Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — Martin y Paz Diffusion SA/David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie NV
(Дело C-661/11)1
(Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Съгласие на притежателя на марка трето лице да използва идентичен на нея знак — Съгласие, дадено в рамките на поделено използване — Възможност за този притежател да прекрати поделеното използване и да си възстанови изключителното ползване на марката)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Ищец: Martin y Paz Diffusion SA
Ответниици: David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie NV
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation — Тълкуване на член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ 1989 г., L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Право на притежателя на регистрирана марка, трайното използване на която е поделено с трето лице в рамките на определен вид съсобственост по отношение на част от разглежданите стоки, при което притежателят е дал неотменимо съгласие за използване на тази марка от третото лице — Национална правна норма, която забранява на притежателя на марката да упражнява своето право виновно или чрез злоупотреба — Забрана за използване на марка от притежателя във вреда на трето лице — СанкцияДиспозитивЧлен 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, не допуска притежател на марки — който в рамките на поделено използване с трето лице се е съгласил третото лице да използва идентични на неговите марки знаци за стоки от класовете, за които марките са регистрирани, и който вече не е съгласен с това — да е лишен от всяка възможност да противопостави на третото лице изключителното право, предоставено му от посочените марки, и да упражнява сам това изключително право по отношение на стоки, които са идентични с тези на третото лице.