РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
14 декември 2010 година
Дело F-67/05 RENV
Christos Michail
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба след отмяна — Доклад за развитие на кариерата — Процедура по оценяване за 2003 г. — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Michail иска по-конкретно отмяна на доклада за развитите на кариерата му за периода от 1 април до 31 декември 2003 г., както и отмяна на решението от 15 април 2005 г. за отхвърляне на административната жалба, подадена от него на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз
Решение: Отменя доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 април до 31 декември 2003 г. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 1 000 EUR. Комисията понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Длъжностно лице, което не е изпълнявало никакви подлежащи на оценяване функции през референтния период
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Длъжностно лице, което не е изпълнявало никакви подлежащи на оценяване функции през референтния период
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура — Различно протичане в зависимост от наличието или липсата на увреждащ акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. При изготвяне на доклад за развитие на кариерата оценителите могат да се основават на предходните доклади за развитите на кариерата на съответното длъжностно лице за предоставяне на оценки за заслуги, когато поради изключително положение, за което администрацията носи изцяло отговорност, те не могат да дадат оценка поради липсата на подлежащи на оценяване задачи. Тъй като оценителите трябва все пак да вземат решение, зачитащо интересите на съответното длъжностно лице, в съответствие със задължението им за полагане на грижа те могат разумно да приемат, че ако на длъжностното лице са били възложени задачи през референтния период, при изпълнението им то е щяло да прояви поне същите способности и ефикасност и да има поне същото поведение в службата както през периода, оценен с предходните доклади за развитие на кариерата.
(вж. точка 56)
2. Доколкото през референтния период длъжностното лице не е изпълнило подлежащи на оценяване задачи, не е релевантен въпросът кой е компетентен да изготви доклада за развитие на кариерата. При това положение администрацията може основателно да реши да възложи изготвянето на посочения доклад на лицето, което намира за най-подходящо.
(вж. точка 62)
3. Администрацията е длъжна да излага пълни и подробни мотиви в атестационните доклади и да предоставя на заинтересованото лице възможност да изрази становище по тях. По принцип в атестационните доклади тези мотиви се съдържат в графата „Обща оценка“ на формуляра ad hoc. Те са изложени в три пункта, съответно относно способностите, ефективността и поведението в службата, в таблицата с аналитичната оценка от същия формуляр. Придружаващите аналитичните оценки общи коментари трябва да позволят на оценяваното лице да прецени основателността им, след като напълно се е запознало със случая, и да позволят на съдилищата на Съюза при необходимост да упражнят съдебен контрол, като в това отношение е важно тези оценки да са съгласувани с обосноваващите ги коментари.
(вж. точка 80)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 май 2005 г., Piro/Комисия, T‑193/03, Recueil FP, стр. I‑A‑121 и II‑547, точка 41; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 61; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 80
4. Във въведената от членове 90 и 91 от Правилника система на правни средства за защита искът за обезщетение, който представлява самостоятелно средство за защита по отношение на жалбата за отмяна, е допустим само ако преди него е проведена досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това дали вредата, чието обезщетяване се иска, е настъпила в резултат на увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или от поведение на администрацията, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице трябва да сезира органа по назначаването с административна жалба срещу въпросния акт в предвидения за това срок. За сметка на това във втория случай административната процедура трябва да започне с подаването на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, което цели да бъде получено обезщетение. Единствено изричното или мълчаливо отхвърляне на това искане представлява увреждащо решение, срещу което може да се подаде административна жалба, и само след изрично или мълчаливо отхвърляне на тази жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред Съда на публичната служба.
(вж. точка 112)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, точка 83 и цитираната съдебна практика