РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
24 октомври 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Happy Moreno choco“ — По-ранни национални фигуративни марки „MORENO“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Замяна на списъка на стоки, обхванати от по-ранните национални фигуративни марки — Поправка на решението на апелативния състав — Член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001 — Правно основание — Предишна практика при вземане на решения — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“
По дело T‑498/18
ZPC Flis sp.j., установено в Раджейовице (Полша), представлявано от M. Kondrat, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват K. Kompari и H. O’Neill, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG, установено в Есен (Германия), за което се явяват N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и M. Minkner, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 31 май 2018 г. (преписка R 1464/2017‑1) относно производство по възражение между Aldi Einkauf и ZPC Flis,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins, председател, R. Barents и J. Passer (докладчик), съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 август 2018 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2018 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 22 ноември 2018 г.,
предвид искането за представяне на документи, отправено от Общия съд до EUIPO на 5 февруари 2019 г.,
предвид писмения въпрос на Общия съд към страните и техните отговори, подадени в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2019 г.,
след съдебното заседание от 4 юли 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 22 януари 2016 г. жалбоподателят, ZPC Flis sp.j., подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е възпроизведеният по-долу фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, са от класове 30 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницка спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 30: „Захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“,
– клас 35: „Продажба на дребно или на едро на захарни изделия, форми за дребни бисквити, за вафли, за вафлени рула, продажба на едро и дребно на стоки за сладкарски изделия, форми за дребни бисквити, вафли, вафлени рула по интернет“.
4 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз, бр. 59/2016 от 30 март 2016 г.
5 На 23 юни 2016 г. встъпилата страна — Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG, подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на по-ранни фигуративни германски марки, регистрирани първоначално за стоките „кафе, заместители на кафе; стоки, производни на кафе; напитки на основата на кафе; чай, какао, стоки, производни на какао; напитки на основата на какао; напитки на основата на шоколад; всички посочени по-горе стоки и в разтворима форма“, спадащи към клас 30 (наричан по-нататък „първоначалният списък на стоките“). Вследствие на решение за частична отмяна от 29 септември 2008 г. на Deutsches Patent- und Markenamt (германската служба за патенти и марки, Германия) регистрацията на по-ранните фигуративни германски марки е ограничена до стоките „кафе, стоки и напитки на основата на кафе, съдържащи кафе; прах за направа на напитки на основата на какао“, спадащи към клас 30 (наричан по-нататък „измененият списък на стоките“). Става дума за следните по-ранни марки:
– по-ранната фигуративна германска марка, заявена на 17 януари 2007 г. и регистрирана на 29 март 2007 г. под номер 30702839, възпроизведена по-долу:
– по-ранната германска фигуративна марка, заявена на 17 януари 2007 г. и регистрирана на 29 март 2007 г. под номер 30702840, възпроизведена по-долу:
7 Основанието, изтъкнато в подкрепа на възражението, е посоченото в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).
8 С решение от 10 май 2017 г. отделът по споровете отхвърля възражението, като основава решението си на изменения списък на стоките, обхванати от по-ранните марки.
9 На 6 юли 2017 г. встъпилата страна подава пред EUIPO жалба на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001) срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от 31 май 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на EUIPO частично отменя решението на отдела по споровете.
11 В това отношение апелативният състав приема, че съответната територия е Германия и че съответните потребители са широката общественост, която е относително добре осведомена и в разумни граници наблюдателна и съобразителна със средна степен на внимание.
12 Що се отнася до сравнението между разглежданите стоки и услуги, апелативният състав приема, че „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“, спадащи към клас 30 и посочени в заявената марка, и стоките, включени в първоначалния списък на стоките, за които се отнасят по-ранните марки, са идентични или сходни. Апелативният състав също така по същество приема, че услугите, за които се отнася заявената марка, са сходни със стоките, попадащи в първоначалния списък, за които се отнасят по-ранните марки, с изключение на услугите за „продажба на дребно или на едро на форми за дребни бисквити, продажба на едро и на дребно форми за дребни бисквити по интернет“, които са различни.
13 Що се отнася до сравнението на конфликтните знаци, апелативният състав по същество приема, че отличителният елемент на посочените знаци е общото понятие „moreno“ и че те са сходни във визуално отношение и твърде сходни, дори идентични във фонетично отношение, като концептуалното отношение е без всякакво значение при сравнението между конфликтните знаци.
14 Вследствие на това апелативният състав заключава, че е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по отношение на всички стоки и услуги, с изключение на услугите от клас 35, съответстващи на следното описание: „Продажба на дребно или на едро на форми за дребни бисквити, продажба на едро и дребно на форми за дребни бисквити по интернет“.
15 На 15 ноември 2018 г. апелативният състав приема решение, озаглавено „поправка“, на основание член 102 от Регламент 2017/1001, съобщено на 11 декември 2018 г. (наричана по-нататък „поправката от 15 ноември 2018 г.“). Така той извършва замяната на първоначалния списък на стоките с изменения списък на стоките, за които се отнасят по-ранните марки.
16 Точка 1 от диспозитива на обжалваното решение не е изменена с поправката от 15 ноември 2018 г.
Искания на страните
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане,
– или да измени обжалваното решение „като обяви, че няма относителни основания за отказ за регистрацията на [заявената] марка за всички стоки и услуги от класове 30 и 35 и, че марката трябва да бъде регистрирана“,
– „що се отнася до съдебните разноски, да се произнесе в [негова] полза“.
18 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе съдебните разноски.
19 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе съдебните разноски.
От правна страна
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че поправката от 15 ноември 2018 г. е приета извън приложното поле на член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност.
По допустимостта на жалбата
21 Встъпилата страна прави възражение за недопустимост на жалбата, без да твърди недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд, с мотива че исканията на жалбоподателя противоречат на принципа, че те трябва да бъдат „ясни и недвусмислени“. Според нея в конкретния случай било невъзможно да се установи какво е искането на жалбоподателя.
22 В конкретния случай се налага изводът, че жалбата отговаря на изискванията за яснота и точност, предвидени в член 177, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник, тъй като е напълно разбираемо, че жалбоподателят иска отмяната на обжалваното решение, и ако е необходимо, изменение на посоченото решение.
