РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
2 юни 2016 година
Дело F‑41/10 RENV
Moises Bermejo Garde
срещу
Икономически и социален комитет (ЕИСК)
„Публична служба — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна — Член 12а от Правилника — Длъжностно лице, което е станало жертва на тормоз — Член 22а от Правилника — Длъжностно лице, подател на сигнал — Искане за съдействие — Отхвърляне — Право на защита — Условия — Отхвърляне — Последици — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Moises Bermejo Garde по същество иска да бъдат отменени решенията — с които председателят на Икономическия и социален комитет (ЕИСК), от една страна, отхвърля искането му за съдействие поради претърпян психически тормоз и отказва да сезира Европейската служба за борба с измамите (OLAF), а от друга страна, прекратява изпълняването на служебните му задължения и разпорежда преназначаването му — както и ЕИСК да бъде осъден да му плати обезщетение за претърпените вреди
Решение: Отменя решенията на председателя на Европейския икономически и социален комитет от 24 март и от 13 април 2010 г., отнасящи се съответно за прекратяване на изпълняването от г‑н Moises Bermejo Garde на длъжността началник на правния отдел и за неговото преназначаване. Осъжда Европейския икономически и социален комитет да заплати на г‑н Bermejo Garde сумата от 25 000 EUR. Европейският икономически и социален комитет понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от г‑н Bermejo Garde по дела F‑41/10, T‑530/12 P и F‑41/10 RENV.
Резюме
1. Длъжностни лица — Психически тормоз — Уведомяване за факти по членове 12а и 22а от Правилника — Условия — Добросъвестност на длъжностното лице — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Спазване на условията, предвидени с посочените разпоредби — Спазване на другите задължения по Правилника
(членове 11, 12а и 22а от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване действията да са извършени умишлено — Упражняващо тормоз лице, действало под натиска на член на институцията — Липса на последици
(членове 12а и 22а от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Член 12а от Правилника — Жертва на тормоз — Специална защита
4. Длъжностни лица — Длъжностно лице, подател на сигнал — Член 22а от Правилника — Уведомяване за факти по член 22а от Правилника — Преценка на фактите — Фактори, които трябва да се вземат предвид
1. Безспорно е, че както в случаите, когато длъжностно лице счита, че е станало жертва на тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, така и в случаите, когато на основание член 22а от Правилника длъжностно лице уведоми прекия си ръководител в институцията или директно Европейската служба за борба с измамите за факти относно тормоз или за факти, които водят до предположение за наличие на евентуална противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза, по смисъла на двете посочени разпоредби, изнесените факти при всички положения трябва да се съобщят на съответната институция при спазване на общите задължения по членове 11 и 12 от Правилника.
Всъщност длъжностните лица, извършващи действия на основание на посочените членове, имат също задължение да са обективни и безпристрастни, като при това трябва да пазят престижа на службата и да бъдат лоялни, както и да зачитат честта и презумпцията за невиновност на съответните лица.
Следователно предоставянето на информация на основание членове 12а и 22а от Правилника не може да освободи длъжностното лице от останалите му задължения и отговорности. Напротив, то трябва да прояви разсъдливост, за да не навреди на колегите си или на доброто функциониране на службата. Съобщаването на неправдоподобна информация или на напълно лишени от всякакво основание факти би могло да има такива неблагоприятни последици.
(вж. т. 55 и 56)
2. Теза, с която на практика се поддържа, че не е имало психически тормоз, тъй като лицето, за което се твърди, че е упражнявало този тормоз, е извършвало действия по отношение на съответното длъжностно лице под натиска на член на институцията и следователно само като посредник, не може да се приеме.
Всъщност тази теза би противоречала, на първо място, на самото понятие за тормоз, съгласно което, за да има психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника, е достатъчно действията на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, да са умишлени и да са довели „обективно“ до накърняване на доброто име на заинтересованото лице или до влошаване на условията му на труд.
На второ място, посочената теза в крайна сметка би позволила на самия генерален секретар на институцията, тоест на нейния най-високопоставен административен орган, да не спазва задължителните за него норми на Правилника в областта например на безпристрастното наемане на персонал или на зачитане на престижа на функциите на длъжностно лице, или пък да не спазва задължението, което следва от член 22а от Правилника — който в параграф 1, последна алинея изрично урежда и случая на сериозно неизпълнение „от страна на член на институция“ — и то само поради това че бил действал под неправомерно упражняван му натиск от член на институцията.
На трето място, посочената теза би противоречала на самия текст на член 12а, параграф 2 от Правилника, който не уточнява нищо за източника на психическия тормоз, така че по силата на този член съответната институция е длъжна, когато е надлежно сезирана, да реагира също и в случай че „лицето, за което се предполага, че е упражнявало психически тормоз, е член на тази институция“ и следователно да поеме специфичните му отговорности в това отношение.
(вж. т. 69—72)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 51
3. Следва да се приеме, че всяка отнасяща се до пряк ръководител жалба за психически или сексуален тормоз в повечето случаи води до разрушаване на връзката на доверие в службата между съответните длъжностни лица. Именно обаче с цел ефикасна борба срещу проявите на тормоз член 12а от Правилника предоставя „специална защита“ на длъжностно лице, което е станало жертва на тормоз, като предвижда, че ако подаде жалба на основание на този член, като спазва общите си задължения по членове 11 и 12 от Правилника, то по принцип няма да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, най-вече когато връзката на доверие в службата между него и предполагаемия извършител на тормоза — и по-специално когато последният е негов пряк ръководител — вече не съществува.
(вж. т. 76)
4. Следва да се констатира, че член 22а от Правилника не изисква от подалото сигнала длъжностно лице да установи „презумпция за сериозна неправомерност или за сериозно неизпълнение на задължение“, което впрочем би било твърде сложно от юридическа гледна точка и поради това неосъществимо за всяко длъжностно лице или служител на Съюза. Този член всъщност предвижда само че всяко длъжностно лице, узнало факти, „които водят до предположение“ за поведение, „което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията“ по Правилника, трябва „незабавно“ да уведоми прекия си ръководител. След това член 22а, параграф 2 от Правилника налага на преките ръководители на подателя на сигнала задължението да съобщят „незабавно“ на Европейската служба за борба с измамите „всички […] доказателств[а]“, с които разполагат, за съществуването на съобщените им нередности.
Преценката на длъжностното лице дали става въпрос за нарушения, които на пръв поглед са сериозни и водят до сериозно увреждане на интересите на Съюза, трябва да се направи, на първо място, „във връзка с изпълнението на функциите“ му.
(вж. т. 83 и 84)