Language of document :

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Полша), постъпило на 4 януари 2022 г. — M.B., U.B., M.B./X. S.A

(Дело C-6/22)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie

Страни в главното производство

Ищци: M.B., U.B., M.B.

Ответник: X. S.A

Преюдициални въпроси

Като се има предвид целта на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори1 за защита на потребителя от неравноправни клаузи в договорите с търговци, има ли основание за тълкувателния извод, че след като съдът обяви договора за недействителен в приложение на правилата на Директивата, с това се изчерпва прилагането на тази директива, а оттам и защитата на потребителя, поради което правилата за уреждането на отношенията между потребителя и търговеца трябва да се търсят в разпоредбите на националното облигационно право относно последиците от недействителността на договора за отношенията между страните?

Като се имат предвид членове 6 и 7 от Директива 93/13, ако съдът установи, че дадена договорна клауза е неравноправна, а договорът не може да действа без тази клауза, при липсата на съгласие на страните за запълване на възникналата празнота със съответстващи на волята им условия и при липсата на диспозитивни разпоредби трябва ли съдът да обяви договора за недействителен само въз основа на волята на потребителя, който е направил искане до съда за обявяването на договора за недействителен, или е също така длъжен служебно, произнасяйки се извън исканията на страните, да установи какво е имущественото състояние на потребителя, за да прецени дали обявяването на договора за недействителен не би имало особено неблагоприятни последици за потребителя?

Допуска ли член 6 от Директива 93/13 тълкувателен извод, съгласно който, ако съдът приеме, че обявяването на договора за недействителен би било особено неблагоприятно за потребителя, но въпреки приканването им страните не постигнат съгласие по изпълнението на договора, то този съд може с оглед на обективно разглеждания интерес на потребителя да запълни празнотата, възникнала в договора след „отстраняването“ на неравноправните клаузи от него, с разпоредби на националното право, които не са диспозитивни по смисъла на решение C-260/18 на Съда, тоест директно приложими при празнота в договора, а са конкретни разпоредби на националното право, които може да се прилагат спрямо разглеждания договор само съответно или по аналогия и отразяват задължителни правила на националното облигационно право?

____________

1 OB L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.