РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
22 април 2021 година(*)
„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу някои лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Член 1, параграфи 3, 4 и 6 — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия — Условия — Решение на компетентен орган — Продължаващо наличие на риск от участие в терористична дейност — Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства — Решение за преразглеждане на националното решение, обосновало първоначалното вписване — Задължение за мотивиране“
По дело C‑46/19 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 януари 2019 г.,
Съвет на Европейския съюз, представляван от B. Driessen и S. van Overmeire,
жалбоподател,
подпомаган от:
Френска република, представлявана от A.‑L. Desjonquères, B. Fodda и J.‑L. Carré,
Кралство Нидерландия, представлявано от M. K. Bulterman и J. Langer,
встъпили страни в производството по обжалване,
като другите страни в производството са:
Kurdistan Workers’ Party (PKK), представлявана от A. M. van Eik и T. M. D. Buruma, advocaten,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, представлявана от R. Tricot, T. Ramopoulos и J. Norris,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от S. Brandon, подпомаган от P. Nevill, barrister, а впоследствие от F. Shibli и S. McCrory, подпомагани от P. Nevill, barrister,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, A. Kumin, T. von Danwitz (докладчик) и P. G. Xuereb, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:788), с което Общият съд отменя:
– Решение (ОВППС) 2015/521 на Съвета от 26 март 2015 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107),
– Решение (ОВППС) 2015/1334 на Съвета от 31 юли 2015 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2015/521 (ОВ L 206, 2015 г., стр. 61), и
– Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95),
(наричани по-нататък заедно „спорните решения“), както и
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 (OВ L 40, 2014 г., стр. 9),
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 125/2014 (OВ L 217, 2014 г., стр. 1),
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 790/2014 (OВ L 82, 2015 г., стр. 1),
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 на Съвета от 31 юли 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/513 (OВ L 206, 2015 г., стр. 12),
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 на Съвета от 21 декември 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/1325 (OВ L 334, 2015 г., стр. 1),
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/2425 (OВ L 188, 2016 г., стр. 1),
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 27 януари 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2016/1127 (OВ L 23, 2017 г., стр. 3), и
– Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/150 (OВ L 204, 2017 г., стр. 3),
(наричани по-нататък заедно „спорните регламенти“), доколкото тези решения и регламенти (наричани по-нататък заедно „спорните актове“) се отнасят до Kurdistan Workers’ Party (PKK) (Кюрдска работническа партия, ПКК).
Правна уредба
Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации
2 На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране. Параграф 1, буква c) от тази резолюция по-специално предвижда, че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, или подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, както и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.
3 Посочената резолюция не съдържа списък на лицата, спрямо които трябва да се прилагат тези ограничителни мерки.
Правото на Съюза
Обща позиция 2001/931/ОВППС
4 В изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН на 27 декември 2001 г. Съветът приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).
5 Член 1, параграфи 1, 3, 4 и 6 от Общата позиция гласи:
„1. Настоящата обща позиция се прилага в съответствие с разпоредбите на следващите членове към лицата, групите и [образуванията], участващи в извършването на терористични действия [и] изброени в приложението.
[…]
3. За целите на настоящата обща позиция „терористично [действие]“ означава едно от следните умишлени действия, които могат сериозно да увредят дадена държава или международна организация, като се отчитат тяхната природа и контекст, и които са дефинирани като престъпления по смисъла на националното право, когато са извършени с цел:
i) сериозно заплашване [на] населението; или
ii) неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие; или
iii) сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, като:
a) застраши живота на лице, което може да доведе до неговата смърт;
б) застраши физическата неприкосновеност на дадено лице;
в) отвлече или вземе лица за заложници;
г) причини мащабно разрушение на правителствени или обществени сгради/съоръжения, транспортна система, инфраструктурно средство, включително информационна система, неподвижна платформа, намираща се на континенталния шелф, обществено място или частна собственост, което може да застраши човешки живот или да причини големи икономически загуби;
д) завладее самолет, кораби или други средства за обществен транспорт и транспорт на стоки;
е) произвежда, притежава, придобива, превозва, доставя или използва оръжия, експлозиви или на ядрени, биологични или химически вещества, както и извършва изследователска работа и разработва биологични и химически оръжия;
ж) разпространява опасни вещества или причинява на пожари или наводнения, които представляват заплаха за човешкия живот;
з) намесва се или разстройва снабдяването с вода, енергия или с който и да е друг основен природен източник, което представлява заплаха за човешкия живот;
и) заплашва с извършването на което и да е от действията, изброени в букви от а) до з);
й) ръководи терористична група;
к) участва в дейността на терористична група, включително чрез предоставянето на информация или на материални средства, или посредством финансирането на дейността ѝ по какъвто и да е начин, със съзнанието, че това участие допринася за криминалната дейност на групата.
За целите на настоящия параграф „терористична група“ означава структурирана група, състояща се от повече от две лица, създадена за определен срок и действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия. „Структурирана група“ означава група, която не се формира случайно, за осъществяването на незабав[ен] терористичен акт и в която не е необходимо да има формално разпределение на ролите на нейните членове, продължителност на членството в нея или да има развита структура.
4. Списъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или обр[а]зувания, независимо дали [то е решение, основано на сериозни и достоверни доказателства или улики, за] възбуждането на разследвания или преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие във] или подпом[агане на] такова действие или [е] присъда за такива [деяния]. Лицата, групите, или [образуванията], определени от Съвета за сигурност на Обединените нации като свързани с тероризма или срещу които е разпоредено налагането на санкции, могат да бъдат включени в този списък.
За целите на настоящия параграф „компетент[ен орган]“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях компетентен орган] в тази област.
[…]
6. Имената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат [оставени] в списъка“.
Регламент (ЕО) № 2580/2001
6 Тъй като счита, че за прилагането на описаните в Обща позиция 2001/931 мерки на равнището на Европейския съюз е необходим регламент, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).
