Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
А. COLLINS
представено на 23 ноември 2023 година(1)
Дело C‑221/22 P
Европейска комисия
срещу
Deutsche Telekom AG
„Обжалване — Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Съдебно решение за частична отмяна на решението и за намаляване на размера на глобата — Задължение на Комисията да плати лихви — Мораторни лихви — Членове 266 и 340 ДФЕС — Член 90 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012“
I. Въведение
1. Институция на Съюза приема решение, въз основа на което предприятие ѝ плаща условно парична сума. Впоследствие Съдът обявява това решение за частично или изцяло нищожно. Предприятието иска институцията на Съюза да му възстанови платената сума, ведно с това, което описва като „мораторни лихви“, изчислени върху обявената като недължимо платена сума, считано от датата на плащането ѝ до обявяването на решението на Съда. Изисква ли правото на Съюза институцията на Съюза да уважи това искане? Това е накратко въпросът, по който Комисията иска Съдът да се произнесе в рамките на настоящата жалба.
2. Отговорът на този въпрос се отнася до прилагането на член 266, първа алинея ДФЕС. Дали необходимите мерки, които институция на Съюза е длъжна да предприеме за изпълнение на решение на Съда, включват плащането на „мораторни лихви“, претендирани по настоящото дело? Тази преценка трябва да се направи в контекста на съдебната практика, в която понятието „мораторни лихви“ се използва за описание на различни правни понятия, които обслужват различни цели. Това обсъждане понякога напомня за известния диалог между Хъмпти Дъмпти и Алиса в романа „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол(2).
II. Фактите и производството
А. Обстоятелства, довели до подаването на жалбата
3. На 15 октомври 2014 г. Европейската комисия приема Решение C(2014) 7465 final относно производство по член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 54 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39523 — Slovak Telekom) (наричано по-нататък „решението от 2014 г.“). В решението от 2014 г. се заключава, че Deutsche Telekom AG и Slovak Telekom a.s. са нарушили член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП. С решението от 2014 г. се налагат глоба в размер на 38 838 000 евро, солидарно, на Deutsche Telekom и Slovak Telekom и отделна глоба в размер на 31 070 000 евро на Deutsche Telekom.
4. На 24 декември 2014 г. Deutsche Telekom подава жалба за отмяна на решението от 2014 г.
5. На 16 януари 2015 г. Deutsche Telekom плаща на Комисията условно сумата в размер на 31 070 000 евро.
6. С решение от 13 декември 2018 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑827/14, EU:T:2018:930, наричано по-нататък „съдебното решение от 2018 г.“), Общият съд намалява с 12 039 019 евро размера на глобата, дължима само от Deutsche Telekom. На 19 февруари 2019 г. Комисията възстановява тази сума на Deutsche Telekom.
7. На 21 февруари 2019 г. Deutsche Telekom подава жалба срещу съдебното решение от 2018 г.
8. На 12 март 2019 г. Deutsche Telekom иска от Комисията да му плати мораторни лихви върху сумата от 12 039 019 евро, считано от 16 януари 2015 г. до 19 февруари 2019 г. В подкрепа на искането си Deutsche Telekom се позовава на решение от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T‑201/17, EU:T:2019:81).
9. С писмо от 28 юни 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) Комисията отказва да плати на Deutsche Telekom мораторни лихви, като уточнява, че съдебното решение от 2018 г. изисква възстановяване на номиналния размер на намаляването на глобата. В приложение на член 90 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (наричан по-нататък „Делегиран регламент № 1268/2012“)(3), Комисията възстановява номиналната стойност без лихви, тъй като приходите от тази сума през релевантния период били отрицателни. Комисията добавя, че е подала жалба срещу решение от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T‑201/17, EU:T:2019:81).
10. Съдът отхвърля жалбата на Комисията с решение от 20 януари 2021 г., Комисия/Printeos (C‑301/19 P, EU:C:2021:39; наричано по-нататък „решението Printeos“).
11. С решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия (C‑152/19 P, EU:C:2021:238), Съдът отхвърля жалбата на Deutsche Telekom срещу съдебното решение от 2018 г., по силата на което намаляването на размера на наложената глоба става окончателно.
Б. Обжалваното съдебно решение
12. На 9 септември 2019 г. Deutsche Telekom подава пред Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. Иска също Комисията да бъде осъдена да обезщети вредите, които Deutsche Telekom е претърпяло поради невъзможността да използва недължимо платената сума. При условията на евентуалност иска от Общия съд да осъди Комисията да плати мораторни лихви върху недължимо платената сума, считано от датата на условното плащане на глобата до датата на нейното възстановяване. Тези мораторни лихви трябвало да се изчислят въз основа на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка (наричана по-нататък „ЕЦБ“) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта, или, при условията на евентуалност — чрез прилагане на лихвен процент, какъвто Общият съд счита за подходящ. Жалбоподателят иска също от Общия съд да осъди Комисията да плати мораторни лихви върху дължимата сума, считано от датата на обявяването на съдебното решение в рамките на производството пред този съд до окончателното изплащане на сумата от Комисията.
13. С решение от 19 януари 2022 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑610/19, EU:T:2022:15; наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), Общият съд отхвърля искането за обезщетение за вреди поради невъзможността за използване на недължимо платената от него сума. Deutsche Telekom не било доказало, че е претърпяло вреди, под формата на пропуснати ползи, поради невъзможността да инвестира тези средства в дейността си, или че невъзможността за използване на тази сума го е накарала да се откаже от конкретни проекти.
14. Що се отнася до искането за обезщетение поради отказа на Комисията да плати мораторни лихви върху недължимо платената сума от датата на плащането ѝ до нейното възстановяване, Общият съд стига до извода, че решението от 2014 г. представлява достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, вследствие на което Deutsche Telekom е претърпяло вреди. Общият съд констатира, че член 266, първа алинея ДФЕС е правна норма, която цели да предостави права на частноправните субекти. Отмяната на акт, постановена от съда на Съюза, действа ex tunc и следователно го премахва с обратна сила. Когато парична сума е била недължимо платена на институция на Съюза, възниква право на възстановяване на тази сума, ведно с мораторните лихви върху нея. Плащането на мораторни лихви цели да обезщети в предварително фиксиран размер кредитора, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и да подтикне длъжника да изпълни във възможно най-кратки срокове съдебно решение. Следователно предоставянето на мораторни лихви представлява необходима съставна част на задължението на Комисията по член 266, първа алинея ДФЕС за възстановяване на предишното положение на жалбоподателя след отмяната на глобата. Задължението за плащане на мораторни лихви обезщетява в предварително фиксиран размер обективна забава, която произтича, първо, от продължителността на съдебното производство, второ, от това, че предприятие, което е платило условно отменена или намалена впоследствие глоба, разполага с вземане за връщане, и трето, от действието ex tunc на актовете на съдилищата на Съюза. Общият съд приема, че задължението за плащане на „мораторни лихви“ не може да има за цел да подтикне Комисията да възстанови — преди обявяването на съдебно решение за пълна или частична отмяна на глобата — недължимо получената от нея сума.
15. Общият съд отхвърля довода на Комисията, че съгласно член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012 тя е длъжна да върне само „начислените лихви“ върху недължимо получената от нея сума(4). Задължението за плащане на „мораторни лихви“ съществува независимо от плащането на суми, начислени в резултат от действието на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012. Поради това Общият съд приема, че не е необходимо да се произнася по повдигнатото от Deutsche Telekom възражение за незаконосъобразност на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012.
16. Общият съд стига до извода, че задължението на Комисията да плати мораторни лихви, изчислени, считано от датата на условното плащане, произтича от задължението по член 266, първа алинея ДФЕС да изпълни съдебното решение от 2018 г. Максималният размер на вземането за връщане вследствие на условното плащане на глобата е бил безспорен или определяем към датата на плащането въз основа на обективно установени обстоятелства. Дължимите лихви са мораторни лихви и не може да става въпрос за плащане на компенсаторни лихви. По-нататък Общият съд констатира, че отказът да се платят мораторни лихви, изпълнява условията на член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.
