РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
15 декември 2016 година(*)
„Митнически съюз — Внос на продукти, произведени от риба тон с произход от Еквадор — Последващо събиране на вносни мита — Искане за отказ от събиране на вносни мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 —Уведомление за вносителите, публикувано в Официален вестник — Добросъвестност — Искане за опрощаване на вносни мита — Член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92“
По дело T‑548/14
Кралство Испания, за което се явява първоначално A. Rubio González, впоследствие V. Ester Casas, abogado del Estado,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват P. Arenas, A. Caeiros, и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на член 2 от Решение C(2014) 3007 окончателен на Комисията от 15 май 2014 г., с което се приема, че в един конкретен случай има основание за опрощаване на вносни мита за определена сума, но няма основание за опрощаване за друга сума (REM 03/2013),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се, при разискванията, от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz (докладчик) и V. Tomljenović, съдии,
секретар: J. Palacio González, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 април 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Фактическа обстановка
1 Между 30 юни 2009 г. и 24 септември 2010 г. ACTEMSA SA, (наричано по-нататък „длъжникът“), установено в Испания предприятие, внася в Европейския съюз продукти, получени от преработката на риба тон, а именно консервирана риба тон и замразени филета от риба тон, декларирани като произхождащи от Еквадор (наричани по-нататък „спорният внос“).
2 Длъжникът иска от испанските митнически органи да приложат към спорния внос схемата на общи тарифни преференции (наричана по-нататък „ОСП“), като представя в подкрепа на своите митнически декларации сертификати за произход формуляр А, издадени от еквадорските органи въз основа на формуляр, подаден от износителя, който декларира, че произходът на продуктите наистина е от Еквадор и че условията за получаване на сертификатите за произход са изпълнени.
3 Въз основа на сертификатите за произход, представени от длъжника, испанските митнически органи предоставят преференциалното митническо третиране по отношение на спорния внос.
4 През периода на спорния внос, посочен в точка 1 по-горе, а именно на 21 май 2010 г., Европейската комисия публикува уведомление за вносителите, озаглавено „Внос в [Съюза] на риба тон от Колумбия и […] Салвадор“ (ОВ C 132, 2010 г., стр. 15) (наричано по-нататък „уведомлението“), чиито релевантни части за целите на настоящото дело, за да се установи обхватът на уведомлението и да се определи дали се отнася до спорния внос, са следните:
„[Комисията] информира операторите от [Съюза], че са налице обосновани съмнения относно правилното прилагане на преференциалното третиране и приложимостта на представените в [Съюза] доказателства за произход за консервирана риба тон и замразени филета от риба тон, наречени „карета“, от подпозиция по ХС 1604 14, внасяни от Колумбия и […] Салвадор.
В резултат на различни разследвания се установи, че за значителни количества консервирана риба тон и замразени филета от риба тон, наречени „карета“, от подпозиция по ХС 1604 14 е декларирано, че са с произход от Колумбия или […] Салвадор, въпреки че не отговарят на съответните условия.
Освен това не може да се изключи, че се внасят количества от други държави, които се възползват от [ОСП], без да са изпълнени изискванията на правилата за произход, установени в рамките на ОСП, по отношение на кумулирането на произхода“.
5 От 14 до 30 септември 2010 г. съвместна мисия от представители на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и от някои държави членки посещава Еквадор, за да определи произхода на използваните суровини в производството на продуктите, получени от преработката на риба тон с произход от тази страна и изнесени в Съюза със сертификати за произход формуляр А, издадени в тази страна за ползване на преференциално митническо третиране.
6 В окончателния доклад на OLAF се установява, че еквадорските органи са издали неправилно сертификати за произход формуляр А за продукти от риба тон, преработени в Еквадор от суровина, уловена от салвадорски и панамски риболовни кораби, тъй като не са били спазени правилата, които позволяват да се приеме, че стоките са били с произход от Еквадор.
7 OLAF отбелязва, що се отнася до суровата риба, уловена от салвадорските кораби, че органите на тази страна не са представили доказателства за произхода на рибата в съответствие с членове 72а и 80 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3) и, що се отнася до суровата риба, уловена от панамските кораби, че панамските органи са издали сертификати за произход формуляр А, но не е било спазено правилото относно добавената стойност, предвидено в член 70 от Регламент № 2454/93.
8 Тъй като спорният внос не може да се ползва от преференциалното митническо третиране, през 2012 г. испанските органи започват производство за последващо събиране на вносните мита и прилагат към съответните операции Общата митническа тарифа със ставка 24 %, така че размерът на поисканите мита възлиза на 2 094 850,62 EUR.
9 С няколко писма, последното от които е от 7 февруари 2013 г., длъжникът иска от испанските органи опрощаване на вносни мита съгласно член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „МКО“) или, при условията на евентуалност, съгласно член 239 от МКО.
