РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

12 юни 2014 година(*)

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на микропроцесори — Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО и на член 54 от Споразумението за ЕИП — Отстъпки за лоялност — „Голи“ ограничения — Квалифициране на дадена практика като злоупотреба — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Международна компетентност на Комисията — Задължение на Комисията за разследване — Граници — Право на защита — Принцип на добра администрация — Обща стратегия — Глоби — Единно и продължавано нарушение — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г.“

По дело T‑286/09

Intel Corp., установено в Уилмингтън, Делауеър (Съединени американски щати), за което се явяват K. Bacon, barrister, M. Hoskins, N. Green, QC, S. Singla, barrister, I. Forrester, QC, A. Parr, R. Mackenzie, solicitors, и D. Piccinin, barrister,

жалбоподател,

подпомагано от

Association for Competitive Technology, Inc., установена във Вашингтон, окръг Колумбия (Съединени американски щати), за която се явява J.‑F. Bellis, адвокат,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват T. Christoforou, V. Di Bucci, N. Khan и M. Kellerbauer, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Union fédérale des consommateurs – Que choisir (UFC – Que choisir), установен в Париж (Франция), представляван първоначално от J. Franck, впоследствие от E. Nasry, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Решение C (2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 година относно производство по член 82 [ЕО] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C‑3/37.990 — Intel), или — при условията на евентуалност — отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: A. Dittrich (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka, M. Prek, J. Schwarcz и M. Кънчева, съдии,

секретар: E. Coulon и J. Weychert, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3—6 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

 Обстоятелства в основата на спора

1        Жалбоподателят Intel Corp. е дружество по правото на САЩ, което осигурява проектирането, разработването, производството и продажбите на микропроцесори (наричани по-нататък „CPU“), чипсетове (набор от специализирани чипове) и други полупроводникови компоненти, както и решения за платформи във връзка с обработването на данни и на комуникационни устройства.

2        В края на 2008 г. работещите по цял свят за Intel са около 94 100 души. През 2007 г. нетните приходи на Intel възлизат на 38 334 милиона щатски долара (USD), а неговата нетна печалба — на 6 976 милиона щатски долара. През 2008 г. неговите нетни приходи възлизат на 37 586 милиона щатски долара, а нетната му печалба — на 5 292 милиона щатски долара.

 I – Административно производство

3        На 18 октомври 2000 г. Advanced Micro Devices, Inc. (наричано по-нататък „AMD“) подава официално оплакване до Комисията на Европейските общности на основание член 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), която впоследствие допълва с изложени в допълнително оплакване от 26 ноември 2003 г. нови факти и твърдения.

4        През май 2004 г. Комисията започва поредица от разследвания, свързани с някои елементи от допълнителното оплакване на AMD. В рамките на тези разследвания, подпомогната от няколко национални органа за защита на конкуренцията, Комисията извършва проверки през юли 2005 г. в четири обекта на Intel в Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, както и в обекти на множество клиенти на Intel във Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство, в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

5        На 17 юли 2006 г. AMD подава оплакване до Bundeskartellamt (германска картелна федерална служба), в което твърди по-специално, че заедно с Media-Saturn-Holding GmbH (наричано по-нататък „MSH“), което е европейски търговец на микроелектронни устройства и първи европейски търговец на офисни компютри, Intel е установило търговски практики за възпрепятстване на конкуренти. Във връзка с този случай Bundeskartellamt и Комисията обменят информация в изпълнение на член 12 от Регламент № 1/2003.

6        На 23 август 2006 г. Комисията провежда среща с г‑н D1 [поверително](2) от Dell Inc., което е клиент на Intel. Комисията не прилага към преписката по делото ориентировъчния списък на темите от тази среща (наричан по-нататък „ориентировъчният списък на темите“) и не съставя протокол. Член от натоварения с преписката екип на Комисията изготвя записка за тази среща, която Комисията счита за вътрешна (наричана по-нататък „вътрешната записка“). На 19 декември 2008 г. Комисията предоставя на жалбоподателя неповерителна редакция на тази записка.

7        На 26 юли 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателя изложение на възраженията (наричано по-нататък „изложение на възраженията от 2007 г.“) относно неговото поведение спрямо пет основни производители на оригинално оборудване в областта на информатиката (Original Equipment Manufacturer, наричани по-нататък „OEM“), а именно Dell, Hewlett-Packard Company (HP), Acer Inc., NEC Corp. и International Business Machines Corp. (IBM). На 7 януари 2008 г. Intel изпраща своя отговор, а на 11 и 12 март 2008 г. е проведено устно изслушване. На три пъти на Intel е предоставен достъп до преписката — на 31 юли 2007 г., на 23 юли и на 19 декември 2008 г.

8        Комисията предприема няколко мерки за разследване, свързани със съответните твърдения на AMD, включително проверки на място в обекти на няколко търговци на дребно на компютри, а през февруари 2008 г. — в обекти на Intel. Освен това тя изпраща редица писмени искания за информация в съответствие с член 18 от Регламент № 1/2003 до някои основни OEM.

9        На 17 юли 2008 г. Комисията изпраща на жалбоподателя допълнително изложение на възраженията относно неговото поведение спрямо MSH. Това изложение на възраженията (наричано по-нататък „допълнително изложение на възраженията от 2008 г.“) обхваща също поведението на Intel спрямо Lenovo Group Ltd (наричано по-нататък „Lenovo“) и съдържа нови доказателства относно поведението на Intel спрямо някои от OEM, които са били посочени в изложението на възраженията от 2007 г., и които са били получени в Комисията след публикуването на последното.

10      Най-напред Комисията дава на Intel срок от осем седмици за представяне на отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. На 15 септември 2008 г. служителят по изслушването продължава този срок до 17 октомври 2008 г.

11      Intel не изпраща отговор в определения му срок на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. На 10 октомври 2008 г. обаче то подава жалба до Общия съд, регистрирана по дело T‑457/08, с искане, първо, да бъдат отменени две решения на Комисията относно определянето на срок за отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и относно отказа на Комисията да изиска редица категории документи, по-специално от преписката по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър, САЩ, и второ — с искане за продължаване на дадения му срок за отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., така че да разполага с 30 дни, считано от момента на предоставяне на достъп до относимите към случая документи.

12      Освен това Intel подава молба за допускане на обезпечителни мерки, регистрирана по дело T‑457/08 R, с искане за спиране на производството пред Комисията до произнасяне на съдебното решение относно неговата жалба по същество, както и за спиране на определения му срок за отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., а също така, при условията на евентуалност — с искане да му бъде определен срок от 30 дни от произнасянето на това съдебно решение за предоставяне на отговор на допълнително изложение на възраженията от 2008 г.

13      На 19 декември 2008 г. Комисията изпраща на Intel писмо, в което привлича вниманието му върху някои специфични доказателства, които Комисията е възнамерявала да използва в евентуалното окончателно решение (наричано по-нататък „писмо относно фактите“). Intel не отговаря на писмото в определения срок — 23 януари 2009 г.

14      На 27 януари 2009 г. председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки (Определение на председателя на Общия съд от 27 януари 2009 г. по дело Intel/Комисия, T‑457/08 R, непубликувано в Сборника). След постановяването на това определение, на 29 януари 2009 г. Intel предлага да представи отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и на писмото относно фактите в срок от 30 дни от постановяването на определението на председателя на Общия съд.

15      На 2 февруари 2009 г. Комисията уведомява с писмо Intel, че нейните служби са решили да не продължават дадения му срок за отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. или на писмото относно фактите. В писмото от 2 февруари 2009 г. се посочва също, че службите на Комисията все пак са готови евентуално да приемат макар и по-късно подадено становище, ако Intel подаде изложението си до 5 февруари 2009 г. Накрая, Комисията посочва, че не се счита за задължена да уважава подадено след определения срок искане за изслушване и според нейните служби положителното развитие на административното производство не се нуждае от провеждането на изслушване.

16      На 3 февруари 2009 г. Intel оттегля жалбата си по основното дело T‑457/08, което е заличено от регистъра с Определение на председателя на пети състав на Общия съд от 24 март 2009 г.

17      На 5 февруари 2009 г. Intel представя становище, съдържащо съображения, свързани с допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и с писмото относно фактите, което то определя като „отговор на допълнителното изложение на възраженията [от 2008 г.]“ и като „отговор на [писмото относно фактите]“.

18      На 10 февруари 2009 г. Intel пише до служителя по изслушването с искане за устно изслушване във връзка с допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. С писмо от 17 февруари 2009 г. служителят по изслушването отхвърля искането на Intel.

19      На 13 декември 2003 г. Комисията приема Решение C (2009) 3726 окончателен относно производство по член 82 [ЕО] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C‑3/37.990 — Intel) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (OВ С 227, стр. 13).

 II – Обжалваното решение

20      Съгласно обжалваното решение Intel е извършило единно и продължавано нарушение на член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) между октомври 2002 г. и декември 2007 г. чрез прилагане на стратегия, имаща за цел да възпрепятства навлизането на конкурента AMD на пазара на централни процесори със структура x86 (наричани по-нататък „CPU x86“).

 А – Разглежданият пазар

21      Продуктите, засегнати от обжалваното решение, са CPU. Процесорът е ключов компонент на всеки компютър, както по отношение на неговата работа, така и по отношение на разходите за системата. Често е наричан „мозъкът“ на компютъра. Производството на CPU изисква високотехнологични и скъпи съоръжения.

22      Използваните в компютрите CPU могат да бъдат разделени на две категории: CPU x86 и CPU с различна структура. Структурата x86 е стандарт, разработен от Intel за неговите CPU. Тя може да управлява операционните системи Windows и Linux. Windows е свързана главно с инструкциите за x86. Преди 2000 г. има няколко производители на CPU x86. Впоследствие обаче повечето от тези производители напускат пазара. В обжалваното решение се посочва, че след 2000 г. Intel и AMD са на практика единствените две предприятия, които все още произвеждат CPU x86.

23      Разследването на Комисията достига до извода, че пазарът на разглеждания продукт не е по-широк от пазара на CPU x86. Обжалваното решение оставя открит въпроса дали е налице единен пазар на CPU x86 за всички видове компютри, или трябва да се прави разграничение между три различни пазара на CPU x86 — този за стационарни компютри, за преносими компютри и за сървъри. Съгласно обжалваното решение предвид пазарните дялове на Intel във всеки от сегментите изводите по отношение на господстващото положение не би следвало да се различават.

24      Географският пазар е определен като пазар в световен мащаб.

 Б – Господстващо положение

25      В обжалваното решение Комисията установява, че в десетгодишния период, обхванат от решението (1997—2007 г.) Intel е поддържало постоянно пазарни дялове от около 70 % или повече. В допълнение към това съгласно обжалваното решение съществуват значителни бариери за навлизане и експанзия на пазара за CPU x86. Бариерите произлизат от невъзвръщаеми инвестиции за изследвания и развойна дейност, за интелектуална собственост и производствени съоръжения, които са необходими за производство на CPU x86. Поради това всички конкуренти на Intel, освен AMD, са излезли от пазара или са останали с незначителен пазарен дял.

26      Въз основа на пазарните дялове на Intel и на бариерите за навлизане и експанзия на разглеждания пазар обжалваното решение стига до извода, че поне в периода, обхванат от решението, а именно от октомври 2002 г. до декември 2007 г., Intel е имало господстващо положение на този пазар.

 В — Поведение, което представлява злоупотреба и глоба

27      В обжалваното решение се описват два вида поведение на Intel спрямо неговите търговски партньори: условни отстъпки и „голи“ ограничения (naked restrictions).

28      Първо, съгласно обжалваното решение Intel е предоставило отстъпки на четири OEM — в случая Dell, Lenovo, HP и NEC, с условието те да купуват от Intel всички или почти всички свои CPU x86. Също така Intel е предложило плащания на MSH с условие това предприятие да продава изключително снабдени с CPU x86 Intel компютри.

29      Обжалваното решение заключва, че предоставените от Intel условни отстъпки представляват отстъпки за лоялност. Относно обвързаните с условия плащания на Intel към MSH обжалваното решение приема, че икономическият механизъм на тези плащания е равностоен на механизма, който е налице при предоставените на OEM условни отстъпки.

30      Освен това в обжалваното решение се прави икономически анализ на способността на отстъпките да ограничат достъпа до пазара на конкурент, който е също толкова ефективен колкото Intel, без обаче да заема господстващо положение на пазара (по-нататък наричан „критерият AEC“ — as efficient competitor test). По-точно анализът установява на каква цена конкурент, който е ефективен колкото Intel, би трябвало да предлага своите CPU, за да компенсира определен OEM за загубата на някоя от отстъпките на Intel. Подобен анализ е направен и за предоставените от Intel на MSH плащания.

31      Въз основа на събраните от нея доказателства Комисията достига до извода, че условните отстъпки и плащания на Intel са довели до лоялността на ключовите OEM и на MSH. Допълнителна последица от тези практики се е изразила в това, че те значително са намалили способността на конкурентите да се конкурират въз основа на качествата на своите CPU x86. Антиконкурентното поведение на Intel по този начин довело до намален избор на потребителите и до по-слаби стимули за иновационна дейност.

32      Второ, що се отнася до „голите“ ограничения, според Комисията Intel е предложило плащания на три OEM — а именно на HP, Acer и Lenovo — при условие че тези OEM отложат или отменят пускането на пазара на продукти със CPU на AMD (наричани по-нататък „CPU AMD“) и/или наложат ограничения за разпространението на тези продукти. Обжалваното решение стига до извода, че това поведение на Intel директно е навредило на конкуренцията и не представлява обикновена конкуренция, основана на качествата на продукта.

33      В заключение Комисията посочва в обжалваното решение, че всеки елемент от спорното поведение на Intel спрямо посочените OEM и спрямо MSH представлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО, при което всички тези злоупотреби са част от единна стратегия, имаща за цел да възпре от достъп до пазара AMD, явяващо се единственият значителен конкурент на Intel за CPU x86. Поради това тези злоупотреби представлявали единно и продължавано нарушение по смисъла на член 82 ЕО.

34      В изпълнение на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), Комисията налага глоба на жалбоподателя в размер на 1,06 милиарда евро (относно изчисляването на глобата вж. точки 1554—1558 по-долу).

 Г – Разпоредителна част на обжалваното решение

35      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Intel […] е извършило единно и продължавано нарушение на член 82 [ЕО] и на член 54 от Споразумението за ЕИП между октомври 2002 г. и декември 2007 г. чрез прилагане на стратегия, имаща за цел да възпрепятства конкурентите от навлизане на пазара на CPU x86, което се изразява в следните обстоятелства:

a)      предоставяне между декември 2002 г. и декември 2005 г. на отстъпки на Dell, чието равнище е зависело от това Dell да закупува от Intel всички свои CPU x86;

б)      предоставяне между ноември 2002 г. и май 2005 г. на отстъпки на HP, чието равнище е зависело от това HP да закупува от Intel поне 95 % от CPU x86, които са предназначени за неговите стационарни офисни компютри;

в)      предоставяне между октомври 2002 г. и ноември 2005 г. на отстъпки на NEC, чието равнище е зависело от това NEC да закупува от Intel поне 80 % от CPU x86, които са предназначени за неговите персонални компютри за клиенти;

г)      предоставяне между януари 2007 г. и декември 2007 г. на отстъпки на Lenovo, чието равнище е зависело от това Lenovo да закупува от Intel всички CPU x86, които са предназначени за неговите преносими компютри;

д)      предлагане между октомври 2002 г. и декември 2007 г. на плащания на [MSH], чието равнище е зависело от това [MSH] да продава само компютри, снабдени със CPU x86 на Intel;

е)      предлагане между ноември 2002 г. и май 2005 г. на HP на плащания, при условие че: i) HP преориентира снабдените със CPU x86 на AMD офисни компютри на HP към малките и средни предприятия и към клиентите от правителствения, образователния и медицинския сектор, вместо към големите предприятия; ii) HP забрани на своите партньори по дистрибуция да складират снабдените със CPU x86 на AMD офисни компютри на HP, така че те да бъдат на разположение на клиентите единствено по поръчка от HP (пряко или чрез партньори на HP по дистрибуция, които осъществяват дейност като търговски представители); iii) HP забави с шест месеца пускането на пазара на снабдения със CPU x86 на AMD свой офисен компютър, предназначен за предприятия в региона [Европа, Средния изток и Африка];

ж)      предлагане между септември 2003 г. и януари 2004 г. на Acer на плащания, при условие че Acer забави пускането на пазара на преносим компютър, снабден със CPU x86 на AMD;

з)      предлагане между юни 2006 г. и декември 2006 г. на Lenovo на плащания, при условие че Lenovo забави и в крайна сметка отмени пускането на пазара на своите преносими компютри, снабдени със CPU x86 на AMD.

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение налага на Intel […] глоба в размер на 1 060 000 000 EUR.

Член 3

Intel […] трябва незабавно да прекрати нарушението си по член 1, ако вече не е сторило това.

Intel […] трябва да се въздържа от повторение на посочените в член 1 действия и поведение, както и от всякакви действия или поведение със същия или сходен предмет или ефект.

[…]“ [неофициален превод].

 Производство и искания на страните

36      Настоящото производство е образувано от жалбоподателя с подадена на 22 юли 2009 г. жалба в секретариата на Общия съд.

37      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 14 октомври 2009 г., AMD иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. На 16 ноември 2009 г. обаче AMD уведомява Общия съд, че оттегля молбата си за встъпване по делото. Поради това с определение от 5 януари 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд заличава вписването на AMD като встъпила страна в производството.

38      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 октомври 2009 г., Union fédérale des consommateurs – Que choisir (UFC – Que choisir) [Федерален съюз на потребителите] (наричан по-нататък „UFC“) иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 7 юни 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска това встъпване. С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 22 септември 2010 г., UFC уведомява Общия съд, че се отказва от подаване на писмено становище при встъпване, но в съдебното заседание ще представи устно становище.

39      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 ноември 2009 г. Association for Competitive Technology [Асоциация за конкурентна технология] (наричана по-нататък „ACT“) иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Intel. С определение от 7 юни 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска това встъпване. В определения им срок ACT подава писмено становище при встъпване, а главните страни представят своите становища по него.

40      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в седми състав, на който съответно е разпределено и настоящото дело.

41      С решение от 18 януари 2012 г. Общият съд препраща делото на седми разширен състав съгласно член 14, параграф 1 и член 51, параграф 1 от своя Процедурен правилник.

42      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, като приканва жалбоподателя и Комисията да представят някои документи. Жалбоподателят, Комисията и ACT отговарят на писмените въпроси и представят поисканите документи в определения им срок.

43      Въпреки че отговорът на UFC на един от писмените въпроси на Общия съд постъпва в секретариата на Общия съд след определения срок, с решение от 1 юни 2012 г. председателят на седми състав решава все пак да приобщи отговора към материалите по делото.

44      С определение от 16 април 2012 г. Общият съд изисква от Комисията в съответствие с член 65, буква б), член 66, параграф 1 и член 67, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник да представи поверителна редакция на вътрешната записка, отнасяща се до състоялата се на 23 август 2006 г. среща между представители на Комисията и г‑н D1 [поверително] от Dell. Комисията изпълнява това указание в определения ѝ срок. Първоначално документът не е изпратен нито на жалбоподателя, нито на встъпилите страни.

45      Intel и Комисията правят искане някои доверителни обстоятелства, съдържащи се в техните писмени материали и приложенията към тях, в това число отговорите на писмените въпроси на Общия съд, да бъдат изключени от изпратеното до встъпилите страни уведомление за връчване на документи. Връчването на встъпилите страни на тези писмени материали и приложения е ограничено до предоставените от жалбоподателя на Комисията неповерителни редакции. Встъпилите страни не възразяват срещу това.

46      На 7 юни 2012 г., в присъствието на петимата членове на седми разширен състав на Общия съд, жалбоподателят, Комисията и ACT участват в неформална среща относно организацията на съдебното заседание и относно поверителното използване на някои данни.

47      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 2 юли 2012 г., жалбоподателят посочва, че различните засегнати OEM, а също MSH и AMD, са съгласни, с някои изключения, да бъдат разкрити отнасящите се до тях данни, които по-рано са били определени като поверителни, по време на тази част от съдебното заседание, която ще бъде проведена при открити врата, както и в неповерителната редакция на предстоящото съдебно решение.

48      На проведеното на 3—6 юли 2012 г. частично при закрити врата съдебно заседание са изслушани устните състезания между страните и отговорите на устно поставените им от Общия съд въпроси.

49      С определение от 29 януари 2013 г. е възобновена устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия е изслушана Комисията, консултирала се на свой ред с Dell, която не повдига възражения, поради което Общият съд връчва на жалбоподателя и на встъпилите страни пълната редакция на вътрешната записка, отнасяща се до срещата с г‑н D1 [поверително] от Dell, като ги призовава да представят своите становища относно тези части от записката, които не са им били предоставени по-рано. Жалбоподателят и ACT изпълняват това указание в определения им срок. UFC не представя в определения срок становище. След това Общия съд приканва Комисията да представи своето становище по становището на жалбоподателя. Комисията изпълнява това указание в определения ѝ срок. Общият съд приканва също така жалбоподателя и Комисията да представят своите становища по представеното от ACT становище. Те изпълняват това указание в определения им срок. Устната фаза на производството приключва на 6 май 2013 г.

50      Жалбоподателят, подкрепян от ACT, иска от Общия съд:

–        да отмени изцяло или отчасти обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност да отмени наложената глоба или съществено да намали нейния размер,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

51      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        да осъди ACT да заплати свързаните с нейното встъпване съдебни разноски.

52      По същество UFC се присъединява към исканията на Комисията и иска жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 I – По допустимостта някои от приложенията

53      Според Комисията някои от представените от жалбоподателя като приложения към жалбата документи, които са свидетелски показания, дадени пред съда на Делауеър, където е било образувано производството в САЩ (наричан по-нататък „съдът на Делауеър“, вж. точка 11 по-горе), не са допустими по силата на член 43, параграф 5 от Процедурния правилник, съгласно който „[к]огато с оглед на обема на дадено доказателство или документ към материала по делото са приложени само извлечения от него, цялото доказателство или документ, или пълно копие от тях се подава в секретариата“.

54      Комисията подчертава, че жалбоподателят нито е предоставил, нито е вписал в регистъра приложенията към представените пред съда на Делауеър свидетелски показания. Освен това Комисията подчертава, че част от тези показания са представени от жалбоподателя само като извлечения от стенограмата на този съд, а не като пълен препис от стенограмата.

55      Веднага следва да се отхвърлят доводите на Комисията относно свидетелските показания, за които е предоставена цялата стенограма, но без приложенията към тях. Всъщност съгласно член 43, параграф 5 от Процедурния правилник достатъчно е в секретариата да бъде представен целият документ. Съгласно този член не е необходимо да се представят в секретариата и всички останали документи, на които се позовава документ, приложен към материал по делото. Ако част от свидетелските показания, на които се позовава жалбоподателят, са неразбираеми без предоставяне на достъп до посочените от свидетелите документи, това би засегнало само доказателствената стойност на съответните части от свидетелските показания. Това обаче не поставя под съмнение допустимостта на представените от жалбоподателя свидетелски показания като приложение към неговата жалба.

56      Що се отнася до свидетелските показания, за които жалбоподателят е приложил само извлечения към своите писмени становища, следва да се посочи следното.

57      Дори ако член 43, параграф 5 от Процедурния правилник трябва да се тълкува в смисъл, че задължава страните да представят в секретариата пълния текст на всеки документ, извадки от който те прилагат към материал по делото, то при всички случаи нарушението на това задължение би могло да бъде санирано.

58      Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно параграф 57, буква г) от Практическите указания към страните, приети от Общия съд на 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, стр. 7), изменени, дори непредставянето на посочени в описа приложения е възможно да бъде отстранено като нередовност. На още по-силно основание подлежаща на отстраняване нередовност е представянето от дадена страна само на едно извлечение от документ вместо на целия документ.

59      В случая, в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд е поискал от жалбоподателя да представи цялостните редакции на всички свидетелски показания, от които той е представил само извлечения, но чиято пълна редакция той не е подал в секретариата. Жалбоподателят е изпълнил това указание в определения му срок и Общият съд е предоставил на Комисията възможност да представи свое писмено изложение по тези документи.

60      Следователно трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че някои от представените от жалбоподателя документи не са допустими по силата на член 43, параграф 5 от Процедурния правилник.

 II – По исканията за отмяна на обжалваното решение

 А – Хоризонтални въпроси относно правната преценка на Комисията

 1. По доказателствената тежест и необходимата степен на доказване

61      Жалбоподателят се позовава на практиката на съда на Европейския съюз, подчертавайки по-специално, че делата за конкуренция, които са от същото естество като разглеждания случай, имат наказателен характер, което означава, че за тях се изисква висока степен на доказване и приложима при тях е презумпцията за невиновност.

62      Съгласно член 2 от Регламент № 1/2003 при всяко производство във връзка с прилагането на член 82 ЕО тежестта на доказване на нарушение на този член се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение, а в случая това е Комисията. Освен това съгласно установената съдебна практика, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба, съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, наричано по-нататък „Решение по дело JFE“, точка 177 и Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. по дело Hitachi и др./Комисия, T‑112/07, Сборник, стр. II‑3871, точка 58).

63      Всъщност в последния случай е необходимо да се има предвид принципът на презумпцията за невиновност, както той следва по-специално от член 6, параграф 2 от Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), подписана в Рим на 4 ноември 1950 и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150 и Решение на Съда по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176, Решение по дело JFE, точка 62 по-горе, точка 178).

64      Ако е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже съществуването на нарушение, важно е да се подчертае, че не е задължително всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване, както е прието от съдебната практика, отнасяща се до прилагането на член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 513—523). Този принцип е приложим и по дела относно прилагането на член 82 ЕО (Решение на Общия съд от 1 юли 2010 г. по дело AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, Сборник, стр. II‑2805, наричано по-нататък „Решение по дело AstraZeneca“, точка 477).

65      Що се отнася до доказателствената стойност на приетите от Комисията доказателства, следва да се направи разлика между две положения.

66      От една страна, когато Комисията констатира нарушение на правилата на конкуренцията, основавайки се единствено на предположението, че установените факти не могат да се обяснят другояче освен с наличието на антиконкурентно поведение, съдът на Съюза трябва да отмени разглежданото решение, ако съответните предприятия изтъкнат доводи, хвърлящи различна светлина върху установените от Комисията факти и позволяващи по този начин правдоподобното обяснение на фактите, което Комисията е възприела, за да направи извод за наличието на нарушение, да бъде заместено с друго такова обяснение. Всъщност в този случай не може да се приеме, че Комисията е доказала наличието на нарушение на правото в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 16 и Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307, точки 126 и 127).

67      От друга страна, когато Комисията се основава на доказателства, които по принцип са достатъчни за установяване на наличието на нарушение, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне възможността за настъпване на дадено обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на посочените доказателства, за да възникне задължение за Комисията да докаже, че това обстоятелство не е можело да засегне доказателствената стойност на доказателствата. Напротив, освен ако подобно доказателство не е можело да бъде предоставено от съответното предприятие поради поведението на самата Комисия, съответното предприятие трябва да установи надлежно, от една страна, наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга страна, че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, T‑141/08, Сборник, стр. II‑5761, точка 56 и цитираната съдебна практика).

68      С оглед на изложените съображения следва да се установи дали предвид посочените от жалбоподателя основания Комисията е доказала надлежно посочените в обжалваното решение обстоятелства.

 2. По правната квалификация на отстъпките и плащанията, предоставени срещу изключително снабдяване

69      В съображение 924 от обжалваното решение Комисията установява, че размерът на направените отстъпки на Dell, HP, NEC и Lenovo са били de facto свързани с условието тези предприятия да се снабдяват с необходимите им CPU x86 изцяло или почти изцяло от Intel поне в определен сегмент, поради което свободата на избор на тези предприятия е била ограничена. По отношение на предложените на MSH плащания в същото съображение Комисията установява, че те са били обвързани с изискването MSH да продава единствено компютри със CPU x86 на Intel, поради което тези плащания са ограничавали свободата на избор на MSH. В съображение 925 от обжалваното решение Комисията посочва, че при липсата на обективна обосновка тези изводи са достатъчни, за да докажат нарушение на член 82 ЕО.

70      Жалбоподателят оспорва направената от Комисията правна квалификация на предложените плащания. По същество той твърди, че Комисията е трябвало да прецени общия фактически контекст, за да определи дали считаните за нарушение отстъпки и плащания са могли да ограничат конкуренцията. Преди да заключи, че предоставянето на отстъпка противоречи на член 82 ЕО, Комисията трябвало да докаже, че тези отстъпки действително са могли да възпрепятстват конкурентите на пазара във вреда на потребителите. Относно миналото поведение Комисията трябвало да докаже, че наказуемите споразумения действително са довели до възпрепятстване на конкуренти.

71      Комисията твърди, че разглежданите отстъпки представляват „отстъпки за лоялност по смисъла на съдебната практика по дело Hoffmann-La Roche“, както тя е изведена в Решение на Съда от 13 февруари 1979 г. по дело Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, Recueil, стр. 461, наричано по-нататък „Решение по дело Hoffmann-La Roche“). Според нея за този вид практики не е необходимо във всеки отделен случай да се доказва действителен или възможен блокиращ ефект.

 а) По отстъпките, предоставени на OEM срещу правото на изключително или почти изключително снабдяване

 1) По правната квалификация

72      Съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че предприятие, намиращо се в господстващо положение на пазара, обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или с обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, независимо дали въпросното задължение е безвъзмездно, или срещу него се предоставя отстъпка (Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 89 и Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. по дело Tomra Systems и др./Комисия, T‑155/06, Сборник, стр. II‑4361, наричано по-нататък „Решение на Общия съд по дело Tomra“, точка 208).

73      Това се отнася и до предприятието, което, без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага едностранно или съгласно условията на сключени с тези купувачи споразумения система на отстъпки за лоялност, т.е. намаления, зависещи от условието клиентът да се снабдява от предприятието с господстващо положение за всички свои нужди или за по-голямата част от тях, независимо дали количеството на покупките е голямо или малко (Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 89 и Решение на Съда от 19 април 2012 г. по дело Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело Tomra“, точка 70).

74      Що се отнася по-специално до определянето като злоупотреба на предоставянето на отстъпка от предприятие с господстващо положение, следва да бъдат различавани три категории отстъпки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, наричано по-нататък „Решение по дело Michelin I“, точки 71—73 и Решение на Съда от 15 март 2007 г. по дело British Airways/Комисия, C‑95/04 P, Сборник, стр. I‑2331, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело British Airways“, точки 62, 63, 65, 67 и 68).

75      Първо, обикновено се счита, че системите на количествени отстъпки (наричани по-нататък „количествени отстъпки“), които са свързани изключително с обема на покупките от предприятие с господстващо положение, нямат забраненото от член 82 ЕО препятстващо действие. Ако увеличаването на доставеното количество води до по-нисък разход за доставчика, той действително има право да предостави на своя клиент това намаление посредством една по-благоприятна тарифа. Следователно количествените отстъпки следва да отразяват подобряването на ефективността и икономиите от мащаба, реализирани от предприятието с господстващо положение (вж. Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, наричано по-нататък „Решение по дело Michelin II“, точка 58 и цитираната съдебна практика).

76      Второ, съществуват отстъпки, предоставянето на които е свързано с условието клиентът да се снабдява за всички или за значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение. Този вид отстъпки, който Комисията има предвид с израза „отстъпки за лоялност по смисъла на съдебната практика по дело Hoffmann-La Roche“, по-нататък ще бъде наричана „изключителни отстъпки“. Следва да се подчертае, че този израз ще бъде използван и за отстъпките, които не са свързани с условието за доставка изцяло, а с условието клиентът да се снабдява за значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение.

77      Подобни, прилагани от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки, са несъвместими с целта на лоялната конкуренция в общия пазар, защото, освен при извънредни обстоятелства, не се основават на икономическа престация, която да обоснове финансовото предимство, а целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване и да препречат достъпа на останалите производители до пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 90 и Решение на Общия съд по дело Tomra, точка 72 по-горе, точка 209). Всъщност целта на подобни отстъпки е чрез предоставянето на финансово предимство да се попречи на клиентите да се снабдяват от конкурентни производители (Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 90 и Решение на Общия съд по дело Tomra, точка 72 по-горе, точка 210).

78      Трето, съществуват други схеми на отстъпки, при които предоставянето на финансов стимул не е свързано пряко с условието за снабдяване изключително или почти изключително от предприятието с господстващо положение, но при които механизмът на предоставяне на отстъпка може да има за последица и установяването на лоялност (наричани по-нататък „отстъпки от третата категория“). Тази категория отстъпки включва по-конкретно схемите на отстъпки, зависещи от осъществяването на цели, свързани с индивидуални продажби, които не са изключителни отстъпки, тъй като не съдържат никакво задължение за изключителност или за покриване на определена част от техните нужди с доставки от предприятието с господстващо положение. За да се разбере дали прилагането на подобна отстъпка е злоупотреба с господстващо положение, трябва да се преценят обстоятелствата в тяхната съвкупност, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпките, и да се прецени дали тази отстъпка е с тенденция — чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация — да отнеме или да ограничи възможността за избор на купувача, що се отнася до източниците му за снабдяване, да препречва достъпа на конкурентите до пазара или да укрепва господстващото си положение, като нарушава конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, точка 73, Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, точки 65 и 67 и Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 71).

79      Предоставените на Dell, HP, NEC и Lenovo отстъпки, посочени от Комисията по-специално в член 1, букви a)—г) от обжалваното решение, са отстъпки от втората категория, тоест това са изключителни отстъпки. В действителност, съгласно направените от Комисията изводи в обжалваното решение, става дума за отстъпки, поставени в зависимост от условието клиентът, когато той е Dell или Lenovo, да се снабдява от Intel поне в определен сегмент или за всички свои нужди от CPU x86, или да се снабдява за значителна част от своите нужди — 95 %, когато той е HP, и 80 %, когато е NEC.

80      Следва да се посочи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, определянето на дадена изключителна отстъпка като злоупотреба не е в зависимост от анализ на обстоятелствата в случая, който има за цел да докаже възможен блокиращ ефект.

81      Всъщност съгласно Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (точки 89 и 90) този вид отстъпка представлява злоупотреба с господстващо положение, ако няма обективна обосновка за неговото предоставяне. Съдът не е изискал да бъде доказана способност за ограничаване на конкуренцията в зависимост от обстоятелствата по случая.

82      Освен това, съгласно Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, и Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, необходимо е съвкупността от обстоятелства по случая да се прецени само при отстъпки от третата категория. Всъщност в точка 71 от Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, Съдът припомня съдебната практика, съгласно която целта на такава отстъпка е чрез предоставянето на финансови предимства да се попречи на клиентите да се снабдяват от конкурентни производители, което представлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО. По-нататък Съдът установява в точка 72 от същото решение, че разглежданата по делото схема на отстъпки не е нито само количествена отстъпка, нито схема, обхващаща задължение за изключителни права или за покриване на определена част от нуждите чрез доставки от предприятието с господстващо положение. Накрая Съдът посочва в точка 73 от решението, че „следователно“ трябва да се прецени съвкупността от обстоятелства, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпката.

83      В Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, Съдът припомня първоначално в точка 62 съдебната практика, последвала Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, а впоследствие посочва разликата — фактите, които са в основата на това последно посочено решение и тези, които са в основата на Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, подчертавайки в точка 65, че това решение се отнася до отстъпки, които не съдържат никакво задължение за клиентите на предприятие с господстващо положение да се снабдяват изключително или поне до определен процент от нуждите си от това предприятие. По-нататък Съдът посочва в точка 67, че е необходимо да се преценят обстоятелствата в тяхната съвкупност, за да се установи дали дадено предприятие с господстващо положение е злоупотребило с това си положение чрез прилагането на схема на отстъпки „като описаната в точка 65 от настоящото решение“. Накрая, в точка 68 Съдът посочва необходимостта да се провери дали, когато става дума за схема на отстъпки или премии, дадени отстъпки могат да окажат отстраняващ ефект „[когато] не представляват нито отстъпки или премии за количество, нито отстъпки или премии за лоялност по смисъла на Решение по дело Hoffmann-La Roche“.

84      Следователно съгласно съдебната практика съвкупността от обстоятелства следва да се преценява единствено в случаите на отстъпки от третата категория, а не в случаите на изключителни отстъпки, попадащи във втората категория.

85      Този подход се оправдава от обстоятелството, че предоставените от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки по естеството си имат способността да ограничават конкуренцията.

86      Всъщност възможността за обвързване на клиентите с предприятие с господстващо положение е присъща на изключителните отстъпки. Фактът на предоставяне от предприятие с господстващо положение на отстъпка срещу изключително снабдяване или отстъпка, която се отнася до значителна част от нуждите на клиента, предполага предоставянето от това предприятие на финансово предимство, целящо възпрепятстването на доставките на клиентите от конкурентни производители. Поради това не е нужно разглеждането на обстоятелствата в случая, за да се определи дали отстъпката цели да се възпрепятстват доставките от конкуренти за клиентите.

87      Освен това трябва да се подчертае, че предоставените от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки по самото си естество имат способността да възпрепятстват конкуренти. В действителност, финансово предимство, предоставено с цел да се подтикне клиентът да се снабдява изцяло или за значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение, предполага този клиент да бъде подтикнат да не се снабдява от конкурентите на предприятието с господстващо положение за тази част от нуждите си, за която се отнася условието за изключителни права.

88      Във връзка с това следва да се посочи, че отстраняващият ефект не възниква само когато за конкурентите е създадена невъзможност за достъп до пазара, но и когато този достъп е затруднен (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Michelin I, точка 74 по-горе, точка 85, Решение на Съда от 17 февруари 2011 г. по дело TeliaSonera Sverige, C‑52/09, Сборник, стр. I‑527, наричано по-нататък „Решение по дело TeliaSonera“, точка 63 и Решение на Съда по дело Michelin II, точка 75 по-горе, точка 244). Предоставеният от предприятие с господстващо положение финансов стимул — клиентът да не се снабдява от неговите конкуренти за частта от своите нужди, за която се отнася условието за изключителни права, е способен по самото си естество да затрудни достъпа на тези конкуренти до пазара.

