ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 18 януари 2024 година(1)
Дело C‑450/22
Caixabank, S.A., правоприемник на Bankia, S.A. и Banco Mare Nostrum, S.A.,
Caixa Ontinyent S.A.,
Banco Santander, S.A., правоприемник на Banco Popular Español, S.A. и Banco Pastor, S.A.,
Targobank, S.A.,
Credifimo, S.A.U.,
Caja Rural de Teruel, S.C.C.,
Caja Rural de Navarra, S.C.C.,
Cajasiete Caja Rural, S.C.C.,
Caja Rural de Jaén, Barcelona и Madrid, S.C.C.,
Caja Laboral Popular, S.C.C. (Kutxa),
Caja Rural de Asturias, S.C.C.,
Arquia Bank, S.A., по-рано Caja de Arquitectos, S.C.C.,
Nueva Caja Rural de Aragón, S.C.C.,
Caja Rural de Granada, S.C.C.,
Caja Rural del Sur, S.C.C.,
Caja Rural de Albacete, Ciudad Real и Cuenca, S.C.C. (Globalcaja),
Caja Rural Central, S.C.C., и др.,
Unicaja Banco, S.A., правоприемник на Liberbank, S.A. и Banco Castilla la Mancha, S.A.,
Banco de Sabadell, S.A.,
Banca March, S.A.,
Ibercaja Banco, S.A.
Banca Pueyo, S.A.
срещу
ADICAE,
M.A.G.G.,
M.R.E.M,
A.B.C.,
Óptica Claravisión, S.L.,
A.T.M,
F.A.C,
A.P.O,
P.S.C.,
J.V.M.B., правоприемник на C.M.R.
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Договори, сключени между продавачи или доставчици и потребители — Производство по колективен иск — Иск за преустановяване на нарушение и за възстановяване на платени суми — Договори за ипотека, сключени със значителен брой банки и потребители — Клауза за долен праг, ограничаваща променливия лихвен процент — Абстрактен контрол за прозрачност — Концепция за „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“
I. Въведение
1. Изискването за прозрачност на договорните клаузи играе важна роля за осигуряване на ефективна защита на потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО(2). Оценката на прозрачността на договорните клаузи включва не само формални критерии, но и критерии по същество. Потребителят трябва да е в състояние да разбере напълно договорните клаузи и техните икономически последици. Възприемането на материалноправен подход в практиката на Съда относно изискването за прозрачност се описва в научната литература като „постепенно преминаване към фокусиран върху благосъстоянието подход към въпроса за неравноправните договорни клаузи“(3).
2. Спорът в главното производство повдига въпроса дали е възможен съдебен контрол върху прозрачността на договорните клаузи в рамките на производство по колективен иск, и ако е възможен, при какви условия и по какъв начин. Освен това Съдът ще трябва да уточни понятието за „среден потребител“ в контекста на производства по колективни искове, които носят характеристиките на мащабни съдебни спорове, включващи значителен брой финансови институции и договори.
II. Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 93/13
3. Член 4 от Директива 93/13 предвижда:
„1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.
2. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се извършва нито по отношение на основния предмет на договора, нито по отношение на съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.
4. Член 5 от Директива 93/13 гласи:
„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Настоящото правило не се прилага във връзка с процедурите по реда на член 7, параграф 2“.
5. Член 7 от Директива 93/13 предвижда:
„1. Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.
2. Посочените в параграф 1 мерки включват разпоредби, даващи възможност на лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, по смисъла на националното законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо използване са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи.
3. С оглед на действащото национално законодателство, правните средства за защита, посочени в параграф 2, може да са насочени отделно, или заедно, срещу известен брой продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор, или техни сдружения, които използват или препоръчват употребата на същите, или подобни по смисъл, договори с общи условия“.
Испанското право
Закон 7/1998
6. В член 12 от Ley 7/1998 sobre condiciones generales de la contratación (Закон 7/1998 за общите договорни условия) от 13 април 1998 г. (BOE, № 89 от 14 април 1998 г.), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „LCGC“), се предвижда:
„1. Срещу използването или препоръчването на използване на общи условия, които противоречат на разпоредбите на действащото законодателство или на други императивни или забраняващи разпоредби могат да се предявяват искове за преустановяване на нарушението и за възстановяване на платени суми.
2. Предмет на иска за преустановяване на нарушение е да се постанови решение, с което ответникът да се задължи да отстрани от общите си условия всички считани за нищожни клаузи и да се въздържа от използването на такива клаузи в бъдеще, като в зависимост от обстоятелствата се определи и уточни съдържанието на договора, което следва да се счита за валидно и обвързващо.
Свързан иск за възстановяване на суми, платени съгласно такива общи условия, може да бъде съединен като акцесорен иск с иска за преустановяване на нарушение, както и с иск за обезщетение за вреди, причинени от прилагането на такива условия“.
7. В член 17 от LCGC се предвижда:
„1. Иск за преустановяване на нарушение може да се предяви срещу всеки продавач или доставчик, който използва считани за нищожни общи условия.
[…]
4. Исковете, предвидени в предходните параграфи, могат да бъдат предявени съвместно срещу няколко продавачи или доставчици, работещи в един и същ икономически сектор, или срещу техните сдружения, които използват или препоръчват използването на идентични общи условия, които са счетени за нищожни“.
Кралски законодателен декрет 1/2007
8. Съгласно член 53 от texto refundido de la Ley General para la Defensa de los Consumidores y Usuarios y otras leyes complementarias (преработен текст на Общия закон за защита на потребителите и ползвателите и други допълващи закони, одобрен с Real Decreto Legislativo 1/2007 (Кралски законодателен декрет 1/2007) от 16 ноември 2007 г. (BOE № 287 от 30 ноември 2007 г.), в приложимата към спора в главното производство редакция, предмет на иска за преустановяване на нарушение е осъждането на ответника да преустанови определени действия или да се въздържа от извършването им в бъдеще. Освен това искът може да бъде предявен за забрана на всякакви действия, които са преустановени към момента на предявяването на иска, ако са налице достатъчно данни, че действията биха могли да се повторят и в непосредствено бъдеще. Искът за преустановяване на нарушение може се съедини, когато е поискано, с иск за обявяване на нищожност и недействителност, за неизпълнение на задължения, за прекратяване или разваляне на договор и за възстановяване на суми, събрани при извършване на действия или при прилагане на клаузи или общи условия, обявени за неравноправни или непрозрачни.
