Дела T‑639/15—T‑666/15 и T‑94/16
Maria Psara и др.
срещу
Европейски парламент
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Европейски парламент — Разходи, извършени от членовете на Парламента в рамките на техните надбавки — Отказ за предоставяне на достъп — Несъществуващи документи — Лични данни — Регламент (ЕО) № 45/2001 — Необходимост от предаване на данни — Конкретна и индивидуална проверка — Частичен достъп — Прекомерна административна тежест — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (пети разширен състав) от 25 септември 2018 г.
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Отказ да се даде достъп до документ, поради това че документът не съществува или не е притежание на съответната институция — Заявление за достъп до документи за разходи, извършени от членове на Европейския парламент, във връзка с надбавките им за общи разходи — Документи, с които Парламенът не разполага
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета, членове 25 и 26 от Решението на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Ограничения на принципа на достъп до документите — Наличие на документи, предмет на заявлението за достъп — Презумпция за несъществуване, основаваща се на твърдение в този смисъл на съответната институция — Обикновена презумпция, оборима с релевантни и непротиворечиви улики
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Институции на Европейския съюз — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Регламент № 45/2001 — Понятие „лични данни“ — Документи, отнасящи се до надбавки и разходи, изплатени на членове на Европейския парламент — Включване — Свързване на лични данни с други публични данни — Липса на последици
(член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на частния живот и личната неприкосновеност — Обхват — Задължение за преценка в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни — Пълна приложимост на разпоредбите на Регламент № 45/2001 към всяко заявление за достъп до документи, съдържащи лични данни
(Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Институции на Европейския съюз — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Регламент № 45/2001 — Заявление за достъп до лични данни — Задължение за доказване на необходимостта от предаването на посочените данни — Обхват — Проверка от съответната институция — Критерии за преценка — Позоваване от страна на молителя на общо формулирани и свързани с прозрачността цели — Отхвърляне
(член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение на институцията да извърши конкретна и индивидуална проверка на документите — Възможност за позоваване на общи презумпции, приложими за определени категории документи — Граници
(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за предоставяне на частичен достъп до данните, които не попадат в обхвата на изключенията — Изключение от задължението в случай на прекомерна административна тежест — Заличаване на лични данни в повече от четири милиона документи — Отказ за предоставяне на частичен достъп — Допустимост
(член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Обхват — Необходимост да се отговори на всички доводи, изтъкнати в потвърдителното заявление за достъп — Липса
(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Правото на публичен достъп, установено в Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, се отнася единствено до документи на институциите, с които те действително разполагат, тъй като това право не може да обхваща документи, които не са притежание на институциите или които не съществуват.
Що се отнася до заявлението за достъп до документи, в които се уточнява по какъв начин и кога членовете на Парламента от всяка държава членка са изразходвали през различни периоди от време надбавките си за общи разходи, е видно, че в приложение на членове 25 и 26 от Решението на Бюрото на Европейския парламент за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент последните въз основа на заявление, подадено в началото на мандата им, ежемесечно получават надбавка с фиксирана сума, чийто размер впрочем е публично известен. Ето защо с оглед на фиксирания размер на надбавките за общи разходи Европейският парламент не разполага с никакви документи, в които да се уточнява във връзка с какво и кога са използвани посочените надбавки от неговите членове. Следователно Европейският парламент не разполага с разглежданите данни и поради това не е в състояние да оповести поисканите на това основание документи.
(вж. т. 27, 29—31)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 33—35)
3. Представляват документи, съдържащи информация за физически лица с установена самоличност по смисъла на член 2, буква a) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, документи, с които Парламентът разполага във връзка с надбавките за пътни разноски и дневните надбавки, при които неизбежно се установява самоличността на всеки един от съответните членове на Парламента, макар и само във връзка с плащането на тези надбавки. Същото важи и за документите, с които Парламентът разполага във връзка с разноските за парламентарни сътрудници, при които неизбежно се установява самоличността на всеки един от съответните членове на Парламента и на лицата, които съответно ползват тези надбавки, макар и само във връзка с плащането на тези надбавки.
