РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
24 септември 2009 година
Дело F-37/05
Michael Brown
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Вътрешен конкурс за институцията — Условия за допускане — Служители със спомагателни функции — Отхвърляне на кандидатура“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Brown по същество иска да се отмени решението от 19 юли 2004 г. на конкурсната комисия за „вътрешен конкурс за преминаване от категория C в категория B“ COM/PB/04, организиран за да бъде съставен списък на издържалите конкурса за младши асистенти, младши асистенти за работа в секретариат, младши технически асистенти със степен B 4/B 5, с което след преразглеждане е потвърдено решението от 22 юни 2004 г. жалбоподателят да не бъде допуснат до изпитите за предварителен подбор за спорния конкурс
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Вътрешни конкурси — Условия и правила за организиране
(член 27 и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Длъжностно лице и срочно нает служител — Служител със спомагателни функции — Критерий за разграничаване
(членове 5 и 6, член 27, първа алинея и член 32 от Правилника за длъжностните лица; членове 3, 8 и 9 и член 12, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Вътрешен конкурс за институцията — Участие, разширено спрямо служителите със спомагателни функции — Задължение — Липса
1. Когато молбата на кандидат да бъде допуснат до общностен конкурс е отхвърлена и той иска преразглеждане на това решение въз основа на точно определена разпоредба, която обвързва административното ръководство, актът, който нарушава неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 или, в зависимост от случая, на член 91, параграф 1 от Правилника, както в редакцията, която е в сила преди 1 май 2004 г., така и в редакцията, която е в сила след тази дата, е решението, взето от конкурсната комисия след преразглеждането. От същото това решение, взето след преразглеждане, започва да тече срокът за обжалване по административен ред и срокът за обжалване по съдебен ред, без да трябва да се проверява дали при това положение посоченото решение може евентуално да се приеме за акт с чисто потвърдителен характер.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑673, точка 58; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑5 и II‑А‑2‑19, точки 27 и 28; 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑329 и II‑А‑2‑1695, точка 19
2. За да отговаря на целта, която член 27 от Правилника възлага на всяка процедура по назначаване, а именно „да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти“, е необходимо подборът за назначаване на длъжностните лица да се осъществява на възможно най-широка основа. Поради това изразът „вътрешен конкурс за институцията“ се отнася по принцип до всички лица на служба в нея, независимо на какво основание. Правилникът обаче дава широко право на преценка на институциите при определяне на критериите за годност, необходими за длъжностите, които трябва да се заемат, и за определяне, в зависимост от тези критерии, и по-общо в интерес на службата, на условията и правилата за организиране на конкурс. Упражняването на това право на преценка трябва обаче да бъде съвместимо преди всичко с императивните разпоредби на член 27, първа алинея и на член 29, параграф 1 от Правилника и поради това трябва винаги да се упражнява в съответствие с изискванията, свързани с длъжността, която трябва да бъде заета, и по-общо с интереса на службата. Ето защо контролът на общностният съд трябва да се сведе до проверка дали съответният орган е действал в разумни граници и не е използвал правото си на преценка по очевидно неправилен начин. Този контрол не означава съдът да замени преценката на институцията със своята преценка.
Институцията не използва правото си на преценка по неправилен начин, когато поставя като условие за допускане до вътрешен конкурс, чиято основна цел е преминаването от категория С в категория В, качеството на длъжностно лице или на срочно нает служител и изключва служителите със спомагателни функции. Всъщност в съответствие с член 27, първа алинея от Правилника и член 12, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, за разлика от служителите с помощни функции, при първоначалното назначаване на длъжностните лица и срочно наетите служители те трябва да покажат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти.
Изключването на служителите със спомагателни функции не представлява нарушение на принципа за равно третиране, тъй като тяхното правно положение не е сравнимо с това на срочно наетите служители и на длъжностните лица поради съществуващите различия между съответните административен статут, изисквания за подбор и условия за наемане на работа на тези две категории служители. Всъщност нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно или когато различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране е обективно обосновано.
(вж. точки 54—58, 60, 64, 66, 71, 72 и 76)
Позоваване на:
Съд — 31 март 1965 г., Rauch/Комисия, 16/64, Recueil, стр. 179; 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, Сборник, стр. I‑7469, точки 40—50 и 77
Първоинстанционен съд — 8 ноември 1990 г., Bataille и др./Парламент, T‑56/89, Recueil, стр. II‑597, точка 42; 5 февруари 1997 г., Ibarra Gil/Комисия, T‑207/95, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑31, точка 66; 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, Recueil FP, I‑A‑257 и II‑1169, точка 53; 15 ноември 2001 г, Van Huffel/Комисия, T‑142/00, Recueil FP, стр. I‑A‑219 и II‑1011, точка 52; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точка 50; 15 февруари 2005 г., Pyres/Комисия, T‑256/01, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑99, точка 36; 8 ноември 2006 г., Chetcuti/Комисия, T‑357/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑255 и II‑A‑2‑1323, точки 48—51, 53, 56 и 62
3. .От разпоредбите на Правилника и на Условията за работа на другите служители се установява, че съществуват разлики между административния статут, изискванията за назначаване и условията за наемане на служителите със спомагателни функции и тези на длъжностните лица и на срочно наетите служители. От тези разлики следва, че служителите със спомагателни функции не се назначават, за да изпълняват постоянна задача в общностните институции. Напротив, характеристиката, която отличава договора на служител със спомагателни функции, е нетрайността във времето на назначаването му, като се има предвид, че този договор може да се използва само за да се осигури краткотрайно заместване или изпълнение на административни задачи с временен характер или отговарящи на неотложна необходимост или които не са точно определени. Поради това служителите със спомагателни функции представляват различна категория служители, отговаряща на различни нужди на институциите, които ги наемат.
(вж. точки 58 и 74)
Позоваване на:
Съд — Chetcuti/Комисия, посочено по-горе, точка 42
4. Независимо че на органа по назначаването е дадена възможност да допусне служителите със спомагателни функции до вътрешен конкурс за институцията, той все пак не е длъжен да допусне до всеки вътрешен конкурс всички лица, които са на служба в нея. Едно такова задължение би накърнило широкото право на преценка, което е признато на общностните институции при организирането на службите им, и по-специално при определянето, в интерес на службата, на правилата и условията за конкурсите.
(вж. точки 55 и 68)
Позоваване на:
Съд — Rauch/Комисия, посочено по-горе; Chetcuti/Комисия, посочено по-горе, точки 71—74, 76 и 77,
Първоинстанционен съд — Bataille и др./Парламент, посочено по-горе, точка 42; Ibarra Gil/Комисия, посочено по-горе, точка 66; Carrasco Benítez/Комисия, посочено по-горе, точка 52; Van Huffel/Комисия, посочено по-горе, точка 51; Pyres/Комисия, посочено по-горе, точка 36; Chetcuti/Комисия, посочено по-горе, точка 49