Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 23 ноември 2023 година(1)
Дело C‑801/21 P
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
срещу
Indo European Foods Ltd
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Отхвърляне на възражението — Жалба за отмяна — Предмет на жалбата — Правен интерес — Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз“
I. Въведение
1. С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г., Indo European Foods/EUIPO — Chakari (Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice) (T‑342/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:651), с което Общият съд уважава подадената от Indo European Foods Ltd жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 април 2020 г. (преписка R 1079/2019‑4) (наричано по-нататък „спорното решение“) относно заявката за регистрация на фигуративната марка „Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice“.
2. Настоящото дело предоставя на Съда възможност да изясни проблематиката, свързана с отпадането в хода на производството на правото, на което се основава възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз, поради оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Съюза.
3. По-специално се поставя въпросът за процесуалните последици от това отпадане, тъй като обжалването се отнася изключително до направената от Общия съд преценка относно допустимостта на жалбата за отмяна на решението, с което се отхвърля възражението.
II. Правна уредба
А. Международното право
4. Първа, четвърта и осма алинея от преамбюла на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия(2), прието на 17 октомври 2019 г. и влязло в сила на 1 февруари 2020 г., гласят:
„Като имат предвид, че на 29 март 2017 г. [Обединеното кралство], вследствие на резултатите от проведения в Обединеното кралство референдум и суверенното решение на страната да напусне Европейския съюз, уведоми за намерението си да се оттегли от [Съюза] […] в съответствие с член [50 ДЕС] […],
[…]
Като припомнят, че съгласно член [50 ДЕС] […] и при спазване на реда и условията, определени в настоящото споразумение, правото на Съюза […] в своята цялост престава да се прилага спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на настоящото споразумение,
[…]
Като имат предвид, че е в интерес както на Съюза, така и на Обединеното кралство да се определи преходен период или период на изпълнение, през който […] правото на Съюза […] да се прилага за и във Обединеното кралство, и като общо правило, със същото действие както по отношение на държавите членки, за да се избегнат смущения в периода, през който споразумението(споразуменията) относно бъдещите отношения ще бъде (бъдат) договорено(и)“.
5. Член 1 от това споразумение е озаглавен „Цел“ и предвижда:
„С настоящото споразумение се определят редът и условията за оттеглянето на [Обединеното кралство] от [Съюза] […]“.
6. Съгласно член 126 от посоченото споразумение, който е озаглавен „Преходен период“:
„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“.
7. Член 127 от същото споразумение е озаглавен „Обхват на прехода“ и предвижда в параграфи 1, 3 и 6:
„1. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
[…]
3. По време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза.
[…]
6. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство“.
8. Съгласно член 185, четвърта алинея от Споразумението за оттегляне:
„Втора и трета част, с изключение на член 19, член 34, параграф 1, член 44 и член 96, параграф 1, а така също и шеста част, дял I и членове 169—181 се прилагат, считано от края на преходния период“.
Б. Правото на Съюза
1. Регламент № 207/2009
9. Регламент (ЕО) № 207/2009(3) е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424(4) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“), който влиза в сила на 23 март 2016 г.(5)
10. Съображения 2 — 4, 6 и 7 от Регламент № 207/2009 гласят:
„(2) Уместно е да се насърчи хармоничното развитие на икономическите дейности в [целия Съюз ] и едно продължително и балансирано разрастване, посредством завършването и доброто функциониране на вътрешен пазар, предлагащ условия, аналогични на тези, които съществуват на национален пазар. За да се създаде пазар от този тип и да се засили неговото единство, следва не само да се премахнат пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното предоставяне на услуги, но и да се установи режим, гарантиращ, че не се нарушава конкуренцията, а също така следва да бъдат създадени правни условия, които дават възможност на предприятията да приспособят отведнъж дейностите си по производство и разпространение на стоки или предоставяне на услуги в [целия Съюз]. Сред правните инструменти, с които предприятията би следвало да разполагат, особено подходящи за тази цел са марките, даващи възможност да бъдат идентифицирани техните стоки или техните услуги по един и същи начин в [целия Съюз] за тези цели, без да се съобразяват с границите.
