РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране между ЕО и Алжир — Социална сигурност на алжирските работници мигранти и преживелите ги лица — Прехвърляне на обезщетения в Алжир по ставките, прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник — Обезщетения за преживели лица — Национална правна уредба, която прилага принципа на държавата на пребиваване — Клауза за пребиваване, съдържаща намаляване на размера на обезщетението за преживели лица за пребиваващите в Алжир получатели“
По дело C‑549/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по трудови и осигурителни спорове, Нидерландия) с акт от 15 август 2022 г., постъпил в Съда на 18 август 2022 г., в рамките на производство по дело
X
срещу
Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer и M. L. Arastey Sahún (докладчик), съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: D. Dittert, началник на отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 юни 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, от C. Speear, W. van den Berg и M. Van der Ent-Eltink, в качеството на съветници,
– за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann, D. Martin и F. van Schaik, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 68, параграф 4 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Народна демократична република Алжир, от друга страна (ОВ L 265, 2005 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 80, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между X и Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Управителен съвет на социалноосигурителната каса, Нидерландия) (наричана по-нататък „SVB“) относно намаляването на размера на изплащаното на X обезщетение за преживели лица поради пребиваването ѝ в Алжир.
Правна уредба
Правото на Съюза
Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир
3 Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир е подписано във Валенсия (Испания) на 22 април 2002 г. и е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2005/690/ЕО на Съвета от 18 юли 2005 г. (ОВ L 265, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 43, стр. 44). Съгласно член 110, параграф 1 от него то влиза в сила на 1 септември 2005 г., както е видно от информацията, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ L 292, 2005 г., стр. 10). Освен това по силата на член 110, параграф 2 от него след влизането си в сила то заменя Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Народна демократична република Алжир, подписано в Алжир (Алжир) на 26 април 1976 г. и одобрено от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2210/78 на Съвета от 26 септември 1978 г. (ОВ L 263, 1978 г., стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението за сътрудничество ЕИО—Алжир“).
4 Член 1 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир предвижда:
„1. С настоящото се установява сътрудничество между Общността и нейните държави членки, от една страна, и Алжир, от друга страна.
2. Целите на споразумението са да:
– осигури подходяща рамка за политически диалог между страните, с което да даде възможност за развитие на близки взаимоотношения и сътрудничество във всички области, които те считат уместни за такъв диалог;
– насърчава търговията и разширяването на хармонични икономически и социални взаимоотношения между страните и да създаде условия за постепенна либерализация на търговията със стоки, услуги и капитал;
– подпомага човешкия обмен, по-специално в областта на административните процедури;
– насърчава интегрирането на страните от Магреба като подпомага търговията и сътрудничеството в рамките на групата страни от Магреба и между нея и Общността и нейните държави членки;
– подпомага икономическото, социално, културно и финансово сътрудничество“.
5 Член 68 от това споразумение гласи:
„1. Съгласно разпоредбите на следващите параграфи работниците с алжирска националност и всички членове на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползват, в сферата на общественото осигуряване, от същия режим, без да бъдат подлагани на дискриминация на база на своята националност, от който се ползват и гражданите на държавите членки, в които те са наети.
Терминът „обществено осигуряване“ включва такива дялове, които се занимават с обезщетения за болест, за бременност и раждане, инвалидност и старост и обезщетения за преживелия съпруг, обезщетения при трудова злополука, професионално заболяване и смърт, обезщетения за безработица и семейни помощи.
Тези разпоредби не водят задължително до прилагане на координационните правила, предвидени в законодателството на Общността на основание на член [48] от Договора за [функциониране на ЕС], освен при условията на член 70 от настоящото споразумение.
[…]
4. Тези работници трябва да могат свободно да прехвърлят в Алжир, по [ставките], прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник, всички пенсии или годишни ренти за старост, обезщетения за преживелия съпруг, за трудова злополука или професионално заболяване, или инвалидност, придобита в резултат от трудова злополука, освен когато става дума за социални плащания.
