ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 12 септември 2019 година(1)
Дело C‑666/18
IT Development SAS
срещу
Free Mobile SAS
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродните му права — Правна закрила на компютърните програми — Лицензионен договор за софтуер — Иск за нарушение, предявен от автора на софтуера срещу лицензополучателя — Характер на приложимия режим на отговорност“
1. Носител на авторско право върху компютърна програма е предявил иск срещу един от своите лицензополучатели (с който е подписал съответния договор), тъй като последният е извършил промени в тази програма без неговото съгласие. Основание за иска, който е предявен пред френски първоинстанционен съд и съответно е отхвърлен от него, е отговорността, произтичаща от нарушение на авторското право (деликтна отговорност), а не нарушение на условията на договора (договорна отговорност).
2. Възможностите пред апелативния съд са да квалифицира поведението на ответника като нарушение на авторските права (contrefaçon) върху програмата или като неизпълнение на договорните задължения. Проблемът, пред който е изправена посочената юрисдикция, се състои в обстоятелството, че съгласно един от принципите във френското право иск за деликтна отговорност поначало може да бъде предявен само ако страните не са обвързани от договорно правоотношение.
3. В преюдициалното запитване Съдът е помолен да разсее съмненията на запитващата юрисдикция, като тълкува Директива 2004/48/ЕО(2) и Директива 2009/24/ЕО(3).
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза
1. Директива 2009/24
4. Съгласно съображение 13:
„Изключителните права на автора да не допуска неразрешено възпроизвеждане на неговото произведение следва да бъдат предмет на ограничено изключение по отношение на компютърни програми, за да се позволи възпроизвеждането, технически необходимо за ползването на такива програми от лицето, което законно ги е придобило. Това означава, че действията по зареждане и изпълняване, необходими за използването на копие от програма, която е законно придобита, и действията по отстраняване на нейните грешки не могат да бъдат забранени с договор. При липса на специални договорни разпоредби, включително когато бъде продадено копие от програмата, всякакво друго действие, необходимо за използването на копието от програма, може да бъде извършвано в съответствие с нейното предназначение от законния приобретател на това копие“.
5. Член 4 („Ограничени действия“), параграф 1 предвижда:
„При спазване на разпоредбите на членове 5 и 6 изключителните права на носителя на правата по смисъла на член 2 включват правото да извършва или да разрешава:
a) постоянното или временното възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти; доколкото зареждането, изобразяването на екран, изпълняването, предаването на разстояние или съхраняването на компютърната програма налагат такова възпроизвеждане, тези действия изискват разрешението на носителя на правата;
б) превеждането, адаптирането, обработката и всякакво друго изменяне на компютърна програма и възпроизвеждането на съответните резултати, без да се накърняват правата на лицето, което изменя програмата;
в) всяка форма на публично разпространение, включително отдаването под наем, на оригинална компютърна програма или на копия от нея“.
6. Член 5 („Изключения от ограничените действия“), параграф 1 предвижда:
„При липсата на специални договорни клаузи действията, посочени в член 4, параграф 1, букви а) и б), не изискват разрешението на носителя на право, когато те са необходими за използването на компютърната програма в съответствие с нейното предназначение от лицето, което законно я е придобило, включително за отстраняване на грешки“.
7. Член 6 („Декомпилация“) гласи:
„1. Разрешение на носителя на правата не се изисква, когато възпроизвеждането на кода и превеждането му от една форма в друга по смисъла на член 4, параграф 1, букви а) и б) са единственият възможен начин за получаване на информацията, необходима за постигане на съвместимостта на самостоятелно създадена компютърна програма с други програми, при условие че се спазват следните изисквания:
a) тези действия се извършват от лицензополучателя или от друго лице, което има право да използва копие от програмата, или от тяхно име от лице, упълномощено да извърши това;
[…]
2. Разпоредбите на параграф 1 не позволяват информацията, получена по този начин:
a) да се използва за цели, различни от тази за постигане на интероперативност на самостоятелно създадена компютърна програма;
б) да бъде предоставена на други, освен когато това е необходимо за съвместимостта на самостоятелно създадената компютърна програма; или
в) да се използва за развитието, производството или предлагането на пазара на компютърна програма, по същество подобна в нейната обективирана форма или за всякакво друго действие, което нарушава авторско право.