17. За определянето на размера на мораторните лихви Общият съд прилага по аналогия член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012, който е озаглавен „Лихва за забава“. Комисията е била длъжна да плати лихва в процента, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта, тоест 3,55 %, за периода от 16 януари 2015 г. до 19 февруари 2019 г., която възлиза на 1 750 522,83 евро.
18. Накрая Общият съд добавя, че от обявяването на обжалваното съдебно решение до окончателното плащане от Комисията дължимата сума трябва да бъде увеличена с мораторните лихви в процента, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта.
В. По жалбата
19. Комисията подава настоящата жалба на 28 март 2022 г. Тя иска жалбата да бъде разпределена на голям състав, за да може Съдът да преразгледа възприетия от него подход в решението Printeos(5).
20. В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква две основания за обжалване. С първото си основание Комисията твърди, че в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, като е прието, че член 266 ДФЕС налага безусловно задължение на Комисията да плати мораторни лихви за периода от условното плащане на глобата до възстановяването на недължимо платената сума. С второто си основание Комисията твърди, че в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, като е постановено, по аналогия с член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, че Комисията е длъжна да плати мораторни лихви в процента, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта.
21. Deutsche Telekom иска от Съда да отхвърли жалбата като недопустима и при всички положения като неоснователна.
22. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Съда въпроси са изслушани в съдебното заседание на 12 юли 2023 г.
III. Преценка
A. По допустимостта
23. Според Deutsche Telekom жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло като недопустима, тъй като всъщност е насочена срещу влязлото в сила решение Printeos. Общият съд приложил правилно тази съдебна практика, поради което не могъл да допусне грешка при прилагане на правото. Според Deutsche Telekom доводите, които Комисията изтъква, за да критикува решението Printeos, са също недопустими, тъй като не са били изложени пред Общия съд.
24. Освен това Deutsche Telekom поддържа, че първото основание за обжалване е недопустимо, тъй като Комисията не е посочила нито една точка от обжалваното съдебно решение, в която се приема, че задължението ѝ да плати мораторни лихви, има санкционен характер. Присъждането на мораторни лихви не представлявало санкция, а обезщетение в предварително фиксиран размер за това, че предприятието е било лишено от възможността да ползва средствата си. Deutsche Telekom поддържа също, че първата част от първото основание за обжалване и второто основание за обжалване само повтарят изложените пред Общия съд доводи и поради това са недопустими. Втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от първото основание за обжалване били недопустими, тъй като тези доводи са въведени в настоящото производство за първи път с настоящата жалба.
25. Комисията отговаря, че жалбата е насочена срещу обжалваното съдебно решение, а не срещу решението Printeos. Много от съображенията, изложени в обжалваното съдебно решение, не се съдържат в решението Printeos. Що се отнася до първото основание за обжалване, Комисията оспорва извода, че е длъжна да плати мораторните лихви, както са определени в обжалваното съдебно решение. Освен това Комисията твърди, че дори първата част от първото основание за обжалване и второто основание за обжалване да повтарят изложените от нея доводи пред Общия съд, тя има право да направи това в рамките на оспорване на тълкуването и прилагането на правото на Съюза от Общия съд. Във втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от първото основание за обжалване се развиват доводи, изложени пред Общия съд, и се оспорват различни констатации, направени в обжалваното съдебно решение.
26. Според член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. Оспорването на тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд в производството по обжалване може да доведе до повторно обсъждане на правни въпроси, разгледани на първа инстанция(6). Ако жалбоподателят не може да основе жалбата си на основания и доводи, на които се е позовал в първоинстанционното производство, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило(7). Да се попречи на жалбоподателя да направи това, нарушава и трайно установеното правило, че компетентността на Съда в производство по обжалване се свежда до преценка на правните изводи, направени във връзка с разискваните пред първата инстанция основания(8). Съдът многократно е постановявал, че е допустимо жалбоподателят да обжалва на основания, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност(9). Тълкуването и прилагането на практиката на съдилищата на Съюза, включително на решението Printeos, в обжалваното съдебно решение повдигат правни въпроси, които могат да бъдат оспорени. Затова предлагам на Съда да отхвърли възражението на Deutsche Telekom срещу допустимостта на цялата жалба.
27. С първото основание за обжалване се поддържа, че като не е взел предвид санкционния характер на мораторните лихви, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е осъдил Комисията да плати тези лихви. Твърдението на Комисията е, че в правния си анализ Общият съд е пропуснал да вземе предвид релевантно съображение, а не че е допуснал позитивна грешка в преценката си. Затова не е изненадващо, че Комисията не е посочила точки от обжалваното съдебно решение, в които се приема, че мораторните лихви имат санкционен характер. Изтъкнатият от Комисията въпрос очевидно има правен характер. Затова предлагам на Съда да отхвърли възражението на Deutsche Telekom срещу допустимостта на първото основание за обжалване.
28. Считам, че тези съображения са достатъчни, за да се отговори на възраженията на Deutsche Telekom срещу (i) допустимостта на първата част от първото основание за обжалване и на второто основание за обжалване поради това, че те повтарят изложени пред Общия съд доводи, както и срещу (ii) допустимостта на втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от първото основание за обжалване поради това, че са изтъкнати за първи път в производството по обжалване. За да се избегнат съмнения, считам, че различните доводи в рамките на втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от първото основание за обжалване са правни въпроси, произтичащи от обжалваното съдебно решение, които Комисията има право да повдигне пред Съда.
29. Поради това предлагам на Съда да отхвърли възражението на Deutsche Telekom срещу допустимостта на жалбата и да я допусне в нейната цялост.
B. По същество
1. Грешки при прилагане на правото при установяване на задължението за плащане на мораторни лихви от датата на условното събиране на глобата
– Доводи на страните
30. Първото основание за обжалване включва шест части. В първата част се твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като с него Комисията е осъдена да плати мораторни лихви върху сумата от 12 039 019 евро, считано от датата на условното събиране на глобата до датата на обявяването на съдебното решение от 2018 г. Вследствие на съдебното решение от 2018 г. Комисията възстановява главницата, която дължи на Deutsche Telekom. Прилагането на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, по чиято законосъобразност Общият съд не се е произнесъл, по отношение на сумата на условно събраната глоба е довело до отрицателна лихва. Комисията не е прехвърлила тази загуба на Deutsche Telekom.
31. Във втората част от първото основание за обжалване Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение противоречи на съдебната практика, предхождаща решението Printeos. Съдебната практика относно недължимо събрани налози(10), възстановяването на неправомерна държавна помощ(11) и възстановяването на антидъмпингови мита(12) сочи, че при обстоятелства, аналогични на разглежданите в настоящото производство, Комисията е длъжна да плати компенсаторни, а не мораторни лихви, за да се избегне неоснователно обогатяване. Съдебната практика относно възстановяването на глоби, наложени за нарушения на правото в областта на конкуренцията, води до същия извод(13). Въпреки че решението Guardian Europe(14) се позовава на „мораторна лихва“, Комисията е възстановила тази глоба заедно с начислените лихви по член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012, така че не е възникнал въпрос за мораторни лихви. Решението IPK International(15) на Съда се отнася до плащането на мораторни лихви от датата на обявяване на решение на Общия съд, с което се отменя решение за отмяна на предоставяне на финансова помощ, като по този начин се възобновява решението за изплащане на тази помощ. Това дело не се отнася до плащането на мораторни лихви от условното събиране на глоба до постановяването на решение, с което се отменя изцяло или частично решението за налагането ѝ.
