РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
21 ноември 2018 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявление за конкурс EPSO/AST‑SC/03/15 — Недопускане до участие в изпитите за оценяване — Искане за преразглеждане — Отказ искането да се предаде на комисията по конкурса на общо основание поради просрочие — Разпределение на компетенциите между EPSO и конкурсната комисия“
По дело T‑587/16
HM, за която се явява H. Tettenborn, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват T. Bohr и G. Gattinara, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 17 август 2015 г. да не се произнася по искането за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателката до следващия етап от конкурс EPSO/AST-SC/03/15-3, и от друга страна, за отмяна на „мълчаливия отказ“ на конкурсната комисия да уважи това искане за преразглеждане,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz (докладчик) и C. Iliopoulos, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 8 януари 2015 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание с тестове EPSO/AST-SC/03/15‑3 за съставяне на списък за бъдещи назначения на секретари и деловодители (степени SC 1 и SC 2) в различни области (наричан по-нататък „конкурсът на общо основание“) (ОВ C 3 А, 2015 г., стр. 1).
2 На 12 февруари 2015 г. жалбоподателката НМ подава кандидатурата си в конкурса на общо основание. Тя избира областта „секретариат“ и степен SC 2, но приема евентуалното прехвърляне на кандидатурата си към степен SC 1.
3 Точка 2 от приложение III към обявлението за конкурса на общо основание предвижда, що се отнася до специалните условия за допускане относно дипломите, три отделни условия, от които само последното е от значение в случая. Това условие е формулирано по следния начин:
„Професионално обучение (съответстващо на ниво 4 от Европейската квалификационна рамка) с продължителност най-малко една година и професионален опит с продължителност най-малко три години. И обучението, и професионалният опит трябва да са свързани до голяма степен с естеството на служебните задължения“.
4 Жалбоподателката се явява на тестовете за достъп на 25 март 2015 г. С писмо от 11 юни 2015 г. EPSO я уведомява, че е преминала успешно тези тестове, като е постигнала изисквания минимум на всеки от тях. В същото писмо ЕPSO посочва, че на следващия етап комисията по конкурса на общо основание (наричана по-нататък „конкурсната комисия“) ще проучи електронните формуляри за кандидатстване, за да провери дали кандидатите отговарят на условията за допускане.
5 Между страните по спора липсва съгласие по въпроса дали на 30 юли 2015 г. или по-късно жалбоподателката е уведомена с електронно известие в нейния EPSO профил, че след като е разгледала попълнения от нея електронен формуляр за кандидатстване, конкурсната комисия решава да не я допусне до следващия етап от конкурса на общо основание. В своето решение (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на кандидатурата“) конкурсната комисия се основава на обстоятелството, че жалбоподателката не притежава изискуемата квалификация, а именно, макар да има професионално обучение с продължителност от една година, то до голяма степен не е свързано с естеството на служебните задължения, които са предмет на конкурса на общо основание.
6 Допълнително между страните липсва съгласие по въпроса на кои дати жалбоподателката е проверявала своя EPSO профил. Докато тя твърди, че редовно е проверявала профила си, за последен път на 29 юли и на 4 август 2015 г., без обаче в него да е имало нови съобщения или известия, Европейската комисия сочи, че електронният дневник на информационната система за EPSO профилите показвала, че едва на 8 август 2015 г. в 20 часа и 41 минути жалбоподателката е проверила профила си, в който решението на конкурсната комисия всъщност е било предоставено на разположение 9 дни по-рано.
7 На 7 август 2015 г. жалбоподателката получава от EPSO автоматично електронно съобщение със следното съдържание:
„Дата на изпращане: петък, 7 август 2015 г., 15:26 […]
Относно: Във вашия EPSO профил е публикувано ново съобщение. […]
Настоящото електронно съобщение е автоматично. Моля, не отговаряйте.
Уважаеми кандидати,
Това уведомление е относно вашата кандидатура в конкурс или организирана от [EPSO] процедура за подбор „Кариери ЕС“.
Във вашия EPSO профил е публикувано ново съобщение.
Можете да влезете в профила си, като използвате следната връзка: […]
С уважение,
Забележка: Напомняме ви, че трябва да проверявате EPSO профила си поне два пъти седмично, както е посочено в Наръчника относно конкурсите на общо основание или в поканата за изразяване на интерес. Всички официални известия се изпращат чрез EPSO профила и единствено посочените в тези публикувани писма дати имат правно значение.
