Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
19 април 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Обществени поръчки за услуги — Здравни и социални услуги — Възлагане извън правилата за възлагане на обществени поръчки — Необходимост да се спазват принципите на прозрачност и на равно третиране — Понятие за сигурен трансграничен интерес — Директива 92/50/EИО — Член 27“
По дело C‑65/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 7 юни 2016 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело
Oftalma Hospital Srl
срещу
Commissione Istituti Ospitalieri Valdesi (CIOV),
Regione Piemonte,
в присъствието на:
Azienda Sanitaria Locale di Torino (TO1),
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: C. Vajda, председател на състава, E. Juhász (докладчик) и K. Jürimäe, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Oftalma Hospital Srl, от M. Moretto и P. Bianco, avvocati,
– за Regione Piemonte, от M. Scisciot, avvocato,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Sclafani, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara и A. Tokár, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (OВ L 209, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50), изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 г. (OВ L 328, 1997 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 92/50“).
2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Oftalma Hospital Srl (наричано по-нататък „Oftalma“), от една страна, и от друга страна, Commissione Istituti Ospitalieri Valdesi (CIOV) (Комисия за валденските болнични заведения, Италия) и Regione Piemonte (Област Пиемонт, Италия) във връзка с възнаграждението за престациите — грижи, положени от Oftalma по силата на сключен с CIOV договор (наричан по-нататък „спорният договор“).
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 92/50
3 Директива 92/50 определя в дял II „две равнища“ на прилагане. Съгласно член 8 от нея поръчките, които имат за предмет услуги, включени в приложение I А към тази директива, се възлагат в съответствие с разпоредбите на дялове III—VI от нея, т.е. на членове от 11 до 37 посочената директива. Според член 9 от същата директива обаче „поръчките, които имат за предмет услуги, включени в приложение I В, се възлагат в съответствие с членове 14 и 16“. [неофициален превод]
4 Член 14 от Директива 92/50 е част от нейния дял IV относно общите технически правила.
5 Член 16 от тази директива, който е част от дял V от нея, озаглавен „Общи правила за обявяване“, предвижда в параграф 1, че възлагащите органи, провели процедура за обществена поръчка, или организирали конкурс, изпращат съобщение относно резултатите от процедурата за възлагане на Службата за публикации на Европейския съюз.
6 Член 27, параграф 3 от Директива 92/50 гласи:
„Когато възлагащите органи възлагат поръчка чрез процедурата на договаряне, в случаите, посочени в член 11, параграф 2, броят на кандидатите, допуснати да преговарят не може да бъде по-малък от три, при условие че има достатъчен брой подходящи кандидати“.
7 В приложение I B към тази директива са изброени много категории услуги, сред които в категория 25 са включени социалните и здравните услуги.
Директива 2004/18/ЕО
8 По силата на членове 20 и 21 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116) обществени поръчки с предмет услугите, включени в приложение II А към тази директива, се възлагат съгласно членове 23—55 от нея, докато обществени поръчки с предмет услугите, включени в приложение II Б към посочената директива, се възлагат единствено съгласно член 23 и член 35, параграф 4 от нея.
9 В приложение II Б към същата директива са изброени много категории услуги, сред които в категория 25 са включени социалните и здравните услуги.
10 В член 82 от Директива 2004/18, озаглавен „Отменяне“, се предвижда по-конкретно, че Директива 92/50 се отменя, считано от 31 януари 2006 г., и че позоваването на тази директива представлява позоваване на Директива 2004/18.
Италианското право
11 decreto legislativo № 157 — Attuazione della direttiva 92/50/CEE in materia di appalti pubblici di servizi (Законодателен декрет № 157 — Прилагане на Директива 92/50/EИО относно обществените поръчки за услуги) от 17 март 1995 г. (редовна притурка на GURI № 104 от 6 май 1995 г.) в редакцията, приложима към датата на фактите по делото в главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 157/95“), в член 3 предвижда следното:
„1. Обществените поръчки за услуги са възмездни договори, сключени в писмена форма между доставчик на услуги и възлагащ орган по член 2, с предмет доставка на услугите, посочени в приложения 1 и 2.
