ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 28 юни 2018 година(1)
Дело C‑652/16
Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова
Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков
срещу
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците
(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Стандарти за предоставяне на статут на бежанец — Директиви 2005/85 и 2011/95 — Молби за международна закрила, подадени от членовете на семейството на лице, което е поискало да му бъде предоставен статут на бежанец — Национална разпоредба, съгласно която се предоставя статут на бежанец на членовете на семейството на лице, на което е предоставен статут на бежанец — Директива 2013/32 — Право на ефективни правни средства за защита“
1. С преюдициалното запитване, предмет на настоящото заключение, Административен съд София-град (България) отправя до Съда девет преюдициални въпроса относно тълкуването на различни разпоредби от Директиви 2011/95(2) и 2013/32(3). Голяма част от тези въпроси засягат както процесуални, така и материалноправни аспекти, свързани с разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от членовете на едно и също семейство(4). Вторият, третият, осмият и деветият въпрос обаче се отнасят до аспекти, свързани с разглеждането на допустимостта на молбите за международна закрила и обхвата на контрола на първоинстанционния съд върху решенията за отказ да се предостави такава закрила, които вече са изтъквани, макар и в отчасти различен контекст, от Административен съд София-град по дело Алхето, по което представих заключението си на 17 май тази година (C‑585/16, EU:C:2018:327).
I. Правна уредба
2. За улеснение при прочита на настоящото заключение, относимите разпоредби от правото на Съюза и националното законодателство ще бъдат посочени при анализа на отделните преюдициални въпроси. Тук е достатъчно да се припомни, че в българското право разглеждането на молбите за международна закрила е уредено в Закона за убежището и бежанците (наричан по-нататък „ЗУБ“), който предвижда два вида международна закрила — едната е свързана с предоставянето на статут на бежанец (член 8 от ЗУБ), а другата произтича от предоставянето на хуманитарен статут (член 9 от ЗУБ) и съответства на субсидиарната закрила, предвидена в Директива 2011/95. Тази директива и Директива 2013/32 са транспонирани в българското право с изменения, въведени в ЗУБ с два закона, влезли в сила съответно на 16 октомври и на 28 декември 2015 г.(5).
II. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
3. Фактите по спора в главното производство са обобщени в акта за преюдициално запитване, както следва. На 16 декември 2012 г. г‑жа Ахмедбекова и семейството ѝ напускат легално Азербайджан, за да отидат в Украйна, преминавайки през Турция. По време на престоя си в Украйна, който продължил година и два месеца, г‑жа Ахмедбекова и семейството ѝ подават молба за международна закрила и са регистрирани във Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН). Без да дочакат отговор на молбата си, на 19 януари 2014 г. напускат легално Украйна на път за Турция, а от там незаконно влизат на територията на България. В същия ден са задържани при опит да напуснат България с гръцки паспорти(6).
4. На 20 януари 2014 г. г‑жа Ахмедбекова и нейният съпруг г‑н Емин Ахмедбеков подават — поотделно — молба за убежище до президента на Република България. Молбата на г‑жа Ахмедбекова е подадена и от името на непълнолетното дете на семейната двойка, родено на 5 октомври 2007 г. И двете молби са отхвърлени на 4 ноември 2014 г.
5. На 19 ноември 2014 г. г‑н Ахмедбеков подава молба за международна закрила до Държавна агенция за бежанците (наричана по-нататък „ДАБ“), която е отхвърлена с решение от 12 май 2015 г. Подадената от г‑н Ахмедбеков жалба за отмяна на това решение е отхвърлена от първоинстанционния съд на 2 ноември 2015 г. Към датата на отправяне на преюдициалното запитване е налице висящо касационно производство пред Върховен административен съд (България).
6. На 25 ноември 2014 г. г‑жа Ахмедбекова на свой ред подава до ДАБ молба за международна закрила — за себе си и за детето си. Тези молби също са отхвърлени с решение от 12 май 2015 г. Г‑жа Ахмедбекова подава жалба за отмяна на това решение пред запитващата юрисдикция. В тази жалба г‑жа Ахмедбекова посочва, че молбата ѝ за международна закрила е подадена както в лично качество, поради наличието на основателни опасения от преследване, на което е изложена във връзка с политическото ѝ мнение, така и в качеството ѝ на член на семейството на лице — в случая съпругът, който е бил обект на преследване в своята страна.
7. От акта за преюдициално запитване е видно, че за г‑жа Ахмедбекова и детето ѝ е издадено решение за връщане по смисъла на Директива 2008/115(7).
8. С решение от 5 декември 2016 г. Административен съд София-град решава да спре висящото пред него производство и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) от [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията за субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
2) Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 3 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на придружен непълнолетен, подадена от негов родител, когато тази молба е обоснована с качеството на детето на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от [Конвенцията за статута на бежанците, сключена на 28 юли 1951 г. и влязла в сила на 22 април 1954 г. (наричана по-нататък:] „Женевската конвенция“(8)?
3) Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 1 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на пълнолетно лице, когато тази молба е обоснована в хода на процедурите пред компетентния административен орган единствено с качеството на кандидата на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция, и кандидатът няма право да упражнява трудова дейност към момента на подаването на молбата?
4) Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
5) Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила(9)?
6) Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
7) Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
8) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да разгледа по същество заявени нови основания за международна закрила в хода на съдебното производство, които не са посочени в жалбата до съда, подадена срещу решение за отказ да се предостави международна закрила?
9) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да прецени допустимостта на молбата за международна закрила на основание чл. 33, параграф 2, буква д) от същата директива в съдебно производство по обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, при условие че с обжалваното решение молбата е преценена от гледна точка на това [дали] кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?“.
9. Писмени становища пред Съда са представили Република Гърция, Чешката република, Обединеното кралство, Унгария и Комисията.
III. Анализ
1. Предварителни бележки
10. В самото начало следва да се отбележи, че на същите основания като посочените в точки 58—61 от представеното от мен на 17 май 2018 г. заключение по дело Алхето (C‑585/16, EU:C:2018:327), към които си позволявам да препратя, Директива 2013/32 е неприложима ratione temporis към фактите по спора в главното производство. Всъщност, тъй като г‑жа Ахмедбекова подава молбата си за международна закрила и тази от името на детето си на 25 ноември 2014 г., по силата както на националното право (параграф 37 от закона за транспониране на Директива 2013/32)(10), така и на правото на Съюза (член 52, първа алинея, второ изречение от Директива 2013/32) тези молби — предхождащи както датата на влизане в сила на закона за транспониране на Директива 2013/32 в българското право (28 декември 2015 г.), така и датата, предвидена в член 52, първа алинея, първо изречение от тази директива (20 юли 2015 г.) — следва да се разгледат въз основа на разпоредбите, с които в българското право се транспонира Директива 2005/85, която предхожда Директива 2013/32(11). При това положение, когато е възможно, ще преформулирам преюдициалните въпроси, поставени от Административен съд София-град, като приемам, че се отнасят до Директива 2005/85.