3. В съответствие с разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, разпоредбите на настоящия член не могат да се тълкуват по начин, който позволява прилагането им да се използва за неоснователно накърняване на законните интереси на носителя на правата или да влизат в противоречие с нормалното използване на компютърната програма“.
2. Директива 2004/48
8. Съгласно съображение 10:
„Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар“.
9. Съображение 15 гласи:
„Настоящата директива не засяга материалното право в областта на интелектуалната собственост […]“.
10. Член 2 („Обхват“) предвижда:
„1. Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка.
[…]
3. Настоящата директива не засяга:
a) разпоредбите на Общността, които регулират материалното право върху интелектуалната собственост […]“.
11. Член 3 („Общо задължение“) предвижда:
„1. Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.
2. Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях“.
2. Френското право. Code la propriété intellectuelle(4)
12. Член L. 122‑6 гласи:
„Освен ако в член L. 122‑6‑1 не е предвидено друго, правото на ползване, с което разполага авторът на софтуер, включва правото да извършва и да разрешава:
1° Постоянното или временното възпроизвеждане на софтуер […];
2° Превеждането, адаптирането, обработката или всякакво друго изменяне на софтуер и възпроизвеждането на съответните резултати […];
3° Пускането на пазара възмездно или безвъзмездно, включително отдаването под наем, на копие или копия от софтуер по какъвто и да е начин […]“.
13. Член L. 122‑6‑1 предвижда:
„I. За действията, посочени в член L. 122‑6, 1° и 2°, не се изисква разрешението на автора, когато те са необходими за използването на софтуера в съответствие с неговото предназначение от лицето, което има право да го ползва, включително за отстраняване на грешки.
Авторът може с договор да си запази правото да отстранява грешките и да определя особените условия, на които трябва да отговарят предвидените в член L. 122‑6, 1° и 2 действия, необходими за използването на софтуера в съответствие с неговото предназначение от лицето, което има право да го ползва“.
14. Съгласно член L. 335‑3:
„[…]
Нарушение на авторските права е и нарушението на едно от правата на автора на софтуер, определени в член L. 122‑6.
[…]“.
II. Фактите в основата на спора по главното производство и преюдициалният въпрос
15. С договор, подписан на 25 август 2010 г.(5), дружеството Free Mobile — оператор на мобилни телефонни услуги, придобива лицензия за използването на софтуера ClickOnSite, носител на авторското право върху който е дружеството IT Development.
16. На 18 юни 2015 г.(6) IT Development предявява иск срещу Free Mobile за нарушение на авторските права върху софтуера ClickOnSite, като претендира обезщетение за претърпени вреди. По-конкретно, ищецът упреква ответника, че е променил изходния код на софтуера, създавайки нови формуляри, като това действие е в нарушение на клауза шеста от лицензионния договор.
17. Free Mobile оспорва иска, като твърди, че той е недопустим и неоснователен. Освен това посоченото дружество предявява насрещен иск за злоупотреба с процесуални права.
18. На 6 януари 2017 г. Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) постановява решение, с което обявява за недопустими претенциите на IT Development на основание на деликтната отговорност и отхвърля насрещния иск.
19. IT Development обжалва това решение пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), като поддържа първоначалните си искания на основание „нарушение на авторските права“, като обаче при условията на евентуалност допълнително иска Free Mobile да бъде осъдено „на договорно основание“ да му заплати обезщетение за претърпени вреди.
20. Free Mobile иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила освен в частта, в която е отхвърлен насрещният иск.
21. Апелативният съд приема, че е необходимо да отправи преюдициално запитване, като излага следните мотиви:
– От XIX век френското право в областта на гражданската отговорност почива на принципа за недопускане на кумулиране на деликтната и договорната отговорност, съгласно който: а) едно лице не може да предявява срещу друго лице едновременно искове на двете основания за едни и същи действия; и б) когато страните са обвързани от действителен договор и вредата, претърпяна от едната страна, е в резултат на неизпълнението или неточното изпълнение на задълженията на другата страна, договорната отговорност изключва деликтната отговорност.
– Съгласно френското право отговорността за нарушение на авторско право, което първоначално е било престъпление, е деликтна и не произтича от неизпълнението на договор.