10 С писмо от 18 април 2013 г. испанските органи искат от Комисията да определи дали има основание за извършване на опрощаване на вносни мита съгласно член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от МКО и с членове 869 и 871 от Регламент № 2454/93, или, при условията на евентуалност, съгласно член 239 от МКО и член 905 от Регламент № 2454/93.
11 С писма от 8 май и 17 септември 2013 г. Комисията иска допълнителна информация, която испанските органи представят с писма от 28 май и 21 октомври 2013 г. Длъжникът е уведомен за всяко от двете искания за информация и дава становището си по отговора, който испанските органи възнамеряват да представят.
12 С писмо от 12 февруари 2014 г. Комисията приканва длъжника, в съответствие с членове 873 и 906а от Регламент № 2454/93, да представи коментарите си по всички правни или фактически въпроси, които според него могат да доведат до отхвърляне на искането му. Длъжникът отговаря с писмо от 5 март 2014 г., в което изтъква, че не трябва да носи отговорността за грешка, допусната от еквадорските органи. Той подчертава и добросъвестността си, както и несъгласието си с констатациите на Комисията, отнасящи се до липсата на дължима грижа от негова страна за вноса, осъществен след 21 май 2010 г.
13 В съответствие с членове 873 и 907 от Регламент № 2454/93 на 8 май 2014 г. се провежда заседание на експертна група, съставена от представители на държавите членки, за да разгледа случая.
14 С Решение C(2014) 3007 окончателен от 15 май 2014 г. Комисията приема, че в един конкретен случай има основание за опрощаване на вносни мита за определена сума, но няма основание за опрощаване за друга сума (REM 03/2013) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
15 При разглеждането на искането, основано на член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от МКО, Комисията установява в съображение 26 от обжалваното решение, че от една страна, еквадорските митнически органи са приложили неправилно нормите, отнасящи се до издаването на сертификати за произход формуляр А, и че, от друга страна, фактът, че дружеството износител е предоставило декларации с невярно съдържание при искането за сертификати, не е бил достатъчен, за да се изключи наличието на грешка от страна на еквадорските органи. Поради това Комисията преценява, че трябва да провери дали грешката е можела да бъде открита от длъжника, като вземе предвид обстоятелствата в конкретния случай, естеството на грешката, професионалния опит и дължимата грижа на длъжника.
16 Що се отнася до естеството на грешката, Комисията преценява в съображение 28 от обжалваното решение, че повтарянето на грешката, дължащо се на издаването на сертификати за произход формуляр А от еквадорските органи през дълъг период от време, е индикация за наличието на добросъвестност на длъжника и че не е било възможно да се определи дали така допуснатата грешка е можела да бъде открита от длъжника по отношение на осъществения преди 21 май 2010 г. внос.
17 В съображение 29 от обжалваното решение Комисията преценява, че длъжникът е бил много опитен в професионално отношение, тъй като е извършвал дейност в сектора на вноса и износа на рибни продукти с произход от страни в Латинска Америка, Африка и Източна Азия.
18 Що се отнася до дължимата грижа на длъжника, в съображения 30—36 от обжалваното решение Комисията разграничава вноса, извършен от длъжника преди 21 май 2010 г. — датата, на която е публикувала уведомлението, от вноса, извършен след тази дата. Като се позовава на факта, че в уведомлението се посочва, че „не може да се изключи, че се внасят количества от други държави, които се ползват от ОСП, без да са изпълнени изискванията на правилата за произход, установени в рамките на ОСП, по отношение на кумулирането на произхода“, тя приема, че след 21 май 2010 г. длъжникът е трябвало да вземе всички необходими предпазни мерки, за да провери доказателствата за произход с цел гарантиране на правилното прилагане на нормите във връзка с преференциалното третиране, и по-специално с оглед на правилата за регионална кумулация. Поради това, считано от публикуването на уведомлението, длъжникът повече не можело да бъде смятан за добросъвестен. В замяна на това, за вноса, извършен преди публикуването на уведомлението, нищо не допускало да има съмнения за добросъвестността или за дължимата грижа на длъжника.
19 По-нататък, в съображения 39—48 от обжалваното решение Комисията разглежда условията, установени с член 239 от МКО, за вземането на решение за опрощаване на митата за внос, извършен след 21 май 2010 г. Що се отнася до първото условие, Комисията преценява, че длъжникът не се е намирал в особено положение спрямо това на други оператори, извършващи същата икономическа дейност, след като припомня, че доверието във валидността на сертификатите за произход, които са се оказали невалидни, не е означавало, че е налице особено положение. Комисията пояснява също, че и второто условие във връзка с очакваната дължима грижа от опитен вносител не е било изпълнено, и препраща към съображенията относно дължимата грижа на длъжника, разгледана за целите на прилагането на член 220 от МКО.