7 Член 2 от този регламент предвижда:
„1. Освен ако [е налице изключение] по смисъла на членове 5 и 6:
a) всички средства, други финансови активи и икономически [ресурси], принадлежащи на или притежавани, или държани от физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3, се замразяват;
б) не се предоставят средствата, другите финансови активи и икономически [ресурси], пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или [образувание] в списъка, посочен в параграф 3.
2. Освен ако [е налице изключение] по смисъла на членове 5 и 6, се забранява предоставянето на финансовите услуги на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3.
3. Съветът, действащ единодушно, създава, преглежда и изменя списъка на лицата, групите или [образуванията], към които се прилага настоящият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4, 5 и 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС; този списък съдържа:
i) физическите лица, извършващи или които възнамеряват да извършат, участват или подпомагат [извършването] на какъвто и да е терористичен акт;
ii) юридическите лица, групите или образувания[та], извършващи или които възнамеряват да извършат, участват или подпомагат [извършването] на какъвто и да е терористичен акт;
iii) юридическите лица, групите или образуванията, притежавани или контролирани от едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii); или
iv) физическите лица, юридическите лица, групите или образуванията, които действат от името на или под управлението на едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii)“.
Обстоятелствата по спора и спорните актове
8 В точки 1—7, 56—61 и 81—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава фактите по отнесения до него спор. За целите на разглеждането на жалбата срещу решението му трябва да се приеме за установено следното.
9 На 2 май 2002 г. Съветът приема Обща позиция 2002/340/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931 (ОВ L 116, 2002 г., стр. 75). Приложението към Обща позиция 2002/340 актуализира списъка с лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Обща позиция 2001/931 (наричан по-нататък „спорният списък“), като включва в него по-специално името на Kurdistan Workers’ Party (PKK), както следва: „Кюрдска работническа партия (ПКК)“. Същия ден Съветът приема и Решение 2002/334/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2001/927/ЕО (ОВ L 116, 2002 г., стр. 33). С това решение името на ПКК е включено в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, със същата формулировка като използваната в спорния списък.
10 ПКК неколкократно е оставяна в този списък, включително със спорните актове. От 2 април 2004 г. ПКК е обозначавана в спорния списък като „Кюрдска работническа партия — PKK (известна също като „KADEK“ и като „KONGRA-GEL“)“.
11 В изложенията на мотивите към Регламенти за изпълнение № 125/2014 и № 790/2014 (наричани по-нататък „актовете от 2014 г.“) Съветът описва ПКК като образувание, което участва в извършването на терористични действия и което от 1984 г. досега е извършило множество такива действия, с което е причинило смъртта на над 30 000 турски и чуждестранни граждани.
12 Съветът посочва, че терористичната дейност на ППК продължава въпреки няколкото едностранно обявени от ПКК примирия в частност след 2009 г. В това отношение Съветът пояснява, че извършените от ПКК терористични действия включват бомбени атентати, ракетни нападения, използване на експлозиви, убийства и отвличания на турски граждани и чуждестранни туристи, вземане на заложници, нападения срещу турските сили за сигурност и въоръжени сблъсъци с тях, нападения срещу петролни съоръжения, срещу обществения транспорт, срещу турски дипломатически, културни и търговски обекти в различни страни, изнудване на живеещи в чужбина турски граждани, а също и други престъпни деяния, чрез които финансира дейностите си. За пример Съветът изготвя списък с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г. След това Съветът квалифицира тези деяния — които разглежда като извършени от ПКК — като „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.
13 Съветът добавя, че по отношение на ПКК са издадени три национални решения, първото от които е прието на 29 март 2001 г. от Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединеното кралство, наричан по-нататък „министърът на вътрешните работи“) на основание на UK Terrorism Act 2000 (Закон на Обединеното кралство за борба с тероризма от 2000 г.), допълнено е с решение от 14 юли 2006 г., влиза в сила на 14 август 2006 г. и съдържа пояснението, че „KADEK“ и „KONGRA-GEL“ са алтернативни наименования на ПКК (наричано по-нататък „решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г.“). С това решение, като взема предвид извършването на терористични действия от ПКК и участието ѝ в такива действия, министърът на вътрешните работи забранява ПКК като организация, участваща в извършването на терористични действия. Съветът уточнява, че въпросното решение редовно е преразглеждано от национална правителствена комисия.
14 Другите две национални решения са приети от правителството на Съединените американски щати. Става дума, първо, за решението, с което ПКК е квалифицирана като „чуждестранна терористична организация“ на основание на член 219 от US Immigration and Nationality Act (Закон за имиграцията и гражданството на Съединените щати), изменен, и второ, за решението, с което ПКК е квалифицирана като „изрично обозначен световен терорист“ на основание на Executive Order № 13 224 (Президентски указ № 13 224) (наричани по-нататък заедно „решенията на органите на Съединените щати“). Що се отнася до тези решения на органите на Съединените щати, Съветът отбелязва, че онова от тях, с което ПКК е квалифицирана като „чуждестранна терористична организация“, е подлежало на съдебен контрол, а това, с което ПКК е квалифицирана като „изрично обозначен световен терорист“, е подлежало както на административен, така и на съдебен контрол.
15 При тези условия Съветът приема, че посочените в предходните две точки три национални решения са приети от „компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Освен това Съветът посочва, че трите национални решения продължават да са в сила, и приема, че все още са налице основанията, довели до първоначалното включване на ПКК в спорния списък.
16 В изложенията на мотивите за спорните решения и спорните регламенти, приети между 2015 г. и 2017 г. (наричани по-нататък „актовете от 2015—2017 г.“), Съветът отбелязва, че оставянето на ПКК в спорния списък се основава на решения, приети от три компетентни органа, а именно решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. и решенията на органите на Съединените щати, включени съответно в приложения A и C от изложенията на мотивите. В това отношение Съветът най-напред подчертава, че самостоятелно е разгледал информацията, която се съдържа в тези решения, и е констатирал, че във всяко от тях се откриват достатъчно причини за включването на ПКК в спорния списък на равнището на Съюза.