(3) За да се преследват целите на [Съюза], посочени по-горе, изглежда необходимо да се предвидят правила на [Съюза] за марките, предоставящи на предприятията правото да придобиват, по реда на единна процедура, марки на [Европейския съюз], които се ползват с еднаква защита и имат действие върху цялата територия на [Съюза]. Така обявеният принцип на единния характер на марката на [Европейския съюз] следва да се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
(4) Със сближаване на националните законодателства не могат да се преодолеят пречките на териториалната приложимост на правата, които законодателствата на държавите членки предоставят на притежателите на марки. За да се даде възможност на предприятията да упражняват безпрепятствено стопанска дейност на целия вътрешен пазар, са необходими марки, уреждани от единно законодателство [на Съюза], пряко приложимо във всички държави членки.
[…]
(6) Законодателството [на Съюза] по отношение на марките все пак не заменя законодателството на държавите членки относно марките. Всъщност не се оказва оправдано предприятията да бъдат задължавани да подават заявка за регистрация на техните марки като марки на [Европейския съюз]. Националните марки продължават да бъдат необходими за предприятията, които не желаят защита на техните марки на равнище[то] [на Съюза].
(7) Правото върху марка на [Европейския съюз] не може да бъде придобито, освен чрез регистрация, а такава се отказва именно […] ако това е в противоречие с по-ранни права“.
11. Член 1 от Регламент № 207/2009 е озаглавен „Марка на Европейския съюз“ и предвижда в параграф 2:
„Марката на ЕС има единен характер. Тя има едно и също действие в целия Съюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.
12. Член 6 от този регламент е озаглавен „Начини за придобиване на марка на ЕС“ и предвижда:
„Марката на ЕС се придобива чрез регистрация“.
13. Член 8 от посочения регламент е озаглавен „Относителни основания за отказ“ и предвижда в параграф 4:
„При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак:
а) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на ЕС;
б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка“.
14. Член 9 от същия регламент е озаглавен „Права, предоставени от марка на ЕС“ и предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя ѝ изключителни права.
2. Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато:
[…]
б) знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС и е използван във връзка със стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората; вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката;
[…]“.
15. Съгласно член 9б от Регламент № 207/2009, който е озаглавен „Дата на противопоставяне на правата срещу трети лица“:
„1. Правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката.
2. Може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, извършени след датата на публикуване на заявката за марка на ЕС, в случаите, при които след публикуването на регистрацията на марката тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване.
3. Сезираният във връзка с конкретен случай съд не се произнася по същество, докато регистрацията не бъде публикувана“.
2. Регламент (EC) 2017/1001
16. Регламент (EC) 2017/1001(6) изменя и заменя Регламент № 207/2009, считано от 1 октомври 2017 г.(7) Съображение 12 от него гласи:
„С цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие с принципа за приоритет, съгласно който регистрирана по-ранна марка има предимство пред по-късно регистрирани марки, е необходимо да се предвиди, че упражняването на правата, предоставени от марка на ЕС, не следва да засяга правата на притежатели, придобити преди подаването на заявката или датата на приоритет на марката на ЕС. […]“.
17. Член 46 от този регламент е озаглавен „Възражение“ и предвижда в параграф 1:
„1. В срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на ЕС може да бъде направено възражение срещу регистрацията на марка на основание, че регистрацията трябва да бъде отказана по силата на член 8:
[…]
в) в случаите по член 8, параграф 4 — от притежателите на по-ранни марки или по-ранни знаци, посочени в същата разпоредба, както и от лицата, упълномощени съгласно приложимото национално право да упражняват тези права;
[…]“.
18. Член 47 от посочения регламент е озаглавен „Разглеждане на възражението“ и предвижда в параграф 5:
„Ако от разглеждането на възражението става ясно, че е изключено марката да бъде регистрирана за всички или за част от стоките или услугите, за които е била подадена заявка за марка на ЕС, заявката се отхвърля за съответните стоки или услуги. В противен случай, възражението се отхвърля“.
19. Член 51 от същия регламент е озаглавен „Регистрация“ и предвижда в параграф 1:
„Ако […] подадено [възражение] е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 111, параграф 2 данни се вписват регистъра. Тази регистрация се публикува“.
