РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
28 септември 2016 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „FITNESS“ — Абсолютни основания за отказ — Липса на отличителен характер — Описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в), член 52, параграф 1, буква a) и член 76 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Правило 37, буква б), подточка iv) и правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав“
По дело T‑476/15
European Food SA, установено в Драганещи (Румъния), за което се явява I. Speciac, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява M. Rajh, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Société des produits Nestlé SA, установено във Вьове (Швейцария), за което се явяват A. Jaeger-Lenz, A. Lambrecht и S. Cobet-Nüse, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 юни 2015 г. (преписка R 2542/2013‑4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни European Food и Société des produits Nestlé,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се при разискванията от: S. Frimodt Nielsen, председател, A. M. Collins (докладчик) и V. Valančius, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 19 август 2015 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 27 ноември 2015 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2015 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устната фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 20 ноември 2001 г. встъпилата страна, Société des produits Nestlé SA, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „FITNESS“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 29, 30 и 32 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 29: „Мляко, сметана, масло, сирене, кашкавал, кисели млека и други приготвени храни на млечна основа, заместители на млечни храни, яйца, желета, плодове, зеленчуци, протеинови препарати за консумация от човека“,
– клас 30: „Зърнени храни; готови за ядене зърнени храни; зърнени закуски; хранителни продукти от ориз или брашно“,
– клас 32: „Вода, негазирана, газирана вода, изворна вода, минерална вода, овкусени води, плодови напитки, плодови сокове, нектари, лимонади, сода и други безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на сиропи и напитки“.
4 На 30 май 2005 г. заявената марка е регистрирана като марка на Европейския съюз под номер 2470326, за посочените в точка 3 по-горе стоки (наричана по-нататък „спорната марка“).
5 На 2 септември 2011 г. жалбоподателят, European Food SA, подава искане за обявяване на недействителността на спорната марка на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент.
6 На 18 октомври 2013 г. отделът по отмяна отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност.
7 На 16 декември 2013 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.
8 С решение от 19 юни 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.
9 Апелативният състав приема, че в рамките на производство за обявяване на недействителност тежестта за доказване на факта, че спорната марка е лишена от отличителен характер или е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, се носи от страната, която иска обявяване на недействителността. Апелативният състав добавя, че релевантната дата, към която следва да се преценяват доказателствата, е датата на подаване на заявката за спорната марка, а именно 20 ноември 2001 г. Освен това той счита, че доколкото става въпрос за стоки за широко потребление, които не са скъпоструващи, степента на внимание на съответните потребителни е по-ниска от средната.
10 По отношение на твърдения описателен характер апелативният състав приема, че повечето от представените пред отдела по отмяна доказателства са последващи спрямо релевантната дата или се отнасят до територията на Румъния преди присъединяването ѝ към Европейския съюз. Във връзка с извлеченията от речници относно думата „fitness“ апелативният състав приема, че последната не обозначава присъщите характеристики на съответните стоки от гледна точка на потребителите през 2001 г. Той счита, че посочената дума има подсказващ характер по отношение на разглежданите стоки и представлява неопределена асоциация. Поради това апелативният състав приема, че представените пред отдела по отмяна доказателства не са достатъчни за установяване на описателен характер на спорната марка.
11 На следващо място апелативният състав не взема предвид и отхвърля като просрочени няколко доказателства, представени за пръв път пред него. В това отношение той прилага по аналогия правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) във връзка с правило 37, буква б), подточка iv) от същия регламент.
12 Апелативният състав също така приема, че доколкото думата „fitness“ има подсказващ и двусмислен характер, тя може да идентифицира стоките, до които се отнася спорната марка, като произхождащи от предприятието на жалбоподателя и следователно да ги разграничи от тези на други предприятия. Поради това апелативният състав приема, че жалбоподателят не е доказал липсата на отличителен характер на тази марка.
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да измени обжалваното решение и да заличи спорната марка,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
14 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата отчасти като недопустима и отчасти като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 Встъпилата страна иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
16 Съгласно член 173, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд встъпилата страна по параграфи 1 и 2 има същите процесуални права като главните страни. Тя може да поддържа исканията на главна страна, както и да излага искания и основания, независимо от тези на главните страни.