Закон 1/2000
9. В член 72 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за гражданското съдопроизводство) от 7 януари 2000 г. (BOE № 7 от 8 януари 2000 г., стр. 575), в приложимата към спора в главното производство редакция, се предвижда, че исковете, предявени от една страна срещу няколко страни или от няколко страни срещу една страна, могат да бъдат съединени и водени едновременно, при условие че между тези искове има връзка по отношение на правното или фактическото основание на иска. Счита се, че правното или фактическото основание на иска е идентично или свързано, когато исковете се основават на едни и същи факти.
III. Кратко представяне на фактите и на главното производство
10. Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas de Ahorros y Seguros de España (ADICAE) (Испанско сдружение на потребителите на банки, спестовни каси и застрахователни дружества, наричано по-нататък „ADICAE“) предявява колективен иск за преустановяване на нарушение срещу 44 финансови институции, извършващи дейност в Испания. В исковата си молба ADICAE иска да се разпореди на тези институции да преустановят и да се въздържат от използването на общата договорна клауза в техните договори за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която се състои в ограничаване на променливите лихвени проценти да не паднат под определен праг (наричана по-нататък „клаузата за долен праг“). Освен това с иска за преустановяване на нарушението ADICAE съединява и иск за възстановяване на платени суми, чийто предмет е осъждането на ответниците да възстановят платените суми в приложение на тази клауза. На два пъти ADICAE подава молба за присъединяване на нови ответници към иска си, с което общият брой на ответниците достига 101.
11. Първоинстанционният съд допуска иска. След призовавания чрез национални медии 820 потребители се явяват индивидуално в подкрепа на исканията в колективния иск.
12. Първоинстанционният съд уважава частично иска, с изключение на три финансови институции, и обявява за нищожни клаузите за долен праг („clausulas suelo“), съдържащи се в общите условия на договорите за ипотечен кредит. С това съдебно решение на тези финансови институции се разпорежда да отстранят процесните клаузи от договорите и да преустановят използването им по непрозрачен начин. Освен това те са осъдени да възстановят неправомерно събраните суми в приложение на тези клаузи, считано от датата на публикуване на решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 9 май 2013 г.
13. Банките ответници обжалват първоинстанционното съдебно решение пред Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид, Испания), който отхвърля повечето жалби. В решението си този съд определя как следва да се извърши контролът за прозрачност в рамките на колективните искове (абстрактен контрол). По-конкретно той постановява, че е необходимо да се установи дали финансовото предприятие е прикрило или представило в невярна светлина икономическите последици от съответната клауза. Той счита, че такова прикриване или невярно представяне е налице, когато банката не представя клаузата за долен праг по същия начин като други клаузи, на които средният потребител отделя внимание — най-вече тези, които определят цената на договора.
14. Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид) изброява някои практики, които могат да представляват доказателство за липсата на прозрачност на оспорваната клауза. Тези практики са по-конкретно следните: първо, представяне на клаузата за долен праг заедно с информация, която не е свързана с цената на договора, или заедно с второстепенна информация, която може да намали тази цена, като по този начин се създава впечатление, че клаузата зависи от определени условия или изисквания, които ще направят трудно прилагането ѝ на практика; второ, поставяне на клаузата по средата или в края на дълги параграфи, в началото на които се разглеждат други елементи, което отклонява вниманието на средния потребител; трето, представянето на клаузата за долен праг заедно с клаузата за ограничаване на увеличаването (горния праг), така че вниманието на потребителя се насочва към привидната сигурност, че ще се ползва от горния праг при хипотетично повишаване на референтния индекс, като вниманието се отклонява от значението на минималния лихвен процент.
15. Банките обжалват решението на Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид) пред Tribunal Supremo (Върховен съд).
16. В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция повдига два основни въпроса. Първият е свързан с това дали колективният иск за преустановяване на нарушение е подходящ процесуален механизъм за осъществяване на контрол за прозрачност на договорните клаузи. В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че искът за преустановяване на нарушение изисква по дефиниция да се извърши абстрактен контрол на съответната клауза, докато контролът за прозрачност изисква конкретна преценка на конкретното договорно отношение, в рамките на което е включена спорната клауза, с акцент върху предоставената на потребителите преддоговорна информация. Поради това тя поставя въпроса дали колективният иск е подходящ за осъществяване на контрол за прозрачност на дадена клауза. Освен това тя изразява съмнение дали колективен иск за контрол за прозрачност може да бъде предявен срещу всички финансови институции, които съставляват банковата система на цяла една държава (над сто), когато единственият общ знаменател между тези институции е използването на подобна клауза в техните договори за ипотека.
17. Вторият повдигнат от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до определението за среден потребител, когато съществуват различия между многобройните финансови институции, участващи в спора, използваните договори, съответните клиенти и съответните клаузи са били използвани в продължение на дълъг период от време.
18. Запитващата юрисдикция посочва, че националната съдебна практика показва трудностите, свързани с абстрактния контрол за прозрачност. В това отношение тя се позовава на съдебната практика на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания). Този съд постановява, че прилагането на последиците от колективен иск за преустановяване на нарушение към съвкупност от договори може да накърни автономията на волята на потребител, който не иска договорът му да бъде прогласен за нищожен. Освен това тя се позовава на собствената си съдебна практика. В миналото запитващата юрисдикция се е произнесла, че е възможно да се извърши абстрактен контрол на клаузите за долен праг, като се вземе предвид определението за среден потребител и характеристиките на практиката по сключване на договори при общи условия. В конкретните случаи обаче колективният иск е бил предявен срещу една финансова институция или срещу ограничен брой такива институции. Съответно е било много по-лесно разглежданите практики и клаузи да бъдат сведени до ограничени на брой стандартизирани случаи и по-практично — да се извърши преценка от гледна точка на средния потребител.
19. Според запитващата юрисдикция допълнителен елемент на сложност при извършването на абстрактен контрол за прозрачност възниква, когато искът за преустановяване на нарушение е съединен с иск за възстановяване на платени суми. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че определянето на конкретните финансови последици, които обявяването на нищожност може да има за всеки от засегнатите потребители, е по-подходящо за искове, предявени от отделни потребители.
20. С оглед на тези съображения Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:
„1) Попада ли в обхвата на член 4, параграф 1 от [Директива 93/13], който се позовава на обстоятелствата, довели до сключването на договора, и в обхвата на член 7, параграф 3 от същата директива, който се позовава на подобни по смисъл клаузи, абстрактната преценка, за целите на контрола за прозрачност в рамките на колективен иск, на клаузите, използвани от над сто финансови институции в милиони банкови договори, без да се отчита степента на предоставената преддоговорна информация за правната и икономическа тежест на клаузата, нито останалите довели до сключването на договора обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на самото сключване?