32. Комисията приема, че член 266, първа алинея ДФЕС я задължава да върне условно събраната глоба, ведно с лихвите, начислени съгласно член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, за да не се допусне неоснователното обогатяване на Европейския съюз. В обжалваното съдебно решение се смесвали понятието за мораторни лихви, които имат санкционен характер, и понятието за компенсаторни лихви. Задължението на Комисията да плаща мораторни лихви върху условно събраните глоби, в настоящата икономическа обстановка щяло да доведе до неоснователно обогатяване на засегнатите предприятия.
33. С третата част от първото основание за обжалване Комисията твърди, че в обжалваното съдебно решение не е взет предвид член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012. За да не приложи тази разпоредба, Общият съд е бил длъжен да реши, че тя противоречи на член 266 ДФЕС. Последицата от решението на Общия съд е, че член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012 става безпредметен, тъй като размерът на лихвите, които може да се получат при прилагането му, на практика никога не би надхвърлил размера на лихвите, получени при прилагането на лихвен процент за просрочени плащания.
34. Съгласно четвъртата част от първото основание за обжалване фактите по настоящото дело не отговарят на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз. Тъй като условното плащане на глобата е било законосъобразно, Комисията не е била длъжна да плаща мораторни лихви към момента на получаването на тази сума. Ето защо не е могла да извърши достатъчно съществено нарушение на правна норма. Тъй като продължителността на съдебното производство е довела до известно забавяне и Комисията не е имала никакъв контрол върху този фактор, тя не може да носи отговорност за никакво достатъчно съществено нарушение на правна норма. Освен това Комисията изтъква, че Deutsche Telekom не е доказало, че е претърпяло вреди, които могат да се определят количествено като равностойни на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта.
35. С петата част от първото основание за обжалване Комисията твърди, че в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, като е прието, че действието ex tunc на съдебното решение от 2018 г. я задължава да плати мораторни лихви, считано от датата на условното събиране на глобата. Според постоянната съдебна практика решенията на Комисията се ползват с презумпция за законосъобразност, докато не бъдат обявени за незаконосъобразни(16). Тъй като предявените пред съдилищата на Съюза жалби нямат суспензивно действие, решението от 2014 г. е подлежало на изпълнение до отмяната си от Общия съд. Ето защо задължение за възстановяване на глобата не би могло да възникне преди обявяването на съдебното решение от 2018 г. Освен това преди постановяването на това решение всяка сума, която Комисията би могла да дължи на Deutsche Telekom, не е била нито сигурна, нито определима въз основа на обективни фактори. Обстоятелството, че е било възможно да се определи максималният размер на всяка дължима сума, е ирелевантно.
36. Противно на твърденията на Deutsche Telekom, когато предприятие не предостави банкова гаранция съгласно член 78 и сл. от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (наричан по-нататък „Финансовият регламент“)(17), Комисията е длъжна да изпълни решението, като събере глобата условно. В противен случай Комисията рискува да не може да събере глобата след изчерпване на всички правни средства за защита, например ако междувременно предприятието бъде обявено в несъстоятелност, и по този начин да не защити финансовите интереси на Съюза.
37. Комисията изтъква, че предприятията имат възможност да изберат дали да предоставят банкова гаранция и да задържат дължимите суми в хода на съдебното производство, или да платят глобата условно. В последния случай предприятието получава лихвите, начислени в приложение на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, плащането на които има за цел да обезщети адекватно невъзможността да се използва недължимо платената сума, и евентуалното намаляване на нейната стойност. Предприятие, което твърди, че е претърпяло допълнителни вреди вследствие на извършено недължимо плащане, може също да предяви иск за обезщетение по член 340 ДФЕС.
38. Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение води до абсурдни резултати. Първо, при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол за определяне на размера на глобата съдилищата на Съюза заместват преценката на Комисията със своята преценка. Тъй като е невъзможно да се знае предварително дали съдилищата на Съюза ще упражнят това правомощие, и ако го упражнят, каква сума ще определят като глоба, Комисията не може да бъде задължена да плати мораторни лихви за периоди преди упражняването на това правомощие. Второ, когато Комисията приеме ново решение за налагане на идентична глоба, след като съдилищата на Съюза са отменили първоначалното решение поради грешки в изчисляването ѝ, задължението на Комисията да плати мораторни лихви, е равносилно на намаляване на тази глоба. Трето, делата, по които Общият съд и Съдът достигат до различни изводи относно законосъобразността на глобите, създават значителна несигурност по отношение на тяхното количествено определяне(18). Тези съображения сочат, че преди обявяването на окончателното съдебно решение е невъзможно да се определи сумата, която Комисията в крайна сметка може да бъде задължена да възстанови на предприятие, което е платило глобата условно.
39. В шестата част от първото основание за обжалване Комисията поддържа, че задължаването ѝ да плати мораторни лихви от датата на условното събиране на глобата, накърнява нейния възпиращ ефект. Когато определя глобите, Комисията не е в състояние да предвиди нито продължителността, нито изхода от съдебното производство. Следователно прилагането на принципа, произтичащ от решението Printeos и от обжалваното съдебно решение, може да доведе до непропорционални и нежелани последици, както показва дело Intel(19).
40. Deutsche Telekom иска от Съда да отхвърли първото основание за обжалване.
41. Що се отнася до първата част от първото основание за обжалване, Deutsche Telekom поддържа, че съдебната практика не изисква да се установи забава в изпълнението на съществуващо задължение, за да се поиска от институция на Съюза да плати мораторни лихви. Комисията отказва да плати лихви при възстановяването на отменената част от глобата.
42. Deutsche Telekom счита, че съдебната практика, цитирана в подкрепа на втората част от първото основание за обжалване, се отнася до положения, различни от разглежданите в настоящия случай, и че поради това не съществува противоречие между тази съдебна практика и решението Printeos. Съдебната практика не подкрепяла становището на Комисията, че тя може да се въздържи да плати лихви, когато условно събраната глоба не генерира никаква лихва.
43. Третата част от първото основание за обжалване следвало да се отхвърли, тъй като член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012 не засягал задължението за плащане на мораторни лихви по член 266, първа алинея ДФЕС. Deutsche Telekom счита, че Комисията е длъжна да плати мораторни лихви или лихвите, начислени при прилагането на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, в зависимост от това кой размер е по-голям. Ако Съдът тълкува тази разпоредба в смисъл, че тя изключва задължение за плащане на лихви по член 266, първа алинея ДФЕС, Deutsche Telekom се позовава на възражението за незаконосъобразност, което е изтъкнало в първоинстанционното производство.
44. В отговор на четвъртата част от първото основание за обжалване Deutsche Telekom поддържа, че отказът да се платят каквито и да е лихви, представлява достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, което му е причинило вреди. Ето защо Deutsche Telekom било длъжно да предяви иск за обезщетение на основание член 266, втора алинея ДФЕС и член 340 ДФЕС, ако желае да получи обезщетение за тези вреди.
45. Петата част от първото основание за обжалване следвало да се отхвърли, тъй като, въпреки че решенията ѝ се ползват с презумпция за законосъобразност и подлежат на изпълнение, Комисията не била длъжна да събира глоби условно. Изискването на Финансовия регламент за събиране на вземанията от Комисията не се отнасяло за глобите. Също така предприятията не трябвало да са единствените, които поемат рисковете от съдебните спорове в областта на правото относно конкуренцията. При разглеждането на правните основания на жалба за отмяна на решение за налагане на глоба било възможно да се установи максималният размер, който Комисията може да бъде задължена да плати. Следователно обжалваното съдебно решение правилно постановявало, че действието ex tunc на частичната отмяна задължава Комисията да плати мораторни лихви върху недължимо платената сума, считано от датата на условното събиране на глобата.
