РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)
21 февруари 2024 година(*)
„Обществени поръчки — Процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка — Доставка на роботи за дезинфекция за европейските болници — Изключителна спешност — COVID‑19 — Неучастие на жалбоподателите в процедурата за възлагане на обществената поръчка — Жалба за отмяна — Липса на лично засягане — Договорен характер на спора — Недопустимост — Отговорност“
По дело T‑38/21,
Inivos Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство),
Inivos BV, установено в Ротердам (Нидерландия),
представлявани от R. Martens, L. Hoet и A. Van Laer, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от L. André и M. Илкова,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),
състоящ се при разискванията от D. Spielmann, председател, V. Valančius, R. Mastroianni, M. Brkan (докладчик) и T. Tóth, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид определение от 21 май 2021 г., Inivos и Inivos/Комисия (T‑38/21 R, непубликувано, EU:T:2021:287),
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 28 февруари 2023 г.,
предвид, вследствие на прекратяването на функциите на съдия Valančius на 26 септември 2023 г., член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си жалбоподателите Inivos Ltd и Inivos BV искат, от една страна, на основание член 263 ДФЕС да се отменят решението на Европейската комисия от 18 септември 2020 г. да използва за целите на придобиването на роботи за дезинфекция процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка (наричано по-нататък „решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка“), решението от 3 ноември 2020 г. за възлагане на тази поръчка (наричано по-нататък „обжалваното възлагателно решение“) и решението от 19 ноември 2020 г. за сключване на рамковите договори с два оператора и да се обявят тези рамкови договори за недействителни, и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС да се присъди обезщетение за съответните вреди, които жалбоподателите са претърпели.
Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателите, установени в Обединеното кралство и Нидерландия, осъществяват дейност в областта на медицинските технологии, и по-специално в областта на профилактиката и контрола на инфекциозните болести.
3 В контекста на кризата с COVID‑19 Комисията решава да помогне на държавите членки, като в рамките на Инструмента за спешна подкрепа подпомогне снабдяването на болниците им с роботи за дезинфекция на вътрешни пространства. След анализ на наличните технологии е избрана ултравиолетовата (UV) дезинфекция с автономни роботи.
4 По съображения за произтичаща от кризата с COVID‑19 неотложност на 18 септември 2020 г. Комисията решава да използва процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка в съответствие с точка 11.1, втора алинея, буква в) от приложение I към Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 2018 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент“).
5 За да подготви процедурата за възлагане на поръчката и да събере информация за съответния пазар и за потенциалните доставчици, Комисията провежда предварителна пазарна консултация съгласно член 166 от Финансовия регламент, като изпраща анкетен формуляр по-специално на сдружения и други субекти, обединяващи производители на роботи.
6 Въз основа на тази пазарна консултация Комисията създава широка база данни от доставчици, които след това са оценени по предварително определени критерии, а именно маркировка „СЕ“ (необходимо условие), производствен капацитет (най-малко 20 бройки месечно) и опит в снабдяването на болници с роботи (най-малко десет робота).
7 Шест доставчика, които отговарят на тези критерии, са поканени да представят оферта в процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление, с референтен номер CNECT/LUX/2020/NP0084, но всъщност само три от тях подават такава оферта.
8 На 30 октомври 2020 г. за целите на възлагането на поръчката е изготвен оценителен доклад в съответствие с член 168, параграф 4 от Финансовия регламент. Две оферти са класирани, а третата е отхвърлена, тъй като не отговаря на критериите за подбор.
9 На 3 ноември 2020 г. отговорният разпоредител с бюджетни кредити приема обжалваното възлагателно решение в съответствие с препоръката, съдържаща се в оценителния доклад.
10 На 19 ноември 2020 г. с двата избрани оферента са сключени рамкови договори относно предназначените за европейски болници роботи за дезинфекция (COVID‑19) (наричани по-нататък „спорните рамкови договори“), като подписването на тези договори е обявено в Официален вестник на Европейския съюз на 9 декември 2020 г. с обявлението за възлагане на поръчка 2020/S 240‑592299.
11 На 23 ноември 2020 г. жалбоподателите узнават за прессъобщение на Комисията, в което тя обявява, че възнамерява да закупи 200 робота за дезинфекция чрез специален бюджет по линия на Инструмента за спешна помощ.
12 В прессъобщението си Комисията посочва, че болниците в повечето държави членки са заявили нужда и желание да получат тези роботи, които, използвайки ултравиолетова светлина, само за 15 минути могат да дезинфекцират пациентски стаи със стандартен размер и съответно да допринесат за предотвратяването и ограничаването на разпространението на вируса. Процесът се контролирал от оператор, който се намира извън пространството за дезинфекция, за да се избегне всякакво излагане на ултравиолетова светлина. За закупуването на тези роботи за дезинфекция е осигурен специален бюджет до 12 милиона евро по линия на Инструмента за спешна подкрепа.
