Language of document : ECLI:EU:T:2022:138

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)

16 март 2022 година(*)

„Енергия — Регламент (ЕС) 2017/459 — Мрежов кодекс, приет от Комисията, който съдържа „процедура за добавен капацитет“ — Решение на ACER за одобряване на изпълнението на проект за добавен капацитет — Възражение за незаконосъобразност — Липса на компетентност на Комисията — Член 6, параграф 11, член 7, параграф 3 и член 8, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009“

По съединени дела T‑684/19 и T‑704/19

Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal (MEKH), установен в Будапеща (Унгария), представляван от G. Stanka, J. Burai-Kovács, G. Szikla и Á. Kulcsár, адвокати,

ищец по дело T‑684/19,

FGSZ Földgázszállító Zrt., установен в Siófok (Унгария), представляван от M. Horányi, N. Niejahr и S. Zakka, адвокати,

жалбоподател по дело T‑704/19,

срещу

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), представлявана по дело T‑684/19, от P. Martinet, D. Lelovitis и N. Keyaerts, в качеството на представители, подпомагани от E. Ameye, M. de Sousa Ferro и Cs. Nagy, адвокати, и по дело T‑704/19, от P. Martinet, D. Lelovitis и N. Keyaerts, в качеството на представители, подпомагани от E. Ameye и M. de Sousa Ferro, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control), представлявана от S. Polster, адвокат,

и от

Европейска комисия, представлявана от O. Beynet и A. Sipos, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение № 5/2019 от 9 април 2019 г. на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и на Решение № A‑004‑2019 от 6 август 2019 г. на Апелативния съвет на ACER,

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),

състоящ се от: V. Tomljenović, председател, V. Kreuschitz, F. Schalin, P. Škvařilová-Pelzl и I. Nõmm (докладчик), съдии,

секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 октомври 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по споровете

1        През 2015 г. жалбоподателят по дело T‑704/19, FGSZ Földgázszállító Zrt. (наричано по-нататък „FGSZ“), който е операторът на унгарската газопреносна мрежа, както и съответните български, румънски и австрийски оператори се включват в проект за регионално сътрудничество с цел увеличаване на енергийната независимост чрез използването на газ от Черно море. Наречен „Rohuat/BRUA“, проектът предвижда увеличаване на добавения капацитет в две точки на междусистемно свързване, едната от които се намира между Румъния и Унгария, а другата — между Унгария и Австрия.

2        На 26 май 2017 г. проектът е разделен на два отделни проекта, единият от които се отнася до точката на междусистемно свързване, насочена от Унгария към Австрия (наричан по-нататък „проектът HUAT“). Във връзка с това и с оглед на проекта HUAT, FGSZ и операторът на австрийската газопреносна мрежа Gas Connect Austria GmbH (наричан по-нататък „GCA“) пристъпват към оценяване на търсенето на пазара в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2017/459 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределяне на капацитет в газопреносни системи и за отмяна на Регламент (ЕС) № 984/2013 (ОВ L 72, 2017 г., стр. 1).

3        На 27 юли 2017 г. FGSZ и GCA публикуват съвместен доклад за оценка, в който приемат, че ползвателите на мрежата имат необвързващ интерес от добавен капацитет, позволяващ започването на проект за добавен капацитет по смисъла на член 3, точка 9 от Регламент 2017/459. Докладът посочва обаче наличието на асиметричен резултат, тъй като заявеното до GCA търсене от австрийска страна е почти два пъти по-високо от заявеното до FGSZ от унгарска страна.

4        От 19 октомври до 19 ноември 2017 г. FGSZ и GCA провеждат съвместна обществена консултация по предложението за проект в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент 2017/459.

5        На 6 април 2018 г. FGSZ официално представя на жалбоподателя по дело T‑684/19, Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal (MEKH), който е унгарският орган за енергийно регулиране и публични услуги, предложението за проекта за добавен капацитет HUAT в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент 2017/459, като същевременно подчертава, че не подкрепя изпълнението на този проект и следователно не предлага провеждането на търгове за добавен капацитет съгласно член 29 от този регламент.

6        На 9 април 2018 г. GCA представя предложението за проекта HUAT на Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E‑Control), австрийския регулаторен орган за секторите на електроенергията и природния газ, който е встъпила страна в подкрепа на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER).

7        На 27 април 2018 г. E‑Control приема решение, с което одобрява предложението за проекта HUAT.

8        На 5 октомври 2018 г. MEKH приема решение, с което отхвърля предложението за проекта HUAT.

9        На 10 октомври 2018 г. ACER уведомява MEKH и E‑Control за констатацията си, че в шестте месеца след получаване на предложението за проект HUAT от последния национален регулаторен орган не е било взето никакво координирано решение, поради което на основание член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 2009 г., стр. 1) тя е оправомощена да се произнесе по това предложение.

10      На 9 април 2019 г. ACER приема Решение № 5/2019 за одобряване на предложението за проект HUAT (наричано по-нататък „първоначалното решение“).

11      На 6 и 7 юни 2019 г. са подадени две жалби, съответно от MEKH и от FGSZ, срещу първоначалното решение пред Апелативния съвет на ACER в съответствие с член 19 от Регламент № 713/2009.

12      С решение от 6 август 2019 г. Апелативният съвет на ACER отхвърля жалбите срещу първоначалното решение (наричано по-нататък „решението на Апелативния съвет“).

II.    Производството и исканията на страните

13      MEKH и FGSZ подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд съответно на 7 и 15 октомври 2019 г.

14      На 21 и 22 януари 2020 г. Европейската комисия подава искане за встъпване по дела T‑684/19 и T‑704/19 в подкрепа на исканията на ACER.

15      На 23 януари 2020 г. E‑Control подава искане за встъпване по дела T‑684/19 и T‑704/19 в подкрепа на исканията на ACER.

16      С решения от 2 март и 5 юни 2020 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването на Комисията.

17      С определения от 28 април и 4 юни 2020 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването на E‑Control.

18      На 22 декември 2020 г. на основание член 27, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд делото е възложено на нов съдия докладчик, който заседава във втори състав.

19      С определение от 27 юли 2021 г. председателят на втори състав на Общия съд решава да съедини дела T‑684/19 и T‑704/19 за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството. В същото определение той отхвърля искането на ACER за поверителност по отношение на FGSZ във връзка с приложението към писмената защита по дело T‑684/19, което съответства на решението на Апелативния съвет, тъй като така или иначе FGSZ е запознато с това решение като негов адресат.

20      По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

21      По предложение на съдията докладчик Общият съд (втори разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник отправя на 13 декември 2019 г. писмени въпроси до страните.

22      Поради възпрепятстване на един от членовете на втори разширен състав председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на съдебния състав.