2) Съвместима ли е с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от [Директива 93/13] възможността да се извърши абстрактен контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител, когато някои от предложенията за договор са ориентирани към различни конкретни групи потребители или когато множество институции с различни в икономическо и географско отношение области на дейности използват предварително формулираните клаузи много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността на обществеността относно тези клаузи?“.
21. Писмени становища представят следните финансови институции: Caixabank, S.A., Banco Santander, S.A., Targobank, S.A., Caja Rural de Teruel, S.C.C., Caja Rural de Navarra, S.C.C., Caja Rural de Jaén, Barcelona и Madrid, S.C.C., Caja Rural de Asturias, S.C.C., Arquia Bank, S.A., по-рано Caja de Arquitectos, S.C.C., Nueva Caja Rural de Aragón, S.C.C., Caja Rural de Granada, S.C.C., Caja Rural del Sur, S.C.C., Caja Rural de Albacete, Ciudad Real и Cuenca, S.C.C. (Globalcaja), Caja Rural Central, S.C.C. и др., Unicaja Banco, S.A., Banco de Sabadell, S.A. и Ibercaja Banco S.A. Писмени становища представят и ADICAE, испанското, полското и португалското правителство и Европейската комисия. Съдът поставя писмено въпроси на страните, на които те следва да му отговорят в съдебното заседание. С изключение на полското и португалското правителство, тези страни са представлявани и в съдебното заседание, проведено на 28 септември 2023 г.
IV. Анализ
Предварителни бележки относно съдебния контрол върху спорните клаузи за долен праг („clausulas suelo“)
22. Преди да се разгледат поставените въпроси, е важно да се направят някои предварителни бележки относно съдебния контрол върху клаузите за долен праг в Испания и пред Съда.
23. Клаузите за долен праг са стандартни клаузи, съдържащи се в общите условия на договорите за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, сключени с потребителите от значителен брой финансови институции в Испания. Те установяват минимален лихвен процент, под който променливият лихвен процент не може да спадне, независимо дали референтният лихвен процент е спаднал под този минимум. Минималният лихвен процент, определен в тези договори за кредит, обикновено варира между 2 и 5 %(4). Когато референтните лихвени проценти, използвани в договорите за ипотечни кредити (обикновено Euribor), спаднат значително под прага, определен от клаузите за долен праг, потребителите, които са сключили договори за кредит, съдържащи такива клаузи, разбират, че не могат да се възползват от това намаление и че ще трябва да плащат минималния лихвен процент, въпреки че имат ипотечен кредит с променлив лихвен процент(5). Отделни потребители и сдружения на потребители са завели няколко хиляди съдебни дела в Испания, в които претендират за незаконосъобразност на клаузите за долен праг и за възстановяване на надплатените лихви.
24. В своето основополагащо решение от 9 май 2013 г. (потвърдено с решение от 25 март 2015 г.) Tribunal Supremo (Върховен съд) разглежда законосъобразността на клаузите за долен праг в контекста на колективен иск, предявен от сдружение на потребители срещу няколко банкови институции. Той постановява, че такива клаузи, които са свързани с определението на основния предмет на договора, са граматически разбираеми за потребителите и съответно отговарят на изискването по член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да бъдат съставени „на ясен и разбираем език“. Макар да констатира, че клаузите за долен праг по това дело сами по себе си са законосъобразни, този съд счита, че те не отговарят на изискването за прозрачност по същество(6). Тази констатация се основава на това, че към момента на сключване на договора на потребителите не е била предоставена достатъчна информация относно правните и финансовите последици от разглежданата клауза. След като анализира тези клаузи с оглед на общите критерии за добросъвестност, равнопоставеност на договорните права и задължения и прозрачност, предвидени в член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13, Tribunal Supremo (Върховен съд) ги обявява за нищожни.
25. В решението си от 9 май 2013 г. Tribunal Supremo (Върховен съд) ограничава реституционните последици на констатацията за недействителност до недължимо платените суми след обявяването на съдебното решение с оглед на сериозните икономически последици, които настъпването на реституционните последици с обратна сила би имало за банковия сектор. Това ограничение във времето на реституционните последици е обявено за несъвместимо с член 6 от Директива 93/13 в решение на Съда Gutiérrez Naranjo и др.(7).
26. В този контекст ще разгледам двата преюдициални въпроса.
Първият въпрос
27. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд да извърши абстрактна преценка на прозрачността на договорните клаузи в рамките на производство по колективен иск, при положение че съответното производство е образувано срещу значителен брой финансови институции и включва голям брой договори.
28. Съмненията на запитващата юрисдикция относно пригодността на колективния иск за извършването на абстрактна преценка на договорни клаузи произтичат, първо, от формулировката на член 4, параграф 1 от Директива 93/13. Съгласно тази разпоредба преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването на договора, към момента на самото сключване. Второ, запитващата юрисдикция отбелязва различното естество на производствата по индивидуален и по колективен иск: първото включва конкретна проверка на договорното отношение, в рамките на което е включена разглежданата клауза, докато второто включва абстрактен контрол на съответната клауза. Трето, запитващата юрисдикция подчертава сложността на обстоятелствата в главното производство поради много големия брой ответници и договори, както и поради многото различни формулировки на клаузата за долен праг.
29. За да се отговори на тези опасения, най-напред е важно да се припомни практиката на Съда относно естеството на съдебния контрол в производствата по индивидуални и по колективни искове, както и относно разглеждането на изискването за прозрачност на договорните клаузи. Въз основа на тази съдебна практика ще разгледам дали и при какви условия е възможно да се осъществи контрол за прозрачност в рамките на колективен иск от такъв мащаб като този по главното производство.
а) Същност на съдебния контрол при производства по колективни и индивидуални искове
30. Системата за защита, установена с Директива 93/13, се основава на два вида искове: индивидуални и колективни. Тези два вида искове се намират в отношения на взаимно допълване(8). Успоредно със субективното право на потребителя да се обърне към съд с искане за преценка на неравноправността на клауза в договор, по който потребителят е страна, член 7, параграф 2 от Директива 93/13 позволява на държавите членки да въведат контрол по отношение на неравноправните клаузи в типови договори посредством колективни искове, предявявани в общ интерес от сдружения за защита на потребителите(9).
31. Целта за преустановяване на използването на неравноправни клаузи е заложена и в Директива 2009/22/ЕО(10), която допълва правилата за защита на потребителите по Директива 93/13, като въвежда подходящи процесуални мерки, свързани с исковете за преустановяване на нарушения(11).
