Дело C‑392/22
X
срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid
(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch)
Решение на Съда (четвърти състав) от 29 февруари 2024 година
„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и имиграцията — Молба за международна закрила — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Риск от нечовешко или унизително отношение — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Член 3, параграф 2 — Обхват на задълженията на държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидата от компетентната държава членка и желае да извърши прехвърлянето в последната държава членка — Принцип на взаимно доверие — Начини и степен на доказване на реалния риск от нечовешко и унизително отношение, произтичащ от системни недостатъци — Практики на отблъскване („pushback“) в трета държава и задържане на граничните пунктове“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент №o604/2013 — Прехвърляне на кандидат за международна закрила в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му — Необорима презумпция за спазване на основните права на Съюза от страна на тази държава — Липса
(член 2 ДЕС,членове 1 и 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Регламент №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 43—46)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура за разглеждане на молба за международна закрила — Достъп до процедурата — Практики на отблъскване („pushback“) в трета държава — Недопустимост
(член 18 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображение 3 от Регламент №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета, член 6 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 50—53)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция —Политика относно убежището — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Directive 2013/33 — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент №o604/2013 — Задържане — Основания — Задържанеединствено на основанието, че е поискана международна закрила — Недопустимост — Мярка, която може да бъде постановена или продължена само при спазване на общите и абстрактни правила, които определят условията и реда за мярката
(член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз,съображение 20 от Регламент №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета, съображение 15 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 54—56)
4. Контрол по границите, убежище и имиграция —Политика относно убежището —Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент №o604/2013 — Прехвърляне на кандидат за международна закрила в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му — Обстоятелства, които изключват прехвърлянето — Системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидати в компетентната държава членка, които създават риск от нечовешко или унизително отношение — Компетентна държава членка, която е прилагала практики на обратно връщане и задържане на граничните пунктове — Практики, които представляват пречка за прехвърлянето в случай на реален риск кандидатът да бъде поставен в положение, което може да се приравни на нечовешко или унизително отношение
(член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз,, член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 57—65; т. 1 от диспозитива)
5. Контрол по границите, убежище и имиграция —Политика относно убежището —Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент №o604/2013 — Прехвърляне на кандидат за международна закрила в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му —Обстоятелства, които изключват прехвърлянето — Системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидати в компетентната държава членка, които създават риск от нечовешко или унизително отношение — Задължения за молещата държава относно преценката на този риск — Възможност да се изискват от компетентната държава членка индивидуални гаранции, изключващи такъв риск
(член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз,член 3, параграф 2, втора алинея, член 5, член 21, параграф 3 и член 22, параграфи 2, 3, 4 и 5 от Регламент №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 67—81; т. 2 от диспозитива)
Резюме
Съдът, който е сезиран с преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия), се произнася относно обхвата на задълженията на държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидата за международна закрила от компетентната за разглеждането на тази молба държава членка, когато последната държава членка прибягва до практики като обратно връщане („pushback“)(1) и задържане на граничните пунктове.
На 9 ноември 2021 г., X, сирийски гражданин, подава в Полша молба за международна закрила. След това, на 21 ноември 2021 г. той влиза в Нидерландия, където на следващия ден подава нова молба за международна закрила. На 1 февруари 2022 г. Полша уважава искането на Нидерландия да приеме обратно X на основание на разпоредбите на Регламент „Дъблин III“(2). След това, с решение от 20 април 2022 г. Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по въпросите на правосъдието и сигурността, Нидерландия) оставя без разглеждане подадената от X в Нидерландия молба за международна закрила с мотива, че Република Полша е компетентна за разглеждането на молбата, и отхвърля доводите на X, с които той се противопоставя на прехвърлянето си.
X подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, като иска да се постанови забрана за прехвърлянето му в Полша, твърдейки по-специално, че полските органи са нарушили основните му права. Според неговите твърдения, от една страна, след влизането си на територията на Полша трикратно бил обект на обратно връщане в Беларус. От друга страна, бил задържан около седмица в център за гранична охрана, където бил подложен на много лошо отношение, по-специално поради липсата на храна и на медицински прегледи. X посочва, че се опасява, че основните му права отново ще бъдат нарушени, ако бъде прехвърлен в Полша.
