Language of document : ECLI:EU:F:2013:132

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)


18 септември 2013 година


Дело F‑76/12


Sabine Scheidemann

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностно лице — Прехвърляне от/в друга институция — Членове 43 и 45 от Правилника — Повишаване — Точки за заслуги — Равно третиране — Самостоятелност на институциите“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Scheidemann по същество иска, от една страна, да се отменят решението на Европейската комисия от 13 октомври 2011 г. за преобразуване на точките за заслуги, които е натрупала в Европейския парламент, и списъкът на повишените длъжностни лица в рамките на процедурата за повишаване за 2011 г. (публикуван в Административни съобщения, бр. 48/2011 от 27 октомври 2011 г.), доколкото в него не е включено нейното име, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение за претърпените поради това решение имуществени вреди в размер, определен предварително и по справедливост на 20 000 EUR

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Scheidemann да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на Европейската комисия.


Резюме


Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Самостоятелност на институциите — Длъжностно лице, използвало процедурата за междуинституционална мобилност — Поделена компетентност в областта на оценяването на заслугите и повишаването — Липса — Задължение за прилагане на вътрешните разпоредби на предходната институция за разпределянето на точките за заслуги и повишаването — Липса

(членове 43, 45 и 110 от Правилника за длъжностните лица)

Макар че съгласно принципа за единство на публичната администрация, закрепен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза се прилага единен правилник, този принцип не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им с Правилника право на преценка. Напротив, във връзка с управлението на персонала се прилага принцип за самостоятелност на институциите. Впрочем по този въпрос член 43 от Правилника препраща към общите разпоредби за прилагане, които всяка институция приема, за да определи условията, при които ще атестира способностите, ефикасността и поведението на работното място на всяко длъжностно лице. Нещо повече, член 110 от Правилника общо овластява институциите при спазване на определен ред да приемат общи разпоредби за прилагане, определящи съответните разпоредби за прилагането на Правилника, но това се прави по изключение, а именно когато разпоредбите на Правилника не са достатъчно ясни и точни, за да могат да бъдат прилагани без риск да се стигне до произвол. Както следва от член 2, параграф 2 от Правилника, същият не предвижда поделена компетентност в областта на оценяването на заслугите и повишаването на персонала, включително при междуинституционално прехвърляне, и всяка от институциите има право да приема общи разпоредби за прилагане на основание член 110 от Правилника, с които да определя свои вътрешни правила за прилагането на членове 43 и 45 от Правилника.

Ако в случаите на прехвърляне на длъжностно лице в друга институция последната бъде задължена да прилага вътрешните разпоредби на предходната институция за разпределянето на точките за заслуги и за повишаването, и в частност приложимите разпоредби за определянето на точките за повишаване, това би довело до разлика в третирането на длъжностните лица в новата институция при оценяването на заслугите им в зависимост от това дали са използвали процедурите за междуинституционална мобилност. В това отношение е задача на институциите да гарантират, от една страна, че мобилността няма да влияе върху развитието на кариерата на съответните длъжностни лица и от друга, че преместваните длъжностни лица няма да търпят неблагоприятни последици заради това в процедурата по повишаване.

(вж. точки 26—28 и 32)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., Echauz Brigaldi и др./Комисия, T‑156/95, точка 53

Съд на публичната служба — 5 юли 2011 г., V/Парламент, F‑46/09, точка 135