17 Встъпилата страна оспорва формалната допустимост на жалбата, като се позовава на нарушение на член 177 от Процедурния правилник. Тази страна твърди, че жалбоподателят не е представил доказателство за своята правосубектност, нито валидно пълномощно на своите адвокати.
18 По отношение на доказването на правосубектност е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят е приложил към жалбата извлечение от търговския регистър в съответствие с изискванията на член 177, параграф 4 от Процедурния правилник. Обратно на твърденията на встъпилата страна, тази разпоредба не изисква посочване на някои обстоятелства.
19 Що се отнася до пълномощното, следва да се отбележи, на първо място, че приложимият в настоящия случай член 51, параграф 3 от Процедурния правилник, за разлика от член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., вече не изисква доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били предоставени от представител, оправомощен за тази цел. На второ място, трябва да се констатира, че обратно на твърденията на встъпилата страна в пълномощното е посочено името на лицето, подписало жалбата в качеството си на адвокат, а именно I. Speciac. На трето място, по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят не е актуализирал описа на приложенията към жалбата, за да включи в него пълномощното, достатъчно е да се отбележи, че евентуално нарушение на точка 97 от Практическите разпоредби по прилагане на процедурния правилник на Общия съд от 20 май 2015 г. (ОВ L 152, 2015 г., стр. 1) не води до недопустимост на жалбата. На четвърто място, обратно на поддържаното от встъпилата страна, Процедурният правилник не изисква пълномощното на адвоката, подписал жалбата, да е било удостоверено преди подаването на последната. Напротив, доколкото този недостатък е отстраним по силата на член 51, параграф 4 от Процедурния правилник, нищо не пречи документът, удостоверяващ наличието на пълномощно, да бъде изготвен след подаването на жалбата (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2015 г., KSR/СХВП — Lampenwelt (Moon), T‑374/13, непубликувано, EU:T:2015:69, т. 11—13].
20 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят доводите на встъпилата страна за формална недопустимост на жалбата.
По същество
21 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, първото от които засяга отказа да се вземат предвид доказателствата, представени за пръв път пред апелативния състав, второто — описателния характер на спорната марка, а третото —липсата на отличителен характер на посочената марка.
По първото основание, свързано с отказа да се вземат предвид доказателствата, представени за пръв път пред апелативния състав.
– Доводи на страните
22 С първото основание жалбоподателят твърди, че като е отказала да вземе предвид доказателствата, представени за пръв път пред апелативния състав, EUIPO е нарушила член 76 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95.
23 На първо място, жалбоподателят поддържа, че съгласно член 76 от Регламент № 207/2009 EUIPO е длъжна да провери служебно фактите по преписките, които се отнасят до абсолютни основания за обявяване на недействителност. Според него в настоящия случай EUIPO не само не е извършила такава служебна проверка, но дори неправилно е отказала да вземе предвид представените от него доказателства.
24 На второ място, жалбоподателят отбелязва, че правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 не пречи на предявилия искане за обявяване на недействителност да представи допълнителни доказателства пред апелативния състав.
25 На трето място, жалбоподателят поддържа, че от текста на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 ясно личи, че тази разпоредба се отнася до производствата по възражение. При условията на евентуалност, ако се приеме, че последната се прилага в настоящия случай, той счита, че EUIPO е трябвало да вземе предвид разглежданите доказателства, тъй като те допълват доказателствата, представени по-рано пред отдела по отмяна.
26 Според EUIPO правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 установява, че апелативният състав ограничава разглеждането на жалбата до факти и доказателства, представени в сроковете, определени от първата инстанция. По силата на този член апелативният състав имал право на преценка дали да вземе предвид нови или допълнителни факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени или уточнени от отдела по споровете.
27 EUIPO отбелязва още, че правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 не представлява изключение от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, съгласно който тя разполага с право на преценка дали да допусне или отхвърли доказателства, които не са били представени своевременно. Следователно страните нямали безусловно право EUIPO да вземе предвид късно представени факти или доказателства.
