Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 12 декември 2023 г. — Cairo Network Srl/Ministero delle Imprese e del Made in Italy, Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni
(Дело C-764/23, Cairo Network)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподател: Cairo Network Srl
Ответници: Ministero delle Imprese e del Made in Italy, Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni
Преюдициални въпроси
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 6 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, параграф 1, първа алинея от Директива № 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)1 и член 31 от Директива (ЕС) 2018/19722 , да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (член 1, параграф 1037 от Legge n. 205/2017 (Закон № 205/2017), която в положение от значение за Общността ограничава последиците на жалбата за отмяна, като възпрепятства възстановяването или поправянето в натура, и ограничава обезпечителната закрила до плащането на авансова сума, накърнявайки ефективната съдебна защита?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 3, параграфи 3 и 3а и членове 8 и 9 от Директива 2002/21/ЕО (т.нар. „Рамкова директива“), изменена с Директива 2009/140/ЕО1 , както и членове 5, 6, 8, 9 и 45 от Директива (ЕС) 2018/1972, да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената в Италианската република с член 1, параграф 1031-bis от Legge di Bilancio 2018 (Закон за бюджета за 2018 г.), както е въведен с член 1, параграф 1105 от Legge di Bilancio 2019 (Закон за бюджета за 2019 г.), която лишава независимия административен орган от регулаторните му функции или най-малкото значително ги ограничава, като установява разпределянето на допълнителен предавателен капацитет чрез възмездна процедура с възлагане въз основа на критерия „най-изгодна икономическа оферта“ и с участието на традиционните оператори?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), членове 3, 5, 7 и 14 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март [2002] година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение)1 , членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги2 , съображения 11 и 20 от Решение (ЕС) 2017/899, както и принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031-bis, 1031-ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на [Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni] (регулаторен орган в областта на съобщенията, наричан по-нататък „AGCOM“) № 39/19/CONS, 128/19/CONS и 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифровата телевизионна услуга, при която за целите на преобразуването „на правата на ползване на честотите“ в „права на ползване на предавателния капацитет“ не се извършва равностойно преобразуване, а част от капацитета се запазва за възмездн[а] процедура, като на оператора се налагат допълнителни разходи, за да си осигури запазването на законно придобитите във времето правомощия?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), членове 3, 5, 7 и 14 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март [2002] година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение), членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, съображения 11 и 20 от Решение (ЕС) 2017/899, принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [режим] като въведения с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031-bis, 1031-ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, в който не се приемат структурни мерки за поправяне на възникналото преди това положение на неравенство, като се имат предвид и установените по-рано от вътрешната и наднационалната съдебна практика нередности, и не се разграничава положението на оператора, който е получил честота в резултат на възмездна състезателна процедура, като е предвидено правото да я запази, или, напротив, приетите от AGCOM неструктурни мерки по отношение на предприятията, намиращи се в положението на традиционни оператори, които първоначално са титуляри на т.нар. „надвишаващи“ канали, са подходящи и пропорционални?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), членове 3, 5, 7 и 14 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март [2002] година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение), членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, съображения 11 и 20 от Решение (ЕС) 2017/899, принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031-bis, 1031-ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, която не отчита оправданите правни очаквания на оператор, придобил право на ползване на честотата след приключване на възмездна състезателна процедура, в която е било изрично предвидено правото на честота с подобно покритие и за същата продължителност като правото на ползване?
____________
1 ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г
., глава 13, том 35, стр. 195.
1 Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36).
1 Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37).
1 ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г
., глава 13, том 35, стр. 183.
1 ОВ L 249, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г
., глава 8, том 1, стр. 132.