20. Член 66 от Регламент 2017/1001 е озаглавен „Решения, които подлежат на обжалване“ и предвижда в параграф 1:
„Решенията на всички компетентни да приемат решения отдели в Службата, които са изброени в член 159, букви а)—г) […], подлежат на обжалване. Тези решения пораждат действие едва от датата на изтичане на срока за обжалване, посочен в член 68. Подаването на жалба има суспендиращо действие“.
21. Член 71 от този регламент е озаглавен „Решение по жалбата“ и предвижда в параграф 3:
„Решенията на апелативния състав пораждат действие едва след изтичане на срока, посочен в член 72, параграф 5, или, ако в този срок е била подадена жалба пред Общия съд, от датата, на която тя е отхвърлена, или от датата на [отхвърляне на] всяка жалба, подадена пред Съда срещу решението на Общия съд“.
22. Член 72 от посочения регламент е озаглавен „Обжалване пред Съда“ и предвижда в параграфи 1, 2, 3 и 6:
„1. Жалби срещу решенията на апелативните състави във връзка с жалби могат да се подават пред Общия съд.
2. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на ДФЕС, нарушение на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт.
3. Общият съд може да отмени или да промени оспорваното решение.
[…]
6. Службата взема необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд, или, в случай на обжалване на това решение, с решението на Съда“.
III. Обстоятелствата по спора
23. Обстоятелствата по спора са изложени подробно в обжалваното съдебно решение, към което препращам в това отношение(8). Основните обстоятелства, необходими за разбирането на настоящото заключение, могат да се обобщят, както следва.
24. На 14 юни 2017 г. г‑н Hamid Ahmad Chakari подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз. Заявката е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз, бр. 169/2017 от 6 септември 2017 г.
25. На 13 октомври 2017 г. Indo European Foods подава възражение срещу регистрацията на заявената марка. Възражението се основава на нерегистрирана по-ранна словна марка, използвана в Обединеното кралство. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001. Indo European Foods твърди по същество, че може по силата на приложимото в Обединеното кралство право да попречи на използването на заявената марка въз основа на т.нар. „разширена“ форма на иска за злоупотреба с наименование (action for passing off).
26. На 5 април 2019 г. отделът по споровете отхвърля изцяло възражението с мотива, че представените от Indo European Foods доказателства не са достатъчни, за да се установи, че по-ранната марка е била използвана в процеса на търговия с по-голямо значение от местното преди релевантната дата и на разглежданата територия.
27. На 16 май 2019 г. Indo European Foods подава жалба срещу решението на отдела по споровете.
28. Със спорното решение четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата като неоснователна с мотива, че Indo European Foods не е доказало, че т.нар. „разширена“ форма на иска за злоупотреба с наименование му позволява да забрани използването на заявената марка в Обединеното кралство.
IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
29. На 2 юни 2020 г. Indo European Foods подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска да се отмени и изменени спорното решение.
30. В подкрепа на жалбата си Indo European Foods изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
31. В писмения си отговор EUIPO изтъква по-специално, че доколкото възражението срещу регистрацията на заявената марка се основава на по-ранна, нерегистрирана в Обединеното кралство марка, макар защитата, предоставена ѝ от правото на Обединеното кралство, да продължава да бъде релевантна през преходния период, предвиден в членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „преходният период“), след изтичането на този период обаче производството по възражение и жалбата пред Общия съд били лишени от предмет. Освен това EUIPO поддържа, че тъй като отмяната на спорното решение вече не би могла да донесе никаква полза на Indo European Foods, то вече няма правен интерес от производството пред Общия съд.
32. Общият съд приема в обжалваното съдебно решение, че жалбата е допустима и отменя спорното решение. Що се отнася до изтъкнатите от EUIPO доводи относно допустимостта, Общият съд констатира, от една страна, в точки 17—23 от това съдебно решение, че не може да се приеме, че предметът на спора отпада когато в хода на съдебното производство настъпи събитие, вследствие на което по-ранна марка би могла да загуби статута на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, по-специално вследствие на оттеглянето на държава членка от Съюза, освен ако според Общият съд се вземат предвид съображения, които са възникнали след приемането на спорното решение, които не оказват влияние върху основателността на това решение. От друга страна, в точки 24—27 от посоченото съдебно решение Общият съд отхвърля доводите, с които EUIPO иска да докаже отпадането на правния интерес на Indo European Foods, като постановява, че не може да се поддържа, че при отмяна на спорното решение апелативният състав ще бъде принуден да отхвърли жалбата поради липса на по-ранна марка, защитена от правото на държава членка, тъй като за преценката на фактите апелативният състав трябва да вземе предвид не момента на новото решение, а фазата, в която жалбата се е намирала преди спорното решение.