13 Тъй като в онлайн изданието на притурката към Официален вестник на Европейския съюз, посветена на европейските обществени поръчки, не е публикувано никакво обявление за въпросната поръчка, нито пък е публикувана някаква информация за възлагателно решение на Комисията, на 3 декември 2020 г. жалбоподателите ѝ изпращат писмо, в което изразяват опасението си, че не са били приложени основаните на Финансовия регламент правила във връзка с възлагането на обществени поръчки. Освен това те искат от Комисията да спре изпълнението на спорните рамкови договори или да ги прекрати, да оттегли всяко евентуално възлагателно решение и да организира отново процедурата за възлагане на обществената поръчка с предварително публикуване на съответно обявление.
14 На 9 декември 2020 г. от обявлението за възлагане на поръчката (ОВ 2020/S 240‑592299) жалбоподателите научават, че спорните рамкови договори са сключени още на 19 ноември 2020 г.
15 В това обявление използването на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка е обосновано по следния начин:
„Изключителни неотложни обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възлагащия орган събития, и в съответствие със строгите условия, указани в директивата.
Обяснение:
Пандемията от COVID‑19 подложи на изключителен стрес здравните системи в света и в Европа. В този контекст, за да се подпомогнат усилията да се гарантира спешно повишената безопасност на персонала и пациентите в избрани европейски болници и подобни здравни заведения, Комисията реши да подпомогне използването на автономни роботи за дезинфекциране на вътрешните пространства, като се използва Инструмента за подкрепа при извънредни ситуации [(COM(2020) 5162) final]. Роботи за дезинфекция вече се използват за болнична дезинфекция и Комисията е събрала редица доклади от болници, които използват тази технология по време на кризата с COVID‑19. Броят на използваните роботи е недостатъчен и [далеч] не обхваща всички болници, които трябва да се справят пряко с болестта. Комисията провежда действие за частично смекчаване на този проблем.
Поради това използването на извънредната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка е необходимо, тъй като действието е изключително спешно, защото по време на изготвянето втората вълна на COVID‑19 се разпространява бързо, както е обяснено по-горе. Цифрите в някои държави членки понастоящем са по-високи от пика на първата вълна и ресурсите на здравеопазването се оказват под нарастващ натиск в ЕС. Затова е необходимо бързо да се вкарат в употреба роботите за дезинфекция, за да се подпомогнат здравните работници в техните усилия за борба с пандемията“.
16 На 24 декември 2020 г. Комисията публикува ново обявление (ОВ 2020/S 251‑626998) след обявлението от 9 декември 2020 г. за възлагане на поръчката, посочвайки като правно основание за придобиването на до 200 робота за дезинфекция Финансовия регламент вместо Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).
Искания на страните
17 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка,
– да отмени обжалваното възлагателно решение,
– да отмени решението на Комисията от 19 ноември 2020 г. за сключване на спорните рамкови договори с два други операторa,
– да обяви спорните рамкови договори за недействителни,
– да задължи Комисията да предостави спецификациите на поръчката, въз основа на които са възложени спорните рамкови договори,
– да се произнесе с междинно решение относно отговорността на Комисията, доколкото последната неправомерно е използвала процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка,
– при условията на евентуалност, да осъди Комисията да им изплати обезщетение в размер на 3 000 000 евро за пропуснати ползи,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените от тях.
18 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като явно недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като явно неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По исканията за отмяна
По допустимостта на първото искане, а именно това за отмяна на решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка
19 В писмената си защита Комисията твърди, че първото искане е недопустимо, тъй като жалбоподателите нямали никакъв интерес да искат отмяната на решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка. Всъщност според Комисията, след като не са участвали в процедурата за възлагане на поръчката, жалбоподателите нямат правен интерес. В това отношение Комисията поддържа, че ако бъде отменено решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, изобщо не е сигурно, че ще бъде проведена нова процедура за възлагане на поръчката, и няма никаква гаранция, че жалбоподателите ще бъдат избрани за изпълнители.
20 Жалбоподателите считат, че първото искане е допустимо. Те поддържат, че възражението за недопустимост на това искане не може да се обосновава с факта, че не са участвали в процедурата за възлагане на поръчката, тъй като неучастието им се дължи на обстоятелството, че Комисията не е публикувала обявление за нея. Смятат, че ако на посоченото основание Съдът отхвърли първото искане като недопустимо, това би означавало, че конкурентите не могат да оспорват прякото възлагане на обществени поръчки. Според жалбоподателите неучастието им в процедурата, от една страна, се дължи на обстоятелството, че Комисията не е публикувала обявление за поръчката, и от друга страна, не изключва евентуалния им правен интерес.
21 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на трети лица, като променят съществено правното им положение, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (вж. в този смисъл решения от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, EU:C:1971:32, т. 42, от 2 март 1994 г., Парламент/Съвет, C‑316/91, EU:C:1994:76, т. 8, и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36).
22 За да се определи дали актът, чиято отмяна се иска, произвежда такива последици, следва да се преценят неговата същност (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9), контекстът, в който е издаден (вж. в този смисъл решение от 17 февруари 2000 г., Stork Amsterdam/Комисия, T‑241/97, EU:T:2000:41, т. 62), и намерението на издателя му (решение от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 52; също в този смисъл вж. решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 42, 46 и 52). Обратно — формата на акта по принцип е без значение при преценката дали жалбата за отмяна е допустима (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, и от 7 юли 2005 г., Le Pen/Парламент, C‑208/03 P, EU:C:2005:429, т. 46).
