РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
18 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Транспорт — Директива 2006/126/ЕО — Член 7, параграфи 1 и 3 — Свидетелство за управление на моторно превозно средство — Издаване, валидност и подновяване — Физическа и умствена годност за управление — Медицински прегледи — Честота — Документ, удостоверяващ психологическата годност на водачите“
По дело C‑227/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Габрово (България) с акт от 22 март 2022 г., постъпил в Съда на 31 март 2022 г., в рамките на производство по дело
IL
срещу
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от трети състав, N. Piçarra, N. Jääskinen (докладчик) и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за IL, от M. Христов, адвокат,
– за българското правителство, от Ц. Митова, С. Русева и Л. Захариева, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P. Messina, Н. Николова и N. Yerrell, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (OB L 403, 2006 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между IL, български гражданин, и Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен (България) относно наказателно постановление, издадено на IL за това, че при пътна проверка не е бил в състояние да представи валидно удостоверение за психологическа годност, каквото се изисква от националното право.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 8 и 9 от Директива 2006/126 гласят:
„(8) На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства Необходимо е критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства.
(9) Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки[,] с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“.
4 Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в приложение I, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Емблемата на страница 1 на образеца на Общността на свидетелство за управление на превозно средство съдържа отличителния знак на държавата членка, която издава свидетелството“.
5 Съгласно член 2, параграф 1 от посочената директива:
„Свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, се признават взаимно“.
6 Член 4, параграф 1 от същата директива гласи:
„Свидетелството за управление, предвидено в член 1, разрешава управлението на превозни средства със силово задвижване в категориите, определени по-нататък. То може да бъде използвано от минималната възраст, посочена за всяка категория. […]“.
7 Член 7 от Директива 2006/126 е озаглавен „Издаване, валидност и подновяване“ и гласи:
„1. Свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите:
а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III;
[…]
2.
[…]
б) Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години
[…]
3. Подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния[т] срок изтече, подлежи на:
а) продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E; и
[…]
Държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.
Държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност на издаденото първо свидетелство за управление на превозно средство на нови водачи за категории С и D до 3 години, за да могат да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.
Държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.
[…]“.
8 Част I от приложение II към тази директива е озаглавена „Минимални изисквания към изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство“ и в точка 9 предвижда:
„9.1. При всяка от горепосочените ситуации, свързани с управлението на превозното средство, оценката трябва да отразява степента на лекота, с която кандидатът борави с приспособленията за управление на превозно средство и показаната от него способност да управлява в реални условия на движение по напълно безопасен начин. Изпитващият трябва да се чувства сигурен по време на целия изпит. […]
Изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство трябва да бъдат обучени правилно да оценяват способността на кандидатите да управляват превозното средство по безопасен начин. […]
9.2. По време на оценяването изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление обръщат специално внимание дали кандидатът показва защитно и социално поведение на водач на превозно средство. То следва да отразява цялостния стил на шофиране и изпитващият на изпитите за придобиване на свидетелство за управление следва да вземе това предвид в цялостната картина на кандидата. Това включва адаптирано и детерминирано (безопасно) шофиране, което отчита условията на пътя и времето, другия трафик, интересите на другите ползватели на пътя (по-специално уязвимите) и очакването.
[…]“.
9 Приложение III към тази директива е озаглавено „Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване“ и гласи:
„Дефиниции
1. По смисъла на настоящото приложение, водачите се класифицират в две групи:
[…]
1.2. Група 2:
водачи на превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E.
[…]
Медицински прегледи
[…]
4. Група 2:
Кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство.
5. Стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.
[…]
Психични заболявания
Група 1:
13.1. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от:
– дълбоки психични разстройства, независимо дали вродени или причинени от заболяване, травма или неврохирургически операции;
– силно изоставане в умственото развитие;
– тежки поведенчески проблеми поради старост; или личностни недостатъци, водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или адаптивността,
освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при условие провеждането на редовни медицински прегледи.
Група 2:
13.2. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.