V. Искания на страните и производство пред Съда
33. С определение от 7 април 2022 г. Съдът допуска настоящото обжалване по делото, като констатира, че в подадената от EUIPO молба за допускане на обжалване е доказано в достатъчна степен, че с жалбата се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.
34. С решение на председателя на Съда от 16 юни 2022 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на EUIPO.
35. С определение на председателя на Съда от 16 декември 2022 г. молбата на Walsall Conduits Ltd за встъпване в производството в подкрепа на Indo European Foods е отхвърлена.
36. С жалбата си EUIPO иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да постанови липсата на основание за произнасяне по същество по подадената от Indo European Foods жалба срещу спорното решение и
– да осъди Indo European Foods да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Общия съд.
37. С писмения си отговор Indo European Foods иска от Съда
– да отхвърли жалбата,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по настоящото производство.
38. Федерална република Германия поддържа исканията на EUIPO.
39. EUIPO и Indo European Foods са изслушани в съдебното заседание, проведено на 14 септември 2023 г.
VI. Анализ
40. В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква едно-единствено основание, което е разделено на три части и е изведено от нарушение от страна на Общия съд на условието за запазване на правния интерес на Indo European Foods. С първата част на единственото основание EUIPO твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е смесил понятието „контрол за законосъобразност“ и самостоятелното изискване за запазване на правния интерес. С втората част на това основание EUIPO твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не е мотивирал в достатъчна степен решението си, като in concreto не преценява дали Indo European Foods продължава да има правен интерес от подаването на жалба с оглед на спецификата на правото в областта на марките. С третата част на това основание EUIPO твърди, че от допуснатите от Общия съд грешки произтича задължение за EUIPO да не взема предвид правните последици на края на преходния период.
41. Ще започна анализа си, като разгледам първата част на единственото основание за обжалване, като изложа подробно причините, поради които считам, че тази част следва да се отхвърли (А). След това ще докажа, че според мен Indo European Foods има правен интерес от подаването на жалба пред Общия съд, поради което втората и третата част от единственото основание за обжалване също трябва да бъдат отхвърлени и не могат да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение (Б и В).
А. По първата част на единственото основание за обжалване: предмет на жалбата пред Общия съд
42. С първата част на единственото си основание EUIPO поддържа, че в точки 15—21 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като за да определи дали се запазва правния интерес на Indo European Foods, се съсредоточава върху въпроса дали края на преходния период може да окаже влияние върху законосъобразността на спорното решение към момента на приемането му. По този начин Общият съд смесил контрола за законосъобразност и изискването за запазване на правния интерес.
43. Според мен обаче тези доводи произтичат от неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение и на цитираната в него съдебна практика.
44. Всъщност отбелязвам, че противно на твърденията на EUIPO, в точки 15—21 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал не въпроса за запазването на правния интерес на Indo European Foods или за законосъобразността на спорното решение, а въпроса за отпадането на предмета на жалбата, а именно решението на апелативния състав от 2 април 2020 г., с което последният отхвърля подаденото от Indo European Foods възражение.
45. Предметът на жалбата и правният интерес на лицето, което я подава, са два отделни въпроса. Предметът на жалба за отмяна е обективен елемент, а именно актът, чиято отмяна се иска. Правният интерес е субективен елемент, който има за цел да установи дали чрез резултата си жалбата може да донесе полза на страната, която я е подала(9).
46. Несъмнено тези два елемента често са свързани, по-специално доколкото наличието на правен интерес се преценява „с оглед на предмета на жалбата“(10) и доколкото отпадането на предмета на жалбата непременно води до отпадане на правния интерес. Правният интерес на жалбоподателя обаче може да отпадне дори и предметът на жалбата да продължи да съществува(11).
