Жалба, подадена на 20 февруари 2009 г. - Франция/Комисия
(Дело T-79/09)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и A.-L. Vendrolini)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
да се отмени обжалваното решение,
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2008) 7846 окончателен на Комисията от 10 декември 2008 г., с което Комисията е приела, че вноските, първоначално доброволни, а впоследствие задължителни, които междуотрасловите организации събират от членовете на представляваните от тях професии, с цел финансиране на дейностите, които тези организации могат да извършват, са мярка, която представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква по същество правно основание, изведено от:
- непознаване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото Комисията е приела, противно на поддържаното от френското правителство, че тези доброволни задължителни вноски представлявали парафискални такси, тоест държавни ресурси, въпреки че:
- процедурата за признаване на междуотрасловите организации, както и процедурата за разширяване на междуотрасловите споразумения не можели да се считат за средства, с които държавата изпълнява дадена политика, която тя предварително е определила,
- ставката, размерът, предназначението и използването на доброволните задължителни вноски били определени от междуотрасловите организации в техните споразумения, без намесата на публичните органи на нито един стадий,
- доброволните задължителни вноски били задължително използвани за финансиране на дейността, за която са предназначени и никога не били предоставяни на разположение на публичните органи,
- лицата, дължащи доброволна задължителна вноска, се възползвали задължително от дейности, финансирани с последната и всички оператори в даден отрасъл понасяли нейната тежест в качеството си на купувачи или продавачи на съответния продукт.
____________