23 Ето защо жалбата трябва да бъде обявена за допустима.
По допустимостта на приложения A.3—A.27 към жалбата, представени за първи път пред Общия съд
24 EUIPO поддържа, че представените от жалбоподателя доказателства относно използването на думата „moreno“ на пазара са недопустими, тъй като са нови, доколкото апелативният състав не е разполагал с посочените доказателства при приемането на обжалваното решение.
25 Встъпилата страна изрично повдига възражение за недопустимост, тъй като жалбоподателят представил документите, съдържащи се в приложения A.3—A.27 към жалбата, за първи път пред Общия съд.
26 Според установената съдебна практика целта на обжалването пред Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009, поради което задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства в светлината на документи, представени за пръв път пред него (вж. решение от 12 март 2014 г., Tubes Radiatori/СХВП — Antrax It (радиатор), T‑315/12, непубликувано, EU:T:2014:115, т. 27; вж. също в този смисъл, решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика).
27 В случая жалбоподателят е предоставил разпечатки от извлечения от няколко бази данни, като например базата данни на EUIPO (приложения A.3, A.11 и A.21—A.24), базата данни на германската служба за патенти и марки (приложения A.4 и A.5), базата данни на Lietuvos Respublikos valstybinis patentų biuras (Национална служба за патенти на Република Литва) (приложение A.19) и базата данни на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) (приложения A.6, A.16—A.18, A.20 и A.25—A.27), разпечатки от онлайн речници (приложения A.7—A.9), разпечатка от страница от онлайн енциклопедията Wikipédia (приложение A.10), както и разпечатки от интернет страници (приложения A.12—A.15).
28 Налага се обаче констатацията, че от документите в преписката по никакъв начин не следва, че жалбоподателят е представил горепосочените доказателства в хода на производството пред инстанциите на EUIPO, за да установи наличието на вероятност от объркване, поради което са били представени за първи път пред Общия съд и следователно трябва да бъдат обявени за недопустими, с изключение на съдържащите се в приложения A.3—A.6.
29 Всъщност, макар документите, съдържащи се в приложения A.3—A.6, да представляват нови обстоятелства, жалбоподателят въпреки това не може да бъде упрекнат, че е представил извлечения от бази данни на EUIPO (приложение A.3), на германската служба за патенти и марки (приложения A.4 и A.5) и на СОИС (приложение A.6), за да поддържа, че обжалваното решение е опорочено от грешка в рамките на сравнението на стоките и услугите, както и на вероятността от объркване с оглед на списъка на стоките, за които са регистрирани по-ранните марки — грешка, която не е можела да бъде открита преди приемането на обжалваното решение.
30 От това следва, че приложения A.3—A.6 към жалбата трябва да бъдат обявени за допустими.
По замяната на списъка със стоки в обжалваното решение и поправката от 15 ноември 2018 г.
31 Жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав споменава първоначалния списък на стоките, обхванати от по-ранни марки, докато измененият списък на стоките се съдържа в извлеченията от базите данни на СОИС и на германската служба за патенти и марки, което според него представлява нарушение на разпоредбите на Регламент № 207/2009. В отговора си от 20 февруари 2019 г. на поставения от Общия съд въпрос жалбоподателят поддържа, че апелативният състав не може да се позове на член 102 от Регламент 2017/1001, за да приеме поправката от 15 ноември 2018 г. Жалбоподателят изтъква, че замяната на списъка със стоки не може да се счита за явна грешка или пропуск, че тя засяга точността на анализа на апелативния състав, че оказва влияние върху мотивите, както и върху основателността на обжалваното решение, и че тя е приета извън приложното поле на член 102 от Регламент 2017/1001.
32 EUIPO признава, че е взела предвид първоначалния списък на стоките, а не списъкът на стоките, за които са регистрирани по-ранните марки след ограничаване. EUIPO обаче изтъква, че тази техническа грешка, поправена с поправката от 15 ноември 2018 г., по никакъв начин не се отразява върху последвалото разсъждение, както и върху изводите на апелативния състав, тъй като „стоките, производни на кафе“ са включени по идентичен начин в първоначалния списък на стоките, обхванати от по-ранните марки, и в изменения списък на стоките.
33 Встъпилата страна признава в отговора си на процесуално-организационното действие, че първоначалният списък на стоките и измененият списък на стоките са различни. При това положение встъпилата страна поддържа, че тази грешка не променя съображенията, нито заключението на апелативния състав.
34 Член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001 предвижда, че EUIPO коригира всички езикови грешки или грешки в транскрипцията и явни пропуски в своите решения или технически грешки, допуснати по нейна вина при регистрирането на марка на ЕС или публикуването на нейната регистрация по своя инициатива или по искане на страна по производството.
35 В случая следва да се отбележи, че мотивите относно очертаването на територията, определянето на съответните потребители, както и тези, които се отнасят до сравнението на знаците, по никакъв начин не са изменени с поправката от 15 ноември 2018 г.
36 Всъщност само позоваването на ограничаването на списъка на стоките, обхванати от по-ранните марки, е включено в точка 3 от обжалваното решение с поправката от 15 ноември 2018 г. и само споменаването на стоките, които действително съответстват на изменения списък на стоките, е заменено с посочената поправка при сравняването на стоките и услугите в точки 18, 19 и 25 от обжалваното решение, както и по отношение на вероятността от объркване в точка 40 от посоченото решение.
37 Налага се констатацията, на първо място, че замяната на списъка със стоки от клас 30, обхванати от по-ранните марки, не може да се квалифицира нито като езикова грешка, нито като грешка при транскрипцията, тъй като по отношение на последната апелативният състав е разгледал идентичността или сходството на разглежданите стоки с оглед на първоначалния списък на стоките, обхванати от по-ранните марки. Освен това поправката от 15 ноември 2018 г. не отстранява от обжалваното решение всички сведения във връзка с първоначалния списък на стоките. За това свидетелства споменаването на стоки като чай, направено в точка 20 от обжалваното решение, когато апелативният състав посочва, че извлеченият чай може да влезе в подготовката на стоките, посочени в заявената марка, както и позоваването на приложения 7 и 8, отнасящи се до шоколад и до доказателствата, които жалбоподателят е представил с цел да докаже наличието на идентичност или сходство между разглежданите стоки и услуги.