47. Запазването на предмета на жалба за отмяна предполага, че решението, за което тя се отнася, продължава да поражда своите правни последици. В този смисъл съгласно постоянната съдебна практика отпадането на предмета на жалбата може по-специално да произтича от оттеглянето или замяната на акта в хода на съдебното производството(12). По същия начин се приема, че е безпредметна жалба срещу решение на EUIPO по възражение, когато възражението е оттеглено в резултат на споразумение между страните(13), когато марката, на която се основава възражението, е обявена за недействителна(14) или когато заявката за регистрация, срещу която една от страните е подала възражение, е оттеглена(15).
48. Отбелязвам, че във всяка от тези хипотези Съдът е постановил, че предметът на жалба за отмяна отпада, когато в хода на производството е настъпило събитие, което поражда последици ex tunc, поради което трябва да се счита, че въпросното решение никога не е съществувало.
49. При тези обстоятелства, за да отговори на довода на EUIPO относно отпадането на предмета на жалбата пред Общия съд, последният е следвало да разгледа дали отпадането — след края на преходния период и в хода на производството пред Общия съд — на по-ранното право, на което се основава разглежданото в спорното решение възражение, може да има влияние върху спора относно отхвърлянето на възражението, в резултат на което трябва да се приеме, че този спор никога не е съществувал.
50. Така, противно на твърденията на EUIPO, Общият съд се съсредоточава върху това да определи не дали краят на преходния период след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза може да окаже влияние върху законосъобразността на спорното решение, а само върху това дали посоченото обстоятелство има последици за запазването на предмета на жалбата.
51. В това отношение от точки 20 и 21 от обжалваното съдебно решение ясно следва, че Общия съд е приел, че макар от съдебната практика да е видно, че отпадането на по-ранното право, на което се основава възражението поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, може да окаже влияние върху изхода по възражението, когато то е настъпило в хода на производството пред EUIPO, напротив, жалбата, с която той е сезиран, не може да загуби предмета си единствено поради факта, че марката, на която се основава възражението, е обявена за недействителна в хода на производството пред него.
52. Според EUIPO, макар и да е ясно, че в хипотезата, при която по-ранното право, на което се основава възражението, отпадне в хода на производството пред EUIPO преди спорното решение следва да се заключи, че жалбата е станала безпредметна поради лишаването от действие на това решение, от факта, че по-ранното право е отпаднало едва след приемането на спорното решение, не би могло автоматично да се заключи, че жалбата запазва предмета си. EUIPO поддържа по-специално, че възможността по-ранното право да е било основание за подадено в миналото възражение не доказва, че жалбоподателят има възникнал, все още съществуващ и действителен правен интерес.
53. Както посочих обаче в точки 42 и 43 от настоящото заключение, от обжалваното съдебно решение ясно следва, че поради тези съображения Общият съд се е произнесъл не по въпроса за наличието на правен интерес, а само по въпроса за запазването на предмета на спора, поради което според мен изтъкнатият от EUIPO довод е неотносим.
54. Освен това според мен в анализа на Общия съд няма никаква грешка при прилагане на правото. Общият съд прави обосновано разграничение между предмета на възражението пред EUIPO и предмета на жалбата пред Общия съд. Предмет на производството пред EUIPO е възражението, основано на правото на Обединеното кралство. Следователно на теория това възражение може да стане безпредметно в случай на отпадане на по-ранното право, на което то се основава, в хода на производството. За сметка на това, жалбата пред Общия съд се отнася до решението, прието в резултат на производството пред EUIPO към момент, в който правото, на което се основава възражението, все още е било валидно.
55. В това отношение, както основателно посочва Общият съд, не трябва да се вземат предвид съображения, които са възникнали след приемането на спорното решение, когато тези съображения не оказват влияние върху производството по възражение, което е довело до производството пред Общия съд(16).