46. Макар Deutsche Telekom да признава, че възпиращият ефект на глобите за нарушаване на правилата на конкуренцията е легитимна цел, що се отнася до шестата част от първото основание за обжалване, то отново подчертава, че Комисията няма задължение да събира глобите условно. Задължението за плащане на мораторни лихви, считано от датата на условното събиране на глобата, е последица от решението на Комисията да събере глобата, преди да са изчерпани всички правни средства за защита. Ако Комисията беше отложила събирането на глобата до този момент, възпиращият ефект на глобата би се запазил, тъй като засегнатото предприятие би трябвало да поддържа достатъчни финансови резерви през цялата продължителност на започнатото от него производството. Накрая, последиците за Intel от изложените в обжалваното съдебно решение принципи са ирелевантни.
– Правен анализ
47. Член 266, първа алинея ДФЕС задължава институция на Съюза, чийто акт е бил отменен, да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на съдебното решение. Имам три съображения по тази разпоредба. Първото е, че задължението за предприемане на такива мерки е обусловено от наличието на съдебно решение. От съществено значение е да се разграничи наличието на съдебно решение от неговите последици. От правна и фактическа страна съдебно решение за отмяна на даден акт съществува от момента на обявяването си. От този момент съдебното решение води до заличаване на този акт от правния ред на Съюза, считано от датата на влизане в сила на този акт(20). Очевидно е, че не е възможно да се изпълни съдебно решение преди обявяването си. Освен това институция на Съюза не може да разбере мерките, които може да се наложи да вземе в изпълнение, докато не ѝ е известно какво трябва да изпълнява. Решението от 2014 г. е било законосъобразно към момента на приемането си. Скоро след това в изпълнение на решението Deutsche Telekom плаща условно цялата глоба на Комисията. След обявяването на съдебното решение от 2018 г. се оказва, че Deutsche Telekom недължимо е платило част от тази сума, чийто размер не би могъл да бъде изчислен преди настъпването на това събитие.
48. Ако наличието на съдебно решение е предварително условие за всяко изискване да се предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение, то следователно Комисията не е могла да действа в нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС преди обявяването на съдебното решение от 2018 г. Следователно изводът в точка 111 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е нарушила член 266, първа алинея ДФЕС преди обявяването на съдебното решение от 2018 г., поради което е била длъжна да плати мораторни лихви на Deutsche Telekom, е необоснован от правна и логическа гледна точка.
49. Второто ми съображение е, че член 266, първа алинея ДФЕС не определя мерките, необходими за изпълнение на съдебно решение, което в първоинстанционното производство е въпрос, който трябва да бъде решен от съответната институция, а в случай на съдебен спор — от съдилищата на Съюза(21). Това задължение може да бъде изпълнено по различни начини, включително чрез приемане на нов акт, неприемане на акт или, както в случая, плащане или възстановяване на парична сума(22). Когато, преди да бъде отменен изцяло или частично, даден акт е изпълнен, дори условно, необходимите мерки, предвидени по член 266, първа алинея ДФЕС, включват задължение за възстановяване, доколкото е възможно, на жалбоподателя в положението, в което се е намирал преди приемането на отменения акт(23). Тези мерки логично трябва да включват задължение от страна на Комисията да гарантира, че страната, недължимо платила парична сума, ще получи същата парична стойност при възстановяването ѝ. Това задължение съществува независимо от всеки иск за обезщетение за вреди, чието съществуване член 266, втора алинея ДФЕС изрично признава. Задължението по член 266, първа алинея ДФЕС се различава и от всяко задължение за възстановяване на каквото и да е неоснователно обогатяване, което може да възникне за институция на Съюза в резултат на това, че държи недължимо платени ѝ суми. Ето защо съм съгласен с твърдението на Deutsche Telekom, че задължението за пълно възстановяване е независимо и не е обусловено от прилагането на механизма, съдържащ се в член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, който впрочем, изглежда, има за цел да отчете всяко неоснователно обогатяване на институциите на Съюза(24).
50. Третото ми съображение е, че член 266, първа алинея ДФЕС налага пряко задължение на институциите на Съюза да изпълняват изцяло решенията на съдилищата на Съюза. Той няма за цел да ги санкционира. Член 266, първа алинея ДФЕС не предвижда правно основание за мерки, които биха задължили институция на Съюза да плаща прекомерни или санкционни лихвени проценти. Член 266, втора алинея ДФЕС подкрепя това съображение, тъй като изрично запазва правото на предприятието да ангажира извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, независимо от степента на спазване на член 266, първа алинея ДФЕС от институцията на Съюза. Следователно в Договорите се прави ясно разграничение между правото да се изисква от институциите на Съюза да предприемат мерките, необходими за изпълнението на решение на съдилищата на Съюза, и правото на обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на тези институции(25).
51. Общият съд отхвърля иска на Deutsche Telekom за обезщетение за вреди, които то твърди, че е претърпяло поради това, че е било лишено от възможността да използва условно платените от него парични средства. Срещу това решение не е подадена насрещна жалба. Както поради това съображение, така и поради съображенията, изложени в точки 47 и 48 от настоящото заключение, при липса на нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС от страна на Комисията преди обявяването на съдебното решение от 2018 г., не възниква въпрос за обезщетение по член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС.
52. Остава въпросът дали член 266, първа алинея ДФЕС може да задължи Комисията да плати мораторни лихви върху недължимо платена сума от момента на плащането до обявяването на съдебно решение, което премахва правната обоснованост, послужила като основание за плащането на тази сума.
53. В Договорите не се споменава лихва за забава (мораторна лихва). Доколкото в правото на Съюза това понятие е използвано в заглавието на член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012, понятието „default interest“ в текста на английски език е преведено като „intérêts moratoires“ в текста на френски език, „intereses moratorios“ в текста на испански език, „juros de mora“ в текста на португалски език и „interessi di mora“ в текста на италиански език. Тези словосъчетания произлизат от латинската дума „mora“, която означава „забавяне“. Според римското право mora debitoris се е прилагала, когато длъжник не изпълни ясно установено задължение в определен срок: с други думи, тя е била предназначена да действа като стимул за изпълнение на задълженията в срок и следователно като санкция за неизпълнение на искане за плащане на парична сума, която е била определяема към момента на отправяне на искането.
54. Член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012 отразява този произход. Член 83, параграф 1 от този регламент предвижда, че „[…] върху всяко вземане, което не е изплатено на крайната дата, посочена в член 80, параграф 3, буква б), се начислява лихва съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член“. Съгласно член 80, параграф 3 от Делегиран регламент № 1268/2012 дебитно известие уведомява длъжника, че Съюзът е установил вземането и че ако плащането на задължението бъде извършено преди крайния срок, не се дължи лихва за забава. Дебитното известие уведомява длъжника още, че ако сумата не бъде възстановена до крайния срок, по задължението се дължи лихва в посочения в член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012 размер, а именно лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта. Следователно лихва за забава (мораторна лихва) се дължи, когато институция на Съюза е определила на длъжника срок за плащане на дължимата ѝ сума и длъжникът не плати в този срок. Плащането на посочената в дебитното известие сума преди изтичането на този срок не води до лихва за забава (мораторна лихва).
55. Тези разпоредби са в съответствие с буквалното тълкуване на понятието „лихва за забава“ (мораторна лихва), според което такава лихва се дължи, когато длъжник не изпълни задължение за плащане на дадена сума в определен срок. Тъй като Комисията не е в неизпълнение на задължение да възстанови на Deutsche Telekom недължимо платената сума, плащането на такава лихва, изглежда, не е необходима мярка за изпълнение на съдебното решение на съдилищата на Съюза по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС.