23      MEKH иска от Общия съд:

–        да отмени „първоначалното решение, одобрено от Апелативния съвет на ACER“,

–        да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

24      FGSZ иска от Общия съд:

–        да отмени първоначалното решение и решението на Апелативния съвет,

–        при условията на евентуалност да отмени член 1, параграфи 1 и 2 и член 2, параграф 4 от първоначалното решение, потвърдено с решението на Апелативния съвет,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното искане да отмени решението на Апелативния съвет,

–        да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

25      ACER иска от Общия съд:

–        по дело T‑684/19:

–        да обяви за недопустими първата и втората част от първото основание и втората част от второто основание,

–        същевременно или при условията на евентуалност да приеме всички основания за неоснователни и вследствие на това да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди MEKH да заплати съдебните разноски.

–        по дело T‑704/19

–        да обяви за неоснователни всички основания и вследствие на това да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди FGSZ да заплати съдебните разноски.

26      Комисията и E-Control искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

27      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание на 6 ноември 2020 г. Освен това FGSZ оттегля жалбата си в частта, насочена срещу първоначалното решение, което е отразено в протокола от съдебното заседание.

III. От правна страна

28      В самото начало следва да се отбележи, че за разлика от FGSZ, което в съдебното заседание оттегли жалбата си срещу първоначалното решение, MEKH оспорва в своята жалба едновременно първоначалното решение и решението на Апелативния съвет. Следователно трябва да се разгледа допустимостта на последно посочената жалба, доколкото тя е насочена срещу първоначалното решение.

А.      По допустимостта на жалбата по дело T684/19 в частта, насочена срещу първоначалното решение

29      Съгласно постоянната съдебна практика установените в член 263 ДФЕС условия за допустимост на жалба спадат към абсолютните процесуални предпоставки и следователно Общият съд трябва да ги разгледа служебно (вж. в този смисъл решение от 16 май 2019 г., Pebagua/Комисия, C‑204/18 P, непубликувано, EU:C:2019:425, т. 28 и цитираната съдебна практика).

30      В рамките на процесуално-организационните действия, припомнени в точка 21 по-горе, страните представиха гледната си точка относно допустимостта на жалбите, доколкото те са насочени срещу първоначалното решение, с оглед, от една страна, на съображение 34, на член 28, параграф 1 и на член 29 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (преработен) (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22), който заменя Регламент № 713/2009, и от друга страна, с оглед на член 263, пета алинея ДФЕС.

31      На първо място, следва да се отбележи уточнението в член 263, пета алинея ДФЕС по отношение на жалбите, подадени от непривилегировани жалбоподатели, че „[а]ктовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно [жалбите], заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях“.

32      В рамката на настоящите спорове специалните условия и правила относно жалбите, посочени в член 263, пета алинея ДФЕС, произтичат от Регламент 2019/942.

33      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика по принцип процесуалноправните норми се прилагат към деня на влизането им в сила, за разлика от материалноправните норми, които по правило се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от тяхната формулировка, предназначение или систематика ясно личи, че трябва да имат именно такова правно действие (вж. решение от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 33 и цитираната съдебна практика).

34      От това следва, че в настоящия случай процесуалните правила, приложими за определяне на допустимостта на жалбата по дело T‑684/19 в частта ѝ, насочена срещу първоначалното решение, са предвидените в Регламент 2019/942. Всъщност важно е да се отбележи, че между приемането на първоначалното решение (9 април 2019 г.) и решението на Апелативния съвет (6 август 2019 г.) Регламент № 713/2009 е заменен с Регламент 2019/942, влязъл в сила на 4 юли 2019 г.

35      На второ място, от съображение 34 и членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 следва, че физическите и юридическите лица, несъгласни с решение на ACER, на което са адресати или което ги засяга лично и пряко, трябва да сезират Апелативния съвет, когато такава възможност им е предоставена. При наличието на такава възможност допустима пред Общия съд е само жалбата за оспорване на решението на Апелативния съвет.

36      Всъщност, първо, съгласно съображение 34 от Регламент 2019/942:

„С цел съкращаване на процедурата, когато ACER има правомощия да взема решения, на заинтересованите страни следва да се предостави право на обжалване пред Апелативен съвет, който следва да бъде част от ACER, но да бъде независим както от нейната административна, така и от нейната регулаторна структура. За да се гарантират неговото функциониране и пълна независимост, Апелативният съвет следва да има отделен бюджет в съответствие с бюджета на ACER. В интерес на приемствеността при назначаването или подновяването на членовете на Апелативния съвет следва да се дава възможност за частично подновяване на членовете на Апелативния съвет. Решенията на Апелативния съвет подлежат на обжалване пред Съда на Европейския съюз“.

37      Второ, в член 29 от Регламент 2019/942, озаглавен „Иск пред Съда“, се уточнява, че „[и]скове за отмяна на решение, издадено от ACER в съответствие с настоящия регламент, и искове за установяване на неправомерно бездействие в рамките на приложимите срокове, може да се предявяват пред Съда само след изчерпване на предвидената в член 28 процедура по обжалване […]“.

38      Трето, във връзка с това член 28 от Регламент 2019/942, озаглавен „Решения, които подлежат на обжалване“, предвижда в параграф 1, че „[в]сяко физическо или юридическо лице, включително регулаторните органи, може да обжалва решение, посочено в член 2, буква г), на което то е адресат, както и всяко решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично“. Съгласно параграф 2 от същия член „Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от четири месеца от подаването на жалбата“.

39      Следователно, доколкото първоначалното решение е подлежало на обжалване пред Апелативния съвет, от съображение 34 във връзка с членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 следва, че единствено решението на Апелативния съвет е могло да бъде оспорено пред Общия съд.

40      На трето място, дори Регламент № 713/2009 да се приеме за приложим ratione temporis, същият извод се налага и с оглед на член 20 от този регламент, съгласно който „[р]ешение, което е взето от Апелативния съвет или — когато той няма право да се произнася — от Агенцията, може да бъде оспорено пред [Общия съд] […] в съответствие с член [263 ДФЕС]“ (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2019 г., Austrian Power Grid и Vorarlberger Übertragungsnetz/ACER, T‑333/17, непубликувано, EU:T:2019:760, т. 31 и 32).

41      Предвид всичко изложено по-горе искането на MEKH за отмяна на първоначалното решение е недопустимо.

42      От това следва, че жалбата по дело T‑684/19 трябва да се обяви за недопустима, доколкото е насочена срещу първоначалното решение.

Б.      По основателността на жалбите

43      В подкрепа на своите жалби MEKH и FGSZ изтъкват по същество четиринадесет основания. Общият съд счита, че е достатъчно да разгледа изложеното по дело T‑684/19 първо основание, с което MEKH повдига възражение за незаконосъобразност на глава V от Регламент 2017/459.

