РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

21 февруари 2024 година(*)

„Дъмпинг — Внос на някои поливинилови алкохоли с произход от Китай — Окончателно антидъмпингово мито — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 — Изчисляване на нормалната стойност — Значителни нарушения в страната на износа — Член 2, параграф 6а от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Право на СТО — Принцип на съответстващо тълкуване — Корекции — Неподлежащ на възстановяване ДДС — Функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона — Обективно сравнение на експортната цена и на нормалната стойност — Тежест на доказване — Член 2, параграф 10, букви б) и и) от Регламент 2016/1036 — Неоказване на съдействие — Налични данни — Член 18 от Регламент 2016/1036 — Двойно прилагане — Неблагоприятно прилагане — Различни производствени процеси — Подбиване на цените — Пазарни сегменти — Метод на контролните номера на продукта — Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1036 — Право на защита — Поверително третиране — Членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036“

По дело T‑762/20

Sinopec Chongqing SVW Chemical Co. Ltd, установено в Чунцин (Китай),

Sinopec Great Wall Energy & Chemical (Ningxia) Co. Ltd, установено в Линъу (Китай),

Central-China Company, Sinopec Chemical Commercial Holding Co. Ltd, установено в Ухан (Китай),

представлявани от J. Cornelis, F. Graafsma и E. Vermulst, адвокати,

жалбоподатели,

подпомагани от

Wegochem Europe BV, установено в Амстердам (Нидерландия), представлявано от R. Antonini, E. Monard и B. Maniatis, адвокати,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, представлявана от G. Luengo,

ответник,

подпомагана от

Европейски парламент, представляван от A. Neergaard, D. Moore и A. Pospíšilová Padowska,

от

Съвет на Европейския съюз, представляван от H. Marcos Fraile и B. Driessen, подпомагани от N. Tuominen, адвокат,

от

Kuraray Europe GmbH, установено в Хаттерсхайм на Майн (Германия), представлявано от R. MacLean и D. Sevilla Pascual, адвокати,

и от

Sekisui Specialty Chemicals Europe SL, установено в Ла Канонджа (Испания), представлявано от A. Borsos и J. Jousma, адвокати,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от: L. Truchot (докладчик), председател, H. Kanninen, L. Madise, R. Frendo и T. Perišin, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 14 и 15 декември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Sinopec Chongqing SVW Chemical Co. Ltd (наричано по-нататък „Sinopec Chongqing“), Sinopec Great Wall Energy & Chemical (Ningxia) Co. Ltd (наричано по-нататък „Sinopec Ningxia“) и Central-China Company, Sinopec Chemical Commercial Holding Co. Ltd (наричано по-нататък „Sinopec Central-China“) искат отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република (ОВ L 315, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“) в частта, която се отнася до тях.

 Фактическа обстановка

2        Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са китайски предприятия, които произвеждат поливинилови алкохоли (наричани по-нататък „PVA“), а Sinopec Central-China е китайско предприятие, свързано с предходните, което изнася по-специално за Европейския съюз произвежданите от тях продукти.

3        На 18 юни 2019 г. Kuraray Europe GmbH (наричано по-нататък „Kuraray“), производител на PVA, представляващ повече от 60 % от общото производство на Съюза, подава жалба до Европейската комисия на основание член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“). Впоследствие Комисията публикува известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на някои PVA с произход от Китайската народна република (ОВ C 256, 2019 г., стр. 4).

4        Разследването на дъмпинга и произтичащата от него вреда обхваща периода между 1 юли 2018 г. и 30 юни 2019 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, отнасящи се до елементите, посочени в таблици № 1—11 от обжалвания регламент, обхваща периода от 1 януари 2016 г. до края на разследвания период (наричан по-нататък „разглежданият период“). (съображение 39 от обжалвания регламент).

5        След размяна на няколко писма с жалбоподателите и с други засегнати от разследването ѝ предприятия, на 3 юли 2020 г. Комисията извършва по отношение на жалбоподателите окончателното разгласяване, предвидено в член 20 от основния регламент (наричано по-нататък „окончателното разгласяване“), в което предвижда да им определи антидъмпингово мито от 26,3 %, съответстващо на дъмпинговия им марж. След още размяна на писмена кореспонденция и след провеждане на изслушване с Комисията на 17 юли 2020 г., на 20 юли 2020 г. жалбоподателите представят коментарите си по окончателното разгласяване. На 24 юли 2020 г. Комисията извършва по отношение на жалбоподателите допълнително окончателно разгласяване (наричано по-нататък „допълнителното окончателно разгласяване“), в което, след като приема някои от представените от тях доводи, счита, че дъмпинговият марж може да бъде намален на 17,3 %. На 29 юли 2020 г. жалбоподателите представят коментарите си по това разгласяване.

6        С обжалвания регламент Комисията налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои PVA с произход от Китай и постановява, че за жалбоподателите ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, е 17,3 %.

7        За да изчисли нормалната стойност на произвежданите от жалбоподателите продукти, Комисията не се основава на общото правило, предвидено в член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент, съгласно което „нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“. Тя прилага член 2, параграф 6а от този регламент — разпоредба, въведена по силата на Регламент (ЕС) 2017/2321 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за изменение на основния регламент и Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 338, 2017 г., стр. 1) (съображения 86 и 87 от обжалвания регламент).

8        Съгласно член 2, параграф 6а от основния регламент се предвижда следното:

„6а а)      В случай че при прилагането на настоящата или на всяка друга съответна разпоредба на настоящия регламент бъде определено, че е нецелесъобразно да се използват цените и разходите на вътрешния пазар на страната на износа поради съществуването в тази държава на значителни нарушения по смисъла на буква б), нормалната стойност се формира на основата на разходи за производство и продажба, отразяващи цени или референтни стойности, при които няма нарушения, при спазване на следните правила.

Източниците, които Комисията може да използва, са [по-специално]:

–        съответстващите разходи за производство и продажба в подходяща представителна държава със сходна степен на икономическо развитие като страната на износа, при условие че има лесен достъп до съответните данни за разходите; в случаите, когато има повече от една такава държава, приоритет се дава, когато това е подходящо, на държавите с адекватно равнище на социална закрила и опазване на околната среда;

–        ако счете за подходящо, международните цени, разходи или референтни стойности, при които няма нарушения; или

–        вътрешните разходи, но само доколкото е установено със сигурност, че те не са изкривени, въз основа на надеждни и подходящи доказателства, включително в рамките на разпоредбите за заинтересованите страни в буква в).

Без да се засяга член 17, тази оценка се извършва за всеки износител и производител поотделно.

Формираната нормална стойност включва неизкривени и разумни административни разходи, разходи за продажба и общи разходи, и реализиране на печалба.

б)      Значителни нарушения са нарушенията, които се проявяват, когато отчетените цени или разходи, включително разходите за суровини и енергия, не са формирани от силите, действащи на свободния пазар, тъй като са повлияни от съществена правителствена намеса. Когато се преценява дали съществуват значителни нарушения се обръща внимание, inter alia, на потенциалното въздействие на един или повече от следните елементи:

–        обслужване в значителна степен на въпросния пазар от предприятия, осъществяващи дейността си като субекти, които са собственост или се намират под контрола на органите на страната на износа или политиката им е под надзора или в съответствие с указанията на тези органи;

–        държавно присъствие в дружествата, чрез което на държавата се дава възможност да се намесва по отношение на цените или разходите;

–        обществени политики или мерки, водещи до дискриминация в полза на местните доставчици или другояче влияещи върху силите, действащи на свободния пазар;

–        неприлагане, дискриминационно прилагане или неправилно прилагане на законодателството в областта на несъстоятелността, дружественото право или вещното право;

–        изкривяване на разходите за заплати;

–        достъп до финансиране, предоставян от институциите, които изпълняват цели на обществената политика или по друг начин не действат независимо от държавата“.

в)      Когато Комисията има основателни данни за евентуално наличие на значителни нарушения, посочени в буква б), в определена държава или в определен сектор в тази държава и когато е необходимо за ефективното прилагане на настоящия регламент, Комисията изготвя, публикува и редовно актуализира доклад с описание на обстоятелствата на пазара, посочени в буква б), в тази държава или сектор. Такива доклади и доказателствата, на които те се основават, се включват в досието на всяко евентуално разследване, отнасящо се за тази държава или сектор. Заинтересованите страни трябва да имат достатъчна възможност да опровергаят, да допълнят, да коментират или да използват докладите и доказателствата, на които те се основават, по време на всяко разследване, при което се използват такива доклади и доказателства. Когато се оценява наличието на значителни нарушения, Комисията взема предвид всички релевантни доказателства, включени в досието на разследването“.

9        В обжалвания регламент, след като констатира, по-специално въз основа на доклада за положението в Китай от 20 декември 2017 г., който е публикувала съгласно член 2, параграф 6а, буква в) от основния регламент, че в тази страна съществуват „значителни нарушения“ по смисъла на член 2, параграф 6а, буква б) от посочения регламент (съображения 91 и 171 от обжалвания регламент), Комисията формира нормалната стойност по метода, предвиден в член 2, параграф 6а, буква а), втора алинея, първо тире от същия регламент. За тази цел тя приема Турция за подходяща представителна държава (съображения 172 и 222 от обжалвания регламент). Освен това в съответствие с член 2, параграф 6а, буква а), последна алинея от основния регламент Комисията включва в нормалната стойност сума, която счита за неизкривени и разумни административни разходи, разходи за продажба и общи разходи (наричани по-нататък „разходите ПОАР“), и реализиране на печалба (съображение 87 от обжалвания регламент).

10      Освен това, що се отнася до Sinopec Ningxia, Комисията установява наличието на съществени и сериозни неточности в съобщените данни относно производствените разходи. Поради това при формирането на нормалната стойност на произвежданите от Sinopec Ningxia продукти съгласно член 2, параграф 6а от основния регламент Комисията прилага член 18, параграф 1 от основния регламент, съгласно който, в случай че заинтересована страна „откаже достъп […] [до] необходимата информация или значително възпрепятства разследването“, Комисията може да се основе на „наличните факти“ (наричани по-нататък „наличните факти по смисъла на член 18“). Така нормалната стойност на продуктите, произвеждани от Sinopec Ningxia, е изчислена въз основа на информацията, предоставена от други производители износители, и за всеки разглеждан вид PVA Комисията използва най-високата формирана нормална стойност сред стойностите на тези други производители износители (съображения 327—333 от обжалвания регламент).

11      При сравняването на нормалната стойност на произвежданите от жалбоподателите продукти и на експортната им цена Комисията прави две корекции на основание член 2, параграф 10, букви б) и и) от основния регламент. От една страна, тя увеличава нормалната стойност, „за разликата в косвените данъци между експортните продажби от [Китай] за Съюза и нормалната стойност, когато косвени данъци като [данъка върху добавената стойност] са били изключени“ (съображение 388 от обжалвания регламент). От друга страна, тя намалява експортната цена, тъй като продажбите в Съюза на PVA, произведени от Sinopec Chongqing и от Sinopec Ningxia, се извършват с посредничеството на Sinopec Central-China, което трябвало да се счита не за вътрешен отдел по продажбите, а по-скоро за търговец (съображения 358 и 373 от обжалвания регламент). Освен това Комисията прави корекции в посока намаление на експортната цена, за да премахне от нея разходите за застраховка, транспорт, обработка и товарене, разходите за кредити и банковите такси (наричани по-нататък „спорните разходи“), за да получи равнището, съответстващо на сделка „франко завода“ (съображения 313, 314 и 357 от обжалвания регламент).

12      При разглеждането на вредата, която се твърди, че е претърпяла промишлеността на Съюза, в съответствие с член 3, параграфи 2, 3 и 6 от основния регламент, Комисията анализира подбиването на цените. За тази цел, от една страна, тя се основава на констатациите си, че пазарът на PVA не се състои от два отделни сегмента (съображения 61—64 от обжалвания регламент). От друга страна, тя по-специално използва метод, състоящ се в сравняване на цените на вноса и продажните цени на промишлеността на Съюза по видове продукти, като се уточнява, че за някои от тях тя не е намерила съответствие (съображения 432 и 433 от обжалвания регламент).

 Искания на страните

13      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията и встъпилите в нейна подкрепа дружества да заплатят съдебните разноски.

14      Wegochem Europe BV (наричано по-нататък „Wegochem“), встъпило в подкрепа на жалбоподателите, моли Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до жалбоподателите,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените от него.

15      Комисията, подкрепяна от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, Kuraray и Sekisui Specialty Chemicals Europe SL (наричано по-нататък „Sekisui“), моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

16      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания, като първото е несъвместимост на прилагането на член 2, параграф 6а от основния регламент със задълженията, произтичащи от правото на Световната търговска организация (СТО), второто — нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и явна грешка в преценката, третото — нарушение на член 18, параграфи 1 и 5 от основния регламент, както и на член 6.8 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ГАТТ) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“), съдържащо се в приложение 1 A към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), и на приложение II към Антидъмпинговото споразумение (ОВ L 336, 1994 г., стр. 118; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 127, наричано по-нататък „приложение II“), четвъртото — нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент при определянето на подбиването на цените, както и нарушение на член 3, параграф 6 от същия регламент, и петото — нарушение на правото на защита.

 По първото основание — несъвместимост на прилагането на член 2, параграф 6а от основния регламент със задълженията, произтичащи от правото на СТО

17      Жалбоподателите твърдят, че в обжалвания регламент Комисията е приложила член 2, параграф 6а от основния регламент по начин, който не е в съответствие с Антидъмпинговото споразумение, съгласно тълкуването му в решенията на Органа за уреждане на спорове на СТО (ОУС). Жалбоподателите признават, че Антидъмпинговото споразумение няма директен ефект, но поддържат, че предвид сходствата между това споразумение и основния регламент, това обстоятелство не се отразява на задължението, което Комисията в случая не е изпълнила, да тълкува горепосочената разпоредба от основния регламент в съответствие с правото на СТО, включително с решенията на ОУС. Според жалбоподателите текстът на тази разпоредба, който се отнася до прилагането на член 2 и на други разпоредби от основния регламент, показва, че тя не въвежда специален режим, който да е специфичен за правния ред на Съюза и да не се включва в системата на член 2 от Антидъмпинговото споразумение, отразена в член 2 от основния регламент.

18      Жалбоподателите уточняват, че настоящото основание не може да се разглежда като възражение за незаконосъобразност на член 2, параграф 6а от основния регламент. Всъщност те не оспорвали тази разпоредба като такава, а нейното прилагане от Комисията в обжалвания регламент. Жалбоподателите подчертават, че е възможно член 2, параграф 6а от основния регламент да се тълкува в съответствие с правото на СТО, без подобно тълкуване да е contra legem или да изпразва тази разпоредба от съдържание.

19      Комисията, подкрепяна от Парламента, Съвета, Kuraray и Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

20      Следва да се припомни, че по силата на член 216, параграф 2 ДФЕС, когато Съюзът сключва международни споразумения, тези споразумения обвързват институциите на Съюза и следователно имат предимство пред актовете на Съюза. Поради това разпоредбите на вторичното право трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения, особено когато подобни разпоредби целят именно да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза (вж. в този смисъл решения от 9 януари 2003 г., Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, т. 57 и цитираната съдебна практика, от 18 март 2014 г., Z., C‑363/12, EU:C:2014:159, т. 71 и 72 и цитираната съдебна практика, и от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 31 и цитираната съдебна практика).

21      Съгласно съображение 3 от основния регламент, за да се гарантира правилно и прозрачно прилагане на правилата на Антидъмпинговото споразумение, езикът на това споразумение следва да намери възможно най-добро отражение в законодателството на Съюза. Принципът на общото международно право за спазване на договорните задължения (pacta sunt servanda), закрепен в член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331), изисква за целите на тълкуването и прилагането на Антидъмпинговото споразумение съдът на Съюза да държи сметка за решенията на ОУС, с които се тълкуват разпоредбите на това споразумение (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 30, 32 и 33 и цитираната съдебна практика.

22      Все пак, както свидетелства използваният в посочената в точка 20 по-горе съдебна практика израз „доколкото е възможно“, тази съдебна практика не може да се приложи по отношение на разпоредба, която е ясна и недвусмислена и следователно не изисква никакво тълкуване. Ако случаят бе такъв, принципът за съответстващо тълкуване на текстовете от вторичното право на Съюза би послужил за тълкуване на тази разпоредба contra legem, което не може да бъде допуснато (вж. решение от 13 юли 2018 г., Confédération nationale du Crédit mutuel/ЕЦБ, T‑751/16, EU:T:2018:475, т. 34 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 28 февруари 2017 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, T‑162/14, непубликувано, EU:T:2017:124, т. 151).

23      Освен това следва да се отбележи, че съответстващото тълкуване на актовете на институциите на Съюза от гледна точка на разпоредбите на международно споразумение, по което последният е страна, както е определено в припомнената в точки 20—22 по-горе съдебна практика, не трябва да се смесва с контрола за законосъобразност на същите тези актове.

24      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на международно споразумение могат да се изтъкват в подкрепа на жалба за отмяна на акт на вторичното право на Съюза или в подкрепа на възражение за незаконосъобразност на такъв акт само ако, от една страна, естеството и системата на въпросното споразумение допускат това и от друга, ако тези разпоредби са предвид съдържанието си безусловни и достатъчно точни. Единствено когато тези две условия са кумулативно изпълнени, подобни разпоредби биха могли да бъдат изтъкнати пред съда на Съюза, за да послужат като критерий за преценка на законосъобразността на акт на Съюза (вж. решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 37 и цитираната съдебна практика).

25      В случая, след като жалбоподателите заявяват, че не повдигат възражение за незаконосъобразност и при всички положения не поддържат, нито a fortiori доказват, че са изпълнени условията, установени в припомнената в точка 24 по-горе съдебна практика, за да може Общият съд да уважи настоящото основание, те трябва да докажат, че член 2, параграф 6а от основния регламент е неясен или съдържа нееднозначности, които трябва да бъдат преодолени чрез тълкуване в съответствие с тези правила, и че това тълкуване не е contra legem.

26      Следва да се отбележи, че жалбоподателите не твърдят, че текстът на член 2, параграф 6а от основния регламент е двусмислен.

27      Все пак, на първо място, жалбоподателите твърдят, че за да може член 2, параграф 6а от основния регламент да се прилага в съответствие с правото на СТО, той трябва да се тълкува в смисъл, че от трите източника на информация, споменати в член 2, параграф 6а, буква а) от посочения регламент, трябва да се приеме само последният, състоящ се в използването на разходите във вътрешния пазар на страната износител.

28      Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 2 юли 2020 г., Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), C‑477/19, EU:C:2020:517, т. 23 и цитираната съдебна практика).

29      Предложеното от жалбоподателите тълкуване на член 2, параграф 6а от основния регламент обаче води до изключване на първите два източника на информация, предвидени в член 2, параграф 6а, буква а) от посочения регламент, и до разширяване на приложното поле на третия, в смисъл че той би трябвало да се прилага дори при липсата на доказателства, че съответните разходи не са изкривени.

30      Най-напред, тълкуването, което посочват жалбоподателите, не може да се основе на текста на разглежданата разпоредба, в който са изброени три възможности, за третата от които се прилага точно определено условие. Както следва от употребата на наречието „[по-специално]“, тези три възможности не са изчерпателни, така че Комисията би могла да използва други източници на информация, различни от посочените в тези три възможности. Все пак свободата на преценка, която законодателят е оставил на Комисията по отношение на избора да прибегне до допълнителни източници на информация, не би могла да ѝ позволи да възприеме четвърти източник, който би съвпаднал с третия, освен необходимостта да се изпълни условието да се докаже, че разходите във вътрешния пазар на страната износител не са изкривени.