28 В настоящия случай апелативният състав бил упражнил правото си на преценка и приел, че доказателствата, представени след срока, посочен в правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95, не могат да бъдат взети предвид. В това отношение EUIPO отбелязва, че става въпрос за първите представени доказателства, свързани с релевантната дата, а именно датата на подаване на заявката за регистрация. Освен това тя твърди, че доколкото не е предвиден краен срок за производството по обявяване на недействителност, жалбоподателят имал време да събере релевантните доказателства и да ги представи пред отдела по отмяна. EUIPO добавя, че жалбоподателят не е посочил причината, поради която разглежданите доказателства са могли да бъдат представени едва на стадия на обжалването пред апелативния състав.
29 На последно място, EUIPO отбелязва, че не е длъжна да разгледа служебно фактите по производство за обявяване на недействителност дори когато последното се отнася до абсолютни основания за обявяване на недействителност.
30 Встъпилата страна поддържа най-напред, че правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 задължава страната, поискала обявяване на недействителност, да представи доказателствата в подкрепа на изтъкнатите основания за недействителност още с първоначалното подаване на искането за обявяване на недействителност. На следващо място встъпилата страна твърди, че задължението на EUIPO да разгледа служебно фактите, закрепено с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, се прилага за производството по регистрация, а не за това по обявяване на недействителност. На последно място встъпилата страна счита, че апелативният състав правилно се е позовал на правото си на преценка, предоставено му от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, за да отхвърли разглежданите късно представени доказателства.
– Съображения на Общия съд
31 Съгласно постоянната съдебна практика абсолютните основания за отказ на регистрация, изброени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, преследват цел от общ интерес (вж. в този смисъл решения от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 44 и от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 45). Освен това общият интерес, който се отчита при разглеждането на тези основания, може и дори трябва да отразява различни съображения в зависимост от съответното основание за отказ (решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 46).
32 Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 преследва общия интерес да гарантира на потребителя какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволи да различи без вероятност от объркване тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 48 и от 14 юли 2014 г., NIIT Insurance Technologies/СХВП (SUBSCRIBE), T‑404/13, непубликувано, EU:T:2014:645, т. 57).
33 Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 цели да гарантира, че знаците, които описват една или повече характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, ще могат да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги (решения от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 19, от 12 април 2011 г., Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC PAYMENT), T‑28/10, EU:T:2011:158, т. 44 и от 12 април 2016 г., Choice/EUIPO (Choice chocolate & ice cream), T‑361/15, непубликувано, EU:T:2016:214, т. 13). Регистрирането като марка на описателен знак не би било съвместимо със система на ефективна конкуренция, по-специално доколкото би създало опасност от предоставяне на неправомерно конкурентно предимство в полза на един-единствен икономически оператор.
34 По отношение на относителните основания за отказ, предвидени в член 8 от Регламент № 207/2009, от структурата на този регламент, както и от текста на посочената разпоредба личи, че последната има за цел да разреши евентуални конфликти между заявена за регистрация марка и правата на притежателите на по-ранна марка, например когато разглежданите стоки и услуги са идентични или сходни и съществува вероятност от объркване. Следователно интересът, който може да бъде защитен по силата на този член, има предимно частноправен характер, макар последният да защитава едновременно и определен общ интерес, като този да не се допусне вероятността от объркване на потребителите.
35 Тези констатации имат изложените по-долу четири последици.
36 На първо място, макар трети лица да могат да изпратят до EUIPO писмени бележки относно мотивите за служебен отказ на регистрация в съответствие член 7 от Регламент № 207/2009, член 40 от този регламент уточнява, че тези лица не придобиват качеството на страна в производството пред EUIPO. За сметка на това съгласно членове 41 и 42 от този регламент заявителят на марката и подалият възражение притежател на по-ранната марка имат качеството на страни в рамките на производство по възражение.
37 Съдебната практика е потвърдила характера inter partes на производството по възражение (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2004 г., Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, EU:T:2004:189, т. 31 и от 4 февруари 2013 г., Мартzałkowski/СХВП — Mar-Ko Fleischwaren (WALICHNOWY MARKO), T‑159/11, непубликувано, EU:T:2013:56, т. 48), от което следва необходимостта от пълно зачитане на принципа на състезателност, както и на равенството на процесуалните възможности между страните (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2006 г., DEF-TEC Defense Technology/СХВП — Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑6/05, EU:T:2006:241, т. 43). В такова производство трябва да се напомни, че предоставянето на предимство на някоя от страните представлява неудобство за другата, поради което EUIPO трябва да гарантира своята безпристрастност по отношение на страните (решение от 12 декември 2007 г., K & L Ruppert Stiftung/СХВП — Lopes de Almeida Cunha и др. (CORPO livre), T‑86/05, EU:T:2007:379, т. 21).
