РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 2, буква д) — Радио- и телевизионни организации — Право на възпроизвеждане на фиксирането на техните излъчвания — Член 5, параграф 2, буква б) — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Вреда, причинена на радио- и телевизионните организации — Равно третиране — Национална правна уредба, която изключва радио- и телевизионните организации от правото на справедливо обезщетение“
По дело C‑260/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт, Германия) с акт от 31 март 2022 г., постъпил в Съда на 19 април 2022 г., в рамките на производство по дело
Seven.One Entertainment Group GmbH
срещу
Corint Media GmbH,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, T. von Danwitz, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele (докладчик), съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: K. Hötzel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 март 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Seven.One Entertainment Group GmbH, от C. Masch и W. Raitz von Frentz, Rechtsanwälte,
– за Corint Media GmbH, от O. Fiss и M. von Albrecht, Rechtsanwälte,
– за германското правителство, от J. Möller, J. Heitz и M. Hellmann, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от R. Guizzi, avvocato dello Stato,
– за австрийското правителство, от G. Eberhard, F. Koppensteiner и G. Kunnert, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. von Rintelen и J. Samnadda, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Seven.One Entertainment Group GmbH (наричано по-нататък „Seven.One“), радио- и телевизионна организация, и Corint Media GmbH, дружество за колективно управление, по повод на заплащането на „справедливо обезщетение“ на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 4, 9, 31, 35 и 38 от Директива 2001/29 гласят:
„(4) Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи, и ще доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост както в областта на предоставянето на съдържание, така и в тази на информационните технологии и по-общо в голям брой промишлени и културни сектори. Това ще гарантира заетостта и насърчи създаването на нови работни места.
[…]
(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.
[…]
(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.
[…]
(35) В някои случаи на изключения или ограничения притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени в достатъчна степен за използването на произведенията им или на други закриляни обекти. При определянето на формата, на подробните условия и възможното ниво на такова справедливо обезщетение следва да се отчетат конкретните обстоятелства за всеки случай. За оценяване на тези обстоятелства полезен критерий би била потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие. В случаи, когато притежателите на права вече са получили плащане под друга форма, например като част от лицензионна такса, конкретно или специфично плащане би могло да не се дължи. Нивото на справедливо обезщетение следва изцяло да вземе предвид степента на използване на техническите мерки за защита, определени в настоящата директива. В някои случаи, когато накърняването на титуляра на права е минимално, би могло да не възниква задължение за плащане.
[…]
(38) На държавите членки следва да се разреши да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на възпроизвеждане за някои видове възпроизвеждане на аудио, визуален или аудио-визуален материал за лично използване, придружено от справедливо обезщетение. Това може да включва въвеждането или поддържането на схеми за възнаграждение за обезщетяване на притежателите на права за претърпените вреди. Въпреки че различията между тези схеми за възнаграждение засягат функционирането на вътрешния пазар, тези различия по отношение на възпроизвеждане за лично ползване по аналогов път не би трябвало да оказват значително въздействие върху развитието на информационното общество. Копирането за лично ползване по цифров път може да е по-разпространено и да има по-големи икономически последици. Поради това следва да се отдаде необходимото внимание на различията между цифровото и аналоговото копиране за лично ползване и да се направи разграничение между тях в някои аспекти“.
4 Член 2 от тази директива, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, гласи:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
а) за авторите — на техните произведения;
б) за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;
в) за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;
г) за продуцентите — на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;
д) за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник“.
5 Член 5 от посочената директива, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда в параграфи 2 и 5:
„2. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект;
[…]
5. Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.
Германското право
6 Член 53, параграф 1 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „UrhG“), предвижда:
„Изработването на единични копия от произведение, осъществено от физическо лице на какъвто и да е носител и за лично ползване, е законно, при условие че копията не служат пряко или косвено за стопански цели и не са направени от екземпляр, произведен по явно незаконен начин. Лицето, на което е разрешено да прави копия, може също да възложи изработването на копията на трето лице, ако това се прави безплатно или ако копията са направени върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати“.