31      По-нататък, това тълкуване не се потвърждава и от контекста, в който се вписва член 2, параграф 6а от основния регламент. Всъщност тази разпоредба въвежда специфични правила, които се различават от произтичащите от другите параграфи на член 2 от основния регламент, тъй като се прилагат в случаите, при които във вътрешния пазар на страната износител има значителни нарушения. Следователно изразът „при прилагането на настоящата или на всяка друга съответна разпоредба на настоящия регламент“ в член 2, параграф 6а, буква а), първа алинея от основния регламент не означава, че тази разпоредба трябва във всички случаи да се тълкува по такъв начин, че да отговаря на разпоредбите на Антидъмпинговото споразумение, които съответстват на други разпоредби от член 2 от основния регламент.

32      Накрая, що се отнася до целите на член 2, параграф 6а от основния регламент, следва да се отбележи, че целта на тази разпоредба е да се избегне използването за целите на антидъмпингово разследване на данни за цените и разходите в страната износител, които биха били изкривени от значителните нарушения, съществуващи на вътрешния пазар на тази страна. По този начин се предвижда използването или на данни, отнасящи се до подходяща представителна трета държава, на международни данни или на разходите на вътрешния пазар на страната на износа, при условие че е доказано, че те не са изкривени.

33      Следователно трябва да се констатира, че с довода си, обобщен в точка 27 по-горе, жалбоподателите предлагат тълкуване contra legem на член 2, параграф 6а от основния регламент, което не може да бъде прието.

34      На второ място, жалбоподателите поддържат, че член 2, параграф 6а от основния регламент трябва да се тълкува в съответствие с член 2.2 и член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение.

35      От една страна, според жалбоподателите член 2.2 от Антидъмпинговото споразумение позволява да се формира нормалната стойност, вместо да се изчислява въз основа на цените, практикувани в страната износител, само в три хипотези, сред които е хипотезата на наличие на специфична пазарна ситуация (наричана по-нататък „СПС“) в страната износител.

36      Жалбоподателите уточняват, че понятието „СПС“, както е тълкувано в решенията на ОУС, не предоставя неограничена свобода на натоварения с антидъмпингово разследване орган (наричан по-нататък „компетентният орган“), а обхваща само случаите, при които е засегната сравнимостта между нормалната стойност и експортната цена. Напротив, случай, който се характеризира със значителни нарушения, произтичащи от съществена държавна намеса в пазара на държавата износител, сам по себе си не позволявал при изчисляването на нормалната стойност да не се вземат предвид разходите на производителите износители от тази страна и вместо тях да се използват разходите, направени от производителите от трета страна. Комисията трябвало да докаже наличието на връзка между този случай и сравнимостта на цените. В настоящия случай обаче такива доказателства не били представени.

37      От друга страна, според жалбоподателите, дори да се предположи, че изкривяване на разходите за материали за влагане води до СПС, възприетият от Комисията метод в случая, който поражда задължение за използване на разходите за материали за влагане от незасегнати от нарушения източници и за изключване на данните относно производствените разходи, вписани в регистрите на китайските производители износители, все пак противоречи на член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение, както е тълкуван в решенията на ОУС.

38      Следва да се припомни, че както бе посочено в точка 23 по-горе, посочването от жалбоподателите на принципа на съответстващо тълкуване не може да доведе до упражняване от Общия съд да контрол за законосъобразност на член 2, параграф 6а от основния регламент с оглед на правилата на СТО, без да трябва да се докаже, че са изпълнени изискваните от съдебната практика условия за упражняване на този контрол.

39      Освен това от точка 20 по-горе следва, че за да бъде напълно приложим принципът на съответстващо тълкуване, разглежданите разпоредби на правото на Съюза трябва да целят да приведат в действие правилата на СТО.

40      Следва да се припомни, че с Регламент 2017/2321 законодателят на Съюза изменя член 2 от основния регламент, за да включи в него параграф 6а и да измени параграф 7.

41      Съгласно съдебната практика член 2, параграф 7 от основния регламент, в редакцията му преди изменението с Регламент 2017/2321, е израз на волята на законодателя на Съюза да възприеме самостоятелен подход в правния ред на Съюза в тази област, като въведе специален режим, съдържащ подробни правила за изчисляването на нормалната стойност при внос от страни без пазарна икономика. Поради това е постановено, че тази разпоредба не може да се счита за мярка, предназначена да осигури изпълнението в правния ред на Съюза на определено задължение, поето в рамките на споразуменията на СТО, които не предвиждат правила за изчисляване на нормалната стойност за страните без пазарна икономика (решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 88; в този смисъл и по аналогия вж. и решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 47—50). Общият съд уточнява, че след като тази разпоредба установява правила за изчисляване на нормалната стойност без съответствие в споразуменията на СТО, Комисията не е била длъжна да я тълкува в съответствие със задълженията на Съюза в рамките на СТО. Всъщност, ако това беше така, тя би се оказала лишена от правото на преценка, което законодателят е възнамерявал да ѝ предостави (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 19 септември 2019 г., Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия, T‑228/17, EU:T:2019:619, т. 111—113).

42      Следва да се приеме, че тези принципи са приложими по аналогия към член 2, параграф 6а от основния регламент.

43      Всъщност тази разпоредба въвежда специален режим за установяване на правилата за определяне на нормалната стойност в случай на износ от страни, за които е установено, че на вътрешния им пазар съществуват значителни нарушения, както са определени в същата разпоредба. Правото на СТО обаче не съдържа специфични правила, предназначени за изчисляването на нормалната стойност в такива случаи.

44      Освен това е вярно, че в съображение 2 от Регламент 2017/2321 се уточнява, че той „не засяга определянето дали дадена държава — членка на СТО, е държава с пазарна икономика, нито реда и условията, определени в протоколите и други инструменти, в съответствие с които държавите са се присъединили към Маракешкото споразумение за създаване на [СТО]“, сред които е Протоколът за присъединяване на Китайската народна република към СТО (наричан по-нататък „Протоколът за присъединяване“).

45      Вярно е също, че точка 15 от Протокола за присъединяване съдържа специфични правила за прилагането на Антидъмпинговото споразумение към вноса от Китай и предвижда преходен период, който изтича най-късно петнадесет години след като Китайската народна република е станала член на СТО, т.е. на 11 декември 2016 г.

46      Наличието на съображение 2 в преамбюла на Регламент 2017/2321 обаче не позволява да се заключи, че с този регламент законодателят на Съюза е искал да създаде механизъм за прилагане на точка 15 от Протокола за присъединяване.

47      При всички положения, ако се приеме, че точка 15 от Протокола за присъединяване след изтичането на предвидения в нея преходен период не допуска използването в рамките на антидъмпингово разследване на метод за определяне на нормалната стойност, който не се основава на китайските цени или разходи за производствения отрасъл, предмет на разследването, от това би следвало, че член 2, параграф 6а от основния регламент е несъвместим с тази точка.

48      Като се има предвид, че жалбоподателите не са повдигнали възражение за незаконосъобразност на член 2, параграф 6а от основния регламент от гледна точка на правилата на СТО, тази евентуална несъвместимост само би потвърдила, че е невъзможно тази разпоредба да се тълкува в желания от жалбоподателите смисъл.

49      Следователно трябва да се заключи, че не са изпълнени необходимите условия, за да може принципът на съответстващо тълкуване да се приложи за член 2, параграф 6а от основния регламент от гледна точка на правилата на СТО.

50      Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание — нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и явна грешка в преценката

51      Второто основание се състои от три части, а именно, първо, нарушение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент и явна грешка в преценката, второ, нарушение на уводната част на член 2, параграф 10 от посочения регламент и трето, нарушение на член 2, параграф 10, буква б) от същия регламент.

 По първата част

52      Жалбоподателите, подкрепяни от Wegochem, след като припомнят, че всички насочени към Съюза продажби на PVA за износ са извършени от Sinopec Central-China, изтъкват, че Комисията неправилно е приела, че функциите на последното не са тези на вътрешен отдел по продажбите, а са аналогични на тези на агент, работещ на базата на комисиона, и е приложила към свързаната с тези продажби експортна цена корекция за намаляване на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (наричана по-нататък „първата оспорвана корекция“), съответстваща на разходите ПОАР на това дружество, както и на неговата печалба, изчислена въз основа на предоставената информация от независим оператор.

53      На първо място, жалбоподателите подчертават, че съгласно текста на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент и релевантната съдебна практика, за да може да извърши корекция по силата на тази разпоредба, Комисията трябва да представи най-малкото съгласувани индиции, доказващи, че дружество за продажби, свързано с даден производител, изпълнява функции, подобни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

54      Жалбоподателите уточняват, че Комисията не може да обърне тежестта на доказване, като приеме, че по принцип подобна корекция е обоснована, когато предприятие създава свързано търговско дружество, за да извършва експортните си продажби, и че следователно производителят, създал това дружество, трябва да докаже, че разглежданата корекция не е обоснована.

55      На второ място, обстоятелствата, изтъкнати от Комисията в процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, и в рамките на последния не позволявали да се приеме, че в случая първата оспорвана корекция е обоснована.

56      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

57      На първо място, съществувало общо правило, съгласно което, когато предприятие учредява свързано дружество, за да извършва търговските операции, които иначе би трябвало да възложи на трети лица оператори, корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент била обоснована. Всъщност било факт, че така създаденото свързано дружество изпълнявало функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. Само по изключение от това общо правило такава корекция не трябвало да се извършва, когато производителят и свързаният с него дистрибутор, натоварен с износа за Съюза, образуват единен стопански субект. Всяко изключение от общо правило следвало да се тълкува стриктно.

58      На второ място, Комисията уточнява, че никога не е поддържала, че някое от обстоятелствата, на които се е основала при извършването на първата оспорвана корекция, само по себе си позволява да се изключи възможността Sinopec Central-China да бъде квалифицирано като вътрешен отдел по продажбите. Тя подчертава необходимостта от цялостна преценка на релевантните доказателства и изтъква, че възприетите в случая доказателства, взети заедно, позволяват да се заключи, че Sinopec Central-China е самостоятелно и независимо търговско дружество.

–       Приложими правила

59      Следва да се припомни текстът на съответните разпоредби на член 2, параграф 10 от основния регламент, който е следният:

„Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговия, по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на такава сравнима основа, се държи сметка — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията. Когато са изпълнени посочените условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:

[…]

i)      Комисиони

Корекция се прави за разлики в комисионите, заплащани във връзка с разглежданите продажби.

Терминът „комисиони“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на сходен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона“.

60      От съдебната практика следва, че корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент не би могло да бъде извършена когато производителят, установен в трета държава, и свързаният с него дистрибутор, на когото е възложен износът за Съюза, съставляват единен стопански субект (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 39).

61      Всъщност разпределянето на дейностите по производството и продажбите в рамките на група, съставена от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който организира по този начин съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен и в правно отношение субект (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 40 и цитираната съдебна практика).

62      При тези обстоятелства признаването на съществуването на единен стопански субект позволява да се избегне възможността разходите, които очевидно са включени в продажната цена на даден продукт, когато тази продажба се извършва от отдел по продажбите — част от организацията на производителя, да не бъдат включвани, когато същата продажбена дейност се извършва от юридическо обособено дружество, макар и икономически контролирано от производителя (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 41).

63      От това следва, че по отношение на дистрибутор, който съставлява единен стопански субект с установен в трета държава производител, не може да се приеме, че упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 42).

64      В рамките на анализа на съществуването на единен стопански субект между производителя и свързания с него дистрибутор е определящо да се вземе предвид икономическата реалност в отношенията, съществуващи между този производител и този дистрибутор. С оглед на изискването да се установи икономическата реалност на отношенията между производителя и дистрибутора институциите на Съюза са длъжни да отчитат съвкупността от фактори, позволяващи да се определи дали дистрибуторът изпълнява или не функциите на вътрешен за този производител отдел по продажбите (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 43 и цитираната съдебна практика).

–       По доказването

65      Що се отнася до тежестта на доказване във връзка със специфичните корекции, изброени в член 2, параграф 10 от основния регламент, съгласно съдебната практика тя трябва да се носи от страната, която желае да се позове на тях (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 83 и цитираната съдебна практика).

66      В този смисъл, когато институциите на Съюза считат, че следва да се приложи корекция за намаляване на експортната цена, поради това че дружество за продажби, свързано с производителя, изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, те следва да представят най-малкото съгласувани индиции, доказващи, че това условие е изпълнено (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 84 и цитираната съдебна практика).

67      От това следва, че в хипотезата, в която институциите на Съюза са представили съгласувани индиции, от които може да се установи, че дистрибутор, свързан с производител, изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, този дистрибутор или този производител е следвало да представи доказателство за това, че не е било оправдано извършването на корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 85).

68      От това следва, че за правилното извършване на първата оспорвана корекция Комисията е трябвало да представи съгласувани индиции, от които да може да се установи, че тя е била оправдана.

69      Комисията не може да приеме, че корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент по принцип трябва да се извърши, когато дадено предприятие създава свързано търговско дружество, за да извършва експортните си продажби.

70      Всъщност не е установено наличието на това общо правило, което би довело до обръщане на тежестта на доказване, като съдебната практика, която Комисията цитира за тази цел, е ирелевантна.

71      Първо, Комисията се основава на решение от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет (T‑459/08, непубликувано, EU:T:2013:66). В точка 132 от това решение Общият съд отбелязва, че член 2, параграф 10, буква и), второ изречение от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51), следва от член 1, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 305, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 30, стр. 38). В същата точка той констатира, че съгласно съображение 6 от Регламент № 1972/2002 основната цел на въвеждането на въпросното изречение е била да се поясни, в унисон с установената практика на институциите, че корекции въз основа на тази разпоредба е следвало също така да се правят, ако страните не действат на базата на взаимоотношение възложител—агент, но постигат същия икономически резултат като действат като купувач и продавач. От точки 133 и 134 от същото съдебно решение обаче следва, че корекция трябва да се извърши, ако дружеството, което отговаря за продажбите и което е свързано с производител износител, изпълнява функции, подобни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, и че за да се определи дали това е така, следва да се разгледат съответните роли, изпълнявани от различните свързани дружества. От това следва, че в посоченото решение Общият съд не е признал съществуването на общото правило, на което се позовава Комисията в настоящия случай.

72      Второ, Комисията изтъква решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет (C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 39), в което обаче изобщо няма позоваване на общо правило и на изключение от него.

73      Трето, Комисията се позовава на точка 50 от решение от 28 октомври 2004 г., Shanghai Teraoka Electronic/Съвет (T‑35/01, EU:T:2004:317), и на точка 49 от решение от 28 юни 2019 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия (T‑741/16, непубликувано, EU:T:2019:454). В тях Общият съд отбелязва, че методът за определяне на нормалната стойност на продукт, посочен в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) и от Регламент № 1225/2009, съответно в сила към момента на настъпване на релевантните факти, е изключение от специфичния метод, предвиден за тази цел в член 2, параграф 7, буква а) от тези регламенти, което по принцип е приложимо при внос от страни без пазарна икономика. В случая обаче Комисията не посочва, нито a fortiori доказва, че неприлагането на корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, когато производител износител продава продуктите си в Съюза чрез свързано дружество, е изключение от включено в този регламент правило, по силата на което тази корекция по принцип би трябвало да се извърши при такива обстоятелства. Следователно тези решения не подкрепят нито съществуването на общото правило, на което се позовава Комисията, нито изключителния характер на неприлагането на такава корекция, когато е налице единен стопански субект.

74      Четвърто, в съдебното заседание Комисията посочва решение от 14 декември 2022 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14 RENV II, непубликувано, EU:T:2022:799, т. 57), което потвърждавало съществуването на правило, съгласно което корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент обикновено се извършва, когато производител износител продава продуктите си чрез свързано дружество. Следва обаче да се отбележи, че в това решение Общият съд се е произнесъл по положение, характеризиращо се с факта, че е безспорно, че свързаното със съответния производител износител дружество допълва вътрешната служба за износ, с която той разполага, както следва от точки 52 и 57 от горепосоченото решение. Тъй като положението в настоящия случай е различно, Комисията неправилно се позовава на посоченото съдебно решение.

75      Комисията не може да приеме и че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент трябва да се извърши въз основа на изтъкнатото от жалбоподателите пред Общия съд обстоятелство, че Sinopec Central-China не е пряко контролирано от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia.

76      В това отношение, макар от съображение 366 от обжалвания регламент да следва, че Комисията признава съществуването на общ контрол, след като Sinopec Central-China, Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са „контролирани от групата Sinopec“, този регламент не съдържа съображение, посветено на проверката на непрекия характер на този контрол и на последиците, които той би могъл да има за доказването, което Комисията е била длъжна да направи по силата на припомнената в точки 65—67 по-горе съдебна практика.

77      В съображение 366 от обжалвания регламент Комисията посочва също, че „наличието на общ контрол е необходимо условие за съществуването на единно икономическо образувание и задейства анализа на това дали съвкупността от съответните факти за свързания търговец доказват съществуването на единно икономическо образувание“, и че „целта е [била] да се определи дали функциите, осъществявани от свързания търговец, са [били] подобни на функциите на отдел за вътрешни продажби“.

78      Този подход, възприет от Комисията в обжалвания регламент, трябва да бъде одобрен, тъй като той съответства на съдебната практика, съгласно която структурата на капитала на дружествата, които могат да формират единен стопански субект, е относима индиция за съществуването на този субект (вж. в този смисъл решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 179).

79      Ето защо въз основа на тази констатация следва да се провери дали Комисията е представила достатъчно съгласувани индиции, които позволяват да се установи, че въпреки наличието на общ контрол не може да се приеме, че Sinopec Central-China е действало като вътрешен отдел по продажбите и че следователно е било необходимо да се извърши първата оспорвана корекция.

–       По събраните от Комисията индиции

80      Комисията основава решението си на следните индиции:

–        Sinopec Central-China е търсело клиенти и установявало контакти с тях,

–        Sinopec Chongqing е извършвало директни експортни продажби,

–        Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са извършвали директни продажби в Китай,

–        Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са понасяли разходите за продажба,

–        Sinopec Central-China предлага на пазара и продукти, произведени от други производители, различни от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia.

81      Следва да се определи дали горепосочените индиции позволяват да се приеме, че Комисията е представила доказателствата, които е била длъжна да посочи.

82      В самото начало следва да се припомни, че първото обстоятелство, посочено в точка 80 по-горе, свързано с факта, че Sinopec Central-China е търсело клиенти и е установявало контакти с тях, се съдържа в окончателното разгласяване. Жалбоподателите оспорват релевантността на първото обстоятелство в коментарите си по окончателното разгласяване, като изтъкват, че търсенето на клиенти и установяването на контакт с тях са дейности, извършвани както от независим търговски оператор, така и от вътрешен отдел по продажбите. В съображение 358 от обжалвания регламент Комисията посочва това обстоятелство, без обаче да отговаря на доводите на жалбоподателите.