56. Авторитетни източници отбелязват, че правните системи на държавите членки не признават общ принцип, според който лихвата за забава (мораторната лихва) се изчислява от датата на вредата(26). Изисква ли правото на държавите членки плащане на лихва за забава (мораторна лихва) при обстоятелства, при които вследствие на съдебно решение се установи, че част или цялата сума е била недължимо платена на национален административен орган? Според мен при обстоятелства, аналогични на разглежданите по настоящото производство по обжалване, този въпрос не възниква по германското, ирландското, австрийското и финландското право, тъй като глоби за нарушения на правото в областта на конкуренцията се налагат едва след изчерпване на всички правни средства за защита. Изглежда, 11 държави членки(27) налагат на администрацията задължението да плати, считано от датата на събирането, лихви върху законно събрани суми, за които впоследствие е установено, че са били недължимо платени. Това задължение има за цел да компенсира невъзможността да се използват тези средства, и/или да предотврати неоснователно обогатяване. То не се отнася до никакво забавяне на възстановяването(28). Следователно тази лихва не е лихва за забава (мораторна лихва) в обичайния смисъл на това понятие. В случай че публичен орган забави възстановяването на недължимо платени суми, четири държави членки, изглежда, налагат специално задължение за плащане на лихви за забава (мораторна лихва)(29).
57. Сега ще разгледам практиката на Съда по този въпрос.
58. Ранната съдебна практика прави разграничение между лихви, свързани със забава да се погаси задължение, по-късно наречени мораторни лихви, които изискват издаването на известие за датата, на която задължението става изискуемо, и компенсаторни лихви, дължими вследствие на вреди, причинени от незаконосъобразен акт, които не изискват такова издаване на известие(30). Последващата съдебна практика потвърждава, че мораторни лихви се дължат единствено поради забава в изпълнението на задължение за плащане или за възстановяване на парична сума(31). Следователно мораторните лихви започват да текат от датата на съдебното решение, установяващо, че институция на Съюза дължи парична сума(32). Когато Комисията възстановява парични суми, за които впоследствие е установено, че са недължимо платени, Първоинстанционният съд постановява, че прилаганият от Комисията лихвен процент преследва различна цел от тази на лихвите за забава (мораторните лихви), тъй като първият лихвен процент цели предотвратяване на неоснователното обогатяване на Общността, докато вторият лихвен процент цели предотвратяване на неправомерно забавяне при възстановяването на тези суми(33).
59. Решението Corus представлява отклонение от тази съдебна практика по форма, но не и по същество. Комисията отказва да плати лихви върху сума, която е възстановила на Corus поради частичната отмяна на глоба за нарушение на правото в областта на конкуренцията(34). Corus предявява пред Първоинстанционния съд иск за обезщетение за вреди, с който иска по-специално да получи лихви като обезщетение за лишаването от възможността да ползва паричните средства, които е платило условно на Комисията(35). Определяйки това искане като искане за „мораторни лихви“, Първоинстанционният съд го уважава поради необходимостта да се компенсира обезценяването на парите и да се избегне неоснователното обогатяване на Съюза(36). Първоинстанционният съд присъжда на Corus сума, равна на лихвите, които Комисията е преценила, че недължимо платената глоба би генерирала от датата на условното си събиране до датата на възстановяването си(37). Следователно използването на понятието „мораторни лихви“ прикрива факта, че Първоинстанционният съд е присъдил лихви, като се е позовал на понятията за възстановяване и неоснователно обогатяване, които се отнасят до мерки, предприети за изпълнение на решение на съдилищата на Съюза. На друго основание Първоинстанционният съд всъщност е присъдил мораторни лихви, изчислени от датата, на която Комисията е възстановила главницата на глобата, до датата на обявяване на решението Corus(38).
60. Решението IPK International е резултат от успешно оспорване на решение на Комисията за отмяна на определена финансова помощ, която тя първоначално е предоставила на IPK. След отмяната на това решение Комисията плаща на жалбоподателя както сумите, които си е възстановила от него, така и тези, които не му е платила, ведно с компенсаторни лихви(39). IPK подава нова жалба, за отмяна на отказа на Комисията да плати мораторни лихви. Общият съд стига до извода, че „независимо от точното им наименование посочените лихви“ трябва да се изчисляват като мораторни лихви, а именно въз основа на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта(40). Общият съд осъжда Комисията да плати мораторни лихви, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с което се отменя отказът за плащане на тези лихви(41). Както в решението Corus, когато разпорежда плащането на лихви върху присъдените с решението му суми, Общият съд прави разграничение между лихвите, които не назовава, и мораторните лихви, както това понятие е описвано до този момент в практиката на Съда.
61. Комисията обжалва решението на Общия съд. В заключението си генерален адвокат Bot прави разграничение между компенсаторни лихви и мораторни лихви в контекста на исковете за обезщетение за вреди и приема, че задължението за плащане на мораторни лихви не може да възникне преди постановяването на съдебното решение, с което е установено задължението за поправяне на вредите. Той не е приложил този подход по отношение на вземанията за недължимо платени суми(42). Така той тълкува решението Corus(43), все едно че Първоинстанционният съд е постановил плащането на мораторни лихви, докато той всъщност е постановил, както обясних в точка 59 от настоящото заключение, плащането на лихви, които при обективна преценка представляват лихви с цел възстановяване и избягване на неоснователното обогатяване. Под заглавието „Поуките от съдебната практика“ генерален адвокат Bot посочва, че компенсаторните и мораторните лихви „играят винаги една и съща роля да компенсират загубите на кредитора, който е лишен от възможността да се ползва от вземането си“(44). Той добавя, че „компенсаторните лихви […] компенсират времето, изтекло преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника, докато мораторните лихви обезщетяват във фиксиран размер последиците от забавата за плащане на задължение в пари, като позволяват на кредитора да получи приблизително това, което би получил, ако беше вложил средствата“(45). Генерален адвокат Bot счита, че правото на мораторни лихви се основава на член 266, първа алинея ДФЕС(46). Въпреки това от съдебната практика той стига до извода, че основната грижа на юрисдикциите на Съюза в случай на отмяна „следва да бъде възможно най-точното прилагане на принципа restitutio in integrum, налагащ възстановяване на statu quo ante, като се внимава всеки да се върне в първоначалното си положение, без загуба или печалба“(47). Именно това последно съображение обосновава задълженията по член 266, първа алинея ДФЕС с понятието за възстановяване, а не с необходимостта от бързо изпълнение на паричните задължения. Генерален адвокат Bot стига дотам, че критикува съдебното решение за това, че прави разграничение между компенсаторни лихви и мораторни лихви(48).
62. Съображенията на Съда в решението IPK International са по-кратки(49). Той постановява, че „плащането на мораторни лихви представлява мярка за изпълнение на съдебното решение за отмяна […], тъй като цели да обезщети в предварително фиксиран размер кредитора, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и да подтикне длъжника да изпълни във възможно най-кратки срокове съдебното решение за отмяна“(50). Съдът постановява, че следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е дължала компенсаторни лихви, когато изпълнението на съдебно решение е изисквало присъждане на мораторни лихви съгласно член 266, първа алинея ДФЕС(51).
63. Доколкото ми е известно, в решението IPK International Съдът за първи път постановява, че мораторните лихви целят да се обезщети в предварително фиксиран размер кредиторът, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането. Решението не съдържа нито основания, нито обяснения за този извод. Изглежда, че той води началото си от точка 77 от заключението на генерален адвокат Bot, което на свой ред не се позовава на никакво основание, нито пък обосновава по някакъв начин този извод. Макар Съдът да добавя, че мораторните лихви имат за цел също да подтикнат длъжника да изпълни във възможно най-кратки срокове решението за отмяна, той за първи път постановява, че лихви може да се дължат за период, предхождащ постановяването на съдебното решение, което трябва да се изпълни. От самото начало не е ясно как легитимната цел да се насърчи изпълнението на искания за плащане, се постига чрез създаването на задължение за плащане на мораторни лихви за период, който предхожда постановяването на съдебното решение, за разлика от задължение за плащане на мораторни лихви от датата на постановяване на съдебното решение(52). Както отбелязах в точки 48 и 49 от настоящото заключение, член 266 ДФЕС не съдържа нищо, което да подкрепя тази теза.