– Ето защо, доколкото страните са били обвързани с договора от 25 август 2010 г. и се твърди, че са настъпили вреди, произтичащи от неизпълнението на неговите условия, първоинстанционното решение изключва деликтната отговорност за сметка на договорната отговорност. В резултат на това е обявен за недопустим искът за нарушения на авторските права, който e приравнен на иск на деликтно основание.
– Твърдението на IT Development обаче, че „по същността си нарушението на авторски права не е деликт, а може също да бъде следствие и от неизпълнението на договор“, не е лишено от основание.
– Всъщност нарушението на авторски права се определя в най-широк смисъл като всяко накърняване на право върху интелектуална собственост, а в разпоредбата на член L. 335‑3 — „като нарушението на едно от правата на автора на софтуер“ (определени в член L. 122‑6 от CPI).
– Нито тези, нито която и да било друга разпоредба от френското право относно нарушението на авторски права не предвижда изрично, че то е налице само когато страните не са обвързани с договор.
– Въпреки че могат да бъдат квалифицирани като изключения от принципа за недопускане на кумулиране на отговорност, във френското право съществуват разпоредби, които сочат, че в областта на патентите и на марките искът за нарушение на авторски права може да се предяви срещу лицензополучателя, който нарушава ограниченията по своя договор(7).
– членове L. 122‑6 и L. 122‑6‑1 от CPI, които предвиждат възможността условията за промяна на софтуер да могат да бъдат определени с договор, не изключват в тези случаи предявяването на иск за обезщетение поради нарушение на авторски права. Същото важи и за членове 4 и 5 от Директива 2009/24/ЕО, които са транспонирани в националното право с посочените по-горе разпоредби от CPI.
– На последно място, член 2 от Директива 2004/48 предвижда общо, че мерките, производствата и средствата за защита се прилагат за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, без да се прави разлика дали нарушението е резултат от неизпълнението на договор или не.
22. В този контекст Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Когато лицето, получило лиценз за софтуер, не изпълнява условията на лицензионен договор за софтуер (поради изтичане на пробен период, превишаване на броя на разрешените ползватели или на друга мерна единица като процесорите, които могат да бъдат използвани с оглед изпълнение на инструкциите на софтуера, или поради промяна на изходния код на софтуера, когато съгласно лиценза такова право има само първоначалният титуляр на правото), представлява ли това:
– нарушение на авторските права (по смисъла на Директива 2004/48 от 29 април 2004 г.) на носителя на правата върху софтуера, посочени в член 4 от Директива 2009/24/ЕО от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми,
– или в този случай може да се приложи друг правен режим като общия правен режим на договорната отговорност?“.
III. Производството пред Съда и становищата на страните
23. Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 25 октомври 2018 г.
24. Писмени становища представят IT Development и Free Mobile, френското правителство и Комисията. Не е проведено съдебно заседание, тъй като Съдът не го е счел за необходимо.
IV. Анализ на преюдициалния въпрос
1. Предварителни бележки
1. По обхвата на преюдициалния въпрос
25. Free Mobile твърди, че преюдициалният въпрос е частично недопустим, тъй като е хипотетичен в частта относно изброените в акта за преюдициално запитване три случая на договорно неизпълнение (поради изтичане на пробен период, превишаване на броя на разрешените ползватели и на друга мерна единица). Отношение към спора в главното производство би могло да има само евентуалното неизпълнение на договора поради промяна на изходния код.
26. Запитващата юрисдикция представя описаните четири изброени хипотези с една и съща тежест като проявни форми на едно и също поведение, но Free Mobile с право твърди, че същите не са задължително еднакви от правна гледна точка и най-вече че първите три нямат връзка със спорните обстоятелства. Ето защо отговорът на преюдициалният въпрос не следва да обхваща тези действия.
27. Директива 2009/24 се отнася специално до правната закрила, която съгласно правото на интелектуална собственост държавите членки са длъжни да предоставят на компютърните програми като литературни произведения по смисъла Бернската конвенция, подписана на 9 септември 1886 г. (член 1, параграф 1).
28. Компютърните програми обаче проявяват особености, които налагат различно третиране в сравнение други произведения със защитени авторски права. За да може приобретателят на програмата да я използва в съответствие с нейното предназначение, някои правомощия, които по силата на закона са част от типичните изключителни права на носителите на права върху интелектуална собственост, са изключени, също по силата на закона, именно поради особеното естество на защитаваното произведение.