44      MEKH твърди, че глава V от Регламент 2017/459 е незаконосъобразна, тъй като превишава правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 36), поради което трябва да бъде обявена за неприложима към настоящите спорове в съответствие с член 277 ДФЕС.

45      Подкрепяна от Комисията, ACER изтъква, че възражението за незаконосъобразност е недопустимо и във всички случаи неоснователно.

1.      По допустимостта на възражението за незаконосъобразност 

46      Първо, ACER твърди, че възражението за незаконосъобразност е недопустимо, тъй като съгласно член 29 от Регламент 2019/942 само посочените пред Апелативния съвет основания могат да бъдат изтъкнати пред Общия съд.

47      Действително MEKH не е предявило пред Апелативния съвет на ACER незаконосъобразността на глава V от Регламент 2017/459.

48      Освен това ACER правилно подчертава по същество, че задължението за изчерпване на производството пред Апелативния съвет преди подаването на жалбата пред Съда на Европейския съюз, което се съдържа в член 29 от Регламент 2019/942, по принцип предполага, че основания, които не са изложени пред Апелативния съвет, не могат да бъдат изтъквани за първи път пред Общия съд във връзка с жалба за отмяна. Всъщност, след като жалбата за отмяна се отнася изключително до решението на Апелативния съвет, тя трябва да е съобразена с изложените пред него фактически и правни обстоятелства по споровете.

49      Подобен подход обаче не може да бъде възприет по отношение на възражение за незаконосъобразност, повдигнато за първи път пред Общия съд, тъй като при всички случаи пред Апелативния съвет на ACER не биха могли да се представят равностойни доводи.

50      Всъщност с оглед на установената с Договора за функционирането на ЕС законодателна и съдебна система и съгласно член 277 ДФЕС единствено съдът на Европейския съюз е оправомощен да установява незаконосъобразността на акт с общо приложение и да урежда последиците от произтичащата от това неприложимост по отношение на обжалвания пред него индивидуален акт, тъй като Договорите не признават такова правомощие на институцията, агенцията или органа на Съюза, до които е отправена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., ЕЦБ/Cerafogli, T‑787/14 P, EU:T:2016:633, т. 49).

51      Поради това, след като Апелативният съвет на ACER не е имал право да прецени валидността на глава V от Регламент 2017/459, а напротив, е трябвало да я приложи, доколкото евентуалната ѝ незаконосъобразност не е била установена от съда на Съюза, MEKH не може да бъде упрекван, че не е повдигнал въпроса за незаконосъобразността на тази глава пред Апелативния съвет.

52      Второ, в дупликата си ACER изтъква, че „срокът, определен в член 263 [ДФЕС] за оспорване на валидността на [Регламент 2017/459], е бил изтекъл към момента на обжалването“.

53      В това отношение от самия текст на член 277 ДФЕС следва, че възможността да се направи възражение за незаконосъобразност на акт с общо приложение в рамките на свързан с него спор, съществува „[н]езависимо от изтичането на срока, предвиден в член 263, шеста алинея [ДФЕС]“.

54      Освен това, доколкото с тези доводи ACER се позовава на съдебната практика, съгласно която предвиденото в член 277 ДФЕС възражение за незаконосъобразност не може да се предяви от физическо или юридическо лице, което не е подало жалба срещу оспорвания акт в предвидените за тази цел срокове, следва да се подчертае, че тази съдебна практика е приложима само когато подобна жалба без никакво съмнение би била допустима (вж. в този смисъл решение от 22 април 2004 г., Schintgen/Комисия, T‑343/02, EU:T:2004:111, т. 26; вж. също в този смисъл и по аналогия решения от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 41 и 42 и от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др., C‑135/16, EU:C:2018:582, т. 14 и цитираната съдебна практика).

55      В случая не може да се приеме, че очевидно би била налице допустимост на подадена от MEKH жалба за отмяна на Регламент 2017/459. Напротив, след като става въпрос за акт с общо приложение, включващ мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, а MEKH не е привилегирован жалбоподател по смисъла на втора алинея от този член, допустимостта на такава жалба би била най-малкото съмнителна.

56      Трето, ACER твърди по същество, че възражението за незаконосъобразност трябва да се обяви за недопустимо, тъй като решението на Апелативния съвет не е юридически основано на Регламент 2017/459, а е прието от ACER въз основа на делегираните му с Регламент № 713/2009 правомощия.

57      Подобен довод също не може да се приеме.

58      Всъщност, макар от съдебната практика да следва, че възражение за незаконосъобразност на основание член 277 ДФЕС може да се прави само срещу акт с общо приложение, който е пряко или непряко приложим към случая, предмет на жалбата, Съдът е приел, че това условие е изпълнено не само по отношение на разпоредбите на акт с общо приложение, представляващи основата на оспорените индивидуални решения, но и на тези, които имат пряка правна връзка с такива решения (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 67—70 и цитираната съдебна практика).

59      С първото си правно основание обаче MEKH твърди, че глава V от Регламент 2017/459 е незаконосъобразна, тъй като тази глава превишава правомощията, предоставени на Комисията с Регламент № 715/2009. Доколкото Регламент 2017/459 е в основата на правилата, които Апелативният съвет на ACER е приложил в своето решение, при всички случаи е налице пряка правна връзка по смисъла на цитираната в точка 58 по-горе съдебна практика.

60      С оглед на посоченото следва да се приеме, че възражението за незаконосъобразност е допустимо.

2.      По основателността на възражението за незаконосъобразност

61      MEKH твърди, че глава V от Регламент 2017/459 е незаконосъобразна, тъй като Регламент № 715/2009 не позволява на Комисията да приема мрежов кодекс, предвиждащ процедура за създаване на добавен капацитет, който дори налага на оператора да отделя необходими инвестиции за създаването на такъв добавен капацитет.

62      По същество това основание се състои от две части. От една страна, MEKH твърди, че глава V от Регламент 2017/459 е несъвместима с правното основание на Регламент № 715/2009, а именно с член 114 ДФЕС. От друга страна, той счита, че глава V не попада в обхвата на правомощията, предоставени на Комисията с Регламент № 715/2009 да приема мрежови кодекси.

63      ACER, подкрепяна от Комисията, счита, че двете части на настоящото основание са неоснователни. В самото начало тя посочва, че възражението за незаконосъобразност е несъстоятелно по три съображения.

64      С първото съображение ACER твърди, че е неправилен по своя характер постулатът, на който почива възражението за незаконосъобразност, тъй като глава V от Регламент 2017/459 не налага на операторите на преносни системи да вземат инвестиционни решения, за да създават добавен капацитет в мрежата.

65      Тези доводи не могат да се приемат.

66      Глава V от Регламент 2017/459 всъщност установява процедура, която по същество включва седем етапа, водещи евентуално до задължаването на операторите на преносни системи да отделят необходими инвестиции за създаването на добавен капацитет в мрежата.