Настоящото уведомление по електронна поща е допълнителна услуга, предлагана от EPSO, без правно значение.
Уведомлението по електронна поща се изпраща едновременно с публикуването на новото съобщение във вашия EPSO профил. Поради причини извън нашия контрол връчването на уведомления по електронна поща в някои случаи би могло да се забави. Жалби на основание на такова забавяне няма да се разглеждат.
Екипът на EPSO“.
8 На 13 август 2015 г. на основание точка 3.4.3 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание (ОВ C 60 А, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Общите правила“), жалбоподателката подава искане за преразглеждане на решението на конкурсната комисия за отхвърляне на кандидатурата (наричано по-нататък „искане за преразглеждане“). По същество тя твърди, че електронното известие в нейния EPSO профил относно решението за отхвърляне на кандидатурата не е достатъчно мотивирано, тъй като само преповтаря текста на обявлението за конкурса на общо основание. Освен това, от една страна, тя посочва, че ѝ е било разрешено от конкурсната комисия по предходен конкурс да се яви на тестовете за оценяване по него, като според нея предходният конкурс също е бил свързан със секретарски дейности и е предвиждал по-високо ниво на квалификации от предвиденото в рамките на конкурса на общо основание. От друга страна, жалбоподателката твърди, че в тази хипотеза обстоятелството, че конкурсната комисия не е възприела преценката, извършена в рамките на предходния конкурс, трябва да се мотивира изрично.
9 С електронно писмо от 17 август 2015 г. EPSO, чрез г‑жа N. H. в качеството ѝ на ръководител на екипа за връзки с кандидатите, информира жалбоподателката, че не може да се произнесе по искането ѝ за преразглеждане, тъй като не е подадено в срока от 10 календарни дни, определен в общите правила (наричано по-нататък „решението на EPSO от 17 август 2015 г.“). EPSO посочва на жалбоподателката, че този срок е започнал да тече на 30 юли 2015 г. след електронното известие в EPSO профила.
10 На 1 септември 2015 г. с електронно писмо жалбоподателката иска от EPSO незабавно да предаде на конкурсната комисия искането ѝ за преразглеждане. В тази връзка тя се позовава на точка 3.4.3 от общите правила, в съответствие с която исканията за преразглеждане се „преда[ват] за разглеждане на органа, взел оспорваното решение (конкурсната комисия или EPSO)“. Тя твърди, че тъй като искането за преразглеждане е насочено срещу решението за отхвърляне на кандидатурата, взето от конкурсната комисия, при всички положения то е трябвало да ѝ бъде предадено.
11 На 16 септември 2015 г. EPSO информира жалбоподателката, че по искането ѝ за преразглеждане, посочено в точка 10 по-горе, няма да има произнасяне поради неговото просрочие. С електронно писмо от 20 септември 2015 г. жалбоподателката отново пита дали искането ѝ за преразглеждане е било предадено на конкурсната комисия.
12 На 25 септември 2015 г. жалбоподателката получава от EPSO следния отговор:
„както вече бе изяснено в предишните ми писма, в рамките на нашите компетенции ние (EPSO) предаваме на конкурсната комисия единствено жалби [Beschwerden], подадени в срок. Тъй като вашата жалба [Beschwerde] не е подадена в срок, тя не е била предадена“.
13 На 4 ноември 2015 г. жалбоподателката подава писмена жалба по административен ред срещу „решенията“ от 17 август, 16 и 25 септември 2015 г., с които EPSO я известило, че искането ѝ за преразглеждане няма да бъде разгледано.
14 С решение от 17 март 2016 г. административната жалба на жалбоподателката е отхвърлена. Преводът на немски език на това решение ѝ е предаден на 18 април 2016 г.
Производство и искания на страните
15 На 23 март 2016 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Съда на публичната служба. Делото е заведено под номер F‑17/16.
16 С писмо, внесено в секретариата на Съда на публичната служба на 6 април 2016 г., жалбоподателката е поискала анонимност на основание член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба. С писмо от 28 април 2016 г. секретариатът на Съда на публичната служба информира жалбоподателката, че това искане е уважено.
17 В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) настоящото дело е прехвърлено на Общия съд на етапа на производството, на който се намира на 31 август 2016 г. Делото е заведено под номер T‑587/16 и разпределено на четвърти състав.
