Language of document :

Иск, предявен на 8 февруари 2022 година – Европейска комисия / Република България

(Дело C-85/22)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, C. Hermes)

Ответник: Република България

Искания

Ищецът моли Съда:

1) да установи, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО1 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна („Директивата за местообитанията“) като:

- не е определила във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като специални консервационни зони („СКЗ“) 194 от общо 229 зони от значение за Общността („ЗЗО“), приети с Решения 2009/93/ЕО, 2009/91/ЕО и 2009/92/ЕО от 12 декември 2008 г. и Решение 2013/23/ЕС от 16 ноември 2012 г.;

- систематично и трайно не изпълнява задължението си за определяне на специфични за зоните подробни цели на опазване;

- систематично и трайно не изпълнява задължението си за определяне на необходимите мерки за опазване, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в този район, и

- не е транспонирала правилно член 6, параграф 1 в националното законодателство.

2) да осъди България за заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Настоящият случай се отнася до неправилното транспониране на член 6, параграф 1 и неправилното прилагане на член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията от страна на България.

Член 4, параграф 4 от Директивата за местообитанията изисква, inter alia, ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2 от същата разпоредба, съответната държава-членка я определя за СКЗ във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години. В решението си по дело C- 849/19 Комисия/Гърция (EU:C:2020:1047) Съдът поясни, че държавите членки са задължени също така да определят конкретни цели на опазване за всяка СКЗ. Член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията постановява, че в рамките на СКЗ държавите-членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по горепосочените разпоредби за определяне СКЗ в изискуемия срок; за определяне на специфични за зоните подробни цели на опазване; за установяване на необходимите мерки за опазване; и за правилно транспониране в националното законодателство член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

____________

1 OB 1992, L 206, стр. 7; специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 109