РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
15 април 2015 година
Дело F‑96/13
Nikolaos Pipiliagkas
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Преместване в интерес на службата — Член 26 от Правилника — Право на защита“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Pipiliagkas иска по-специално да бъде отменено решението на органа по назначаването на Европейската комисия за неговото преназначаване, считано от 1 януари 2013 г., в дирекция „Общи ресурси“, генерална дирекция (ГД) „Мобилност и транспорт“ (наричана по-нататък „ГД „Мобилност“), в Брюксел (Белгия)
Решение: Отменя решението на Европейската комисия от 19 декември 2012 г., с което г‑н Pipiliagkas е преназначен в дирекция „Общи ресурси“, генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, в Брюксел (Белгия), считано от 1 януари 2013 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати направените от г‑н Pipiliagkas съдебни разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Искане за изключване от преписката на някои документи, направено от длъжностно лице, което твърди, че те не са се съдържали в служебното му досие — Отхвърляне
(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 137, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд; член 26 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Служебно досие — Документи, които трябва да се съдържат в него — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице — Понятие — Сигнали от длъжностни лица за поведението на друго длъжностно лице, което впоследствие е преназначено — Включване
(член 26, първа алинея, буква а) от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице — Отчитане на обстоятелства, които не фигурират в служебното му досие — Решаващо влияние — Отмяна — Условия
(член 26, втора алинея и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на увреждащ го акт — Обхват
1. Член 26 от Правилника за длъжностните лица предвижда забрана за институциите да използват срещу длъжностно лице или да му противопоставят документи, които е трябвало да се съдържат в служебното му досие, но не се намират в него, което би довело до отмяна на решение на администрацията, прието въз основа на такива документи. Този член обаче в никакъв случай не урежда допустимостта на документите в съдебно производство.
От друга страна, изключването от преписката на документите, съобщени в рамките на такова производство, би попречило на съда на Съюза да разгледа изложените пред него основания, в подкрепа на които са представени посочените документи. В това отношение няма никакъв смисъл от преписката да бъдат изключени документи, използвани при разглеждане на основание след устните състезания, отнасящи се именно до тези документи и проведени с цел произнасяне по основанието. Впрочем този подход би бил в противоречие с член 137, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз, съгласно който при обжалване секретариатът на Съда на публичната служба трябва да предаде на секретариата на Общия съд преписката по делото на първа инстанция.
(вж. точки 26 и 27)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, EU:T:1997:25, т. 42 и De Brito Sequeira Carvalho/Комисия и Комисия/De Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, EU:T:2009:382, т. 99
2. Член 26, първа алинея, буква а) от Правилника сам по себе си не задължава администрацията да добавя в служебното досие всеки отнасящ се до длъжностното лице документ. Така той провежда разграничение, от една страна, между „документите“, които трябва да се съдържат в служебното досие само ако се отнасят до административния статут на съответното длъжностно лице, и „докладите“, които трябва да се добавят в досието само ако се отнасят до неговите професионални умения, ефикасност и поведение, и от друга страна, всеки друг свързан с посоченото лице документ.
Понятието „доклади“, употребено в член 26, първа алинея, буква а) от Правилника, трябва да се разбира като отнасящо се до официални документи във връзка с професионалните умения, ефикасността или поведението на длъжностните лица. Въпреки това служебното досие трябва да съдържа и документите, в които са посочени факти във връзка с поведението на длъжностното лице и които ще бъдат използвани впоследствие при приемането на решение, засягащо неговия административен статут и кариера; такива документи са становището под формата на съобщение, с което се дава оценка на професионалните умения или поведението на лицето, или вече наличните документи, съдържащи твърдения за определени деяния, в чието извършване е упреквано лицето, както и всички документи, които могат да засегнат административния статут на длъжностното лице и неговата кариера. Член 26 от Правилника обаче ни най-малко не забранява дадена институция да започне проверка и да изготви преписка по нея, като единствените свързани с тази проверка документи, които трябва да бъдат добавени в досието на длъжностното лице, са евентуалните решения за налагане на санкции, приети въз основа на преписката по проверката.
Освен това електронните писма не могат по принцип да се смятат за доклади по смисъла на член 26, първа алинея, буква а) от Правилника. Също така не може да се разглежда като доклад по смисъла на член 26, първа алинея, буква а) от Правилника изявление на лице, което не е административен орган.
Документите относно административния статут на длъжностното лице, които могат да окажат решаващо влияние върху решението, по принцип трябва да бъдат съобщени на лицето, а след това — да бъдат класирани в служебното му досие. Що се отнася по-специално до решението за преназначаване на длъжностно лице, независимо че то не представлява доклад относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение по смисъла на член 26 от Правилника, съобщаването и класирането в служебното досие на електронни писма или подписан от длъжностни лица и служители сигнал за поведението на въпросното длъжностно лице, a priori е задължително, доколкото тези документи могат да окажат решаващо влияние върху решението дали длъжностното лице да бъде преназначено.