[…]“.
6 Член 70 от това споразумение гласи:
„1. Преди края на първата година след влизането в сила на настоящото споразумение, Съветът по асоцииране приема разпоредби за въвеждане на принципите от член 68.
2. Съветът по асоцииране приема подробно разработени правила за административно сътрудничество като предоставя необходимите гаранции за управление и контрол за прилагане на разпоредбите на параграф 1“.
Проектът за решение на Съвета по асоцииране
7 Решение 2010/699/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в рамките на Съвета за асоцииране, създаден с Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Алжирската демократична народна република, от друга страна, по отношение на приемането на разпоредби относно координацията на системите за социална сигурност (ОВ L 306, 2010 г., стр. 14) съдържа в приложение проект за решение на Съвета по асоцииране (наричано по-нататък „проект за решение на Съвета по асоцииране“), насочен към изпълнението на член 70 от това споразумение.
8 Този проект е приет от Съвета на Европейския съюз въз основа на проекта за решение на Съвета по асоцииране, приложен към предложението за решение на Съвета, представено от Европейската комисия на 12 декември 2007 г. (COM(2007) 790 окончателен).
9 Член 1, параграф 1 от проекта за решение на Съвета по асоцииране гласи:
„За целите на настоящото решение:
[…]
и) „обезщетения, които могат да бъдат изнасяни“ означава:
i) по отношение на държавите членки:
[…]
– пенсии за преживели лица,
[…]
по смисъла на [Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82)], с изключение на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, посочени в приложение X към регламента;
[…]“.
10 Член 2 от този проект, озаглавен „Обхванати лица“, има следния текст:
„Настоящото решение се прилага:
a) за работниците, които са граждани на Алжир и които са или са били законно наети на работа на територията на държава членка, и за които се прилага или е било прилагано законодателството на една или няколко държави членки, както и за преживелите ги лица,
[…]“.
11 Член 4 от посочения проект, озаглавен „Отпадане на правилата за пребиваване“, предвижда в параграф 1:
„Обезщетенията, които могат да бъдат изнасяни по смисъла на член 1, параграф 1, буква и), на които имат право лицата, посочени в член 2, букви а) и в), не подлежат на каквото и да било намаляване, изменение, спиране, оттегляне или конфискация по причина на обстоятелството, че бенефициерът пребивава:
i) за целите на обезщетение по законодателството на държава членка, на територията на Алжир; или
ii) за целите на обезщетение по законодателството на Алжир, на територията на държава членка“.
Нидерландското право
ANW
12 Член 14, параграф 1 от Algemene nabestaandenwet (Закон за общото осигуряване на преживелите лица, наричан по-нататък „ANW“) гласи:
„Право на обезщетение за преживели лица има преживелият роднина, който:
a. има несключило брак дете, което е на възраст под 18 години и не е част от домакинството на друго лице; или
b. е неработоспособен
[…]“.
13 Член 17, параграфи 1 и 3 от ANW, изменен с Wet woonlandbeginsel in de sociale zekerheid (Закон относно принципа на държавата на пребиваване в областта на социалната сигурност), влязъл в сила на 1 юли 2012 г., гласи:
„1. Брутното обезщетение за преживели лица се определя в такъв размер, че след приспадане на данъка върху трудовото възнаграждение и националните осигурителни вноски, които трябва да бъдат удържани върху тази сума за лице, което все още не е навършило пенсионна възраст, като се вземе предвид само общият данъчен кредит, посочен в член 22 от Wet op de loonbelasting 1964 (Закон от 1964 г. за данъка върху трудовите възнаграждения), нетното обезщетение за преживели лица да бъде равно на 70 % от нетната минимална работна заплата“.
