Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Испания), постъпило на 23 ноември 2023 г. — Salones Comatel и др./Conselleria de Hacienda y Modelo Económico de la Generalitat Valenciana

(Дело C-719/23)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Salones Comatel, SL, Inversiones Comatel, SL, Recreativos del Este, SL, Asociación SOS Hostelería, Unión de Trabajadores de Salones de Juego (Utsaju) y Asociación Valenciana de Operadores de Máquinas Recreativas (Asvomar)

Ответник: Conselleria de Hacienda y Modelo Económico de la Generalitat Valenciana

Друга страна в производството: Organización Nacional de Ciegos Españoles (ONCE)

Преюдициални въпроси

Членове 26, 49 и 56 ДФЕС, които прогласяват принципите на свободна стопанска инициатива, на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като член 5 от Decreto 97/2021, de 16 de julio, del Consell (Декрет 97/2021 от 16 юли 2021 г. на правителството на автономна област Валенсия), за прилагането на член 45, параграфи 5 и 6 от Ley 1/2020, de 11 de junio, de la Generalitat Valenciana, de regulación del juego y de prevención de la ludopatía en la Comunidad Valenciana (Закон 1/2020 от 11 юни 2020 г. на автономна област Валенсия за регулиране на хазарта и за превенция на хазартната зависимост в автономна област Валенсия, напичан по-нататък „Закон 1/2020“), която предвижда режим на минимални отстояния от 500 метра между игралните зали и от 850 метра между игралните зали и образователни институции, при положение че тази правна уредба същевременно установява други, по-малко ограничителни мерки, които могат да бъдат счетени за също толкова ефективни за защитата на потребителите, на обществения интерес и особено на непълнолетните лица, като: а) забрана за достъп и участие на непълнолетни, на лица, обявени за недееспособни с влязло в сила съдебно решение, на ръководители на спортни организации и съдии на събития, за които се правят залози, на управители и акционери на дружества за залагания, на лица, носещи оръжие, на лица в нетрезво състояние или под въздействието на забранени психотропни вещества, които пречат на провеждането на хазартните игри, на лица, вписани в Регистъра на лицата с ограничен достъп до хазартни игри; и б) забрана на рекламата, популяризирането или спонсорирането и на всякакъв вид търговска реклама, включително онлайн чрез социалните мрежи, както и на рекламирането на хазартните игри извън игралните зали, статичната реклама по обществени пътища и транспортни средства, плакати или изображения на всякакви носители?

Независимо от отговора на предходния въпрос, трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената във втора преходна разпоредба от [Закон 1/2020], която въвежда с обратно действие задължението за отстояние от 850 метра между игралните зали и образователни институции спрямо вече съществуващи игрални зали, които не отговарят на изискването за такова отстояние, в случаите когато бъде поискано подновяване на лицензията или разрешението за тези игрални зали след влизане в сила на Закон 1/2020, поради несъвместимостта на подобно изискване с посочените по-горе принципи на свободна стопанска инициатива, на свобода на установяването и на свободно упражняване на дейност?

Независимо от отговорите на предходните въпроси, трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в десета преходна разпоредба от [Закон 1/2020], която предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензии или разрешения за игрални заведения, считано от влизане в сила на този закон, тъй като подобен мораториум е несъвместим с посочените по-горе принципи на свободна инициатива, на свобода на установяването, както и на свободно упражняване на дейност?

Независимо от отговорите на предходните въпроси, трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в членове 45, параграфи 5 и 6 от [Закон 1/2020], доколкото последните посочени разпоредби въвеждат единствено за частните игрални зали, но не и за обектите публична собственост (които са освободени и от ограниченията за реклама и за контрол на достъпа, установени за частните обекти) следните задължения: а) спазването на режим на минимални отстояния от 500 метра между игралните зали и от 850 метра между игралните зали и образователни институции; б) спазването с обратно действие на отстоянието от 850 метра между игралните зали и образователни институции от страна на вече съществуващи игрални зали, които не отговарят на изискването за такова отстояние, в случаите когато бъде поискано подновяване на лицензията или разрешението за тези зали след влизане в сила на Закон 1/2020; в) установяването на мораториум върху издаването на нови лицензии или разрешения за заведения за хазарт и залози, както и за експлоатацията на монетни игрални автомати за максимален период от пет години, считано от влизане в сила на посочения Закон 1/2020?

Допускат ли принципите на единство на пазара, на равно третиране и на недопускане на дискриминация между и спрямо операторите в сектора на хазарта национални разпоредби като посочените?

Представлява ли описаното положение предимство, което засяга и нарушава конкуренцията в сектора?

____________