18 Тъй като страните не са поискали провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания на основание член 106, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд и като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд (четвърти състав), реши съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.
19 На 5 февруари 2018 г. Общият съд постави писмени въпроси на Комисията. Отговорите ѝ са внесени в секретариата на Общия съд в определения срок. На 13 март 2018 г. жалбоподателката представя становище във връзка с тях.
20 Жалбоподателката иска от Общия съд:
– да отмени решението на EPSO от 17 август 2015 г.,
– да отмени „мълчаливия отказ“ на конкурсната комисия да уважи искането за преразглеждане,
– да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
21 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на жалбата
22 Комисията по същество твърди, че жалбата против решението на EPSO от 17 август 2015 г. е недопустима, тъй като това не е нито решението за отхвърляне на кандидатурата, нито отговорът на конкурсната комисия на искането за преразглеждане. Според нея единствено решението за отхвърляне на кандидатурата уврежда жалбоподателката, тъй като променя правното ѝ положение и пряко и непосредствено накърнява нейните интереси. Решението на EPSO от 17 август 2015 г. изобщо не променяло тази констатация, тъй като то било само отказ за произнасяне по искането за преразглеждане поради формални съображения за просрочие. Комисията твърди, че това решение на EPSO е „чисто потвърдително“, няма самостоятелно съдържание и не заменя решението за отхвърляне на кандидатурата. В този смисъл според Комисията то не подлежи нито на административно, нито на съдебно обжалване пред Общия съд.
23 Комисията поддържа, че жалбоподателката е разполагала с ясна възможност за съдебна защита. Комисията счита, че жалбоподателката е имала възможност да оспори решението за отхвърляне на кандидатурата или пряко пред съда на Европейския съюз в съответствие с член 270 ДФЕС, без преди това да се налага да подава жалба по административен ред, или пък да обжалва това решение по административен ред. Според нея обаче жалбоподателката не е имала право да избира „трети път“ и да подаде жалба против акт, който не е увреждащ за нея. Според Комисията жалбоподателката е имала и правна възможност да изиска преразглеждане от страна на конкурсната комисия на решението за отхвърляне на кандидатурата.
24 Комисията твърди, че дори ако решението на EPSO от 17 август 2015 г. представлява увреждащ акт, при всички положения жалбоподателката не е имала възникнал и съществуващ интерес в случая. Било очевидно, че евентуалната отмяна на решението на EPSO от 17 август 2015 г. нямало да донесе никаква полза на жалбоподателката, тъй като тя не е обжалвала решението за отхвърляне на кандидатурата. Поради това, дори в случай на отмяна на решението на EPSO от 17 август 2015 г., според Комисията конкурсната комисия нямало да може да вземе отношение по съдържанието на решението за отхвърляне на кандидатурата. Освен това позоваването на определение от 3 април 2001 г., Zaur-Gora и Dubigh/Комисия (T‑95/00 и T‑96/00, EU:T:2001:114), било ирелевантно, тъй като по настоящото дело нямало ново решение на конкурсната комисия по искането за преразглеждане, поради което не можел да започне да тече нов срок.
25 Накрая, Комисията поддържа, че искането на жалбоподателката за отмяна на твърдения „мълчалив отказ“ на конкурсната комисия е недопустимо поради нарушение на принципа на съгласуваност между жалбата по административен и по съдебен ред. При всички положения това искане на жалбоподателката следвало да се отхвърли, тъй като член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) не предвиждал възможност за мълчалив отказ по искане за преразглеждане на решение на конкурсна комисия. Конкурсната комисия не била част от администрацията и била независима от нея, поради което нейното мълчание не можело да се тълкува като „мълчаливо отрицателно решение“. Въпросът какви биха били последиците от липсата на реакция от страна на конкурсната комисия по искане за преразглеждане според Комисията е чисто хипотетичен.
26 Жалбоподателката оспорва доводите на Комисията.
27 Общият съд счита, че следва да разгледа, на първо място, допустимостта на второто искане, и на второ място, допустимостта на първото искане.
По допустимостта на второто искане
28 Най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателката насочва жалбата си до съда, първо, против решението на EPSO от 17 август 2015 г., и второ, против твърдян „мълчалив отказ“ на конкурсната комисия да уважи искането ѝ за преразглеждане.