83      Пред Общия съд Комисията само поддържа, че първото обстоятелство е релевантно, въпреки че търсенето на клиенти и установяването на контакти с тях са дейности, които могат да се извършват както от вътрешен отдел по продажбите, така и от търговски агент.

84      При тези обстоятелства жалбоподателите основателно поддържат, че фактът, че дадено образувание се стреми да търси клиенти и да установява контакти с тях, не е релевантен за определянето на това дали то е вътрешен отдел по продажбите или търговски агент.

85      Що се отнася до второто посочено в точка 80 по-горе обстоятелство във връзка с факта, че Sinopec Chongqing е извършило директни експортни продажби, от съдебната практика следва, че колкото по-голям е делът на тези директни продажби, толкова по-трудно е да се поддържа, че свързаният дистрибутор изпълнява функциите на вътрешен отдел по продажбите (вж. в този смисъл решения от 10 март 1992 г., Matsushita Electric/Съвет, C‑175/87, EU:C:1992:109, т. 14, и от 25 юни 2015 г., PT Musim Mas/Съвет, T‑26/12, непубликувано, EU:T:2015:437, т. 69). Единен стопански субект обаче може да съществува, когато производителят поема една част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти (вж. решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 179 и цитираната съдебна практика).

86      В настоящия случай жалбоподателите твърдят, че експортните продажби, извършени пряко от Sinopec Chongqing без намесата на Sinopec Central-China, имат само допълващ характер спрямо продажбите за износ, извършени от последното, и засягат не продажбите на PVA на установени в Съюза клиенти, а продажбите на клиенти, установени в Съединените щати, поради причини, свързани със системата за събиране на антидъмпингови мита на Съединените щати, която позволявала да се ползва нулево мито само за преките продажби. Обемът на PVA, свързан с тези преки експортни продажби за Съединените щати, които представлявали едва 10,9 % от общия износ за Съюза и Съединените щати, не бил достатъчно значим, за да се приеме, че наличието на тези преки продажби позволява да се направи извод за липсата на единен стопански субект.

87      Комисията отговаря, че фактът, че Sinopec Chongqing е извършило преки продажби в Съединените щати за значителен обем, съответстващ на 12,1 % от обема на продажбите му в Съюза, доказва, че то разполага със свой вътрешен отдел по продажбите. Причината, поради която самото Sinopec Chongqing е реализирало тези продажби, не била „непременно определяща“ за преценката на икономическата му връзка със Sinopec Central-China. Също така било без значение, че всички продажби за износ за Съюза са извършени от последното.

88      На първо място, следва да се припомни, че в точка 185 от решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет (T‑249/06, EU:T:2009:62), за да констатира, че е извършена неправилно корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от Регламент № 384/96, Общият съд по-специално приема, че преките експортни продажби, извършени от един от жалбоподателите по делото, по което е постановено посоченото решение, имат второстепенно значение и допълват тези, извършени от свързания с тези дружества дистрибутор. За тази цел Общият съд отбелязва, от една страна, че тези преки продажби са предназначени за нови държави членки в преход и от друга страна, че те представляват 8 % от продажбите на тези дружества към Съюза.

89      На второ място, в точки 69 и 70 от решение от 25 юни 2015 г., PT Musim Mas/Съвет (T‑26/12, непубликувано, EU:T:2015:437), Общият съд приема, че наличието на преки експортни продажби за обем, възлизащ на 27,08 % от общите експортни продажби, не позволява да се изключи възможността дистрибуторът, свързан със съответните производители, да изпълнява функциите на вътрешен отдел по продажбите, но все пак представлява индиция в подкрепа на други фактори и следователно допринася за установяването на липсата на единен стопански субект.

90      В настоящия случай е безспорно, че Sinopec Chongqing е извършило преки експортни продажби в Съединените щати за обем, съответстващ на 10,9 % от общите му продажби в Съюза и в Съединените щати, който обем съответства на 12,1 % от продажбите му в Съюза, ако преките продажби в Съединените щати се изразяват като процент от продажбите само в Съюза, вместо от общите продажби в Съюза и в Съединените щати. Освен това в съдебното заседание жалбоподателите уточняват, без това да се оспорва от Комисията, че изнасят своите PVA и за други страни и че тези продажби за износ се извършват от Sinopec Central-China. Така, ако се вземат предвид всички продажби за износ, обемът, съответстващ на извършените от Sinopec Chongqing преки продажби, би представлявал още по-малък процент от всички произведени от него PVA, които са били продадени за износ.

91      Ето защо, първо, следва да се отбележи, че Комисията неправилно поддържа, че процентът от обема на PVA, свързан с преките експортни продажби, извършени от Sinopec Chongqing, е „явно съществен“, тъй като надвишава равнището от 8 %, прието за имащо второстепенно значение в точка 185 от решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет (T‑249/06, EU:T:2009:62). Всъщност, както следва от точка 88 по-горе, в това решение Общият съд е разгледал какъв е процентът от обема, свързан с преките експортни продажби за Съюза, извършени от съответните производители износители, спрямо общия обем на експортните им продажби за Съюза. В случая обаче процентът от обема, свързан с преките експортни продажби за Съюза, извършени от Sinopec Chongqing, е нулев, тъй като именно Sinopec Central-China е натоварено с всички продажби за износ на произведени от Sinopec Chongqing PVA, които са насочени към Съюза.

92      Второ, следва да се констатира, че независимо от общия размер на продажбите, спрямо които е изчислен процентът (вж. т. 90 по-горе), обемът на PVA, свързан с преките експортни продажби, извършени от Sinopec Chongqing, не представлява процент от тази обща стойност, който се доближава до стойността от 27,08 %, по отношение на която в точки 69 и 70 от решение от 25 юни 2015 г., PT Musim Mas/Съвет (T‑26/12, непубликувано, EU:T:2015:437), Общият съд приема в съответния случай, че става въпрос за индиция, която може да допринесе за установяването на липсата на единен стопански субект (вж. т. 89 по-горе).

93      Освен това следва да се припомни, че в точка 68 от решение от 25 юни 2015 г., PT Musim Mas/Съвет (T‑26/12, непубликувано, EU:T:2015:437), Общият съд отбелязва също, че не е изключено в рамките на такъв субект свързано дружество да изпълнява функциите на вътрешен отдел по продажбите, като организира и договаря продажбите на производителя, без обаче да издава пряко всички фактури, свързани с тези продажби, като различни причини могат да обосноват намесата на производителя под формата на документ на хартия. В настоящия случай обаче жалбоподателите посочват, без това да се оспорва от Комисията, че Sinopec Chongqing се е ползвало от нулево антидъмпингово мито в Съединените щати. Освен това в съдебното заседание Wegochem, също без да е оспорено от Комисията, уточнява, че групата, към която то принадлежи, внася произведени от жалбоподателите PVA както в Съюза, така и в Съединените щати, и че и в двата случая тази група договаря със Sinopec Central-China, въпреки че фактурите за внос в Съединените щати се издават от Sinopec Chongqing поради горепосочената причина.

94      С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че второто обстоятелство не е убедителна индиция, че Sinopec Central-China не може да се квалифицира като вътрешен отдел по продажбите.

95      Що се отнася до третото посочено в точка 80 по-горе обстоятелство, свързано с факта, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са извършвали преки продажби на китайския пазар, жалбоподателите поддържат, че наличието на тези преки продажби не е пречка Sinopec Central-China да бъде квалифицирано като вътрешен отдел по продажбите, отговарящ за експортните продажби. Всъщност жалбоподателите никога не твърдели, че Sinopec Central-China е действало като вътрешен отдел по продажбите, отговорен както за продажбите на китайския пазар, така и за продажбите за износ. Те се ограничили до твърдението, че Sinopec Central-China е било натоварено с експортните продажби. Начинът, по който даден производителят продава продуктите си на своя вътрешен пазар, не бил релевантен, за да се установи съществуването на единен стопански субект, що се отнася до експортните продажби.

96      Комисията отговаря, че фактът, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са извършвали значителни продажби на китайския пазар, допринася за установяването, че те са разполагали с вътрешни отдели по продажбите, които можели да обслужват и техните експортни пазари, и че Sinopec Central-China е действало като самостоятелно търговско дружество.

97      Следва да се отбележи, че наличието на преки продажби на PVA, извършвани от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia на китайския пазар, може да докаже, че тези дружества са разполагали с необходимата структура, за да продават продуктите си, без да използват услугите на Sinopec Central-China или на други, евентуално несвързани дружества.

98      Както обаче изтъкват жалбоподателите, от съдебната практика следва, че експортните продажби и продажбите на националния пазар на производител износител могат да включват свързани или несвързани дружества или различни вътрешни служби по продажби (вж. в този смисъл решение от 10 март 1992 г., Minolta Camera/Съвет, C‑178/87, EU:C:1992:112, т. 2, 9 и 13, и заключение на генерален адвокат Mengozzi по съединени дела Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2011:245, т. 65 и 66).

99      От това следва, че третото обстоятелство не е убедителна индиция, която може да попречи на признаването на статута на вътрешен отдел по продажбите на Sinopec Central-China.

100    Що се отнася до четвъртото посочено обстоятелство в точка 80 по-горе, свързано с факта, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia понасят разходи за продажба, жалбоподателите изтъкват, че разходите за продажба на тези дружества са били направени само за продажбите на китайския пазар, а по отношение на Sinopec Chongqing — за продажбите към Съединените щати.

101    Комисията отговаря по отношение на четвъртото обстоятелство, че фактът, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са понасяли разходи за продажба, които за второто от тях са били по-високи от тези на Sinopec Central-China, е допълнително доказателство за самостоятелността на последното.

102    Следва да се отбележи, че е безспорно, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са направили разходи само за продажбите на вътрешния китайски пазар, а по отношение на първото дружество — за преките експортни продажби към Съединените щати. Следователно четвъртото обстоятелство не може да измени направената от Общия съд преценка на второто и третото обстоятелство.

103    Що се отнася до петото обстоятелство, посочено в точка 80 по-горе, свързано с факта, че Sinopec Central-China продава и продукти, произведени от производители, различни от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia, жалбоподателите изтъкват, че покупките от Sinopec Central-China на PVA, произведени от трети производители, представляват едва 2 % от покупките на PVA от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia. Само когато свързан търговец реализира голяма част от оборота си от продажбата на стоки с произход от трети предприятия, функциите на този търговец не били подобни на тези на вътрешен отдел по продажбите. Освен това Sinopec Central-China продавало само на китайския пазар PVA, произведени от трети производители.

104    Wegochem добавя, че сам по себе си фактът, че Sinopec Central-China е предлагало на пазара и някои продукти на други производители, не може да докаже, че това дружество е действало като независим търговец. За тази цел Комисията трябвало да установи, че тази търговска дейност е достатъчно значима, за да позволи на Sinopec Central-China да действа независимо от гледна точка на групата, с която е свързано. В този смисъл Комисията трябвало да прецени значителността на продажбите, реализирани от Sinopec Central-China на PVA с произход от трети предприятия, спрямо оборота на същото. Комисията обаче не направила такава преценка.

105    Комисията отговаря, че макар да не е оценила значимостта в рамките на общия оборот на Sinopec Central-China на продажбата на каквито и да било продукти, които то е закупило от дружества, различни от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia, тя все пак е установила, че продажбите от Sinopec Central-China на PVA, произведени от други производители, представляват 10 % от всички продажби на PVA, реализирани от Sinopec Central-China в Съюза, и следователно не са незначителни. 

106    Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика делът на продажбите, реализирани от свързан с производител дистрибутор, на продукти с произход от несвързани производители, е важен фактор, за да се определи дали този дистрибутор образува единен стопански субект със свързания производител. Следователно, ако дистрибуторът реализира голяма част от оборота си чрез продажба на стоки с произход от несвързани предприятия, това би могло да представлява индиция, че функциите на този дистрибутор не са на вътрешен отдел по продажбите (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 159 и цитираната съдебна практика).

107    Съдебната практика уточнява също, че за да се определи дали е налице единен стопански субект, институциите на Съюза имат право да вземат предвид и дейностите на свързания дистрибутор по отношение на продукти, различни от продукта, предмет на антидъмпинговото разследване, както и частта от продажбите, реализирани от този дистрибутор, на продукти с произход от несвързани производители (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 44—46 и 49).

108    В случая следва да се отбележи, че Комисията признава (вж. т. 105 по-горе), че не е извършила проверката, предвидена в посочената по-горе съдебна практика. Следователно тя не може да се позовава на петото обстоятелство като относима индиция за липсата на единен стопански субект в настоящия случай.

109    Във всеки случай, дори да се предположи, че Комисията е можела да се ограничи с разглеждането на оборота на Sinopec Central-China, генериран от неговите продажби на PVA, следва да се констатира, че Комисията не оспорва, както жалбоподателите вече са изтъкнали в коментарите си по допълнителното окончателно разгласяване, че покупките от страна на Sinopec Central-China на PVA, произведени от трети производители, представляват едва 2 % от неговите покупки на PVA от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia. Следователно оборотът на Sinopec Central-China, генериран от неговите продажби на PVA, произтича от PVA, които то е закупило почти изцяло от Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia.

110    Що се отнася до довода на Комисията, че обемът на покупките на PVA от страна на Sinopec Central-China от трети производители представлява 10 % от общия обем на PVA, който то е изнасяло за Съюза през разследвания период, следва да се констатира, че Комисията не обяснява по какъв начин тази информация спомага да се докаже, че Sinopec Central-China не е действало като вътрешен отдел по продажбите. Релевантността на тази информация се поставя под въпрос от неоспореното от Комисията обстоятелство, подчертано в забележките на жалбоподателите по допълнителното окончателно разгласяване и в съдебното заседание, че закупените от Sinopec Central-Cina PVA от трети производители не са били изнесени в Съюза, а са били продадени в Китай на свързано дружество.

111    Следователно трябва да се заключи, че петото обстоятелство не е релевантно, за да се докаже, че Sinopec Central-China е упражнявало функции, подобни с тези на агент, работещ на базата на комисиона.

112    С оглед на всички гореизложени съображения относно обстоятелства от първо до пето, изглежда, че второто и третото обстоятелство не са достатъчни, за да образуват съвкупност от съгласувани индиции, която би доказала, че функциите на Sinopec Central-China са функции, подобни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, или би била пречка за признаването на статута му на вътрешен отдел по продажбите. При тези обстоятелства следва изводът, че Комисията не е представила доказателствата, които е била длъжна да посочи съгласно припомнената в точки 65—67 по-горе съдебна практика, поради което, като е приела, че Sinopec Central-China изпълнява функции, подобни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, тя е допуснала явна грешка в преценката.

113    Ето защо първата част от второто основание следва да се уважи.

 По втората част

114    Жалбоподателите поддържат, че в обжалвания регламент Комисията е нарушила задължението, произтичащо конкретно от уводната част на член 2, параграф 10 от основния регламент, да извърши обективно сравнение на експортната цена и нормалната стойност на едно и също ниво на търговия.

115    За да получи равнище на експортна цена, съответстващо на сделка „франко завода“, Комисията направила корекции, състоящи се в приспадане на спорните разходи от продажната цена, фактурирана на независимите клиенти (вж. т. 11 по-горе).

116    За сметка на това никаква аналогична корекция не била приложена към нормалната стойност, формирана от Комисията на основание член 2, параграф 6а от основния регламент, която била счетена за съответстваща, без да е било необходимо да се извършват корекции, на сделка „франко завода“. Тази нормална стойност обаче съответствала на производствените разходи, установени въз основа на производствените фактори на жалбоподателите, умножени по стойностите, при които няма нарушения, свързани с приетата представителна държава, а именно Турция, увеличени с 17,6 % за разходи ПОАР. Решението за това увеличение било взето въз основа на информация, получена от Комисията относно турски производител, Ilkalem Ticaret V^e Sanayi A. S. (наричано по-нататък „Ilkalem“), в която не се уточнявал обхватът на тези разходи ПОАР. Те обаче обикновено включвали спорните разходи.

117    Жалбоподателите отбелязват, че в коментарите си по окончателното разгласяване те са обърнали внимание на Комисията върху факта, че тъй като спорните разходи са били включени a priori в разходите ПОАР, които са част от възприетата от нея нормална стойност, е имало голяма вероятност сравнението между експортната цена и нормалната стойност да не е обективно.

118    Жалбоподателите уточняват, че Комисията не може да презумира, че формирана по силата на член 2, параграф 6а от основния регламент нормална стойност при всички обстоятелства съответства на сделка „франко завод“.

119    Wegochem поддържа доводите на жалбоподателите и подчертава, че при прилагането на член 2, параграф 10 от основния регламент, макар страната, която иска да се позове на корекция, да трябва да докаже, че необходимите за тази цел условия са изпълнени, Комисията трябва да ѝ посочи какви сведения са необходими и да не ѝ налага неразумна тежест на доказване.

120    Според Wegochem в коментарите си по окончателното разгласяване жалбоподателите са поискали да се приложат корекции на нормалната стойност, за да се гарантира обективно сравнение, и са мотивирали в достатъчна степен това искане, като се има предвид, че нормалната стойност е била формирана в съответствие с член 2, параграф 6а от основния регламент и че следователно използваните от Комисията данни относно разходите ПОАР не са произхождали от тях, а от базата данни Orbis (наричана по-нататък „базата Orbis“), която Комисията е избрала да използва и която предоставя само обща стойност за тези разходи, без да ги разпределя. Според Wegochem Комисията не може да изисква от жалбоподателите да представят данни за трето лице, по-подробни от тези, с които разполага самата Комисия.

121    Във всеки случай Wegochem уточнява, че е общоизвестно, че по принцип разходите ПОАР включват спорните разходи, както потвърждава ръководството за потребителя на базата Orbis.

122    Комисията отговаря, че страната, която желае да се позове на корекция съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, за да се гарантира обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност, носи тежестта да докаже, че тази корекция е обоснована. В хода на процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, жалбоподателите посочили, че някои разходи, които са били приспаднати от експортната цена, не са били приспаднати от нормалната стойност, но не обосновали искането си за корекции. Според Комисията, като се позовават на нарушение на уводната част на горепосочената разпоредба, жалбоподателите се опитват да заобиколят възложената им тежест на доказване.

123    Комисията уточнява също, че жалбоподателите е трябвало да обосноват допълнително искането си за корекции, въпреки че в случая нормалната стойност е била формирана в съответствие с член 2, параграф 6а от основния регламент.

124    Текстът на член 2, параграф 10, от първо до пето изречение от основния регламент е припомнен в точка 59 по-горе.

125    В случая Комисията е решила да направи корекции в посока намаляване на експортната цена, основани на член 2, параграф 10, букви д), ж) и к) от основния регламент, за да премахне от нея спорните разходи с цел да получи равнището, съответстващо на сделка „франко завода“, в съответствие с практиката си, както следва от съображения 313, 314 и 357 от обжалвания регламент и от уточненията на Комисията в отговор на писмените въпроси, приети от Общия съд, и в съдебното заседание.

126    Следва да се отбележи, че корекциите, които целят постигане на равнището „франко завода“ на експортната цена, са необходими, за да се гарантира „обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност“, изисквано от член 2, параграф 10 от основния регламент, само ако и нормалната стойност е изчислена на равнище „франко завода“.

127    Поради това, по силата на припомнената в точка 65 по-горе съдебна практика Комисията, която е избрала да извърши разглежданото сравнение на равнище „франко завода“, е трябвало да докаже, че тези корекции са необходими, за да бъде обективно сравнението на експортната цена и на нормалната стойност.