38 На второ място, без да се засяга член 75 от Регламент № 207/2009, съгласно който решенията на EUIPO се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция, EUIPO разглежда абсолютните основания за отказ служебно. С оглед на принципа на функционална приемственост на EUIPO, апелативните състави са компетентни да преразгледат заявката за регистрация с оглед на всички абсолютни основания за отказ, посочени в член 7 от посочения регламент, без да се ограничени от становището на проверителя. Следователно те могат да разгледат служебно нови абсолютни основания за отказ на регистрация (вж. в този смисъл решения от 8 юли 1999 г., Procter & Gamble/СХВП (BABY-DRY), T‑163/98, EU:T:1999:145, т. 38 и 43 и от 16 февруари 2000 г., Procter & Gamble/СХВП (Форма на сапун), T‑122/99, EU:T:2000:39, т. 26—28), при условие че зачитат правото на защита.
39 За сметка на това от член 8 и от член 76, параграф 1, in fine от Регламент № 207/2009 личи, че относителните основания за отказ се разглеждат само по възражение на притежателя на по-ранна марка, като не могат да се разглеждат служебно от EUIPO (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2003 г., Henkel/СХВП — LHS (UK) (KLEENCARE), T‑308/01, EU:T:2003:241, т. 32).
40 На трето място, в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при проверката на абсолютните основания за отказ проверителите и евентуално апелативните състави на EUIPO, пристъпват към служебна проверка на фактите, за да определят дали по отношение на марката, чиято регистрация е заявена, е приложимо някое от посочените в член 7 от същия регламент основания за отказ на регистрация. Следователно компетентните органи на EUIPO са длъжни да разгледат служебно относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютно основание за отказ, и може да се наложи да основават решенията си на факти, на които заявителят не се е позовал (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Fürstlich Castell'sches Domänenamt/СХВП — Castel Frères (CASTEL), T‑320/10, EU:T:2013:424, т. 26 и цитираната съдебна практика и определение от 23 ноември 2015 г., Actega Terra/СХВП — Heidelberger Druckmaschinen (FoodSafe), T‑766/14, непубликувано, EU:T:2015:913, т. 31).
41 Когато обаче производството се отнася до относително основание за отказ, EUIPO може да основе решението си само на представените от страните факти и доказателства (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2003 г., KLEENCARE, T‑308/01, EU:T:2003:241, т. 32). Все пак ограничаването на фактическата основа на проверката, извършвана от апелативния състав, не изключва в нея да се вземат предвид общоизвестни факти, т.е. такива, които е възможно да са известни на всяко лице или могат да станат известни от общодостъпни източници (решение от 1 юни 2016 г., Wolf Oil/EUIPO — SCT Lubricants (CHEMPIOIL), T‑34/15, непубликувано, EU:T:2016:330, т. 64). Освен това съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, когато жалбата е насочена срещу решение на отдел по споровете, апелативният състав ограничава разглеждането ѝ до фактите и доказателствата, представени в сроковете, посочени или уточнени от отдела по споровете в съответствие с Регламент № 207/2009 и настоящите правила, освен ако апелативният състав реши, че трябва да бъдат взети предвид нови или допълващи факти и доказателства в съответствие с член 76, параграф 2 от същия регламент (вж. в този смисъл решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 44, 48 и 64).
42 Всъщност в решението от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul (C‑29/05 P, EU:C:2007:162), което се отнася до производство по възражение, а не до искане за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютно основание за отказ, Съдът е приел, че апелативният състав не е длъжен да вземе предвид факти и доказателства, които направилата възражение страна е представила за първи път на стадия на обжалването пред апелативния състав. Това решение съответства на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, въведено с Регламент(EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2868/95 (ОВ L 172, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71), и е било приложено за решение на апелативен състав, произнесено в производство по възражение преди изменението на посоченото правило.