29 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато кандидат по конкурс иска преразглеждане на решение на конкурсната комисия, актът, който нарушава неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 или евентуално на член 91, параграф 1 от Правилника, е решението на конкурсната комисия след преразглеждане на положението на кандидата (вж. в този смисъл определение от 3 април 2001 г., Zaur-Gora и Dubigh/Комисия, T‑95/00 и T‑96/00, EU:T:2001:114, т. 26 и решение от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 19).
30 В случая е безспорно, че решението от 17 август 2015 г. е прието от EPSO. От писмените изявления на Комисията по делото и от отговорите ѝ на въпросите на Общия съд е видно, че конкурсната комисия не е била запозната със съществуването на искането за преразглеждане, отправено от жалбоподателката. В това отношение Комисията изрично признава, че искането за преразглеждане, представено от жалбоподателката, не е сред исканията за преразглеждане, предадени на конкурсната комисия. Също е безспорно, че конкурсната комисия не е била изрично информирана впоследствие за решението на EPSO от 17 август 2015 г. по същото да няма произнасяне. Най-много конкурсната комисията е била информирана „по общ начин“ за отказа на EPSO, отнасящ се до просрочените искания за преразглеждане.
31 При тези обстоятелства се налага изводът, че ако конкурсната комисия не е била запозната със съществуването на искането за преразглеждане, отправено от жалбоподателката, не би могло да се счита, че тя е постановила какъвто и да било „мълчалив отказ“ същото да бъде уважено.
32 Следователно второто искане е лишено от предмет и поради това трябва да се отхвърли като недопустимо.
По допустимостта на първото искане
33 Що се отнася до твърденията на Комисията, че решението на EPSO от 17 август 2015 г. не съставлява увреждащ жалбоподателката акт, че е чисто потвърдително, без самостоятелно съдържание и не замества решението за отхвърляне на кандидатурата, следва да се констатира, че с решението от 17 август 2015 г. EPSO отхвърля искането за преразглеждане, отправено от жалбоподателката. От припомнената в точка 29 по-горе съдебна практика следва обаче, че решението, с което по такъв начин се отхвърля искане за преразглеждане, би увредило жалбоподателката и следователно би било обжалваемо, ако беше прието от конкурсната комисия.
34 След като, както в случая, искането за преразглеждане, отправено от кандидат, е отхвърлено от EPSO поради просрочие, този кандидат има пълен интерес да поиска проверката му от съда на Съюза. Подобно отхвърляне е пречка самата конкурсна комисия да разгледа това искане за преразглеждане, а отмяната му от Общия съд би довела до приемането на ново решение по въпросното искане.
35 Действително, следва да се напомни, че в точка 3.4.3 от Общите правила изрично се предвижда, че ако искането за преразглеждане получи положителен отговор, участието на съответното лице в конкурса ще бъде подновено от етапа, на който то е било изключено, независимо от това докъде е стигнал конкурсът. Обстоятелството, че процедурата по конкурса на общо основание междувременно е приключила, не отменя този извод, тъй като жалбоподателката продължава да има интерес от постановяване на решение относно правомерността на разглежданата процедура за подбор, така че твърдяното неправомерно положение да не се възпроизведе в бъдеще в рамките на процедура, аналогична на тази по случая (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 50). Всъщност не може да се изключи възможността EPSO да играе подобна роля в последваща аналогична процедура за подбор. При това положение Комисията не би могла да се позовава на недопустимостта на жалбата поради това, че процедурата по конкурса на общо основание междувременно е приключила.
36 С оглед на изложеното следва изводът, че решението на EPSO от 17 август 2015 г. съставлява увреждащ жалбоподателката акт и тя има възникнал, съществуващ, както и достатъчно съществен интерес от неговата отмяна (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, EU:T:2008:384, т. 65).
По същество
37 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката сочи четири основания, като твърди, първо, липса на компетентност на EPSO за приемане на решението от 17 август 2015 г., второ, нарушение на принципа на правна сигурност, трето, погрешно квалифициране на искането за преразглеждане, и четвърто, грешка в преценката дали е спазен срокът, в който е можело да се подаде искането за преразглеждане.