128    Във всеки случай, ако се предположи, че жалбоподателите са носели тежестта на доказване, следва да се отбележи, че в коментарите си по окончателното разгласяване те изтъкват, че възприетата от Комисията експортна цена не включва спорните разходи, въпреки че нормалната стойност е била формирана чрез включване в нея на разходи ПОАР, които по всяка вероятност са обхващали спорните разходи, така че сравнението не може да е било обективно. Те предлагат на Комисията или да не приспада спорните разходи от експортната цена, или да приложи корекции за намаляване на формираната нормална стойност въз основа на предоставените от Sinopec Chongqing данни. Ето защо, както подчертава Wegochem, жалбоподателите по същество са поискали от Комисията да направи корекции, за да се гарантира обективният характер на сравнението на експортната цена с нормалната стойност, и са мотивирали надлежно искането си.

129    Вярно е, че съгласно съдебната практика член 2, параграф 10 от основния регламент, за разлика от член 2.4 от Антидъмпинговото споразумение, не уточнява, че „властите следва да уведомят заинтересованите страни каква информация е необходима, за да бъде гарантирано едно справедливо сравнение, и [че] няма да налагат неразумно висока тежест на [доказване] за тези страни“. Същевременно произтичащите от последния член изисквания, доколкото се отнасят до правото на страните в административното производство да получават необходимата информация, за да могат да участват в него при пълно познаване на фактите, и до тежестта на доказване, която те трябва да изпълнят, са част от общите принципи на правото на Съюза, и по-специално от принципа на добра администрация, закрепен и в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Така институциите на Съюза трябва да посочат на страната, която иска да се приложи корекция, сведенията, които са необходими за тази цел, и да не ѝ налагат неразумна доказателствена тежест (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2008 г., Huvis/Съвет, T‑221/05, непубликувано, EU:T:2008:258, т. 77 и 78; в този смисъл и по аналогия вж. и решения от 10 октомври 2012 г., Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет, T‑150/09, непубликувано, EU:T:2012:529, т. 124, и от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑443/11, EU:T:2014:774, т. 166).

130    В случая възпроизведените в точка 128 по-горе коментари на жалбоподателите са разгледани в съображения 313 и 314 от обжалвания регламент, които гласят следното:

„(313) В своите коментари след окончателното разгласяване трима включени в извадката производители износители оспорват факта, че Комисията премахва определени разходи за превоз на товари от експортната цена, като същевременно тези разходи (заедно с разходите за обработка и др. и финансовите разходи, като например банковите такси) не са премахнати от ПОАР на производителя в представителната държава.

(314) Комисията изрази несъгласие с това твърдение. Комисията отбеляза, че нищо не сочи, че такива разходи са били включени в ПОАР, отчетени за производителя в представителната държава. Освен това включените в извадката производители износители не предоставят доказателства за противното. Поради това твърдението беше отхвърлено“.

131    Следва да се отбележи, че след като Комисията е формирала нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 6а от основния регламент, данните, които е използвала за тази цел, що се отнася до разходите ПОАР, не произхождат от жалбоподателите, а от Ilkalem, което е било избрано от Комисията. В това отношение последната признава, че за използваните от нея разходи ПОАР, извлечени от базата Orbis, не е била лесно достъпна никаква допълнителна разбивка и че поради това е съобщила на жалбоподателите съдържащата се в тази база данни информация относно Ilkalem.

132    Както обаче изтъква Wegochem, използваните от Комисията данни съдържат ред, посветен на „other operating expenses“ (други оперативни разходи). В ръководството за потребителя на базата Orbis се посочва, че под „other operating expenses“ следва да се разбира „All costs not directly related to the production of goods sold such as commerciale costs, administrative expenses, etc.+ depreciation of those costs“ (всички разходи, които не са пряко свързани с производството на продадените стоки, като например търговски разходи, административни разходи и др., както и амортизацията на тези разходи). В отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията признава, че не знае дали спорните разходи са включени в „other operating expenses“. Следователно трябва да се констатира, че горепосоченото определение не позволява да се изключи възможността тези „other operating expenses“ да включват спорните разходи.

133    Освен това, както припомня и Wegochem, във въпросника, изпратен на производителите износители в рамките на разследването, довело до приемането на обжалвания регламент, Комисията включва в разходите ПОАР разходи, съответстващи на спорните разходи.

134    От това следва, че Комисията, която сама не е разполагала с по-точна разбивка на разходите ПОАР на Ilkalem, не е можела разумно да изисква от жалбоподателите, когато в коментарите си по окончателното разгласяване са повдигнали въпроса за обективния характер на сравнението между експортната цена и нормалната стойност, да подкрепят допълнително искането си с представянето на данни относно трето лице, по-точни от тези, с които е разполагала Комисията.

135    Следователно трябва да се констатира, че в съображение 314 от обжалвания регламент Комисията е изискала от жалбоподателите да представят неразумно доказателство.

136    Този извод не се поставя под съмнение от неотдавнашната практика на Съда, от която следва, че само по себе си обстоятелството, че нормалната стойност е установена въз основа на доказателства, които не произхождат от съответните производители износители, не може да наложи смекчаване на правилото за разпределяне на тежестта на доказване, произтичащо от член 2, параграф 10 от основния регламент и от релевантната съдебна практика (вж. т. 65—67 по-горе). Всъщност съгласно тази съдебна практика правилото, че страната, която иска корекция заради някой от посочените в този член фактори, трябва да докаже, че този фактор може да засегне цените и следователно тяхната сравнимост, се прилага независимо от това по какъв метод се определя нормалната стойност (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑666/19 P, EU:C:2022:323, т. 151).

137    Всъщност, преди да заключи, че Комисията не е наложила на съответните производители износители неразумна доказателствена тежест, Съдът подчертава, че видно от спорния регламент, Комисията им е съобщила релевантните данни (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑666/19 P, EU:C:2022:323, т. 152).

138    В случая обаче Комисията не е предоставила на жалбоподателите данните, които биха им позволили да подкрепят допълнително искането им спорните разходи да не бъдат премахнати от експортната цена или да бъдат премахнати от нормалната стойност.

139    С оглед на горепосочените съображения следва да се уважи втората част от второто основание.

 По третата част

140    Третата част от настоящото основание се състои от две оплаквания. От една страна, жалбоподателите, подкрепяни от Wegochem, оспорват избора на Комисията да извърши корекция в посока увеличение на нормалната стойност на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент (наричана по-нататък „втората оспорвана корекция“), за да отрази разликата между ставката на подлежащия на плащане данък върху добавената стойност (ДДС) и ставката на възстановяване на ДДС при износ. От друга страна, те твърдят, че във всички случаи Комисията е определила прекомерно равнище на тази корекция.

–       По първото оплакване

141    Жалбоподателите поддържат, че макар техните продажби за износ да са се ползвали от възстановяване на ДДС върху получените доставки, те все пак не са подлежали на облагане с никакъв ДДС върху извършените доставки, както е видно от техните фактури. Освен това според жалбоподателите, след като нормалната стойност е формирана въз основа на данни за трета държава, по дефиниция тя не отчита китайския ДДС. Комисията не е представила доказателство за обратното. Ето защо било без значение дали китайските правила за ДДС са различни в зависимост от това дали става въпрос за продажби на вътрешния китайски пазар, или за продажби за износ. Комисията не обяснила причината, поради която втората оспорвана корекция е била необходима, независимо от факта, че нормалната стойност е била формирана въз основа на посочените данни.

142    От това жалбоподателите правят извода, че втората оспорвана корекция не е била необходима, за да бъде данъчно неутрално сравнението на експортната цена и на нормалната стойност. Всъщност тези елементи вече се намирали на едно и също равнище на косвено данъчно облагане, тъй като и двата били изразени без ДДС.

143    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

144    Следва да се припомни, че член 2, параграф 10 от основния регламент гласи следното:

„Вносни такси и косвени данъци

Корекция се прави на нормалната стойност с размера на дължимите вносни такси и косвени данъци за сходен продукт и съдържащите се в него материали, предназначени за потребление в страната на износа, които не се събират или се възстановяват при износ на продукта за Съюза“.

145    В съображения 387 и 388 от обжалвания регламент Комисията излага причините, поради които счита за необходимо, за да се гарантира обективният характер на сравнението между експортната цена и нормалната стойност, да направи втората оспорвана корекция, въпреки възраженията, повдигнати по-специално от жалбоподателите в коментарите им след окончателното разгласяване.

146    В тези съображения се посочва следното:

„В своите коментари след окончателното разгласяване трима включени в извадката производители износители и производител/потребител от Съюза заявиха, че не следва да се правят корекции за ДДС, неподлежащ на възстановяване. По-специално тези заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е обяснила защо е необходима такава корекция, особено в светлината на факта, че нормалната стойност се формира чрез (частично) използване на данни от трета държава. Също така тези заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е обяснила защо без корекция на ДДС би имало разлика между експортната цена и формираната нормална стойност, засягаща сравнимостта на цените. Според тях, тъй като нормалната цена се основава на формирането, няма възстановяване на входящия ДДС и следователно не следва да се правят корекции за разликите във възстановяването на ДДС.

(388) Комисията изрази несъгласие с това твърдение. Комисията извърши корекция в съответствие с член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за разликата [по отношение на косвените данъци] между експортните продажби от [Китай] за Съюза и нормалната стойност, [от която] косвени данъци като ДДС са били изключени. Комисията не е необходимо да доказва, че формираната нормална стойност действително включва ДДС, който може да бъде възстановен изцяло при продажби на вътрешния пазар, тъй като това е без значение. Нормалната стойност, която бе формирана в съответствие с изложеното в съображения 335—347 и 295, не включваше ДДС, тъй като за изчисляването на нормалната стойност в държавата износител са използвани незасегнатите от нарушения стойности в представителната държава без ДДС. Действителното положение по отношение на облагането с ДДС на продажбите на вътрешния пазар и при износ се отнася изцяло за [Китай]. Разследването стигна до заключението, че през [разследвания период] в [Китай] производителите износители имат задължение за ДДС от 13 % или 16 % при износ (13 % е приложимо от април до юни 2019 г., а 16 % е приложимо от юли 2018 г. до март 2019 г.), докато се възстановяват 5 %, 9 % или 10 % (5 % е приложимо от юли до август 2018 г., 9 % е приложимо от септември до октомври 2018 г. и 10 % е приложимо от ноември 2018 г. до юни 2019 г.). Поради това в съответствие с член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент Комисията извърши надлежна корекция на нормалната стойност за разликата в косвеното данъчно облагане, в този случай с ДДС, който частично се възстановява по отношение на експортните продажби […]“.

147    След като именно Комисията е поела инициативата да извърши втората оспорвана корекция, в съответствие с припомнената в точки 65—67 по-горе съдебна практика тя е трябвало да докаже, че тази корекция е била необходима.

148    Следователно трябва да се определи дали Комисията е доказала в достатъчна степен необходимостта от извършване на втората оспорвана корекция.

149    Следва да се отбележи, че формулировката на съображение 388 от обжалвания регламент не е лесно разбираема.

150    Все пак следва да се припомни, че съгласно съдебната практика изискването за мотивиране на актовете на Съюза по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на посочения член следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 88 и цитираната съдебна практика).

151    Също така, когато става въпрос за регламент, мотивирането може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна, на общите цели, които той си е набелязал да постигне. При това положение не би могло да се изисква институциите на Съюза да уточняват понякога многобройните и сложни различни фактически обстоятелства, на които се основава регламентът, или a fortiori, да правят повече или по-малко пълна оценка на тези фактически обстоятелства (вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 89 и цитираната съдебна практика).

152    От това следва, че регламентът, с който се определят антидъмпингови мита, трябва да съдържа основната част от съображенията на Комисията, но не следва да съдържа нарочни мотиви относно всеки от многобройните доводи от фактическа страна, изтъкнати от заинтересованите страни. Така Общият съд може да поиска от Комисията допълнителни обяснения и да ги вземе предвид при упражнявания от него контрол, стига те да се основават на доказателства, които са част от преписката на Комисията (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 92, 93, 95 и 96 и цитираната съдебна практика).

153    В случая Комисията е представила като приложения F.6 и F.7 към писменото становище, съдържащо отговорите ѝ на писмени въпроси на Общия съд, два документа, озаглавени и двата „Доклад за проверка“, които е изпратила на жалбоподателите след две посещения, извършени в помещенията на Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia. От стр. 12 от приложение F.6 и от страница 8 от приложение F.7 следва, че когато китайско дружество, отговарящо за износа, купува от друго китайско дружество продуктите, които впоследствие желае да изнася, то плаща ДДС по ставка, която е била 16 %, а впоследствие 13 % през разследвания период. При износа част от този вече платен ДДС може да бъде предмет на заявление за частично възстановяване при ставка, която първоначално е била 5 %, след това 9 % и накрая — 10 % през посочения период. Разликата между платения върху получени доставки ДДС при износ и това възстановяване представлява неподлежащият на възстановяване ДДС.

154    Освен това в съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че оспорват съображение 388 от обжалвания регламент, тъй като в него Комисията твърди, че през разследвания период в Китай е съществувал ДДС върху износа със ставка 13 % или 16 %, докато според тях този ДДС е бил приложим за продажбите на вътрешния пазар, но не и за експортните продажби. Жалбоподателите признават също, че единственият релевантен въпрос е този за неподлежащия на възстановяване ДДС.

155    С оглед на така предоставените уточнения от Комисията, с които жалбоподателите разполагат, съображение 388 от обжалвания регламент трябва да се разбира в смисъл, че Комисията, както тя потвърждава в съдебното заседание, приема, от една страна, че експортната цена на продуктите на жалбоподателите включва сума, съответстваща на неподлежащия на възстановяване ДДС, докато нормалната стойност е била формирана без ДДС, и от друга страна, че тези обстоятелства обосновават коригиране на нормалната стойност в посока увеличение, за да се гарантира обективно сравнение.

156    Следователно трябва да се констатира, че Комисията е доказала необходимостта от извършване на втората оспорвана корекция.

157    Все пак следва да се отбележи, че в член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент не се предвижда извършването на корекция на формираната съгласно член 2, параграф 6а от този регламент нормална стойност на представителната държава, за да се вземе предвид неподлежащият на възстановяване ДДС, който засяга износната цена в страната, от която идва дъмпинговият внос. Така Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, що се отнася до правното основание на втората оспорвана корекция. Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика отмяната на акт на Съюза заради грешка в правното основание не е оправдана, когато тази грешка не е оказала определящо влияние върху преценката на автора на акта (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 18 декември 1997 г., Costantini/Комисия, T‑57/96, EU:T:1997:214, т. 23 и цитираната съдебна практика, и от 9 юни 2015 г., Navarro/Комисия, T‑556/14 P, EU:T:2015:368, т. 26 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай трябва да се приложи този принцип. Всъщност следва да се отбележи, че член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, съгласно който „[к]орекция може също така да бъде направена за разлики в други фактори, които не са предвидени в [член 2, параграф 10,] букви от а) до й) [от същия регламент], ако бъде доказано, че те влияят на сравнимостта на цените […] и, ако бъде доказано, по-специално ако потребителите редовно плащат различни цени на вътрешния пазар поради разликата в тези фактори“, позволява на Комисията да извърши втората оспорвана корекция, за да възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена на разглеждания продукт и да гарантира обективно сравнение между тези две стойности (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 597).

158    В това отношение следва да се уточни, в отговор на довода, изтъкнат от жалбоподателите в съдебното заседание и от Wegochem в писменото му изявление при встъпване, че в случая е изпълнено второто условие, предвидено в член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент. Всъщност, макар неподлежащият на възстановяване ДДС да се отразява в посока увеличение на експортната цена, безспорно е, че никакъв ДДС не е включен в нормалната стойност, която е формирана въз основа на данни от трета държава и която по силата на прилагането на член 2, параграф 6а от основния регламент замества цената на разглеждания продукт на националния пазар на страната износител.

159    С оглед на гореизложеното първото оплакване, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на третата част от второто основание, следва да се отхвърли.

–       По второто оплакване

160    Жалбоподателите твърдят, че дори да е било необходимо да се извърши корекция на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, възприетата корекция в обжалвания регламент е прекомерна, тъй като тя не отчита факта, че ДДС върху получените доставки се изчислява въз основа на стойността на суровините, докато възстановяването при износ се изчислява въз основа на стойността на продажбата. Те илюстрират това оплакване с цифров пример, в който изчисляват размера на неподлежащия на възстановяване ДДС като разликата между, от една страна, сумата, произтичаща от прилагането на ставката на ДДС върху получените доставки към разходите за определени вложени материали, използвани за формирането на нормалната стойност, и от друга страна, сумата, получена от прилагането на ставката на възстановяване на ДДС към експортната цена.

161    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

162    Следва да се припомни, че втората оспорвана корекция се състои в увеличаване на формираната нормална стойност без ДДС въз основа на турските данни с процент, който позволява да се гарантира обективно сравнение с експортната цена, предвид факта, че последната от своя страна включва сума, съответстваща на неподлежащия на възстановяване ДДС. Така, противно на това, което, изглежда, твърдят жалбоподателите, Комисията не е приложила ставката на ДДС върху получените доставки към разходите за вложени материали, използвани за формиране на нормалната стойност, нито е приспаднала от сумата, която би получила по този начин, сума, съответстваща на прилагането на ставката на възстановяване на ДДС към експортната цена. От това следва, че доводите на жалбоподателите, които целят да подкрепят настоящото оплакване, не съответстват на фактите по случая, поради което не позволяват да се докаже, че втората оспорвана корекция е прекомерна.

163    Поради това второто оплакване, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на третата част от второто основание, и следователно цялата тази част следва да се отхвърлят.

164    С оглед на всичко гореизложено трябва да се направи изводът, че първите две части от второто основание трябва да се уважат по същество, но не и третата част.

 По третото основание — нарушение на член 18, параграфи 1 и 5 от основния регламент, както и на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение и на приложение II

165    С настоящото основание жалбоподателите излагат две оплаквания, след като уточняват, че не оспорват правото на Комисията да изчисли нормалната стойност на Sinopec Ningxia въз основа на наличните факти по смисъла на член 18 (вж. т. 10 по-горе). От една страна, те твърдят, че Комисията не може да използва като налични факти по смисъла на член 18 данните, които е получила след първоначално прилагане на този член. От друга страна, те упрекват Комисията, че ги е третирала неблагоприятно и че не се е основала на „най-достоверната налична информация“, посочена в приложение II (наричана по-нататък „най-достоверната налична информация“), отнасящо се до член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение, който бил въведен в правото на Съюза с член 18 от основния регламент.

 По първото оплакване

166    Жалбоподателите, подкрепяни от Wegochem, припомнят, че най-достоверната информация по смисъла на член 18, използвани от Комисията за изчисляване на нормалната стойност на Sinopec Ningxia, е тази относно две други групи китайски производители износители, които също като тях са част от извадката, определена от Комисията по силата на член 17 от основния регламент (наричани по-нататък „другите производители износители“), по отношение на които Комисията също е приложила член 18 от този регламент. Според жалбоподателите обаче, след като Комисията е използвала тази разпоредба, за да изчисли нормалната стойност на даден производител износител, така получените данни не могат да представляват налични факти по смисъла на член 18, позволяващи на Комисията да изчисли нормалната стойност на друг производител износител, включен в тази извадка. В подкрепа на тезата си жалбоподателите се позовават по аналогия на член 9, параграф 6 от основния регламент, който, макар да не е приложим в случая, позволявал да се изведе съществуването на общ принцип.

