Дело C‑606/21
Doctipharma SAS
срещу
Union des Groupements de pharmaciens d’officine (UDGPO)
и
Pictime Coreyre
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris)
Решение на Съда (втори състав) от 29 февруари 2024 година
„Преюдициално запитване — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83/ЕО — Член 85в — Приложно поле — Продажба на потребителите от разстояние — Лекарствени продукти за хуманна употреба, за които не се изисква задължително лекарско предписание — Лица, притежаващи разрешение или имащи право да предлагат за продажба на потребителите лекарствени продукти от разстояние — Възможност за държавите членки да налагат обосновани от съображения за закрила на общественото здраве условия за продажба на дребно на тяхна територия на лекарствени продукти, продавани онлайн — Услуги на информационното общество — Директива 98/34/ЕО — Директива (ЕС) 2015/1535 — Услуга за свързване на фармацевти и клиенти за онлайн продажба на лекарствени продукти“
1. Сближаване на законодателствата — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директиви 98/34 и 2015/1535 — Услуга на информационното общество — Понятие — Услуга за свързване на фармацевти и клиенти за онлайн продажба на лекарствени продукти за хуманна употреба, за които не се изисква задължително лекарско предписание — Включване
(член 1, точка 2 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48, член 2, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27, 29—33, 35 и 38; т. 1 от диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83 — Лекарствени продукти за хуманна употреба, за които не се изисква задължително лекарско предписание — Лица, притежаващи разрешение или имащи право да предлагат за продажба на потребителите лекарствени продукти от разстояние — Възможност за държавите членки да забранят предоставянето на услуга за свързване посредством уебсайт на фармацевтите и клиентите за продажбата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание — Допустимост — Условие
(член 85в от Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2011/62)
(вж. т. 45, 48—55 и 57; т. 2 от диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), Съдът уточнява обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ и дава насоки за тълкуване, които позволяват да се прецени съответствието с правото на Съюза на забраната от държава членка на услуга предоставяна чрез уебсайт, състояща се в свързване на фармацевти с клиенти за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание (наричана по-нататък „предоставяната услуга“).
Doctipharma създава сайта www.doctipharma.fr, на който интернет потребителите могат да закупуват от аптеките фармацевтични и лекарствени продукти без рецепта.
На този сайт фармацевтите сключват с платформата за онлайн продажби месечен абонамент, плащан на Doctipharma, а клиентите трябва да създадат клиентски профил, за да получат достъп до сайтовете на избраните от тях фармацевти.
Тъй като счита, че чрез тази практика Doctipharma участва в електронната търговия с лекарствени продукти, Union des Groupements de pharpements d’officine (UDGPO) предявява иск срещу дружеството пред Tribunal de commerce de Nanterre (Търговски съд Нантер, Франция), който установява незаконния характер на уебсайта и разпорежда на Doctipharma да преустанови дейността си. Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отменя решението на Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция), с което се отменя първоинстанционното решение. Тази юрисдикция приема, че като свързва фармацевтите, работещи в аптека, с потенциалните пациенти, Doctipharma е изпълнявало роля на посредник в продажбата на лекарствени продукти без рецепта и е участвало в електронната търговия с лекарствени продукти, без обаче да има изискваното от националното законодателство качество фармацевт. Тя връща делото на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) — запитващата юрисдикция.
Предвид различните подходи, възприети от френските юрисдикции, запитващата юрисдикция решава да сезира Съда с няколко преюдициални въпроса. Тя иска от Съда тълкуване на Директива 98/34(1), за да определи дали предоставяната услуга попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“, и тълкуване на член 85в от Директива 2001/83(2), за да установи дали въз основа на тази разпоредба държавите членки могат да забранят предоставянето на разглежданата услуга.
Съображения на Съда
На първо място, що се отнася до условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се квалифицира дадена услуга като попадаща в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директиви 98/34 и 2015/1535(3), Съдът най-напред счита, че е без значение, от една страна, че Doctipharma е получавало възнаграждение от фармацевтите, абонирали се за платформата му, въз основа на фиксирана сума, и от друга страна, че Doctipharma е начислявало месечен абонамент за предоставяната от него услуга, който му е бил заплащан от фармацевтите, и обратно прехвърляне на процент от сумата на продажбите, събрана чрез платформата, тъй като тези обстоятелства, ако бъдат доказани, предполагат, че въпросната услуга трябва да се счита за отговаряща на условието да е предоставена срещу възнаграждение. На следващо място, квалификацията на разглежданата услуга като „услуга на информационното общество“ произтича и от факта, че тя се извършва посредством уебсайт, който не изисква едновременното присъствие на доставчика на услугата и на клиента или фармацевта, както и от факта, че услугата се предоставя по индивидуална молба на фармацевтите и клиентите.
От това Съдът заключава, че предоставяна чрез уебсайт услуга, състояща се в свързване на фармацевти с клиенти с цел продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от сайтове на аптеки, сключили договор за предоставяне на такава услуга, попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“.
На второ място, що се отнася до възможността държавите членки да забранят такава посредническа услуга съгласно член 85в от Директива 2001/83, Съдът припомня, че единствено държавите членки са компетентни да определят лицата, които са получили разрешение или право да отпускат на потребителите от разстояние лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество.
Тя счита, че член 85в, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83 задължава запитващата юрисдикция да провери дали доставчикът на посочената услуга се ограничава до свързване на продавачи с клиенти чрез собствена услуга, отделна от продажбата, или може да се приеме, че самият доставчик е доставчик на продажбата.
В това отношение, ако в резултат на този анализ трябва да се приеме, че самото Doctipharma е доставчик на продажбата, член 85в, параграф 1, буква а) би допуснал забраната на тази услуга от държавата членка, на чиято територия е установено дружеството. Всъщност държава членка може да запази възможността за продажба на лекарствени продукти от разстояние на потребителите чрез услугите на информационното общество само за лицата, които имат качеството фармацевт.
Обратно, ако се окаже, че Doctipharma предоставя собствена и самостоятелна услуга, различна от продажбата, предоставената услуга не би могла да бъде забранена на основание член 85бв, параграф 2 от Директива 2001/83 и не би попаднала в обхвата на понятието „условия за доставка на дребно“ на лекарствените продукти, предлагани за продажба от разстояние на потребителите. Действително предоставената услуга трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“. Член 85в, параграф 1 обаче изрично предвижда, че без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество. Ето защо би било непоследователно да се счита, че използването на такава услуга може да бъде забранено от държавите членки.