2. За поръчките за услуги, посочени в приложение 2 и за тези, при които стойността на тези услуги е по-висока от стойността на посочените в приложение 1 към настоящия декрет услуги, се прилагат само член 8, параграф 3, член 20 и член 21“.
12 В член 7, параграф 1 от този Законодателен декрет е предвидено следното:
„Поръчките, предмет на настоящия декрет, може да се възлагат чрез пряко договаряне след публикуване на съобщение за обществена поръчка в следните случаи:
a) когато офертите, представени в отговор на открита или ограничена процедура или състезателен диалог, са невалидни или неприемливи съгласно разпоредбите на членове 11, 12, параграф 2, 18, 19 и 22—25 и когато първоначално обявените условия не са съществено променени; в тези случаи възлагащите органи публикуват обявление за обществена поръчка, освен ако не допуснат до процедурата на договаряне всички предприятия, които удовлетворяват критериите на членове 11—16 и които при участието си в посочените по-горе процедури са представили оферти, отговарящи на изискванията на процедурата за възлагане на обществени поръчки;
b) по изключение, когато естеството на услугите или рисковете, свързани с тях, не позволяват предварително определяне на общата стойност;
c) когато поради естеството на услугите, предмет на поръчката, особено ако това са интелектуални услуги или услуги от категория 6 от приложение I, не е възможно да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се възложи поръчката, като се избере най-добрата оферта по реда на откритата или на ограничената процедура“.
13 Член 22, параграф 3 от посочения Законодателен декрет гласи следното:
„В процедурата на пряко договаряне по реда на член 7, параграф 1, броят на кандидатите не може да бъде по-малък от три, при условие че има достатъчен брой подходящи кандидати“.
14 В приложение 2 към Законодателен декрет № 157/95 в точка 25 са посочени „Здравни и социални услуги“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 Със спорния договор от 2 януари 1999 г., изменен през 2004 г. с допълнителна клауза, с която Oftalma се отказва от възможността да използва производството за издаване на заповед за плащане, CIOV възлага на Oftalma доставката на специализирани офталмоложки услуги в офталмологичния център на Ospedale evangelico valdese di Torino (Валденска евангелистка болница Торино, Италия).
16 На 21 април 2005 г., Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд Торино, Италия) задължава CIOV и Област Пиемонт да заплатят на Oftalma сумата от 1 727 886,36 eur, ведно с лихвата, като възнаграждение за услугите, предоставени през 2004 г.
17 CIOV и Област Пиемонт оспорват тази заповед за плащане пред Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино). В хода на това производство област Пиемонт се позовава по-конкретно на нищожността на спорния договор, тъй като според нея той бил сключен в нарушение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, регламентирани в Законодателен декрет № 157/95.
18 С решение от 5 декември 2007 г. Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд Торино) отхвърля подадените от CIOV и Област Пиемонт възражения и като следствие от това уважава исканията на Oftalma.
19 Преди това първоинстанционно производство, през 2004 г. Oftalma сезира Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд Торино) с иск за сумата от 1 226 535,07 EUR, която претендира от CIOV и от Област Пиемонт за приключване на сметките въз основа на тарифите, приложими за грижите, предоставени през 2002 г. и 2003 г. и за първото полугодие на 2004 г.
20 С решение от 9 октомври 2007 г. Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд Торино) отхвърля иска на Oftalma.
21 Oftalma и Област Пиемонт подават въззивни жалби срещу двете посочени по-горе решения.
22 След като съединява посочените две производства, с решение от 7 юни 2010 г. Corte d’appello di Torino (Апелативен съд Торино, Италия) приема, че спорният договор е нищожен, и поради това осъжда Oftalma да възстанови сумите, изплатени в изпълнение на заповедта за плащане.
23 Тази юрисдикция приема, че спорният договор е сключен в нарушение на Директива 92/50 и на Законодателен декрет № 157/95, с който тя е транспонирана, тъй като преди сключването на договора изобщо не са създадени условия на конкуренция, независимо че въз основа на член 2 от Законодателен декрет № 157/95 във връзка с член 1 от Директива 92/50 CIOV е публичноправно образувание, което има качеството на възлагащ орган.