38 На второ място, обратно на твърденията на EUIPO и встъпилата страна в съдебното заседание, грешката, довела до замяната на списъка със стоки, обхванати от по-ранните марки, също не съответства на явен пропуск, тъй като апелативният състав е разгледал идентичността или сходството на разглежданите стоки с оглед на всички стоки, включени в текста на първоначалния списък на стоките, като чай (вж. т. 37 по-горе)
39 На трето място, квалификацията като техническа грешка, която би обосновала прилагането на член 102 от Регламент 2017/1001, също трябва да се отхвърли, доколкото в случая грешката не се отнася до регистрацията или публикуването на марка на Европейския съюз, а до неправилно отчитане на списъка със стоките, за които действително са били регистрирани по-ранните марки при преценката на вероятността от объркване.
40 От това следва, че поправката от 15 ноември 2018 г. е приета извън случаите, предвидени в член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001, в които апелативните състави могат да поправят решенията си. Следователно тя е лишена от всякакво правно основание (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2011 г., mPAY24/СХВП — Ultra (MPAY24), T‑275/10, непубликувано, EU:T:2011:683, т. 25).
41 С оглед на тези констатации следва да се разгледа законосъобразността на обжалваното решение, без да се вземат предвид измененията в него, направени с поправката от 15 ноември 2018 г.
42 Що се отнася до довода, изтъкнат от EUIPO в съдебното заседание, че дори да се предположи, че апелативният състав е допуснал грешка в обжалваното решение, тя не може да доведе до отмяна на посоченото решение, тъй като не е оказала каквото и да било въздействие върху резултата (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2015 г., Giovanni Cosmetics/СХВП — Vasconcelos & Gonçalves (GIOVANNI GALLI), T‑559/13, EU:T:2015:353, т. 135 и цитираната съдебна практика), той следва да бъде отхвърлен по следните съображения.
43 Всъщност кафето и напитките на основата на кафе са общи за двата списъка на стоки с една и съща формулировка, а производните на кафе стоки са общи за посочените списъци в аналогична формулировка, така че следваните съображения, направената преценка и изводът по отношение на посочените стоки в обжалваното решение също са идентични. Що се отнася по-специално до „прах за направа на напитки на основата на какао“, включени в изменения списък на стоките, следва да се приеме, че в него са обединени част от стоките за „напитки на основата на какао“ и какао в разтворима форма (подразбира се за напитките).
44 Следователно измененият списък на стоките е по-ограничен и изцяло се включва в първоначалния списък на стоките, посочен в обжалваното решение.
45 Тъй като апелативният състав е основал преценката си на всички стоки, включени в първоначалния списък, той се е произнесъл ultra petita, като взел предвид в анализа си на вероятността от объркване различни стоки от тези, за които са регистрирани по-ранните марки, а именно „заместители на кафе; чай, какао, стоки, производни на какао; напитки на основата на шоколад; всички посочени по-горе стоки и в разтворима форма“, с изключение на какао по отношение на последните.
46 От това следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която се констатира наличието на вероятност от объркване за стоки, различни от стоките, за които са регистрирани по-ранните марки.
47 От друга страна, следва да се разгледа изтъкнатото от жалбоподателя правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 единствено по отношение на стоките, за които действително са регистрирани по-ранните марки.
По правното основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
48 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранна марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 „по-ранни марки“ са регистрираните в държава членка марки, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз.
49 Според постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Според същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки или услуги от страна на съответните потребители, като се отчитат всички релевантни в случая фактори, по-специално взаимозависимостта между приликата на знаците и тази на посочените стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
50 Следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва посочените в точка 11 по-горе преценки на апелативния състав относно очертаването на територията, която трябва да се вземе предвид, както и определянето на съответните потребители.
По сравнението на разглежданите стоки и услуги
51 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е пропуснал да вземе предвид всички релевантни фактори при разглеждане на сравняването на стоките и че вследствие на това погрешно е направил извод за идентичност или сходство между стоките от клас 30. Той поддържа, че стоките са различни, тъй като, от една страна, стоките, за които се отнася заявената марка, са предназначени за ядене, докато тези, за които се отнасят по-ранните марки, са предназначени за пиене, и от друга страна, вафлите, сладкарските изделия и захарните изделия могат да се състоят от няколко съставки, като какао или кафе не е основната съставка. Според него апелативният състав не взел предвид мотивите на решението на отдела по споровете, като по-специално изтъква разлики в естеството и предназначението на стоките. От друга страна, той изтъква, че разглежданите стоки са различни, тъй като с добавяне на какао или аромат на какао или на кафе към готови изделия като вафли, захарни изделия или сладкарски изделия не се предполага автоматично, че посочените стоки ще бъдат предлагани на пазара със заявената марка. Подобно предположение би надхвърлило обхвата на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Накрая той добавя, че разглежданите стоки са напълно различни храни, които не се намират в непосредствена близост, по-специално в щандовете на супермаркетите, и че стоките, както и услугите могат или да споделят едни и същи канали за разпространение, или да използват различни канали за разпространение.
52 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
53 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между въпросните стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например дистрибуторските канали на съответните стоки (вж. решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).
54 От друга страна е постановено, че когато стоките, обхванати от по-ранна марка, включват стоки, посочени в заявка за марка, тези стоки се считат за идентични (вж. решение от 24 ноември 2005 г., ARTHUR ET FELICIE, T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 34 и цитираната съдебна практика).
55 В съдебната практика също се уточнява, че обстоятелството, че съответните стоки често са били продавани в едни и същи специализирани пунктове за продажба, може да улесни представата на съответния потребител за тесните връзки, съществуващи между тях, и да засили впечатлението, че отговорността за производството на тези стоки се носи от същото предприятие (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 50).
– По сравнението между стоките от клас 30
56 Що се отнася до сходството между стоките от клас 30 и тези, за които се отнасят конфликтните знаци, апелативният състав заключава в точка 22 от обжалваното решение, че те са отчасти идентични и отчасти сходни.