23 Само актът, с който неговият издател определя становището си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява решение, против което може да бъде подадена жалба за отмяна (решение от 13 декември 2016 г., IPSO/ЕЦБ, T‑713/14, EU:T:2016:727, т. 20; също в този смисъл вж. решение от 26 май 1982 г., Германия и Bundesanstalt für Arbeit/Комисия, 44/81, EU:C:1982:197, т. 12).
24 По-конкретно, когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, на обжалване по принцип подлежат само мерките, които определят окончателно становището на Комисията в края на тази процедура, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение (решения от 7 март 2002 г., Satellimages TV5/Комисия, T‑95/99, EU:T:2002:62, т. 32, и от 16 декември 2020 г., Balti Gaas/Комисия и INEA, T‑236/17 и T‑596/17, непубликувано, EU:T:2020:612, т. 88).
25 С оглед именно на изложените по-горе съображения следва да се провери дали решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка представлява акт, който определя окончателно становището на Комисията, уврежда жалбоподателите и може да бъде предмет на жалба за отмяна.
26 Съответно следва да се изследва съдържанието на това решение. Става въпрос за първия етап от процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка и това решение е под формата на съдържаща се в преписката докладна записка с подпис на директора на Дирекция „Изкуствен интелект и цифрова промишленост“ и дата 18 септември 2020 г. Този документ има за цел да обоснове използването на такава процедура за целите на възлагането на обществената поръчка, озаглавена „Роботи за дезинфекция с цел подпомагане на борбата с COVID‑19“.
27 В отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията посочва, че решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка е вътрешен акт, който не произвежда никакви правни последици извън сферата на институцията, която е взела това решение. Същото можело да се смята за пораждащо правни последици едва от момента, в който Комисията е изпратила индивидуални покани за представяне на оферти. Всъщност решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка не предопределяло евентуалните оференти. Комисията добавя, че само последователно издадените актове по процедурата за възлагане на обществена поръчка могат като съвкупност в крайна сметка да породят правни последици. Решението да се използва определена процедура за възлагане на обществена поръчка, само по себе си не можело да породи правни последици; такива биха възникнали само след приемането на актове, които конкретно да го прилагат чрез действително изпълнение на процедурата, какъвто акт например е възлагателното решение.
28 В отговор на писмен въпрос на Общия съд жалбоподателите подчертават, че незаконосъобразното поведение на Комисията е резултат от множество решения, включително това за използването на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, но че тези решения са неизбежно свързани помежду си, тъй като това за използването на тази процедура е довело до приемането на обжалваното възлагателно решение и в крайна сметка е дало възможност за сключването на спорните рамкови договори. Според жалбоподателите решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка не трябва да се счита за подготвящ обжалваното възлагателно решение акт, тъй като поражда осезаеми правни последици, доколкото страните, които не са били поканени да представят оферта, били ipso facto изключени от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка и без изгледи да им бъде възложена въпросната поръчка. Освен това операторите, които не са били поканени да участват в тази процедура, са били официално уведомени за възлагането на рамковия договор едва на 9 декември 2020 г. с първото обявление за възлагането на поръчката. Жалбоподателите съответно поддържат, че решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка не бива да остава извън съдебния контрол на Общия съд.
29 Следва да се отбележи, че в решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка се посочват причините, поради които е необходимо да се използва тази процедура. Този документ съответно определя избора на процедурата, приложима за целите на възлагането на процесната поръчка. Както обаче подчертава Комисията в отговор на писмен въпрос на Общия съд, този документ няма адресати и не предопределя кои ще са икономическите оператори, поканени да представят оферти за тази поръчка. Съответно нито един оператор не е бил поканен да подаде оферта на този етап от процедурата и следователно нито един оператор не е могъл да бъде изключен от участие в нея.
30 Затова увреждащо жалбоподателите е решението да не бъдат поканени да представят оферти, което в случая се материализира в обжалваното възлагателно решение. Следователно те могат, при условие че са узнали за него, да подадат жалба срещу последния акт, наличен към момента на подаването на жалбата, който ги изключва от участие в процедурата. Решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка обаче не представлява решение, засягащо интересите на жалбоподателите, тъй като с него те не са били изключени от участие в процесната процедура. Към момента на подаването на жалбата Комисията вече е приела, на 3 ноември 2020 г., възлагателното решение, с което поръчката е окончателно е възложена и в резултат на което жалбоподателите са окончателно изключени от участие в процедурата по възлагането ѝ.
31 Следователно решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка е подготвително по своя характер.