[…]“.
Българското право
10 Член 51, алинея 4 от Закона за българските лични документи гласи:
„Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години“.
11 Член 8, алинеи 1, 2 и 4 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (наричана по-нататък „Наредба № 36/2006“) гласи:
„1. При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.
2. Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване.
[…]
4. Лицата по ал. 1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност“.
12 Член 13, алинея 1 от Наредба № 1‑157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина гласи:
„Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя:
1. заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД;
[…]
3. карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК);
4. копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС от категории С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса);
5. копие на удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия (ПТП) за водачи на МПС;
6. декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава — членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава — членка на Европейския съюз;
[…]“.
13 Член 15, алинея 2 от Наредба № 1‑157 от 1.10.2002 г. предвижда:
„За подмяната по ал. 1 водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС“.
14 Съгласно член 178в, алинея 5 от Закона за движението по пътищата водач, който извършва таксиметрови превози, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност, се наказва с глоба в размер на 500 лева (BGN) (приблизително 255 евро).
15 Параграф 35, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата предвижда, че последният въвежда изискванията на Директива 2006/126.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 IL притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно по-специално за превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E и Ткт. Свидетелството му е със срок на валидност от 28 ноември 2019 г. до 28 ноември 2024 г.
17 На 4 август 2021 г. IL е спрян за проверка от контролните органи, докато управлявал композиция от влекач и прикачено към същия полуремарке, осъществявайки обществен превоз на товари. При проверката се е установило, че той не е в състояние да представи валидно удостоверение за психологическа годност. Последното притежавано от него удостоверение за психологическа годност е било издадено на 7 октомври 2017 г. и е било със срок на валидност 7 октомври 2020 г.
18 Контролните органи съставят акт за установяване на административно нарушение по член 8, алинея 1 от Наредба № 36/2006, тъй като IL не е представил валидно удостоверение за психологическа годност. На 24 август 2021 г. на основание член 178в, алинея 5 от Закона за движение по пътищата директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен издава наказателно постановление, с което налага на IL глоба в размер на 500 BGN (приблизително 255 евро) за констатираното нарушение на посочения член 8, алинея 1.
19 IL оспорва тази глоба пред Районен съд Севлиево (България), като най-общо доводите му са, че член 8, алинея 1 от Наредба № 36/2006 и глобата по член 178в, алинея 5 от Закона за движение по пътищата са в противоречие с нормите на Директива 2006/126.
20 Този съд, като се позовава на точка 4 от приложение III към тази директива, приема, че държава членка може да налага допълнителни по-строги изисквания към водачите по отношение на времето на извършване на периодичния преглед, и с решение от 10 декември 2021 г. потвърждава обжалваното пред него наказателно постановление от 24 август 2021 г.
21 IL подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Административен съд Габрово (България), който счита, че разпоредбите на Директива 2006/126 са неясни и в известен смисъл са противоречиви.
22 От една страна, запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно съображение 9 от тази директива доказателството за спазване на минималните стандарти за физическата и умствена годност за управление на превозни средства, предназначени за транспорт на пътници или стоки, следва да се предоставя при издаването на свидетелството за управление и периодично след това. В посоченото съображение изрично се препоръчва медицинските прегледи в това отношение да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. От друга страна, запитващата юрисдикция уточнява, че точка 4 от приложение III към Директива 2006/126 дава възможност на държавите членки да предвиждат в законодателството си периодичност на медицинските прегледи за водачите от група 2 (категории С, СЕ, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E), каквато считат за целесъобразна, и че тази периодичност може да се различава от срока на валидност на свидетелството за управление.
23 С оглед на изложеното запитващата юрисдикция иска да се установи дали в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/126 държавите членки имат право да изискват от водачите от група 2 да преминават медицински прегледи с цел установяване на тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление, и да изискват отделен документ, различен от свидетелството за управление, който удостоверява тази годност, или притежанието на валидно свидетелство за управление за тези категории е достатъчно, за да се удостовери посочената годност, тъй като тя вече е била установена при издаването или подновяването на свидетелството за управление.