57 На първо място, в точка 18 от обжалваното решение апелативният състав приема в самото начало, че спецификацията в заявката за регистрация относно стоките, производни на кафе, и относно стоките, производни на какао, се отнася до крайните хранителни стоки, чиято основна съставка е кафе или шоколад, на следващо място „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“, чиято основна съставка е кафе или какао, могат да бъдат считани за какао или стоки, производни на какао, и на последно място, че спецификацията на стоките, производни на кафе, и на стоките, производни на какао, включва стоките, посочени в заявената марка, чиято основна съставка е кафе или какао, и че в това отношение тези стоки могат да се считат за идентични.
58 Макар безспорно „стоките, производни на кафе“ да са базови съставки за „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“ (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2018 г., Eddy’s Snack Company/EUIPO — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Eddy’s Snackcompany), T‑652/17, непубликувано, EU:T:2018:564, т. 34 и 35), доколкото могат да бъдат въведени в производството им с цел да им придадат определен вкус, макар да не са основната им съставка, все пак следва да се приеме, че „стоките, производни на кафе“ включват „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“ само когато основната съставка е кафе, доколкото първите представляват общо указание или по-широка категория в сравнение с вторите.
59 От това следва, че апелативният състав правилно е приел, че е налице идентичност между тези стоки, обхванати от конфликтните знаци, доколкото обхванатите от по-ранните марки стоки включват стоките, посочени в заявената марка.
60 На второ място, в точка 19 от обжалваното решение апелативният състав приема, че другите стоки, обхванати от по-ранните марки, съответстващи на напитки или стоки, използвани за направа на напитки или като съставка, позволяваща добавянето на аромат или вкус на храните, са сходни със стоките, посочени в заявената марка, тъй като са допълващи, поради това че често се консумират, продават или сервират заедно и съответните потребители редовно ги купуват едновременно.
61 В това отношение следва да се подчертае, че допълващите се стоки или услуги са тези, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите може да помислят, че отговорността за производството на тези стоки или за предоставянето на тези услуги се носи от едно и също предприятие. По дефиниция насочените към различни видове потребители стоки не могат да имат допълващ характер (вж. решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, EU:T:2009:14, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).
62 Безспорно в точка 19 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че стоките, посочени в заявената марка, са различни от стоките, за които се отнасят по-ранните марки предвид естеството и целта им. Действително, макар „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“ да са твърди храни, консумирани за удовлетворяване на глад или в отговор на желание за консумиране на захарни стоки, кафето, напитките на основата на кафе или прах за приготвяне на напитки на основата на какао са течни храни или храни, използвани за направа на течни храни, консумирани за задоволяване на жажда или в отговор както на нуждата от кофеин, така и на желание за какао, включено в напитките на основата на какао (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2015 г., Monster Energy/СХВП — Home Focus (MoMo Monsters), T‑736/14, непубликувано, EU:T:2015:809, т. 23 и 25).
63 Що се отнася до допълването на тези стоки, следва да се отбележи, че макар захарните изделия, бонбоните, вафлите, вафлените рула, сладкарските изделия да могат да бъдат придружавани от напитки, тяхната употреба не е нито необходима, нито важна за консумацията на кафе, напитки на основата на кафе или на прах за направа на напитки на основата на какао или обратно, дори когато съответните потребители могат да ги консумират заедно (решение от 28 октомври 2015 г., MoMo Monsters, T‑736/14, непубликувано, EU:T:2015:809, т. 28 и 29).
64 Що се отнася обаче до дистрибуторските канали, следва да се констатира, както отбелязва EUIPO, че жалбоподателят признава, че разглежданите стоки могат да споделят едни и същи канали за дистрибуция, и не оспорва, че са предназначени за едни и същи потребители. Освен това стоките, обхванати от разглежданите марки, обикновено се представят по-специално в супермаркети на едни и същи щандове или близост, така че съответните потребители могат да помислят, че вероятно произхождат от едни и същи производители (вж. в този смисъл решение от 26 април 2016 г., Franmax/EUIPO — Ehrmann (Dino), T‑21/15, непубликувано, EU:T:2016:241, т. 27).
65 От това следва, че преценката на апелативния състав, в която се заключава, че е налице сходство между стоките „захарни изделия, бонбони, вафли, вафлени рула, сладкарски изделия“ и „кафе, напитки на основата на кафе или прах за приготвяне на напитки на основата на какао“, трябва да бъде одобрена.
– По сравнението между стоките от клас 30 и услугите от клас 35
66 Що се отнася до сходството между обхванатите от заявената марка услуги, спадащи към клас 35, и стоките от клас 30, обхванати от по-ранните марки, в точка 25 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че е налице ниска степен на сходство между услугите за „продажба на дребно или на едро на сладкарски изделия, вафли, вафлени рула; продажба на едро и дребно на стоки за сладкарски изделия, вафли, вафлени рула по интернет“ и „стоки, производни на кафе; стоки, производни на какао“, доколкото последните включват стоките, посочени в заявената марка, чиято основна съставка или вкус е кафе или какао.
67 Следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да следва от самия текст на жалбата и трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2017 г., Biogena Naturprodukte/EUIPO (ZUM wohl), T‑236/16, EU:T:2017:416, т. 11 и цитираната съдебна практика).
68 Следва обаче да се констатира, по подобие на EUIPO, че жалбоподателят твърди в общи линии, че не съществува никакво сходство между разглежданите стоки и услуги, без обаче да изложи в подкрепа на твърдението си какъвто и да било довод, който може да постави под въпрос преценката на апелативния състав с оглед на сравнението между услугите, посочени в заявената марка, и стоките, обхванати от по-ранните марки, в частност.
69 От това следва, че твърдението не отговаря на изискванията на Процедурния правилник и следователно оплакването за нарушение трябва да бъде обявено за недопустимо по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 67 по-горе.
По сравнението между конфликтните знаци
70 Цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуковото или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприятието за тези марки на средния потребител на съответните стоки или услуги има определяща роля при общата преценка на вероятността от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35 и цитираната съдебна практика).
71 Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (решения от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 42 и от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43). Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава (решение от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43).
72 Именно в светлината на тези съображения следва да се прецени сравнението между конфликтните знаци.
73 В разглеждания случай заявената марка съдържа четири леко стилизирани словни елемента, а именно цветен „flis“ или „happy“ в жълт цвят, както и „moreno“ и „choco“ в бял цвят. Знакът се състои и от фигуративни елементи като фон, на който е изобразена светлосянка в кафяв цвят с оттенък в по-светъл цвят в горната част и по-тъмен в долната, както и корона в златен цвят, поставена над словния елемент „flis“ и в лявата част от думата „happy“.
