Дело C‑188/15

Asma BougnaouiиAssociation de défense des droits de l’homme (ADDH)

срещу

Micropole SA

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране — Дискриминация, основана на религия или убеждение — Основно и определящо професията изискване — Понятие — Желание на клиент услугите да не бъдат предоставяни от служителка, носеща ислямска забрадка“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г.

1.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Понятие за религия — Обхват

(член 10, параграф 1 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Основно и определящо професията изискване — Понятие — Воля на работодател да вземе предвид желанията на клиент предлаганите от работодателя услуги да не бъдат предоставяни от служителка, която носи ислямска забрадка — Изключване

(съображение 23 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.      Що се отнася до понятието „религия“, употребено в член 1 от тази директива, следва да се отбележи, че то не е определено в нея.

При все това в съображение 1 от Директива 2000/78 законодателят на Съюза посочва основните права, гарантирани с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), която предвижда в член 9, че всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, като това право включва свободата на всяко лице да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

В същото съображение законодателят на Съюза посочва и общите за държавите членки конституционни традиции като основни принципи на правото на Съюза. Сред правата, произтичащи от тези общи традиции и утвърдени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), е и правото на свобода на съвестта и религията, закрепено в член 10, параграф 1 от Хартата. Съгласно посочената разпоредба това право включва свободата на всяко лице да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), гарантираното в член 10, параграф 1 право съответства на правото, гарантирано в член 9 от ЕКПЧ, и съгласно член 52, параграф 3 от Хартата има същия смисъл и същия обхват.

Доколкото в ЕКПЧ, а впоследствие и в Хартата, понятието „религия“ се възприема в широк смисъл, тъй като в него се включва свободата на лицата да изповядват религията си, следва да се приеме, че волята на законодателя на Съюза е да възприеме същия подход и при приемане на Директива 2000/78, поради което понятието „религия“, употребено в член 1 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както самите убеждения (forum internum), така и публичното изповядване на вярата (forum externum).

(вж. т. 27—30)

2.      Член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че волята на работодателя да вземе предвид желанията на клиент предлаганите от работодателя услуги да не бъдат предоставяни от служителка, която носи ислямска забрадка, не може да се смята за основно и определящо професията изискване по смисъла на тази разпоредба.

От друга страна, следва да се подчертае, че в съответствие със съображение 23 от Директива 2000/78 само при много ограничени обстоятелства дадена характеристика, свързана по-специално с религията, може да съставлява основно и определящо професията изискване.

Необходимо е да се подчертае и че съгласно самия текст на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 разглежданата характеристика може да съставлява такова изискване само „поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват“.

От тези обстоятелства следва, че понятието „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на тази разпоредба се отнася до изискване, което е обективно продиктувано от характера на разглежданата професионална дейност или от контекста, в който тя се упражнява. То обаче не може да обхваща субективни съображения като волята на работодателя да вземе предвид специфични желания на клиента.

(вж. т. 38—41 и диспозитива)