32 Що се отнася до довода на жалбоподателите, че възражението за недопустимост на жалбата им срещу решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка не може да се обосновава с факта, че не са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка, следва да се припомни, че евентуалните незаконосъобразности, опорочаващи чисто подготвителните мерки, могат да бъдат посочени в подкрепа на жалбата срещу окончателния акт, на който тези мерки са етап от изготвянето (вж. решение от 16 декември 2020 г., Balti Gaas/Комисия и INEA, T‑236/17 и T‑596/17, непубликувано, EU:T:2020:612, т. 101 и цитираната съдебна практика). В случая второто искане на жалбоподателите е за отмяна на обжалваното възлагателно решение, а това по принцип им дава възможност да се позоват на всяка нередност, опорочаваща избора да се използва процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, стига искането за отмяна на обжалваното възлагателно решение да е допустимо.
33 Следователно искането за отмяна на решението за използване на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка трябва да се обяви за недопустимо.
По допустимостта на второто искане, а именно това за отмяна на обжалваното възлагателно решение
34 В писмената си защита Комисията твърди, че второто искане е недопустимо, тъй като жалбоподателите нямат никакъв интерес да искат отмяна на обжалваното възлагателно решение. Всъщност според Комисията, след като не са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка, жалбоподателите нямат правен интерес. В това отношение Комисията поддържа, че отмяната на обжалваното възлагателно решение не означава, че жалбоподателите ще бъдат избрани, щом като не са сред оферентите.
35 Жалбоподателите считат, че второто искане е допустимо. Първо, те смятат, че възражението за недопустимост на жалбата им не може да се обосновава с факта, че не са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка, тъй като неучастието им се дължи на факта, че Комисията не е публикувала обявление за тази поръчка. Смятат, че ако на посоченото основание Съдът отхвърли второто искане като недопустимо, това би означавало, че конкурентите не могат да оспорват прякото възлагане на обществени поръчки. Според жалбоподателите фактът, че не са участвали в процедурата, не изключва евентуалния им правен интерес. Всъщност те считат, че отмяната по-специално на обжалваното възлагателно решение ще доведе до възстановяване на еднаквите условия на конкуренция с техните конкуренти.
36 Второ, жалбоподателите поддържат, че са пряко и лично засегнати от обжалваното възлагателно решение. Всъщност те изтъкват, от една страна, че извършват дейност на същия пазар като оферентите, на които е възложена процесната поръчка, и от друга страна, че са били в състояние да доставят роботи, които съответстват на съдържащото се в обявлението за възлагането на поръчката описание на критериите за качество. Поради това поддържат, че са щели да бъдат кандидати, които отговарят на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, провеждана от Комисията с оглед на сключването на рамков договор.
37 Както бе припомнено в точка 21 по-горе, предмет на жалба за отмяна и обжалваеми актове могат да бъдат само мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на трети лица, като променят съществено правното им положение.
38 Освен това следва да се припомни, че правният интерес и процесуалната легитимация са две отделни условия за допустимост, които трябва да са налице кумулативно за физическото или юридическото лице, за да е допустима жалбата му за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 62 и цитираната съдебна практика).
– По наличието на обжалваем акт
39 Както следва от точка 23 по-горе, само актът, с който неговият издател определя становището си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява решение, което може да е предмет на жалба за отмяна.
40 В случая, както бе посочено в точка 30 по-горе, изключването на жалбоподателите от участие в процедурата на договаряне без предварително обявление не е резултат от взетото на 18 септември 2020 г. решение да се използва тази процедура, тъй като с него още не са определени поканените да участват в тази процедура оператори и съответно изключените от участие в нея оператори. Едва след като Комисията отправя до шест оператора покани за представяне на оферти, става ясно кои оператори са и кои не са поканени да участват в тази процедура. В контекста на въпросната процедура обаче обявлението за възлагане на поръчката, с което се обявява, че същата е възложена на два оферента, е актът, който с публикуването си е дал възможност на жалбоподателите да узнаят, че за възлагането е използвана тази процедура. Следователно с обжалваното възлагателно решение жалбоподателите са автоматично и окончателното лишени от възможността да участват в тази процедура, и съответно са изключени от участие в нея. В този смисъл обжалваното възлагателно решение е породило последици за правното положение на жалбоподателите, тъй като окончателно ги е поставило в положението на оператори, изключени от участие в процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка.
41 Следователно обжалваното възлагателно решение представлява подлежащ на обжалване акт.
– По наличието на правен интерес на жалбоподателите
42 Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата съответно може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Доказването на такъв интерес, който се преценява към деня на подаването на жалбата и представлява основно и първостепенно изискване за всяка жалба, подадена по съдебен ред, е в тежест на жалбоподателя (решения от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 37, и от 27 март 2019 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, C‑236/17 P, EU:C:2019:258, т. 91).
43 Ето защо следва да се провери дали в случая евентуалната отмяна на обжалваното възлагателно решение може да донесе полза на жалбоподателите.
44 Комисията поддържа, че случаят не е такъв, тъй като подобна отмяна не би означавала, че жалбоподателите ще бъдат избрани, след като не са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка.
