Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) на 23 декември 2011 г. - Martin y Paz Diffusion SA/David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie SA
(Дело C-661/11)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Жалбоподател: Martin y Paz Diffusion SA
Ответник: David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie SA
Преюдициални въпроси
1.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителното право, което предоставя регистрираната марка, не може повече да го противопостави на трето лице по отношение на всички посочени при регистрацията стоки:
- когато дълго време притежателят на правото е поделял с това трето лице използването по отношение на част от разглежданите стоки на марката в рамките на определен вид съсобственост?
- когато във връзка с тази подялба той е предоставил на третото лице неотменимото си съгласие то да използва марката за тези стоки?
1.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба, като тази, съгласно която притежателят на определено право не може да го упражнява виновно или чрез злоупотреба, може да доведе до окончателно възпрепятстване на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки или те следва да се тълкуват в смисъл, че това прилагане трябва да се ограничи до санкционирането по друг начин на това упражняване на правото виновно или чрез злоупотреба?
2.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява задължението си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин иска да поеме сам това използване, националният съд въпреки това може да забрани окончателно това поемане отново на използването с мотива, че то предполага нелоялна конкуренция, тъй като вследствие от него притежателят ще получи полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга санкция, която не препятства окончателно това поемане отново на използването от страна на притежателя?
2.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована когато третото лице е инвестирало дълги години за запознаването на обществеността със стоките, за които му е било предоставено от притежателя право на ползване на марката?
____________1 - ОВ 1989 г., L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92.