24 С определение от 27 май 2022 г., постъпило в секретариата на 30 май 2022 г., запитващата юрисдикция изпраща допълнение към акта за преюдициално запитване, като посочва, че пред нея се поставя и въпросът дали предвиденото в българската правна уредба санкциониране на водач, чието свидетелство за управление на превозно средство за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E и Tкт е валидно, но който не може да представи на контролните органи удостоверение за психологическа годност, тъй като същото е изтекло, противоречи на въведения синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност съгласно Директива 2006/126, или прилагането на националните правила от санкционния орган води до нарушение на правото на Съюза.
25 При тези обстоятелства Административен съд Габрово решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Дават ли нормите на Директива 2006/126 възможност на държавите членки да изискат от водачите, управляващи превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, да преминават медицински прегледи, които да установят тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС и в тази връзка да изискват отделен документ (различен от свидетелството за управление), който да удостоверява годността им? Или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно подновяването на свидетелството за управление.
2) Допускат ли чл. 7, параграф 1 от Директива [2006/126] и съображения 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, която предвижда допълнителни условия, извън минималните изисквания към изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство (приложение II към Директива [2006/126]) и минималните стандарти за физическа и умствена годност (приложение III към Директива [2006/126]), ориентирани към удостоверяване [на] психологическата годност на водачите на превозни средства, транспортиращи пътници и/или стоки?
3) При утвърдителен отговор на [втория] въпрос — следва ли тези изисквания да бъдат подчинени на режима, установен с Директива [2006/126], и по-специално на съображение 9, изр. 4‑то и чл. 7, параграф 3 от Директива [2006/126], относно синхронизирането на административната валидност на свидетелствата за управление на моторни превозни средства (СУМПС) и медицинските прегледи, свързани с прилагането на минималните стандарти за физическа и умствена годност?“.
По преюдициалните въпроси
26 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.
27 В това отношение следва да се припомни, че както следва от съображение 8 от Директива 2006/126, същата определя минимални изисквания за хармонизиране на издаването на предвиденото в член 1 от нея свидетелство за управление. Тези изисквания са определени по-специално в членове 4 и 7 от посочената директива и се отнасят в частност до изискваната минимална възраст, способност за управление на превозно средство, изпитите, които кандидатът следва да издържи успешно, и неговото обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издала свидетелството за управление. Посочената хармонизация на изискванията за получаване на свидетелство за управление има за цел да установи необходимите предпоставки за взаимното признаване на това свидетелство (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2017 г., I, C‑195/16, EU:C:2017:815, т. 43, 44 и 51).
28 По силата на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 2006/126 свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Освен това съгласно член 7, параграф 3, буква а) от същата директива за подновяването на свидетелството за управление се изисква спазване на тези минимални стандарти за физическа и умствена годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.
29 Ето защо от тези разпоредби на Директива 2006/126 следва, че умствената годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, включително на лицата, които работят като професионални водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства, по-специално с оглед на пътната безопасност.
30 В този контекст следва да се отбележи, че що се отнася до физическата и умствената годност за управление на превозни средства, от една страна, точка 5 от приложение III към Директива 2006/126 предвижда, че държава членка може да изисква за всяко издаване на свидетелство за управление или за всяко негово последващо подновяване по-строг медицински преглед от посочения в това приложение (вж. в този смисъл решение от 1 март 2012 г., Akyüz, C‑467/10, EU:C:2012:112, т. 54).
31 От друга страна, що се отнася до водачите от група 2, а именно водачите на превозни средства от категориите C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, какъвто водач е и IL, точка 13.2 от това приложение III допуска компетентните медицински органи на държавите членки да отчитат допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група. Поради това, когато определят медицинските прегледи, на които трябва да се подложат водачите от група 2, държавите членки могат да въведат по-строги изисквания за тези водачи, отколкото за водачите от група 1, за да се установят евентуални „психични заболявания“, като е посочено в точка 13.2 от приложение III към Директива 2006/126.
