Language of document : ECLI:EU:F:2013:198

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

12 декември 2013 година

Дело F‑68/12

Giorgio Lebedef

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестационен доклад — Процедура за оценяване за 2010 г. — Искане за отмяна на доклада за оценка — Искане за отмяна на предоставените точки за повишаване“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Lebedef иска отмяна на доклада за оценка за периода от 1 януари до 31 декември 2010 г., и по-конкретно на равнището на изпълнение и броят точки за повишение, които са му предоставени впоследствие

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Lebedef да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационния доклад — Право на преценка на атестиращите — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Понижаване — Понятие — Намаляване на броя на точките за повишаване, получени при последователните процедури по атестиране и оценяване — Включване

(членове 43 и 86 от Правилника за длъжностните лица и член 9 от приложение IX към него)

1.      На лицата, които извършват атестиране, е признато широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на длъжностните лица, които те следва да атестират. Поради това упражняваният от съда контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до проверка за редовността на процедурата, точното установяване на фактите и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Затова Съдът на публичната служба не следва да осъществява контрол на обосноваността на направената от администрацията преценка на професионалните умения на дадено длъжностно лице, когато тя включва комплексни субективни оценки, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка.

(вж. точка 53)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 29 септември 2011 г., Kimman/Комисия, F‑74/10, точка 89

2.      Намаляването на броя точки за повишаване, получени при последователните процедури по атестиране и оценяване от длъжностно лице, по отношение на което има решение за понижаване, е следствие от това решение, а не допълнителна санкция. Наистина, запазването на същия брой точки за повишаване както преди решението за понижаване би създало за съответното длъжностно лице по-големи шансове за бързо повишаване в следващата степен от тези на колегите му, което би било в противоречие с принципа на равно третиране, налагащ при еднакви заслуги всички повишени в една и съща степен длъжностни лица да имат еднакви шансове за повишаване. По същите причини длъжностното лице не би могло да твърди, че е запазило достигнатото кариерно развитие. Да се приеме обратното би означавало да се премахне, поне частично, санкцията понижаване.

(вж. точка 63)