20 Поради това в обжалваното решение Комисията прави следното заключение:
„Член 1
Извършва се опрощаване на вносни мита в размер на 999 863,58 EUR, за което е подадено искане от Кралство Испания на 18 април 2013 г., по отношение на вноса, извършен между 1 януари 2009 г. и 20 май 2010 г.
Член 2
Не се извършва опрощаване на вносни мита в размер на 1 094 987,04 EUR, за което е подадено искане от Кралство Испания на 18 април 2013 г., по отношение на вноса, извършен между 21 май 2010 г. и 24 септември 2010 г.“ [неофициален превод].
Производството и исканията на страните
21 На 24 юни 2014 г. Кралство Испания подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Комисията представя писмената си защита на 7 октомври 2014 г. На 22 декември 2014 г. Кралство Испания представя реплика, а на 17 февруари 2015 г. Комисията представя дуплика.
22 По предложение на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството.
23 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 6 април 2016 г.
24 Кралство Испания моли Общия съд:
– да отмени член 2 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
От правна страна
26 Кралство Испания изтъква три основания в подкрепа на жалбата си. Първото е изведено от нарушение на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО, второто — от нарушение на член 239 от МКО, а третото, изтъкнато при условията на евентуалност, от нарушение на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО по отношение на правилото за регионална кумулация, предвидено от Регламент № 2454/93.
По първото основание, изведено от нарушение на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО
27 В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 220, параграф 2, буква б) от МКО националните органи могат да не пристъпят към последващо събиране на вносни мита само когато са изпълнени три кумулативни условия (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2002 г., Ilumitrónica, C‑251/00, EU:C:2002:655, т. 37 и цитираната съдебна практика).
28 Така, най-напред, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи. По-нататък, допуснатата от тях грешка трябва по естеството си да е такава, че да не е било възможно бъде открита от добросъвестния длъжник, въпреки професионалния му опит и положената от него дължима грижа. Накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата декларация (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2002 г., Ilumitrónica, C‑251/00, EU:C:2002:655, т. 38 и цитираната съдебна практика).
29 Спазването на тези условия се преценява с оглед на целта на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, която се състои в защита на оправданите правни очаквания на длъжника по отношение на достоверността на всички сведения, въз основа на които се взема решението за събиране или несъбиране на митата (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2002 г., Ilumitrónica, C‑251/00, EU:C:2002:655, т. 39 и цитираната съдебна практика).
30 Все пак по силата на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО длъжникът не може да се позовава на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз уведомление до вносителите, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим от третата страна бенефициер (вж. в този смисъл определение от 1 октомври 2009 г., Agrar-Invest-Tatschl/Комисия, C‑552/08 P, EU:C:2009:605, т. 56 и 57), като тази разпоредба не предвижда възможност за длъжника да доказва своята добросъвестност, вземайки допълнителни мерки, за да гарантира автентичния и точен характер на сертификатите, издадени с цел осигуряване на преференциално третиране (решение от 8 октомври 2008 г., Agrar-Invest-Tatschl/Комисия, T‑51/07, EU:T:2008:420, т. 42).
31 Първото основание на жалбата следва да се прецени именно с оглед на тези съображения.
32 Кралство Испания главно поддържа по същество, че когато не споделя становището на националните органи, Комисията трябва да докаже въз основа на относими фактически обстоятелства наличието на поведение на оператора, което се е изразило в груба небрежност. Комисията само изтъкнала задължението на вносителите, посочено в уведомлението, да вземат всички необходими предпазни мерки, за да проверят доказателствата за произход, без да докаже по какъв начин длъжникът не е изпълнил задължението си за дължима грижа или за добросъвестност. Впрочем според Кралство Испания публикуването на уведомлението не пречело на длъжника да се позовава на добросъвестността си, тъй като това уведомление се отнасяло само до вноса с произход от Колумбия и Салвадор и последиците му не можели да обхванат и други страни, включени в регионална група II, като Еквадор, между които се прилага правилото за регионална кумулация (вж. също т. 48 по-долу).
33 Комисията счита, че твърдението на Кралство Испания трябва да се отхвърли. По същество тя преди всичко припомня, че по принцип, ако дадена стока, която евентуално се е ползвала от преференциално митническо третиране, няма посочения произход или нейният произход не може да бъде проверен, компетентните органи трябва да извършват последващо вземане под отчет на вносните мита.
34 Според Комисията е изпълнено първото условие, предвидено в член 220, параграф 2, буква б) от МКО, за да няма последващо събиране, тъй като еквадорските органи са допуснали грешка, като са издали сертификатите за произход формуляр А, макар да не са били спазени правилата за регионална кумулация.
35 Макар останалите две условия, предвидени в този член, да са били изпълнени преди 21 май 2010 г., след тази дата те вече не били изпълнени. Считано от тази дата, длъжникът вече не можел да се позовава съгласно член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО на своята добросъвестност, тъй като уведомлението било приложимо и за Еквадор и длъжникът не бил положил дължимата грижа, за да се увери, че са спазени условията за преференциалното митническо третиране.