17 По-нататък Съветът посочва, че съгласно практиката на Общия съд както министърът на вътрешните работи, така и органите на Съединените щати могат съответно да се смятат за „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, и пояснява, че се е уверил, че фактите, на които се основават тези решения, попадат в обхвата на понятията „терористични действия“ и „терористична група“ и че въпросните решения все още са в сила. Накрая Съветът уточнява, че не разполага с никакви данни, които да дават аргумент за изключването на ПКК от спорния списък, и че причините, обосновали включването на тази организация в списъка, все още са налице, поради което тя трябва да бъде оставена в този списък.
18 За всяко национално решение изложенията на мотивите за актовете от 2015—2017 г. съдържат в приложение описание на определението на понятието „тероризъм“ в националното право, описание на приложимите национални административни и съдебни производства, резюме на процесуалната предистория и на последиците на съответното национално решение, резюме на изводите, до които са стигнали компетентните органи по отношение на ПКК, описание на фактите, на които са се основали компетентните органи, и констатацията, че тези факти представляват „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.
19 В приложение A към изложенията на мотивите на актовете от 2015—2017 г. Съветът отбелязва, че с решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. ПКК е забранена, тъй като има разумни основания да се смята, че тя извършва или участва в „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931. С решението от 3 декември 2014 г. (наричано по-нататък „взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г.“) министърът на вътрешните работи отхвърля искане за отмяна на забраната на ПКК, като се мотивира с нови терористични нападения, които според него са извършени от ПКК и показват, че тя все още участва в извършването на „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.
20 В приложение C към изложенията на мотивите, което се отнася до решенията на органите на Съединените щати, Съветът посочва, че годишният доклад от 2013 г. за тероризма, изготвен от Министерството на външните работи на Съединените щати, съдържа конкретните основания, на които е взето и оставено в сила решението за квалифицирането на ПКК като „чуждестранна терористична организация“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
21 На 1 май 2014 г. ПКК подава жалба в секретариата на Общия съд, която в крайния си вид е за отмяна на спорните актове в частта, в която се отнасят до ПКК, като тази организация изменя исканията си в хода на производството всеки път когато един от спорните актове отменя и заменя предходния.
22 Европейската комисия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са допуснати да встъпят в производството пред Общия съд в подкрепа на исканията на Съвета.
23 В жалбата си ПКК изтъква по същество осем основания за отмяната на спорните актове. Общият съд разглежда само седмото основание, по което се сочи неизпълнение на задължението за мотивиране. С обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че това основание е налице, и съответно отменя спорните актове в частта, в която се отнасят до ПКК.
24 При разглеждането на седмото основание Общият съд най-напред напомня, че актовете, с които името на дадено лице или образувание се включва за първи път в списък за замразяване на средства и които се уреждат от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, трябва да се разграничават от актовете за оставяне на името на лицето или образуванието в списъка, които се уреждат от член 1, параграф 6 от тази обща позиция.
25 След това Общият съд постановява, че актовете от 2014 г. и актовете от 2015—2017 г. не са мотивирани в достатъчна степен.
Производството пред Съда и исканията на страните
26 С решения на председателя на Съда от 13 и 20 май 2019 г. Кралство Нидерландия и Френската република са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.
27 Съветът и Обединеното кралство искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да се произнесе окончателно по въпросите, предмет на жалбата пред Съда, и да отхвърли жалбата на ПКК срещу спорните актове, и
– да осъди ПКК да заплати съдебните разноски, направени от Съвета по настоящото производство пред Съда и по дело T‑316/14.
28 Комисията иска от Съда да уважи жалбата срещу решението на Общия съд.
29 Френската република иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение и
– да се произнесе окончателно по въпросите, предмет на жалбата пред Съда, и да отхвърли жалбата на ПКК срещу спорните актове.
30 ПКК иска от Съда:
– да отхвърли изцяло жалбата на Съвета,
– да потвърди решението на Общия съд,
– да осъди Съвета да понесе направените от него съдебни разноски по настоящото производство пред Съда и да потвърди обжалваното съдебно решение в частта, в която Съветът е осъден да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд, и
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по останалите основания за отмяна, повдигнати в жалбата на ПКК.
По жалбата
31 В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква седем основания.
32 По първото основание за обжалване Съветът оспорва съображенията на Общия съд, че спорните решения са решения за оставяне в списъка, уреждани единствено от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.
33 Второто, третото, четвъртото и петото от изтъкнатите основания за обжалване са насочени срещу отнасящите се до актовете от 2014 г. мотиви на обжалваното съдебно решение. Като второ основание се твърди неправилност на извода на Общия съд, че решенията на органите на Съединените щати не са можели да бъдат основание за първоначалното включване на ПКК в спорния списък. Третото основание е насочено срещу частта от мотивите на обжалваното съдебно решение, в която е прието, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото не е изложил причините, поради които националните решения представляват решения на „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. По четвъртото основание Съветът оспорва съображенията на Общия съд, че предвид едностранното обявяване на няколко примирия от ПКК и предвид започналите мирни преговори с турското правителство Съветът е бил длъжен да обоснове оставянето на ПКК в спорния списък с по-нови факти. Петото основание е насочено срещу частта от мотивите на обжалваното съдебно решение, в която е прието, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране по отношение на 69‑те инцидента, с които тази институция обосновава извода си за продължаващо наличие на риск от участие на ПКК в терористична дейност.
34 Шестото и седмото от основанията за обжалване са насочени срещу отнасящите се до актовете от 2015—2017 г. съображения на Общия съд. Като шесто основание се изтъква неправилност на извода на Общия съд, че в мотивите към тези актове Съветът не е можел да установи продължаващо наличие на риск от участие на ПКК в терористична дейност чрез позоваване на решения за преразглеждане на националните решения, на които се основава първоначалното включване на името на тази организация в спорния списък. По седмото основание Съветът оспорва съображенията на Общия съд, че писмото на Съвета от 27 март 2015 г., с което Съветът съобщава на ПКК изложението на мотивите към Регламент за изпълнение 2015/513 и към Решение 2015/521 и наред с това отговаря на някои доводи, изложени от ППК в хода на производството по приемането на този регламент и това решение, не може да се разглежда като част от мотивите на въпросния регламент и въпросното решение.