43 На четвърто място, следва да се припомни, че установеният с Регламент № 207/2009 режим предвижда контрол преди регистрацията в рамките на проверката ex parte на абсолютните основания за отказ и на производство по възражение inter partes — за относителните основания за отказ (вж. по-горе), както и последващ контрол в рамките на производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни и относителни основания за отказ.
44 Настоящият спор се отнася до искане за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ, подадено съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент. Поради това Общият съд трябва да провери дали това производство трябва да следва реда, установен за проверка на абсолютните основания за отказ на заявката за регистрация, или трябва да протече по-скоро като производство по възражение за наличие на относителни основания за отказ, по-специално по отношение на доказването. Във връзка с това, от една страна, следва да се отбележи, че член 52, параграф 1, буква а) от посочения регламент препраща изрично към член 7 от същия регламент. От друга страна, не може да не се отчете, че съгласно член 52, параграф 1 от този регламент производството за обявяване на недействителност започва по искане на една от страните, подобно на производството по възражение.
45 Първото основание следва да се разгледа именно в светлината на тези съображения. За тази цел следва да се поясни, че в точки 40 и 41 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че разглежданите доказателства са представени за първи път пред него и следователно са представени несвоевременно. В този контекст апелативният състав упражнява правото си на преценка и решава да не взема предвид тези доказателства.
46 Най напред, както бе припомнено в точка 40 по-горе, в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при проверката на абсолютните основания за отказ апелативните състави на EUIPO пристъпват към служебна проверка на фактите, за да определят дали по отношение на марката, чиято регистрация е заявена, е приложимо някое от посочените в член 7 от същия регламент основания за отказ на регистрация.
47 Въпреки това в производство за обявяване на недействителност EUIPO не може да бъде принудена да извърши отново направената от проверителя служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ. От разпоредбите на членове 52 и 55 от Регламент № 207/2009 следва, че марката на Европейския съюз се счита за валидна до обявяването на недействителността ѝ от EUIPO след производство за обявяване на недействителност. Следователно тя се ползва с презумпция за валидност, която е логическата последица от контрола, който EUIPO осъществява при разглеждането на заявка за регистрация (решение от 13 септември 2013 г., CASTEL, T‑320/10, EU:T:2013:424, т. 27 и определение от 23 ноември 2015 г., FoodSafe, T‑766/14, непубликувано, EU:T:2015:913, т. 32).
48 Тази презумпция за валидност ограничава предвиденото в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 задължение на EUIPO за служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ, до проверката на заявката за марка на Европейския съюз, осъществена от проверителите на EUIPO, а в производство по жалба — от апелативните състави в производството по регистрация на посочената марка. Доколкото обаче в рамките на производството за обявяване на недействителност се презумира, че регистрираната марка на Европейския съюз е валидна, лицето, направило искане за обявяване на недействителност, трябва да посочи на EUIPO конкретните обстоятелства, които биха могли да поставят под въпрос нейната валидност (решение от 13 септември 2013 г., CASTEL, T‑320/10, EU:T:2013:424, т. 28 и определение от 23 ноември 2015 г., FoodSafe, T‑766/14, непубликувано, EU:T:2015:913, т. 33).
49 Обратно на твърденията на жалбоподателя, от гореизложеното следва, че в рамките на производството за обявяване на недействителност апелативният състав не е бил длъжен да разгледа служебно относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.
50 На второ място, въпреки липсата на задължение за служебно разглеждане на фактите в настоящия случай, следва да се провери дали апелативният състав е можел да приеме, че доказателствата, които жалбоподателят представя за пръв път пред него, са били представени несвоевременно, както твърди EUIPO.
51 В това отношение следва да се припомни, че член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че EUIPO може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили своевременно.
52 От това следва, че EUIPO разполага с право на преценка дали да вземе предвид определени доказателства само когато те са били представени несвоевременно. Тази разпоредба обаче не дава свобода на преценка на EUIPO да не вземе предвид посочените доказателства, когато те са били представени своевременно (вж. в този смисъл решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 41—43 и 63).
53 Ето защо трябва да се установи дали изложените в точки 36, 38, 40 и 43 по-горе съображения дават основание да се приеме, че доказателства, представени за пръв път пред апелативен състав в рамките на производство за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютно основание за отказ, са представени несвоевременно (вж. в този смисъл решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 49).