32 Освен това следва да се отбележи, че в точки 13.1 и 13.2 от приложение III към Директива 2006/126 са посочени психичните заболявания, които трябва да се отчитат. В това отношение точка 13.1 посочва „дълбоки психични разстройства […] причинени от […] травма […]“, като терминът „травма“ може да се отнася по-специално до съвкупност от психични разстройства, причинени случайно от външен фактор. Тази разпоредба споменава също и „тежки […] личностни недостатъци, водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или адаптивността“.
33 В това отношение в писменото си становище българското правителство посочва, че разглежданата в главното производство правна уредба има за цел да установи психологическата годност за управление на моторни превозни средства без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, като се изследват професионално значими психологически качества. По този начин, след извършване на предвиденото в тази правна уредба изследване за психологическа годност, ще може да се получи прогноза за бъдещото поведение на съответното лице на пътя и за риска от допускане на произшествия.
34 При тези обстоятелства, ако запитващата юрисдикция потвърди, че предвидената в посочената правна уредба проверка за психологическа годност се различава по своя обхват и цели от предвидения в Директива 2006/126 преглед за умствената годност, психологически тест, който не се основава на изискванията на тази директива и поради това не представлява медицински преглед по смисъла на приложение III към нея, не може да се счита за съответстващ на правото на Съюза. Той би поставил под въпрос доброто функциониране на установената с тази директива система, която има за цел да позволи на лицата, които отговарят на посочените в нея условия, да удостоверяват уменията, необходими за управление на превозни средства за съответната категория. Всъщност, както се посочва в становището на българското правителства, професионалните водачи трябва да притежават валидно свидетелство за управление, което предполага, че те отговарят на стандартите за физическа и умствена годност, предвидени в приложение III към Директива 2006/126, както и на стандартите за умения и поведение, свързани с управлението на моторно превозно средство от съответната категория, посочени в приложение II към същата. Тези стандарти изискват цялостна оценка на профила на кандидата с оглед по-специално на поведението му и способността му да управлява безопасно.
35 От друга страна, ако запитващата юрисдикция приеме, че разглежданият в главното производство тест за психологическа годност попада в рамките на свободата на преценка, предоставена на държавите членки по отношение на по-строгите медицински прегледи, посочена в точки 30 и 31 от настоящото решение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика минималната хармонизация не е пречка държавите членки да запазват или да приемат по-строги мерки, стига същите да не могат да застрашат сериозно постигането на предписания от съответната директива резултат, и да са в съответствие с Договора за функционирането на ЕС. В това отношение Съдът посочва, че подобни мерки могат, въпреки че са ограничаващи, да бъдат оправдани, стига да отговарят на императивно изискване от общ интерес, да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната с тях цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (решение от 7 юли 2016 г., Muladi, C‑447/15, EU:C:2016:533, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).
36 Освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши в това отношение, от преписката по делото, с която разполага Съдът, не следва, че разглежданата в главното производство правна уредба има за цел да отговори на допълнителните и специфични рискове и опасности за безопасността на движението по пътищата, свързани с изискванията за умствена годност на водачите от група 2. Обясненията на българското правителство не позволяват prima facie да се заключи, че разглежданият в главното производство тест за психологическа годност има за цел по-точно или по-задълбочено изследване на тази група водачи за евентуални психични разстройства като посочените в точки 13.1 и 13.2 от приложение III към Директива 2006/126. Тази правна уредба следователно надхвърля необходимото за гарантиране на целта за безопасност на движението по пътищата, и доколкото задължава водачите да притежават както свидетелство за психологическа годност, така и валидно свидетелство за управление, може да застраши сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат.
37 При тези обстоятелства налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено (вж. в този смисъл решения от 26 април 2012 г., Hofmann, C‑419/10, EU:C:2012:240, т. 46, и от 29 април 2021 г., Stadt Karlsruhe (Признаване на подновено свидетелство за управление), C‑47/20, EU:C:2021:332, т. 28 и цитираната съдебна практика), и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория.