89      Въпреки че условия, създаващи изключителни права, могат поначало да имат благоприятни последици за конкуренцията, при което в обичайна за даден конкурентен пазар обстановка тяхното въздействие върху пазара трябва да се преценява в специфичния им контекст (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 февруари 1991 г. по дело Delimitis, C‑234/89, Recueil, стр. I‑935, точки 14—27), подобни съображения не могат да бъдат приети в случаите, при които конкуренцията на даден пазар вече е ограничена именно поради господстващото положение на някой от операторите в него (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 април 1995 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, C‑310/93 P, Recueil, стр. I‑865, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело BPB Industries и British Gypsum“, точка 11 и заключението на генералния адвокат Léger по същото дело, Recueil, стр. I‑867, точки 42—45).

90      Това разрешение е обосновано поради особената отговорност, която носят предприятията с господстващо положение, да не нанасят вреди на ефективната и ненарушена конкуренция в общия пазар и поради обстоятелството, че когато даден оператор има силно положение на пазара условията за изключителна доставка на значителна част от покупките на клиента представляват недопустима пречка за достъп до пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 1 април 1993 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, T‑65/89, Recueil, стр. II‑389, наричано по-нататък „Решение на Общия съд по дело BPB Industries и British Gypsum“, точки 65—68). Всъщност в подобен случай изключителното право на доставка има като последица допълнителното засягане на конкурентоспособната структура на пазара. По този начин понятието за използване чрез злоупотреба се отнася по принцип до всички задължения за изключително снабдяване в полза на предприятие с господстващо положение (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точки 120, 121—123, Решение на Съда по дело BPB Industries и British Gypsum, точка 89 по-горе, точка 11 и заключението на генералния адвокат Léger по същото дело, точка 89 по-горе, точки 46 и 47).

91      Освен това следва също да се подчертае, че на силното господстващо положение, каквото е заеманото от жалбоподателя, е присъщо за голяма част от търсенето да не съществува подходящ заместител на предоставяния от предприятието в господстващо положение продукт. Поради това доставчикът, заемащ господстващо положение, е до голяма степен търговски партньор, който не може да бъде избегнат (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 41, Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, точка 75 и Решение на Общия съд по дело Tomra, точка 72 по-горе, точка 269). В случая жалбоподателят не оспорва направените в обжалваното решение изводи, че положението му на пазара във възприетия в настоящото дело период на нарушението е било това на търговски партньор, който не може да бъде избегнат.

92      Положението на търговски партньор, който не може да бъде избегнат, означава, че клиентите се снабдяват при всички случаи за част от своите нужди от предприятието с господстващо положение (наричана по-нататък „безспорна част“). Следователно конкурентът на предприятие с господстващо положение не е в състояние да се конкурира за всички доставки на клиента, а само за частта от търсенето, която надхвърля безспорната част (наричана по-нататък „спорна част“). По този начин спорната част е частта от нуждите на клиента, която може реалистично да бъде прехвърлена на конкурент на предприятието с господстващо положение в даден период, както Комисията посочва в съображение 1009 от обжалваното решение. Предоставянето от предприятие с господстващо положение на изключителни отстъпки затруднява доставката от конкуренти на техните изделия до клиентите на това предприятие. Всъщност, ако даден клиент на предприятие с господстващо положение се снабдява от конкурент, без да спазва условието за изключителни или почти изключителни права, той рискува да загуби не само отстъпките за предадените от него на този конкурент единици, но и всички изключителни отстъпки.

93      Следователно, за да направи привлекателна оферта, не е достатъчно конкурентът на предприятие с господстващо положение да предложи привлекателни условия относно единиците, които сам може да достави на клиента, а трябва да му предложи и обезщетение за загубата на изключителната отстъпка. Това означава, че за да направи привлекателна оферта, конкурентът трябва да разпредели върху цялата спорна част отстъпката, която предприятието с господстващо положение предоставя за всички или почти всички нужди на клиента, включително за безспорната част. По този начин предоставянето на изключителна отстъпка от търговски партньор, който не може да бъде избегнат, прави структурно по-трудна възможността на даден конкурент да направи оферта на привлекателна цена, за да получи достъп до пазара. Предоставянето на изключителна отстъпка позволява на предприятието с господстващо положение да използва като лост икономическата си мощ върху безспорната част от търсенето на клиента, за да си осигури и спорна част, с което да направи по-труден достъпа до пазара за конкурента.

94      Накрая следва да се отбележи, че е допустимо господстващото предприятие да обоснове използването на система на изключителни отстъпки, в частност като докаже, че неговото поведение е обективно необходимо, или че породеният от него отстраняващ ефект може да бъде неутрализиран, и дори преодолян, чрез предимства, свързани с ефективността, от които се ползват и потребителите (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 90, Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, точки 85 и 86 и Решение на Съда от 27 март 2012 г. по дело Post Danmark, C‑209/10, наричано по-нататък „Решение по дело Post Danmark“, точки 40 и 41, и цитираната съдебна практика). В случая обаче жалбоподателят не изтъква никакъв довод в тази насока.

 2) По доводите на жалбоподателя

 2.1) По доводите, съгласно които Комисията трябва да анализира обстоятелствата по случая, за да докаже поне възможен блокиращ ефект

95      Жалбоподателят твърди, че Комисията трябва да направи анализ на обстоятелствата по случая, за да може да докаже поне наличието на възможен блокиращ ефект.

96      На първо място, жалбоподателят се позовава на точка 73 от Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, и на точка 67 от Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе. Тези точки се отнасят обаче до отстъпки от третата категория и следователно нямат отношение към изключителните отстъпки.

97      Във връзка с това следва да се отхвърли повдигнатият в съдебното заседание довод на жалбоподателя, че Съдът вече не поддържа разграничението между изключителните отстъпки и отстъпките от трета категория в своето Решение по дело Tomra, точка 73 по-горе. Действително, в точка 70 от това решение Съдът първоначално припомня цитираната в точка 73 по-горе формулировка, съгласно която прилагането на схема на отстъпки за лоялност от предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба, след което добавя в точка 71, че „[в] това отношение следва да се преценят всички обстоятелства […]“. При все това, както основателно посочва Комисията, от контекста на решението следва, че по този начин Съдът не е разширил по отношение на изключителните отстъпки приложното поле на анализа на обстоятелствата по случая. Всъщност съдържащите се в точки 70 и 71 от това решение съображения, в които Съдът припомня съдебната практика, са систематизирани в разглеждането на третото правно основание, което не се отнася до схема на изключителни отстъпки, а до схема на отстъпки от третата категория, тоест до схема за индивидуализирани отстъпки със задна дата (Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точки 73, 74, 77 и 78, и заключението на генералния адвокат Mazák по същото дело, точка 27).

98      На второ място, жалбоподателят се позовава на Решение на Съда от 14 октомври 2010 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P (Сборник, стр. I‑9555, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело Deutsche Telekom“, точка 175), на Решение на Съда по дело TeliaSonera, точка 88 по-горе (точка 28) и на Решение на Съда по дело Post Danmark, точка 94 по-горе (точка 26). В тези решения Съдът приема, че „[з]а да [се] определи дали предприятието с господстващо положение [е] злоупотреб[ило] с него, като прилага своите ценови практики, е необходимо да се преценят обстоятелствата в тяхната съвкупност […]“.

99      Въпреки това приложното поле на тази съдебна практика е ограничено до ценови практики и не засяга правната квалификация на изключителните отстъпки. Всъщност Решение на Съда по дело Deutsche Telekom, точка 98 по-горе, и Решение по дело TeliaSonera, точка 88 по-горе, се отнасят до практики, свързани със свиването на маржове, а Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе, се отнася до практиките, които са свързани с ниските цени, така че тези три дела са имали за предмет ценови практики. Настоящото дело обаче не разглежда ценова практика. Що се отнася до предоставените на различни OEM отстъпки, упрекът към жалбоподателя в обжалваното решение не се основава на точния размер на отстъпката и следователно на приложените от жалбоподателя цени, а на обстоятелството, че тяхното предоставяне е било обвързано с условието за изключително или почти изключително снабдяване. Различното третиране на изключителните отстъпки и на ценовите практики е оправдано от обстоятелството, че за разлика от стимулирането на изключително снабдяване, равнището на дадена цена само по себе си не би могло да се счита за неправомерно.

100    Във връзка с това следва да се отхвърли и повдигнатият в съдебното заседание довод на жалбоподателя, че Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе, разглежда отстъпки за лоялност, които са сравними с разглежданите в настоящия случай отстъпки. Всъщност по това дело производството пред Съда се е отнасяло до практика на Post Danmark спрямо бившите клиенти на неговия основен конкурент, състояща се в различно тарифиране от приложеното спрямо съществуващата негова клиентела, като Post Danmark не е могло да обоснове значителните разлики в своите условия за цени и намаления чрез свързани с разходите му съображения, при което посочената практика е била квалифицирана от датския орган за защита на конкуренцията като „основна дискриминация посредством цените“ (Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе, точка 8). Това представяне на антиконкурентните практики обаче не съдържа никакво позоваване на схема на изключителни отстъпки. Напротив, процедурата, довела до преюдициалното запитване, се е отнасяла единствено до съществуването на злоупотреба поради ниски и избирателни цени (Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе, точки 15—17). По този начин Съдът е дал отговор само на поставения му преюдициален въпрос при какви обстоятелства политика на ниски цени трябва да се счита за злоупотреба с цел отстраняване на конкуренти, която противоречи на член 82 ЕО (Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе, точка 19).

101    Следователно този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 2.2) По довода, съгласно който Комисията трябва да докаже конкретни блокиращи ефекти

102    Жалбоподателят твърди, че когато разглежданото поведение е минало поведение, Комисията трябва да докаже конкретни блокиращи ефекти за конкуренти. Неправилно Комисията не взела предвид липсата на конкретни антиконкурентни последици от неговите практики. Освен това жалбоподателят счита, че Комисията трябва да установи наличието на причинно-следствена връзка между наказуемите практики и последиците върху пазара.

103    Най-напред следва да се приеме, че дори само при анализа на обстоятелствата по случая Комисията трябва да докаже възможността за ограничаване на конкуренцията от дадена практика (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 68 и Решение по дело TeliaSonera, точка 88 по-горе, точка 64). Механизмът на предоставяне на изключителни отстъпки от предприятие с господстващо положение, представляващо търговски партньор, който не може да бъде избегнат, предоставя на последното възможност да използва безспорната част от търсенето на клиента като лост, за да си осигури и спорната част (вж. точка 93 по-горе). При наличието на подобен търговски способ не е необходимо да се прави анализ на конкретните последици от отстъпките върху конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 79).

104    По-нататък, тъй като не е нужно да се доказват конкретни последици от отстъпките, по необходимост от това следва, че Комисията също не е задължена да доказва наличието на причинно-следствена връзка между наказуемите практики и конкретните последици върху пазара. По този начин, дори да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че клиентите са се снабдявали изключително от него по напълно различни от отстъпките търговски причини, това обстоятелство не променя възможността тези отстъпки да са подтикнали клиентите към изключително снабдяване.

105    Накрая, следва да се подчертае, че на по-силно основание Комисията не е длъжна да доказва нито непосредствена вреда за потребителите, нито причинно-следствена връзка между подобна вреда и оспорените от обжалваното решение практики. Всъщност съгласно съдебната практика член 82 ЕО се отнася както до практиките, които могат да причинят непосредствена вреда на потребителите, така и до тези, които могат да причинят вреда, като засегнат структурата на ефективна конкуренция (Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, точка 106).

 2.3) По довода, изведен от липсата на формални задължения

106    Жалбоподателят твърди, че разглежданите в настоящото производство отстъпки не съдържат формални или обвързващи задължения за изключителни права. Съгласно Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (точка 89), обаче предприятие с господстващо положение злоупотребява с него, когато прилага схема на изключителни отстъпки, дори „без да обвързва купувачите с формално задължение“. Във връзка с това Комисията основателно подчертава, че антиконкурентният стимул на изключителните отстъпки не произтича от налагането на формално задължение за снабдяване изключително или почти изключително от предприятието с господстващо положение, а от получените при осъществяването на тези покупки финансови предимства или от избегнатата финансова неизгода. По този начин е достатъчно предприятието с господстващо положение да укаже по достоверен начин на клиента си, че предоставянето на финансова облага е поставено в зависимост от изключителното или почти изключително снабдяване.

 2.4) По довода, изведен от значението на размера на отстъпката

107    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид големината на отстъпките, предоставени от Intel на OEM срещу изключително или почти изключително снабдяване, както и че е нелогично да бъдат оспорвани отстъпките в много малък размер (например от 1 USD), който AMD е могло да надхвърли.

108    Както обаче основателно посочва Комисията, не равнището на отстъпките се оспорва в обжалваното решение, а изключителното право, в замяна на което те са били предоставени. По този начин отстъпката трябва само да може да подтикне клиента към изключително снабдяване, независимо от това дали конкурентният доставчик би могъл да предложи на клиента обезщетение за загубата на отстъпката в случай на промяна на доставчика.

109    Не е необходимо следователно да се разглежда въпросът дали в предложения от жалбоподателя напълно теоретичен случай на отстъпка в размер само на 1 USD подобна минимална отстъпка би могла да представлява стимул за клиента да спазва условието за изключително право. Всъщност в разглеждания случай Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят е предоставял на OEM отстъпки, възлизащи на милиони щатски долари годишно. Освен това Комисията е доказала надлежно, че тези отстъпки са били поне отчасти предоставени в замяна на изключително право (вж. по-долу точки 444—584, 673—798, 900—1017, 1145—1208 и 1381—1502). Тези обстоятелства са достатъчни, за да може да се заключи, че разглежданите в обжалваното решение изключителни отстъпки са могли да подтикнат OEM да приеме изключително снабдяване.

 2.5) По довода, изведен от значението на продължителността

110    Според жалбоподателя следва да се има предвид кратката продължителност на неговите договори за доставка, както и обстоятелството, че някои от тези договори е можело да бъдат прекратени в 30-дневен срок.

111    Този довод също трябва да бъде отхвърлен. В това отношение следва да се напомни, че поначало всеки финансов стимул към изключително снабдяване представлява допълнителното засягане на конкурентоспособната структура на пазара, поради което трябва да се разглежда като злоупотреба, когато е прилаган от предприятие с господстващо положение (вж. точка 90 по-горе).

112    Що се отнася до довода, изведен от възможността някои договори да бъдат прекратени в кратък срок, следва да се подчертае, че правото на прекратяване на договор изобщо не е пречка за неговото ефективно прилагане за времето, в което то не е било упражнено (Решение на Общия съд по дело BPB Industries и British Gypsum, точка 90 по-горе, точка 73).

113    От друга страна, следва да се посочи, че в разглеждания случай целият период на прилагане на изключителни отстъпки спрямо всички OEM и спрямо MSH не е бил кратък. Всъщност този период е бил от една година по отношение на Lenovo до над пет години по отношение на MSH. Във връзка с това следва да се посочи, че поощряването на клиентите да се снабдяват за всички или почти всички свои нужди от предприятието с господстващо положение е налице толкова дълго, колкото това предприятие предоставя изключителни отстъпки, при това независимо дали са бил сключен един дългосрочен договор или последователни договори за по-кратък срок (вж. също точка 195 по-нататък).

 2.6) По довода, изведен от малкия пазарен дял, за който се отнася наказуемото поведение

114    Жалбоподателят твърди, че Комисията трябвало да вземе предвид обстоятелството, че оспорените с обжалваното решение практики засягат само малък дял от пазара на CPU x86, а именно между 0,3 % и 2 % годишно.

115    Най-напред следва да се посочи, че по изложените в точки 187—194 по-долу съображения подобен довод не намира потвърждение, тъй като използваният от жалбоподателя метод за изчисляване на тези данни е неправилен.

116    Освен това, евентуално малките дялове от пазара, засегнат от разглежданите практики, не биха могли да бъдат относим довод. В действителност, що се отнася до поведението на предприятие с господстващо положение на пазара, на който поради това обстоятелство конкурентната структура е вече отслабена, всяко допълнително ограничение на тази конкурентна структура може да представлява злоупотреба с господстващо положение (Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 123). Поради това Съдът отхвърля прилагането на критерия за „осезаем ефект“ или на минимален праг с оглед на прилагането на член 82 ЕО (заключение на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение на Съда по дело Tomra, точка 97 по-горе, точка 17).

117    Освен това клиентите, които попадат в затворения дял от пазара, би следвало да могат да се възползват от цялата възможна конкуренция на пазара и конкурентите би трябвало да могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него (Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точки 42 и 46). Поради това предприятие с господстващо положение не може да обосновава предоставянето на изключителни отстъпки на някои клиенти с обстоятелството, че конкурентите остават свободни да снабдяват другите клиенти.

118    Следователно доводите на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени.

119    Този извод не се поставя под съмнение от обстоятелството, че в Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе (точки 41—45), Съдът е потвърдил съображението на Общия съд, съгласно което затвореният дял от пазара по това дело е бил „значителен“. Всъщност това съображение не потвърждава тезата, че последицата на отстраняване не може да е налице, когато затвореният дял от пазара не е значителен. Във връзка с това следва да се посочи, че в своето Решение по дело Tomra, точка 72 по-горе (точка 243), Общият съд приема, че „дори да се възприеме тезата на жалбоподателите, според която затварянето на малък дял от търсенето не е от значение, този дял в конкретния случай съвсем не е бил малък“. Следователно Общият съд не е взел отношение по въпроса дали тази теза е правилна.

120    За Съда е било достатъчно да потвърди извода на Общия съд, че по това дело значителен дял от пазара е бил затворен, без това обстоятелство да се разбира като преценка от Съда, че затварянето на значителен дял от пазар е необходимо условие за установяването на злоупотреба. Освен това Съдът изрично констатира в своето Решение по дело Tomra, точка 73 по-горе (точка 46), че въвеждането на определен праг за затваряне на пазара, отвъд който разглежданите практики следва да се считат за злоупотреба, не е необходимо с оглед на прилагането на член 82 ЕО, и че „така или иначе“ е било надлежно доказано, че посредством разглежданите практики пазарът е бил затворен за конкуренцията.

121    Този извод не се поставя под съмнение и от Решение на Общия съд от 23 октомври 2003 г. по дело Van den Bergh Foods/Комисия (T‑65/98, Recueil, стр. II‑4653, точка 160), на което се позовават жалбоподателят и ACT. Всъщност решението не се отнася до практика, при която финансово стимулиране пряко се свързва с условието клиентът да се снабдява за всички или значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение. По това дело предприятието с господстващо положение е предоставило безплатно фризери на търговци на дребно на ирландски сладолед при условие да бъдат използвани само за складиране на доставения от предприятието с господстващо положение сладолед. Търговците на дребно обаче имали свобода да продават сладолед, доставен от конкуренти, ако го складират в собствени фризери или във фризери, предоставени от други производители на сладолед.

122    При тези обстоятелства Комисията е приела, че злоупотреба с господстващо положение е обстоятелството, че предприятието с господстващо положение е стимулирало ирландските търговци на дребно, които не разполагат със собствени фризери, нито с фризер(и) на други производители на сладолед, да се присъединят към договори за доставка на фризери, включващи условие за изключително право, като им е предложило да доставя фризери с отделно климатизиране за складирането на сладолед за незабавна употреба с осигуряване на тяхната поддръжка, без това да води до преки разходи за тези търговци (Решение по дело Van den Bergh Foods/Комисия, точка 121 по-горе, точка 23). По това дело Комисията установява също така, че в около 40 % от всички обекти за продажба в Ирландия инсталираните фризер или фризери за складиране на сладолед за незабавна употреба са били доставени от предприятието с господстващо положение (Решение по дело Van den Bergh Foods/Комисия, точка 121 по-горе, точка 19).

123    При тези обстоятелства Общият съд е приел в Решение по дело Van den Bergh Foods/Комисия, точка 121 по-горе (точка 160), че „[о]бстоятелството, че за предприятие с господстващо положение на даден пазар фактическото обвързване, макар и по тяхно желание, на 40 % от обектите за продажба на разглеждания пазар с условието да бъде приложено изключително право, което всъщност фактически се налага на тези обекти за продажба, представлява злоупотреба с господстващо положение“.

124    Следва да се посочи, че по това дело условието за складиране само на продукти, произведени от предприятието с господстващо положение, е действало фактически като условие за изключителност само по отношение на тези 40 % от обектите за продажба, тъй като другите обекти за продажба са разполагали с други фризери, в които са могли да складират доставен от други производители сладолед. Поради това въз основа на съдебното решение не може да се заключи, че за отстъпки, които са пряко обвързани с условието за изключително или почти изключително снабдяване, е необходимо да се установи каква част от пазара е затворена.

 2.7) По довода, изведен от непокриването от твърдените условия за изключителност на значителна част от нуждите на някои OEM

125    Жалбоподателят подчертава, че по отношение на някои OEM, а именно HP, NEC и Lenovo, условието за изключителност, което Комисията разглежда в обжалваното решение, не се е отнасяло до цялото търсене на CPU x86 от страна на тези OEM, а в случая с HP се е отнасяло само до дял от 95 % от неговите нужди от CPU x86 за офисните му компютри, самите те предназначени за предприятия, в случая с NEC — само до 80 % от нуждите му от CPU x86, предназначени за неговите персонални компютри „клиенти“, а това са били офисните и преносимите компютри, с изключение на сървърите, и в случая с Lenovo условието се е отнасяло само до неговите нужди от предназначени за преносими компютри CPU x86.

126    В съдебното заседание жалбоподателят допълва, че нуждите на HP от CPU x86 за предназначените за предприятия офисни компютри са съответствали само на 30 % от общите нужди на HP от CPU x86. Тъй като твърдяното условие се отнасяло само до 95 % от нуждите на HP от CPU x86 за офисните компютри, предназначени за предприятия, то покривало само около 28 % от всички нужди на HP от CPU x86, поради което не можело да се счита за условие за изключителност.

127    По същество с този довод жалбоподателят твърди, че предоставените на HP, NEC и Lenovo отстъпки не могат да се разглеждат като изключителни отстъпки, тъй като по смисъла на Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (точка 89), условието не е засягало „изцяло или […] значителна част“ от нуждите на тези OEM от CPU x86.

128    Тези доводи следва да бъдат отхвърлени.

129    По отношение на предоставените на HP отстъпки следва да се подчертае, че разглежданото поведение не е свързано с условието HP да закупува от Intel поне 28 % от всички свои нужди от CPU x86, а с условието HP да закупува от Intel определен сегмент от пазара за 95 % от всички свои нужди от CPU x86. Условието HP да си доставя определен сегмент за 95 % от своите нужди от предприятието с господстващо положение нито е същото, нито е сравнимо с хипотетичното условие HP да осъществява доставки от него на всички сегменти за 28 % от своите нужди.

130    Свободата на HP да доставя от AMD за своите нужди CPU x86 за предназначени за предприятия офисни компютри е могла да се ограничи от предоставените от Intel изключителни отстъпки. Всъщност, ако HP бе решило да си доставя от AMD повече от 5 % от своите нужди от CPU x86 за предназначени за предприятия офисни компютри и следователно да не спазва условието за почти цялостно изключително право, то би рискувало да загуби изключителната отстъпка, при това не само за закупените от AMD единици. По този начин, за да може да достави повече от 5 % от необходимите на HP CPU x86 за предназначените за предприятия офисни компютри, AMD е трябвало не само да представи по-привлекателна оферта за CPU x86 в спорната част от търсенето на HP, но и да предложи на HP обезщетение за загубата на изключителната отстъпка. Именно такъв е антиконкурентният механизъм на изключителните отстъпки.

131    Този механизъм не е бил неутрализиран от обстоятелството, че AMD е могло да снабдява HP за неговите нужди със CPU x86 за всички предназначени за частна употреба компютри, както и за предназначените за предприятия преносими компютри. В действителност обстоятелството, че свободата на избор на HP не е била ограничена в тези пазарни сегменти, не поставя под съмнение факта, че свободата на избор на HP е могла да бъде ограничена в сегмента на предназначените за предприятия офисни компютри.

132    Във връзка с това следва да се напомни, че конкурентите на предприятието с господстващо положение трябва да могат да се конкурират въз основа на качествата си на целия пазар, а не само на част от него (Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 42). Поради това предприятие с господстващо положение не може да обоснове предоставянето на изключителни отстъпки на някои клиенти с обстоятелството, че конкурентите остават свободни да снабдяват другите клиенти (вж. точка 117 по-горе). По същия начин предприятие с господстващо положение не може да обоснове предоставянето на изключителни отстъпки с условието даден клиент да осъществява почти изключително снабдяване на определен пазарен сегмент с обстоятелството, че този клиент остава свободен да се снабдява от конкурентите за своите нужди в другите сегменти.

133    Във връзка с това не e относимо посоченото от ACT в съдебното заседание обстоятелство, че в дефиницията на пазара на разглеждания продукт Комисията не е разграничила използваните в компютри за специалисти CPU от тези, които са предназначени за частно ползване, както следвало от съображение 831, точка 2 от обжалваното решение. Всъщност антиконкурентният механизъм на приложените в случая изключителни отстъпки е действал независимо от това дали използваните CPU в компютрите за специалисти и тези, които са предназначени за частни лица, са били взаимнозаменяеми. В случая условието е било формулирано по отношение на нуждите на HP за предназначените за предприятия негови офисни компютри. Следователно HP е трябвало да използва CPU на Intel (наричан по-нататък „CPU Intel“) в 95 % от предназначените за предприятия офисни компютри, съдържащи произведени от него CPU x86. Въпросът дали тези CPU са различни от CPU x86, използвани в предназначените за частни лица компютри, не е относим към случая, тъй като дори те да са били взаимнозаменяеми, HP не е могло да използва CPU на конкуренти в повече от 5 % от своите офисни компютри, предназначени за предприятия, без да наруши условието на изключителната отстъпка.

134    Следователно предоставените отстъпки на HP трябва да се разглеждат като изключителни отстъпки, въпреки че условието за почти изключително право се е отнасяло само до един сегмент от нуждите на HP.

135    Що се отнася до предоставените отстъпки на NEC, следва да се посочи, че размерът от 80 %, за който се отнася условието за изключително право, е достатъчен, за да представлява „значителна част“ от неговите нужди по смисъла на Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (точка 89). Във връзка с това следва да се посочи, че в това съдебно решение разглежданото поведение е съдържало задължения за закупуване, които по-конкретно са се отнасяли до 80 % или 75 % от нуждите на клиента (Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 83).

136    По отношение на обстоятелството, че условието за изключително право се е отнасяло само до офисните и преносимите компютри, с изключение на сървърите, то това обстоятелство е без значение. Във връзка с това изложените в точки 130—132 по-горе съображения са приложими mutatis mutandis.

137    Накрая, що се отнася до предоставените отстъпки на Lenovo, обстоятелството, че условието за изключително право се е отнасяло само до преносимите компютри, по същите причини е без значение.

 2.8) По довода, изведен от покупателната способност на клиентите

138    Жалбоподателят твърди, че покупателната способност на клиентите изключва злоупотреба. В случая клиентите упражнили своята покупателна способност като лост за получаването на по-големи отстъпки.

139    Този довод следва да се отхвърли. Всъщност, дори да се предположи за установено, че предоставените на жалбоподателя отстъпки са били в отговор на търсенето и на покупателната способност на клиентите, това обстоятелство не оправдава обвързването им с условието за изключително снабдяване (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 89, Решение на Общия съд по дело BPB Industries и British Gypsum, точка 90 по-горе, точка 68 и Решение на Общия съд от 25 юни 2010 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, Сборник, стр. II‑2631, точка 305). Както Съдът е приел в Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (точка 120), обстоятелството, че самият съдоговорител на предприятието с господстващо положение е мощно предприятие и договорът явно не е следствие от упражнен от предприятието с господстващо положение натиск върху неговия партньор, не изключва наличието на злоупотреба с господстващо положение, тъй като злоупотребата се състои в допълнителното засягане чрез условието за изключително право на доставка на конкурентоспособната структура на пазар, в който поради присъствието на предприятие с господстващо положение степента на конкурентоспособност е вече намалена. Освен това покупателната способност на OEM не променя с нищо обстоятелството, че на пазара на CPU x86 те са зависели от жалбоподателя в качеството му на търговски партньор, който не може да бъде избегнат.

 2.9) По доводите относно релевантността на критерия AEC

140    Жалбоподателят твърди, че критерият AEC (вж. точка 30 по-горе) представлява важен фактор за доказване на възможния ефект на отстраняване на разглежданите отстъпки. Критерият AEC бил единственото доказателство, посочено от Комисията в обжалваното решение, с което се установява, че отстъпките на Intel са могли да имат антиконкурентен блокиращ ефект. Комисията обаче не приемала критерия AEC за част от правния анализ в обжалваното решение. Според жалбоподателя това означава, че направената от Комисията правна квалификация в обжалваното решение не доказва способността на разглежданите отстъпки да възпрепятстват конкуренти на пазара. Освен това според жалбоподателя Комисията допуснала множество грешки при прилагането на тази проверка. Според него правилното прилагане на критерия AEC показва, че предоставените от Intel отстъпки не са способни да предизвикат блокиращ ефект.

141    Най-напред следва да се изтъкне, че критерият AEC, приложен в обжалваното решение, възприема за отправна точка посоченото в точка 93 по-горе обстоятелство, че даден също толкова ефективен конкурент, опитващ се да поеме спорната част от поръчките, които дотогава са били удовлетворявани от предприятие с господстващо положение, представляващо търговски партньор, който не може да бъде избегнат, трябва да предложи на клиента обезщетение за загубата на изключителната отстъпка при закупуване на по-малка част от тази, която е предвидена в условието за изключително или почти изключително право. Критерият AEC цели да установи дали също толкова ефективният като предприятието с господстващо положение конкурент, който има разходи като неговите, може въпреки това в дадения случай да покрива своите разходи.

142    Що се отнася до релевантността на свързания с изключителните отстъпки критерий AEC, следва да се направи следното изложение.

143    Най-напред, трябва да се напомни, че определянето на дадена изключителна отстъпка като неправомерна в конкретния случай не се нуждае от анализиране на обстоятелствата (вж. точки 80—93 по-горе). Поради това Комисията не е длъжна да доказва във всеки отделен случай способността на изключителните отстъпки да отстраняват конкуренти.

144    По-нататък съгласно съдебната практика, дори при отстъпки от третата категория, обстоятелствата при които трябва да се разгледат конкретно, не е необходимо да се прилага критерият AEC. Така в Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе (точки 81—86), Съдът се е позовал чрез количествена проверка на системата на отстъпки, създаваща в дадения случай лоялност, без да изисква наличието на доказателство, че конкурентите са били принудени да продават на загуба, за да могат да обезщетят предоставените от предприятието с господстващо положение отстъпки от трета категория.

145    Освен това, видно от Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе (точки 73 и 74), за да се установят антиконкурентни последици, не е необходимо определена система на отстъпки да принуждава също толкова ефективния конкурент да фактурира „отрицателни“ цени, тоест цени, по-ниски от себестойността. За да се установят евентуално антиконкурентни последици, е достатъчно да се докаже наличието на система за установяване на лоялност (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 79).

146    Следователно, дори да се предположи, че за доказването на евентуални антиконкурентни последици от изключителните отстъпки е необходимо да се преценят обстоятелствата по случая, все пак не е било нужно те да бъдат доказвани посредством критерия AEC.

147    Освен това не съответства на фактите доводът на жалбоподателя, че критерият AEC е единственото доказателство, посочено от Комисията в обжалваното решение, за доказване на възможността за възпрепятстване от страна на разглежданите отстъпки (вж. точки 173—175 по-нататък).

148    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че чрез правилно прилагане на критерия AEC той би доказал, че разглежданите отстъпки не са имали възпрепятстваща способност, трябва да се даде следното обяснение.

149    Най-напред следва да се припомни, че ефектът на отстраняване не възниква само когато за конкурентите е създадена невъзможност за достъп до пазара. В действителност, достатъчно е този достъп да е затруднен (вж. точка 88 по-горе).

150    Трябва обаче да се констатира, че критерият AEC позволява само проверка на хипотезата за създадена невъзможност за достъп до пазар, а не да се отхвърли вероятността достъпът до този пазар да бъде затруднен. Действително, отрицателният резултат би означавал, че икономически е невъзможно за даден също толкова ефективен конкурент да си осигури спорната част от търсенето на клиента. Всъщност, за да предложи на клиента обезщетение за загубата на изключителната отстъпка, този конкурент ще бъде принуден да продава изделията си на цена, която не би му позволила да покрива дори своите разходи. Положителният резултат обаче би означавал само, че също толкова ефективният конкурент е в състояние да покрива своите разходи (в случая с критерия AEC, както е приложен в обжалваното решение и предложен от жалбоподателя, това са само средните разходи, които е възможно да бъдат избегнати). Това обаче не означава, че не е налице ефект на отстраняване. В действителност естеството на схемата на изключителни отстъпки, както тя е описана в точка 93 по-горе, запазва способността си да затрудни достъпа до пазара на конкурентите на предприятието с господстващо положение, дори този достъп да е икономически възможен (вж. по отношение на това разграничение точка 54 от заключението на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение на Съда по дело Tomra, точка 97 по-горе).

151    От посоченото следва, че не е необходимо да се разглежда въпросът дали Комисията е приложила критерия AEC по всички правила, нито пък дали предложените от жалбоподателя алтернативни изчисления са били извършени правилно. Всъщност, дори положителен резултат от прилагане на критерия AEC не би могъл да изключи възможен блокиращ ефект, който е присъщ на описания в точка 93 по-горе механизъм.

152    Този извод не се опровергава от Решение по дело TeliaSonera, точка 88 по-горе, Решение на Съда по дело Deutsche Telekom, точка 98 по-горе и Решение по дело Post Danmark, точка 94 по-горе. Жалбоподателят счита, че съгласно тези решения ключовият критерий се състои в това дали също толкова ефективният като предприятието в господстващо положение конкурент може да продължи да се конкурира с него. Трябва обаче да се напомни, че тези дела се отнасят до практиките на прилагане на ценови ножици (Решение по дело TeliaSonera и Решение по дело Deutsche Telekom) или занижени цени (Решение по дело Post Danmark). Произтичащото от тези решения задължение за осъществяване на анализи на цените и на разходите се обяснява с обстоятелството, че не е възможно да се прецени злоупотребата с определена цена, без тя да бъде сравнена с други цени и разходи. Цената не може да бъде неправомерна сама по себе си. От друга страна, в случаите на изключителна отстъпка злоупотребата се основава на условието за изключително или почти изключително снабдяване, с което е обвързана отстъпката, а не на нейния размер.

153    Освен това, съгласно Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе (точки 73, 74 и 80), постановено след посочените в предходната точка съдебни решения, не е необходимо да се разглежда дали определена система на отстъпки принуждава също толкова ефективния конкурент да фактурира отрицателни цени, включително при наличието на отстъпки от третата категория. На по-силно основание такова разглеждане не е необходимо по отношение на изключителните отстъпки.

154    Този извод не се поставя под съмнение и от съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82 [ЕО] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение“ (ОВ C 45, 2009 г., стр. 7, наричано по-нататък „Насоките по член 82“).

155    Съгласно параграф 2 от Насоките по член 82 „[н]астоящият документ излага приоритетите, които ще направляват действията на Комисията по прилагането член 82 [ЕО]“. Както Комисията посочва в съображение 916 от обжалваното решение, доколкото Насоките по член 82 имат за цел да се определят приоритетите при избора на случаите, по които Комисията ще се съсредоточи в бъдеще, те не би следвало да се прилагат по отношение на вече образувана преди тяхното публикуване процедура. Тъй като решението на Комисията за образуване на процедурата е от 26 юли 2007 г., тя при всички положения не е задължена в дадения случай да следва Насоките по член 82.

156    Обстоятелството, че публикуването на Насоките по член 82 е станало преди приемането на обжалваното решение, не означава, че те са били приложими. Всъщност фактът, че Комисията дава указания за приоритетите, които ще следва при бъдещите си действия, не би могъл да я задължи да преразгледа въпроса дали разглежда като приоритетно производството, което вече е решила да разглежда като приоритетно и чието разглеждане, освен това, се намира в напреднал стадий.

157    Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът дали обжалваното решение е съобразено с Насоките по член 82.

158    Само обстоятелството, че Комисията е посочила в съображение 916 от обжалваното решение, че счита все пак това решение за съобразено с Насоките по член 82, не може да постави под съмнение неотносимостта към настоящото производство на Насоките по член 82. Всъщност очевидно става дума за съображение, представено за изчерпателност от Комисията, след като е обяснила, че Насоките по член 82 не са приложими в случая.

159    Що се отнася до посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че отговарящият към онзи момент по въпросите на конкуренцията член на Комисията посочил в реч от 17 юли 2009 г., че по делото Intel Комисията е приложила критерия AEC, следвайки определената в Насоките по член 82 методология, трябва да се посочи, че от обжалваното решение, прието от колегиума на комисарите, ясно проличава виждането на Комисията, че Насоките по член 82 не са приложими и критерият AEC не представлява необходим елемент за доказването на неправомерността на разглежданите практики. Следователно Комисията е приложила критерия AEC и е посочила, че обжалваното решение съответства на Насоките по член 82 само за изчерпателност. Обстоятелството, че отговарящият по въпросите на конкуренцията член на Комисията е произнесъл реч след приемането на обжалваното решение, в която е посочил, че Комисията е приложила критерия AEC по дело Intel без във връзка с това да уточни, че този критерий е приложен за изчерпателност, не може да промени тълкуването, което следва да се даде, на обжалваното решение.

160    В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос жалбоподателят посочва, че разсъждението му относно релевантността на критерия AEC, който е изиграл важна роля в административната процедура, трябвало да се разбира в смисъл, че то се основава и на принципа на оправданите правни очаквания.

161    Във връзка с това трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, което представлява основен принцип на Съюза, се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Съюза, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди. Такива уверения, независимо от формата, в която са дадени, представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За сметка на това, никой не може да се позове на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (вж. Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Recueil, стр. II‑1093, точка 26 и цитираната съдебна практика).

162    В случая жалбоподателят не посочва конкретно уверение, което да му е било предоставено в хода на административната процедура, че критерият AEC е от съществено значение за Комисията за доказването на нарушение на член 82 ЕО. Напротив, както основателно Комисията подчертава в съдебното заседание, от точка II 1, втора алинея от Окончателния доклад на служителя по изслушването по разглежданото производство (ОВ C 227, 2009 г., стр. 7) следва, че „по време на изслушването Комисията недвусмислено поясни и Intel разбра, че икономическата оценка не е предпоставка за установяване на злоупотреба“.

163    По-нататък, по време на изслушването жалбоподателят е уточнил, че е разбрал добре думите на служителя по изслушването. Той обаче е изказал твърдението, че от точка 340 от изложението на възраженията от 2007 г. следва, че ако е необходимо доказателство за способността за възпрепятстване на конкуренти, Комисията щяла да се позове само на критерия AEC, за да докаже тази способност.