11. Що се отнася до Директива 2011/95, въз основа на информацията, предоставена от Административен съд София-град в преюдициалното запитване по дело Алхето, същата е транспонирана в българското право със закон, влязъл в сила на 16 октомври 2015 г., който не може да се прилага обратна сила. Следователно този закон е неприложим към молбата за международна закрила на г‑жа Ахмедбекова и към молбата, подадена от нея от името на детето ѝ — които са подадени на 25 ноември 2014 г. и отхвърлени с решение от 12 май 2015 г. — също както не е била приложима към подадената от г‑жа Алхето молба за международна закрила(12). За разлика обаче от преюдициалното запитване по дело Алхето, в акта за преюдициално запитване, предмет на настоящото дело, Административен съд София-град не се произнася изрично по тази неприложимост, нито посочва евентуални различия в редакциите на относимите разпоредби на ЗУБ, които са последвали след транспонирането на Директива 2004/83(13), предхождаща Директива 2011/95, и на последната директива. От друга страна, Директива 2011/95 е безспорно приложима към фактите по главното производство и при всички случаи отговорът на преюдициалните въпроси относно тълкуването на нейните разпоредби няма да е различен, дори ако се вземат под внимание съответните разпоредби на Директива 2004/83. Поради това не считам за необходимо да преформулирам тези въпроси.
2. По първия, втория и третия преюдициален въпрос
12. Първите три преюдициални въпроса се отнасят до тълкуването на член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 и ще бъдат разгледани заедно.
13. Съгласно член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 „[…] от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива [2011/95], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член“. В параграф 2, буква д) от този член се уточнява, че „[д]ържавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако: […] д) лице на издръжка на кандидата е подало молба, след като в съответствие с член 7, параграф 2 се е съгласило, че неговият случай е част от молбата, която е подадена от негово име, и когато не са налице обстоятелства в положението на лицето на издръжка, които да оправдават отделна молба“.
14. От акта за преюдициално запитване е видно, че в ЗУБ не съществува разпоредба, съответстваща на член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32. Поради това ДАБ е разгледала по същество молбите за международна закрила, предмет на главното производство, без предварително да прецени допустимостта им въз основа на предвиденото в тази разпоредба основание.
15. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали разглеждането на допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 е задължително и дали тази разпоредба има директен ефект. С втория и третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали при обстоятелства като тези в главното производство молба за международна закрила може да се счита за недопустима по смисъла на горепосочената разпоредба, когато е обоснована с качеството на подалото я лице на член на семейството на кандидат за убежище по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция. Този въпрос е отправен, от една страна, с оглед на хипотезата, при която молбата е подадена от съпруга/съпругата на кандидата за убежище от името на непълнолетното дете на семейната двойка (втори преюдициален въпрос), и от друга страна, на хипотезата, при която молбата е подадена от съпруга/съпругата от свое име (трети преюдициален въпрос).
16. Тъй като — както посочих в точка 10 от настоящото заключение — Директива 2013/32 е неприложима ratione temporis към фактите по спора в главното производство, всички изложени по-горе преюдициални въпроси ще бъдат преформулирани в смисъл, че се отнасят до член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85, чийто текст е почти дословно възпроизведен в член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32, с която е преработена Директива 2005/85.
17. Както вече имах възможността да поясня в точки 78—80 от заключението си от 17 май 2018 г. по дело Алхето (C‑585/16, EU:C:2018:327), от текста на член 25, параграф 1 от Директива 2005/85 е видно, че държавите членки имат възможност, а не задължение да предвидят в съответните национални процедури за разглеждане на молбите за убежище основанията за недопустимост, посочени в параграф 2 от този член, докато от съображение 22 от посочената директива се разбира, че член 25 от последната представлява изключение от правилото, че всички молби за убежище трябва да бъдат разгледани по същество от компетентните органи на държавите членки(14).
18. С други думи, член 25, параграф 1 от Директива 2005/85 се ограничава да оправомощи държавите членки да не разглеждат по същество молба за убежище, когато е налице едно от предвидените в параграф 2 от този член основания за недопустимост, но не ги задължава нито да въведат в своите законодателства задължението за компетентните органи да разглеждат допустимостта на молбите за убежище, нито да предвидят, при наличие на едно от гореспоменатите основания, автоматичното отхвърляне на молбата без разглеждане по същество.
19. Следователно при транспонирането на Директива 2005/85 българският законодател е могъл с пълно основание да реши, както е направил, да не транспонира всички или някои основания за недопустимост на молбата за убежище, предвидени в член 25, параграф 2 от Директива 2005/85, и по-специално основанието, следващо от буква ж) от тази разпоредба.
20. Ето защо — доколкото от Съда се иска да се произнесе по задължителността на разглеждането на допустимостта на молбите за международна закрила по смисъла на член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85 — на първия преюдициален въпрос, във вида, в който е преформулиран, следва да се отговори, че член 25 от тази директива, разглеждан в светлината на съображение 22, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да разглеждат допустимостта на молба за убежище въз основа на предвидените в параграф 2 от този член основания, нито да отхвърлят тази молба, в случай че е налице едно от тези основания.
21. Предвид този отговор не е необходимо произнасяне по първия преюдициален въпрос, във вида, в който е преформулиран — в частта, в която от Съда се иска да изясни дали член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85 има директен ефект.
22. Що се отнася до втория и третия преюдициален въпрос, така както са преформулирани, тъй като от отговора на първия преюдициален въпрос следва, че съгласно българското право, приложимо към разглеждането на молбите за международна закрила на г‑жа Ахмедбекова и на нейното дете, тези молби при всички случаи не са можели да бъдат обявени за недопустими на основанието, предвидено в член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85, тези въпроси очевидно са от хипотетично естество и следователно са недопустими(15). Ето защо по-нататък ще ги разгледам накратко само при условията на евентуалност.
23. Запитващата юрисдикция посочва, че няма постоянна практика на Върховния административен съд (България) по въпроса дали е допустимо молба за международна закрила, основана на опасения от преследване срещу лице, което е член на същото семейство като кандидата, да се разгледа в рамките на процедура, отделна от тази по подадената от това лице молба за убежище. Всъщност член 32 от Административнопроцесуалния кодекс, който по силата на член 2, алинея 1 от същия се прилага за административните производства пред всички български органи, доколкото със закон не е установено друго, предвижда, че когато в рамките на отделни производства „правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна“. С оглед на обстоятелствата по главното производство Административен съд София-град отбелязва, че молбата за международна закрила, подадена от г‑жа Ахмедбекова от името на непълнолетното ѝ дете, следвало да се счита като част от молбата на г‑н Ахмедбеков, тъй като в нейна подкрепа са посочени отнасящи се до него основания, и иска да установи дали поради тази причина въпросната молба не трябва да се счита за недопустима по силата на член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 (член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85 в преформулираната редакция на преюдициалните въпроси)(16). Що се отнася до молбата, подадена от г‑жа Ахмедбекова в лично качество, запитващата юрисдикция иска да установи дали същата може да бъде подадена отделно от молбата на г‑н Ахмедбеков, доколкото в подкрепа на молбата си г‑жа Ахмедбекова изтъква факта, че е член на семейството му.
24. Член 6, параграф 2 от Директива 2005/85 предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице(17) има право да подаде молба за убежище от свое име“. Съгласно параграф 3 от този член, ако държавите членки предвидят, че може да бъде подавана молба от кандидата от името на лицата на негова издръжка, те гарантират „пълнолетните лица на издръжка на кандидата да са дали съгласието си молбата да бъде подадена от тяхно име; при липса на съгласие тези лица имат възможност да подадат молба от свое име“(18).
25. От тези разпоредби следва, че лице, което е навършило пълнолетие и е дееспособно, има право да подаде молба за международна закрила от свое име, независимо от обстоятелството, че единственото посочено в подкрепа на молбата му основание е фактът, че е член на семейството на лице, поискало да му бъде предоставен статут на бежанец. От тези разпоредби освен това се разбира, че молба за международна закрила не може да бъде подадена от кандидат от името на пълнолетно лице, което е дееспособно, освен в случай, когато това лице е на негова издръжка(19) и изрично се е съгласило с този начин на действие, отказвайки се от правото да подаде молба от свое име.
26. От акта за преюдициално запитване обаче не следва нито че трябва да се приеме, че г‑жа Ахмедбекова е на издръжка на съпруга си(20), нито че тя се е съгласила той да подаде молба за международна закрила от нейно име. Безспорно е впрочем, че г‑н Ахмедбеков не е подал такава молба от името на съпругата си. Напротив, двамата съпрузи винаги са започвали отделни процедури, както когато са се обърнали към президента на Република България, така и когато са подали молбата си до ДАБ.
27. При тези обстоятелства, при които не са изпълнени условията за прилагане на член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85, в частност условието за съгласието на заинтересованото лице, молбата на г‑жа Ахмедбекова във всеки случай не би могла да бъде обявена за недопустима на основанието, предвидено в тази разпоредба, дори ако същата беше транспонирана в българското право, нито е могла да се счита за част от молбата на г‑н Ахмедбеков, а е трябвало да бъде разгледана по същество отделно, както е направила ДАБ.
28. Що се отнася до молбата, подадена от г‑жа Ахмедбекова от името на непълнолетното ѝ дете, ще отбележа, че и в този случай член 6, параграф 3 от Директива 2005/85 не поставя възможността кандидат да подаде молба за международна закрила от името на непълнолетно лице на негова издръжка в зависимост от вида основания, посочени в подкрепа на тази молба. Следователно, ако се приеме, че детето на г‑жа Ахмедбекова е на нейна издръжка, молбата, която тя подава от негово име, не би могла да се обяви за недопустима на основанието, предвидено в член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85 — дори да се предположи, че тази разпоредба е била транспонирана в българското право — само въз основа на съображението, че основанията в подкрепа на тази молба се отнасят до качеството на бежанец на г‑н Ахмедбеков(21).
3. По четвъртия преюдициален въпрос
29. С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 4, параграф 4 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че преценяването на обоснованите опасения от преследване (за целите на предоставянето на статут на бежанец) или на реалната опасност от тежки посегателства (за целите на предоставянето на субсидиарна закрила) трябва да се извърши само с оглед на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до личността на кандидата.
30. От изложените от запитващата юрисдикция съображения и от обстоятелствата в главното производство се разбира, че този въпрос има за цел да изясни дали предоставянето от страна на държава членка на статут на бежанец на кандидат за международна закрила само въз основа на обстоятелството, че този кандидат е член на семейството на лице, на което е предоставен статут на бежанец, е съвместимо със системата на Директива 2011/95.
31. Съгласно член 2, буква г) от Директива 2011/95 „бежанец“ означава „гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава […]“. По смисъла на член 4, параграф 3 от тази директива „[o]ценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай“, като се вземат под внимание елементите, посочени в букви а)—д) от тази разпоредба, сред които са — в буква в) — „индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя […], за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства“. Съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2011/95, който единствен е посочен в текста на преюдициалния въпрос, „[ф]актът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежко посегателство, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобно посегателство, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежко посегателство, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че такова преследване или тежко посегателство не би се повторило“. В член 9, параграф 1 от Директива 2011/95 са посочени критериите, на които трябва да отговаря дадено действие, за да бъде разглеждано като „действие на преследване“ по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, а в параграф 2 от този член се изброяват някои примерни форми на такива действия. В член 10, параграф 1, букви а)—д) от Директива 2011/95 са изброени елементите, които държавите членки трябва да вземат под внимание при оценяването на мотивите за преследване, посочени в член 2, буква г) от тази директива. Накрая, по силата на член 9, параграф 3 от същата директива трябва да има връзка между действията на преследване по смисъла на параграф 1 от този член и мотивите, посочени в член 10.
32. Посочените по-горе разпоредби изискват наличието на условията за предоставяне на статут на бежанец да бъде преценявано с оглед на личността на кандидата за убежище. Те обаче не изключват възможността да се приеме, че тези условия са изпълнени с оглед на съществуващата семейна връзка между кандидата и лице, станало жертва на действия на преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2011/95, което основателно се опасява от преследване на основанията, посочени в член 2, буква г) от тази директива. Макар фактът, че кандидат за убежище посочва в подкрепа на молбата си преследването срещу член на семейството, да не е достатъчен сам по себе си за тази цел, все пак следва да бъде предоставен статут на бежанец на член на семейството на бежанец, който е подал молба за това, когато въз основа на оценяването на неговото индивидуално положение и на личните обстоятелства, отнасящи се до него, и с оглед на всички относими елементи във връзка по-специално със съществуващото в държавата по произход положение и с modus operandi на субектите на преследване(22) се окаже, че поради тази семейна връзка той в лично качество има основателни опасения да стане на свой ред жертва на преследване и по отношение на него не са налице причини за изключване от кръга на лицата с този статут(23). При тези обстоятелства изискваната в член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 връзка между действията на преследване и мотивите за преследване е косвено осигурена с оглед на мотивите в основата на преследването срещу члена на семейството на кандидата.
33. Както посочва запитващата юрисдикция, това положение е изрично предвидено в съображение 36 от Директива 2011/95, съгласно което „[к]ато общо правило членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, рискуват да бъдат изложени на актове на преследване, които биха могли да представляват основание за предоставяне на статут на бежанец“(24). Впрочем самият законодател на Съюза е счел, че опасността от възникването на подобно положение на излагане на преследване е значителна.
34. Въз основа на горепосочените съображения предлагам на четвъртия преюдициален въпрос да се отговори, че Директива 2011/95, по-специално член 2, буква г) и член 4, параграф 3 от нея, разглеждани в светлината на съображение 36 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предоставянето на статут на бежанец на кандидат за международна закрила на основание на семейната му връзка с лице, което станало жертва на преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива или което основателно се опасява от преследване на основанията, посочени в член 2, буква г) от тази директива, когато въз основа на преценката на индивидуалното положение на кандидата и на личните обстоятелства, свързани с него, както и в светлината на всички относими елементи се установи, че поради тази семейна връзка той в лично качество има основателни опасения да стане на свой ред жертва на преследване.
4. По петия преюдициален въпрос
35. С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 4 от Директива 2011/95 и член 31, параграф 1 от Директива 2013/32, както и в частност съображения, свързани с висшите интереси на детето, запазването на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, не допускат национална съдебна практика, която задължава компетентния орган да разгледа в рамките на една-единствена процедура молбите за международна закрила на членовете на едно и също семейство, основани на твърдението, че само един от тях отговаря на условията за признаване на статут на бежанец, или го задължава да спре процедурата по подадените от другите членове на семейството молби до приключване на процедурата по молбата, подадена по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция.
36. На основанията, изложени в точка 10 от настоящото заключение, този преюдициален въпрос ще бъде разгледан в светлината на разпоредбите не на Директива 2013/32, а на Директива 2005/85, която я предхожда.
37. От анализа на първите три преюдициални въпроси, и по-специално от точка 27 от настоящото заключение, следва, че при обстоятелствата в главното производство молбата за международна закрила на г‑жа Ахмедбекова, при липсата на дадено от нея съгласие по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 2005/85, трябва да бъде разгледана отделно от тази на нейния съпруг, и то независимо от основанията, посочени в подкрепа на тази молба.
38. В това отношение член 9, параграф 3 от Директива 2005/85 ясно указва, че единствено за целите на прилагането на член 6, параграф 3 от тази директива, т.е. единствено в случай че молбата е била подадена от името на едно или няколко лица на издръжка, „държавите членки могат да приемат едно-единствено решение по отношение на всички лица на издръжка“, когато „молбата се основава на същите основания“(25).
39. Следователно, когато условията за прилагане на член 6, параграф 3 от Директива 2005/85 не са изпълнени — както в случая на г‑жа Ахмедбекова — компетентният орган трябва да разгледа молбите, които са подали от свое име отделните членове на едно и също семейство, в рамките на отделни процедури.
40. Целесъобразно е да се подчертае, че горното важи както в случай че — както се подразбира от някои пасажи от акта за преюдициално запитване — молбата на г‑жа Ахмедбекова до ДАБ е основана единствено на качеството ѝ на съпруга на лице, поискало статут на бежанец, така и в случай че — както, изглежда, може да се заключи от други пасажи от същия акт — тази молба е обоснована с личните опасения от преследване поради положението на съпруга ѝ.
41. Молбата на непълнолетното дете на съпрузите Ахмедбекови, подадена от негово име от г‑жа Ахмедбекова и основана на същите като посочените от нея мотиви, трябва обаче да бъде разгледана заедно с тази на майката, в съответствие с член 6, параграф 3 и член 9, параграф 3 от Директива 2005/85.
42. Тъй като запитващата юрисдикция, изглежда, счита, че отделното разглеждане на молбите за международна закрила на членовете на една и съща семейна група може да се отрази неблагоприятно на запазването на целостта на семейството или да засегне висшите интереси на непълнолетното лице, например в случай че молбите бъдат отхвърлени по различно време, ще отбележа, че тези съображения не могат да ограничат правото на кандидата, прогласено в член 6, параграф 2 от Директива 2005/85, да подаде молба за международна закрила отделно от останалите членове на своето семейство. Задача на съответната държава членка е да гарантира зачитането на горепосочените принципи в рамките на евентуалните процедури по връщане, започнати след окончателното отхвърляне на молбите за международна закрила на всеки член на семейството(26). В допълнение ще припомня, както прави Комисията в писменото си становище, че докато са „кандидати“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2005/85, т.е. докато не бъде взето окончателно решение по молбата им за убежище, г‑жа Ахмедбекова и детето ѝ се ползват от предимствата, свързани с този статус, по-специално от предвидените в Директиви 2003/09(27) и 2013/32.
43. От гореизложените съображения следва, че Директива 2005/85 не допуска молбата за международна закрила, която член на семейството на кандидат за убежище е подал от свое име, независимо на какво основание, да се счита за неразделна част от молбата на този кандидат и да се разглежда заедно с нея.
44. Изглежда обаче, че не е недопустимо нито съгласно Директива 2005/85, нито съгласно Директива 2011/95 процедурите по молби за международна закрила, подадени отделно от членовете на една и съща семейна група на основание на опасения от преследване поради положението на един от членовете на тази група, да бъдат спрени в очакване на резултата от процедурата с предмет молбата на този член, чието положение е причина за опасенията от преследване на семейната група (наричан по-нататък „основният кандидат“).
45. Според мен обаче трябва да са изпълнени три условия, за да се допусне подобно спиране. На първо място, както посочва Комисията в своето писмено становище, спирането трябва да послужи за адекватно и цялостно разглеждане на тези молби или да е в отговор на съображения, свързани със запазването на целостта на семейството или с висшите интереси на детето, и да не нарушава правото на зачитане на личния и семеен живот на съответните лица. На второ място, спирането не трябва да засяга самостоятелния характер на молбите, подадени поотделно от членовете на семейството на основния кандидат. На трето място, то не трябва да има за последица изключване на разглеждането по същество на тези молби, което трябва да е индивидуално, обективно и безпристрастно, съгласно предвиденото в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2005/85, и то независимо от резултата от молбата на основния кандидат, т.е. както ако тя бъде окончателно отхвърлена, така и ако бъде уважена.
46. Въз основа на всички гореизложени съображения на петия преюдициален въпрос следва според мен да се отговори, че Директива 2005/85, и по-специално член 6, параграфи 2 и 3 и член 9, параграф 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска молбите за международна закрила, които са подали от свое име членовете на семейството на лице, поискало предоставянето на статут на бежанец, да се считат за неразделна част от подадената от това лице молба и да се разглеждат в рамките на една-единствена процедура, включително когато почиват само на същите присъщи за това лице основания, с които е мотивирана подадената от него молба за предоставяне на статут на бежанец. Директива 2005/85 и Директива 2011/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат процедурите по молбите за международна закрила, подадени поотделно от членовете на една и съща семейна група на основание опасението от преследване поради положението на един от членовете на тази група, да бъдат спрени в очакване на резултата от процедурата по молбата за убежище на този член, чието положение е причината за опасението от преследване на семейната група. Това спиране обаче не следва да засяга самостоятелния характер на молбите, които са подали от свое име членовете на семейството на кандидата, чието положение е причината за тяхното опасение от преследване, нито да попречи на разглеждането им по същество след приключването на процедурата по разглеждане на молбата, подадена от този кандидат, независимо от резултата от нея.
5. По шестия преюдициален въпрос
47. С шестия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали Директива 2011/95 допуска национално законодателство, което предвижда предоставянето на статут на бежанец на членовете на семейството на бежанец единствено по силата на семейната им връзка с него.
48. Съгласно член 8, алинея 9 от ЗУБ „за бежанци се смятат и членовете на семейството(28) на чужденец с предоставен статут на бежанец“(29). От акта за преюдициално запитване следва, че по силата на тази разпоредба предоставянето на статут на бежанец на членовете на семейството на признато за бежанец лице е автоматично и не изисква по отношение на тези членове на семейството да се проверява дали са налице на основателни опасения от преследване, които ги засягат в лично качество. Според запитващата юрисдикция посочената разпоредба би могла да се окаже несъвместима с Директива 2011/95, която не предвижда подобен автоматизъм.
49. Ще отбележа преди всичко — както често впрочем прави запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване — че член 8, алинея 9 от ЗУБ би могъл да се приложи по отношение на г‑жа Ахмедбекова (и нейното дете) единствено в случай че подадената от г‑н Ахмедбеков молба за убежище бъде уважена. В отговор обаче на искане за разяснения, отправено от Съда на основание член 101 от Процедурния правилник на Съда, запитващата юрисдикция е уточнила, че с решение от 25 януари 2017 г. Върховният административен съд (България) е отхвърлил подадената от г‑н Ахмедбеков касационна жалба срещу решението, с което се потвърждава отхвърлянето на молбата му за убежище, като по този начин тя е окончателно отхвърлена. Следователно предвиденият в член 8, алинея 9 от ЗУБ автоматизъм не може вече да се прилага в полза на г‑жа Ахмедбекова и на нейното дете, ако за целите на прилагане на тази разпоредба се вземе под внимание положението на г‑н Ахмедбеков. Според мен обаче това не означава, че шестият преюдициален въпрос става недопустим. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че г‑жа Ахмедбекова е посочила в хода на съдебното производство допълнителни основания в подкрепа на молбата си за международна закрила, свързани с нейното лично положение. Ако обаче преценката на тези основания (от страна на запитващата юрисдикция) доведе до предоставянето на статут на бежанец на г‑жа Ахмедбекова, член 8, алинея 9 от ЗУБ би могъл да се приложи в полза на детето ѝ, чието отхвърляне от страна на ДАБ също се оспорва в главното производство. Ето защо шестият преюдициален въпрос няма чисто хипотетичен характер и продължава да има достатъчна връзка с висящия пред запитващата юрисдикция спор.
50. По същество този въпрос се отнася до съвместимостта с Директива 2011/95 на национално законодателство, което допуска автоматичното производно предоставяне на статут на бежанец на членовете на семейството на лице, което отговаря на критериите, за да бъде признато за бежанец.
51. Следва да се отбележи, че макар подобен „производен статут“ да не се съдържа в Женевската конвенция(30), която не включва принципа за целостта на семейството в определението на понятието „бежанец“(31), заключителният акт от Конференцията на пълномощните представители на Организацията на обединените нации, която е изготвила текста на Конвенцията, все пак изрично признава „основното право“ на бежанеца на цялост на семейството и препоръчва на подписалите я държави да приемат необходимите мерки за нейното запазване, както и по-общо за закрила на семейството на бежанеца. В течение на времето тези препоръки са неколкократно подновявани от органите на ВКБООН(32). Така например в документ от 4 юни 1999 г. Постоянният комитет на ВКБООН посочва, че „от принципа за целостта на семейството следва, че ако главата на семейството отговаря на критериите, обуславящи предоставянето на статут на бежанец, членовете на семейството му, които са на негова издръжка, обикновено получават статут на бежанци“(33). Неотдавна ВКБООН препоръча производното предоставяне на статут на бежанец на членовете на семейството на потенциални жертви на генитално осакатяване на жени, допускайки възможността включително за придружавано непълнолетно лице да бъде основен носител за правото за запазване на целостта на семейството(34). Позоваването на „производния статут на бежанец“ се съдържа и в насоките в областта на международната закрила във връзка с молбите на непълнолетни лица(35). В заключение, подобен статут обикновено се допуска в рамките на процедури за определяне на статут на бежанец, които попадат в обхвата на мандата на ВКБООН(36).
52. Подобно на Женевската конвенция, и Директива 2011/95 не предвижда производното признаване на качеството на бежанец на членовете на семейството на признато за бежанец лице.
53. Член 23 от тази директива, озаглавен „Запазване на целостта на семейството“, предвижда в параграф 2, че членовете на семейството на бежанец, които в лично качество не отговарят на условията за международна закрила, могат все пак да ползват определени предимства(37), изброени в членове 24—35 от посочената директива, чието съдържание по същество е същото като за лицата, признати за бежанци(38). Предоставената по силата на тази разпоредба закрила обаче не включва най-типичната за статута на бежанец форма на закрила, а именно закрилата срещу връщане, предвидена в член 21 от Директива 2011/95, и поради това не може да се приравни на предоставянето на „производен статут на бежанец“. Същевременно обаче правното основание на член 23, параграф 2 от Директива 2011/95 е същото, а именно правото на бежанеца на запазване на целостта на семейството, което член 23, параграф 1 от посочената директива призовава държавите членки да зачитат(39).
54. Член 3 от Директива 2011/95, разглеждан в светлината на съображение 14 от тази директива, оправомощава държавите членки да приемат или запазят в сила национални разпоредби, които са съвместими с тази директива и са по-благоприятни за гражданите на трети държави или за лицата без гражданство, които търсят международна закрила, „когато подобна молба се разглежда като молба, подадена на основание, че съответното лице има качеството на бежанец по смисъла на член [1, буква А] от Женевската конвенция“(40). Според мен разпоредба като предвидената в член 8, алинея 9 от ЗУБ попада в обхвата на резервата, предвидена в този член.
55. Вярно, че молбата, с която член на семейството на лице, което отговаря на критериите за предоставяне на статут на бежанец, на свой ред иска да му бъде признато качеството на бежанец, независимо дали е налице основателно опасение от преследване, което го засяга лично, не може да се счита strictu sensu за основана на член 1, буква А от Женевската конвенция, както се изисква по член 3 от Директива 2011/95, разглеждан в светлината на съображение 14 от нея.
56. Ще припомня все пак, че в хипотезите, в които е изключил прилагането на резервата по член 3 от Директива 2004/83 с цел допускането на по-благоприятни национални разпоредби за определяне на критериите за признаването на качеството на бежанец, Съдът не се е основал на констатирането на невъзможността молбата на кандидат за убежище да бъде квалифицирана по член 1, буква А от Женевската конвенция, а е подчертал несъвместимостта на тази молба със структурата на посочената конвенция или пълната липса на връзка с нея, с което показва, че при тълкуването и прилагането на тази резерва отдава приоритет по-скоро на критерия по същество, отколкото на формалния критерий.
57. Така в решение от 9 ноември 2010 г., B (C‑57/09 и C‑101/09, EU:C:2010:661, т. 114—115), Съдът е приел, че член 3 от Директива 2004/83 не се прилага по отношение на национални разпоредби, предоставящи предвидения в Директивата статут на бежанец на лице, което е изключено от него съгласно член 12, параграф 2 от тази директива, обосновавайки тази неприложимост с факта, че основанията за изключване от статута на бежанец имат за цел „да се запази доверието в системата на закрила“, предвидена в тази директива. По същия начин в решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj (C‑542/13, EU:C:2014:2452, т. 42—44), Съдът е постановил, че „би било в разрез с общата структура и целите на Директива 2004/83 на гражданите на трети страни, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила,да се предоставят предвидените в нея статути“(41).
58. Както обаче беше изложено по-горе, от една страна, производното предоставяне на статут на бежанец на членовете на семейството на признато за бежанец лице не е несъвместимо със структурата на Женевската конвенция, а дори се препоръчва от ВКБООН и е прието като общо правило в процедурите за определяне на статута на бежанец, които попадат в мандата на тази организация(42). От друга страна, то преследва цели в съответствие с Директива 2011/95, която изрично предвижда в член 23, параграф 1 задължението на държавите членки да гарантират запазването на целостта на семейството на бежанеца(43), като им оставя обаче свободата да решат какви мерки да приемат за тази цел, определяйки същевременно в параграф 2 от същия член минималното съдържание на приложимия към членовете на семейството режим. Освен това третирането на членовете на семейството на признато за бежанец лице се отнася до положения, които изцяло попадат в обхвата на „логиката на международната закрила“, както е видно от Заключителния акт на Женевската конвенция и от практиката на ВКБООН и както подчертава Европейският съд за правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), по-специално в решение Mugenzi с/у Франция(44).
59. Преди да приключа, ще добавя, че за да може една разпоредба като установената в член 8, алинея 9 от ЗУБ да се счита за съвместима с Директива 2011/95 съгласно резервата, предвидена в член 3 от тази директива, тя трябва да дава възможност на член на семейството на бежанец да поиска и да получи в съответната държава членка на самостоятелно, а не на производно основание предоставянето на статут на бежанец, ако в лично качество изпълнява условията за получаване на такъв статут.
60. Въз основа на всички гореизложени съображения смятам, че на шестия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че е съвместима с разпоредбите на Директива 2011/95 за целите на прилагането на резервата по член 3 от тази директива национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която членовете на семейството на лице, на което е бил предоставен статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, се признават за бежанци, независимо от обстоятелството, че в лично качество отговарят на критериите, предвидени в този член, когато това е съвместимо с техния личен правен статус и не е недопустимо поради наличието на основания за изключване по смисъла на член 12 от посочената директива. Подобна национална разпоредба попада в обхвата на резервата по член 3 от Директива 2011/95 само при условие че на членовете на семейството на бежанеца е оставена възможността самостоятелно да поискат и да получат предоставянето на статут на бежанец, когато в лично качество отговарят на условията за получаване на такъв статут.
6. По седмия преюдициален въпрос
61. Със седмия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали подаването от страна на кандидата за убежище на жалба пред ЕСПЧ срещу собствената си държава по произход определя принадлежността на този кандидат към „социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, или представлява израз на политическо мнение по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от тази директива.
62. От акта за преюдициално запитване следва, макар и не съвсем ясно, че г‑жа Ахмедбекова посочва за пръв път пред Административен съд София-град мотиви за преследване, които се отнасят лично до нея — а не в качеството ѝ на член на семейството на г‑н Ахмедбеков — във връзка с нейното политическо мнение и дейността ѝ в подкрепа на преследвани от правителството на Азербайджан лица. Сред обстоятелствата, които г‑жа Ахмедбекова е посочила пред запитващата юрисдикция, е нейното участие (не се разбира дали в качеството на жалбоподател или просто като близка на действителните жалбоподатели) в подаването на жалба до ЕСПЧ срещу Азербайджан. Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали подобно обстоятелство само по себе си позволява към положението на г‑жа Ахмедбекова да се приложат понятията, определени в член 10, параграф 1, букви г) и д) от Директива 2011/95.
63. Съгласен съм с всички държави членки, представили писмени становища пред Съда, както и с Комисията, които предлагат на Съда да отговори отрицателно на разглеждания преюдициален въпрос.
64. По смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95 „бежанец“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, което при предвидените в този член обстоятелства, има реални опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В член 10, параграф 1 от тази директива са посочени обстоятелствата, които държавите членки трябва да вземат под внимание при преценката на мотивите за преследване.
65. В буква г) от тази разпоредба се дава определение на понятието „определена социална група“. Съгласно това определение една група се счита за „определена социална група“ когато са изпълнени по-специално две кумулативни условия. От една страна, членовете на групата трябва да споделят една „вродена характеристика“ или „обща история“, която не подлежи на изменение“ или „характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността […], че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната трета държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество(45). Според мен обаче е очевидно, че това понятие не е приложимо към група от лица само поради обстоятелството, че те са подали самостоятелно или съвместно жалба пред международна юрисдикция против собствената си държава по произход. Всъщност това обстоятелство само по себе си не е основание нито да се твърди, че тези лица, доколкото са обединени от определени политически убеждения, споделят една „вродена характеристика“ или „неподлежаща на изменение история“, или „съществено вярване“ по смисъла на горепосочената разпоредба, нито да се приеме, че в страната по произход те се считат за част от група, която има своя собствена идентичност, тъй като е разглеждана като различна.
66. Що се отнася до понятието „политическо мнение“, член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 уточнява, че то обхваща „мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване […], както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя“. Въпреки че не е възможно a priori да се изключи, че подаването на жалба до ЕСПЧ е изразяване в действия на „убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, както и с техните политики или методи“ (когато преследването може да се припише на държавата, срещу която е подадена жалбата), или може да бъде възприето като такова, не считам, че само по себе си това обстоятелство трябва автоматично да доведе компетентните органи на съответната държава членка до констатацията, че е налице мотив за преследване, свързан с политическото мнение на молителя.
67. В това отношение ще напомня, че в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 оценяването на молбите за международна закрила трябва да се извършва, като се вземат под внимание всички относими факти и обстоятелства, свързани по-специално с кандидата за убежище, и следователно в светлината на всички тези факти и обстоятелства трябва да се преценява дали кандидатът изразява политическо мнение, което не се толерира от властите в неговата страна по произход, и поради това мнение има основателни опасения от преследване, в случай че се върне в тази страна(46).
68. Въз основа на горепосочените съображения на седмия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че подаването на жалба до ЕСПЧ от страна на кандидат за убежище срещу собствената му държава по произход не определя автоматично принадлежността на този кандидат към определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 или присъединяването му към дадено политическо мнение по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от тази директива.
7. По осмия преюдициален въпрос
69. С осмия си преюдициален въпрос Административен съд София-град по същество иска от Съда да установи дали член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд, сезиран с жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила, е длъжен да разгледа основанията в подкрепа на предоставянето на такава закрила, които жалбоподателят посочва за пръв път в хода на производството и които не фигурират нито в молбата за международна закрила, отхвърлена с обжалваното решение, нито в жалбата, с която се сезира съдът(47).
70. Според мен на основанията, посочени в точка 10 от настоящото заключение, този преюдициален въпрос трябва да се приеме за недопустим, тъй като на основанията, посочени в точка 65 от представеното от мен заключение на 17 май 2018 г. по дело Алхето (C‑585/16, EU:C:2018:327), той не може да се разглежда като отнасящ се до член 39 от Директива 2005/85. Ето защо съображенията, които следват, трябва да се считат за изложени при условията на евентуалност.
71. Съгласно член 46, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2013/32 „държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу […] решение относно тяхната молба за международна закрила, включително […] решение, […] с което се установява, че молбата е неоснователна във връзка със статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила“. Параграф 3 от този член предвижда, че „[с] цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС, най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд“.
72. Излагайки мотивите, довели до отправянето на осмия преюдициален въпрос до Съда, запитващата юрисдикция отбелязва, че в хода на производството г‑жа Ахмедбекова се е позовала на основателни опасения от преследване поради политическото си мнение, като в подкрепа на това посочва връзките с лица, които са подали жалба срещу Азербайджан пред ЕСПЧ(48), както и дейността, извършвана в защита на преследвани от властите в Азербайджан лица(49).
73. Макар от акта за преюдициално запитване да става ясно, че тези твърдения са направени за пръв път в хода на съдебното производство, не е толкова очевидно обаче, както вече отбелязах в точка 40 от настоящото заключение, че в отхвърлената от ДАБ молба за международна закрила на г‑жа Ахмедбекова вече не е била спомената опасността от преследване, на която била изложена в лично качество, като съпруга на политически преследван или на основание на изразените от нея мнения, по-специално по време на лишаването от свобода на съпруга ѝ(50).
74. Доколкото такава опасност от преследване в лично качество (макар и във връзка с положението на съпруга) вече е била посочена пред ДАБ — което запитващата юрисдикция следва да установи — изтъкнатите факти и обстоятелства, и документите, представени от г‑жа Ахмедбекова за пръв път в производството, трябва според мен да се считат за нови факти и доказателства, предназначени да докажат подобна опасност, а не като за „основания за убежище“(51). Всъщност, независимо от всякакви други съображения, всички обстоятелства, посочени от г‑жа Ахмедбекова, както пред ДАБ, така и пред запитващата юрисдикция, могат да бъдат сведени до един-единствен мотив за преследване (пряко или непряко)(52), във връзка с изразените от г‑жа Ахмедбекова (и/или от съпруга ѝ) мнения срещу правителството на Азербайджан и с нейната дейност в защита на правата на лица, които тя счита за преследвани от това правителство(53).
75. Както обаче вече имах повод да изтъкна в точка 69 от заключението си от 17 май 2018 г. по дело Алхето (C‑585/16, EU:C:2018:327), доколкото предвижда, че разглеждането от фактическа и правна страна на основанията за жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила трябва да се извърши „ex nunc“, член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че подобно разглеждане трябва да бъде извършено не въз основа на обстоятелствата, с които органът, приел обжалваното решение, е бил или е трябвало да бъде запознат към момента на това приемане, а на обстоятелствата, съществуващи към момента, в който съдът се произнася(54). Това предполага, от една страна, възможност за кандидата да се позовава на нови доказателства, които не са били представени пред органа, разгледал молбата за международна закрила(55), а от друга страна, правомощие на съда, разглеждащ жалбата, да извърши служебно събирането на релевантни за преценката на положението на кандидата доказателства(56).
76. От това следва, че при положение като това в главното производство, в което може да се приеме, че изложените факти и обстоятелства, както и документите, представени от г‑жа Ахмедбекова за пръв път в производството, имат за цел да докажат основателни опасения от преследване в лично качество, вече посочено в молбата за международна закрила, отхвърлена с обжалваното пред запитващата юрисдикция решение, тази юрисдикция може и трябва да ги вземе предвид, като — с оглед на тези факти, обстоятелства и документи, и когато всички факти, с които разполага, ѝ позволяват това — сама разгледа нуждите от международна закрила на г‑жа Ахмедбекова съгласно член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, без да е длъжна да върне преписката на административния орган(57).
77. Обратно, ако в подадената от г‑жа Ахмедбекова до ДАБ молба не е посочено никакво опасение от преследване в лично качество — дори и само в качеството на член на семейството на лице, което е било или би могло да бъде обект на преследване — а само се иска въз основа на приложимите национални разпоредби производно предоставяне на статут на бежанец като разгледаното по-горе, всъщност би могло да се приеме, че изложените факти и представените от г‑жа Ахмедбекова документи в производството, както изглежда допуска запитващата юрисдикция, имат за цел пред този съд за първи път да се подаде молба за международна закрила, основана на член 1, буква А от Женевската конвенция(58).
78. В такъв случай, ако съгласно релевантните разпоредби на националното право посочената юрисдикция не е компетентна да разгледа въпросната молба, смятам, че подобна компетентност не може да бъде изведена от член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, в който се определя обхватът на съдебния контрол, който държавите са длъжни да гарантират по отношение на решение за отказ да се предостави международна закрила по смисъла на Директива 2011/95, и следователно се отнася единствено до положения, при които е налице подобно решение и то е било обжалвано.
8. По деветия преюдициален въпрос
79. С деветия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 следва да се тълкува в смисъл, че задължава първоинстанционния съд, сезиран с жалба срещу решение за отказ за международна закрила, да се произнесе по основанието за недопустимост на молбата, предвидено в член 33, параграф 2, буква д) от тази директива, включително когато молбата е била разгледана по същество от компетентния орган.
80. На основанията, посочени в точки 10 и 70 от настоящото заключение, считам, че и този преюдициален въпрос следва да се обяви за недопустим. По същество отговорът, който следва да се предостави, е отрицателен поради вече изложените в точки 17—19 от настоящото заключение основания.
IV. Заключение
81. По изложените съображения предлагам на Съда да обяви за недопустими втория, третия, осмия и деветия преюдициален въпрос и да отговори на останалите преюдициални въпроси, след като ги преформулира, както следва:
„Член 25 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, разглеждан в светлината на съображение 22 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да разглеждат допустимостта на молба за убежище въз основа на основанията, предвидени в параграф 2 от този член, нито да отхвърлят тази молба, в случай че е налице едно от тези основания.
Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, по-специално член 2, буква г) и член 4, параграф 3 от нея, разглеждани в светлината на съображение 36 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предоставянето на статут на бежанец на кандидат за международна закрила на основание на семейната му връзка с лице, което е станало жертва на преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива или което основателно се опасява от преследване на основанията, посочени в член 2, буква г) от тази директива, когато въз основа на преценката на индивидуалното положение на кандидата и на личните обстоятелства, свързани с него, както и в светлината на всички относими елементи, се установи, че поради тази семейна връзка той в лично качество има основателни опасения да стане на свой ред жертва на преследване.
Директива 2005/85, и по-специално член 6, параграфи 2 и 3 и член 9, параграф 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска молбите за международна закрила, които са подали от свое име членовете на семейството на лице, което е поискало предоставяне на статут на бежанец, да се считат за неразделна част от подадената от това лице молба и да се разглеждат в рамките на една-единствена процедура, включително когато почиват само на същите, присъщи за това лице основания, с които е мотивирана подадената от него молба за предоставяне на статут на бежанец. Директива 2005/85 и Директива 2011/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността процедурите по молбите за международна закрила, подадени поотделно от членовете на една и съща семейна група на основание опасението от преследване поради положението на един от членовете на тази група, да бъдат спрени в очакване на резултата от процедурата по молбата за убежище на член на семейството, чието положение е причината за опасението от преследване на семейната група. Това спиране обаче не следва да засяга самостоятелния характер на молбите, които са подали от свое име членовете на семейството на кандидата, чието положение е причината за тяхното опасение от преследване, нито да попречи на разглеждането им по същество след приключването на процедурата по разглеждане на молбата, подадена от този кандидат, независимо от резултата от нея.
Съвместима с разпоредбите на Директива 2011/95 за целите на прилагането на резервата по член 3 от тази директива е национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която членовете на семейството на лице, на което е бил предоставен статут на бежанец по смисъла на член 1, раздел А от Женевската конвенция, се признават за бежанци, независимо от обстоятелството, че в лично качество отговарят на критериите, предвидени в този член, когато това е съвместимо с техния личен правен статус и не е недопустимо поради наличието на основания за изключване по смисъла на член 12 от посочената директива. Подобна национална разпоредба попада в обхвата на резервата по член 3 от Директива 2011/95 само при условие че на членовете на семейството на бежанеца е оставена възможността самостоятелно да поискат и да получат предоставянето на статут на бежанец, когато в лично качество отговарят на условията за получаване на такъв статут.
Подаването на жалба пред Европейския съд по правата на човека от страна на кандидат за убежище срещу собствената му държава по произход не определя автоматично принадлежността на този кандидат към определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 или присъединяването му към дадено политическо мнение по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от тази директива“.