7 Според член 54, параграф 1 от UrhG:
„Ако естеството на дадено произведение предполага, че то може да стане обект на разрешено възпроизвеждане по член 53, параграф 1 или 2 или членове 60а—60f, авторът на това произведение има право на справедливо възнаграждение от производителите на записващи устройства и информационни носители, които самостоятелно или в комбинация с други записващи устройства, информационни носители или принадлежности се използват за такова възпроизвеждане“.
8 Член 87 от UrhG гласи:
„1. Радио- и телевизионните организации имат изключителното право:
[…]
2. да правят видеозаписи или звукозаписи на свои предавания, да заснемат фотографии на свои предавания, както и да възпроизвеждат и разпространяват видео- и звукозаписи или фотографии, с изключение на правото на отдаване под наем.
[…]
(4) Член 10, параграф 1 и разпоредбите на част 1, раздел 6, с изключение на член 47, параграф 2, второ изречение и член 54, параграф 1, се прилагат mutatis mutandis“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Corint Media е дружество за колективно управление на авторски и сродните им права на частни радио- и телевизионни канали. В този смисъл то разпределя постъпленията от таксата за празни информационни носители на радио- и телевизионните организации.
10 Seven.One е радио- и телевизионна организация, която управлява и излъчва върху цялата територия на Германия частна телевизионна програма, финансирана от реклами.
11 Страните са обвързани от договор за управление, който урежда изключителното право на Corint Media да упражнява и използва авторските и сродните им права на Seven.One за програмата. В това отношение Seven.One иска по-специално от Corint Media да му изплати в съответствие с договора обезщетение на основание на таксата за празни информационни носители. Corint Media обаче не може да удовлетвори това искане, тъй като член 87, параграф 4 от UrhG изключва радио- и телевизионните организации от правото на справедливо обезщетение.
12 Запитващата юрисдикция има съмнения дали тази национална уредба е съвместима с правото на Съюза. Въпросната юрисдикция отбелязва най-напред, че в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 справедливото обезщетение се изплаща на притежателите на изключителното право на възпроизвеждане, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, сред които са радио- и телевизионните организации. Тази разпоредба обаче не предвиждала ограничаване на справедливото обезщетение в ущърб на някои притежатели на права. По-нататък изключението, предвидено от националната правна уредба, било съмнително с оглед на принципа на равно третиране, установен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Накрая, изключените можело да ограничи свободата на радио- и телевизионно разпространение, предвидена в член 11 от Хартата.
13 При тези обстоятелства Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
2. Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
14 На 26 юли 2023 г. Seven.One подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
15 В подкрепа на искането си Seven.One изтъква, че заключението на генералния адвокат налагало по-задълбочена дискусия, дори корекция. В частност Seven.One отбелязва, от една страна, че изключителното право на радио- и телевизионните организации да разрешават възпроизвеждане на фиксирането на техните излъчвания съгласно член 2, буква д) от Директива 2001/29 трябва да се разглежда по същия начин като изключителното право на тези организации да разрешават или забраняват записването на техните предавания, предвидено в член 7, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14). От друга страна, оценката на вредата, причинена на радио- и телевизионните организации поради копирането за лично ползване, не можела да се остави на преценката на националния съд.
16 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от Статута да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers и Institut national de la statistique et des études économiques, C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 40 и цитираната съдебна практика).
17 От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Следователно не става въпрос за становище, предназначено за съдиите или за страните, което произхожда от орган извън Съда, а за индивидуалното, мотивирано и публично представено становище на член на самата институция. При тези условия заключението на генералния адвокат не може да бъде предмет на обсъждане от страните. Освен това Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат достига до него. Следователно несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат, независимо какви въпроси той разглежда в него, само по себе си не може да съставлява основание за възобновяване на устната фаза на производството (решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers et Institut national de la statistique et des études économiques, C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 41 и цитираната съдебна практика).
18 С оглед на това съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда във всеки един момент след изслушването на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по‑специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриването на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти.
19 В случая обаче след изслушването на генералния адвокат Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящото преюдициално запитване. Освен това Съдът отбелязва, че обстоятелствата, изтъкнати от Seven.One в подкрепа на искането му за възобновяване на устната фаза на производството, не представляват нови факти, от значение за решението на Съда.