[…]
3. За преживяло лице, което пребивава извън Нидерландия, другите държави — членки на Европейския съюз, другите държави — страни по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], и Швейцария, брутното обезщетение за преживели лица е процент, определен с наредба на министъра, от сумата, определена съгласно параграф 1, 2 или 5. Процентът се определя така, че да отразява съотношението между равнището на разходите за живот в държавата, в която пребивава преживелият, и това в Нидерландия. Процентът не може да надвишава 100“.
Наредбата относно принципа на държавата на пребиваване
14 Член 1 от Regeling woonlandbeginsel in de sociale zekerheid 2012 (Наредба от 2012 г. относно принципа на държавата на пребиваване в областта на социалната сигурност, наричана по-нататък „Наредбата относно принципа на държавата на пребиваване“) предвижда:
„Процентът, посочен […] в член 17, параграф 3 […] от ANW […] за държава на пребиваване, различна от:
a. Нидерландия,
b. една от другите държави — членки на Европейския съюз,
c. една от другите държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и
d. Швейцария
възлиза на процента, посочен в приложението към настоящата наредба“.
15 Съгласно приложението към тази наредба по отношение на Алжир факторът за държавата на пребиваване, посочен в член 1 от Наредбата относно принципа на държавата на пребиваване, е 60 %, считано от 1 януари 2013 г., и 40 %, считано от 1 януари 2016 г.“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 X пребивава в Алжир. Съпругът ѝ е работил в Нидерландия и към момента на смъртта си е бил осигурен по ANW. Като преживяло съпруга си лице тя има право на обезщетение за преживели лица на основание на ANW от 1 януари 1999 г.
17 С решения от 19 септември 2018 г., от една страна, вследствие на решение на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) от 10 ноември 2016 г. SVB възстановява с обратно действие обезщетението за преживели лица на X, което е спряла да изплаща на 1 ноември 2012 г. От друга страна, SVB уведомява X, че считано от 1 януари 2013 г., това обезщетение за преживели лица ще бъде намалено, тъй като от тази дата то е трябвало да се изплаща съгласно принципа на държавата на пребиваване, а именно съгласно процент, отразяващ равнището на разходите за живот в тази държава в сравнение с разходите за живот в Нидерландия. В съответствие с разпоредбите от приложението към Наредбата относно принципа на държавата на пребиваване за Алжир този процент е определен на 60 % от максималния размер на обезщетението за преживели лица, считано от 1 януари 2013 г., и на 40 % от посочения максимален размер, считано от 1 януари 2016 г.
18 X подава жалба по административен ред срещу това решение, която е обявена за неоснователна с решение на SVB от 4 декември 2018 г.
19 Тъй като Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) отхвърля жалбата срещу последното решение като неоснователна, X подава въззивна жалба пред Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по трудови и осигурителни спорове, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция.
20 Запитващата юрисдикция отбелязва, че страните спорят по въпроса дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир допуска намаляване на размера на обезщетението за преживели лица на Х въз основа на принципа на държавата на пребиваване.
21 В това отношение, първо, посочената юрисдикция има съмнения дали лице като X попада в приложното поле на тази разпоредба по отношение на лицата. Тя подчертава, че за разлика от член 68, параграфи 1 и 3 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, тази разпоредба се отнася единствено до работниците, но не и до членовете на техните семейства.
22 Освен това, в случай че преживелите лица, в качеството си на получатели на обезщетения, попадат в приложното поле на член 68, параграф 4 от това споразумение, посочената юрисдикция иска да се установи дали единствено пребиваващите в Нидерландия преживели лица имат право свободно да прехвърлят обезщетенията си в Алжир, или, както тя е склонна да приеме, и пребиваващите в Алжир преживели лица могат да се позовават на тази разпоредба.
