ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

15 октомври 2015 година

Дело F‑113/13

DI

срещу

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

„Публична служба — Персонал на EASO — Договорно нает служител — Срок за изпитване — Уволнение поради очевидна неспособност за справяне с работата — Жалба за отмяна — Съгласуване на жалбата до съда с жалбата по административен ред — Липса — Явна недопустимост — Иск за обезщетение“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която DI иска, от една страна, отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) от 28 февруари 2013 г., да уволни жалбоподателя след изтичането на срока му за изпитване, и от друга страна, присъждане на обезщетение за претърпените от жалбоподателя и семейството му неимуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. DI понася собствените си разноски и е осъден да заплати разноските, направени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

Резюме

Жалби на длъжностните лица — Срочно наети служители — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост

(член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 73 от Условията за работа на другите служители)

Предвид правилото за съгласуваност между подадената по съдебен ред жалба и тази, подадена по административен ред, съгласно член 91, параграф 2, първо тире от Правилника — която разпоредба е приложима за договорно наетите служители по силата на член 73 от Условията за работа на другите служители — жалбата до Съда на публичната служба е допустима само ако преди това е била подадена жалба до органа по назначаването или съответно до органа, оправомощен да сключва договори. Това правило изисква изтъкнатото пред съда на Съюза основание вече да е било формулирано в рамките на досъдебното производство, така че органът по назначаването или съответно органът, оправомощен да сключва договори, да е могъл да се запознае с критиките, отправени от заинтересованото лице срещу спорното решение, тъй като в противен случай това основание би било недопустимо.

Посоченото правило е обосновано от самата цел на досъдебното производство, чийто предмет е да позволи уреждане по взаимно съгласие на споровете, възникнали между длъжностните лица и администрацията. Съответно исканията на длъжностните лица, направени в подадените от тях жалби пред съда на Съюза, могат да почиват само на същите основания като тези, на които се основават исканията в подадените по административен ред жалби, като се има предвид, че тези искания могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат основания и доводи, които не се съдържат непременно в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея. Освен това, тъй като досъдебното производство има неформален характер и заинтересованите лица обикновено участват на този етап без съдействието на адвокат, администрацията не трябва да тълкува ограничително подадените по административен ред жалби, а напротив — трябва да ги разглежда в дух на откритост.

Впрочем член 91 от Правилника не предвижда строго и окончателно обвързване с евентуалната съдебна фаза на производството, след като подадената по съдебен ред жалба не води до промяна нито в основанието, нито в предмета на подадената по административен ред жалба. Същевременно, за да може предвиденото в член 91, параграф 2 от Правилника досъдебно производство да постигне своята цел, на органа по назначаването или съответно на органа, оправомощен да сключва договори, трябва да се предостави възможност да се запознае достатъчно точно с критиките, отправени от заинтересованите лица срещу спорното решение.

(вж. т. 20 и 26—29)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 70—73, 76 и 77 и цитираната съдебна практика