29. Съобразно тази логика, докато член 4 от Директива 2009/24 определя изключителните права на носителя на права върху компютърната програма(8), членове 5 и 6 установяват законово установени изключения или „вътрешни ограничения“ на тези права(9).
30. Член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 допуска с договор да бъдат променяни режимът на закрила и изключенията, установени в самата директива. Макар поначало разрешението на носителя на авторското право да не е необходимо за някои действия, е допустимо със специални договорни клаузи, уговорени с лицензополучателя, титулярят на правата върху програмата да си възстанови някои от изключителните правомощия, изброени в член 4. В този контекст основанието на правото на носителя на правата ще бъде договорът, а не законът; успоредно с това отговорността на лицензополучателя, който нарушава изключителните права на титуляря, също ще произтича от договора, а не от закона.
31. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали обстоятелствата по спора съответстват на хипотезите в Директива 2009/24 (и националните разпоредби, които я транспонират), по-специално — на член 5, параграф 1, що се отнася до запазването с договор на правомощия за носителя на правата върху софтуера.
32. При това положение, спорът по същество може да се квалифицира само като спор на договорно основание. Ето защо няма да се прилага действащият във френското право принцип за недопускане на кумулирането на отговорност — чиято съвместимост с Директива 2004/48 и Директива 2009/24 стои в основата на отправеното преюдициално запитване.
33. В съображенията по-долу преюдициалният въпрос ще бъде разгледан от по-широка перспектива — хипотезата, при която поведението на лицензополучателя би могло да се квалифицира едновременно като неизпълнение на договор и като нарушение на общото задължение за зачитане на авторското право съобразно пределите, очертани от закона (произтичащо в крайна сметка от правилото alterum non laedere). В този случай ще намери приложение принципът за недопускане на кумулиране на отговорност.
2. По съществото на спора. Доводи
34. Френското правителство и Комисията считат, че Директива 2004/48 не налага определен режим на отговорност. Ето защо решението на формулираните въпроси попадало в обхвата на процесуалната автономия на държавните членки, спрямо която се прилагат принципите на равностойност и ефективност.
35. Страните в главното производство и Комисията излагат в подкрепа на становищата си и други доводи. На първо място, те се позовават на решение от 18 април 2013 г.(10), постановено в производство по обжалване, в което Съдът се произнася относно характера — договорен или извъндоговорен — на спор, разкриващ сходства с настоящия.
36. Free Mobile се позовава също и на член 8 от Регламент (ЕО) № 864/2007(11), съгласно който всички нарушения на права върху обекти на интелектуална собственост създават задължение за обезщетяване, което има извъндоговорно естество.
37. На последно място, Free Mobile и Комисията се позовават на практиката на Съда във връзка с Регламент (ЕС) № 1215/2012(12), съгласно която в правото на Съюза извъндоговорната отговорност има субсидиарен характер.
38. Предвид обстоятелството, че при превес на някой от изложените доводи би могло да се окаже, че няма да е необходим анализ на Директива 2009/24 и Директива 2004/48, първо ще обсъдя тях, но преди това ще се спра на принципа за недопускане на кумулиране на отговорност във френското право.
2. Принципът за недопускане на кумулиране на отговорност във френското право. Изключения
39. В основата на принципа за недопускане на кумулиране на отговорност стои факт, който може едновременно да съставлява неизпълнение (или неточно изпълнение) на договор и нарушение на задължение, произтичащо от закона. В резултат на това искът за обезщетяване на вреди би могъл да се предяви на две правни основания — договорно и извъндоговорно — спрямо които се прилагат различни процесуални уредби(13).
40. При това положение, на ищеца трябва да бъде предоставена възможност да избере едно от двете правни основания (Нидерландия, Германия и Обединеното кралство) или да се даде предимство на едното от тях, изключвайки другото (Франция и Белгия). В последния случай, изразът „недопускане на кумулиране на отговорност“ би могъл да се замени с „недопускане на избор“.
41. В подкрепа на разглеждания принцип бяха изложени различни доводи. От една страна, от практическа гледна точка с него се избягва възможността ищецът по свое усмотрение да избира приложимия режим на отговорност; по този начин се защитава постигането на съгласие и се запазва задължителната сила на договорите. От друга страна, избягва се прекомерно широка гражданска отговорност (каквато би била отговорността по член 1242 от френския Code civil (Граждански кодекс), която не е предвидена от страните и която може да застраши договорното равновесие.