По първото основание
Доводи на страните
35 Първото основание е насочено срещу точки 52—54, 103 и 104 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд по същество приема, че спорните актове се уреждат единствено от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. Според Съвета, подпомаган от Френската република, Обединеното кралство и Комисията, тези актове се уреждат и от член 1, параграф 4 от тази обща позиция. Затова Общият съд трябвало да прецени законосъобразността им и от гледна точка на последно посочената разпоредба.
36 ПКК оспорва тези доводи и иска да се приеме, че първото основание за обжалване не е налице.
Съображения на Съда
37 Съгласно постоянната практика на Съда актовете, с които името на дадено лице или образувание се включва за първи път в списък за замразяване на средства и които се уреждат от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, следва да се разграничават от актовете, с които съответното име се оставя в списъка и които се уреждат от член 1, параграф 6 от тази обща позиция (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 58—62 и Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 36—40, както и от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 50—52).
38 Затова Общият съд не допуска грешка при прилагането на правото, когато преценява спорните решения, с които ПКК е оставена в спорния списък, от гледна точка единствено на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.
39 Следователно твърдението за наличие на първото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно.
По третото и петото основание
40 Третото и петото основание за обжалване, които следва да се разгледат заедно, са насочени срещу точки 67, 68, 77 и 78 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд приема, че актовете от 2014 г. страдат от непълнота на мотивите, доколкото са основани на решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. и на решенията на органите на Съединените щати, както и на списък с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г.
41 Що се отнася по-конкретно до решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г., в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че изложенията на мотивите към актовете от 2014 г. не описват мотивите, въз основа на които е взето това решение, и не изясняват по какви причини Съветът е приел, че съответните факти попадат в обхвата на понятието „терористично действие“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, нито по какви причини е приел, че посоченото решение представлява решение на „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция. По последния въпрос Общият съд подчертава, че ПКК оспорва тази квалификация в производството пред Общия съд.
42 Що се отнася до списъка с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., в точки 77 и 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че щом в производството пред него ПКК оспорва действителното съществуване на някои от тези инциденти, отговорността на ПКК за тях или обстоятелствата, при които са предизвикани, то Съветът трябва в мотивите към актовете от 2014 г. да е доказал верността на своите фактически твърдения, а Общият съд — да провери дали те отговарят на действителността. Според Общия съд обаче информацията в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. не му позволява да упражни контрол, тъй като тези изложения не съдържат никакви данни за това въз основа на какви обстоятелства Съветът е заключил, че въпросните инциденти са установени, че отговорност за тях носи ПКК и че те отговарят на критериите по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.
Доводи на страните
43 Съветът, подпомаган от Френската република, Обединеното кралство и Комисията, изтъква, че в точки 67 и 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като приема, че Съветът е бил длъжен в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. да посочи причините, поради които е приел, че решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. и решенията на органите на Съединените щати представляват решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и констатират „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от тази обща позиция. Съветът смята, че по този начин Общият съд е приложил спрямо него изискване, което не е предвидено в член 1, параграф 4 от Общата позиция.
44 Според Съвета е неправилен и изводът на Общия съд в точки 77 и 78 от обжалваното съдебно решение, че не са изложени достатъчно мотиви по отношение на 69‑те инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г. Тази институция изтъква, че за да изпълни задължението си за мотивиране, е достатъчно в изложенията на мотивите да посочи обстоятелствата, които е установила по отношение на съответното лице или образувание, за да може то да разбере причините, поради които е оставено в списъка за замразяване на средства, но без да е длъжна в изложенията на мотивите да доказва верността на фактическите си твърдения, нито подробно да излага всичките си съображения. От доказването на твърдяното поведение зависело дали мотивите на съответния акт са правилни, а не дали е изпълнено задължението за мотивиране.
45 ПКК моли да се отхвърлят твърденията по третото и петото основание. Според ПКК Общият съд правилно приема, че Съветът е бил длъжен в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. да изложи причините, поради които е приел, че националните решения, на които се основава първоначалното включване на името ѝ в списъка, представляват „решения на компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и че тези решения констатират „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от тази обща позиция. Освен това Съветът трябвало да изясни защо посочените в изложенията на мотивите 69 инцидента също да са терористични действия, за които отговаря ПКК. По-конкретно, в изложението на мотивите на Регламент № 790/2014 Съветът трябвало да вземе предвид оплакванията, направени в това отношение от ПКК в жалбата ѝ срещу Регламент № 125/2014.
Съображения на Съда
46 В самото начало следва да се констатира, че третото и петото от изтъкнатите основания за обжалване са по същество свързани с въпроса за обхвата на задължението за мотивиране на Съвета по отношение на актовете от 2014 г., с които той оставя ПКК в спорния списък. От съдебната практика, цитирана в точка 37 от настоящото съдебно решение, обаче следва, че член 1 от Обща позиция 2001/931 прокарва разграничение между, от една страна, първоначалното включване на дадено лице или образувание в списък за замразяване на средства — хипотеза, уредена в член 1, параграф 4 от тази обща позиция, и от друга страна, оставянето на вече включено лице или образувание в списъка — хипотеза, уредена в член 1, параграф 6 от Общата позиция. Противно на поддържаното от Съвета, условията за такова оставяне в списъка са единствено условията по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и макар в доводите на страните да се споменава член 1, параграфи 3 и 4 от нея, всъщност обхватът на задължението за мотивиране на Съвета следва да се преценява единствено в светлината на член 1, параграф 6.
47 Съгласно постоянната практика на Съда изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава съответния акт, така че заинтересованите лица да могат да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да преценят дали е обоснована, а компетентният съд да може да упражни контрол върху акта (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 138 и от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 29).
48 Така изискваните мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който е приет. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. По-конкретно, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, нито да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 139—141, от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 120 и 122, както и от 31 януари 2019 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, C‑225/17 P, EU:C:2019:82, т. 69 и цитираната съдебна практика).