64. В решението Wortmann Съдът не подкрепя довод, според който след отмяната на регламент от съдилищата на Съюза националните органи са длъжни да платят мораторни лихви върху антидъмпинговите мита, които са недължимо събрали по този регламент(53). Вместо това той постановява, че „върху размера на същите мита, възстановен на съответното предприятие от компетентния национален орган, трябва да бъдат начислени съответните лихви“(54). Генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona също счита, че решението IPK International трябва да се тълкува с оглед на специфичните характеристики на този спор, без от него да може да се изведе обрат в практиката на Съда относно определянето на мораторните лихви(55). По-нататък той уточнява, че макар съдебната практика да утвърждава принцип на правото на Съюза, съгласно който недължимо платените в противоречие с правото на Съюза суми трябва да бъдат възстановени с лихви върху тях, считано от датата на недължимото плащане, от това не следва, че от тази дата се дължат мораторни лихви(56).
65. Обжалваното съдебно решение се позовава и на решението Guardian Europe на Съда. През ноември 2014 г. е уважена жалбата на Guardian Europe за намаляване на глобата, която Комисията му е наложила през 2007 г.(57) През декември 2014 г. Комисията възстановява отменената част от глобата заедно с лихви върху тази сума в размер на 988 620 евро съгласно член 90, параграф 4 от Регламент № 1268/2012(58) След това Guardian Europe започва съдебно производство срещу Европейския съюз, в което иска обезщетение за вече причинените вреди поради продължителността на съдебното производство. Този иск за обезщетение за вреди е приет за допустим, тъй като с него не се оспорва влязлото в сила решение от декември 2014 г.(59). Общият съд присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 654 523,43 евро, увеличено с така наречените от него „компенсаторни лихви“ в размера на годишния процент на инфлацията в държавата членка на установяване на Guardian Europe до датата на обявяване на това решение. Той присъжда и мораторни лихви върху тази сума, считано от датата на обявяване на това решение до окончателното изплащане(60).
66. В производството по обжалване Европейският съюз твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил възражението му за недопустимост на жалбата. Макар да потвърждава извода на Общия съд по този въпрос(61), Съдът, изглежда, неправилно тълкува решението на Общия съд, тъй като посочва, че сумата от 988 620 евро е „мораторна лихва“(62), докато всъщност тя съответства на „начислените лихви“, които Комисията е платила съгласно член 90, параграф 4 от Регламент № 1268/2012(63). В крайна сметка Съдът заключава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е присъдил обезщетение на Guardian Europe, и отхвърля иска за обезщетение за вреди(64).
67. Решението Printeos, на което се позовава обжалваното съдебно решение, изглежда, е последното значимо развитие на съдебната практика. Комисията налага на Printeos глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, която това предприятие плаща условно(65). След отмяната на това решение Комисията възстановява пълния размер на глобата без лихви, тъй като генерираният приход от фонда, в който е инвестирала глобата(66), е бил отрицателен(67). Printeos предявява иск за обезщетение за вреди на основание член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС(68). В съдебното заседание Printeos заявява, че искането му за плащане на компенсаторни лихви трябва да се разбира като искане за плащане за мораторни лихви. Независимо от допълнителното указание, че не желае да запази нарушението на член 266, първа алинея ДФЕС като главно правно основание на искането му за обезщетение(69), Общият съд основава анализа си на тази разпоредба(70). Като се позовава на решението на Съда и на заключението на генерален адвокат Bot по дело IPK International(71), Общият съд стига до извода, че член 266, първа алинея ДФЕС задължава Комисията да възстанови главницата на глобата, ведно с мораторни лихви, за да обезщети в предварително фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с въпросната сума, от датата на условното събиране на глобата до датата на възстановяване на главницата(72).
68. В решението Printeos се констатира, че в съответствие с принципа iura novit curia Общият съд е имал право да квалифицира исканите лихви като мораторни, а не като компенсаторни, каквото е било първоначалното искане на жалбоподателя(73). По същество Съдът прави разграничение между мораторни лихви и компенсаторни лихви. Мораторните лихви имат за цел да се обезщети в предварително фиксиран размер кредиторът, който е бил лишен от възможността да разполага с вземане, и да се подтикне длъжникът да изпълни във възможно най-кратки срокове задължението си за плащане(74), докато компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло, преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника(75). Така Съдът стига до извода, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е осъдил Комисията да плати мораторни лихви(76). Тъй като делото се отнася до възстановяването на сума, която е безспорна по отношение на своя размер, а именно размера на наложената на Printeos глоба, която е била отменена, не може да става въпрос за плащане на компенсаторни лихви(77).
69. Имам следните четири съображения по решението Printeos.
70. Първо, схващането на Съда за компенсаторните лихви с оглед на член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС само като обезщетение за лишаване от парична сума поради изтичането на време, е твърде тясно. Присъждането на обезщетение поради извършено недължимо плащане може да се обоснове с различни причини, включително пропуснати конкретни възможности за стопанска дейност поради невъзможността да се използват тези средства, който довод Deutsche Telekom не е успяло да докаже с представените пред Общия съд факти(78).
71. Второ, Общият съд се позовава на решението IPK International(79) в подкрепа на тезата, че мораторните лихви имат за цел да се обезщети в предварително фиксиран размер кредиторът, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането. Както отбелязах в точка 63 от настоящото заключение, тази констатация, изглежда, води началото си от заключението на генерален адвокат Bot по това дело(80), което не съдържа нито основания, нито обяснения в нейна подкрепа. Според критиките на доктрината тази съдебна практика размива разграничението между мораторни лихви и компенсаторни лихви, като променя определението за мораторни лихви(81). По подобен начин се изказва и мнение, че съдебната практика смесва разграничението между мораторни лихви и компенсаторни лихви(82). Докато мораторните лихви стимулират бързото погасяване на задължение и се изчисляват от датата на съдебното решение, с което се определя размерът на обезщетението, до момента на плащането, компенсаторните лихви отчитат периода преди датата на съдебното решение, тъй като целта им е да компенсират вредите, причинени от лишаването от ползване на парични средства(83). Според мен тези съображения дават убедително обяснение за съществуването на разграничение между мораторни и компенсаторни лихви, което напълно липсва в съдебната практика, към която са насочени тези критики.
72. Трето, в отговор на критиката, че задължението за плащане на мораторни лихви не представлява стимул да се изпълни съдебно решение, тъй като тези лихви се изчисляват от датата на условното плащане на глобата, Съдът уточнява, че този стимул е само една от двете цели на плащането на мораторни лихви, а другата е обезщетяването в предварително фиксиран размер за лишаването от възможността да се разполага с тези средства(84). Този отговор отново просто смесва понятията за компенсаторни лихви и за мораторни лихви, без да се посочват основания или обяснения за това(85). Целта на компенсаторните лихви е да се предостави обезщетение. Целта на мораторните лихви е да се осигури плащане в кратки срокове на задълженията, чийто падеж е настъпил. Не е възможно да се премахне разликата, която съществува между тези две понятия.
73. Четвърто, Съдът добавя, че задължението за плащане на мораторни лихви, считано от датата на условното плащане на глобата, „представлява [стимул] за съответната институция да проявява особено внимание при приемането на такива решения“(86). В този отговор не се взема предвид критиката, че задължението за плащане на мораторни лихви за период, предхождащ обявяването на съдебно решение, не може да бъде стимул за неговото изпълнение във възможно най-кратки срокове, което е основната характеристика на мораторните лихви. Съдът смята, че излагането на риск да бъде задължена да плати мораторни лихви, следва да накара Комисията да проявява особено внимание, за да избегне незаконосъобразни действия при налагането на глоби. Институциите на Съюза, включително Съдът, имат общо задължение да не извършват незаконосъобразни действия. Когато това се случи, Договорите предвиждат, че подходящите средства за защита са възстановяването в резултат от прилагането на член 266, първа алинея ДФЕС и обезщетението за претърпените вреди съгласно член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС.