74 По-ранните марки съдържат един-единствен словен елемент „moreno“. По-ранната марка № 30702839 включва посочения словен елемент в сив цвят на черен фон, ограден в сива рамка. Що се отнася до по-ранната марка № 30702840, тя включва същия словен елемент с първите и последните букви „m“ и „o“, по-големи от другите, и два фигуративни елемента, представляващи две вертикални линии, поставени в краищата.
– По установяването на отличителните и доминиращи елементи на заявената марка
75 Жалбоподателят поддържа по същество, че доминиращият елемент не е словният елемент „moreno“, а короната в златен цвят, намираща се в центъра на заявения знак, като посочената корона също е обект на защита на две фигуративни марки на Европейския съюз, регистрирани от името на жалбоподателя, едната в същия цвят, а другата в черен цвят. Жалбоподателят изтъква, че тази корона не е маловажен елемент, а напротив, е отличителен елемент от знака, който прави препратка към неговия собственик, т.е. жалбоподателят, и че освен доминиращ елемент короната се отличава по златния си цвят на тъмен черен и кафяв фон.
76 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
77 За да се прецени дали съставен елемент на дадена марка е отличителен, следва да се провери дали този елемент е годен в по-голяма или в по-малка степен да спомогне за определянето на стоките или услугите, за които марката е регистрирана, като произхождащи от конкретно предприятие и следователно да ги отличи от стоките или услугите на други предприятия. При тази преценка следва да се вземат предвид по-специално присъщите качества на разглеждания елемент, за да се даде отговор на въпроса дали той е лишен от описателен характер по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана марката (решение от 8 ноември 2016 г., For Tune/EUIPO — Gastwerk Hotel Hamburg (fortune), T‑579/15, непубликувано, EU:T:2016:644, т. 34).
78 Освен това, когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, първите по принцип са по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще се позове по-лесно на стоките или услугите, цитирайки словните елементи, отколкото като описва фигуративните елементи на тази марка (вж. в този смисъл решение от 12 март 2014 г., Borrajo Canelo/СХВП — Tecnoazúcar (PALMA MULATA), T‑381/12, непубликувано, EU:T:2014:119, т. 38 и цитираната съдебна практика).
79 По отношение на оценката на доминиращия характер на един или повече определени компоненти на дадена комбинирана марка следва да се имат предвид по-специално вътрешноприсъщите качества на всеки от тези компоненти, като те бъдат съпоставени с качествата на другите компоненти. Освен това и като второстепенен фактор може да се отчете относителното място на различните компоненти в конфигурацията на комбинираната марка (решение от 23 октомври 2002 г., Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, EU:T:2002:261, т. 35).
80 На първо място, следва да се констатира, подобно на апелативния състав и на EUIPO, че думата „moreno“ е отличителният елемент на заявения знак, тъй като тази дума няма никакво значение на немски език. Доводът на жалбоподателя, че словният елемент „moreno“ има значение на испански език, значение, което немскоезичните потребители би следвало да възприемат от посочения словен елемент, не може да постави под съмнение този извод, тъй като, както жалбоподателят признава, испанският не е познат на широк кръг немскоезични потребители, и че този довод не е подкрепен по никакъв начин. В това отношение следва да се припомни, че както бе констатирано в точка 28 по-горе, доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на довода му, са обявени за недопустими.
81 Освен това следва да се потвърди преценката на апелативния състав, съдържаща се в точка 33 от обжалваното решение, която жалбоподателят не оспорва, че съответните потребители биха разбрали думите „happy“ и „choco“ (като направят асоциация с немската дума „Schokolade“), съответно като удоволствието, което доставя консумацията на обхванатите от заявената марка стоки и като основната съставка или основния вкус на разглежданите стоки. Вследствие на това следва да се приеме, от една страна, че словният елемент „choco“ е загатващ, тъй като ясно се отнася до шоколада и до негово съкращение (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2017 г., Sun System Kereskedelmi és Szolgáltató/EUIPO — Hollandimpex Kereskedelmi és Szolgáltató (Choco Love), T‑325/15, непубликувано, EU:T:2017:29, т.57),и от друга страна, че елементът „happy“ има слаб отличителен характер.
82 Що се отнася до фигуративните елементи, се налага констатацията, че фонът както по геометричната си форма, така и по светлосянката в кафяв цвят, макар този цвят да може да се отнася до цвета на кафето или шоколада, е банален и не може да задържи вниманието на съответните потребители.
83 Освен това доводът на жалбоподателя, с който по същество се цели да се докаже, че короната има отличителен характер, тъй като е предмет на две по-ранни регистрации като фигуративни марки на Европейския съюз № 008328346 и № 015001266, не може да се приеме.
84 Действително, следва да се отбележи, че фигуративните марки № 008328346 и № 015001266 са съставени от словния елемент „flis“, а именно част от търговското наименование на жалбоподателя, и от един фигуративен елемент, като например, съответно, корона в черен цвят и корона в златен цвят.
85 В това отношение следва да се отбележи, че знакът, съставен от посочените по-горе фигуративни марки, е изцяло включен в заявената марка. Въпреки това, ако думата „flis“, поставена под короната, не е ясно забележима, така че съответните потребители не биха обърнали особено внимание на това, следва да се отбележи, че отличителният характер на короната в златен цвят трябва да се преценява с оглед на цялостното впечатление от знака, чиято регистрация е заявена в разглеждания случай. Както отбелязва EUIPO обаче, посочената корона ще бъде възприемана от съответните потребители като имаща хвалебствен характер, вместо да указва търговския произход на стоките и услугите като произхождащи от определено предприятие.
86 Ето защо следва да се потвърди преценката на апелативния състав в точки 32 и 33 от обжалваното решение, че по същество, от една страна, словният елемент „moreno“ е отличителният елемент, думата „choco“ е загатващ, а словният елемент „happy“ има слаб отличителен характер, а от друга страна, фигуративните елементи нямат отличителен характер с изключение на елемента, изобразяващ короната със златен цвят, който обаче има хвалебствен характер и следователно не е особено отличителен. Освен това следва да се отбележи, че думата „flis“ ще остане незабелязана в цялостното впечатление от заявения знак.