24 Oftalma подава до запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия), касационна жалба срещу това решение.
25 Във връзка с това запитващата юрисдикция отбелязва по-конкретно, че член 3, параграф 2 от Законодателен декрет № 157/95, също както Директива 92/50, не налага задължение за провеждане на процедура за огласяване и за създаване на конкурентни условия преди сключването на договори за здравни услуги и че този законодателен декрет предвижда, също не изрично, само при възлагането на поръчката да се спазват принципите на ефективност, на безпристрастност, на равно третиране и на прозрачност.
26 Тази юрисдикция си задава въпроси относно обосноваността на практиката на италианските административни юрисдикции, които приемат, че за поръчките за здравни услуги, независимо че не попадат пряко в приложното поле на правната уредба, приложима в областта на обществените поръчки за услуги, все пак трябва да има предварителна покана за конкурентна процедура, дори и неформална, въз основа на общите норми на вътрешното право и на принципите на правото на Съюза, изведени от членове 49, 56 и 106 ДФЕС.
27 Посочената юрисдикция все пак отбелязва, че член 22, параграф 3 от Законодателен декрет № 157/95, с който е транспониран член 27, параграф 3 от Директива 92/50, предвижда, че дори при ограничена процедура не може кандидатите да са по-малко от трима. Като подчертава, че тези разпоредби трябва да се прилагат за процедурите за обществени поръчки за услуги, изцяло подчинени на разпоредбите на тази директива, тя все пак посочва, че такава национална разпоредба „би могла да се счита за проявление на общ принцип“, чието прилагане се разпростира също и по отношение на доставките на услуги, които са ѝ подчинени само частично. Според същата юрисдикция такова тълкуване съответствало на целите на Директива 92/50, състоящи се в реализирането на вътрешния пазар чрез добра координация на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги.
28 Запитващата юрисдикция допълва, че това тълкуване съответства на една от целите на Директива 92/50, която е да се уеднаквят правилата за възлагане на обществени поръчки с тези относно поръчките за строителство и доставки. Тя подчертава във връзка с това, че както Директива 71/305/EИО на Съвета от 26 юли 1971 година за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки в строителството (ОВ L 185, 1971 г., стр. 5), изменена с Директива 89/440/EИО на Съвета от 18 юли 1989 г. (ОВ L 210, 1989 г., стр. 1), така и Директива 93/36/EИО на Съвета от 14 юни 1993 година за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, 1993 г., стр. 1), задължават възлагащите органи да гарантират реална конкуренция, включително при процедурите на договаряне.
29 Тази юрисдикция отбелязва, че налагането на такива задължения за поръчките за здравни услуги е в съответствие с практиката на Съда, според която основните принципи на Договора за функционирането на ЕС са приложими за обществените поръчки за услуги, изключени от приложното поле на Директива 92/50.
30 При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 9 от Директива [92/50], който предвижда, че обществените поръчки за изброените в приложение I Б [към Директивата] услуги се възлагат съгласно членове 14 и 16 [от същата директива], да се тълкува в смисъл, че посочените поръчки при всички положения остават подчинени на принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, равно третиране и забрана за дискриминация, основана на гражданството, прозрачност и недопускане на дискриминация съгласно членове 49, 56 и 106 ДФЕС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 27 от Директива 92/50, който предвижда, че в случай на възлагане на поръчка чрез процедура на договаряне броят на допуснатите до преговори кандидати не може да бъде по-малък от трима, при условие че има достатъчно подходящи кандидати, да се тълкува в смисъл, че се прилага и за обществени поръчки за услуги, изброени в приложение I Б към Директивата?
3) Допуска ли член 27 от Директива 92/50, който предвижда, че в случай на възлагане на поръчка чрез процедура на договаряне броят на допуснатите до преговори кандидати не може да бъде по-малък от трима, при условие че има достатъчно подходящи кандидати, прилагането на национално законодателство, което не гарантира отваряне за конкуренцията при приемането на процедура на договаряне по отношение на обществените поръчки, възложени преди приемането на Директива [2004/18], за услугите, изброени в приложение I Б към Директива 92/50?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали, когато възлага обществена поръчка за услуги, която попада в приложното поле на член 9 от Директива 92/50 и поради това по принцип трябва да е съобразена само с членове 14 и 16 от тази директива, възлагащият орган все пак е длъжен да се съобразява и с основните правила и с общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, по-конкретно с принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, и да спазва произтичащото от тях задължение за прозрачност.