32. Съдът постановява, че целта и правните последици на индивидуалните и на колективните искове по Директива 93/13 са различни и че тяхното естество е различно(12). Така в рамките на иск, в който участва индивидуален потребител, съдилищата са длъжни да извършат конкретна преценка на неравноправния характер на клауза, съдържаща се във вече сключен договор. В съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването на договора. При предявен колективен иск за преустановяване на нарушение задачата на съдилищата е да направят абстрактна преценка за неравноправния характер на клаузите, включени от продавачите или доставчиците в договори, сключени с потребители. Освен това превантивното естество и възпиращата цел на исковете за преустановяване на нарушения, както и това, че те не са обвързани с конкретен индивидуален спор, предполага, че предявяването им е възможно, включително когато клаузите, които се иска да бъдат забранени, не са били използвани в конкретни договори(13).
33. Трябва да се отбележи, че абстрактната проверка на неравноправните клаузи е специфична за механизмите за колективна защита, посочени в член 7 от Директива 93/13(14). Разглеждането на всички индивидуални обстоятелства на договора е подходящо само при предявен индивидуален иск(15). Това следва от член 4, параграф 1 от тази директива, който гласи, че преценката на всички обстоятелства, довели до сключването на договора, е „без да се засяга член 7“. Така съдебният контрол в производството по колективен иск винаги е абстрактен, независимо дали разглежданите клаузи са били използвани в конкретни договори или не.
34. Що се отнася до последиците от индивидуалните и колективните искове, констатацията за неравноправност при индивидуален иск е задължителна само за потребителя, който е страна в производството. При колективните искове констатацията за неравноправност може да има по-широко приложение. От практиката на Съда следва, че националното законодателство може да придаде ultra partes последици на констатацията за неравноправност в рамките на иск за преустановяване на нарушение срещу продавач или доставчик(16).
35. Механизмите за абстрактна проверка при предявен колективен иск допълват субективното право на потребителя да предяви индивидуален иск и да поиска да бъдат взети предвид всички обстоятелства, свързани с неговия договор. Доколкото колективните и индивидуалните искове се намират в отношение на взаимно допълване, възможността за предявяване на двата вида искове трябва да бъде гарантирана в рамките на системата за съдебна защита, установена с Директива 93/13. Така изискванията, приложими към индивидуалния иск, и по-специално необходимостта да се вземат предвид всички индивидуални обстоятелства на договора, не възпрепятстват предявяването на колективен иск, който е независим от конкретен спор и от индивидуалните обстоятелства.
36. Индивидуалните и колективните искове са елементи на цялостната система за защита, създадена с Директива 93/13.
б) Контрол за прозрачност на договорните клаузи
37. Изискването за прозрачност се изразява в правилото, че договорните клаузи трябва да бъдат съставени на ясен и разбираем език (член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13)(17). Освен това от съображение 20 от Директива 93/13 и от точка 1, буква и) от приложението към нея следва, че потребителят трябва предварително да се запознае с всички клаузи на договора, за да може да направи информиран избор дали иска да се обвърже с тези клаузи(18).
38. По-конкретно, съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 преценката за неравноправния характер не се извършва нито по отношение на определянето на „основния предмет на договора“, нито по отношение на „съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“. От това следва, че прилагането на изключението от механизма за проверка на неравноправния характер на договорните клаузи по отношение на основните клаузи (наричано по-нататък „изключението за основните клаузи“) зависи от прозрачността на тези клаузи.
39. Член 5 от Директива 93/13 установява по-общо правило за прозрачност, изискващо договорните условия да „се съставят на ясен и разбираем език“. Може да се счита, че в тази разпоредба се установява, както се посочва в литературата, един „всеобхватен принцип“ на прозрачност(19).
40. Съдът е постановил, че изискването за прозрачност, което се съдържа в член 4 от Директива 93/13, има същия обхват като предвидения в член 5 от същата директива(20).
41. Според Съда изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително(21), включвайки както формални критерии, така и критерии по същество(22). Най-общо казано, формалната прозрачност се отнася до формулировката и начина на представяне на съответната информация на потребителя. Например в Насоките на Комисията относно неравноправните клаузи като релевантни фактори за оценка на прозрачността са посочени следните аспекти на представянето на договорните клаузи: яснотата на графичното оформление, дали договорът е структуриран по логичен начин и дали на важни разпоредби е отдадено значението, което те заслужават, а не са скрити сред други разпоредби, или дали клаузите се съдържат в договор или в контекст, в който човек разумно би очаквал да ги срещне, включително във връзка с други свързани договорни клаузи(23).
42. Проверката на прозрачността по същество на договорните клаузи(24) надхвърля оценката на ясния и разбираем характер на съставянето на дадена клауза и се простира до това дали дадена клауза позволява на потребителя да разбере нейните реални последици.
43. В това отношение съгласно постоянната практика на Съда информацията преди сключването на договор за договорните условия и за последиците от това сключване е от основно значение за потребителя. Именно въз основа на тази информация потребителят решава дали желае да се обвърже договорно с продавач или доставчик, като приеме предварително изготвените условия от последния(25). Ето защо това изискване за прозрачност трябва да се разбира като налагащо не само съответната клауза да бъде понятна за потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и даден среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да разбере конкретното функциониране на тази клауза и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения(26).
44. Досега изискването за прозрачност е разглеждано от Съда в контекста на производства по индивидуални искове в светлината на член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 и главно във връзка с договори за кредит. В подобен контекст въпросът дали изискването за прозрачност е било изпълнено трябва да се разгледа през призмата на цялата релевантна информация и всички релевантни фактически обстоятелства, сред които са предоставените рекламни материали и сведения при договарянето на разглеждания по главното производство договор за кредит — не само от самия кредитодател, но и от всяко друго лице, участвало от името на този доставчик, в търговското предлагане на съответния кредит(27). По-конкретно, когато отчита всички обстоятелства около сключването на договора за кредит, националният съд трябва да провери дали в разглеждания случай потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху обхвата на неговия ангажимент, като му позволят по-специално да изчисли общата цена на своя кредит(28). Сред обстоятелствата, релевантни за тази преценка, е и използваният от финансовата институция език в преддоговорната и договорната документация(29).
45. От това следва, че в контекста на производството по индивидуален иск за контрол на прозрачността националният съд трябва да разгледа всички обстоятелства, свързани със сключването на договора за кредит. След това уточнение трябва да се отбележи, че много от елементите, на които се основава съдебният анализ на прозрачността, почиват на обективна преценка. Националният съд преценява стандартна договорна клауза, включена в предварително съставена стандартна договорна и преддоговорна документация, изготвена от заемодателя във връзка със заеми, предлагани на неопределен брой потребители. Освен това критерият, използван за контрола за прозрачност, не е конкретен потребител, а средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен(30).
