Дело C‑261/13 P

Peter Schönberger

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Петиция до Европейския парламент — Решение за оставяне на петицията без разглеждане — Жалба за отмяна — Понятие „обжалваем акт“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 декември 2014 г.

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията по петициите на Парламента, с което тя се произнася по хода, който следва да бъде даден на обявена за допустима петиция — Право на Парламента на преценка от политическо естество — Изключване на понятието

(член 20, втора алинея, буква г) ДФЕС и членове 24 ДФЕС, 227 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 215—217 от Правилника за дейността на Европейския парламент)

Съгласно член 263, първа алинея ДФЕС Съдът е компетентен да осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Парламента, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни. Актове, които подлежат на обжалване, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

Решение, с което Парламентът, до който е отправена петиция, преценява, че тя не отговаря на изискванията по член 227 ДФЕС, трябва да може да бъде предмет на съдебен контрол, като се има предвид, че то може да засегне правото на петиции на заинтересованото лице. Същото се отнася за решението, с което Парламентът, не спазвайки самата същност на правото на петиции, би отказал или би се въздържал да се запознае с отправена до него петиция и вследствие на това да провери дали тя отговаря на изискванията по член 227 ДФЕС.

Отрицателните решения на Парламента по въпроса дали изискванията по член 227 ДФЕС са изпълнени, трябва да са мотивирани така, че да позволят на вносителя на петицията да узнае кое от посочените условия не е изпълнено в неговия случай. В това отношение кратко изложение на мотивите отговаря на това изискване.

В замяна на това, както от разпоредбите на ДФЕС, така и от правилата, приети от Парламента, уреждащи правото на петиции, записани в членове 215—217 от Вътрешния правилник на Парламента, произтича, че когато става въпрос за петиция, за която се преценява, че отговаря на изискванията по член 227 ДФЕС, Парламентът разполага с широко право на преценка от политически характер относно мерките, които следва да бъдат предприети във връзка с тази петиция. От това следва, че решение, взето в това отношение, не попада в обхвата на съдебния контрол, независимо че с такова решение самият Парламент взема посочените мерки или преценява, че не е в състояние да направи това, и изпраща петицията на институцията или на компетентната служба, с цел те да вземат тези мерки.

(вж. точки 13, 22—24)