20 При това положение не следва да се възобновява устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
21 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да установи дали член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва радио- и телевизионните организации, чиито записи на предаванията са възпроизведени от физически лица за лично ползване и за цели, които нямат търговски характер, от правото на справедливо обезщетение, предвидено в тази разпоредба.
22 Според постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част, и евентуално и нейният генезис (решение от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, C‑263/18, EU:C:2019:1111, т. 38 и цитираната съдебна практика).
23 На първо място, според текста на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от предвиденото в член 2 от тази директива изключително право на възпроизвеждане по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение.
24 В този смисъл от посочения член 2, буква д) изрично следва, че подобно на другите притежатели на права, посочени в точки а)—г) от този член, радио- и телевизионните организации имат изключителното право „да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично“, що се отнася до фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.
25 Така от съвместния прочит на член 2, буква д) и на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва, че на радио- и телевизионните организации, които притежават изключително право на възпроизвеждане, по принцип трябва да им бъде признато в държавите членки, в които се прилага изключението за копиране за лично ползване, право на справедливо обезщетение, когато възпроизвеждането на записите на техните предавания е направено от физически лица за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер.
26 На второ място, това буквално тълкуване се подкрепя от контекста, в който се вписват тези разпоредби, и от генезиса на Директива 2001/29.
27 Така, следва да се отбележи, от една страна, че член 2 от Директива 2001/29, който в букви а)—д) определя изключителното право на възпроизвеждане на различните категории от притежатели на права, не третира различно категориите от притежатели. В това отношение от изложението на мотивите към предложението за директива на Европейския парламенти и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество от 10 декември 1997 година [COM(97) 628 окончателен], което е в основата на Директива 2001/29, също следва, че разрешението, възприето в член 2 от тази директива, гарантира, че всички автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и филми, както и излъчващи организации се ползват от същото равнище на защита за своите произведения или други защитени обекти, по отношение на действията, защитени от правото на възпроизвеждане.
28 От друга страна, от съображение 35 от Директива 2001/29 следва, че в някои случаи на изключения притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени в достатъчна степен за използването на произведенията им или на други закриляни обекти. Освен това от член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 става ясно, че изключението, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива, се прилага само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението и освен това не засягат неоправдано законните интереси на притежателния на правото.
29 Следователно, освен ако бъдат лишени от каквото и да е полезно действие, тези разпоредби налагат на държавата членка, въвела изключението за копиране за лично ползване, в рамките на правомощията ѝ ефективно да събира това обезщетение, предназначено да обезщети притежателите на права, претърпели вреда, по-специално ако вредата е възникнала на територията на тази държава членка (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., Ametic, C‑263/21, EU:C:2022:644, т. 69 и цитираната съдебна практика).
30 На трето място, подобно тълкуване се подкрепя от целите, преследвани от разглежданите разпоредби.
31 От една страна, в съображения 4 и 9 от Директива 2001/29 е посочено, че въпросната директива цели да се осигури високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, което да насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи, и да доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост, както и че всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество.
32 От друга страна, що се отнася по-специално до целта, преследвана в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива, от съображения 35 и 38 става ясно, че тази разпоредба отразява волята на законодателя на Европейския съюз да установи специална схема за обезщетяване, която се въвежда при наличието на вреди за притежателите на права, които по принцип пораждат задължение те „да бъдат обезщетени“ или „за обезщетяване“ на последните (решения от 24 март 2022 г., Austro-Mechana, C‑433/20, EU:C:2022:217, т. 37, и от 8 септември 2022 г., Ametic, C‑263/21, EU:C:2022:644, т. 35 и цитираната съдебна практика).
33 Всъщност изготвянето на копие от физическо лице за лично ползване представлява действие, вследствие на което съответният притежател на права може да претърпи вреди, тъй като е осъществено, без предварително да е поискано разрешение от този притежател (решение от 29 ноември 2017 г., VCAST, C‑265/16, EU:C:2017:913, т. 33 и цитираната съдебна практика).
34 С оглед на изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че на посочените в член 2, буква д) от Директива 2001/29 радио- и телевизионните организации по принцип трябва да им бъде признато в държавите членки, в които се прилага изключението за копиране за лично ползване, право на справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива, подобно на другите притежатели на права, изрично посочени във въпросния член 2.