46. Концепцията за „среден потребител“ е fictio juris, която цели да подведе под общ знаменател една силно разнородна действителност(31). В този смисъл то е обективен критерий. В това отношение Съдът е постановил, че спазването на изискването за прозрачност трябва да се проверява с оглед на обективния стандарт на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен(32). На този стандарт не отговарят по-специално нито потребителят, който е по-слабо осведомен от средния потребител, нито потребителят, който е по-осведомен от последния(33).
47. Отчитайки всички елементи на контрола за прозрачност, които са били развити в практиката на Съда, в академичната литература правилно се отбелязва, че „летвата за изпълнение на критерия за прозрачност“ е била значително вдигната(34), което прави моделът на средния потребител „съобразен с реалностите на потребителското поведение при сключването на договори при общи условия“(35).
48. Като още един пример, по дело, свързано с договори, деноминирани в чуждестранна валута, в което, въпреки че съответният потребител е получил значителен обем информация, Съдът постановява, че изискването за прозрачност не може да бъде изпълнено само чрез съобщаване на потребителя на информация, дори и обстойна. Потребителят трябва също така да бъде уведомен за икономическия контекст, който може да има отражение върху колебанията на обменните курсове, и за потребителя да са създадени условия конкретно да разбере потенциално тежките последици за финансовото му положение(36).
49. Колкото по-висок е прагът за изпълнение на изискването за прозрачност, толкова по-ниски са очакванията към средния потребител(37). Освен това в тежест на продавача или доставчика е да докаже пред съда точното изпълнение на своите преддоговорни и договорни задължения, свързани в частност с изискването за прозрачност на договорните клаузи, както то произтича по-специално от член 4, параграф 2 от Директива 93/13(38).
50. На фона на обективния стандарт за модела на средния потребител и определянето на висок праг за изискването за прозрачност, съдебният контрол за прозрачност на договорните клаузи става по-обективен, основавайки се на общите договорни условия.
51. В светлината на тези съображения ще разгледам по-нататък дали колективният иск е подходящ съдебен механизъм за осъществяване на контрол за прозрачност.
в) Подходящ ли е колективният иск за осъществяване на контрол за прозрачност на договорните клаузи
52. В системата за защита, въведена с Директива 93/13, съдебният контрол на неравноправния характер на договорните клаузи и на тяхната прозрачност не зависи от вида на използвания иск — индивидуален или колективен. В самото начало на член 4, параграф 1 от Директива 93/13, който предвижда индивидуална преценка за неравноправност на дадена клауза, се посочва, че тази преценка е „без да се засяга член 7“. В съответствие с посочения по-горе подход на взаимно допълване индивидуалната преценка на евентуалната неравноправност на клауза, включена в конкретен договор, не изключва извършването на абстрактна преценка на тази клауза в рамките на колективен иск.
53. Що се отнася до изискването за прозрачност, в Директива 93/13 не се посочва, че неговият анализ е изключен в контекста на колективен иск. Първо, прозрачността е предпоставка за прилагане на „изключението за основните клаузи“ по член 4, параграф 2 от Директива 93/13. Ако проверката за прозрачност на договорните клаузи не е възможна в рамките на производството по колективен иск, това би означавало, че „основните клаузи“ винаги ще бъдат изключени от обхвата на контрола в рамките на такова производство. Всъщност в противен случай не би било възможно да се провери дали те са съставени на ясен и разбираем език.
54. Второ, в член 5 от Директива 93/13(39) не се прави разлика между индивидуални и колективни искове, с изключение на приложимото правило за тълкуване. От тази разпоредба следва, че превесът на най-благоприятното за потребителя правило за тълкуване не се прилага в контекста на процедурите за колективна правна защита, предвидени от държавите членки съгласно член 7, параграф 2(40).
55. Ограниченото изключение, установено в член 5, показва, че изискването за прозрачност се отнася до клаузата от договор с общи условия, а не до вида на предявения пред съдилищата иск за осъществяване на съдебен контрол върху клаузата. Както отбелязах по-горе(41), член 5 е основна разпоредба, която закрепва „всеобхватен принцип“, чиято приложимост не може да бъде ограничена само до производства по индивидуални искове. Следователно с оглед на значението му в системата за защита, въведена с Директива 93/13, изискването за прозрачност трябва да бъде еднакво валидно за предвидените за тази цел механизми в член 7, параграф 2(42).
56. Вместо изключване на разглеждането на прозрачността в производствата по колективни искове съдебният контрол по-скоро трябва да се адаптира към целта и правните последици на колективните искове.
57. Всяко друго тълкуване, както по същество посочва Комисията в писменото си становище, би накърнило целта на колективните искове, тъй като изключва изискването за прозрачност от обхвата на съдебния контрол, въпреки че колективните искове са съществен елемент от системата за защита, предвидена в Директива 93/13.
58. Освен това подобно изключване би било несъвместимо със съдебната защита, предвидена в Директива 2009/22, която, както бе посочено по-горе, допълва защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13. С Директива 2009/22 се хармонизират исковете за преустановяване на нарушение, насочени към защита на колективните интереси на потребителите, обхванати от изброените в приложение I към нея директиви, сред които е и Директива 93/13. Исковете за преустановяване на нарушение могат да бъдат предявявани срещу нарушение на всяка разпоредба от Директива 93/13, включително на тези, свързани с прозрачността.
59. Изключването на проверката за прозрачност на договорните клаузи в контекста на производството по колективен иск би било несъобразено и с последните законодателни промени, свързани с укрепването на процесуалните механизми за защита на колективните интереси на потребителите, а именно приемането на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове(43). Директива 2020/1828 се прилага за представителни искове(44) срещу нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, посочени в приложение I към тази директива, включително Директива 93/13(45). Пренебрегването на това развитие и тълкуването на Директива 93/13 в смисъл, че контролът за прозрачност не е подходящ в производството по колективен иск, би довело до сериозно фрагментиране и подкопаване на ефективността на системата за защита на потребителите, която сега се допълва от Директива 2020/1828. Това би довело до сериозно влошаване на защитата на колективните интереси на потребителите.
60. По отношение на елементите на съдебния контрол върху изискването за прозрачност в производството по колективен иск е възможно да се приложи съответно съдебната практика, представена в предходния раздел, като се направят необходимите адаптации в светлината на използвания процесуален механизъм. Елементите, които са специфични за индивидуалния иск, а именно разглеждането на всички обстоятелства, свързани със сключването на всеки отделен договор, не са приложими. За разлика от тях обективните елементи на контрола за прозрачност са приложими към абстрактната проверка на прозрачността. В този контекст, както по същество посочва Комисията в съдебното заседание, трябва да е възможно договорната клауза да се прецени независимо от конкретните и индивидуални обстоятелства на всеки от договорите. Това е така поради стандартизацията на договарянето, която е отразена в обективното тълкуване на стандарта на средния потребител, независимо от използвания процесуален механизъм за контрол за прозрачност.