167    Комисията, подкрепяна от Kuraray и от Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

168    Следва да се припомни текстът на релевантните разпоредби на член 18 от основния регламент, посветен на „[н]еоказване[то] на съдействие“, който гласи следното:

„1.      В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти.

[…]

5.      Ако определянето, включително на нормалната стойност, се прави на основата на разпоредбите на параграф 1, включително на основата на предоставена в жалбата информация, когато е възможно и постижимо във времевите рамки на разследването, данните се проверяват, като се съпоставят с информация от други налични независими източници като публикувани ценови листи, официални статистики за вноса и данни за митнически постъпления или с информация, получена в хода на разследването от други заинтересовани страни.

[…]

6.      Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен отколкото, ако тя би сътрудничила“.

169    В обжалвания регламент Комисията приема, че Sinopec Ningxia не е предоставило цялата информация, необходима за изчисляването на нормалната стойност на неговите продукти. Поради това тя прилага член 18, параграф 1 от основния регламент, за да определи тази нормална стойност. За тази цел Комисията използва нормалните стойности на другите производители износители, които е определила, отчасти, в съответствие със същата разпоредба.

170    Тъй като жалбоподателите се позовават по аналогия на член 9, параграф 6 от основния регламент, следва да се припомни, че тази разпоредба предвижда следното:

„6.      Когато Комисията е ограничила своето разследване в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито, приложено към вноса на износители или производители, които са изразили интерес [в] съответствие с член 17, но не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за включените в извадката страни, независимо дали нормалната стойност, установена за тези страни, е определена въз основа на член 2, параграфи 1—6 или въз основа на член 2, параграф 7, буква а).

За целите на настоящия параграф, Комисията не взема предвид дъмпингов марж, който е равен на нула или е de minimis, както и дъмпингов марж, установен при обстоятелствата, посочени в член 18“.

171    Следва да се отбележи, че разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент определят приложимите правила за производители износители, които са възнамерявали да са част от извадката на Комисията по силата на член 17 от този регламент, но в крайна сметка не са били включени в нея. В този смисъл посочените разпоредби целят да защитят тези производители износители, които не са могли да сътрудничат с Комисията, по-конкретно срещу неоказването на съдействие от страна на производителите износители, включени в тази извадка. Положението на включените в извадката производители износители обаче е толкова различно от положението на изключените от извадката производители износители, че не е възможна никаква аналогия. Следователно тези разпоредби не позволяват да се установи съществуването на общ принцип, който не допуска Комисията да може да използва като налични факти по смисъла на член 18 данни, които е получила след първоначално прилагане на този член.

172    Освен това Wegochem неправилно твърди, че тезата на жалбоподателите се подкрепя от доклада на апелативния орган по спора „Съединени щати — антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои горещовалцувани стоманени продукти с произход от Япония“, приет от ОУС на 23 август 2001 г. (WT/DS 184/AB/R). Всъщност съгласно точка 123 от този доклад член 9.4 от Антидъмпинговото споразумение, който подобно на член 9, параграф 6 от основния регламент се отнася до определянето на антидъмпинговите мита, приложими за производителите износители, които не са част от извадката, подбрана от компетентния орган, „се стреми да попречи износителите, от които не е поискано да съдействат по време на разследването, да претърпят вреда поради пропуски или непълноти в сведенията, предоставени от разследваните износители“. Този доклад далеч не подкрепя тезата на жалбоподателите, а потвърждава, че целта на тези разпоредби е посочената в точка 171 по-горе.

173    Тъй като жалбоподателите са част от извадката, възприета от Комисията в настоящия случай, те са имали възможност да ѝ съдействат, за да предотвратят възможността тя да изчисли нормалната стойност на Sinopec Ningxia въз основа на наличните факти по смисъла на член 18. Независимо от причините, поради които те не са могли да предоставят на Комисията всички данни, които тя им е поискала, положението им не е сходно с това на изключените от извадката производители износители.

174    Следователно първото оплакване на жалбоподателите в подкрепа на третото основание трябва да се отхвърли.

 По второто оплакване

175    Жалбоподателите, подкрепяни от Wegochem, припомнят, че що се отнася до Sinopec Ningxia, в обжалвания регламент Комисията е определила нормалната стойност за всеки вид продаван от него продукт, като се е основала на най-високата нормална стойност за същия вид продукт, която е изчислила за останалите производители износители, вместо да използва проверената информация относно Sinopec Chongqing. Разликите в производствените процеси на последното и на Sinopec Ningxia не били релевантни, както се потвърждавало от факта, че производственият процес на Kuraray се различава от тези на китайските производители износители. Следователно Комисията използвала ненадеждни данни, които не представлявали най-достоверната налична информация и не произтичали от сравнителна оценка. Така тя приложила спрямо жалбоподателите неблагоприятно третиране в противоречие с правото на СТО, като се има предвид и обстоятелството, че дъмпинговите маржове на другите производители износители били много по-големи от този на Sinopec Chongqing.

176    Освен това жалбоподателите оспорват тезата на Комисията, съдържаща се в съображение 333 от обжалвания регламент, че няма доказателства, че нормалната стойност на Sinopec Ningxia за вид продукт би била под най-високата нормална стойност за вида продукт на другите производители износители. Всъщност данните, съдържащи се в преписката на Комисията, доказвали, че нормалната стойност, която тя е определила за Sinopec Ningxia, е с 50 % по-висока от тази за Sinopec Chongqing, макар експортната цена на последното да била по-висока от тази на Sinopec Ningxia.

177    Wegochem подчертава, че посочената от Комисията в съображение 333 от обжалвания регламент липса на доказателства е лишена от смисъл, тъй като доказателствата, които според Комисията са били необходими за това тя да не използва по отношение на Sinopec Ningxia най-високата нормална стойност сред тези на другите производители износители, били именно доказателствата, които Sinopec Ningxia не е било в състояние да представи и чиято липса е довела до използването от страна на Комисията на наличните факти по смисъла на член 18.

178    Комисията, подкрепяна от Kuraray и от Sekisui, отговаря, че не е нарушила член 18, параграф 6 от основния регламент, когато, за да определи нормалната стойност за всеки вид продукт, продаван от Sinopec Ningxia, е използвала като налични факти по смисъла на член 18 най-високата нормална стойност сред стойностите на другите производители износители. По този начин тя не поставила жалбоподателите в неблагоприятно положение. Комисията уточнява, от една страна, че е действала по този начин, тъй като нито едно доказателство не сочeло, че нормалната стойност на Sinopec Ningxia за вид продукт е по-ниска от приетата от нея, и от друга страна, че тя не е можело да използва средна нормална стойност на другите производители износители, тъй като така би насърчила производителите износители да откажат избирателно да сътрудничат във всички области, в които са знаели, че ще поемат по-високи разходи от средните.

179    Освен това Комисията изтъква, че е извършила сравнителна оценка на данните относно другите производители износители, които използвали производствен процес, подобен на този на Sinopec Ningxia, доколкото всички тези процеси предвиждали използването на въглища. Данните относно Sinopec Chongqing не били подходящи, тъй като производственият процес на последното предвиждал използването на нефт. Така Комисията сравнила всички данни, с които разполагала, и възприела най-високите нормални стойности сред стойностите на производителите износители, производствените процеси на които предвиждали използването на въглища. Тези нормални стойности съставлявали най-достоверната налична информация.

180    Kuraray уточнява, че е ирелевантен фактът, че производственият му процес е различен от този на жалбоподателите. Освен това жалбоподателите не развили достатъчно доводите си по този въпрос, които поради това били недопустими, тъй като не били в съответствие с член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд.

181    За да се разбере смисълът на член 18 от основния регламент, следва да се припомни, че Комисията като разследващ орган е длъжна да установи наличието на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между вноса — предмет на дъмпинг, и вредата. Доколкото нито една разпоредба от основния регламент не предоставя на Комисията правомощието да задължава заинтересованите страни да участват в разследването или да предоставят информация, тази институция се нуждае от доброволното съдействие на тези страни, за да получи необходимата информация. В този контекст от съображение 27 от основния регламент е видно, че законодателят на Съюза е преценил за „[н]еобходимо […] да се предвиди, че за установяване на констатациите може да се ползва и друга информация, ако страните не оказват достатъчно съдействие, като и че тази информация може да е по-малко благоприятна за страните, отколкото в случай на оказване на съдействие“. По този начин целта на член 18 от основния регламент е да позволи на Комисията да продължи разследването, дори ако заинтересованите страни откажат да съдействат или съдействат недостатъчно. При това положение, като се има предвид, че са длъжни да съдействат, полагайки всички усилия, заинтересованите страни трябва да предоставят цялата информация, с която разполагат и която институциите считат за необходима, за да направят заключенията си (вж. по аналогия решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 54—56).

182    Освен това съгласно съдебната практика с член 18 от основния регламент в правото на Съюза се транспонира член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение и приложение II, с оглед на които той трябва да се тълкува, доколкото е възможно (вж. по аналогия решение от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, непубликувано, EU:T:2014:271, т. 40 и цитираната съдебна практика).

183    Съгласно член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение се предвижда следното:

„В случай че някоя от заинтересованите страни откаже достъп до или по друг начин не предостави необходима информация в разумно предвиден период от време или в значителна степен пречи на разследването, първоначалните и окончателните заключения — отрицателни или положителни — могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. При прилагането на този параграф следва да се спазват разпоредбите на приложение II“.

184    Приложение II е озаглавено „Най-достоверна информация по смисъла на член 6, параграф 8“, но не съдържа дефиниция на тази информация.

185    Член 7 от приложение II, който по същество установява същите правила като предвидените в член 18, параграфи 5 и 6 от основния регламент, както са припомнени в точка 168 по-горе, гласи следното:

„Ако властите трябва да направят заключенията си, включително тези по отношение на нормалната стойност, въз основа на информация от вторичен източник, включително информация, съдържаща се в заявлението за започване на разследването, те трябва да направят това с особено внимание. В такива случаи властите трябва, когато това е практически осъществимо, да сравнят информацията с тази, получена от други независими източници на тяхно разположение, като публикувани ценови листи, официални статистики по вноса и митнически доклади, както и с информацията, получена от заинтересовани страни по време на разследването. Ако заинтересованата страна откаже сътрудничество и по този начин не предостави на властите съществена информация, възникналата ситуация може да доведе до резултат, който е по-малко благоприятен за тази страна, отколкото ако тя би сътрудничила“.

186    Следва да се отбележи, че приложение II е „включено чрез позоваване на член 6.8“ от Антидъмпинговото споразумение (доклад на апелативния орган по спора „Съединени щати — антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои горещовалцувани стоманени продукти с произход от Япония“, приет от ОУС на 23 август 2001 г. (WT/DS 184/AB/R, т. 75) и че разпоредбите на това приложение са императивни, въпреки че често са формулирани в условно наклонение (доклад на специалната група „Съединени щати — антидъмпингови и изравнителни мерки, прилагани по отношение на стоманените плоскости с произход от Индия“, приет от ОУС на 29 юли 2002 г. (WT/DS 206/R, т. 7.56).

187    Съгласно доклада на специалната група по спора „Мексико — окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на говеждо и ориз“, приет от ОУС на 20 декември 2005 г. (WT/DS/295/R, т. 7.238), използването на наличните факти по смисъла на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение няма за цел да санкционира страните, които не предоставят информацията, която компетентният орган е поискал от тях. Подобни съображения се съдържат в доклада на специалната група по спора „Китай — изравнителни мита и антидъмпингови мита върху така наречените магнитно валцовани зърнесто-ориентирани стомани с произход от Съединените щати“, приет от ОУС на 16 ноември 2012 г. (WT/DS/414, т. 7.391), в който се подчертава, че наличните факти по смисъла на посочения член не трябва да се прилагат така, че да се наказва неоказването на съдействие. Този доклад потвърждава също, че както се уточнява в член 7 от приложение II, неоказването на съдействие би могло да доведе до по-малко благоприятно положение, отколкото ако е имало сътрудничество.

188    Трябва обаче да се припомни и че съдът на Съюза вече е постановил, че когато Комисията основава заключенията си на наличните факти, в случаите, в които представената информация е недостатъчна, тази институция не е длъжна да обяснява поради какво използваните налични факти са били най-добрите възможни, тъй като такова задължение не произтича нито от член 18 от основния регламент, нито от съдебната практика (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 март 2015 г., City Cycle Industries/Съвет, T‑413/13, непубликувано, EU:T:2015:164, т. 132).

189    Първо, от това следва, че когато използва наличните факти по смисъла на член 18, Комисията няма право да санкционира производител износител, с мотива че той не е оказал съдействие или е оказал недостатъчно съдействие. Второ, възможно е дори когато Комисията се е съобразила с този принцип, съответната страна да се окаже в по-малко благоприятно положение от това, в което би се намирала при пълно съдействие. Последната констатация освен това съответства на ясния текст на член 18, параграф 6 от основния регламент. Трето и във всички случаи, Комисията не е длъжна да обяснява поради какво използваните налични факти са били по-добри.

190    Освен това следва да се отбележи, че макар Комисията да не разполага с неограничена дискреционна власт, в областта на общата търговска политика, и най-вече в материята относно мерките за защита на търговията, съгласно постоянната съдебна практика институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат, поради което съдебният контрол върху това широко право на преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите факти са точни по същество и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 58 и цитираната съдебна практика).

191    Освен това упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от тях изводи. Следователно Общият съд трябва не само да провери истинността на доказателствата по същество, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 59 и цитираната съдебна практика).

192    В случая е безспорно, както следва от съображения 327—333 от обжалвания регламент, че тъй като жалбоподателите не са могли да представят на Комисията данните, които тя е считала, че са ѝ нужни, последната е определила нормалната стойност на Sinopec Ningxia въз основа на наличните факти по смисъла на член 18. За тази цел тя е възприела за всеки вид продукт най-високата нормална стойност сред стойностите на другите производители износители, които тя е установила чрез прилагане на член 18 от основния регламент по отношение на произведените от тях производствени фактори, като например парата и електроенергията, генерирани пряко в производствения обект на производителя износител, както следва от поясненията, представени от Комисията в отговор на въпрос от Общия съд. Комисията не е използвала като налични факти по смисъла на член 18 тези относно Sinopec Chongqing, тъй като неговият основан на нефт производствен процес се различава от основания на въглища производствен процес на Sinopec Ningxia, като и тези на другите производители износители.

193    С оглед на тези обстоятелства следва да се констатира, че след като веднъж е взела предвид неоспорения факт (вж. т. 165 по-горе), че жалбоподателите не са могли да ѝ предоставят необходимите данни относно Sinopec Ningxia, Комисията е сравнила данните, с които е разполагала. Следователно жалбоподателите неправилно я упрекват, че не е извършила сравнителен анализ на данните, с които е разполагала, въпреки че от припомнената в точка 188 по-горе съдебна практика следва, че тя не е била длъжна да обяснява поради какво използваните налични факти са били по-добри.

194    Що се отнася до основателността на направения от Комисията избор, следва да се отбележи, че при упражняване на широкото си право на преценка тя е могла да приеме, без да допуска явна грешка в преценката, че данните относно Sinopec Chongqing не са най-релевантните данни, поради факта, че производственият процес на Sinopec Ningxia е имал повече сходства с този на другите производители износители, отколкото с този на Sinopec Chongqing, като последното е било единственото, което използва нефт като суровина, а не въглища. Всъщност, както подчертава Комисията в съображение 332 от обжалвания регламент, формирането на нормалната стойност се основава на производствените фактори, включително суровините и степента на използването им.

195    Този извод не се опровергава от останалите доводи на жалбоподателите.

196    Първо, те изтъкват факта, че Sinopec Chongqing и Sinopec Ningxia са част от една и съща група, че тези две дружества осъществяват продажбите си за Съюза от едно и също свързано дружество Sinopec Central-China и че всички тези дружества прилагат сходно ценообразуване както на китайския пазар, така и на пазара на Съюза. Жалбоподателите препращат и към коментарите си по окончателното разгласяване, в които са изтъкнали, че тези доказателства не се поставят под въпрос от факта, че производственият процес на Sinopec Chongqing е различен от този на Sinopec Ningxia.

197    Следва обаче най-напред да се отбележи, че при формиране на нормалната стойност, както в настоящия случай, цените, които тези дружества практикуват в Китай, не са релевантни. По-нататък, формирането на нормалната стойност съгласно член 2, параграф 6а от основния регламент не зависи от експортната цена. Накрая, не е явно неправилно да се счита, че производственият процес влияе върху формирането на нормалната стойност съгласно тази разпоредба.

198    Второ, жалбоподателите, подкрепяни от Wegochem, твърдят, че нормалните стойности на другите производители износители не могат да бъдат най-достоверната налична информация, тъй като тези нормални стойности са установени отчасти въз основа на наличните факти по смисъла на член 18.

199    Следва обаче да се отбележи, че Комисията, изправена пред факта, че жалбоподателите не са могли да ѝ предоставят изискваните данни, за да ѝ е възможно да формира нормалната стойност на Sinopec Ningxia въз основа на данните във връзка с него, е била длъжна да използва наличните факти по смисъла на член 18. За тази цел тя е трябвало да реши кои са най-подходящите данни сред тези относно Sinopec Chongqing и тези относно другите производители износители. Макар последните данни на свой ред да са били установени отчасти при прилагане на член 18 от основния регламент, данните за Sinopec Chongqing от своя страна са се отнасяли до дружество, чийто производствен процес се е отличавал от този на Sinopec Ningxia в по-висока степен отколкото производствените процеси на другите производители износители.

200    В случая следва да се констатира, че при упражняване на широкото си право на преценка Комисията е могла да се основе на степента на сходство между производствените процеси, използвани от производителите износители, за да избере релевантните налични факти. В това отношение следва да се отбележи, че с днешното си решение, Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material/Комисия (T‑763/20), с предмет жалба срещу обжалвания регламент, подадена от производител износител, чиито данни са били използвани като налични факти по смисъла на член 18 по отношение на Sinopec Ningxia, Общият съд отхвърля основанието на този производител износител за нарушение на член 18 от основния регламент. Накрая, както бе констатирано в точки 170—174 по-горе, противно на поддържаното от жалбоподателите, не съществува общ принцип, който да не допуска двойно прилагане на посочения член.

201    Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е избрала да използва данните на другите производители износители вместо тези на Sinopec Chongqing.

202    Трето, жалбоподателите се позовават на точка 27 от решение от 30 април 2013 г., Alumina/Съвет (T‑304/11, EU:T:2013:224). Съгласно това решение, когато нормалната стойност не може да се установи по силата на член 2, параграф 1 от основния регламент, нейното формиране съгласно член 2, параграфи 3 и 6 от същия регламент има за цел да установи нормална стойност, която е възможно най-близка до продажната цена на продукт, ако този продукт се продаваше в страната на произход или на износ при обичайни търговски условия.

203    Комисията обаче не превишава широкото си право на преценка, когато счита, че възприемането на данни за дружество, което използва производствен процес, различен от използвания от дружеството, чиято нормална стойност трябва да се формира, не е най-добрият начин да се постигне набелязаната цел от цитираната в точка 202 по-горе съдебна практика.