36 Комисията счита, че в съдебната практика на Съюза не е решен въпросът дали член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО установява необорима презумпция. Комисията е на мнение, че при някои изключителни обстоятелства даден оператор може да се позове на своята добросъвестност, след като докаже, че след публикуването на уведомление за вносителите са били извършени допълнителни проверки.
37 Освен това Комисията счита, че при публикуване на уведомление за вносителите тежестта на доказване на добросъвестността и на дължимата грижа се носи от длъжника. В настоящия случай Кралство Испания не представило никакви доказателства за допълнителни мерки, които длъжникът е взел след публикуването на уведомлението, за да се увери в произхода на стоките.
38 Комисията отбелязва, че уведомлението посочва Колумбия и Салвадор и, по отношение на останалите девет страни от регионална група II, вероятността от нередности за продуктите от същата тарифна подпозиция като спорния внос. В този смисъл според нея уведомлението посочва тези девет други страни, без изрично да ги назовава. Според Комисията опитният оператор би направил извод от уведомлението за наличието на рискове за всички страни от регионална група II, що се отнася до регионалната кумулация. Комисията припомня също, че може законосъобразно и по общ начин да посочва няколко страни в уведомлението за вносителите, както е правила двукратно в миналото.
39 Уведомлението привлича вниманието на вносителите към необходимостта да вземат предпазни мерки по отношение на вноса от всички страни от група II. Всъщност суровините с произход от Колумбия или от Салвадор биха могли да бъдат изнасяни в друга страна от група II, за да бъдат използвани при обработката на продукти, получени от преработката на риба тон с цел износа им в Съюза. Въз основа на принципа на регионалната кумулация тези продукти биха могли да се разглеждат като произхождащи от Еквадор, без произходът на суровината да е известен на вносителя в Съюза.
40 Освен това Комисията поддържа, че нито от текста на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, нито от съобщенията от 5 декември 2000 г. за определяне в областта на преференциалните тарифни режими на условията за информирането на икономическите оператори и на администрациите на държавите членки в случай на основателно съмнение във връзка с произхода на стоките (ОВ C 348, 2000 г., стр. 4) и от 30 октомври 2012 г. за определяне в контекста на преференциалните тарифни режими на условията за информирането на икономическите оператори и администрациите на държавите членки относно случаите на основателни съмнения във връзка с произхода на стоките (ОВ C 332, 2012 г., стр. 1), на които се позовава Кралство Испания пред Общия съд, не следва, че основателните съмнения трябва да бъдат изразени по отношение на страните или на продуктите, включени в приложното поле на уведомлението, тъй като тези съмнения, изразени по отношение на определени страни, предполагат и наличието на нередности, засягащи останалите страни от същата регионална група.
41 Що се отнася до периода след публикуването на уведомлението, Комисията счита, че длъжникът е трябвало да вземе мерки, за да се увери в произхода на стоките. Тя счита, че уведомлението е приканвало към удвояване на предпазните мерки относно вноса с произход от която и да е страна от регионална група II, тъй като продукт, за който се предполага, че произхожда от Еквадор, би могъл да включва потенциално незаконна суровина от Колумбия или от Салвадор. Предвид много ограничения брой уведомления за вносителите, публикувани от Комисията, длъжникът, който внася продукти от страна, включена в същата регионална група като страната, предмет на уведомлението, без да вземе предвид това уведомление, не може да се квалифицира като длъжник, положил дължимата грижа. При всички положения Комисията счита, че длъжникът не е взел необходимите предпазни мерки, за да гарантира подходящ контрол на доказателствата за произход за прилагането на преференциалното митническо третиране.
42 В дупликата Комисията поддържа, че макар заключителният доклад на OLAF да предвижда възможността за отмяна или изменение на уведомлението, ако Салвадор промени поведението си, това се отнася само за тази страна, докато уведомлението остава в сила за другите страни от регионална група II. Според Комисията посочените от нея уведомления за вносителите не са засегнати от липса на правна сигурност и не съставляват изключение от общия режим. Що се отнася до дължимата грижа на оператора, Комисията добавя, че щом в уведомлението са изразени съмнения относно правилното прилагане на разпоредбите във връзка с регионалната кумулация, в съответствие със съдебната практика длъжникът следва да се осведоми и да потърси всички възможни разяснения, за да не наруши разглежданите разпоредби, което той не е направил.
43 Накрая, Комисията счита, че макар да е длъжна да докаже липсата на дължима грижа на длъжника, тя е изпълнила това задължение, изяснявайки съдържанието на уведомлението, като е изтъкнала големия опит на длъжника във вноса на разглежданите продукти, поради което той е трябвало да има съмнения относно правилното прилагане на правилата за произход, и като е подчертала липсата на допълнителни предпазни мерки, взети от длъжника след публикуването на уведомлението.