67      Първо, съгласно член 26 от Регламент 2017/459 съответните оператори на преносни системи трябва да направят оценка на пазарното търсене по отношение на проектите за добавен капацитет от всяка страна на дадена точка на междусистемно свързване.

68      Второ, докато от предходния етап се извежда указанието, че пазарно търсене би могло да се направи за проект за добавен капацитет, член 27 от Регламент 2017/459 предвижда съответният етап на проектиране да се започне от дадените оператори на преносни системи.

69      Трето, съгласно член 28, параграф 1 от Регламент 2017/459 съответните оператори на преносни системи трябва да представят проекта за добавен капацитет на своя национален регулаторен орган за одобрение.

70      Четвърто, съгласно член 28, параграф 2 от Регламент 2017/459 компетентните национални регулаторни органи трябва да одобрят или да постигнат споразумение по проекта.

71      Пето, член 29 от Регламент 2017/459 уточнява, че след одобряването на проекта за добавен капацитет от националните регулаторни органи добавеният капацитет се предлага на търг, за да могат ползвателите на мрежата да поемат обвързващи задължения за придобиване на капацитет за различни нива на предлагане.

72      Шесто, съгласно членове 22—25 от Регламент 2017/459 националният регулаторен орган или операторът на преносна система провежда проверка за икономическата целесъобразност въз основа на получените обвързващи задължения.

73      Накрая, седмо, член 22, параграф 3 от Регламент 2017/459 предвижда, че „[н]а проект за добавен капацитет се дава ход“, ако проверката за икономическа целесъобразност дава положителен резултат от двете страни на дадена точка на междусистемно свързване за поне едно ниво на предлагане, включващо добавен капацитет. При липса на положителен резултат „конкретната процедура за добавен капацитет се прекратява“.

74      От това следва, че ако са изпълнени различните условия в глава V от Регламент 2017/459, по-специално наличието на обвързващи задължения от страна на ползвателите на мрежата за придобиване на добавен капацитет, въз основа на които икономическата жизнеспособност от увеличаването на капацитета се доказва с проверката за икономическа целесъобразност, „[н]а проект[а] за добавен капацитет се дава ход“ съгласно член 22, параграф 3 от същия регламент, което означава, че операторът на преносната мрежа трябва да създаде добавен капацитет, като направи необходимите за това инвестиции.

75      Впрочем самите органи на ACER възприемат този извод. Всъщност дори с текста на първоначалното решение (член 2, параграф 4 от диспозитива) ACER е задължило FGSZ и GCA да осъществят проекта HUAT до 1 октомври 2024 г., ако резултатът от проверката за икономическа целесъобразност на проекта се окаже положителен. При това самият Апелативен състав на ACER признава в точка 99 от решението си, че член 22, параграф 3 във връзка с членове 28 и 29 от Регламент 2017/459 би могъл да доведе до подобно задължение.

76      Второто изтъкнато от ACER съображение се състои в несъстоятелността на възражението за незаконосъобразност, доколкото решението на Апелативния съвет не е прието въз основа на глава V от Регламент 2017/459, а на основание член 8, параграф 1 от Регламент № 713/2009.

77      Следва да се припомни, че с решението на Апелативния съвет ACER заменя националните регулаторни органи при провеждането на четвъртия етап от процедурата за добавен капацитет, установена в глава V от Регламент 2017/459 и описан в точки 66—73 по-горе.

78      Следователно и по съображения, аналогични на изложените в точка 59 по-горе, решението на Апелативния съвет, макар да е прието на основание член 8, параграф 1 от Регламент № 713/2009, прилага правилата на глава V от Регламент 2017/459, която поради това обуславя неговата законосъобразност, така че възражението за незаконосъобразност не е несъстоятелно, както твърди ACER.

79      Накрая, в рамките на трето съображение ACER подчертава, че MEKH оспорва само валидността на глава V от Регламент 2017/459, въпреки че други разпоредби от този регламент се отнасят до създаването на добавен капацитет в мрежата.

80      Във връзка с това е достатъчно да се подчертае ирелевантността на обстоятелството, че в други разпоредби на Регламент № 2017/459 има позоваване на създаването на добавен капацитет и те не са изрично посочени във възражението за незаконосъобразност, тъй като от значение е единствено въпросът дали приложената в решението на Апелативния съвет глава V от този регламент е опорочена от незаконосъобразност, което би означавало тя да бъде обявена за неприложима към настоящите спорове в изпълнение на член 277 ДФЕС.

81      След като тези предварителни възражения на ACER са отхвърлени, следва да се разгледа основателността на двете части от настоящото основание.

а)      По основателността на първата част, изведена от несъвместимостта на Регламент 2017/459 с правното основание на Регламент № 715/2009 

82      По същество MEKH твърди, че в глава V от Регламент 2017/459 Комисията не би могла да предвиди възможност индивидуални решения да бъдат адресирани до операторите на преносни системи с налагането на задължение за инвестиране, без да наруши правното основание на Регламент № 715/2009, а именно член 114 ДФЕС, който предвижда приемането на мерки за хармонизиране, несъдържащи въвеждането на правен режим, предполагащ приемането на адресирани до частни оператори индивидуални решения.

83      Съгласно член 114, параграф 1, второ изречение ДФЕС „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат мерките за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар“.

84      В член 1 от Регламент № 715/2009 се уточнява, че целта на регламента по-специално е „установява[нето на] недискриминационни правила за условия за достъп до газопреносни системи, като се вземат предвид специалните характеристики на националните и регионалните пазари, с оглед обезпечаване на нормалното функциониране на вътрешния пазар на газ“, „улеснява[нето на] появата на добре функциониращ и прозрачен пазар на едро с високо равнище на сигурност на доставките на газ“ и „предоставя[нето на] механизми за хармонизиране на правилата за достъп до мрежата при трансграничен обмен на газ“.

85      Първо, следва да се припомни, че с израза „мерки за сближаване“ създателите на Договора са искали да предоставят на законодателя на Съюза свобода на преценка относно техниката на сближаване, която в зависимост от общия контекст и конкретните обстоятелства по материята, обект на хармонизиране, е най-подходяща за постигане на желания резултат, особено в области, характеризиращи се със сложни технически особености (вж. решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 102).

86      Второ, от практиката на Съда следва, от една страна, че в някои области сближаването само на общите правила може да не е достатъчно, за да се осигури единството на пазара, а от друга страна, нищо в текста на член 114 ДФЕС не позволява да се заключи, че мерките, приети от законодателя на Съюза на основание на този член, трябва да се ограничат по отношение на техните адресати само до държавите членки (решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 106 и 107).

87      Трето, като следствие трябва да се приеме, че член 114 ДФЕС допуска Комисията да изготви на основание на Регламент № 715/2009 правна уредба, която предполага при необходимост задължение за един или повече оператори на преносни системи да правят необходимите инвестиции за получаване на добавен капацитет в мрежата, при условие че посоченото задължение не изглежда явно неподходящо за постигане на целите на тази разпоредба за хармонизиране.