164    Трябва обаче да се посочи, че единствено обстоятелството, че в точка 340 от изложението на възраженията от 2007 г. Комисията изтъква, че ще докаже отстраняващия ефект на разглежданите отстъпки, тъй като те са възпрепятствали определен също толкова ефективен конкурент да предложи на OEM обезщетение за загубата на евентуалната отстъпка, не може да се разглежда като конкретно уверение за това, че Комисията не би се позовала на никакво друго основание за доказването на способността за възпрепятстване на конкуренти. Освен това, от точки 260 и 329 от допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. следва, че в своя анализ Комисията не се основава изключително на критерия AEC, но и на други количествени и качествени доказателства.

165    Следователно Комисията не е нарушила принципа на оправданите правни очаквания с подхода, който е следвала в обжалваното решение.

166    От изложеното по-горе следва, че посочените от жалбоподателя доводи не могат да опровергаят нито извода, че не е необходимо да се разглежда въпроса дали Комисията е приложила критерия AEC в съответствие с всички правила или да се разглеждат подробно доводите на жалбоподателя относно грешките, които Комисията била допуснала при неговото прилагане, нито могат да опровергаят извода, че не е необходимо да се разглеждат и предложените от жалбоподателя алтернативни изчисления (вж. точка 151 по-горе).

 б) По плащанията, предложени на MSH

167    В съображение 1000 от обжалваното решение Комисията установява по същество, че последиците от плащанията, предложени на MSH при условие то да продава изключително произведени от жалбоподателя изделия, са равностойни на последиците от изключителна отстъпка, поради което тези плащания съответстват на установените от съдебната практика условия за определянето им като злоупотреба.

168    В съдебното заседание жалбоподателят посочва по същество, че Комисията е приложила неправилно същата проверка, за да квалифицира юридически предоставените на OEM изключителни отстъпки и за да квалифицира предоставените на MSH плащания. По-специално, според него MSH бил субект, който присъства на пазара на дребно, за разлика от OEM. За да провери дали даден конкурентен производител се оказва изключен от достъпа до пазара на дребно, съдебната практика изисквала да се анализират кумулативните последици, които възникват от мрежа на отношения, свързани с изключителни права. В разглеждания период обаче MSH имал само твърде малък дял от съответния световен пазар, а именно около 1 %.

169    Следва да се приеме, че с този довод жалбоподателят всъщност твърди, че Комисията е трябвало да направи анализ на свързаните със случая обстоятелства на пазара на дребно, за да докаже способността на приложените спрямо MSH практики на жалбоподателя да ограничат конкуренцията. Този довод обаче не може да бъде възприет. Всъщност, както Комисията основателно отбелязва в съдебното заседание, антиконкурентният механизъм на приложените спрямо OEM и MSH практики на жалбоподателя е бил един и същ, с тази разлика, че предоставеното на MSH плащане за изключително право не е имало за цел да възпрепятства снабдяването на даден пряк клиент на жалбоподателя от някой конкурент, а възпрепятстването на продажбата на конкурентни изделия от търговец на дребно, разположен низходящо по веригата на снабдяване. На практика OEM са вграждали CPU в компютри, които са били продавани впоследствие на потребителите от търговци на дребно като MSH. Стимулирайки търговците на дребно да продават компютри, снабдени изключително със CPU на Intel, жалбоподателят е лишил OEM от канал за разпространение на снабдените с CPU компютри на конкурентните предприятия. По този начин, лишавайки MSH от свободата му на избор относно собствените продажби, той е ограничил свободата на избор на OEM по отношение на техните канали за разпространение. Като се има предвид, че това ограничаване е могло да се отрази на търсенето от страна на OEM на CPU на AMD, стимулирането на MSH да осъществява изключителна продажба е имало за цел да затрудни достъпа на AMD до пазара на CPU x86. И в двата случая жалбоподателят е използвал като лост икономическата си мощ върху безспорната част от търсенето, за да си осигури и спорната част от това търсене, с което е затруднил достъпа до пазара на AMD (вж. точка 93 по-горе).

170    Макар наистина във връзка с член 81 ЕО Съдът да е приел, че в обичайна обстановка на конкурентния пазар следва да се преценят отношенията, които са свързани с изключителни права между доставчик и търговец на дребно в техния специфичен контекст, което предполага в частност да се анализират кумулативните последици, възникващи от мрежа на подобни отношения, то все пак следва да се констатира, че тези съображения не могат да се приемат по отношение на прилагането на член 82 ЕО, който се отнася до пазари, на които именно поради господстващото положение на някой от операторите конкуренцията е вече ограничена (вж. точка 89 по-горе).

171    Следователно и по отношение на предоставените на MSH плащания Комисията не е била длъжна да разглежда обстоятелствата по случая, а е трябвало само да докаже предоставянето от жалбоподателя на финансов стимул, обвързан с условието за предоставяне на изключително право.

 в) Анализ на способността на отстъпките да ограничават конкуренцията в зависимост от обстоятелствата по случая

172    За изчерпателност, включително след анализиране на обстоятелствата по случая, трябва да се посочи следното по отношение на въпроса дали в обжалваното решение Комисията е доказала способността на предоставените на Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH отстъпки и плащания за изключителни права да ограничават конкуренцията.

173    Най-напред следва да се обърне внимание на приетото от Комисията в съображение 924 от обжалваното решение становище, че предоставените на Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH отстъпки и плащания за изключителни права са били част от единна дългосрочна стратегия, имаща за цел да възпре конкуренти от достъп до пазара. В съображение 925 от обжалваното решение Комисията обръща внимание на изложеното в точки VII.4.2.3—VII.4.2.6 от същото решение доказателство, че освен съответстващи на определените от съдебната практика условия, практиките на Intel са били в състояние да породят действие на възпрепятстване. Анализирането на също толкова ефективния конкурент, макар да не е необходимо за доказването на нарушение на член 82 ЕО, би могло да се предприеме, за да се докаже, че практиките на Intel са могли да предизвикат възпрепятстването на конкуренти (вж. точка VII.4.2.3 от обжалваното решение). Основавайки се на резултатите от този анализ и на количествените и качествени доказателства (вж. точки VII.4.2.4 и VII.4.2.5 от обжалваното решение), както и на липсата на обективно основание и липсата на придобита ефективност (вж. точка VII.4.2.6 от обжалваното решение), Комисията заключва в съображение 925 от обжалваното решение, че предоставените от Intel на Dell, HP, NEC и Lenovo условни отстъпки, както и плащанията на Intel в полза на MSH, представляват злоупотреба, която заслужава нейното особено внимание.

174    Освен това следва да се посочи, че другите части от обжалваното решение, и по-точно тези, които се отнасят до представянето на съответните изделия и на оспореното с това решение поведение (точки V и VI от решението), които се отнасят до определянето на пазара (точки VII.1 и VII.2 от решението) и до господстващото положение на жалбоподателя (точка VII.3 от решението), както и частите, които се отнасят до правната квалификация на плащанията за изключителни права (точка VII.4.2.2 от решението), трябва да се разглеждат като основа за направения от Комисията извод, че разглежданите плащания са имали способността да ограничават конкуренцията.

175    Противно на твърдението на жалбоподателя, критерият AEC не е единственото доказателство в обжалваното решение за доказване на възможността за възпрепятстване на конкуренцията от страна на плащанията за изключителни права (вж. точка 147 по-горе).

176    Що се отнася до преценката на способността на разглежданите в настоящото производство отстъпки и плащания за изключителни права да ограничават конкуренцията, следва да се отбележи, че при анализирането на обстоятелствата по случая Комисията трябва да провери, по-специално с оглед на критериите и условията за предлагането на плащания за изключителни права, дали тези отстъпки и плащания са с тенденция — чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация — да отнемат или да ограничат възможността на купувача да избира източниците си за снабдяване, да препречат достъпа на конкурентите до пазара или да укрепят господстващо положение чрез нарушаване на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 71).

177    Следва да се уточни, че при анализа на обстоятелствата по случая Комисията дори не е длъжна да доказва наличието на конкретна последица. Комисията може само да докаже, че наказуемото поведение е способно да ограничи конкуренцията (вж. точка 103 по-горе).

178    Във връзка с това следва да се посочи, че дори ако се приеме, че предоставянето на отстъпка или на плащане за изключително право от предприятие с господстващо положение само по себе си не може да ограничи конкуренцията, то въпреки това предоставянето на подобен финансов стимул от страна на търговски партньор, който не може да бъде избегнат, какъвто е жалбоподателят, представлява поне указание за неговата способност да ограничава конкуренцията. В действителност предоставянето на изключителна отстъпка от търговски партньор, който не може да бъде избегнат, му позволява да използва като лост икономическата си мощ върху безспорната част от търсенето, за да си осигури и спорната част, с което да направи по-труден достъпа до пазара за конкурента (вж. точки 91 и 92 по-горе).

179    Тази присъща на отстъпките и на плащанията за изключителни права способност да затруднят достъпа на конкурент до пазара в дадения случай се потвърждава от направените в съображение 893 от обжалваното решение констатации, че за OEM отстъпките са били важно обстоятелство, което е трябвало да се има предвид поради силната конкуренция на пазара за OEM и за техните слаби оперативни маржове на печалба. Жалбоподателят не оспорва тези характерни особености на пазара, на който действат OEM. Особеното значение обаче на отстъпките за техните ползватели засилва по отношение на тях стимула да спазват условията на дадено изключително или почти изключително снабдяване, което допринася за способността на отстъпките да ограничават конкуренцията.

180    Освен това доказателството, че финансовият стимул е бил действително взет предвид, когато тези ползватели са решили да се снабдяват за своите нужди изцяло или почти изцяло от предприятието с господстващо положение, или да не продават конкурентни изделия, е обстоятелство, което потвърждава способността на този финансов стимул да ограничава конкуренцията. В настоящото производство Комисията доказва, че предоставените от жалбоподателя отстъпки и плащания за изключителни права са били поне елемент, взет предвид от Dell, HP, NEC и Lenovo при приемането на тяхното решение да се снабдяват за своите нужди изцяло или почти изцяло от жалбоподателя, и от MSH — при решението му да не продава конкурентни изделия (вж. по-долу точки 592—599, 882—890, 1027—1030, 1215—1220 и 1513—1521).

181    Освен това способността на предоставените на четирите OEM и на MSH отстъпки и плащания за изключителни права да ограничават конкуренцията в дадения случай се потвърждава от направените констатации в обжалваното решение, че жалбоподателят е осъществил два различни вида злоупотреби, а именно — от една страна, отстъпките и плащанията за изключителни права, а от друга страна, „голите“ ограничения. Както основателно установява Комисията в съображения 917 и 1681 във връзка с бележка под линия 1999 (№ 1990 в общодостъпната версия) и в съображение 1747 от обжалваното решение, тези два вида практики се допълват и подсилват взаимно.

182    От друга страна, следва да се посочи, че опитът на предприятие с господстващо положение да обвърже важни клиенти също представлява улика, която би могла да се има предвид при преценката на антиконкурентния характер на неговото поведение (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точка 75). Трябва да се отбележи, че съгласно обжалваното решение именно Dell и HP се отличават от други OEM с техния по-голям пазарен дял, с тяхното силно присъствие на по-доходния сегмент от пазара и с тяхната способност да наложат нов CPU x86 на пазара. В съображение 1597 от обжалваното решение Комисията приема, че визирането на тези предприятия с особено стратегическо значение за достъпа до пазара е имало по-силно отражение върху световния пазар, отколкото е било това върху отделните техни кумулирани дялове от пазара, нещо което не се оспорва от жалбоподателя. Следователно Комисията с основание е могла да заключи, че изключителните отстъпки са се отнасяли до значими OEM.

183    Що се отнася до MSH, по-нататък в точки 1507—1511 ще бъде показано по-подробно, че това предприятие е имало особено стратегическо значение за разпространението на предназначените за потребителите в Европа компютри, снабдени със CPU x86.

184    Накрая, трябва да се приеме, че вписването на оспорените с обжалваното решение практики в обща стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите канали на продажба, също представлява обстоятелство, което потвърждава способността на отстъпките и на плащанията за изключителни права да ограничават конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Tomra, точка 73 по-горе, точки 19 и 20). В точки 1523—1552 по-долу се установява по-подробно, че Комисията е доказала надлежно наличието на подобна обща стратегия.

185    Първо, жалбоподателят се опитва да опровергае способността на неговите практики да ограничават конкуренцията с твърдението, че през разглеждания период AMD е постигнало най-големия търговски успех в своята история; отбелязало е процент на растеж, който е недостигнат от никое OEM, за което се предполага, че е било обект на злоупотреба; трябвало е да се бори със затруднения, свързани с производствената си мощност, които са му попречили да удовлетвори търсенето на CPU, и е увеличило своите инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност. Освен това определената в зависимост от качеството на CPU цена падала всяка година с 36,1 % в течение на разглеждания в обжалваното решение период.

186    Тези доводи не могат да се приемат. Когато предприятие с господстващо положение прилага действително практики, които имат способността да ограничават конкуренцията, обстоятелството, че тази способност не се изразява в конкретни последици, не е достатъчно, за да отклони приложението на член 82 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 декември 2003 г. по дело British Airways/Комисия, T‑219/99, Recueil, стр. II‑5917, точка 297, наричано по-нататък „Решение на Общия съд по дело British Airways“). Това, че в разглеждания в обжалваното решение период AMD е постигнало голям търговски успех и вследствие на това е понесло затруднения, свързани с производствените му мощности, би могло да показва поне, че практиките на жалбоподателя не са породили конкретни последици. Това обаче не е достатъчно, за да се отхвърли способността на прилаганите от жалбоподателя практики да ограничават конкуренцията. Освен това, нито растежът на пазарните дялове на AMD и на неговите инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност, нито понижаването на цените на CPU x86 по време на разглеждания в обжалваното решение период означават, че практиките на жалбоподателя не са имали последици. Би могло да се предположи, че ако липсваха тези практики, увеличаването на пазарните дялове на конкурента и на неговите инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност, както и намаляването на цените на CPU x86 са могли да бъдат по-големи (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin II, точка 75 по-горе, точка 245 и Решение на Общия съд по дело British Airways, посочено по-горе, точка 298). Следователно не е необходимо произнасяне по твърденията на Комисията, че доводите на жалбоподателя относно увеличаването на пазарните дялове на AMD и намаляването на цените на CPU x86 всъщност са погрешни.

187    Второ, жалбоподателят не може да черпи доводи от обстоятелството, че оспорените с обжалваното решение практики са засегнали само малка част от световния пазар на CPU x86, а именно между 0,3 % и 2 % годишно. Освен изложените в точки 116—124 по-горе доводи, следва да се посочи, че жалбоподателят се основава на погрешен метод на изчисляване, за да достигне до извода, че неговите практики са засегнали само между 0,3 % и 2 % от пазара на CPU x86. Всъщност тези числа са получени, като е взета предвид само отнасящата се до MSH и съответните OEM спорна част (вж. точка 92 по-горе), а не целият пазарен дял, който са имали тези предприятия.

188    Подобен метод на изчисляване води до изкуствено намаляване на резултата, тъй като пазарният дял, който е затворен чрез изключителна отстъпка, не се свежда до спорната част. Напротив, обвързаният с изключителна отстъпка дял от нуждите на клиента е напълно затворен за конкурентите.

189    Следователно, за да се определи засегнатият от поведението на предприятието с господстващо положение пазарен дял, не е възможно да се вземе предвид само спорната част от търсенето на клиентите.

190    В случая, съгласно съображение 1580 от обжалваното решение, пазарният дял на Dell е бил 14,58 % през първото тримесечие на 2003 г. и се е увеличил до 16,34 % през четвъртото тримесечие на 2005 г. Като се има предвид, че съгласно това решение Intel е предоставило на Dell отстъпки с условието Dell да се снабдява от него за всички свои нужди от CPU x86, това означава, че в периода 2003—2005 г. между 14,58 % и 16,34 % от пазара вече са били затворени от Intel само чрез отстъпките, предоставени на Dell.

191    Този пазарен дял следва да бъде определен като значителен предвид обстоятелството, че конкурентите на предприятието с господстващо положение могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него.

192    През 2006 г. и 2007 г. засегнатият пазарен дял е бил по-малък, тъй като описаното от Комисията в обжалваното решение поведение се е отнасяло само до MSH — чрез плащания за изключителни права — и до Lenovo — чрез „голи“ ограничения между юни 2006 г. и декември 2006 г., и чрез изключителни отстъпки за цялата 2007 г.

193    Във връзка с това следва да се посочи, че направеният от Комисията извод за наличието на единно и продължавано нарушение е правилен, както ще бъде обяснено по-подробно в точки 1561—1563 по-долу. При наличието на единно и продължавано нарушение не би могло да се изисква разглежданото поведение да е засягало значителен дял от пазара през целия период. В това отношение е достатъчно да се направи обща преценка на средната стойност на затворения пазарен дял (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Tomra, точка 72 по-горе, точка 243).

194    В дадения случай, в точка 48 от приложения от жалбоподателя към репликата експертен доклад под указателен номер C.1 се посочва, че общият пазарен дял, за който се отнася оспореното с обжалваното решение поведение, е обхващал средно около 14 % през цялата продължителност на нарушението, възприета от Комисията, ако изчислението не се свежда само до спорната част от търсенето на засегнатите клиенти. Следва да се приеме, че подобен дял трябва да се разглежда като значителен.

195    По-нататък, що се отнася до довода на жалбоподателя, че неговите договори за доставка са били само с кратка продължителност или са могли да бъдат прекратени в 30-дневен срок, следва да се посочи, че критерият, който е от значение, не е краткият срок за прекратяване на договора или определената продължителност на договор, включен в поредица последователни договори, а общата продължителност, по време на която жалбоподателят прилага отстъпки и плащания за изключителни права спрямо даден клиент (вж. точки 112 и 113 по-горе). Тази продължителност в случая е била около пет години по отношение на MSH, около три години по отношение на Dell и NEC, повече от две години по отношение на HP и около година по отношение на Lenovo. Предоставянето на отстъпка и на плащане за изключителни права в такива периоди като цяло би могло да ограничи конкуренцията. Това е още по-вярно за пазар като този на CPU, който се характеризира със силен динамизъм и кратък жизнен цикъл на изделията.

196    Накрая, що се отнася до доводите на жалбоподателя за липсата на формални задължения за изключително снабдяване, за покупателната способност на OEM и за относимостта на критерия AEC за преценката на плащанията за изключителни права, следва да се препрати съответно към точки 106, 138 и 139, както и към точки 140—166 по-горе.

197    Поради това въз основа на изложените по-горе съображения може да се заключи, че в обжалваното решение Комисията е доказала надлежно и чрез анализ на обстоятелствата по случая, че предоставените от жалбоподателя на Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH отстъпки и плащания за изключителни права са могли да ограничат конкуренцията.

 3. По правната квалификация на практиките, наречени „голи“ ограничения

198    В обжалваното решение Комисията квалифицира като злоупотреба три практики, които е нарекла „голи“ ограничения. Според нея тези три практики имат обща черта, а именно, че жалбоподателят е предоставил плащания на OEM, за да забавят, отменят или ограничат по един или друг начин търговията с някои изделия, снабдени със CPU на AMD. По-специално предлагането на плащания е било обвързано със следните условия:

–        първо, HP е трябвало да насочи своите, снабдени със CPU x86 на AMD и предназначени за предприятия офисни компютри към малките и средните предприятия (МСП) и към клиентите на правителствения, образователния и медицинския сектор (по-нататък наричани „GEM“), а не към големите предприятия;

–        второ, HP е трябвало да забрани на своите партньори за дистрибуция да складират снабдените със CPU x86 на AMD и предназначени за предприятия офисни компютри така, че компютрите да бъдат на разположение само за клиентите, които ги поръчват от HP пряко или чрез партньори за дистрибуция на HP, упражняващи по този начин функцията на търговски представители;

–        трето, Acer, HP и Lenovo е трябвало да отложат или отменят пускането на пазара на снабдени със CPU на AMD компютри.

199    За да мотивира квалифицирането на „голите“ ограничения като злоупотреба, Комисията се основава на съображения 1643 и 1671 от обжалваното решение и на Решение на Общия съд от 7 октомври 1999 г. по дело Irish Sugar/Комисия (T‑228/97, Recueil, стр. II‑2969, наричано по-нататък „Решение по дело Irish Sugar“). Освен това тя приема в съображение 1643, че дадено нарушение на член 82 ЕО може да е следствие от преследваната чрез практиките на предприятие с господстващо положение цел. Също така Комисията посочва в съображения 1670, 1672, 1678 и 1679 от обжалваното решение, че „голите ограничения“ са имали въздействие върху процеса на вземане на решения на OEM, тъй като са отлагали, отменяли или ограничавали по един или друг начин търговията на своите снабдени със CPU на AMD компютри, въпреки търсенето на потребителите на тези изделия. Накрая, в съображение 1642 от обжалваното решение Комисията посочва, че ограниченията се вписвали в единна стратегия за отстраняване на AMD от пазара.

200    Според жалбоподателя, първо, Комисията трябва да докаже „икономически“ способността на практиките да ограничават конкуренцията. Второ, приложените в случая практики били различни от тези, във връзка с които е постановено Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе. Трето, осъждайки „голите“ ограничения, Комисията неправилно била създала нов вид злоупотреба по член 82 ЕО.

201    Най-напред следва да се напомни, че отстраняващият ефект не възниква само когато за конкурентите е създадена невъзможност за достъп до пазара, но и когато този достъп е затруднен (вж. точка 88 по-горе).

202    В настоящия случай предлагането на плащания, обвързано с трите условия по точка 198 по-горе, е могло да затрудни достъпа на AMD до пазара. Всъщност предлагането на плащания, обвързано с първото от тези условия, е могло да затрудни търгуването с изделия на AMD, тъй като условието е стимулирало HP да не предлага активно предназначените за предприятия и снабдени със CPU x86 на AMD офисни компютри на предварително определена група от клиенти. Предлагането на плащания, обвързано с второто от тези условия, е могло да затрудни търгуването с изделия на AMD, тъй като условието е стимулирало HP да не продава предназначени за предприятия и снабдени със CPU x86 на AMD офисни компютри чрез своите партньори по дистрибуция, освен ако те не действат в качеството на търговски представители. Накрая, предлагането на плащания, обвързано с третото от тези условия, е могло да затрудни търгуването с изделия на AMD, тъй като условието е стимулирало HP, Lenovo и Acer да се въздържат от всякакви продажби на определен вид компютър, снабден със CPU x86 на AMD, при това поне за определен период, а в случая с HP — в определен регион, а именно регионът на Европа, Средния Изток и Африка (наричан по-нататък „регионът ЕСИА“). Следователно поведението на жалбоподателя, изразяващо се в обвързването с тези условия на предлагането на плащанията, е могло да създаде за съответните OEM затруднения при търгуването с компютри, снабдени със CPU x86 на AMD. Като се има предвид, че тези OEM са били клиенти на AMD, поведението е могло същевременно да затрудни достъпа на AMD до пазара, нанасяйки по този начин вреда на конкурентоспособната структура на пазара на CPU x86, на който степента на конкуренция вече е била понижена именно поради положението на жалбоподателя.

203    По-нататък, следва да се подчертае, че с оглед на прилагането на член 82 ЕО доказването на антиконкурентни цел и последици в зависимост от случая могат да се смесват. Ако е доказано, че поведението на предприятие с господстващо положение има за цел да ограничи конкуренцията, това поведение би могло също да има подобен резултат (вж. Решение на Общия съд от 30 януари 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑340/03, Сборник, стр. II‑107, точка 195 и цитираната съдебна практика).

204    Такъв е настоящият случай. Обхватът на трите условия, посочени в точка 198 по-горе, всъщност е бил сведен до изделията на AMD, така че това предприятие следва да се счита за конкретната мишена на практиките на жалбоподателя. А единственият интерес, който може да има предприятие с господстващо положение от целенасоченото възпрепятстване на търговията с изделия, снабдени с друго изделие на определен конкурент, е да се навреди на този конкурент. Следователно, прилагайки „голите“ ограничения спрямо HP, Lenovo и Acer, жалбоподателят е преследвал антиконкурентна цел.

205    Накрая, следва да се подчертае, че предприятието с господстващо положение носи особена отговорност да не нанася вреди на ефективната и ненарушена конкуренция в общия пазар посредством поведение, което е чуждо на основаната на качествата конкуренция (вж. в този смисъл Решение по дело AstraZeneca, точка 64 по-горе, точка 355 и цитираната съдебна практика). Предлагането обаче на плащания на клиенти срещу въвеждането на ограничения в търгуването с изделия, снабдени с други изделия на определен конкурент, явно не се отнася към основана на качествата конкуренция.

206    Поради това може да се направи изводът, че прилагането на всяка от практиките, наречени „голи“ ограничения, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО.

207    Този извод се потвърждава и от Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе. В точки 226 и 233 от това решение Общият съд заключава, че злоупотреба е налице, щом предприятието с господстващо положение се е договорило с търговец на едро и с търговец на дребно да заменя конкурентната захар на дребно срещу собствения си продукт. Общият съд е установил, че жалбоподателят е засегнал структурата на конкуренцията, която разглежданият пазар е могъл да получи с навлизането на нов продукт, като е предприел замяна на продуктите на конкурентите на пазар, на който е притежавал повече от 80 % от обема на продажбите. Подразбиращите се разсъждения в това решение са приложими и в настоящия случай. Ограничаването на търгуването, което е насочено към продуктите на даден конкурент, всъщност засяга структурата на конкуренцията, щом целта е да се възпрепятства пускането на пазара на продукти на този конкурент.

208    Доводите на жалбоподателя не могат да оспорят този извод.

209    Първо, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията трябва да докаже „икономически“ способността за ограничаване на конкуренцията. В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят дори не уточнява какво разбира под „икономически“. Щом трите практики, наречени „голи“ ограничения, явно не се отнасят към основаната на качествата конкуренция (вж. точка 205 по-горе), Комисията не е била длъжна да доказва по-нататък тяхната способност за ограничаване на конкуренцията. Освен това следва да се отбележи, че позовавайки се на Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе, и на антиконкурентния предмет на практиките, Комисията е показала надлежно техния, изразяващ се в злоупотреба, характер.

210    Във връзка с това следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че Комисията трябвало да докаже възможността или вероятността от премахване на конкуренцията, вместо да се позовава на антиконкурентната цел на практиките. Тъй като антиконкурентната цел в дадения случай се слива с евентуалните последици от практиките, наречени „голи“ ограничения (вж. точки 203 и 204 по-горе), следва да се приеме, че Комисията не е допуснала никаква грешка, позовавайки се на тяхната антиконкурентна цел.

211    Също така трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията не се основава изключително на антиконкурентната цел на трите „голи“ ограничения. Тя се позовава освен на Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе, също и на допълнителни обстоятелства, потвърждаващи способността на „голите“ ограничения да ограничават конкуренцията, въпреки че посочването на подобни обстоятелства не е необходимо за тяхното квалифициране като злоупотреба по член 82 ЕО.

212    На първо място, Комисията е доказала надлежно, че плащанията, обвързани с посочените в точка 198 по-горе условия, са били фактор, взет предвид от HP (вж. точки 882—890 по-долу), от Lenovo (вж. точки 1215—1220 по-долу) и от Acer (вж. точки 1367—1369 по-долу) в приетите от тях решения за отлагане, отмяна или ограничаване по друг начин на търговията с техни компютри, снабдени със CPU на AMD. Това обстоятелство потвърждава способността на плащанията да ограничават конкуренцията. В тази връзка следва да се подчертае, че квалифицирането на дадено „голо“ ограничение като злоупотреба зависи единствено от способността да бъде ограничена конкуренцията, поради което не изисква да бъдат доказвани конкретни последици върху пазара, нито наличието на причинно-следствена връзка (вж. относно изключителните отстъпки точки 103 и 104 по-горе).

213    На второ място, Комисията установява, че от стратегическа гледна точка „голите“ ограничения са били част от дългосрочна обща стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите канали на продажба (вж. точки 1523—1552 по-долу).

214    Накрая, тъй като в точки 307—311 от жалбата се уточнява, че плащанията, свързани с приложените спрямо Lenovo „голи“ ограничения, са дали положителен резултат при прилагане на критерия AEC, трябва да се посочи, че критерият AEC не е инструмент, който може да опровергае антиконкурентния характер на дадено „голо“ ограничение. Дори жалбоподателят да успее да докаже, че приложеното спрямо Lenovo „голо“ ограничение може да се оцени положително чрез критерия AEC, това не отстранява нито антиконкурентната цел на тази практика, нито нейната способност да затрудни достъпа на конкурента до пазара.

215    Второ, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че оспорените с обжалваното решение „голи“ ограничения се различават значително от практиката, разгледана в производството, по което е постановено Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе, за да е възможно Комисията да ги квалифицира като злоупотреба. Всъщност посочените от жалбоподателя разлики между дело Irish Sugar и настоящото дело са правно ирелевантни.

216    Най-напред, макар действително Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе, да се отнася до навлизането на пазара на принадлежащ на ново предприятие нов продукт, все пак член 82 ЕО забранява поначало всяка злоупотреба, която може да ограничава пазарите, независимо дали пускането на пазара на нови продукти от ново предприятие е възпрепятствано, или съществуващите продукти на вече установен конкурент са в по-неблагоприятно положение. В настоящото производство, дори AMD да бе разглеждано като вече установен конкурент и дори засегнатите от „голите“ ограничения изделия да не биха могли да се квалифицират като нови, тези обстоятелства не биха изменили способността на практиките да затрудняват достъпа на AMD до пазара. Те не биха поставили под съмнение и насочеността на разглежданите практики към AMD. Нито пък способността да се затрудни достъпът на AMD до пазара или антиконкурентната цел на „голите“ ограничения зависят от въпроса дали тези ограничения се отнасят до присъствието на пазара на притежавано от ново предприятие ново изделие.

217    По-нататък, относно твърдението на жалбоподателя, че в Решение по дело Irish Sugar, точка 199 по-горе, Общият съд се основал на изрични финансови заплахи, следва да се посочи, че жалбоподателят е уведомил OEM за опасността да бъдат загубени преференциални отстъпки — такъв е случаят с HP и Acer, или, в случая с Lenovo, за възможността той да откаже финансирането при нарушение на посочените в точка 198 по-горе антиконкурентни условия, така че това са обстоятелства, достатъчни, за да се приеме, че по своето естество изявленията на жалбоподателя са имали за цел да стимулират съответните OEM да спазват тези условия.

218    Накрая, жалбоподателят твърди, че делото, по което е постановено решението Irish Sugar, точка 199 по-горе, се отличава от разглеждания случай, тъй като в настоящото производство AMD не е принуждавано да напусне пазара и дори е увеличило своя пазарен дял. Според жалбоподателя обстоятелството, че AMD не е постигнало по-голям успех, се дължи на неговите собствени ограничения. Въпросът обаче дали приложените от жалбоподателя „голи“ ограничения са имали способността да ограничават конкуренцията не зависи от действителното отстраняване на AMD. Всъщност, за да се докаже тази способност, не се изисква да бъдат доказвани конкретни последици върху пазара (вж. точка 212 по-горе). Освен това трябва да се посочи, че засегнатите от „голите“ ограничения различни търговски канали са били блокирани по отношение на CPU на AMD в разглежданите периоди. Също така, доколкото жалбоподателят се позовава на търговския успех на AMD и на търговските ограничения на това предприятие, неговият довод следва да се отхвърли на основанията, посочени в точка 186 по-горе.

219    Трето, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че използването на понятието „голо ограничение“ представлява нов вид злоупотреба. Следва да се посочи, че правната квалификация на дадена практика на злоупотреба не зависи от нейното наименование, а от възприетите по отношение на нея материалноправни критерии. По този начин единствено използването на понятието „голо ограничение“ не е достатъчно, за да се приеме, че възприетите материалноправни критерии са нови. Що се отнася до приложимите в случая материалноправни критерии, съгласно текста на член 82, втора алинея, буква б) ЕО ограничаването на пазарите представлява злоупотреба. Освен това в правото на конкуренцията не е новост дадена практика да се счита за неправомерна, когато явно не представлява конкуренция, основана на качествата (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 91 и Решение на Съда от 3 юли 1991 г. по дело AKZO/Комисия, C‑62/86, Recueil, стр. I‑3359, точка 70).

220    Накрая, дори квалифицирането на разглежданите практики като злоупотреба да бе наистина „ново“, това не би могло да постави под съмнение правомощието на Комисията да ги забрани. Всъщност, както Общият съд е приел и по отношение на изчисляването на глобите, фактът, че до този момент в предходни решения не е разглеждано поведение със същите характеристики, не освобождава предприятието от отговорност (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, точка 107 и Решение по дело AstraZeneca, точка 64 по-горе, точка 901).

 Б – По компетентността на Комисията

 1. Доводи на страните

221    Жалбоподателят, към когото се присъединява и ACT, счита, че териториалният обхват на членове 81 ЕО и 82 ЕО не е безграничен, поради което, за да заяви собствена компетентност за преценка на осъществено извън Съюза поведение, Комисията трябва да докаже наличието на пряка причинно-следствена връзка с територията на Съюза, представяйки солидни доказателства, че ефективното прилагане на разглежданите практики има съществено въздействие върху конкуренцията в рамките на Съюза. Също така следвало да се приеме, че при наличието на търговски обмен с трети страни, при това едновременно с прилагането на разглежданите практики вътре в Съюза, Комисията трябва да докаже, че техните последици в рамките на Съюза са непосредствени, съществени, преки и предвидими.

222    Жалбоподателят твърди например, че обжалваното решение не отговаря на посочените в предходната точка условия и оспорва сключения с Lenovo във втората половина на 2006 г. договор за преносим компютър, предназначен за вътрешния китайски пазар.

223    Дори подходът на Комисията, според който тя може да приеме за установена злоупотребата с господстващо положение във връзка с разглежданите отстъпки и „голи“ ограничения, без да доказва последиците от тях, да бил правилен, за да докаже, че има компетентност, тя трябвало да докаже, че се пораждат последици от тях в рамките на Съюза. Всъщност въпросът за териториалната компетентност бил отделен и различен въпрос, произтичащ от международното публично право.

224    В писмената фаза на производството жалбоподателят излага твърдението, че обжалваното решение не установява компетентността на Комисията по отношение на съвкупността от договори, страни по които са намиращи се извън Съюза образувания, а в случая това са Dell, HP, NEC, Acer и Lenovo.

225    В съдебното заседание жалбоподателят заявява, че този довод се отнася само до поведението спрямо Acer и Lenovo, което е отразено в протокола от съдебното заседание.

226    Относно Acer и Lenovo жалбоподателят подчертава, че техните производствени мощности са се намирали извън ЕИП и те не са закупували CPU в ЕИП нито от Intel, нито от AMD. Разглежданото поведение е било проявено в Азия и се е отнасяло до продажби на CPU на намиращи се в Азия клиенти, а именно в Тайван — що се отнася до Acer, и в Китай — що се отнася до Lenovo. Обстоятелството, че определен брой компютри на Acer и Lenovo впоследствие е можело да бъдат продадени в рамките на ЕИП, не било относимо към въпроса за осъществяването на наказуемото поведение.

227    Като се има предвид, че поведението на Intel спрямо Acer и Lenovo е засегнало продажбите на CPU в Азия, непосредствените последици от това поведение трябвало да се усетят в Азия, а не в ЕИП. Продажбите на компютри, които единствено биха могли да засегнат ЕИП, били осъществени от неконтролирани от Intel трети лица, а именно от Acer и Lenovo.

228    Обемът на въвлечените компютри бил много малък и последиците за ЕИП не можело да се разглеждат като съществени.

229    В съдебното заседание жалбоподателят посочва също, че разглежданото поведение не можело да засегне търговията между държавите членки.

230    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и на ACT.

 2. Преценка на Общия съд

 а) Предварителни бележки

231    Най-напред следва да се подчертае, че в своята съдебна практика Съдът и Общият съд използват два начина за установяване дали компетентността на Комисията е обоснована от гледна точка на правилата на международното публично право.

232    Първият подход се основава на принципа на териториалност. Този подход е възприет от Съда в Решение от 27 септември 1988 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, Recueil, стр. 5193, наричано по-нататък „решението „Целулоза“). В точка 16 от това решение Съдът посочва, че следва да се различават два елемента на поведение — образуването на картел и неговото осъществяване. Да се постави приложимостта на установените от правото на конкуренцията забрани в зависимост от мястото на образуване на картела, би означавало очевидно да се предостави на предприятията лесен способ за избягване на тези забрани. От значение за Съда следователно е мястото на осъществяване на картела.

233    Вторият подход се основава на квалифицираните последици от практиките в рамките на Съюза. Този подход е възприет от Общия съд в Решение от 25 март 1999 г. по дело Gencor/Комисия (T‑102/96, Recueil, стр. II‑753, наричано по-нататък „решението Gencor“). В точка 90 от това решение Общият съд посочва, че когато може да се предвиди, че концентрацията ще има съществени и непосредствени последици в Съюза, прилагането на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно контрола върху операциите за концентрации между предприятия (ОВ L 395, стр. 1), поправен (ОВ L 257, 1990 г., стр. 13), е обосновано от гледна точка на международното публично право.

234    С твърдението, че при наличието на търговски обмен с трети страни, дори когато прилагането на разглежданите практики се осъществява в рамките на Съюза, Комисията трябва да докаже и наличието в Съюза на непосредствени, съществени, преки и предвидими последици, жалбоподателят всъщност твърди, че прилагането и квалифицираните последици в рамките на Съюза са кумулативни условия.

235    В съдебното заседание Комисията подчертава, че в дадения случай нейната компетентност е обоснована, от една страна, с оглед на теорията за прилагането в ЕИП на разглежданите практики, която е възприета в решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, и от друга страна, с оглед на теорията за последиците, възприета в решение Gencor, точка 233 по-горе.

236    Във връзка с това следва да се посочи, че доказването на прилагането на разглежданите практики в ЕИП или доказването на квалифицираните последици са алтернативни, а не кумулативни способи, за да се установи, че компетентността на Комисията е обоснована от гледна точка на правилата на международното публично право.

237    Всъщност в решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, Съдът се е обосновал единствено с осъществяването на разглежданото поведение на територията на Съюза.