54 Що се отнася до наличието на срок за представяне на доказателства, EUIPO изтъква правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95, съгласно което подаденото до нея искане за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз трябва да съдържа по отношение на основанията, на които се позовава искането, фактите, доказателствата и аргументите, представени в негова подкрепа.
55 Обратно на твърденията на EUIPO, от правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 не следва, че апелативният състав е длъжен да приеме за несвоевременно представени доказателствата, които не са посочени пред отдела по отмяна. Това правило всъщност само уточнява, че искането за обявяване на недействителност трябва да включва доказателствата, на които се основава. Следователно то не предполага, че всички доказателства, посочени след подаването на искането за обявяване на недействителност било пред отдела по отмяна, било пред апелативния състав, трябва да се считат за несвоевременно представени.
56 В допълнение трябва да се констатира, че Регламент № 207/2009 и Регламент № 2868/95 не съдържат разпоредби, установяващи срок за представяне на доказателства в рамките на искане за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютно основание за отказ, докато някои разпоредби установяват срокове и санкции при просрочване на последните, приложими за производствата по възражение (правило 19, параграф 1, правило 20, параграф 1 и правило 22, параграф 2, от Регламент № 2868/95; вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., New Yorker SHK Jeans/СХВП, C‑621/11 P, EU:C:2013:484, т. 25—28), по отмяна (правило 40, параграф 5 от същия регламент; вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 80—82) и по обявяване на недействителност поради наличие на относителни основания за отказ (правило 40, параграф 6 от посочения регламент; вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2015 г., Menelaus/СХВП — Garcia Mahiques (VIGOR), T‑361/13, EU:T:2015:859, т. 51 и 52 (непубликувани).
57 Освен това следва да се припомни наличието на функционална приемственост между отделите на EUIPO, които се произнасят като първа инстанция, а именно проверителите, отделите по споровете и отделите по отмяна, от една страна, и апелативните състави, от друга страна (вж. в този смисъл решения от 23 септември 2003 г., KLEENCARE, T‑308/01, EU:T:2003:241, т. 25 и от 11 юли 2006 г., Caviar Anzali/СХВП — Novomarket (Asetra), T‑252/04, EU:T:2006:199, т. 30).
58 С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че член 76 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 не може да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютно основание за отказ апелативният състав трябва да приеме за несвоевременно представени доказателствата, които са представени за пръв път пред него.
59 На трето място, EUIPO поддържа, че правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 се прилага по аналогия в настоящия случай.
60 В това отношение трябва да се констатира, че с оглед на текста му правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 се отнася изрично до производството по обжалване на решение на отдел по споровете, а не до производството по обжалване на решение на отдел по отмяна относно абсолютно основание за отказ.
61 Освен това съгласно съдебната практика, макар първата алинея на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 да установява принципа, че за производствата по обжалване се прилагат, mutatis mutandis, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата, третата алинея на същата разпоредба е специална разпоредба, която изключва този принцип. Тази специална разпоредба е относима само към производството по обжалване на решенията на отдела по споровете и урежда режима пред апелативния състав на фактите и доказателствата, представени след изтичане на сроковете, определени в първоинстанционното производство (решение от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑120/12 P, EU:C:2013:638, т. 28).
62 Както бе посочен в точка 42 по-горе, тази специална разпоредба е била въведена в Регламент № 2868/95 при изменението му с Регламент № 1041/2005, като съгласно съображение 7 от този регламент той има за цел да изясни правните последици от процесуалните нередовности, допуснати в хода на производството по възражение. Тази констатация потвърждава, че последиците пред апелативния състав от представянето на доказателства пред отдела по споровете след изтичане на определения срок трябва да се определят въз основа на посочената специална разпоредба. (решение от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑120/12 P, EU:C:2013:638, т. 30).
63 Следва да се отбележи, че както при относителните основания за отказ на регистрация в производства по възражение, EUIPO разглежда относителните основания за недействителност само по искане на притежателя на съответната по-ранна марка. Поради това производството за обявяване на недействителност, което се отнася до относително основание за недействителност, по принцип се урежда от същите принципи, които важат за производствата по възражение (решение от 25 май 2005 г., TeleTech Holdings/СХВП — Teletech International (TELETECH GLOBAL VENTURES), T‑288/03, EU:T:2005:177, т. 65).