88      Четвърто, предвид значението, което може да има наличието на достатъчен капацитет в мрежите, за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар на газ и сигурността на доставките, трябва да се констатира, че процедурата за добавен капацитет по глава V от Регламент 2017/459, която бе разяснена в точки 66—73 по-горе, може без затруднение да бъде отнесена към целите по член 1 от Регламент № 715/2009.

89      Следователно първата част трябва да бъде отхвърлена.

б)      По основателността на втората част, изведена от обстоятелството, че глава V от Регламент 2017/459 надхвърля правомощията, предоставени на Комисията с Регламент № 715/2009

90      MEKH изтъква по същество, че глава V от Регламент 2017/459 надхвърля границите на правомощията, предоставени на Комисията с член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009 да приема мрежови кодекси.

91      ACER, подкрепяна от Комисията, счита, че разпоредбите на Регламент 2017/459 относно добавения капацитет са в съответствие с Регламент № 715/2009. За нея приемането на правила относно добавения капацитет по определение представлява наднационален въпрос, като тези правила са абсолютно необходими за постигането на целите на посочения регламент и те са част от предоставените на Комисията правомощия, позволяващи ѝ да изменя несъществените елементи от този регламент при приемането на мрежови кодекси, които по-специално се отнасят до разпределянето на капацитет, сигурността на доставките и присъединяването към мрежата.

92      Също така Комисията подчертава значението за доброто функциониране на вътрешния пазар на природен газ и за защитата на конкуренцията на този пазар на регулирането на големите газопроводни мрежи, тъй като те представляват естествени монополи, които могат да породят злоупотреби, като ограничаването на стратегически инвестиции в развитието и разширяването на мрежата. Тя добавя, че необходимостта от гарантиране на адекватно междусистемно свързване на националните енергийни системи в интерес на установяването на вътрешния енергиен пазар произтича от членове 170, 172 и 194 ДФЕС.

93      Освен това Комисията подчертава по същество, че въпреки структурното отделяне на производството и търговията с газ от неговия пренос, биха могли да съществуват икономически стимули за неосъществяване на необходимите инвестиции в областта на инфраструктурата, за запазване на степента на използване на мрежата и за прилагане на тарифи за претоварване. По тази причина както Регламент № 715/2009, така и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94) предвиждали задължения за операторите на преносни системи, свързани с изграждането на капацитет за трансграничен пренос, а за националните регулаторни органи — да следят за тяхното спазване.

94      Комисията изтъква също, че съгласно текста на член 16, параграфи 2 и 5 от Регламент № 715/2009 понятието за трансгранично разпределяне предполага по необходимост възможността за увеличаване на съществуващия капацитет в интерес на установяването на добре функциониращ вътрешен пазар на енергия и в защита на конкуренцията на този пазар. Освен това тя припомня по същество, че задължението на операторите на преносни системи да приемат инвестиционно решение, когато определени условия са изпълнени, е необходимо за постигането на целта за координирано разпределяне на трансграничен капацитет, установена в член 42, параграф 2, буква а) от Директива 2009/73.

95      На първо място, Общият съд припомня, че Регламент 2017/459, правните основания на който са член 6, параграф 11 и член 7, параграф 3 от Регламент № 715/2009, установява „Мрежов кодекс относно механизмите за разпределение на капацитет в газопреносни системи“, като същевременно отменя Регламент (ЕС) № 984/2013 на Комисията от 14 октомври 2013 година за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределение на капацитет в газопреносни системи и за допълнение на Регламент № 715/2009 (ОВ L 273, 2013 г., стр. 5), който е в основата на предишния Мрежов кодекс. Глава V от Регламент 2017/459 се отнася до „процедура[та] за добавен капацитет“. Както бе изяснено в точки 67—74 по-горе, посочената процедура може да доведе до задължение за оператора на газопреносна система да създаде добавен капацитет в посочената мрежа, ако са изпълнени определени условия.

96      На второ място, оправомощаването на Комисията да приема мрежови кодекси, произтича от член 6, параграф 11, член 7, параграф 3 и член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009. Действително, от съвместното разглеждане на тези разпоредби следва, че в някои изчерпателно изброени области Комисията има право да изготви мрежови кодекси вместо Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (наричана по-нататък „ЕМОПС“), която съгласно член 4 от посочения регламент е структура за сътрудничество на равнището на Съюза на всички оператори на газопреносни системи.

97      Първо, що се отнася до член 6 от Регламент № 715/2009, с него се въвежда процедура за създаване на мрежови кодекси. Макар тази процедура да предвижда мрежовите кодекси да се изготвят от ЕМОПС във връзка с ACER и Комисията, съгласно параграф 11, първа алинея от него „Комисията може да приеме по собствена инициатива един или повече мрежови кодекси в областите, изброени в член 8, параграф 6, ако ЕМОПС за газ не успее да разработи мрежов кодекс“. По този начин обхватът на предоставеното на Комисията правомощие за приемане на мрежови кодекси е сведен само до областите, в които ЕМОПС би могла да изготви тези кодекси, а именно които са предвидени в член 8, параграф 6 от Регламента.

98      Второ, член 6, параграф 11, втора алинея от Регламент № 715/2009 уточнява, че приетите в мрежовия кодекс мерки са „предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му“ и „се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2“. Разпоредбата на член 28, параграф 2 препраща към член 5а, параграфи 1—4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), наречено „решението относно комитологията“, изменено с Решение 2006/512/ЕО на Съвета от 17 юли 2006 г. (ОВ L 200, 2006 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 163). Равностоен текст съдържа член 7, параграф 3 от Регламент № 715/2009, който се отнася до измененията, внесени от Комисията в съществуващите мрежови кодекси.

99      Следователно и на трето място, настоящата част предполага най-напред да се провери дали глава V от Регламент 2017/459 може да се отнесе към областите, посочени в член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009, към който препраща член 6, параграф 11, първа алинея от същия този регламент. На второ място, при отрицателен отговор ще трябва да се провери дали посочената глава има сходство с изменение на несъществен елемент в Регламент № 715/2009, каквото би било разрешено от член 6, параграф 11, втора алинея и член 7, параграф 3 от същия регламент.

1)      По обхвата на правомощието, предоставено на Комисията с член 6, параграф 11, първа алинея и с член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

100    По съображенията, изложени в точка 97 по-горе, обхватът на предоставените с член 6, параграф 11 от Регламент № 715/2009 правомощия се свежда до областите, изброени в член 8, параграф 6 от този регламент, на който следователно трябва да се направи тълкуване.