45 В това отношение следва да се припомни, че участието в процедура за възлагане на обществена поръчка може поначало да е валидно условие, което трябва да бъде изпълнено, за да се установи, че съответното лице има интерес от спечелването на въпросната поръчка или рискува да претърпи вреди в резултат на твърдяната незаконосъобразност на решението за възлагане на поръчката. Когато обаче в процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка съответното предприятие не е представило оферта, тъй като не е било поканено да подаде такава, би било прекомерно и дори противоречиво да се изисква то да е участвало в посочената процедура, щом като, за да участва в такава процедура, е необходимо да е било поканено от възлагащия орган да представи оферта (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 януари 2022 г., Leonardo/Frontex, T‑849/19, EU:T:2022:28, т. 25—28).
46 В случая следва да се отбележи, че жалбоподателите не са могли да знаят за процесната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка и не са били поканени да представят оферти в тази процедура. Съответно те не могат да бъдат упреквани за това, че не са участвали в тази процедура.
47 Освен това следва да се провери дали жалбоподателите са оператори, действащи на пазара, предмет на процесната процедура на договаряне без предварително обявление.
48 В това отношение от обявлението от 24 декември 2020 г. за възлагане на поръчката е видно, че същата има за предмет придобиването от Комисията на 200 автономни робота за дезинфекция, използващи ултравиолетови лъчи като дезинфекционен метод, с които да бъдат снабдени европейските болници. В жалбата си жалбоподателите посочват, че произвеждат „преносим робот за дезинфекция „Ultra-V“ — интелигентен робот за дезинфекция, използващ технология с UVC лъчи за постоянно и ефективно обеззаразяване“. Жалбоподателите представят като приложение към жалбата си доказателства във връзка с робота „Ultra-V“, както и научни оценки за този робот, извършени за Националната здравна служба на Обединеното кралство. От тези доказателства е видно, че жалбоподателите произвеждат робот за дезинфекция, използващ ултравиолетови лъчи.
49 В съдебното заседание обаче Комисията посочва, че не е било възможно жалбоподателите да бъдат поканени да участват в процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като предмет на тази процедура е придобиването на самоходни автономни роботи, какъвто не бил случаят с произвеждания от тях робот „Ultra-V“.
50 В това отношение следва да се отбележи, че въпросното изискване не е част нито от приложените от Комисията критерии за подбор на предприятията, до които да изпрати покана за представяне на оферти, нито от възлагателните критерии, публикувани в обявлението от 24 декември 2020 г. за възлагане на поръчката. Според Комисията обаче това изискване е самият предмет на процесната поръчка, тъй като в озаглавения „Кратко описание“ раздел II.1.4 от посоченото обявление се отбелязва, че Комисията ще закупи до 200 автономни и лесни за използване робота за дезинфекция чрез ултравиолетови лъчи.
51 От представените от жалбоподателите доказателства е видно, че произвежданият от тях робот „Ultra-V“ изисква намесата на оператор само в подготвителната фаза, предхождаща процеса на дезинфекция. Всъщност този робот функционира благодарение на шест датчика, наречени „Spectromes“, които преди дезинфекцията операторът поставя в помещението. В отговор на отправен в съдебното заседание въпрос жалбоподателите уточняват, че преди дезинфекцията операторът трябва само да постави датчиците в помещението и че след това роботът се придвижва сам към тези датчици, което позволявало приспособяване към всяко помещение и правело този начин на дезинфекция на основата на ултравиолетови лъчи по-ефикасен. Освен това датчиците се поставят еднократно и не е необходимо да се преместват преди всяка дезинфекция на същото помещение. Следователно роботът „Ultra-V“ не изисква никаква човешка намеса по време на самия процес на дезинфекция.
52 С оглед на горното и предвид това, че в обявлението от 24 декември 2020 г. за възлагане на поръчката не се уточнява изискваната степен на автономия на роботите, следва да се приеме, че произвежданият от жалбоподателите робот „Ultra-V“ представлява автономен и лесен за използване робот, както е предвидено в това обявление.
53 Следователно жалбоподателите са представили достатъчно доказателства, че са извършвали дейност на пазара на автономни роботи за дезинфекция, използващи ултравиолетови лъчи, които роботи са предмет на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка.
54 Освен това следва да се припомни, че жалбоподателят има интерес да иска отмяната на акт, за да издейства констатация от съда на Европейския съюз относно допуснатата спрямо него незаконосъобразност, щом подобна констатация може да послужи като основание на евентуален иск за обезщетение, чрез който настъпилите в резултат от обжалвания акт вреди да бъдат поправени по подходящ начин (вж. решение от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 44 и цитираната съдебна практика).
55 С първото си основание обаче жалбоподателите оспорват именно решението да се използва тази извънредна процедура, и твърдят, че не са изпълнени условията за това, предвидени в точка 11.1, втора алинея, буква в) от приложение I към Финансовия регламент.
56 Следователно с искането си за отмяна жалбоподателите целят да се констатира, че в процесната процедура за възлагане на обществена поръчка Комисията е допуснала спрямо тях незаконосъобразност, която констатация да им послужи като основание на искането им за обезщетение. Жалбоподателите потвърждават това в съдебното заседание, като уточняват, че с изплащането на обезщетение от Комисията би се възстановило пазарното равновесие.
57 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбоподателите имат интерес да искат отмяната на обжалваното възлагателно решение.