44 Според постоянната съдебна практика принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазват по-специално от институциите на Европейския съюз (вж. решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C‑183/14, EU:C:2015:454, т. 30 и цитираната съдебна практика). От това по-конкретно следва, че законодателството на Съюза трябва да бъде сигурно, а неговото прилагане — предвидимо за правните субекти, а когато става дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, това изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (решения от 15 декември 1987 г., Ирландия/Комисия, 325/85, EU:C:1987:546, т. 18 и от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C‑183/14, EU:C:2015:454, т. 31).
45 Освен това е постановено, че абсолютното изключване на добросъвестността при публикуване на уведомление за вносителите гарантира много високо равнище на правна сигурност (решение от 8 октомври 2008 г., Agrar-Invest-Tatschl/Комисия, T‑51/07, EU:T:2008:420, т. 43).
46 Всъщност от самия текст на член 220, параграф 2, буква б) от МКО следва, че публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на уведомление за вносителите, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим от третата страна бенефициер, забранява на вносителите, считано от публикуването, да се позовават на своята добросъвестност, като така се гарантира много високо равнище на правна сигурност и се задължават националните органи или Комисията да отхвърлят искането за отказ от събиране на вносни мита.
47 В настоящия случай с член 2 от обжалваното решение се отхвърля искането за отказ от събиране на вносни мита за периода след 21 май 2010 г. — датата на публикуването на уведомлението.
48 Тъй като Кралство Испания оспорва прилагането на уведомлението за спорния внос с произход от Еквадор, а не от Колумбия и Салвадор — страните, за които се отнася уведомлението, трябва да се определи обхватът на уведомлението, преди да се отговори евентуално на доводите, с които се поддържа, че длъжникът е действал добросъвестно. В това отношение, в самото начало и предвид доводите на Комисията, представени пред Общия съд, следва да се отбележи, че съгласно член 72, параграф 3, буква б) от Регламент № 2454/93, за целите на прилагането на регионалната кумулация регионална група II се състои от следните страни: Боливия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела.
49 Първо, трябва да се отбележи, че уведомлението се отнася за икономическите оператори, които са вносители в Съюза на продукти от риба тон, тоест за професионалисти, някои от които могат да са опитни или много опитни.
50 Второ, следва да се констатира, че в уведомлението изобщо не се споменава Еквадор, нито в заглавието, нито в самия му текст. Напротив, от първа алинея на уведомлението ясно личи, че то посочва вноса на продукти от риба тон в Съюза, деклариран като внос с произход от Колумбия или от Салвадор.
51 Трето, в уведомлението се посочват, без повече уточнения, „обосновани съмнения“ относно правилното прилагане на преференциалния режим и приложимостта на представените в Съюза доказателства, след като различни разследвания разкриват, че значителни количества продукти от риба тон са декларирани като внос с произход от Колумбия или от Салвадор, без да отговарят на условията за ползване на преференциалния режим.
52 Четвърто, уведомлението не изключва хипотезата, че се внасят количества от други стани, които се ползват от ОСП, без да са изпълнени правилата за произход, установени в рамките на ОСП, по отношение на кумулирането на произхода. В това отношение следва да се отбележи, че не е дадено никакво изрично допълнително уточнение относно посочената ОСП.
53 Трябва да се приеме за установено, че последните два аспекта не са ясни, дори да следва да се отчете прочитът от опитен или много опитен професионалист. Всъщност те не позволяват да се разбере, от една страна, защо внасяните количества, декларирани като внос с произход от Колумбия и от Салвадор, не се ползват от преференциалния режим, и от друга страна, дали изразът относно внасяните количества от други стани включва продуктите, декларирани като такива при вноса им в Съюза, или продуктите, декларирани като внос с произход от Колумбия или от Салвадор, но произхождащи в действителност от други страни, които се ползват от ОСП. Накрая, както правилно отбелязва Кралство Испания, възможно е да се зададе въпросът дали чрез посочването на ОСП уведомлението обхваща всички страни, които се ползват от такъв режим, или само тези, които са част от същата регионална група като Колумбия и Салвадор, а именно регионална група II.
54 За да се определят точно смисълът и обхватът на уведомлението, следва да се провери неговият текст на различните езици, откъдето евентуално може да проличи по-ясно съдържанието на информацията, предоставена на вносителите. Самият факт обаче, че е необходимо да се сравняват текстовете на различните езици на дадено уведомление за вносителите, за да се разбере правилно приложното му поле, вече представлява отрицателен белег за яснотата и прецизността на споменатото уведомление. Всъщност по принцип всеки един от текстовете на различните езици сам по себе си трябва да позволява на засегнатите оператори да бъдат достатъчно добре информирани по съответните въпроси и по рисковете, сочени от Комисията, тъй като от тези оператори не може да се изисква да извършват на общо основание сравнително тълкуване на смисъла на дадено уведомление, като вземат предвид текстовете на различните езици.