238    Жалбоподателят не може да извлича доводи от това, че генералният адвокат Darmon е посочил в своето заключение във връзка с решение „Целулоза“, точка 232 по-горе (Recueil, стр. 5214, точка 82), че „за да определи дали Комисията е упражнила обосновано своята компетентност по отношение на жалбоподателите, Съдът следва да установи дали последиците от твърдяното от нея поведение са били съществени, преки и предвидими“. Всъщност генералният адвокат е предложил на Съда да се основе на последиците от разглежданото поведение на територията на Съюза, за да констатира, че Комисията има компетентност. Съдът не е възприел предложението на генералния адвокат и се е позовал на осъществяването на картела в рамките на Съюза. Така от решението на Съда по това дело следва, че когато компетентността на Комисията може да бъде установена въз основа на осъществяването на разглежданото поведение в рамките на Съюза, не е необходимо да се разглежда наличието на последици, за да се установи компетентността на Комисията.

239    Във връзка с това жалбоподателят се позовава и на решение Gencor, точка 233 по-горе.

240    В решение Gencor обаче, точка 233 по-горе (точки 89—101), Общият съд се е позовал единствено на квалифицираните последици, за да обоснове компетентността на Комисията от гледна точка на правилата на международното публично право.

241    Наистина, в точка 87 от това решение Общият съд припомня, че съгласно решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, критерият за осъществяване на картела е бил изпълнен със самото извършване на продажба в рамките на Съюза. Въпреки това в точка 87 Общият съд прави извода, че Регламент № 4064/89 не отдава предимство при определянето на своя териториален обхват на производствените дейности за сметка на продажбите (решение Gencor, точка 233 по-горе, точки 85—88). Във връзка с това Общият съд отхвърля довод на жалбоподателя, който изведен от решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, като посочва, че съгласно това решение критерият за осъществяване на картела е бил удовлетворен чрез извършването на обикновени продажби. Следователно Общият съд е отхвърлил довода на жалбоподателя, че съгласно решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, на производствените дейности е било отдадено предимство за сметка на продажбите.

242    По-нататък в решение Gencor, точка 233 по-горе (точки 89—101), Общият съд разглежда дали по това дело приложението на Регламент № 4064/89 е съответствало на международното публично право. Във връзка с това Общият съд само е разгледал дали са били изпълнени критериите за непосредствени, съществени и предвидими последици.

243    Следователно съгласно решение Gencor, точка 233 по-горе, за да се обоснове компетентността на Комисията в съответствие с правилата на международното публично право, е достатъчно да са налице едновременно критериите за непосредствени, съществени и предвидими последици в Съюза.

244    От изложеното по-горе следва, че за да се обоснове компетентността на Комисията от гледна точка на международното публично право, е достатъчно да се докажат квалифицираните последици от практиката или нейното прилагане в рамките на Съюза.

245    Също така следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията не разглежда конкретно доколко компетентността на Комисията е обоснована от гледна точка на правилата на международното публично право. Във връзка с това Комисията подчертава, че в съображения 1749—1753 от обжалваното решение е разгледала въпроса за засягането на търговията между държавите членки.

246    Освен това Комисията подчертава, а жалбоподателят не твърди обратното, че в хода на административното производство жалбоподателят въобще не е оспорил международната компетентност на Комисията.

247    В това отношение трябва да се подчертае, че текстът на член 82 ЕО съдържа два елемента, които се отнасят до територията на Съюза. Първо, член 82 ЕО изисква да е налице господстващо положение „в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него“. Второ, той изисква да е налице възможност търговията между държавите членки да бъде повлияна от разглежданото поведение. В обжалваното решение Комисията е установила наличието в световен мащаб на господстващо положение на жалбоподателя, което включва и общностния пазар. Освен това в съображения 1749—1753 от решението тя е разгледала изрично засягането на търговията между държавите членки.

248    Наистина въпросът за това дали компетентността на Комисията е обоснована от гледна точка на международното публично право е въпрос, който се различава от въпроса за критериите по член 82 ЕО. В това отношение следва да се посочи, че критерият за засягане на търговията между държавите членки цели да разграничи областта на приложение на общностните правила спрямо националните законодателства (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точка 31).

249    При все това, с оглед на обстоятелствата, че от една страна, в обжалваното решение Комисията се е произнесла по двата критерия по член 82 ЕО, отнасящи се до връзката с територията на Съюза, и от друга страна, че в хода на административното производство жалбоподателят не е оспорил международната компетентност на Комисията, не е било необходимо Комисията да излага изрични мотиви по този въпрос в обжалваното решение (вж. също относно задължението за мотивиране на компетентността на Комисията Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точки 143—145). Впрочем в съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че неговото основание не се отнася до липсата на мотиви, което е отразено и в протокола от съдебното заседание.

 б) По квалифицираните последици

 1) Предварителни бележки

250    Жалбоподателят твърди, че неразглеждането от страна на Комисията на въпроса дали са налице съществени, преки и предвидими последици в рамките на Съюза било особено неприемливо в съображение 1685 от обжалваното решение, където Комисията заявява, че не е длъжна да „доказва конкретните последици от злоупотреба по член 82 [ЕО]“.

251    Във връзка с това следва да се подчертае, че Комисията не е длъжна да доказва наличието на конкретни последици, за да обоснове своята компетентност с оглед на международното публично право. Критериите за непосредствени, съществени и предвидими последици не означават, че последиците трябва да бъдат и конкретни. Всъщност Комисията следва да осигури защитата на конкуренцията в рамките на общия пазар срещу заплахите за неговото ефективно функциониране.

252    При тези обстоятелства не би могло да се счита, че Комисията трябва да се ограничи с преследването и санкционирането на злоупотребите, които са достигнали до очаквания резултат и при които е била осъществена заплахата, насочена към функционирането на конкуренцията. Комисията не би могла да сведе поведението си до пасивно при наличието на опасност за структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар, поради което тя може да се намесва и в случаите, при които заплахата не е или все още не е осъществена.

253    Към това се добавя в случая и обстоятелството, че поведението спрямо Acer и Lenovo е насочено към пораждането на последици в рамките на общия пазар.

254    Всъщност поведението спрямо Acer се изразява в предлагането на плащания, при условие Acer да забави в целия свят пускането на пазара на снабден със CPU на AMD преносим компютър. Този финансов стимул има за цел в определен период даден модел компютър на Acer да не бъде на разположение на пазара никъде по света, включително в ЕИП.

255    Поведението спрямо Lenovo се изразява, от една страна, в предлагането на плащания, при условие то да забави и в крайна сметка да отмени пускането на пазара на своите преносими компютри, снабдени със CPU x86 на AMD. Следователно това поведение има за цел моделите компютри на Lenovo, снабдени със CPU на AMD, да не бъдат на разположение никъде по света, включително в ЕИП. От друга страна, поведението спрямо Lenovo се изразява в предоставянето на отстъпки, чието равнище е зависело от закупуването от страна на Lenovo от Intel на всички CPU x86, които са предназначени за неговите преносими компютри. Това поведение има за цел никой снабден със CPU на AMD преносим компютър на Lenovo да не бъде на разположение на пазара, включително в ЕИП. Следователно поведението на Intel има за цел да породи последици и в ЕИП. При тези обстоятелства въпросът дали жалбоподателят е постигнал очаквания резултат е без значение за разглеждането на обосноваването на компетентността на Комисията от гледна точка на международното публично право.

256    Освен това следва да се посочи, че самият жалбоподател се позовава на Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Haladjian Frères/Комисия (T‑204/03, Recueil, стр. II‑3779), и по-конкретно на точка 167, в която Общият съд изтъква следното:

„[З]а да се обоснове прилагането на привилата на конкуренцията по отношение на споразумение за закупени в Съединените щати продукти с цел продажбата им в Общността, това споразумение трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни елементи да позволи с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че то може да упражни повече от незначително въздействие върху конкуренцията в Общността и търговията между държавите членки (вж. в този смисъл Решение [на Съда от 28 април 1998 г.] по дело Javico, [C‑306/96, Recueil, стр. I‑1983], точки 16 и 18). Само обстоятелството, че дадено поведение поражда определени последици, независимо какви са те, върху икономиката на Общността, не представлява само по себе си достатъчно тясна връзка, която допуска обосноваването на общностната компетентност. За да бъдат взети предвид, тези последици трябва да са съществени, тоест чувствителни и непренебрежими“.

257    Следователно това съдебно решение не изисква да са налице конкретни последици за конкуренцията в Съюза, а само достатъчна вероятност разглежданото споразумение да може да окаже повече от незначително въздействие в рамките на Съюза. В този контекст следва да се посочи, че това съображение не се отнася изрично до въпроса за обосноваване на компетентността на Комисията с оглед на международното публично право, а е било изложено при разглеждането на въпроса доколко критериите по член 81 ЕО са били изпълнени. Въпреки това съдебното решение, на което жалбоподателят се позовава, потвърждава обстоятелството, че последиците от дадено поведение върху конкуренцията не трябва непременно да бъдат конкретни, за да представляват достатъчно тясна връзка със Съюза, която е от естество да обоснове компетентността на Комисията.

258    Следователно трябва да се разгледа въпросът дали в настоящия случай са изпълнени и трите критерия за съществени, непосредствени и предвидими последици.

 2) Acer

 2.1) Съществени последици

259    Жалбоподателят твърди, че отсрочването, на което Комисията обръща внимание в решението, се отнасяло до модел на снабден със CPU на AMD преносим компютър, използващ 64-битова технология. Той подчертава, че през четвъртото тримесечие на 2003 г. в световен мащаб на разположение от този вид са били само 100 000 CPU. Според него Acer е могъл да закупи от тях най-много около 4 000 единици, но при всички случаи повечето от компютрите на Acer, за които се отнася отсроченото пускане на пазара, са били продадени извън ЕИП. Поради това последиците в рамките на ЕИП не са могли в никакъв случай да бъдат съществени.

260    Комисията оспорва числото 4 000 единици. При все това тя признава в съдебното заседание, че засегнатото количество компютри е било скромно. Също в съдебното заседание тя подчертава обаче, че при наличието на обща стратегия, имаща за цел отстраняването на единствения значим конкурент на Intel, и при наличието на единно и продължавано нарушение няма основание последиците от поведението да се разглеждат поотделно.

261    Що се отнася до това дали последиците са съществени, следва да се подчертае най-напред, че не е необходимо Съюзът или ЕИП да бъдат по-силно засегнати от други региони по света (вж. в този смисъл решение Gencor, точка 233 по-горе, точка 98).

262    Освен това ЕИП представлява важна част от световния пазар. Например следва да се спомене, че съгласно съображение 1775 от обжалваното решение продажбите на компютри, снабдени със CPU x86 на Intel, в региона ЕСИА е съответствал на около 32 % от световните продажби. Но Комисията посочва, че стойността на осъществените от Intel продажби на установени в ЕИП предприятия е съответствала на около 80 % от продажбите в региона ЕСИА.

263    Освен това следва да се подчертае, че съгласно посочените в обжалваното решение доказателства, по-специално в цитираното в точка 1240 по-долу електронно писмо, Acer е възнамерявало да продаде в Европа модела, за който се отнася отсроченото пускане на пазара. Следователно трябва да се отхвърли изложеният от жалбоподателя в съдебното заседание довод, че било възможно всичките разглеждани компютри да са били продадени извън ЕИП.

264    Предоставянето на финансови стимули за поощряване на клиент да отсрочи в световен мащаб пускането на пазара на снабден със CPU на конкурент компютър, чиито продажби са били запланувани в Европа, е обстоятелство, което би могло да има поне потенциални последици в рамките на ЕИП.

265    Според ACT от цитираното в точка 1240 по-долу електронно писмо следва, че твърдяното от Комисията „голо“ ограничение се е отнасяло само до ограничения за продажбите на Acer към намиращи се извън Европа страни.

266    В това отношение е достатъчно да се посочи, че в крайна сметка Acer е поело задължението да отсрочи пускането на пазара на разглеждания компютър навсякъде по света (вж. точки 1246, 1247, 1268 и 1269 по-долу). Следователно доводът на ACT, че Комисията е приела наличието на нарушение само по отношение на продажбите на Acer към намиращи се извън Европа страни, не съответства на фактите.

267    Освен това трябва да се спомене основателно направеният от Комисията извод, че различните прояви на поведението, което се разглежда в обжалваното решение, са били част от едно и също продължавано нарушение (вж. точки 1561—1563 по-долу).

268    За да се разгледа дали последиците са съществени, няма основание да бъдат разглеждани поотделно различните прояви от поведението, които са част от едно и също продължавано нарушение. Напротив, достатъчно е единното нарушение, разгледано в неговата цялост, да може да породи съществени последици.

269    Що се отнася до засягането на търговията между държавите членки по смисъла на член 82 ЕО, съгласно съдебната практика следва да се вземат предвид последиците от дадена злоупотреба с господстващо положение за структурата на ефективната конкуренция в общия пазар (вж. Решение на Съда от 25 октомври 1979 г. по дело Greenwich Film Production, 22/79, Recueil, стр. 3275, точка 11 и цитираната съдебна практика). Съдът е уточнил също така, че за да се установи дали член 82 ЕО е приложим, не следва изпълнението на определени договори да се преценява поотделно, а трябва това да се направи в светлината на съвкупността от осъществяваните от съответното предприятие дейности (вж. в този смисъл Решение по дело Greenwich Film Production, посочено по-горе, точка 12). Поради това, що се отнася до критерия за засягане на конкуренцията между държавите членки, Съдът изрично е приел, че отделни договори не следва да се разглеждат изолирано.

270    Това разрешение следва да бъде възприето и при наличие на единно и продължавано нарушение, когато трябва да се определели дали компетентността на Комисията е обоснована от гледна точка на международното публично право. Не може на предприятията да се позволи да се отклоняват от прилагането на правилата на конкуренцията, като съчетават редица прояви на поведение, преследващи една и съща цел, всяка от които поотделно не може да породи съществени последици в рамките на Съюза, но които в своята съвкупност могат да породят такива последици.

271    В случая следва да се напомни, че разглежданото единно и продължавано нарушение, разгледано в неговата цялост, е засегнало според направените от сътрудника на жалбоподателя изчисления около 14 % от световния пазар, при положение че тези изчисления не се свеждат само до спорната част от търсенето, което трябва да се счита за значителен дял от пазара (вж. точка 194 по-горе).

272    Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че възможните последици от практиките на жалбоподателя са били съществени.

273    Освен това трябва да се посочи, че Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят е преследвал дългосрочна обща стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпа на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба (вж. точки 1523—1552 по-долу).

274    Относно критерия за засягане на конкуренцията между държавите членки съгласно съдебната практика следва да се има предвид въздействието върху структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар, което произтича от възпрепятстването на даден конкурент (вж. в този смисъл Решение по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, точка 248 по-горе, точка 33, и Решение на Общия съд от 8 октомври 1996 г. по дело Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, T‑24/93—T‑26/93 и T‑28/93, Recueil, стр. II‑1201, точка 203). Измененията в структурата на пазара следва да се имат предвид и когато се определя дали в рамките на ЕИП са налице съществени последици в контекста на въпроса за обосноваността с оглед на международното публично право на компетентността на Комисията (вж. в този смисъл решение Gencor, точка 233 по-горе, точки 94 и 96).

275    В този контекст следва да се подчертае, че не само възпрепятстването на конкурент може да има въздействие върху структурата на конкуренцията в общия пазар, но също така въздействие върху структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар може да има поведението, което би могло да отслаби единствения значим конкурент на жалбоподателя в световен мащаб чрез блокиране на неговия достъп до най-важните канали за продажба, каквото е разглежданото в дадения случай поведение. Поради това изводът, че възможните последици от поведението на жалбоподателя трябва да се разглеждат като съществени, е обоснован и поради възможните последици за структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар.

276    От изложеното по-горе следва, че възможните последици от поведението на жалбоподателя трябва да се разглеждат като съществени.

 2.2) Непосредствени последици

277    Поведението на Intel е имало за цел и е могло да породи непосредствени последици в рамките на ЕИП.

278    Това поведение всъщност е имало за цел и е могло да поощри Acer да отсрочи в целия свят, включително в ЕИП, пускането на пазара на снабден със CPU на AMD преносим компютър. Отсрочването на пускането на пазара означава, че за определено време даден модел на компютър със CPU на AMD не се предоставя на разположение, включително в ЕИП. Става дума за пряка, а не само за косвена последица.

279    Противно на твърдението на жалбоподателя и на ACT, обстоятелството, че Intel не е продавало CPU на Acer в рамките на ЕИП, не означава, че последиците от поведението на Intel за ЕИП са били само косвени. Всъщност условието, с което са били обвързани плащанията, а именно отсрочването на пускането на пазара на определен модел компютър в целия свят, включително в ЕИП, е засягало пряко продажбите на компютри от Acer.

280    Освен това осъщественото от жалбоподателя единно и продължавано нарушение в неговата съвкупност е могло да има като непосредствена последица отслабването на единствения значим конкурент на жалбоподателя чрез блокиране на неговия достъп до най-важните канали за продажба, и следователно — да измени структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар.

 2.3) Предвидими последици

281    Жалбоподателят е могъл да предвиди като последица обстоятелството, че определен модел на снабден със CPU на AMD компютър няма да бъде на разположение за периода на отсрочката, включително в рамките на ЕИП. Всъщност става дума за последица, която неговото поведение е предполагала.

282    По същия начин отслабването на единствения значим конкурент на жалбоподателя за него е било предвидимо и той е целял това.

 3) Lenovo

 3.1) Относно „голите“ ограничения

 i) По отсрочването на пускането на китайския пазар

283    Според жалбоподателя първото отсрочване на пускането на пазара, за което Комисията твърди в обжалваното решение, се отнася до закъснялото пускане на пазара в Китай на два модела снабдени със CPU на AMD преносими компютри (вж. във връзка с това точки 1035 и 1037 по-долу). Свързаното с това споразумение било засегнало само китайския пазар и не е било прилагано в рамките на Съюза.

284    В това отношение трябва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията не констатира нарушение на член 82 ЕО относно отсрочването на пускането на пазара в Китай на снабдените със CPU на AMD преносими компютри (вж. точка 1042 по-долу). Следователно доводите на жалбоподателя относно липсата на компетентност на Комисията да санкционира това поведение са неотносими.

 ii) По отсрочването на пускането на световния пазар

285    Разглежданото в обжалваното решение отсрочване на пускането на пазара се отнася до закъснялото пускане на споменатите модели компютри на световния пазар. Във връзка с това жалбоподателят подчертава в съдебното заседание, че съгласно приложение A.120 към жалбата за двата модела преносими компютри, за които се отнася отсрочването, равнището на предвидените продажби е било много ниско.

286    Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно това приложение към 1 юни 2006 г. очакваният брой на продажбите през четвъртото тримесечие на 2006 г. в региона ЕСИА на двата модела преносими компютри, за които се отнася отсрочването на пускането на пазара, е бил 5 400 и 4 250 единици.

287    В съдебното заседание жалбоподателят подсказва, че имало вероятност общият брой на тези компютри да е бил предназначен за зони от региона ЕСИА извън ЕИП.

288    В това отношение трябва да се посочи, че става дума за обикновена спекулация от страна на жалбоподателя, неподкрепена от него с никакъв довод. Всъщност точният обем на заплануваните продажби в ЕИП не произтича от приложение A.120 към жалбата. Следва обаче да се приеме, че ЕИП е много значителна част от региона ЕСИА.

289    От приложение A.120 към жалбата става ясно, че Lenovo е планувало да осъществява продажби в региона ЕСИА. Това обстоятелство е достатъчно, за да бъде признато наличието на поне потенциални последици за ЕИП при липсата на конкретни улики, от които да може да се предположи, че всички запланувани продажби са се отнасяли до части от региона ЕСИА, които се намират извън ЕИП.

290    Броят на отнасящите се до региона ЕСИА единици обаче действително е бил скромен. Въпреки това следва да се приеме, че проявеното по отношение на Lenovo поведение е било част от единно и продължавано нарушение, и че е достатъчно това нарушение, разгледано в неговата цялост, да е могло да породи съществени последици, какъвто е даденият случай (вж. точки 267—276 по-горе).

291    Що се отнася до непосредствения характер на последиците и до тяхната предвидимост, изложените в точки 277—282 го-горе съображения са приложими mutatis mutandis.

 3.2) Относно изключителните отстъпки

292    Съгласно обжалваното решение между януари 2007 г. и декември 2007 г. Intel е предоставило отстъпки на Lenovo, чието равнище е зависело от закупуването от страна на Lenovo от Intel на всички CPU x86, предназначени за неговите преносими компютри.

293    Следователно обжалваното решение разкрива предоставянето от Intel на финансов стимул на Lenovo, подтикващ към изключителното използване в неговите преносими компютри на CPU x86, произведени от Intel. Това поведение е могло да има като непосредствена последица невъзможността да бъде открит където и да е по света, включително в ЕИП, какъвто и да е преносим компютър на Lenovo, снабден със CPU x86 на конкурент на Intel. Обстоятелството, че Intel е продавало CPU, а Lenovo — компютри, не означава, че последицата е могла да бъде само косвена. Всъщност, ако Lenovo е снабдявало своите нужди от CPU x86 за преносимите си компютри изцяло от Intel, това означава направо и по необходимост, че не е могло нито да произвежда, нито да продава преносими компютри, снабдени със CPU x86 на конкуренти.

294    Тази последица е били предвидима за Intel и дори е била целена от него.

295    Що се отнася до съществения характер на последицата, следва само да се припомни, че изключителните отстъпки са били част от едно и също продължавано нарушение, което в неговата цялост е могло да породи съществени последици на територията на Съюза и ЕИП, което е достатъчно като обстоятелство (вж. точки 267—276 по-горе). Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът дали, разгледани отделно, предоставените на Lenovo изключителни отстъпки са могли да имат съществени последици на тази територия.

296    От изложеното следва, че поведението на Intel, което Комисията разглежда в обжалваното решение, е могло да има съществени, непосредствени и предвидими последици в рамките на ЕИП. Следователно компетентността на Комисията да санкционира това поведение е обоснована от гледна точка на правилата на международното публично право.

297    Поради това оттук нататък осъществяването на територията на ЕИП на наказуемото поведение ще бъде разгледано само за изчерпателност.

 в) По осъществяването

298    Жалбоподателят твърди, че за да бъде обоснована компетентността на Комисията съгласно съдебната практика, е необходимо да са налице преки продажби към Съюза от самото предприятие на изделията, за които се отнася разглежданото поведение. В случая Комисията не доказала, че всяка от твърдените злоупотреби се отнася до преки продажби от страна на Intel на изделието CPU x86 в полза на купувачи в рамките на Съюза или на ЕИП.

299    Жалбоподателят подчертава, че в рамките на ЕИП не е продавал CPU x86 на Acer, нито на Lenovo. Acer и Lenovo не са продавали разглежданите в обжалваното решение изделия CPU x86, а компютри, снабдени със CPU x86.

300    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 1) Acer

301    Следва да се напомни, че осъществяването на разглежданите практики в рамките на Съюза е достатъчно, за да обоснове компетентността на Комисията от гледна точка на международното публично право (вж. в този смисъл решение „Целулоза“, точка 232 по-горе, точка 16).

302    Действително в производството, по което е постановено решение „Целулоза“, точка 232 по-горе (точки 12, 13, 16 и 17), Съдът приема, че осъществяването на разглеждания картел в рамките на общия пазар е ставало чрез преки продажби на действително съгласувани цени от страна на участниците в картела в полза на установени в Съюза купувачи.

303    От това обаче не следва, че преките продажби, извършени от адресатите на обжалваното решение на Комисията, са единственото средство за осъществяване на дадена практика в Съюза. Само фактът, че жалбоподателят не е продавал CPU на намиращи се в ЕИП дъщерни дружества на Acer и Lenovo, не изключва осъществяването в рамките на ЕИП на разглежданите практики.

304    В случая, в обжалваното решение Комисията не е разгледала предприемането от самия жалбоподател на територията на ЕИП на действие, имащо за цел да се приложи отнасящото се до Acer „голо“ ограничение.

305    Злоупотребата с господстващо положение се е състояла всъщност в предоставянето на финансов стимул, за да се подтикне Acer да отсрочи в световен мащаб пускането на пазара на определен модел на преносим компютър. Следователно условието, с което са били обвързани предоставените от Intel плащания, а именно отсрочването на снабдения със CPU на AMD модел на преносим компютър, е трябвало да бъде приложено от Acer в целия свят, включително в ЕИП.

306    В такъв случай не би било естествено да се вземе предвид само прилагането на разглежданите практики от предприятието с господстващо положение. Напротив, следва да се вземе предвид и тяхното прилагане от страна на неговия клиент.

307    Поради това обстоятелството, че клиентът на предприятието с господстващо положение се е въздържал в определен период от продажби на даден модел компютри в ЕИП, следва да се счита за прилагане на „голото“ ограничение.

308    Освен това, от посочените в обжалваното решение доказателства следва, че Acer е предприело в региона ЕСИА действия за отсрочване на пускането на пазара на разглеждания компютър. Всъщност съгласно цитираното в точка 1247 по-долу електронно писмо, на което в този контекст Комисията се позовава в съдебното заседание, в рамките на Acer [поверително] е получило указание „да не се занимава“ с даденото CPU на AMD през 2003 г. и да приведе в изпълнение това указание в региона ЕСИА.

309    От изложеното по-горе следва, че компетентността на Комисията е било обоснована и с оглед на осъществяването на нарушението на територията на Съюза и ЕИП.

 2) Lenovo

310    По отношение на „голите“ ограничения, а това са предоставените отстъпки при условие Lenovo да отсрочи пускането на пазара на два модела компютри, следва да се посочи, че Lenovo е трябвало да ги въведе навсякъде по света, включително в ЕИП. Следователно компетентността на Комисията е обоснована и поради осъществяването на нарушението на тази територия. Във връзка с това изложените в точки 304—307 по-горе съображения са приложими mutatis mutandis.

311    Що се отнася до изключителните отстъпки, насрещната престация за тези отстъпки, представляваща изключителното снабдяване на Lenovo за преносимите му компютри със CPU x86 от Intel, е трябвало да бъде въведена от Lenovo по целия свят, включително в ЕИП, чрез продажбата изключително на преносими компютри, снабдени със CPU x86 на Intel. Във връзка с това следва да се подчертае, че предназначението на CPU, тоест тяхното използване от Lenovo в преносими компютри, е било част от насрещната престация, така както тя е била определена. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да извлича доводи от факта, че разглежданият пазар се е отнасял до CPU x86, а вместо CPU Lenovo е продавало компютри, съдържащи CPU. Всъщност насрещната престация, така както е била определена, е създала пряка връзка с предстоящите да бъдат произведени и продадени от Lenovo компютри.

312    Поведението на жалбоподателя е имало за цел насрещната престация на Lenovo да бъде въведена навсякъде, където Lenovo е продавало преносими компютри, включително в ЕИП.

313    Като се има предвид, че насрещната престация, така както е била определена, се е отнасяла по специфичен начин до CPU, предназначени да се използват с определен вид изделия, тоест с преносимите компютри, жалбоподателят няма основание да твърди, че не е могъл да повлияе на използването от страна на Lenovo на CPU на Intel. Освен това жалбоподателят не твърди, че не е знаел за присъствието на Lenovo на общия пазар, където то е продавало своите преносими компютри.

314    От посоченото следва, че с оглед на поведението на жалбоподателя по отношение на Lenovo компетентността на Комисията е обоснована и поради осъществяването на нарушението на територията на Съюза и ЕИП.

 г) Относно засягането на търговията между държавите членки

315    В съдебното заседание жалбоподателят посочва също, че разглежданото поведение не можело да засегне търговията между държавите членки.

316    Що се отнася до критерия за засягането на търговията между държавите членки, в съображение 1750 от обжалваното решение Комисията посочва че злоупотребите, които са повлияли на структурата на конкуренцията в повече от една държава членка, по своето естество са могли да засегнат търговията между държавите членки.

317    Съгласно съдебната практика, за да могат да засегнат търговията между държавите членки, дадено решение, споразумение или съгласувана практика трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни елементи да позволяват с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че могат да упражнят пряко или непряко въздействие, действително или възможно, върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който да породи опасения, че те могат да попречат на осъществяването на единния пазар между държавите членки. Освен това въздействието трябва да не е незначително (вж. Решение по дело Javico, точка 256 по-горе, точка 16 и цитираната съдебна практика).

318    В случая жалбоподателят не твърди, че поведението му спрямо Acer и Lenovo е било проявено само на територията на една държава членка. За да оспори засягането на търговията между държавите членки, жалбоподателят се позовава по-скоро на обстоятелството, че последиците били почувствани на територии извън ЕИП и че при всички случаи броят на съответните компютри бил твърде малък, поради което последиците в никакъв случай не са могли да бъдат значителни.

319    При все това, както бе посочено в точка 269 по-горе, не следва последиците от поведението на жалбоподателя по отношение на Acer и Lenovo да се разглеждат изолирано. Осъщественото от жалбоподателя единно нарушение, разгледано в неговата съвкупност, е могло да има съществени последици в рамките на Съюза и на ЕИП.

320    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, с които се оспорва засягането на обмена между държавите членки.

321    От всичко изложено следва, че доводите на жалбоподателя, с които се оспорва компетентността на Комисията, трябва да се отхвърлят.

 В — Процесуални пороци

 1. По отказа на Комисията да изслуша повторно жалбоподателя

322    Жалбоподателят, подкрепен от ACT, твърди, че Комисията неправилно е отказала да проведе повторно изслушване на Intel във връзка с допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. (вж. точка 9 по-горе) и писмото относно фактите (вж. точка 13 по-горе), въпреки че в тези документи били изложени съвсем нови твърдения, по-конкретно по отношение на свързаните с Lenovo условни отстъпки и „голи“ ограничения и предоставянето на отстъпки на MSH.

323    Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), при връчване на изложението на възраженията на заинтересованите страни Комисията определя срок, в който тези страни могат писмено да я информират за становището си. Комисията не е длъжна да взема предвид писмени изложения, които са получени след изтичането на този срок.

324    Съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 773/2004 Комисията предоставя на страните, до които е адресирала изложение на възраженията си, възможност да развият доводите си в устно становище, ако те са поискали това в писмените си изложения.

325    Що се отнася до допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., за страните е безспорно, че поначало жалбоподателят е имал право на повторно изслушване по силата на посочените разпоредби. Комисията е признала наличието на това право в придружителното писмо към допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. Въпреки това трябва да се посочи, че жалбоподателят не е поискал своевременно провеждането на повторно изслушване. Всъщност в допълнително изложение на възраженията от 2008 г. Комисията най-напред е дала осемдневен срок на жалбоподателя за представяне на становище. На 15 септември 2008 г. служителят по изслушването продължава този срок до 17 октомври 2008 г. (вж. точка 10 по-горе). В този срок жалбоподателят не е отговорил на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., като междувременно не е поискал повторно изслушване. Следователно правото му на провеждане на повторно изслушване е било погасено.

326    Този извод следва и от текстовете на член 10, параграф 2 и член 12 от Регламент № 773/2004, и се потвърждава от самия предмет на тези разпоредби. Задължението адресатът на изложение на възражения да поиска изслушване в определения от Комисията срок, правото на което в противен случай се погасява, е обосновано от съображения за процесуална икономия. Всъщност подготовката на дадено изслушване изисква от страна на Комисията немалки усилия по съгласуване, тъй като в изслушването участват не само адресатът на изложението на възраженията и службите на Комисията, но евентуално трети лица и представители на държавите членки. Освен това Комисията трябва да разполага с достатъчно време, за да може в окончателното решение да вземе предвид изложените по време на изслушването съображения.

327    По-нататък, що се отнася до писмото относно фактите, трябва да се посочи, че предвиденото в член 12 от Регламент № 773/2004 право на изслушване е налице само след като Комисията издаде изложението на възраженията. Поради това жалбоподателят не е имал никакво право на изслушване по отношение на писмото относно фактите. При всички положения следва да се посочи, че и по отношение на това писмо жалбоподателят не е поискал своевременно да се проведе изслушване предвид липсата на отговор от негова страна на това писмо в определения срок до 23 януари 2009 г.

328    Следователно Комисията с право е отказала провеждането на изслушване както по отношение на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., така и на писмото относно фактите. Доводите на жалбоподателя и на ACT не могат да поставят под съмнение този извод.

329    Първо, жалбоподателят твърди, че в своето писмо от 2 февруари 2009 г. (вж. точка 15 по-горе) Комисията изрично е приела да вземе предвид писменото становище на жалбоподателя относно допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и писмото относно фактите, при условие те да бъдат съобщени до 5 февруари 2009 г. Според жалбоподателя по този начин Комисията е продължила срока за подаване на искане за провеждане на изслушване до 5 февруари 2009 г.

330    Това твърдение трябва да бъде отхвърлено. Основателно Комисията посочва, че както в хода на административната процедура, така и при обжалването на решението тя изрично е отказала да приеме закъснялото становище на Intel като подаден своевременно отговор, а също така е отхвърлила възможността вземането предвид на това становище да се тълкува като продължаване на срока. По-точно в писмото от 2 февруари 2009 г., на което жалбоподателят основава своите доводи, Комисията установява, че не е била длъжна да уважава подадено след определения срок искане за изслушване и според нейните служби положителното развитие на административното производство не се нуждае от провеждането на изслушване. Следователно, противно на твърдението на жалбоподателя, с писмото от 2 февруари 2009 г. Комисията не е продължила до 5 февруари 2009 г. срока за подаване на искане за провеждане на изслушване.

331    Второ, жалбоподателят твърди, че не е изпратил отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и на писмото относно фактите преди 5 февруари 2009 г., тъй като тогава е подал жалба пред Общия съд за отмяна на решението на служителя по изслушването от 15 септември 2008 г. и за издаването на определение с временен характер за спиране на дадения му срок.

332    Следва обаче да се посочи, че жалбоподателят е могъл, за да запази правата си, да представи на Комисията своето становище относно допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., упражнявайки едновременно с това правото си на достъп до Общия съд. Както председателят на Общия съд посочва в Определение по дело Intel/Комисия, точка 14 по-горе (точка 87), подаването на жалбата за отмяна и на молбата за обезпечение изобщо не са препятствали жалбоподателя да подготви и подаде своевременно отговор на допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. въз основа на данните, с които е разполагал, най-малко за да запази правата си и при положение че служителят по изслушването е продължил срока с четири седмици. При всички случаи Intel е могло да поиска провеждането на изслушване в определения му от служителя по изслушването срок, тоест до 17 октомври 2008 г., доколкото това искане не е зависело от представянето на допълнителна информация.

333    Това разсъждение е приложимо и спрямо писмото относно фактите, независимо че член 12 от Регламент № 773/2004 не предвижда след изпращането на писмо относно фактите да се провежда изслушване (вж. точка 327 по-горе). Жалбоподателят не е бил възпрепятстван да поиска своевременното провеждане на изслушване както със своята жалба за отмяна, така и с молбата си за обезпечение.

334    Трето, действително при условията на член 10, параграф 2 и член 12 от Регламент № 773/2004 Комисията не разполага със свобода на преценка относно правото на провеждане на изслушване. Съгласно член 12 от Регламент № 773/2004 Комисията „предоставя“ на страните, до които е адресирала изложение на възраженията си, възможност да развият доводите си в устно становище, ако те са поискали това в писмените си изложения. При все това жалбоподателят не е подал своевременно искане, поради което тази разпоредба не е приложима.

335    Четвърто, жалбоподателят твърди, че решението на служителя по изслушването от 17 февруари 2009 г., с което е отхвърлил допълнително подадено от жалбоподателя искане за провеждане на изслушване относно допълнителното изложение на възраженията от 2008 г., е било неразумно и непропорционално.

336    Във връзка с това следва да се напомни, че жалбоподателят не е поискал своевременно да се проведе изслушване относно допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. Както обаче основателно подчертава служителят по изслушването в своето решение от 17 февруари 2009 г., субективното право на провеждане на изслушване е налице до края на предоставения срок за отговор на изложението на възраженията. След изтичането на този срок Комисията не е обвързана с никакво задължение за провеждане на изслушване.

337    Признавайки, че служителят по изслушването все пак е имал право на преценка дали да одобри провеждането на изслушване, Комисията не е нарушила член 12 от Регламент № 773/2004, а го е изтълкувала в полза на жалбоподателя. Освен това в писмото си от 17 февруари 2009 г. служителят по изслушването е изложил подробно мотивите за своя отказ да одобри провеждането на второ изслушване. В това отношение жалбоподателят посочва само, че провеждането на изслушване не е могло да навреди на Комисията, тъй като според него провеждането на второ изслушване щяло да забави „минимално“ хода на административната процедура. Трябва обаче да се приеме, че служителят по изслушването не е допуснал никаква грешка, приемайки по същество, че недължимо забавяне в хода на административната процедура крие опасност да засегне не само правата на третите страни, които са заинтересовани от свързаната с жалбоподателя процедура, но и правата на други страни в паралелни процедури, които са поискали своевременно провеждането на изслушвания.

338    Пето, според твърдението по същество на ACT, въпреки че съгласно член 12 от Регламент № 773/2004 правото на изслушване е налице само след като Комисията издаде изложение на възраженията, Комисията все пак била длъжна да проведе изслушване след изпращането от страна на жалбоподателя на писмото относно фактите с оглед на основното право на жалбоподателя да бъде зачетено неговото право на защита. Този довод не е убедителен. Най-напред следва да се обърне внимание, че глава V от Регламент № 773/2004, която е озаглавена „Упражняване на правото на изслушване“ и съдържа разпоредбите на член 10, параграф 2 и член 12 от Регламента, представлява конкретизиране на правото за защита на жалбоподателя. Нито жалбоподателят, нито ACT са изложили доводи относно евентуалната незаконосъобразност на тези разпоредби. Тъй като ACT твърди, че Комисията не можела да се позовава на ограничения, които въвежда за себе си чрез своите регламенти, за да обоснове нарушаването на основното право на дадена страна да бъде изслушана, следва да се посочи, че съгласно член 33, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 Комисията е оправомощена да определя мерките по провеждане на изслушванията. По-нататък, за изчерпателност следва да се отбележи, че дори правото на защита да би могло в определени обстоятелства да задължи Комисията да проведе изслушване, след като писмото относно фактите е било изпратено, то все пак подобно хипотетично право не би могло да е неограничено. То би могло да се ограничи от Комисията чрез определянето на срок за подаване на искане за провеждане на изслушване. В разглеждания случай обаче жалбоподателят не е отговорил своевременно на писмото относно фактите (вж. точка 327 по-горе).

339    От всичко посочено по-горе следва, че Комисията е могла, без да допусне грешка при прилагане на правото и без да нарушава разпоредбите на Регламент № 773/2004, да откаже провеждането на изслушване, с което да узнае становището на Intel относно допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. и писмото относно фактите.