38 Макар да установява само минимална хармонизация на националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде свидетелство за управление, Директива 2006/126 извършва все пак изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, които трябва да бъдат признати от държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от нея (вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2017 г., I, C‑195/16, EU:C:2017:815, т. 57, и от 29 април 2021 г., Stadt Pforzheim (Информация в свидетелството за управление), C‑56/20, EU:C:2021:333, т. 42). Това обстоятелство, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, изключва съвместното съществуване на свидетелството за управление, издадено в съответствие с Директива 2006/126, с всеки друг национален документ, който изпълнява по същество същата функция.
39 Освен това държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление.
40 Всъщност, на първо място, съгласно член 7, параграф 2, буква б) от Директива 2006/126 свидетелствата за управление, издадени от държавите членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, имат срок на административна валидност от пет години, а член 7, параграф 3, буква а) от тази директива изисква при подновяването на свидетелството за управление да са спазени минималните стандарти за физическа и умствена годност, постановени в приложение III към посочената директива за притежателите на свидетелства за управление от тези категории.
41 На второ място, макар да е вярно, от една страна, че съгласно текста на френски език на точка 4 от приложение III към Директива 2006/126 „[l]es candidats doivent faire l'objet d'un examen médical avant la délivrance initiale d'un permis et [que], par la suite, les conducteurs sont contrôlés conformément au système national en vigueur dans l'État membre de résidence normale où a lieu le renouvellement de leur permis de conduire“, и от друга страна, че последната част от изречението липсва в текста на български език, анализът на текста на последната разпоредба на различните езици позволява да се заключи, както е видно от точки 49 и 50 от заключението на генералния адвокат, че тя трябва да се тълкува в смисъл, че въпросният преглед трябва да се проведе при подновяването на свидетелството за управление.
42 Фактът, че текстовете на български и френски език на точка 4 от приложение III към Директива 2006/126 не съответстват напълно на текстовете на Директива 2006/126 на останалите езици, не може да доведе до различно тълкуване на тази разпоредба.
43 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика необходимостта от еднакво прилагане, а следователно и от еднакво тълкуване на акт на Съюза, изключва възможността този акт да се разглежда отделно според текста на един от езиците, а напротив, изисква да се тълкува в зависимост както от действителната воля на неговия автор, така и от преследваната от този автор цел, в светлината по-специално на текстовете на всички езици (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 1969 г., Stauder, 29/69, EU:C:1969:57, т. 2 и 3, от 12 декември 2013 г., X, C‑486/12, EU:C:2013:836, т. 19, и от 15 май 2014 г., Timmel, C‑359/12, EU:C:2014:325, т. 63).
44 От текста на Директива 2006/126 на другите езици ясно следва, че волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Както отбелязва запитващата юрисдикция, съображение 9, четвърто изречение от тази директива подкрепя това тълкуване, тъй като изрично посочва, че тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.
45 Освен това, макар да предвижда изключение, съгласно което при определени обстоятелства с цел гарантиране на пътната безопасност държавите членки могат да намалят срока на административна валидност на свидетелство за управление на превозно средство от всяка категория, „ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки“, член 7, параграф 3, пета алинея от Директива 2006/126 потвърждава факта, че медицинските прегледи трябва да съвпадат с подновяването на свидетелството за управление и че поради това периодичността им следва да се определя въз основа на срока на валидност на това свидетелство.
46 Накрая, важно е също да се отбележи и че, както посочва Европейската комисия, към момента на настъпване на фактите в главното производство правото на Съюза вече съдържа правна уредба в областта на признаването на професионалните квалификации, която отчита изискванията за безопасност, свързани с превоза на товари и пътници, а именно Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 2003 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 86) и която не съдържа никакво друго специфично или допълнително изискване в допълнение към тези, наложени с Директива 2006/126 за оценка на умствената годност на професионалните водачи.
47 С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.
По съдебните разноски
48 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.
Подписи