204    Четвърто, жалбоподателите се основават на точки 121 и 137 от решение от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет (T‑431/12, EU:T:2018:251), за да поддържат, че разликите в производствените процеси са ирелевантни.

205    В решение от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет (T‑431/12, EU:T:2018:251), Общият съд обаче отбелязва, че съответният продукт има същите характеристики и е предназначен за същата основна употреба, независимо от използвания производствен процес, сред двата, които са били релевантни. От това той прави извода, че не е в противоречие с член 2 от основния регламент да се сравнява нормалната стойност, изчислена въз основа на данните за единия от производствените процеси, с експортната цена, изчислена въз основа на данните за другия производствен процес.

206    В случая настоящото основание не се отнася до сравнението между нормалната стойност и експортната цена, а до сравнението между различните данни, които Комисията е можело да използва като налични факти по смисъла на член 18, за да определи нормалната стойност на Sinopec Ningxia, сравнение, след което Комисията е била длъжна да избере най-релевантните данни.

207    От това следва, че посочената от жалбоподателите съдебна практика не позволява да се приеме, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е изключила възможността да се основе на данните за Sinopec Chоngqing поради разликите между производствения процес на това дружество и този на Sinopec Ningxia.

208    Пето, жалбоподателите твърдят, че в правото на СТО съществува общ принцип, съгласно който трябва да се използва информация, колкото е възможно по-близка до съответния производител износител.

209    Жалбоподателите основават съществуването на този твърдян общ принцип на точка 6.34 от доклада на апелативния орган по спора „Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела с произход от Аржентина“, приет от ОУС на 26 октомври 2016 г. (WT/DS 473/AB/R), в която точка се съдържа тълкуване на член 2.2.2 от Антидъмпинговото споразумение, който се отнася до разходите ПОАР и до печалбата на производителите износители. Жалбоподателите обаче не могат да обосноват как е възможно да се извърши тълкуване по аналогия с тази разпоредба на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение, който съответства на член 18 от основния регламент — разпоредба, чието нарушение се изтъква в рамките на настоящото основание.

210    Шесто, жалбоподателите изтъкват, че тъй като в рамките на анализа на подбиването на цените Комисията не е отдала значение на разликите между производствения процес на Kuraray и техните производствени процеси, тя не е имала право да приеме, че данните относно нормалната стойност на Sinopec Chongqing не е най-достоверната налична информация, тъй като производственият процес на това дружество е бил различен от този на Sinopec Ningxia. Следва обаче да се отбележи, че анализът на подбиването на цените не е релевантен за оценката на нормалната стойност. Следователно този довод трябва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо произнасяне по неговата допустимост, оспорена от Kuraray (вж. т. 180 по-горе).

211    Щом бе установено, че Комисията е имала право да не взема предвид като релевантни данни данните за Sinopec Chongqing и е можела да използва данните относно другите производители износители, следва да се разгледа изборът на Комисията да приеме за всеки вид продукт, продаван от Sinopec Ningxia, най-високата нормална стойност сред тези на другите производители износители.

212    Ако при избора на най-високата нормална стойност Комисията непременно е направила сравнение между нормалните стойности на другите производители износители, следва да се провери дали при това сравнение, както твърдят жалбоподателите, тя ги е санкционирала поради липсата на съдействие от тяхна страна, в нарушение на принципите, припомнени в точка 187 по-горе.

213    В това отношение, от една страна, от съдебната практика следва, че дадена презумпция, дори да е трудно оборима, остава в приемливи граници, стига да е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, да е налице възможност за доказване на противното и правото на защита да е гарантирано (вж. решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 107 и цитираната съдебна практика).

214    От друга страна, от член 18 от основния регламент следва, че законодателят на Съюза не е имал намерение да установява законова презумпция, въз основа на която от неоказването на съдействие от заинтересованите страни да се извежда пряко, че нормалната стойност за вид продукт не е под най-високата за вида продукт нормална стойност на другите оказали съдействие производители износители и институциите на Съюза следователно да бъдат освободени от всякакво изискване за доказване. Все пак предвид признатата от съдебната практика възможност в областта на мерките за защита на търговията въз основа на наличните данни да се направят заключения, дори и окончателни, и страната, която отказва съдействие или оказва само частично съдействие, да се третира по-неблагоприятно, отколкото ако е съдействала, е също толкова очевидно, че институциите на Съюза са оправомощени да се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, въз основа на които да изберат сред наличните факти по смисъла на член 18 от основния регламент фактите, които са най-релевантни. Всяко друго различно разрешение всъщност е в състояние да застраши ефикасността на приетите от Съюза мерки за защита на търговията винаги когато институциите на Съюза са изправени пред отказ за съдействие в рамките на определянето на нормалната стойност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 36 и 37).

215    В настоящия случай в съображение 329 от обжалвания регламент Комисията по същество твърди, че поради съществените и сериозни неточности при докладването на производствените разходи нормалната стойност за Sinopec Ningxia е изчислена въз основа на информацията, предоставена от другите оказали съдействие производители износители. Тя добавя, че е използвала най-високата формирана нормална стойност на другите оказали съдействие производители износители.

216    В съображение 333 от обжалвания регламент, след като отговаря на твърденията, направени от включен в извадката производител износител и от производител потребител от Съюза срещу методологията, приложена по отношение на Sinopec Ningxia, Комисията посочва, че „[т]ъй като [тя] не [е] успя[ла] да провери и следователно да използва данните, предоставени от Sinopec Ningxia, за формирането на нормалната стойност, [не е имало] доказателства, че нормалната стойност на Sinopec Ningxia за вид продукт [е щяла да бъде] под най-високата нормална стойност за вида продукт на други оказали съдействие производители, които използват подобни суровини“.

217    В това отношение в съдебното заседание Комисията впрочем признава, че в съображение 333 от обжалвания регламент е приложила презумпция, съгласно която нормалната стойност за вид продукт на Sinopec Ningxia не е била под най-високата нормална стойност за вида продукт на другите производители износители.

218    Следователно трябва да се отбележи, че в съображения 329 и 333 от обжалвания регламент, след като констатира липсата на съдействие от страна на жалбоподателите, Комисията прилага презумпция, съгласно която нормалната стойност за вид продукт на Sinopec Ningxia не е под най-високата нормална стойност за вида продукт на другите производители износители.

219    Освен това запитана в съдебното заседание конкретно по въпроса дали преписката съдържа доказателства, които позволяват да се обоснове по положителен начин системното използване от страна на Sinopec Ningxia на най-високата нормална стойност сред стойностите на другите производители износители, Комисията отговаря, че доказателството от преписката, на което се е основала, е липсата на съдействие от страна на жалбоподателите.

220    Поради това е необходимо да се констатира, че като е приложила горепосочената презумпция, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото. Всъщност съгласно следваната от Комисията обосновка, за да могат да оборят посочената в точка 218 по-горе презумпция, жалбоподателите е трябвало да предоставят на Комисията данните, чието непредставяне представлява именно факторът, довел до използването от Комисията на наличните факти по смисъла на член 18.

221    С оглед на всички гореизложени съображения настоящото основание следва да се уважи по отношение на това, че Комисията е изчислила нормалната стойност на Sinopec Ningxia, като за всеки вид продукт е възприела най-високата нормална стойност сред стойностите на другите производители износители, и да се отхвърли в останалата му част.

 По четвъртото основание — нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент при определянето на подбиването на цените и нарушение на член 3, параграф 6 от същия регламент

222    Четвъртото основание се състои от три части, всичките свързани с нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент. По-конкретно тези части са свързани, първата, с липсата на анализ на подбиването на цените по пазарни сегменти, втората, с липсата на корекция, позволяваща да се отчете разликата в качеството между, от една страна, внесените PVA и от друга, произведените в Съюза PVA, и третата, с липсата на установяване на подбиването на цените за разглеждания продукт като цяло. Жалбоподателите изтъкват и съответно нарушение на член 3, параграф 6 от този регламент.

223    След като Комисията, освен че оспорва обосноваността на това основание, твърди, че то е неотносимо, най-напред следва да се разгледа този въпрос.

 По относимостта на четвъртото основание

224    Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на жалба за отмяна за неотносимо се счита основание, което, макар и да е обосновано, не би могло да доведе до исканата от жалбоподателя отмяна (определение от 26 февруари 2013 г., Castiglioni/Комисия, T‑591/10, непубликувано, EU:T:2013:94, т. 45, и решение от 15 януари 2015 г., Франция/Комисия, T‑1/12, EU:T:2015:17, т. 73; в този смисъл вж. също решение от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, EU:C:2000:474, т. 38).

225    Комисията твърди, че в обжалвания регламент, освен че е разгледала подбиването на цените на вноса, тя е установила наличието на натиск върху цените на PVA, продавани от промишлеността на Съюза, както следва от съображения 460—462, 473 и 490 от този регламент. Жалбоподателите не обяснили защо констатациите ѝ относно този натиск не били достатъчни, за да подкрепят извода ѝ, че дъмпинговият внос причинява вреда на промишлеността на Съюза. Така четвъртото основание, с което жалбоподателите оспорват разглеждането на подбиването на цените на вноса, било неотносимо.

226    Жалбоподателите отговарят, че обикновени, неподкрепени с доказателства изявления относно натиска върху цените не позволяват да се отстранят нарушенията на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, които те посочват с настоящото основание.

227    Следва да се припомни текстът на релевантните разпоредби на член 3 от основния регламент, който гласи следното:

„1.      По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.      Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на:

a)      обема на дъмпинговия внос и ефекта на този внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза; и

б)      последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Съюза.

3.      По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Съюза. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Съюза или дали в резултат на този внос е налице значителен натиск върху цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.

[…]

5. Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Съюза включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост […].

6. От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3[,] са довели до въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено“.

228    Разпоредбите на член 3, параграфи 2, 3, 5 и 6 от основния регламент имат значително сходство и дори идентичност с тези на член 3.1, на член 3.2 и на член 3.5 от Антидъмпинговото споразумение. Поради това се прилагат принципите, припомнени в точки 20—22.

229    Съгласно доклада на апелативния орган по спора „Китай — изравнителни мита и антидъмпингови мита върху така наречените магнитно валцовани зърнесто-ориентирани стомани с произход от Съединените щати“, приет от ОУС на 16 ноември 2012 г. (WT/DS 414/AB/R, т. 137), обстоятелствата, които са от значение за разглеждането на значителното подбиване на цените, могат да се различават от тези, които са от значение за разглеждането на значителното потискане на цените или на значителното препятстване на увеличението на цените. Следователно, макар цените на разглеждания внос да не са подбивани в значителна степен в сравнение с цените на сходни местни продукти, този внос все пак би могъл да доведе до потискане на цените или до препятстване на увеличението на цените на вътрешния пазар.

230    Освен това от доклада на специалната група по спора „Корея — антидъмпингови мита по отношение на пневматичните клапани с произход от Япония“, приет от ОУС на 30 септември 2019 г. (WT/DS 504/R, т. 7.299), следва, че макар наличието на подбиване на цените на вноса често да се посочва като доказателство, което дава основание да се смята, че дъмпинговият внос води до натиск върху цените или до препятстване на увеличението на цените, прилагани от промишлеността на страната вносител, компетентният орган може надлежно да приеме, че дъмпинговият внос води до натиск върху цените или до препятстване на увеличението на цените дори при липсата на подбиване.

231    В случая страните са съгласни, че по принцип натиск върху прилаганите от промишлеността на Съюза цени може да настъпи дори при липсата на подбиване на цените на вноса.

232    Все пак, докато според Комисията съдържащите се в обжалвания регламент констатации относно наличието на натиск върху цените на промишлеността на Съюза да са независими от констатациите относно подбиването на цените на вноса, жалбоподателите твърдят, че този натиск е последица от това подбиване на цените.

233    Следва да се припомни, че съображение 490 от обжалвания регламент гласи следното:

„От анализа на показателите за вреда в съображения 398—478 става ясно, че икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило по време на разглеждания период и това е съвпаднало със съществено увеличаване на дъмпинговия внос от засегнатата държава, за който беше установено, че е довел до подбиване на цените на промишлеността на Съюза през разследвания период, оказвайки значителен натиск върху тях, тъй като промишлеността на Съюза не е била в състояние да увеличи цените си в съответствие с увеличаването на производствените разходи“.

234    Единствено поради съюза „и“, който фигурира в текстовете на някои езици на обжалвания регламент, между изразите „подбиване на цените на промишлеността на Съюза през разследвания период“ и „значителен натиск върху тях“, съображение 490 от посочения регламент би могло да се тълкува в смисъл, че голямото увеличение на китайския внос е довело, от една страна, до подбиване на цените и от друга страна, до натиск върху цените, който е самостоятелен спрямо подбиването на цените.

235    Следва обаче да се определи дали обжалваният регламент съдържа анализ на връзката между този натиск върху цените и увеличението на вноса, която би се основавала на фактори, различни от свързаните с подбиването на цените.

236    В това отношение Комисията се позовава на съображения 460—462 и 473 от обжалвания регламент.

237    От съображения 460—462 и 473 от обжалвания регламент следва, че Комисията е проучила развитието на продажните цени на промишлеността на Съюза и е констатирала, че тези цени са се увеличили с 14 % през разглеждания период, докато разходите за единица продукция са се увеличили с 24 % поради увеличението на цената на използваната основна суровина. Тя отбелязва, че ценовият натиск, упражняван от китайския внос, е попречил на промишлеността на Съюза да увеличи повече цените си и да компенсира това увеличение.

238    От това следва, че съображения 460—462 и 473 от обжалвания регламент не могат да се тълкуват в смисъл, че натискът върху цените на промишлеността на Съюза произтича от фактори, различни от подбиването на цените на вноса. Всъщност причината, поради която тази промишленост, въпреки значителното увеличение на разходите за единица продукция, не е увеличила цените си в съответната степен, се състои в натиска, упражняван от дъмпинговия внос. Този натиск се дължи на факта, че цените на китайските производители износители са по-ниски от цените на промишлеността на Съюза, което съответства на наличието на подбиване на цените на вноса.

239    Освен това Комисията неправилно се позовава на точки 95—99 от решение от 14 септември 2022 г., Methanol Holdings (Trinidad)/Комисия (T‑744/19, обжалвано, EU:T:2022:558), и на точки 257—261 от решение от 14 септември 2022 г., Nevinnomysskiy Azot и NAK „Azot“/Комисия (T‑865/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2022:559). Всъщност, първо, що се отнася до първото от тези решения, въпросът, разгледан в точките, на които се позовава Комисията, се отнася до допустимостта на оплакване, повдигнато в репликата, докато в случая четвъртото основание е повдигнато в жалбата. Впрочем в тези две решения в точките, които непосредствено следват тези, на които се основава Комисията, Общият съд подчертава, че съществува връзка между подбиването на цените, от една страна, и потискането и натиска върху цените, от друга. Така Общият съд не е придал самостоятелно значение на потискането или на натиска върху цените при установяването на наличието на вреда за промишлеността на Съюза.

240    С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че противно на поддържаното от Комисията, четвъртото основание е относимо, поради което въпросът за неговата основателност трябва да се разгледа.

 По основателността на четвъртото основание

–       По първата част

241    Жалбоподателите поддържат, че противно на приетото от Комисията в обжалвания регламент, пазарът на PVA е разделен на два сегмента. Първият сегмент се отнасял до класовете с висококачествени PVA, характеризиращи се с тесен диапазон на вискозитет и хидролизата, с ниско съдържание на метанол, с ниско съдържание на пепел и с частици с по-малък размер. Тези класове PVA се продавали на по-високи цени. Вторият сегмент се отнасял до по-нискокачествените класове, характеризиращи се с широк диапазон на вискозитет и хидролиза, с високо съдържание на метанол, с високо съдържание на пепел и с частици с по-голям размер. Тези класове PVA се продавали на по-ниски цени.

242    Жалбоподателите подчертават, че макар на теория някои промишлени отрасли, използващи нискокачествени класове PVA, да могат да се насочат към по-висококачествени класове PVA, подобна промяна била лишена от смисъл от икономическа гледна точка. Що се отнася до промишлените отрасли, използващи висококачествени класове PVA, те не можели да ги заменят с по-нискокачествени класове.

243    Поради значителните разлики по отношение на цените и качеството между класовете PVA, спадащи към горепосочените първи или втори пазарен сегмент, тези класове не били пряко взаимозаменяеми от гледна точка на търсенето.

244    Според жалбоподателите, щом пазарът на PVA е разделен между горепосочените два сегмента, Комисията е била длъжна да вземе предвид наличието им в своя анализ на подбиването на цените, по-специално с оглед на факта, че много китайски производители произвеждат основно PVA, спадащи към по-ниския сегмент, докато произвежданите в Съюза PVA обикновено принадлежат към по-високия сегмент.

245    В подкрепа на доводите си жалбоподателите се позовават по-специално на доклада на апелативния орган по спора „Китай — Мерки за налагане на антидъмпингови мита върху високоефективните безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Япония“, приет от ОУС на 28 октомври 2015 г. (WT/DS 454/AB/R, т. 5.181) (наричан по-нататък „докладът HP-SSST“).

246    След постановяването на решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube (C‑891/19 P, EU:C:2022:38), жалбоподателите уточняват в отговор на писмен въпрос на Общия съд доводите си с оглед на указанията, произтичащи от това решение, с което Съдът отменя решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), на което те са се позовали в писмените си становища. Според тях настоящият случай съответства на трите изключителни обстоятелства, произтичащи от посоченото решение на Съда, за да не може Комисията да се ограничи до изследване на подбиването на цените въз основа на контролните номера на продукта (наричани по-нататък „КНП“), а да бъде задължена да извърши анализ по пазарни сегменти. Всъщност, първо, пазарът на PVA се състоял от два отделни сегмента, второ, цените на PVA се различавали чувствително в зависимост от сегмента и трето, продажбите на произведени от промишлеността на Съюза PVA се съсредоточавали в сегмента на висококачествените PVA, докато вносът от Китай се концентрирал в сегмента на по-нискокачествените PVA.

247    Комисията, подкрепяна от Kuraray и Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

248    Релевантните разпоредби на член 3 от основния регламент са припомнени в точка 227 по-горе.

249    Съгласно съдебната практика, в съответствие с член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент изчисляването на подбиването на цената на вноса се извършва, за да се установи наличието на вреда за промишлеността на Съюза в резултат на този внос и се използва, по-общо, за да се оцени тази вреда и да се определи маржът на вредата, тоест нивото на заличаване на вредата (вж. по аналогия решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑301/16, EU:T:2019:234, т. 176). За тази цел Комисията разполага с широко право на преценка (вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 36 и цитираната съдебна практика).

250    В основния регламент не се съдържа определение на понятието „подбиване на цената“ и не се предвижда метод за изчисляването му (решения от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 73; вж. по аналогия и решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑301/16, EU:T:2019:234, т. 175).

251    От самия текст на член 3, параграф 3 от основния регламент обаче следва, че методът, по който се определя евентуално подбиване на цените, трябва по принцип да се прилага на равнището на „сходния продукт“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочения регламент, макар той да може да се състои от различни видове продукти, спадащи към няколко пазарни сегмента (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 74 и цитираната съдебна практика).

252    Следователно основният регламент по принцип не задължава Комисията да извърши анализ дали е налице подбиване на цените на друго равнище освен на равнището на сходния продукт (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 75).