87 На второ място, следва да се одобри преценката на апелативния състав в точки 33 и 34 от обжалваното решение, че думата „moreno“ е доминиращият елемент на заявения знак поради, от една страна, централното място, което заема в знака, и от друга страна, поради размера на шрифта, който е по-голям от размера на останалите елементи „happy“ и „choco“. Впрочем фигуративните елементи не са от естество да поставят под съмнение този извод, тъй като при цялостното впечатление от знака, фонът, на който е изобразена кафява светлосянка, и короната, поставена в горната лява част на знака, изглеждат съответно незначителен и второстепенна.
88 Следователно в това отношение обжалваното решение не е опорочено от грешка.
– По визуалното сходство
89 Жалбоподателят поддържа, че конфликтните знаци не са сходни, тъй като се различават по техните характеристики, структура, стилизация, както и съчетанието от цветовете, макар да имат общ словен елемент „moreno“. Във връзка с това тя изтъква, че присъствието на думите „happy“ и „choco“ и на короната в златен цвят, използването на кафяв, черен, бял, златист и жълт цвят, както и стилизацията на буквата „m“ на словния елемент „moreno“, придава разлика с по-ранните марки.
90 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези твърдения.
91 В конкретния случай по-ранните марки са съставени единствено от думата „moreno“, докато заявената марка съдържа четири словни елемента, а именно „flis“, „happy“, „moreno“ и „choco“, включително общия с по-ранните знаци.
92 Следователно конфликтните знаци споделят една и съща поредица от букви в еднаква последователност, а именно „m“, „o“, „r“, „e“, „n“ и „o“, така че тази частичната идентичност може да създаде в съзнанието на съответните потребители известно впечатление за сходство във визуално отношение (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2018 г., Tomasz KawałkoTroeum/EUIPO — Ferrero (KINDERPRAMS), T‑115/18, непубликувано, EU:T:2018:882, т. 48 и цитираната съдебна практика).
93 В това отношение, макар присъствието във всеки от конфликтните знаци на няколко букви в една и съща поредност може да има известно значение при преценката на визуалното сходство между два конфликтни знака (решение от 20 октомври 2016 г., Clover Canyon/EUIPO — Kaipa Sportswear (CLOVER CANYON), T‑693/15, непубликувано, EU:T:2016:620, т.29), фактът, че по-ранният знак е изцяло включен в заявения знак, засилва визуалното сходство на посочените знаци (решение от 15 юни 2011 г., Graf-Syteco/СХВП — Teco Electric & Machinery (SYTECO), T‑229/10, непубликувано, EU:T:2011:273, т.34).
94 Действително, обстоятелствата, че от една страна, заявената марка е съставена от различен брой думи, и от друга страна, че думата „moreno“ е в центъра на израза „flis happy moreno choco“, не са достатъчни, за да неутрализират всякакво визуално сходство поради съвпадението на шестте букви от думата „moreno“ и включването на единствения словен елемент на по-ранните марки в заявената марка. Освен това, словният елемент „flis“, поставен под короната със златен цвят, е едва забележим и ще остане незабелязан.
95 С оглед на цялостното впечатление от всеки един от конфликтните знаци фигуративните елементи не могат да поставят под въпрос тази преценка. Действително, на първо място, фонът, изобразяващ кафява светлосянка, съдържащ се в заявената марка, както и черният фон, който се съдържа изключително в по-ранната марка № 30702839, посочена в точка 6, първо тире по-горе, са незначителни и не оказват влияние върху съответните потребители, тъй като става въпрос за обикновени форми и цветове, които нямат никаква оригиналност. На второ място, короната в златен цвят изглежда второстепенна, обратно на твърденията на жалбоподателя, поради относително малкия ѝ размер спрямо другите словни и фигуративни елементи, както и поради позиционирането ѝ в горната лява част на заявената марка, като впрочем съответните потребители придават по-голямо внимание на словните елементи. На трето място, що се отнася до последните, налага се констатацията, че сивият и белият цвят, както и размерът на шрифта, не са особено забележими.
96 От това следва, че преценката на апелативния състав в точки 35 и 37 от обжалваното решение, че конфликтните знаци са сходни във визуален план, трябва да бъде одобрена, тъй като, от една страна, съвпадението в словния елемент „moreno“ не може да се компенсира с разлики от декоративно естество между знаците, и от друга страна, че доминиращият елемент на заявената марка възпроизвежда единствения словен елемент на по-ранните марки.
97 Ето защо апелативният състав правилно е приел, че е налице визуално сходство между конфликтните знаци.
– По фонетичното сходство
98 Жалбоподателят поддържа, че конфликтните знаци не са сходни във фонетично отношение, тъй като заявената марка съдържа три думи, седем срички и шестнадесет букви, докато по-ранните марки съдържат една-единствена дума, три срички и шест букви. Според жалбоподателя тази разлика се отразявала на ритъма и интонацията на името на знаците.
99 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
100 Следва да се припомни, че фонетичното възпроизвеждане на комбиниран знак съответства на възпроизвеждането на всички негови словни елементи, независимо от графичните им особености, които по-скоро се отнасят до анализа на знака във визуално отношение. Следователно не следва да се вземат предвид фигуративни елементи на по-ранния знак за целите на сравнението на конфликтните знаци във фонетичен план (вж. решение от 15 октомври 2015 г., Wolverine International/СХВП — BH Stores (cushe), T‑642/13, непубликувано, EU:T:2015:781, т. 62 и цитираната съдебна практика).
101 Макар конфликтните знаци да са с различна дължина и да са съставени от различен брой думи, цялостното впечатление, което те създават, води до констатацията, че между тях е налице фонетично сходство поради общия им елемент (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., COR Sitzmöbel Helmut Lübke/СХВП — El Corte Inglés (COR), T‑214/09, непубликувано, EU:T:2011:612, т. 63).
