦБ приема мярка за ранна намеса по отношение на банката, с Решение ECB/SSM/2016 — F1T 87K3OQ2OV1UORLH26/26, което определя целите, които трябва да бъдат постигнати между 2017 г. и 2019 г. за необслужваните кредити и свързаното с тях покритие.
4 В отговор на определените цели през септември 2017 г. управителният съвет одобрява план за рекапитализация, целящ да се възстанови адекватно равнище на собствения капитал, да се покрият генерираните загуби, и по-общо, да се укрепи структурата на капитала, за да бъдат възстановени приемливи коефициенти на собствения капитал.
5 Въпреки емитирането на инструменти в размер на 544 милиона евро, приключило на 21 декември 2017 г., банката не отговаря, към 1 януари 2018 г., на изискванията, приложими по отношение на собствения капитал.
6 Впоследствие банката се опитва, безуспешно, да увеличи собствения си капитал, за да спази приложимите изисквания. Така опит за емитиране на инструменти на собствен капитал се проваля на три пъти през 2018 г. (през март, май и юни) поради слабия интерес на инвеститорите.
7 Тези неуспехи изострят напрежението в управителния съвет на банката, което довежда до поредица от оставки (шестнадесет между март 2016 г. и август 2018 г.) и това налага назначаването на нови членове. Така на извънредното общо събрание на 20 септември 2018 г. акционерите на банката подновяват мандата на посочения управителен съвет и назначават г‑н Modiano на длъжността председател. На заседанието на този управителен съвет на 21 септември 2018 г. г‑н Innocenzi е назначен за генерален директор.
8 В края на септември 2018 г. банката все още обявява по-ниски от изискваните коефициенти на собствен капитал. Тогава ЕЦБ изисква от банката да представи план за запазване в съответствие с член 142 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB L 176, 2013 г., стр. 338 и поправки в OB L 208, 2013 г., стр. 73 и OB L 20, 2017 г., стр. 1). Така банката представя нов план за запазване, което става след третия неуспешен опит за увеличаване на собствения ѝ капитал (вж. т. 6 по-горе). Преценявайки обаче, че този план не съдържа никакво съществено изменение, ЕЦБ отказва да го одобри и изисква от банката най-късно до 30 ноември 2018 г. да представи стратегия, целяща да се възстанови и гарантира трайно спазването на изискванията преди 1 януари 2019 г.
9 За да отговори на това искане, управителният съвет на банката приема на 12 ноември 2018 г. „план за укрепване на собствения капитал от ноември 2018 г.“, който се състои от два етапа, а именно, най-напред, емитирането на подчинени облигации от категория 2, а след това — увеличаване на капитала, което подлежи на одобрение от акционерите.
10 Първият етап е проведен със записване на облигации в размер на 318,2 милиона евро от капитала за доброволна интервенция на Fondo interbancario di tutela dei depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, Италия) и на 1,8 милиона евро от Banco di Desio e della Brianza SpA.
11 Вторият етап не бива приложен вследствие на противопоставянето — на извънредно общо събрание от 22 декември 2018 г. — на акционери, притежаващи 70 % от капитала, на увеличаване на капитала посредством замяна на подчинени облигации срещу новоемитирани акции. Преди да се произнесат, въпросните акционери са искали да им бъдат съобщени, от една страна, бизнес плана, и от друга страна, счетоводния баланс за извършените през 2018 г. от банката дейности.
12 Вследствие на тези събития:
– на 23 декември 2018 г. банката посочва в прессъобщение, че след отхвърляне на предложението, направено от нейния управителен съвет, заместник-председателят и още един член на съвета са подали оставка с незабавно действие,
– на 2 януари 2019 г. в друго прессъобщение, също издадено от банката, се обявява оставката, считано от тази дата, на още петима членове на управителния съвет, включително на председателя, г‑н Modiano, и генералния директор, г‑н Innocenzi,
– тези оставки довеждат до освобождаването на този управителен съвет на основание, от една страна, член 18, параграф 12 от Устава на банката, и от друга страна, член 2386 от италианския Граждански кодекс.
13 В съответствие с Устава на банката четиримата членове на управителния съвет, които не са подали оставка, остават на длъжност, за да осигуряват текущото управление.
14 На 1 януари 2019 г. ЕЦБ решава да постави банката под временно управление (наричано по-нататък „решението за поставяне под временно управление“) със следните последствия:
– разпускане на управителния съвет на банката и замяната на бившите членове с трима временни управители, сред които са г‑н Modiano и г‑н Innocenzi, които са били съответно председател на посочения съвет и генерален директор на тази институция,
– разпускане на надзорния съвет на банката и замяна на бившите членове с други три лица,
– възлагане на новите органи на задачата, състояща се в „предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че [банката] отново спазва трайно имуществените изисквания“.
15 На 2 януари 2019 г. е обявено приемането на решението за поставяне под временно управление, успоредно с прессъобщение, от една страна, на ЕЦБ, и от друга страна — на банката. Същият ден Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Национална комисия за дружествата и фондовата борса, Италия) спира търговията с емитирани или гарантирани ценни книжа „до влизането в сила на решението [за поставяне под временно управление] или до възстановяването, по-специално вследствие на нови инициативи на компетентните органи в областта на пруденциалния надзор, на пълна информационна рамка за емитираните или гарантирани от банката ценни книжа“.