253    Това тълкуване се потвърждава от точка 5.180 от доклада HP-SSST, на който се позовават жалбоподателите, съгласно която компетентният орган не е длъжен в съответствие с член 3.2 от Антидъмпинговото споразумение да установи наличието на подбиване на цените за всеки от видовете продукти, предмет на разследването, или за цялата гама продукти, съставляващи сходния национален продукт (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 76).

254    При все това, както потвърждава точка 5.180 от доклада HP-SSST, тъй като по силата на член 3, параграф 2 от основния регламент Комисията е длъжна да извърши „обективно изследване“ на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на сходни продукти на промишлеността на Съюза, тя е длъжна да вземе предвид в рамките на анализа си на подбиването на цените всички относими достоверни доказателства, включително, когато е необходимо, отнасящите се до различните пазарни сегменти на разглеждания продукт (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 77).

255    Освен това, видно от съдебната практика, изследването на подбиването на цените въз основа на метод, състоящ се в извършване на сравнение на всеки КНП (наричан по-нататък „методът на КНП“), позволява в известна степен да се вземе предвид евентуалното сегментиране на пазара на разглеждания продукт (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 106, 113 и 114).

256    Все пак, за да се гарантира обективност на анализа на подбиването на цените, при определени обстоятелства Комисията може да е длъжна да извърши такъв анализ на равнището на пазарните сегменти на разглеждания продукт, макар широкото право на преценка, с което разполага тази институция, по-специално за установяване на наличието на вреда (вж. т. 249 по-горе), да обхваща най-малкото решенията относно избора на метод за анализ, данните и доказателствата, които следва да бъдат събрани, метода за изчисление, който следва да се използва за определяне на маржа на подбиване, както и интерпретацията и оценката на събраните данни (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 78).

257    Така при определени изключителни обстоятелства Комисията може да е длъжна да направи допълнителен анализ на подбиването на цените, състоящ се в сравняване на цените във всеки сегмент в допълнение към прилагането на метода на КНП (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 111).

258    Тези изключителни обстоятелства се отнасят до наличието както на ясно изразено сегментиране на пазара на разглеждания продукт, което води до значителни различия между пазарните сегменти (наричано по-нататък „първото условие“), така и на положение, белязано от силна концентрация на продажбите на вътрешния пазар и на дъмпинговия внос в различни сегменти (наричано по-нататък „второто условие“) (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 79—81, 110 и 111).

259    Именно в светлината на тези съображения и на съображенията относно обхвата на съдебния контрол, изложени в точки 190 и 191 по-горе, следва да се разгледат доводите на жалбоподателите, изтъкнати в подкрепа на настоящата част от четвъртото основание.

260    В обжалвания регламент Комисията отбелязва следното:

„(60)      От събраната по време на разследването информация стана ясно и че някои от тези класове (продавани както от промишлеността на Съюза, така и от производителите износители) имат широко приложение и като цяло по-ниска цена. Други по-специализирани класове, предвидени за по-тясно приложение с конкретни спецификации […], са средно по-скъпи. Тези класове също така се продават от Съюза и от производители износители.

(61)      Въпреки големия брой класове обаче Комисията установи, че пазарът на PVA не е ясно сегментиран. Различните потребители могат да се снабдят с няколко класове на PVA в зависимост от търсените от тях технически характеристики. За някои потребители съдържанието на пепел е най-важната характеристика, за други това е вискозитетът, а трети могат да използват почти всяка от спецификациите. Всеки потребителски отрасъл на промишлеността може да използва различен набор от взаимозаменяеми класове на PVA. Макар за определени потребители […] броят на подходящите класове да е по-ограничен, наборът от класове, които те могат да използват, все пак се припокрива с този на други видове потребители, които могат да се снабдят с по-широка гама класове.

(62)      Поради гореизброените причини Комисията стигна до заключението, че всички класове се конкурират помежду си поне до някаква степен, поради което в конкретния случай не е оправдано, нито целесъобразно да се прави анализ на сегментите […]

(64)      Анализът, извършен от Комисията, потвърди, че различните класове, както е обяснено в съображение 61, са взаимозаменяеми помежду си поне до известна степен. Дори да е вярно, че някои потребители могат да се снабдят само с ограничен набор от класове за целите, за които ги прилагат, тези класове не се отнасят единствено за производството надолу по веригата на потребителя, а се припокриват с класовете, осигурени за други приложения надолу по веригата. Освен това от разследването стана ясно, че китайските производители износители доставят класове за четирите основни приложения на PVA и се конкурират изцяло с класовете, продавани от промишлеността на Съюза.

[…]

(78) [Р]азличните класове PVA имат еднакви основни характеристики и са до голяма степен идентични и взаимозаменяеми по отношение на тяхната употреба. Само по себе си съдържанието на пепел или на метанол не е единственият определящ фактор за приложението или цената на разглеждания продукт, тъй като характеристиките на класа, потенциалната крайна употреба на продукта и продажната му цена зависят от комбинацията с другите значими характеристики като вискозитет и хидролиза.

(79)      От събраните по време на разследването доказателства стана ясно, че разликата в средната цена на класовете PVA с „ниско съдържание на пепел“ и на тези със „стандартно съдържание на пепел“ е около 10 %. Цените за PVA обаче могат да варират до 40 % между различните класове PVA с едно и също съдържание на пепел. Освен това определени класове със „стандартно“ съдържание на пепел могат да бъдат до 27 % по-скъпи от класовете с „ниско съдържание на пепел“. Следователно, противно на твърденията на заинтересованите страни, не може да се заключи, че пазарът на Съюза е разделен — в зависимост от съдържанието на пепел и на метанол — на висококачествен PVA (произведен от промишлеността на Съюза) и нискокачествен PVA (внесен от [Китай]), нито че това предполагаемо разделение е намерило отражение в цените и производствените разходи. Напротив, […] няколко класове с предполагаеми „стандартни“ спецификации също се конкурират с предполагаемите „високи класове“ на сходния продукт“.

261    От това следва, че Комисията е изключила както наличието на ясно изразено сегментиране на пазара на PVA, така и силната концентрация на продажбите на промишлеността на Съюза и на дъмпинговия внос в два различни сегмента.

262    Щом Комисията е била длъжна да извърши обективно изследване на подбиването на цените (вж. т. 254 и 256 по-горе), следва да се провери дали констатациите ѝ са подкрепени в достатъчна степен от доказателствата в преписката по процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, включително тези, които не са изрично посочени в обжалвания регламент (вж. т. 152 по-горе).

263    В случая Общият съд е поискал от Комисията да уточни доказателствата от преписката, които са ѝ позволили да изключи както наличието на сегментиран пазар, така и концентрацията на вноса и на продажбите на промишлеността на Съюза в различни сегменти.

264    В това отношение Комисията се позовава на отговорите на потребителите на PVA на искането ѝ за информация относно покупките им на PVA за отделните КНП и на данните, предоставени ѝ от Kuraray.

265    Що се отнася до липсата на ясно изразено сегментиране, Комисията представя пример на искането си за информация, въпреки че не представя получените отговори, квалифицирани като поверителни. Тя представя и извадка от уебсайта на Kuraray. В съдебното заседание Комисията уточнява, без това да се оспорва от жалбоподателите, че в преписката по процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, се съдържа предишна версия на тази извадка.

266    Следва да се констатира, че извадката от уебсайта на Kuraray показва, че няколко класа PVA се използват основно както в отрасли, които следва да използват PVA с високо качество, така и в отрасли, които следва да използват PVA с по-ниско качество. Както отбелязва Комисията, няколко класа PVA, използвани от хартиената промишленост и отрасъла на производството на лепила, се използват и от промишлеността в областта на емулсионната полимеризация и производството на поливинилбутирал. Следователно тази извадка позволява да се потвърди, че пазарът на PVA не разкрива ясно изразено сегментиране.

267    Освен това следва да се отбележи, че след като първото условие се отнася до наличието на ясно изразено сегментиране на разглеждания продукт, за да се изключи възможността то да е изпълнено, противно на твърдяното от жалбоподателите, не е необходимо всички потребители да могат да купуват без разлика всички класове PVA и следователно да съществува пълна взаимозаменяемост на тези класове.

268    Ето защо трябва да се констатира, че първото условие не е изпълнено в настоящия случай.

269    Поради това, без да е необходимо произнасяне по второто условие, вече може да се приеме, че Комисията не е била длъжна да извърши анализ на подбиването на цените в допълнение към анализа, основан на метода на КНП.

270    Във всеки случай, що се отнася до второто условие, трябва да се отбележи следното.

271    Преписката по настоящото дело включва три таблици, съдържащи се в преписката по процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, всяка от които се отнася до един от тримата основни китайски производители износители, оказали съдействие, сред които са и жалбоподателите. В тези таблици са посочени внесените в Съюза количества PVA за всеки КНП. По съображения за поверителност тези таблици обаче не показват какъв е обемът на извършените от Kuraray продажби. Изследването на съдържащите се в тези таблици цифрови данни позволява да се установи, че вносът, взет в неговата цялост, обхваща осем различни КНП, в преработените им версии, които не са оспорени от жалбоподателите, и че количествата, отнасящи се до два от тези КНП, се равняват за всеки от тях на около 29 % от общия внос на тези производители износители, докато количествата, свързани с останалите шест КНП, достигат в проценти между 3,24 и 9,54 %.

272    Следователно не може да се приеме, че вносът има силна концентрация, поради което, дори без данни за продажбите на Kuraray, следва да се констатира, че второто условие не е изпълнено.

273    Тъй като предвидените в припомнената в точка 258 съдебна практика условия не са изпълнени, налага се изводът, че Комисията не е била длъжна да извърши анализ на подбиването на цените в допълнение към анализа, основан на метода на КНП.

274    С оглед на горепосочените съображения първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли.

–       По втората част

275    Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е установила правилно подбиването на цените, тъй като е извършила корекция от 10 %, за да отчете по-ниското качество на внесените от Китай PVA с оглед на съдържанието на пепел в сравнение с произведените PVA в Съюза, но е отказала да направи други корекции, отразяващи останалите качествени разлики между тези PVA.

276    Комисията, подкрепяна от Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

277    Следва да се припомни, че релевантните съображения от обжалвания регламент гласят следното:

„(423) Подбиването на цените при вносния продукт беше установено въз основа на данните на оказалите съдействие производители износители в засегнатата държава и данните за продажбите на вътрешния пазар, предоставени от промишлеността на Съюза за разследвания период […]

(424) Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия и след приспадането на отложени отстъпки. При необходимост цената на вноса на разглеждания продукт, внесен от [Китай], беше надлежно коригирана, когато се сравняваше със сходен вид продукт, продаван от промишлеността на Съюза.

(425) […] по отношение на различията в някои характеристики между разглеждания продукт и сходния продукт, видовете продукти, внесени от [Китай] се конкурират с произведените и продавани от промишлеността на Съюза видове продукти. Тъй като обаче съдържанието на пепел в PVA, произведен и продаван от оказалите съдействие производители износители, беше като цяло по-високо от съдържанието на пепел в PVA, произведен и продаван от промишлеността на Съюза, Комисията счете, че е оправдано да бъде направена корекция, за да се гарантира обективно сравнение между видовете продукти по КНП с произход от Китай и от ЕС. Комисията определи корекциите въз основа на установената разлика за вносен PVA с високо и ниско съдържание на пепел от трети държави на базата на предоставената от потребителите информация. Разликата в цената беше определена на 10 %.

(426) Въз основа на това беше добавена корекция от 10 % към цената CIF на продавания от оказалите съдействие производители износители PVA с високо съдържание на пепел.

[…]

(429) Освен това, тъй като съдържанието на метанол и опаковането имат незначително влияние върху цените […], Комисията заключи, че е целесъобразно да не се вземат предвид тези характеристики за целите на подбиването на цените“.

278    Пред Общия съд Комисията уточнява, че видно от въпросник, който е изпратила на китайските производители износители, КНП са установени въз основа на пет характеристики на PVA, а именно вискозитета им, степента им на хидролиза, съдържанието им на пепел, съдържанието им на метанол и опаковката им.

279    От това следва, че Комисията е приела за необходимо да извърши корекция в посока увеличение с 10 % на цените на някои видове продукти, внесени от Китай, които от гледна точка на вискозитета и степента на хидролиза съответстват на видове продукти, продавани от промишлеността на Съюза, поради разликите в съдържанието на пепел, което е по-високо в първите, отколкото във вторите. Тя обаче изключва възможността разликите по отношение на съдържанието на метанол и на опаковката да оправдават извършването на други корекции.

280    Жалбоподателите не оспорват основателността на извършената от Комисията корекция от 10 % поради разликите в съдържанието на пепел, но твърдят, че са били необходими други корекции.

281    Те обаче не са представили доказателства, от които да може да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разликите по отношение на съдържанието на метанол и на опаковката между сравними видове продукти с оглед на вискозитета и степента им на хидролиза не засягат значително цената им.

282    Следователно втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.

–       По третата част

283    Жалбоподателите поддържат, че както от съображения 432 и 433 от обжалвания регламент, така и от информацията, която те са могли да получат от Комисията, и от информацията, предоставена им от други производители износители, следва, че в своя анализ на подбиването на цените Комисията е сравнила 100 % от вноса на PVA с произход от Китай с 82 % от продажбите на PVA от промишлеността на Съюза. Всъщност Комисията установила, че има припокриване от 82 % между КНП, продавани от промишлеността на Съюза, и тези, продавани от китайските производители износители. Така тя изключила от анализа си 18 % от продажбите, извършени от промишлеността на Съюза. По този начин Комисията нарушила задължението, което произтичало от член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, да установи подбиването на цените за разглеждания продукт като цяло.

284    Жалбоподателите оспорват възможността обжалваният регламент да се тълкува в смисъл, че Комисията е сравнила 100 % от продажбите, извършени от промишлеността на Съюза, с 82 % от продажбите, извършени от китайските производители износители, и за тази цел се основават на изчисленията на подбиването на цените за самите тях, както и за другите производители износители, които позволяват да се заключи, че 100 % от вноса е бил сравнен с 82 % от продажбите на промишлеността на Съюза. При всички случаи според тях дори да се приеме това тълкуване, Комисията все пак е нарушила член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, тъй като е била длъжна да вземе предвид 100 % от вноса.

285    Комисията, подкрепяна от Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

286    Следва да се припомни, че съображения 432 и 433 от обжалвания регламент гласят следното:

„(432) Wacker и китайските производители износители твърдят, че 18 % от износа от [Китай] не са били продавани от промишлеността на Съюза, тъй като за това количество не са установени сравними КНП. Страните се позоваха на решение [от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691)] в подкрепа на твърдението си, че Комисията основава своя анализ на вредата само на ограничен обем на продажбите на промишлеността на Съюза, а не на целия обем на продажбите на сходния продукт.

(433) На първо място, Комисията отбелязва, че това решение е обжалвано пред Съда и следователно не може да се приеме за меродавно. На второ място, основният регламент не изисква от Комисията да извършва анализ на цените поотделно за всеки вид на продукта. По-скоро правното изискване е определяне на нивото на сходния продукт. Въпреки че КНП се използват като отправна точка за тази оценка, това не означава, че различните КНП не са в конкуренция. Поради това фактът, че някои КНП на промишлеността на Съюза не са сравнени с вноса, не означава, че те не са подложени на ценови натиск от дъмпинговия внос. Всъщност установяването на подбиване на цените и на [занижаване] на цените, като първо се изчисляват маржовете на равнището на КНП, е само междинна и подготвителна стъпка от изискваното сравнение на цените. Тази стъпка не е законово предвидена, а представлява стандартната практика на Комисията. На трето място, в случаите, когато се прилага представителна извадка, не е изненадващо, че не е налице пълно съответствие между вноса на включените в извадката производители износители и продажбите на включените в извадката производители от Съюза. Това не означава непременно, че няма внос на определени видове на продукта, а че тези видове не са били изнасяни за Съюза от включените в извадката производители износители по време на разследвания период. На последно място, […] Комисията стигна до заключението, че всички класове PVA се конкурират помежду си поне до известна степен. Поради това посочените 18 % от износа на включените в извадката производители износители, които не са били продавани от промишлеността на Съюза, не представляват отделна категория от разглеждания продукт, а се конкурират изцяло с останалите класове, за които беше установено съответствие. Освен това КНП, които не са били продавани от промишлеността на Съюза, са били видове на продукта, подходящи за прилагане в секторите на производството на лепила, полимеризацията и хартиената промишленост, и следователно еквивалентни и в пряка конкуренция с други видове на продукта, произвеждани и продавани от промишлеността на Съюза за същите приложения, дори и да не са използвани за количественото определяне на подбиването на цените“.

287    Следва да се отбележи, че в съображения 432 и 433 от обжалвания регламент Комисията обобщава довод, който жалбоподателите извеждат от решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), преди да го отхвърли.

288    Следва да се припомни, че в точки 68—75 от решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), Общият съд постановява по същество, че доколкото при анализа на подбиването на цените Комисията не е взела предвид определен обем на разглеждания продукт, произведен от включените в извадката производители от Съюза, а именно 17 от 66‑те вида определени продукти, представляващи 8 % от обема на продажбите на посочените производители, които не са изнасяни от включените в извадката китайски производители износители, тя не е взела предвид всички релевантни данни в случая в нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 22).

289    За да отхвърли довода на жалбоподателите, изведен от решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), Комисията най-напред подчертава в съображение 433, първо изречение от обжалвания регламент, че това съдебно решение е обжалвано.

290    По-нататък, в съображение 433, второ до девето изречение от обжалвания регламент Комисията защитава основателността на начина, по който е действала в регламента, който е обжалван в делото, по което е постановено решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), като същевременно формулира и общи съображения относно анализа на подбиването на цените чрез метода на КНП. В този контекст тя отбелязва, че „някои КНП на промишлеността на Съюза не са [били] сравнени с вноса“. Така тази част от изречението не може да се тълкува в смисъл, че Комисията е приела, че в случая не е взела предвид някои КНП, произведени от промишлеността на Съюза.

291    Накрая, в съображение 433, десето до дванадесето изречение от обжалвания регламент Комисията разглежда обстоятелствата по настоящия случай. От тези изречения следва, от една страна, че за 18 % от PVA, изнасяни в Съюза от включените в извадката китайски производители износители, не е могъл да бъде намерен никакъв вид съответен продукт, продаван от промишлеността на Съюза, и от друга страна, поради факта че всички PVA са били в конкуренция помежду си до известна степен, продаваните от промишлеността на Съюза PVA са били в конкуренция и с тези 18 % внесени от Китай PVA.

292    От това следва, от една страна, че Комисията е свързала с всеки вид продаван от промишлеността на Съюза продукт един вид вносен продукт, и от друга страна, че що се отнася до вносните видове продукти, които не са съответствали на продавани от тази промишленост видове продукти, тя е приела, че все пак е съществувало конкурентно отношение. По този начин Комисията е извършила анализа, който се изисква от член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, състоящ се в изследване на въздействието на „дъмпинговия внос“ върху цените на промишлеността на Съюза (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 161), и е анализирала подбиването на цените за разглеждания продукт като цяло.