101    Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но контекстът и целите на правната уредба, от която е част (вж. решение от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, EU:C:2005:362, т. 41 и цитираната съдебна практика).

i)      По буквалното тълкуване на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

102    Сред изброените в член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009 области, за които е предвидено приемането на мрежов кодекс, в буква ж) са предвидени „правила[та] за разпределение на капацитета и за управление на претоварването“, на които MEKH се позовава в писмените си изявления. Освен това ACER посочва фигуриращите в букви а)—в) области, отнасящи се съответно до „правила[та] за сигурност и надеждност на мрежата“, „правила[та] за присъединяване към мрежата“ и „правила[та] за достъп на трета страна“.

103    Налага се обаче изводът, че единствената област, за която е предвиден мрежов кодекс и текстът на който евентуално може да обхване въпроса за добавения капацитет, е посочената в член 8, параграф 6, буква ж) от Регламент № 715/2009 относно „правила[та] за разпределение на капацитета и за управление на претоварването“. Всъщност другите посочени в този параграф области, а именно тези относно „правила[та] за сигурност и надеждност на мрежата“, „правила[та] за присъединяване към мрежата“ и „правила[та] за достъп на трета страна“, към които препраща ACER, не съдържат текст, който би могъл да включва въпроса за създаването на добавен капацитет в посочената мрежа.

104    Член 2 от Регламент № 715/2009 съдържа определения за използваните в този регламент, и по-специално в член 8, параграф 6, буква ж) понятия и изрази. Понятието за капацитет е общо определено в точка 3. Впоследствие то е разгледано в различни варианти: в точка 4 — като „неизползван капацитет“, в точка 16 — като „гарантиран капацитет“, в точка 18 — като „технически капацитет“, а в точка 19 — като „договорен капацитет“. В точка 5 е посочено понятието за управление на претоварването. Точки 21 и 23 също се отнасят до претоварването, съответно с определения относно „договорно[то]“ претоварване и „физическо[то]“ претоварване.

105    От тези определения следва, че понятието за капацитет безспорно се отнася до наличния капацитет в мрежата, като управлението на претоварването се предвижда въз основа на съществуващия в тази мрежа капацитет. От друга страна, от нито едно от тези определения не следва изрично, че посоченото понятие би могло да се разбира като включващо и създаването на добавен капацитет в мрежата или че „управление[то] на претоварването“ би могло да се тълкува като включващо евентуално претоварване чрез създаването на добавен капацитет.

106    По този начин, първо, понятието за капацитет е определено като „максималният поток […], на който ползвателят на мрежата има право съгласно разпоредбите на договора за пренос“. Доколкото се отнася само до капацитета, на който „има право“ ползвател на мрежата, подобно определение предполага по-скоро, че се има предвид само наличният капацитет в мрежата, а не евентуален бъдещ капацитет.

107    Второ, следва да се отбележи, че макар Регламент № 715/2009 да извежда понятието за капацитет в голям брой възможни варианти, той не споменава „бъдещ капацитет“. Едва в член 3, параграф 1 от Регламент 2017/459 Комисията дава за него определение, като за „евентуално добавяне в бъдеще на технически капацитет или създаване на нов капацитет, там където понастоящем такъв не съществува, чрез основаващи се на пазара процедури които могат да бъдат предлагани въз основа на инвестиции във физическата инфраструктура или оптимизиране на дългосрочен капацитет и да бъдат разпределяни в последствие, при условие че има положителен резултат от проверката за икономическа целесъобразност, в [различни] случаи“.

108    Трето, нито даденото определение на израза „управление на претоварване“, нито тези на изразите „договорно претоварване“ и „физическо претоварване“ предвиждат създаването на добавен капацитет в мрежата като разрешение на проблемите, свързани с претоварването или насищането на мрежата.

ii)    По тълкуването с оглед на контекста на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

109    При тълкуването с оглед на контекста на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009 следва да се провери дали от общата структура на Регламента или евентуално от други разпоредби на правото на Съюза следва, че обхватът на компетентността, предоставена с член 8, параграф 6 на ЕМОПС относно приемането на мрежови кодекси, а следователно и на Комисията в изпълнение на член 6, параграф 11, първа алинея от същия регламент, се отнася до правилата за създаване на добавен капацитет в мрежата.

110    Даденият случай не е такъв, тъй като от анализа на Регламент № 715/2009 като цяло се извежда наличието на ясно разграничение между, от една страна, областите, изброени в член 8, параграф 6 от регламента, за които ЕМОПС е компетентна да изготви съответни правила чрез мрежовите кодекси, и от друга страна, рамката на инвестициите, необходими за създаването на добавен капацитет в мрежата, за които ЕМОПС има единствено подкрепяща и координираща роля.

111    Това се проявява, на първо място, в естеството на предоставените на ЕМОПС правомощия във връзка с развитието на мрежата, произтичащи от тълкуването на член 8, параграф 3, буква б) във връзка с член 8, параграф 10 от Регламент № 715/2009.

112    Всъщност, от една страна, макар член 8, параграф 3, буква б) от Регламент № 715/2009 да предвижда, че ЕМОПС приема план за развитие на мрежата в целия Съюз, в него се уточнява, че планът има само „необвързващ“ характер. Освен това съгласно член 8, параграф 10 от същия регламент този план се основава на „националните инвестиционни планове“.

113    От друга страна, ако планът за развитие на мрежата в целия Съюз, приет от ЕМОПС в съответствие с член 8, параграф 10 от Регламент № 715/2009, „открива“ съгласно неговата буква в) „пропуски в инвестициите, най-вече по отношение на трансграничните капацитети“, тази разпоредба не предоставя никакви правомощия на ЕМОПС за преодоляване на установените пропуски. Член 8, параграф 10, трета алинея от посочения регламент ѝ предоставя единствено възможността да приложи към посочения план „преглед на пречките пред увеличаването на трансграничния капацитет на мрежата, които произтичат от различните процедури или практики за одобрение“.

114    От това следва, че развитието на мрежата в целия Съюз зависи, на първо място, от държавите членки, а ролята на ЕМОПС се вписва единствено в координираното упражняване от държавите членки на тяхната компетентност. При това положение би противоречало с вътрешната логика на Регламент № 715/2009 той да бъде тълкуван в смисъл, че с член 8, параграф 6 на ЕМОПС се предоставя нормотворческа компетентност за изготвянето на правила, уреждащи създаването на добавен капацитет в мрежата.

115    На второ място, както от член 16 от Регламент № 715/2009, така и от сравнението на този регламент с Директива 2009/73 следва, че в регламента условията за увеличаване на капацитета в мрежата не са предвидени като област, която може въз основа на него да бъде предмет на последваща правна уредба.

116    Първо, член 16 от Регламент № 715/2009 се отнася до „разпределение на капацитет“ и до „управление на претоварването“ и следователно обхваща същата област като мрежовия кодекс, който ЕМОПС е оправомощена да изготви на основание член 8, параграф 1 и параграф 6, буква ж) от същия регламент.