38 В рамките на първото основание жалбоподателката поддържа по същество, че тъй като нейното искане за преразглеждане е било насочено против решението за отхвърляне на кандидатурата, то е трябвало да се предаде на конкурсната комисия, която го е приела, в съответствие с ясния текст на общите условия. Тя по-конкретно счита, че EPSO не е компетентна да преценява дали искането за преразглеждане е просрочено, тъй като единствената ѝ функция била да осигурява „административна подкрепа“ на комисиите по конкурсите на общо основание. Тя можела най-много да сигнализира на конкурсната комисия, че сроковете са изтекли. Според жалбоподателката няма правен акт, позволяващ на EPSO да вземе разглежданото решение вместо конкурсната комисия. Подобен подход не се откроявал и в предходната практика на администрацията. Едно по-различно тълкуване нямало да бъде в съответствие с функцията на EPSO в рамките на конкурсите на общо основание. Жалбоподателката твърди, че съществува общ принцип на административното право, съгласно който по жалби против актове на определен орган се произнася самият той или негов висшестоящ орган. Накрая, жалбоподателката твърди, че EPSO не е успяла да мотивира решението от 17 август 2015 г. От това личало, че тя не е в състояние да поеме функцията на конкурсна комисия в това отношение.
39 Комисията твърди по същество, че EPSO и конкурсната комисия са обвързани от текста на обявлението за съответния конкурс на общо основание и от общите правила. Тя подчертава също, че те не могат да се отклонят от тези разпоредби, без да накърнят правомерността на конкурса, и по-специално принципа на равно третиране на кандидатите. Според Комисията текстът на общите правила предвижда изрично, че в съответствие с разпределението на компетенциите или конкурсната комисия, или EPSO следва да вземе решение относно последиците при подадено искане за вътрешно преразглеждане. От това следвало, че EPSO е компетентна и за вземането на решение във връзка с искане за преразглеждане.
40 Комисията изтъква, че в съответствие с член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника, както и с Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на [EPSO] (OВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247) и с Решение 2002/621/ЕО на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда на Европейските общности, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно организацията и работата на [EPSO] (OВ L 197, 2002 г. стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 249), EPSO следва да организира конкурси, за да отговори на потребностите от персонал на институциите на Съюза и да осигурява прилагането на еднакви стандарти в тези конкурси.
41 В това отношение Комисията подчертава, че EPSO има за задача да осигурява административна подкрепа на конкурсната комисия, което включвало контрол за спазване на сроковете от кандидатите в рамките на процедурата по преразглеждане. Решение от 14 декември 2011 г., Комисия/Pachtitis (T‑361/10 P, EU:T:2011:742), потвърждавало това разпределение на компетенциите. Поради това EPSO имала право да отхвърли исканията за вътрешно преразглеждане, които не са подадени в срок. Тази задача отговаряла както на духа, така и на целта на посочените норми, доколкото позволявала да се облекчи работната натовареност на конкурсната комисия. Според Комисията точка 3.4.3 от общите правила следвало да се тълкува като „указваща, че същият орган трябва да се произнесе относно съдържанието на решението за преразглеждане (тоест по допустимостта на исканията за преразглеждане по същество)“. В случая изобщо не ставало въпрос за „преразглеждане“ на съдържанието на решението за отхвърляне на кандидатурата, а само за формални аспекти. Нямало причина да се счита, че този принцип се прилагал и за формалните аспекти като спазването на сроковете. Накрая, според Комисията компетентността на EPSO не можела да зависи от начина, по който се мотивират решенията ѝ.
42 В отговор на писмените въпроси на Общия съд, споменати в точка 19 по-горе, Комисията освен това твърди по същество, че конкурсната комисия е била информирана „по общ начин“ за отказа на EPSO, отнасящ се до просрочените искания за преразглеждане. Според Комисията обичайната процедура в EPSO предвижда на конкурсната комисия да не се дава информация поотделно за подадените просрочени искания. Това се дължало най-вече на факта, че тези искания пристигат понякога дълго време след заседанието, на което конкурсната комисия се произнася по внесените в срок искания. Освен това Комисията се позовава на правните основания и на твърденията, вече припомнени в точка 40 по-горе, относно разпределението на компетенциите между EPSO и конкурсната комисия. Това разпределение било конкретизирано в точка 3.4.3 от общите правила, тъй като EPSO имала право да обяви за недопустими исканията за преразглеждане, внесени след крайния срок, без да ги предава на конкурсната комисия. Накрая, Комисията изтъква принципа на добра администрация, интереса на службата и задължението за спазване на разумен срок.
43 В становището си жалбоподателката оспорва твърденията на Комисията.