– По процесуалната легитимация на жалбоподателите
58 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.
59 Тъй като следва да се констатира, че адресатите на обжалваното възлагателно решение са лицата, на които е възложена процесната поръчка, а не жалбоподателите, и че такова възлагателно решение не представлява подзаконов акт с общо приложение, следва да се провери дали жалбоподателите са пряко и лично засегнати от това решение.
60 На първо място, що се отнася до това дали жалбоподателите са пряко засегната от обжалваното възлагателно решение, следва да се припомни, че предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС изискване съответното физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от мярката — предмет на обжалване, предполага кумулативно изпълнение на две условия, а именно тази мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 14 юли 2022 г., Италия и Comune di Milano/Съвет и Парламент (Седалище на Европейската агенция по лекарствата), C‑106/19 и C‑232/19, EU:C:2022:568, т. 61 и цитираната съдебна практика).
61 Следва последователно да се провери дали жалбоподателите отговарят на всяко от тези две изисквания.
62 Първо, следва да се прецени дали обжалваното възлагателно решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите.
63 В това отношение от точка 40 по-горе следва, че с обжалваното възлагателно решение жалбоподателите са окончателно лишени от възможността да участват в процесната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка и съответно са изключени от участие в нея. В този смисъл обжалваното възлагателно решение е породило пряко последици за правното положение на жалбоподателите, поставяйки ги окончателно в положението на оператори, изключени от участие в процесната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка.
64 Правното положение на жалбоподателите обаче може да бъде пряко засегнато с обжалваното възлагателно решение само ако те могат да докажат, че са оператори, действащи на съответния пазар.
65 В случая, както следва от точки 47—53 по-горе, жалбоподателите са представили достатъчно доказателства, че са извършвали дейност на пазара на използващи ултравиолетови лъчи автономни роботи за дезинфекция.
66 Второ, с обжалваното възлагателно решение, имащо незабавно и обвързващо действие, два оператора окончателно са определени за изпълнители на процесната поръчка. Като се има предвид, че в това отношение въпросното възлагателно решение поражда правните си последици, без да е необходима допълнителна мярка, второто изискване, посочено в точка 60 по-горе, е изпълнено.
67 От това следва, че обжалваното възлагателно решение засяга пряко жалбоподателите.
68 На второ място, що се отнася до това дали жалбоподателите са лично засегнати от обжалваното възлагателно решение, от постоянната съдебна практика следва, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223; също в този смисъл вж. решение от 20 януари 2022 г., Deutsche Lufthansa/Комисия, C‑594/19 P, EU:C:2022:40, т. 31 и цитираната съдебна практика).
69 Следователно трябва да се провери дали обжалваното възлагателно решение засяга жалбоподателите било поради някои присъщи за тях качества, било поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица.
70 В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че когато решението засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори (решение от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 71 и 72; също в този смисъл вж. решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 158 и цитираната съдебна практика).
71 При особените обстоятелства, при които възлагащият орган използва процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, операторът, който не е бил поканен да участва в тази процедура, въпреки че е бил в състояние да изпълни приложените от възлагащия орган критерии за подбор на предприятията, на които да изпрати покана за представяне на оферти, трябва да се разглежда като принадлежащ към ограничен кръг конкуренти, които са можели да представят оферта, ако са били поканени да участват в процедурата.
72 В случая Комисията обяснява в писмената защита, че критериите, по които е определила кои оператори да покани да участват в процесната процедура, са маркировката „CE“, производственият капацитет от най-малко 20 бройки месечно и опитът в снабдяването на болници с роботи (най-малко десет робота). В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос Комисията потвърждава, че тези критерии са и критериите за подбор, използвани в процесната процедура.
73 Съответно критериите, които Комисията е използвала, за да прецени кои оператори да покани в процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, са станали известни на жалбоподателите в хода на съдебното производство. Освен това на поставен в съдебното заседание въпрос дали отговарят на тези критерии и дали са представили доказателства в това отношение, жалбоподателите препращат към приложение A.8 към жалбата си.
74 Първо, що се отнася до критерия „маркировка „CE“, жалбоподателите потвърждават в съдебното заседание, че техният робот „Ultra-V“ има маркировка „CE“, тъй като един от тях е нидерландско дружество, което доставя роботите си в Съюза. Освен това, както жалбоподателите посочват в жалбата си, в ръководството за използване на робота „Ultra-V“ фигурира знакът на маркировката „CE“. Съответно следва да се приеме, че този робот отговаря на въпросния критерий.
75 Второ, що се отнася до критерия „производствен капацитет“, жалбоподателите потвърждават в съдебното заседание, че отговарят на този критерий и дори са в състояние да увеличат производствения си капацитет. Следва обаче да се отбележи, че нито в жалбата, включително в приложение A.8, нито в репликата жалбоподателите са представили доказателства, от които да личи, че производственият им капацитет може да достигне 20 робота месечно.