64 Първото основание обаче обхваща производство за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ, които се отличават от относителните основания за отказ. Действително производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ започва по искане на една от страните, в съответствие с член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Член 52, параграф 1, буква а) от посочения регламент обаче препраща пряко към основанията за отказ, предвидени в член 7 от същия регламент, които, както бе посочено в точки 31—33 по-горе, преследват цели от общ интерес. Следва да се добави, че тези съображения за общ интерес, които стоят в основата на член 7 от посочения регламент, също трябва да се вземат предвид в рамките на производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ (вж. в този смисъл определение от 30 април 2015 г., Castel Frères/СХВП, C‑622/13 P, непубликувано, EU:C:2015:297, т. 41 и 43—45). Освен това следва да се припомни, че производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ има за цел по-специално да позволи на EUIPO да преразгледа действителността на регистрацията на дадена марка и да приеме позиция, която евентуално е трябвало да приеме служебно по силата на член 37 от същия регламент (вж. в този смисъл определение от 30 април 2015 г., Castel Frères/СХВП, C‑622/13 P, непубликувано, EU:C:2015:297, т. 42). Ето защо прилагането по аналогия на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 към производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания ще противоречи на общия интерес, преследван с разпоредбите на член 7 от Регламент № 207/2009.
65 Следователно нито текстът на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, който отразява изричната воля на законодателя на Съюза, нито естеството и целите на производството за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ допускат прилагане на посоченото правило 50, параграф 1 по аналогия. Поради това EUIPO неправилно се позовава на тази разпоредба в настоящия случай.
66 От гореизложеното следва, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доказателствата, които жалбоподателят представя за пръв път пред него, не трябва да се вземат предвид поради късното им представяне.
67 Следва все пак да се разгледат последиците, които трябва да бъдат изведени от тази грешка. Според установената съдебна практика определено процесуално нарушение води до цялостна или частична отмяна на решението само ако се установи, че при отсъствието на това нарушение обжалваното решение би имало различно съдържание (решения от 10 юли 2006 г., La Baronia de Turis/СХВП — Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE), T‑323/03, EU:T:2006:197, т. 69 и от 11 юли 2006 г., Asetra, T‑252/04, EU:T:2006:199, т. 45).
68 В настоящия случай не може да се изключи, че доказателствата, които апелативният състав неоснователно е отказал да вземе предвид, биха могли да изменят съдържанието на обжалваното решение, доколкото става въпрос за първите доказателства, които се отнасят до релевантната дата, а именно датата на подаване на заявката за регистрация (вж. т. 28 по-горе). Общият съд обаче не може да замести EUIPO при преценката на разглежданите доказателства (решения от 10 юли 2006 г., LA BARONNIE, T‑323/03, EU:T:2006:197, т. 70 и от 11 юли 2006 г., Asetra, T‑252/04, EU:T:2006:199, т. 46).
69 Ето защо първото основание следва да се приеме по същество и обжалваното решение следва да се отмени.
По второто и третото основание, изведени от описателен характер и липса на отличителен характер и по второто искане за изменение на обжалваното решение и заличаване на спорната марка
70 С оглед на анализа на първото основание Общият съд не следва да се произнася по второто и третото основание, представляващи съответно твърдение за описателен характер и твърдение за липса на отличителен характер на спорната марка. Освен това, предвид че главното искане за отмяна на обжалваното решение е уважено, Общият съд не следва да се произнася по второто искане за изменение на обжалваното решение и заличаване на спорната марка, което е предявено при условията на евентуалност и чиято допустимост е частично оспорена от EUIPO.
По съдебните разноски
71 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, EUIPO следва да бъде осъдена да понесе направените от нея и от жалбоподателя съдебни разноски в съответствие с искането на последния.
72 Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2, да понесе направените от нея съдебни разноски. При обстоятелствата в конкретния случай следва да се постанови, че встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 юни 2015 г. (преписка R 2542/2013‑4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни European Food SA и Société des produits Nestlé SA.
2) EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на European Food.
3) Société des produits Nestlé понася направените от него съдебни разноски.
Frimodt Nielsen | Collins | Valančius |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 септември 2016 година.
Подписи