74. С оглед на състоянието на практиката на Съда след решението Printeos изглежда, че това, което се квалифицира като „мораторни лихви“, изчислени от датата на недължимо плащане до възстановяването му, има за цел едновременно a) да обезщети в предварително фиксиран размер кредитора, който е бил лишен от възможността да разполага с вземане, б) да стимулира изпълнението на съдебно решение и в) да действа като стимул за институциите на ЕС да обръщат специално внимание при вземането на решения. В настоящото заключение се посочва, че „мораторните лихви“ не са нито лихвите при възстановяване, платими по член 266, първа алинея ДФЕС, нито компенсаторните лихви, които се предоставят по член 266, втора алинея ДФЕС(87). Договорите не съдържат правно основание, което позволява да се изисква плащането на лихви, които, изглежда, се определят в решението Printeos. С изключение на случаите, когато се начисляват за период след обявяване на съдебно решение, тези „мораторни лихви“ не могат да представляват стимул за изпълнение на съдебно решение, преди това съдебно решение да бъде постановено, което освен това е условие за прилагане на член 266, първа алинея ДФЕС. Твърдението, че такива „мораторни лихви“ представляват стимул за спазване на закона, не само въвежда специфичното разбиране, че Съдът упражнява някакъв вид дисциплинираща функция, за да напомня на институциите на Съюза да изпълняват задълженията си, но и въвежда санкциониращ елемент, за който член 266, първа алинея ДФЕС не предвижда никакво правно основание. Накрая, Договорите не съдържат задължение за плащане на неустойки в предварително фиксиран размер. Всяко изискване за плащане на лихви трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата с оглед на едно или повече от четирите правни задължения, на които страната може да се позове за тази цел: да се извърши възстановяване, да се плати обезщетение, да се поправи всяко неоснователно обогатяване и незабавно да се плати някаква сума.
75. В неотдавнашното си решение Gräfendorfer Съдът постановява, че всеки субект, на когото национален орган е наложил плащане на такса, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, има право по силата на последното да му бъде възстановена съответната парична сума от съответната държава членка заедно с лихви, които да компенсират невъзможността да използва тази сума(88). От това решение следва, че загубите, причинени от невъзможността да използват тези недължимо платени суми, могат да бъдат поправени с оглед на изискването за възстановяване и/или изплащане на обезщетение. Нищо в това решение не подкрепя идеята, че правото на Съюза задължава националните органи да плащат мораторни лихви върху парична сума, платена в нарушение на правото на Съюза, изчислени с оглед на датата на нейното плащане. В резултат на подхода на Съда в решението Gräfendorfer се стига до доста необичайната ситуация, при която институция на Съюза, за която е установено, че е получила недължимо платени суми, трябва да плати мораторни лихви, изчислени от датата на получаването им до датата на връщането им, докато национален орган, който получава суми при подобни обстоятелства, е длъжен само да обезщети невъзможността за използване на недължимо платените суми. Тази разлика в третирането не е обоснована и далеч не е ясно как би могла да бъде оправдана.
76. Наличието на легитимни различия в мненията относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза е обичайна характеристика на производството по обжалване пред Съда(89). Налагането на задължение на Комисията да плати мораторни лихви при липсата на каквато и да е забава в изпълнението на съдебно решение, изглежда особено неподходящо, когато съдебният спор пред съдилищата на Съюза може да продължи значителен период от време, върху което Комисията няма контрол(90). За пълнота на изложението бих добавил, че противно на твърденията на Deutsche Telekom, съгласно действащото право Комисията не може да отложи събирането на глобата до приключването на евентуален съдебен спор пред съдилищата на Съюза(91). Съгласно член 78, параграф 2 от Финансовия регламент собствените ресурси, предоставени на Комисията, както и всички вземания „се установяват“ чрез нареждане за събиране. Член 90, параграф 1 от Делегиран регламент № 1268/2012 предвижда още, че когато пред Съда бъде заведено дело срещу решение на Комисията за налагане на глоба, длъжникът или плаща условно съответните суми, или предоставя банкова гаранция. Нищо в тези разпоредби не дава право на Комисията да отложи събирането на глобата, докато се изчаква изходът от съдебния спор.
77. В обобщение, когато се установи, че предприятие е извършило недължимо плащане към институция на Съюза, сумата, която тази институция е задължена по закон да възстанови на предприятието, трябва да бъде изчислена, като се имат предвид следните четири изисквания:
– да се гарантира, че предприятието получава точно същата сума в парична стойност като платената от него сума (restitutio in integrum), в съответствие с член 266, първа алинея ДФЕС,
– да се плати обезщетение на предприятието за всички претърпени от него загуби вследствие на това, че средствата му не са били на разположение, в съответствие с член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС,
– да се поправи всяко неоснователно обогатяване, което институция на Съюза може да е получила, в съответствие с член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012,
– след определянето на тези суми, да ги възстанови незабавно, за да избегне евентуално неизпълнение на задълженията си по член 266, първа алинея ДФЕС.
78. С оглед на тези изводи ще анализирам първото основание за обжалване.
– Преценка на жалбата
79. Целта на мораторните лихви е да подтикнат длъжника да изпълни в най-кратки срокове решение на съдилищата на Съюза. През февруари 2019 г. Комисията е изпълнила съдебното решение от 2018 г., като е възстановила частта от глобата, която е била отменена. От това следва, че единствените мораторни лихви, които Комисията би могла да дължи, се отнасят за периода между тези две дати. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в обжалваното съдебно решение е установил задължение за плащане на мораторни лихви за период преди датата на обявяване на съдебното решение от 2018 г. Този извод не засяга задължението на Комисията да спазва принципа restitutio in integrum, който включва задължение за възстановяване на сума, отчитаща обезценяването на парите(92), правото на Deutsche Telekom да иска обезщетение за вредите, които е претърпяло вследствие на условното събиране на глобата (което право то е упражнило), или всеки довод, който би могъл да се основе на неоснователното обогатяване на Комисията. Ето защо предлагам на Съда да уважи по същество първата част от първото основание за обжалване.
80. Що се отнася до довода, че обжалваното съдебно решение противоречи на съдебната практика, постановена преди решението Printeos, отбелязвам, че ранната съдебна практика ясно разграничава мораторните лихви от компенсаторните лихви. Решението Corus постави началото на процес, при който отначало понятието „мораторни лихви“ се използваше за описание на нещо, което то не беше, преди решението IPK International да размие разграничението между мораторни лихви и компенсаторни лихви до степен, че то изчезна. Може да се добави, както правилно отбелязва Комисията, че решението Guardian Europe на Съда не подкрепя тезата, че Комисията е длъжна да плати мораторни лихви, тъй като по това дело тя е платила лихви в съответствие с член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, за което Съдът не е критикувал Комисията. Поради това предлагам на Съда да уважи по същество втората част от първото основание за обжалване.
81. Комисията поддържа, че обжалваното съдебно решение е трябвало да разгледа възражението за незаконосъобразност, повдигнато от Deutsche Telekom във връзка с член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, тъй като тази разпоредба следва да се приложи към обстоятелствата по настоящия случай(93). Член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012 не засяга задълженията, които член 266, първа алинея ДФЕС налага на Комисията, тъй като тази разпоредба няма за цел да гарантира съответствието с посочената разпоредба от Договора и всъщност не може да го направи. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли третата част от първото основание за обжалване.
82. По съображенията, изложени в точки 47—50 и 69—74 от настоящото заключение, получаването от Комисията на условното плащане на глобата не представлява нарушение на правото, което да е достатъчно съществено по своя характер, или някакво друго нарушение, което може да бъде установено преди обявяването на съдебното решение от 2018 г. Поради това тя не е имала задължение да плати на Deutsche Telekom мораторни лихви за периода преди настъпването на това събитие. Само на това основание и без да е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати от Комисията, предлагам на Съда да уважи по същество четвъртата част от първото основание за обжалване.