 2. По отказа на Комисията да се снабди с определени документи от AMD

 а) Обстоятелства, предхождащи спора и становища на страните

340    На 21 май 2008 г. след публикуването в интернет на съставени от жалбоподателя и от AMD подготвителни писмени становища в рамките на производството между тях в щата Делауеър (вж. точка 11 по-горе) Комисията отправя искане до жалбоподателя и до AMD да ѝ предоставят всички документи, които са съставени или получени от тях и които са били цитирани в съответните техни подготвителни писмени становища.

341    С писмо от 6 август 2008 г. жалбоподателят посочва, че според него провежданото от Комисията разследване е непълно. Той приканва Комисията да поиска от AMD да представи всички относими документи с оглед на твърденията, съдържащи се в допълнителното изложение на възраженията от 2008 г. Освен това, той подчертава, че с ограничително разпореждане (protective order), издадено на 26 септември 2006 г. от сезирания с делото в щата Делауеър съд (наричано по-нататък „ограничително разпореждане“), не му се разрешава да използва извън рамките на производството в щата Делауеър представените от AMD документи в рамките на това производство.

342    В приложение към писмо от 4 септември 2008 г. жалбоподателят изпраща на Комисията списък с 87 точки, съответстващи на документи или категории документи, които е приканил Комисията да изиска от AMD (наричан по-нататък „Списъкът“).

343    С писмо от 6 октомври 2008 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е взела решение да поиска от AMD да предостави документи, доколкото в Списъка те са описани по начин, позволяващ тяхното точно идентифициране и изпраща на жалбоподателя списък със седем документа, които е поискала от AMD да ѝ бъдат предоставени.

344    В съображения 61—74 от обжалваното решение Комисията обяснява защо не се счита за задължена да се снабди с другите документи, посочени в Списъка, подчертавайки че искането на жалбоподателя не е достатъчно точно, не е пропорционално, жалбоподателят не е доказал изчерпване на всички способи на негово разположение за допълнително представяне на Комисията на документи от производството в щата Делауеър и че документите, за които жалбоподателят е призовал Комисията да се снабди, не са били оневиняващи.

345    Според жалбоподателя документите, за които е поискал Комисията да се снабди от AMD, са били от особено важно значение за неговата защита, и по-специално за доказване на обстоятелството, че дори при отсъствие на поведението, в което го упрекват, OEM не биха закупували повече CPU на AMD, както и че AMD се е сблъскало със затруднения, свързани с производствената си мощност. Като е отказала да се снабди с тези допълнителни документи от AMD, Комисията не анализирала относими доказателства и нарушила съществено процесуално задължение. По този начин Комисията нарушила правото на защита на Intel.

346    Жалбоподателят твърди, че поисканите от страна на Комисията от AMD седем документа не са били единствените ясно идентифицирани документи в Списъка. Освен това, в отговор на поставен от Общия съд писмен въпрос, той посочва, че не е могъл да идентифицира разглежданите документи по-точно от начина, по който го е направил в Списъка, без да наруши ограничителното разпореждане.

347    Отговорът на Комисията е, че искането на жалбоподателя не е имало никакво правно основание, тъй като въпросните документи не са били сред материалите по разследването.

348    Освен това посочените от жалбоподателя доказателства не били оневиняващи за него. За да се докаже неправомерността на поведението на Intel, не било необходимо да се доказва нито действителното възпрепятстване на конкуренцията, нито ограниченията на AMD по отношение на мощностите, нито търговските или техническите достижения на AMD, нито пък наличието на евентуална вреда за потребителите.

 б) Относно условията, при които Комисията може да бъде задължена да се снабди с определени документи

 1) Съществуваща съдебна практика

349    Жалбоподателят се позовава на съдебната практика относно достъпа до материали по преписката, съгласно която Комисията не може сама да решава кои са документите, необходими за защитата на предприятия, които са страна в производство за нарушение на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия, T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, наричано по-нататък „решение Solvay“, точка 81).

350    Съгласно постоянната съдебна практика правото на достъп до преписката, което произтича от правото на защита, предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точки 125—128 и Решение Solvay, точка 349 по-горе, точка 81).

351    Въпреки това следва да се подчертае, че тази съдебна практика се отнася до правото на достъп до документи, които са част от преписката на Комисията по разследването. Действително, от съдебната практика ясно следва, че Комисията е длъжна да предостави достъп на страните до всички документи в административната преписка, с изключение на вътрешните или поверителните документи, и че Комисията не може сама да преценява кои документи биха били полезни за защитата на предприятието. Въпреки това, задължението за предоставяне на достъп до всички документи в административната преписка не означава, че Комисията е длъжна да се снабдява с всички видове документи, които евентуално биха били оневиняващи.

352    Съдебната практика вече е установила условията за достъп до намиращи се на разположение на Комисията документи, но които не са част от самата преписка по разследването. Така по въпроса за предоставените от другите страни в процедурата отговори на изложението на възраженията, съгласно съдебната практика относно документите, които не са част от преписката към момента на отправяне на уведомлението на изложението на възраженията, Комисията е длъжна да оповести тези отговори на други засегнати страни само ако те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства (Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, T‑240/07, Сборник, стр. II‑3355, точка 242), или ако тези отговори са необходими, за да дадат възможност на жалбоподателя да оспори използваните от Комисията числа в изложението на възраженията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Ziegler/Комисия, T‑199/08, Сборник, стр. II‑3507, точка 118).

353    Във връзка с това съдебната практика вече е уточнила, че съображение, основано на Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 126), съгласно което Комисията не може сама да определя документите от полза за защитата на засегнатото предприятие, се отнася до съдържащите се в преписката пред Комисията документи и не може да се приложи към дадените от други засегнати страни отговори на изложението на възраженията на Комисията (Решение по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, точка 352 по-горе, точка 254).

354    В Решение от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия (T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491), на което жалбоподателят се позовава, Общият съд е разгледал редица доводи, изведени от обстоятелството, че Комисията не е предоставила достъп до документи, които според засегнатите предприятия са били от полза за подготвянето на тяхната защита в хода на административната процедура. Ставало е дума за отговори, дадени на изложението на възраженията от други негови адресати, за протоколи от изслушвания относно национални картели, за преписка на Комисията относно уведомяването за конкретна система, за преписка на Комисията относно някои държавни помощи, за вътрешни за Комисията докладни и писмени становища по другите преписки, отнасящи се до същия картел (точка 380 от това съдебно решение). Ставало е дума за документи, които, макар да не са били част от преписката по разследването, са били на разположение на Комисията.

355    Настоящият случай обаче се различава от случаите, по които са произнесени посочените в точки 349—354 по-горе съдебни решения. Всъщност в настоящия случай става дума за документи, които дори не са били на разположение на Комисията. Следователно повдигнатият въпрос не се отнася до обхвата на правото на достъп до преписката.

356    Жалбоподателят твърди, че следваната от съдебната практика логика относно правото на достъп до вече приобщени към преписката по разследването оневиняващи документи следва на по-силно основание да се приложи в случаите, когато Комисията не само не е съобщила за съответни оневиняващи документи, но и не се е снабдила с тях. Тези доводи изглежда следват разбирането, че ако не бъде допуснато Комисията единствена да може да проверява кои документи от преписката могат да са полезни за защитата на съответните предприятия, то положението ще бъде още по-сериозно, когато някои документи изобщо липсват от преписката, при което дори Комисията няма да е в състояние да провери дали те не съдържат оневиняващи данни.

357    Тези доводи не са убедителни. Подобна логика не взема предвид обстоятелството, че основната идея в съдебната практика относно правото на достъп до всички материали по преписката всъщност се отнася до това, че равенството на процесуалните възможности изисква засегнатото предприятие да бъде запознато с използваните в производството материали по преписката, така както е запозната Комисията (вж. в този смисъл Решение Solvay, точка 349 по-горе, точка 83). Що се отнася до документите, които не са на разположение на самата Комисия, няма опасност тя да се позове на съдържащи се в тях уличаващи данни и да не вземе под достатъчно внимание оневиняващите данни. В дадения случай не е налице несъответствието, посочено в точка 83 от Решение Solvay, точка 349 по-горе, при което Комисията е могла сама да вземе решение да използва или да не използва документи срещу жалбоподателя, макар жалбоподателят да не е имал достъп до тях и поради това да не е могъл да вземе подходящо решение за тяхното използване в своя защита. Поради това не възниква същият въпрос за равенството на процесуалните възможности, както е в случаите на съдържащи се в административната преписка на Комисията документи.

358    В случая възниква въпрос за спазването от Комисията на нейното задължение да осъществи разследване по материалите в преписката надлежно и безпристрастно.

359    Във връзка с това следва да се отбележи, че сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права, към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 404 и цитираната съдебна практика).

360    Трябва обаче да се посочи, че поначало Комисията следва да вземе решение за начина, по който иска да проведе разследването по отнасяща се до конкуренцията преписка и да реши кои документи е необходимо да събере, за да получи достатъчно пълна картина по случая.

361    Не следва Комисията да бъде задължавана да се снабдява с максимален брой документи, за да бъде уверена, че ще получи всички възможни оневиняващи данни. Като се остави настрана обстоятелството, че ресурсите на Комисията са ограничени, за нея би било всъщност невъзможно да се увери, че нито едно възможно оневиняващо доказателство не ѝ е убягнало.

362    Ако предприятие, спрямо което е в ход процедура, която може да доведе до налагането на глоба за нарушение на правото на конкуренцията, поиска от Комисията да се снабди с определени документи, Комисията следва да разгледа това искане. Тя има право на преценка, когато се произнася дали следва да се снабди с тези документи. Страните по дадено производство не разполагат с безусловно право, съгласно което Комисията трябва да се снабди с определени документи, тъй като само Комисията може да приема решения относно начина на провеждане на разследването по дадена преписка.

363    Във връзка с това съгласно съдебната практика не би следвало да се изисква от Комисията да осъществява допълнителни проверки, когато счита, че разследването по преписката е било достатъчно (Решение на Съда от 16 май 1984 г. от Eisen und Metall/Комисия, 9/83, Recueil, стр. 2071, точка 32 и Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точка 110).

364    Това не изключва възможността при някои обстоятелства Комисията да бъде задължена да разследва определен аспект от преписката.

365    Така в точка 97 от Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 363 по-горе, Общият съд установява, че съгласно принципите на добра администрация и на равенство в процесуалните възможности Комисията е била длъжна да проучи сериозно твърденията на жалбоподателя, съгласно които длъжностни лица от друга генерална дирекция на Комисията са го подтикнали да приложи практиките, за които е бил упрекнат в решението, с уточнението, че Комисията, а не жалбоподателите, е трябвало да определи начина на провеждане на подобно проучване. Общият съд се основава на обстоятелствата, че от една страна, Комисията е трябвало да разгледа твърдения, имащи със сигурност значение за защитата на засегнатите предприятия, и от друга страна, тя е била в привилегировано положение да установи тяхната истинност или погрешност, тъй като е ставало дума за поведението на собствените ѝ служби (Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 363 по-горе, точка 96). Следва да се подчертае, че това съдебно решение е установило само задължението на Комисията да проучи определен аспект от преписката, провеждайки вътрешна проверка. Решението не се отнася до задължение на Комисията да се снабди с определени документи.

366    Съгласно цитираната в точки 363 и 365 по-горе съдебна практика Комисията държи контрола над разследването. Първо, тя може поначало да реши към кой момент то е достатъчно. Второ, дори когато Комисията е длъжна да проучи даден аспект от преписката, тя трябва да време решение относно начина на провеждане на подобно разследване (вж. в този смисъл Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 363 по-горе, точка 97).

367    В своите доводи жалбоподателят се позовава и на Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия (T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085).

368    От точка 70 от цитираното в предходната точка съдебно решение следва, че в разглежданото дело Avebe е представило кореспонденция, разменена между неговите представители и службите на Department of Justice на Съединените щати, от която става ясно, че Avebe се е опитало многократно да получи от последните препис от предполагаемо заявление на друго предприятие пред американските власти, което според Avebe е било в негова полза. Avebe е поискало да го представи на Комисията в рамките на административната процедура. Съгласно разменената кореспонденция обаче службите са отказали да удовлетворят искането, посочвайки че евентуално биха били склонни да предоставят документа на Комисията при искане от нейна страна.

369    В същото съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на Avebe, че Комисията е била длъжна да се снабди с препис от съответния документ от компетентните органи на Съединените щати, основавайки се на обстоятелството, че в хода на административната процедура Avebe не е формулирало изрично искане до Комисията за получаването на документа (точка 72 от съдебното решение). В точка 71 от съдебното решение Общият съд изрично установява, че не е било необходимо да се разглежда дали Комисията е трябвало да предприеме подходящи мерки, за да се снабди с препис от предполагаемото заявление, направено пред американските власти.

370    Следователно в това решение Общият съд не е определял условията, при които Комисията е могла да бъде задължена да се снабди с дадени документи от трети лица. Той е могъл само да определи едно условие, което се отнася в случая до наличието в хода на административната процедура на изрично искане в такъв смисъл, като така или иначе това условие не е било изпълнено по конкретното дело.

 2) Определяне на условията

371    Следва да се посочи, че при определени обстоятелства е възможно Комисията да бъде задължена да се снабди с документи по искане на разследваното предприятие. Все пак подобно задължение за Комисията трябва да се ограничи до случаите на изключителни обстоятелства, доколкото поначало Комисията, а не засегнатите предприятия, следва да вземе решение за начина на осъществяване на разследването по дадена преписка.

372    Когато разследвано предприятие знае за съществуването на оневиняващ го документ, но не може да се снабди с него или е възпрепятствано да го представи на Комисията, въпреки че тя може да се снабди с документа и да го използва, тогава е възможно при определени обстоятелства Комисията да бъде задължена да се снабди с документа след постъпило в този смисъл изрично искане от засегнатото предприятие. Всъщност Комисията трябва да осъществи проверката надлежно и безпристрастно, като не приобщава към преписката само уличаващи документи, игнорирайки съществуващите оневиняващи доказателства.

373    Необходимо е обаче да се търси равновесие между, от една страна, задължението на Комисията за надлежно и безпристрастно разследване по дадена преписка, и от друга страна, нейното правомощие да вземе решение относно начина на провеждане на проверките и използването на нейните ресурси за ефикасно осигуряване на спазването на правото на конкуренцията.

374    Поради това задължението на Комисията за снабдяване с документи по искане на предприятието следва да бъде обвързано, освен с изискването за подадено от предприятието в хода на административната процедура искане в този смисъл (вж. точки 369 и 370 по-горе), и поне с посочените в точки 375—382 по-долу кумулативни изисквания.

375    Такова задължение се обуславя най-напред от условието да е на практика невъзможно за съответното предприятие да се снабди самò със съответните документи или да ги предостави на Комисията. Всъщност, като се има предвид, че Комисията държи контрола над провежданите от нея разследвания, подобно задължение трябва да бъде сведено до изключителни случаи, при които разследваното предприятие се е сблъскало с пречка, която не може да отстрани самостоятелно, при положение че е узнало за съществуването на оневиняващо го обстоятелство, но не може да се снабди с него или да го предостави на Комисията.

376    Следователно засегнатото предприятие трябва да докаже, че е предприело всички стъпки, за да се снабди със съответните документи и/или да получи разрешение да ги използва при проверката на Комисията.

377    Освен това то следва да идентифицира възможно най-точно документите, с които иска да се снабди Комисията. Всъщност възлагането по изключение на задължение за Комисията да се снабди с определени документи по искане на разследвано в рамките на проверка предприятие предполага сътрудничеството на това предприятие.

378    По-нататък, задължението на Комисията да се снабди с документи по искане на разследвано в рамките на проверка предприятие зависи от условието тези документи да имат потенциално съществено значение за защитата на предприятието.

379    Във връзка с това следва да се напомни, че поначало Комисията трябва да реши кога преписката е достатъчно попълнена, за да бъде прието окончателно решение (вж. в този смисъл Решение по дело Eisen und Metall/Комисия, точка 363 по-горе, точка 32 и Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 363 по-горе, точка 110). Само обстоятелството, че някои документи биха могли да съдържат оневиняващи данни, не е достатъчно, за да възникне задължение за Комисията да се снабди с тях по искане на засегнатата от проверката страна. Щом Комисията счита, че разследването по преписката е достатъчно, тя не е задължена да продължава проверката, за да получи още по-пълна картина по случая. Всъщност при проверки, които се отнасят до нарушения на правото на конкуренцията, често съществува много голямо количество документи, които биха могли да съдържат оневиняващи данни, така че винаги да е възможно да се изясни допълнително един или друг аспект от преписката, но Комисията разполага с ограничени ресурси.

380    При вземането на решение относно значението на предполагаемите оневиняващи данни Комисията е свободна да прецени доколко те заслужават тя да се снабди с тях, при което може например да отхвърли дадено искане с мотива, че евентуалните оневиняващи данни се отнасят до въпроси, които не са централни по отношение на необходимите за доказването на нарушението изводи.

381    Следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че в своето заключение във връзка с Решение на Съда от 19 май 1994 г. по дело SEP/Комисия (C‑36/92 P, Recueil, стр. I‑1911, I‑1914, точка 21) генералният адвокат Jacobs посочил като правилен критерий това дали „при подаването на искането Комисията [може] разумно да предположи, че документът би могъл да ѝ помогне да установи наличието на твърдяното нарушение“. Всъщност този цитат се отнася до условията, при които Комисията има право да поиска представянето на документ, а не до това при какви условия Комисията е длъжна да се снабди с определени документи, което е съвсем различен въпрос.

382    Накрая, следва да се посочи по-конкретно, че Комисията може да отхвърли дадено искане, ако обемът на съответните документи е непропорционален спрямо значението, което документите могат да имат в рамките на проверката. Във връзка с това Комисията може евентуално да вземе предвид обстоятелството, че получаването и анализът на съответните документи могат да забавят съществено разследването по преписката. Комисията е в правото си, от една страна, да потърси равновесие между обема на поисканите документи и забавянето, което тяхното получаване и проучване би могло да предизвика по отношение на разследването по преписката, и от друга страна, степента на тяхната евентуална релевантност за защитата на предприятието.

 в) Анализ на условията в настоящия случай

383    Следва да се разгледа дали посочените по-горе кумулативни условия са изпълнени в случая относно документите, представени от AMD в рамките на производството в щата Делауеър, които са били идентифицирани в споменатия в точка 342 по-горе Списък (наричани по-нататък „документите на AMD от Делауеър“).

 1) Относно задължението на Intel да предприеме всички мерки, за да получи разрешение за използване в рамките на проверката на Комисията на документите на AMD от Делауеър

 1.1) По обжалваното решение и доводите на страните

384    В съображение 67 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят не е доказал, че е изчерпал всички способи на негово разположение, за да ѝ предостави повече от документите, които са били приети в производството в щата Делауеър, макар да е могъл бързо да ѝ предостави представени от Dell в рамките на това производство документи.

385    В писмената си защита Комисията твърди, че жалбоподателят е могъл сам да получи разрешение за използване в рамките на висящата пред нея процедура на документите на AMD от Делауеър.

386    Освен това Комисията подчертава, че ограничителното разпореждане се основава на сключено между жалбоподателя и AMD споразумение за поверителност, към което жалбоподателят се е присъединил в собствен интерес. Комисията посочва, че съгласно ограничителното разпореждане всички данни, представени от AMD и от жалбоподателя в рамките на производството в щата Делауеър, са били a priori класифицирани като поверителни, без да се засяга правото на страните на получат съгласие документите „да бъдат използвани правомерно“. Тя подчертава, че съгласно точка 16 от ограничителното разпореждане Intel е могло да поиска разрешение от AMD за предоставяне на Комисията на документите, които AMD е предявило в рамките на производството в щата Делауеър, при което американският съд е трябвало да има ролята на арбитър в случай на отказ на AMD. Според Комисията, считано от 26 септември 2006 г. — датата на ограничителното разпореждане, жалбоподателят е разполагал със способ за получаването на разрешение за използване на документите на AMD от Делауеър в рамките на административната процедура пред Комисията, но той дори не се опитал да подаде искане за това.

387    Освен това според Комисията AMD би се отнесло благосклонно към искане от Intel за получаване на разрешение за използването на документите на AMD от Делауеър в рамките на разследването на Комисията, тъй като това би позволило на AMD да поиска реципрочно разрешение за документите на Intel, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на собствената му жалба.

388    В отговор на тези доводи жалбоподателят посочва, че е изключено AMD, което е негов противник в производството в щата Делауеър и жалбоподател пред Комисията, да даде съгласие за съдействие на Intel в процедурата пред Комисията, при положение че делото в щата Делауеър е все още висящо, а подадено до съда на Делауеър искане за снемане на квалификацията на тези документи като поверителни нямало да има никакъв шанс на успех. Освен това жалбоподателят твърди, че в отсъствието на законодателна разпоредба, която да изисква изчерпването на всички средства за защита по административен ред, налагането на такова изискване би ограничило неправилно правото на защита, при което той цитира заключението на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение на Съда от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips/Комисия (C‑407/08 P, Сборник, стр. I‑6375, I‑6380, точка 38).

389    В отговорите на поставените от Общия съд писмени въпроси наред с останалото жалбоподателят посочва, че преди да бъде прието обжалваното решение, AMD не е имало интерес от реципрочност, тъй като преписката на Комисията съдържала голям брой документи на Intel, но твърде малко документи на AMD. Комисията не била представила никакво актуално доказателство в подкрепа на своята хипотеза, че при условията на взаимност AMD би се отнесло благосклонно към подадено в хода на разследването искане от Intel.

 1.2) Преценка на Общия съд

390    В случая жалбоподателят не е доказал, че за него е било невъзможно да получи разрешението на AMD за използване на документите на AMD от Делауеър.

391    Най-напред следва да се подчертае, че в отговор на поставен в съдебното заседание въпрос на Общия съд жалбоподателят признава, че не е поискал от AMD даването на подобно разрешение.

392    При все това, изобщо не е изключено, че AMD би предоставило подобно разрешение на жалбоподателя, ако той го бе поискал. Всъщност AMD, както и жалбоподателят, е било обвързано от ограничителното разпореждане и не е могло да предостави на Комисията предадените от Intel документи в рамките на производството в щата Делауеър, без да бъде снет техният статут на поверителни документи. Следователно напълно е възможно AMD да бе разрешило на жалбоподателя използването на документите на AMD от Делауеър, при условие жалбоподателят да му даде реципрочно разрешение за използване на документите на Intel от производството в щата Делауеър в рамките на административната процедура пред Комисията.

393    Трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че преди приемането на обжалваното решение AMD не е имало интерес от реципрочност, тъй като преписката на Комисията съдържала голям брой документи на Intel, но твърде малко документи на AMD.

394    Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно твърдението на Intel то е предоставило в електронен вид равностойността на над 145 милиона страници в рамките на производството в щата Делауеър. Във всеки случай обстоятелството, че административната преписка на Комисията е съдържала „голям брой“ документи на Intel, не позволява да се приеме, че сред тези предоставени от Intel в рамките на производството в щата Делауеър повече от 145 милиона страници, не е имало документи, на които AMD е могло да поиска да се позове като уличаващи данни.

395    За изчерпателност следва да се отбележи, че съгласно направеното от жалбоподателя заявление в съдебното заседание, ако в хода на проверката на Комисията той бе поискал от AMD да разреши използването на дадена относима към случая категория документи, то AMD щяло почти неминуемо да обърне внимание, че при отправено от Intel искане за определени документи на AMD, последното ще пожелае тогава към преписката на Комисията да бъдат добавени голям брой допълнителни документи в подкрепа на своята жалба. Това заявление обаче не съответства на твърдението на жалбоподателя, изложено в отговора на писмените въпроси, че преди да бъде прието обжалваното решение, AMD не е имало интерес от реципрочност.

396    Жалбоподателят няма основание да упреква Комисията и за непредставянето от нея на актуално доказателство в подкрепа на нейната хипотеза, че при условията на реципрочност AMD би се отнесло благосклонно към подадено в хода на разследването искане от Intel. Всъщност Комисията не трябва да доказва, че AMD би разрешило на Intel да използва документите на AMD от Делауеър, а жалбоподателят трябва да докаже, че не е могъл да получи това разрешение, въпреки че е предприел всички необходими за това стъпки.

397    Като се има предвид, че не е изключено, че AMD би дало разрешение на жалбоподателя за използването на документите на AMD от Делауеър, жалбоподателят е трябвало да поиска такова разрешение. Той очевидно не е бил освободен от това задължение само поради обстоятелството, че AMD е могло да поиска предоставянето на реципрочно разрешение. Жалбоподателят упреква Комисията, че е приела обжалваното решение въз основа на непълна преписка. В това отношение следва да се посочи, че е можело преписката на Комисията да бъде много по-пълна, ако е съдържала освен документите на AMD от Делауеър, за които жалбоподателят счита, че го оневиняват, и предоставените от Intel документи в рамките на производството в щата Делауеър, за които пък AMD счита, че го оневиняват. Жалбоподателят не може, от една страна, да се ползва от ограничителното разпореждане, тоест AMD да не може да предостави на Комисията евентуално уличаващи документи измежду документите, които са представени от Intel в рамките на производството в щата Делауеър, а от друга страна, да избегне неблагоприятните последици от това разпореждане, като изиска Комисията сама да се снабди от AMD с евентуално оневиняващите документи измежду документите, които AMD е представило в рамките на производството в щата Делауеър.

398    Също така жалбоподателят твърди, че в отсъствието на законодателна разпоредба, която да изисква изчерпването на всички средства за защита по административен ред, налагането на такова изискване би ограничило неправилно правото на защита, при което цитира заключението на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 388 по-горе (точка 38).

399    По делото, по което е постановено това решение, Комисията отказва на жалбоподателя достъп до отговорите на други страни в процедурата на изложението на възраженията. Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на достъп до преписката. Комисията преценява, че жалбоподателят няма основание да твърди, че е нарушено правото му на защита. В това отношение Комисията се позовава на обстоятелството, че жалбоподателят по делото не е изчерпал способите за защита срещу отказа да му се даде търсеният достъп, тъй като не се е обърнал към служителя по изслушването. Генералният адвокат Mazák предлага да се отхвърлят тези доводи, считайки че в отсъствието на каквато и да е законодателна разпоредба, която конкретно да изисква заинтересованата страна да употреби средствата си за съдебна защита в хода на административната процедура пред Комисията, налагането на такова изискване би ограничило неправилно правото на защита на тази страна и би ѝ отказало пълния достъп до правосъдие (заключение на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 388 по-горе, точка 38).

400    Комисията подчертава, че становището на генералния адвокат Mazák противоречи на съдебната практика, а именно на Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия (T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точки 51—53).

401    В случая не е необходимо да се разглежда въпросът дали трябва да се приемат доводите на генералния адвокат Mazák. Обстоятелствата в основата на настоящото производство всъщност са различни от тези, които са в основата на дело Knauf Gips. В него е бил повдигнат въпросът дали жалбоподателят е бил задължен да изчерпи средствата за защита, с които е разполагал в административната процедура пред Комисията, срещу отказ на Комисията да му предостави достъп до документи на нейно разположение, а именно до дадените от други страни отговори на изложението на възраженията.

402    Въпросът, който се поставя в случая, не е за изчерпването на средствата за защита срещу решение на Комисията, а за това дали евентуалното задължение на Комисията да се снабди с документите на AMD от Делауеър се обуславя от това самият жалбоподател да е положил усилия за получаване от AMD на разрешение за използване на тези документи. Това наистина е така, тъй като задължението на Комисията да се снабди с документи по искане на разследвано предприятие трябва да се сведе до изключителни случаи, при което е необходимо съответното предприятие да не може само да предостави тези документи на Комисията (вж. точка 375 по-горе).

403    Следва да се подчертае, че не става въпрос да се ограничи определено право на жалбоподателя, основано на правото му на защита, чрез изискването да бъдат изчерпани средствата за защита срещу отказ на Комисията да предостави това право. Напротив, става дума за определяне на обхвата на евентуалното право, с което жалбоподателят разполага, за събиране от страна на Комисията на конкретни доказателства, представляващи определени документи.

404    Тъй като не е изключено евентуално при условията на реципрочност, че AMD би дало разрешение на Intel за предоставяне на Комисията на документите на AMD от Делауеър, Intel е следвало да се опита да получи това разрешение. Освен това не е необходимо да се разглежда въпросът дали е било вероятно да се получи положителен отговор на подадено до съда на Делауеър искане от Intel за снемане на поверителността на тези документи.

405    От посоченото по-горе следва, че Комисията не е била длъжна да се снабди с документите на AMD от Делауеър, тъй като жалбоподателят не е доказал невъзможността да получи от AMD разрешение за използването на тези документи.

 2) Относно значението на документите за защитата на жалбоподателя

406    От Списъка е видно, че документите или категориите документи, с които жалбоподателят е приканил Комисията да се снабди, се отнасят до затрудненията, свързани с производствените мощности на AMD (точки 1—9 от Списъка), до допуснатите от него нередности в хода на изпълнението (точки 10—33 и 85 от Списъка), до неговата стратегия за високи цени в Европа (точки 34 и 35 от Списъка), до неговите слаби технически и търговски достижения, и липсата на доверие към него като доставчик (точки 36—57, 83 и 84 от Списъка), до честите индустриални практики (точки 58—63 от Списъка), до обстоятелството, че Intel и AMD са се конкурирали помежду си (точки 64—82 от Списъка), и до данните, отнасящи се до критерия AEC (точки 86 и 87 от Списъка).

407    Следва да се посочи, че документи, отнасящи се до затрудненията, свързани с производствените мощности на AMD, до допуснатите от него нередности в хода на изпълнението, до неговата стратегия за високи цени в Европа и до неговите слаби технически и търговски достижения, за които твърди жалбоподателят, са могли да имат отношение към доказването на обстоятелството, че клиентите на това дружество са имали основателни търговски мотиви да се снабдяват от Intel, а не от AMD. Трябва обаче да се посочи, че дори да бъде установено наличието на подобни основателни търговски мотиви, това не позволява да се отхвърлят доказателствата, на които се позовава обжалваното решение и с които се доказва наличието на изключителни отстъпки и „голи“ ограничения (вж. точки 540—543 и 1096—1101 по-долу). Освен това, що се отнася до квалифицирането на посочените в обжалваното решение практики като злоупотреба, следва да се посочи, че Комисията не следва да доказва нито конкретни последици от тези практики, нито наличието на причинно-следствена връзка между тях и търговските решения на OEM (вж. точки 104 и 212 по-горе).

408    Следва да се напомни също така, че възможното влияние на други мотиви за избора да се осъществява снабдяване изключително или почти изключително от жалбоподателя не изключва вероятността приложените практики, във връзка с които е прието обжалваното решение, да са могли да бъдат също отчетени от клиентите при вземането на решения от тяхна страна.

409    Следователно по отношение на категориите документи, изброени в точка 407 по-горе, не е изпълнено условието документите, с които предприятието изисква Комисията да се снабди, да бъдат евентуално от съществено значение за неговата защита.

410    Във връзка с това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, който е изведен от възможността разследваното предприятие да може самò да избира своята защита. Всъщност ползата за защитата на предприятието следва да се преценява обективно, при което, ако разследвано предприятие погрешно счита, че някои доводи са много релевантни за неговата защита, Комисията не би могла да бъде задължена да се снабдява с документи, които според това предприятие могат да потвърдят неговите доводи.

411    Що се отнася до честите индустриални практики, за които твърди Intel, трябва да бъде посочено следното.

412    Точки 58—60 от Списъка се отнасят до честите индустриални практики, които са свързани със споразуменията за финансова помощ, сключени между производители на CPU и търговци на дребно на компютри. Във връзка с това следва да се подчертае, че упрекът спрямо Intel в обжалваното решение не се отнася до обстоятелството, че то е сключило споразумения за финансова помощ с MSH, а до обстоятелството, че финансовият стимул е бил обвързан с условието за изключителни права. Следователно не са могли да бъдат оневиняващи за жалбоподателя документите, които доказват, че споразуменията за финансова помощ са често практикувани в индустрията. Фактът, че други търговци на дребно са могли да сключват споразумения за финансова помощ едновременно с Intel и с AMD, не може да оспори обстоятелството, че доказателствата, на които се основава Комисията в обжалваното решение, доказват наличието на условие за изключителни права в споразуменията между Intel и MSH (вж. точка 1487 по-нататък).

413    Точки 61—63 от Списъка се отнасят до документи, които съгласно даденото пояснение под заглавие „Относимост на липсващите документи към [изложението на възраженията от 2007 г./допълнителното изложение на възраженията от 2008 г.]“, са били релевантни с оглед на агресивната тактика на AMD, доколкото са били „показателни за настървения конкурентен климат и са помогна[ли] за изясняването на обстоятелството, че конкурентните стратегии на Intel са били част от основаната на качествата конкуренция в рамките на силно конкурентния пазар“. Във връзка с това следва да се посочи, че ако агресивните тактики са били обичайни в отнасящата се до CPU индустрия, това не може да постави под съмнение нито доказателството за наличието на изключителни отстъпки и „голи“ ограничения, нито тяхната квалификация като злоупотреба. Също такъв е случаят с наличието на „конкурентен климат“. Това обстоятелство би могло поне да докаже липсата на действително възпрепятстване на конкуренти. То обаче не би могло да оспори нито наличието на разглежданите в обжалваното решение практики, нито тяхната способност да ограничават конкуренцията.

414    Що се отнася до обстоятелството, че било необходимо Intel да се конкурира (точки 64—82 от Списъка), трябва да се посочи следното.

415    Точка 64 от Списъка се отнася до положението на конкретен OEM, за който не е било констатирано нарушение в обжалваното решение. Поради това не са могли да бъдат оневиняващи за Intel документите, които според жалбоподателя биха могли да докажат, че спрямо такъв OEM AMD не е било възпрепятствано да се конкурира с Intel.

416    Точки 65—71 от Списъка се отнасят до документите, които според жалбоподателя имат отношение към доказването на обстоятелството, че „AMD и Intel са се конкурирали, колкото са могли, за възможността да търгуват с Lenovo, което показвало наличието на основана на качествата конкуренция в рамките на силно конкурентен пазар“. Жалбоподателят е поискал Комисията да се снабди от AMD с документи относно направените от AMD оферти на Lenovo и относно преговорите между тези предприятия. Във връзка с това обстоятелството, че AMD е направило оферти на Lenovo и едновременно с това е водило преговори с него, не може да постави под съмнение нито доказателството за наличието на практиките на Intel по отношение на Lenovo, за които се отнася обжалваното решение, нито тяхната способност да ограничават конкуренцията. Всъщност само обстоятелството, че Lenovo е водило преговори с AMD, не изключва нито че Lenovo е получавало финансови стимули, обвързани с условието да отложи пускането на пазара на снабдените със CPU на AMD изделия и с условието да се снабдява изключително от жалбоподателя, нито изключва влиянието на тези стимули върху търговските решения на Lenovo (вж. точки 530 и 1089 по-долу).

417    Точки 72—82 от Списъка се отнасят до документите, които според жалбоподателя имат отношение към доказване на обстоятелството, че „AMD и Intel са се конкурирали за възможността да търгуват с MSH, при това, ако AMD е искало да се конкурира за този пазар, равенството на условията е било налице“. Жалбоподателят е поискал Комисията да се снабди от AMD с документите от 2002 г. и 2004 г. относно направените от AMD оферти на германското дружество Media Markt, свързани с проявения от MSH интерес за закупуване на снабдени със CPU на AMD изделия и със съответните оферти на AMD, както и документите относно офертите на AMD към други търговци на дребно. Във връзка с това следва да се констатира, че отправянето на оферта от страна на AMD и на Media Markt, както и обстоятелството, че MSH е обмисляло да закупи снабдени със CPU на AMD изделия, не поставят под съмнение нито доказателството за наличието на практиките на Intel спрямо MSH, за които се отнася обжалваното решение, нито тяхната способност да ограничават конкуренцията. Всъщност само обстоятелството, че AMD е направило оферти на Media Markt, и обстоятелството, че MSH е възнамерявало да закупи снабдени със CPU на AMD изделия, не изключва нито че MSH е получило финансови стимули, обвързани с условието да продава изключително снабдени със CPU на Intel изделия, нито че тези стимули са повлияли на търговските решения на MSH (вж. точки 530 и 1089 по-нататък). Направените от AMD оферти към други търговци на дребно не поставят под съмнение изводите в обжалваното решение поради доводите, изложени в точка 412 по-горе.

418    Що се отнася до данните, свързани с прилагането на критерия AEC (точки 86 и 87 от Списъка), достатъчно е да се припомни, че в случая критерият AEC не е релевантен (вж. точки 142—166 по-горе).

419    От посоченото по-горе следва, че никой от документите или от категориите документи, посочени в Списъка, не са имали такова значение за защитата на жалбоподателя, че Комисията да е била длъжна да се снабди с тях.

420    Също така, след като спорът между жалбоподателя и AMD е бил уреден по делото в щата Делауеър, той е приложил към репликата си нови документи, на които се позовава и които цитира в точки 298—304 от нея, считайки че тези документи го оневиняват. Документите обаче не могат да оспорят изводите, до които е достигнала Комисията, без да е необходимо произнасяне по тяхната допустимост, която Комисията оспорва.

421    Във връзка с това следва да се посочи, че критерият за преценка не е свързан с това дали някои от документите на AMD от Делауеър са били оневиняващи, доколкото въпросът, който се поставя в случая, не се отнася до отказ за предоставяне на достъп до преписката, а е свързан със задължението на Комисията да проведе разследването надлежно и безпристрастно. Наличието на задължение за Комисията да се снабди с определени документи трябва да се разглежда с оглед на определените в точки 374—382 по-горе условия, и по-специално с оглед на условието да е било вероятно в рамките на административната процедура тези документи да са имали съществено значение за защитата на съответното предприятие.

422    За изчерпателност по отношение на съдържанието на тези документи следва да се посочи следното.

423    Жалбоподателят твърди по-конкретно, че съгласно тези документи AMD не е постигнало успех пред Dell, тъй като Dell било обезпокоено от неспазването на поетите от AMD обещания по отношение на резултатите, че AMD е признало валидността на търговските съображения на Dell да не се снабдява от него и че Dell е настояло да поддържа отношенията си с AMD. Във връзка с това следва да се подчертае, че наличието и на други мотиви на Dell да не се снабдява от AMD не изключва нито доказателството за съществуването на изключителни отстъпки, нито изключва тяхната способност да ограничават конкуренцията (вж. точки 540—546 по-долу). По същия начин обстоятелството, че Dell е продължило да поддържа отношения с AMD и постоянно е преценявало възможността да се снабдява от него, не поставя под съмнение съществуването на изключителна отстъпка (вж. точка 530 по-долу).