16 На 5 януари 2019 г. жалбоподателката е поискала от ЕЦБ копие от решението за поставяне под временно управление, на основание член 6 от Решение ЕЦБ/2004/3 на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (OB L 80, 2004 г., стр. 42; Специално издание на български език, глава 10, том 5, стр. 229). Тъй като това искане е отхвърлено, жалбоподателката подава жалба за отмяна на решението за отказ (решение от 29 юни 2022 г., Corneli/ЕЦБ, T‑501/19, непубликувано, EU:T:2022:402).
17 На 29 март 2019 г. ЕЦБ удължава до 30 септември 2019 г. срока на поставянето под временно управление (наричано по-нататък „решението за удължаване на срока“); приемането на това решение е обявено от банката в прессъобщение на 30 март 2019 г.
18 На 30 септември 2019 г. ЕЦБ удължава до 31 декември 2019 г. поставянето под временно управление (наричано по-нататък „второто решение за удължаване на срока“).
19 На 20 декември 2019 г. ЕЦБ удължава временно управление до 31 януари 2020 г., за да позволи завършването на операцията по укрепване на собствения капитал (наричано по-нататък „третото решение за удължаване на срока“).
Искания на страните
20 Жалбоподателката моли Общия съд:
– да отмени решението за поставяне под временно управление, както и всеки произтичащ от него или последващ акт, включително по-специално решението за удължаване на срока, както и последователните решения за удължаване на срока,
– да осъди ЕЦБ и Комисията да заплатят съдебните разноски.
21 Подкрепена от Комисията, ЕЦБ иска от Общия съд:
– да обяви жалбата за недопустима или във всички случаи за неоснователна,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
По актовете, чиято отмяна се иска
22 В случая жалбоподателката иска отмяната на няколко акта:
– с жалбата си тя иска отмяна на решението за поставяне под временно управление и на „всеки произтичащ от него или последващ акт“, включително решението за удължаване на срока,
– в писмо, изпратено до секретариата по повод на представянето на репликата, тя уточнява, че междувременно приетото второ решение за удължаване на срока трябва да се включи в предмета на жалбата,
– в репликата тя поддържа, че на същото основание в предмета на жалбата трябва да се включи и третото решение за удължаване на срока.
23 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд предметът на спора трябва да бъде посочен в исковата молба или жалбата.
24 Впрочем жалбите за отмяна трябва да бъдат насочени срещу съществуващи и увреждащи актове (вж. решение от 5 октомври 2017 г., Ben Ali/Съвет, T‑149/15, непубликувано, EU:T:2017:693, т. 59 и цитираната съдебна практика).
25 В конкретния случай посочените в точки 23 и 24 по-горе правила са спазени, от една страна, за решението за поставяне под временно управление, и от друга страна, за решението за удължаване на срока, тъй като тези две решения са визирани в жалбата, съществували са към момента на подаването ѝ и тогава са причинили вреди на жалбоподателката.
26 За разлика от това, второто и третото решение за удължаване на срока са приети след подаването на жалбата и не са визирани в нея. Несъмнено, в жалбата си жалбоподателката посочва, освен решението за поставяне под временно управление, „всеки произтичащ от него или последващ акт“. Толкова обща формулировка обаче не може да се счита за задоволителна с оглед на изискването, поставено от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и възпроизведено в член 76 от Процедурния правилник. Според тези разпоредби предметът на спора трябва да бъде конкретизиран в жалбата и — в случай на жалба за отмяна — тя трябва да бъде придружена от копие от обжалвания акт, така че предметът на спора да може да се определи несъмнено. В случая е явно, че това изискване не е спазено, когато жалбоподател се ограничава до включване в жалбата на формулировка от това естество.
27 По-нататък, не може да се приеме, че жалбоподателката е направила искане за изменение на жалбата по смисъла на член 86 от Процедурния правилник, който гласи:
– когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство (параграф 1),
– в такъв случай изменението на жалбата трябва да се извърши с отделна писмена молба в предвидения срок (параграф 2).
28 Изискването за изменение на жалбата с отделна молба, което е от формално естество, в случая не е изпълнено. Безспорно, жалбоподателката оспорва законосъобразността на второто и третото решение за удължаване на срока. Същевременно това действие е извършено за двата документа, от една страна, в репликата, и от друга страна, в писмо, изпратено до секретариата във връзка с представянето на последния документ. От гледна точка на анализираната разпоредба обаче индикация, съдържаща се в документ, отнасящ се до друг акт, не може да се счита, от гледна точка на анализираната разпоредба, за искане, извършено с „отделна молба“.
29 В този смисъл се оказва, че определените в член 86 от Процедурния правилник условия не са спазени в конкретния случай, поради което исканията за изменение на жалбата не са допустими. Следователно, както следва от точки 25 и 26 по-горе, жалбата е допустима в частта ѝ срещу решението за поставяне под временно управление и решението за удължаване на срока му (наричани по-нататък „обжалваните решения“), но не и за „всеки произтичащ от него или последващ акт“, включително второто и третото решение за удължаване на срока.
По процесуалната легитимация
30 Подкрепяна от Комисията, ЕЦБ повдига възражение за недопустимост, изведено от факта, че жалбоподателката няма процесуална легитимация да атакува обжалваните решения, тъй като не е нито пряко, нито лично засегната от тези решения.
31 В това отношение следва да се отбележи, че качеството, което се изисква за подаване на жалба за отмяна, е уредено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, според който в настоящия случай физическо или юридическо лице трябва да бъде пряко и лично засегнато от решението, което иска да оспори, когато адресат на това решение е друго лице.