55 В конкретния случай, по отношение на втора алинея от уведомлението, чиито смисъл и обхват не са очевидни при тълкуването на теста на френски език (вж. т. 53 по-горе), текстът на испански език, който е от особено значение в настоящия случай поради разглежданите оператори и страни, е следният: „Diversas investigaciones han permitido constatar que cantidades importantes de atún en conserva y de lomos de atún congelados de la subpartida 1604 14 del SA se declaran como originarias de Colombia o El Salvador, sin cumplir las condiciones para ello“. От него следва, че внасяните количества, за които е декларирано, че са с произход от Колумбия или от Салвадор, не отговарят на условията, за да бъдат декларирани като внос с произход от една от тези две страни. Текстът на английски език сочи същото: „From various investigations, it results that significant quantities of canned tuna and frozen tuna loins of HS subheading 1604 14 are declared as having origin of Colombia or El Salvador, for which they are not eligible“.
56 От текста на уведомлението на тези езици е видно, че на внасяните количества продукти от риба тон, за които е декларирано, че са с произход от Колумбия или от Салвадор, валидно не е можело да им бъде признат такъв произход, което дава някакво обяснение на отказа да се предостави ползване на преференциалния режим, посочен в текста на френски език по начин, който е недостатъчен, за да се разбере добре обхватът на уведомлението. Все пак трябва да се приеме за установено, че текстовете на другите горепосочени езици не добавят нищо по отношение на точните основания за споменатия отказ. Всъщност не се посочва конкретната причина, поради която валидно не е можел да бъде признат този произход на разглеждания внос.
57 Поради това от първите две алинеи на уведомлението следва да се направи само изводът, че поради основателни съмнения относно приложимостта на представените в Съюза доказателства за произход, за внасяните количества продукти от риба тон, за които е декларирано, че са с произход от Колумбия или от Салвадор, е прието, че не отговарят на условията за ползване на преференциалния режим, тъй като тези доказателства не установяват, че съгласно ОСП може да се признае такъв произход на разглежданите продукти.
58 С други думи, уведомлението осведомява вносителите, че продуктите, декларирани като произхождащи от Колумбия или от Салвадор, не могат да се разглеждат като продукти с такъв произход, независимо дали този произход е изведен от факта, че продуктите са били уловени и преработени в тези страни, или от факта, че те са били приети за продукти с произход от тези две страни, след като са били уловени или преработени в друга ползваща се от ОСП страна. Както вече бе установено, уведомлението посочва преференциалния режим ОСП без други уточнения, в частност по отношение на засегнатата група страни.
59 Впрочем, макар несъмнено да може да се изведе от едно от възможните тълкувания на уведомлението, че това посочване по същество цели да препрати към регионална група II, от която са част въпросните две страни, при това по-конкретно на базата на споменаването на „кумулирането на произхода“, така или иначе поради непрецизната формулировка на уведомлението не може и да се изключи, че някои, включително много опитни, оператори могат да тълкуват уведомлението като отнасящо се до всички внесени продукти с произход от която и да е страна, бенефициер на дадена ОСП, които обаче не отговарят на необходимите критерии съгласно правилата за произход, установени в рамките на тази ОСП, по отношение на кумулирането на произхода, макар да са декларирани като произхождащи от Колумбия и от Салвадор. Това тълкуване остава възможно, щом от една страна, в становището единствено се посочва, че съответният внос „[не отговаря] на правилата за произход, установени в рамките на ОСП, по отношение на кумулирането на произхода“, без друго обяснение, и щом, от друга страна, следва да се вземе предвид фактът, че третата алинея на уведомлението непременно се тълкува в светлината на първите две, от които личи, че проблемите са свързани с вноса, определен като произхождащ от Колумбия и Салвадор.
60 В това отношение, съгласно установеното в точки 44 и 45 по-горе, предвид особената значимост на уведомлението за вносителите, то трябва да бъде особено ясно, по-специално по въпроса кои са обхванатите страни. Това важи още повече, когато от текста на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО непосредствено следва, че това уведомление трябва да сигнализира за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим „от страната бенефициер“. В този смисъл разглежданата разпоредба не препраща нито към „група страни“, нито към няколко страни, които операторите трябва да определят дедуктивно въз основа на общи твърдения на Комисията, отнасящи се до евентуалното наличие на други неуточнени рискове. Освен това следва да се установи, че Комисията е могла да поясни без особени затруднения обхвата на становището по страни, още повече че, както тя признава, в миналото е публикувала много малък брой уведомления за вносителите (вж. т. 41 по-горе), което представлява факт, от който следва, че не е възможно да се вземе предвид каквато и да било нужда от административно улесняване, която би я задължила да пристъпи поради належаща бързина към определяне чрез групи страни.