49 Що се отнася по-конкретно до актовете, с които се взема решение за оставяне на дадено име в списък за замразяване на средства, каквито са актовете от 2014 г., следва да се припомни, че при преразглеждането, извършвано на основание на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, Съветът може да остави съответното лице или образувание в списъка, ако заключи, че продължава да е налице риск от участие на това лице или образувание в терористичните дейности, обосновали първоначалното му включване в списъка, като в този смисъл оставянето му в списъка по същество е продължение на първоначалното включване на лицето или образуванието в списъка. За тази цел Съветът е длъжен да провери дали от момента на първоначалното включване или на последното преразглеждане фактическото положение не се е променило така, че вече да не позволява да се направи същият извод за участието на лицето или образуванието в терористична дейност (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 46 и 51 и цитираната съдебна практика, както и от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 43).
50 Когато се проверява дали продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, трябва надлежно да се вземе предвид каква е участта на националното решение, обосновало първоначалното включване на това лице или образувание в списъка за замразяване на средства, и по-специално дали това национално решение е отменено или оттеглено поради наличието на нови факти или доказателства или поради промяна на преценката на компетентния национален орган (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52).
51 Освен това сам по себе си фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване, остава в сила, може в светлината на изтеклото време и с оглед на промяната на обстоятелствата в конкретния случай да не е достатъчен, за да се направи извод за продължаващо наличие на риска от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност. В такъв случай Съветът е длъжен, за да остави лицето или образуванието в посочения списък, да се основе на актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице. За тази цел Съветът може да се основе не само на по-нови факти, установени с национални решения, взети от компетентни органи, но и на по-нови факти, установени чрез други източници, а следователно може да се основе включително на свои собствени изводи (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52, 62 и 72 и Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 40 и 50, както и от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 52, 60 и 61).
52 В това отношение следва да се поясни, че що се отнася до актовете, с които дадено лице или образувание се оставя в спорния списък за замразяване на средства, съдът на Съюза е длъжен да провери, от една страна, дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни, както и от друга страна, дали тези мотиви са подкрепени с факти, което предполага съдът да се увери — като част от контрола за материална законосъобразност на така мотивирания акт — че актовете почиват на достатъчно солидна фактическа база, и да провери фактическите твърдения в изложението на мотивите към тези актове (в този смисъл вж. по-специално решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 118 и 119, както и от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70).
53 Що се отнася до последно посочената проверка, с жалбата си срещу оставянето му в спорния списък за замразяване на средства съответното лице или образувание може да оспори всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници. При оспорване Съветът трябва да докаже верността на своите фактически твърдения, а съдът на Съюза да провери дали те отговарят на действителността (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и цитираната съдебна практика).
54 Освен това, макар че чак в случай на оспорване компетентният орган на Съюза следва да докаже правилността на мотивите, които е приел срещу съответното лице или образувание, не бива от това лице или образувание да се изисква за целите на оспорването да доказва отрицателния факт на неправилността на тези мотиви (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121).
55 При все това е важно да се подчертае, че въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е отделен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 88 и от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60).
56 От изложеното по-горе следва, че за да изпълни задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, в случая Съветът е трябвало да изложи достатъчно точни и конкретни мотиви, за да може ПКК да се запознае с основанията за оставянето ѝ в спорния списък с актовете от 2014 г., а Общият съд да може да упражни съответен контрол. Противно на постановеното от Общия съд в точки 68, 77 и 78 от обжалваното съдебно решение обаче, Съветът не е бил длъжен в мотивите към тези актове да доказва истинността на фактите, които изграждат основанията за оставянето на ПКК в спорния списък, нито в същите тези мотиви да дава правна квалификация на тези факти от гледна точка на член 1, параграфи 3 и 4 от Обща позиция 2001/931. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 52—55 от настоящото съдебно решение, така изисканото от Общия съд доказване има отношение не към задължението за мотивиране, а към материалната законосъобразност на посочените актове, въпрос, който няма връзка със седмото от изтъкнатите в първоинстанционното производство основания, за което в обжалваното съдебно решение се приема, че е налице.
57 Оттук следва, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, когато в точки 68, 77 и 78 от обжалваното съдебно решение приема, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. се е позовал на решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. и на списък с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г.
58 Съгласно постоянната съдебна практика обаче, ако се установи, че в мотивите на решение на Общия съд е допуснато нарушение на правото на Съюза, но диспозитивът на това решение е правилен по други правни съображения, нарушението не може да доведе до отмяна на това решение (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 75). Ето защо следва по-нататък да се провери дали така допуснатата в обжалваното съдебно решение грешка при прилагането на правото е годна да обезсили извода, направен от Общия съд в точка 80 от решението му, или напротив, от доказателствата по преписката следва, че актовете от 2014 г. при всички положения страдат от непълнота на мотивите.
59 В това отношение от изложенията на мотивите на актовете от 2014 г., обобщени в точки 11—15 от настоящото съдебно решение, следва, че за да остави ПКК в спорния списък, Съветът се основава — предвид историята на терористичната дейност на ПКК от 1984 г. нататък и едностранно обявените от нея примирия в частност след 2009 г. — на факта, че все още е в сила решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г., обосновало първоначалното включване на ПКК в този списък, и конкретно на списък с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., които според Съвета представляват „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, за които отговаря ПКК.
60 Що се отнася до решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г., първоначално послужило за основание за включването на ПКК в списъка, от посочените изложения на мотивите личи, че Съветът е констатирал, че това решение е прието от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, че е подложено на редовен контрол от страна на правителствена комисия в Обединеното кралство и че все още е в сила. Затова Съветът посочва, че е извършил проверката, изисквана от съдебната практика, припомнена в точки 49 и 50 от настоящото съдебно решение, и е заключил, че видно от участта на въпросното решение на министъра, не е налице промяна като визираната в тези точки от настоящото съдебно решение. Тези мотиви са достатъчно точни и конкретни, за да може ПКК да се запознае с причините, поради които Съветът се е основал в частност на това решение на министъра, за да я остави в спорния списък, а Общият съд да може да упражни контрол по този въпрос.