32 За да се произнесе Общият съд, тези изисквания трябва да се преценят с оглед на положението, в което се е намирала жалбоподателката.
– По прякото засягане на жалбоподателката
33 Съгласно съдебната практика едно лице е пряко засегнато (пряко засягане), когато обжалваният акт кумулативно:
– пряко поражда последици за правното му положение;
– не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено да го изпълнят, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Европейския съюз, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, наричано по-нататък „решение Trasta“, EU:C:2019:923, т. 103).
34 Както е видно от преписката по делото, в случая правното положение на жалбоподателката е засегнато от обжалваните решения без намесата на опосредяващ акт, защото самите те изменят правата, с които тя разполага, за да участва в управлението на банката в качеството си на акционер в съответствие с приложимите правила:
– така посочените решения засягат правото на жалбоподателката да избира в качеството си на акционер управителните и надзорните органи на банката, като се има предвид, че в отсъствието на тези решения акционерите, които поотделно или заедно с други притежават определен дял от капитала, могат да представят списък с кандидати за избирането на членове на управителния и надзорния съвет, и всеки акционер може да избира измежду кандидатите членовете на тези два органа, в съответствие с Устава на банката (членове 18 и 26),
– впрочем решението за поставяне под временно управление засяга правото, което имат акционерите като жалбоподателката да свикват общото събрание на акционерите и да определят дневния ред, като се има предвид, че съгласно член 10, параграф 4 от Устава на банката акционерите могат да предизвикат провеждането на общо събрание и да включват точки в дневния ред, че в случая това право е спряно от обжалваните решения и че в съответствие с член 70, параграф 2 от Decreto legislativo n. 385 — Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 — Единен текст на законите в областта на банките и кредитното дело) от 1 септември 1993 г. (редовна притурка на GURI № 230 от 30 септември 1993 г.) (наричан по-нататък „единният банков текст“) само временните управители могат да свикват общото събрание и да определят дневния ред, с одобрението на ЕЦБ съгласно член 72, параграф 6 от единния банков текст,
– накрая, обжалваните решения изменят условията, при които отговорността на управителните и надзорните органи може да бъде ангажирана от акционерите като жалбоподателката, като се има предвид, че поначало тази отговорност, регламентирана в член 2392 от италианския Граждански кодекс, е ограничена — в случай на временно управление, в съответствие с член 72, параграф 9 от единния банков текст — до случаите на умисъл или груба небрежност, и че освен това тази разпоредба предвижда, че гражданските искове, предявени срещу временните управители, се предявяват при условие ЕЦБ да разреши това и че параграф 5 от посочената разпоредба предоставя на временните управители правото да предявяват искове за гражданска отговорност срещу членовете на разпуснатите органи на банката или срещу генералния директор, като по този начин лишава събранието на акционерите или акционерите, които заедно притежават определен дял от дружествения капитал, от правото да предявяват такъв иск в съответствие с членове 2393 и 2393 bis от италианския Граждански кодекс.
35 От тези обстоятелства изглежда, че правоотношението между банката и нейните акционери, сред които и жалбоподателката, е било изменено без намесата на какъвто и да било опосредяващ акт, с обжалваните решения, които следователно я засягат пряко.
36 ЕЦБ и Комисията обаче оспорват този извод.
37 На първо място, тези институции поддържат по същество, че действието на обжалваните решения върху положението на акционерите — дори да се предположи, че бъде доказано — е засегнало упражняването на правата им само временно, през периода, за който тези решения се отнасят.
38 В този контекст трябва да се отбележи, че що се отнася до съдебната защита, не се прави никаква разлика между породените от даден акт последици в зависимост от това дали те засягат съществуването на дадено право или неговото упражняване; правото съществува, за да бъде упражнявано, така че дори ако последиците, породени от акта, засягат упражняването на правото, последното е засегнато в това, за което е създадено и предоставено (вж. в този смисъл определение от 25 юни 2014 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T‑224/12, непубликувано, EU:T:2014:611, т. 89). Следователно нищо в съдебната практика не показва, че трябва да се изключат от съдебната защита положенията, при които за ограничен период от време е било засегнато правното положение на дадена страна.
39 Поради това доводът трябва да бъде отхвърлен.
40 На второ място, ЕЦБ и Комисията поддържат, че решението за поставяне под временно управление не е засегнало най-съществените права на акционерите, щом като съгласно приложимите правила важните за банката решения са останали от компетентността на акционерите.
41 В това отношение следва да се отбележи, че както посочват ЕЦБ и Комисията, някои засягащи банката решения все още могат да бъдат вземани — и при временно управление — от акционерите, заседаващи в общо събрание. В тези случаи обаче общото събрание се свиква от временните управители, без да може да бъде свикано от самите акционери. Същевременно нищо не позволява да се разграничават сред правата на акционерите някои, които са съществени и заслужават защита, и други, които се считат за по-маловажни, и са лишени от такава.
42 Следователно доводът трябва да бъде отхвърлен.
43 На трето място, ЕЦБ и Комисията поддържат, че правата, за които се твърди, че са засегнати, принадлежат на общото събрание, а не на акционерите, разглеждани поотделно. От това следвало, че правното положение на всеки акционер не се засягало пряко от обжалваните решения.