23 Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир има директен ефект. Според нея член 68 от това споразумение предвижда определен брой общи принципи, но съгласно член 70 от него точното материално съдържание на тези принципи и подробно разработените правила за сътрудничество между държавите — страни по същото споразумение, ще се уреждат с решение на Съвета по асоцииране. Тази юрисдикция обаче счита, че по аналогия по-специално с решения от 31 януари 1991 г., Kziber (C‑18/90, EU:C:1991:36), и от 5 април 1995 г., Krid (C‑103/94, EU:C:1995:97), както и с определения от 13 юни 2006 г., Echouikh (C‑336/05, EU:C:2006:394), и от 17 април 2007 г., El Youssfi (C‑276/06, EU:C:2007:215), необходимостта да се приеме такова решение не е пречка някои аспекти на член 68, като например забраната за дискриминация в областта на социалната сигурност, съдържаща се в параграф 1 от посочения член, да имат директен ефект.
24 Що се отнася по-специално до член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, запитващата юрисдикция счита, че нито неговият текст, нито предметът и естеството му, както следват от член 1 от него, не са пречка да се признае директният ефект на тази разпоредба. При това положение тя признава, че изпълнението на задължението за прехвърляне на обезщетенията в полза на пребиваващите в Алжир лица би могло да зависи от приемането на последващ акт, а именно акт, с който се установяват подробно разработени правила за административно сътрудничество, осигуряващо необходимите гаранции за управление и контрол, посочени в член 70, параграф 2 от това споразумение.
25 Накрая, трето, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир допуска намаляване на обезщетенията въз основа на принципа на държавата на пребиваване. Тя счита, че макар проектът за решение на Съвета по асоцииране, приложен към посоченото в точка 8 от настоящото решение предложение, все още да не е приет, член 4 от него би могъл да даде насоки относно обхвата на член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, които подсказват, че тази разпоредба установява принципа на забрана на клаузите за пребиваване.
26 При тези условия Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по трудови и осигурителни спорове) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на преживяло починал работник лице, което пребивава в Алжир и иска да прехвърли обезщетението си за преживели лица в Алжир?
При утвърдителен отговор:
2) Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир], като се имат предвид текстът, предметът и естеството му, да се тълкува в смисъл, че има директен ефект и че следователно лицата, за които се прилага тази разпоредба, имат право да се позоват пряко на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да попречат на прилагането на противоречащите ѝ разпоредби от вътрешното право?
При утвърдителен отговор:
3) Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане на принципа на държавата на пребиваване, посочен в член 17, параграф 3 от [ANW], който води до ограничаване на прехвърлянето в Алжир на обезщетението за преживели лица?“.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
27 С втория си въпрос, който трябва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че лицата, за които се прилага тази разпоредба, имат право да се позоват пряко на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да попречат на прилагането на противоречащите ѝ разпоредби от националното право.
28 От член 68, параграф 4 следва, че работниците с алжирска националност трябва да могат свободно да прехвърлят в Алжир, по ставките, прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник, всички пенсии или годишни ренти за старост, обезщетения за преживелия съпруг, за трудова злополука или професионално заболяване, или инвалидност, придобита в резултат от трудова злополука, освен когато става дума за социални плащания.
29 Освен това от член 70 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир следва, че преди края на първата година след влизането в сила на това споразумение Съветът по асоцииране приема, от една страна, разпоредби за въвеждане на принципите от посочения член 68 и от друга страна, подробно разработени правила за административно сътрудничество, осигуряващо необходимите гаранции за управление и контрол за прилагане на тези разпоредби. При това положение, макар Съветът да е приел Решение 2010/699, посочено в точка 7 от настоящото решение, съдържащо като приложение проект за решение на Съвета по асоцииране, предназначен за прилагане на член 70 от посоченото споразумение, тези разпоредби, които е трябвало да бъдат приети от Съвета по асоцииране преди края на първата година след 1 септември 2005 г., датата на влизане в сила на Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, все още не са приети.
