Language of document : ECLI:EU:F:2011:124

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


20 юли 2011 година


Дело F-116/10


Sandro Gozi

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Задължение за оказване на съдействие — Член 24 от Правилника — Възстановяване на разходи за адвокатски възнаграждения, направени в рамките на съдебно производство пред национална юрисдикция“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Gozi иска отмяна на решението, с което Комисията отказва да му възстанови сумата от 24 480 EUR разходи за адвокатски възнаграждения, направени в рамките на съдебно производство в Италия, и осъждане на Комисията да му плати посочената сума

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.


Резюме

1.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Въвеждане в действие — Условие — Предварително искане на заинтересованото лице — Изключение

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Въвеждане в действие — Условие — Предварително искане на заинтересованото лице — Условия за допустимост на искането

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват

(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Законосъобразност на отказа на институция да предприеме мерки

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Тъй като целта на член 24 от Правилника е да осигури на длъжностните лица сигурност в настоящето и в бъдеще, за да им позволи в общия интерес на службата да изпълняват по-добре служебните си задължения, задължението на институциите за оказване на съдействие не се ограничава до активно заетите служители, а се отнася до всички длъжностни лица, включително намиращите се в отпуск по лични причини.

(вж. точка 12)


Позоваване на:

Съд — 12 юни 1986 г., Sommerlatte/Комисия, 229/84, точка 19

Първоинстанционен съд — 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, точка 130

2.      По принцип длъжностното лице трябва да подаде искане за съдействие до институцията, чийто служител е, освен ако някои изключителни обстоятелства са от естество да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на заинтересованото лице, а по своя собствена инициатива.

(вж. точка 13)


Позоваване на:

Съд — Sommerlatte/Комисия, посочено по-горе, точка 20

3.      Допустимо е длъжностно лице да подаде искане за съдействие дори ако, без да дава други уточнения, само посочи задължението за оказване на съдействие, установено в член 24 от Правилника, или напротив, когато недвусмислената формулировка на неговото искане показва, че е възнамерявало да се позове на този член, макар да не го е посочило изрично.

Освен това, тъй като втората алинея на този член позволява на длъжностните лица да получат обезщетение за претърпените вреди в случай на обиди или клеветнически действия или твърдения, на които са подложени поради длъжността, която заемат, и поради служебните им задължения, обстоятелството, че това искане за съдействие е под формата само на искане за обезщетение за възстановяването на разходите за адвокатски възнаграждения, не влияе върху квалификацията, която трябва да се даде на посоченото искане.

По-нататък, макар по принцип да е допустимо длъжностно лице да подаде искане за съдействие пред институцията, чийто служител е, още от началото на засягащото го наказателно производство, тъй като самата цел на член 24 от Правилника е по-специално да осигури защитата на длъжностни лица, привлечени в съдебни производства поради длъжността, която заемат, и поради служебните им задължения, фактът, че заинтересованото лице е сезирало институцията едва в края на засягащото го съдебно производство, при все това не е пречка то да може да подаде искане за съдействие.

(вж. точки 14, 16 и 17)


Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87

Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Caronna/Комисия, T‑59/92, точка 65

4.      По силата на произтичащото от разпоредбите на член 24, първа алинея от Правилника задължение за оказване на съдействие при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се е запознала с тях, да изведе подходящите последици.

Макар предвиденото в член 24, първа алинея от Правилника задължение за оказване на съдействие да представлява съществена гаранция от Правилника за длъжностното лице, то трябва все пак да приведе доказателства, които на пръв поглед да навеждат на заключението, че действията на трети лица, например обвинения в измама, се отнасят до него поради длъжността, която заема, и поради служебните му задължения, и са незаконосъобразни с оглед на приложимото национално законодателство. Всъщност, ако на длъжностното лице не бяха наложени подобни изисквания, дадена администрация щеше да се окаже длъжна, ако едно от длъжностните ѝ лица подаде жалба с предмет действия, за които твърди, че са във връзка с упражняването на функциите му, да му окаже съдействие независимо от естеството на тези действия, от сериозния характер на жалбата и от изгледите ѝ за успех.

(вж. точки 23 и 24)


Позоваване на:

Съд — 5 октомври 1988 г., Hamill/Комисия, 180/87; Koutchoumoff/Комисия, посочено по-горе

Първоинстанционен съд — 27 юни 2000 г., K/Comission, T‑67/99, точки 34—42

Съд на публичната служба — 23 ноември 2010 г., Wenig/Комисия, F‑75/09, точка 48

5.      Законосъобразността на отказа на институция да предприеме мерки на основание член 24 от Правилника трябва да се преценява в зависимост от данните, с които последната е разполагала към момента на вземането на решението си.

(вж. точка 25)


Позоваване на:

Съд — Koutchoumoff/Комисия, посочено по-горе