56. Когато обаче отпадането на по-ранното право поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза настъпи след приемането на решението, то не може да окаже влияние върху производството пред EUIPO, тъй като не може да се приеме, че то заличава по-ранното право по такъв начин, че да се счита, че то никога не е съществувало. Както посочва Indo European Foods, нищо в Споразумението за оттегляне не позволява да се стигне до извода, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза води до отпадането ex tunc на по-ранните права. Напротив, от това споразумение ясно следва, че до края на преходния период правото на Съюза продължава да бъде приложимо за Обединеното кралство. Следователно оттеглянето на тази държава членка от Съюза трябва да се разглежда не в смисъл, че тя никога не е била член на Съюза и че вследствие на това правата на интелектуална собственост, основани на националното право, никога не са били релевантни в правния ред на Съюза, а единствено в смисъл, че след края на преходния период тези права вече не пораждат предвидените в Регламент 2017/1001 последици.
57. При тези обстоятелства считам, че Общият съд правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран, запазва предмета си. От това следва, че първата част на единственото основание за обжалване следва да се отхвърли по същество.
Б. По втората част на единственото основание за обжалване: запазването на правния интерес
58. С втората част на единственото основание за обжалване EUIPO твърди, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал in concreto правния интерес на Indo European Foods и като се е ограничил да отхвърли доводите на EUIPO, оспорващи наличието на правен интерес. По този начин Общият съд не е мотивирал и в достатъчна степен решението си. На второ място, EUIPO твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е съсредоточил анализа си върху въпроса дали по-ранното право може да представлява основание за възражението и като е пренебрегнал по този начин спецификите на производството по възражение и на правото на Съюза в областта на марките.
59. Що се отнася до първия довод на EUIPO, съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят трябва да докаже правния си интерес, който е съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред(17).
60. Според мен от обжалваното съдебно решение ясно, макар и имплицитно, следва, че Общият съд приема, че правният интерес на Indo European Foods към момента на подаването на жалбата е съществувал и не е бил оспорен, тъй като е било засегнато неблагоприятно от спорното решение. EUIPO изтъква пред Общия съд, че този правен интерес може да отпадне поради края на преходния период и в това отношение изтъква два довода, които Общият съд отхвърля. Така в точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че установеният правен интерес на Indo European Foods не е отпаднал. При тези обстоятелства не разбирам твърдяното от EUIPO обръщане на тежестта на доказване.
61. Всъщност Общият съд само приема, че изтъкнатите от EUIPO доводи не могат да поставят под въпрос съществуването на правия интерес на Indo European Foods, поради което не може да се приеме, че той е допуснал грешка при прилагане на правото или не е мотивирал в достатъчна степен решението си.
62. При всички положения считам, че дори да се предположи за установена, допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото при преценката на правния интерес на Indo European Foods поради обръщане на тежестта на доказване, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. Всъщност, видно от практиката на Съда, ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите(18). Такъв е настоящият случай поради причините, които ще изложа сега.
63. Правният интерес е съществена и основна предпоставка за всяка жалба за отмяна, подадена на основание член 263 ДФЕС от физическо или юридическо лице, и е също толкова задължителен, когато Общият съд може не само да отмени спорното решение, но и да го измени, както предвижда член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001. Наличието на такъв интерес предполага, че отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да породи правни последици и по този начин чрез резултата си да донесе полза на това лице(19).
64. Освен това, както припомня Общият съд в обжалваното съдебно решение, правният интерес трябва да съществува не само към момента на подаването на жалбата, но и да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение(20).
65. В случая е безспорно, че към момента на подаване на жалбата Indo European Foods е имало интерес да иска отмяна на спорното решение. Всъщност с това решение апелативният състав на EUIPO отхвърля неговото възражение на основание член 46 от Регламент 2017/1001. Следователно отмяната на посоченото решение чрез своя резултат може да му донесе полза, като доведе до това апелативният състав на EUIPO да разгледа отново възражението, което потенциално е благоприятно за Indo European Foods.
66. При това положение остава да се определи дали оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза може да промени тази констатация.
67. За тази цел според EUIPO следва да се определи дали въпреки края на преходния период регистрацията на спорната заявка за марка на Европейския съюз все още може да засегне правните интереси на Indo European Foods, което Общият съд не е направил. Поради специфичното естество на производствата по възражение, на основната функция на марката, на принципа на териториалност и единния характер на марката, в случай на регистрация на спорната марка на Европейския съюз не може да има никакъв конфликт между тази марка и правото, на което се позовава Indo European Foods, нито ratione loci, нито ratione temporis. От това следва, че отговорът на този въпрос непременно е отрицателен и предполага отпадането на правния интерес на Indo European Foods.