424    Жалбоподателят твърди също така, че съгласно единия от разглежданите документи [поверително] от HP е обърнал внимание на AMD, че „неуспехите [на AMD пред HP] не са имали нищо общо с Intel“. Във връзка с това следва да се констатира, че Комисията е доказала надлежно съществуването на изключителни отстъпки и „голи“ ограничения, което следва от точки 673—873 по-долу. Цитираният от Intel документ може само да потвърди обстоятелството, че по време на проведена с AMD среща HP е отричало възможната връзка между поведението на Intel и неуспехите на AMD пред HP. Това обстоятелство не може да постави под съмнение доказателствата, които ясно установяват наличието на изключителните отстъпки и „голите“ ограничения. С оглед на това следва да се подчертае, че HP е имало интерес да не разкрива пред AMD неписаните условия от неговите споразумения с Intel.

425    Също така разменените в рамките на AMD разсъждения относно причините за неговите неуспехи, както и вътрешните писма на AMD относно качеството на неговите изделия и неговата репутация, не могат да поставят под съмнение наличието на изключителните отстъпки и „голите“ ограничения. Те биха могли най-много да са показателни за обстоятелството, че клиентите също са могли да имат други мотиви да осъществяват доставки от Intel.

 3) Относно пропорционалността на искането

426    Следва да се посочи, че повечето точки в Списъка не се отнасят до конкретни документи, а до категории документи.

427    С основание Комисията подчертава, че ако бе уважила всички искания на жалбоподателя и бе поискала от AMD да представи всички изброени в Списъка категории документи, AMD е могло да представи огромно количество документи. Следва да се посочи, че според самия жалбоподател AMD е представило около 45 милиона страници доказателства в рамките на делото в щата Делауеър. Ако например Комисията бе поискала от него да представи „всички документи на AMD относно затрудненията, свързани с производствените мощности на AMD“ (точки 1—3 от Списъка), AMD е могло да предостави на Комисията огромно количество документи. Същото се отнася например и до „всички документи на AMD, свързани с прогнозите за неговите продажби и тяхната стойност“ (точки 6—9 от Списъка), до „всички документи на AMD, свързани с допуснатите от него нередности в областта на доставките и дизайна“ (точки 10—12, 16—24, 33 и 52—56 от Списъка), до „всички документи на AMD, свързани с неговите резултати и възприятието на неговите клиентите в сегмента на предприятията“ (точки 13, 37—43 и 57 от Списъка) или „в сегмента на мобилните устройства“ (точки 48—49 и 51 от Списъка).

428    Разследването на Комисията е можело да бъде забавено значително, ако тя бе поискала представянето на всички документи, попадащи в тези обширни категории, бе разгледала представените документи, бе предоставила достъп на жалбоподателя до тях и бе приела неговите становища във връзка с тях.

429    Поради това Комисията основателно е приела, че в неговата цялост искането на Intel е непропорционално спрямо евентуалната добавена стойност, която тези документи са могли да имат, предвид документите, с които тя вече е разполагала.

430    Комисията е имала основание да вземе предвид и обстоятелството, че процедурата се е намирала в напреднал стадий в момента, в който жалбоподателят е поискал тя да се снабди с допълнителните документи, както и че приемането на обжалваното решение е можело да бъде значително забавено, ако тя бе уважила искането на жалбоподателя.

431    Както Комисията подчертава, доводите на жалбоподателя означават да се предостави на разследваното предприятие, а не на Комисията, правомощието за преценка на начина, по който използваните ресурси биха осигурили ефикасното прилагане на правото на конкуренцията.

432    Накрая следва да се посочи, че с писмо от 21 май 2008 г. след публикуването в интернет на съставени от жалбоподателя и от AMD подготвителни писмени становища в рамките на производството в щата Делауеър, Комисията е отправила искане до жалбоподателя и до AMD да ѝ предоставят всички документи, които са съставени или получени от тях и които са били цитирани в съответните техни подготвителни писмени становища (вж. точка 340 по-горе).

433    Както Комисията подчертава, с определение от 28 март 2008 г. съдът на Делауеър е посочил, че тези подготвителни писмени становища трябва да съдържат по отношение на двете страни „основните фактически обстоятелства в подкрепа на всяко тяхно твърдение или всяка част от тяхната защита“.

434    Следователно Комисията е могла да предположи, че страните са ѝ предоставили както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, за които са считали, че са най-относими. Комисията е можела да предположи, че е направила необходимото, за да получи достатъчно пълна картина по случая, като е изискала от Intel и от AMD да представят документите, които те са цитирали в съответните техни подготвителни писмени становища.

435    Във връзка с това следва да се напомни, че в случая възниква въпросът за спазването от Комисията на нейното задължение да осъществи разследване по материалите в преписката надлежно и безпристрастно (вж. точка 358 по-горе). След като е изискала всички документи, посочени от жалбоподателя и от AMD в съответните техни подготвителни писмени становища, Комисията не би могла да бъде упрекната, че е провела разследването пристрастно.

 г) Извод по отношение на оплакването

436    От всичко изложено по-горе следва, че оплакването относно отказа на Комисията да се снабди с някои документи на AMD трябва да се отхвърли. Жалбоподателят всъщност е трябвало да се опита да получи разрешение от AMD за разкриване пред Комисията на документите на AMD от Делауеър. Тъй като определените в точки 374—382 по-горе условия са кумулативни, то фактът, че жалбоподателят не е направил това, е достатъчен, за да се отхвърли оплакването. Освен това Комисията не е била длъжна да се снабдява с документите на AMD от Делауеър, тъй като не е имало вероятност те да бъдат от съществено значение за защитата на жалбоподателя. Също така Комисията е можела с основание да приеме, че в неговата цялост искането на Intel е непропорционално спрямо евентуалната добавена стойност, която тези документи биха могли да имат, предвид документите, с които тя вече е разполагала. Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът дали жалбоподателят е могъл да идентифицира по-точно документите, с които е искал да се снабди Комисията.

 Г – Грешки при преценката по отношение на практиките, приложени спрямо различните OEM и спрямо MSH

 1. Dell

[…]

 а) Преценка на изложените в обжалваното решение доказателства за изпратено от Intel до Dell съобщение, сочещо, че равнището на отстъпките MCP е било обвързано с условие за изключителност

[…]

 3) По останалите доводи на жалбоподателя

[…]

 3.2) По довода, изведен от твърдението, че Комисията не може да се позовава на вътрешните прогнози на клиент, за да докаже нарушение на член 82 ЕО

519    Жалбоподателят, подкрепен от ACT, твърди, че в обжалваното решение Комисията погрешно се е основала на вътрешните прогнози на Dell. Според жалбоподателя твърдението, че Dell е уверено в обосноваността на равнището на отстъпките MCP с оглед на неговото положение на изключителен продавач на Intel, е юридически несъстоятелно предвид принципа на правна сигурност. Отговорността на предприятието с господстващо положение не можела да бъде обосновавана с увереността на неговите клиенти. Във връзка с това в съдебното заседание жалбоподателят уточни по същество, че е невъзможно да се прави извод за наличието на присъщо на жалбоподателя поведение въз основа на вътрешните за даден клиент прогнози, тъй като тези прогнози биха могли да се окажат неразумни.

520    В съдебното заседание ACT посочва, че виждането на Комисията за наличието на злоупотреба е обосновано от нея с вътрешните преценки на Dell, което се потвърждавало от обстоятелството, че поведението на жалбоподателя не се е променило нито в началото, нито в края на визирания в обжалваното решение период на нарушение. Според ACT, за да възприеме началото и края на периода на нарушение, Комисията се е основала само на възникването и на края на вътрешните спекулации в Dell относно последиците от евентуално решение за частично снабдяване от AMD. На въпрос на Общия съд относно изложения от него довод ACT уточнява, че не поддържа необходимостта от намаляване на възприетия в обжалваното решение период на нарушението, но само счита, че аргументацията на Комисията за съществуването на злоупотреба се основава на вътрешни за Dell спекулации.

521    Следва да се посочи, че в настоящото дело поради липсата на формално условие за изключителни права Комисията се е основала на вътрешните прогнози на Dell, за да установи, че в разглеждания период жалбоподателят de facto е уведомил Dell за обвързването с такова условие на равнището на отстъпките MCP. Този подход не би могъл да се оспори, тъй като чрез него Комисията е взела предвид очакванията на клиент на жалбоподателя единствено за да докаже характерно за жалбоподателя поведение.

522    Наистина в Решение на Съда по дело Deutsche Telekom, точка 98 по-горе (точки 198 и 202), и в Решение по дело TeliaSonera, точка 88 по-горе (точки 41 и 44), Съдът потвърждава, че за да се прецени законността на прилаганата от предприятие с господстващо положение ценова политика, по принцип следва да се изхожда от ценови критерии, основани на направени от самото господстващо предприятие разходи, както и че подобен подход е основателен още повече, тъй като е в съответствие и с общия принцип на правна сигурност, доколкото отчитането на разходите и цените на предприятието с господстващо положение му позволяват да прецени законосъобразността на собственото си поведение.

523    Тази съдебна практика обаче, макар да ограничава правните критерии, които биха могли да бъдат взети предвид при преценката на законосъобразността на дадена ценова политика, фактически не пречи на Комисията да вземе предвид вътрешните за даден клиент очаквания, за да докаже характерно за предприятието с господстващо положение поведение. В дадения случай упрекът за наличието на злоупотреба с господстващо положение от правна гледна точка се основава на обстоятелството, че жалбоподателят е приложил схема на отстъпки, чието равнище фактически е било обвързано с условие за изключителност. Следователно този упрек се основава изключително на поведение, което е характерно за жалбоподателя и с което самият той е следвало да бъде запознат. От друга страна той не се основава на вътрешните прогнози на Dell, с които Комисията си е послужила само за да докаже фактическото наличие на разглежданата практика.

524    По същите съображения следва да се отхвърли доводът на ACT, че за да възприеме началото и края на периода на нарушение, Комисията се е основала само на възникването и на края на вътрешните спекулации в Dell относно последиците от евентуално решение за частично снабдяване от AMD. Всъщност, щом в обжалваното решение Комисията е оспорила характерно за жалбоподателя поведение, нищо не е пречело тя да се позове на вътрешните прогнози на Dell, за да приеме моментите на началото и края на това поведение.

525    Накрая следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че е невъзможно да се прави извод за поведение на жалбоподателя въз основа на вътрешни за даден клиент прогнози, тъй като тези прогнози биха могли да се окажат нереалистични. Вярно е, че по принцип е възможно жалбоподателят да опровергае доказателството, представено в обжалваното решение от Комисията, като докаже, че вътрешните прогнози на Dell, въз основа на които Комисията е направила извод за прилагане от страна на жалбоподателя на изключителна отстъпка, са били нереалистични и поради това не са били следствие от поведението на жалбоподателя. Въпреки това в дадения случай жалбоподателят не е доказал това обстоятелство. Напротив, фактът, че вътрешните прогнози на Dell съвпадат със съдържанието на вътрешните документи на Intel и с това на електронното писмо от 7 декември 2004 г. (вж. точки 505—515 по-горе), потвърждава, че тези прогнози не са били нереалистични, а са били основани именно на данните, които жалбоподателят е съобщил на Dell.

 3.3) По довода, изведен от необходимостта Комисията да докаже, че отстъпките MCP действително са щели да бъдат намалени непропорционално при решение на Dell да се снабдява частично от AMD

526    Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията погрешно е пропуснала да докаже, че отстъпките MCP биха били ефективно намалени по непропорционален начин при решение на Dell да се снабдява частично от AMD. В частност, вътрешните документи на Dell не отчитали действително внесените изменения в отстъпките на Dell. По-скоро те съдържали хипотези относно това какво би се случило, ако Dell бе решило да се снабдява от AMD.

527    Следва да се посочи, че антиконкурентният заряд на дадена изключителна отстъпка се основава на обстоятелството, че тя може да подтикне клиента да се насочи към изключително снабдяване (вж. в този смисъл Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, точка 90 и Решение на Съда по дело British Airways, точка 74 по-горе, точка 62). Съществуването на подобен стимул обаче не зависи от това дали отстъпката действително се намалява или премахва в случай на нарушение на условието за изключителни права, с което е свързано неговото предоставяне (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Tomra, точка 72 по-горе, точка 300). В това отношение е достатъчно всъщност предприятието с господстващо положение да дава вид пред клиента, че това би се случило. Важни са обстоятелствата, чието настъпване клиентът е следвало да очаква към момента на заявяване на поръчките, в съответствие с указанията на предприятието с господстващо положение, а не е важна действителната реакция на последното спрямо решението на клиента да промени своя източник на снабдяване.

[…]

 3.6) По довода, изведен от това, че Dell се е снабдявало изключително от жалбоподателя по съображения, напълно несвързани със страх от непропорционално намаляване на отстъпките в случай на снабдяване от AMD

539    Жалбоподателят твърди, че Dell се е снабдявало изключително от него по съображения, които са напълно несвързани със страх от непропорционално намаляване на отстъпките в случай на снабдяване от AMD. Първо, Dell направило избор да закупува CPU изключително от Intel поради неговия нискоценови търговски модел и поради по-ниската цена на изключителното снабдяване от Intel. Второ, Dell счело, че CPU на Intel са поначало с по-високо качество от това на CPU на AMD, и че Intel има по-голям капацитет като доставчик. Трето, Dell се обезпокоило за „устойчивия характер на пътната карта [на AMD] и за здравето на екосистемата на чипсетовете [на AMD]“. Четвърто, Dell се усъмнило доколко надеждно е AMD като доставчик. Пето, Dell достигнало до извода, че снабдяването от AMD ще доведе до значителни логистични проблеми. Шесто, Dell имало опасения относно неспособността на AMD да задоволи изискванията му за значителни обеми.

540    Във връзка с това следва да се посочи, първо, че доводите на жалбоподателя са ирелевантни, доколкото имат за цел да опровергаят доказателството за това, че жалбоподателят е уведомил Dell, че равнището на отстъпките MCP е обвързано с условие за изключителност.

541    Всъщност с тези доводи жалбоподателят се опитва да обясни отношенията на изключителност между него и Dell през разглеждания период, като изтъква причини, различни от предоставянето на изключителни отстъпки. В обжалваното решение обаче Комисията не твърди, че е имало изключителни отстъпки само заради наличието на отношения на изключителност между жалбоподателя и Dell, така че, за да отхвърли това доказателство, жалбоподателят да може да се ограничи до това да даде алтернативно обяснение. Напротив, позовавайки се в частност на вътрешните документи на Intel и на Dell, на дадения по реда на член 18 отговор на Dell, както и на електронното писмо от 7 декември 2004 г., Комисията установява с точни и съгласувани доказателства, че жалбоподателят е уведомил Dell за обвързаността на равнището на отстъпките MCP с условието за изключително снабдяване (вж. точки 446—515 по-горе). Доводите на жалбоподателя за мотивите на Dell за неговото изключително снабдяване, за които твърди, че не са свързани със страх от намаляване на отстъпките, все пак не са пряко свързани с приетите в обжалваното решение доказателства. Те се свеждат по-скоро до непрякото им оспорване чрез алтернативно обяснение за наличието в разглеждания период на взаимоотношение между жалбоподателя и Dell, свързано с изключителни права. Подобно непряко оспорване съвсем не е достатъчно, за да се отхвърли доказателствената стойност на приетите в обжалваното решение доказателства.

542    Освен това съгласно съдебната практика, когато Комисията се основава на доказателства, които по принцип са достатъчни за установяване на наличието на нарушение, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне възможността за настъпване на дадено обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на посочените доказателства, за да възникне задължение за Комисията да поеме тежестта да докаже, че това обстоятелство не е можело да засегне доказателствената стойност на доказателствата. Напротив, освен ако подобно доказателство не е можело да бъде предоставено от съответното предприятие поради поведението на самата Комисия, съответното предприятие трябва да установи надлежно, от една страна, наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга страна, че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията (Решение по дело E.ON Energie/Комисия, точка 67 по-горе, точка 56).

543    Следва да се приеме обаче, че чрез посочването на алтернативно обяснение за наличието на взаимоотношение между жалбоподателя и Dell, свързано с изключителни права, жалбоподателят не е поставил под съмнение обстоятелството, че равнището на отстъпките MCP е било обвързано с условие за изключителни права. Дори ако жалбоподателят бе успял да докаже, че Dell се снабдява от него изключително поради изложените от жалбоподателя причини, това не би поставило под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които Комисията се е основала, за да установи наличието на изключителни отстъпки. Всъщност посоченото от жалбоподателя доказателство би позволило само да се опровергае причинно-следствената връзка между изключителната отстъпка, чието наличие е било доказано надлежно в обжалваното решение, и решението на Dell да се снабдява изключително от жалбоподателя. С него обаче не би могло да се отхвърли съществуването на изключителната отстъпка като такава.

544    Следователно доводите на жалбоподателя са ирелевантни, доколкото имат за цел да опровергаят доказателството за това, че жалбоподателят е уведомил Dell, че равнището на отстъпките MCP е обвързано с условие за изключителност.

545    Второ, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя са ирелевантни и доколкото имат за цел да оспорят правната квалификация като злоупотреба на разглежданата практика на изключителни отстъпки. В това отношение следва да се напомни, че квалифицирането като злоупотреба на дадена изключителна отстъпка не изисква доказването нито на конкретни последици върху пазара, нито на причинно-следствена връзка (вж. точки 103 и 104 по-горе). Подобна отстъпка е незаконна поради нейната способност да ограничава конкуренцията. Дори да се предположи, че жалбоподателят е успял да обори наличието на причинно-следствена връзка между предоставянето на изключителните отстъпки и решението на Dell да се снабдява изключително от него, това не би поставило под съмнение присъщата на отстъпките MCP способност да ограничават конкуренцията. Всъщност всяко финансово предимство, чието предоставяне зависи от условието за изключителност, по необходимост може да подтикне клиента да се насочи към изключително снабдяване, като е без значение дали клиентът би се снабдявал изключително от предприятието с господстващо положение и при липсата на изключителна отстъпка.

546    Следователно, трябва да се приеме, че са ирелевантни доводите на жалбоподателя за наличието на други причини, поради които Dell се е снабдявало изключително от него в разглеждания в обжалваното решение период. С тях изобщо не може да се опровергае нито доказателството за наличието на изключителна отстъпка, нито нейната правна квалификация като злоупотреба. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглежда тяхната основателност и без да е необходимо произнасяне по въпроса дали жалбоподателят е доказал надлежно, че Dell се е снабдявало изключително от жалбоподателят само по съображения, различни от наличието на изключителна отстъпка.

[…]

 в) Среща с г‑н D1 от Dell

 1) Доводи на страните и процедура

601    Жалбоподателят упреква Комисията, че е нарушила правото му на защита, като не е съставила адекватен протокол на проведената на 23 август 2006 г. среща между представители на службите на Комисията и [поверително] г‑н D1. Комисията допуснала организирането на тази среща само след като жалбоподателят ѝ доказал съществуването на ориентировъчния списък на темите, едновременно с това отричайки, че е бил съставян протокол. Няколко месеца по-късно служителят по изслушването признал за наличието на вътрешната записка, заявявайки при това, че ставало дума за вътрешен документ, до който жалбоподателят нямал право на достъп. Накрая, на 19 декември 2008 г. Комисията предоставила „от учтивост“ на Intel препис от вътрешната записка с множество заличени страници в нея.

602    Според жалбоподателя както от ориентировъчния списък на темите, така и от вътрешната записка следва, че срещата между Комисията и г‑н D1 е засягала ключови въпроси, свързани с Dell. Възможно било г‑н D1 да е предоставил данни, които биха могли да оневинят Intel.

[…]

 2) Преценка на Общия съд

[…]

 2.1) Относно наличието на процедурно нарушение

612    Относно това дали Комисията е допуснала нарушение на административната процедура, следва да се посочи, първо, че Комисията не е нарушила член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004. Всъщност Комисията не е била длъжна да организира срещата с г‑н D1 като формално снемане на обяснения по смисъла на тези разпоредби.

613    Съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията може да снеме обяснения от всички физически или юридически лица, които се съгласят да им бъдат снети обяснения, с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването. Член 3 от Регламент № 773/2004 обвързва проведените на основание на цитираната разпоредба изслушвания със спазването на определени формалности. Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 773/2004 в началото на разговора Комисията посочва правните основания и целта на разговора, като припомня неговия доброволен характер. Тя информира изслушваното лице и за намерението си да направи запис на разговора. Съгласно параграф 3 от същия член Комисията може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица. На изслушаното лице се предоставя копие от всеки запис за одобрение. При необходимост Комисията определя срок, в който изслушаното лице може да ѝ съобщи за евентуални поправки, които следва да бъдат направени в показанията.

614    Следва обаче да се приеме, че приложното поле на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004 не покрива всички разговори, които са свързани с предмета на провеждано от Комисията разследване. Всъщност трябва да се различават осъществяваните от Комисията формални изслушвания за снемане на обяснения в съответствие с тези разпоредби от неформалните разговори. Практическите нужди на доброто функциониране на администрацията, както и интересът от ефикасна защита на правилата на конкуренцията, оправдават предоставената на разположение на Комисията възможност за провеждане на разговори, към които не са приложими предвидените в член 3 от Регламент № 773/2004 формалности. Съображенията за процесуална икономия, както и евентуалното възпиращо действие, което би могло да има формалното снемане на обяснения върху склонността на свидетеля да предостави информация, се противопоставят на установяването на общо задължение за Комисията да прилага спрямо всеки разговор предвидените в член 3 от Регламент № 773/2004 формалности. Ако в своето решение Комисията реши да използва предоставено ѝ при неформален разговор уличаващо обстоятелство, тя трябва да го направи достъпно за предприятията, които са адресати на изложението на възраженията, като евентуално състави за целта писмен документ, който да бъде приобщен към материалите по преписката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 359 по-горе, точка 352 и Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 67). Въпреки това Комисията може да използва предоставена ѝ при неформален разговор информация по-специално за да получи по-солидни доказателства и без да разкрива на съответното предприятие тази информация.

615    От текста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, съгласно който Комисията „може да снеме обяснения“ от лице „с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването“, следва, че Комисията има свобода на преценка да реши дали да приложи спрямо даден разговор формалните изисквания на член 3 от Регламент № 773/2004. Това тълкуване на текста съответства на целта на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004. От задължението на Комисията да предостави цялата информация на разположение на изслушаното лице за одобрение следва, че предвидените формалности по член 3 от Регламент № 773/2004 имат за цел, освен да защитят изслушаното лице, най-вече да увеличат достоверността на получените показания. По този начин тези разпоредби не са приложими към всеки разговор, отнасящ се до предмета на разследването, а само до такъв, при който Комисията иска да събере както уличаващи, така и оневиняващи данни, на които тя да може да се позове като на доказателства в заключителното решение на разследването. От друга страна, тези разпоредби нямат за цел да ограничат предоставената на Комисията възможност да се възползва от провеждането на формално изслушване.

616    Това тълкуване на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004 се подкрепя и от съображение 25 от Регламент № 1/2003. В него се посочва, че разкриването на нарушения на правилата за защита на конкуренцията става все по-трудно и с цел ефективно да се защити конкуренцията е необходимо да се допълнят правомощията на Комисията за извършване на разследване. В съображението се посочва още, че Комисията следва да разполага с правомощия да разпитва всички лица, за които е възможно да разполагат с полезна информация и да записва дадените обяснения. Следователно целта на член 19 от Регламент № 1/2003 е да „допълни“ останалите правомощия за разследване, с които разполага Комисията, и да ѝ предостави „правомощието“ да разпитва и да записва. Въпреки това посочената разпоредба няма за цел да ограничи възможността Комисията да прибегне до неформални практики, като я задължи общо да поставя всеки разговор, отнасящ се до свързани с предмета на разследването данни, в зависимост от формалните изисквания на член 3 от Регламент № 773/2004 и да предоставя запис на разследваното предприятие.

617    Това тълкуване на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004 не означава, че Комисията може да решава произволно каква информация да записва при провеждането на разговор. Всъщност съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 773/2004, когато Комисията снема обяснения по реда на член 19 от Регламент № 1/2003, тя трябва в началото да информира изслушваното лице за правните основания и целта на разговора, както и за намерението си да направи запис на разговора. Това означава, че в началото на разговора Комисията трябва да вземе решение дали да проведе формално изслушване. Ако със съгласието на изслушваното лице Комисията реши да проведе такова изслушване, тя не би могла да не направи запис на определени аспекти. В такъв случай тя по-скоро е задължена да запише изцяло изслушването, независимо от обстоятелството, че член 3, параграф 3, първо изречение от Регламент № 773/2004 оставя възможност за избор на Комисията относно формàта на записване. Въпреки това в дадения случай Комисията посочва, без това да се оспорва от жалбоподателя, че срещата не е имала за цел да се събират доказателства под формата на преподписан протокол или на показания по реда на член 19 от Регламент № 1/2003, а само е трябвало да се разгледа въпросът дали има достатъчно улики за засягане на правото на конкуренцията във връзка с търговските практики на Intel спрямо Dell, както и да се проучи възможността за нови мерки на разследване по отношение на Dell. Следователно срещата между службите на Комисията и г‑н D1 не е представлявала формално снемане на обяснения по смисъла на член 19 от Регламент № 1/2003.

618    Като се има предвид, че срещата между службите на Комисията и г‑н D1 не е представлявала формално снемане на обяснения по смисъла на член 19 от Регламент № 1/2003 и също така, че Комисията не е била длъжна да провежда подобно снемане на обяснения, член 3 от Регламент № 773/2004 не намира приложение в случая, поради което доводът, който е изведен от твърдяното нарушение на установените с тази последна разпоредба формални правила, е ирелевантен.

619    Второ, що се отнася до принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права, съгласно постоянната съдебна практика този принцип въвежда задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (Решение на Общия съд по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 359 по-горе, точка 404 и Решение на Общия съд от 22 март 2012 г. по дело Slovak Telekom/Комисия, T‑458/09 и T‑171/10, точка 68). Макар да не съществува никакво общо задължение за Комисията да изготвя отчети за разискванията, които е провела с жалбоподателите или с други страни при осъществените с тях срещи или телефонни разговори (вж. в този смисъл Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 359 по-горе, точки 351 и 385, и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 614 по-горе, точка 66), то въпреки това принципът на добра администрация може в зависимост от конкретните обстоятелства по случая да задължи Комисията да предостави показанията, които е събрала (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 501).

620    Във връзка с това следва да се уточни, че наличието на задължение за Комисията да предоставя данните, които е събрала при срещи или телефонни разговори, както и естеството и обхватът на подобно задължение зависят от съдържанието на тези данни. В рамките на преписката, до която имат достъп засегнатите предприятия, Комисията е длъжна да изготвя съответстващи документи за свързаните с предмета на разследването съществени аспекти. Този извод се отнася за всички обстоятелства с определено значение, които са обективно свързани с предмета на разследването, независимо от техния уличаващ или оневиняващ характер.

621    В дадения случай, по-конкретно от вътрешната записка следва, че обсъдените при срещата теми не са засягали чисто формални въпроси, какъвто например е този за поверителността на някои данни, а въпроси, обективно свързани с разследването по същество. Освен това г‑н D1 е бил един от най-високопоставените ръководители на най-големия клиент на Intel. Накрая, както Intel посочва в съдебното заседание и в своето писмено становище от 6 март 2013 г., срещата е продължила пет часа. Тези обстоятелства са придали значимост на срещата, което е задължавало Комисията да приложи към преписката поне резюме, съдържащо — евентуално в поверителен вид, при постъпило искане за това — имената на участниците, както и кратко изложение на обсъдените теми. Като се има предвид, че Комисията не е съставила такъв документ за прилагане към преписката, до който жалбоподателят да може да поиска достъп, следва да се приеме, че тя е нарушила принципа на добра администрация.

622    При все това, предоставяйки на жалбоподателя в хода на административната процедура неповерителна версия на вътрешната записка и давайки му възможност да даде становище по този документ, Комисията е поправила този първоначален пропуск в административната процедура, поради което тя не е опорочена от нарушение. Обстоятелството, че вътрешната записка е била съставена, за да служи като справка на представителите от службите на Комисията и това, че на жалбоподателя е била предоставена само една версия, в която някои части са били заличени, не поставят под съмнение този извод. В действителност версията на вътрешната записка, която е била предоставена на жалбоподателя в хода на административната процедура, съдържа данните, които Комисията е трябвало да включи в документ, който да бъде прибавен към преписката, до която жалбоподателят е могъл да поиска достъп. В нея се съдържат имената на участниците, както и кратко изложение на обсъжданите теми.

623    Трето, следва да се отхвърли доводът, повдигнат от жалбоподателя в неговото становище от 6 март 2013 г., че Комисията е допуснала процедурно нарушение, като също така не му е разкрила в хода на административната процедура страните по вътрешната записка, които са били третирани като поверителни. Всъщност съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и член 15, параграф 2 от Регламент № 773/2004 правото на достъп до преписката не се отнася до вътрешните документи на Комисията. Това ограничение е оправдано от необходимостта да се осигури доброто функциониране на съответната институция в областта на санкционирането на нарушенията на въведените с Договора правила на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 359 по-горе, точка 394). Записката за срещата между Комисията и г‑н D1 е вътрешен документ, по отношение на който не е приложимо правото на достъп до преписката. Тя съдържа информация с произход не от г‑н D1, а от други източници, както и преценки и лични изводи на нейния автор (вж. също съображения 108 и 109 от решението на Омбудсмана). Поради това Комисията не е била длъжна да разкрива пред жалбоподателя заличените части от вътрешната записка.

624    Действително, в настоящия случай съобщаването на жалбоподателя на неповерителната версия на вътрешната записка е позволило на Комисията да поправи първоначалния процедурен пропуск, свързан с това, че тя не е съставила записка за проведената с г‑н D1 среща, която да бъде приложена към преписката, с възможност жалбоподателят да поиска достъп до нея. Това съобразяване с административната процедура обаче не е изисквало вътрешната записка да бъде предоставяна изцяло на жалбоподателя. Като се има предвид, че предоставената на жалбоподателя редакция на вътрешната записка е била само препис от записката, която е трябвало да се приложи към преписката и да съдържа изложената от Комисията информация, то Комисията не е била длъжна да предоставя на жалбоподателя по-широк достъп до вътрешната записка.

625    От всичко изложено по-горе следва, че административната процедура не е опорочена от нарушения.

 2.2) Относно възможните последици от допуснато процедурно нарушение за законосъобразността на обжалваното решение

 i) Предварителни бележки

626    За изчерпателност следва да се разгледа въпросът дали може да се отрази на законосъобразността на обжалваното решение едно хипотетично нарушение на административната процедура, което би следвало от нарушението на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004, от непоправянето на нарушение на принципа на добра администрация или от нарушението на правото на достъп до преписката. Във връзка с това следва да се посочи, че дадена процедурна нередовност би могла да доведе до отмяна на обжалваното решение само ако е от естество да засегне конкретно правото на защита на жалбоподателя и по този начин — съдържанието на това решение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 септември 2008 г. по дело Bayer CropScience и др./Комисия, T‑75/06, Сборник, стр. II‑2081, точка 131). Такъв е и случаят, при който нередовността се състои в нарушаването на принципа на добра администрация (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 декември 2009 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑476/08 P, непубликувано в Сборника, точка 35).

627    Що се отнася до нарушението на правото на достъп до преписката, съгласно съдебната практика, когато достъп до преписката, и по-специално до оневиняващи документи, се предостави на етапа на съдебното производство, засегнатото предприятие трябва да доказва не че ако бе имало достъп до документите, които не са му съобщени, решението на Комисията е щяло да има различно съдържание, а само че посочените документи са могли да бъдат полезни за неговата защита (вж. Решение на Съда от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, C‑110/10 P, Сборник, стр. I‑10439, точка 52 и цитираната съдебна практика). В подобна хипотеза засегнатото предприятие трябва да представи първоначално сведение за това, че документите, които не са му съобщени, са могли да бъдат полезни за неговата защита (вж. в този смисъл Решение по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, точка 352 по-горе, точка 256). Във връзка с това, ако Комисията се основава на преки документални доказателства, за да докаже нарушението, предприятието трябва да докаже, че обстоятелства, които са останали недостъпни в хода на административната процедура, оспорват съдържанието на тези доказателства или поне ги представят в различна светлина (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 353 по-горе, точка 133).

628    Тъй като жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на защита, като не му е предоставила тези части от вътрешната записка, които са били третирани като поверителни в хода на административната процедура, тази съдебна практика е пряко приложима в разглеждания случай. Като се има предвид, че пълната версия на вътрешната записка е била предоставена на жалбоподателя на етапа на съдебното производство, той е имал възможност да представи първоначално сведение за това, че полезни за неговата защита са обстоятелствата, които са възпроизведени в по-рано третираните като поверителни части.

629    Освен това, тъй като жалбоподателят упреква Комисията, че не е съставила адекватен протокол за срещата, трябва да се приеме, че поне в обстоятелствата по случая критериите — които са релевантни за това доколко е могло да засегне конкретно правото на защита на жалбоподателя евентуално процедурно нарушение, свързано с разглежданото обстоятелство — са същите като тези, които се изискват от съдебната практика по отношение на достъпа до преписката. Следователно жалбоподателят трябва да представи първата индиция за това, че Комисията не е предявила оневиняващи данни, оборващи по същество преките документални доказателства, на които Комисията е основала обжалваното решение или които поне ги представят в различна светлина. Не е достатъчно обаче подобна хипотеза да не може да бъде изключена.

630    Всъщност по настоящото дело, дори при липсата на поискания от жалбоподателя протокол, съдържанието на разговора между Комисията и г‑н D1 може да бъде възстановено надлежно от други източници, а именно от вътрешната записка и от документ, който съдържа отговорите на Dell в писмен вид на зададените на г‑н D1 по време на срещата устни въпроси (наричан по-нататък „допълнителният документ“). По това обстоятелство настоящото производство се различава от това, по което е постановено решение Solvay/Комисия, точка 627 по-горе (точки 61—63), на което жалбоподателят се позовава в съдебното заседание и в последвалите го негови становища, и в което Съдът е приел, че е налице нарушение на правото на защита, тъй като, отказвайки на жалбоподателя достъп до преписката в хода на административната процедура, Комисията изгубила известен брой цели папки с материали, чието съдържание не е могло да бъде възстановено, поради което не е могло да се изключи, че тези папки са могли да съдържат евентуално относими към защитата на жалбоподателя оневиняващи данни.

631    Изводът, че вътрешната записка е един от елементите, от които съдържанието на разговора между Комисията и г‑н D1 може да бъде възстановено, не се поставя под съмнение от функцията на вътрешната записка, която е да служи като справка на Комисията. Всъщност сама по себе си вътрешната записка е преследвала двойна цел. От една страна, трябвало е с нея да се отразят обективно обстоятелствата, които са от значение за Комисията в качеството ѝ на отговарящ за разследването орган. По този начин с нея са преследвани цели, присъщи за всяка обективна документация. От друга страна, вътрешната записка е дала възможност на участвалите в срещата служители на Комисията да запазят своите субективни оценки. Тези субективни оценки обаче допълват съдържащата се във вътрешната записка обективна документация, без да я оспорват. Освен това, доколкото съставената като справка записка е била предназначена за вътрешно ползване в Комисията, няма основания да се счита, че с нея се омаловажава обсъждането, което е било проведено действително.

[…]

 2. HP

[…]

 а) По изключителните отстъпки

 1) Преценка на доказателствата за условността на отстъпките, изложени в обжалваното решение

[…]

 1.1) Отговор на HP по реда на член 18

[…]

 ii) Доказателствена стойност

 Относно достоверността, присъща на предоставения по реда на член 18 отговор на HP

680    Следва да се посочи, че предоставеният по реда на член 18 отговор на HP отбелязва изрично и недвусмислено, че споразуменията HPA са били обвързани с определени неписани условия, между които и условието за 95 %.

681    Следва да се подчертае, че HP е било предприятие, явяващо се трета страна, тоест то не е било нито жалбоподател, нито разследвано от Комисията предприятие.

682    Освен това следва да се посочи, че в случая не изглежда HP да е имало какъвто и да е интерес да предоставя в това отношение неточни данни на Комисията и да обвинява неоснователно Intel.

683    Във връзка с това следва да се подчертае, че е възможно клиент на разследвано предприятие с господстващо положение да има интерес да не разкрива негово неправомерно поведение поради опасения от възможни санкции. Така в Решение на Съда по дело BPB Industries и British Gypsum, точка 89 по-горе (точка 26), Съдът е обърнал внимание на възможността предприятие с господстващо положение да приеме ответни наказващи мерки срещу клиенти, които са съдействали при провеждането на разследване от Комисията, от което прави извода, че Комисията е могла да третира като поверителни отговорите, дадени по запитвания за информация.

684    Въпреки това клиентът на предприятие с господстващо положение обикновено няма никакъв интерес да го обвинява неоснователно в антиконкурентно поведение. Напротив, клиентът, който обвинява неоснователно в антиконкурентно поведение предприятие с господстващо положение в рамките на разследване на Комисията, може да се изложи на опасност от ответни мерки от страна на това предприятие.

685    В дадения случай е малко вероятно HP, за което Intel е бил търговски партньор, който не може да бъде избегнат, да е предоставило на Комисията неточни данни, чието използване би послужило за доказване на извършено от Intel нарушение на член 82 ЕО.

[…]

690    Освен това следва да се посочи, че съгласно член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 1/2003 за предоставена от дадено предприятие неточна информация може да бъде наложена глоба. Затова предоставянето от HP на неточни данни на Комисията също е криело опасността от налагане на глоба от страна на Комисията.

691    Накрая, както бе припомнено в точка 557 по-горе, съгласно съдебната практика отговорите, дадени от името на предприятието като такова, са по-надеждни от отговора на един от неговите служители (Решение по дело JFE, точка 62 по-горе, точка 205).

692    Следователно трябва да се приеме, че твърде ясните и точни указания на HP следва да се считат за особено достоверни, тъй като HP не е имало никакъв интерес да предоставя неточна информация, която да бъде използвана от Комисията за доказването на извършено от Intel нарушение на член 82 ЕО, а също така предоставянето на неточна информация на Комисията би било свързано със сериозни рискове за HP.