44 Общият съд отбелязва, че точка 3.4.3 от общите правила, озаглавена „Процедура за вътрешно преразглеждане“, гласи следното:
„Можете да поискате преразглеждане на всяко решение на конкурсната комисия или на EPSO, което пряко и непосредствено засяга правния Ви статут в конкурса (т.е. което определя Вашите резултати и/или дали ще продължите на следващия етап на конкурса или ще бъдете изключен от него).
Преразглеждане може да бъде поискано по една или няколко от посочените по-долу причини:
– съществена нередност при провеждането на конкурса,
– неспазване от страна на конкурсната комисия или EPSO на правилата, уреждащи процедурата за провеждане на конкурси, както е посочено в Правилника за длъжностните лица, обявлението за конкурса, настоящите общи правила и съдебната практика.
Обърнете внимание, че нямате право да оспорвате валидността на оценката, която конкурсната комисия е поставила на представянето Ви на някой от тестовете. […]
Процедура
Трябва да изпратите искането си [за преразглеждане] в срок от 10 календарни дни, считано от датата на изпращане във Вашия EPSO профил на решението, което желаете да оспорите:
– чрез формуляра за контакт на уебсайта на EPSO,
– или по пощата до [EPSO].
[…]
Трябва ясно да посочите решението, което искате да оспорите, и основанията за искането си.
Процедурата за вътрешно преразглеждане се извършва от правния екип на EPSO.
В срок от 15 работни дни от получаването на искането ще Ви бъде изпратено потвърждение за получаване.
След това искането Ви ще бъде анализирано и предадено за разглеждане на органа, взел оспорваното решение (конкурсната комисия или EPSO). Конкурсната комисия или EPSO ще вземе решение относно искането Ви. След вземането на решение правният екип ще изготви обоснован отговор на Вашите аргументи.
Искането Ви ще бъде разгледано задълбочено, честно и обективно. Процедурата може да отнеме няколко седмици. Ще получите обосновано решение възможно най-скоро чрез своя EPSO профил.
Ако искането Ви за преразглеждане получи положителен отговор, участието Ви в конкурса ще бъде подновено от етапа, на който сте били изключен, независимо от това до къде е стигнал конкурсът междувременно, като по този начин ще се гарантира съблюдаването на правата Ви“.
45 Към уточнението, че „[с]лед това искането Ви ще бъде анализирано и предадено за разглеждане на органа, взел оспорваното решение (конкурсната комисия или EPSO)“, има бележка под линия със следния текст: „Причина за това е разделението на правомощията съгласно Правилника за длъжностните лица“.
46 В тази връзка, е безспорно, че органът, който е взел „оспорваното решение“ съгласно текста на посочената разпоредба, а именно решението за отхвърляне на кандидатурата, е конкурсната комисия, а не EPSO. В приложение на точка 3.4.3 от общите правила следователно конкурсната комисия, а не EPSO е следвало да се произнесе по искането за преразглеждане на жалбоподателката.
47 Обстоятелството, че нейното искане за преразглеждане е отхвърлено поради чисто формални съображения, е без значение в това отношение. В действителност общите правила не правят разграничение в зависимост от това дали отхвърлянето се основава на съображения по същество или на формални съображения. Напротив, от точка 3.4.3 от общите правила следва, че обхватът на компетентност на правния екип на EPSO е ограничен до управлението процедурата по вътрешно преразглеждане. При това положение посоченият екип следва единствено да изпрати на жалбоподателката „потвърждение за получаване в срок от 15 работни дни“, считано от получаването на искането за преразглеждане.
48 Поради това се налага изводът, че EPSO, чрез г‑жа H., отхвърля искането за преразглеждане, внесено от жалбоподателката, при липса на всякакво правно основание за целта.
49 Другите доводи на Комисията не опровергават този извод.
50 Първо, самата Комисия твърди, че EPSO и конкурсната комисия са обвързани от текста на обявлението за съответния конкурс на общо основание и от общите правила. Както бе отбелязано в точки 44—48 по-горе, от общите правила следва, че конкурсната комисия е единственият компетентен орган за вземането на решение относно искането за преразглеждане на жалбоподателката. Така, противно на твърденията на Комисията (вж. т. 39 по-горе), в случая изобщо не става дума за отклонение от общите правила, нито пък съответно за накърняване на правомерността на конкурса и конкретно на принципа на равно третиране на кандидатите.