61. По-конкретно, за да се прецени формалната прозрачност и прозрачността по същество на дадена клауза в договорите за кредит, съдебният контрол следва да се съсредоточи върху стандартните документи и стандартните договорни и преддоговорни практики, възприети от съответния търговец по отношение на средния потребител при популяризирането и предлагането на договора. Контролът обхваща договорните практики на съответния търговец, а също така и преддоговорните му практики, а именно рекламните материали, адресирани до всеки потребител, и стандартната преддоговорна информация или насоки, предоставяни от всяко друго лице, което от името на този търговец участва в предлагането на съответния кредит. Всички тези елементи формират това, което националният апелативен съд сполучливо определя като „стандартен модел“ на договаряне(46). В зависимост от вида на договорната клауза националният съд трябва да определи съответните критерии, за да бъде изпълнено изискването за прозрачност. Спрямо тези критерии този съд ще трябва да провери дали средният потребител е в състояние да разбере специфичното действие на тази клауза и по този начин да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии потенциално значимите икономически последици на тази клауза за неговите финансови задължения.
62. По-конкретно, що се отнася до контрола на клаузите за долен праг в главното производство, трябва да се провери дали включването на тези клаузи представлява обща практика в стандартната банкова документация. На следващо място съдебният контрол се концентрира върху стандартните договорни и преддоговорни практики на съответните търговци, за да се установят критериите, които правят конкретната клауза прозрачна или не.
63. Както уточнява запитващата юрисдикция, националният апелативен съд е установил някои практики, които са от значение за контрола за прозрачност на клаузите за долен праг. Тези практики включват прикриването или формулирането по неясен начин на последиците от клаузата, нейното място в договора или представянето ѝ заедно с клаузата, ограничаваща корекцията в посока увеличение(47). Когато съдебният контрол включва повече от един ответник, е важно да се установи за всяка банка дали критериите за прозрачност са изпълнени в нейната договорна практика(48).
64. Освен това подходящият критерий за преценка на прозрачността на клаузата за долен праг в стандартните договори може да включва въпроса дали продължителността на договора е отразена в информацията, предоставена на потребителя. Договорът за ипотека е дългосрочен договор или дори, както се твърди в литературата, договор за „цял живот“(49). Потребителят трябва да е в състояние да разбере връзката между съответния срок, бъдещото развитие на икономиката и икономическите последици за финансовото му състояние чрез симулации. Следователно изискването за прозрачност не може да бъде изпълнено чрез съобщаване на потребителя на каквато и да е информация относно клаузата за долен праг, ако тази информация се основава на хипотезата, че икономическият контекст ще остане един и същ през целия срок на договора(50). Потребителят трябва да бъде информиран, че промяната на икономическите обстоятелства може да има потенциално сериозни последици за финансовото му състояние поради задействането на клаузата за долен праг.
65. В обобщение съдебният контрол за прозрачност в производството по колективен иск е подходящ и възможен. Методът, следван от националния апелативен съд, както е описан от запитващата юрисдикция, е конкретен пример в това отношение. Съдебният контрол трябва да бъде адаптиран към характерното за колективните искове ниво на абстракция и да се концентрира върху стандартната договорна практика на доставчика спрямо средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
г) Контрол за прозрачност в контекста на колективен иск срещу голям брой доставчици
66. Следващият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, е дали „количествените“ особености на делото в главното производство трябва да доведат до заключението, че абстрактният контрол за прозрачност не е подходящ. Запитващата юрисдикция обяснява, че за разлика от колективния иск, предявен срещу една финансова институция или много малък брой финансови институции, делото в главното производство включва голям брой финансови институции ответници и голям брой договори с множество различни версии и формулировки на клаузите, използвани през дълъг период от време.
67. В това отношение трябва да се подчертае, че член 7, параграф 3 от Директива 93/13 предвижда, че с оглед на действащото национално законодателство колективните правни средства за защита може да са насочени „отделно, или заедно“ срещу „известен брой“ продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор, които използват същите или „подобни по смисъл“ договори с общи условия. От тази разпоредба следва, че релевантният критерий във връзка с ответниците по колективен иск не е техният точен брой, а принадлежността им към един и същ икономически сектор. Що се отнася до предмета на иска, съдебният контрол обхваща подобни по смисъл клаузи.
68. Ответните финансови институции, които са представили писмени становища, както и испанското правителство, заявяват, че „хомогенността“ на обстоятелствата е необходимо условие за предявяване на колективен иск. От техните становища по същество следва, че това изискване е изпълнено, когато различните индивидуални положения могат да бъдат решени колективно, тъй като имат фактически и правни сходства, които позволяват обща преценка. Те твърдят, че колективният иск в главното производство е трябвало да не бъде допуснат, тъй като не е спазено изискването за хомогенност.
69. В това отношение трябва да се отбележи, че нито в Директива 93/13, нито в Директива 2009/22 се предвижда „хомогенност“ на обстоятелствата като условие за използване на механизмите за колективна защита. Член 7, параграф 3 от Директива 93/13 препраща към материалноправните изисквания за идентичност на икономическия сектор и смисловото сходство на договорните клаузи. Той не съдържа процесуални изисквания по отношение на необходимата степен на сходство на отделните искове, за да може колективен иск да бъде предявен пред съдилищата, което е въпрос на националното процесуално право. Макар Съдът вече да е дал съобразени с изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 насоки в различни отношения за това по какъв начин националният съд трябва да осигури защитата на правата, които потребителите черпят от тази директива, следва да се отбележи, че правото на Съюза по принцип не хармонизира производствата, по реда на които се преценяват твърденията за неравноправност на договорна клауза, поради което тези производства се уреждат от вътрешния правен ред на всяка държава членка (в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки), при условие обаче те да не са по-неблагоприятни от производствата, в които се решават подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност)(51).
70. Следователно националното процесуално право може да предвижда, че „хомогенността“ на съответните искове е необходимо условие за допускане на колективен иск за осъществяване на контрол върху неравноправните клаузи. Въпреки това, тъй като член 7, параграф 3 от Директива 93/13 предвижда осъществяването в рамките на производство по колективен иск на съдебен контрол върху подобни по смисъл договори с общи условия, изискването за хомогенност не може да се тълкува по начин, който налага всички обстоятелства по съответния иск да са идентични. Когато колективният иск се отнася до ответници от една и съща категория, един и същ вид клауза с еднакви последици и един и същ вид правоотношения, всички тези елементи биха могли да бъдат сериозна индикация, че основанието на иска е достатъчно сходно, за да може този колективен иск да бъде разгледан. Ако е възможно да се направи обективна съдебна преценка на стандартизираните договорни клаузи, не би трябвало да се изисква да се вземат предвид фактическите и правните аспекти, които са специфични за всеки от договорите и потребителите, засегнати от тези клаузи.