83. С петата част от първото основание за обжалване се твърди, че действието ex tunc на съдебното решение от 2018 г. не задължава Комисията да плати мораторни лихви, считано от датата на условното събиране на глобата. Съгласно член 299 ДФЕС решенията на Комисията за налагане на парично задължение на предприятията подлежат на незабавно изпълнение. Действието ex tunc на съдебното решение от 2018 г. за намаляване на размера на глобата задължава Комисията да възстанови на Deutsche Telekom сумата, за която е постановено, че е недължимо събрана. При извършването на това възстановяване член 266, първа алинея ДФЕС изисква от Комисията да вземе предвид евентуалното обезценяване на стойността на парите, дължащо се на изтеклия период от време от датата на условното събиране до датата на обявяване на съдебното решение от 2018 г. Това задължение не обхваща изискването Комисията да плати на Deutsche Telekom мораторни лихви, изчислени от датата на условното плащане до датата на обявяване на съдебното решение от 2018 г. Поради това предлагам на Съда да уважи петата част от първото основание за обжалване.
84. Съдебната практика е установила, че Комисията може да приеме политика, която да гарантира, че санкциите, които налага за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, имат възпиращ ефект(94). Тази политика не може да има никакво отношение към каквото и да е задължение на Комисията да плати мораторни лихви в случаи, при които не изпълни бързо съдебно решение. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли шестата част от първото основание за обжалване.
85. Предлагам на Съда да уважи първата, втората, четвъртата и петата част от първото основание за обжалване и да отхвърли това основание за обжалване в останалата част.
2. Грешка при прилагане на правото при определяне на размера на дължимите мораторни лихви
– Доводи на страните
86. В подкрепа на второто си основание за обжалване Комисията изтъква четири довода, според които обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приложил член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 по аналогия, като е постановил, че дължимите мораторни лихви трябва да се изчисляват с оглед на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта.
87. Първо, член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 уреждал плащането на мораторни лихви от длъжниците, когато те са в забава да изпълнят плащане към Комисията, въз основа на дебитно известие, което трябва да съдържа определена информация. Характерът на мораторните лихви бил такъв, че те не могат да се начисляват, докато не възникне задължението за плащане на главницата.
88. Второ, позоваването на мораторни лихви в решението Guardian Europe(95) на Съда било неправилно, тъй като по това дело ставало въпрос за плащане на „начислени лихви“, изчислени в съответствие с член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012, която процедура била потвърдена от Съда.
89. Трето, обжалваното съдебно решение тълкувало неправилно решението Printeos, в което по искане на Printeos Съдът е присъдил лихви в размер на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта. Нито Общият съд, нито Съдът е присъдил мораторни лихви в размера, определен в член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, считано от датата на условното събиране на глобата.
90. Четвърто, в точка 135 от обжалваното съдебно решение била допусната грешка при прилагане на правото, тъй като била направена аналогия между положението, в което щяло да бъде Deutsche Telekom, в случай че не беше платило глобата, и положението, в което се намирала Комисията след обявяването на съдебното решение от 2018 г. Тези положения не били съпоставими. Докато Deutsche Telekom било задължено да плати глоба въз основа на решението от 2014 г., което се е считало за валидно до частичната си отмяна със съдебното решение от 2018 г., Комисията не е била длъжна да възстанови част от глобата, събрана условно преди обявяването на това съдебно решение.
91. В случай че Съдът отхвърли тези доводи, Комисията поддържа, че мораторните лихви следва да се изчислят въз основа на лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с един и половина процентни пункта, в съответствие с член 83, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, който се прилага, когато длъжникът не предостави банкова гаранция в съответния срок. При условията на евентуалност, Комисията иска от Съда да определи подходящ лихвен процент, който да е под процента за мораторните лихви, тъй като последният има санкционен характер.
92. Deutsche Telekom смята, че второто основание за обжалване следва да се отхвърли, тъй като решението Printeos недвусмислено установява, че Комисията трябва да плати мораторни лихви в процента, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта, в съответствие с член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012. Следователно Общият съд не разполагал с право на преценка при постановяването на обжалваното съдебно решение. В решението Guardian Europe на Съда се посочват „мораторни лихви“, а не „начислени лихви“ при прилагането на член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012.
93. Deutsche Telekom поддържа още, че размерът на мораторните лихви, предвидени в член 83, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, не може да се прилага по аналогия, тъй като непредоставянето на банкова гаранция не е сравнимо със задължението за плащане на мораторни лихви върху недължимо платени суми. Това било така, тъй като предприятие, което предоставя банкова гаранция, вместо да плати глобата условно, понася значителни разходи, свързани с това, което не може да си възстанови от Комисията, дори ако впоследствие съдилищата на Съюза отменят или намалят глобата.
– Преценка
94. Ако Съдът уважи първото основание за обжалване, предлагам да се уважи по същество и второто основание за обжалване, тъй като в настоящия случай не може да се приложат мораторни лихви поради съображенията, изложени в точки 47—50 и 69—74 от настоящото заключение. При всички положения, макар член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 да предвижда размер на мораторните лихви, той е предназначен да се прилага при редица обстоятелства, които не са налице в настоящия случай. От член 83, параграф 1 във връзка с член 80, параграф 3, букви б) и в) от Делегиран регламент № 1268/2012 става ясно, че мораторни лихви се дължат едва след изтичането на определен от Комисията срок за плащане на задължение. Той не може да се прилага по аналогия за изчисляването на лихви върху суми, дължими преди постановяването на решение на съдилищата на Съюза, с което се установяват както съществуването, така и размерът на задължението. Следователно размерът на мораторните лихви, определен по член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, е ирелевантен за лихвения процент, който би могъл да бъдат начислен върху тази сума.
95. Предлагам на Съда да уважи второто основание за обжалване и следователно да отмени обжалваното съдебно решение.
IV. По жалбата пред Общия съд
96. Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, ако решението на Общия съд бъде отменено, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
97. С оглед на съображенията, изложени в точки 79—85 и 94—95 от настоящото заключение, предлагам на Съда да отхвърли искането в обжалваното съдебно решение за отмяна на спорното решение и за присъждане на обезщетение под формата на мораторни лихви върху размера на отменената впоследствие глоба, изчислени от датата на условното събиране.
V. По съдебните разноски
98. Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
99. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
100. Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.
101. Повдигнатите от Комисията въпроси в настоящото производство по обжалване са актуални по редица висящи пред Общия съд(96) и Съда(97) дела и решението, което Съдът ще постанови по настоящата жалба, вероятно ще бъде решаващо за тях. Затова е случайно, че Deutsche Telekom е влязло в ролята на legitimus contradictor — задача, с която неговите представители са се справили добре. При тези обстоятелства считам, че би било непропорционално да се определи само едно предприятие, което да поеме отговорността за всички разходи, направени по това дело, което може да се окаже пилотно дело. Като се има предвид, че сегашното състояние на правото, изглежда, е направило въпросите, които възникват за решаване в тези свързани производства, ненужно сложни, считам, че е било разумно Deutsche Telekom да започне производство за отмяна на спорното решение и Комисията да обжалва решението на Общия съд, за да е възможна настоящата жалба до Съда. Ето защо предлагам на Съда да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски в цялото производство.
VI. Заключение
102. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:
(1) Да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2022 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑610/19, EU:T:2022:15);
(2) Да отхвърли жалбата по дело T‑610/19, Deutsche Telekom/Комисия;
(3) Да осъди Deutsche Telekom AG и Европейската комисия да понесат направените от тях съдебни разноски по дело T‑610/19, Deutsche Telekom/Комисия, и по дело C‑221/22 P, Комисия/Deutsche Telekom.