44 В това отношение следва да се отбележи, че доводът на ЕЦБ и на Комисията, изведен от правата на общото събрание, не отчита най-малкото правото на глас, което позволява на всеки акционер да участва лично в избора на членовете, които да участват в управителните и надзорните органи. От преписката по делото обаче е видно, че с приемането на решението за поставяне под временно управление акционерите вече не могат да упражняват това право поради временното управление, при положение че при такъв режим решението за това назначаване се взема от самата ЕЦБ, без да е необходимо тя дори да се консултира с акционерите.
45 Несъмнено, упражненото от определен акционер право на глас само по себе си не позволява решението да се отнесе към събранието, когато този акционер не притежава достатъчно голям дял от дружествения капитал. Това обстоятелство обаче не лишава правото на глас на всеки акционер от неговото съществуване, а следователно и от необходимата му съдебна защита.
46 Следователно доводът трябва да се отхвърли.
47 На четвърто място, обратно на жалбоподателката, която счита, че допустимостта на жалбата в настоящия случай може да се основава на позицията, възприета от Съда в решение Trasta, според ЕЦБ и Комисията това решение по-скоро потвърждава тяхната гледна точка, а именно че жалбата е недопустима.
48 В това отношение следва да се отбележи, че в това решение Съдът, без да разглежда личното засягане на акционерите, се е произнесъл по условията, при които последните могат да се считат за пряко засегнати от решение, прието по силата на банковия надзор спрямо институция, в която са притежавали дялове.
49 В конкретния случай, приемайки това решение, ЕЦБ е отнела лиценза, от който тази институция се нуждае, за да упражнява банковата си дейност. Вследствие на това отнемане въпросната институция е била ликвидирана в изпълнение на националното право от национална юрисдикция. За извършване на ликвидацията съдът назначава ликвидатор. В случая обжалваното решение е това, с което ЕЦБ отнема лиценза на посочената институция.
50 В решение Trasta Съдът е постановил, че това решение за отнемане засяга пряко правното положение на съответната институция, на която след вземане на решението вече не е разрешено да продължи банковата си дейност (т. 104).
51 За сметка на това решението за отнемане не поражда такива последици за акционерите. Несъмнено, стойността на акциите или частта на разпределяните дивиденти е намаляла след приемането на това решение. За Съда обаче тази последица не е правна, а икономическа. Отнемането на лиценза само по себе си според Съда не е пречка акционерите да продължат да упражняват правата си в рамките на общото събрание, например за да поискат промяна в предмета на дейност на институцията по такъв начин, че да ѝ се позволи да извършва дейности в област, различна от банковата.
52 В крайна сметка според Съда от решение Trasta е видно, че само решението за обявяване в ликвидация засяга правното положение на акционерите, защото това решение поверява управлението на съответната институция на ликвидатора, като отнема на акционерите възможността да оказват влияние върху това управление. Посоченото решение обаче не е прието от ЕЦБ, а от национална юрисдикция в изпълнение на националното право, без такава последица, а именно ликвидацията, да е предвидена в правото на Съюза в случай на отнемане на лиценз. Следователно самото отнемане на лиценза, разпоредено от ЕЦБ, не засяга пряко правното положение на акционерите. Тъй като отнемането на лиценз е обжалваният акт, подадената от акционерите жалба трябва да се обяви за недопустима (т. 105—115 от посоченото съдебно решение).
53 Така решение Trasta се отнася до различно положение, тъй като, за разлика от настоящото дело, по него обжалваното решение само по себе си не е имало никакво отражение върху правното положение на жалбоподателите акционери.
54 Следователно доводът трябва да бъде отхвърлен, вследствие на което жалбоподателката може да се счита за пряко засегната в настоящия случай от обжалваните решения.
– По личното засягане на жалбоподателката
55 Според ЕЦБ и Комисията жалбоподателката не е лично засегната (лично засягане), защото правата ѝ са били засегнати от обжалваните решения в степен, която не е различна от тази, понесена от останалите акционери на банката.
56 В това отношение следва да се припомни, че по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).
57 За жалбоподателката изискването, свързано с личното засягане, е изпълнено в конкретния случай, защото:
– тя е част от група, чиито членове са били определени или определяеми към момента на приемане на обжалваните решения,
– и това определяне е можело да бъде основано на присъщи за членовете на тази група критерии (вж. решение от 23 април 2009 г., Sahlstedt и др./Комисия, C‑362/06 P, EU:C:2009:243, т. 30 и цитираната съдебна практика).
58 В това отношение, що се отнася до първия критерий, следва да се отбележи, че както отбелязва жалбоподателката, тя е могла да бъде идентифицирана в качеството си на акционер към момента, в който са приети обжалваните решения. Всъщност решението за поставяне под временно управление е прието на 1 януари, т.е. ден, в който, поради факта че кредитните институции са затворени, притежаваните дялове в капитала не могат да се търгуват. Както признава ЕЦБ, поради невъзможността впрочем тогава да се купуват или продават дялове решението за поставяне под временно управление е взето именно в този ден. Към този момент списъкът на акционерите е затворен. Самоличността на всеки от тях може да бъде проверена, както изисква съдебната практика. Положението не е различно за решението за удължаване на срока. Несъмнено, това решение не е прието на официален празник, за разлика от първото. Това не променя факта, че към момента на приемането му списъкът на акционерите, които могат да бъдат засегнати, също е бил определен.
59 Що се отнася до втория критерий, трябва да се констатира по същия начин, че акционерите, сред които и жалбоподателката, са се оказали засегнати от приемането на обжалваните решения в качество, което е присъщо за тях, а именно, от една страна, това че притежават акции в капитала на банката, и от друга страна, това че са възпрепятствани вследствие на тези решения да упражняват някои права, произтичащи от тези акции.