71. В крайна сметка националният съд е този, който трябва да определи дали в спора в главното производство е налице достатъчна степен на сходство, за да се допусне до разглеждане колективният иск. В това отношение той може да вземе предвид това, че всички ответници са банкови институции, всички оспорени клаузи са стандартни клаузи за долен праг, правоотношенията, в рамките на които са включени клаузите за долен праг, са договори за ипотека и последицата от тези клаузи е да не се допуска промяна на лихвения процент под определен праг.
72. Удачно е да се отбележи, че дори Директива 2020/1828 — която е най-важният пример за хармонизация в областта на колективните искове — не е хармонизирала всички аспекти на производствата по представителни искове, които урежда. Съгласно съображение 12 от тази директива в съответствие с принципа на процесуална автономия държавите членки следва да определят каква е „необходимата степен на сходство между индивидуалните претенции […], за да може даден случай да бъде допуснат за разглеждане като представителен иск“. В това съображение обаче се припомня ограничението на принципа на ефективност, според което „[т]ези национални правила не следва да възпрепятстват ефективното функциониране на процесуалния механизъм за представителните искове, изискван от [Директива 2020/1828]“.
73. Въпреки че Директива 2020/1828 не е приложима в спора в главното производство, в съдебното заседание някои финансови институции се позовават на национално транспониране на тази директива, и по-конкретно на германското и италианското право, които предвиждат изискването за „хомогенност“ в контекста на представителните искове.
74. Въпреки това фактът, че има национално законодателство, което предвижда изискването за „хомогенност“, не води до заключението, че поради това изискване колективната правна защита не е подходяща в случай, в който колективният иск е насочен срещу много финансови институции и се отнася до множество договори. Същественият въпрос е да се провери дали прилагането на изискването за хомогенност постига правилния баланс между сходството на положенията, обхванати от колективния иск, процесуалната икономия и ефективността на колективната правна защита(52).
75. Някои финансови институции изтъкват в писмените си становища, че съдебният спор е неуправляем. Съдът обаче не е компетентен да разглежда емпиричните аспекти на съдебния спор. Ако националният съд прецени, че съответните фактически и правни положения позволяват да се извърши стандартизирана преценка на съответните договорни клаузи, то този съд е длъжен да предприеме необходимите процесуални и организационни мерки, за да даде ход на делото.
76. След това уточнение трябва да се отбележи, че мащабът на съдебния спор не трябва да засяга правото на всяка финансова институция на ефективна съдебна защита. При положение че не съдържат разпоредба, която изрично да предвижда режим за ефективна съдебна защита на търговеца, Директиви 93/13 и 2009/22 трябва да бъдат тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(53). Всяка финансова институция трябва да има възможност да докаже, че нейната собствена стандартизирана практика отговаря на критериите за прозрачност.
77. Последният въпрос, повдигнат от запитващата юрисдикция, е допълнителната сложност, която възниква в настоящия случай поради съединяването на иска за възстановяване на плащанията, извършени поради констатацията за неравноправност на спорната клауза, с иска за преустановяване на нарушението. В това отношение следва да се посочи, че определянето на начина на изпълнение на съдебното решение в производството по колективен иск е въпрос на националното процесуално право. Възможните трудности на етапа на изпълнението не са правен критерий за изключване на производството за колективна защита.
78. С оглед на всички гореизложени съображения считам, че член 4, параграф 1 от Директива 93/13 в частта, която отнася до разглеждането на всички обстоятелства, довели до сключването на договора, и член 7, параграф 3 от тази директива в частта, която се отнася до подобни по смисъл договори с общи условия, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд да извърши абстрактна преценка на прозрачността на договорните клаузи в рамките на производство по колективен иск, когато съответното производство е образувано срещу значителен брой финансови институции и включва голям брой договори. За да извърши тази преценка, националният съд е длъжен да разгледа стандартната договорна и преддоговорна практика на всяка от съответните финансови институции в светлината на обективния критерий за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
Вторият въпрос
79. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали абстрактният контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител е съвместим с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 в условията на колективен иск, включващ значителен брой финансови институции, голям брой различни договори и потребители, и когато съответните клаузи са били включвани в договорите през дълъг период от време.
80. От втория преюдициален въпрос, както и от акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция изразява съмнения относно възможността да се определи понятието „среден“ потребител в контекста на колективен иск, който представя „количествените“ характеристики на делото в главното производство. По-конкретно запитващата юрисдикция уточнява, че колективният иск включва: първо, многобройни финансови институции с различна големина и структура, действащи в различни географски области (от малка местна спестовна каса до някои от големите мултинационални европейски банки); второ, различни видове договори, използвани от всяка финансова институция; трето, дълъг период от време на използване на съответните термини; и четвърто, различни групи потребители, които е трудно да бъдат стандартизирани, като например потребители, които встъпват в договори за кредит, сключени от строителите, потребители, които се включват в програми за финансиране на социални жилища или за достъп до социално жилище в зависимост от определен възрастов диапазон, или потребители, получаващи достъп до кредит при специални условия с оглед на професията им (държавни служители, служители на определено предприятие и др.).
81. Що се отнася до понятието „среден потребител“, в контекста на анализа на първия въпрос по-горе(54), вече бе посочено, че спазването на изискването за прозрачност трябва да се проверява с оглед на обективния стандарт на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен(55). На този стандарт не отговарят по-специално нито потребителят, който е по-слабо осведомен от средния потребител, нито потребителят, който е по-осведомен от последния(56).
82. Разбирането за обективния критерий на средния потребител в контекста на Директива 93/13 се основава на понятието „потребител“ съгласно член 2, буква б) от Директива 93/13. От това понятие следва, че предоставената с тази директива защита зависи от целите, към чието постигане се стреми дадено физическо лице, а именно тези, които не попадат в рамките на неговата професионална дейност, а не зависи от особените познания, с които разполага това лице(57). Въз основа на това разбиране Съдът постановява, че обстоятелството, че физическо лице, което сключва договор с банка, е служител на тази банка, само по себе си не е пречка това лице да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13(58).
83. Тъй като особените познания, за които може да се счита, че притежава даден потребител в контекста на производството по индивидуален иск, не могат да обосноват отклонение от стандарта на средния потребител, същото следва да важи и за индивидуалните характеристики на различните потребители в контекста на производството по колективен иск. Обективната концепция за среден потребител съответства на практиката по сключване на договори при общи условия, независимо от характеристиките или броя на участващите потребители.