61 При тези обстоятелства, по отношение на третата алинея на уведомлението, следва да се установи по-специално че нейното значение не е достатъчно ясно, за да позволи да се разбере точният обхват на уведомлението, нито в текста на френски език, формулиран по много общ начин, нито в текстовете на някои други релевантни езици.
62 Текстът на испански език гласи: „Por otro lado, no se puede excluir que haya importaciones procedentes de otros países que se acojan al sistema de preferencias generalizadas (SPG) sin cumplir los requisitos fijados en las normas de origen del SPG relativas a la acumulación de origen“. Това означава, че не може да се изключи, че се внасят количества от други страни, които се ползват от ОСП, без да са изпълнени необходимите условия по отношение на правилата за произход във връзка с кумулирането на произхода. Дори такава формулировка обаче остава особено широка и доста неясна по отношение на конкретно обхванатите страни или на точните условия, които не са били изпълнени, тоест що се отнася до основанието, на базата на което е установено, че кумулирането на произхода не може да се предостави.
63 Колкото до текста на английски език, той не внася допълнителни пояснения: „Moreover, it cannot be excluded that consignments are imported from other countries benefitting from the generalized system of preferences (GSP) without fulfilling requirements of GSP rules of origin concerning cumulation of origin“. Въпросните внасяни количества могат да са декларирани като произхождащи от Колумбия или от Салвадор, но в действителност да произхождат от друга страна.
64 Така първите три алинеи на уведомлението, дори тълкувани заедно, не съдържат достатъчно сведения, за да бъде определен точно неговият обхват.
65 Както вече бе посочено, от първите две алинеи на уведомлението следва само че поради основателни съмнения относно приложимостта на представените в Съюза доказателства за произход, за внасяните количества продукти от риба тон, за които е декларирано, че са с произход от Колумбия или от Салвадор, е прието, че не отговарят на условията за ползване на преференциалния режим, защото тези доказателства не установяват, че съгласно ОСП на разглежданите продукти може да се признае такъв произход (вж. т. 57 по-горе). Следователно е установено неспазване на правилата за произход по отношение на внасяните количества, декларирани като внос с произход от две страни от регионална група II с оглед прилагането на ОСП.
66 Освен това третата алинея на уведомлението посочва, че „не може да се изключи“, че се внасят количества от други страни, които се ползват от ОСП, но че те не изпълняват необходимите условия по отношение на правилата за произход във връзка с кумулирането на произхода, както се сочи по-специално в текста на испански език. Впрочем, от една страна, както вече бе подчертано, макар член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО да посочва конкретно „страната бенефициер“, третата алинея на уведомлението не посочва по-специално такава страна или страни. От друга страна, противно на твърдението на Комисията, при липсата на повече пояснения по отношение на допуснатата грешка, вследствие на която е било невъзможно да се изпълнят условията за кумулирането на произхода, не е възможно поне с достатъчна степен на сигурност да се заключи, че всеки икономически оператор ще разбере, че уведомлението се е отнасяло единствено до страните от регионална група II, тоест страните от същата група като Колумбия и Салвадор.
67 Всъщност, що се отнася до последния аспект, следва да се отбележи също, че Комисията е трябвало, ако такова е било намерението ѝ, да формулира текста на уведомлението, най-малкото ограничавайки го конкретно до група II в рамките на ОСП, така че „страните бенефициери“ да могат да се идентифицират без никакво съмнение от всеки заинтересован оператор. Това посочване обаче не се съдържа в уведомлението и не може, както бе посочено по-горе, непременно да се изведе само от споменаването на „регионалната кумулация“. При тези обстоятелства не може да се изключи операторите да могат да тълкуват уведомлението в смисъл, че съдържа общо посочване на всички случаи, които могат да се осъществят в рамките на някакъв режим на ОСП, и обхваща всички мерки за заобикаляне на правилата по отношение на кумулирането на произхода.
68 Следователно е необходимо да се приеме, че при тълкуването на уведомлението дори опитният вносител не е можел непременно да разбере, че единственият внос, засегнат от изразените съмнения по отношение на доказателствата за произход, е бил въпросният внос на продукти от риба тон с произход от страна от същата регионална група като Колумбия и Салвадор, а именно регионална група II. Недостатъчно ясният характер на уведомлението, което само общо сочи, че не могат да се изключат нередности в други страни, не позволява да се отхвърлят съмненията относно мащаба на географския му обхват.
69 Накрая, обстоятелството, че операторите са длъжни да извършат задълбочен анализ на уведомлението, опитвайки се да го тълкуват във всички евентуално възможни значения или сравнявайки текстовете на различни езици, е допълнителен признак, че формулировката на това уведомление не може да се приеме за достатъчно прецизна за целите на прилагането на принципите, определени от припомнената в точки 44 и 45 по-горе съдебна практика, тоест за да гарантират правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания на операторите. Впрочем самата Комисия признава в съдебното заседание, че би било по-прецизно да спомене по-специално страните, за които се отнася уведомлението. При тези обстоятелства, въпреки че последната алинея на уведомлението посочва факта, че операторите от Съюза вземат „необходимите предпазни мерки“, отнасящи се до „въпросните продукти“, не може да се приеме, че тези понятия могат да се разбират, от гледна точка на текста на уведомлението, като отнасящи се и до спорния внос с произход от Еквадор.