(вж. точки 42, 43, 46 и 48)
Позоваване на:
Съд — решение Ojha/Комисия, C‑294/95 P, EU:C:1996:434, т. 67
Първоинстанционен съд — решения Rozand-Lambiotte/Комисия, EU:T:1997:25, т. 42, Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 36, Ojha/Комисия, T‑77/99, EU:T:2001:71, т. 57, Recalde Langarica/Комисия, T‑344/99, EU:T:2001:237, т. 60, Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, EU:T:2005:447, т. 52 и De Brito Sequeira Carvalho/Комисия и Комисия/De Brito Sequeira Carvalho, EU:T:2009:382, т. 96
Съд на публичната служба — решения Bianchi/ETF, F‑38/06, EU:F:2007:117, т. 45 и 48 и Talvela/Комисия, F‑43/06, EU:F:2007:162, т. 59—62
3. Само обстоятелството, че някои документи не са били добавени в служебното досие на длъжностното лице, не може да обоснове отмяната на увреждащ акт, ако те действително са били съобщени на заинтересованото лице.
Всъщност от член 26, втора алинея от Правилника следва, че забраната за противопоставяне на дадено длъжностно лице на документи относно административния му статут се прилага само за документите, които не са му били предварително съобщени. Тя не се прилага за документите, които, макар да са съобщени на лицето, все още не са добавени в служебното му досие. В случай че институцията не включи такива документи в служебното досие на длъжностното лице, последното винаги може да направи искане в този смисъл съгласно член 90, параграф 1 от Правилника, а при отхвърляне на искането — да подаде жалба по административен ред. В никакъв случай обаче не може на институцията да се попречи да вземе решение в интерес на службата въз основа на документи, които са били предварително съобщени на длъжностното лице, само под предлог, че те не са били добавени в служебното му досие.
(вж. точка 49)
Позоваване на:
Съд — решение Ojha/Комисия, EU:C:1996:434, т. 68
Първоинстанционен съд — решение Recalde Langarica/Комисия, EU:T:2001:237, т. 60
4. Само констатацията, че съответното длъжностно лице е познавало фактическите обстоятелства, които са в основата на увреждащ го акт, не може да се приеме за достатъчно доказателство за това, че то е имало възможност да защити надлежно интересите си преди приемането на посочения акт. За да се гарантира спазването на правото на защита на длъжностното лице, институцията трябва също да докаже с всички възможни средства, че действително е дала предварително възможност на лицето да разбере, че въпросните фактически обстоятелства, макар да не са включени в служебното му досие, могат да обосноват приемането на увреждащ го акт. Освен това съгласно принципа на правото на защита, конкретен израз на който е правото на лицето да бъде изслушано, заинтересованото лице трябва да получи възможност, преди да бъде прието неблагоприятно за него решение, да изложи надлежно становището си по въпроса за наличието и релевантността на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се взема това решение. В това отношение, ако ръководителят на дадено длъжностно лице реши да проведе събеседване с него, администрацията трябва да следи за това съответното длъжностно лице да получи ясна информация за предвидената мярка и особено за предмета на събеседването, за да може надлежно да изрази становището си преди приемането на неблагоприятно за него решение.
Въпреки това, за да доведе нарушението на правото на изслушване до отмяна на увреждащия акт, е необходимо също да се провери дали е възможно при липса на това нарушение резултатът от процедурата да бъде друг. При тази проверка е важно да се отчетат всички обстоятелства по случая, и по-специално естеството на оплакванията и тежестта на допуснатите процесуални нарушения с оглед на гаранциите, с които е могло да разполага длъжностното лице.
В това отношение, когато увреждащият акт се основава на оплаквания, произтичащи от субективни оценки, които следователно поради естеството си могат да се променят, изслушването на длъжностното лице преди изготвянето на посочения акт би му позволило да изложи надлежно становището си и по този начин може би да промени направената за него оценка.
(вж. точки 55, 57, 65 и 66)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение De Brito Sequeira Carvalho/Комисия и Комисия/De Brito Sequeira Carvalho, EU:T:2009:382, т. 94
Съд на публичната служба — решения Nastvogel/Съвет, F‑4/10, EU:F:2011:134, т. 94, Possanzini/Frontex, F‑124/11, EU:F:2013:137, т. 60, CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 38, Delcroix/ЕСВД, F‑11/13, EU:F:2014:91, т. 35 и 42 и Tzikas/ERA, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 55