30 Що се отнася до евентуалния директен ефект на член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда трябва да се счита, че разпоредба на споразумение, сключено от Съюза с трети държави, има непосредствено действие, когато предвид нейното съдържание и предвид предмета и естеството на това споразумение, тя съдържа ясно и точно задължение, чието изпълнение или действие не зависи от издаването на последващ акт (вж. в този смисъл решения от 30 септември 1987 г., Demirel, 12/86, EU:C:1987:400, т. 14, и от 26 май 2011 г., Akdas и др., C‑485/07, EU:C:2011:346, т. 67 и цитираната съдебна практика).
31 В случая следва да се констатира, на първо място, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир установява ясно, точно и безусловно правото на свободно прехвърляне в Алжир на обезщетенията, посочени в тази разпоредба, и то по ставките, прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник. Така съгласно самия ѝ текст посочената разпоредба съдържа ясно и точно задължение за резултат за държавите членки, което се състои в това да даде възможност на заинтересованите лица да се ползват от такова свободно прехвърляне, изпълнението и действието на което задължение като такова не зависи от издаването на последващ акт.
32 Несъмнено, от една страна, това право на свободно прехвърляне не е абсолютно, тъй като конкретните последици от него във всеки отделен случай ще зависят, както се посочва в член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, от „[ставките], прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник“. Този израз обаче не може да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да ограничат по свое усмотрение посоченото право на свободно прехвърляне и по този начин да го изпразнят от съдържание. (вж. по аналогия решение от 8 май 2003 г., Deutscher Handballbund, C‑438/00, EU:C:2003:255, т. 29 и цитираната съдебна практика).
33 От друга страна, изпълнението или действието на предвиденото в тази разпоредба право не зависят от издаването на последващ акт, и по-специално от приемането от Съвета по асоцииране на разпоредбите, посочени в член 70, параграф 1 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир (вж. в този смисъл определение от 13 юни 2006 г., Echouikh, C‑336/05, EU:C:2006:394, т. 41 и цитираната съдебна практика). Всъщност ролята, която тази разпоредба възлага на Съвета по асоцииране, се състои в това да улесни спазването на правото на свободно прехвърляне в Алжир на обезщетенията, посочени в член 68, параграф 4 от това споразумение, но не може да се счита, че тя налага условия за непосредственото прилагане на това право (вж. по аналогия решение от 31 януари 1991 г., Kziber, C‑18/90, EU:C:1991:36, т. 19).
34 Що се отнася, на второ място, до предмета и естеството на Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, Съдът вече е постановил, от една страна, че целите на това споразумение, предвидени в член 1, параграф 2 от него, се явяват пряко продължение на целите, на които се основава Споразумението за сътрудничество ЕИО—Алжир (вж. по аналогия определение от 13 юни 2006 г., Echouikh, C‑336/05, EU:C:2006:394, т. 40), и от друга страна, че целта на последното споразумение, състояща се в насърчаване на цялостното сътрудничество между договарящите страни по-специално в областта на работната сила, потвърждава, че принципът на недопускане на дискриминация, закрепен в член 39, параграф 1 от това споразумение за сътрудничество, може да урежда пряко правното положение на частноправните субекти, поради което тази разпоредба има директен ефект (вж. в този смисъл решение от 15 януари 1998 г., Babahenini, C‑113/97, EU:C:1998:13, т. 17 и 18 и цитираната съдебна практика).
35 В този смисъл целите на Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, които показват желание за увеличаване и задълбочаване на целите на Споразумението за сътрудничество ЕИО—Алжир, трябва a fortiori да се разглеждат като потвърждаващи директния ефект на правото на свободно прехвърляне в Алжир на обезщетенията, посочени в член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир (вж. по аналогия решение от 14 декември 2006 г., Gattoussi, C‑97/05, EU:C:2006:780, т. 27).
36 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че лицата, за които се прилага тази разпоредба, имат право да се позоват пряко на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да попречат на прилагането на противоречащите ѝ разпоредби от националното право.