51 Второ, относно твърденията на Комисията, напомнени в точки 40—42 по-горе, съгласно които EPSO следва да организира конкурси, за да отговори на потребностите от персонал на институциите на Съюза, да осигурява прилагането на еднакви стандарти в тези конкурси, и в тази връзка да осигурява административна подкрепа на конкурсната комисия, следва да се констатира, че на тази основа не може да се направи извод, че самата EPSO е можела да реши да не се произнася по искането за преразглеждане на жалбоподателката въпреки ясния текст на общите правила, предоставящи това правомощие на конкурсната комисия.
52 Действително, най-напред, няма никакво основание в текста на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника, уреждащ конкурсните процедури, позволяващо да се счита, че EPSO има такова правомощие, в случай че решението, визирано в искането за преразглеждане, е било прието от конкурсната комисия. Макар от тази разпоредба действително да е видно, че институциите на Съюза поверяват на EPSO отговорността да вземе необходимите мерки, за да гарантира прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностните лица на Съюза и в някои процедури за оценяване и проверка, на това основание не може да се направи извод, че в този контекст EPSO е можела да поеме компетенциите за произнасяне по искане за преразглеждане на решение на конкурсната комисия.
53 Следва също да се отбележи, че в съответствие с член 7, параграф 2 от приложение III към Правилника, разгледан във връзка с цитираните решения на Комисията (вж. т. 40 по-горе), отговорностите, възложени на EPSO, са в областта на организирането на конкурси на общо основание, на предоставянето на техническа помощ на дадена институция в рамките на вътрешен конкурс, на определяне на съдържанието на изпитите, организирани от институциите, както и на определянето и организирането на атестирането на езиковите умения. Противно на твърденията на Комисията, приетото от EPSO решение да не се произнася по искане за преразглеждане на решение, прието от конкурсната комисия, не би могло да се счита за положение, при което е предоставена само техническа помощ или съдействие на конкурсната комисия, нито за попадащо в някое от останалите, посочени по-горе задължения на EPSO.
54 След също да се подчертае в това отношение, както правилно поддържа жалбоподателката, че настоящата хипотеза се отличава коренно от положение, при което например EPSO само би информирала конкурсната комисия за изтичането на крайния срок за подаване на искане за преразглеждане, оставяйки на тази комисия избора относно подхода във всеки отделен случай, който ѝ е предаден. Освен това следва да се констатира, че въпросът дали в положение като разглежданото в случая искането за преразглеждане е просрочено, не е непременно предмет само на процедурно решение, както, изглежда, допуска Комисията, а може да се окаже по-сложен, тъй като може да зависи от преценката на технически елементи, например насочени към доказването на точната дата на уведомлението на съответния кандидат относно решението на конкурсната комисия.
55 На следващо място, що се отнася до решение от 14 декември 2011 г., Комисия/Pachtitis (T‑361/10 P, EU:T:2011:742, т. 52 и сл.), на което се позовава Комисията, налага се констатацията, че то също не позволява да се подкрепи тезата, че самата EPSO е можела да откаже се произнесе по искането на жалбоподателката за преразглеждане. В това отношение, от една страна, трябва да се подчертае, че фактическото положение, във връзка с което е постановено това решение, се отличава от настоящия случай, тъй като не става дума за действия по повод на искане за преразглеждане, отправено в съответствие с общите правила, а за установяване на това кой е компетентен да определи съдържанието на изпитите за предварителен подбор в рамките на конкурс на общо основание.
56 От друга страна, от решение от 14 декември 2011 г., Комисия/Pachtitis (T‑361/10 P, EU:T:2011:742), следва, че EPSO не притежава твърдяното посочено по-горе правомощие. Обратно, в точка 52 от това решение по същество е констатирано, че както изборът, така и преценката на темите на въпросите, поставяни в рамките на конкурс, са извън компетенциите на EPSO, а в точка 54 от същото решение — че релевантните разпоредби предоставят на EPSO по-скоро ролята на помощник на комисията при провеждането на конкурса, доколкото има за задача да разработи методи и техники за подбор.