60 Критерият за лично засягане е бил уточнен в смисъл, че може да се счита за спазен, по-конкретно когато обжалваното решение изменя права, които съответното лице е придобило преди неговото приемане (вж. решение от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 72 и цитираната съдебна практика).
61 Жалбоподателката обаче преди приемането на обжалваните решения е имала именно свързани с акциите ѝ права, които, макар да са били придобити, са се оказали засегнати през обхванатия период.
62 В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 70, параграф 2 от единния банков текст първото действие, породено от поставянето под временно управление, се състои във временно спиране на функциите на общото събрание, т.е. на възможността за акционерите да изразят позицията си по отправените им предложения.
63 По-нататък, измежду акционерите жалбоподателката се числи към тези, които са гласували против предложението, направено пред общото събрание на 22 декември 2018 г., което гласуване, макар да изразява само искане за отлагане, е довело до оставката на членове на управителния съвет, а след това до разпускането му, тъй като тогава банката е поставена в състоянието, което в дадения контекст е породило — както се посочва в решението за поставяне под временно управление — намесата на ЕЦБ, с временно спиране на функциите на общото събрание и следователно на възможността за акционерите да въздействат с гласа си върху стратегията, която банката ще следва.
64 При тези условия може да се приеме, че по отношение на нея са изпълнени изискванията, произтичащи от решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17).
65 ЕЦБ и Комисията оспорват този извод.
66 На първо място, те подчертават, че ако Общият съд стигне до извода, че жалбата за отмяна е недопустима, подобно обявяване на недопустимост не би било в противоречие със задължението на съда на Съюза да осигури ефективна съдебна защита на реалните или потенциалните жалбоподатели, защото в такъв случай жалбоподателката все още може да предяви иск за обезщетение пред същия съд, за да получи, ако има основание за това, обезщетение за претърпяната вреда.
67 В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика жалбите за отмяна и исковете за обезщетение преследват различни цели, които не могат да се смесват (решение от 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, EU:C:1971:116); при тези условия съдът на Съюза не може да приеме, че дадено правно средство за защита (в конкретния случай, жалба за отмяна) може да бъде обявено за недопустимо с мотива, че второ правно средство за защита (например иск за обезщетение) би могло да бъде счетено, що се отнася до него, за съответстващо на изискванията за допустимост.
68 Следователно възражението може да бъде отхвърлено.
69 На второ място, ЕЦБ изтъква, с подкрепата на Комисията, че съдебната практика относно затворени групи трябва да бъде ограничена до образувания с малък брой членове. Настоящият случай не бил такъв, защото към момента на приемане на обжалваните решения банката е имала около 35 000 акционери. Според тези две институции да се приеме за допустима жалба, която може да бъде подадена от толкова голям брой жалбоподатели, би било в противоречие с подхода, възприет в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17).
70 В това отношение следва да се отбележи, че както подчертават ЕЦБ и Комисията, в редица посочени от жалбоподателката решения става въпрос за групи, състоящи се от малък брой членове, например 8 образувания по делото, по което е постановено решение от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия (C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 63), 6 по делото, по което е постановено решение от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM (C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 76), или пък 27 в решение от 1 юли 1965 г., Toepfer и Getreide-Import Gesellschaft/ Комисия (106/63 и 107/63, EU:C:1965:65, стр. 529).
71 Според жалбоподателката обаче използваните в така разглежданата съдебна практика изрази имат за цел само да обяснят критерия, за който става въпрос, а именно изискването съответната група да се състои от членове, определяеми към момента на приемане на решението за поставяне под временно управление, като по този начин представлява група, която не може да бъде разширявана и следователно има присъщата особеност да бъде „ограничена“, „определена“ или още „затворена“ (вж. в този смисъл решения от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 71 и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 59).
72 Жалбоподателката счита при всички положения, че съдебната практика допуска искове или жалби в случаи, по които могат да участват голям брой ищци или жалбоподатели. Това било така за жалбите, подадени от получатели срещу решения, издадени от Комисията до една или няколко държави членки относно схеми за помощи, които са предоставени или могат да бъдат предоставени от тях. Макар те да не са адресати на този вид решение, съдебната практика позволявала на тези получатели да оспорват пред Общия съд законосъобразността на така приетите решения, въпреки че тези жалбоподатели могат да бъдат многобройни и дори доста многобройни, в зависимост от вида на съответния режим (решение от 28 юни 2018 г., Andres (несъстоятелност Heitkamp BauHolding)/Комисия, C‑203/16 P, EU:C:2018:505).
73 В отговор Комисията поддържа, че по такива дела относно получатели на помощи обжалваните актове имат нормативен, а не индивидуален характер; всъщност те били свързани с национални мерки, включващи схема за помощ, приложима за категории лица с определени характеристики.
74 В това отношение следва да се отбележи, че позицията на Комисията относно нормативния характер на актовете, визирани в делата относно получатели на помощи, не би довела, ако този характер бъде потвърден, до недопустимост на жалбата. Всъщност член 263, четвърта алинея ДФЕС гарантира допустимостта на жалбите, подадени срещу подзаконови актове, когато положението на жалбоподателите е засегнато без мерки за изпълнение. Обжалваните решения обаче са засегнали, без никаква интервенция с опосредяващ акт от каквото и да било естество, правното положение на акционерите, в настоящия случай, като са ги лишили от възможността да упражняват някои от правата, които техните акции им предоставят, през периода на поставянето на банката под временно управление (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 28 и 58).