32 Според член 9 от Директива 92/50 „[п]оръчките, които имат за предмет услуги, включени в приложение I Б, се възлагат в съответствие с членове 14 и 16“ [неофициален превод]. В тези членове са посочени задълженията съответно относно техническите спецификации на поръчката и изпращането на съобщение за резултатите от процедурата за възлагане на поръчка.
33 Във връзка с това Съдът приема, че когато поръчките са за услуги, включени в приложение I Б, възлагащите органи са длъжни да изпълнят само задълженията за определяне на техническите спецификации чрез препращане към национални стандарти, транспониращи европейски стандарти, които трябва да бъдат включени в общите или в договорните документи, присъщи за всяка обществена поръчка, и да изпратят на Службата за публикации на Европейския съюз съобщение с описание на резултатите от процедурата за възлагане на тези поръчки (решение от 17 март 2011 г., Strong Segurança, C‑95/10, EU:C:2011:161, т. 34).
34 Съдът приема също, че класифицирането на услугите в приложения I А и I Б към Директива 92/50 съответства на установената от тази директива система, която предвижда прилагане на разпоредбите на последната на две равнища (решение от 17 март 2011 г., Strong Segurança, C‑95/10, EU:C:2011:161, т. 33 и цитираната съдебна практика).
35 Всъщност законодателят на Съюза изхожда от презумпцията, че поради своя специфичен характер поръчките, свързани с услугите, включени в приложение I Б към Директива 92/50, a priori нямат достатъчно трансгранично значение, което да оправдае възлагането им да става след процедура с покана за представяне на оферти, за която се предполага, че ще даде възможност на предприятия от други държави членки да се запознаят с обявлението за обществена поръчка и да участват с предложения (решение от 17 март 2011 г., Strong Segurança, C‑95/10, EU:C:2011:161, т. 35 и цитираната съдебна практика).
36 Съдът обаче приема, че дори подобни поръчки — когато е сигурно, че имат трансгранично значение — се подчиняват на основните правила и на общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, по-специално на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, както и на произтичащото от тях задължение за прозрачност (вж. в този смисъл решение от 17 март 2011 г., Strong Segurança, C‑95/10, EU:C:2011:161, т. 35 и цитираната съдебна практика). Без непременно да налага задължение за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, задължението за прозрачност налага да се гарантира достатъчно равнище на публичност, което да позволи, от една страна, отваряне за конкуренцията и от друга, контрол на безпристрастността на процедурата за възлагане на поръчката (решение от 13 ноември 2008 г., Coditel Brabant, C‑324/07, EU:C:2008:621, т. 25 и цитираната съдебна практика).
37 При липсата на особени обстоятелства, съществуването на каквито не се установява от преписката, с която разполага Съдът, от съображения за правна сигурност преценката за наличието на сигурен трансграничен интерес трябва да се осъществи към датата на възлагане на спорната поръчка (вж. по аналогия решение от 10 ноември 2005 г., Комисия/Австрия, C‑29/04, EU:C:2005:670, т. 38). В това отношение фактът, че по делото в главното производство впоследствие в спорния договор е направено изменение, не може да промени датата, на която трябва да се преценява наличието на трансграничен интерес, след като такова изменение не може да промени съществено общата структура на договора, което запитващата юрисдикция трябва все пак да провери.
38 Затова запитващата юрисдикция трябва да направи подробна преценка на всички релевантни факти и доказателства във връзка със спорната поръчка, за да провери дали към датата на възлагане на поръчката, предмет на делото в главното производство, е налице сигурен трансграничен интерес.
39 В това отношение следва да се подчертае, че при тази преценка наличието на сигурен трансграничен интерес не може да бъде изведено хипотетично от определени обстоятелства, които, разгледани абстрактно, биха могли да бъдат показателни в този смисъл, а трябва да е установено като позитивен факт след конкретна преценка на обстоятелствата около поръчката, предмет на делото в главното производство. Това предполага, че въз основа на данни, които не изключват неговото съществуване, не може да се приеме, че е налице сигурен трансграничен интерес, а трябва да се счита, че има такъв, когато трансграничният му характер е установен въз основа на обективни и съвпадащи доказателства (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2016 г., Tecnoedi Costruzioni (C‑318/15, EU:C:2016:747, т. 22).