42. Необходимо е да се припомни обаче, че френското право допуска изключение от разглеждания принцип: по-специално, такъв е случаят с патентите и търговските марки(14). Решението и в двата случая има прецеденти в правото на Съюза(15).
43. Сред мотивите, които биха могли да обяснят изключенията от принципа за недопускане на избор в тези области, са съображения, свързани с изчерпването на правата върху обекти на интелектуалната собственост, които не са релевантни за авторските права(16). Обяснението не изглежда целесъобразно по отношение на компютърните програми(17), но истината е, че що се отнася до софтуерните лицензии, нито в правото на Съюза, нито във френското право има разпоредби, сходни на тези за марките или за патентите. Ето защо във Франция в тази област се прилага правилото за недопускане на кумулиране на отговорност, независимо че неговото приложение среща известни трудности(18).
3. Квалификация в различен контекст: решение Systran и Регламент „Рим II“
1. Решение Systran
44. В решение Systran в рамките на производство по обжалване на решение на Общия съд от 26 декември 2010 г.(19) Съдът се произнася по спор, който е сходен с разглеждания в настоящото производство.
45. Съгласно фактите по това дело Комисията и групата Systran в продължение на няколко години са били обвързани от различни договори за използване от страна на Комисията на софтуер за машинен превод, притежател на правата върху който е Systran. По-късно Комисията започва да използва услугите на друг доставчик за поддръжката и подобряването на езиковото качество на системата си за машинен превод. Според Systran с това си поведение Комисията е нарушила правата му на интелектуална собственост, поради което предявява иск срещу нея пред Общия съд.
46. Комисията възразява срещу допустимостта на иска поради липса на компетентност на Общият съд предвид договорния характер на спора: при липсата на арбитражна клауза компетентни да разглеждат спорове от такъв характер са националните съдилища. Тъй като този довод е отхвърлен, Комисията обжалва решението пред Съда.
47. Съдът отменя решението на Общия съд поради нарушение на правилата за съдебната компетентност, като го упреква, че е направил неправилна преценка на извъндоговорния характер на спора.
48. Преценката за договорния характер на спора е извършена в контекста на разпределението на компетентност между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции да разглеждат искове за обезщетение на вреди, предявени срещу институции на Съюза. Съдът постановява, че понятието за извъндоговорна отговорност по смисъла на член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО (понастоящем член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС) има самостоятелен характер и трябва да се тълкува с оглед на целта, която преследва, а именно да допусне посоченото разпределение на компетентност(20).
49. Не е изключено решение Systran да е от полза в настоящото дело. Не считам обаче, че от това решение може да се направи извод, че квалификацията на отговорността (договорна или извъндоговорна) се прави в напълно различен контекст, какъвто е транспонирането на Директива 2009/24 и Директива 2004/48.
50. Целите на тези две директиви са съответно хармонизиране на основната закрила на правата на интелектуална собственост и механизмите за съдебна защита на правата на интелектуална собственост — като и двете са твърде далеч от целта, която е в центъра на решение Systran. Изводите в това решение, a fortiori, не могат да заместят принципите, съгласно които във вътрешния правов ред на държавите членки се определя единият или другият вид отговорност и процесуалният ред, по който те се разглеждат.
2. Квалификацията в Регламент „Рим II“
51. Следва да се отхвърлят и доводите, основани на включването на нарушенията на права върху интелектуална собственост в Регламент „Рим II“ относно приложимото право към извъндоговорните задължения.
52. Противно на твърденията на Free Mobile, посоченият регламент не определя нарушението на право върху обекти на интелектуалната собственост като вредоносен факт, от който възниква извъндоговорно задължение. Посоченият регламент установява кое е приложимото право спрямо „извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост“ (член 8, параграф 1). Ако, какъвто може да е случаят в областта на компютърните програми, нарушените изключителни права на автора на съответната програма произтичат от договор(21), приложимото право няма да се определя съгласно Регламент „Рим II“, а съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008(22).
4. По субсидиарния характер на извъндоговорната отговорност: Регламент № 1215/2012
53. Не може да се приеме и доводът, основан на определението за извъндоговорна отговорност, дадено от Съда във връзка с Регламент № 1215/2012.