35 Доколкото разпоредбите на Директива 2001/29 не съдържат повече уточнения във връзка с различните параметри на схемата за справедливо обезщетяване, държавите членки имат голяма свобода на преценка при определяне на тези параметри. По-специално те следва да определят лицата, които трябва да заплащат това обезщетение, както и формата, условията за изплащане и неговия размер (вж. в този смисъл решения от 24 март 2022 г., Austro-Mechana, C‑433/20, EU:C:2022:217, т. 41, и от 8 септември 2022 г., Ametic, C‑263/21, EU:C:2022:644, т. 36 и цитираната съдебна практика).
36 При определяне на формата, условията за плащане и евентуалния размер на подобно справедливо обезщетение държавите членки следва да отчетат, както става ясно от съображение 35 от Директива 2001/29, конкретните обстоятелства за всеки случай, и по-специално потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие. Освен това в посоченото съображение е уточнено, че в някои случаи, когато накърняването на титуляря на права е минимално, би могло да не възниква задължение за плащане.
37 От установената съдебна практика става ясно, че справедливото обезщетение, а следователно и схемата, на която то почива, и размерът му трябва да са свързани с вредите, причинени на притежателите на права поради изготвянето на копия за лично ползване. Всъщност всяко справедливо обезщетение, което не е свързано с вредите, причинени на притежателите на права вследствие на такова изготвяне на копия, не би било съвместимо с изискването, посочено в съображение 31 от Директива 2001/29, съгласно което трябва да се поддържа справедлив баланс между притежателите на права и ползвателите на закриляни обекти (решения от 11 юли 2013 г., Amazon.com International Sales и др., C‑521/11, т. 62, и от 24 март 2022 г., Austro-Mechana, C‑433/20, EU:C:2022:217, т. 50 и цитираната съдебна практика).
38 В това отношение Съдът вече е постановил, че по същия начин както държавите членки могат да предвидят или не едно от изключенията, уточнени в член 5, параграф 2 от Директива 2001/29, сред които е изключението за копиране за лично ползване, същите държави се ползват, както потвърждава съображение 35 от тази директива, от възможността да предвидят в някои случаи, които попадат в приложното поле на изключенията, които те свободно са въвели, освобождаване от плащане на справедливото обезщетение, когато причинената на титулярите на права вреда е минимална (решение от 5 март 2015 г., Copydan Båndkopi, C‑463/12, EU:C:2015:144, т. 59 и 60)
39 Що се отнася до определянето на вредата, от практиката на Съда безспорно следва, че определянето на праг, под който вредата може да се квалифицира като „минимална“ по смисъла на това съображение, трябва също да попада в свободата на преценка на държавите членки (решение от 5 март 2015 г., Copydan Båndkopi, C‑463/12, EU:C:2015:144, т. 61).
40 При прилагането на този праг обаче държавите членки трябва да спазват и принципа на равно третиране, който е общ принцип на правото на Съюза, залегнал в член 20 от Хартата (решение от 5 март 2015 г., Copydan Båndkopi, C‑463/12, EU:C:2015:144, т. 31 и цитираната съдебна практика).
41 В случая в началото следва да се отбележи, първо, подобно на генералния адвокат в точка 30 от заключението си, че е лишено от релевантност изтъкнатото от германското правителство обстоятелство, за да се обоснове изключването на всички радио- и телевизионните организации от правото на справедливо обезщетение, според което някои от тях, които имат и качеството на продуценти на филми, вече получават справедливо обезщетение на това основание.
42 Всъщност, от една страна, предметът на изключителното право на възпроизвеждане на тези различни притежатели на права не е идентичен. Докато член 2, буква г) от Директива 2001/29 предоставя на продуцентите изключителното право да разрешават възпроизвеждане на първото фиксиране на филми по отношение на оригинала и копията на техните филми и защитава организационната и икономическа престация на тези продуценти, член 2, буква д) от Директивата предоставя на радио- и телевизионните организации изключителното право да възпроизвеждат фиксирането на техните излъчвания, и защитава техническото съдържание на излъчванията. От това следва, че вредите, причинени на тези притежатели поради копиране за лично ползване, също не съвпадат.
