Дело C‑194/14 P
AC-Treuhand AG
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Европейски пазари на калаени стабилизатори и топлинни стабилизатори ЕСМ/естери — Член 81, параграф 1 ЕО — Приложно поле — Консултантско предприятие, което не извършва дейност на съответните пазари — Понятия „споразумение между предприятия“ и „съгласувана практика“ — Определяне на размера на глобите — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на глобите — Правомощие за пълен съдебен контрол“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 22 октомври 2015 г.
1. Картели — Вменяване в отговорност на предприятие — Решение на Комисията, установяващо, че консултантско дружество, което не упражнява дейност на съответния пазар, отговаря съвместно с участниците в картела, тъй като му е съдействало активно и умишлено — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО)
2. Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Принцип на законоустановеност на наказанията — Обхват
(член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Неприлагане на предвидената в Насоките методология — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване — Задължение на Комисията да посочи цифровите данни относно начина на изчисляване на глобите — Липса
(член 81, параграф 1 ЕО и член 253 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Консултантско предприятие може да носи отговорност за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, когато съдейства активно и съзнателно за създаването или за функционирането на картел на производители с дейност на пазар, различен от този, на който самото то извършва дейност.
Всъщност, що се отнася до споразуменията и съгласуваните практики с антиконкурентна цел, може да се приеме, че дадено предприятие е участвало в нарушението и носи отговорност за него във всичките му различни аспекти, когато Комисията докаже, че това предприятие е искало да допринесе със собственото си поведение за общите цели, преследвани от всички участници, и че то е знаело за планираните или прилаганите от други предприятия конкретни действия за постигането на същите цели или е можело да ги предвиди и е било готово да приеме риска от това. Във връзка с това понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ не предполагат взаимно ограничаване на свободата на действие на един и същ пазар, на който присъстват всички участници.
Освен това текстът на член 81, параграф 1 ЕО изобщо не указва, че предвидената в него забрана се отнася единствено до страните по такива споразумения или участниците в такива съгласувани практики, които имат дейност на засегнатите от тях пазари. Напротив, текстът на разпоредбата се отнася общо до всички споразумения и съгласувани практики, които в рамките на хоризонтални или вертикални отношения нарушават конкуренцията на общия пазар, независимо от това на кой пазар имат дейност участниците и дори ако съответните уговорки засягат само търговското поведение на един от тези участници.
Също така, когато поведението на консултантското предприятие е пряко свързано с усилията на страните по споразумението, що се отнася както до договарянето, така и до контрола за прилагането на поетите от тях картелни задължения, като самата цел на услугите, извършвани от това консултантско предприятие въз основа на сключените с тези страни договори за услуги, е била да се осъществят, съвсем съзнателно, въпросните антиконкурентни цели, а именно определяне на цените, подялба на пазарите и клиентите и обмен на чувствителна търговска информация, не може да се приеме, че действията на консултантското предприятие в това качество са съставлявали просто периферни услуги без връзка с уговорените между производителите задължения и произтичащите от тях ограничения за конкуренцията.
(вж. т. 26, 27, 30, 33, 35, 38 и 39)
2. Принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията не може да се тълкува като забраняващ постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност посредством тълкуването им от съдилищата по всяко следващо дело, стига резултатът да е бил разумно предвидим към момента на извършването на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика на съответната законова разпоредба.
Значението на понятието предвидимост зависи в голяма степен от съдържанието на разглежданите норми, от областта, която те обхващат, и от броя и качеството на техните адресати. Предвидимостта на закона допуска засегнатото лице да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт. Това е особено вярно по отношение на упражняващите дейност по занятие лица, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на грижа при упражняване на занятието си. Затова от тях може да се очаква да проявяват особено внимание при оценката на свързаните с него рискове.
(вж. т. 41 и 42)
3. Макар че целта на точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, е като отправна точка при изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, по принцип да се приема сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него, Комисията може да се отклони от предвидената в Насоките методология за определяне на глобите, като на основание на точка 37 от тях определи общо основния размер на наложените глоби, ако констатираните нарушения засягат пазари, на които активно съдействалото за нарушенията предприятие не извършва дейност, поради което нито една част от оборота на това предприятие не би могла да се формира от стоките, предмет на посочените нарушения.
(вж. т. 64, 66 и 67)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68)
5. Що се отнася до съдебния контрол върху решенията на Комисията, когато тя налага глоба или периодична имуществена санкция за нарушение на правилата за конкуренция, съдът на Съюза не само може да упражнява контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС, но и разполага с правомощие за пълен съдебен контрол, което е предвидено в член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС и по силата на което може да замени със своя преценката на Комисията и съответно да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.
Упражняването на пълния съдебен контрол обаче не е равнозначно на служебен контрол и производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. Извън абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да вземе предвид служебно, основанията за отмяна на спорното решение следва да бъдат посочени от жалбоподателя и той трябва да докаже наличието им.
За сметка на това, за да се изпълнят изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и като се има предвид член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, съдът на Съюза е длъжен при упражняване на правомощията си по членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС да разгледа всяко оплакване от правна и от фактическа страна, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението.
(вж. т. 74—76)