54. Това определение, което действително изглежда, че придава на извъндоговорната отговорност вторичен характер, служи единствено за разграничение между параграфи 1 и 2 на член 7 от посочения регламент, недопускайки припокриване, което би направило тези разпоредби отчасти безполезни. Посоченото разграничение се прави в контекста на определянето на международната съдебна компетентност по трансгранични дела и съответства на присъщите на този контекст принципи, поради което то не може да се прилага в други области като областта, до която се отнася настоящото преюдициално запитване.
5. Закрила на компютърни програми
1. Приложно поле на Директива 2009/24 и Директива 2004/48
1) Директива 2009/24
55. Директива 2009/24 прогласява същественото значение на информационните технологии за индустриалното развитие на Съюза. Отчитайки отрицателните последици, до които водят известни различия в законодателствата на държавите членки върху функционирането на вътрешния пазар по отношение на компютърните програми, Директивата установява материални разпоредби(23), които имат за цел да отстранят тези различия.
56. В обхвата на Директивата попада закрилата на правото на автора на компютърната програма както в рамките на договорните правоотношения, на които последната е предмет, така и при отношенията на носителя на това право с трети лица. По-специално, съществуват изключения от изключителните права (установени в член 4), които поначало имат смисъл в контекста на договорите: такъв е случаят с изключението в полза на лицето, което законно е придобило софтуера (член 5, параграф 1) или на „лице[то], което има право да използва компютърната програма“ (член 5, параграф 2). В член 6, параграф 1, буква а) е налице изрично споменаване на отношенията между носителя на правото и лицензополучателя.
2) Директива 2004/48
57. За разлика от Директива 2009/24 Директива 2004/48 не съдържа материални, а процесуални норми. В основата ѝ е необходимостта от наличието на ефикасни средства за защита на интелектуалната собственост, тъй като при липсата им се обезкуражават новаторството и творчеството, а инвестициите намаляват (съображение 3). За да ограничи съществуващите различия между държавите членки по отношение на тези средства и произтичащите от тях евентуални смущения на вътрешния пазар, Директива 2004/48 установява общи разпоредби с процесуален характер или свързани със съдебното производство.
58. Приложното поле на Директива 2004/48 включва три аспекта: предмета на закрила (правата); обхвата на закрила (нарушенията) и мерките за закрила (хармонизирани механизми за защита).
59. Що се отнася до предмета, мерките, производствата и средствата, които Директивата установява, се прилагат „за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка“ (член 2 от Директивата в съответствие със съображение 13)(24).
60. В разглеждания случай засегнатото авторско право е уредено както в Директива 2009/24, така и в CPI (членове L. 112‑2, L. 122‑6 и L. 122‑6 1), поради което същото попада в приложното поле на Директива 2004/48.
61. По отношение на нарушенията, за които се прилага Директива 2004/48, понятието трябва да получи самостоятелно тълкуване, при което да се вземат предвид контекстът и целите на разпоредбата. Прилагателното „всички“ в член 2 и общата цел на Директивата допускат тълкуването, че то обхваща всички нарушения, включително произтичащите от неизпълнението на договорна клауза, свързана с използването на право на интелектуална собственост и следователно с правомощията, с които по силата на закона разполага изключително носителят на това право.
62. Що се отнася до мерките за защита, член 2, параграф 2 от Директива 2004/48 не изключва закрилата, изрично предвидена в други общностни разпоредби. Сред тези разпоредби е член 7 от Директива 91/250 (понастоящем член 7 от Директива 2009/24). Тъй като уредените в последната разпоредба хипотези не съответстват на описаните в преюдициалното запитване, този аспект от Директивата не оборва предварителното заключение относно нейното приложение.
2. Мерки, производства и средства за защита на правата на авторите на компютърни програми
1) Директива 2009/24
63. Директива 2009/24 налага на националните законодатели задължението за закрила на компютърните програми посредством авторски права върху литературни произведения, но не обвързва това задължение с конкретна правна уредба, която да се прилага с предимство или да изключва друга такава уредба. С други думи, Директивата не взема отношение по въпроса дали произтичащата от неизпълнение на договор претенция, че са нарушени авторски права, трябва да се разглежда по общия правен ред във връзка с договорната отговорност, или може да се разглежда по друг ред като предвидения във Франция за нарушения на авторското право.