[…]

 Значение на отговора на HP, предоставен по реда на член 18, за доказване на наличието на неписаните условия

717    Що се отнася до въпроса дали отговорът на HP, предоставен по реда на член 18, би могъл евентуално да бъде достатъчен сам по себе си за доказване на точността на възприетите в обжалваното решение обстоятелства относно наличието на неписаните условия в споразуменията HPA, следва да бъде посочено следното.

718    Принципът, който се налага в правото на Съюза, е този на свободата при събиране на доказателства. Единственият критерий, който има значение при преценката на представените доказателства, е те да бъдат достоверни (Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 63).

719    В съдебната практика също е уточнено по отношение на документ, използван за доказването на нарушение по член 81 ЕО, че никой от принципите на правото на Съюза не се противопоставя на възможността Комисията да се основе само на едно доказателство, при условие неговата доказателствена стойност да бъде несъмнена и ако то самостоятелно установява със сигурност наличието на разглежданото нарушение (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 354 по-горе, точка 1838).

720    По отношение на нарушенията на член 81 ЕО съдебната практика е установила правилото, че направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението, ако не бъде подкрепено от други доказателства (вж. Решение по дело JFE, точка 62 по-горе, точка 219 и цитираната съдебна практика). Също така съдебната практика уточнява, че при картел само с двама участници оспорването на съдържанието на изявлението на едно от предприятията от страна на другото предприятие е достатъчно, за да е необходимо представянето на други доказателства в негова подкрепа (Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 614 по-горе, точка 285).

721    Въпреки това подобно правило не следва да се прилага и по отношение на изявлението на предприятие, явяващо се трето лице, което не е нито жалбоподателят, нито разследваното предприятие, с което изявление се твърди нарушение на член 82 ЕО от страна на друго предприятие, в случаите когато съдържанието на това изявление се оспорва от разследваното предприятие с господстващо положение.

722    В това отношение следва да се подчертае, че установяването на общо правило е изключение от принципа на свобода при събиране на доказателствата. В случая с предприятие, което заявява, че е участвало в противоречащ на член 81 ЕО картел, подобно правило е обосновано, тъй като разследвано предприятие или предприятие, което се е разкрило пред Комисията, за да получи намаляване или освобождаване от налагането на глоба, би могло да омаловажи своята отговорност за нарушението, изтъквайки отговорността на други предприятия.

723    Положението е различно при изявления на предприятие, което, подобно на HP, е трето лице и всъщност е свидетел. Наистина, подобно предприятие може в определени случаи да има интерес да не разкрива нарушението поради опасение от ответни мерки, които предприятието с господстващо положение може да предприеме спрямо него (вж. точка 683 по-горе). Много малко вероятно е обаче предприятие като HP, за което предприятието с господстващо положение е търговски партньор, който не може да бъде избегнат, да обвини неоснователно това предприятие в поведение, представляващо нарушение на член 82 ЕО, когато няма извънредни обстоятелства, поради които това предприятие — трето лице, да би имало интерес да постъпи по този начин.

724    Поради това не е необходимо да се въвежда общо правило, съгласно което изявлението на предприятие, явяващо се трето лице, за конкретното поведение на предприятие с господстващо положение, не може изобщо да бъде достатъчно за самостоятелното доказване на обстоятелствата, които представляват нарушение на член 82 ЕО.

725    В случаи като разглеждания, при които не изглежда предприятието — трето лице, да има някакъв интерес от неоснователно обвиняване на предприятието с господстващо положение, заявлението на предприятието — трето лице, би могло поначало да е достатъчно самò по себе си за доказването на съществуващо нарушение.

726    При всички случаи предоставеният по реда на член 18 отговор на HP се потвърждава от редица други доказателства, както ще бъде обяснено по-долу.

[…]

 3. NEC

[…]

 4. Lenovo

[…]

 5. Acer

[…]

 6. MSH

[…]

 Д – По доказването на обща стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите канали на продажба

1523 Според обжалваното решение жалбоподателят е приложил обща дългосрочна стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба. В решението Комисията е мотивирала съществуването на тази стратегия, позовавайки се по същество на следните улики:

–        оспорените с обжалваното решение практики са били осъществени в непрекъснат период от време между 2002 г. и 2007 г. (вж. съображения 1740 и 1745);

–        те са били осъществени в контекста на нарастваща конкурентна заплаха от страна на AMD (вж. съображения 1741 и 149—164);

–        те са имали общи черти, като се има предвид, че всички те са имали за цел или последица възпрепятстването на AMD на пазара (вж. съображение 1745);

–        те са засегнали не само значителен брой OEM по света, но и най-значимите от стратегическа гледна точка канали за разпространение (вж. съображения 1745 и 1747);

–        те са били взаимно допълващи се (вж. съображение 1747);

–        две електронни писма от ноември 1998 г., изпратени съответно от [поверително] на жалбоподателя и от неговия [поверително] (вж. съображение 1747 и бележка под линия № 2065 (№ 2056 в неповерителната редакция);

–        жалбоподателят се опитал да прикрие антиконкурентното естество на тези практики (вж. съображения 1742 и 1743).

1524 Жалбоподателят оспорва съществуването на обща стратегия. Подобен извод бил погрешен, тъй като не бил съвместим с несвързания характер на твърденията на Комисията относно всеки един от OEM и до MSH във връзка както със съответните изделия, така и с разглеждания период. Становището на Комисията било несъвместимо с виждането на професор P3, който отхвърлил наличието на стратегия чрез позоваване на „контрапоказатели“, и по-специално на увеличението на осъществените от AMD покупки от съответните OEM. Комисията не представила никакво доказателство за съществуването на последователен и устойчив план. Електронните писма от 1998 г. не предоставяли никакво доказателство за съществуването на последователен план за възпрепятстването на AMD. Накрая, жалбоподателят оспорва, че е прикривал антиконкурентното естество на тези практики.

1525 Най-напред следва да се обърне внимание, че доказването на съществуването на обща стратегия не изисква непременно пряко доказателство за наличието на последователен антиконкурентен план. По-скоро Комисията би могла да установи, че такъв план е бил налице и посредством съвкупност от улики.

1526 По-нататък, що се отнася до уликите, на които Комисията се е основала в обжалваното решение, следва да се посочи следното.

1527 Първо, доколкото жалбоподателят се позовава на предполагаемия несвързан характер на оспорените практики, следва да се приеме, че уликите, на които Комисията се е позовала в обжалваното решение, доказват надлежно последователността на тези практики.

1528 На първо място, Комисията основателно се е позовала на факта, че нарушенията са били последователни във времето. Във връзка с това в обжалваното решение се подчертава, че оспорените практики са били съсредоточени между 2002 г. и 2005 г., и че в периода между септември 2003 г. и януари 2004 г. е имало шест конкретни злоупотреби, а това са били отстъпки или условни плащания спрямо Dell, HP, NEC и MSH, и „голи“ ограничения спрямо HP и Acer. Макар за част от 2006 г. обжалваното решение да констатира само една незаконна практика спрямо MSH, а за остатъка от 2006 г., както и за 2007 г., незаконните практики са били само спрямо MSH и Lenovo, това отслабване на общия интензитет на антиконкурентното поведение на жалбоподателя към края на целия разследван период не поставя под съмнение обстоятелството, че е налице континуитет във времето на съответните практики. Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че тези практики са били непостоянни в разглеждания период.

1529 На второ място, Комисията с основание се позовава на сходния характер и взаимното допълване между санкционираните с обжалваното решение практики. Не е убедителен обаче доводът на жалбоподателя, че несвързаният характер на нарушенията произтича от различията между съответните изделия.

1530 От една страна, оспорените с обжалваното решение практики като цяло имат сходство, тъй като всички те са имали способността да възпрепятстват AMD на световния пазар на CPU x86. Така тези практики са били свързани помежду си, доколкото всички те са се отнасяли до един и същ пазар и до един и същ конкурент на жалбоподателя.

1531 Действително според жалбоподателя неговите практики по отношение на MSH се различават от тези спрямо OEM, тъй като се отнасяли до разпространител на електронни изделия, който не е закупувал никакви CPU пряко от Intel и не е получавал истински отстъпки от Intel, а само постъпления от маркетинг. Освен това той упреква Комисията, че по отношение на твърденията, свързани с MSH, тя не е очертала нито съответния отраслов, нито съответния географски пазар.

1532 Трябва обаче да се констатира, че тези доводи не могат да лишат оспорените с обжалваното решение практики на жалбоподателя от тяхното сходство и взаимно допълване.

1533 Във връзка с това следва да се напомни, че поначало приложените спрямо OEM и MSH практики на жалбоподателя са били сходни, с тази разлика, че предоставеното на MSH плащане за изключително право не е имало за цел да възпрепятства снабдяването на даден пряк клиент на жалбоподателя от някой конкурент, а възпрепятстването на продажбата на конкурентни изделия от дистрибутор, разположен низходящо по веригата на снабдяване. Следва да се отбележи, че по отношение на MSH Комисията не е била длъжна да определя присъщия пазар на изделия или присъщия географски пазар. Всъщност практиките на жалбоподателя спрямо MSH са имали способността да ограничат конкуренцията на световния пазар на CPU x86. Лишавайки OEM от канал за разпространение на снабдените със CPU на AMD компютри, тези практики са могли да се отразят върху търсенето на CPU на AMD от страна на OEM на световния пазар на CPU x86. По този начин те са имали за цел да затруднят достъпа на AMD до този пазар (вж. точка 169 по-горе). Поради това този пазар е поне един от пазарите, засегнати от поведението на жалбоподателя спрямо MSH. Обстоятелството, че практиката на жалбоподателя спрямо MSH е могла да засегне и пазара, на който е действало MSH, не поставя под съмнение този извод. Следователно не е необходимо произнасяне по въпроса за правилното очертаване на пазара, на който е действало MSH.

1534 От друга страна антиконкурентните механизми на оспорените с обжалваното решение практики са допълващи се. Първо, що се отнася до взаимното допълване между, от една страна, отстъпките и плащанията за изключителност, и от друга страна, „голите“ ограничения, Комисията основателно посочва в съображение 1642 от обжалваното решение, че обхватът на „голите“ ограничения е по-специфичен от този на отстъпките и на плащанията за изключителност. Всъщност „голите“ ограничения са с по-кратка продължителност и са съсредоточени върху специфично изделие или поредица от специфични изделия, или върху специфични канали за разпространение, докато споразуменията за изключителни права са с по-дълга продължителност и обхващат най-малкото цели търговски сегменти. По този начин в рамките на общата стратегия „голите“ ограничения представляват тактически способи, целящи да преградят достъпа на AMD до специфични и добре обособени изделия или канали за разпространение, докато отстъпките и плащанията за изключителни права са по-стратегически инструменти, имащи за цел да преградят достъпа на AMD до цели сегменти от търсенето на OEM.

1535 Второ, що се отнася до взаимното допълване между, от една страна, предоставените на OEM изключителни отстъпки, и от друга страна, плащанията за изключителни права спрямо MSH, Комисията с основание е приела в съображение 1597 от обжалваното решение, че тези практики са били прилагани на две различни равнища по веригата на снабдяване. Дори да се предположи, че MSH е закупувало само малък брой от своите компютри от OEM, на които жалбоподателят е предоставял изключителни отстъпки, както твърди жалбоподателят, това обстоятелство не опровергава взаимното допълване между, от една страна, предоставените на OEM изключителни отстъпки, и от друга страна, предоставените на MSH плащания за изключителни права. Всъщност, подтиквайки MSH да продава изключително снабдени със CPU на Intel компютри, жалбоподателят е приложил допълнителен антиконкурентен способ, който е могъл да ограничи и търговската свобода на OEM, на които той не е предоставял изключителни отстъпки, лишавайки ги от канал за разпространение на снабдените със CPU на AMD техни компютри. По този начин жалбоподателят е създал допълнителна преграда за достъпа на AMD до пазара, която е била допълваща спрямо преградата, създадена посредством изключителните отстъпки.

1536 Второ, жалбоподателят посочва, от една страна, като показател, който оборва твърдението за стратегическия характер на неговото поведение, обстоятелството, че нарушенията са се отнасяли само до ограничена част от пазара. Във връзка с това той подчертава в съдебното заседание, че за част от 2006 г. обжалваното решение констатира само една незаконна практика спрямо MSH, а за остатъка от 2006 г., както и за 2007 г., незаконните практики са били само спрямо MSH и Lenovo (вж. точка 1528 по-горе). В допълнение той посочва, че обжалваното решение не установява Lenovo да е имало стратегическо значение, сравнимо с това на Dell и на HP. Евентуално засегнатите от неговите практики спрямо Lenovo продажби на преносими компютри в Съюза били незначителни. Такъв бил и случаят с продажбите на компютри, които евентуално са засегнати от неговите практики по отношение на MSH, ако тези продажби бъдат разгледани спрямо продажбите в световен мащаб. От друга страна, жалбоподателят обръща внимание на обстоятелството, че засегнатите OEM са увеличили покупките си от AMD в разследвания период и това увеличение е надвишавало растежа на продажбите на AMD на целия останал пазар, което било още един показател, оборващ твърдението за стратегическия характер на неговото поведение.

1537 При все това, от една страна, тъй като жалбоподателят твърди, че нарушенията са се отнасяли само до ограничена част от пазара, трябва да се отбележи, че дадена практика може да се приеме за стратегическа дори ако се отнася само до ограничена част от пазара. Всъщност в разглеждания случай стратегическият характер на поведението на жалбоподателя произтича от обстоятелството, че той се е помъчил да прегради достъпа на AMD до най-значимите канали за разпространение, а именно това са били Dell в периода между декември 2002 г. и декември 2005 г., и HP в периода между ноември 2002 г. и май 2005 г. (вж. точка 182 по-горе). Освен това, що се отнася до 2006 г. и 2007 г., следва да се приеме, че доколкото общата стратегия се е състояла в последователността на конкретните нарушения, тя не е била прекъсната от това, че нарушенията спрямо Lenovo и MSH са били по-малко значими в сравнение с нарушенията спрямо Dell и HP. Този извод се потвърждава допълнително и от обстоятелството, че MSH е имало особено стратегическо значение за разпространението на предназначените за потребителите в Европа компютри, снабдени със CPU x86 (вж. точки 183 и 1507—1511 по-горе). При всички положения следва да се напомни, че средната стойност на затворения пазарен дял е била значителна (вж. точки 187—194 по-горе).

1538 От друга страна, доколкото жалбоподателят се позовава на увеличението на закупените от OEM изделия на AMD в разследвания период, следва да се посочи, че това обстоятелство дори не би могло да докаже, че практиките на жалбоподателя не са имали последици. Ако тези практики на жалбоподателя не бяха налице, би могло да се предположи, че увеличаването на покупките от OEM на стоки на AMD е могло да бъде по-голямо (вж. точка 186 по-горе).

1539 Трето, противно на твърдението на жалбоподателя, двете електронни писмо от ноември 1998 г. също съдържат улики за стратегическия подход при осъществяването на практиките на жалбоподателя. На 27 ноември 1998 г. [поверително] от Intel записва следното: „[Б]ез всякакво съмнение в дългосрочен план бих искал да видя изделията на AMD да се разпространяват по света като изделия без марка и на ниска цена/стойност. Уличките на Пекин са прекрасни“. Също така, на 20 ноември 1998 г. [поверително] от Intel записва: „Давайки си сметка, че трябва да се справяме с конкуренцията, мисля, че би било по-добре изделията им да се продават по-малко по света, отколкото да присъстват масирано на пазара, който е най-видим и е създател на тенденциите“. Въпреки че е възможно подобни фрази сами по себе си да се приемат за търговско изказване, макар и агресивно, но което въпреки това не поражда съмнения с оглед на посочените по-горе други доказателства, двете електронни писма потвърждават, че целта на Intel е била да се ограничи достъпът на AMD до пазара. Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че двете електронни писма датират от 1998 г., тоест почти четири години преди разследвания с обжалваното решение период, не ги лишава напълно от доказателствена стойност.

1540 Четвърто, тъй като жалбоподателят оспорва да е прикривал антиконкурентното естество на своите практики, следва да се обърне внимание, че във връзка с това Комисията посочва в съображения 1742 и 1743 от обжалваното решение следните улики:

–        електронно писмо на г‑н I2, [поверително] от Intel до [поверително] от Lenovo, датирано от 18 юни 2006 г., в което се уточнява следното: „[Г‑н L1] [поверително], позволявам си преди всичко да подчертая, че информацията, която се съдържа в настоящото съобщение е много чувствителна и нейното разкриване би било много притеснително както за мен, така и за Intel. Пиша Ви с пълно доверие, като бих желал да я прочетете, след което да я унищожите, без да я споделяте с Вашия екип. […] всички програми за съобразяване с конкуренцията, които сме имали с Dell, ще бъдат отменени, тъй като с тях се въвежда конкуренция, а това създава възможности за Lenovo/Intel, които в миналото досега само съм загатвал […]“;

–        тайното естество на споразумението за изключителни права между жалбоподателя и MSH, и начинът, по който жалбоподателят е настоявал за това;

–        наличието на споразумения за отстъпки, съдържащо неписани антиконкурентни клаузи, отнасящи се до HP;

–        усилието на жалбоподателя да представи своето поведение по начин, който не е подозрителен, чрез използването на евфемизми.

1541 На първо място, що се отнася до електронното писмо от 18 юни 2006 г., жалбоподателят обяснява, че то отразява само приложените от неговия [поверително] преговорни усилия, за да убеди Lenovo да развива своите дейности при него. По всичко личало, че за жалбоподателя би било притеснително, ако трето лице, в частност Dell, научи, че при преговорите си с друг OEM той използва решението на Dell да се обърне към свой конкурент. Този довод не е убедителен. Всъщност предвид изявлението, че всички програми за равняване по конкуренцията ще бъдат отменени, тъй като Dell повежда конкуренция, електронното писмо съдържа улика, която свидетелства за това, че предоставените от жалбоподателя отстъпки на Dell са били съчетани с условие за изключителност (вж. точки 460, 463 и 1124 по-горе). Освен това заявлението на г‑н I2, че нарушаването от страна на Dell на това условие „създава възможности за Lenovo/Intel […], които допреди едва са били загатнати“, предполага, че след намаляването на предоставените на Dell отстъпки жалбоподателят е щял да предостави на Lenovo преференциалния статут, който преди това е бил предоставен на Dell (вж. съображение 526 от обжалваното решение). Следователно отправеното към [поверително] от Lenovo искане на г‑н I2 за заличаване на електронното писмо представлява улика за това, че той се е опитал да прикрие антиконкурентния характер на отношенията на жалбоподателя с Dell и Lenovo.

1542 На второ място, що се отнася до тайното естество на сключеното с MSH споразумение за изключителни права, в точки 1490—1492 по-горе бе обяснено по-подробно, че в споразуменията за изключителност е била включена клауза за липсата на изключителност, така че в споразуменията за сътрудничество е било записано обратното на това, което е било действително договорено.

1543 На трето място, що се отнася до използването спрямо HP на неписаните антиконкурентни клаузи, жалбоподателят само посочва, че HP не е било обвързано по договор със задължения за изключителност и с други неписани условия. Но неписаните условия в споразуменията HPA не е трябвало да бъдат юридически обвързващи, за да подтикнат HP да ги спазва (вж. точка 106 по-горе). Като се има предвид, че с основание в обжалваното решение е констатирано, че предоставените съгласно споразуменията HPA отстъпки са били обвързани с редица неписани условия (вж. точки 666—873 по-горе), то неписаният характер на клаузите представлява също улика, която свидетелства за начина, по който жалбоподателят се е опитал да прикрие своите антиконкурентни практики.

1544 На четвърто място, що се отнася до използването от жалбоподателя на евфемизми, следва да се посочи най-напред констатацията на Комисията в съображение 661 от обжалваното решение, че жалбоподателят е използвал акронимът „VOC“, означаващ „привилегирован доставчик“ (vendor of choice), в редица документи в качеството на евфемизъм за описване на обвързаността между него и MSH посредством условие за изключителни права. В съображение 662 от обжалваното решение Комисията уточнява, че е налице и документ, озаглавен „Референтна карта за създаването на продажби и маркетинг“ (Sales and Marketing Creation Reference Card), който е изготвен от правната служба на жалбоподателя. В този документ под заглавие „Деликатен език“ е било препоръчано в свързаните с изключителни права отношения да се използва изразът „привилегирован доставчик“ като заместител на думите, които предполагат евентуално неуместно поведение, а именно:

„Избягвайте ВСЯКАКЪВ военизиран и агресивен език НАВСЯКЪДЕ (включително във вътрешната електронна кореспонденция, паметни записки …), напр. като: създаване на бариери … отстраняване на конкуренцията … война … битка … връзка … лост … доминиране … от горе до долу … смазване … помитане на конкуренцията … убиец … групиране … заместване на технологии. Вместо тях използвайте: начело … определяне на спецификите … увеличаване на пазарния сегмент … привилегирован доставчик … опиране на … привнасяне на стойност“.

1545 По-нататък, в съображение 1743 от обжалваното решение се споменава за поредица от електронни писма от 30 април 2004 г. Съгласно обжалваното решение служител на Intel Германия се е позовал на опити от страна на Intel за „успешно препятстване на по-голямото внедряване на Opteron сред нашите основни клиенти“. Служител на Intel Франция е отговорил на това електронно писмо по следния начин: „Моля, бъдете по-предпазлив при използването на изрази като „препятстване на по-голямото внедряване на Opteron“, които биха могли да се изтълкуват погрешно като антиконкурентни формулировки. Струва ми се, че имате предвид „постигане на успех с IA по отношение на Opteron“. Ако установите, че и други лица използват подобни изрази, припомнете им, моля, за текущите разследвания на UE_FTC, за внезапните проверки и т.н.“. В обжалваното решение се уточнява, че това съобщение предхожда осъществените от Комисията проверки.

1546 Жалбоподателят признава, че никога не е отричал възможността изразът „привилегирован доставчик“ да предава идеята за клиент, който се снабдява единствено или преимуществено от него. Според него обаче в никоя част „Референтна карта за създаването на продажби и маркетинг“ не подкрепя тълкуването на Комисията за наличие на някаква форма на принуда. Ставало въпрос за документ, който само има за цел да обърне внимание на неговите търговци да избягват използването на какъвто и да е език, който би могъл да се изтълкува погрешно от органите за защита на конкуренцията. Що се отнася до електронното писмо от 30 април 2004 г., жалбоподателят подчертава, че то също е имало за цел само да предупреди да не се използват формулировки, които „биха могли да се изтълкуват погрешно като антиконкурентни формулировки“, което било напълно правомерно усилие.

1547 Трябва обаче да се направи разграничение между положение, при което дадено предприятие полага усилие законното му поведение да не бъде погрешно разбрано от орган за защита на конкуренцията, и положението, при което предприятие следи неговите антиконкурентни практики да не бъдат установени. Наистина, правомерно е за дадено предприятие да предупреждава своите служители да не използват формулировки, които биха били неправилно изтълкувани от органа за защита на конкуренцията. Това обстоятелство обаче си остава улика за факта, че предприятието е прикрило антиконкурентния характер на своите практики, когато тяхното наличие е било установено чрез други доказателства.

1548 Накрая, жалбоподателят изтъква, че Комисията е изложила конкретни твърдения за прикриването само по отношение на MSH, HP и Lenovo. Във връзка с това следва да се напомни, че съображения 1742 и 1743 от обжалваното решение се отнасят до доказването на общата стратегия, а посочените в точка 1539 по-горе доказателства са цитирани там само в качеството на улики. Следва да се приеме, че тези доказателства доказват надлежно усилието на жалбоподателя да прикрие антиконкурентния характер на своето поведение, поне що се отнася до неговите отношения с Dell, HP, Lenovo и MSH. За да докаже, че жалбоподателят е приложил обща стратегия, целяща да възпрепятства AMD на пазара, Комисията не е трябвало да доказва в обжалваното решение наличието на усилие за прикриване на всяка една от приложените практики, а е могла само да изброи доказателствата, които се отнасят до тези четири предприятия.

1549 Освен това, посочените в съображения 1742 и 1743 от обжалваното решение доказателства, в качеството им на улики, са потвърдени от общия извод в съображение 167 от решението, че всички практики на Intel имат общи черти, а именно, че множество договори между Intel и негови клиенти, понякога за стотици милиони и даже за милиарди щатски долари, са били сключени въз основа на дружески споразумения или са съдържали съществени неписани клаузи. Следователно упрекът в прибягването до неписани антиконкурентни клаузи не се отнася само до поведението на жалбоподателя спрямо Dell, HP, Lenovo и MSH, а се отнася и до поведението на жалбоподателя спрямо всички OEM и спрямо MSH.

1550 Вярно е, че според жалбоподателя в рамките на пазара на CPU, който се характеризира с бързото въвеждане на нови изделия и със значителното понижаване на цените за съществуващите изделия, неформалните споразумения са последица от ритъма в сектора и от заявките на самите OEM. Следва обаче да се приеме, че макар предприятията да могат да сключват по неформален начин споразумения, съобразени с правилата на конкуренцията, прибягването до неформални антиконкурентни условия би могло да представлява улика за усилието да се осъществи прикриване. В случая подобна улика не произлиза само от самия неформален характер на споразуменията, сключени между жалбоподателя и OEM или MSH, а поне що се отнася до HP и Lenovo — от използването на неписани антиконкурентни клаузи извън писмените споразумения и дори, що се отнася до MSH — до използването на писмени клаузи, които посочват противното на това, което е било договорено в действителност.

1551 Въз основа на изложените по-горе в точки 1540—1550 съображения може да се приеме за надлежно доказано от Комисията, че жалбоподателят се е опитвал да прикрие антиконкурентното естество на своите практики. Поради това не е необходимо произнасяне и по допустимостта или основателността на другите доводи на Комисията относно въпроса дали съществуват други данни, потвърждаващи посочените доказателства или установяващи по-конкретно, че жалбоподателят е прикривал и своите антиконкурентни практики спрямо Acer и NEC.

1552 Поради това, въз основа на всички гореизложени съображения трябва да се приеме за доказано надлежно от Комисията, че жалбоподателят е приложил обща дългосрочна стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба.

 III – По исканията за отмяна или за намаляване на глобата

1553 Съгласно член 2 от диспозитива на обжалваното решение на жалбоподателя е наложена глоба от 1,06 милиарда евро.

1554 В съответствие с точка 19 от Насоките от 2006 г. Комисията е определила, че основният размер на глобата се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението (вж. съображение 1778 от обжалваното решение).

1555 Комисията е определила в размер на 3 876 827 021 EUR стойността на продажбите, която следва да се вземе предвид, а това представлява стойността на продажби на CPU x86, фактурирани от Intel на установени на пазара в ЕИП предприятия през последната година на нарушението (вж. съображения 1773—1777 от обжалваното решение).

1556 По отношение на тежестта на нарушението Комисията е отчела по-специално естеството на нарушението, пазарния дял на съответните предприятия и географския обхват на нарушението. Също така Комисията е взела предвид обстоятелството, че Intel е извършило единно нарушение, че интензитетът на единното нарушение е бил различен през годините и повечето от разглежданите конкретни злоупотреби са били съсредоточени в периода между 2002 г. и 2005 г; че вероятността съответните злоупотреби да имат антиконкурентно въздействие е била различна и че Intel е взел мерки за прикриване на установените с обжалваното решение практики. С оглед на това Комисията е определила на 5 % дела на стойността на продажбите (вж. съображения 1779—1786 от обжалваното решение).

1557 По отношение на продължителността на нарушението Комисията установява, че злоупотребата е започнала през октомври 2002 г. и е продължила поне до декември 2007 г. Следователно тя е продължила пет години и три месеца, поради което, за да бъде отчетена тази продължителност, в съответствие с точка 24 от Насоките от 2006 г. е бил определен коефициент на умножение от 5,5 (вж. съображения 1787 и 1788 от обжалваното решение).

1558 С оглед на изложеното Комисията е преценила, че основният размер на глобата, която трябва да се наложи на Intel, следва да възлиза на 1 060 000 000 EUR (вж. съображение 1789 от обжалваното решение). Тя е приела, че не са налице смекчаващи или отегчаващи обстоятелства (вж. съображения 1790—1801 от решението).

1559 Жалбоподателят твърди, подкрепен от ACT, че в светлината на правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол глобата трябва в съответствие с член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 да се отмени или да се намали значително по следните съображения. Първо, Комисията не приложила правилно своите Насоки от 2006 г. и взела предвид съображения, които са напълно неотносими към случая. Второ, жалбоподателят не е нарушил член 82 ЕО умишлено или по небрежност. Трето, равнището на глобата било явно непропорционално.

 А – Относно твърдението за неправилно прилагане на Насоките от 2006 г. и твърдението за вземане предвид на съображения, които са напълно неотносими към случая

1560 Според жалбоподателя изчисляването на основния размер е опорочено от редица грешки. Първо, Комисията не преценила правилно изделията или услугите, свързани с нарушението между януари и септември 2006 г. Освен това Комисията раздула размера на глобата, използвайки размера на продажбите на Intel във всички държави — членки на ЕИП, през декември 2007 г., докато в периода на нарушението към ЕИП са се присъединили дванадесет държави членки. Второ, Комисията погрешно приела прикриването като обстоятелство, което да се използва при определянето на тежестта на нарушението. Трето, Комисията използвала погрешно своя извод за наличието на единно нарушение като отегчаващо обстоятелство по отношение на целия разглеждан период. Четвърто, обжалваното решение било погрешно, тъй като Комисията приложила коефициент на умножение от 5,5 спрямо всяко нарушение в рамките на периода. Пето, Комисията приложила своите Насоки с обратно действие.

1561 Най-напред следва да се посочи, че в съображения 1747 и 1748 от обжалваното решение Комисията основателно е приела наличието на единно и продължавано нарушение на член 82 ЕО, продължило от октомври 2002 г. до декември 2007 г. с цел да възпрепятства конкуренти на пазара, и е приела за доказано наличието на обща стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба (вж. точки 1523—1552 по-горе).

1562 Всъщност съгласно съдебната практика понятието за единно и продължавано нарушение е свързано със съвкупност от действия, които се вписват в общ план, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар. За да бъдат квалифицирани различни деяния като единно и продължавано нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване в смисъл, че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и посредством взаимодействие допринасят за осъществяването на набелязаните в този общ план цели. В това отношение следва да се отчита всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, каквито са периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на разглежданите различни деяния (Решение по дело AstraZeneca, точка 64 по-горе, точка 892).

1563 Следва да се отбележи, че констатациите в обжалваното решение за наличието на обща стратегия отговарят на тези изисквания. Поради това Комисията е могла да направи извод, че жалбоподателят е осъществил единно и продължавано нарушение. Във връзка с това следва да се припомни по-специално последователността във времето на разкритите с обжалваното решение нарушения, както и тяхната сравнимост и допълняемост. Конкретните практики, в които е упрекнат жалбоподателят, са преследвали една и съща цел, тъй като всички те са били насочени към възпрепятстването на AMD на световния пазар на CPU x86. В това отношение те са били допълващи се, тъй като са били прилагани на две различни равнища по веригата на снабдяване, „голите“ ограничения са представлявали тактически способи, целящи да преградят достъпа на AMD до специфични и добре обособени изделия или канали за разпространение, докато отстъпките и плащанията за изключителни права са били по-стратегически инструменти, имащи за цел да преградят достъпа на AMD до цели сегменти от търсенето на OEM. Освен това следва да се напомни в частност, че свързаността между конкретните практики не е била прекъсната от това, че нарушенията спрямо Lenovo и MSH са били по-малко значими в сравнение с нарушенията спрямо Dell и HP (вж. точки 1525—1537 по-горе).

1564 Поради това съгласно съдебната практика Комисията е имала право да наложи само една глоба. В тази връзка в мотивите на обжалваното решение тя не е трябвало да конкретизира по какъв начин е отчела всеки от посочените елементи на злоупотреба с оглед на определянето на глобата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 октомври 1994 г. по дело Tetra Pak/Комисия, T‑83/91, Recueil, стр. II‑755, точка 236 и Решение на Общия съд по дело Michelin II, точка 75 по-горе, точка 265).

1565 Предвид изложените по-горе съображения следва да се проверят доводите на жалбоподателя относно твърдението за погрешно прилагане на Насоките от 2006 г.

 1. По довода, изведен от неправилната преценка на изделията, за които се отнася нарушението между януари и септември 2006 г., както и до това, че Комисията не е взела предвид обстоятелството, че дванадесет държави членки са били в ЕИП само за част от периода на нарушението

1566 От една страна, жалбоподателят твърди, че глобата е неправомерна, тъй като размерът от 5 % годишно бил приложен спрямо твърде голяма стойност на оборота между януари и септември 2006 г. По отношение на твърденията, свързани с MSH, Комисията не очертала пазара на изделията, нито съответния географски пазар. Като се има предвид, че злоупотребата, в която се упреква MSH, е било единственото нарушение, което е могло да бъде свързано с територията на ЕИП от януари 2006 г. поне до септември 2006 г., Комисията допуснала грешка, като използвала стойността на оборота, който се отнася до целия пазар на CPU x86 в ЕИП, във връзка с обвинение, нямащо отношение към този пазар. Комисията допуснала явна грешка в преценката, като при изчисляването на размера на глобата не е взела предвид ограничения географски обхват на твърдяното нарушение в рамките на този период. MSH не било активно в много държави членки в рамките на ЕИП, а обхватът на пазарите на дребно бил поначало сведен до националния периметър.

1567 От друга страна, жалбоподателят упреква Комисията, че е раздула размера на глобата, като е приела в съображение 1784 от обжалваното решение, че „незаконното поведение е покривало цялото ЕИП“, и е използвала размера на продажбите на Intel във всички държави — членки на ЕИП, през декември 2007 г, тоест след приключването на периода на нарушението. В периода на нарушението към ЕИП са се присъединили обаче дванадесет държави членки, по отношение на които преди това Комисията не е имала правомощия. Ако решението бе наложило отделна глоба за всяко нарушение, то е трябвало да изключи стойността на продажбите на Intel в тези държави или да приложи по-малък коефициент на умножение.

1568 Тези доводи не са убедителни.

1569 От една страна, съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. при определянето на основния размер за налаганите глоби Комисията отчита стойността на продажбите на стоки или услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП. Тази формулировка се отнася до продажбите, осъществени на релевантния пазар (Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Putters International/Комисия, T‑211/08, Сборник, стр. II‑3729, точка 59). Съгласно същата точка 13 Комисията отчита продажбите, извършени от предприятието през последната търговска година на неговото участие в нарушението.

1570 От друга страна, съгласно точка 22 от Насоките от 2006 г. географският обхват на нарушението е един от елементите, които могат да се вземат предвид при определянето на тежестта на нарушението, а следователно и при вземането на решение дали делът на стойността на продажбите, който да бъде приложен, трябва да бъде в горната или в долната част на скàлата от 30 % по точка 21 от Насоките от 2006 г.

1571 Макар да е вярно, че както точка 13, така и точка 21 от Насоките от 2006 г. се позовават на географския обхват на дадено нарушение, въпреки това следва да се приеме, че в дадения случай Комисията не е нарушила нито точка 13, нито точка 21 от Насоките от 2006 г. като не е взела предвид географския обхват на пазара, на който е осъществявало дейност MSH, нито обстоятелството, че дванадесет държави членки са били в ЕИП само по време на част от периода на нарушението, както ще бъде пояснено по-долу.

 а) Относно наличието на нарушение на точка 13 от Насоките от 2006 г.

1572 Видно от съображения 792—836 от обжалваното решение, Комисията е приела, че съответният пазар е бил световният пазар на CPU x86. Съгласно съображение 1773 от решението размерът от 3 876 827 021 EUR, на който Комисията се е основала като стойност на продажбите, които да се вземат предвид, представлява стойността на продажбите на CPU x86, които Intel е фактурирало на установени в ЕИП предприятия през последната година на нарушението. В тази стойност не е взет предвид нито географският обхват на пазара, на който е осъществявало дейност MSH и за който се твърди, че бил по-голям, нито обстоятелството, че дванадесет държави членки са били в ЕИП само по време на част от периода на нарушението.

1573 Следва обаче да се приеме, че като не е взела предвид както географския обхват на пазара, на който е осъществявало дейност MSH, така и разширението на Съюза по време на периода на нарушението, Комисията не е приложила неправилно точка 13 от Насоките от 2006 г.

1574 Във връзка с това следва да се напомни, че в дадения случай Комисията е имала право да наложи само една глоба и не е трябвало да конкретизира по какъв начин е отчела всеки от посочените елементи на злоупотреба с оглед на определянето на глобата (вж. точка 1564 по-горе).

1575 От една страна, следва да се приеме, че в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. годината, която обикновено е отправна за определянето на стойността на продажбите, е последната търговска година на участие в нарушението, а това в случая е 2007 г. Жалбоподателят не твърди, че Комисията е трябвало да се отклони от това правило и да избере друга година в качеството на отправна година. В рамките на цялата 2007 г. обаче Комисията е установила наличието на злоупотреба не само по отношение на MSH, но и по отношение на Lenovo. Що се отнася до поведението на жалбоподателя към Lenovo през 2007 г., жалбоподателят не оспорва, че релевантният пазар е бил световният пазар на CPU x86. Като се има предвид, че поради това поне една от осъществените от жалбоподателя практики на злоупотреба през 2007 г. е била свързана със световния пазар на CPU x86, Комисията не е приложила неправилно Насоките, като е определила размера на стойността на продажбите чрез позоваване единствено на пазара на CPU x86, а не на дистрибуторския пазар на компютрите за потребители, за който се твърди, че бил по-ограничен и на който е осъществявало дейност MSH.

1576 При всички случаи следва да се напомни, че Комисията не е била длъжна да определя присъщия пазар на изделия или присъщия географски пазар по отношение на MSH, както и че практиките на жалбоподателя спрямо MSH са имали способността да ограничат конкуренцията на световния пазар на CPU x86 (вж. точка 1533 по-горе). С оглед на това, че Комисията не е била длъжна да определя присъщия географски пазар по отношение на MSH, тя също така не е била длъжна да вземе предвид ограничения географски обхват на подобен хипотетичен пазар при определянето на стойността на продажбите в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г.

1577 От друга страна, трябва да се приеме, че дванадесетте държави членки, които са се присъединили към ЕИП по време на периода на нарушение, са били част от ЕИП през цялата 2007 г. Като се има предвид, че в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. относимата година за определянето на стойността на продажбите в случая е 2007 г., то Комисията не е била длъжна да взема предвид при определянето на размера на стойността на продажбите обстоятелството, че тези държави членки са били в ЕИП само по време на част от периода на нарушението.

 б) Относно наличието на нарушение на точка 21 от Насоките от 2006 г.