102 Обстоятелството, че броят на сричките на конфликтните знаци е различен, не е достатъчен, за да се отхвърли сходството между марките, тъй като то трябва да се прецени въз основа на общото впечатление, създадено по време на пълното им произнасяне (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 2010 г., Farmeco/СХВП — Allergan (BOTUMAX), T‑131/09, непубликувано, EU:T:2010:458, т. 39 и цитираната съдебна практика, и от 13 юни 2012 г., XXXLutz Marken/СХВП — Meyer Manufacturing (CIRCON), T‑542/10, непубликувано, EU:T:2012:294, т. 50).
103 В самото начало, както следва от точка 85 по-горе, словният елемент „flis“ няма да се произнася от съответните потребители поради трудно забележимия му характер.
104 В разглеждания случай другите словни елементи на заявената марка, взети в тяхната цялост, включват седем срички, общо събрани в три думи, а именно „hap“, „py“, „mo“, „re“, „no“, „cho“ и „co“, докато по-ранните марки съдържат същия единен словен елемент, състоящ се от три срички, а именно „mo“, „re“ и „no“.
105 Следва да се констатира, че макар конфликтните знаци да са с различна структура на сричките, тъй като съдържат различен брой думи, те са сходни, тъй като единственият словен елемент „moreno“, съставляващ по-ранните марки, е включен в заявената марка и ще бъде произнесен по идентичен начин и със същата интонация, така че словните елементи „happy“ и „choco“, налични в заявената марка, не са в състояние да неутрализират това фонетично сходство (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2016 г., fortune, T‑579/15, непубликувано, EU:T:2016:644, т. 49 и цитираната съдебна практика, и от 17 октомври 2018 г., Szabados/EUIPO — Sociedad Española de Neumología y Cirugía Torácica (Separ) (MicroSepar), T‑788/17, непубликувано, EU:T:2018:691, т. 31 и 32).
106 Ето защо апелативният състав правилно е приел в точки 36 и 37 от обжалваното решение, че конфликтните знаци са много сходни във фонетичен план.
– По концептуалното сходство
107 Жалбоподателят поддържа, че макар думата „moreno“ да няма особено значение на немски език, средният германски потребител много добре би разбрал, че думата „moreno“ означава „кафяв“ на испански език и се асоциира с кафявия цвят на стоките, производни на какао или на кафе, обхванати от по-ранните марки. В това отношение тя подкрепя доводите си, като изтъква, от една страна, че испанският е един от най-говорените езици по света, и от друга страна, че средният германски потребител има познания по испански език, например в рамките на неговата професионална среда, развлечения, с оглед на общата му култура или на неговите интереси.
108 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
109 В случая е безспорно, че думата „moreno“ няма значение на немски език и че словните елементи „happy“ и „choco“ имат съответно слаб отличителен и загатващ характер, така че преценката на апелативния състав, направена по същество в точки 36 и 37 от обжалваното решение, не е опорочена от грешка по този въпрос.
110 От друга страна, доводът на жалбоподателя, с който се поддържа, че съответните потребители биха могли да разберат, че думата „moreno“ означава „кафяв“ на испански език и по този начин биха направили връзка със стоките, обхванати от по-ранните марки, не може да се приеме.
111 Действително, на първо място, следва да се припомни, че приложения A.9 и A.10 към жалбата, съответстващи съответно на разпечатки от онлайн испанско-английски речник и разпечатка от страница от онлайн енциклопедията Wikipedia, са обявени за недопустими по съображенията, изложени в точка 28 по-горе. Това са скрити доказателства и независимо от доказателствената им сила следва да се отбележи, че жалбоподателят не доказва в достатъчна степен, че съответните потребители, които се състоят от средния германски потребител, имат достатъчни познания по испански, за да идентифицират думата „moreno“ като означаваща „кафяв“.
112 На второ място, не е установено, че съответните потребители биха възприели словния елемент „moreno“ като имащ ясно значение в конфликтните знаци и като разкриващ по този начин връзката между това понятие, и от една страна, стоките и услугите, посочени в заявената марка, и от друга страна, стоките, обхванати от по-ранните марки.
113 От това следва, че в разглеждания случай не може да бъде направено никакво концептуално сравнение.
114 От всички гореизложени обстоятелства следва, че конфликтните знаци са сходни.
По вероятността от объркване
115 Жалбоподателят поддържа, че визуалните, фонетичните и концептуалните разлики между конфликтните знаци изключват всякаква вероятност от объркване от страна на потребителя, и подчертава, че сравнението трябва да се извършва и в зависимост от отличителните и доминиращи елементи. Поради това той счита, че по-ранните марки са лишени от отличителен характер, нещо, което апелативният състав очевидно пренебрегнал при разглеждане на вероятността от объркване, доколкото, като цитира примери в подкрепа на доводите си, той изтъква, че словният елемент често се използва от други производители за обозначаване на вид захарни изделия или стоки и услуги от класове 30 и 35. Той добавя, че ако Общият съд потвърди обжалваното решение, встъпилата страна би имала основание да предяви съдебни искове срещу операторите, които използват думата „moreno“ за обозначаване на хранителен продукт. Освен това той изтъква, че апелативният състав не е взел предвид представените от него доказателства и не е мотивирал в достатъчна степен съображенията, с които възражението е уважено.
116 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
117 Цялостната преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 17 и от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамки и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 74).
118 В разглеждания случай признаването на слабо отличителен характер на по-ранните марки не е пречка да се заключи, че съществува вероятност от объркване. Безспорно, макар отличителният характер на по-ранните марки да трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване (вж. по аналогия решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 24), той все пак е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради прилика между обхванатите стоки или услуги (вж. решение от 13 декември 2007 г., Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, EU:T:2007:387, т. 70 и цитираната съдебна практика).
119 По-специално, що се отнася до отличителния характер на по-ранните марки, следва да се припомни, че в рамките на производството по възражение и за да не се наруши член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се признае определена степен на отличителен характер на национална марка, изтъкната в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз (решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 47). В това отношение характеризирането на даден знак като описателен или родов е равносилно на отричане на отличителния му характер (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 41).
120 Ето защо преценката на апелативния състав в точка 35 от обжалваното решение, че думата „moreno“ е отличителен елемент на по-ранните марки, който няма значение на немски език, при положение че фигуративните елементи изглеждат като незначителни или второстепенни, трябва да бъде потвърдена, без да може да бъде поставена под съмнение от доводите на жалбоподателя, с които се цели да се установи, че по-ранните марки са лишени от отличителен характер.