61 Що се отнася до списъка с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., в изложенията на мотивите към актовете от 2014 г. Съветът споменава в частност 17 инцидента от периода между 17 януари 2010 г. и 19 октомври 2011 г., които според тази институция не само са настъпили след едностранно обявените от ПКК примирия след 2009 г., но и са достатъчно нови, за да обосноват оставянето на тази организация в частност в спорния списък през февруари и през юли 2014 г. Що се отнася до тези 17 по-нови инцидента, Съветът посочва точните им дати, града или провинцията, където са се случили, вида им, както и броя и категорията на жертвите.
62 Противно на постановеното от Общия съд в точки 68, 77 и 78 от обжалваното съдебно решение обаче, изложенията на мотивите към актовете от 2014 г. са дали възможност на ПКК да се запознае със специфичните и конкретни причини, поради които Съветът е приел, че въпреки едностранно обявените от нея примирия след 2009 г. все още е налице риск от участие на тази организация в терористична дейност. В този смисъл данните в изложенията на мотивите са били достатъчни, за да осигурят възможност на ППК да разбере в какво е обвинявана (вж. по аналогия решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 4 и 142, както и от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 53 и 54).
63 Следва да се добави, че наистина в точки 68, 77 и 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че ПКК е представила доводи, с които оспорва решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. и 69‑те инцидента, споменати в изложенията на мотивите към актовете от 2014 г., но все пак от въпросните точки 77 и 78 и от доводите на ПКК, обобщени в точка 45 от настоящото съдебно решение, личи, че с тези доводи се оспорват действителното съществуване на споменатите факти и правната им квалификация, което е начин не да се изтъкне неизпълнение от страна на Съвета на задължението му за мотивиране, а да се оспори материалната законосъобразност на тези актове и така да се задейства задължението на Съвета да докаже правилността на изтъкнатите мотиви.
64 Доколкото в точка 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че краткостта на информацията в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. не му позволява да упражни съдебен контрол във връзка с оспорваните от ПКК инциденти, тъй като тези изложения не съдържат никакви данни за това въз основа на какви обстоятелства Съветът е заключил, че въпросните инциденти са установени, че отговорност за тях носи ПКК и че те отговарят на критериите по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, трябва да се отбележи, че както следва от съдебната практика, припомнена в точки 53—55 от настоящото съдебно решение, упражняваният в това отношение от Общия съд контрол за материална законосъобразност трябва да се извършва не само с оглед на фактите, посочени в изложенията на мотивите на спорните актове, но и с оглед на фактите, които Съветът представя на Общия съд в случай на оспорване, за да докаже верността на фактическите си твърдения в тези изложения.
65 Следователно грешката при прилагането на правото, констатирана в точка 56 от настоящото съдебно решение, е годна да обезсили извода, направен от Общия съд в точка 80 от обжалваното съдебно решение.
66 Ето защо следва да се приеме, че петото основание за обжалване е налице, а също и третото основание, доколкото се отнася до съображенията на Общия съд относно решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г.
67 Оттук следва, че искането за отмяна на обжалваното съдебно решение трябва да бъде уважено, доколкото Общият съд отменя актовете от 2014 г. заради непълнота на мотивите, без да е необходимо Съдът да се произнася по грешките при прилагането на правото, изтъкнати в рамките на второто и четвъртото основание за обжалване, нито по доводите, развити в рамките на третото основание за обжалване, с които се оспорват съображенията на Общия съд относно решенията на органите на Съединените щати.
По шестото и седмото основание
68 Шестото и седмото основание за обжалване, които следва да се разгледат заедно, са насочени срещу точки 95—98, 103—106 и 110—114 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд постановява, че актовете от 2015—2017 г. страдат от непълнота на мотивите.
69 В точки 95—98 и 103—106 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество постановява, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото в изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г. се е позовал на взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г. и на оставянето в сила, след преразглеждане, на решението на правителството на Съединените щати да квалифицира ПКК като „чуждестранна терористична организация“. Що се отнася по-конкретно до взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г., Общият съд приема, че Съветът не е можел да се основе на това национално решение, за да остави ПКК в спорния списък, без да разгледа и да се опита да установи верността на твърдените факти, което обаче не е направено в тези изложения на мотивите. Освен това Съветът не е посочил в изложенията причините, поради които е приел, че посоченото национално решение позволява надлежно да се заключи, че все още има риск от участие на ПКК в терористична дейност. В този контекст Общият съд освен това отбелязва, че в молбата си за изменение на жалбата до Общия съд от 26 май 2015 г. ПКК оспорва инцидентите, посочени във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г.
70 По-нататък, в точки 110—114 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Съветът не е отговорил в достатъчна степен на доводите, изложени от ПКК с писмо от 6 март 2015 г. в хода на производството, в което са приети Решение 2015/521 и Регламент за изпълнение 2015/513. Според Общия съд изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г., в които Съветът посочва, че са останали напразни опитите му да намери сред притежаваните от него данни аргумент за изключването на ПКК от спорния списък, не са достатъчно точни в това отношение. Освен това Общият съд приема, че писмото на Съвета от 27 март 2015 г., с което на ПКК е съобщено изложението на мотивите към Решение 2015/521 и Регламент за изпълнение 2015/513, не може да санира тази непълнота на мотивите. От една страна, писмото следва по време приемането на Решението и на Регламента. От друга страна, Общият съд отбелязва, че макар в писмото да се посочва, че съществуването на кюрдски групировки, които се борят срещу групировката „Ислямска държава“, не се отразява на извода на Съвета относно продължаващото наличие на риск от участие на ПКК в терористична дейност, тази институция не е посочила точно фактите, които са я довели до извода за продължаващото наличие на този риск.