40 Съдът вече е приел, че обективните критерии, които могат да указват наличието на сигурен трансграничен интерес, биха могли да бъдат по-специално големият размер на съответната поръчка в съчетание с мястото на изпълнение на строителните работи или още техническите характеристики на поръчката и специфичните характеристики на съответните продукти. В този контекст може да се вземе предвид и наличието на подадени оплаквания от операторите, намиращи се в държави членки, различни от държавата на възлагащия орган, стига да се провери дали последните съществуват действително, а не са фиктивни (решение от 6 октомври 2016 г., Tecnoedi Costruzioni, C‑318/15, EU:C:2016:747, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това обстоятелството, че към датата на възлагане на поръчката, предмет на делото в главното производство, сходни здравни услуги вече са или не са осигурени от образувания, установени в други държави членки, също може да бъде факт, който следва да се вземе предвид.
41 Трябва все пак да се припомни, че когато става въпрос по-конкретно за санитарна дейност, в производство за установяване неизпълнение на задължения Съдът приема, че сигурният трансграничен интерес не е доказан въз основа само на факта, че спорните поръчки имат голяма икономическа стойност (вж. в този смисъл решение от 29 април 2010 г., Комисия/Германия, C‑160/08, EU:C:2010:230, т. 18, 54 и 123)
42 В случая обаче, както посочва Oftalma в писменото си становище, следва да се отбележи, че в акта за преюдициално запитване няма нищо, което да може да укаже, че към датата, на която е възложена, спорната поръчка е представлявала сигурен трансграничен интерес.
43 Ако наличието на такъв сигурен трансграничен интерес все пак бъде доказано и ако поради това липсата на прозрачност би могла да доведе до разлика в третирането във вреда на предприятията, намиращи се в държава членка, различна от тази на възлагащия орган, такава разлика в третирането може да бъде обоснована с обективни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., Azienda sanitaria locale № 5 „Spezzino“ и др., C‑113/13, EU:C:2014:2440, т. 52 и цитираната съдебна практика).
44 Що се отнася до такова обосноваване, в писменото си становище Oftalma се позовава на точка 57 от решение от 11 декември 2014 г., Azienda sanitaria locale № 5 „Spezzino“ и др.(C‑113/13, EU:C:2014:2440), където Съдът приема, че целта по съображения, свързани с общественото здраве, да се поддържа балансирано и достъпно за всички медицинско и болнично обслужване, може да попада в приложното поле на една от дерогациите, предвидени от свързани с общественото здраве съображения.
45 Като вземе предвид съдебната практика, посочена в двете предходни точки, запитващата юрисдикция следва да провери, ако се окаже, че е налице сигурен трансграничен интерес, дали възлагането на поръчката, предмет на делото в главното производство, е било обосновано.
46 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че когато възлага обществена поръчка за услуги, попадаща в приложното поле на член 9 от Директива 92/50, за която поради това по принцип се прилагат само членове 14 и 16 от тази директива, възлагащият орган трябва все пак да се съобразява също и с основните правила и с общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, по-конкретно с принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, както и с произтичащото от тях задължение за прозрачност, при условие че към датата на възлагането ѝ такава поръчка има сигурен трансграничен характер, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
47 Освен това при същата хипотеза Oftalma възразява срещу претенциите на област Пиемонт и на CIOV, като се позовава на принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans. То твърди, че ако сключеното с него споразумение е незаконосъобразно, вината за тази незаконосъобразност трябва да се вмени на Област Пиемонт и на CIOV. То посочва освен това, че отказът да бъдат заплащани неговите реално и редовно предоставяни услуги, осигурява недължимо предимство на CIOV.
48 Във връзка с това следва да се приеме, че такива принципи трябва да се преценяват от запитващата юрисдикция при прилагането на националното право.
По втория и третия въпрос
49 С втория и третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 27, параграф 3 от Директива 92/50 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на обществените поръчки за услуги, посочени в приложение I Б към тази директива.
