РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
23 ноември 2010 година
Дело F-65/09
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Възражение за незаконосъобразност на критериите, определени от лекарския съвет — Отхвърляне на искания за възстановяване на медицински разноски“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска в частност, на първо място, отмяна на решението на Комисията от 5 август 2008 г., взето в изпълнение на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 10 юни 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (T‑18/04, непубликувано в Сборника), с което се отхвърля неговото искане от 25 ноември 2002 г., целящо пълно възстановяване на направените медицински разноски за лечение на заболяванията, поради които е в болничен отпуск от 4 януари 2002 г., на второ място, отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата му срещу посоченото решение, и на трето място, осъждането на Комисията да му плати обезщетение в размер на 25 000 EUR за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на тези решения
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Изключване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне
(член 72 от Правилника за длъжностните лица; точка IV, параграф 1 от приложение I към Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест)
3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне
(член 72 от Правилника за длъжностните лица; Правила, отнасящи се до осигуряване при болест)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Искане за признаване на определена патология за тежко заболяване — Отказ, основан на медицинско становище
(член 72 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Увреждащи актове или мерки са само тези, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.
Подготвителните актове за определено решение не са увреждащи актове, а едва с жалбата срещу решението, прието в края на процедурата, длъжностното лице има възможност да обжалва незаконосъобразността на предходните актове, които са в тясна връзка с това решение. По този начин, макар че някои чисто подготвителни мерки биха могли да породят неблагоприятни последици за длъжностното лице, доколкото е възможно да се отразят на съдържанието на последващия подлежащ на обжалване акт, те не могат да се обжалват самостоятелно и трябва да бъдат оспорени при обжалване на посочения акт.
Що се отнася до процедура по член 72, параграф 1 от Правилника, която цели признаването на дадено заболяване за тежко по смисъла на тази разпоредба, безспорно е, че по силата на Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест, окончателното решение се взема от органа по назначаване или от компетентното бюро за разплащания, ако това му е било възложено от посочения орган, след становище на медицинското лице на институцията и на това бюро. Правното положение на длъжностното лице бива засегнато едва в момента на приемане на това решение, а не към момента на издаване на становището на медицинското лице.
(вж. точки 41—43)
Позоваване на:
Съд — 11 юли 1968 г., Van EickКомисия, 35/67, Recueil, стр. 481, 500; 10 декември 1969 г., Grasselli/Комисия, 32/68, Recueil, стр. 505, точки 4—7; 24 май 1988 г., Santarelli/Комисия, 78/87 и 220/87, Recueil, стр. 2699, точка 13
Първоинстанционен съд — 22 март 1995 г., Kotzonis/CES, T‑586/93, Recueil, стр. II‑665, точка 28; 25 октомври 1996 г., Lopes/Съд, T‑26/96, Recueil FP, стр. I‑A‑487 и II‑1357, точка 19
2. Разглеждането на законосъобразността на общите критерии, установени от лекарския съвет с цел да се определи дали дадена патология може да бъде призната за тежко заболяване, както е предвидено в точка IV, параграф 1 от приложение I към Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейския съюз, приети в изпълнение на член 72 от Правилника, не попада в обхвата на чисто медицинска преценка, която не подлежи на съдебен контрол от Съда на публичната служба. Действително тук не става въпрос за анализ дали медицинска преценка, направена в конкретен случай, например поставената диагноза или предписаното лечение от лекар е правилно или не, а да се провери дали общите мерки за изпълнение на член 72 от Правилника могат да отговорят на намерението на законодателя, а именно на заболяванията „със сравнима тежест“ като тези, споменати в посочения член, да бъде признат характер на тежко заболяване. Подобен контрол за законосъобразност обаче предполага отчитането на медицински съображения, които съдията не е в състояние най-добре да прецени, и това обосновава ограничаването на съдебния контрол до санкционирането на евентуални явни грешки, от които са опорочени общите мерки за изпълнение на член 72 от Правилника.