75 Следователно Комисията не може валидно да оспорва, от една страна, личното засягане на жалбоподателката, с мотива че тя се числи към категория икономически оператори, и да поддържа, от друга страна, че жалбата е недопустима, защото е насочена срещу акт, който по отношение на такава категория е с подзаконов характер, в контекст, в който този акт е засегнал правното положение на жалбоподателката без намесата на опосредяващ акт.
76 При това положение и второто възражение трябва да се отхвърли и може да се приеме, от една страна, че жалбоподателката е лично засегната от обжалваните решения, и от друга страна, с оглед на гореизложените съображения относно прякото засягане, че тя отговаря на изискванията, наложени от Договора във връзка с процесуалната легитимация.
По правния интерес
77 ЕЦБ поддържа, че жалбоподателката няма необходимия за подаването на настоящата жалба правен интерес.
78 В това отношение трябва да се отбележи, че в съответствие със съдебната практика, за да подаде жалбата си, жалбоподателката трябва да установи наличието на правен интерес, като докаже, че задължителните правни последици от обжалваните решения са от естество да засегнат нейните интереси, и това доказателство може да бъде представено, като се установи, че актът е променил съществено нейното правно положение (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 37).
79 Тъй като жалбоподателката притежава дялове в капитала на предприятие, правният интерес трябва да бъде различен от този на предприятието, в случая банката, в която тя притежава акции. Всъщност само предприятието по принцип има право да подаде жалба, за да защити своя собствен интерес. Ако защитимият интерес е този на предприятието, акционерът може да поиска от общото събрание или от управителния орган да подаде жалбата (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2000 г., Euromin/Съвет, T‑597/97, EU:T:2000:157, т. 50 и от 12 ноември 2015 г., HSH Investment Holdings Coinvest-C и HSH Investment Holdings FSO/Комисия, T‑499/12, EU:T:2015:840, т. 31).
80 По същия начин Европейският съд по правата на човека разграничава, от една страна, жалбите, подадени от акционерите за защита на собствените им права, и от друга страна, тези, подадени от тях с цел да се гарантира защитата на правата на предприятието (ЕСПЧ, 7 юли 2020 г., Albert и др. с/у Унгария, CE:ECHR:2020:0707JUD000529414).
81 В настоящия случай, за да обоснове жалбата си, жалбоподателката не се позовава на последствията от обжалваните решения за банката, а изтъква отражението на тези решения върху правата, които тя лично притежава в качеството си на акционер, по-конкретно правото да свика общо събрание, за да предложи подаването на жалба, или пък правото да добави точка в този смисъл в дневния ред на това събрание.
82 Следователно не може да се приеме, както обаче ЕЦБ прави, че ако обжалваните решения бъдат отменени, последиците за положението на акционерите ще бъдат идентични на тези, които отмяната би породила за положението на банката: като действа въз основа на последиците, произведени от обжалваните решения върху собствените ѝ права, жалбоподателката може да изтъква интерес от това да поиска отмяната на посочените решения, който не се смесва с този на банката, а е различен от него. Следователно изискването за отделен интерес в случая е изпълнено.
83 От гореизложеното произтича, че подадената от жалбоподателката жалба може да се обяви за допустима, тъй като е подадена от нейно име срещу обжалваните решения.
По същество
84 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага седем основания, изведени съответно от:
– нарушение на правилата за пропорционалност,
– нарушение на задължението за мотивиране и на правото на изслушване,
– назначаването като временни управители на лица, които преди това са изпълнявали важни функции в ръководството и администрацията на банката,
– грешка при прилагане на правото, допусната при определянето на правното основание за приемане на обжалваните решения,
– факта, че ЕЦБ се е опитала да разреши проблеми, свързани с управлението, като назначи лица, които са ги създали,
– нарушение, от една страна, на правилата относно правата на акционера, и от друга страна, на основните принципи относно защитата на собствеността и спестяванията, на свободната частна икономическа инициатива и самоопределението на гражданина в неговия личен избор, и от неадекватността на временното управление за разрешаване на констатирания проблем.
85 Общият съд счита за уместно да започне разглеждането с основанието, изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на правното основание, използвано за приемане на обжалваните решения.
По основанието, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от ЕЦБ при определянето на правното основание, използвано за приемане на обжалваните решения
86 Жалбоподателката поддържа, че ЕЦБ е допуснала грешка при прилагане на правото, като е основала обжалваните решения на член 70, параграф 1 от единния банков текст, въпреки че тази разпоредба не се отнасяла до състоянието, инвокирано за обосноваване на поставянето под временно управление, а именно „значително влошаване“ на състоянието на банката.
87 Това основание е оспорено от ЕЦБ, подкрепяна от Комисията.
88 В това отношение следва да се отбележи, че член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) от единния банков текст, който транспонира член 28, озаглавен „Освобождаване на висшето ръководство и ръководния орган“, от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), предвижда:
„1. Италианската централна банка може да предприеме следните мерки по отношение на банка или дружество майка на банкова група:
[…]
(b) отстраняването на лицата, посочени в член 69 vicies semel, в случай на тежко нарушение на законовите, подзаконовите или уставните разпоредби, или на сериозни нередности в управлението, както и когато влошаването на състоянието на банката или на банковата група е особено значително, при условие че мерките, посочени в буква а) или предвидени в членове 53 bis и 67 ter, не са достатъчни за подобряване на положението“.