50 Следва да се отбележи, че с приемането на член 9 от Директива 92/50 законодателят на Съюза изрично предвижда, че по отношение на услугите, посочени в приложение I Б към тази директива, се прилагат само членове 14 и 16 от нея. При липсата на каквото и да е указание в обратен смисъл от негова страна следва да се счита, че това е така дори ако обществена поръчка за такава услуга представлява сигурен трансграничен интерес.
51 От това следва, че прилагането по отношение на услугите, посочени в приложение I Б към Директива 92/50, на други разпоредби, различни от тези, към които препраща член 9 от тази директива, би довело до тълкуване, обратно на ясния текст на този член, и така би било в противоречие с волята на законодателя на Съюза.
52 Поради това произтичащите от член 27, параграф 3 от посочената директива задължения не се прилагат по отношение на обществена поръчка за услуги, включена в приложение I Б към нея, дори ако същата представлява сигурен трансграничен интерес.
53 Така, спазването на основните правила и на общите принципи на Съюза, както и на произтичащите от тях задължения, с оглед на обществените поръчки, които представляват сигурен трансграничен интерес, утвърдено в цитираната в точка 36 от настоящото решение съдебна практика, само по себе си не налага допускането на минимален брой кандидати в процедура на договаряне, посочена в член 27, параграф 3.
54 Наред с това обстоятелството, че възприемането на тълкуване, според което при наличие на сигурен трансграничен интерес член 27, параграф 3 от Директива 92/50 би следвало да се прилага по дело като разглежданото в главното производство, би могло да доведе до прилагане по отношение на поръчките за услуги, посочени в приложение I Б към Директива 92/50, на други разпоредби от тази директива, приложими единствено за услугите, изброени в приложение I A към същата, а то би могло да лиши от всякакъв полезен ефект съществуващото разграничение между услугите в приложение I A и тези, спадащи към приложение I Б към тази директива (вж. в този смисъл относно приложения II A и II Б към Директива 2004/18, които съответстват на приложения I A и I Б към Директива 92/50, решение от 17 март 2011 г., Strong Segurança, C‑95/10, EU:C:2011:161, т. 42).
55 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория и на третия въпрос трябва да се отговори, че член 27, параграф 3 от Директива 92/50 трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага по отношение на обществени поръчки за услуги, включени в приложение I Б към тази директива.
По ограничаването на действието във времето на бъдещото решение
56 В становището си Oftalma иска от Съда, в случай че възприеме тълкуване на основните правила и на общите принципи на Съюза, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност в смисъл, че възлагането на договор като разглеждания по делото в главното производство трябва да се предхожда от подходящо равнище на публичност, когато този договор представлява сигурен трансграничен интерес, да ограничи действието във времето на решението, което ще бъде постановено. Според Oftalma то би могло да бъде от такова естество, че да постави под въпрос валидността на всички споразумения, сключени от частни заведения с публичните органи за осигуряване на грижи, и поради това да дестабилизира цялата италианска здравна система.
57 Във връзка с това следва да се припомни, че единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на правния ред на Съюза, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения. Според постоянната практика на Съда такова ограничение може да се допусне само в самото решение, с което той се произнася по исканото тълкуване (решение от 17 юли 2008 г., Krawczyński, C‑426/07, EU:C:2008:434, т. 42 и 43).
58 Както обаче следва от точка 36 от настоящото решение, Съдът вече е приел, че поръчките относно услугите от приложение I Б към Директива 92/50, когато представляват сигурен трансграничен интерес, се подчиняват на основните правила и на общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, от които произтича задължението за прозрачност.
59 Поради това няма основание действието на настоящото решение да бъде ограничено във времето.
По съдебните разноски
60 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Когато възлага обществена поръчка за услуги, попадаща в приложното поле на член 9 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 г., която поради това по принцип се регламентира само от членове 14 и 16 от тази директива, възлагащият орган трябва все пак да се съобразява също и с основните правила и с общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, по-конкретно с принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, както и с произтичащото от тях задължение за прозрачност, при условие че към датата на възлагането ѝ такава поръчка има сигурен трансграничен характер, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
2) Член 27, параграф 3 от Директива 92/50 трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага по отношение на обществени поръчки за услуги, включени в приложение I Б към тази директива.
Подписи