293    Противно на твърденията на жалбоподателите, това тълкуване на съображение 433 от обжалвания регламент е съвместимо с обясненията, които Комисията им е предоставила в хода на процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, съгласно които „процентът на съответствие между промишлеността на Съюза и включените в извадката китайски дружества износители е 82 %“. Всъщност, макар от тези обяснения да следва, че не е могло да се намери пълно съответствие, използваната от Комисията формулировка не уточнява дали промишлеността на Съюза или китайските производители износители продават повече видове продукти.

294    Освен това посоченото тълкуване на съображение 433 от обжалвания регламент не се поставя под въпрос от таблиците, представени от жалбоподателите в приложение към писмената реплика. Всъщност в тези таблици за всеки от включените в извадката производители износители, сред които и жалбоподателите, са посочени КНП, за които има съответствие между внесените и продаваните от промишлеността на Съюза видове продукти. Макар по съображения за поверителност в тези таблици да не са посочени продадените от промишлеността на Съюза количества за всеки КНП, това не позволява да се приеме, че само 82 % от продажбите на тази промишленост са били взети предвид, както твърдят жалбоподателите.

295    Ето защо следва да се констатира, че доводът на жалбоподателите, че Комисията е анализирала подбиването на цените, без да вземе предвид всички осъществени от промишлеността на Съюза продажби на PVA, не се подкрепя от фактите.

296    Във всеки случай, дори да се предположи, че Комисията е изключила някои видове продукти, продавани от промишлеността на Съюза, от анализа на подбиването на цените, следва да се припомни, че решение от 24 септември 2019 г., Hubei Xinyegang Special Tube/Комисия (T‑500/17, непубликувано, EU:T:2019:691), е отменено от Съда. Той стига до заключението, че в това решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че при анализа на въздействието на дъмпинговия внос върху цените на промишлеността на Съюза, предвиден в член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, и по-специално в рамките на анализа на подбиването на цените, Комисията е била длъжна при всички обстоятелства да вземе предвид всички продукти, продавани от тази промишленост, включително видовете на разглеждания продукт, които не са изнасяни от включените в извадката производители износители (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 159).

297    Както подчертават жалбоподателите, от точки 138—140 от решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube (C‑891/19 P, EU:C:2022:38), следва, че за да може Комисията да носи това задължение, първото и второто условие (вж. т. 258 по-горе) трябва да бъдат изпълнени. Противно на твърдяното от жалбоподателите обаче, настоящият случай не е такъв (вж. т. 265—272 по-горе).

298    Ето защо третата част от четвъртото основание също следва да се отхвърли.

299    Тъй като всички части от четвъртото основание, свързани с нарушението на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент, са отхвърлени, жалбоподателите нямат и основание да твърдят, че поради тези нарушения Комисията е нарушила и член 3, параграф 6 от този регламент (вж. т. 222 по-горе).

300    Предвид изложеното четвъртото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По петото основание — нарушение на правото на защита

301    Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита, тъй като въпреки исканията им не им е предоставила информация за продадените количества и продажните цени на промишлеността на Съюза за всеки КНП, както и за маржовете на подбиване и на занижаване на цените за всеки КНП (наричани по-нататък „спорните данни“). Те упрекват Комисията, че не им е съобщила поне стойностните диапазони във връзка с тези данни. Според тях, макар член 19 от основния регламент да предвижда поверителност на определена информация, прилагането му не може да води до изпразване на правото на защита от основното му съдържание. Те припомнят, че член 19, параграф 2 от основния регламент изисква от заинтересованите страни, които се позовават на поверителността на предоставената информация, да представят обобщение с неповерителен характер на последната или поне да изложат причините, поради които такова обобщение не може да бъде изготвено. Освен това според жалбоподателите е без значение, че данните, за които се твърди, че са поверителни, се отнасят до един-единствен производител от Съюза.

302    Жалбоподателите уточняват, че за да бъде обосновано настоящото основание, те не са длъжни да доказват, че резултатът от разследването е щял да бъде различен, а само че такава хипотеза не е напълно изключена. Тъй като обаче не разполагали със спорните данни, те не можели да определят дали за някои КНП не е установено никакво подбиване или занижаване на цените, нито кои са били КНП, с които промишлеността на Съюза е реализирала по-голямата част от продажбите си. Следователно тези данни били съществени, за да може да се провери правилността както на преценката за подбиването на цените, чийто анализ би могъл да изисква разглеждане на пазарните дялове на различните КНП, така и за наличието на вреда, която вносът може да е причинил на тази промишленост.

303    Комисията, подкрепяна от Kuraray и Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателите.

304    Следва да се припомни текстът на релевантните за разглеждането на настоящото основание разпоредби.

305    Съгласно член 19 от основния регламент се предвижда следното:

„1. Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ би дало значително конкурентно преимущество на конкурент или би имало значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията[,] или за трето лице, от което лицето, предоставило информацията, я е получило), както и информацията, предоставена от страни по разследването на поверителна основа, се разглежда от органите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.

2. От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на такова обобщаване.

[…]

4. Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на Съюза и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на Съюза, ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна.

5. Комисията и държавите членки, включително служителите им, нямат право да разгласяват информация, получена по силата на настоящия регламент, за която предоставилото я лице е поискало поверително третиране, без изричното съгласие на това лице.

[…]“.

306    Съгласно член 20 от основния регламент се предвижда следното:

„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки […].

2. Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

[…]“.

307    Съгласно член 6, параграф 7 от основния регламент се предвижда следното:

„7. Жалбоподателите, вносителите и износителите […] имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от [неговите] държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването.

[…]“.

308    С тези разпоредби основният регламент преследва две цели, а именно, от една страна, да позволи на заинтересованите страни да защитят надлежно интересите си и от друга страна, да запази поверителността на информацията, събрана в хода на разследването (решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 96; в този смисъл вж. и решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 142 и цитираната съдебна практика).

309    Що се отнася до първата цел, посочена в точка 308 по-горе, следва да се припомни, че зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да е правна уредба относно процедурата. Този принцип е от съществено значение в процедурите по антидъмпингови разследвания (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 139 и цитираната съдебна практика).

310    Съгласно посочения принцип заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 140 и цитираната съдебна практика).

311    Що се отнася до втората цел, посочена в точка 308 по-горе, следва да се припомни, че защитата на търговската тайна представлява основен принцип на правото на Съюза. Запазването на лоялната конкуренция представлява значим обществен интерес, чиято защита може да обоснове отказ да се разгласи информация, представляваща търговска тайна (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 165 и цитираната съдебна практика).

312    За да се съчетаят двете разглеждани цели, при изпълнението на задължението си за информиране институциите на Съюза трябва да действат с цялата дължима грижа, като се стремят — доколкото опазването на търговската тайна е осигурено — да предоставят на съответните предприятия полезна информация за защитата на техните интереси и като избират, ако е необходимо по собствена инициатива, подходящите средства за предоставяне на такава информация (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 141).

313    Необходимостта от съчетаване на тези цели произтича и от факта, че съгласно съдебната практика член 19 от основния регламент има за цел да защити не само търговските тайни, но и правото на защита на другите страни в антидъмпинговата процедура (вж. решение от 15 октомври 2020 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, T‑307/18, непубликувано, EU:T:2020:487, т. 82 и цитираната съдебна практика).

314    Защитата на информацията, представляваща търговска тайна, не изисква да се изключи по принцип всякакво разгласяване на информацията, използвана в хода на антидъмпингово разследване, на заинтересованите страни, независимо от обстоятелствата. По-точно, трябва да се прецени конкретното положение на заинтересованата страна по отношение на тази информация, и по-специално съответното положение на тази заинтересована страна и на предоставилото информацията лице на съответния пазар (решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 199; в този смисъл вж. и решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 159).

315    В съдебната практика се уточнява, че задължението за опазване на поверителната информация не може да изпразва правото на защита от основното му съдържание (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 142 и цитираната съдебна практика).

316    В случая, както следва от съображение 435 от обжалвания регламент и от писмо, което жалбоподателите са изпратили до Комисията на 8 юли 2020 г., последните, след като са получили окончателното разгласяване, са поискали достъп до спорните данни.

317    С електронно писмо от 13 юли 2020 г. Kuraray уведомява Комисията, че се противопоставя на съобщаването на жалбоподателите на спорните данни, включително под формата на стойностни диапазони, които да заместят точните данни. Както уточнява Комисията в съдебното заседание, това електронно писмо представлява отговорът от страна на Kuraray на електронно писмо, което Комисията му е изпратила, след като е получила писмото на жалбоподателите от 8 юли 2020 г., посочено в точка 316 по-горе. Kuraray твърди, че спорните данни по своя характер са поверителни по смисъла на член 19, параграф 1 от основния регламент, и уточнява, че щом като то е единственият производител от Съюза, включен в извадката на Комисията, който продава разглеждания продукт на трети страни, оповестяването на допълнителни данни относно изчисленията на подбиването и на занижаването на цените би било от полза за неговите конкуренти и би имало много отрицателен ефект за него. Това оповестяване, което би разкрило информация относно продадените количества PVA през разследвания период, както и средните цени за отделните КНП, би причинило непоправима вреда на търговските му операции в Съюза.

318    Освен това Kuraray поддържа, че информацията относно подбиването и занижаването на цените, която вече е била съобщена на жалбоподателите, им е позволявала да разберат вредното въздействие на вноса за промишлеността на Съюза и да упражнят правото си на защита. То подчертава, че на всеки производител износител ще бъде наложено антидъмпингово мито на едно и също равнище за целия му износ в Съюза на разглеждания продукт, без разграничение според КНП.

319    С електронно писмо от 14 юли 2020 г. Комисията уведомява жалбоподателите, че след като е преценила искането им за достъп до спорните данни, е решила да го отхвърли, тъй като тези данни са поверителни съгласно член 19 от основния регламент. Мотивите, с които Комисията обосновава решението си, съвпадат с мотивите, изложени от Kuraray и възпроизведени в точка 318 по-горе.

320    В съображение 436 от обжалвания регламент Комисията отбелязва, че в съответствие с член 19 от основния регламент тя не е могла да разкрие спорните данни, тъй като разгласяването на толкова подробни данни би дало възможност, пряко или като се използва допълнителна информация за пазара, да се възстановят поверителните данни за продажбите и производството на определени производители от Съюза.

321    Следва да се констатира, че с оглед на член 19, параграфи 1 и 5 от основния регламент Комисията не е имала право да съобщи на жалбоподателите спорните данни поради противопоставянето от страна на Kuraray (вж. по аналогия решения от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 178, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 477).

322    Все пак, когато определена информация не може да бъде съобщена поради поверителния ѝ характер, член 19, параграф 2 от основния регламент задължава страните, от които произхожда тази информация, да предоставят нейно неповерително обобщение всеки път, когато това е възможно (вж. в този смисъл решение от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 483).

323    Поради това следва да се провери дали, като не е взела мерките, позволяващи на жалбоподателите да им бъдат съобщени спорните данни под формата на обобщения с неповерителен характер по смисъла на член 19, параграф 2 от основния регламент, Комисията е нарушила правото им на защита.

324    За тази цел следва да се посочат, в съответствие с принципите, припомнени в точки 20—22 по-горе, решенията на ОУС относно членове 6.5 и 6.5.1 от Антидъмпинговото споразумение, които по същество съответстват на член 19, параграфи 1, 2 и 5, първо изречение от основния регламент (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 103, 188 и 190).

325    Съгласно доклада на апелативния орган по спора „Европейски общности — окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“, приет от ОУС на 28 юли 2011 г. (WT/DS 397/AB/R, точки 542—544), що се отнася до сведенията, третирани като поверителни в приложение на член 6.5 от Антидъмпинговото споразумение, член 6.5.1 от последното задължава компетентния орган да изиска да се предостави неповерително обобщение на информацията. Дали предоставеното обобщение е достатъчно ще зависи от съответната поверителна информация, но обобщението ще трябва да позволява да се разбере в приемлива степен същността на несъобщената информация, за да се даде възможност на другите страни в разследването да отговорят и да защитят своите интереси. Член 6.5.1 от Антидъмпинговото споразумение предвижда възможността при изключителни обстоятелства поверителната информация да не подлежи на представяне в резюме. При тези изключителни обстоятелства дадена страна може да посочи, че не може да предостави неповерително резюме на конфиденциалната информация, но тя обаче ще бъде задължена да изложи причините, поради които е невъзможно обобщаването на информацията. От своя страна компетентният орган трябва внимателно да разгледа това изложение, за да прецени дали то установява наличието на изключителни обстоятелства и дали изложените причини обясняват по подходящ начин защо при тези обстоятелства е невъзможно предоставянето на резюме, което да позволява разумно разбиране на смисъла на информацията. Резюме на поверителната информация не ще може да се предостави в случаите, когато не може да се изготви никакъв друг метод за представяне на информацията, който не разкрива чувствителни данни или не осигурява достатъчно подробни данни, за да позволи разумно разбиране на смисъла на поверителната информация.

326    В случая, от една страна, следва да се приеме, че когато се противопоставя на разгласяването на спорните данни, включително под формата на стойностни диапазони, Kuraray отказва да изпълни задължението си да предостави неповерителни обобщения на тези данни и че за тази цел изтъква наличието на изключително обстоятелство, което се изразява в обстоятелството, че то е единственият производител от Съюза, чиито продажби са били взети предвид от Комисията при анализа на подбиването и на занижаването на цените. От друга страна, Комисията е разгледала доводите на Kuraray и е решила, че позицията на последното е основателна, с оглед и на факта, посочен по същество в съображение 436 от обжалвания регламент, че китайските производители износители е можело да се запознаят с исканите данни в светлината на пазарната информация, с която вече са разполагали.

327    Следователно трябва да се констатира, че Комисията правилно е следвала стъпките, предвидени в релевантните разпоредби, за да претегли двете цели, посочени в точка 308 по-горе.

328    Що се отнася до основателността на преценката на Комисията, следва да се отбележи, че предвид чувствителността на спорните данни и изключителните обстоятелства в конкретния случай тази институция не е допуснала грешка, като е отказала да ги оповести.

329    Липсата на допусната от Комисията грешка се потвърждава от обстоятелството, че когато са получили електронното писмо на Комисията, с което се отхвърля искането им за достъп до спорните данни (вж. т. 319 по-горе), жалбоподателите не са сезирали служителя по изслушването с този въпрос, въпреки че са могли да го направят по силата на член 15 от Решение (ЕС) 2019/339 на председателя на Европейската комисия от 21 февруари 2019 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването при някои търговски процедури (ОВ L 60, 2019 г., стр. 20).

330    Следва да се приеме, че като са отказали да сезират служителя по изслушването, жалбоподателите са признали извършеното от Комисията претегляне на разглежданите цели.

331    Във всеки случай следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, макар да не може да се изисква от жалбоподателя да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно при липсата на разглежданото процесуално нарушение, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, след като тази страна би могла по-добре да осигури своята защита при липсата на това нарушение, въпреки това наличието на нарушение, свързано с правото на защита, би могло да доведе до отмяната на разглеждания акт само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради това нарушение до различен резултат, който по този начин да доведе до конкретно засягане на правото на защита (вж. решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 49 и цитираната съдебна практика).

332    В това отношение, първо, жалбоподателите поддържат, че ако бяха получили спорните данни, нямаше да се стигне до създалото се объркване по отношение на процентите на внесените и продавани от промишлеността на Съюза продукти, които са разгледани при анализа на подбиването на цените (вж. третата част от четвъртото основание). Следва обаче да се констатира, че това объркване не влияе върху наличието на възможността проведената от Комисията процедура да доведе до различен резултат. Във всеки случай, ако жалбоподателите са считали, че дадените от Комисията обяснения (вж. т. 293 по-горе) са нееднозначни, те са можели да поискат допълнителни уточнения от нея.

333    Второ, жалбоподателите твърдят, че за да се гарантира при определени обстоятелства, че проверката за наличие на значително подбиване на цените на равнището на сходния продукт е обективна, може да е подходящо да се разгледат пазарните дялове на различните видове на разглеждания продукт. За да може дадена заинтересована страна надлежно да изтъкне, че тези обстоятелства надделяват, е необходимо тя да разполага с информация за тези пазарни дялове.

334    След като, както следва от точки 256—258, при определени обстоятелства е възможно анализът на подбиването на цените да трябва да се извърши по пазарни сегменти, a priori не е напълно изключено, че ако са разполагали с неповерителни обобщения относно спорните данни, жалбоподателите са щели да могат да изтъкнат доводи, годни да докажат, че обстоятелствата в случая са налагали да се направи такъв анализ.

335    Както обаче следва от разглеждането на четвъртото основание, по-специално от точки 265—272 по-горе, в настоящия случай не е налице обстоятелство, което да задължава Комисията да извърши анализ на подбиването на цените по пазарни сегменти. Следователно трябва да се изключи възможността процедурата да е можело да доведе до различен резултат, ако жалбоподателите бяха разполагали с горепосочените обобщения.

336    С оглед на всички изложени съображения петото основание трябва да се отхвърли.

 Изводи относно изхода на делото

337    При разглеждането на изтъкнатите от жалбоподателите основания и техните части се установява, че обжалваният регламент трябва да се отмени в частта, която се отнася до жалбоподателите, тъй като, за да изчисли ставката на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса в Съюза на произвежданите и продавани от жалбоподателите PVA, Комисията е извършила корекции в посока намаление на експортната цена по силата на член 2, параграф 10, букви д), ж), и) и к) от основния регламент.

338    Жалбата трябва да се отхвърли в останалата си част.

 По съдебните разноски

339    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото по основната част от своите искания, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите в съответствие с техните искания.

340    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

341    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да постанови встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая следва да се реши, че Wegochem, Kuraray и Sekisui понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република в частта, която се отнася до Sinopec Chongqing SVW Chemical Co. Ltd, Sinopec Great Wall Energy & Chemical (Ningxia) Co. Ltd и Central-China Company, Sinopec Chemical Commercial Holding Co. Ltd, тъй като, за да изчисли ставката на антидъмпинговото мито върху вноса в Европейския съюз на произведените и продавани от тях поливинилови алкохоли, Европейската комисия е извършила корекции в посока намаление на експортната цена по силата на член 2, параграф 10, букви д), ж), и) и к) от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и направените такива от Sinopec Chongqing SVW Chemical Co., от Sinopec Great Wall Energy & Chemical (Ningxia) Co. и от Central-China Company, Sinopec Chemical Commercial Holding Co.

4)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

5)      Wegochem Europe BV, Kuraray Europe GmbH и Sekisui Specialty Chemicals Europe SL понасят направените от тях съдебни разноски.

Truchot Kanninen Madise

Frendo       Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 февруари 2024 година.

Подписи

Съдържание

Фактическа обстановка

Искания на страните

От правна страна

По първото основание  — несъвместимост на прилагането на член 2, параграф 6а от основния регламент със задълженията, произтичащи от правото на СТО

По второто основание  — нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и явна грешка в преценката

По първата част

– Приложими правила

– По доказването

– По събраните от Комисията индиции

По втората част

По третата част

– По първото оплакване

– По второто оплакване

По третото основание  — нарушение на член 18, параграфи 1 и 5 от основния регламент, както и на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение и на приложение II

По първото оплакване

По второто оплакване

По четвъртото основание  — нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент при определянето на подбиването на цените и нарушение на член 3, параграф 6 от същия регламент

По относимостта на четвъртото основание

По основателността на четвъртото основание

– По първата част

– По втората част

– По третата част

По пeтото основание  — нарушение на правото на защита

Изводи относно изхода на делото

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.