Доводи на страните
71 По шестото и седмото основание за обжалване Съветът, подпомаган от Френската република, Обединеното кралство и Комисията, изтъква, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, от една страна, когато в точки 95—99 и 103—109 от обжалваното съдебно решение приема, че актовете от 2015—2017 г. не са достатъчно мотивирани, доколкото изложенията на мотивите към тези актове се основават на националните решения, приети от органите на Обединеното кралство, и на решенията на органите на Съединените щати за преразглеждане на решенията на тези органи, обосновали първоначалното включване на ПКК в спорния списък. Според Съвета тази грешка при прилагането на правото се дължи на това, че Общият съд погрешно основава съображенията си само на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, докато всъщност по отношение на тези национални решения за преразглеждане е трябвало да приложи член 1, параграф 4 от тази обща позиция. При тези условия Съветът смята, че не е бил длъжен да проверява фактите, въз основа на които са взети тези национални решения, нито да представя доказателства, които да установяват верността на тези факти, които е трябвало да се оспорват пред националния съд. От друга страна, Съветът възразява срещу точки 110—114 от обжалваното съдебно решение, доколкото в тях Общият съд приема, че Съветът не е отговорил в достатъчна степен на доводите, които ПКК е представила в производството пред него. В това отношение той поддържа, че писмото му от 27 март 2015 г., приложено към изложението на мотивите на Решение 2015/521 и Регламент за изпълнение 2015/513, дава достатъчен отговор на тези доводи.
72 ПКК поддържа, че всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи продължаващото наличие на риск от участието ѝ в терористична дейност, могат да се оспорват пред съда на Съюза, независимо дали са установени в решение на компетентен орган или чрез други източници. Нямало причина фактите да се делят на такива, които могат да се оспорват пред съда на Съюза, и такива, които могат да се оспорват пред националните съдилища. При всички положения в изложенията на мотивите на актовете от 2015—2017 г. Съветът не обяснил защо взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г. да констатира „терористично действие“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, при положение че дефинициите на понятието „тероризъм“ се различавали на национално равнище и на равнището на Съюза. Що се отнася до съображенията в точки 110—114 от обжалваното съдебно решение, ПКК поддържа, че всяка информация, която има отношение към мотивите за включване в списък за замразяване на средства, трябва да се съдържа не в писмото, с което се съобщава съответният акт, а в изложението на мотивите на акта.
Съображения на Съда
73 Най-напред, както личи от анализа по първото основание за обжалване, Съветът неправилно поддържа, че актовете от 2015—2017 г. се уреждат както от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, така и от член 1, параграф 6 от нея. Следователно е неправилно и произтичащото от тези доводи негово твърдение, че ПКК не може да оспорва тези актове, доколкото те се основават на националните решения за преразглеждане, посочени в точка 71 от настоящото съдебно решение. Освен това съгласно съдебната практика, припомнена в точки 53 и 54 от настоящото съдебно решение, с жалбата си срещу оставянето му в списъка за замразяване на средства съответното лице или образувание може да оспори всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници.
74 Налага се обаче констатацията, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, когато в точки 99 и 105 от обжалваното съдебно решение приема, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото в изложенията на мотивите на актовете от 2015—2017 г. се е позовал на взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г. Противно на постановеното от Общия съд в тези точки от обжалваното съдебно решение, Съветът не е бил длъжен в мотивите към актовете си да доказва истинността на фактите, въз основа на които е прието това решение за преразглеждане, на което пък се основават изложенията на мотивите на тези актове за целите на оставянето на ПКК в спорния списък, нито е бил длъжен в тези мотиви да дава квалификация на въпросните факти от гледна точка на член 1, параграфи 3 и 4 от Обща позиция 2001/931. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 52—55 от настоящото съдебно решение, така изисканото от Общия съд доказване има отношение не към задължението за мотивиране, а към материалната законосъобразност на посочените актове, въпрос, който няма връзка със седмото от изтъкнатите в първоинстанционното производство основания, за което в обжалваното съдебно решение се приема, че е налице.
75 Предвид съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото съдебно решение обаче, следва по-нататък да се провери дали така допуснатата в обжалваното съдебно решение грешка при прилагането на правото е годна да обезсили извода, направен от Общия съд в точка 115 от решението му, или напротив, от доказателствата по преписката следва, че актовете от 2015—2017 г. при всички положения страдат от непълнота на мотивите.
76 В това отношение от изложенията на мотивите на актовете от 2015—2017 г., обобщени в точки 16 и 17 от настоящото съдебно решение, следва, че за целите на оставянето на ПКК в спорния списък Съветът самостоятелно е анализирал информацията във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г., и в частност се е уверил, че фактите, с които е мотивирано това решение, попадат в обхвата на понятието „терористични действия“ по смисъла на Обща позиция 2001/931, като същевременно е припомнил практиката на Общия съд, че министърът на вътрешните работи е „компетентен орган“ по смисъла на Общата позиция. В изложенията Съветът освен това е пояснил, че както и другите решения на трите национални органа, посочени в изложенията на мотивите, въпросното решение за преразглеждане е само по себе си достатъчно, за да се остави ПКК в списъка.
77 По-нататък, както следва от точки 18 и 19 от настоящото съдебно решение, изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г. не просто споменават взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г., а съдържат — в приложение A — подробно описание на това решение, като изясняват в частност обхвата на дефиницията на понятието „тероризъм“ на национално равнище, на която се опира въпросното решение, както и факта, че то е прието в производство по преразглеждане на решението на министъра на вътрешните работи от 2001 г. По-конкретно, в точка 17 от това приложение A Съветът пояснява, че във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г. изводът за продължаващо участие на ПКК в терористична дейност е обоснован в частност с някои нови терористични действия на ПКК, а като пример са посочени две нападения, които, както се смята, са били извършени от ПКК през май и август 2014 г.
78 В това отношение следва да се отбележи, че данните, според които „през август 2014 г. ПКК е осъществила нападение срещу съоръжение за производство на слънчева електроенергия в Турция и е отвлякла трима китайски инженери“, не са достатъчно точни и конкретни, доколкото не са посочени нито точната дата на твърдяното нападение, нито градът или провинцията, където е извършено. Затова във връзка с това твърдяно нападение Общият съд е имал основание в точка 99 от обжалваното съдебно решение да стигне до извод за непълнота на мотивите.