По първия въпрос
37 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на преживелите даден работник лица, които желаят да прехвърлят обезщетението си за преживели лица в Алжир, но самите те не са работници и пребивават в Алжир.
38 В това отношение е важно да се отбележи, на първо място, че в член 68, параграф 4 изрично се посочват само „[т] ези работници“, което препраща към „работниците с алжирска националност“, посочени в параграф 1 от същия член. Все пак трябва да се отбележи, че съгласно текста на този параграф 4 обезщетенията, които могат да бъдат свободно прехвърлени в Алжир, включват обезщетенията за преживели лица. По дефиниция обаче не работниците, а преживелите ги лица могат да се ползват от такива обезщетения. При това положение и както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране Между ЕО и Алжир би бил лишен от полезно действие, ако тези преживели лица бъдат изключени от приложното му поле по отношение на лицата.
39 В писменото си становище, за да се противопостави на подобно заключение, SVB се позовава на практиката на Съда по член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), съгласно която членовете на семейството на работник имат само производни, но не собствени права, що се отнася до разпоредбите на този регламент, които се прилагат изключително за работниците (решения от 30 април 1996 г., Cabanis-Issarte, C‑308/93, EU:C:1996:169, и от 21 февруари 2006 г., Hosse, C‑286/03, EU:C:2006:125).
40 Следва обаче да се припомни, че Съдът многократно е констатирал, че такава съдебна практика не може да се приложи в рамките на споразумение като Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир (вж. в този смисъл решение от 15 януари 1998 г., Babahenini, C‑113/97, EU:C:1998:13, т. 24 и цитираната съдебна практика, и определение от 17 април 2007 г., El Youssfi, C‑276/06, EU:C:2007:215, т. 62 и цитираната съдебна практика).
41 На второ място, макар да няма никакво съмнение, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране Между ЕО и Алжир се прилага, когато преживялото лице пребивава в държавата членка длъжник, следва да се отбележи, че би било в противоречие с логиката, залегнала в самия принцип на свободно прехвърляне на обезщетения в Алжир, да се изисква получателят да пребивава в държавата членка длъжник, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си.
42 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране Между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на преживелите даден работник лица, които желаят да прехвърлят обезщетението си за преживели лица в Алжир, но самите те не са работници и пребивават в Алжир.
По третия въпрос
43 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране Между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска намаляване на размера на обезщетение за преживели лица, поради факта че получателят на това обезщетение пребивава в Алжир.
44 От акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че разглежданото в главното производство намаляване произтича от Закона относно принципа на държавата на пребиваване в областта на социалната сигурност, който въвежда този принцип по-специално по отношение на обезщетенията за преживели лица, изплащани на основание ANW. От друга страна, посоченият принцип има за цел да гарантира, че обезщетенията, свързани с нидерландската минимална работна заплата и изплащани извън Нидерландия, отразяват съотношението между равнището на разходите за живот в страната на пребиваване на получателя и това на разходите за живот в Нидерландия. Разглежданото в главното производство обезщетение за преживели лица е именно част от обезщетенията, свързани с нидерландската минимална работна заплата, тъй като съгласно член 17, параграф 1 от ANW нетният му размер се равнява на 70 % от тази нетна минимална работна заплата.
45 В това отношение в съдебното заседание SVB посочва, че става въпрос за максимален процент, като размерът на получаваното от всяко преживяло лице обезщетение се изчислява спрямо неговите доходи. Освен това в това съдебно заседание нидерландското правителство уточнява, че обезщетението за преживели лица представлява застраховка срещу рискове и че размерът на вноските, плащани във връзка с това обезщетение, е еднакъв за всички осигурени лица. Тя също така посочва, че минималната работна заплата в Нидерландия се адаптира в зависимост разходите за живот в тази държава членка.
46 Следва да се припомни, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране предвижда правото на свободно прехвърляне на посочените в него обезщетения в Алжир „по [ставките], прилагани съгласно законодателството на държавата членка длъжник“.
