РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
8 ноември 2012 година
Дело T‑268/11 P
Европейска комисия
срещу
Guido Strack
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Отпуски — Отпуск по болест — Отмяна в първоинстанционното производство на решението на Комисията да откаже прехвърлянето на неизползваните от заинтересованото лице дни годишен отпуск — Член 4 от приложение V към Правилника — Член 1д, параграф 2 от Правилника — Директива 2003/88/ЕО — Основателна жалба — Спор, по който може да се постанови окончателно решение — Отхвърляне на жалбата“
Предмет: Жалба за частична отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 15 март 2011 г. по дело Strack/Комисия (F‑120/07)
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 15 март 2011 г. по дело Strack/Комисия (F‑120/07). Отхвърля жалбата, подадена от г‑н Guido Strack до Съда на публичната служба по дело F‑120/07. Г‑н Strack и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство.
Резюме
1. Жалба за отмяна — Правни основания — Правно основание, повдигнато служебно от съдията — Правно основание относно законосъобразността по същество на обжалвания акт — Правно основание, което спада към нарушаване на норма относно прилагането на Договора — Изключване
(член 263 ДФЕС)
2. Актове на институциите — Директиви — Пряко налагане на задължения на институциите на Съюза в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(член 288 ДФЕС; Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Принцип на социалното право на Съюза, който се ползва с особено значение
(член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прехвърляне за следващата година на всички неизползвани дни отпуск — Условия — Съвместимост на член 4 от приложение V към Правилника с член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Лишаване от правото на платен годишен отпуск — Липса
(член 4, първа алинея от приложение V към Правилника за длъжностните лица; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Член 1д, параграф 2 от Правилника — Тълкуване — Съответстващо тълкуване на член 7 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Липса — Различен предмет
(член 336 ДФЕС; член 1д, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 4, първа алинея от приложение V към Правилника за длъжностните лица; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Право на Съюза — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Отчитане на текстовете на различни езици
7. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прекратяване на служебно правоотношение — Компенсаторна надбавка за неизползван отпуск — Условиe за предоставяне — Неизползван отпуск поради изискванията на службата — Понятие — Отсъствие от служба поради отпуск по болест — Изключване
(член 59 от Правилника за длъжностните лица; член 4, първа и втора алинея от приложение V към Правилника за длъжностните лица)
8. Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура — Различно протичане в зависимост от наличието или липсата на акт с неблагоприятни последици
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 24)
Позоваване на:
Съд — 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 67; 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точка 40
Общ съд — 6 май 2010 г. Керелов/Комисия, T‑100/08 P, точка 13
2. Адресати на директивите са държавите членки, а не институциите на Съюза. Разпоредбите на Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време следователно не могат да се приемат за налагащи, като такива, на задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. От това следва, че разпоредбите на директивата не могат да бъдат, като такива, източник на задължения за Комисията при упражняване на правомощието ѝ да взема решения с оглед на уреждането на отношенията с нейния персонал, а следователно и не могат да обосноват възражение за незаконосъобразност на Правилника за длъжностните лица.
Обстоятелството обаче, че директивата, като такава, не обвързва институциите и че тя не може да бъде основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на разпоредба от Правилника за длъжностните лица, не може да изключи възможността да се направи позоваване на правилата или принципите, установени в директивата, срещу институции, когато сами по себе си те са само специфичен израз на основни правила от Договора и на основни принципи, които са наложени пряко на посочените институции.
Освен това дадена директива би могла да обвърже институция, когато в рамките на своята организационна самостоятелност и на Правилника тя възнамерява да изпълни специфично задължение, закрепено в директива, или в случай, когато акт с общо действие за вътрешно приложение сам по себе си изрично препраща към мерките, приети от законодателя на Съюза в приложение на Договорите.
Накрая, институциите трябва в съответствие със задължението си за лоялност, което те носят, да вземат предвид в качеството си на работодател законодателните разпоредби, приети в рамките на Съюза, които налагат по-специално минимални изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и работа на работниците и служителите в държавите членки чрез сближаване на законодателствата и на националните практики.
(вж. точки 40—44)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2003 г., Rinke, C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точки 25—28
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, Сборник, стр. II‑6515, точки 51 и 52 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, СбСПС, стр. I‑A‑1‑1054 и II‑A‑1‑567, точки 113, 116, 118 и 119; 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, СбСПС, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841, точка 86
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 46—48)
Позоваване на:
Съд — 22 ноември 2011 г., KHS, C‑214/10, Сборник, стр. I‑11757, точка 37; 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, точка 16 и цитираната съдебна практика; 3 май 2012 г., Neidel, C‑337/10, точка 40; 21 юни 2012 г., ANGED, C‑78/11, точки 17 и 18 и цитираната съдебна практика
4. Дори да се предположи, че правото на годишен отпуск може да се приеме за основен принцип на правото, който се налага пряко на институциите в отношенията им с техния персонал и съгласно който би могло да се прецени законосъобразността на един от актовете им, във всеки случай не може да се приеме, че член 4 от приложение V към Правилника лишава длъжностните лица от упражняването на това право.
Всъщност този член се ограничава до определянето на условията за прехвърляне и компенсиране в случай на неизползвани дни годишен отпуск, като позволява автоматичното прехвърляне на дванадесет дни неизползван годишен отпуск за следващата година и като предвижда възможност за прехвърляне на дните, които надхвърлят този праг, когато изчерпването на годишния отпуск е поради изискванията на службата. Така не може да се приеме, че член 4 от приложение V към Правилника обвързва предоставянето или упражняването на правото на годишен отпуск с условие, което го изпразва от съдържание, или че е несъвместим със структурата и целта на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време. Впрочем изискването за обвързване на прехвърлянето и компенсирането относно неизползвания годишен отпуск с определени условия изглежда обосновано както от необходимостта да се избегне безгранично натрупване на неизползван отпуск, така и от защитата на финансовите интереси на Съюза.