(вж. точка 50)
Позоваване на:
Съд — 8 март 1988 г., Brunotti/Комисия, 339/85, Recueil, стр. 1379
Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точки 54—57
Съд на публичната служба — 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑207 и II‑A‑1‑1187, точки 68—71 и цитираната съдебна практика; 18 септември 2007 г., Botos/Комисия, F‑10/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑243 и II‑A‑1‑1345, точки 39—41 и 62—76
3. Визираните в член 72 от Правилника заболявания биха могли в определени случаи да имат особено сериозни физически или психически последици, имат траен или хроничен характер и изискват тежки терапевтични мерки, за които е необходимо предварителната диагноза да бъде ясно поставена, което от своя страна предполага особени изследвания или проучвания. Тези заболявания биха могли и да изложат засегнатото лице на риск от тежко увреждане.
Ясно следва както от член 72 от Правилника, така и от реда и условията за признаване на тежко заболяване, предвидени в Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейския съюз, че такова признаване е обусловено от прегледа на здравословното състояние на засегнатото лице и от условията на лечение на разглежданата патология.
Действително, член 72 от Правилника не се ограничава до определянето на списък с тежки заболявания, a priori и абстрактно признати за такива, независимо от положението на засегнатото лице. Той предвижда, че други заболявания могат да бъдат признати за сравнимо тежки от органа по назначаване. Признаването на тези други тежки заболявания зависи от подробен преглед на здравословното състояние на засегнатото лице, извършен въз основа на доклад от лекуващия лекар на същото, с оглед на определените от лекарския съвет критерии, които предполагат във всички случаи точен анализ на положението на заинтересувания.
(вж. точки 52, 55 и 56)
4. Решението, с което една институция отхвърля молба за признаване на определена патология за тежко заболяване, като се позовава на становището на медицинското лице, според което два от кумулативните критерии за квалифициране на заболяване като тежко не са били налице, показва фактическите и правните основания, поради които тази квалификация не е възприета за патологията на заинтересуваното лице. Такива мотиви с препращане, макар и сбити, могат да се приемат, на още по-силно основание, когато решението, което заинтересуваното лице оспорва, е взето в нормативен контекст, който то вече познава, по-конкретно поради предприемането на предходни подобни действия. Краткостта на тези мотиви не може да възпрепятства контрола, който Съдът на публичната служба трябва да упражнява върху подобни решения.
(вж. точки 61 и 62)
Позоваване на:
Съд — 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, Recueil, стp. I‑7597, точки 26—29
Първоинстанционен съд — 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑143/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑47 и II‑A‑2‑321; 11 май 2000 г., Pipeaux/Парламент, T‑34/99, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑337, точка 8
5. От самия текст на член 72, параграф 1 от Правилника е видно, че само особено тежки заболявания могат да породят право на пълно възстановяване на свързаните с тях медицински разноски. Следователно общото и неконкретизирано понятие за умствено заболяване, споменато в тази разпоредба, може да се отнася само за заболяванията, които обективно са с определена тежест, а не всяко психологическо или психиатрично смущение, каквато и да е тежестта му. Всъщност няма никаква причина да се мисли, че по отношение на заболяванията от този вид законодателят е възнамерявал да възприеме по-малко ограничително определение, отколкото за физиологичните заболявания.
В отсъствието на каквото и да било уточнение в член 72 от Правилника за заболяванията, които могат да се считат за умствени заболявания по смисъла на тази разпоредба, администрацията трябва да разгледа във всеки отделен случай, с оглед на критериите за определяне на тежко заболяване, възприети от лекарския съвет, дали умственото заболяване или психологическото смущение, от което е засегнато длъжностното лице, може да е от особено тежък характер, което единствено поражда право на пълно поемане на медицинските разноски.
Фактът на засягане от подобно заболяване сам по себе си не позволява на длъжностното лице да получи предварително признаване на ползването от пълно възстановяване на свързаните с това заболяване медицински разноски.
(вж. точки 70, 71 и 73)