43 От друга страна, както става ясно от преписката, качеството на филмов продуцент на радио- и телевизионните организации може да е налице с различна интензивност според това дали правят сами предаванията си със собствени материални средства и персонал, дали излъчват предавания, направени по поръчка на партньори, с които са сключили договор, или дали излъчват по лиценз предавания, изготвени от трети лица.
44 Второ, както бе припомнено в точки 37 и 40 от настоящото решение, схемата, на която почива справедливото обезщетение, и размерът му трябва да са свързани с вредата, причинена на притежателите на права поради изготвянето на копия за лично ползване, и да спазват принципа на равно третиране, установен в член 20 от Хартата.
45 В този смисъл Съдът вече е постановил, че този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и е съразмерна на целта на съответното третиране (решения от 16 декември 2008 г., Huber, C‑524/06, EU:C:2008:724, т. 75, и от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21, EU:C:2023:374, т. 52 и цитираната съдебна практика).
46 Така, с оглед на съображенията, изложени в точки 23—34 от настоящото решение, се налага констатацията, че радио- и телевизионните организации, посочени в член 2, буква д) от Директива 2001/29, се намират в сходно положение с другите притежатели на права, посочени в този член, доколкото всички тези притежатели се ползват от изключителното право на възпроизвеждане, предвидено в този член.
47 Следователно разлика в третирането между радио- и телевизионните организации и другите притежатели на права трябва да се основава на обективен и разумен критерий и освен това трябва да е съразмерна на целта на съответното третиране.
48 В този смисъл липсата на „минимален“ размер на вредата, претърпяна от категорията притежатели на права, съставена от радио- и телевизионните организации, поради копирането за лично ползване на записите на техните предавания представлява — с оглед на съображенията, припомнени в точки 36 и 37 от настоящото решение — такъв обективен и разумен критерий, който не надхвърля необходимото за поддържане на справедливо равновесие между притежателите на права и ползвателите на защитени обекти.
49 С оглед на съображенията, изложение в точки 38 и 39 от настоящото решение, обаче националният съд следва, от една страна, да се увери с оглед на обективни критерии, че радио- и телевизионните организации, за разлика от другите категории притежатели на права, посочени в член 2 от Директива 2001/29, търпят само вреда, която може да бъде квалифицирана като „минимална“ за неразрешеното възпроизвеждане на записите на техните предавания. От друга страна, той трябва да провери —отново с оглед на обективни критерии — дали в рамките на категорията притежатели на права, съставена от радио- и телевизионните организации, всички тези организации се намират в сходно положение, по-специално с оглед на вредата, която търпят, за да обоснове, че тези организации са изключени от ползването на правото на справедливо обезщетение.
50 Всъщност само при това двойно условие национална правна уредба, която изключва всички от посочените организации от ползването на справедливо обезщетение, следва да се приеме за отговаряща на изискванията по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
51 В този смисъл заинтересованите страни, представили становища, не постигат съгласие нито относно естеството и размера на вредата, която търпели радио- и телевизионните организации поради копирането за лично ползване на записите на техните предавания, нито относно сходството на положенията, в които се намират тези организации според това дали се ползват или не от обществено финансиране.
52 Както по същество изтъква генералният адвокат в точка 26 от заключението си, наличието и размерът на евентуалната вреда, претърпяна от излъчващите организации, също както и проверката сравними ли са положенията, в които се намират евентуалните различни категории от радио- и телевизионни организации, са фактическа преценка, която следва да се направи от запитващата юрисдикция.
53 С оглед на изложените по-горе съображения на поставените въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва радио- и телевизионните организации, чиито записи на предаванията са възпроизведени от физически лица за лично ползване и за цели, които нямат търговски характер, от правото на справедливо обезщетение, предвидено в тази разпоредба, доколкото тези организации търпят потенциална вреда, която не може да бъде квалифицирана като „минимална“.
По съдебните разноски
54 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество
следва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която изключва радио- и телевизионните организации, чиито записи на предаванията са възпроизведени от физически лица за лично ползване и за цели, които нямат търговски характер, от правото на справедливо обезщетение, предвидено в тази разпоредба, доколкото тези организации търпят потенциална вреда, която не може да бъде квалифицирана като „минимална“.
Подписи