89 От своя страна член 70 от единния банков текст, който транспонира член 29 от Директива 2014/59, озаглавен „Временен управител“, гласи:
„1. Италианската централна банка може да разпореди разпускане на органите, изпълняващи функции по управление и контрол на банките в случай на нарушение или нередност, посочени в член 69 octiesdecis, параграф 1, буква b), или ако се очакват сериозни имуществени загуби, или когато разпускането е поискано с мотивирано искане от органите на управление или от извънредното събрание“.
90 От тези текстове следва, че двете разпоредби се отнасят до две различни хипотези:
– от една страна, член 69 octiesdecis, параграф 1, буква b) урежда „отстраняването“ на управителните или контролните органи на банките, които след вземането на тази мярка трябва да бъдат заменени в съответствие с процедурите, предвидени в националното право и в правото на Съюза,
– от друга страна, член 70 урежда „разпускането“ (scioglimento) на управителните или контролните органи на банките, което води до временно спиране на функциите на събранията и на другите органи, и до въвеждането на извънредно управление.
91 При прочита на членове 28 и 29 от Директива 2014/59, които горепосочените разпоредби имат за цел да транспонират, мерките, за които става въпрос, не могат да се считат за равностойни или алтернативни, при положение че първата представлява намеса в по-малка степен от втората, която може да бъде приета само ако замяната на управителните или контролните органи на банките съгласно процедурите по националното право и по правото на Съюза се счита за недостатъчна от компетентния орган за подобряване на положението.
92 Условията за прилагане на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) от единния банков текст и на член 70 от посочения текст също се различават. Така „отстраняването“ на управителните или контролните органи е предвидено в случай:
– на тежко нарушение на законовите, подзаконовите или уставните разпоредби,
– или на сериозни нередности в управлението,
– или когато влошаването на състоянието на банката или на банковата група е особено значително.
93 За сметка на това „разпускането“ на управителните или контролните органи и въвеждането на извънредно управление са предвидени:
– в случай на тежко нарушение на законовите, подзаконовите или уставните разпоредби, посочени в член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b),
– или в случай на сериозни нередности в управлението, посочени в член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b),
– или ако се очакват тежки имуществени загуби,
– или когато разпускането е поискано с мотивирано искане от управителните органи или от извънредното събрание.
94 От буквалния анализ на текста, отнасящ се до формулирането на условията за прилагане на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) от единния банков текст и на член 70 от посочения текст произтича, че тяхното изброяване е изчерпателно и че те са алтернативни, както показва използването на разделителния съюз „или“. Така втората разпоредба предвижда, че разпускането на управителните или контролните органи на банките и въвеждането на извънредно управление са възможни в четири хипотези, две от които са предвидени в първата разпоредба, и трябва, както сочи пряката препратка към тази разпоредба, да се тълкуват по същия начин, както в контекста на „отстраняването“. Анализът на текста показва също, че няма йерархия между тези условия.
95 Следователно от член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) от единния банков текст и от член 70 от посочения текст произтича, че втората разпоредба не предвижда разпускане на управителните или контролните органи на банките и въвеждане на извънредно управление, в случай че „влошаването на състоянието на банката или на банковата група [би било] особено значително“.
96 В конкретния случай с решението за поставяне под временно управление ЕЦБ е предприела „разпускане на управителните и контролните органи на [банката] и замяна[та] на последните с трима извънредни управители и надзорен съвет“.
97 За да приеме това решение, тя констатира, в точка 2.1, че „условията, посочени в член 69 octiesdecies и в член 70 от единния банков текст, т.е. значително влошаване на състоянието на [банката], са [били] изпълнени“, преди да заключи, в точка 2.6, че „извънредното управление е [било] необходимо и подходящо“ и че „упражняването на правомощието, посочено в член 70 [от посочения текст], също се счита за пропорционално за справяне с тежкото състояние, в което банката [е била] към този момент“.
98 Така от изложените в горепосоченото решение мотиви следва, че правомощието, упражнено от ЕЦБ по настоящото дело, за да постави банката под временно управление, е това по член 70 от единния банков текст, тъй като позоваването на член 69 octiesdecies от посочения текст не позволява да се опровергае тази констатация.
99 По същия начин, в решението за удължаване на срока ЕЦБ приема, че временното управление трябва да бъде продължено поради продължаващото „значително влошаване на състоянието на поднадзорната институция“ (т. 2.1) и че „упражняването на правомощието по силата на член 70 [от единния банков текст]“ е било подходящо за обстоятелствата (т. 2.6).
100 От това следва, че ЕЦБ е нарушила член 70 от единния банков текст, като се е основала — макар това условие да не е предвидено в тази разпоредба — на „значителното влошаване на състоянието на [банката]“, за да разпусне управителните или контролните органи на банката, да въведе временно управление и да запази същото в действие през периода, посочен в решението за удължаване на срока.
101 ЕЦБ и Комисията оспорват този извод.
102 На първо място, всяка от тях отбелязва, че поставянето под временно управление е предвидено в член 29 от Директива 2014/59. Член 70 от единния банков текст обаче трябва да се чете в светлината на тази разпоредба, която той има за задача да транспонира, в изпълнение на принципа на съответстващо тълкуване. От този прочит следвало, че поставянето под временно управление е позволено на основание член 70, въпреки че разглежданото положение, а именно значителното влошаване на състоянието на банката, не е посочено изрично в тази разпоредба.