117    От една страна, параграфи 1—4 на член 16 от Регламент № 715/2009 определят конкретните задължения за операторите на преносни системи във връзка с разпределението на капацитет и управлението на договорното и физическото претоварване в мрежата. Тези задължения обаче се отнасят изключително до разпределянето на наличния капацитет и до управлението на претоварването само въз основа на съществуващия капацитет, тоест без да се взема предвид добавеният капацитет, който може да възникне от бъдещи инвестиции. Всъщност в тези параграфи не са предвидени нито добавеният капацитет, нито свързаните с него нови инвестиции. Въпросът за новите инвестиции в мрежата обаче е изрично разгледан в член 16, параграф 5.

118    От друга страна, член 16, параграф 5 от Регламент № 715/2009 по естеството си не е толкова предписателен, колкото са първите четири параграфа. Всъщност в него само се подчертава, от една страна, че „[о]ператорите на преносни системи правят редовно оценка на пазарното търсене на нови инвестиции“, а от друга страна, че „[п]ри планиране на нови инвестиции операторите на преносни системи правят оценка на търсенето на пазара и вземат предвид сигурността на доставките“. Не се предвижда задължение за операторите на преносни системи да правят допълнителни инвестиции, свързани със състоянието на мрежата или сигурността на доставките.

119    Второ, следва да се отбележи, че единствените разпоредби, които биха могли да предполагат задължение за операторите на преносни системи да правят нови инвестиции в мрежата с цел създаване на добавен капацитет, се съдържат в Директива 2009/73, приета едновременно с Регламент № 715/2009 в рамките на „третия енергиен пакет“.

120    По този начин член 13, параграф 2 от Директива 2009/73 задължава операторите на газопреносни системи да осигуряват „достатъчен трансграничен капацитет, с оглед интегриране на европейската газопреносна инфраструктура, като се удовлетворят всички икономически разумни и технически осъществими искания за капацитет и се вземе предвид сигурността на доставките на газ“. Освен това член 22 от същата директива, озаглавен „План за развитие на мрежата и правомощия за вземане на инвестиционни решения“, предвижда в параграф 1, че „операторите на газопреносни системи представят на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основан на съществуващите и прогнозираните търсене и предлагане“. Съгласно параграф 3 от този член планът трябва да се основава на „разумни предвиждания за развитието на производството, доставките, потреблението и обмена с други държави“.

121    Освен това съгласно член 41, параграф 1, букви б) и ж) от Директива 2009/73 регулаторният орган е длъжен да осигури изпълнението от страна на операторите на газопреносните системи на техните задължения по правото на Съюза, включително по отношение на въпроси от трансграничен характер, като тази надзорна функция обхваща и инвестиционните планове на операторите на преносни системи.

122    По-специално надзорната функция е установена в член 22, параграфи 4—7 от Директива 2009/73, които задължават националния регулаторен орган съответно да се консултира с настоящите или потенциалните ползватели на системата относно представения от оператора на преносната мрежа десетгодишен план за развитие на мрежата, да проучва пълнотата на този план и съответствието му с плана за развитие на мрежата в целия Съюз по член 8, параграф 3, буква б) от Регламент № 715/2009, да наблюдава и оценява изпълнението на десетгодишния план за развитие на мрежата и евентуално да предприема мерки в случай на неосъществяване на инвестиция от страна на оператора на преносна мрежа.

123    От гореизложеното следва, че по силата на Директива 2009/73 операторът на преносна система е длъжен да използва необходимите инвестиции за доброто функциониране на мрежата и евентуално за създаването на добавен капацитет, а държавата членка е длъжна да следи за спазването на тези задължения посредством своя национален регулаторен орган.

124    Освен това трябва да се констатира, че нито една от разпоредбите на Директива 2009/73 не предвижда приемане на равнището на Съюза на нормативна уредба относно правилата за изпълнение на задълженията на операторите на преносни системи в областта на инвестициите или правила относно наблюдението за тези задължения от страна на националните регулаторни органи.

125    В това отношение следва да се отбележи, че макар член 42, параграф 2, буква а) от Директива 2009/73, на който се позовава Комисията, да подчертава значението на сътрудничеството между националните регулаторни органи, по-специално за „да позволят подходящо равнище на междусистемен преносен капацитет, включително чрез нови междусистемни връзки“, с него се въвежда задължение за сътрудничество между регулаторните органи само „на регионално равнище“. Ето защо не може да се приеме, че съгласно тази разпоредба Комисията трябва да приеме правна уредба относно създаването на добавен капацитет в точките на междусистемно свързване.

126    Така въз основа на анализа на Регламент № 715/2009 и на Директива 2009/73 се достига до извода, че с приемането на „третия енергиен пакет“ за законодателя прилагането на съответните правила на Съюза относно развитието на мрежата и създаването на добавен капацитет е от компетентност само на държавите членки, без да признава такава компетентност на ЕМОПС и на Комисията.

iii) По телеологичното тълкуване на член 8, точка 6 от Регламент № 715/2009

127    Що се отнася до телеологичното тълкуване на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009, ACER и Комисията изтъкват различни доводи, за да подкрепят основателността на приемането на равнището на Съюза на правна уредба в областта на инвестициите, която позволява създаването на добавен капацитет. Така те се позовават на необходимостта от регулиране на големите газопроводни мрежи с оглед на доброто функциониране на вътрешния пазар на природен газ, за да може тези мрежи да инвестират в достатъчна степен и да не бъдат конкурентно ограничавани от операторите на преносни системи, които са в положение на естествен монопол.

128    В това отношение, макар несъмнено законодателят на Съюза да е могъл да предвиди чрез Регламент № 715/2009 създаването на добавен капацитет в мрежата именно с цел осъществяване на политиката на Съюза в областта на енергетиката, която „да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза“ съгласно член 194, параграф 1, буква б) ДФЕС, все пак трябва да се констатира, че нито един от мотивите на този регламент не подсказва намерение да се оправомощи ЕМОПС, а следователно и Комисията да изготвят мрежов кодекс, обхващащ и въпроса за инвестициите, необходими за създаването на такъв капацитет.

129    Напротив, както бе подчертано в точка 126 по-горе, от Регламент № 715/2009 и от Директива 2009/73 следва, че при приемането на „третия енергиен пакет“ намерението на законодателя е било да възложи единствено на държавите членки прилагането на съответните правила на Съюза в тази област.

130    Този извод се подкрепя и от подготвителните работи по Регламент № 715/2009. От Обща позиция № 12/2009 от 9 януари 2009 година на Съвета с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до преносни мрежи на природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ, 2009/C 75E/03, стр. 38) всъщност е видно, че Съветът е предпочел текста на посочените съответно в точка 112 и в точка 118 по-горе член 8, параграф 3, буква б) и член 16 от Регламент № 715/2009 вместо предложения от Комисията и от Европейския парламент текст, като по този начин е отхвърлил позоваването на инвестиции в мрежата и създаването на добавен капацитет.