В това отношение може да се прави разграничение на разглежданите данни в зависимост от това дали попадат в сферата на личната, или на обществената дейност, докато понятията „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 и данни, свързани с частния живот, не се сливат. Въпросът дали съществува опасност от засягане на законните интереси на членовете на Парламента, също не би могъл да повлияе върху квалификацията на разглежданите лични данни. Освен това фактът, че данните относно разглежданите лица са тясно свързани с публични данни за тези лица, по-специално доколкото те са посочени на интернет сайта на Парламента, що се отнася по-конкретно до имената на членовете на Парламента, по никакъв начин не означава, че тези данни са загубили естеството си на лични данни по смисъла на посочената разпоредба. С други думи, квалификацията на разглежданите данни като лични данни не може да се изключи единствено поради факта че тези данни са свързани с други данни, които са публични, и това независимо от въпроса дали оповестяването на тези данни би засегнало законните интереси на съответните лица.
(вж. т. 46—48 и 50—53)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 65 и 66)
5. В контекста на решения, с които дадена институция отхвърля заявление за достъп до съдържаща лични данни информация с мотива, че тя попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, изведено от защитата на частния живот и личната неприкосновеност, съгласно член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, тези данни могат да бъдат предадени само ако получателят докаже необходимостта от предаване им и ако няма основания да се предполага, че с това предаване биха могли да бъдат засегнати законните интереси на съответното лице, които институциите, до които е подадено заявление за достъп до документи, съдържащи лични данни, са длъжни да спазват.
Така от самия текст на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 следва, че той подчинява предаването на лични данни на наличието на две кумулативно дадени условия. В този смисъл лицето, което иска подобно предаване, трябва най-напред да докаже необходимостта му. Ако представи доказателства за това, съответната институция трябва да провери дали няма основания да се предполага, че с въпросното предаване би могло да се засегнат законните интереси на съответното лице. Така посочената разпоредба изисква сезираната институция на първо време да прецени необходимия и следователно пропорционален характер на предаването на лични данни с оглед на преследваната от заявителя цел, като спазването на условието за необходимост по член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, което следва да се тълкува ограничително, предполага заявителят да докаже, че сред възможните останали мерки предаването на лични данни е най-подходящата мярка за постигане на преследваната от заявителя цел и че тя е също така пропорционална, което задължава в това отношение заявителя да изложи правомерни и изрични мотиви.
В това отношение, когато за да се докаже необходимостта от предаване на разглежданите данни, се извършва позоваване на различни цели като тези да се гарантира правото на обществеността на информация на прозрачност, които са с изключително широка и обща формулировка, съответната институция не може да бъде упрекната, че не е извела от тези цели имплицитното доказване на необходимостта от предаване на посочените лични данни. Извод в обратния смисъл по принцип би наложил задължение на институцията да изведе от общи съображения, свързани с обществения интерес за оповестяване на лични данни, имплицитното доказване на необходимостта от предаването на тези данни. Освен това намерението да се започне обществено обсъждане, не е достатъчно, за да се докаже необходимостта от предаване на личните данни, доколкото този довод се отнася единствено до целта на заявлението за достъп до документите. В никакъв случай не би могло да се признае, че целта за прозрачност автоматично има превес над правото на защита на личните данни.
(вж. т. 69—76, 90 и 91)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 102—105)
7. Няма сериозно основание да бъде оспорвано, че заличаването на всички лични данни в повече от четири милиона документи би довело до прекомерна административна тежест с оглед на обосноваването на отказа за достъп до съответните документи по силата на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
(вж. т. 127 и 129)
8. Що се отнася до решението за отказ да се предостави достъп до документи, съответната институция не би могла да бъде основателно упреквана, че е нарушила задължението за мотивиране, тъй като в посоченото решение тази институция не е отговорила на всички доводи, които заявителят е изтъкнал в рамките на потвърдителното си заявление за достъп. Всъщност задължението за мотивиране не налага на съответната институция задължение да отговаря на всеки един от доводите, изложени по време на процедурата, предхождаща приемането на обжалваното окончателно решение.
(вж. т. 133 и 134)