2) Директива 2004/48
64. Директива 2004/48 също не налага конкретен процесуален ред за ангажиране на отговорността при неизпълнение на договор, от което произтича нарушение на авторски права(25).
65. От своя страна член 3 от Директивата налага задължението мерките, процедурите и средствата, приети от държавите членки за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, да отговарят на следните условия: да бъдат справедливи, лоялни, ефективни, пропорционални и разубеждаващи; да не са ненужно сложни и скъпи; да не са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния; да се прилагат, без да създават препятствия пред законната търговия, и да предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях.
66. От тези условия не може да се направи изводът, че Директива 2004/48 отдава предпочитание на правната закрила, която във Франция приема формата на action en contrefaçon (иск за нарушение на авторски права)(26).
67. Принципно би могло да се приеме, че искът по реда на процесуалната уредба, приложима за нарушения на авторското право, предоставя по-голяма закрила на авторите на компютърни програми: делата се разглеждат от определени съдилища (член L. 331‑1 от CPI); уредбата на обезщетяването включва възможността за присъждане на обезщетение за вреди над размера на пълната обезвреда (член L. 331‑1‑3 от CPI); налице е достъп до мерките за saisi-contrefaçon (обезпечаване на доказателства за нарушени права на интелектуална собственост) по членове L. 332‑1—L. 332‑4 от CPI. Дори това да е така(27) обаче, обстоятелството, че описаните правила не се прилагат спрямо иск, предявен на основание на договор (съответно че ищецът не може да избира между иск за нарушение на авторски права и иск по общия правен ред за търсене на договорна отговорност), не означава непременно неспазване на задължението за закрила по Директива 2004/48.
68. Законодателят на Съюза не налага задължение мерките, процедурите и средствата, приети от държавите членки за защита на интелектуалната собственост, да притежават изброените в член 3 от Директива 2004/48 качества в превъзходна степен; с други думи, да бъдат възможно най-ефективните, най-разубеждаващите или създаващи пречки пред законната търговия в най-малка степен. Не трябва да се забравя, че Директивата установява „минимална хармонизация“ (член 2, параграф 1).
69. Поначало няма основание да се счита, че когато националното право урежда иска за нарушаване на права на интелектуална собственост по общия правен ред за търсене на договорна отговорност, това се прави с мерки, производства или средства за защита, които не отговарят на изискванията на член 3 от Директива 2004/48. При всички положения преценката в това отношение е задължение на запитващата юрисдикция.
70. Задължително е обаче всеки процесуален способ, до който носителят на нарушеното право има достъп, да отговаря на всички изисквания на Директива 2004/48 — на тези по член 3 и останалите. Така например, след като член 13 задължава при определяне размера на обезщетението да се вземат предвид „всички приложими аспекти“, някои от които са изрично посочени, съвместимостта на националното право с тази разпоредба налага тази оценка да се извършва както при произнасянето по иск за нарушение на авторски права, така и при произнасянето по иск, предявен по общия ред за търсене на договорната отговорност. Ако това условие е изпълнено, от гледна точка на правото на Съюза няма място за възражение срещу който и да било от двата законодателно установени способа или съответно срещу принципа за недопускане на кумулирането на отговорност.
6. Процесуална автономия и граници на свободата на националния законодател
71. Директива 2004/48 е с ограничен обхват(28), като ще повторя, че равнището на предоставяната от нея закрила е „минимално“. Както вече посочих, сред аспектите, които тя не урежда, са видовете искове, които могат да се предявяват при нарушения на правата върху интелектуална собственост, съставляващи едновременно и неизпълнение на договорни задължения(29).
72. С други думи, при липсата на процесуални правила в Директива 2004/48 или на правила, които доразвиват такива нейни разпоредби, националният законодател следва да установи процесуалната уредба, предназначена да гарантира защитата на правата, за които тази директива се отнася. Той трябва да направи това, като спазва разпоредбите на самата директива и при всички положения — принципите на равностойност и на ефективност(30).