131    От една страна, що се отнася до член 8, параграф 3, буква б) от Регламент № 715/2009, в своите отговори на процесуално-организационните действия MEKH основателно припомня, че във връзка с ролята на ЕМОПС в планирането Съветът се е отклонил от предложението на Комисията, като е предпочел израза „план за развитие на мрежата“ пред израза „инвестиционен план“ и е наблегнал на „необвързващия“ характер на този план.

132    От друга страна, що се отнася до член 16 от Регламент № 715/2009, Съветът не е приел поправката на Европейския парламент, за която Комисията е дала своето съгласие и която би довела до признаването на задължение за операторите на преносни системи да създават добавен капацитет вследствие на процедура, подобна със сигурност на тази, която е предвидена в глава V от Регламент 2017/459 и бе описана в точки 66—73 по-горе.

133    Всъщност с поправката е трябвало в член 16 от Регламент № 715/2009 да се добави алинея, предвиждаща, от една страна, задължение за операторите на преносни системи „[в] случай на продължително физическо претоварване, [да го отстранят] чрез разширяване на съществуващия капацитет с нов капацитет в зависимост от търсенето на пазара“ и от друга страна, предвиждаща задължение за тези оператори да провеждат предварителни открити процедури със свободно записване, „[з]а да преценят търсенето на пазара“.

134    С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че съгласно буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009 тази разпоредба не предоставя никакво оправомощаване на ЕМОПС, позволяващо ѝ да включи в мрежов кодекс правила, които да налагат на оператор на газопреносна система задължението за създаване на добавен капацитет в тази система.

135    Следователно Комисията не е била оправомощена единствено на основание член 6, параграф 11, първа алинея от Регламент № 715/2009 да приеме разпоредбите, които уреждат процедурата за добавен капацитет, съдържаща се в глава V от Регламент 2017/459.

2)      По обхвата на оправомощаването, предоставено на Комисията с член 6, параграф 11, втора алинея и с член 7, параграф 3 от Регламент № 715/2009

136    По изложените в точка 99 по-горе съображения следва да се провери дали такова оправомощаване би могло евентуално да следва от член 6, параграф 11, втора алинея и от член 7, параграф 3 от Регламент № 715/2009, които разрешават на Комисията да изменя несъществените елементи от този регламент при приемането или изменението на мрежов кодекс.

137    Съгласно постоянната съдебна практика съществените елементи на основната правна уредба са тези, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Съюза (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 61 и цитираната съдебна практика).

138    Идентифицирането на елементите от дадена област, които трябва да се квалифицират като съществени, трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, и налага да се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 62 и цитираната съдебна практика).

139    В случая следва да се припомни, че глава V от Регламент № 2017/459 наподобява изменение на Регламент № 715/2009, водещо до разширяване относно създаването на добавен капацитет на признатото с член 8, параграф 6, буква ж) от Регламент № 715/2009 оправомощаване на ЕМОПС, а следователно и на Комисията, в областта на „правила[та] за разпределение на капацитета и за управление на претоварването“, макар това оправомощаване да се отнася само до съществуващия капацитет в мрежата.

140    По изложените в точки 114—126 по-горе съображения обаче, както от структурата на Регламент № 715/2009, така и от съвместния му прочит с едновременно приетата Директива 2009/73 следва, че законодателят е направил политически избор, състоящ се в това да възложи прилагането на съответните правила на Съюза относно създаването на добавен капацитет само на държавите членки, без да делегира правомощия в този смисъл на ЕМОПС и на Комисията. Следователно съгласно цитираната в точка 137 по-горе съдебна практика трябва да се приеме, че въведеното с глава V от Регламент 2017/459 изменение се отнася до съществен елемент от Регламент № 715/2009 и то не попада в обхвата на член 6, параграф 11, втора алинея и член 7, параграф 3 от последния регламент.

141    От всичко изложено по-горе следва, че Комисията не е била оправомощена с Регламент № 715/2009 да приема разпоредбите, уреждащи процедурата за добавен капацитет, които се съдържат в глава V от Регламент 2017/459.

142    Поради това възражението за незаконосъобразност следва да бъде уважено, а глава V от Регламент 2017/459 да се обяви за неприложима по силата на член 277 ДФЕС. Следователно решението на Апелативния съвет, с което се прилага посочената глава, трябва да се отмени erga omnes (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2006 г., P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑442/03 P и C‑471/03 P, EU:C:2006:356, т. 43 и цитираната съдебна практика), без да е необходимо произнасяне по останалите основания, повдигнати в рамките на настоящите спорове.

143    Следователно настоящите жалби трябва да бъдат уважени, доколкото са насочени срещу решението на Апелативния съвет.

IV.    По съдебните разноски

144    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая ACER е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и всички съдебни разноски, направени от жалбоподателите, в съответствие с техните искания.

145    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

146    Освен това на основание член 138, параграф 3 от Процедурния правилник E‑Control трябва да поеме направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)

реши:

1)      Обявява за недопустима жалбата на Magyar Energetikai és Közmű-szabályozási Hivatal (MEKH), доколкото се отнася до Решение № 5/2019 от 9 април 2019 г. на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER).

2)      Отменя Решение № A0042019 от 6 август 2019 г. на Апелативния съвет на ACER.

3)      Осъжда ACER да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на MEKH и на FGSZ Földgázszállító Zrt.

4)      Осъжда Европейската комисия и Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (EControl) да понесат направените от тях съдебни разноски.

Tomljenović

Kreuschitz

Schalin

Škvařilová-Pelzl

 

      Nõmm

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 март 2022 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по споровете

II. Производството и исканията на страните

III. От правна страна

А. По допустимостта на жалбата по дело T684/19 в частта, насочена срещу първоначалното решение

Б. По основателността на жалбите

1. По допустимостта на възражението за незаконосъобразност

2. По основателността на възражението за незаконосъобразност

а) По основателността на първата част, изведена от несъвместимостта на Регламент 2017/459 с правното основание на Регламент № 715/2009

б) По основателността на втората част, изведена от обстоятелството, че глава V от Регламент 2017/459 надхвърля правомощията, предоставени на Комисията с Регламент № 715/2009

1) По обхвата на правомощието, предоставено на Комисията с член 6, параграф 11, първа алинея и с член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

i) По буквалното тълкуване на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

ii) По тълкуването с оглед на контекста на член 8, параграф 6 от Регламент № 715/2009

iii) По телеологичното тълкуване на член 8, точка 6 от Регламент № 715/2009

2) По обхвата на оправомощаването, предоставено на Комисията с член 6, параграф 11, втора алинея и с член 7, параграф 3 от Регламент № 715/2009

IV. По съдебните разноски


*      Езици на производството: английски и унгарски.