79 Тази констатация по отношение на твърдяното нападение от август 2014 г. обаче не би могла да доведе до отмяната на актовете от 2015—2017 г. заради неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като изложенията на мотивите към тези актове се основават и на други факти, които биха могли да мотивират в достатъчна степен тези актове. Всъщност в точка 17 от приложение A към тези изложения на мотивите се споменава и друго нападение — „на строеж на преден военен пост в Тунджели [Турция] на 13 май [2014 г.], при което са ранени двама войници“, а в точка 18 се споменава за отправено през октомври 2014 г. предупреждение на ПКК, че крехкият мирен процес, в който участва, може да се провали, ако Република Турция не се намеси и не предприеме действия срещу групировката „Ислямска държава“.
80 Противно на постановеното от Общия съд в точка 99 от обжалваното съдебно решение обаче, по този начин изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г. са дали възможност на ПКК да се запознае с някои специфични и конкретни причини, поради които Съветът е заключил — въз основа на констатациите във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г. — че въпреки започналия мирен процес все още е налице риск от участието ѝ в терористична дейност. В този смисъл надлежно мотивираните данни в изложенията на мотивите са били достатъчни, за да осигурят възможност на ППК да разбере в какво е обвинявана (вж. по аналогия решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 4 и 142, както и от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 53 и 54).
81 Доколкото в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че ПКК е представила доводи, с които оспорва възможността да бъде смятана за отговорна за инцидентите, посочени във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г., описано в приложение A към актовете от 2015—2017 г., както и квалификацията им като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, следва да се констатира, че с тези доводи се оспорват действителното съществуване на споменатите факти и правната им квалификация, което е начин не да се изтъкне неизпълнение от страна на Съвета на задължението му за мотивиране, а да се оспори материалната законосъобразност на тези актове и така да се задейства задължението на Съвета да докаже правилността на изтъкнатите мотиви.
82 Освен това в точки 110—114 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изложението на мотивите към Решение 2015/521 и към Регламент за изпълнение 2015/513 не съдържа достатъчен отговор на доводите, изложени от ПКК в писмото ѝ от 6 март 2015 г. Според него писмото на Съвета от 27 март с.г. не може да санира този пропуск, като се има предвид съдържанието му, а и доколкото е съобщено след приемането на Решението и на Регламента за изпълнение. ПКК пък поддържа, че Съветът е трябвало да отговори на доводите ѝ не с писмо, а в самото изложение на мотивите.
83 Както беше припомнено в точка 48 от настоящото съдебно решение, тъй като изискваните мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му, въпросът дали мотивите са достатъчни трябва да се преценява не само с оглед на текста, но и на контекста им. Ето защо по-конкретно не се изисква мотивите да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, особено когато този акт е приет в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
84 В настоящия случай изложението на мотивите към Решение 2015/521 и Регламент за изпълнение 2015/513 е съобщено на ПКК с писмото на Съвета от 27 март 2015 г., в което тази институция отговаря на доводите, изложени от ПКК в писмо от 6 март 2015 г.
85 От една страна, доколкото това изложение на мотивите и това писмо на Съвета са съобщени едновременно на ПКК, Общият съд неправилно приема в точка 114 от обжалваното съдебно решение, че поясненията в писмото на Съвета не може да се вземат предвид за целите на преценката дали са достатъчни съдържащите се във въпросното изложение мотиви.
86 От друга страна, от точка 114 от обжалваното съдебно решение следва, че в писмото си от 27 март 2015 г. Съветът е посочил, че съществуването на кюрдски групировки, които се борят срещу групировката „Ислямска държава“, не се отразява на извода му за продължаващото наличие на риск от участие на ПКК в терористична дейност, а следователно Съветът е отговорил достатъчно точно и конкретно на доводите в писмото на ПКК от 6 март 2015 г., така че тя да може да се запознае с основанията за актовете от 2015 г., а Общият съд — да упражни съдебен контрол.
87 Следва да се добави, че предвид доводите на ПКК, обобщени в точка 72 от настоящото съдебно решение, поясненията в писмото на Съвета от 27 март 2015 г. трябва да се смятат за част от контекста на мотивите, съдържащи се в изложението на мотивите към Решение 2015/521 и Регламент за изпълнение 2015/513, и съответно за представляващи позната за ПКК информация по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 48 от настоящото съдебно решение. По-конкретно, поясненията в това писмо на Съвета са позволявали на ПКК да разбере, че съдържащите се в това изложение мотиви са приети при съобразяване на доводите, представени в писмото от 6 март 2015 г., и да се запознае с точните причини, поради които Съветът не се е съгласил с тези доводи.
88 Наистина в точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че наред с този отговор Съветът е трябвало да посочи конкретните факти, които са го довели до извода за продължаващото наличие на този риск. Следва обаче да се констатира, че по този начин Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, доколкото не съобразява правилно обхвата на задължението, което носи Съветът в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 52—55 и 83 от настоящото съдебно решение, съгласно която тази институция е длъжна в мотивите на съответното си решение да отговори на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на решението, без обаче да е длъжна в същите тези мотиви да доказва истинността на твърдените факти, нито да дава правна квалификация на тези факти.
89 Следователно грешките при прилагането на правото, констатирани в точки 74 и 88 от настоящото съдебно решение, са годни да обезсилят извода, направен от Общия съд в точка 115 от обжалваното съдебно решение.
90 По изложените съображения трябва да се приеме, че седмото основание за обжалване е налице, а също и шестото основание, доколкото се отнася до мотивите на актовете от 2015—2017 г. в частта, в която се опират на взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г.
91 Следователно разглежданата тук жалба трябва да се обяви за основателна в частта, в която с нея се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, доколкото със същото е уважена жалбата за отмяна на актовете от 2015—2017 г. заради непълнота на мотивите, без да е необходимо да се разглеждат доводите по шестото основание за обжалване, с които се оспорват съображенията на Общия съд относно решенията на органите на Съединените щати.
92 По всички изложени съображения трябва да се отменят точки 1—11, 13 и 14 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отменя спорните актове.
По жалбата до Общия съд
93 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
94 Тъй като Общият съд не се е произнесъл по второто, третото, четвъртото, петото, шестото и осмото от основанията за отмяна, изтъкнати в първоинстанционната жалба, Съдът намира, че на тази фаза не може сам да постанови окончателно решение по делото. Поради това Съдът следва да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и да не се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отменя точки 1—11, 13 и 14 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788).
2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи