РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

18 януари 2024 година(*)

Съдържание

Правна уредба

Съвместно действие 2008/124

Регламент (ЕО) № 593/2008

Фактите в основата на спора

Производството пред Общия съд и пред Съда и обжалваното съдебно решение

Искания на страните пред Съда

По жалбата

По допустимостта на жалбата

Доводи на страните

Съображения на Съда

По първото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По първата част от четвъртото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По третото основание

По първата част от третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По втората част от третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По третата част от третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По второто и третото оплакване от четвъртата част на третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По петата част от третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По шестата част от третото основание

– Доводи на страните

– Съображения на Съда

По второто основание и по първото оплакване от четвъртата част на третото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По втората част от четвъртото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По петото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По шестото основание

Доводи на страните

Съображения на Съда

По съдебните разноски

„Обжалване — Арбитражна клауза — Персонал на международните мисии на Европейския съюз — Последователни срочни договори — Искане за преквалифициране на всички договорни правоотношения в договор за неопределено време — Искане за обезщетение поради незаконно уволнение — Иск за обезщетение — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип ne ultra petita — Задължение за мотивиране — Изопачаване на националното право — Съдебни разноски“

По дело C‑46/22 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 януари 2022 г.,

Liam Jenkinson, с местожителство в Киларни (Ирландия), представляван от N. de Montigny, avocate,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Съвет на Европейския съюз, представляван от M. Bauer, J. Rurarz и A. Vitro, в качеството на представители,

Европейска комисия, представлявана първоначално от D. Bianchi, G. Gattinara и B. Mongin, в качеството на представители, а впоследствие от D. Bianchi, G. Gattinara и L. Hohenecker, в качеството на представители,

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), представлявана от S. Marquardt, E. Orgován и R. Spac, в качеството на представители,

Eulex Kosovo, представлявана от E. Raoult, avocate, и N. Reilly, barrister,

ответници в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, T. von Danwitz, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: M. Krausenböck, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 май 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си г‑н Liam Jenkinson иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 ноември 2021 г., Jenkinson/Съвет и др. (T‑602/15 RENV, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:764), с което Общият съд отхвърля иска му с предмет, първо, искане по член 272 ДФЕС, от една страна, за преквалифициране на всички договори, по които жалбоподателят е бил нает на работа, в трудов договор за неопределено време и от друга страна, за присъждане на обезщетение за договорните вреди, които той твърди, че е претърпял, и второ, искания по членове 268 и 340 ДФЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съвета на Европейския съюз, на Европейската комисия и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), или на мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, посочена в член 1 от Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 година относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO (ОВ L 42, 2008 г., стр. 92) (наричана по-нататък „Eulex Kosovo“).

 Правна уредба

 Съвместно действие 2008/124

2        Член 9, параграф 3 от Съвместно действие 2008/124 гласи:

„EULEX KOSOVO може също да наема на работа и международен и местен персонал на договорна основа“.

3        Член 10, параграф 3 от посоченото съвместно действие предвижда:

„Условията на наемане на работа, както и правата и задълженията на международния или местния граждански персонал, са установени в сключените договори между ръководителя на мисията и членовете на персонала“.

 Регламент (ЕО) № 593/2008

4        Съгласно член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OВ L 177, 2008 г., стр. 6, наричан по-нататък „Регламентът „Рим I“):

„Съществуването и действителността на съгласието на страните относно избора на приложимото право се определят в съответствие с разпоредбите на членове 10, 11 и 13“.

5        Член 8 от този регламент предвижда:

„1.      Всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2.      Доколкото приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава.

3.      Когато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 2, договорът се урежда от правото на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, чрез което работникът или служителят е бил нает.

4.      Когато от обстоятелствата е видно, че като цяло договорът е по-тясно свързан с държава, различна от посочената в параграф 2 или 3, се прилага правото на тази друга държава“.

6        Член 9, параграфи 1 и 2 от посочения регламент предвижда:

„1.      Особени повелителни норми са норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно настоящия регламент.

2.      Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на сезирания съд“.

7        Член 10 от същия регламент предвижда:

„1.      Сключването и действителността на договор или на отделна негова разпоредба се определят от правото, което би било приложимо съгласно настоящия регламент, ако договорът или разпоредбата бяха действителни.

2.      Въпреки това, за да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата следва, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят в съответствие с правото, определено в параграф 1“.

8        Член 11, параграф 1 от Регламент „Рим I“ гласи:

„Договор, сключен между лица, които, или чиито представители, се намират в една и съща държава към момента на сключването му, е формално действителен, ако са спазени изискванията за форма на правото, което го урежда по същество съгласно настоящия регламент, или на правото на държавата, в която е сключен“.

9        Член 13 от този регламент предвижда:

„Когато договор е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическо лице, дееспособно по правото на тази държава, може да се позове на недееспособността си по правото на друга държава само ако към момента на сключване на договора насрещната страна е знаела за тази недееспособност или не е знаела за нея поради небрежност“.

 Фактите в основата на спора

10      Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—5 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва.

11      Г‑н Jenkinson, ирландски гражданин, първоначално е нает на работа с различни последователни срочни договори (наричани по-нататък „СД“) от 20 август 1994 г. до 5 юни 2002 г. от Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Югославия (наричана по-нататък „МНЕС“).

12      След това той е нает на работа от 17 юни 2002 г. до 31 декември 2009 г. с различни последователни СД от Полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (наричана по-нататък „ПМЕС“).

13      Накрая г‑н Jenkinson е нает на работа в Eulex Kosovo от 5 април 2010 г. до 14 ноември 2014 г. с единадесет последователни СД (наричани по-нататък „единадесетте СД“), първите девет от които сключени с ръководителя на Eulex Kosovo, а последните два — със самата мисия Eulex Kosovo.

14      По време на десетия СД, за периода от 15 юни до 14 октомври 2014 г., г‑н Jenkinson е уведомен с писмо на ръководителя на Eulex Kosovo от 26 юни 2014 г., че вследствие решение за преструктуриране на Eulex Kosovo, взето от държавите членки на 24 юни 2014 г., длъжността, която той заема, откакто работи в нея, след 14 ноември 2014 г. ще бъде премахната и поради това след тази дата договорът му няма да бъде подновен.

15      Така г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo сключват единадесетия и последен СД за периода от 15 октомври до 14 ноември 2014 г. (наричан по-нататък „последният СД“).

16      С изключение на последния СД, всички СД, сключени от г‑н Jenkinson във връзка с дейността му в Eulex Kosovo, съдържат арбитражна клауза, която определя като компетентни при спор белгийските съдилища.

17      Член 21 от последния СД съдържа арбитражна клауза, която предвижда, че на основание член 272 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен по всеки свързан с договора спор.

 Производството пред Общия съд и пред Съда и обжалваното съдебно решение

18      На 23 октомври 2015 г. г‑н Jenkinson предявява в секретариата на Общия съд иск срещу Съвета, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo, с който моли Общия съд:

–        като главно искане, да преквалифицира договорното му правоотношение в „трудов договор за неопределено време“, да установи нарушението от ответниците в първоинстанционното производство на договорните им задължения, и по-специално на задължението да отправят предизвестие в рамките на прекратяването на договора за неопределено време (ДНВ), да установи, че уволнението му е незаконно, и поради това да осъди ответниците да платят обезщетение за вредата, претърпяна поради злоупотребата с последователното използване на СД, поради неизпълнението на задължението да отправят предизвестие, и поради незаконното уволнение (наричано по-нататък „първото искане“),

–        като главно искане, да обяви, че Съветът, Комисията и ЕСВД са го третирали дискриминационно по време на работата му в международните мисии на Европейския съюз, посочени в точки 11—13 от настоящото решение, що се отнася до възнаграждението му, пенсионните му права и други предимства, да установи, че е трябвало да бъде нает на работа като срочно нает служител от някоя от ответните страни, и поради това да ги осъди да му платят обезщетение за претърпяната поради този факт вреда (наричано по-нататък „второто искане“), и

–        при условията на евентуалност, да осъди ответниците в първоинстанционното производство на основание на извъндоговорната им отговорност да го обезщетят за вредата, произтичаща от нарушението на техните задължения (наричано по-нататък „третото искане“).

19      С определение на Общия съд от 9 ноември 2016 г., Jenkinson/Съвет и др. (T‑602/15, EU:T:2016:660), Общият съд обявява, че явно не е компетентен да се произнесе по първото и второто главно искане, и отхвърля третото искане като явно недопустимо. Поради това отхвърля изцяло иска и осъжда г‑н Jenkinson да заплати съдебните разноски.

20      На 25 януари 2017 г. г‑н Jenkinson подава жалба срещу това определение в секретариата на Съда.

21      С решение от 5 юли 2018 г., Jenkinson/Съвет и др. (C‑43/17 P, EU:C:2018:531), Съдът отменя посоченото определение, връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.

22      С отделни молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 31 октомври 2018 г. от Комисията и на 19 ноември 2018 г. от Съвета и ЕСВД, тези страни повдигат възражения за недопустимост, с които твърдят по-специално, че не са отговорни за фактите, решенията и евентуалните нередности, на които се позовава жалбоподателят. С определение от 29 март 2019 г. първи състав на Общия съд постановява, че тези възражения за недопустимост ще бъдат разгледани с решението по същество.

23      С обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че първото и второто искане трябва да се отхвърлят като неоснователни, а третото искане трябва да се отхвърли като явно недопустимо, вследствие на което жалбата трябва да се отхвърли в своята цялост, без да е необходимо произнасяне по посочените възражения за недопустимост.

 Искания на страните пред Съда

24      С жалбата си г‑н Jenkinson иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да разгледа делото по същество,

–        при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

–        да осъди ответниците в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски за двете инстанции.

25      Съветът иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди г‑н Jenkinson да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

26      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата като недопустима в частта, в която е насочена срещу Комисията,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата отчасти като недопустима и отчасти като неоснователна и

–        да осъди г‑н Jenkinson да заплати съдебните разноски.

27      ЕСВД иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        ако разгледа делото по същество, да обяви жалбата на г‑н Jenkinson за недопустима в частта, в която е насочена срещу ЕСВД,

–        в случай на връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане да обяви, че ЕСВД вече не може да бъде ответник, и

–        да осъди г‑н Jenkinson да заплати съдебните разноски.

28      Eulex Kosovo иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата отчасти като недопустима и отчасти като неоснователна и

–        да осъди г‑н Jenkinson да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

29      Г‑н Jenkinson изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си, изведени по същество, първото, от неправилно тълкуване на предявените в първоинстанционното производство искания и основания, второто, от грешка при прилагане на правото, тъй като във връзка с искането за преквалифициране на последователните СД в единен ДНВ Общият съд взел предвид само последния СД, третото, от няколко грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при отхвърлянето на първото искане, четвъртото, от неправилно прилагане на принципа на недопускане на дискриминация между служителите на Съюза и от нарушение на член 336 ДФЕС, петото, от грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при отхвърлянето на третото искане, и шестото, от неправилно разпределяне на съдебните разноски.

30      В самото начало следва да се отбележи, че макар да не са подали насрещна жалба, Съветът, Комисията и ЕСВД все пак уточняват, че според тях в светлината на решение от 24 февруари 2022 г., Eulex Kosovo (C‑283/20, EU:C:2022:126), първоинстанционният иск е трябвало да бъде обявен за недопустим в частта, в която се отнася до тях.

31      В това отношение по настоящото дело Съдът счита, че следва да се произнесе направо по жалбата (вж. по аналогия решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 35 и цитираната съдебна практика).

 По допустимостта на жалбата 

 Доводи на страните

32      Комисията твърди по-специално, че в светлината на точки 40 и 46 от решение от 24 февруари 2022 г., Eulex Kosovo (C‑283/20, EU:C:2022:126), единственият ответник по настоящия спор трябва да бъде Eulex Kosovo и следователно жалбата е недопустима в частта, в която се отнася до нея. Освен това Комисията поддържа, че недопустимостта на жалбата по отношение на нея произтича и от факта, че тя не е работодател на г‑н Jenkinson и следователно няма отношение към спора.

33      Г‑н Jenkinson оспорва тези доводи.

 Съображения на Съда

34      Съгласно член 171 от Процедурния правилник на Съда жалбата се връчва на другите страни по съответното дело пред Общия съд. От диспозитива на обжалваното съдебно решение е видно, че страни в производството пред Общия съд в качеството си на ответници са били Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo. При това положение, след като Комисията е била страна пред Общия съд, г‑н Jenkinson е могъл редовно да подаде жалбата си и срещу нея (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., SACBO/Комисия и INEA, C‑281/14 P, EU:C:2016:46, т. 25 и 26, и от 5 юли 2018 г., Jenkinson/Съвет и др., C‑43/17 P, EU:C:2018:531, т. 19).

35      Освен това Общият съд е бил сезиран с претенции относно наемането на г‑н Jenkinson по-специално в МНЕС и ПМЕС, поради което доводите, изведени от решение от 24 февруари 2022 г., Eulex Kosovo (C‑283/20, EU:C:2022:126), доколкото се отнасят само до участието и отговорността на Съвета, Комисията и ЕСВД във връзка с евентуалните последици от наемането на г‑н Jenkinson в Eulex Kosovo, при всички положения не позволяват да се отхвърли констатацията в предходната точка от настоящото решение.

36      Следователно жалбата е допустима.

 По първото основание 

 Доводи на страните

37      В рамките на първото основание г‑н Jenkinson счита, на първо място, че Общият съд неправилно е приел в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че претенцията, изведена от незаконосъобразността на Съвместно действие 2008/124, не е била подкрепена от нито един правен или фактически довод в исковата молба в първоинстанционното производство. Освен това в тази точка Общият съд неправилно приел, че посочената незаконосъобразност е била изтъкната в най-добрия случай в рамките на второто искане. Според г‑н Jenkinson тази незаконосъобразност е била изтъкната и в рамките на първото искане в исковата му молба в първоинстанционното производство.

38      Г‑н Jenkinson поддържа, че основанията за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 е трябвало да се тълкуват като възражения за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, изведени по-специално от нарушение на член 336 ДФЕС, и да се обявят за допустими.

39      Според него същото е трябвало да важи и за основанията за незаконосъобразност на Съобщение C(2009) 9502 на Комисията от 30 ноември 2009 г., озаглавено „Правна уредба на специалните правила за специалните съветници на Комисията, на които е възложено изпълнението на оперативни действия в рамките на ОВППС, и на международно наетия персонал“. В това отношение г‑н Jenkinson посочва, че с това съобщение Комисията определя условията за наемане на работа, а не Съветът, в съответствие с член 336 ДФЕС.

40      В писмената си реплика г‑н Jenkinson добавя по-специално, че нарушението на разпоредба от Договора за функционирането на ЕС и липсата на компетентност на автора на даден акт са абсолютни основания за отмяна. Същото се отнасяло и за неспазването на процесуалните правила за приемането на увреждащ акт.

41      На второ място, според г‑н Jenkinson в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд незаконосъобразно е ограничил страните, срещу които са насочени претенциите, направени в рамките на първото искане, като е пропуснал да посочи Съвета, Комисията и ЕСВД.

42      На трето място, дори да се предположи, че в точка 110 от същото решение Общият съд е ограничил предмета на спора до сферата на трудовото право, г‑н Jenkinson посочва, че това ограничаване е незаконосъобразно, тъй като спорът попада и в сферата на социалното осигуряване.

43      Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат първото основание да бъде отхвърлено.

 Съображения на Съда

44      На първо място, в писмената си реплика г‑н Jenkinson поддържа, че Общият съд е трябвало да разгледа служебно законосъобразността на Съвместно действие 2008/124. Съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 190, параграф 1 от този правилник, в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Жалбоподателят обаче е повдигнал оплакването, че Общият съд е трябвало да разгледа служебно законосъобразността на това съвместно действие, за първи път в писмената си реплика и не е доказал, че това оплакване почива върху правно или фактическо обстоятелство, установено в хода на производството. Поради това посоченото оплакване трябва да се счита за просрочено и следователно трябва да се обяви за недопустимо.

45      Що се отнася до доводите на г‑н Jenkinson, че Общият съд не е разгледал законосъобразността на Съвместно действие 2008/124, следва да се отбележи, че в точки 46—48 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал въпроса дали в първоинстанционния иск се съдържа възражение за незаконосъобразност на това съвместно действие.

46      От една страна, в точки 44 и 48 от това решение Общият съд посочва, че г‑н Jenkinson се е позовал на незаконосъобразността на посоченото съвместно действие в най-добрия случай, за да търси обезщетение за извъндоговорните вреди в рамките на второто искане. От друга страна, в точка 48 от посоченото решение Общият съд приема, че дори да се предположи, че жалбоподателят действително е повдигнал възражение за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 на основание член 277 ДФЕС, трябва да се приеме, че това възражение не е подкрепено от нито един правен или фактически довод в исковата молба в първоинстанционното производство и че поради това то не отговаря на условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд и следователно трябва да бъде обявено за недопустимо.

47      В това отношение следва да се констатира, че г‑н Jenkinson поддържа единствено, че Общият съд неправилно е приел, че възражението за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 не е подкрепено нито от фактическа, нито от правна страна. По този начин обаче г‑н Jenkinson не доказва, че Общият съд неправилно е приел, че посоченото възражение за незаконосъобразност не отговаря на условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд. При това положение тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни.

48      Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че той се е позовал на незаконосъобразността на Съвместно действие 2008/124 в най-добрия случай в рамките на второто искане, а всъщност тази незаконосъобразност била изтъкната и в рамките на първото искане, трябва да се посочи, че този довод при всички положения трябва да се отхвърли като неотносим.

49      Всъщност изводът на Общия съд, че не е необходимо да разглежда законосъобразността на Съвместно действие 2008/124, е основан надлежно на констатацията, че исковата молба в първоинстанционното производство не отговаря на условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд.

50      Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson за незаконосъобразността на Съобщение C(2009) 9502, най-напред следва да се отбележи, че в точки 112—115 и 119 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса за противопоставимостта на това съобщение, която е оспорена пред него, и посочва, че то е неразделна част от деветте СД, посочени в точка 13 от настоящото решение, които г‑н Jenkinson е сключил с последователните ръководители на Eulex Kosovo. Въз основа на това Общият съд е стигнал до извода, че посоченото съобщение може да бъде противопоставено на г‑н Jenkinson.

51      По-нататък, в точка 230 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали прилагането на договорните клаузи, изведени от това съобщение, води до нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация. Така, независимо от основателността на тази проверка, следва да се констатира, че Общият съд е упражнил контрол за законосъобразност на критерия за привързване, който се съдържа в посоченото съобщение и който препраща към правото на държавата, чийто гражданин е съответното лице — критерий, чието съответствие с принципа на недопускане на дискриминация г‑н Jenkinson оспорва в първоинстанционното производство.

52      Освен това, що се отнася до довода, че с приемането на Съобщение C(2009) 9502 Комисията е определила вместо Съвета условията за наемане на работа на г‑н Jenkinson, следва да се отбележи, както следва от точка 50 от настоящото решение, че това съобщение е било приложено в случая, тъй като е „неразделна част“ от деветте СД. От това следва, че незаконосъобразността на посоченото съобщение поради липсата на компетентност на неговия автор не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. Ето защо този довод трябва да се счита за неотносим.

53      Тъй като пред Съда не са представени други доводи, които позволяват да се счете, че Общият съд е извършил частична проверка на законосъобразността на това съобщение, следва да се приеме, че с доводите си, с които твърди по-специално, че се е позовал на незаконосъобразността на Съобщение C(2009) 9502, за да обоснове неговата непротивопоставимост и неприложимост, г‑н Jenkinson не доказва, че Общият съд не се е произнесъл по незаконосъобразността и противопоставимостта на посоченото съобщение. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни.

54      От това следва, че г‑н Jenkinson не е доказал, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал законосъобразността на Съвместно действие 2008/124 и в начина, по който е разгледал законосъобразността на Съобщение C(2009) 9502.

55      След като не е доказано наличието на такава грешка, Общият съд не може да бъде упрекнат и в това, че не е упражнил контрол за законосъобразността на Съвместно действие 2008/124, както и за законосъобразността на това съобщение с оглед на член 336 ДФЕС.

56      На второ място, що се отнася до довода, че в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при определянето на ответниците, срещу които са били насочени претенциите, предявени в рамките на първото искане, следва да се припомни, че в тази точка Общият съд посочва, че „[г‑н Jenkinson] иска от Общия съд да преквалифицира последователните СД в ДНВ и да констатира, че условията, при които [Eulex Kosovo] е прекратила този ДНВ, нарушават трудовото право, приложимо към този вид договори“.

57      В това отношение следва да се отбележи, че както следва от точка 34 от настоящото решение, Общият съд е приел, че искът трябва да се счита в своята цялост за насочен срещу Съвета, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo.

58      Както се посочва в точка 78 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е разгледал по същество предявените от г‑н Jenkinson претенции в рамките на първото искане и в точка 216 от посоченото решение е стигнал до извода, че това искане трябва да се отхвърли, поради което не е определил в каква степен тези претенции са основателни по отношение на всеки един от ответниците.

59      От това следва, че като е посочил в точка 52 от обжалваното съдебно решение, че Eulex Kosovo е прекратила твърдения ДНВ на г‑н Jenkinson, Общият съд не е имал намерение да определя страните, срещу които трябва да се счита, че е насочено първото искане. Следователно този довод на г‑н Jenkinson трябва да се отхвърли като неотносим.

60      На трето място, следва да се посочи, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай тази жалба ще бъде недопустима (вж. в този смисъл решение от 23 март 2023 г., PV/Комисия, C‑640/20 P, EU:C:2023:232, т. 199 и цитираната съдебна практика).

61      Съответно не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почива основанието, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, който е формулиран неясно и двусмислено в това отношение (решение от 23 март 2023 г., PV/Комисия, C‑640/20 P, EU:C:2023:232, т. 200 и цитираната съдебна практика).

62      Дори да се предположи обаче, че в точка 110 от обжалваното съдебно решение Общият съд е ограничил предмета на спора до сферата на трудовото право, следва да се констатира, че в това отношение г‑н Jenkinson поддържа само, че искът му се e отнасял и до сферата на социалното осигуряване, без да излага конкретни доводи, позволяващи да се установи какви биха били последиците от такова ограничаване при преценката на иска от Общия съд. Тъй като липсват такива конкретни правни доводи, този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

63      С оглед на гореизложеното първото основание за обжалване следва да се отхвърли отчасти като недопустимо, отчасти като неотносимо и отчасти по същество.

 По първата част от четвъртото основание

 Доводи на страните

64      С първата част от четвъртото основание г‑н Jenkinson поддържа, че в точка 224 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е разгледал довода му за нарушение на член 5 ДЕС, на член 336 ДФЕС, на който той се е позовавал в бележка под линия в първоинстанционния си иск, и на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент“).

65      Освен това в точки 226—228 от обжалваното съдебно решение Общият съд нарушил член 336 ДФЕС, като приел, че Съветът законосъобразно е делегирал на ръководителя на Eulex Kosovo правомощието да приема условията за наемане на работа на международния граждански персонал. Това нарушение на член 336 ДФЕС произтичало и от обстоятелството, което Общият съд приема, че условията за наемане на работа на международния граждански персонал са били определени в сключените между ръководителя на Eulex Kosovo и членовете на персонала на тази мисия договори, а всъщност е следвало да бъдат определени от Съвета. Освен това Общият съд нарушил този член, като приел, че Съобщение C(2009) 9502 може да бъде рамка за определянето на тези условия, а всъщност те трябвало да се определят съгласно предвидената в посочения член процедура. Според г‑н Jenkinson Съветът е трябвало да приеме условия за наемане на работа на международния граждански персонал, аналогични на предвидените в Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“).

66      Г‑н Jenkinson счита, че противно на приетото в точки 229 и 237 от обжалваното съдебно решение, нарушението на член 336 ДФЕС е достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.

67      Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат първата част от четвъртото основание да бъде отхвърлена.

 Съображения на Съда

68      Следва да се припомни, че съгласно член 170, параграф 1, второ изречение от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. Освен това, както следва от постоянната съдебна практика, да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основания и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В производството по обжалване Съдът е компетентен само да прецени съображенията на Общия съд във връзка с обсъдените пред него основания и доводи (решение от 17 декември 2020 г., De Masi и Varoufakis/ЕЦБ, C‑342/19 P, EU:C:2020:1035, т. 34 и цитираната съдебна практика).

69      В случая най-напред трябва да се отбележи, че съгласно точка 217 от обжалваното съдебно решение, която г‑н Jenkinson не оспорва, последният по същество иска от Общия съд по-специално да установи, че като са взели решение, докато е работил в МНЕС, ПМЕС и Eulex Kosovo (наричани по-нататък заедно „трите разглеждани мисии“), да го наемат не като срочно нает служител на основание на УРДС, а като международен граждански персонал на договорна основа, Съветът, Комисията и ЕСВД са нарушили различни правни норми, и по-конкретно някои разпоредби на „Договора“, и са го третирали дискриминационно.

70      По-нататък следва да се отбележи, че в исковата молба в първоинстанционното производство г‑н Jenkinson поддържа, че персоналът на трите разглеждани мисии не е трябвало да се наема чрез договори като сключените от него. Всъщност персоналът на тези мисии трябвало да бъде нает само като европейски персонал на Съюза. В това отношение в бележка под линия в тази искова молба се посочва, че „[т]ова е в съответствие и с член [336] ДФЕС“.

71      Накрая, направеното в исковата молба в първоинстанционното производство позоваване на липсата на правна уредба за наемането на персонала на тези мисии, аналогична на УРДС, не включвало искане Общият съд да установи нарушение на член 336 ДФЕС поради неприемането въз основа на този член на режим на наемане, приложим към положения като това на г‑н Jenkinson.

72      От това следва, че доколкото в жалбата си г‑н Jenkinson твърди, че прилагането на приложимото към договорното му правоотношение национално материално право и на Съобщение C(2009) 9502 представлява нарушение на член 336 ДФЕС поради липсата на правна уредба, приета на основание на този член, трябва да се констатира, че това оплакване не е било изтъкнато в исковата молба в първоинстанционното производство. При положение обаче че това оплакване е направено за първи път пред Съда, трябва да се приеме, че то е недопустимо на етапа на обжалването.

73      След като в първоинстанционния си иск г‑н Jenkinson не е твърдял, че нарушението на този член се дължи на липсата на правна уредба, приета на основание на посочения член, Общият съд не може основателно да бъде упрекнат, че не се е произнесъл по това оплакване. Следователно оплакването, изведено от липсата на произнасяне по това нарушение, трябва да се отхвърли като неоснователно.

74      Същото се отнася и за доводите за нарушение на член 5 ДЕС и на Финансовия регламент. Всъщност, тъй като г‑н Jenkinson не е посочил тези доводи в първоинстанционното производство, за да признае извъндоговорната отговорност на ответниците в първоинстанционното производство, Общият съд не е бил длъжен да се произнася по тези доводи.

75      Следователно първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти по същество.

 По третото основание

 По първата част от третото основание

–       Доводи на страните

76      С първата част от третото основание г‑н Jenkinson поддържа, първо, че Общият съд не е разгледал въпроса за неприложимостта на Съобщение C(2009) 9502 като инструмент за определяне на приложимото към персонала на Eulex Kosovo материално право и не е взел предвид довода му, че наложените му условия за наемане на работа не са били определени в съответствие с член 336 ДФЕС.

77      Второ, Общият съд не разгледал довода, че институциите на Съюза имат качеството на работодател от гледна точка на Финансовия регламент. Това качество и качеството на ответник в първоинстанционното производство на институциите на Съюза, както и тяхната отговорност били разгледани основно на базата на този регламент.

78      Трето, г‑н Jenkinson счита, че Общият съд не е извел последиците от направената в точка 92 от обжалваното съдебно решение констатация, че институциите на Съюза не са спазили член 336 ДФЕС. Тъй като не била приета ad hoc уредба за назначаване на персонала на Eulex Kosovo на основание член 336 ДФЕС, условията на работа, които се прилагали по отношение на г‑н Jenkinson, били незаконосъобразни. Според г‑н Jenkinson към международния граждански персонал в международните мисии на Съюза трябвало, както към целия персонал на Съюза, да се прилага материално право, което е установено с акт, приет в съответствие с този член, и това щяло да позволи да се гарантира равното третиране на този персонал. В това отношение г‑н Jenkinson изтъква, от една страна, че за международния договорно нает персонал на „Registry-Kosovo Specialist Chambers“, орган, създаден от Eulex Kosovo, се прилагат специално установени за този орган материалноправни норми и от друга страна, че като е изключил в точка 95 от обжалваното съдебно решение приложимостта на Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, Общият съд изрично е приравнил жалбоподателя на другите служители на Съюза, тъй като е изключил приложимостта на този кодекс, като е посочил, че той не се прилага за длъжностните лица и другите служители на Съюза.

79      Г‑н Jenkinson добавя, че законодателят на Съюза не е предвидил възможността Регламент „Рим I“ да се прилага към публичноправни договори като разглежданите в настоящия случай. Всъщност този регламент се прилагал към споровете, свързани с частноправни договори, а чрез комбинираните разпоредби на членове 270 и 336 ДФЕС този законодател предвидил, че съдът на Съюза е компетентен да проверява спазването на задълженията, произтичащи от наемането на работа на служител на Съюза.

80      Г‑н Jenkinson счита, че при всички положения Общият съд е трябвало да разгледа служебно основанието, изведено от нарушение на Договора за функционирането на ЕС или на Договора за ЕС. Според него същото важало и за Финансовия регламент.

81      Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат първата част от третото основание да бъде отхвърлена.

–       Съображения на Съда

82      Първо, както бе посочено в точки 50—55 от настоящото решение, противно на твърдяното от г‑н Jenkinson, в обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал въпроса за противопоставимостта и законосъобразността на Съобщение C(2009) 9502. Освен това, доколкото г‑н Jenkinson поддържа, че е твърдял пред Общия съд, че условията за наемане на работа, определени с посоченото съобщение, са незаконосъобразни, тъй като са били установени в нарушение на член 336 ДФЕС, трябва да се констатира, че този довод се припокрива с довода, изложен в рамките на първото основание от жалбата по настоящото дело, който бе отхвърлен в точка 52 от настоящото решение.

83      Второ, от точки 79 и 216 от обжалваното съдебно решение е видно, че в интерес на доброто правораздаване Общият съд не е разгледал повдигнатите от ответниците в първоинстанционното производство възражения за недопустимост, с които те твърдят по-специално, че не са отговорни за фактите, решенията и евентуалните нередности, на които се позовава жалбоподателят, и по този начин е решил да отхвърли първоинстанционния иск, без да уточни кой от ответниците в първоинстанционното производство е трябвало евентуално да носи отговорност за тези факти, решения и твърдени нередности. При това положение оплакването, че не е бил разгледан изложеният в първоинстанционното производство довод, че институциите на Съюза имат качеството на работодател и на ответник, при всички положения не може да бъде уважено.

84      Всъщност, доколкото този довод е свързан с вината и отговорността за твърдените от г‑н Jenkinson нередности и доколкото Общият съд не се е произнесъл по този въпрос, следва да се приеме, че дори да се предположи, че посоченият довод е основателен, той не би могъл да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

85      Трето, следва да се посочи, че оплакванията, които се отнасят до точки 92 и 95 от обжалваното съдебно решение, са резултат от неправилно тълкуване на това решение.

86      В точка 92 от обжалваното съдебно решение в отговор на доводите на ЕСВД и на Eulex Kosovo, че в случая е следвало да се приложи автономен, специално създаден за Eulex Kosovo закон, Общият съд е констатирал, че законодателят на Съюза не е приел, по-специално на основание член 336 ДФЕС, правила, които да уредят условията за наемане на договорно наетия персонал в мисия, каквато е Eulex Kosovo. Той обаче не е установил нарушение на този член.

87      В точка 95 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е идентифицирал г‑н Jenkinson като един от „другите служители на Съюза“, които попадат в приложното поле на УРДС. Всъщност в тази точка Общият съд е констатирал, че Европейският кодекс за добро поведение на администрацията, на който се позовава г‑н Jenkinson, се прилага само за институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и за техните администрации и служители в отношенията им с обществеността. Вярно е, че той се е позовавал на разпоредбите на този кодекс, в които се посочва, че кодексът не се прилага за отношенията между тези образувания и техните длъжностни лица или други служители на Съюза. При все това, тъй като г‑н Jenkinson се е позовал на посочения кодекс в рамките на спора, свързан с трудовото му правоотношение, Общият съд с основание е приел, че позоваването на този кодекс е извършено не във връзка с отношение между ответниците в първоинстанционното производство и г‑н Jenkinson като част от „обществеността“ по смисъла на Европейския кодекс за добро административно поведение, а тъй като г‑н Jenkinson е смятал, че тези ответници трябва да се считат за негови работодатели.

88      Освен това, доколкото г‑н Jenkinson поддържа, че след като е констатирал в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че нито една приложима към спора норма не е приета на основание член 336 ДФЕС, Общият съд е трябвало да установи нарушение на този член, тъй като подобно на персонала, за който се прилагат УРДС, спрямо г‑н Jenkinson е трябвало да се приложи норма, приета на основание на същия член, следва да се посочи, че от точки 99 и 102 от това решение е видно, че тъй като Общият съд е бил сезиран въз основа на арбитражна клауза по член 272 ДФЕС, той е счел, че е длъжен, при липсата на посочено в договора национално материално право, да разреши спора въз основа на национално материално право, което той самият установи, че е приложимо към договора.

89      Впрочем, както става ясно от точка 84 от обжалваното съдебно решение, от доводите, които г‑н Jenkinson излага в първоинстанционното производство в подкрепа на първото искане, е видно, че според него отсъждането по това искане е трябвало да се извърши в съответствие с белгийското право, което според него е приложимо по силата на предвидените в член 8 от Регламент „Рим I“ критерии за привързване.

90      Както вече бе посочено в точки 68—72 от настоящото решение обаче, в първоинстанционното производство г‑н Jenkinson не е повдигнал оплакване, изведено от нарушение на член 336 ДФЕС поради липсата на правна уредба за наемането на работа на персонала на Eulex Kosovo, приета въз основа на този член. От това следва, че Общият съд не е бил длъжен да извърши проверка за законосъобразност на липсата на такава правна уредба.

91      Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че Общият съд е трябвало да провери служебно дали е налице нарушение на актовете, посочени в точка 80 от настоящото решение, от практиката на Съда следва, че основание, което се отнася до законосъобразността по същество на даден акт, може да бъде разгледано само ако е посочено от жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink's France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67, от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 40, и от 14 януари 2021 г., ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, C‑280/19 P, EU:C:2021:23, т. 53). От това следва, че тъй като пред Общия съд не е било изтъкнато такова нарушение, този довод трябва да се отхвърли като неоснователен.

92      От всичко гореизложено следва, че първата част от третото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустима, отчасти като неотносима и отчасти по същество.

 По втората част от третото основание

–       Доводи на страните

93      С втората част от третото основание г‑н Jenkinson поддържа най-напред, че в точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е изключил напълно прилагането на принципите на правото на Съюза и неправилно е разгледал само прилагането на принципите на приложимото към договора национално материално право. По този начин Общият съд очевидно пренебрегнал указанията в решения от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия (C‑584/17 P, EU:C:2020:576), и от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия (C‑378/16 P, EU:C:2020:575), че когато изпълняват договор, институциите, органите, службите или агенциите на Съюза остават обвързани от задълженията, които носят по силата на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на общите принципи на правото на Съюза.

94      Твърдението в точка 100 от обжалваното съдебно решение, че държавите членки са длъжни да транспонират директивите, които представляват само минимални правила за защита, не е достатъчно, за да обоснове, че приложимото към договорното правоотношение национално трудово право защитава в достатъчна степен правата, произтичащи от принципите на правото на Съюза.

95      По-нататък, прилагането на националното право от Общия съд противоречало на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като водело до три вида неравно третиране, а именно, първо, различно третиране на г‑н Jenkinson в сравнение със служителите на Съюза, чиито условия за наемане на работа трябва да се определят изключително от Съвета и Парламента съгласно член 336 ДФЕС, второ, еднакво третиране на служителите на Съюза като г‑н Jenkinson и на националните работници по частни трудови правоотношения и трето, дискриминация между международните служители с различно гражданство, които работят за един и същ работодател при едни и същи условия и обстоятелства. В това отношение г‑н Jenkinson уточнява, че след като според Общия съд към договорно наетия персонал на мисия на Съюза се прилага правото на гражданството или на пребиваването за данъчни цели преди наемането на работа на този персонал в мисията, принципът на недопускане на дискриминация е нарушен, тъй като приложимото материално право може да бъде това на трета държава, която не е ратифицирала различните актове, които позволяват прилагането на общите принципи на правото на Съюза или на основните права, произтичащи от Хартата.

96      Накрая г‑н Jenkinson отбелязва, че в случая белгийското право е било единственото приложимо право, тъй като ирландският закон относно незаконните уволнения не се прилагал за работниците, които работят извън ирландска територия.

97      Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат втората част от третото основание да бъде отхвърлена.

–       Съображения на Съда

98      Както бе посочено в точка 88 от настоящото решение, в точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в случая той следва да реши спора въз основа на приложимото към договора национално материално право.

99      В точка 100 от това решение Общият съд посочва по-специално, че съгласно практиката на Съда, при въвеждането на мерките за транспониране на директивите органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с директивите, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с различните основни права, защитавани от правния ред на Съюза, или с другите общи принципи на правото на Съюза.

100    В точка 101 от посоченото решение Общият съд приема, че трябва да следи за спазването на общия принцип за забрана на злоупотребата с право, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, предвид националното право, приложимо към настоящия спор.

101    В точка 150 от същото решение, след като констатира, че законът, който транспонира в ирландския правен ред Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), е приложим в случая, Общият съд приема, че нито от преписката, нито от доводите на страните е видно, че този закон не съответства на тази директива или на принципа за забрана на злоупотребата с право.

102    От това следва, че Общият съд е счел, че трябва да провери дали този принцип е бил спазен. Така той не е отрекъл, че трябва да се увери в спазването на общите принципи на правото на Съюза. Освен това г‑н Jenkinson не е доказал, че в случая Общият съд не е приложил общ принцип на това право.

103    От това следва, че Общият съд не е пренебрегнал изводите, изведени от решения от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия (C‑584/17 P, EU:C:2020:576), и от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия (C‑378/16 P, EU:C:2020:575), че ако в договора си страните решат — чрез арбитражна клауза — да предоставят на съда на Съюза компетентността по споровете във връзка с този договор, съдът на Съюза ще трябва, независимо от определеното в договора приложимо право, да проверява за евентуални нарушения на Хартата и на общите принципи на правото на Съюза. Следователно доводът, че са нарушени изводите, изведени от тези решения, трябва да се отхвърли като неоснователен.

104    По-нататък, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, следва да се отбележи, че в рамките на първото искане г‑н Jenkinson не е твърдял, че прилагането на националното материално право към разглежданото договорно правоотношение може да доведе до нарушение на този принцип. Напротив, както отбелязва Общият съд в точка 84 от обжалваното съдебно решение, той е поддържал, че в случая Общият съд е трябвало да разгледа предявените в рамките на първото искане претенции въз основа на национално право, а именно на белгийското право, определено съгласно Регламент „Рим I“.

105    Както обаче отбелязва Общият съд в точка 217 от обжалваното съдебно решение, в рамките на второто искане г‑н Jenkinson се е позовал на дискриминационно третиране, произтичащо от наемането му като международен граждански служител въз основа на договор. Това оплакване е разгледано в точки 230—232 от обжалваното съдебно решение, които не са посочени във втората част от третото основание.

106    Следователно, ако Съдът трябва да се произнесе по посоченото в точка 104 от настоящото решение оплакване, той ще трябва да се произнесе по основание, което не е било изтъкнато в първоинстанционното производство. При това положение това оплакване трябва да се счита за ново оплакване и като такова е недопустимо в съответствие с цитирана в точка 68 от настоящото решение съдебна практика.

107    Накрая, що се отнася до довода, изведен от неприложимостта в случая на ирландското право, следва да се припомни, че що се отнася до тълкуването на националното право от Общия съд, в рамките на производството по обжалване Съдът е компетентен единствено да провери дали това право е било изопачено, което трябва да личи ясно от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 53, от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 20 и цитираната съдебна практика, и от 14 януари 2021 г., ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, C‑280/19 P, EU:C:2021:23, т. 67).

108    В случая г‑н Jenkinson поддържа, че ирландският закон за незаконните уволнения не се прилага за работниците или служителите, които работят извън територията на Ирландия, но не твърди, че Общият съд е допуснал грешка вследствие на изопачаване на този закон. Следователно този довод е недопустим.

109    От това следва, че втората част от третото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти по същество.

 По третата част от третото основание

–       Доводи на страните

110    С третата част от третото основание г‑н Jenkinson упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на приложимото право към разглежданото договорно правоотношение.

111    В самото начало той изтъква, първо, че като е решил да изключи приложимостта на член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент „Рим I“, в точка 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е взел предвид факта, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност и в град Брюксел (Белгия).

112    Второ, в точка 111 от това решение Общият съд неправилно и без да излага конкретни мотиви, решил да започне анализа си с първите девет СД, посочени в точка 13 от настоящото решение, сключени между г‑н Jenkinson и последователните ръководители на Eulex Kosovo.

113    Трето, той посочва, че страните никога не са предвиждали възможността договорното им правоотношение да се урежда от ирландското право, което се потвърждавало от самата мисия Eulex Kosovo. В първоинстанционното производство тя се позовала на прилагането на „право sui generis“.

114    Що се отнася, на първо място, до определянето на приложимото право към последните два разглеждани СД, г‑н Jenkinson упреква Общия съд, първо, че в точка 126 от обжалваното съдебно решение не е извел последиците от факта, че в нарушение на Съвместно действие 2008/124 в тези договори не са посочени условията за наемане на работа, както и правата и задълженията на международния граждански персонал и няма препращане към Съобщение C(2009) 9502, което изисква тези договори да бъдат адаптирани към приложимото към договора национално право, както и че е допуснал явна грешка, като е приел, че страните са дали информирано съгласие. Г‑н Jenkinson изтъква, че Общият съд не е взел предвид волята на страните в последните два договора относно работата на г‑н Jenkinson в Eulex Kosovo да се премахне позоваването на Съобщение C(2009) 9502, за да се промени приложимото към договорното правоотношение право.

115    Второ, г‑н Jenkinson счита, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като не е обосновал изключването на белгийското право като приложимо към СД право съгласно член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент „Рим I“.

116    Трето, той поддържа най-напред, че изводът на Общия съд в точка 130 и сл. от обжалваното съдебно решение, че са налице по-тесни връзки с ирландското право, е неправилен, тъй като при преценката си Общият съд взел предвид преди всичко качеството на работодател на Eulex Kosovo, но не взел предвид евентуалното качество на съработодател на институциите на Съюза.

117    По-нататък, Общият съд взел предвид само връзките на разглежданите СД с Ирландия, но не анализирал нито всички релевантни по случая обстоятелства за целите на определянето на наличието на по-тесни връзки с друга държава членка, нито правната уредба относно наемането на международния граждански персонал на мисиите. Той не взел предвид и държавата, от която произхождат всички инструкции, адресирани до ръководителите на мисията и до самите мисии, нито факта, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в офисите на ЕСВД в град Брюксел. Общият съд не взел предвид и обстоятелството, че Съветът и Парламентът, които имат седалище в град Брюксел, по принцип са компетентни да установят правната уредба относно наемането на международния граждански персонал в мисиите, нито пък факта, че Комисията, чието седалище също е в Брюксел, дава указания въз основа на Съобщение C(2009) 9502.

118    Накрая, мотивите, които според Общия съд обосновават прилагането на ирландското право в съответствие с член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент „Рим I“, били явно неправилни. От една страна, Общият съд смесвал понятията за непрекъснатост на работата и за непрекъснатост на приложимото право. От друга страна, клаузите на СД, които се отнасят до приложимото право към схемата за социално осигуряване и пенсия, противоречали на принципите на правото на Съюза и на директивите в областта на данъчното облагане или социалното осигуряване. Всъщност национален данъчен режим можел да се приложи към работник или служител само ако той присъства физически и действително повече от 183 дни годишно на територията на съответната държава членка. Освен това на работодателя било забранено да възлага на работника или служителя създаването и учредяването на схема за социално осигуряване и пенсия.

119    На второ място, що се отнася до определянето на приложимото право за първите девет СД, сключени между г‑н Jenkinson и последователните ръководители на Eulex Kosovo, посочени в точка 13 от настоящото решение, жалбоподателят критикува най-напред точка 113 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд приема, че Съобщение C(2009) 9502 може да бъде противопоставено на г‑н Jenkinson само поради факта, че той е узнал за него преди подписването на първия договор, сключен с ръководителя на Eulex Kosovo. Включването на това съобщение в договорните клаузи по общата воля на страните, и то въпреки отмяната му, показвало, че ако съдържанието на отменено съобщение не е включено изрично в СД, механизмът за определяне на приложимото към договора право не може да се основава на него. По този начин Общият съд не се съобразил със съдебната практика относно противопоставимостта на договорните условия на по-слабите страни по договора, както и с правото на Съюза относно действителността на едностранно установените от предприятие общи условия. В това отношение г‑н Jenkinson се позовава на решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688).

120    По-нататък, в точки 116—119 от обжалваното съдебно решение конкретният анализ на посоченото съобщение бил извършен, без да се вземе предвид наличието на евентуално опорочаване на съгласието, а наличието на такова опорочаване трябвало да се прецени в съответствие с приложимото към договора право, както е предвидено в членове 10, 11 и 12 от Регламент „Рим I“.

121    Накрая, г‑н Jenkinson критикува точка 119 от обжалваното съдебно решение, като изтъква, че страните никога не са възнамерявали да прилагат ирландското право към цялото договорно правоотношение. Установяването за данъчни цели преди първоначалното му наемане на работа или гражданството били от значение само за определянето на индивидуалните права, произтичащи от възстановяването на пътните разходи.

122    На трето място, като се позовава на липсата на произнасяне, г‑н Jenkinson изтъква, че не е могъл с поемането на договорно задължение да се откаже от спазването на по-благоприятни или императивни разпоредби на правото, което би било приложимо при липса на избор съгласно член 8, параграф 1 от Регламент „Рим I“. В това отношение той посочва, че при липса на уредба, аналогична на УРДС, това право би било белгийското право. Посоченото право трябвало да се вземе предвид, за да се провери дали страните не са се отказали от спазването на по-благоприятни или императивни разпоредби. Също така Общият съд трябвало да приложи разпоредбите на правото на сезирания съд, включващо принципи, идентифицирани като „особени повелителни норми“ по смисъла на член 9 от този регламент. Като изключил прилагането на принципите на правото на Съюза, и по-специално принципите на предвидимост и на правна сигурност, Общият съд нарушил предписанията на посочения регламент.

–       Съображения на Съда

123    Що се отнася до доводите, които г‑н Jenkinson изтъква в самото начало, следва да се отбележи, че в точка 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд само посочва нормите на международното частно право, които счита за релевантни за определянето на приложимото в случая право. Сред тези норми той посочва и нормата по член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“, съгласно който по-специално договорът се урежда от правото на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, чрез което работникът или служителят е бил нает. При тези обстоятелства Общият съд не може основателно да бъде упрекнат, че в тази точка не е взел предвид фактическото обстоятелство, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в град Брюксел.

124    Освен това следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателства. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 10 юли 2019 г., VG/Комисия, C‑19/18 P, EU:C:2019:578, т. 47).

125    Като поддържа в жалбата си, че страните никога не са възнамерявали да подчинят договорните си правоотношения на ирландското право, г‑н Jenkinson иска от Съда да прецени фактически обстоятелства, и по-конкретно да се произнесе каква е била волята на страните относно приложимото в случая право, което, освен в случай на изопачаване, е извън неговата компетентност в рамките на производство по обжалване. Освен това г‑н Jenkinson не твърди, че направената от Общия съд преценка на волята на страните се основава на явно изопачаване на представените пред него факти, личащо ясно от доказателствата по делото. Поради това този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

126    Що се отнася, на първо място, до определянето на приложимото право към последните два разглеждани СД, трябва да се отбележи, първо, че от точка 128 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че когато страните не са избрали приложимото в конкретния случай право, това право трябва да се определи въз основа на критериите, предвидени в член 8, параграфи 2—4 от Регламент „Рим I“.

127    Доколкото обаче г‑н Jenkinson поддържа, че в точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да изведе последиците от констатацията си, че в последните два СД, сключени между него и Eulex Kosovo, не се споменават изискванията, предвидени в Съвместно действие 2008/124 и в Съобщение C(2009) 9502, и посочва, че Общият съд неправилно се е произнесъл по въпросите за волята и съгласието на страните по тези договори, достатъчно е да се отбележи, че този довод произтича от неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност, също както точка 125 от това съдебно решение, посочената точка 126 съдържа само фактическа констатация на Общия съд, изложена преди преценката, която започва в точка 127 от посоченото съдебно решение. Следователно в същата тази точка 126 Общият съд изобщо не се е произнесъл по последиците, които трябва да се изведат от фактическите му констатации.

128    Освен това в точка 127 от обжалваното съдебно решение Общият съд е взел предвид обстоятелството, че за разлика от предходните договори относно дейността на г‑н Jenkinson в Eulex Kosovo, последните два СД, сключени между тези страни, вече не се позовават на Съобщение C(2009) 9502. От липсата на изрично позоваване на това съобщение обаче Общият съд не стига до извод, че страните са изключили прилагането на националното право, което би било приложимо, ако това позоваване беше запазено, а именно ирландското право.

129    Ето защо трябва да се констатира, че преценката на Общия съд, изложена в точка 127 от обжалваното съдебно решение, се отнася до фактически обстоятелства, чийто контрол, освен в случай на изопачаване, не е от компетентността на Съда в рамките на производство по обжалване. В случая нито се твърди, нито a fortiori е доказано изопачаване. Следователно доводът на г‑н Jenkinson трябва да се счете за недопустим съгласно посочената в точка 124 от настоящото решение съдебна практика.

130    Второ, що се отнася до оплакването, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, най-напред следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (решение от 29 април 2021 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, C‑847/19 P, EU:C:2021:343, т. 62).

131    Следователно съгласно постоянната практика на Съда Общият съд е изпълнил това задължение, когато мотивите на съдебно решение или определение излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол. Задължението за мотивиране на Общия съд обаче не го задължава да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения на страните по спора, и следователно тези мотиви могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение от 29 септември 2022 г., HIM/Комисия, C‑500/21 P, EU:C:2022:741, т. 58 и цитираната съдебна практика).

132    Следва обаче да се отбележи, че в точка 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че съгласно член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент „Рим I“ по принцип косовското право е приложимо към последните два СД, сключени между г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo. Общият съд обаче отбелязва, че самото косовско право изключва прилагането му към трудовите правоотношения в международни мисии, а в точка 130 от това решение приема, че при всички положения последните два СД, сключени между г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo, са по-тясно свързани с ирландското право, и обяснява причините за това съображение в точки 131—138 от посоченото решение.

133    От тези точки от същото това решение е видно, че като е констатирал, че в случая е приложимо право, различно от белгийското, Общият съд е изключил, както той пояснява в точка 139 от това решение, прилагането на белгийското право в настоящия случай. Поради тази причина оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли като неоснователно.

134    Трето, що се отнася до доводите на г‑н Jenkinson, че Общият съд не е разгледал евентуалното качество на съработодател на институциите на Съюза и не е взел предвид елементите, които установяват връзка между разглежданите СД и Белгия, доколкото следва да се разбира, че тези доводи се отнасят до прилагането от Общия съд на член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“, трябва да се отбележи, че дори ако се предположи, че Общият съд е счел, че тези институции са съработодатели на г‑н Jenkinson заедно с Eulex Kosovo, това съображение само по себе си не е достатъчно, за да се обори изводът на Общия съд, че мястото на стопанска дейност, което трябва да се вземе предвид за целите на прилагане на тази разпоредба, е това, което според Общия съд е в Косово.

135    Всъщност от практиката на Съда следва, че думата „нает“, използвана в член 8, параграф 3 от този регламент, се отнася до самото сключване на трудовия договор, а не до характеристиките на действителната работа на работника или служителя (вж. по аналогия решение от 15 декември 2011 г., Voogsgeerd, C‑384/10, EU:C:2011:842, т. 46).

136    Освен това Съдът приема, че след като критерият за мястото на стопанска дейност на предприятието, чрез което е нает работникът или служителят, няма нищо общо с условията, при които се извършва работата, обстоятелството къде е установено това предприятие, е без значение за определянето на това място на стопанска дейност (вж. по аналогия решение от 15 декември 2011 г., Voogsgeerd, C‑384/10, EU:C:2011:842, т. 48).

137    От това следва, че мястото на стопанска дейност, чрез което е бил нает работникът или служителят, не съвпада непременно с мястото, където се намира седалището на работодателя на работника или служителя.

138    Разбира се, единствено в хипотезата, при която предвид обстоятелства във връзка с процедурата по наемане на работа може да се констатира, че предприятието, което е сключило трудовия договор, всъщност е действало от името и за сметка на друго предприятие, съдът, който трябва да приложи член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“, би могъл да приеме, че съдържащият се в тази разпоредба критерий за привързване препраща към правото на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност на второто предприятие (вж. по аналогия решение от 15 декември 2011 г., Voogsgeerd, C‑384/10, EU:C:2011:842, т. 49).

139    Г‑н Jenkinson обаче не се позовава на обективни обстоятелства в подкрепа на твърдението, че за целите на прилагането на тази разпоредба Общият съд е трябвало да вземе предвид не мястото на стопанска дейност в Косово, с което г‑н Jenkinson е сключил последните два разглеждани СД, а седалището на институциите на Съюза.

140    От това следва, че доводите на г‑н Jenkinson относно необходимостта да се установи преди прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“ качеството на съработодател на тези институции, трябва да се считат за неоснователни.

141    Същото се отнася и за останалите обстоятелства, които г‑н Jenkinson изтъква, за да оспори прилагането от Общия съд на член 8, параграф 3 от този регламент.

142    Най-напред, що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че за целите на прилагането на тази разпоредба Общият съд е трябвало да вземе предвид държавата, от която произхождат всички инструкции, адресирани до ръководителите на мисии и до самите мисии, трябва да се констатира, че този елемент не е свързан с обстоятелства, които имат отношение към сключването на трудовия договор и които следователно биха позволили да се опровергае установеното от Общия съд място на наемане на работа на г‑н Jenkinson.

143    По-нататък, дори да се приеме за установено, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в офисите на ЕСВД, които се намират в град Брюксел, този факт сам по себе си не доказва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че релевантното за целите на прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“ място на стопанска дейност е Прищина (Косово). Всъщност обстоятелството, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в офисите на ЕСВД в Брюксел, не е достатъчно, за да се докаже, че Общият съд неправилно е преценил мястото на стопанска дейност, за което следва да се счете, че е наело г‑н Jenkinson.

144    Накрая, що се отнася до довода, че Общият съд не е взел предвид относимата към наемането на работа на г‑н Jenkinson правна уредба и мястото на дейност на Съвета и Парламента в Брюксел, следва да се отбележи, че тези обстоятелства, които се основават на недоказаното схващане, че само тези институции са компетентни да определят правната уредба за наемането на работа на г‑н Jenkinson, не доказват, че мястото на стопанска дейност на посочените институции е релевантно за целите на определянето на мястото на наемане на последния по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент „Рим I“.

145    Що се отнася, от друга страна, до оплакванията на жалбоподателя относно прилагането от Общия съд на член 8, параграф 4 от Регламент „Рим I“, трябва да се отбележи, че от практиката на Съда следва, че прилагането на тази разпоредба предполага съдът да направи обща преценка на всички обстоятелства, които характеризират трудовото правоотношение, и да прецени това или тези от тях, които според него са най-важни (вж. по аналогия решение от 12 септември 2013 г., Schlecker, C‑64/12, EU:C:2013:551, т. 40).

146    Съдът вече е постановил, че сред значимите обстоятелства за привързване следва да се вземат предвид по-специално държавата, в която наетото лице плаща данъците и таксите, свързани с приходите от дейността му, както и държавата, в която то се осигурява социално и в различните схеми за пенсионно, здравно осигуряване и осигуряване за инвалидност. Впрочем съдът трябва да вземе предвид и всички обстоятелства по делото, като по-конкретно рамката за определянето на заплатата и другите условия на труд (вж. по-аналогия решение от 12 септември 2013 г., Schlecker, C‑64/12, EU:C:2013:551, т. 41).

147    Най-напред, що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че Общият съд е смесил понятията за непрекъснатост на заетостта и непрекъснатост на приложимото право, от една страна, от точки 131 и 136 от обжалваното съдебно решение следва, че трябва да се вземе предвид наличието на непрекъснато трудово правоотношение, установено с първия от единадесетте СД, посочени в точка 13 от настоящото решение, за да се определи приложимото право към последните два СД, и от друга страна, от точка 137 от това решение следва, че към последните два СД трябва да се приложи същият закон като приложимия към посочените девет СД.

148    Този довод на г‑н Jenkinson обаче не доказва, че вземането предвид на правото, което е било приложимо към сключени преди разгледаните от Общия съд договори, може да представлява погрешен анализ на обстоятелствата, които характеризират установеното с последните договори трудово правоотношение, и следователно — неправилно прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент „Рим I“. Всъщност следва да се отбележи, че в съответствие с посочената в точка 145 от настоящото решение съдебна практика наличието на връзки между договори като посочените от Общия съд в точки 131—137 от обжалваното съдебно решение може да се счете за съществено обстоятелство, което да се вземе предвид при определянето на „друга държава“ по смисъла на тази разпоредба. Следователно този довод трябва да се счете за неоснователен.

149    Освен това, що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че Общият съд не е трябвало да взема предвид критерия, посочен в последните два СД, сключени между него и Eulex Kosovo, за да определи приложимото право към схемите за социално осигуряване и пенсия, както и към режима на данъчно облагане, тъй като този критерий противоречал на принципите на правото на Съюза и на директивите в областта на данъчното облагане или социалното осигуряване, следва да се констатира, че в точка 138 от обжалваното съдебно решение Общият съд не проверява дали ирландското право е правото, което валидно урежда тези схеми, а само отбелязва, че за да се определи правото, което урежда посочените схеми, последните два СД препращат към правото на „държавата по постоянно пребиваване (за данъчни цели)“, преди г‑н Jenkinson да встъпи в длъжност в Eulex Kosovo.

150    С оглед на припомнената в точка 146 от настоящото решение съдебна практика обаче доводите на г‑н Jenkinson не могат да бъдат приети, тъй като според тази практика Общият съд има право да вземе предвид разгледаното в точки 131—137 от обжалваното съдебно решение обстоятелство, независимо от приложимостта на това право към тези схеми.

151    От това следва, че г‑н Jenkinson не може да твърди, че Общият съд е нарушил член 8, параграф 4 от Регламент „Рим I“, като е взел предвид обстоятелствата, посочени в точки 131—138 от обжалваното съдебно решение.

152    Освен това останалите елементи, които г‑н Jenkinson изтъква в подкрепа на оплакването, че Общият съд е извършил непълна преценка на обстоятелствата, които характеризират трудовото му правоотношение с Eulex Kosovo, трябва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като с тях г‑н Jenkinson не успява да докаже, че тази преценка е погрешна.

153    Всъщност, макар тези обстоятелства — които имат отношение, първо, към твърдяното качество на съработодател на институциите на Съюза със седалище в Брюксел, второ, към правната уредба относно наемането на международен граждански персонал в международните мисии на Съюза, трето, към мястото, откъдето произхождат всички инструкции, адресирани до ръководителя на Eulex Kosovo, и четвърто, към тази мисия и към това, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в офисите на ЕСВД в Брюксел — да допринасят за определянето въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент „Рим I“ на държава, различна от Ирландия, г‑н Jenkinson не успява да докаже, че тези обстоятелства са от толкова съществено значение за последните два СД, сключени между него и Eulex Kosovo, че доказват, че Общият съд погрешно е преценил, че са налице връзки между тези СД и Ирландия въз основа на обстоятелствата, посочени в точки 131—138 от обжалваното съдебно решение.

154    Твърдяната правна уредба за наемането на международен граждански персонал на международните мисии на Съюза, определена от институциите на Съюза със седалище в Брюксел, мястото, откъдето произхождат всички инструкции, адресирани до ръководителя на Eulex Kosovo и до тази мисия, както и това, че Eulex Kosovo има място на стопанска дейност в офисите на ЕСВД в Брюксел, безспорно представляват обстоятелства по делото, които трябва да се вземат предвид при цялостната преценка, посочена в точка 145 от настоящото решение. За разлика от анализираните от Общия съд обаче, тези обстоятелства се отнасят по-скоро до общия контекст, в който се вписват последните два СД, сключени между Eulex Kosovo и г‑н Jenkinson, отколкото до по-пряко свързаните с тези СД характеристики. Следователно основаният на тези обстоятелства довод не позволява да се докаже, че Общият съд е преценил неправилно по-тесните връзки, посочени в член 8, параграф 4 от Регламент „Рим I“.

155    Също така, що се отнася до довода, че трябва да се провери дали институциите на Съюза могат да се считат, заедно с Eulex Kosovo, за съработодател на г‑н Jenkinson, следва да се приеме, че дори да се предположи, че този довод е основателен, той не доказва, че мястото на дейност на тези институции в Брюксел представлява определящо обстоятелство за установяване на държавата, която по смисъла на член 8, параграф 4 от този регламент е по-тясно свързана с последните два СД.

156    От гореизложеното следва, че г‑н Jenkinson не е доказал, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил член 8 от Регламент „Рим I“, за да определи приложимото право към последните два СД, сключени между г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo.

157    На второ място, що се отнася до определянето на приложимото право към първите девет СД, сключени между г‑н Jenkinson и ръководителя на Eulex Kosovo, посочени в точка 13 от настоящото решение, следва да се приеме, че доводите, изведени от твърдяното незачитане на съдебната практика относно противопоставимостта на договорните клаузи на по-слабите страни по договора и на правото на Съюза относно валидността на едностранно установените от дадено предприятие общи условия, както и доводите във връзка с членове 10, 11 и 12 от Регламент „Рим I“ не отговарят на изискванията, припомнени в точки 60 и 61 от настоящото решение, тъй като г‑н Jenkinson не излага достатъчно точно правно релевантните елементи в тяхна подкрепа, и затова тези доводи трябва да се считат за недопустими.

158    Освен това следва да се констатира, че като поддържа, че Общият съд е тълкувал неправилно волята на страните по отношение на тяхната държава на произход, г‑н Jenkinson всъщност иска от Съда да извърши фактическа преценка, която съгласно цитираната в точка 124 от настоящото решение съдебна практика е извън неговата компетентност, когато е сезиран в рамките на производство по обжалване, освен в случай на изопачаване.

159    На трето място, трябва да се посочи, че прилагането на член 8 от Регламент „Рим I“ предполага, най-напред, сезираната със спора юрисдикция да определи правото, което би било приложимо при липса на избор, и да определи в съответствие с това право правилата, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение, и след това тази юрисдикция трябва да сравни нивото на защита, което тези правила предоставят на работника, с предоставеното ниво от избраното от страните право. Ако нивото, предвидено от посочените правила, осигурява по-добра защита, следва да се приложат именно тези правила (решение от 15 юли 2021 г., SC Gruber Logistics, C‑152/20 и C‑218/20, EU:C:2021:600, т. 27).

160    В настоящия случай обаче г‑н Jenkinson се позовава общо на белгийското право, но не посочва никаква конкретна норма, която Общият съд е трябвало да вземе предвид в приложение на посочения член, поради което не доказва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не му е предоставил възможността да се ползва от прилагането на тази предполагаемо по-благоприятна правна норма.

161    При тези обстоятелства следва да се приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е извършил проверка и не е приложил по-благоприятна правна норма по силата на правото, което би било приложимо в случая при липсата на избор. Същото важи и за доводите, изведени от прилагането на правото на Съюза съгласно член 9 от Регламент „Рим I“.

162    От гореизложеното следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото при определянето на приложимото право към първите девет СД, посочени в точка 13 от настоящото решение, и към последните два СД, поради което обобщените в точка 112 от настоящото решение доводи относно избрания от Общия съд ред за разглеждане на тези СД при определяне на приложимото право към разглежданото договорно правоотношение, при всички положения не могат да бъдат приети.

163    Предвид гореизложеното третата част от третото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти по същество.

 По второто и третото оплакване от четвъртата част на третото основание

–       Доводи на страните

164    С второто оплакване от четвъртата част на третото основание г‑н Jenkinson упреква Общия съд, че е изопачил ирландското право при тълкуването и прилагането на член 9 от Protection of Employees (Fixed — Term Work) Act 2003 (Закон от 2003 г. за защита на наетите (на срочна работа) лица, наричан по-нататък „Законът от 2003 г.“).

165    Най-напред, той поддържа, че в точка 151 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че единствено Съветът е компетентен да определя условията за наемане на персонала на мисиите. Тази точка противоречала и на Съобщение C(2009) 9502, което изисквало специфичен вид договор за всяка функция. Той посочва също, че член 9 от Закона от 2003 г. използва понятието „свързани работодатели“.

166    Що се отнася, на първо място, до анализа на целта, която Eulex Kosovo изтъква, за да обоснове последователните СД, г‑н Jenkinson счита, че в точки 152, 154 и 155 от обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да приложи не практиката на Съда, а практиката на ирландските съдилища. По този начин Общият съд незаконосъобразно ограничил защитата, предоставена на работниците и служителите от ирландското право. По-конкретно, според г‑н Jenkinson в точки 157—175 от това решение Общият съд неправилно и без да изложи мотиви, свел анализа на обективните причини, които налагат използването на последователни СД, до анализ на временния характер на Eulex Kosovo, а за да обосноват поредицата от СД, ирландските съдилища посочили различни обективни причини, а именно значително преструктуриране, което работодателят трябва да извърши, необходимост от временна експертиза в определена област, необходимост от наемане на работници по ясно определен и временен краткосрочен проект и отсъствие на персонал, например поради отпуск по болест на работник. Следователно анализът на Общия съд очевидно противоречал на практиката на ирландските съдилища, на която се позовава г‑н Jenkinson пред него.

167    По-специално, що се отнася, първо, до вземането предвид от Общия съд на продължителността на мандатите на Eulex Kosovo, г‑н Jenkinson твърди, че Общият съд е трябвало да вземе предвид естеството на работата му в Eulex Kosovo, която задоволява постоянни и трайни нужди на работодателя, а не да се позовава в точки 157—160 от обжалваното съдебно решение на дейността на Eulex Kosovo или да взема предвид в точки 177—180 от това решение ирелевантни аспекти като приоритета при наемане на командированите служители. По този начин Общият съд изопачил понятието „постоянни и трайни нужди на работодателя“. В това отношение г‑н Jenkinson се позовава на извадка от решение на „adjudication officer“ (арбитър).

168    Второ, що се отнася до преценката на Общия съд в точки 161 и 162 от обжалваното съдебно решение относно периодите, за които се отнасят референтните финансови суми, съдържащи се в последователните редакции на член 16 от Съвместно действие 2008/124, г‑н Jenkinson счита, че вземането предвид на ограничената продължителност на тези периоди, за да се прецени, че сключването на последователни СД е оправдано, противоречи на практиката на ирландските съдилища. По-специално, г‑н Jenkinson се позовава на извадките от решенията на тези съдилища, които ясно показвали, че фактът, че трябва да е налице бюджет, за да се заплати на работник или служител за определена дейност, не е достатъчен, за да обоснове сключването на СД. Освен това, ако било счетено, че институциите на Съюза заедно с Eulex Kosovo са съработодатели на г‑н Jenkinson, нямало да е възможно доводите, изведени от финансирането на Eulex Kosovo, да се приемат от Общия съд.

169    Трето, г‑н Jenkinson поддържа, че преценката на Общия съд, изложена в точки 163—169 от обжалваното съдебно решение, че правомощията и обхватът на действие на Eulex Kosovo подлежат на адаптиране в зависимост от развитието на ситуацията на място и отношенията между Съюза и косовските власти, не отчита стандартните оперативни процедури (СОП), които предвиждат правила за реорганизация на персонала било в рамките на Eulex Kosovo, било в рамките на друга международна мисия на Съюза.

170    Четвърто, г‑н Jenkinson изтъква, че посоченият в точки 170—175 от обжалваното съдебно решение критерий за продължителността на мандатите на последователните ръководители на Eulex Kosovo трябва да се отхвърли, тъй като позволява на работодателя да сключва само срочни договори. В това отношение Общият съд не бил доказал, че е възможно такъв критерий да се използва в този контекст. Така той лишил работника от ефективен контрол за законосъобразност на използването на този критерий, по-специално с оглед на член 9 от Закона от 2003 г. Освен това точка 175 от това решение била в явно противоречие с констатацията за липса на правосубектност на Eulex Kosovo и за липса на правомощия на ръководителите на тази мисия.

171    Пето, що се отнася до съображенията на Общия съд относно последния СД, според г‑н Jenkinson Общият съд не е имал основание да констатира в точки 185 и 187 от обжалваното съдебно решение, че мотивите за неговата преценка са същите като свързаните с предходните СД, след като Eulex Kosovo е уточнила, че последният СД е имал за цел да координира целите на СД, сключени с няколко служители на Eulex Kosovo.

172    На второ място, Общият съд пропуснал да анализира целесъобразността от гледна точка на ирландското право на използването на последователни СД. Така Общият съд обосновал законосъобразността на последователното използване на СД с това, че този вид договори се прекратяват лесно и без финансови последици, но никой от ответниците в първоинстанционното производство не бил доказал, че в случай на сключване на ДНВ има такива последици. Освен това в точки 181 и 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил предложението на г‑н Jenkinson за друга мярка, без да анализира дали съществува възможност, която да засяга в по-малка степен стабилността и правата на работника или служителя по смисъла на практиката на ирландските съдилища. По този начин Общият съд обърнал тежестта на доказване, която тежала върху работодателя.

173    В точка 187 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че сключването на последния СД е било необходимо и подходящо, и по този начин нарушил ирландското право, тъй като не извършил преценката си въз основа на конкретно разглеждане на ситуацията и с оглед на други, по-малко неблагоприятни и несигурни начини за удовлетворяване на интересите на двете страни.

174    При условията на евентуалност, г‑н Jenkinson изтъква нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на единство на правото. Той изтъква необходимостта постоянният и траен характер на нуждите на работодателя да се разгледа от гледна точка на ирландското право, която се извеждала от решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 58—75). Анализът на този характер трябвало да следва точно модела на извършения от законодателя на Съюза анализ при приемането на УРДС в приложение на член 336 ДФЕС. Ето защо г‑н Jenkinson критикува обжалваното съдебно решение, доколкото в него се дава значително по-широко тълкуване на Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което е приложено към Директива 1999/70, отколкото възприетото от институциите на Съюза в рамките на УРДС, като броят на подновяванията на СД се ограничава до два. В подкрепа на тези доводи г‑н Jenkinson се позовава и на решения от 11 юли 1985 г., Maag/Комисия (43/84, EU:C:1985:328), и от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223).

175    С третото оплакване от четвъртата част на третото основание г‑н Jenkinson поддържа, че Общият съд не е взел предвид липсата на правосубектност на Eulex Kosovo, както и изложените от него съображения относно делегирането на правомощия, включително в областта на бюджета.

176    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат второто и третото оплакване от четвъртата част на третото основание да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Съда

177    Най-напред следва да се отбележи, че доводите, изтъкнати от г‑н Jenkinson срещу точка 151 от обжалваното съдебно решение, се припокриват с доводите, изложени в рамките на първото основание на настоящата жалба, което бе отхвърлено в точки 45—55 от настоящото решение, тъй като с тези доводи г‑н Jenkinson всъщност цели да оспори законосъобразността на член 9, параграф 3 и на член 10, параграф 3 от Съвместно действие 2008/124, доколкото тези разпоредби предвиждат, че при необходимост Eulex Kosovo може да наема на работа и международен граждански персонал въз основа на договор и че условията за наемане на работа, както и правата и задълженията на този персонал са определени в договорите, сключени между ръководителя на Eulex Kosovo или самата Eulex Kosovo и членовете на персонала.

178    Освен това г‑н Jenkinson не е доказал, че Съобщение C(2009) 9502 се прилага към последователните ръководители на Eulex Kosovo и към тази мисия при определянето на вида на предложения му договор. Следователно тези доводи са неоснователни.

179    Що се отнася, на първо място, до довода за изопачаване на практиката на ирландските съдилища относно причините, които обосновават сключването на последователни СД, трябва да се припомни, както следва от точка 107 от настоящото решение, че що се отнася до контрола върху възприетото от Общия съд тълкуване на националното право, в рамките на производство по обжалване Съдът е компетентен само да провери дали това право е било изопачено, което трябва да личи ясно от доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв.

180    В това отношение следва да се приеме, че в точки 156—187 от обжалваното съдебно решение Общият съд е взел предвид няколко параметъра, за да приеме, след извършването на цялостна преценка, че г‑н Jenkinson е изпълнявал в рамките на специална правна уредба и професионален контекст, които имат временен характер, възложените му задачи в мисия Eulex Kosovo, която впрочем в крайна сметка е трябвало да престане да съществува.

181    В този контекст най-напред трябва да се отбележи, че доколкото доводът на г‑н Jenkinson трябва да се разбира в смисъл, че с него той твърди, че Общият съд е допуснал грешка в точка 153 от обжалваното съдебно решение, тъй като не е анализирал дали в случая е било възможно да се приеме, че г‑н Jenkinson е сключил СД със „свързани работодатели“, следва да се отбележи, че г‑н Jenkinson не представя никакви доказателства, които позволяват да се приеме, че неанализирането на тази възможност би било несъвместимо със съдържанието и смисъла на ирландското право, поради което този довод трябва да се счита за неоснователен.

182    Що се отнася до това, че Общият съд е взел предвид временния характер на Eulex Kosovo, за да приеме, че сключването на последователни СД е оправдано от обективни причини, от извадките от съдебните решения, на които се позовава г‑н Jenkinson — включително тези, които се отнасят до наличието на обективни причини, които могат да обосноват от гледна точка на ирландското право сключването на последователни СД — не следва, че Общият съд не може да вземе предвид този характер, за да обоснове сключването на последователни СД.

183    По-конкретно, трябва да се отбележи, първо, че в извадката от решението на арбитражния служител, на което се позовава г‑н Jenkinson, за да докаже, че Общият съд е изопачил практиката на ирландските съдилища, се посочва, че съображенията, свързани с наличието на конкретен проект, който е ограничен във времето и подлежи на конкретно финансиране, а не на общо финансиране на постоянна структура, представляват обективни причини за сключването на последователни СД.

184    В случая в точки 157—160 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Eulex Kosovo е създадена за определен срок, който е удължен. Така от извадката от посоченото решение, на което се позовава г‑н Jenkinson, не следва, че в точки 157—160 от обжалваното съдебно решение Общият съд е показал едно явно погрешно разбиране на ирландското право и по такъв начин е изопачил съдържанието или смисъла на това право.

185    Второ, следва да се приеме, че с оглед на посоченото в точка 180 от настоящото решение същото се отнася и за доводите относно точки 161 и 162 от обжалваното съдебно решение, споменати в точка 168 от настоящото решение.

186    Всъщност извадките от съдебните решения, на които се позовава г‑н Jenkinson, показват, че фактът, че трябва да е налице бюджет за заплащането на възнаграждение на работник или служител за определена дейност, не е достатъчен, за да обоснове сключването на последователни СД. Тези извадки обаче не позволяват да се приеме, че отчитането на ограничения и временен характер на финансирането на Eulex Kosovo е без значение за цялостната преценка на обстоятелствата, които са накарали работодателя да предложи на своя работник или служител сключването на последователни СД.

187    От това следва, че г‑н Jenkinson не е успял да докаже, че като е взел предвид в рамките на цялостната преценка, припомнена в точка 180 от настоящото решение, ограничения във времето бюджет на Eulex Kosovo, Общият съд явно е пренебрегнал съдържанието или смисъла на тези решения.

188    Трето, г‑н Jenkinson не представя никакви доказателства, които позволяват да се установи, че съгласно ирландското право не могат да се вземат предвид нито промените в правомощията на Eulex Kosovo, нито промените в обхвата ѝ на действие. Доводът на жалбоподателя срещу вземането предвид на тези обстоятелства от Общия съд в действителност цели Съдът да извърши нова преценка на някои обстоятелства по делото, а именно на обстоятелствата, свързани с правилата, произтичащи от СОП. В рамките на производство по обжалване обаче Съдът не е компетентен да извърши такава преценка. От това следва, че този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

189    Четвърто, доводът, изведен от това, че последният СД има за цел да координира прекратяването на СД, сключени с няколко служители на Eulex Kosovo, произтича от неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност в точка 187 от това решение Общият съд подчертава, че крайната дата на последния СД съвпада с датата на премахване при преструктурирането на Eulex Kosovo по решение на Съвета на длъжността, която г‑н Jenkinson е заемал дотогава. Така Общият съд е взел предвид особеностите на контекста, в който се вписва последният СД, а не се е основал единствено, както неправилно счита г‑н Jenkinson, на причините, довели до сключването на СД, които предхождат последния СД. Поради това този довод трябва да се отхвърли като неоснователен.

190    Пето, що се отнася до мотивите на Общия съд, свързани с продължителността на мандатите на последователните ръководители на Eulex Kosovo, следва да се отбележи, че в точки 170—175 от обжалваното съдебно решение, за да анализира наличието на обективни причини, обосноваващи сключването на последователни СД, Общият съд е взел предвид обстоятелството, че продължителността на мандатите на последователните ръководители на Eulex Kosovo е била ограничена във времето и е била определяна „за променливи и нерегулярни периоди“, и е приел, че това обстоятелство показва временния характер на Eulex Kosovo.

191    В това отношение трябва да се констатира, че дори да се предположи, че тези мотиви на обжалваното съдебно решение са погрешни, подобна грешка не би могла да доведе до отмяната на това решение. Всъщност тези мотиви представляват само един от елементите, взети предвид от Общия съд в рамките на цялостната му преценка, припомнена в точка 180 от настоящото решение, които са го накарали да приеме, че последователните СД са били сключени в контекста на Eulex Kosovo, която има временен характер.

192    С оглед обаче на цялостната преценка, основана на анализа на параметрите, които са били разгледани по-специално в точки 156—169 и в точки 185—187 от обжалваното съдебно решение, Общият съд основателно е заключил, че са налице обективни причини, които обосновават сключването на разгледаните СД. Следователно доводите относно тези точки трябва да се считат за неотносими. Същото се отнася и за доводите относно точки 177—180 от обжалваното съдебно решение, припомнени в точка 167 от настоящото решение.

193    На второ място, от извадките от решенията, на които се позовава г‑н Jenkinson в подкрепа на довода си, че Общият съд не е проверил дали предвидената мярка за наемане на работа е подходяща, следва, че за да докаже наличието на обективни причини, обосноваващи тази мярка, един ответник трябва да докаже, че мярката има легитимна цел и че е подходяща и необходима за постигането на тази цел. От тези извадки следва също, че за да определи дали дадена причина може да се счита за обективна, съдът трябва да установи дали разглежданата мярка представлява най-малко неблагоприятното третиране за работника, като същевременно позволява на работодателя да постигне посочената цел.

194    В това отношение в точка 146 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че съгласно член 7 от Закона от 2003 г. по същество, за да бъде обективна, посочената причина трябва да се основава на външни за служителя съображения, а по-неблагоприятното третиране, което СД предполага за последния, трябва да е насочено към постигането на легитимна цел на работодателя, за която то е подходящо и необходимо.

195    По-нататък в мотивите си, и по-специално в точки 181—184 от това решение, Общият съд приема, че самото естество на Eulex Kosovo неизбежно влияе върху условията за наемане на работа на нейния персонал, както и върху перспективите за работа на този персонал. В това отношение той изключва възможността да се приеме предложението на г‑н Jenkinson, че е можело да се сключи ДНВ, който съдържа клауза за прекратяване, в случай че мандатът на Eulex Kosovo приключи, и приема по същество, че използването на десети СД е необходимо и подходящо средство, за да се гарантират на Eulex Kosovo необходимите ресурси за изпълнението на мандата ѝ, който се характеризира с ограничено и срочно финансиране.

196    Освен това в точка 187 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че специфичният контекст, свързан по-специално с преструктурирането на Eulex Kosovo, позволява да се приеме, че сключването на последния СД е необходимо и подходящо средство за задоволяване на нуждите, за които е създадено договорното правоотношение.

197    От гореизложеното обаче следва, че при обстоятелствата в конкретния случай Общият съд е приел, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 154 от заключението си, че наемането на г‑н Jenkinson въз основа на последователни СД е единственият начин да се задоволят нуждите на Eulex Kosovo, които са ограничени във времето и зависят от външни за тази мисия фактори.

198    По този начин не е очевидно, че Общият съд не се е съобразил със съдържанието и обхвата на твърдяното от г‑н Jenkinson задължение съдът да провери дали оспорваната мярка представлява най-малко неблагоприятното третиране за работника, като същевременно позволява на работодателя да постигне целта си. От това следва, че г‑н Jenkinson не е доказал твърдяното от него изопачаване на ирландското право.

199    Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че като се е позовал единствено на практиката на Съда, Общият съд не се е съобразил с практиката на ирландските съдилища, трябва да се добави, че както следва от гореизложеното, Общият съд не е изопачил тази съдебна практика при прилагането на ирландското право в настоящия случай. Ето защо, тъй като в жалбата си г‑н Jenkinson не е изложил никакви други конкретни доказателства, следва да се приеме, че този довод не може да бъде уважен.

200    Що се отнася до оплакването, повдигнато от г‑н Jenkinson при условията на евентуалност и изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на единство на правото, най-напред следва да се отбележи, че тълкуването на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., съдържащо се в приложение към Директива 1999/70, възприето в решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443), е отразено и в решение от 26 януари 2012 г., Kücük (C‑586/10, EU:C:2012:39), на което Общият съд се позовава по-специално в точка 154 от обжалваното съдебно решение.

201    Освен това позоваванията на решенията от 11 юли 1985 г., Maag/Комисия (43/84, EU:C:1985:328), и от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223), не могат да докажат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност значението на тези съдебни решения за анализа на обжалваното съдебно решение не е обяснено от г‑н Jenkinson в жалбата му и не личи веднага от тяхното съдържание.

202    Доколкото г‑н Jenkinson твърди, че Общият съд е трябвало да извърши тълкуване на нуждите, които могат да отговорят на изискванията, установени в клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70, следвайки точно модела на законодателя на Съюза, възприет при приемането на УРДС в приложение на член 336 ДФЕС, следва да се отбележи, че тези доводи не отговарят на изискванията, припомнени в точки 60 и 61 от настоящото решение.

203    Накрая, г‑н Jenkinson не посочва точно кои норми, установени от законодателя на Съюза, Общият съд е трябвало да вземе предвид.

204    По-специално, що се отнася до позоваването на ограничението за две подновявания на СД, приложимо за служителите на Съюза, г‑н Jenkinson не доказва, че това правило е приложимо в конкретния случай.

205    От това следва, че при липсата на други доводи в подкрепа на оплакването, изтъкнато от г‑н Jenkinson при условията на евентуалност, това оплакване трябва да се счита за отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

206    На трето място, тъй като оплакването, посочено в точка 175 от настоящото решение, не се отнася до конкретна част от обжалваното съдебно решение и не съдържа правни доводи, позволяващи на Съда да упражни контрол, тъй като по-специално в него не се посочват последиците, които биха произтекли от предоставянето на правосубектност на Eulex Kosovo, то трябва да се обяви за недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, посочени в точки 60 и 61 от настоящото решение.

207    От всичко гореизложено следва, че второто и третото оплакване от четвъртата част на третото основание трябва да бъдат отхвърлени отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни.

 По петата част от третото основание

–       Доводи на страните

208    С петата част от третото основание г‑н Jenkinson упреква Общия съд, че в точка 197 от обжалваното съдебно решение е тълкувал неправилно доводите му. Освен това Общият съд нарушил забраната за произнасяне ultra petita, като изключил присъждането на подходящо и справедливо обезщетение на г‑н Jenkinson поради нарушението на член 8 от Закона от 2003 г.

209    Макар в точка 197 да се казва, че г‑н Jenkinson изрично е посочил, че претенцията му за обезщетение на договорните вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразното прекратяване на договорното му правоотношение, се основава на преквалифицирането на това правоотношение съгласно член 9 от Закона от 2003 г., според г‑н Jenkinson в становището, което е представил в отговор на процесуално-организационно действие пред Общия съд, той изрично е посочил, че „[в]се пак самият [член] 8 от [този] закон […] не е изключителното правно основание за обезщетението за незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение, което се основава главно на неспазването на законодателството, приложимо към условията за уволнение по договор, който според него трябва да бъде преквалифициран в [ДНВ] съгласно [член] 9 [от посочения закон]“.

210    Освен това г‑н Jenkinson твърди, че в коментар на ирландско съдебно решение е посочил, че санкцията за нарушение на член 8 от същия този закон трябва да бъде подходящо и справедливо обезщетение.

211    Г‑н Jenkinson също така упреква Общия съд, че не е извел произтичащите от позоваването на този член последици за обезщетението, макар да е трябвало да го направи, по-специално при упражняването на неограничената си компетентност, както би направил ирландски съд. Като не е процедирал по този начин, Общият съд нарушил принципа, че съдът не може да се произнася ultra petita, и приложил неправилно членове 76 и 84 от Процедурния правилник на Общия съд.

212    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат петата част от третото основание да бъде отхвърлена.

–       Съображения на Съда

213    Когато Общият съд е сезиран като съд по договора на основание член 272 ДФЕС, той трябва да се произнесе единствено в правната и фактическата рамка, определена от страните по спора (решение от 17 септември 2020 г., Alfamicro/Комисия, C‑623/19 P, EU:C:2020:734, т. 41).

214    В това отношение следва да се отбележи, че от исковата молба в първоинстанционното производство е видно, че в рамките на първото искане г‑н Jenkinson е предявил претенции за обезщетение за неспазено предизвестие във връзка с прекратяването на договорното му правоотношение, което според него трябва да бъде преквалифицирано в ДНВ, като последица от незаконосъобразността на това прекратяване и от непредаването при прекратяването на договора на документите, свързани със социалното осигуряване.

215    Нищо в исковата молба в първоинстанционното производство обаче не сочи, че г‑н Jenkinson е поискал обезщетение за нарушение на правото му да бъде информиран писмено за причините за сключването на СД, а не на ДНВ.

216    Действително, в отговор на процесуално-организационно действие, предприето от Общия съд на 1 декември 2020 г., г‑н Jenkinson посочва, както припомня в рамките на петата част от третото основание за обжалване, че член 8 от Закона от 2003 г. сам по себе си не е единственото правно основание, на което той възнамерява да се позове в подкрепа на искането си за обезщетение за прекратяване на договорното му правоотношение, тъй като това искане се основава главно на неспазването на законодателството относно условията за уволнение, приложими към това правоотношение, което според него трябва да се преквалифицира в ДНВ съгласно член 9 от този закон.

217    Както обаче отбелязва Общият съд в точка 87 от обжалваното съдебно решение, в отговора си на процесуално-организационно действие, прието от Общия съд на 6 септември 2019 г., г‑н Jenkinson поддържа, че нарушението на разпоредбите на член 8 от Закона от 2003 г. води ipso facto до преквалифицирането на разглежданите последователни СД в ДНВ.

218    От това следва, че в точка 197 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е променил по явен начин предмета и същността на исканията на г‑н Jenkinson, като е посочил, че позовавайки се на нарушение на член 8 от Закона от 2003 г., г‑н Jenkinson счита, че това нарушение трябва да доведе до преквалифициране на разглежданите последователни СД в ДНВ и че искането за обезщетение на твърдените вреди във връзка с прекратяването на договорното му правоотношение се основава на преквалифицирането на това правоотношение.

219    Така, след като в първоинстанционното производство не е предявено искане за обезщетение, основано на нарушение на правото на писмено информиране, най-късно до датата на подновяване на СД, за причините, обосноваващи сключването на нов СД, а не на ДНВ, се налага изводът, че Общият съд не е могъл, дори и като упражни пълен съдебен контрол, да присъди обезщетение за вреди на основание член 8 от Закона от 2003 г., освен ако не се произнесе ultra petita.

220    От това следва, че като не се е произнесъл по искане, което, противно на това, което твърди г‑н Jenkinson, той не е предявил, Общият съд не е нарушил границите на принципа, че съдът не може да се произнася ultra petita.

221    Поради това петата част от третото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По шестата част от третото основание

–       Доводи на страните

222    С шестата част от третото основание г‑н Jenkinson упреква Общия съд, че не се е произнесъл по претенцията за обезщетение на договорните вреди, изложена по-специално в точки 180—186 от исковата молба в първоинстанционното производство.

223    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат тази шеста част да бъде отхвърлена.

–       Съображения на Съда

224    Следва да се припомни, че г‑н Jenkinson е предявил претенцията за обезщетение на договорните вреди, изложена в точки 180—186 от исковата му молба в първоинстанционното производство, в рамките на първото искане.

225    В това отношение в точки 52 и 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че всички претенции за обезщетение, предявени от г‑н Jenkinson в рамките на първото искане, се основават на преквалифицирането на договорното му правоотношение в ДНВ или са заявени след това преквалифициране.

226    След като отхвърля претенцията за преквалифициране на посоченото договорно правоотношение в ДНВ обаче, в точка 215 от това решение Общият съд съответно отхвърля и претенцията за обезщетение на договорните вреди, твърдени от г‑н Jenkinson в рамките на първото искане.

227    Така, при положение че в рамките на първото искане г‑н Jenkinson е поискал да му бъде изплатено обезщетение ex equo et bono в размер на 50 000 евро и че тази претенция трябва да се разглежда като следствие от претенцията за преквалифициране на договорното му правоотношение в ДНВ, което реално не се оспорва в производството по обжалване, следва да се приеме, че в точка 215 от посоченото решение Общият съд се е произнесъл по тази претенция за обезщетение и я е отхвърлил заедно с другите претенции за обезщетение, изтъкнати в рамките на посоченото искане.

228    От това следва, че Общият съд не е пропуснал да се произнесе по претенцията за обезщетение на договорните вреди, изложена по-специално в точки 180—186 от исковата му молба в първоинстанционното производство.

229    Следователно шестата част от третото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По второто основание и по първото оплакване от четвъртата част на третото основание

 Доводи на страните

230    С второто основание г‑н Jenkinson оспорва, на първо място, точка 82 от обжалваното съдебно решение, в която, без да мотивира този избор, Общият съд решава, за да се произнесе по искането за преквалифициране на договорното правоотношение на г‑н Jenkinson в ДНВ, да вземе предвид само единадесетте СД, но не и СД, сключени по-рано за целите на работата му в МНЕС и ПМЕС. Според г‑н Jenkinson последният СД трябва да се счита за част от по-продължително договорно правоотношение с ответниците в първоинстанционното производство, в което се включват и тези СД.

231    Г‑н Jenkinson твърди по същество, че с оглед на приложимото в случая национално право трябва да се вземат предвид всички СД, сключени за целите на работата му в трите разглеждани мисии. От друга страна, в точка 232 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочвал, че трудовото правоотношение на г‑н Jenkinson в тези три мисии е било непрекъснато. Следователно, за да се установи дали е налице злоупотреба със сключването на разглежданите последователни СД, било необходимо тези СД да се разгледат в хронологичен ред, което Общият съд пропуснал да направи.

232    Освен това с неразглеждането, от една страна, на договорното правоотношение между г‑н Jenkinson и ответниците, различни от Eulex Kosovo, и от друга страна, на прилагането на понятието „непрекъсната заетост при един или повече работодатели“ по смисъла на ирландското право, се отнемал смисълът на точка 77 от обжалваното съдебно решение, в която се извеждат някои последици от липсата на правосубектност на трите разглеждани мисии, в това число и на Eulex Kosovo, преди да ѝ бъде предоставена такава правосубектност.

233    На второ място, г‑н Jenkinson счита, че от гледна точка на ирландското право Общият съд е трябвало най-напред да провери дали договорното правоотношение с трите разглеждани мисии може да се счита за непрекъснато и сключено със „свързани работодатели“, а след това да установи последиците, които произтичат от това правоотношение. Тъй като не направил такъв двуетапен анализ, Общият съд не изключил възможността СД, сключени за целите на работата му в МНЕС и ПМЕС, да се считат за непрекъснато и единно договорно правоотношение със Съюза.

234    С първото оплакване от четвъртата част на третото основание г‑н Jenkinson твърди, че в точка 153 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, тъй като при разглеждането на претенциите му, предявени в рамките на първото искане, не е взел предвид всички СД, свързани с дейностите, които е извършвал в рамките на трите разглеждани мисии. Общият съд неправилно пропуснал да анализира, преди да изключи разглеждането на всички тези СД, дали в случая е било възможно да се приеме, че г‑н Jenkinson е сключил СД със „свързани работодатели“, макар това условие да е било от съществено значение според ирландското право.

235    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат второто основание и първото оплакване от четвъртата част на третото основание да бъдат отхвърлени.

 Съображения на Съда

236    На първо място, що се отнася до второто основание, от точка 82 от обжалваното съдебно решение е видно, че доколкото последният СД, който единствен съдържа арбитражна клауза, която посочва като компетентен при спор съда на Съюза, е част от единадесетте СД, Общият съд е решил да разгледа претенцията на г‑н Jenkinson за преквалифициране на единадесетте СД в единен ДНВ. Общият съд уточнява, че ако тази претенция бъде отхвърлена, той няма да е компетентен да разгледа претенцията за преквалифициране в ДНВ на последователните СД за наемането на г‑н Jenkinson в МНЕС и ПМЕС, тъй като тези СД не съдържат арбитражна клауза, която да посочва като компетентен при спор съда на Съюза.

237    Тези съображения на Общия съд, които са част от по-широка обосновка, имат за цел да определят рамката, в която трябва да се извърши преценката на посочената претенция за преквалифициране.

238    От една страна, противно на твърдяното от г‑н Jenkinson, тези мотиви позволяват на него и на Съда да разберат причините, поради които при извършването на тази преценка Общият съд е взел предвид не СД за наемането на г‑н Jenkinson в МНЕС и ПМЕС, а само единадесетте СД.

239    От друга страна, що се отнася до основателността на този подход на Общия съд, от тези мотиви е видно, че според Общия съд с първото искане г‑н Jenkinson иска да се изведат последиците от прекратяването на последния СД, доколкото този договор трябва да се счита за част от договорно правоотношение, започнало с назначаването на г‑н Jenkinson в МНЕС, и следователно, че претенциите на г‑н Jenkinson, направени в рамките на първото искане, зависят от това дали последният СД е част от поредица от СД, които като цяло трябва да се разглеждат като единен ДНВ.

240    Всъщност в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, що се отнася до предмета на претенциите, направени в рамките на първото искане, че г‑н Jenkinson иска от Общия съд да преквалифицира последователните СД, които е сключил, за да встъпи в договорни отношения с трите разглеждани мисии, в единен ДНВ, и да констатира, че условията, при които този ДНВ е бил прекратен, нарушават трудовото право, приложимо към този вид договори.

241    В точка 66 от посоченото решение Общият съд приема, че трябва да разгледа претенциите, направени в рамките на първото искане, като вземе предвид и трудовите договори, предхождащи последния СД.

242    В точка 81 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд посочва, че съдебната му компетентност произтича от арбитражната клауза, която определя като компетентен при спор съда на Съюза и която се съдържа само в последния СД.

243    Освен това, доколкото изразената в рамките на първото искане претенция относно прекратяването на договорното му правоотношение след изтичането на последния СД се основава на схващането, че последният СД е част от поредица СД, Общият съд непременно е трябвало да се произнесе и по СД, който предхожда последния СД.

244    При тези обстоятелства, като се има предвид, че е трябвало да се произнесе, вземайки предвид прекратяването на договорното правоотношение след изтичането на последния СД, за който г‑н Jenkinson счита, че е част от единен ДНВ, не изглежда, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е започнал анализа си с разглеждането на твърдените връзки между единадесетте СД, вместо да разгледа най-напред всички СД, сключени от г‑н Jenkinson, включително тези, които се отнасят до работата му в МНЕС и ПМЕС.

245    След като в точка 188 от обжалваното съдебно решение Общият съд е стигал до извода, че съществуват обективни причини, които оправдават сключването на всеки от единадесетте СД, и че следователно искането за преквалифициране на тези единадесет СД в единен ДНВ трябва да бъде отхвърлено, няма основание Общият съд да бъде упрекнат, че за целите на произнасяне по първото искане не е включил в анализа си СД, свързани с работата му в МНЕС и ПМЕС.

246    Всъщност, като се има предвид, че Общият съд е приел, и това не е надлежно оспорено, че е било законосъобразно последният договор между г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo да се сключи за определен срок, той е могъл да заключи, че този договор не е част от договорно правоотношение за неопределено време. Тъй като обаче тази преценка е достатъчна, за да се изключи възможността прекратяването на последния договор да представлява прекратяване на ДНВ, евентуалната преценка на СД, които се отнасят до дейността на г‑н Jenkinson в МНЕС и ПМЕС, при всички положения не би могла да промени тази констатация.

247    От гореизложеното следва, че г‑н Jenkinson не е доказал, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че не следва да взема предвид тези СД, за да се произнесе по претенциите, направени в рамките на първото искане.

248    Този извод не се поставя под въпрос от довода на г‑н Jenkinson, че в точка 232 от това решение Общият съд е установил една непрекъснатост на трудовото правоотношение в рамките на трите разглеждани мисии. Всъщност в тази точка Общият съд не прави такава констатация. Поради това този довод, който произтича от неправилно тълкуване на посочената точка, трябва да се отхвърли като неоснователен.

249    Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, изложен в точка 232 от настоящото решение, достатъчно е да се констатира, че той само твърди, че с неразглеждането, от една страна, на договорното правоотношение между него и ответниците, различни от Eulex Kosovo, и от друга страна, на понятието „непрекъсната заетост при един или повече работодатели“ се отнемал смисълът на точка 77 от обжалваното съдебно решение, но не излага никакви доводи в подкрепа на това твърдение. От това следва, че този довод не отговаря на изискванията, посочени в точки 60 и 61 от настоящото решение, и следователно трябва да се отхвърли като недопустим.

250    На второ място, що се отнася, от една страна, до довода, че Общият съд не е разгледал въпроса дали договорното отношение в рамките на трите разглеждани мисии трябва да се счита за непрекъснато и за сключено със „свързани работодатели“, и от друга страна, до първото оплакване от четвъртата част на третото основание, следва да се отбележи, че както следва от точка 247 от настоящото решение, Общият съд основателно е приел, че не следва да се произнася по квалифицирането на всички последователни СД, свързани с дейността на г‑н Jenkinson в МНЕС и ПМЕС, като единно и непрекъснато договорно правоотношение, поради което Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е разгледал този въпрос и не е взел предвид тези СД при разглеждането на първото искане, включително в точка 153 от обжалваното съдебно решение.

251    Освен това Общият съд не е могъл да прецени, още преди да определи приложимото национално право, дали ответниците в първоинстанционното производство трябва да се считат за „свързани работодатели“, тъй като това понятие е част от националното материално право.

252    Следователно второто основание и първото оплакване от четвъртата част на третото основание трябва да се отхвърлят отчасти като недопустими и отчасти по същество.

 По втората част от четвъртото основание

 Доводи на страните

253    С втората част от четвъртото основание г‑н Jenkinson упреква Общия съд, на първо място, че в точка 230 от обжалваното съдебно решение не е разгледал въпроса дали персоналът на Eulex Kosovo има едни и същи права и задължения не от гледна точка на правилата за определяне на приложимото право, а на нормите на приложимото национално материално право. Ако се приемело, че са приложими различни национални законодателства, това щяло да доведе до явно неравно третиране, по-специално по отношение на прилагането на принципите на правото на Съюза и на Хартата. По този начин Общият съд не разгледал целта, преследвана с това неравно третиране, и не проверил спазването на принципа на пропорционалност в съответствие с член 52 от Хартата.

254    На второ място, като приел да приложи национално право за разрешаването на спор, породен от публичноправен договор, сключен между служител и Съюза, Общият съд налагал на Съюза по-малко задължения, отколкото самият той си е наложил по отношение на служителите, за които се прилагат УРДС. Следователно имало противоречие между, от една страна, точка 95 от обжалваното съдебно решение и от друга страна, точки 231 и 232 от същото съдебно решение.

255    На трето място, г‑н Jenkinson счита, че решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия (T‑45/01, EU:T:2004:289), и решение на Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Френскоезичен съд по трудови спорове Брюксел, Белгия) от 30 юни 2014 г., на които той се позовава пред Общия съд и които са разгледани в точки 233—236 от обжалваното съдебно решение, са релевантни, по-специално доколкото илюстрират границите на възложения на Eulex Kosovo мандат в бюджетната сфера. Освен това Общият съд неправилно отхвърлил всякаква аналогия между настоящото дело и делото, по което е постановено решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия (T‑45/01, EU:T:2004:289), тъй като според г‑н Jenkinson той е трябвало да бъде нает при същите условия, както срочно нает служител, а тази претенция била аналогична на претенцията на жалбоподателите по посоченото дело.

256    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат втората част от четвъртото основание да бъде отхвърлена.

 Съображения на Съда

257    На първо място, следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 65, и от 15 септември 2022 г., Brown/Комисия и Съвет, C‑675/20 P, EU:C:2022:686, т. 66).

258    Що се отнася до твърдяното нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, в точка 230 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че няма дискриминация между членовете на договорно наетия персонал на Eulex Kosovo поради прилагането на различни национални законодателства, към които препращат договорните клаузи, изведени от Съобщение C(2009) 9502, тъй като тези членове на персонала са третирани съобразно същите условия, формулирани идентично в съответните им договори.

259    Следва да се отбележи, че като се е произнесъл по този начин, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

260    Всъщност от точка 230 е видно, че Общият съд е приел, без да посочва дали счита, че членовете на договорно наетия персонал на Eulex Kosovo се намират в сходно, или различно положение, че предвид идентичната формулировка на клаузите на договорите на тези членове на персонала, които препращат към това съобщение, за да се определи приложимото към договора право, трябва да се счете, че тези членове са третирани по един и същ начин.

261    Така Общият съд е приел, че за да се спази принципът на недопускане на дискриминация, е достатъчно да бъдат предвидени едни и същи правила за определяне на приложимото право към посочените членове на персонала.

262    Дори да се предположи обаче, че членовете на договорно наетия персонал на Eulex Kosovo се намират в сходно положение, следва да се отбележи, че прилагането на различни национални законодателства на практика може да доведе до различно третиране на съответните лица, що се отнася до предоставените им права и наложените им задължения в дадена ситуация. При това положение Общият съд не е могъл, без да лиши принципа на недопускане на дискриминация от всякакво конкретно действие и по този начин да допусне грешка при прилагане на правото, да се ограничи до констатацията, че договорните клаузи, които позволяват да се определят приложимите материалноправни норми, са едни и същи за всички договорно наети служители на Eulex Kosovo.

263    При все това констатираната в точка 259 от настоящото решение грешка при прилагане на правото не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

264    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите (решение от 6 май 2021 г., Bayer CropScience и Bayer/Комисия, C‑499/18 P, EU:C:2021:367, т. 54 и цитираната съдебна практика).

265    В това отношение следва да се припомни, че г‑н Jenkinson се позовава на твърдяно нарушение на принципа на недопускане на дискриминация между различните членове на международния граждански персонал на Eulex Kosovo поради прилагането спрямо тези членове на персонала на различни национални законодателства, определени в съответствие с критерия за привързване, установен със Съобщение C(2009) 9502, който препраща към правото на държавата, чийто гражданин е съответното лице.

266    Трябва обаче да се отбележи, че Общият съд е приел, и това не се оспорва в жалбата по настоящото дело, че в съответствие с разпоредбите на първичното и вторичното право, посочени в точки 226—228 от това решение, на последователните ръководители на Eulex Kosovo, а впоследствие и на самата Eulex Kosovo е изрично позволено да сключват договори за наемане на международен граждански персонал.

267    От договорния характер на така установените правоотношения обаче следва, че при липсата на общ европейски режим, приложим за персонала на Eulex Kosovo, материалноправните норми, които трябва да допълнят договорните клаузи, са на национално право, което е определено въз основа на нормите на международното частно право и по споразумение между страните по договора.

268    В случая, както следва по-специално от точка 119 от обжалваното съдебно решение, която г‑н Jenkinson не оспорва в рамките на настоящото производство по обжалване, критерият за привързване, изведен от Съобщение C(2009) 9502, който препраща към правото на държавата, чийто гражданин е съответното лице, е посочен в деветте СД между г‑н Jenkinson и Eulex Kosovo в съответствие с приложимите към тези договори норми на международното частно право и по споразумение между страните по тези договори.

269    От това следва, че за целите на сключването на договорите си членовете на договорно наетия персонал на Eulex Kosovo от различни държави членки не са били в сходно положение, а в различни правни и фактически положения, по-специално поради различното законодателство, приложимо към тях въз основа на произхода им към момента на сключването на тези договори.

270    При тези обстоятелства прилагането на различни материалноправни норми към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo трябва да се разглежда, от една страна, като резултат от отчитането на обективни обстоятелства, определени от съответното международно частно право, и от друга страна, като последица от факта, че те се намират в положения, които не са сходни.

271    Следователно г‑н Jenkinson не успява да докаже, че при конкретните обстоятелства по настоящия случай прилагането на различни национални материалноправни норми към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo представлява нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

272    На второ място, следва да се отбележи, че в точка 231 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че г‑н Jenkinson неправилно твърди, че е претърпял вреда поради дискриминация в сравнение със служителите, за които се прилагат УРДС, условия, които е трябвало да му бъдат предоставени в качеството му на служител, нает в ЕСВД, като добавя, че в съответствие с меморандума за разбирателство, подписан в Белград на 13 юли 1991 г., с който е създадена МНЕО, впоследствие преименувана на МНЕС, персоналът трябва да бъде назначаван само като „европейски персонал“.

273    В точка 232 от това решение Общият съд констатира, от една страна, че г‑н Jenkinson не е представил нито този меморандум, нито друга информация в подкрепа на доводите си и че при всички положения посоченият меморандум не съдържа разпоредба, от която може да се установи, че международният граждански персонал е бил нает неправомерно на работа в Eulex Kosovo.

274    От друга страна, в точка 232 Общият съд отбелязва, че в нормативните разпоредби относно мисията Eulex Kosovo законодателят на Съюза е предвидил правно основание, на което ръководителят на мисията, а впоследствие и самата мисия да наемат на договорна основа международен граждански персонал.

275    Както обаче бе посочено в точка 86 от настоящото решение, в точка 95 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е ограничил да констатира, че Европейският кодекс за добро поведение на администрацията, на който се позовава г‑н Jenkinson, се прилага само за институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и за техните администрации и служители в отношенията им с обществеността, поради което г‑н Jenkinson не може да се позове на този кодекс във връзка с трудовото си правоотношение.

276    От това следва, че не съществува никакво противоречие между, от една страна, точка 95 от обжалваното съдебно решение и от друга страна, точки 231 и 232 от това решение.

277    Освен това следва да се отбележи, че като поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е наложил на Съюза по-малко задължения, отколкото той самият си е наложил по отношение на служителите, за които се прилагат УРДС, г‑н Jenkinson изтъква оплакване, че не е налице правна уредба, която урежда положението му като член на международния граждански персонал на Eulex Kosovo, което, както бе посочено в точки 68—72 от настоящото решение, не е било изтъкнато в първоинстанционното производство. Следователно това оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

278    На трето място, що се отнася до довода, изведен от релевантността в случая на решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия (T‑45/01, EU:T:2004:289), и на решение на Френскоезичния съд по трудови спорове Брюксел от 30 юни 2014 г., на които се позовава г‑н Jenkinson пред Общия съд, следва да се констатира, че той не е доказал по какъв начин тези решения са релевантни за целите на настоящото дело, в смисъл че в точки 234 и 236 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е могъл да отхвърли всякаква аналогия с тях. Всъщност, макар да изтъква, че тези решения показват, че е било възможно Eulex Kosovo да получи допълнителни суми, и че поради това е трябвало да се разгледат доводите, свързани с Финансовия регламент, г‑н Jenkinson не успява да докаже с този довод какви са последиците, които трябва да се изведат от посочените решения по настоящото дело. Поради това този довод трябва да се отхвърли като неоснователен.

279    Що се отнася до довода на г‑н Jenkinson, че Общият съд неправилно е отхвърлил всякаква аналогия между настоящото дело и делото, по което е постановено решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия (T‑45/01, EU:T:2004:289), тъй като според него той е трябвало да бъде нает в трите разглеждани мисии съгласно нормите на УРДС, приложими към срочно наетите служители, следва да се припомни, че макар съгласно практиката на Съда Съюзът да може да сключва трудови договори, които се уреждат от правото на държава членка, той все пак трябва да определи договорните условия с оглед на нуждите на службата, а не с цел да избегне прилагането на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и/или на УРДС (вж. в този смисъл решение от 6 декември 1989 г., Mulfinger и др./Комисия, C‑249/87, EU:C:1989:614, т. 10 и 11).

280    Така, противно на поддържаното от г‑н Jenkinson, от член 336 ДФЕС не може да се изведе право на наемане на работа при същите условия като за служител, към когото се прилагат УРДС. Освен това г‑н Jenkinson не доказва, че в случая той е бил нает на това основание или че условията за наемането му на работа са били определени с цел да се избегне прилагането на УРДС. Следователно доводът, с който се твърди, че е налице такова право, трябва да се отхвърли като неоснователен.

281    От това следва, че г‑н Jenkinson не може да твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 231—235 от обжалваното съдебно решение.

282    Ето защо втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.

 По петото основание

 Доводи на страните

283    С петото основание г‑н Jenkinson критикува преценката на Общия съд относно допустимостта на третото искане.

284    Той счита, че липсата на яснота, предвидимост, правна сигурност и равно третиране очевидно произтича от размяната на становища между страните в производството относно първото искане и е неизбежно свързана с тази размяна. Общият съд не взел предвид всички фактически и правни съображения, изложени в първоинстанционното производство, и не проверил законосъобразността на практиката по наемането на международен граждански персонал в Eulex Kosovo. По този начин той незаконосъобразно ограничил обхвата на контрола за законосъобразност на действията на ответниците в първоинстанционното производство и нарушил член 5 ДЕС.

285    Освен това Общият съд неправилно приел в точка 244 от обжалваното съдебно решение, че нито един от изтъкнатите от г‑н Jenkinson проблеми не е ясно изложен, а в точка 245 от това решение — че искането, направено в рамките на третото искане, е свързано с поведението на Общия съд.

286    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат петото основание да бъде отхвърлено.

 Съображения на Съда

287    В точки 244—247 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага причините, поради които приема, че третото искане е неясно и поради това трябва да бъде отхвърлено като явно недопустимо. По-конкретно, в точки 245 и 246 от това решение Общият съд приема, че в първоинстанционното производство г‑н Jenkinson се позовава на наличието на вреди, претърпени поради отхвърлянето от Общия съд на първото и второто главно искане, за които били отговорни ответниците.

288    В рамките на петото основание г‑н Jenkinson излага редица общи твърдения относно правното и фактическото положение във връзка с първоинстанционния иск и упреква Общия съд, че не е разгледал различните правни въпроси, които той е повдигнал, но не обяснява надлежно грешката, която Общият съд е допуснал, като е приел, че третото искане не отговаря на посочените в точка 243 от обжалваното съдебно решение изисквания за яснота.

289    По-специално, макар да поддържа, че това искане няма за цел да се установи нарушение, произтичащо от поведението на Общия съд при анализа на първото и второто искане, той подчертава също така, че отхвърлянето на първите две искания може да се счита за илюстрация на всички правни проблеми, повдигнати в рамките на третото искане.

290    Тези съображения обаче не доказват, че Общият съд неправилно е приел, че г‑н Jenkinson не е обосновал ясно претенцията за обезщетение, направена в рамките на третото искане.

291    Ето защо това основание трябва да се отхвърли по същество.

 По шестото основание

 Доводи на страните

292    С шестото основание г‑н Jenkinson твърди, че Общият съд е разпределил неправилно съдебните разноски в първоинстанционното производство. Г‑н Jenkinson счита по-специално, че дори само липсата на прозрачност по отношение на причините за използването на последователни СД би трябвало да представлява достатъчно основание той да не понася съдебните разноски в първоинстанционното производство.

293    Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo искат това основание да бъде отхвърлено.

 Съображения на Съда

294    Съгласно постоянната съдебна практика, когато всички други основания за обжалване са били отхвърлени, исканията във връзка с неправилността на решението на Общия съд по съдебните разноски трябва да се отхвърлят като недопустими в приложение на член 58, втора алинея от Статута на Съда, съгласно който размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване (решение от 17 декември 2020 г., BP/FRA, C‑601/19 P, EU:C:2020:1048, т. 101 и цитираната съдебна практика).

295    Тъй като всички изтъкнати от г‑н Jenkinson основания в подкрепа на жалбата са отхвърлени, настоящото основание, свързано с разпределянето на съдебните разноски, трябва да се обяви за недопустимо.

296    От всичко изложено по-горе следва, че тъй като нито едно от основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбата, не е уважено, тя трябва да се отхвърли изцяло.

297    При тези обстоятелства не е необходимо да се разглеждат възраженията на Съвета, Комисията и ЕСВД относно допустимостта на първоинстанционния иск, посочени в точка 30 от настоящото решение.

 По съдебните разноски

298    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 84, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът, Комисията, ЕСВД и Eulex Kosovo са направили искане за осъждането на г‑н Jenkinson и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Г‑н Liam Jenkinson понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Eulex Kosovo в производството по обжалване.

Подписи

*      Език на производството: френски.