70 Следователно Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като поддържа, че уведомлението се отнася до спорния внос с произход от Еквадор — страна, която е част от регионална група II за целите на прилагането на ОСП, без да има значение фактът, че тази страна не е спомената в уведомлението. Поради това, с оглед на анализа, който следва от точки 49—69 по-горе, Комисията допуска грешка при прилагане на правото и като преценява, че длъжникът в този смисъл не е могъл да се позовава на своята добросъвестност.
71 Другите твърдения на Комисията не могат да обезсилят този извод. Всъщност, първо, въпросът за практиката ѝ по други уведомления за вносителите, които също невинаги споменават поименно съответните страни, е без значение, дори това обстоятелство да се приеме за установено, тъй като, от една страна, условията, определени от самия текст на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от МКО, са ясни, и от друга страна, въпросът дали дадено уведомление за вносителите отговаря на условията, предвидени от законодателството, трябва да зависи от преценка ad hoc, а не от анализ от гледна точка на предполагаема предходна практика на Комисията.
72 Второ, доколкото Комисията се позовава на целта на уведомлението, която с състои по-специално, от една страна, в това да се позволи на държавите членки да защитят финансовите интереси на Съюза, и от друга страна, на операторите да защитят своите икономически интереси, трябва да се приеме за установено, че непрецизността на уведомлението не позволява да се постигнат посочените цели. Ако Комисията счита, че следва да се действа по такъв начин, че да не се заобикаля целта на уведомлението по отношение на Колумбия и Салвадор, тя е трябвало да формулира това уведомление по по-прецизен начин, що се отнася до другите обхванати страни, за да изключи всякаква възможност за преместване с цел измама на търговските потоци във връзка с риболова на разглежданите продукти.
73 Трето, що се отнася до многократното изтъкване на факта, че разглежданите оператори в конкретния случай са много опитни професионалисти, които извършват дейност в различни географски райони по света, следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за обстоятелство, от което е необходимо да се изведе, че те трябва да носят отговорността за доста неясната формулировка от страна на Комисията на уведомление, което е трябвало да им служи като насока за тяхната дейност.
74 От всичко гореизложено следва, че Комисията не е можела да поддържа в обжалваното решение, в съответствие с уведомлението, че длъжникът не можел да се позовава на добросъвестността си при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, за да не бъдат събирани вносните мита, що се отнася до положението след 21 май 2010 г.
75 От обжалваното решение, по-специално от съображение 30 и сл., и от отговорите на Комисията на въпросите на Общия съд в съдебното заседание личи, че Комисията изключва добросъвестността и дължимата грижа на длъжника на основание на прилагането на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея и въз основа на констатацията, че уведомлението се отнася и за спорния внос с произход от Еквадор. Следва да се добави, че както е видно от съображение 28 и от член 1 от обжалваното решение, Комисията е преценила, че длъжникът не е можел да открие грешката преди приемането на уведомлението. Между страните обаче не се спори, че длъжникът е полагал същата дължима грижа преди и след уведомлението от 21 май 2010 г., като Комисията по-скоро го упреква, че не е направил по-задълбочена проверка след публикуването на уведомлението (вж. в този смисъл съображение 33 от обжалваното решение).
76 Доколкото обаче, както бе установено, това уведомление не може да се тълкува като обхващащо с достатъчна прецизност и вноса с произход от Еквадор, не може да се изисква от длъжника да промени подхода си след публикуването на това уведомление. Различният подход би намалил правната сигурност на икономическите оператори, доколкото те биха били задължени при съмнения относно обхвата на някакво уведомление за вносителите винаги да прилагат като превенция допълнителни защитни мерки, при това дори за вноса с произход от страни, които не са ясно определени в качеството си на страни, за които се отнасят съмненията на Комисията.
77 Поради това трябва да се уважи първото основание на Кралство Испания и следователно, без да е необходимо произнасяне по останалите основания, трябва да се отмени член 2 от обжалваното решение, с който Комисията решава да не се извършва опрощаване на вносни мита в размер на 1 094 987,04 EUR.
По съдебните разноски
78 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
79 Тъй като Комисията е загубила делото, тя ще понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Кралство Испания, в съответствие с искането на същото.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отменя член 2 от Решение C(2014) 3007 окончателен на Европейската комисия от 15 май 2014 г., с което се приема, че в един конкретен случай има основание за опрощаване на вносни мита за определена сума, но няма основание за опрощаване за друга сума (REM 03/2013).
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 декември 2016 година.
Подписи