47 От това уточнение следва, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, че държавата членка длъжник разполага със свобода на преценка, за да установи правила за изчисляване на размера на обезщетенията по член 68, параграф 4. По-конкретно, доколкото посоченото уточнение се съдържа в разпоредбата от това споразумение относно прехвърлянето на тези обезщетения в Алжир, то трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип позволява на тази държава членка да предвиди правила, целящи адаптиране на размера на посочените обезщетения във връзка с това прехвърляне, като например разглежданото в главното производство правило, основано на принципа на държавата на пребиваване.
48 Подобни правила обаче трябва да зачитат същността на правото на свободно прехвърляне на обезщетения, без да лишават това право от полезното му действие (вж. по аналогия решение от 8 май 2003 г., Deutscher Handballbund, C‑438/00, EU:C:2003:255, т. 29 и цитираната съдебна практика).
49 От елементите, характеризиращи разглежданото в главното производство обезщетение за преживели лица и изложени в точки 44 и 45 от настоящото решение, обаче следва, че неговият размер се определя в зависимост от разходите за живот в Нидерландия и че следователно това обезщетение има за цел да гарантира, че преживелите лица разполагат с основен доход, изчисляван в зависимост от разходите за живот в тази държава членка. Ето защо, що се отнася до прехвърлянето на посоченото обезщетение в Алжир, предвидено в член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир, не е видно, че адаптирането на неговия размер, за да се вземат предвид разходите за живот в тази трета държава, може да изпразни от съдържание правото на свободно прехвърляне, стига определянето на ставката, използвана за целите на това адаптиране, да се основава на обективни фактори, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
50 На последно място, що се отнася до обстоятелството, че член 4 от проекта за решение на Съвета по асоцииране предвижда забрана по-специално на всякакво намаляване на размера на такова обезщетение, дължимо съгласно законодателството на държава членка, поради пребиваването на неговия получател в Алжир, следва да се отбележи, че тъй като този проект досега не е бил приет от Съвета по асоцииране, той не би могъл да породи действие, подобно на това на аналогична разпоредба — а именно на член 6, параграф 1 от Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година за прилагането на схемите за социална сигурност на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (ОВ C 110, 1983 г., стр. 60) — признато с решение от 26 май 2011 г., Akdas и др. (C‑485/07, EU:C:2011:346).
51 С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране между ЕО и Алжир трябва да се тълкува в смисъл, че допуска намаляване на размера на обезщетение за преживели лица, поради факта че получателят на това обезщетение пребивава в Алжир, когато това обезщетение цели да гарантира основен доход, изчисляван в зависимост от разходите за живот в държавата членка длъжник, и когато така извършеното намаляване зачита същността на правото на свободно прехвърляне на такова обезщетение.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 68, параграф 4 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Народна демократична република Алжир, от друга страна,
следва да се тълкува в смисъл, че
има директен ефект, така че лицата, за които се прилага тази разпоредба, имат право да се позоват пряко на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да попречат на прилагането на противоречащите ѝ разпоредби от националното право.
2) Член 68, параграф 4 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Народна демократична република Алжир, от друга страна,
следва да се тълкува в смисъл, че
се прилага по отношение на преживелите даден работник лица, които желаят да прехвърлят обезщетението си за преживели лица в Алжир, но самите те не са работници и пребивават в Алжир.
3) Член 68, параграф 4 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Народна демократична република Алжир, от друга страна,
следва да се тълкува в смисъл, че
допуска намаляване на размера на обезщетение за преживели лица, поради факта че получателят на това обезщетение пребивава в Алжир, когато това обезщетение цели да гарантира основен доход, изчисляван в зависимост от разходите за живот в държавата членка длъжник, и когато така извършеното намаляване зачита същността на правото на свободно прехвърляне на такова обезщетение.
Подписи