84. Както ADICAE отбелязва по същество в устното си становище, разликите във възрастта на потребителите, тяхното ниво на образование или тяхната професия не могат да се считат за решаващи критерии за разграничаване на тези потребители и за създаване на различни групи потребители. Тази констатация е правилна, при условие че засегнатите физически лица действат извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност(59).
85. Що се отнася до различията между съответните финансови институции и различните видове договори, използвани от тези финансови институции, не считам, че тези различия могат да засегнат концепцията за средния потребител. Както бе посочено в анализа на първия въпрос по-горе, в контекста на абстрактния анализ на изискването за прозрачност съдебният контрол не се съсредоточава върху всеки отделен договор и всеки отделен потребител. Този контрол се съсредоточава върху стандартната договорна и преддоговорна практика, следвана от всеки продавач или доставчик спрямо средния потребител при популяризирането и предлагането на договора(60). След това всеки продавач или доставчик (в случая по главното производство — всяка финансова институция) трябва да докаже, че неговите собствени практики отговарят на изискванията за прозрачност.
86. В своето становище полското правителство заявява, че е възможно да се разглеждат различни видове средни потребители, за да се оценят различни групи договори. Това правителство поддържа, че когато даден договор за кредит е сключен по определен модел, предназначен за определена група потребители, понятието за среден потребител съответства на средния член на групата, с която са сключени договорите.
87. В крайна сметка националният съд е този, който трябва да води съдебния процес и да определя във всеки отделен случай подходящите инструменти за това. Ако този съд прецени, че фактическите и правните обстоятелства на иска отразяват стандартна практика и че категоризирането на потребителите в различни групи допринася за тази преценка, то трябва да му се даде възможност да го направи. Все пак трябва да се припомни, че концепцията за среден потребител е отделна от знанията или способностите на всеки потребител. Следователно всяко категоризиране на потребителите, участващи в производството по колективен иск, не може да се извършва въз основа на критерии, които противоречат на обективния стандарт на средния потребител. Поради това не е възможно да се създават подгрупи въз основа на различната степен на познания на потребителите, на тяхната възраст или на тяхната професия (доколкото те действат поради интереси, които са извън рамките на тяхната търговска или професионална дейност). Освен това използваните видове договори могат да бъдат отличителен елемент само ако този елемент има реално влияние върху понятието за средния потребител, който сключва определен вид договор. Ако способността на потребителя да разбере конкретните последици от използването на клаузата за долен праг не се влияе от използвания вид договор, то видът на договора не може да бъде критерий за разграничаване на някои групи потребители от всички останали.
88. Последният въпрос, повдигнат от запитващата юрисдикция, се отнася до значението на изтеклия период от време за прилагането на концепцията за средния потребител.
89. Вярно е, че възприятията се променят с течение на времето. В съдебното заседание ни беше припомнено древногръцкото учение за постоянната промяна на Хераклит, според което „всичко се променя и нищо не остава неподвижно“(61).
90. Въпреки това, както Комисията посочва в съдебното заседание, концепцията за средния потребител изисква известна стабилност, за да се гарантира правната сигурност. Общата еволюция на възприятията с течение на времето не е достатъчна сама по себе си, за да докаже, че разбирането на средния потребител за спорната договорна клауза се е променило. Необходимо е да се определи дали е имало конкретно събитие, което е променило значително възприятието на средния потребител за клаузите за долен праг. В това отношение от особено значение може да бъде промяна в законодателната рамка или важно съдебно решение, свързано с въпросната клауза.
91. В случая в главното производство изминалото време между момента на сключване на разглежданите договори и спада на лихвените проценти не изглежда релевантно или достатъчно, за да повлияе на концепцията за средния потребител. Както посочва испанското правителство в съдебното заседание, през 2010 г. (преди спада на лихвените проценти) средният потребител не е имал повече познания за клаузите за долен праг, отколкото средният потребител през 2000 г. Всъщност преди проявяването на ефекта на клаузите за долен праг вследствие на резкия спад на лихвените проценти, самото съществуване на тези клаузи в договорите не е имало практически последици.
92. Ето защо ми се струва, че въпросът, който трябва да бъде разгледан, не е толкова свързан с изминалото време, а по-скоро с това дали средният потребител, който е сключил договор за заем след 2009 г. или 2010 г., следва да бъде третиран различно от средния потребител, който е сключил такъв договор преди тази дата. В това отношение националният съд има задачата да определи дали спадът на лихвените проценти е довел до повишаване на осведомеността за клаузите за долен праг и дали финансовите институции са променили практиките си и са изпълнили изискванията за прозрачност. Задължение на националния съд е да провери и дали е имало объркване във възприятията на потребителите относно законосъобразността на тези клаузи преди съдебното произнасяне по тях. Този съд може също така да прецени дали неговото собствено решение от 9 май 2013 г., в което той постановява, че клаузите за долен праг са по принцип законосъобразни, но че не са прозрачни и са неравноправни, е от значение за евентуалната промяна на възприятието, считано от тази дата. В крайна сметка националният съд трябва да направи тези преценки.
93. С оглед на горните съображения считам, че абстрактният контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител е съвместим с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13. Средният потребител е обективен стандарт във връзка с преценката на общи договорни условия, независимо от характеристиките или броя на участващите потребители. Обстоятелството, че колективният иск, предявен в главното производство, включва значителен брой финансови институции, голям брой различни договори и потребители и това, че разглежданите клаузи са включвани в договори през дълъг период от време, само по себе си не засяга концепцията за средния потребител.
V. Заключение
94. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), както следва:
„1) Член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори в частта, която се отнася до разглеждането на всички обстоятелства, довели до сключването на договора, и член 7, параграф 3 от същата директива в частта, която се отнася до подобни по смисъл договори с общи условия,
трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд да извърши абстрактна преценка на прозрачността на договорните клаузи в рамките на производство по колективен иск, когато съответното производство е образувано срещу значителен брой финансови институции и включва голям брой договори. За да извърши тази преценка, националният съд е длъжен да разгледа стандартната договорна и преддоговорна практика на всяка от съответните финансови институции в светлината на обективния критерий на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
2) Член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13
трябва да се тълкуват като съвместими с абстрактния контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител. Средният потребител е обективен стандарт във връзка с преценката на общи договорни условия, независимо от характеристиките или броя на участващите потребители. Обстоятелството, че колективният иск, предявен в главното производство, включва значителен брой финансови институции, голям брой различни договори и потребители и това, че разглежданите клаузи са включвани в договорите през дълъг период от време, само по себе си не засяга концепцията за средния потребител“.