121 Следователно с оглед на списъка със стоките, за които действително са регистрирани по-ранните марки, предвид принципа на взаимозависимост, припомнен в точка 117 по-горе, апелативният състав правилно е приел, че съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци, с изключение на услугите от клас 35, посочени в заявената марка и съответстващи на следното описание: „Продажба на дребно или на едро на форми за дребни бисквити, продажба на едро и дребно на форми за дребни бисквити по интернет“. Действително съответните потребители могат да повярват, че разглежданите стоки и услуги произхождат от едно и също предприятие или най-малкото от икономически свързани предприятия, доколкото, първо, разглежданите стоки и услуги са отчасти идентични и отчасти сходни, и второ, конфликтните знаци като цяло имат сходства във визуално и фонетично отношение.
122 Доводът на жалбоподателя, че апелативният състав не е взел предвид доказателствата, представени от него в жалбата му, не може да се приеме, тъй като тези доказателства са били представени за първи път пред Общия съд и са обявени за недопустими, както следва от точка 28 по-горе. Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, следва да се отбележи, че апелативният състав в достатъчна степен е изложил съображенията, поради които е приел, че съществува вероятност от объркване между разглежданите марки.
По твърдението за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност
123 Жалбоподателят поддържа по същество, че практиката на вземане на решения на EUIPO е от съществено значение, тъй като позволява да се предвидят действията ѝ и да се преценят възможностите за уважаване на дадена заявка за регистрация. Той изтъква, че в разглеждания случай обжалваното решение би имало за последица, че от този момент нито една марка, съдържаща словния елемент „moreno“, не би могла да бъде регистрирана в бъдеще, тъй като би съществувала вероятност от объркване с по-ранните марки. При това жалбоподателят представя два примера за производства по възражение (№ B 2 706 78 и № B 2 734 861), в които EUIPO решава да отхвърли възражението в неговата цялост поради липса на отличителен характер на по-ранна марка, за да докаже, че по-ранната практика на вземане на решения на EUIPO е в полза на регистрацията на заявената марка с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правна сигурност.
124 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
125 Съгласно постоянната съдебна практика на основание Регламент № 207/2009 апелативните състави приемат решенията си относно регистрацията на знак като марка на Европейския съюз при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Поради това годността на даден знак да бъде регистриран като марка на Европейския съюз трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, според неговото тълкуване от съда на Европейския съюз, а не въз основа на по-ранната практика на апелативните състави (вж. решение от 14 ноември 2017 г., Claranet Europe/EUIPO — Claro (claranet), T‑129/16, непубликувано, EU:T:2017:800, т. 96 и цитираната съдебна практика).
126 От друга страна, макар EUIPO да трябва да вземе предвид вече приетите решения и с особено внимание да си постави въпроса дали следва да се произнесе в същия смисъл, спазването на принципа на законност налага разглеждането на всяка заявка за регистрация да бъде стриктно и пълно и във всеки конкретен случай да се извършва регистрацията на даден знак като марка според специфични критерии, приложими към фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай (решение от 16 януари 2019 г., Полша/Stock Polska sp. z o.o. и EUIPO, C‑162/17 P, непубликувано, EU:C:2019:27, т. 60).
127 В случая, доколкото апелативният състав е извършил пълен преглед на наличието на вероятност от объркване между конфликтните знаци, за да откаже частично регистрацията на заявената марка, жалбоподателят не може основателно да се позовава на предходни решения на EUIPO, за да обори извода, че регистрацията на заявената марка е несъвместима с Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., claranet, T‑129/16, непубликувано, EU:T:2017:800, т. 97 и цитираната съдебна практика).
128 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата относно изменения списък на стоките, обхванати от по-ранните марки, трябва да се отхвърли.
По второто искане за изменение на обжалваното решение
129 Следва да се припомни, че признатото от член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001 правомощие на Общия съд за изменение не означава, че този съд може да извърши преценка по въпрос, по който апелативният състав още не е взел становище. Следователно упражняването на това правомощие за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (решение от 16 май 2017 г., Airhole Facemasks/EUIPO — sindustrysurf (AIR HOLE FACE MASKS YOU IDIOT), T‑107/16, EU:T:2017:335, т. 45 и цитираната съдебна практика).
130 В разглеждания случай трябва да се отбележи, че в обжалваното решение апелативният състав взема отношение по наличието на вероятност от объркване между конфликтните знаци с оглед на първоначалния списък на стоките, обхванати от по-ранните марки, поради което Общият съд разполага с правомощие за изменение на посоченото решение по този въпрос.
131 От изложените в точки 12—14 и 48—128 по-горе съображения обаче следва, че апелативният състав е бил длъжен да констатира, че обратно на приетото от отдела по споровете, в съзнанието на съответните потребители съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци за всички стоки и услуги, за които се иска регистрацията, с изключение на услугите от клас 35, посочени в заявената марка, и съответстващи на следното описание: „Продажба на дребно или на едро на форми за дребни бисквити; продажба на едро и дребно на форми за дребни бисквити по интернет“.
132 С оглед на всички гореизложени съображения следва да се приеме, че условията за упражняване на правомощието за изменение на Общия съд са налице и че възражението трябва да бъде уважено за всички стоки и услуги, за които се иска регистрацията, с изключение на услугите, посочени в точка 131 по-горе.
По съдебните разноски
133 Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.
134 В настоящия случай жалбоподателят, EUIPO и встъпилата страна са загубили съответно частично делото, тъй като обжалваното решение е частично отменено. Поради това следва да се разпореди всяка страна да понесе собствените си разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Европейската служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 31 май 2018 г. (преписка R 1464/2017‑1) в частта, в която отказва регистрацията на заявената марка за следните стоки: „заместители на кафе; чай, какао, стоки, производни на какао; напитки на основата на шоколад; всички посочени по-горе стоки и в разтворима форма“, с изключение на какао по отношение на последните.
2) Уважава възражението за всички стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация, с изключение на услугите от клас 35, съответстващи на следното описание: „Продажба на дребно или на едро на форми за дребни бисквити; продажба на едро и дребно на форми за дребни бисквити по интернет“.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 октомври 2019 година.
Подписи