57 Накрая, за изчерпателност следва да се отбележи, че в случая Комисията не е цитирала конкретни разпоредби от решенията, на които се позовава, за да основе твърденията си относно компетентността на EPSO да откаже да се произнесе по искането на жалбоподателката за преразглеждане (вж. т. 40 по-горе). При всички положения се налага констатацията, че тези решения са с по-нисък ранг в йерархията отколкото разпоредбите на Правилника (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2011 г., Комисия/Pachtitis, T‑361/10 P, EU:T:2011:742, т. 53). Следователно направеното от Комисията общо позоваване също не позволява да се промени заключението, че EPSO не притежава посочената компетентност.
58 При това положение Комисията не успява да докаже, че EPSO е имала право сама да отхвърли искането за преразглеждане на жалбоподателката, тъй като според службата искането е било просрочено. Не би могло да се счита, че решението на EPSO е в съответствие с духа или целта на цитираните от Комисията норми, тъй като, както тя твърди, „то позволявало да се облекчи работната натовареност на конкурсната комисия“. В това отношение е достатъчна констатацията, че подобни съображения не биха могли да имат предимство пред ясния текст на предоставящата компетентност правна норма, а именно в случая точка 3.4.3 от общите правила.
59 Освен това следва в случая да се отхвърлят като неприложими и останалите твърдения на Комисията, в които се посочват фактори като необходимостта от спазване на разумен срок и от действия в интерес на службата или, по-общо, в съответствие с принципа на добра администрация, предвиден в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
60 Действително, най-напред, както твърди жалбоподателката в своето становище относно отговорите на Комисията на въпросите на Общия съд, последната нито е посочила, а още по-малко е доказала, че в случая искането за преразглеждане на жалбоподателката е било изпратено на EPSO дълго време след заседанието, на което конкурсната комисия е разгледала внесените в срок искания за преразглеждане. Що се отнася до твърдението на Комисията относно работната натовареност на конкурсната комисията, в случай че би трябвало да бъде свикана на допълнителни заседания за целите на преразглеждането на явно просрочени искания, от една страна, налага се констатацията, че разглеждането на някои такива искания няма да е особено времеемко. От друга страна, при всички положения изразяването на позиция от конкурсната комисия в това отношение е добра административна практика.
61 Впрочем съгласно изричния текст на точка 3.4.3 от общите правила се предвижда, че произнасянето по исканията за преразглеждане трябва да се направи задълбочено, честно и обективно, както и че процедурата „може да отнеме няколко седмици“. Също така изрично е посочено, че ако искането за преразглеждане получи положителен отговор, участието на съответното лице в конкурса ще бъде подновено от етапа, на който то е било изключено, „независимо от това до къде е стигнал конкурсът междувременно“. Това съображение е свързано с необходимостта да се гарантира съблюдаването на правата на засегнатите лица. Всички тези елементи дават основание да се счита, че в настоящия случай член 41, параграф 1 от Хартата на основните права не би могъл да се тълкува в смисъл, че поради съображения за добра администрация налага отклонение от общите правила по отношение на компетентността на конкурсната комисия да изрази позиция по искането за преразглеждане.
62 Накрая, що се отнася до твърдението на Комисията, че конкурсната комисия е била информирана „по общ начин“ за отказа на EPSO относно просрочените искания за преразглеждане, се налага констатацията, че подобно на поддържаното от жалбоподателката в нейното становище по отговорите на Комисията на въпросите на Общия съд, това твърдение не се подкрепя от нито едно доказателство, пряко или непряко. При всички положения, дори да се допусне, че конкурсната комисия действително е била информирана по общ начин, че EPSO ще действа така, все пак общата информация няма как да даде възможност на конкурсната комисия да упражни компетентността, която ѝ се предоставя в това отношение от точка 3.4.3 от общите правила.
63 С оглед на изложеното в неговата цялост първото основание на жалбоподателката следва да бъде уважено. Поради това, без да е необходимо произнасяне по останалите основания на жалбоподателката, нито по допустимостта на документите, които нямат отношение към компетенциите на EPSO и са представени от Комисията за първи път в приложение към дупликата или на етапа на отговорите на въпросите на Общия съд, следва решението на EPSO от 17 август 2015 г. да бъде отменено поради липса на компетентност.
По съдебните разноски
64 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията по същество е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателката.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
реши:
1) Отменя решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 17 август 2015 г. да не се произнесе по искането за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не допусне HM до следващия етап на конкурс EPSO/AST-SC/03/15‑3.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част,
3) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Schwarcz | Iliopoulos |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 ноември 2018 година.
Подписи