Освен това не може да се поддържа, че институциите не са взели предвид при изготвянето на релевантните уставни норми разпоредбите, приети в рамките на Съюза, каквито са минималните изисквания на член 7 от Директива 2003/88, които се налагат на държавите членки, при положение че от текста на член 4 от приложение V към Правилника по никакъв начин не става ясно, че той не съответства на посочените изисквания.
(вж. точки 49—51)
5. От прочита на член 1д, параграф 2 от Правилника не може да се изведе, че този член съответства на положение, в което институциите чрез включването му в Правилника са искали да приведат в изпълнение особено задължение, посочено в Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, или че съдържащото се в този член позоваване на минималните изисквания, приложими по силата на мерките, приети съгласно Договорите в областта на здравето и безопасността, препраща към член 7, параграф 1 от директивата, при положение че предметът на последната се различава от този на член 1д от Правилника.
Всъщност член 1д от Правилника, който се съдържа в общите разпоредби на глава I от него, се отнася до съвместимостта на условията за работа на длъжностните лица на активна служба с „подходящи стандарти за здравословни и безопасни условия“, което, изглежда, включва минималните технически изисквания за защита на здравето и безопасността на работниците на работното им място, които не се уреждат от другите разпоредби на Правилника, а не минималните изисквания за безопасност и здраве най-общо, като обхващат и тези относно организацията на работното време, посочени в Директива 2003/88, и по-специално годишния отпуск. Всъщност толкова широко тълкуване на член 1д, параграф 2 от Правилника би противоречало на автономията на законодателя на Съюза в областта на публичната служба, установена в член 336 ДФЕС.
Освен това Правилникът съдържа особени разпоредби за организацията на работното време и отпуските в дял IV и в приложение V към него. Условията за прехвърляне или компенсиране на неизползваните дни годишен отпуск за следващата година по-специално са уредени в член 4 от приложение V към Правилника. Тъй като тази разпоредба съдържа ясно и точно правило, което ограничава правото на прехвърляне и компенсирането на годишния отпуск спрямо броя на неизползваните дни отпуск, не може да се приложат разпоредбите на Директива 2003/88, като се прави позоваване на друга разпоредба от Правилника, каквато е член 1д, като представляваща правило с общо приложение, което позволява да се направи изключение от особените разпоредби в съответната област от Правилника. Това би довело до contra legem тълкуване на Правилника.
(вж. точки 52—54)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 58)
Позоваване на:
Общ съд — 13 септември 2011 г., Zangerl-Posselt/Комисия, T‑62/10 P, точка 42 и цитираната съдебна практика
7. От член 4, първа алинея от приложение V към Правилника следва, че прехвърлените дни от неизползвания отпуск могат да надвишават дванадесет дни само ако длъжностното лице не е могло да използва годишния си отпуск през текущата календарна година поради причини, свързани с изискванията на службата. Освен това член 4, втора алинея от приложение V към Правилника предоставя на длъжностното лице, чието служебно правоотношение е прекратено, правото на предвидената в тази разпоредба компенсаторна надбавка единствено в границите на неизползвания поради изискванията на службата годишен отпуск.
Думите „изискванията на службата“, използвани в член 4, първа алинея от приложение V към Правилника, трябва да се тълкуват като обхващащи професионална дейност, която възпрепятства длъжностното лице поради задачите, с които е натоварено, да се възползва от годишния отпуск, на който има право. От разпоредбата на член 59, параграф 1, първа алинея от Правилника става ясно, че длъжностното лице ще се възползва от отпуск по болест единствено ако „представи доказателство, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения“. От това следва, че когато длъжностно лице ползва отпуск по болест, то по принцип е освободено от изпълнение на служебните си задължения и следователно не е на служба по смисъла на член 4, първа алинея от приложение V към Правилника.
Всъщност изискванията на службата, посочени в член 4 от приложение V към Правилника, съответстват на причините, които могат да възпрепятстват длъжностното лице да ползва отпуск, защото трябва да изпълнява служебните си задължения, за да осъществи поставените от институцията, за която работи, задачи. Тези изисквания могат да бъдат конкретни или постоянни, но задължително трябва да са свързани с дейност в служба на институцията. Обратно, отпускът по болест позволява да се извини отсъствието на длъжностно лице поради уважителна причина. Предвид здравословното му състояние той не е длъжен да работи за институцията. Следователно понятието „изискванията на службата“ не може да се тълкува като включващо отсъствието от служба, обосновано с отпуск по болест, при това дори в случай на продължително заболяване. Не може да се приеме, че длъжностно лице в отпуск по болест е престанало да работи в служба на институцията, именно защото е освободено от това задължение.
От това следва, че правото на прехвърляне на годишен отпуск над прага от дванадесет дни трябва задължително да произтича от възпрепятстване, свързано с дейността на длъжностното лице поради упражняването на служебните му задължения, и не може да се предостави поради болест, която го е възпрепятствала да ги упражни, дори да се предположи, че е установен професионалният произход на тази болест.
(вж. точки 64—67)
Позоваване на:
Общ съд — 9 юни 2005 г., Castets/Комисия, T‑80/04, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑729, точки 28, 29 и 33; 29 март 2007 г., Verheyden/Комисия, T‑368/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑93 и II‑ A‑2‑665, точки 61— 63 и цитираната съдебна практика
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 70 и 72)
Позоваване на:
Общ съд — 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑317 и II‑A‑2‑1607, точка 127 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точка 69 и цитираната съдебна практика