Запитващата юрисдикция счита, че обективната, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация сочи, че от няколко години Република Полша системно нарушава редица основни права на граждани на трети държави, като извършва обратно връщане, редовно съпътствано с прибягване до насилие, и системно задържа в условия, определени като „ужасни“, граждани на трети държави, които влизат незаконно на нейна територия.
При тези обстоятелства запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се установи дали обстоятелството, че държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила на гражданин на трета държава, прилага обратно връщане, както и задържане на граничните пунктове по отношение на такива граждани, които искат да подадат молба за международна закрила на нейната граница, е пречка за прехвърлянето на този гражданин в тази държава членка. Тя иска от Съда и насоки относно преценката за съществуването на риск за този гражданин да бъде изложен на нечовешко или унизително отношение.
Съображения на Съда
Най-напред, Съдът потвърждава, че практики на обратно връщане и мерки за задържане на граничните пунктове, като установените в случая от запитващата юрисдикция, са несъвместими с правото на Съюза и представляват тежки недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидати. Всъщност, от една страна, практиката на обратно връщане е в нарушение на член 6 от Директива 2013/32(3), който е един от основните елементи на общата европейска система за предоставяне на убежище(4). От друга страна, практиката на обратно връщане може да наруши принципа на забраната за връщане, който е гарантиран като основно право в член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с член 33 от Женевската конвенция(5), както и в член 19, параграф 2 от Хартата. Що се отнася до практиката за задържане на граничните пунктове, в съображение 15 от Директива 2013/33(6), както и в съображение 20 от Регламент „Дъблин III“ се припомня принципът, че никой не следва да бъде задържан единствено на основанието, че търси международна закрила.
Въпреки това, само по себе си обстоятелството, че държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила на гражданин на трета държава, е предприела обратно връщане, както и задържане на граничните пунктове, не е пречка за прехвърлянето на този гражданин в тази държава членка. Всъщност, за да бъде изключено прехвърлянето, констатираните недостатъци трябва да отговарят на двете кумулативни условия, посочени в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, съгласно който единствено съществуването на „системни“ недостатъци, което „създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]“, прави невъзможно прехвърлянето(7). Следователно, от една страна, констатираните недостатъци трябва по принцип да се отнасят до процедурата за предоставяне на убежище и до условията на приемане, които са приложими по отношение на кандидатите за международна закрила, или поне по отношение на определени групи кандидати за международна закрила, разглеждани като цяло. От друга страна, необходимо е да съществуват сериозни и категорични основания да се смята, че при прехвърлянето или след него за съответния гражданин на трета съществува реален риск той да бъде изложен на такива практики, и че тези практики биха могли да го поставят в положение на крайна материална нищета, което е толкова тежко, че може да се приравни на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата.
Що се отнася до степента и режима на доказване, позволяващ да се приложи член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, при липсата на конкретни уточнения в тази разпоредба следва да се съобразят общите разпоредби и структурата на този регламент.
Следователно, първо, държавата членка, която желае да прехвърли даден кандидат за международна закрила в компетентната държава членка, трябва, преди да пристъпи към прехвърлянето, да вземе предвид цялата информация, предоставена ѝ от посочения кандидат, що се отнася по-специално до евентуалното съществуване на реален риск да бъде изложен, по време или след прехвърлянето, на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата.
Второ, държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидат за международна закрила следва да сътрудничи за установяването на фактите, преценявайки реалността на този риск въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт на закрила на основните права, като при необходимост по собствена инициатива вземе предвид относимата информация, която не може да не ѝ е известна, относно евентуални системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати за международна закрила в компетентната държава членка.
Трето, тази държава членка трябва да се въздържа от извършване на прехвърлянето при сериозни и категорични основания да се смята, че в случай на прехвърляне съществува реален риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата. При това положение определящата държава членка трябва да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III от Регламент „Дъблин III“, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.
При това положение държавата членка, която желае да извърши прехвърлянето, може да изиска от компетентната държава членка индивидуални гаранции, които са достатъчни, за да се изключи реален риск от нечовешко или унизително отношение в случай на прехвърляне, а ако такива гаранции бъдат предоставени и изглеждат едновременно достоверни и достатъчни, за да се изключи всеки реален риск от такова подобно отношение, да извърши прехвърлянето.