1578 Относно тежестта на нарушението следва да се посочи приетото от Комисията в съображение 1784 от обжалваното решение, че стратегията на жалбоподателя за отстраняване на AMD е била осъществена в световен мащаб. При преценката на тежестта на нарушението това обстоятелство означава, че нарушението е обхващало цялото ЕИП.

1579 Следва да се приеме, че Комисията не е приложила неправилно точка 21 от Насоките от 2006 г. като не е взела предвид географския обхват на пазара, на който е осъществявало дейност MSH.

1580 Всъщност трябва да се приеме, че констатирането в обжалваното решение само на една незаконна практика по отношение на MSH за част от 2006 г. е обстоятелство, което не би могло самò да постави под съмнение извода, съгласно който стратегията на жалбоподателя за отстраняване на AMD се е прилагала в световен мащаб. Всъщност следва да се напомни, че Комисията не е била длъжна да определя самостоятелен продуктов и самостоятелен географски пазар по отношение на MSH, както и че практиките на жалбоподателя спрямо MSH са имали способността да ограничат конкуренцията на световния пазар на CPU x86 (вж. точка 1533 по-горе). Освен това, след като практиките на жалбоподателя спрямо MSH се вписват в обща последователна стратегия, те не могат да се разглеждат изолирано. Географският обхват на тази стратегия е бил целият свят. Следователно в обжалваното решение Комисията е приела основателно, че нарушението е обхващало цялото ЕИП.

1581 Също така следва да се посочи, че Комисията не е била длъжна и да вземе предвид обстоятелството, че дванадесет държави членки са били присъединени към ЕИП само за част от периода на нарушението, когато, преценявайки тежестта на нарушението, тя е приела, че световният обхват на стратегията за отстраняване на AMD е предполагал нарушението да бъде разпространено върху цялото ЕИП.

1582 Всъщност трябва да се подчертае, че Комисията само е установила разпростирането на нарушението върху цялото ЕИП. Така тя по динамичен начин се е позовала на държавите, които съответно са били част от ЕИП към даден момент в периода на нарушението. Комисията не е следвало да преразпределя географския обхват, взет предвид при преценяването на тежестта на определено единно нарушение, в зависимост от различните държави, които в даден момент са се присъединили към ЕИП в периода на нарушението. Всъщност Комисията не е трябвало да конкретизира по какъв начин е отчела всеки от елементите на злоупотреба с оглед на определянето на глобата (вж. точка 1564 по-горе).

 2. По вземането предвид на прикриването на нарушенията

1583 Следва да се посочи, че за да прецени тежестта на нарушението, Комисията е взела предвид в съображение 1785 от обжалваното решение обстоятелството, че жалбоподателят е предприел мерки за прикриване на констатираните с това решение практики.

1584 Според жалбоподателя Комисията неправилно е взела предвид твърдяното прикриване на нарушението, тъй като не е успяла да докаже това обстоятелство. Също така твърденията на Комисията за това прикриване се отнасяли само до MSH, HP и Lenovo, поради което не трябвало да се прилагат общо спрямо всички нарушения.

1585 Тези доводи не могат да се приемат.

1586 Още в началото следва да се посочи, че тайният характер на дадено нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза може да бъде отегчаващо обстоятелство при преценката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 252 и Решение по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, точка 139 по-горе, точка 446). В случая, за да прецени тежестта на нарушението, Комисията е взела предвид освен множество други обстоятелства и опитите на Intel да прикрие своето поведение.

1587 Следва да се напомни, че приетите в обжалваното решение доказателства надлежно установяват усилието на жалбоподателя да прикрие антиконкурентния характер на своето поведение, поне що се отнася до неговите отношения с Dell, HP, Lenovo и MSH (вж. точки 1540—1551 по-горе). Противно на твърдението на жалбоподателя, за Комисията е било достатъчно да предяви конкретни претенции относно прикриването на поведението само спрямо тези четири предприятия, за да може да възприеме това прикриване като определящо за тежестта на единното нарушение обстоятелство. Всъщност Комисията не е трябвало да конкретизира по какъв начин е отчела всеки от елементите на злоупотреба с оглед на определянето на глобата (вж. точка 1564 по-горе).

 3. По утежняващия характер на констатацията за единно нарушение

1588 Трябва да се посочи, че в съображение 1747 от обжалваното решение, в рамките на констатациите относно наличието на обща стратегия, Комисията приема, че като цяло конкретните практики на жалбоподателя са били от естество или са могли да имат още по-силно въздействие върху пазара. В съображение 1785 от решението, в рамките на констатациите относно тежестта на нарушението, Комисията посочва взетите от нея предвид обстоятелства, че Intel е осъществило единно нарушение, че интензитетът на това нарушение е бил различен през годините, че повечето от разглежданите конкретни злоупотреби са били съсредоточени в периода между 2002 г. и 2005 г., и че злоупотребите са се различавали според съответното тяхно възможно антиконкурентно въздействие.

1589 Жалбоподателят твърди, че Комисията „вероятно“ е използвала констатацията за единно нарушение като утежняващо обстоятелство при определянето на тежестта на нарушението. Погрешно било да се използва единното нарушение като утежняващо обстоятелство при определяне на тежестта на нарушението, тъй като в определени периоди не можело да се докаже, че „такъв фактор“ е могъл да увеличи тежестта на разглежданото поведение. За част от 2006 г., когато единствените, свързани с ЕИП практики са засягали MSH, не било налице никакво основание за придаване на по-голяма тежест на неговото поведение, поради това че представлява единно нарушение.

1590 Тези доводи следва да се отхвърлят.

1591 Следва да се напомни, че в случая Комисията е имала право да наложи само една глоба и не е трябвало да конкретизира по какъв начин е отчела всеки от посочените елементи на злоупотреба с оглед на определянето на глобата (вж. точка 1564 по-горе). Освен това доводът на жалбоподателя се основава на погрешното схващане, че Комисията е увеличила тежестта на противоправното поведение, което следва да се вземе предвид, поради наличието на единно нарушение. Случаят обаче не е такъв. Комисията е приела, че интензитетът на единното нарушение е бил различен през годините, че повечето от разглежданите конкретни злоупотреби са били съсредоточени в периода между 2002 г. и 2005 г., и че злоупотребите са се различавали според съответното тяхно възможно антиконкурентно въздействие. Тези изводи надлежно вземат предвид обстоятелството, че за част от 2006 г. нарушението по отношение на MSH е било единственото нарушение, възприето в обжалваното решение, което е било свързано с ЕИП.

 4. По прилагането на коефициент на умножение от 5,5 за продължителността на нарушението

1592 Следва да се посочи, че по отношение на продължителността на нарушението Комисията е приела в съображения 1787 и 1788 от обжалваното решение, че злоупотребата е започнала през октомври 2002 г. и е продължила поне до декември 2007 г. Следователно тя е продължила пет години и три месеца, поради което, за да бъде отчетена тази продължителност, в съответствие с точка 24 от Насоките от 2006 г. е бил определен коефициент на умножение от 5,5.

1593 Според жалбоподателя обжалваното решение било погрешно, тъй като Комисията приложила коефициент на умножение от 5,5 спрямо всяко нарушение в рамките на периода. Този подход го ощетявал, тъй като всяко от нарушенията спрямо OEM било със значително по-кратка продължителност от целия период на нарушението.

1594 Този довод е неубедителен.

1595 Всъщност, противно на твърдението на жалбоподателя, Комисията не е приложила коефициент на умножение от 5,5 към всяко от конкретните нарушения, а към единното нарушение. Този подход не търпи критика с оглед на основателния извод на Комисията, че е имало единно нарушение, продължило от октомври 2002 г. до декември 2007 г. (вж. точки 1561—1563 по-горе).

 5. По прилагането с обратно действие на Насоките от 2006 г.

1596 Жалбоподателят твърди, че като е приложила с обратно действие Насоките от 2006 г., Комисията е нарушила принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания. Замяната на някои насоки с други насоки трябвало да се разграничава от първоначалното въвеждане на насоки. Първоначалното въвеждане на насоките било породило за първи път несъществуващи дотогава правни очаквания и това представлявало пречка за прилагането на новите насоки с обратно действие.

1597 Този довод не може да се приеме.

1598 Всъщност съгласно съдебната практика както принципът на правна сигурност, така и принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието, утвърден в член 7, алинея 1 от ЕКПЧ, допускат Комисията да реши да приеме и приложи нови насоки за изчисляване на глобите, дори когато нарушението е вече осъществено. В интерес на ефикасното прилагане на правилата на конкуренцията е оправдано в предвидените от член 23 от Регламент № 1/2003 рамки предприятието да бъде наясно, че е възможна промяна на общата политика на конкуренция на Комисията в областта на глобите както по отношение на метода на изчисляване, така и на размера на глобите (Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. по дело Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, T‑83/08, непубликувано в Сборника, точки 98—127). Този извод е валиден и с оглед на член 49, параграф 1 от Хартата на основните права. Поради това, на по-силно основание Комисията е имала право да приложи своите Насоки от 2006 г. по отношение на единно нарушение, което е било преустановено след тяхното приемане.

 Б – Относно твърдението за липса на нарушение на член 82 ЕО, извършено умишлено или по небрежност

1599 Жалбоподателят твърди, че не е действал небрежно. Развивайки тази теза, той посочва по същество, че условните отстъпки невинаги са незаконни и че „голите“ ограничения представляват нова категория злоупотреба. Той бил доказал, че Комисията не е привела доказателства за наличието на стратегия за възпрепятстване на AMD. Комисията допуснала грешка, считайки че той е предприел мерки за прикриване на своето поведение. Той не могъл да предвиди резултатите, до които Комисията е достигнала при прилагането на критерия AEC. В действителност тези резултати се основавали на вътрешни данни с произход от различни OEM, за които Intel не знаело изобщо и до които не е имало достъп.

1600 Тези доводи не могат да се приемат.

1601 Съгласно постоянната съдебна практика условието дадено нарушение да е извършено умишлено или по небрежност е изпълнено, когато съответното предприятие не може да не осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд по дело Tetra Pak/Комисия, точка 1564 по-горе, точка 238 и Решение на Общия съд от 10 април 2008 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, T‑271/03, Сборник, стр. II‑477, точка 295). Дадено предприятие осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, когато е запознато с материалноправни обстоятелства, обосноваващи както констатацията за наличие на господстващо положение на съответния пазар, така и преценката на Комисията за злоупотреба с това положение (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, точка 107 и Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 1586 по-горе, точки 207 и 210; вж. също заключението на генералния адвокат Mazák във връзка с Решение на Съда по дело Deutsche Telekom, точка 98 по-горе, Сборник, стр. I‑9567, точка 39).

1602 Първо, що се отнася до доводите, че условните отстъпки невинаги са незаконни и че „голите“ ограничения представляват нова категория злоупотреба, достатъчно е да се посочи, че подобни доводи имат за цел единствено да докажат обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел за незаконния по отношение на член 82 ЕО характер на поведението, в което е упрекнат в оспореното решение. Поради това те следва да бъдат отхвърлени в съответствие с цитираната в предходната точка съдебна практика (вж. по аналогия Решение на Съда по дело Deutsche Telekom, точка 98 по-горе, точка 127). При всички случаи жалбоподателят не е могъл да не знае за антиконкурентния характер на своето поведение. Съдилищата на Съюза са осъждали многократно прилагането от предприятия с господстващо положение на практики, които се състоят в предоставянето на финансови стимули в зависимост от изпълнението на условия за изключителни права. Във връзка с това е достатъчно да се обърне внимание на Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе и на Решение на Съда по дело BPB Industries и British Gypsum, точка 89 по-горе. Що се отнася до „голите“ ограничения, в точки 219 и 220 по-горе вече бе установено, че квалифицирането на подобни практики като злоупотреба не може да се счита за ново, тъй като при всички положения фактът, че в предходни решения не е разглеждано поведение със същите характеристики, не освобождава предприятието от отговорност.

1603 Второ, следва да се напомни, че приетите в обжалваното решение доказателства установяват надлежно, че жалбоподателят е приложил обща дългосрочна стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба, и че той се е опитал да прикрие антиконкурентното естество на тези практики поне в своите отношения с Dell, HP, Lenovo и MSH (вж. точки 1523—1552 по-горе). Поради това е допустимо да се приеме, че жалбоподателят е извършил установеното нарушение най-малкото по небрежност.

1604 Трето, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че не е могъл да предвиди резултата, до който е достигнала Комисията при прилагането на критерия AEC. Следва да се напомни, че за да констатира незаконосъобразността на изключителните отстъпки, в обжалваното решение Комисията се е позовала основно на изведените от съдебната практика критерии, а именно на Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе (вж. точки 69, 72 и 73 по-горе). От друга страна тя е основала обжалваното решение на критерия AEC само за изчерпателност (вж. точки 173 и 175 по-горе). Следва да се напомни, че прилагането на критерия AEC не е необходимо за доказване на незаконосъобразността на практиките на жалбоподателя, както и че този критерий не би могъл да даде сигурно убежище на предприятието с господстващо положение, като изключи наличието на каквото и да е нарушение (вж. точки 140—166 по-горе). Дори да се предположи, че жалбоподателят не е могъл да предвиди резултатите, до които Комисията е достигнала, прилагайки този критерий, това обстоятелство не би могло да постави под съмнение факта, че жалбоподателят не е могъл да не знае за съществени фактически обстоятелства, които обосновават извода на Комисията за наличието на злоупотреба с неговото господстващо положение съгласно изведените от съдебната практика критерии, а именно в Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе.

 В – Относно твърдението за непропорционалния характер на глобата

1605 По същество жалбоподателят излага три довода в подкрепа на твърдението си, че равнището на глобата е непропорционално. Глобата не била наложена от независим орган. Тя била непропорционална спрямо глоби, наложени с други решения. Налагането на най-тежката налагана някога глоба било непропорционално с оглед на липсата на конкретни последици от нарушението за пазара.

1606 Всички тези доводи следва да бъдат отхвърлени.

 1. По довода, изведен от липсата на независимост на Комисията

1607 Според жалбоподателя Комисията не е независима и безпристрастна юрисдикция, както е предвидено в ЕКПЧ. Той счита, че доколкото глобата има наказателно естество по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, глобата е била наложена неправомерно и в нарушение на правото му решението за което и да е наказателно обвинение срещу него да бъде прието от независим съд.

1608 Този довод не може да се приеме.

1609 Правото на достъп до независим и безпристрастен съд, на което се позовава жалбоподателят, е част от предвидените в член 6, алинея 1 от ЕКПЧ гаранции. В правото на Съюза закрилата, която дава този член, се осигурява от член 47 от Хартата на основните права. Поради това следва да се прави позоваване само на тази последно посочена разпоредба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сборник, стр. I‑13085, точка 51). Член 52, параграф 3 от Хартата на основните права уточнява, че доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. В съответствие с разясненията относно тази разпоредба, които следва да се вземат предвид от съда на Съюза в съответствие с член 52, параграф 7 от Хартата на основните права, съдържанието и обхватът на гарантираните права се определят не само от текста на ЕКПЧ, но по-специално и от практиката на Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 декември 2010 г. по дело DEB, C‑279/09, Сборник, стр. I‑13849, точка 35).

1610 Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека член 6, алинея 1 от ЕКПЧ не изключва възможността в производство с административен характер „наказание“ да бъде наложено първо от административен орган. Това обаче предполага решението на административен орган, който не отговаря на предвидените в член 6, алинея 1 от ЕКПЧ условия, да подлежи на последващ контрол от съдебен орган с пълна юрисдикция. Една от характерните особености на такъв съдебен орган е и правото да изменя обжалваното решение, постановено от по-нисшестоящия орган, по всички както фактически, така и правни въпроси. Съдебният орган трябва по-специално да има право да разглежда всички фактически и правни въпроси, които са от значение за спора, с който е сезиран (вж. ЕСПЧ, Решение по дело A. Menarini Diagnostics с/у Италия от 27 септември 2011 г., № 43509/08, § 59).

1611 В съответствие с тази съдебна практика може да се направи извод, че съсредоточаването на правомощията по разследване, обвинение и решаване в Комисията в рамките на тези производства по Регламент № 1/2003 за нарушение на правилата на конкуренцията само по себе си не е в разрез с член 47 от Хартата на основните права, при условие все пак предприятията, които са субекти на тези производства, да разполагат с право на обжалване срещу решенията на Комисията пред орган, отговарящ на изискванията по този член (Заключение на генералния адвокат Mengozzi във връзка с Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, I‑8954, точка 31).

1612 Във връзка с това съгласно съдебната практика предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен по отношение на размера на глобата от предвидената в член 31 от Регламент № 1/2003 неограничена юрисдикция в съответствие с член 261 ДФЕС, е съобразен с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права. Всъщност предвиденият в договорите контрол предполага съдът на Съюза да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобите (вж. в този смисъл Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 1609 по-горе, точка 67).

 2. По непропорционалния характер на глобата в сравнение с други глоби

1613 Жалбоподателят твърди, че наложената глоба е извънмерна в сравнение с други производства, разгледани напоследък, включително с оглед на Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия (T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601).

1614 Съгласно постоянната съдебна практика не може предходната практика на Комисията при вземане на решения да служи като правна уредба за глобите, налагани в областта на конкуренцията, а решенията по други процедури имат само насочващ характер за евентуалното нарушение на принципа на равно третиране, тъй като е малко вероятно свързаните с тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точки 201 и 205, и Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 60, Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Caffaro/Комисия, T‑192/06, Сборник, стр. II‑3063, точка 46).

1615 Все пак принципът на равно третиране, който не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, е задължителен за Комисията, когато налага глоба на предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция, както и за всяка друга институция във всичките ѝ дейности. Това не променя факта, че по-ранните решения на Комисията в областта на глобите могат да бъдат релевантни от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране само ако се докаже, че фактическите обстоятелствата по делата, по които са постановени тези други решения, каквито са съответните пазари, стоки, страни, предприятия и периоди, са сходни с тези по конкретния случай (Решение на Общия съд от 29 юни 2012 г. по дело E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, точки 261 и 262, и цитираната съдебна практика).

1616 В случая обаче жалбоподателят не доказва, че фактическите обстоятелства по делата, по които са постановени другите решения, на които се позовава, са сходни с тези в разглеждания случай. Поради това, предвид цитираната в точка 1615 по-горе съдебна практика, тези решения не са относими с оглед на спазването на принципа на равно третиране.

1617 В действителност, първо, що се отнася до Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 1613 по-горе, жалбоподателят подчертава само разликата между това дело и настоящото производство, посочвайки че оспорените в посоченото дело практики са породили множество отрицателни последици от количествено измерение за конкурентите, докато в настоящото производство случаят не бил такъв. Жалбоподателят обаче не представя никакъв довод, за да докаже, че фактическите обстоятелства в производството, по което е постановено Решение по дело Microsoft/Комисия, са сходни с тези в настоящия случай. Следва да се обърне внимание, че посоченото дело се е отнасяло по-специално до други пазари и други практики на злоупотреба, различни от разглежданите в настоящото дело.

1618 Второ, жалбоподателят се позовава на Решение на Комисията от 12 ноември 2008 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39125 — Car glass), резюме на което е публикувано в Официален вестник от 25 юли 2009 г. (ОВ C 173, стр. 13), в подкрепа на своя довод, че наложената му глоба далеч надхвърля най-голямата глоба, която някога е била налагана на рецидивиращ субект в производство, свързано с картел. Жалбоподателят обаче не доказва, че фактическите обстоятелства в производството, по което е постановено посоченото решение и което се е отнасяло до картел, а не до злоупотреба с господстващо положение, са сходни с тези по настоящия случай.

1619 Трето, по отношение на сравнението между наложената в настоящия случай глоба с тези, които са били наложени в производствата, по които са постановени Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, Решение по дело Michelin II, точка 75 по-горе и Решение на Общия съд по дело British Airways, точка 186 по-горе, следва да се приеме, че жалбоподателят отново не доказва, че фактическите обстоятелства в тези производства са сходни с обстоятелствата в настоящия случай. Във връзка с това следва да се напомни, от една страна, че Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, Решение по дело Michelin II, точка 75 по-горе, и Решение на Общия съд по дело British Airways, точка 186 по-горе, не са се отнасяли до изключителни отстъпки, а до отстъпки от третата категория (вж. точка 78 по-горе), докато настоящото производство се отнася и до „голи“ ограничения. От друга страна, важно е да се подчертае, че дори ако разглежданите в настоящото производство видове злоупотреба бяха сходни и дори еднакви с тези, които са били разглеждани в производствата, по които са постановени Решение по дело Hoffmann-La Roche, точка 71 по-горе, Решение по дело Michelin I, точка 74 по-горе, Решение по дело Michelin II, точка 75 по-горе, и Решение на Общия съд по дело British Airways, точка 186 по-горе, това обстоятелство не би било достатъчно, за да направи настоящото производство и посочените от жалбоподателя производства сходни по смисъла на цитираната в точка 1615 по-горе съдебна практика, като се имат предвид съществуващите разлики между тези производства, по-специално по отношение на разглежданите предприятия, пазари и изделия, и като се има предвид разликата във времето между тези производства и развитието на политиката на Комисията в областта на глобите.

 3. По необходимостта от доказване на конкретните последици от нарушението

1620 Следва да се напомни, че за да определи тежестта на нарушението, Комисията е отчела по-специално естеството на нарушението, пазарния дял на съответните предприятия и географския обхват на нарушението. По-конкретно, що се отнася до естеството на нарушението, Комисията е приела в съображение 1780 от обжалваното решение, че пазарът на CPU x86 има голямо икономическо значение. Съгласно решението този пазар е създал през 2007 г. приходи в размер на над 30 милиарда щатски долара. Това означава, че всяко антиконкурентно поведение на този пазар е имало значителни последици.

1621 Жалбоподателят твърди, че равнището на глобата е обвързано с така нареченото „значително въздействие“ върху пазара, макар че не бил направен никакъв анализ на действителните последици от практиките, за които се твърди, че представляват злоупотреба, върху AMD или върху пазара. Той припомня, че наложената му глоба от 1,06 милиарда евро е най-голямата глоба изобщо налагана някога само на едно предприятие за нарушение на правилата на конкуренцията. Поради това при определянето на тази глоба трябвало да се вземат предвид действителните последици от нарушението и причинно-следствената връзка между тези последици и вредите за потребителите или конкурентите, независимо от това дали действителните последици са относими към установяването на наличието на злоупотреба. Според жалбоподателя доказателствата установяват, че в разглеждания период пазарът на CPU се е характеризирал с напрегната конкуренция между AMD и Intel, последица от което е бил постоянният спад на цените и подобряването на качеството на изделията, най-голяма полза от което са имали потребителите. Освен това AMD умножило своите пазарни дялове. Накрая, решението на OEM за закупуване на изделия от жалбоподателя било основано, ако не изцяло, то поне частично на икономически съображения, различни от установяването на лоялност в резултат на условните отстъпки.

1622 По силата на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определянето на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. Съгласно съдебната практика тежестта на нарушенията на правото на конкуренцията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например обстоятелствата по случая, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, без обаче да има установен обвързващ или изчерпателен списък с критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид. Поради това, обратно на твърдението на жалбоподателя, конкретното въздействие на нарушението върху пазара поначало не е задължителен елемент съгласно изведените от съдебната практика критерии, а само един от многото релевантни елементи за преценката на тежестта на нарушението и за определянето на размера на глобата (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, наричано по-нататък „Решение по дело Prym“, точки 54 и 55). Освен това съгласно съдебната практика обстоятелства, свързани с целта на дадено поведение, биха могли да имат по-голямо значение при определянето на размера на глобата, отколкото тези, които се отнасят до резултатите от това поведение (Решение по дело AstraZeneca, точка 64 по-горе, точка 902).

1623 Съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора [ВС] (ОВ 1998, C 9, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взето предвид по-специално „неговото [конкретно] отражение върху пазара, където това може да бъде определено“ (точка 1.A.). Във връзка с това от съдебната практика следва, че поне що се отнася до нарушенията, които могат по принцип да бъдат квалифицирани като много сериозни нарушения въз основа само на тяхното естество, конкретното отражение на нарушението върху пазара е само един факултативен елемент, който може да позволи на Комисията да увеличи началния размер на глобата над вероятния минимален размер от 20 милиона евро (вж. в този смисъл Решение по дело Prym, точка 1622 по-горе, точка 75). Действително, също съгласно съдебната практика, щом като Комисията счита за уместно с цел изчисляване на глобата да вземе предвид този факултативен елемент, какъвто е конкретното отражение на нарушението върху пазара, тя не може да се ограничи до представянето на една обикновена презумпция, а трябва да представи конкретни, достоверни и достатъчни улики, които позволяват да се прецени действителното въздействие, което нарушението е могло да има по отношение на конкуренцията на посочения пазар (Решение по дело Prym, точка 1622 по-горе, точка 82).

1624 В настоящото производство обаче определянето на размера на глобата не се основава на Насоките от 1998 г., а на Насоките от 2006 г. Следва да се посочи, че за разлика от Насоките от 1998 г., Насоките от 2006 г. не предвиждат вече при определянето на тежестта на съответното нарушение да се взема предвид „[конкретното] отражение върху пазара, когато то е измеримо“. Съгласно точка 22 от Насоките от 2006 г., за да се прецени дали делът на стойността на продажбите, определена в зависимост от тежестта на нарушението, следва да бъде в долната част или в горната част на тази скàла, достигаща максимално до 30 %, Комисията следва да вземе предвид редица фактори, като естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението, както и дали нарушението е било извършено или не.

1625 Поради това, наистина, съгласно Насоките от 2006 г. Комисията по общо правило не е задължена да взема предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, когато определя дела от стойността на продажбите, определена в зависимост от тежестта на нарушението. Въпреки това следва да се посочи, че Насоките и не забраняват да се вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да бъде увеличен този дял. Във връзка с това трябва да се констатира, че ако Комисията счете за подходящо да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да увеличи този дял, цитираната в точка 1623 по-горе съдебна практика е приложима и по отношение на Насоките от 2006 г., така че Комисията ще трябва да представи конкретни, достоверни и достатъчни улики, които позволяват да се прецени действителното въздействие, което нарушението е могло да има по отношение на конкуренцията на посочения пазар. От друга страна, при определянето на тежестта на нарушението в съответствие с точка 22 от Насоките от 2006 г. Комисията не следва непременно да взема предвид липсата на конкретно въздействие като смекчаващо обстоятелство. Достатъчно е определеното от Комисията равнище на дела от стойността на продажбите, което трябва да се вземе предвид, да бъде обосновано с други обстоятелства, способни да повлияят на определянето на тежестта на нарушението.

1626 Доводите на жалбоподателя следва да се разгледат с оглед на посочените по-горе съображения.

1627 Първо, следва да се отхвърли доводът, че равнището на глобата е обвързано в случая с така нареченото „значително въздействие“ върху пазара, макар че не бил направен никакъв анализ на действителните последици от практиките, за които се твърди, че представляват злоупотреба, върху AMD или върху пазара. В действителност трябва да се приеме, че в дадения случай Комисията не е взела предвид конкретното въздействие на нарушението върху пазара, за да определи неговата тежест. Противно на твърдението на жалбоподателя, от обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията е приела, че „всяко антиконкурентно поведение на [пазара на CPU x86] има значително въздействие“, не би могло да се направи изводът, че тя е взела предвид подобно конкретно въздействие. Във връзка с това следва да се напомни, че оспорената от жалбоподателя констатация е направена от Комисията, за да се опише естеството на нарушението. Като се има предвид, че под „естество“ на дадено нарушение се имат предвид неговите абстрактни и общи черти, Комисията е могла в този контекст да приеме с основание, че предвид значителните приходи, които се генерират на пазара на CPU x86, всяко антиконкурентно поведение на този пазар има значително въздействие. Комисията е достигнала до този извод, вземайки предвид не действителните последици върху пазара на разглежданите в обжалваното решение практики, а „естеството“ и следователно — способността на тези практики да имат такова въздействие.

1628 Обстоятелството, че Комисията не е взела предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да определи размера на глобата, се потвърждава и от следните факти. От една страна, макар някои части от обжалваното решение, които не са свързани с определянето на размера на глобата, да съдържат изводи относно конкретното отражение на поведението на жалбоподателя върху свободата на избор на OEM и на MSH (вж. съображения 1001 и 1678 от обжалваното решение), както и на отражението върху претърпените от потребителите вреди (вж. съображения 1597—1616 от обжалваното решение), при определянето на тежестта на нарушението Комисията не се е позовала на тези изводи. От друга страна, във връзка със заключенията си относно тежестта на нарушението в съображение 1785 от решението, Комисията е приела, че злоупотребите са се различавали според съответното тяхно „възможно антиконкурентно въздействие“. Обстоятелството, че в заключенията относно тежестта на нарушението Комисията се е позовала на „възможно антиконкурентно въздействие“ на конкретните злоупотреби, показва безспорно, че тя не е взела предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, а само неговото възможно отражение.

1629 Поради това следва да се приеме, че Комисията не се е основала на конкретното отражение на нарушението, за да увеличи неговата тежест.

1630 Второ, следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, че при преценката на тежестта на нарушението Комисията неоснователно не е взела предвид липсата на действителни последици от нарушението и причинно-следствената връзка между тези последици и вредите за потребителите или конкурентите в качеството им на смекчаващо обстоятелство. Следва да се приеме, че за да определи дела от стойността на продажбите, установена в зависимост от тежестта на нарушението на 5 %, Комисията не е била длъжна да вземе предвид твърдението за липса на конкретно отражение на нарушението върху пазара. Всъщност в дадения случай другите обстоятелства, на които Комисията се основава в обжалваното решение, за да определи тежестта на нарушението, оправдават определянето на дела от стойността на продажбите, която да се вземе предвид, на 5 %.

1631 Във връзка с това най-напред следва да се посочи, че възприетото в обжалваното решение равнище от 5 % попада в долната част на скàлата, достигаща максимално до 30 % съгласно точка 21 от Насоките от 2006 г.

1632 По-нататък, на първо място, що се отнася до естеството на нарушението, следва да се посочи констатацията на Комисията в съображения 1780 и 1781 от обжалваното решение, че освен жалбоподателят, който държал 80 % от пазара, единственият сериозен конкурент на този пазар е бил AMD. Тя припомня също така, че жалбоподателят е приложил обща стратегия, имаща за цел да блокира AMD на пазара. Така практиките на злоупотреба на жалбоподателя са преследвали целта да се блокира единственият сериозен конкурент или поне да се ограничи неговият достъп до пазара. Предвид пречките за достъп до производството на CPU x86 е имало вероятност в случай на отстраняване или маргинализиране на AMD да не се появи друг сериозен участник на този пазар.

1633 На второ място, що се отнася до частта от пазара, с която са разполагали засегнатите предприятия, Комисията установява в съображение 1783 от обжалваното решение, че през целия период на нарушението жалбоподателят е имал не само господстващо положение във всички сегменти на пазара на CPU x86, но и неговият пазарен дял е бил много по-голям от този на неговите конкуренти.

1634 На трето място, по отношение на географския обхват на нарушението Комисията обръща внимание в съображение 1784 от обжалваното решение на доказаното от нейна страна обстоятелство, че стратегията на жалбоподателя, целяща възпрепятстването на AMD, е имала световен обхват. Във връзка с преценката на тежестта на нарушението това обстоятелство предполага, че нарушението е засягало цялото ЕИП (вж. точки 1578—1582 по-горе).

1635 На четвърто място, следва да се напомни, че в извода относно тежестта на нарушението в съображение 1785 от обжалваното решение Комисията посочва по-конкретно, че жалбоподателят е осъществил единно нарушение, чийто интензитет е бил различен през годините, конкретните злоупотреби са се различавали според съответното тяхно възможно антиконкурентно въздействие и жалбоподателят се е опитал да прикрие антиконкурентния характер на своето поведение (вж. точки 1583—1591 по-горе).

1636 Тези констатации, които или не са оспорени от жалбоподателя, или са надлежно доказани от Комисията, са достатъчни, за да обосноват определянето на дела от стойността на продажбите на 5 %.

1637 Трето, относно доводите на жалбоподателя в подкрепа на липсата на конкретно отражение върху пазара и на причинно-следствена връзка, за изчерпателност следва да се напомни, че нито растежът на пазарните дялове на AMD, нито понижаването на цените на CPU x86 в течение на разглеждания в обжалваното решение период означават, че практиките на жалбоподателя не са имали последици. Би могло да се предположи, че ако липсваха тези практики, увеличаването на пазарните дялове на конкурента и намаляването на цените на CPU x86 са могли да бъдат по-големи (вж. точка 186 по-горе). Също така, доколкото жалбоподателят се позовава на икономически съображения, различни от установяването на лоялност в резултат на условните отстъпки, в качеството на причини за решенията на OEM да закупуват неговите изделия, следва да се приеме, че тези доводи не могат да изключат напълно влиянието на оспорените отстъпки и условни плащания върху търговските решения на OEM (вж. точка 597 по-горе).

 4. Заключение

1638 Поради това следва да се отхвърлят всички доводи на жалбоподателя, които имат за цел да докажат, че равнището на глобата е непропорционално.

 Г – Относно упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол

1639 В съдебното заседание жалбоподателят обръща внимание на четири обстоятелства, които според него обосновават намаляването от Общия съд на размера на глобата чрез упражняване от негова страна на правомощието за пълен съдебен контрол. Първо, той подчертава сложността на настоящото дело и твърди, че за него е било много трудно да спази закона. В дадения случай Комисията следвала подхода на Насоките по член 82. Сами по себе си те не забранявали условните отстъпки, но изисквали да се приложи критерият AEC. Създадената по този начин правна несигурност следвало да бъде взета предвид от Общия съд. Второ, жалбоподателят посочва, че административната процедура продължила девет месеца, а член 6 от ЕКПЧ и член 41 от Хартата на основните права изисквали бързо разглеждане на наказателните производства. До голяма степен това закъснение се дължало на необходимите дейности във връзка с прилагането на критерия AEC. Закъснението било обстоятелство, което Общият съд можел винаги да вземе предвид. Трето, Общият съд трябвало да вземе предвид решението на Обмудсмана от 14 юли 2009 г., в което се установява, че липсата на запис от срещата между Комисията и г‑н D1 представлява случай на лошо администриране. Четвърто, относно злоупотребата, свързана с Acer, Общият съд трябвало да отчете обстоятелството, че продължителността на отложеното пускане на пазара на преносимия компютър е продължило само две до четири седмици.

1640 Никой от тези доводи обаче не може да доведе до изменение на определения от Комисията размер на глобата.

1641 Първо, жалбоподателят не може изобщо да се ползва от предполагаемата правна несигурност във връзка с незаконосъобразността на изключителните отстъпки. Всъщност Комисията и Съдът са осъждали многократно прилагането от предприятия с господстващо положение на практики, които се състоят в предоставянето на финансови стимули в зависимост от изпълнението на условия за изключителни права (вж. точка 1602 по-горе). Що се отнася до Насоките по член 82, съгласно съображение 916 от обжалваното решение Комисията не ги е приложила в разглежданото производство. По-горе бе посочено, че тя не е била и длъжна да ги приложи. Освен това жалбоподателят не доказва, че Комисията е породила у него оправдано правно очакване по отношение на прилагането на критерия AEC (вж. точки 160—165 по-горе).

1642 Второ, по отношение на продължителността на административната процедура доводите на жалбоподателя също не могат да бъдат приети.

1643 Във връзка с това следва да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не е равнозначно на служебен контрол и производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на правните основания, свързани с императивни правни норми, които съдът е длъжен да повдигне служебно, като липсата на мотиви на обжалваното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи правните основания срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези правни основания (Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 1609 по-горе, точка 64).

1644 Изтъкнатото от жалбоподателя правно основание за продължителността единствено на административната процедура, а не за продължителността на производството пред Общия съд, следва да се обяви за недопустимо по силата на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. Това правно основание, което не е било посочено в жалбата, не може да се разглежда като разгръщане на правно основание, посочено преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и не почива върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Впрочем при обстоятелствата по настоящото дело не следва служебно да се разглежда правното основание, изведено от неразумния срок на производството пред Комисията (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело CD-Contact Data/Комисия, T‑18/03, Сборник, стр. II‑1021, точка 130).

1645 Трето, по отношение на липсата на запис от срещата между Комисията и г‑н D1, по-горе бе посочено, че Комисията е поправила този първоначален пропуск в административната процедура, произтичащ от несъставянето на кратка записка, с която да бъде информиран жалбоподателят, като му е предоставила неповерителната редакция на вътрешната записка (вж. точка 622 по-горе). При тези обстоятелства размерът на глобата не следва да се променя. За изчерпателност следва да се посочи, че дори процедурната грешка да не е била поправена, подобна нередност не е от естество да доведе до промяна на размера на глобата от Общия съд.

1646 Четвърто, по отношение на злоупотребата, свързана с Acer, доводът на жалбоподателя, съгласно който продължителността на отложеното пускане на пазара на преносимия компютър всъщност е продължило по-кратко от четири месеца, бе отхвърлено в точки 1345—1357 по-горе.

1647 Освен това следва да се посочи, че с оглед на правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол в областта на глобите за нарушение на правилата на конкуренцията, никое от разгледаните по-горе и посочени от жалбоподателя оплаквания, доводи и фактически и правни обстоятелства, не позволява да се заключи, че наложената му с обжалваното решение глоба има непропорционален характер. Напротив, следва да се приеме, че глобата е подходяща спрямо обстоятелствата по случая. Във връзка с тази оценка следва да се имат предвид по-специално посочените в точки 1631—1636 по-горе обстоятелства, както и фактът, че глобата се равнява на 4,15 % от годишния оборот на Intel, което е доста под предвидената горна граница от 10 %, определена в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

 По съдебните разноски

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Intel Corp. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, освен направените от последната разноски във връзка с встъпването на Association for Competitive Technology, Inc., а също така понася съдебните разноски на Union fédérale des consommateurs – Que choisir (UFC – Que choisir).

3)      Association for Competitive Technology понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, които Комисията е направила във връзка с нейното встъпване.

Dittrich Wiszniewska-Białecka Prek

Schwarcz       Кънчева

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юни 2014 година.

Подписи

* Език на производството: английски.

1–      Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.

2 – Заличени поверителни данни. За да бъде запазена анонимността на лицата, които работят за Intel, Dell, HP, NEC, Lenovo, Acer или MSH, техните имена са заменени с първата буква от името на предприятието, за което работят, последвано от цифра, а за работещите в AMD — с главната буква „C“, последвана от цифра. Освен това имената на трима професори са заменени с P1, P2 и P3.