68. Считам обаче, че отговорът на този въпрос няма връзка с определянето дали се запазва правният интерес от искане за отмяна на спорното решение пред Общия съд.
69. Най-напред ще отбележа, че съществуването на правен интерес към момента на подаването на жалбата пред Общия съд не зависи от това дали регистрацията на марката може да засегне правните интереси на Indo European Foods. Ето защо не разбирам защо това би трябвало да е така, що се отнася до запазването на този интерес.
70. По-нататък, считам, че поставеният от EUIPO въпрос има за цел преди всичко да установи дали Indo European Foods има интерес да направи възражение пред EUIPO срещу регистрацията на марката на Европейския съюз. По-конкретно отговорът на този въпрос спада към преценката на EUIPO на направеното възражение. Отрицателният отговор непременно води до отхвърляне на възражението от страна на EUIPO, но не може да означава, че Indo European Foods не е имало интерес да оспори това решение пред Общия съд и да постигне отмяната му.
71. С други думи, въпросът дали регистрацията на спорната марка на Европейския съюз може да засегне правните интереси на Indo European Foods трябва най-напред да бъде разгледан от EUIPO и следователно евентуално представлява според мен въпрос по същество в рамките на жалба за отмяна, който трябва да подлежи на контрол за законосъобразност. Този въпрос обаче не може да обуслови допустимостта на тази жалба.
72. В това отношение подчертавам, че самата EUIPO признава в съдебното заседание, че възражение срещу заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, подадено след края на преходния период и при това основано на по-ранно право на Обединеното кралство, ще се счита за недопустимо пред EUIPO, но че жалба за отмяна на това решение трябва да се приеме за допустима от Общия съд, дори и да е явно неоснователна. При тези обстоятелства няма никакво основание да се заключи, че аналогична жалба като тази в настоящия случай е недопустима, когато по-ранното право, на което се основава възражението пред EUIPO, не е било несъществуващо от самото начало, а е отпаднало в хода на производството.
73. Накрая, според мен, ако запазването на правния интерес се обуслови от въпроса дали регистрацията на марката може да засегне правните интереси на Indo European Foods въпреки оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това би довело до заобикаляне на практиката на Съда, съгласно която Общият съд не може да отмени или измени решение на апелативен състав по съображения, възникнали след приемането на това решение(21).
74. Както изтъква EUIPO в хода на съдебното заседание, отхвърлянето на жалбата пред Общия съд поради недопустимост би довело до регистрацията на спорната марка на Европейския съюз, без да е необходимо EUIPO да приема ново решение.
75. От това стигам до извода, че при тези обстоятелства регистрацията на спорната марка на Европейския съюз не произтича и от съображенията, на които първоначално се основава спорното решение, а от факта, че тази регистрация не може да засегне интересите на Indo European Foods поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.
76. Тъй като обаче това събитие е настъпило след приемането на спорното решение, то не може да доведе a posteriori до обосноваване на приемането му.
77. При тези обстоятелства считам, че втората част на единственото основание за обжалване следва да се отхвърли по същество.
78. От съображения за изчерпателност следва също така да се уточни, че ако, за да се установи запазването на правния интерес на Indo European Foods, е необходимо да се определи дали регистрацията на спорната марка на Европейския съюз може да засегне правните му интереси, би следвало, противно на твърденията на EUIPO, да се отговори утвърдително на този въпрос.
79. Всъщност член 11, параграф 2 от Регламент 2017/1001 предвижда, че може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, извършени след датата на публикуване на заявката за марка на ЕС, в случаите, при които след публикуването на регистрацията на марката тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване. Според Indo European Foods тази разпоредба може да позволи на притежателя на спорната марка да предяви иск за установяване на нарушение в Обединеното кралство за действия, извършени между публикуването на заявката за регистрация на спорната марка и края на преходния период.
80. Безспорно упражняването от притежателя на спорната марка на Европейския съюз на правото да иска разумно обезщетение в такъв случай е хипотетично. Това не променя факта, че съществуването на това право според мен е достатъчно, за да обоснове правния интерес на Indo European Foods, доколкото това предполага, че посоченото дружество може да дължи такова разумно обезщетение.