76 Трето, що се отнася до критерия „опит в снабдяването на болници с роботи“, следва да се отбележи, че жалбоподателите са представили проучвания, проведени от университетски болници в Обединеното кралство, и доклад, изготвен от двама специалисти по хигиена към North West Anglia NHS Foundation Trust, от които по-специално е видно, че поне от април 2015 г. са снабдявали с роботи болници към Националната здравна служба на Обединеното кралство. Тези доказателства обаче не дават възможност да се определи точният брой доставени роботи.
77 Затова, дори да се предположи, че жалбоподателите са доставили на болници най-малко десет робота, това не променя факта, че те не са доказали, че месечният обем на производствения им капацитет за робота „Ultra-V“ достига стойността, определена от Комисията за целите на подбора на операторите, които да бъдат поканени да представят оферти.
78 От това следва, че жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, от които да е видно, че са били в състояние да изпълнят критериите, по които Комисията е подбрала операторите, поканени да представят оферти в процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка. Следователно те не са доказали, че са част от ограничен кръг оператори, които могат да бъдат поканени да подадат оферта и съответно да подадат такава. Ето защо жалбоподателите не са лично засегнати от обжалваното възлагателно решение.
79 Следователно искането за отмяна на обжалваното възлагателно решение е недопустимо.
По допустимостта на третото и четвъртото искане, а именно да се отмени решението на Комисията за сключване на спорните рамкови договори и да се обявят същите за недействителни
80 Комисията изтъква, че третото и четвъртото искане са недопустими, доколкото са за отмяна на решението на Комисията за сключване на спорните рамкови договори и за обявяването им от Общия съд за недействителни. Комисията твърди, че отмяната на обжалваното възлагателно решение няма да доведе до недействителност на вече подписаните договори, тъй като компетентен да се произнесе по тях, е само съдът по договора и съдът на Съюза не може да ги обяви за недействителни в производство по жалба за отмяна, подадена на основание член 263 ДФЕС.
81 Що се отнася до въпроса дали решението за сключване на рамковите договори представлява обжалваем акт, следва да се припомни, че съгласно член 263 ДФЕС съдът на Съюза осъществява контрол върху законосъобразността само на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, предназначени да произведат задължително правно действие по отношение на трети лица.
82 Съгласно постоянната съдебна практика е недопустимо да се иска отмяна по реда на член 263 ДФЕС на актове на институциите, които са приети в контекста на чисто договорни отношения и които не могат да се разглеждат отделно от тях (вж. определение от 3 октомври 2018 г., Pracsis и Conceptexpo Project/Комисия и EACEA, T‑33/18, непубликувано, EU:T:2018:656, т. 62 и цитираната съдебна практика; също в този смисъл вж. решения от 17 юни 2010 г., CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, EU:T:2010:240, т. 52, и от 29 януари 2013 г., Cosepuri/ЕОБХ, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 26).
83 В случая жалбоподателите искат да се отмени решението на Комисията от 19 ноември 2020 г. за сключване на спорните рамкови договори и да се обявят за недействителни посочените рамкови договори, сключени между Комисията и избраните оференти. В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че подписването на рамковите договори по дефиниция е неразделна част от договорния процес, като в това отношение не се установява в случая да е налице отделно от този процес решение, и от друга страна, че въпросните рамкови договори произвеждат и изчерпват всички свои последици в рамките на договорното правоотношение между страните по тези договори, по отношение на които жалбоподателите са трети лица.
84 От изложените по-горе съображения следва, че третото и четвъртото искане са недопустими, доколкото се отнасят до отмяната на решението за сключване на рамковите договори и до обявяването на посочените рамкови договори, сключени между Комисията и избраните оференти, за недействителни.
85 С оглед на гореизложеното искането за отмяна трябва да се отхвърли като недопустимо.
По искането за обезщетение
86 Жалбоподателите искат обезщетение за пропуснатата възможност да подадат оферта поради неправомерното използване от страна на Комисията на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка. Според жалбоподателите тази пропусната полза трябва да се счита за действителна и сигурна, тъй като те са загубили окончателно възможността да им бъде възложена поръчката. Твърдят, че поради отказа на Комисията да разкрие техническите и възлагателните критерии, въз основа на които е възложена поръчката, не могат да докажат факта, че действително биха спечелили поръчката. Затова жалбоподателите искат преди всичко да бъде задължена Комисията да представи спецификациите на поръчката, въз основа на които са сключени спорните рамкови договори, и да бъде постановено междинно решение относно отговорността на Комисията, доколкото последната неправомерно използвала процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, а на по-късен етап съответно да бъде определен и размерът на обезщетението за вреди. При условията на евентуалност, те искат да им се изплати обезщетение в размер на 3 000 000 евро.
87 Комисията оспорва тези доводи.
88 Като начало следва да се припомни, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения.
89 Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за противоправно поведение на неговите органи зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно незаконосъобразността на твърдяното поведение на институциите, наличието на действителна вреда и съществуването на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда. Щом някое от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия (вж. решение от 15 октомври 2013 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑474/10, непубликувано, EU:T:2013:528, т. 215 и цитираната съдебна практика; също в този смисъл вж. решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 106 и 164—166 и цитираната съдебна практика).
