Дела T‑168/10 и T‑572/10

Европейска комисия

срещу

Société d’économie mixte d’équipement de l’Aveyron (SEMEA) и
Commune de Millau

„Арбитражна клауза — Договор за безвъзмездно отпускане на средства за дейности, свързани с местното развитие, изразяващи се в извършването на подготвителни работи и откриването на Европейски център на местно предприятие в Мило (Франция) — Връщане на част от авансово платени суми — Допустимост на иск срещу учредено по френското право дружество, заличено от търговския регистър — Прилагане на френското право — Административен договор — Възстановяване на неоснователно платени суми — Погасителна давност — Противопоставимост на арбитражна клауза — Поемане на дълг — Теория на акцесорността — Договор в полза на трето лице“

Резюме  — Решение на Общия съд (трети състав) от 19 септември 2012 г.

1.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Иск, предявен срещу заличено от търговския регистър дружество — Преценка на допустимостта с оглед на приложимото национално право

(член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС и член 272 ДФЕС)

2.      Национално право — Френско право — Събиране на вземания от смесено дружество с общинско участие, заличено от търговския регистър

3.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания

(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

5.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Компетентност на Общия съд, определена изключително от член 272 ДФЕС и арбитражната клауза — Прилагане на националните правила за подсъдността — Изключване

(член 272 ДФЕС)

6.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Прилагане на клаузата към трето лице чрез предвиждането ѝ в договор в полза на трето лице — Допустимост — Възможност за едностранно разваляне — Граници

(член 272 ДФЕС)

7.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Искова молба или жалба — Изискване за форма на арбитражната клауза — Писмена форма

(член 272 ДФЕС; член 44, параграф 5а от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Иск на основание член 272 ДФЕС, подаден по силата на арбитражна клауза, е недопустим, ако към датата на предявяването му дружеството ответник няма юридическа правосубектност, нито правото да се конституира като страна в съдебно производство. В това отношение се прилага законът, който урежда учредяването на съответното дружество.

В това отношение, ако приложимото национално право признава възможността за запазване на юридическата правосубектност на дадено дружество след приключване на производството по ликвидация, когато трето лице е предявило към дружеството вземане, което произтича от дружествената дейност, искът за плащане на това вземане е допустим, въпреки заличаването на посоченото дружество от търговския регистър.

(вж. точки 52—55 и 57)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 52—56, 63—67, 71, 78—83, 85—89, 92—96, 127, 128, 154, 156—158)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 99)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 106 и 107)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 115—119, 123 и 148)

6.      Включването в договор на арбитражна клауза, която позволява на Съюза да отнесе спор между него и трето лице до съд на Съюза, не противоречи на изискването на член 272 ДФЕС, съгласно което такава клауза трябва да се съдържа в договор, сключен от Съюза или от негово име. Всъщност, от една страна, един договор в полза на трето лице може да се счете за договор от името на Съюза. От друга страна, разбира се, това изискване на член 272 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че то не допуска компетентността на съд на Съюза по спорове относно даден договор да възниква против волята на Съюза. В случай обаче на арбитражна клауза, сключена единствено в полза на Съюза, тази клауза не може да се противопостави на Съюза против волята му.

Освен това, тъй като арбитражната клауза има договорен характер, нищо не пречи наличието на тази клауза да се разгледа, като се вземат предвид общите принципи на договорното право, присъщи на правните системи на държавите членки. Всъщност, макар един от тези принципи да гласи, че договорът обвързва единствено страните по него, този принцип допуска възможността чрез договор в полза на трето лице две лица да предоставят определено право на трето лице. В това отношение от основните принципи на договорното право следва, че наличието на договор в полза на трето лице може да произтича от нарочно споразумение между уговарящия и обещателя за предоставянето на право в полза на трето лице. Наличието на подобен договор в полза на трето лице може да се подразбира и от целта на договора или от обстоятелствата по конкретния случай.

Освен това уговарящият и обещателят по договор в полза на трето лице могат при определени условия да премахнат или изменят клаузата, с която се предоставя съответното право в полза на третото лице. В приложение на общите принципи на договорното право обаче тази възможност отпада, след като третото лице бенефициер е уведомило обещателя или уговарящия, че възнамерява да се възползва от правото си.

(вж. точки 134, 135, 138 и 144)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 145 и146)