81. Нито един от доводите на EUIPO в това отношение не може да постави под въпрос този извод. Що се отнася, от една страна, до довода, че искът за разумно обезщетение може да бъде предявен само срещу страни, които не са притежавали по-ранни права, което изключва Indo European Foods, според мен е налице известно противоречие. Всъщност, това би означавало, че в рамките на производството по възражение EUIPO може да реши, че Indo European Foods не е притежател на по-ранни права, за да отхвърли възражението срещу заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, като същевременно признае, че в рамките на националното производство за присъждане на разумно обезщетение това дружество може да се позове на притежаването на по-ранни права.
82. Що се отнася, от друга страна, до довода, че разумно обезщетение може да се претендира само за действия, които са забранени „в резултат на публикуването на регистрацията“ и че следователно това би изключило фактите, настъпили в Обединеното кралство, тъй като към момента на регистрацията тази страна вече не е била държава — членка на Съюза, според мен той противоречи на целта на член 11, параграф 2 от Регламент 2017/1001.
83. Тази разпоредба има за цел да компенсира липсата на противопоставимост на трети лица на марка на Европейския съюз преди публикуването на заявката за регистрация, за да се позволи все пак определена форма на защита, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. С други думи, преди публикуването на регистрацията на марка на Европейския съюз тя се ползва от правна защита, която, както подчертава генералният адвокат Wathelet, отразява факта, че законодателят приема, че марка на Европейския съюз в процес на придобиване заслужава вече да бъде защитена(22). В този смисъл Съдът приема, че член 11, параграф 2 от Регламент 2017/1001 предвижда право на разумно обезщетение, за да се осигури известна защита на заявителя на марка в периода между датата на публикуване на заявката — датата, от която тази заявка се счита за известна на трети лица — и датата на публикуване на регистрацията на марката(23).
84. Предложеното от EUIPO тълкуване на тази разпоредба обаче би направило невъзможно получаването на каквото и да било разумно обезщетение за действия, извършени преди публикуването на регистрацията на марката на Европейския съюз на територията на държава членка поради последващото оттегляне на тази държава от Съюза преди регистрацията и по този начин би възпрепятствало защитата на марката на Европейския съюз най-малкото за периода между подаването на заявката и оттеглянето на посочената държава членка в момент, когато правото на Съюза е все още приложимо, по начин, който противоречи на самата цел на посочената разпоредба.
85. Ето защо считам, че Indo European Foods действително е имало правен интерес, който е продължил да съществува в хода на производството пред Общия съд.
В. По третата част на единственото основание за обжалване: последици за производството пред EUIPO
86. С третата част на единственото си основание EUIPO твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 27 от обжалваното съдебно решение задължава апелативния състав да не взема предвид правните последици от края на преходния период за настоящото дело, доколкото в рамките на новата си преценка след евентуална отмяна на спорното решение EUIPO била длъжна да не проверява дали Indo European Foods запазва интерес от отмяната на обжалваното решение на отдела по споровете и следователно трябвало да разгледа възражението въз основа на конфликт на права, който никога не може да възникне.
87. Според мен обаче подобен довод не е нито относим, нито може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
88. Както посочих в рамките на анализа си на втората част на единственото основание за обжалване, допустимостта на жалбата за отмяна на спорното решение пред Общия съд не зависи от въпроса дали Indo European Foods запазва интерес от отхвърляне на регистрацията на спорната марка.
89. Този въпрос е релевантен само в хода на производството пред EUIPO, но по никакъв начин не засяга правото на Indo European Foods да иска отмяната на спорното решение. Всъщност, Общият съд не може да предвиди резултата от ново разглеждане на възражението от страна на EUIPO, за да се произнесе по допустимостта на жалбата за отмяна, освен, както посочих, ако обоснове, в противоречие с практиката на Съда, приемането на това решение със съображения, които са възникнали след приемането на това решение(24).
90. Така, дори оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза да може да доведе до отхвърляне на възражението от апелативния състав на EUIPO(25), последната трябва да стигне до този извод, а не Общият съд в рамките на разглеждането на допустимостта на жалбата(26).
91. Следователно третата част на единственото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неотносима.
VII. Заключение
92. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли жалбата.