103 В това отношение според постоянната съдебна практика от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат. Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (вж. решения от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 24 и от 19 януари 2010 г., Kücükdeveci, C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 48 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 55, 57 и 58). Общият съд има същото задължение за съответстващо тълкуване на националното право в светлината на директива, когато, както в настоящия спор, прилага това право по силата на релевантните разпоредби.
104 По-нататък, доколкото става въпрос за тълкуването на разпоредба на националното право, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика обхватът на националните законови, подзаконови или административни разпоредби трябва да се преценява предвид даденото им от националните юрисдикции тълкуване (вж. решение от 24 април 2018 г., Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./ЕЦБ, T‑133/16—T‑136/16, EU:T:2018:219, т. 84 и цитираната съдебна практика).
105 Принципът на съответстващо тълкуване на националното право има обаче определени граници. Всъщност задължението на съда да се позовава на съдържанието на директива при тълкуване и прилагане на релевантните норми на вътрешното право се ограничава от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решения от 15 април 2008 г., Impact, C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 100 и от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 25).
106 От това следва, че припомненото по-горе задължение за съответстващо тълкуване на националното право не може да служи за основа на тълкуване, което противоречи на понятията, използвани в националната разпоредба за транспониране на директива.
107 Такъв обаче би бил резултатът, ако този метод на тълкуване се използва в настоящия случай. Всъщност приетата мярка е тази, предвидена в член 70 от единния банков текст, и затова трябва да бъдат изпълнени условията за прилагане на този член. Позоваването на член 69 octiesdecies от посочения текст в решението за поставяне под временно управление, което може би се обяснява с препращането към този член за две от условията за прилагане, посочени в член 70 от същия текст, не може да измени правилата, приложими за приемането на посочените мерки, нито условията за тяхното прилагане.
108 „Влошаването на състоянието на банката“ не е родов израз, а условие, определено в законодателен текст, който препраща към изчерпателен списък от четири алтернативни условия. Тези изрично предвидени от закона условия за приемане на мярка, представляваща толкова силна интервенция — най-интензивната в системата за ранна намеса — като тази за поставяне на банка под временно управление, трябва да бъдат спазени, а условията, предвидени за приемането на мярката, представляваща намеса в по-малка степен, не могат да се считат за достатъчни, за да обосноват приемането на най-интензивната мярка, без конкретно позоваване в текста.
109 Следователно доводът трябва да бъде отхвърлен.
110 На второ място, ЕЦБ и Комисията поддържат в съдебното заседание, че когато ЕЦБ действа като компетентен орган съгласно банковата правна уредба, тя е длъжна да прилага, освен националното право, и съвкупността от нормите на правото на Съюза; на това основание според тези институции тя е била длъжна да приложи разпоредбата, която се съдържа в Директива 2014/59 и предвижда поставяне под временно управление в случай на значително влошаване на състоянието на съответната институция.
111 В това отношение следва да се отбележи, че както посочват тези две институции, в действията си те трябва да спазват правото на Съюза. Това задължение произтича от принципа на законност, който налага на институциите да спазват под контрола на съда на Съюза правилата, на които те са подчинени. Както подчертават съответните институции, то се изразява по специфичен начин за пруденциалния надзор в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на ЕЦБ на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OB L 287, 2013 г., стр. 63), който предвижда по-конкретно че „за изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на [този] регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви“.
112 Същевременно от тази разпоредба следва, че когато правото на Съюза се състои от директиви, трябва да се приложи националното право, с което се транспонират тези директиви. Разпоредбата не може да се тълкува като съдържаща два отделни източника на задължения, а именно цялото право на Съюза, включително директивите, към което би следвало да се прибави транспониращото ги национално право. Подобно тълкуване всъщност предполагало, че националните разпоредби се различават от директивите и че в такъв случай двата вида документи са задължителни за ЕЦБ като отделни нормативни източници. Такова тълкуване не може да бъде прието, защото би влязло в противоречие с член 288 ДФЕС, който предвижда, че „[д]ирективата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат“. Впрочем според постоянната съдебна практика дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно срещу частноправен субект (решение от 26 февруари 1986 г., Marshall, 152/84, EU:C:1986:84, т. 48; вж. също решение от 19 януари 2010 г., Kücükdeveci, C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 46 и цитираната съдебна практика).
113 В този смисъл грешката, допусната от ЕЦБ при прилагането на член 70 от единния банков текст, не може да бъде поправена посредством свободно тълкуване на текстовете, което би позволило да се създадат отново условията за прилагане на разпоредби, замислени по различен начин в Директива 2014/59 и в националното право.
114 Следователно основанието трябва да бъде уважено и обжалваните решения да се отменят, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания.
По съдебните разноски
115 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
116 След като ЕЦБ е загубила делото, следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателката, в съответствие с искането на същата.
117 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник встъпилите по делото институции понасят направените от тях съдебни разноски. В изпълнение на тази разпоредба Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение ECB-SSM-2019-ITCAR-11 на ЕЦБ от 1 януари 2019 г. за поставяне на Banca Carige SpA под временно управление, както и Решение ECB-SSM-2019-ITCAR-13 на ЕЦБ от 29 март 2019 г. за удължаване на срока на поставянето под временно управление до 30 септември 2019 г.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Европейската централна банка (ЕЦБ) да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑жа Francesca Corneli.
4) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Papasavvas | Gervasoni | Madise |
Nihoul | | Martín y Pérez de Nanclares |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 октомври 2022 година.
Подписи