90 В случая е целесъобразно първо да се прецени изпълнено ли е второто условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, изложено в точка 89 по-горе, а именно дали жалбоподателите са доказали наличието на твърдените от тях вреди.
91 Във връзка с това, що се отнася до условието за наличие на вреда, отговорността на Съюза може да бъде ангажирана само ако ищецът наистина е претърпял „действителна и сигурна“ вреда. Ищецът трябва да представи доказателства пред съда на Съюза, за да се установят наличието и размерът на вредите (вж. решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09, EU:C:2011:641, т. 25 и цитираната съдебна практика).
92 В това отношение следва да се отбележи, че твърдяната от жалбоподателите вреда е лишаването от възможност да подадат оферта за обществена поръчка. Както обаче изтъква Комисията, подаването на оферта не дава предимство на оферента, тъй като не му гарантира, че ще получи поръчката. При това положение лишаването от възможност да се подаде оферта, не представлява подлежаща на обезщетяване действителна и сигурна вреда, а хипотетична вреда.
93 Доколкото жалбоподателите твърдят по същество наличието на вреда поради лишаването си от възможността да им бъде възложена поръчката, следва да се припомни, че лишаването от такава възможност представлява действителна и сигурна вреда само в хипотезата, при която, в отсъствие на неправомерно поведение от страна на институцията, не би имало съмнение, че поръчката е щяла да бъде възложена на жалбоподателите (вж. в този смисъл определение от 22 юни 2011 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑409/09, EU:T:2011:299, т. 85 и цитираната съдебна практика).
94 Самите жалбоподатели признават, че при изчисляването на вредата им трябва да се вземе предвид вероятността те да получат поръчката. В това отношение размерът на обезщетението, което жалбоподателите претендират при условията на евентуалност, съответства на нетната печалба, която те биха реализирали, ако им беше възложена поръчката.
95 Следва да се провери дали жалбоподателите са представили доказателства, от които да е видно, че ако бяха поканени да участват в процесната процедура на договаряне без предварително обявление, щяха да получат поръчката.
96 В това отношение жалбоподателите изтъкват, че не са им били известни техническите и възлагателните критерии, въз основа на които е възложена поръчката, и във връзка с петото си искане молят впрочем Общия съд да задължи Комисията да предостави спецификациите на поръчката, въз основа на които са били възложени спорните рамкови договори. Трябва обаче да се отбележи, че на жалбоподателите са били известни възлагателните критерии, използвани в процесната процедура за възлагане на обществена поръчка и публикувани в обявлението от 24 декември 2020 г. за възлагане на поръчката.
97 В случая, в озаглавения „Кратко описание“ раздел II.1.4) от обявлението от 24 декември 2020 г. за възлагане на поръчката се посочва, че предмет на поръчката е покупката от Комисията на 200 автономни и лесни за използване робота за дезинфекция чрез ултравиолетови лъчи. В озаглавения „Критерии за възлагане“ раздел II.2.5) от същото обявление се съдържа кратко описание на критериите за възлагане на процесната поръчка. По-точно, става въпрос за три критерия за качество, а именно, първо, технически постижения и завършеност на робота за дезинфекция (що се отнася в частност до качеството на процеса по дезинфекция, ефективността и скоростта на процеса по дезинфекция, автономността на робота, обхвата, лесното използване), второ, качество на подхода за гарантиране на доставката до избрана болница в рамките на четири седмици от поръчката и предоставяне на последващо обучение на болнични служители, помощ и поддръжка, и трето, време за отговор при поискана техническа помощ и поддръжка.
98 Жалбоподателите поддържат, че са дружество от световен мащаб в областта на медицинските технологии, профилактиката и контрола на инфекциозните болести и че произвеждат преносим робот, наречен „Ultra-V“, използващ технология с UVC лъчи. Освен това те твърдят, че са можели да отговорят по подходящ начин на всеки от описаните в точка 97 по-горе възлагателни критерии.
99 Що се отнася обаче до възлагателните критерии, свързани, от една страна, с качеството и бързината на снабдяването на избраната болница и с последващото обучение на болничния персонал, и от друга страна, с времето за отговор при поискана техническа помощ и поддръжка, жалбоподателите не са представили никакви доказателства в подкрепа на изложеното в точка 20 от жалбата им твърдение, че са били в състояние да изпълнят тези критерии.
100 От всичко изложено по-горе следва, че жалбоподателите не са доказали, че посочената поръчка, без съмнение, е щяла да им бъде възложена, ако бяха поканени да подадат оферта в процесната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка.
101 Следователно не е нужно Комисията да бъде задължавана да предостави спецификациите на поръчката, въз основа на които са били възложени спорните рамкови договори,
102 Съответно не е изпълнено условието да е налице вреда, за да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза по реда на член 340, втора алинея ДФЕС.
103 Освен това, тъй като условията, от които зависи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, са кумулативни, не е нужно да се преценява наличието на останалите условия, изисквани от съдебната практика в това отношение.
104 При това положение искането за обезщетение и жалбата в своята цялост трябва да се отхвърлят.
По съдебните разноски
105 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като са загубили делото, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Inivos Ltd и Inivos BV да заплатят съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 февруари 2024 година.
Подписи