1. Равностойност
73. Изискването за равностойност означава, че националната процесуална уредба не може да третира исковете или жалбите, предявявани на основание на правото на Съюза, по-неблагоприятно от сходни искове, предявявани на основание на вътрешното право. Анализът се осъществява на два етапа — първо, като се идентифицира сходният иск или сходната жалба съгласно националната правна уредба и второ, като се разгледа самото сходство.
74. Независимо че националната юрисдикция е тази, която трябва да прецени дали описаното положение (по-неблагоприятното третиране) е налице в областта на авторското право върху компютърни програми във Франция, в преписката липсват каквито и да било данни това да е така. Напротив, изглежда, че съществува само един режим, който се прилага еднакво за всички нарушения на това право (който включва описаната по-горе забрана за кумулиране на искове). Следователно не са налице проблеми от гледна точка на равностойността, поради което дискусията следва да се води само в контекста на принципа на ефективност на процесуалните способи, предвидени в националното право.
75. Въпреки това запитващата юрисдикция споменава различното третиране на иска за нарушение на авторски права върху компютърни програми спрямо исковете за нарушения на правата върху патенти и марки. Считам обаче, че не са налице достатъчно данни за тяхното сравнение.
76. На първо място, искът за нарушения на права върху марки и патенти служи за зашита на изключителните права на титуляря, които са законоустановени. По отношение на компютърните програми обаче някои действия, за които съгласно общия режим на интелектуалната собственост се изисква разрешението на титуляря, са освободени от него по закон, така че носителят на съответните права може да си възвърне тяхната изключителност само ако това се уговори в договор. Следователно в зависимост от съответното действие отправната точка може да е различна от тази при патентите и марките.
77. На второ място, както във Франция, така и на международно равнище дискусията относно защитата на компютърните програми посредством патенти или с авторско право е била решена в полза на последното. Съгласно член L. 611‑10, втора алинея, буква c) от CPI компютърните програми не могат да бъдат патентовани.
2. Ефективност
78. От гледна точка на принципа на ефективност от значение в разглеждания случай е дали френското законодателство, приложимо спрямо закрилата на компютърните програми, прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на авторските права, предоставени от правото на Съюза, като не допуска титулярят на даден софтуер да предяви иск за нарушение на авторски права, когато (и защото) нарушението на тези права е едновременно и нарушение на договорни задължения.
79. Според мен самото съществуване на иск за договорна отговорност позволява да се направи изводът, че съдебната защита на авторското право не е невъзможна.
80. Не считам също така, че френският режим в тази област прави прекомерно трудно упражняването на това право, до степен да възпре засегнатото лице да започне съдебно производство. Дори и евентуално да се установи, че засегнатото лице ще се намира в по-добро положение, ако предяви иск по реда за установяване на отговорност за нарушения на авторски права, принципът на ефективност — като граница на процесуалната автономия на националния законодател — няма да бъде нарушен.
81. От гледна точка на този принцип от значение е не да се установи кой подход би защитавал в по-голяма степен правото на автора на компютърната програма, а дали съществуващият такъв затруднява прекомерно защитата на това право.
82. Както вече посочих, няма основание да се приеме a priori, че мерките, производствата и средствата за защита, които във Франция се прилагат спрямо претенциите на договорно основание, създават такива затруднения до степен на практика да осуетяват защитата на авторските правата върху компютърните програми.
83. Все пак запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така с оглед на обстоятелствата, релевантни за иска за търсене на договорна отговорност.
V. Заключение
84. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) по следния начин:
„Членове 4 и 5 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми във връзка с член 3 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– промяната на изходния код на компютърна програма в нарушение на лицензионен договор представлява нарушение на правата върху интелектуална собственост, с които разполага носителят на авторските права върху програмата, при условие че тази промяна не е освободена от изискването за разрешение съгласно членове 5 и 6 от Директива 2009/24;
– правното основание на иска, който носител на авторско право върху компютърна програма може да предяви срещу лицензополучател за нарушение на правата, с които първият разполага, има договорно естество, когато самият лицензионен договор запазва тези права за притежателя на програмата в съответствие с член 5, параграф 1 от Директива 2009/24;
– националният законодател следва, като спазва разпоредбите на Директива 2004/48 и принципите на равностойност и ефективност, да определи процесуалните правила, необходими за закрила на авторските права върху компютърна програма при нарушение на същите, когато това нарушение представлява едновременно нарушение на тези права и неизпълнение на договорни задължения“.